В неговото семейство темата болести,здравеопазване,смърт и всичко свързано е тема табу.Мисли се по този въпрос,когато дойде момента.

в много семейства е така. имам чувството, че е част от националния манталитет. "да не дърпаш дявола за опашката", един вид... особено при застаряващи хора. сега в службата ми тече кампания да си направим групова здравна застраховка. шокирана съм да видя как 35-годишни хора си правят такава, а 60-годишни директно отказват, "щото те били здрави и не искат да мислят за такива неща".

Павла, изборът не е ли пак един вид право?Не съм юрист,а един "прост счетоводител",сигурно закона ни е добър,явно не без причина е направен така.
"Активен акт" - и аз като  Jbrul съм мислила,че след като изрично не съм казала не,значи моята воля е че искам да стана донор.От написаното до тук ,обаче разбирам,че това не е така.
Казваш да го заявя пред дадените институции,ок ще го направя,но до колкото разбирам въпреки моята воля,някой в случая родителите ми могат да възразят.От къде на къде?Да са ми живи и здрави -законът им позволява.Тяхна воля.Не съдя никого,не се меся в решението на никого,но не искам някой да се меси в моето решение.

jam аз понякога се чувствам увредена,защото пък в моето семейство е обратното.От много малка,та до ден днешен с баща ми най-вече си говорим за различни видове инциденти,заоблявания,смъртта,връзката между психиката и физиката...все такива неща от живота.Интересно ми е,а като разкажа на някого ме гледа много странно.

Аз също не съм юрист. Мисля, че се разбира какво съм искала да кажа с "право". Като се дарява кръв ти отиваш в Център по кръводаряване, нали, а не като ти правят изследвания и всичко е наред, да ти вземат. Това е активен акт. Принципно всеки е потенциален донор по закон, което се потвърждава или отхвърля от близките. Мисля, че заверено от нотариус заявено желание е неоспоримо.  Имам колежка, която си направи и се беше интересувала. Не съм попадала в ситуация, в която да има такова "завещание".
Ако си против, но не си заявил, защото си на 20 и не мислиш за тези неща, родителите ти знаят, че си против, но насила взимат органите, защото законът е такъв, по- добре ли е, по- етично ли е, а и как тези хора намират мир? Измерват ли е животите? Спасяването на от 1 до 7 живота дава ли правото унищожавано, психически, емоционално, а защо не и физически, на 2-3 други живота? Един такъв случай и вече този акт става насилствен и се губи алтруизма и човечността.
За мен е много по- нехуманно и неетично да се държат с мозъчна смърт на апарат докато не се разложи на него или с повече късмет, сърцето откаже бързо. А и това променя психиката на хората. Мислят си, че като не го изключваш, значи може да бъде "спасен", а искаш да ви вземеш органите.
Както казах Испания и Хърватска са водещи места в света, а САЩ са на трето място. В Испания само при заявен отказ не се действа като за донорска ситуация, НО пак се питат близките, а и в Испания донори стават и над 80 годишни, и наркомани, и други със заболявания, които в някой държави са отхвърлени за донорство. В Хърватска законът е като нашия, а са на второ място в света. Но там ако няма съгласие от близките или ако не е годен за донор, човек с мозъчна смърт се изключва. САЩ, в голяма част от щатите  законът е почти еднакъв също. Къде е разликата тогава?

Къде е разликата тогава?

ще се самоцитирам - разликата е в начина на прилагане на закона. или по-точно, в непълното му или цялостно неприлагане.

Бебешок, чудесно е, че искаш да дариш яйцеклетки. Поздравявам те. Също така поздравявам и семейството ти, че в него може открито да се разговаря по всякакви теми. И според мен така би било правилно, защото смятам, че е признак на добри отношения и доверие в семейството. Друг въпрос е, както казва и джам, че много хора избягват теми като смъртта (включително и свекър ми, който е на 83 г.). За съжаление, никой от нас не е застрахован от нито една ситуация и ако сме заявили волята пред близките си, мисля, че ще е по-лесно за нас, както и за тях, защото няма да им се наложи да взимат трудни решения в критична ситуация.
Относно донорството на яйцеклетки. Роди си първо бебето, в началото вероятно ще кърмиш. А после можеш пак да го обсъдиш сериозно с мъжа ти. Можеш да дариш и без той да е съгласен, ако си го решила твърдо. Не мисля, че той трябва да подписва някъде. Все пак ти ще си прецениш, защото това е твоето семейство. При всички положения, както вероятно си проучила, нуждата от донорски яйцеклетки е голяма и със сигурност ще дадеш шанс за дете на поне едно семейство.

blue_sky това е решение ,което съм взела още преди ММ,не съм решила дали ще повдигна втори път темата.Незнам дали ми се води подобна бораба за оборване на мнение,незнам и колко има смисъл.Все пак хората сме различни и това ни прави интересни.Мисля да го направя въпреки него.Мисля,че няма право да се сърди и да ми се меси,както аз не го правя за много неща и въпреки това го обичам и го уважавам.
Нямам брак с него,до колко знам не ми трябва съгласие.Разпитала съм дали здравословното ми състояние го позволява-доки каза,че не би трябвало да има проблем.Другия критерии е бебка да се роди(поне едно живордено дете).Това, което не съм разучила и леко ме притеснява е стимулацията(аз бях на ЕЦ и реално не знам какво е,ако не броя 1 цикъл с Фемара ),но това да е...вярвам на доки и знам,че след като проведем единм разговор всички страхове ще изчезнат.Но всичко с времето си,първо бебка 
Споделям един любим цитат и предварително се извинявам за разводняването на темата:

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.

Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа, градинарят ще остане там цял живот. "
(451 градуса по Фаренхайт-Рей Бредбъри)

Това, че всеки е донор означава, че може да се реши от теб или близките ти. Ако не, това си е  активна регистрация- не си заявил желание- не си или си донор на 100% без значение поради каква причина не си решил и никой не може да промени това.
Джам, какво означава, че не се прилага закона?
За мен причините са лесно преодолими и относително евтини. Информираност, кампании, говорене от детската градина ако трябва. В часът на класа да се отделя по 1 път на срок да се покани някой координатор да обясни и да отговаря на въпроси, ако има интерес повече пъти. Също така и увеличаване на координаторите.
Бях го написала по- рано, но ще го напиша пак- от 0,03 до 3-4 донора на милион население за около 6-7 години е добро покачване. На Испания са ѝ трябвали 25 години, а на Хърватска над 10г. Не става от днес за утре.
Самият факт, че сме част от Евротрансплант показва, че пътят, по който сме тръгнали е правилен.
И пак да се повторя- не казвам, че всичко е цветя и рози, но не е по причините, за които си мислите. Трудът на координаторите и екипите е чутовен, денонощен и много тежък- емоционално и физически. Законът си се прилага изцяло и не е лош.
Затова пак да попитам- къде е разликата между над и другите държави?

Джам, какво означава, че не се прилага закона?

ако законът казва, че при липса на явен отказ от донорство, всеки е донор - защо искат съгласия и подписи от роднини?

ето както казва законът, за да сме конкретни:

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите когато има издадена такава;
2. името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация по чл. 39, ал. 1, т. 2;
3. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:
а) съпруг или родител;
б) дете;
в) брат или сестра.

тоест, на роднините се съобщава, че лицето не е отказало донорство и ще му бъдат взети органи и в разумно кратък срок се чака те да представят ОТКАЗ, а не СЪГЛАСИЕ!

тоест, в описания случай се е постъпило по обратния начин - чакало се е даване на съгласие, каквото законът изобщо не изисква. защо? ми за да си вържат гащите, вероятно.

не веднъж е писано, че екипите трябва да са мотивирани да вършат това, което вършат. ако не си мотивиран, ще си спестиш потенциалните неприятности и разправии в последствие.

Въпреки, че на мен ми е криво, особено в момента от темата която обсъждаме, благодаря на всички ви, че я обсъждате. Това ми дава надежда, че нещата в бъдеще ще са по-добре по такива въпроси.
Имам резервация за да кара малкия ски още от декември и днес пристигнахме на Пампорово и чета наред, но съм малко ограничена близките дни откъм време за писане. Но ще чета и когато мога ще се включвам.

Съвсем отгоре-отгоре, от написаното дотук и изразените позиции... Считам, че е трябвало да има ТОЧНА И ЯСНА информационна кампания, че съгласието ми да бъда донор, което ще е неоспоримо от никого - се случва по ред Х. И ред Х - да бъде МАКСИМАЛНО удобен и лесен за мен. Сори много, ама това, което е у нас сега е абсурд! Първо е информационно подвеждане на потенциални донори, после бюрократично разиграване на същите. Идиотщина. Меко казано. Отделно, че има и непълно прилагане на закона "за зстраховка" както е посочено. Симпатиите ми към медицинската гилдия са добре известни и неприкрити - нямам мотив да кажа нещо такова "ей така".

Искам да мога да отида до НЗОК, или регионален офис на друго ведомство, имащо връзка с тези неща, да си входирам едно заявление, че бих искала да бъда донор (без ничии подписи, ако се окажа в ситуация да съм), след седмица да си получа по пощата пластиката на една карта, в която това е отразено и да си я сложа в портфейла. Нещо сложно? За банките - не е, за цяла една държава и 10 ведомства - непосилно? Айде бе!!! И да, следва да е ЛЕСНА за мен процедура, което не изключва проактивно поведение по въпроса. Обаче не бе!!! Аз тепърва ще чета, пиша мейли и звъня телефони, че да питам къде точно и с какви бумаги да ида, за да декларирам... Ехооооо? Ми не, не е нормално. Никак!

Извинявам се предварително, ако звуча рязко, ако някой се почувства засегнат от тона ми... Моля за разбиране, че са ми халтави нервите в момента, но и аз съм човек. Опитвам да се включвам рационално в разговора, дано успея.

3. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:
а) съпруг или родител;
б) дете;
в) брат или сестра.


Какво означава това?
Вариант 1:
Мозъчна смърт на някой близък. Решават, че би станал за донор, съобщават ми, че ще започнат процедури  за подготовка и евентуална експлантация. Дава ми се около 1ч, час и нещо. Разумен срок ли е? Взимат органите. Всичко става на думи. Няма реципиент в България, но има искане от Евротранпплант. Близките решават, че един ден е по- разумен срок. Всичко спира и закопаваме органите.

Вариант 2 (как се случва наистина):
Мозъчна смърт на близък. Преценява се, че би станал донор. Обяснява ми се какво е мозъчна смърт, обясняват ми за донорството, разяснява ми се, че моят близък може да спаси много животи. Дава ми се време да помисля- около 1ч, час и нещо и в зависимост от решението ми подписвам или отказ, или липса на отказ (съгласие).

Къде е нарушен законът? Кое не е спазено напълно? Какво е разумен срок? Кой може да прецени колко време да даде на близките, ТЕ КАК ЗАЯВЯВАТ, ЧЕ НЯМАТ НИЩО ПРОТИВ, устно ли? Нали знаете, че законите действат с други наредби и препоръки, които да подпомагат прилагането му, за да няма двусмислия?


Търсите зайчето там, където отдавна го няма.
Бай Иван като получи инсулт на 50 и жена му като за първи път чува донорство, като постоянно ѝ се говори по телевизията за мафия с бели престилки, как да се довери? Как да не откаже в разумен срок? Но ако са се провели 1-2 срещи в селското читалище или ако има поредица от предавания по телевизията, ако има говорене... Тогава леля Иванца ще се съгласи веднага. Няма да ѝ е шок. Огромната част от българите, ако не кой знае колко умни, поне сме много прагматични.

Джам, ако не бяха мотивирани екипите нямаше да седят 24 часа, за да подготвят някого, после да са по време на експлантацията и след транплантацията да звъннат на близките на починалия, за да им дадат мир, че техния близък е помогнал. Близките го преживяват веднъж в живота,  а екипите многократно годишно. Вярвай ми достатъчно добре са мотивирани и не искат само да си връзват гащите. Точно затова казах, че донорството е философия.

Съжалявам, ако и аз засягам някого с думите си.
Жбул, почини си и се откъсни до колкото можеш. Лека почивка и приятно изкарване. Ще се опитам да не те натоварвам с думите си.

Pav-la,

1. разумният срок трябва да го формулира законодателят или упълномощен от него орган. не го определя роднината.
2. в цитирания текст от закона не се изисква да подписваш "липса на отказ", както си го формулирала ти. ако не напишеш изрично в "разумния срок", че отказваш - значи си съгласен. това е. всичко друго е презастраховане.
3. необходимостта от информиране, от кампании и прочие изобщо не я подлагаме на обсъждане - мисля, че всички сме ЗА тези неща и сме наясно с огромната необходимост от тях.
4. относно мотивираността на екипите, аз не съм в тези среди и нямам информация от първа ръка, каквато явно имаш ти. преразказвам прочетено в пресата по темата и личното усещане на база разкази като този на JBrul.

Разумният срок е индивидуален, според пациента. Не може да бъде точно разписан от закон.
Каквото и решение да се вземе се изисква писмен документ, нищо че не е записано в точно тази точка на този закон. Не мога да цитирам къде е разписано, но е така. Това се отнася и за информирани съгласия и тн. Всичко е в писмен вид.
Според мен некоректно са задали въпроса в случая с Jbul.
Пак стигаме до пресата, която се занимава с клюкарщини, а не с това, с което трябва.

Усещам се, че започвам да повтарям едни и същи неща, затова преставам за сега.
Лек ден.

Каквото и решение да се вземе се изисква писмен документ, нищо че не е записано в точно тази точка на този закон. Не мога да цитирам къде е разписано, но е така.

ами ето го доказателството на моята теза, че проблемът е в прилагането на закона, а не в самия закон!
законът, както видяхме, не изисква писмено съгласие, но такова "се изисква" (твърдиш ти, вероятно с основание и от личен опит) според някакъв друг акт, вероятно правилник или просто указание, които са подзаконови актове.

ако изискваме писмено съгласие от роднините, то тогава излиза, че личната воля на човека няма никакво значение и че написаното в закона реално е потъпкано. тоест - подзаконовият акт по същество отменя смисъла и целта на закона, която е ясна - да се разшири базата от донори.

Ако не е изразил личната си воля, то решението се взима от близките, както е разписано в закона. Липсата на отговор е положителен отговор, така ли?
Други нормативни актове, които доуточняват даден закон, без да му противоречат, не са в конфликт със закона.

Ето това е попълва.

Щом този разговор го има дори (наблягам на нормативната уредба) и бумащина по темата - явно нещата не са направени по най-добрия възможен начин. Иначе нямаше да се наложи да го водим.

"Разумен срок" за започване на мероприятия по запазване на органите е този, който науката "медицина" определя за такъв. "Разумен срок" за роднини да се съгласят за нещо такова - може да от  "нула" до "+ безкрайност". От моя гледна точка - двете неща като процедури чисто, следва да се разделят. Тя подготовката да си започва без подписи, пък "придумването" на родата (при нужда) - след като има за какво изобщо да се прави. При сдали багажа органи - излишно е. Опираме до въпроса (разбира се) - скъпичко е това начинание, ако ние набием пари в пазене на органите на донори, за да получим отказ за донорство в 95% от случаите (примерно) на следващ етап. В Испания какво било? Тялото е собственост на държавата? Хайде да не бъдем крайни, да го направим "вътрешните органи собственост на държавата" поне. Като от тях изключим главен мозък. Хем не сме напреднали дотам да трансплантираме такъв, хем да няма притеснения, че нечий близък ще бъде обявен за изпаднал в мозъчна смърт с користна цел. В крайна сметка - най-често някой се нуждае от поддържащ жизнените функции вътрешен орган (сърце, бъбрек, черен дроб...), за да оживее изобщо. И това е социално значимият аспект по темата. За целите на "висшия пилотаж" в този дял на медицината - намират се достатъчно дарители на ръце, крака, пръсти, кожа, цяло лице е присаждано и пр. Не ни е тема това тук.

Лично аз, в "етичен аспект" по въпроса в стил "колко е тежко за близките" (че са дарили органите на починалия)- не мога да вляза. За близките е тежко, че някой обичан от тях човек вече го няма, няма да го има никога. Какво облекчение им (би им) донесло това, че всичките му органи на този близък са станали храна за червеите, или са заминали в крематориума - ми е дълбоко неясно. И не го крия изобщо. Това, че ако тяхната лична загуба ще донесе живот на поне 4 човека и семействата им - също не им носи утеха - разбирам го. И в двете ситуации - те ще са безутешни, което е нормалното положение на нещата. Поради което според мен лично - следва да се подходи повече "практично", а не "етично" главно. Второ, че "етиката" е философска категория (по дефиниция това е теория на морала). Кой морал? Античния, християнския, този на ИДИЛ, моя, вашия личен...? Всичко това е "морал" - следователно и "етика". Пък казано най-просто - бягане от отговорност за трудни решения, като се оправдаем с: "Ми то е много сложно...". Пък у нас това го можем наййййй-добре. Под бягане от трудни решения, не визирам близките на починал човек! Визирам държава, институции, закононтворци, които и тук си мият ръцете с "етика". Щото по-лесно от избори до избори, вместо да решат нещо адекватно в полза на цялата им подопечна нация, което уж им е работата.

Лично на мен, подчертавам само в лично качество и според моите разбирания - ако бяхме успели с донорството на тези органи, утеха нямаше да е, ама някакво облекчение - определено. Скоро ще стана на 37 години, друго братче - няма никакъв шанс да ми се случи вече, по биологични причини. Така, че аз колкото ми е писано да живея - ще си живея като единствено дете. По този въпрос - утеха няма. НО, ако бяхме спасили нечия майка, баща, брат, сестра, съпруг, съпруга, дете...и то не един - ей Богу - щях да се чувствам по-облекчена след случилото се. По егоистични причини, ако щете. Защото нямаше да ми стои толкова безсмислена загубата на едно човече на 19 години. Поне това. Не, че чуждият живот ще ми го върне. Чуждият живот ще спести на десетки хора това, което ми е на мен сега. И от това по-важно няма и не следва да има. Ако сме с акъла си де... Обаче очевидно, че твърде често не сме с акъла си и затова, за такива "особени ситуации" - следва да си има по-ясни и категорични правила. Сегашните не са.

Очевидно е, че не са, след като аз се чудя за кое ми е по-криво. Че не успях да направя чудо и да спася брат си от такъв край, или че в добавка не успях да направя и уж най-лесното и "законово уреденото" и бла-бла..., за да спестя моето сегашно на други. И то други, които не са си избрали смъртта сами.

П.П. Вероятно изглеждам ужасна твар и супер коравосърдечна за онези, които четат всичко това, но не ме познават особено добре, или никак дори. Мога само да ви уверя, че не съм. За мое голямо съжаление май...

.

Законът не е лош. Разумният срок е за отказ, а не за задвижване на протокола. Започва да се действа от преди да се съобщи на близките даже, така е в много случаи. Най- малкото, за да се обяви мозъчна смърт минава време, а това са първи стъпки в протокола.
Много често се обсъждат и осъждат неща, които не разбираме.
Как трябва да е записано в закона според теб, Жбул?
И отново казвам, че въпросът за донорството във вашия случай е зададен некоректно и прибързано, поне според мен.
В България трупен донор може да само човек в мозъчна смърт, цялостна, не само смърт на ствола, нито при биологична смърт. Едно съдче, което е няколко милиметра да е активно при селективната ангиография, не се обявява за мъртъв.
Едва 2-7% от смъртността във интензивни отделения е от мозъчна смърт,  а една 10% процента от тези пациенти са подходящи за донори. За 2014 е имало само един отказ. За 2015 и 16 нямам данни, но не ми се вярва да са повече от 1-2. Цифрите не са лоши.
Първата мисъл на лекарите не е за донорство, а за запазване живота на пациента, после идва донорството.

И отново и този път наистина за последно- стъпките са 3-4 и само една е свързана със законова промяна.
1. Информираност, кампании за хората
2. Разяснителни кампании за лекарите
3. Увеличаване броя на координаторите
4. Промяна на закона, така че хора в мозъчна смърт, които не желаят или не могат да бъдат донори, да може да им се изключват машините

И отново казвам, че въпросът за донорството във вашия случай е зададен некоректно и прибързано, поне според мен.

Аз все си мисля,че докторът който е бил на място най-добре си знае работата

В България трупен донор може да само човек в мозъчна смърт, цялостна, не само смърт на ствола, нито при биологична смърт. Едно съдче, което е няколко милиметра да е активно при селективната ангиография, не се обявява за мъртъв.

Чл. 18. (1) Вземане на органи, тъкани и клетки с цел трансплантация може да се извърши
от човешки труп, след като смъртта е установена съгласно медицинските критерии и ред,
определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) При необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна
дейност смъртта се установява от постоянно действаща комисия в състав от трима лекари.
Комисията се назначава от директора на лечебното заведение, в което се вземат органи, тъкани и
клетки, след получаване на съгласие от директора на Изпълнителната агенция по
трансплантация.
Ал. 1 не описва ли други случаи ,а ал.2 мозъчната смърт?

Започва да се действа от преди да се съобщи на близките даже, така е в много случаи

Ок,но във въпросната ситуация не е започнато действие.Защо?

Как трябва да бъде записано според мен:

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Вземането на органи,
тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на
органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите когато има издадена такава;

Имаш ли 18 год. мислил,не мислил трябва да имаш мнение по въпроса.Да кажем ,че законадателя реши ,че това е една много ранна възраст за това решение ,може да вдигне границата на 21г и да даде възможност на определени години за промяна на това решение.В крайна сметка след като можеш да вземеш други крайни и важни решения за живота си можеш и това.

3. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и
липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:
а) съпруг или родител;
б) дете;
в) брат или сестра

Да,трябва да се съобщи на роднините,но не и да се иска тяхното "разрешение".Пак ще се повторя,в противен случай къде отива личната воля?

Говорим едно и също.

Няма да отговоря на някои от въпросите ти, няма да изпадам в подробни обяснения, защото съм преценила, че не бива, не в тази тема, не и в този случай.

Всеки е донор, близките подписват реално, че са информирани и им е даден срок за отказ, а не съгласие.
Като беше с заявяване на воля приживе донорите бяха 0,03 на милион, а сега са 2-5 на милион, кой закон е по- добър?
А в обратната ситуация? Къде е личната воля?
Говорим за донорство на органи и тъкани, за хора, които губят най- близките си, а вие искате да се държим с тях като с бавноразвиващи и да ги насилваме чрез закон. И както казах- 1-2 отказа годишно, тоест и от тези хора трябваше да се вземат органи, нищо че близките им, а може би и те, не са били съгласни?
Защо да не отидем и по- далеч?
Защо да няма закон всеки, който има 2-3 деца да е длъжен да дари яйцеклетки и сперматозоиди?
Защо всеки с добри кръвни изследвания и без противопоказания да не е длъжен да дарява кръв два пъти годишно, а тези с рядка 3-4?
Може и хората, които са отслабнали много и имат излишна кожа да им я взимаме, защо не?
Това не е медицинско решение, а лично. Решение, което се основава на собствените разбирания за живот и смърт, на собственото усещане за достойна смърт. Активен, алтруистичен акт. Задължението на лекарите е да опазят и подобрят живота на пациентите си, а когато не могат да го направят- да им осигурят достойна смърт (според разбиранията на индивида). Слава Богу, отдавна никой, поне не в Европа, не решава какво да правим с тялото си. Ролята на държавата е да насърчава и да регулира донорството, а не да го натрапва и да го прави отблъскващо за хората.