0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #40 -: Май 04, 2016, 23:27:44 pm »
Майката има нужда от психиатър. Не говори като човек с акъла си.

*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #41 -: Май 04, 2016, 23:56:56 pm »
Майката има нужда от психиатър. Не говори като човек с акъла си.

В движение гледах новини днес, казаха че й е назначена психиатрична експертиза. Тя хем не я слуша главата, хем и в някаква секта членувала (и таткото де), та раУтата - ясна.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #42 -: Май 13, 2016, 17:12:52 pm »
http://www.maikomila.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BB-%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%B4%D1%8F/

Едва ли много от вас са го пропуснали последните дни това във ФБ, ама за нямащите ФБ, или просто пропуснали - страхотен текст  :lol: Хем е вярно, хем е поднесено с хумор.

По повод този материал ми изплува спомен, как кумът ни е на гости за една вечер, аз бременна към 30-а ГС, а той и кумата имаха почти 2-годишен син тогава. Ходили сме по морета, дискотеки, пили сме и не сме спали стотици пъти с тях, бяхме си екстра нали... И този ми ти човек - дето е железен и яко по активния живот е поредния, който ми захваща със: "Спете и живейте сега, че послееее...". Подразних се и още как, после си викам "Аре и тоя полудЕ" (а така не му отива), после си помислих колко хора са оцелели все пак с по 2, 3, 5 и пр. деца и видимо им няма нищо към днешна дата, ай ся пък и лиготия и преекспониране и ...още към 100 от този вид "мъдри мисли" ме споходиха.
Разбира се, тогава аз конкретно - се занимавах само с това "да мътя златното яйце", да ям, спя, пазарувам за бебето и каквото и когато ми пожелае душата от този вид. Ако нещо ме дразнеше - беше дебненето на близките, да не би да си вдигна задника от дивана за по-дълго време от "разумното" и да вземе нещо да ми стане на мен и бебето. Другото, което ме дразнеше беше всеки ядящ нещо да настоява да си хапна малко от нещото, че "да не ми стане нещо". От толкова безделие - висях до 3-4 посред нощ, гледайки всички актуални тогава култови сериали, като пълтометражни филмчета и си мечтах за момента, в който отново ще имам нормален, динамичен живот и то вече с бебе. Ще си ходим с количката по цяяял ден, ще ни е гот и щастливо изтощени ще се прибираме, следва и за двама ни - хапване, къпане и спинкане... :lol: :lol: :lol: Е, някоя нощ (евентуално), ако все пак ме събуди детето, няма дерт бе - ами аз хем съм нощна птица, хем съм издържлива...голяма раУта. Сериозно си ги мислех тези неща - смейте ми се, наред, заслужено е.

След първата година тотално неспане по неизвестни и до днес причини - беше ми пределно ясно колко съм сЪ объркала като бременна. Живеех само за момента , в който това все пак ще приключи, няма как да е вечно все пак... Е, приключи след около още две години. Към днешна дата, като си общувам с бременни жени - едно такова ми е...ни да им кажа как е реално (ще решат, че пресилвам и ще ги подразня) пък и да им кажа - какво? Нито могат предварително да си отспят, нито ако им се случи такова бебе - имат опция, освен да го изтърпят това, докогато... Понякога ми е гузно, че мълча, в смисъл че ако пък човек все пак очаква и това - може и да не го изживее чак толкова тежко. Ограничавам се единствено с неопределения и ненастойчив съвет: "Ако имате възможност за външна помощ, поне да се спи нощем - не я отказвайте". Ако е първо бебе - следва как баби няма да се допускат и как само ние с баща му, двамата. Ако е второ и нагоре...няма нужда особено да си говорим по тези въпроси де хахахах
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #43 -: Май 14, 2016, 10:54:19 am »
Прочетох го това и още като го пусна във фейса казах - отглеждам си еднорог.  :lol: :lol: :lol: Вярно, като бебе на мляко не е спала баш от 21 до 7, че нали ядеше и в 12 през нощта, но спи от 9, примрънка, храня, сменям памперса и тя продължава да спи до 6. Та аз нямам и причина да се чудя да казвам или не на бременни познати да спят сега, щото послеееее. Но пък това с хапването и мен ме побъркваше. Особено лафа „ти може да не искаш, ама то бебето иска“. Бреееейй, аз го нося това бебе и не знам какво иска, обаче някой случаен там - знае ... Затова и нямам навика да предлагам на бременни покрай мен храна. Даже точно вчера казах на една майка от ДГ, че ако ѝ се прище нещо от това, което хапвам или пия, да си поиска, че аз няма и да се сетя да предложа.
« Последна редакция: Май 14, 2016, 10:56:03 am от Pesheck »
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #44 -: Май 14, 2016, 20:24:33 pm »
Аз заради тоя лаф да не му стане нещо??? едва се сдържах да не върна поръчките след като ми бутнаха вилица с ризото без да съм искала.

съвети не давам вече непоискани, броя дните да се очовечи малкото и да не стисна за врата голямото мрънкало. ОООМММММММ, бираааааа
[/url][/url]
*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #45 -: Май 24, 2016, 21:00:46 pm »
"Върви народе изродени....на м***а си!"

Сигурно много от вас, по повод следващите редове ще си кажат: "Еми аз затова не гледам телевизия/нямам телевизор у дома". Това е разумно решение, за да си спести човек едни излишни нерви и разочарования, освен всички които няма как да си спести. Да ви кажа, то аз като имам телевизор, толкова и го пускам, но старият ми навик "Да видя новините" е наличен.

Днес е празник, един от любимите ми. Така се случи, че заради разни здравословни несгоди - днес станах късно, детето го нямаше у дома и не излязох, но реших да си пусна някакви новини, за да видя някакъв репортаж, по повод честването на празника из страната. Манифестация, деца носещи букви, рецитиращи стихчета, разчувствани и усмихнати хора...такива неща.
Пуснах си и бързо съжалих.  :?

Понеже научих от глас зад кадър, че: "Днес е 24-и май, пикът на абитуриентските балове  8O и нека сега видим как празнуват зрелостниците...". Следва видео и почти веднага се задавих с кафе. В кадър - три девойки, с дълги, официални рокли тип булченски. Две от роклите даже не бяха кич, а подходящи на вид, за да посетиш някой спектакъл на операта във Виена. Което "идеално се вързваше" с явно платените и нахождащи се до тях музиканти от ромски произход - един с б'РИбани и един с кларинет и въпросните двама виеха кръшни маанета рабира се (Няма да свирят "Върви народе възродени" я). Девойките съответно - демонстрираха пред камера как изкусно за 12 години в училище (и по всички възможни чалготеки) са усвоили мятането на гюбеци. Справяха се перфектно, въпреки ограничението на дългите си бални рокли. Отличнички! Едната получава въпрос какво възнамерявала да учи и отговорът беше сразяващ: "Ми мисля педагогика в СУ". Последва уточнението, че тя вече била преподавател по танци (не спомена какви) и т'ва с педагогиката можело да й е от полза... Умно и предвидливо момиче! Браво! С леко потреперване и второ задавяне с кафе се сетих, че Данаил догодина ще е в първи клас и опитах да изчисля приблизително шансът, колко випуска такива "педагожки" са завършили от 90-а досега, колко работят в системата на родното образование, какъв е шансът да избегна всяка една от тях и най-вече начинът какъв е?!!! Още не съм готова с крайните изчисления, но междинните резултати не са никак обнадеждаващи.
Мъжката част на зрелостниците също беше удостоена с подобаващо внимание от телевизионния екип. Кадър едно - младеж, въпросът е същият: 'Какво възнамерявате да учите и къде?". "Амиии НЕЩО?! свързано с история" гласи отговорът. "Може би право, или публична администрация..." е "разширението на файла".  8O  Ама разбира сеее и двете вметнати специалности са пряко свързани с историята (и "интересите" на младежа към нея) и още по-пряко свързани една с друга де. И още по-явно - човекът не прави разлика между това, с приемен изпит по какво се кандидатства в дадена специалност и какво после се учи (и предполага се се работи), ако вземеш да я завършиш. Тука, тука щял да учи каза, щото по финансови причини не можел в чужбина  :lol: Идваше ми да му кресна през телевизора, че то в чужбина не би могъл не само по финансови причини, а по интелектуално - образователни главно. Камерата се мести към стълби, на които са се наредили костюмирани младежи за обща снимка. Снимат ги и операторът фокусира един от тях, който като пълен каруцар е стиснал бутилка уиски в ръка и буквално лочи от нея - ей така чисто, топло и посред бял ден. Не ми се мисли в коя токсикология ще е около 3 часа по-късно, а безумната простащина в самия жест - не мисля, че се нуждае от коментар.

Спрях телевизора, понаместих си настроението, напомних си че медиите не са истински медии, а гонещи рейтинг и кинти чудовища, които постигат въпросните цели показвайки предимно пошли, грозни и скандални неща и няма защо толкова да се впрягам.

Пуснах си вечерни новини (понеже явно съм непоправим оптимист). Хващам кадър, как една жена пее изумително и без музикален съпровод "Не казвай любе лека нощ" шофирайки автомобил  и настръхвам от удоволствие. Следва дикторският глас, обясняващ ми какво и защо гледам. Дамата пее в ансамбъл "Филип Кутев" (не къде да е), пък кадрите как пее шофирайки ги дължим на факта, че по съвместителство кара такси.  :? Налага се, ако иска да пее в ансамбъла, но все пак и да оцелее със семейството си, да кара такси, понеже във "Филип Кутев" такава й е заплатата, че ме е срам да я напиша. Майка ми още не беше довела малкия, така че си позволявам няколко щедри, цветущи, тип "сръбски" псувни по адрес на държавата, обществото и вселената като цяло, давайки си сметка, че такива прояви хич не ми подхождат. Хеле навръх 24-и май. Но това далеч не беше всичко, следва кадър на мъж, усмихнато подрязващ едни храсти, в някакво явно тузарско заведение. Оказва се съпругът на певицата. Той пък е певец в мъжкия хор на БНР!!! Ами...и при него същата история, както и при жена му, та когато не пее в хора на БНР - подрязва храсти и отглежда цветя за "новия елит" и нужните за обслужването му кръчми, а когато приключи с всичко това - нощем сменя жена си в таксито и "върти геврека" на свой ред, за да оцелее това семейство. Кога спи - нямам идея. Семейството има деца, не стана ясно колко, но повече от едно. На тези хора мога само да им се поклоня. Разбира се.

След това видео, фразата: "Няма такава държава!!!" ми изплува автоматично. След нея и осъзнаването, че не само има, ами и аз живея в нея, ей така навръх поредния 24-и май. Ден, в който видях как именно "пазителите на просветата, културата и всичко наше родно, което любя, тача и милея" - карат такси и подрязват храсти, за да съхранят късчета култура и национална идентичност все пак. За своя сметка го правят, без да им е лесно, без да получат признание и дължимото уважение от "широката общественост", заета с това да тегли потребителски кредит "за бала на детето". Къде за силикон, къде за костюм и рокля, къде за всичко накуп + плащане на темата за приемния изпит в СУ (винаги ще изтече, пари да имаш).
И да си изхвърля телевизора - реалността няма да стане друга. Просто няма толкова често и неочаквано, да ми бъде хвърляна в лицето и ще мога илюзорно да си внушавам, че: "ми не е чак толкова зле пък...". Напротив! Зле е, много е зле, с телевизор, без телевизор - все тая.


Честит 24-и май на всички, които припознават част от себе си в онази двойка, от втория телевизионен репортаж, който гледах днес. За останалите - спокойййно, лъжат че пикът на баловете е днес, оказа се че в крайна сметка повече празнуващи щяло да има утре. Ако на някой му се слушат мааанета и му се гледа мятане на гюбеци в официален тоалет - все още има своя шанс.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #46 -: Май 24, 2016, 22:19:30 pm »

Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #47 -: Май 24, 2016, 22:26:52 pm »
не по повод празника, но свързано с него. Големи полемики има тук между българите дали да пращат децата на българско училище в събота/неделя или този език и култура няма да са им много нужни, става дума за деца родени тук.
Аз много се бях засилила да пращам Ники, ама факт, трудно му е да поеме два езика, шест дни. Учих го на азбуката, той оплете френската и се наложи да спрем. Не планираме повече от веднъж на 5 години да се връщаме, та се чудя колко да го натискам.
Тази година няма да е, нека мине първи клас тук и да затвърди френския, при всички положения.
[/url][/url]
*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #48 -: Май 24, 2016, 22:33:06 pm »
Вени, нямам опит с такава ситуация разбира се, но... Излишен език - няма и го знаеш добре. Но във вашата ситуация, Ники е малък, много промени му дойдоха накуп, нека затвърди френския първо. Българският така, или иначе го владее говоримо вече, ако у дома се говори на български - няма да го забрави и вече с граматиката и писането ще си наваксате нататък. Помисли, че ние учехме едно време какъв да е чужд език от 4-и клас нататък, като същият нито се е говорел у дома, нито сме можели дума да кажем на него преди това и пак се усвоява и писмено и говоримо. Та споко засега мисля аз. Ти си знаеш детето и когато е готов и за БГ-училище - ще го изпратиш, няма да го закрият я ;)

Блу, хубав материал, четох го днес някъде из нета...
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #49 -: Май 24, 2016, 22:58:04 pm »
Аз на всяка манджа мерудия.  :lol:
Вени, моят миналата година научи буквите, докато беше още в предучилищна. Научи се да чете някъде към края на предучилищната и през ваканцията. Немският не е труден за четене за разлика от френския. От септември ходи в събота на българско училище. Още не са взели всички букви, имат още два месеца, защото карат по тукашните учебни години. Вече може да чете. Е, не гладко, но определено чете на български. Вие и двамата сте българи, но при нас немският страшно бързо взе превес, когато се пренесохме в Германия. Преди беше основно български или френски. През последната ни ваканция в България осъзнах колко много е напреднал с българския и това го отдавам на съботното училище. Уж са нищо работа три часа седмично, но е факт, че много неща е научил и говори. Онзи ден обясняваше на баща си за Кирил и Методий, както и за учениците му. В събота ще имаме малко тържество за 24-ти май и да ви кажа честно, това много ме радва. Аз съм малко мързелива и се радвам, че в училището се грижат да подхранват живи българските традиции. Аз ги обичам, но когато съм сама, ме мързи да ги изпълнявам. С много хора е друго. Невероятно съм доволна от нашето училище. И за миг не бих се колебала, ако трябваше да избирам отново. Но казвам пак, че при вас е малко по-различно, защото и двамата сте българи. Ти си прецени според обстоятелствата!

Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #50 -: Май 24, 2016, 23:15:31 pm »
Абе българи сме, ама много трудно поддържаме българския, въпреки че в нас го говорим, в компания също. Децата тук като се събират говорят на френски, въпреки, че са в българска среда, играят на френски, дори в нас, няма едно местно, но предпочитат френския. Катерина откровено си казва думите на френски, вместо "не искам" или производно си казва съвсем отчетливо жу не вю па или не пю па. и Ники предпочита да й говори на френски.

Нещо не са много доволни моите приятелки от тукашните училища, някакви наказания в ъгъла се спрягат, дето иначе отсъстват в тукашната система. Ще видим де. Той не иска, ама хич не иска, иска си събота и неделя спортове.
[/url][/url]
*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #51 -: Май 24, 2016, 23:19:54 pm »
Ами, и там ще си намери приятели. Когато е хубаво времето, нашите играят след училището в събота и футбол. Обикновено винаги се намира топка, понякога се включват и бащите.
За мен е важно освен това, защото бабата никакъв друг език не знае. Мъжът й знае, но не същите, които знаят децата. Брат ми знае немски. Но ми се иска, като пораснат още малко, да остават за по седмица-две в България и ако не знаят езика, това няма как да стане, защото ще се чувстват безумно изолирани.
« Последна редакция: Май 24, 2016, 23:27:33 pm от blue_sky »

Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #52 -: Май 27, 2016, 05:48:50 am »
Джей, въпреки че е твоя тема...не мога.
Втори ден имам буца на гърлото заради момчето със синия костюм....всякакви извинения са замазващи за мен ситуацията, такава болка и буца застава в гърлото ми като гледам всичко и чета коментарите против...
http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/abiturientat-kristian-ne-vinja-nikogo-nikoj-ne-se-e-darzhal-losho-s-men.html
[/url][/url]
*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #53 -: Май 27, 2016, 13:10:55 pm »
Вени, не знам какво да кажа вече по тази тема, предполагам си чела многото и от всякакъв вид коментари из ФБ.
Аз лично, първо видях оригиналния пост (и снимки) качени от въпросната г-жа Видева, същият беше споделен от няколко мои приятели. Докато напиша някакъв коментар - този пост изчезна. Зачудих се защо, но докато се чудя - текстът се появи в няколко от информационните сайтове. Шернах го и аз, като от моя гледна точка нещата бяха съвсем прости и в посока "Просто не се прави така!". Не харесвам как се случват тези наши "балове" и то от време оно, преди аз самата да имам такъв. Цялото това пилеене на пари (преко сили за повечето семейства), показност и чиста проба изхвърлянки и "надцакване" кой с по-лъскаво возило ще акостира пред ресторанта и пр. Навремето баща ми ме пита, с какво чудо на автомобилостроенето бих желала да отида на бала си, много от приятелите му просто притежават егати автопарка, а един колекционира "Порше"-та, та изобщо не е било проблем да ползвам нещо такова. Не пожелах, казах че ще отида пеша до Градската (там се събирахме първо) и после до ресторанта (който е далеч) ще хвана такси и толкова. Така и направих, заедно с моя съученичка. Само, че с нея не бяхме предвидили, че таксита просто няма да има в този момент точно.  :lol: Тръгнаха хлапетиите към ресторанта, изпращачите им се натовариха по такситата, съучениците ни, които бяха с коли вече бяха заминали и ние двете се оказахме сами, с високи токчета и дълги рокли на улицата и...няма с какво да се придвижим просто до ресторанта. Няма таксита! Нямаме мобилни телефони (99-а беше), не можем да звъннем на родителите някой да дойде с кола, чудим се какво да направим. И до нас спира огромна, лъскава S-класа, оказва се че я кара бащата на момче от нашата гимназия, вози сина си. Та този съученик (не от нашия клас даже, познаваме се бегло и по физиономия) ни е видял как си стърчим на улицата, пък другите вече са тръгнали и спряха и ни попита какво става, защо стоим там. Казваме ние, докато си завършим репликата - излязоха и той и баща му, отвориха ни вратите, настаниха ни отзад, все едно сме кралски особи и ни закараха на бала. С моята приятелка все се майтапехме по този повод, че от ненапъване и мераци да се "изгъзареем", в крайна сметка пристигнахме в ресторанта с една доста луксозна лимузина.
Разбира се, че точно този спомен ми изплува, когато прочетох историята, която всички медии дъвчат трети ден. Няма значение ние двете и въпросния Кристиян, по каква точно причина сме се оказали без транспорт в моментът Х, но категорично не си представям и не допускам за възможно на нас някой съученик (от класа, или просто от училището) - да ни беше отказал да ни вземе в неговата кола, ако бяхме помолили. Просто ние късно се усетихме, че няма да има с какво да стигнем сами, та вече нямаше и кого да помолим да ни вземе. Този, който ни взе - просто се беше забавил малко с тръгването и...извадихме късмет. Но както казах - дори не сме го молили, а той спря и ни попита човека, всичко ли е ОК. За мен - това е съвсем нормална постъпка, а това че от цял клас не се намерило кой да закара един Кристиян до ресторанта - ми се видя ненормално и нередно.

Заваляха коментари из ФБ във всякакъв вид. Ми к'во лошо имало да иде на бал с обществения транспорт, пък и без това с тия коли и лимузини и напъни е супер кич и простотия и пр. Да бе, така е по принцип и аз не съм фен на тези неща както казах, но... Разговорът не е за "баловете по принцип и техния вид", а за това че при наличието на поне 20 автомобила пред блока на класната - едно място не се е намерило само за този ученик. Ми може би Кристиян бил гадняр и не го харесвали другите и затова никой не го е взел прочетох също така. Ми може, ама за мен това не е особено основание да го оставят да върви пеша в дъжда, в деня на бала пък точно. Гледах го още по снимките, а после и в студиото...момчето е категорично аутсайдер и едва ли е супер близък с някой от съучениците си. За тях той е по-скоро невидим, такъв е бил през целия им курс на обучение в гимназията, такъв е бил и в деня на бала. Поради което и никой не е забелязал, че той тръгва пеша и сам за въпросния бал. Бил се разбрал само с един съученик негов, да го закарат с тяхната кола, ама се оказало накрая, че при него нямало място пък. Този съученик който е поел ангажимента - да беше попитал някой от другите за място и те да вземат Кристиян. Аз на негово място това бих направила, след като съм поела ангажимент, който се оказва, че не мога да изпълня и неволно съм подвела друг човек така... Самият Кристиян, защо пък не е попитал някой от другите си съученици - не знам. Тук има разминаване от първоначалната информация постната от дамата, която го е закарала. Тя беше написала, че другите са му отказали да го вземат, а той казва, че не е питал други, след като се оказало, че първоначалната му уговорка няма да я бъде. Наглед дребна, но съществена подробност относно конкретната случка  е това, за мен поне. Все пак, в еуфорията и калабалъка, че не са го забелязали, че няма транспорт е едно и да е помолил няколко души да го вземат, а те да откажат - съвсем друго нещо. Не знам защо не е помолил някой от другите. Може би защото не е особено близък с никой от тях, може би защото е свикнал да се оправя сам, все тая какъв му е зора, може би трето, пето...само той си знае. Тъжно е някой да е толкова самотен, да няма поне един близък приятел сред съучениците си, дано в живота му по-нататък това се промени.

Очевидно в днешно време е супер лесно, да се окажеш аутсайдер и "самотник" сред връстниците си, с които си изкарвал дните си години наред. Защото си "зубър", защото не си "гъзар", защото семейството ти няма финансови възможности и не си скипрен с маркови парцаля, ай фон 6, нямаш пари да джиткаш по лъскави кафенета и нощни заведения "с тайфата" и...просто си аут, заради това. Този въпрос точно ми е хем пресен, хем и личен донякъде. На 25.05. (денят, в който излезе тази история) брат ми беше абитуриент. През годините му в гимназията е ставало дума, че не е особено близък със съучениците си, защото те го намират за "странен", понеже нямали "общи интереси". Не пушел, не пиел, не понася чалга, чете много (извън учебниците), което е повод да го определят като "смотльо". Членува в едно туристическо дружество и в свободното си време - ходи с тези хора на походи из страната, посещава разни исторически забележителности, интересува се от историята на същите и история като цяло... И изобщо интересите и темите му за разговор са едни такива, че...може да си говори с мен, ама със съучениците си - оказва се нямат общи теми. Преди 2 години му бяха спретнали някакви колажи гавраджийски и целият му клас ги беше завъртял из ФБ и сещай се какви коментари и подигравки имаше по този повод. Отрази му се много зле, опряхме до психолог...ама друга история това. Ползва мобилен телефон с копченца - скъсват го от подигравки и по този въпрос. Предложих му да си избере някой смарт, не за хиляди, ама приличен, пък аз ще му го взема на изплащане. Детето извади здрава логика и по този въпрос. На него телефон му трябвало да се обажда чат-пат, или да му звънне някой, не работи с него, не му трябва за ползване на интернет, има си компютър за тези цели и това е "просто излишен разход" (цитирам). Джобните си пари ги събира, както и тези, които му даваме по разни празници, за да си купува билети за концерти на всяка голяма рок-група, която дойде у нас, без значение каква ще е цената и да си плати пътните до София, да си купува книги, нови туристически обувки, неопреново яке и пр. неща, които са му важни на него. Лично аз се радвам, че е такъв да ти кажа. Мисля, че ще си намери и мястото в живота и средата, в която ще му е ОК, вярвам че ще реализира целите, които си е набелязал, въпреки че е доста по-различен от връстниците си. И животът му дотук не беше никак, ама никак лесен по куп причини, но той вече е свикнал да се справя с трудности. Пред ресторанта (където го чакахме) - видях разбира се съучениците му. Типичните "мамини и татини", акостиращи с огромни лъскави джипове и наети лимузини, все едно на фестивала в Кан отиват, навирени нослета, дрешки за хилядарки, девойките окичени с бижута, един герой размахваше и новия си скъп ръчен часовник за н'ам колко хиляди лева ("от нашите")...е, май не издържал матурата по български, ама майната му - важното било днес хубаво да се напият. Ми така ами, к'во друго да е важно в този живот наистина. То пък се скъса да вали в този ден, а от фотото където правили общите снимки до ресторанта - все пак негов съученик го беше качил в тяхната кола. Попитах брат ми кое е момчето, посочи ми го, аз пък отидох да му благодаря, че го е взел, иначе щеше да пристигне като мокро пиле.  :lol: Това момче ми каза: "Ама разбира се, няма защо, то оставаше пеша да хукне, особено в това време". Пък аз си помислих, че брат ми все пак има повече късмет с класа си от въпросния Кристиян, понеже тази история ми беше съвсем прясна в онзи момент.

Така, или иначе - май яко се дъним с отглеждането  и възпитанието на децата си, при това масово, редовно и от поколения насам. Или просто аз съм някаква старомодна, вече на средна възраст жена и затова така ми изглежда. Възможно е. Но хич не бях очарована от гледката на бала де...тотална чалга (не в музикалния смисъл).  :?
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #54 -: Май 27, 2016, 13:33:59 pm »
Jbrul , много   точен и  изчерпателен  анализ , както винаги -наистина си казала и засегнала всеки възможен аспект  на проблема...
За мен  да ви кажа вече ми идват в повече  безкрайните коментари и  и шервания  по конкретния случай , а истината винаги има две лица .
[...ма разминаване от първоначалната информация постната от дамата, която го е закарала. Тя беше написала, че другите са му отказали да го вземат, а той казва, че не е питал други, след като се оказало, че първоначалната му уговорка няма да я бъде. Наглед дребна, но съществена подробност
А и дамата  едва ли е очаквала  такова лавинообразно  споделяне и   коментиране на случката .

Което ме   навежда на   други размисли  - как социалните мрежи се явяват   гнездо на много по-активен живот  , отколкото реалния   и  за силата  и ефекта , които те имат .
Редовно има постове , за загубени и намерени вещи , за   крайни полемики и дискусии  , за споделяне кой къде бил  - и всичко  това във виртуалното пространство -на думи   , а  в реалния живот сякаш хората  не са  толкова  активни и с позиция .


*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #55 -: Май 27, 2016, 14:25:03 pm »
Нимика, аз конкретно - рядко споделям такива материали във ФБ, пък и ролята на "морализатор"  - нито ми отива, нито ми харесва. На 25.05. когато се завъртя изобщо тази публикация (т.е. преди интервюта и "доизясняване на случая"), това което ми "раззвъня камбанките" беше, че според авторката - неговите съученици са ОТКАЗАЛИ да го качат. Т.е. предполага се, че той е помолил поне няколко души да го превозят и е получил отказ от тях. ТОВА ме...потресе, признавам си. Ако и да ми мина през ум, че може би нещо неточно има в разказа. Виж първоначалния текст - жената пише, че го е питала защо така е станало и той й е казал, че са му отказали да го вземат, понеже нямало места в колите им. Сега се оказа по-различна случката, поне по думите на "потърпевшия".
И пак ще кажа, макар и предполагам да стана ясно и напред... Изобщо не съм "изпаднала в потрес", че някой се хукнал с метрото на бала. Като редовно шофираща из София, съм наясно, че ако са ти съответните метро станции между точка А и Б "на чалъм" - с метрото е къде по-бързо и удобно, вместо кисненето в задръствания с колата по час и нагоре. В деня, в който историята се завъртя - просто съвсем за друго ставаше дума, като проблем. И, ако се беше оказало че наистина няколко човека са му отказали на молбата да го вземат в колите си - оставам си на мнението от 25.05., че това е отвратителна постъпка. Според "героя на случката" към днешна дата, оказва се, че случката е била малко по-друга.

Що се отнася до мен и социалните мрежи - ще се придържам в бъдеще към навика си, да не споделям подобни материали, ей така под напора на емоции и преди да е станало категорично ясно какви са фактите. Тогава ми кипна, признавам си чистосърдечно и ако историята се беше оказала наистина 1:1 като в първоначалната версия - с право ми кипна. И не само на мен. "Добрата новина" е, че все пак - не са му отказали да го вземат съучениците му, а той не е отправил подобна молба към тях (по неговите думи). Този дето се ангажирал да го превози, как и защо се е оказал "без място за него в колата си" - нямам идея, ама в последния момент - възможно е и това да се случи. Да не са смятали мама, баба и стрина Пена да го придружават до класната и ресторанта, в последния момент да са решили да дойдат и те и наистина да не е имало повече места в тази кола...
По конкретния случай - нямам какво да добавя, казах предостатъчно.

По другите засегнати покрай него въпроси обаче, оставам си на мнението, че "много, много се изгъзиха нещата".  :? И "ех тази младеж" - не се самосъздава такава, каквато е (в голямата си част "каквато" е, има и приятни изключения разбира се). Ние възрастните започнахме да им задаваме погрешни модели, при това много отдавна. До голяма степен и защото ние самите, в битието си на вече зрели хора се объркахме тотално къде е "горе", къде е "долу" и "за к'во става въпрос изобщо". Собственият ни живот твърде често е такъв, че конфронтира ценностната ни система и възприятия за куп неща, с реалността в която живеем. В смисъл, че уж правим някакви неща правилно, пък нямаме резултата, който би следвало да получим, когато правим нещата правилно. И вече не сме и съвсем убедени на какво учим децата си и дали правилно ги учим... Особено когато поотраснат. Аз нямам себе си за "успешен модел на родител" например, понеже много неща в моя живот не са ОК, ако и да постъпвах правилно и "по правилата" дотук все - виждам си недобрите резултати като цяло. И нямам самочувствието да убеждавам сина си, че "така като мама" да правиш е най-добре. То може и да е добре "по принцип" нали, ама за него лично - съмнявам се, че ще бъде.  :?
« Последна редакция: Май 27, 2016, 14:28:51 pm от Jbrul »
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #56 -: Юни 04, 2016, 05:08:40 am »
Никак, никак не искам да чета новини като днешните за нахапани бебета и "не разпознаваме акушерката от записите"...
Че бебето не е баш САМО нахапано, а раната на лицете е от яко измлатване, това за мен без да съм съдебен лекар е ясно.
Без да съм политик обаче, заради тукашния опит все повече и повече ми ляга на душата идеята за родителски колектив или поне за малки детски градини, тъй като по програмата "Парите следват детето" би трябвало малките градини -до 10-15 деца- да получат същата субсидия за едно дете като голяма държавна.
Има ли желание, има и начин. Трябва да се излезе от тази порочна практика да не се сменят правилата, светът се сменя, те се сменят.

П.С. гледам тукашните деца, нищо им няма, че спят на матрачета директно на земята, без легла. Към 3-4 години вече са преодолели градинските сополи вируси. Една такава мини детска градина може да се създаде и да се отвори работа за още хора, ако има желание.
[/url][/url]
*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #57 -: Юли 13, 2016, 14:09:06 pm »
Нищо ново няма да кажа, нито е тема дето не сме я дъвкали милион пъти. Но след месец с "букварите", после почивка с детето и в общи линии - негледане на ТВ в периода и почти без висене в нета - днес се класирах с кафе за един сутрешен блок. И ми кипнаха...телесните течности.
Гето поредно ( в Пловдив), камери, живи връзки, багери, братята роми, драма, трагедия, нехуманно отношение... Щото имало 30 коптора нацвъкани на 7 декара частен терен. И собствениците на терена от 2008-а!!!! година водят дела, за да си влязат във владение на своето си. Евалата и Съдебна система родна, сметнете колко години са се влачили тия собственици по съдилищата, за да получат най-после логичното постановление, че незаконни постройки на самонастанили се хора върху тяхната частна собственост - следва да бъдат премахнати. То не е за вярване даже, баш у нас, че са го постигнали.
И ВЪПРЕКИ очевидното и логично решение на подобен казус, в който нарушителите бива да берат срам, а не да ревЪт пред камерите какви са жертви - мнеееее. Едни почти разплакани репортерчета за тЪС човешка драма. И те същите се чудят що Англия напусна ЕС?  :lol: :lol: :lol: Риъли?

Пък в неделя да ви кажа, аз се прибирах с мама и детето към селската къща. Отбихме се на разни места и маршрута ми беше през няколко села, а не по подбалканския. В едно от селата - открай време има циганско гето, до един мост на Тунджа. "Социално слабите" бяха построили една шатра, ядяха и пиеха, свири оркестър, има сватба. Има и народ щъкащ по пътя, карам с 20 и с очи отворени на 66. Момиченце на възраст 7-8 г. тръгва да пресича, пред колата ми, да, ама поне на 15 метра пред мен. Аз скочих на спирачките. Настига го майка ли, кака ли (там трудно да прецениш на око) - първо го издърпва за косата назад, после един тупаник в тила, втори в гърба и със засилка го събори в едни храсти и тръни край пътя (където е канавка с голям наклон). Моето дете видя сценката и писна да реве, край мен са 300 пияни циганина, насред някакво си село на 30 км. от най-близкия полицейски участък и аз седя и гледам как се малтретира дете пред мен и ми идва да се ухапя еди къде си от безсилие.
Тия са така навсякъде, в 95 % от случаите и така "гледат" деца и затова взимат пари и ми реват пред камерите, че имали дИца и учИници и ся бИз къща и "ШИ гУ хвърля пред багера...". Еми по-добре ги хвърляйте пред багера и в реката, вместо вие да сте им "родители". Домове ще закриваме? Ама не бе - още трябва да строим, много и всички тези деца-  там. И още затвори за "мама и тати". Социални помощи и бонуси за тая паплач ли?!!! Ай сиктир!

И сега някой ще се намери сигурно, да ми каже, че аз съм виновна за тези неща, щото не съм сигнализирала за случката която описах. На кого и за какво да сигнализирам и как точно? "Ми аз съм тука в едно село и видях една жена, дето бие едно дете...". И се хуква армията на секундата нали и ги закопчава докато посоча кой, кого е бил? Или междувременно са пречукали и мен и близките ми, ей тия симпатяги... Не къщите да им бутат само, ами една стотинка кеш не трябва да има за тях, никаква здравна помощ безплатна и всяко дете от техните мааалко да се вижда, че е зле - в институция и дотам. Нехуманно било, права имали? А децата им?
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #58 -: Август 04, 2016, 19:49:18 pm »
Чудничък пример кое как се прави и трябва да се прави, а не да си дрънкаме тъпанарщини за "толерантност" и илюзорна "интеграция"... "В Рим - като римляните" и толкова. Иначе - ходи, където искаш - свят широк... http://www.lentata.com/page_8801.html
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Няколко нюанса Jbrul ;) - тема 3
« Отговор #59 -: Октомври 01, 2016, 16:51:07 pm »
Вени, за децата със специални нужди и детските заведения....
Разбира се, този въпрос мога да го коментирам само на база, как е "решен" у нас и с уговорката (не, че всички не знаят, но все пак да го кажа изрично), че аз нямам никаква квалификация в тази област, задълбочени познания, не съм работила в сферата и пр. Та мнението ми няма претенции за меродавност. Формирано е от от позицията ми на родител главно, какво аз съм видяла досега по въпроса и съответно като ефекти от тези почини и от разговори с различни специалисти, които са пряко ангажирани в коментираната тук тема.

Когато говорим за деца, които имат само двигателни увреждания - не само, че не виждам проблем те да бъдат напълно интегрирани сред другите ( в детските ясли, градини, училища, после ВУЗ), а считам че е задължително това да се случи. Да се отделят достатъчно средства, за да бъде средата навсякъде достъпна за тях, за тези, за които е наложително - да се дават средства и за придружител, редовната и читаво проведена рехабилитация е просто задължителна... Толкова съм ЗА, че няма да гъкна, ако ни се въведе специален данък за финансиране на тези неща (е, ако може нали и да не се краде от един такъв фонд  :?) Ограниченията, които може да ти наложи собственото ти увредено тяло, при адекватна държавна политика и отношение от страна на всички, имали късмета да са физически здрави - не ти пречат да водиш един съвсем нормален живот. Да си сред другите от ранна детска възраст, да учиш, работиш, да имаш семейство и всичко това, което имат и другите. Всъщност в Стара Загора имаме откакто се помня "Дом на инвалида" и често виждам обитателите му, които си пазаруват в супермаркет, разхождат се, пият кафе по заведенията, ходят в МОЛ-а и пр. И доколкото съм запозната - главният проблем на всички тях е, че никой не иска да ги наеме на работа. Което се надявам да се промени в някакво обозримо бъдеще.
Абсолютно не бе ми затруднило лично мен, в детското заведение на сина ми да има деца в инвалидни колички и каквито и да било други физически особености/ затруднения. Даже го считам за полезно за него. За да се научи още отсега, че те не са по-различни от него, само защото той може да тича, а някое друго дете не може да кажем. Също така би се научил много по-бързо и лесно на това, че трябва да се помага на хората, когато са затруднени с някакво действие и е естествено да се правят тези неща и как се правят по съответния ненатрапчив начин и пр. Считам, че с практика, би усвоил такива умения много по-бързо и по-добре, отколкото с дни и години обяснения, ама "на теория". Считам и, че децата с физически увреждания, растейки сред такива без - също биха се развивали къде по-нормално, щастливо и без усещане, че нещо са "дамгосани" и "ненаред" и едва ли не - за тях няма място в обществото.

За деца (хора) с ментални увреждания обаче и то тежички - да ги метнем в масовата детска градина - хич не считам, че има полза. За когото и да било. Защото при тях - не е въпрос на  едното добро желание и положителен пример само, изграждането на добра и адекватна комуникация с околните. Там вече е въпрос на възможност (или липсата на такава) да се случат тези неща. Едни 4-5 годишни хлапетии, или по-малки, които тепърва са се понаучили как изобщо се общува със себеподобните им и през 10 мин. се дърпат и реват за това е мое, аз искам, ти си лош/лоша, вече не си ми приятел и пр. класики, как точно да смелят и осъзнаят на едно добро ниво, че другарчето в групата, което е аутист да кажем - няма да реагира както останалите на едно и също тяхно действие, поради спецификата на състоянието си? Едно толкова малко дете, няма моя набор знания и разбиране за това и онова състояние от вида, то регистрира и реагира на това, което е "на тезгяха". И когато не може да установи ефективна комуникация с Х - просто ще игнорира Х и толкова. И Х в една такава среда - ще бъде изолиран и отбягван от другите т.е. никаква интеграция няма да се случи реално. Това, че ще държим 8 часа на ден Х в някакво помещение с деца, които изобщо не разбират, защо Х се държи по-различно от тях - не води ни до истинско приемане, ни до разбиране на проблема, ни до интегрирарне... Това е чиста проба "измиване на ръце" и лишена от смисъл поза на "толерантност".
Х, в това си състояние - ще има нужда от доживотни грижи, от работа със специалисти, които са добре запознати със състоянието му и неговите особености, които имат знанията и уменията да работят с Х така, че той да има максимално нормален живот, възможно най-близък до този на другите хора. И това може да се постигне само с постоянна, много професионална работа, много целенасочена и подплатена със съответни знания и умения. "Госпожата" в масовата детска градина - не е била обучавана да работи с деца със специални нужди от този вид. Тя може да е много мотивирана да опита да се справи добре със ситуацията, обаче просто не знае как. И не е виновна, че не знае как. Тези, които са подготвени по темата - са се подготвяли с години за целта, взели са 100 изпита и са ходили на м'найсе стажа и обучения, че да знаят какво и как се прави. Само, че такива специалисти - не се назначават на редовно място в градина еди коя си и група еди коя си, където са приети такива деца и да са там всеки ден, по 8 часа, наред с другата учителка и да работят с децата със специални нужди. В добрия случай - тях ги викат за някой час, 1-2 пъти в седмицата и се очаква с ей такава "работа на парче" да постигнат чудеса. Да, ама това просто не е възможно. И това за мен е грешка на системата. Даже не съм убедена, че я има в опит да се спестят някакви пари да ти кажа. По-скоро считам, че поредния чиновник, стоящ някъде нагоре в тази система, без ден практика с такива деца -  е седнал и написал поредния куп "гениални" наредби и планове, звучащи много добре на хартия, ама как да се претворят в практиката - мисъл не е имало. И как да я има, когато ти самият не си практик?
Децата с Даун например (както и сама отбелязваш) са най-лесния случай от спектъра. И за тях конкретно, при една малко от малко адекватна организация на дейността - чудеса могат да се постигнат и да се впишат идеално в една масова детска градина. ОК, ама в тази до нас, която споменах, са натикани деца буквално, покриващи всякакви състояния от вида и всички техни степени на тежест. Неспособни дори на елементарни действия, касаещи някакво самообслужване (ходене до тоалетна, хранене и пр.), в добавка и невербални, неосигурени откъм грижа на специалисти и достатъчно персонал който чисто физическите им нужди да удовлетворява... Ти представяш ли си картинката? Да не бъдем лицемери, ние хем сме големи хора вече - един ден само да гледаме 5-6 деца в такова състояние и ще се смажем психически за месеци напред. А всеки ден да го гледат това едни 3-5 годишни деца, на които хич не можеш да обясниш смислено и това, което ние знаем...е, що за полза? И за кого е тя? Тези дечица с проблемите, те какво печелят от цялата работа? Играят си с другите, общуват си с тях, какво?!

Родителите на деца с такива проблеми са поставени открай време в "стойка партер" обаче. Безумно скъпо е да се грижиш за едно такова дете. Тези грижи, освен сериозен финансов ресурс, изискват и единият родител 24/7 да се грижи за това дете. Няма как да работи. Не е тайна, че у нас, в масовия случай, когато такова дете се роди в нечие семейство - таткото (обичайно) бързо си вдига чуковете и забравя, че това дете го има. Майката остава сама с него - без пари, без възможност да се труди, без адекватна помощ от страна на държавата и пр. "прелести".  :x Няма специализирана ясла, или ДГ за тези деца. Няма "дневни центрове" за тях, нищо няма. Казват ти обаче, че имаш право да си пратиш детето с такива проблеми в масовата детска градина, "щото ние в България не дискриминираме". Тези родители са много по-наясно от мен, че в масовата детска градина - няма кой и как да се грижи за техните деца АДЕКВАТНО, но друга алтернатива те просто нямат. И тук някъде кръгът се затваря, лицемерието и нищонеправенето взимат превес, смитаме под килима реалния проблем по темата и се правим, че сме го решили, та и адекватно сме го решили... Да, ама не сме! И това, което ти казваш Вени, че в други държави практиката сочи, че при адекватна, постоянна, професионална работа с такива деца - се постига резултат, даващ им възможност за живот, максимално близък до този на другите в обществото - у нас не е така. Не е, защото такава работа просто не се извършва с тях. Тук в общи линии "повелята" е - ама моля ви, бъдете европейци и се правете, че детето със специални нужди, няма специални нужди и то ще се интегрира и ще живее нормално и щастливо. Егати абсурда! Или "криворазбраната цивилизация" - епизод пореден.

Само процентът на такива деца, които доживот ще бъдат в инвалидна количка, защото не им е осигурена рехабилитация, благодрение на която те биха могли да ходят и да се самообслужват в известна степен е потресаващ! Ми по-лесно е да ти отпуснат 1000 и някой лев за количката, отколкото да се организира и плаща рехабилитация на детето ти години наред, всеки ден, или през ден - да. И тук точно така се прави. Не е да нямаме подготвени специалисти за работа с такива деца. Имаме. Обаче, за да работят те наистина ефективно с тях - трябва да е на частно. А родителите им нямат пари за това. Те едвам смогват финансово с най-належащите им нужди, касаещи физическото им оцеляване...Потресаващо е положението, меко казано. То не е по-различно и при възрастните хора с такива проблеми де. Закриха се специализирани лечебни заведения, диспансери, затри се цялата изградена все пак (разбира се, че не идеална) система за тях и на нейно място има едно голямо НИЩО. Който оцелее - оцелее, близките му да се оправят с него както могат. Казвам го и защото лично си изпатих от човек с ментални увреждания преди време. Не го упреквам човека разбира се, заради проблема му. Но ситуацията е такава. Мъж на средна възраст, физически здрав, сутрин му се отключва вратата на дома му и го пускат да си шари из града цял ден. За съжаление е и агресивен, удря хора без предизвестие и без да е видимо провокиран с нещо, такъв отвъртя на Дани, че не знам как не му падна главата. Виждала съм го да удря още куп хора, главно жени, защо - нямам идея. Не, не съм нетолерантна, но изобщо не считам, че този му начин на живот е адекватен за състоянието му, а освен това - тормози кого ли не, ежедневно. С него никой не работи, не поучава специализирани грижи, опасен е за околните, опасен и за себе си. И за себе си казвам, защото все някога ще удари някой баДка, който хич няма да мисли болен ли е, или не е, ами ще го смаже от бой на място и дотам ще е. Аз поне - не разбирам така понятията "интеграция" и "толерантност" отнесени към хората с такъв вид проблеми. Днешните деца, с такъв вид проблеми - ги чака същото "светло бъдеще" като на този мъж, ако не започне най-после да се работи адекватно по темата. Само с призиви за "толерантност" - няма да стане. Към тях трябва да се добави една добре функционираща система за реални грижи, при това постоянни за тези хора. И тя да работи от самото им раждане та през целия им живот. Какъв модел точно ще се избере, чисто като система - има примери за функциониращи такива по света все пак. Като седнат баш спецовете да ги огледат, анализират, съобразно местните условия да преценят кое да взаимстваме - може и да станат добре нещата. Дотогава - всичко за мен е чиста проба лицемерие и имитация на грижа за хора с такива увреждания, деца, възрастни - все едно.

На мои приятели момиченцето с Даун (ходи си, самообслужва се, заиграва се с другите т.е. всички предпоставки, за да си живее нормално са налице), беше с Дани първата година в частната градина. Разбира се, тесногръдието и възмущението на родители от групата по този повод не се разминаха, някои даже си отписаха децата и пр. идиотщини. Тя колкото Дани на възраст и когато всички в групата бяха на ооооколо 3 годинки - нямаше особено видими разлики в нейното и тяхното поведение. Обаче като минаха 4-те - нейната "различност" взе да става видима за "съкилийниците" и те започнаха да я изолират. Учителката им, въпреки много доброто си желание и буквално амбиция да разреши проблема - не успя. Няма жената необходимата професионална подготовка за целта, не че не беше преодолима ситуацията, ако с нея се беше заел специалист. Поне аз така мисля. Майката отписа детето, нае му бавачка и това беше. Говорили сме с нея по въпроса. Много интелигентна и фина жена е, не е упреквала ни родители, ни другите деца, ни персонал в ДГ. Каза ми, че е благодарна на учителката в ДГ, дава си сметка, че тя е направила всичко по силите си да се справи добре със ситуацията, но нейното лично мнение (като майка на такова дете, считам, че достатъчно добре разбира проблема на дъщеря си) беше, че за целта си трябва човек, който е специално подготвен за работа с такова дете, особено поставено в група с други деца нямащи този проблем. Не изпадна в горчиво-обидени упреци от вида, че другите деца отхвърлят нейното, защото у дома така ги настройват, дават им лош пример и пр. Както казах - жената е доста интелигентна. Мнението й беше, че  за да се поучат нещата си трябва работа (за групата говорим) не с нейното дете, а с другите деца, ама не защото те са лоши, а защото просто са много малки деца и реагират съвсем нормално и по детски на една такава ситуация. И за да имат друга реакция на същата - не може то да хванеш някой "от пътя" и той да им покаже и да ги научи, коя е правилната реакция в един такъв случай. То с възрастен и уж с акъл човек не се получава лесно, че как да стане с някакви човечета на 4? Ей така с "щрак". Те виждат, че към дъщеря й има някакво "специално отношение", към тях го няма, реагират си натюр на това - с игнор и обида, че тях ги "прецакват" в един куп ситуации. В техните главици е така просто, на онази им възраст. Нейното момиченце изпадайки в изолация - започва да се чувства зле разбира се и да не иска да ходи на градина повече и крайният резултат е какъв? Че единственият вариант на тази майка беше, да си изолира детето умишлено, защото опциите й да го "интегрира" добре - всъщност липсват.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!