Кати, в София в МД ги обличат, имат по около 40 бебета на ден почти постоянно да гледат и за изписване по 3-4 на ден /поне докато аз бях там/, имат много работа, но това им влизаше в задълженията... И да си кажа си ме беше страх да го обличам, толкова крехък ми изглеждаше  .
За триколките - ние имаме една подарена, но на мен не ми е удобна, досега само мъжът ми излиза на кратки разстояния с нея, но малкият все иска да излезе и на няколко пъти едвам не са се обърнали 
Благодаря за съветите, относно подсичането - ще пробвам всичко, което сте казали, май е време да го слагам на гърне, ама хич не ми се и почва  тази процедура:?

Смайли, много хубави етажерки. Ще ги имам предвид следващата пролет, когато обзавеждаме стаята на София.

Кати, в София в МД ги обличат, имат по около 40 бебета на ден почти постоянно да гледат и за изписване по 3-4 на ден /поне докато аз бях там/, имат много работа, но това им влизаше в задълженията... И да си кажа си ме беше страх да го обличам, толкова крехък ми изглеждаше  .
За триколките - ние имаме една подарена, но на мен не ми е удобна, досега само мъжът ми излиза на кратки разстояния с нея, но малкият все иска да излезе и на няколко пъти едвам не са се обърнали 
Благодаря за съветите, относно подсичането - ще пробвам всичко, което сте казали, май е време да го слагам на гърне, ама хич не ми се и почва  тази процедура:?

Добре и като се прибрахте не го ли преоблече поне веднъж? Акушерка ли извика за тази цел?

Кати, мен не ми пречи да си го облека, въпроса е че им влиза в задълженията. Хайде аз нямам притеснения да облека бебе на няколко дни, но има момичета, които се страхуват да го правят. Няма да споменавам 14-годишните, които са голяма част от раждащите тук...

Кати, мен не ми пречи да си го облека, въпроса е че им влиза в задълженията. Хайде аз нямам притеснения да облека бебе на няколко дни, но има момичета, които се страхуват да го правят.

О.к. може би нещо съм затъпяла, но пак не схващам, тези момичета, дето ги е страх да си обличат бебетата, кой им ги облича в къщи? Или се е строила ротата от баби и тем подобни роднини и всички му баят на бебето?  

ОК, разбрах, излязох глезлата, неможеща да си облече бебето.

Момичета, без да се карате, моля ви!

В началото на всички ни изглеждат крехки бебетата. Някои майки не искат да ги пипат. Истината е, че са по-жилави отколкото изглеждат. Но човек няма как да знае преди да го е изпитал.

Нелка, а тези задължения логични и разумни ли са?

Аз съм съгласна с kati_vm, че ако майката не смее да си облича детето сама точно преди да си го прибере у дома, има две опции: да не го облича в и без друго неудачните за новородено дрехи за "изписване" за едната снимка, или да поиска любезно помощ от персонала, за да й покажат как точно се облича бебе.

По-разумно е да карате акушерките и сестрите да ви помагат с кърменето, да ви носят бебето по-често денем и нощем и да ви показват как се къпе и облича по време на престоя в болницата. Тези задължения са смислени и си струва да изисквате да вършат.

Може би забравяте, че самото раждане си е малко или много стрес и майката в първите дни не знае на кой свят е. Има и момичета, които в началото наистина имат нужда от помощ. Особено при родилите нормално, които изписват  на трети ден.
Нелка, не си глезла, мила. Разбирам  отлично от какво са породени страховете ти, но повярвай ми, дойде ли бебчето всичко си идва на мястото.

Синеочка, благодаря за разбирането.

Нелка, а тези задължения логични и разумни ли са?

Аз съм съгласна с kati_vm, че ако майката не смее да си облича детето сама точно преди да си го прибере у дома, има две опции: да не го облича в и без друго неудачните за новородено дрехи за "изписване" за едната снимка, или да поиска любезно помощ от персонала, за да й покажат как точно се облича бебе.

По-разумно е да карате акушерките и сестрите да ви помагат с кърменето, да ви носят бебето по-често денем и нощем и да ви показват как се къпе и облича по време на престоя в болницата. Тези задължения са смислени и си струва да изисквате да вършат.

Напълно подкрепям Цигу.
По принцип не обичам да се конфронтирам, но този път не можах да се сдържа, съжелявам.

Може би забравяте, че самото раждане си е малко или много стрес и майката в първите дни не знае на кой свят е. Има и момичета, които в началото наистина имат нужда от помощ. Особено при родилите нормално, които изписват  на трети ден.
Нелка, не си глезла, мила. Разбирам  отлично от какво са породени страховете ти, но повярвай ми, дойде ли бебчето всичко си идва на мястото.

Мдааа, а родилите секцио, нямат нужда от помощ, те са като нови след операцията, все едно са били на СПА... 

о.к. спирам, просто явно съм в заядливо настроение днес, за което съжелявам.

Кати, аз също родих секцио. Но се поставям в обувките на нормално родилите. Нали в болницата ги видях и тях. Аз поне имах 5 дни, в които що годе да свикна с детето.
Имаше едно момиче обаче, след тежко раждане (нормално), свалиха детето след 12 часа, но тя не беше адекватна и го взеха пак. Докато се усети я изписаха. А тя не вдяна как да го поеме това дете, как памперс да смени. Гледаше като уплашено мишле. Еми има и такива жени, за които раждането си е шок, а следродилната депресия изключително тежка. В такива случаи наистина имаш нужда от помощ.

Има някъде из форумите една много полезна тема. Нещо от рода на "Грешки по време на бременност, които можех да избегна". Най-често повтаряната грешка е, че покрай тревогите на бременността и опасенията дали всичко ще свърши добре, жените не са информирани какво се прави после, след раждането.

Първите месеци след раждането са много трудни за майката. Горещо ви съветвам да почетете или да поговорите с майки, които да ви разкажат или посъветват предварително. Най-доброто, което може да направи бременната, за да си помогне, е да понаучи за рутината и грижите за бебето - ритъм на хранене, спане, акане, пишкане, за лекарските прегледи и ваксините, за кърменето и храненето с адаптирано мляко. На мен това ми помогна много. Не че всичко съм знаела предварително, но бях уверена, че знам кое е проблем и кое е нормално, и поне малко си намалих стреса и главоблъскането.

Имаше едно момиче обаче, след тежко раждане (нормално), свалиха детето след 12 часа, но тя не беше адекватна и го взеха пак. Докато се усети я изписаха. А тя не вдяна как да го поеме това дете, как памперс да смени. Гледаше като уплашено мишле. Еми има и такива жени, за които раждането си е шок, а следродилната депресия изключително тежка. В такива случаи наистина имаш нужда от помощ.

Това е много добър пример. Но да уточним, че помощта не е нужна в последните 30 минути за исписването, а през цялото време след раждането, дори да са 2 дни. Сбъркана е схемата в много български болници, където майката не си вижда бебето докрая или й го носят за броени минути.

В Щатите след вагинално раждане престоят е 2 дни. (Това е смислено, иначе рискът от вътрешноболнична инфекция е по-голям от ползите на по-дългия престой, и за майката, и за бебето.) Практически и при двете ми раждания ме изписаха около 40 часа след раждането, а първото беше дълго и трудно. Но ми помогнаха много да се науча да държа бебето, да го слагам на гърда, да сменям позите за кърмене, да го преобувам, да го преобличам, да го повивам... И два дни стигат, стига да се използват пълноценно и от родилката, и от персонала.

Цигу, напълно съм съгласна с това, което си написала. Понякога забравяме, че раждането е Началото, а не Края на нещо и истинските грижи идват след него.

Темичката съм я чела, няколко пъти, наистина е полезна.

Кати, всички имаме кофти дни, дано не съм те засегнала по някакъв начин.

Има някъде из форумите една много полезна тема. Нещо от рода на "Грешки по време на бременност, които можех да избегна". Най-често повтаряната грешка е, че покрай тревогите на бременността и опасенията дали всичко ще свърши добре, жените не са информирани какво се прави после, след раждането.

Първите месеци след раждането са много трудни за майката. Горещо ви съветвам да почетете или да поговорите с майки, които да ви разкажат или посъветват предварително. Най-доброто, което може да направи бременната, за да си помогне, е да понаучи за рутината и грижите за бебето - ритъм на хранене, спане, акане, пишкане, за лекарските прегледи и ваксините, за кърменето и храненето с адаптирано мляко. На мен това ми помогна много. Не че всичко съм знаела предварително, но бях уверена, че знам кое е проблем и кое е нормално, и поне малко си намалих стреса и главоблъскането.

Кати, всички имаме кофти дни, дано не съм те засегнала по някакъв начин.

О, не няма проблем. Просто трябваше да се изразя като Цигу, но не намерих точните думи.

p.s.
Извинявам се на Нелка, ако съм я засегнала.

Момичета не се карайте, братовчедка ми в Англия я изписаха в деня след раждането, нормално раждане доста продължително.Но тя беше подготвена чисто психически какво я очаква и нямаше проблем с грижите.Това е разковничето както е писала и Цигу, важното е да сме готови за новия живот, а не като дойде да се чудим какво да го правим.

В Англия и на същия ден ги изписват. Не само херцогинята на Уелс. Всички простосмъртни, които родят нормално сутринта. Които родят следобяд, остават до другия ден.