Успех По принцип на 10 ден(най-рано) се прави тест за 5 дневно ембрионче, а за 3дневно е +2дни. Мисля че със сигурност ще покаже.

успех на всички и аз съм 11ден след трансфер..а вие имахте ли някакви придръпвания в първите дни имах но сега нищо ни усещам мн съм притеснена

Постоянно имах придърпвания, това е по-скоро добър знак

имах само първите 5,6дена а сега съм 12ден след трансфера и нямам никакви симптоми,утре отивам за кръвния тест

И аз бях като теб. Теста ми беше на 12-ти ден. Резултата- не само ме дърпа, ами се разкарва както си иска в корема ми. Пожелавам ти го.

 но в момента нямам никакви придръпвания нормално ли е?

Аз нямах никакви усещания, само може би като се заседявах повечко седнала. Направи утре тест, време си е.

здравейте момичета в момента чакам да си пусна чхгто , страх ме е

здравейте момичета в момента чакам да си пусна чхгто , страх ме е

здравей какво стана, какъв е резултата

Здравейте момичета,
Ако е писано през м.08 ще е първото ми инвитро.Имам премахнат възел-лапароскопски през 2013,през 2014 -конизация.От септемви 2015 следя един възел,който нарасна и започна да засяга кухината от единия край(възела е 20 мм).Доки ми предложи да премахне част от него хистероскопски,но аз отказах.Решихме да пробваме няколко опита(докато възела позволява).Той смята,че имаме голям шанс,че може да избута ембриомчето в другия край.Та въпроса ми е следния: имали момичета в това положение?При връщането на ембриончетата,колко се връщат,как са практикували вашите лекари,вие имате ли право на избор( при положение ,че има интервенции и се смята,че матката и шийката са отслабили своята функция,също така е прието,че възела ще нарасне по време на евентуална бременност)?
Благодаря предварително

Аз на твое място бих махнала възела иначе изобщо не бих се подложила на стимулация и инвитро с него.

Аз ще съм на ЕЦ.Знам,че има риск,но то винаги го има. При мен явно тези възли растът със скороста на светлината и това,че съм го премахнала(още повече на половина),докато се възтановявам току виж се е появил друг...за себе си съм твърдо решена ,че съм длъжна да опитам 1-2 пъти.Да не говорим,че Доки се съгласи, малко или много носи отговорност за живота ми и ако е толкова опасно едва ли щеше да е ок.Неяснотата ми е по-скоро в бр. ембриони и практиката в такива случай (бях прекалено втаписана и не успях да задам въпроса си на Доки,а до 15.08 има страшно много време)

Като начало да кажа, че не говоря от личен опит.
Решението ти няма да засегне твоето здраве толкова, колкото евентуално ще засегне една бременност. Възможно е при бременност възелът да расте и да пречи на ембриона, възможно е и да не се случи. Все пак има хормоноподдържаща терапия след трнсфер. При трансфер се процедира връщане на до 3 ембриона. Докторите смятат, че трансфер на повече бройки, за разлика от трансфера на един брой, е по-успешен, понеже се взаимопомагат, за да продължат своето развитие (малко тъпо го обясних, но съм следработна и зациклила, та дано да се разбира).
Имаш, разбира се, право на избор, в крайна сметка това е твоето тяло. Лекарят и ембриолозите ще ти кажат как виждат нещата, а ти ще се съгласиш или пък ще поискаш друго от тях. (При мен искаха да върнат 3 бр., но аз отказах и настоях да са 2 ембриона)
Ако оставиш възела, не трансферирайте повече от 2 ембриона. В случай, обаче, че се хванат и двата и възела расте, ще стане много сложно.
Въобще много питанки има в случая.
Моя приятелка ( и преди съм споменавала) зачена естествено, имаше си миомен възел, който в началото растеше. За щастие си роди нормално ( в последствие и още едно детенце), но с постоянни притеснения и по-стриктен лекарски контрол.
Желая ти успех, каквото и решение да вземеш!

rosss

Благодаря за отговора. Написала си го разбираемо.
Относно примерите знам само за един случай(историята е от личната ми лекарка), в който жената отказва премахването на възела има 3 бременности по естествен път с щастлив край. Възела по време на бременностите нараства с големина на ябълка. При последното раждане избира секцио и хистеректомия.
Относно питанките, страховете и решенията, който взимаме  (пиша го ,може би за лично успокоение и надежда, не да нападам някой ) :
Преди конизацията имам 7 ПАП теста за 8 месеца с редуващи се резултати 2-3 гр. След последния тест отидох при един онколог и му казах ,че искам биопсия. Убеждавах го доста дълго време за решението си(всички около мен ми казваха, че съм луда да искам такова нещо ).В крайна сметка човека се съгласи. Резултата от биопсията беше ЦИН 2-3,съответно последва конизация.
Песимистичното мислене в тази ситуация: защо изчаках толкова дълго? Ами ако се разболея от рак, та аз съм прекалено млада да се сблъсквам с тези неща ?С какво съм го заслужила ?Къде сгреших ?Ами ако не мога след това да имам деца?  И тн.
Оптимистичното мислене: Все пак го хванах на време. Все пак имам част от шийката. Все пак имам шанс да забременя и да износя бебче. Все пак в момента имам право на избор.
Понякога, човек не може да избяга от съдбата си и единственото нещо, което му остава е надеждата и вярата в доброто.
Благодаря още веднъж и бих се радвала ,ако и др. момичета се включат в коментарите.

Привет Бебешок,

Аз имах малък миомен възел, който навлизаше в кухината на матката. Лекарите спореха дали пречи на евентуално имплантиране или не. Едни казваха, че може да действа като спирала за контрацепция и да пречи на зачеване. Други казваха, мога да ви направя инвитро и с него, ще слагаме ембрионите в другия край. Но имайте предвид, че по време на бременността може да расте от хормоните и да създаде риск за плода.

Накрая реших да го махна с хистероскопия. След това имах един инвитро опит, който се прекъсна преди пункция заради това, че се разболях от бронхит. Докато си почивах между опитите и се готвех за ново инвитро забременях спонтанно, 4 месеца след хистероскопията. А преди това имахме близо 2 години естествени опити, които не се бяха увенчали с успех. Не знам дали миомния възел, насочен към кухината на матката е бил пречката, но е факт, че лекарите ми сочеха инвитро за единствен вариант за мен, а забременях спонтанно след премахването му.

Каквото и да решиш, настрой се положително и ти желая скоро да сбъднеш мечтата си!

Привет Бебешок,

Аз имах малък миомен възел, който навлизаше в кухината на матката. Лекарите спореха дали пречи на евентуално имплантиране или не. Едни казваха, че може да действа като спирала за контрацепция и да пречи на зачеване. Други казваха, мога да ви направя инвитро и с него, ще слагаме ембрионите в другия край. Но имайте предвид, че по време на бременността може да расте от хормоните и да създаде риск за плода.

Накрая реших да го махна с хистероскопия. След това имах един инвитро опит, който се прекъсна преди пункция заради това, че се разболях от бронхит. Докато си почивах между опитите и се готвех за ново инвитро забременях спонтанно, 4 месеца след хистероскопията. А преди това имахме близо 2 години естествени опити, които не се бяха увенчали с успех. Не знам дали миомния възел, насочен към кухината на матката е бил пречката, но е факт, че лекарите ми сочеха инвитро за единствен вариант за мен, а забременях спонтанно след премахването му.

Каквото и да решиш, настрой се положително и ти желая скоро да сбъднеш мечтата си!

Мислила съм го и това....преди той да започне да засяга кухината сме правили опити почти 2 год.,но без успех.Освен възела,пречка е и конизацията.
Времето ще покаже,вярвам че нещата ще се развият по най-правилния начин

Bebeshok стискам палци да успееш от първия път

Благодаря за пожеланията.От своя страна го пожелавам на всички дами тук.Ще ви държа в течение

Успех на всички момичета! Стискам палци! 

И не забравяйте да се грижите за себе си по време и след процедурите. Проверявайте гърдите и ходете на мамолог. Силните дози прогестерон влияят и на млечните жлези. Аз в момента лекувам мамологичен проблем възникнал в резултат на последната симулация за икси.

Аз си отглеждам фиброаденом. Ходих на преглед преди инвитрото. По време на стимулацията нямах абсолютно никакъв проблем.