.....
Има задължителни и конкретни неща, които всяко дете овладява и научава в ограничен прозорец от време, и се знае какви са оптималните условия, при които това се случва най-добре. Уменията на детето да общува с близки и непознати, да наблюдава и възприема света около себе си, да регулира емоциите си и да се успокоява, да разрешава конфликти, да се концентрира, са критични и предопределят дали човек впоследствие е щастлив, самоуверен, адаптивен и се вписва умело в непривични ситуации. Кой как ползва таблет и компютър е тривиален въпрос, съпоставен с тези умения - и се овладява много лесно.

съгласна съм с всяка дума, която е написала Цигу, а в цитата който оставих за мен се съдържа основния проблем на днешните деца и подрастващи, за съжаление. 

цигу, все пак такова отношение е крайно. За мен. Другият момент е, че всичко непозволено (не, нямам предвид хероин  ) влече много по-силно, точно във възрастта, когато вече няма да имам толкова влияние. Както сега създавам навици за правилно хранене, създавам ги и за много други неща, вкл. и за електронни джаджи, телевизия и пр. "модерности".

Колко зле влияе на Даби таблета му... Водя го на гости при приятели, които са анти-джаджи, нямат и телевизор. Имат един стационарен компютър, който се държи под ключ и две деца. Дани тича, скача, игаре с децата им, с конструкторите им, пъзелите им и всички обичайни, полезни, конвенционални играчки и се кефи на контакта с деца. Когато гостуването ми се върна - оставихме ги в детската с всички полезни играчки на Дани, с които те си играят у дома. Бях помолена  да махна игралната конзола от стаята преди да дойдат - направих го. Прибрах и таблета, изключих телевизора от контакта, излъгах Дани, че се е развалил. Моето дете - нямаше драма с липсата на джаджите - играеше си с другите деца и конвенционалните играчки. Ние седнахме в хола, тук ТВ вървеше с вечерните НОВИНИ (не филмче за дракони, или друго привлекателно). Приятелските хлапета - се зачудиха за какво да идват в хола, какво да поискат, каква причина да измислят да останат в тази стая повече, само заради телевизора. Може и новини да са, ама пак е нещо, дето у тях го няма. Ами моите уважения към всички проучвания, именити психолози и пр., но аз с очите си виждам какви са ефектите от ей такова отглеждане и изпадане в крайности. Тези деца маааалко да станат по-самостоятелни - ще си наваксат ударно всички липси по въпроса. За Дани - джаджите са "част от пейзажа", на всичко се обръгва, всичко омръзва, дори тези неща.
Родителите като схванаха защо децата им се врат все в хола - бях помолена да изключа и там ТВ и седяхме на тихо като на погребение до един момент. Говоря за фона. Аз обичам да ми върви музика когато съм на маса, но нямам просто за момента друг източник (радио, уредба и пр. на които да пускам, не съм купила просто). И ползвам ТВ за радио в такива случаи. Добре, че по едно време се сетих, че може да върви звук на тъмен екран та слушахме VH1 така (не чалга). Ами да ти кажа - няма да ги поканя повторно тези хора, много ми е "изкукало" такова поведение на мен.

П.П. Има момичета във форума, които моето дете го познават на живо. Аз няма да си "хваля гарджето" щото е доста нелепо. Нека те да кажат дали му куца комуникацията, дали е неуверен, дали не беснее по детските кътове. Ако все пак са на такова мнение - обещавам да не се засегна.

Не твърдя, че джаджите са необходимост, особено за малки деца. А само, че се драматизира по темата какви щети нанасяли същите на децата. По мое време - баба ми считаше, че ще изоставя книгите, понеже гледах "по списък" всички детски филмчета, които пускаха по телевизията. И понеже не пускаха детско на корем, в хубаво време - да, избирах "Милион и едно желания" пред игри навън с приятелите, защото....после няма да има. Беше "дефицитна стока" детското. Когато баба ми е била дете - не е имало и ток, пък киното е било баси атракцията. Кой знае какво е мислила нейната баба за такива "ереси".
И на мен би ми било по-лесно просто да лиша от нещо детето, или да го забраня нещото. Няма джаджа - няма проблем. Само, че моето дете живее в епоха, в която джаджите са навсякъде и ще стават все повече. Затова предпочитам да вложа усилия в приучаването му как се борави с тях с мярка. Да променя реалността и да го изолирам от нея до безкрайност - не е по моите сили лично.

jam, кашонът с дървени кубчета също е на село, защото отдавна (според мен) е голям да си играе с такива. Мога да го накарам да нареди всичките на кула и да ти го снимам, ама предполагам, че и то "няма да се брои" понеже наближава 4-те вече. Нямам снимка с дървените когато е бил по-малък, освен да приемеш на доверие, че ги редеше и тях безпроблемно, или не приемай. Все тая.

И аз съм съгласна с Jbrul.
Това, което казва Цигу е много хубаво написано, но не може да се отрича напредъка в технологиите и това, че нашите деца трябва да са подготвени и за него.
Според мен едно дете, както отива подготвено в първи клас с буквите и цифрите, така трябва да е подготвено и с компютъра.
На моята племенничка й даваха домашни за компютър (да се ровят в интернет, да намират инфо, да правят презентации на power point, да си изпратят домашната по мейл на учителката) без някой да им е обяснявал и да са учили в училище как става това. Учителките приемат по презумпция, че те си знаят. Чак в 5-ти клас мисля, че започнаха да учат word и excel.

Jbrul, не става дума да си сравняваме децата. Обсъждаме плюсовете и минусите и оценяваме рисковете от ранната употреба на електронни уреди, защото някои хора мислят, че да се лиши детето от електроника е лошо. Не защото децата, играещи с електроника, са увредени и прецакани от родителите си.

На моята племенничка й даваха домашни за компютър (да се ровят в интернет, да намират инфо, да правят презентации на power point, да си изпратят домашната по мейл на учителката) без някой да им е обяснявал и да са учили в училище как става това. Учителките приемат по презумпция, че те си знаят.

Проблемът не е в децата, а в родителите и роднините, които приемат това поведение на учителката за нормално и решават, че така трябва.

Ако още не сте, съвсем скоро ще бъдете в положение да оценявате уменията и способностите на по-младото поколение след вас. Аз вече я сърбам тая попара: колкото и да накълват технически Word, Excel и други средства за манипулиране на текст и данни, това не им гарантира логично и критическо мислене, приемане на критика, следване на инструкции и работа в група. Тези работи не се учат от електронни уреди, но фокусът върху техническите умения отклонява вниманието и работата по тази друга категория умения. Между другото, аз уважавам следващото поколение за други преимущества, предимно поведенчески, и не твърдя по презумпция, че те не са като нас и какво беше едно време.

Аз смятам, че Бил Гейтс и Стив Джобс знаят повече от мен и повечето хора за ползите и вредите от електрониката за децата и каквото е добро за техните, е добро и за моите. И понеже обсъждаме новите реалности, помислете дали е във ваш интерес да създавате компютърни техници и програмисти. Аз вече петнайсет години гледам как милиони работни места за чисто технически обучени специалисти отлитат към Индия, а там освен евтината работна ръка, традицииите и инфраструктувата за обучение в областта са десетки години пред всяка друга страна.

И аз да се изкажа по темата (да не остана по назад естествено), като компютърен инж. заставам зад всяка дума на Джам и Цигу. И не говоря като човек с диплома и дотам, вече повече от 10 години си работя по специалността в една или друга сфера.
Никой не може да ме убеди, че това че детето може да играе на игри или да набира телефона на баба си, ще го направи уникален "хакер". И аз също не смятам че точно игрите на компютър, таблет и производни ще компенсират играта с конструктор, пъзел, книги и т.н. за рисуването да не говорим, а то е много важно за писането в училище. Вярно е, че като няма такава занимавка, детето иска внимание, но мисля че и за това се намира начин.
Но всеки си решава как ще си възпитава децата. Дано след години пак сме тук, за да направим сравнение кое и как и да знаем какво да бучим на младите за внуците ни 

Дано след години пак сме тук, за да направим сравнение кое и как и да знаем какво да бучим на младите за внуците ни 

Да бе, и някой ще ни трае да му бучим (бабички дътофелници) .

Цитат на: mimi26 в Октомври 30, 2014, 20:15:55 pm

Дано след години пак сме тук, за да направим сравнение кое и как и да знаем какво да бучим на младите за внуците ни 

Да бе, и някой ще ни трае да му бучим (бабички дътофелници) .

  и ще сме с остарели разбирания

Jbrul, не става дума да си сравняваме децата. Обсъждаме плюсовете и минусите и оценяваме рисковете от ранната употреба на електронни уреди, защото някои хора мислят, че да се лиши детето от електроника е лошо. Не защото децата, играещи с електроника, са увредени и прецакани от родителите си.

....Аз смятам, че Бил Гейтс и Стив Джобс знаят повече от мен и повечето хора за ползите и вредите от електрониката за децата и каквото е добро за техните, е добро и за моите.

Не сравнявам деца цигу! Казвам само, че уменията (качествата), които вие целите вашите деца да притежават и считате, че не могат да ги притежават, ако играят И с електроники - аз виждам, че се постигат и при игра с такива. Не САМО с такива, но без да ги изключа напълно. Като подчертавам за пореден път, че Дани е обикновено, нормално хлапе, като всяко друго здраво дете. Не е някакъв марсианец невиждан, дето само на него не му се отразяват зле тези неща, понеже е "много специален нещо". Не е.

Бил Гейтс и Стив Джобс - са (вторият беше) - гурота на компютрите, а не гурота в отглеждането и възпитанието на деца. Та какво правели те с децата си баш - не може да ми бъде норма. Особено пък човек като Стов Джобс (светла му памет), който си лекува рака на панкреаса с алтернативна медицина и фрешове сумати време - хич не може да ми е еталон за адекватност за каквото и да било, извън техническите си знания, умения и креативност. Това, че си гениален в дадена област - не означава, че не може да си супер идиот в куп други, както видяхме.

На мен ми е несериозно някой да ми говори от безумната вреда от нещо си, за което бил чел, ама не го е направил никога. Ти си чела, че би следвало моето дете да е почти увредено и не съвсем адекватно понеже си играе с електронни джаджи + всички други, които и ти би одобрила. Аз на очите си ли да вярвам, или на какво пишело някъде? Както играе на таблета и то игра, която ако аз пробвам - се размазвам до 20 сек. защото нямам такава координация, каквато той разви... Така след малко зарязва играта, взима някоя книжка и идва и иска да четем. Хайде, ако не можех да го отлепя от таблета и с молби и челни стойки да го накарам да погледне книга - да се съглася с теб за вредите.

П.П. За обучение не говоря аз при ползването на електроники на тази възраст, алтернатива за забавление са само, затова се ползват у нас поне. Да се обучава да работи с тях реално - има време, не съм се разбързала. Нямам подобна амбиция при ползването им засега. Но развива някои умения, които с други играчки  - няма как да се постигнат в този вид просто. Което за мен е бонус - не вреда.

Таблети получиха за миналата нова година преди да навършат 6 години,подаръци им се купуват по всяко време ,сега и всяка седмица за добро представяне в училище,аз не съм съгласна ама не ме питат,за нова година нямам и идея.

JBrul, много си умна, много си аналитична, но не свеждай всичко до личния си опит. Имаш този лек порок То по принцип разговорът не тръгна от твоя опит, а от случая на meshko, който малко постресна повечето хора тук.

Но така или иначе, единичният опит не е изчерпателен и не става за аргумент. Това, което цигу по-добре от мен дефинира, не е мнение само на цигу и мое. Това е обобщение на специалисти педиатри, психолози и прочие, на база значително по-обширни статистически популации.

Аз лично съм се нагледала на "общуващи" деца с гръб едно към друго и забили нос в мобилните устройства, обърнете поглед към възрастовата група на по-големите деца - учениците -  и ще се поуплашите.

То не само учениците, често ми се случва и хора в заведение да видя с телефоните, да си разменят наздравици във ФБ?!

jam, колко съм умна - не знам, но глупава не съм със сигурност, че "да свеждам всичко до своя личен опит".  Да дам пример за нещо конкретно, на база конкретния си личен опит със същото (както направих) е маааалко по-различно И съм го направила, защото е по-коректният пример от: "пък няколко мои приятелки...". И идеше да покаже САМО, че не бива така да се абсолютизира каквото и да било и ефектите от него. По принцип, не само по конкретната тема.

Нагоре Мими26 пише: "Никой не може да ме убеди, че това че детето може да играе на игри или да набира телефона на баба си, ще го направи уникален "хакер". И аз също не смятам че точно игрите на компютър, таблет и производни ще компенсират играта с конструктор, пъзел, книги и т.н. за рисуването да не говорим, а то е много важно за писането в училище."

Аз, никъде не казвам, че с таблет се гради характер. Нито, че игрите с него могат да заменят/компенсират игрите с други неща. А само, че не са взаимноизключващи се игри като вид, когато има мярка, родителите са си "на място" и джаджата не се купува и дава с идеята "ох да ме остави на мира само, пък да прави каквото ще". Според мен поне, има много съществена разлика между "може И това" и "това може, вместо едни други неща". Второто - никой тук, вкл. и аз не го твърди и разбира се и аз не считам, че то е ОК и следва да се прави/случва. Та, ако може - нека се четем коректно.

Както м-и, отбелязва, а и аз също го виждам редовно - заведение, компания, възрастни хора - мой набор и нагоре - уж се събрали да се видят. И вместо да се видят и да си говорят - всеки извадил по един смарт, забил в него човката и цъка там. Нямам никакво понятие защо го правят и са толкова осакатени на тема "общуване". Както и сама се сещаш - никой от тези не е имал смарт, фейсбук, интернет и пр. допреди няколко години, камо ли като дете. Те всички са чели книги, гледали са "Сънчо" и са играли пред блока също като мен и като теб. Обаче сега, с тези джажди се държат баш като невидели...понеже всъщност са си точно такива - невидели. И се оливат.
Може разбира се моето виждане за възпитание и отглеждане на дете да е абсолютно погрешно, но все пак считам, че е по-висок шансът нещо да не му бъде безкрайно привлекателно, ако за него е "рутинно", отколкото ако е забранено и тотално недостъпно. Все някога ще си осигури сам достъпа до всичко, което "мама не дава" и ако има интерес - ще навакса ударно, до степен оливане със същото това нещо. Ако пък от малък бъде приучаван, че за всичко си има времето, мястото, че може и едното и другото и третото - с добър баланс между въпросните - допускам, че и в зряла възраст е по-вероятно да ползва подобен подход спрямо всичко.

Разбира се - от каква възраст родител ще реши да даде достъп до дадена вещ/занимание - е много персонално решение и следва да е съобразено и с разбиранията на родителя и със спецификите на детето. По такива въпроси - не следва да се правят обобщения от сорта на: "ти вредиш като разрешаваш това", или "ти вредиш като не го даваш". В крайна сметка - говорим за живи хора, различни индивидуалности, възприятия, не просто за "статистически единици".
Честно казано, аз не съм от хората очаровани, че светът в който живеем става все по-технологизиран, не съм кьорава да не виждам негативите от това. На няколко пъти - демонстративно съм си тръгвала от заведение, в което имам среща с приятели, уж за да се видим и поговорим и се наизвадят смартове и се почне едно цъкане все едно животът им от това зависи.  Обаче си давам сметка, че светът си се развива в някаква посока, която не определям аз и просто трябва да успея да живея в него оптимално добре, без да пАлАдея тотално.  И Дани ще трябва да живее в този свят, не мога да му измисля друг, нито безкрайно да го държа у дома създавайки му някаква среда, която е кардинално по-различна от тази навън. И не мисля, че трябва да постъпвам така. Защото когато го пусна навън - ще е "в небрано лозе" и ще трябва "да учи гроздобера в движение", пък тогава аз ще мога много по-малко да се меся и "да внасям корекции". В момента поне - имам много по-сериозно и всеобхватно влияние върху него, навиците и възприятията му, а този период ще приключи сравнително скоро.

Колкото родители, толкова и мнения. Аз по-скоро съм съгласна с Джей, но няма уникална формула. Да не става темата предложение за " Война на световете" :)трябва да се нагласяме според света, да не сме инертни спрямо промените. Иначе и ние и децата ни ще сме в неизгодна и неудобна позиция да настигаме прогреса и дя влизаме в час на дърти години.

е, той прогресът все още не се измерва с това дали умееш да си служиш със смартфон или да ползваш фейсбук през таблет.

вижте, всяко нещо си има времето. тук спорът не е за/против дадени устройства. спорът е по-скоро откога да се дават на деца и за какви цели. тук е голямото противоречие.

но аз принципно съм против това да третираме невръстните деца като умалени САМО по размер възрастни. и това не включва само натикването на електронни устройства в ръцете им, а и много други неща.

е, той прогресът все още не се измерва с това дали умееш да си служиш със смартфон или да ползваш фейсбук през таблет.

вижте, всяко нещо си има времето. тук спорът не е за/против дадени устройства. спорът е по-скоро откога да се дават на деца и за какви цели. тук е голямото противоречие.

но аз принципно съм против това да третираме невръстните деца като умалени САМО по размер възрастни. и това не включва само натикването на електронни устройства в ръцете им, а и много други неща.

 

моето мнение е, че телевизорът нанася много повече вреди на децата отколкото обсъжданите нови технологии. Особено с невъзможността да се "скипнат" рекламите.

...но аз принципно съм против това да третираме невръстните деца като умалени САМО по размер възрастни. и това не включва само натикването на електронни устройства в ръцете им, а и много други неща.

напълно съм съгласно, и моето ще го бебосвам, докато мога

Постоянно си напомням, че детето ми е "мое" по документи и по закон. То всъщност - принадлежи само на себе си. То е друг, отделен човек и личност, макар и мъничка личност, нуждаеща се от моята подкрепа за куп неща все още... Опитвам се да не бъркам задълженията си по обгрижване, насочване, създаване на добри навици с налагане какво аз искам за него и от него. Моят живот, желания и разбирания са си мои - не са негови и не следва да бъдат. Да, много е трудно да постигаме баланс между двете, да мине безпогрешно, безпроблемно... Ежедневна е "борбата" по темата, надявам се грешките които допускам и ще допусна - да не са тежки и непоправими. 
Пожелавам го и на вас!

Съгласна с Жбрул.И аз все лакътуша между ролята на настоятелната и взискателна майка и тази на толерантния,отстъпчив приятел,който зачита избора и желанията на детето.Постигането на баланс наистина е трудно.Понякога ми се струва,че успявам.Друг път...В едно съм сигурна:ако децата ни успеят в нещо, ще имаме заслуга-че не сме им попречили да го сторят.

вижте, всяко нещо си има времето. тук спорът не е за/против дадени устройства. спорът е по-скоро откога да се дават на деца и за какви цели. тук е голямото противоречие.

Ей това беше смисъла и на цитираните от Джбрул мои думи.  Но нали нямам дар слово и не съм обяснителна  Мнението ми беше свързано с темата за коледните подаръци т.е. на дете на 2 години подаряването на таблет не може да замени подарък като конструктор, пъзел и т.н. игри. И изрази от сорта "ама на него му се отдава да маже по таблета" и затова ще взема, за да се развива "таланта', не означава, че наистина ще му се отдават компютърните технологии. По тази логика всички тийнове, дето са във Фейсбук са вече на нивото на Бил Гейтс.
За да си програмист трябва логика, математика, аналитично мислене, конструктивност и т.н., не е задължително да можеш да играеш игри.
Дано пак да не съм криворазбрана, че наистина темата ще отиде за номинации "Война на световете" 
Искам да ви разкажа за още едно приложение на Легото  Моите момчета преди 2 дни седнаха с книжката за сглобяване на коли от Легото и започнали да прерисуват схемите на сглобяване като допълнително си дорисуваха части. Признавам си, че бях доста приятно изненадана