Хайде, добре дошли в октомврийската тема във втория ден на месеца. 
Есента вече чука на вратата. 

Да споделяме радости, тревоги и всякакви вълнения около челядта.

Вчера бяхме на детски РД. Та една от майките ме втрещи,  като ми сподели, че когато децата и били в четвърта група, вече доста деца имали мобилни телефони  и ги оставяли в шкафчетата.
За мен това е нодопустима и висша форма на гъзария!

и абсолютно ненужна вещ....
моята е втори клас вече и още няма телефон. Миналата година като заминаваха на зелено училище купихме една карта и я сложихме в наш стар апарат, за да имаме връзка все пак. След това не е ползван и мисля да го давам само в такива случаи - екскурзии, зелени, бели и т.н. училища

родителите масово са идиоти

Аз рядко се впечатлявам от разни случки по площадките, но днес една баба с внучето си наистина ме накара да се чудя наред ли е народа? Седим с майката на едното приятелче на Жорко и гледаме едно 4-5 годишно момченце рови в тревата с един нож. И викам на бабата: "Ама той си играе с нож!" и тя ми отговаря: "О, да, той от малък си играе с ножове. Даже днес ми наряза зарзавата за супата!"    Ами викам: "Чудесно, но не е ли опасно според вас за другите деца?" Не било опасно, пак каза, че той от малък имал опит...

Аз бях приятно изненадана в събота по време на панаира на градчето ни. Имаше надуваеми батути за малките деца.  Не зная как точно да ги нарека, но са с различни форми и размери, децата се пъхат вътре боси и скачат на воля. Изненадах се, че са безплатни. Децата чинно се редяха на опашка и доброволци ги пускаха по 5-6 вътре за по 5 минути, подбрани по възраст.

Моето момче се качваше за пръв път и не знаеше какво точно да прави. Осмели се да влезе в своеобразен коридор и да изкачи няколко стъпала, за да се пусне по пързалката. Беше бавен и неуверен, заприщи прохода и всички останали деца се насъбраха зад него, но никой не го избута или наспеши, просто го изчакаха спокойно.

Може да ви се стори патетично, но аз се трогнах от поведението на тези малчугани. Нямаше родители да ги гледат и да им нареждат как да постъпят, просто се отнесоха с търпение и уважение към бавното и неопитно дете. И по площадките е така - големите вземат малките под крило и играят с тях, а когато има много деца накуп и всички тичат като свободни електрони, винаги се пазят взаимно.

Цигу, изобщо не е патетично.
Децата са като родителите ....

родителите масово са идиоти

Аз бих добавила невъзпитани и изтрещели, затова и децата се държат така.
Без нужда агресивни, без да се уважават и това е болна моя тема и на всички тук,
които се опитваме да възпитаваме изключения в един вълчи свят.
След инцидента с племенницата ми в близкия ни кръг, дечицата с които ходи на карате,
които също са първолаци и наблюденията ми в училището и разказите ви тук,
стигнах до извода, че инцидентите с децата са едва ли не ежедневие.
Най-близкото приятелче на Митака, вчера му извадиха две зъбчета,
без време разклатени от игра с шишетата с вода  ... не мога дори да коментирам вече.
Поинтересувах се относно застраховките, за съжаление при Мими не е направена.
В нашето училище днес разпитах и се оказа, че родителското настоятелство
прави поименно на всяко дете.
Предложих и на Директорката в градината на Калина да направим и там,
те дори са имали предложени оферти, да видим.

Врабчо, точно за това иде реч....утре да му даде и пистолет да й отстреля дивеча за вечеря.

Кокиче, а Мишката как е?

А телефоните изобщо не искам да ги обсъждам, дано удържа фронта,
съгласна съм и подкрепям подхода на Стефи!
Приятна вечер!

Отивам да кача едни Пукани чушлета в Рецептурника

Врабчо, що така обиждат детето? Като има опит с ножове - барем мачете вече трябва да му е играчката.  Не е за смях хич де... Споделям мнението на Попова. Или казано по друг начин - "от маймуна-маймунки, от кратуна - кратунки". И понеже аз съм и достатъчно луда и достатъчно зла при прояви на крайна идиотия - при такава случка - щях да викна полиция, да пиша жалба, или каквото там се прави, да се сезират "социалните" и там ще ида да пиша и да свидетелствам ако трябва. Аз внимавам лопатки от каква пластмаса купувам за пясъчника и с каква форма, че да не се нарани той, или друго дете случайно, тая...с нож ще си играе. Де сопа де... 

За мобилен на Дани...и аз като Стефи. Бих купила, или дала за временно ползване по подобни поводи - зелено училище, екскурзия т.е. 24 часа, или нагоре отсъствие от къщи, когато не е придружен от близки, роднини и пр., на които да звъня когато ми щукне на мен. Вече като е пубер - ще купя, к'во да правя, ама тогава - друга бира по темата.

Здраве пожелавам на всички, малки и големи!

За идиотията при родителите, и да коментираме, файда няма 

Преди няколко дни имах случка на една детска площадка в Кюстендил. Седим в едно заведение срещу въпросната площадка. София си играе с моя племенница, която е на 11 години. Отиват до магазина да си купят нещо, връщат се и разказват как някакви момчета се закачали с тях и ги обиждали. Отиват на площадката, след известно време отивам да видя какво правят. Заварвам ги да се разправят с въпросните момчета, които не спрели да ги преследват и да се закачат. Едното момче ходело след София и я гонело от люлки и пързалки. И като не могло да я изгони от люлката, взело, че я наритало по краката. Каката се втурнала да защитава, момчетата бяха на възраст 5-7 години, 3 на брой. Идва една майка от някъде, разказваме какво е станало и тя се втурва да си бие отрочето. София каза, че не нейното дете я е наритало. И тя - Добре, че уточнихте, че щяхте да му изкарате бой без нищо. А на другите две момчета родителите така и не ги видях. Явно бяха на площадката сами. Но и с родители да бяха, явно нямаше да ги спрат да раздават ритници.
На София й беше за първи път да попадне под такава агресия и беше шокирана.

Отивам на родителска среща, едната учителка се обръща към една майка - Денис много бие децата. Отговор от майката - Знам / придружено с лека усмивка/, но съм вдигнала ръце от него.
Е, ако е вдигнала ръце от три годишно дете, на 15 какво ще го прави се питам аз.
Всеки ден ми разказва как Денис е ударил еди кой си и как учителките му повтаряли, че не трябва да го прави. Ама те учителките кога видели, кога не...

Тези два случая и този на Врабчо показват пълно безхаберие от страна на родителите и обобщават написаното от Джам - Родителите масово са идиоти...
А аз като родител си давам сметка, че много трудно ще я опазя от тази агресия и простотия!

Охххх, аз по друга тема, ама вече ми се изправя косата от тая пуста ДГ, честно. От юни Дани не е боледувал, едно "смрък" не е имало, нито го пазя, нито нищо. Че и с откровено болни го събирах лятото, че вируси хващаха и баба и майка ми и баща му и братовчедите - него ниииищо му нямаше. То и юни всъщност - лепна инфекциозна мононуклеоза, та там - нямаше как да се размине.
Е, в сряда го пратих на ДГ, снощи като го посрещнах - чувам аз, че му хърка носа, викам си дано мине. Цяла нощ обаче - колкочи тоя нос, нищо не тече де, ама като стана и говори "гъгне" здраво и диша през устата. Няма Т, няма нищо друго, ама не секне ли сАполя - ще проима, въпрос на време е.

Знам, че звуча идиотски, но такива са фактите у нас - 95% от разболяванията му откакто се е родил са благодарение на ДГ. Като не ходи на ДГ - здрав си е и пак казвам - не го пазя нещо, да му треперя, а и не е кекав и болнав по принцип, че да го правя. Не го гледам в "изолатор" зер, че да е ДГ единственото място където се сблъсква с бактерии и вируси. Не разбирам защо а отиде там - а е лепнал нещо бе хора. Няма изключения. Това, че се разболява там е кофти само по себе си, но така и на мен ДГ не ми е никак "в помощ". Не мога да разчитам на някакво планиране на времето си, да си върша работата нормално, ей от сутринта въртя телефони да отменям уговорки за едно и друго. Не знам вече какво решение да измисля на въпроса. Ни с ДГ става, ни да го държа у нас става, защото и за него самия не е ОК у нас, има си нужда от деца и социални контакти, не е кърмаче вече...Ама ако пак ми влезе в цикъл болест, след болест, АБ след АБ, седмица там - три у дома...то не е ходене на ДГ това, а някаква пълна гавра. Отделно,ч е така излиза, че зорлен го разболявам и тъпча с лекарства.

Извинете за мрънкането, ама имах нужда да си го излея някъде. 

Ох, Жбрул , недей така ,че ме плашиш.... предстои ни тръгване на ясла, всеки  ме  предупреждава да се приготвя за болести ден през ден, педиатърката ми вика "Нали ,ако почне много да боледува ще го спреш", почнах да се чудя дали тръгването му да не го съчетая с ежедневен прием на коластра от крава или някакъв друг имуностимулант. На братовчедка ми детенцето от двумесечно бебе започна да боледува, но е в постоянен контакт с две деца в градинска възраст , които все или сополи точат или кашлят. Купиха я тая коластра и голяма файда имаше от нея , цялата им къща се изпоразболя , какви ли грипове не ги натртъшкаха , само малкия оцеля тогава благодарение на коластрата. Че съм много пред дилема по въпроса.
Пък сега и аз да споделя една случка , която ме втрещи. Онзи ден отиваме в един парк , където кумците ни постоянно ходят.... носеха си една топка (мини баскетболна). Топката се търкаляше около нас, когато 3 момиченца на възраст 3-4 г я взеха и започнаха да си я подхвърлят. Мойта приятелка ги остави да поиграят (там е нещо нормално да се грабят играчки навред), за миг се обърна и въпросните момиченца хукнаха с топката към детската градина .която е на една ограда от парка. Там има баскетболни кошчета и те решиха там да играят. Добре , но дойде ред да си ходим и мойта дружка реши да си прибере топката. Първо вися пред оградата на детската градина 20 мин. да им вика "момичета, деца ", а те да се правят на глухи. После  прескочи оградата и най-добронамерено ги помоли да върнат вече топката ,защото трябва да си тръгват, тея най -нагло и с тон отговориха " Тая топка си е наша , ние си я намерихме и няма да я върнем". Обясняваше им се ,че не е така ама те пак нагли се обясняват ,че тази топка не била ,оная която търсим , те си я намерили...., накрая им се стросна  и успя да си я вземе.
Потресе ме това ,каква нагласа имат тези деца: вземам нещо чуждо , не ми се прави забележка на момента, значи съм го намерила и е мое. Другото ,което не доумявам е къде ,аджеба, бяха родителите на тези деца. айде по-големи са могат да ги оставят да играят сами, ама все пак да ги виждат. Забелязваш,че възрастен отива при тях обясняват се нещо,явно имат някакъв спор,  е ,ти като  родител няма ли да идеш да  разбереш за какво иде реч. Не безхаберие ,ами не знам как се нарича това.... Аз ,в такава ситуация сигурно щях да се огъна пред тея пикли и щях да си прежаля играчката (ако не е от скъпите или от любимите ни де)....много съм мека като застана пред деца,направо друг човек ставам и то все ,щото не знам дали утре и моето дете няма да прави така, все гледам  с разбиране , ама айде , ама деца са , но то понякога това не бива да  оправдава невъзпитанието и наглото поведение

Ивелинка, аз давам на Явор Имуникол (въпросната коластра), но ефект магически няма. Тръгна на ясла на 10 септември и досега не е изкарал пълна седмица там. Не, че боледува кой знае колко -кашля и има сополи, ама пак си е вкъщи. То направо се чудя как ще успее да се адаптира така, при положение, че не може да изкара пълна седмица. Надявам се все пак да попремине този период. То вярно, че и стресът за него е голям, но честно не съм очаквала, че ще бъде чак така.

Моето дете е някакво много странно изключение, та нека четящите - не го взимат "за база". Като не ходи на ДГ - не му давам никакви имуномодулатори и глупости. Течности се пият само студени, яде се от хладилника, ходи буквално гол и бос на 10 градуса по двора, контактува с хора тръшнати от дрисливо-повръщащ вирус таман три пъти това лято...НИЩО! Под контактува - имам предвид нагушен, нацелуван и олигавян с часове, а не че просто са се засекли за 5 мин.
За ДГ - купих поредния "магичен" сироп за имунитет (похвален от приятелки дето не си падат по тия средства), противогрипна ваксина сложих на 20-и септември още, отива на ДГ след 4 месеца бетонно здраве...
2 дни изкара и на втория вечерта - каквото казах. При всяко пускане на ДГ - така става. ЗАЩО - не знам, няма рационално обяснение - просто това са сухите, идиотски факти у нас.  Знам за още едно дете на майка от форума, което беше така. Знам и, че това спря като спря детето от ДГ и сега като ученичка вече - няма такива неща. Коластрата, като имуностимулатор, не мога да я приема сериозно, защото значи да приема кърменето за такова като функция, а аз не го. Не си давайте парите за тези дивотии според мен. Ако някое дете на коластра не лепва е същият шанс просто, както моето без коластра - не лепва, ама извън ДГ. Ама що само извън ДГ става така - никаква идея нямам и не само аз. Изумявала съм се понякога как може да не се зарази, когато всички сме яко болни у дома и то от някой зъл вирус...но си остава здрав. Без добавки, сиропи и чудеса. И с всите сиропи и ваксина, пуснах го на ДГ и ми се разсмърка. А ся де... Не е единичен случай това, правило е.

Jbrul, и аз се разподсмърчах тия дни от рязката промяна на времето, а не ходя на детска градина 

Жекова, времето се промени много пъти и много рязко докато бЕхме на село и докато негова светлост се разцъкваше "онли" по боксерки и бос на няк'ви си 10 градуса и се заливаше с вода от кладенеца... )същата излиза с Т 10-12 градуса макс) Би следвало менингит да го тръшне така, ама даже не подсмръкна.
Прибрахме се в градО във вторник вечерта, днес е петък, от четвъртък вечер носа му колкочи. Нямам по-точно описание на звука. И така е задръстен тоя нос, та диша през устата и има вид на имбицил, докато го прави. Ми не е от времето, сори.

Направо тръпки ме побиват какво ни чака от 01.11, когато смятам да пусна Жорко на ясла. Всъщност гледам от сега да се настройвам психически...

Иначе по случая с момченцето с ножа, след това много си мислих какво всъщност мога да направя, при положение, че бабата през цялото време се хилеше и явно наистина приема нещата за супер нормални. Ако викна полиция, какво могат да й направят? Почти по цял ден двама полицаи седят и вардят купчината наркомани дето кибичат в градинката, защото в близост е центъра по наркомании и им раздават с един бус метадон. И подписки имаше, и ТВ снимаха, и какво ли не, е нямат мърдане от градинката, където е пълно с деца. Просто отвратително. Наистина понякога се чувствам безсилна.

Врабчо, не обичам да говоря без да съм 100% убедена, но в този случай с ножа - говорим за обществено опасно поведение и пряк риск да пострадат други хора (деца) от това поведение. Детето - не подлежи на санкции персонално разбира се, но възрастният който е с него - е пряко отговорен за неговото поведение и той подлежи на санкции от всякакъв вид и порядък. Затова мисля, че е трябвало да сезираш полицията, а оттам насетне какво още може - те са в състояние да ти кажат. Аз нямам компетенции по темата.
Наркоманите са неприятна гледка и присъствие на площадката, но те не хукват да бодат децата с иглите и наркотиците си и в този смисъл  - не са пряка заплаха за тях. Докато хлапе, дето хабер си няма какво аджеба причинява реално, ако реши с този нож да намушка друго дете "на игра" - си е опасно, поне в моите очи. Ехххх късмет за тази баба, че си била ти, а не аз....как рязко иззлобявам при проява на подобна тъпотия - идея нямаш.

Ох, да не звучи преувеличено, но наистина са ужасен проблем наркоманите в нашата градинка. Аз съм виждала употребявана игла със спринцовка в тревата. Постоянно има някой припаднал някъде из тревата. В частта, в която висят, никой не си пуска детето, но те като се развихрят и плъзват из цялата градинка. И са едни драми по между им, постоянно се карат и крещят на висок глас, за някакви битови неща, кой на кого изял яденето, изпил бирата, кой с кого спал и подобни. Виждала съм как пред очите на всички на задните стълби на църквата един седи и се боде. 

Онзи ден една от майките ми разказваше, че дъщеря й в играта с някакви деца започнала да употребява техния език и да крещи като тях, т.е. изцяло е попила някаква случка. Ужасно просто.

И тук държавата е безсилна. Не можела да измести центъра от Пиротска. Тези хора трябвало да се интегрират.

Врабчо, аз друго имах предвид. Не, че наркоманите и описаното от теб са "нЕма проблем", а че като пряка заплаха за живота и здравето на играещи деца са по-малката... Сравнено с 5 годишно, което рови с нож в пясъчника.  Мисля си, че дори мога и да не забележа, че с нож рови, а не с лопатка (понеже не го очаквам) и да го разбера чак когато намушка Дани, понеже се сдърпали за тоя нож в пясъчника примерно. Ми деца са, сещаш се колко често се сдърпват за някоя вещ. За наркоманите - внимаваш, пазиш... Дете с нож някой очаква ли в пясъчника? Аз лично - не.

Ама за "държавата" се изказах днес доволно много пъти, та да не наемам наново и тук, че на себе си писнах вече.

z22, дано не ти боледува на яслата често, ама....честно казано не го вярвам. По-добре мисли за баби, детегледачка, нещо такова.
Аз съм дала срок и на двама ни този месец. Ако стане същата простотия, като миналата година - ще се минава на детегледачка, детски кътове и каквото там измисля. За разлика от доста от майките тук, на мен не ми е и удобно с детегледачка (не е до пари), защото за момента си бачкам от къщи. И реално - детето ще ми е на главата, че и още един човек, че върви обясни на детето си, че цял ден не трябва да те занимава теб понеже ти плаща на друг за тази работа... Идиотско е. Та взема ли си човек да се грижи за него, извън работата дето ми е свързана с ходене някъде - през другото време трябва зорлен да се завирам някъде извън жилището си, че да има мирлик. Супер нелепа ситуация. Мисля, мисля и не измислям нищо приемливо.

За капак - той пък се оказа от любителите на ДГ, никакви адаптации, драми и пр. - от първия ден си останацял ден, яде, спа, игра и ходи с мерак. Още една причина да искам да запазя ДГ. Но всеки месец, по три седмици у дома на АБ, а уж "ходи на ДГ" - просто е неприемливо за мен. Не знам вече....

Пожелавам на всички да я карате без подобни "веселби". 

Да, вярно, че никой не очаква детенце да си грае с нож на детската площадка. Ние може би и затова не можахме да реагираме адекватно, освен да питаме бабата какво се случва. Аз до сега толкова малко дете, така свободно да си играе с нож, всъщност не съм виждала.
Добре, според вас, ако дойде полиция, какво може да направи? Питам, защото наистина не ми е ясно.

И при нас бабите са работещи. Поради което се наложи да се запозная с детегледачките, макар и почасово когато Дани беше на 10 месеца още. Че случих на човек - ясно, то е и голяма доза късмет там. Но предпочитам детегледачката му пред бабите 300%, че и пред себе си понякога. Казвам го само, ако нямаш друг вариант - не игнорирай и този Желая ви успех и по-малко болести както и да решите да процедирате. 

Момичета, аз съм рационален човек...изключително тъпо се чувствам в ситуации, в които няма логика, рационални обяснения... Тази ми е от тях. Няма логика да се случва каквото се случва, обаче то е факт. Всъщност...то с моето дете никога нищо не се е случвало рационално де, че аз за болестите чакам  За спането - знаете... Е, откакто сме си в града - седи си в детската, с НЕГОВИЯ си телевизор, играе си с Лего и други неща и го играе независим. Заспива там без да ме търси, аз си лягам, по някое време по нощите се примъква пак при мен, ама тихо и без драма... За смях ви го разправям просто. Логика и рационализъм няма в никакви случки с Дани. Явно трябва да свикна и това е.

Врабчо, не знам, но ще питам тия дни. Да сезират социалните поне и да отворят ядове на "фемилито" с тях. Глоба за бабата... Като попитам - ще пиша пак.

Дано да боледуват по-малко децата, ви пожелавам момичета!

Аз искам да се похваля, направо не мога да се сдържа, чак крила ми поникнаха Днес получих най-големия комплимент в живота си, че имам много възпитани, будни, умни, интелигентни и мъжки момичета, май нямаше суперлатив който да не чух за тях и то от съвсем страничен човек с който бяха около 30-на минути
абе с две думи май се чувствам горда и доволна за положените усилия през всичките тези години
та, извинете, но имах нужда да споделя задоволството си, та умря циганката....

Браво, Стефи! Ти съмнявала ли си се в девойките! Поздрави на цялото семейство и само такива думи да чувате за момичетата! 

Стеф... ми "честито" дето се вика, дай да се отъркаме в тебе па дано и ние прихванем 

Да са ни здрави децата пожелавам на всички и да чуваме за тях, каквото Стефи споделя, та да ни попреминат малко колебанията дали сме добри майки.   

Съмнявала съм се и още как
Едва ли има родител, който да не се е, пък аз далеч не мисля, че съм от най-добрите майки
Така де, просто се почувствах по един наистина различен начин, незнам как да го пиша, та реках да споделя

... и е важно да споделяме хубавите монети

Хубавите монети и с мен може да ги споделите, ама бързайте, че да не свършат   
Стефи, това е наистина едно страхотно признание! 

Стеф, това е нещото за което мечтае всяка майка, май.Аз много се притеснявам какво дете ще стане малката, как ще я  възпитаме.

Здрасти Браво за възпитанието, Стеф! То, освен самото правене на нашите деца, другото най-трудно е да ги възпитаме сега. Моята Ники е голяма драматична актриса, мрънкаща и приказлива. На глава не се излиза с нея Имам чувството, че хич не се справям добре в тази насока.

А нали ние си имаме проблеми със здравето, та и Ники не се задържа дълго на градина. И у дома сме с цяла менажерия лекарства и с инхалатора
Бабите нямат кога да помагат, та с мъжа ми и и с тях правим какви ли не акробатики за да я изгледаме. Сега ще трябва да стои повече от месец у дома, защото ще вадим трета сливица. Чудя се дали да не напусна работа.... Честно казано добре биха ми дошли един два месеца у дома ...Ще го измислим

Госпожите в градината са ни много готини. Откакто Ники е втора група и нашите госпожи не излизат, та не мога нищо да попитам. Успявам, когато я взема последна, да поразпитам как се държи детето и това е.

Ха дано всичките дечица да са здрави!

Раши, би ли споделила по-подробно за третата сливица, че и ние май ще я вадим? Как взехте това решение, следихте ли предварително, нещо пила ли е за евентуално атрофиране на сливицата?
Аз съм в големи колебания за малката и честно казано ме е страх от тази операция.

Здрасти, Грейсче,

Следим третата сливица от година и половина и УНГ (наш близък приятел) каза, че е за вадене още тогава. Но, се разбрахме да чакаме детето да стане поне три години и да пием лекарства за свиване на сливицата. Около три месеца пи Лимфомиозот, но нямаше ефект. Ники пие Ериус през месец. Тези секрети дето са от сливицата, започнаха да водят до усложнения. През пролетта всяко вирусче от детската градина, я ударяше в ушите. И в момента има вода в тъпанчетата. През юни, къде на алергична основа, къде от секретите, направи спазъм (без да е била болна) и лежахме 5 дни в детска пулмология. Даже беше на система с кислород Сега сме на 5-месечно лечение, изписано от алерголога - Ериус, Назонекс и Сингулар, които редуваме по определена схема.

Много ме е страх от ваденето. Но, докторът каза, че вече е наложително. Далеч съм от мисълта, че ефектът ще е голям, понеже детето си е алергично. Но, дори и малко да облекчим Ники, пак ще е нещо. Мисля си, че аз като имам хрема по-дълго време и се изнервям. Представям си какво е да си с хрема постоянно в продължение на две години.

Моля, ако някой има подобен опит, да сподели как се разрешава такъв проблем.
Дано да се намери правилната формула!

Лека нощ

Раши, опит имам - моята трета е вадена два пъти (не се шашкай от това ДВА пъти, едно време се вадеше много калпаво и без анестезия, сега е друго). На Дани я извадихме тази пролет, в края на април - престой в болницата от влизане - до изписване  - 7часа. За него се води весело иживяване (ако не ми вярваш, ще ти пратя и видео на ЛС), понеже не разбра, че нещо са му правили изобщо, свързва го с последвалото ходене в "Джъмбо" и досега. Страшно - няма. Считам, че провежданите дотук лечения на Ники са абсолютно безплодна загуба на време и, че при това състояние на детето - трябвало е да сте я извадили досега. Не отлагай повече, от сърце те съветвам, особено с тази вода в тъпанчетата... 

Ще споделя, че необяснимата за мен с години загуба на слух в диапазона на нормалния човешки говор (след като не съм преживявала никакви травми вкл. на уши)...та на дърти години чак разбрах, че е било заради закъснялото вадене на третата сливица първия път. Ако Дани и един отит ми беше направил, при известният ми проблем със сливицата - и на две щях да я махна, без грам колебание. Сикс също вадиха сливицата месец след нас, самата манипулация мина както и при нас (т.е. нищо страшно и травмиращо за детето), но при Габи се е наложило да се сложи макаричка в едното ухо, баш заради поразиите дето ги прави третата с ушите.

Сливицата за да се вади - трябва да е "спокойна" а, детето - здраво. Дани пи АБ 10 дни преди операцията, след поредното заболяване довлечено от ДГ (те преливаха едно в друго неговите) и веднага вадихме (затова и пропуснах ДРЗ тази година). Ако детето е алергично - ще го обсъдите с анестезиолога, те знаят какви мерки да вземат в такива случаи. Ако е нещо особено остро - ще назначат допълнителни тестове преди това, ще извикат консултант - няма страшно.
Ако имаш някакви въпроси и мога да съм ти полезна - насреща съм.

П.П. След операцията - изкара за сефте цял месец на ДГ. Оттам лепна инфекциозна мононуклеоза през юни, но това не е заболяване имащо отношение към сливицата. Допреди седмица - не беше кихнал и смръкнал дори веднъж. На втория ден в ДГ (като го пуснах сега) - вирусче. Разсополиви се, вдигна малко Т и сега има остатъчни секрети. Оставих го у дома от чиста проба шубе тази седмица, не защото имаше показания, признавам  Ако сливицата все още беше там - досега да  му е 4-и ден прием на АБ, зелените сополи, бруталните кашлици и...едва ли е нужно да ти описвам де.

Мерси, Жбрулче, успокояваш ме!

Ние чакахме с ваденето и заради факта, че Ники е дребна и лека. В момента е 13 килограма. Почти с цяла глава е по-ниска от другите в групата. Но, е гръмогласна и оправна, та така компенсира.

Абе той и Дани е манекенче, ама каква трета беше отледааал - 3-та степен уголемена, тлъста и "прекрасна".  Предполагам те тревожи анестезията, че затова килограмите спрягаш - недей. Хората оперират много по-малки деца все пак и с анестезиите няма проблем. Болка и някакво възстановяване - после също няма и това не го мисли. Гледаш няколко дни просто да не се джаска много - подскачане и пр. че да не кръвне и това е. Ограниченията в храни и напитки - са само да не е горещо първите дни, а не да не е топло.  По протокол - интубира се. Единствено може да дразни гърлото (не да боли) заради поставянето на тръбата ден-два и не даваш ядки и други такива "драскащи". Ние в 14 ч. бахме в ресторанта до болницата ( с лекарска благословия) и Дани яде пържени картофи, салата от краставици, сирене и пи айрян Няма от какво да се страхуваш, наистина  После ще си отдъхнеш сериозно от усложненията дето сега са нон стоп. То регулярното боледуване от вирусчета - с мед да го намажеш, не е като да дадеш 7 АБ за 7 месеца  , щото няма накъде вече.

Раши, Жбрул, мерси за разясненията.
Раши, при кой лекар се следите? Катето също пие Лимфомиозот засега, д-р Попов в ИСУЛ я следи, даже пак трябва да я водя тези дни. И ние уж чакаме да стане на 3 години. Тя в един период беше заредила възпаление на ушите, лятото пък едни вирусни ангини прави, от които вдига висока температура, та и фебрилен гърч получи веднъж... и все си е сополива, дори и в здраво състояние пак се чува едно леко хъркане ли, хриптене ли как да го кажа, дишането й е по-тежко като че ли... /Докторът точно това обясни, че третата пречела на дишането, също и на зъбите/.
Та, ще я вадим най-вероятно, да видим кога.

Мерси за подкрепата, Жбрулче

Грейс, ние ходим при д-р Константин Борисов в 1ва градска. Той ни е близък приятел.

Иначе с дишането и т.н. позната картинка.

Хубаваа седмица на всички!

И на Алекс извадиха третата сливица тази година, февруари. Много съм доволна от д-р Златанов от ВМА, и въобще от целия екип. Независумо, че не е детско отделението, отношението към децата беше прекрасно.
Работят със здравната каса. Само за електродите платих, понеже бяха по мое желание.

Jam, 5 г. съм живяла в Пловдив и за пръв път разбирам,че има детска железница е,верно нямах дете тогава студенстки живот и работа,но все пак колеги и приятели с деца имах..
И в родния ми град Кърджали има такава железница от детските ми години много се и кефят и деца и възрастни 

както разбрах, железницата е пусната през 1979-та година и е спряна през 1992-ра. Едва през 2007-ма година е реставрирана и пусната отново. много се радвам, че са успели да я съживят!

Нашите яслени неволи продължават. Вчера оставиха Явор за пръв път да поспи там. Много ревял в креватчето, взели го на ръце и започнал да заспива. Упрекнаха ме, че не съм им казала, че го приспиваме наръце. 4о минути след този разговор ми звънят и казват: елате си го вземете, събуди се и много реве, ще събуди и останалите. Взима го баба му и той моментално заспива. Днес им се обаждам да разбера как е положението. Мрънкал, пак не спял, като го слагали в леглото и започвал да пищи. Да ходя да си го взема. Отказах им, той как ще свикне, ако всеки ден някой го взима при първия рев. Обвиниха ме как на нищо не съм си научила детето, а на ясла го пращам...Много ме вбеси, но запазих спокойствие и питам: "Извинявайте, но на година и половина какво точно очаквате да знае едно дете, за да ходи на ясла? Не съъм го научила да ползва гърне, не можели да го нахранят, не знаел какво е да спи в легло.. Обяснявам аз, че ние ползваме гърне от около 6 месеца, даже вече много често и съзнателно си казва като има нужда. Там пищял и не искал да сяда. По отношение на храненето -той и вкъщи спря да яде нормално. В чудо се видяхме, но нищо не мога да направя.  Смятам, че е някакъв протест заради яслата и като се нормализират нещата, ще започне пак да се храни добре. А за спането, наистина го приспивам наръце, но след това си спи в леглото без проблеми. Като не иска да спи, оставете го да си седи и да си играе, така няма да плаче и да буди другите. Какво съм си мислела, там били 20 деца и не можело да не спи. В яслата се спи.  Не знам, с висше образование ли искат да приемат децата в яслата? Та той си е още мъничък. Освен това е много активно дете и наистина може да изкара страшно много време, без да спи ако реши. Вместо да намерят подход към него, защото едва ли е първото дете, което реагира така, те вднага: елате си го вземете....

Ми що не им кажеш, че детето в къщи така не прави и явно Те нямат подход  Що си мислят, че тяхната работа е само да вземат заплати, да си клатят краката и като всички на обяд заспят да пият кафе, а не да се занимават с неспящите?! И не е лошо ако я докарат така, но защо се очаква Ти да си научиш детето на тия неща?! Винаги съм предполагала и всички педагози, с които съм говорила, а и родители казват, че по-лесно се учат децата в група. Как се очаква майка без тяхното образование и възможност да даде пример с околни на същата възраст, да може и да трябва да се справя по-добре?!

meshko106,искрено ти съчувствам и разбирам .
Ния я взимах на обяд близо три седмици и повече .Ходех , защото не работех . В момента , в който обаче почнах работа казах -КРАЙ ! Да видиш как бързо се съгласиха и казаха,че ще я накарат да спи . Много мога да пиша за тамошните лелки аз ,и много съм набрала , но си мълча ,че ме е страх да не рефлектира върху нея после. Като ги питам всяка вечер като я взимам спала ли е ,едната ми вика - не , другата вика - да , спа . На кой да вярвам и аз не зная.Да не  казвам колко е изцапана .Цял ден стои омазана явно и под долната й устничка все има пъпки , които почиствам и мажа редовно с крем.Дупето й ,дето вече е без памперс ,но и с такъв като беше никога не се е изприщвал ,сега е все обринат . Въобще ужас пълен е . Вчера вече не изтърпях и им казах да я почистват добре като яде ,че кожата й е чувствителна .

Само един съвет ще си позволя - не си мълчете, търсете си правата, говорете с лелите, госпожите, директорката. Обикновено не рефлектира в-у детето, а внимават повече. Поне моя опит е такъв. Спрях да си трая и има подобрение.

Само един съвет ще си позволя - не си мълчете, търсете си правата, говорете с лелите, госпожите, директорката. Обикновено не рефлектира в-у детето, а внимават повече. Поне моя опит е такъв. Спрях да си трая и има подобрение.

И аз това съветвам, не мълча, досега не се е отразявало на детето. Ако сме на принципа - Ще рефлектира върху детето, никога няма да се променят. Не е казано да викате и да се карате.

Мешко, май и преди бях писала - същият проблем имах със спането на Кати, не спеше изобщо в яслата, сложат ли я на креватчето, започвала да пищи. Леличките я оставяха да си играе, а дори имаше случаи, в които я приспиваха на ръце. Не са ме упреквали за нищо - това не опира дали детето е научено или не - това си е стрес и се изразява по различен начин - едно дете не спи, друго не яде, или пък не иска да седи на гърне - някои деца всичките неща накуп.
Разбирам те и ти съчувствам - много тежък период - доста дълго трая при Кати. Приключи когато се разболя и стоя в къщи две три седмици - после, и досега се чудя как и защо - стана нов човек. Избра си една кукла от вкъщи и досега ходи с нея всеки Божи ден, но спи и яде, смее се, изобщо - броя я за свикнала 

Мешко, защо причиняваш това на детето си? Не мога да разбера, как допускате някой да се държи с вас и детето ви по този начин.  Нито с говорене, нито със скандали може да се промени манталитета на такъв човек. Той просто не е за тази работа и детето ми няма място при него.
Изкриви ни се мисленето в тая държава. Заради тъпите пари да ти се налага да подлагаш детето си на откровен психически, а не рядко и физически тормоз от мързеливи и некомпетентни държавни служители.
Сменяйте градината (яслата), защото тези травми остават за цял живот.
Направо излязох от кожата си...

Не защитавам учителките и лелките, но не може пък само срещу тях да скачаме. Ние като не можем да научим на определени неща 1-2 деца, те наистина как да се справят с 30? В крайна сметка родителите си възпитават и учат децата, а в градините ни помагат. Моите тръгнаха на 1г и 4 месеца, 2-3 месеца преди да ги пусна се постарах да им доближа режима до ясленския. И те са плакали, имаха си своите криви моменти (и аз също), но никога не съм обвинявала персонала, първо тръгвах от себе си.
Това е мое мнение естествено, никой не задължавам с него.

Ох, добре, че уайт го написа, защото от вчера го мисля същото, но си признавам, че не го написах само, за да не реши Мешко, че се заяждам.
Защото ако малкия е в кварталната ясла, за чиято слава всички знаем от поне 10 г. и в която дори за миг не съм си помислила, че мога да изпратя децата си, не се учудвам изобщо. Но и мешко това го знае, все пак живеем на едно и също място.
Подреди си приоритети, за съжаление уайт е много права, понякога си заслужава да се лишим от някой неща, за сметка на други. А ти много добре знаеш правилното място в квартала кое е.

Благодаря за съветите, но май не сте ме разбрали. До този момент аз лошо отношение към детето си не съм усетила, напротив. Лошото отношение вчера беше към мен. Освен това ситуацията след това се е развила доста спокойно. Явор все пак беше заспал в леглото си и спал 1 час. Следобед е бил спокоен. Защо причинявам това на детето си -ами защото както хората от квартала много добре знаят, ако детето не ходи на ясла, няма никакъв шанс да попадне в хубавата градина. Тази година най-малкият брой точки, с които децата участваха в жребии за Веселина беше 9.2. Ние в яслата влязохме с 8.2. Вече изживях кошмарни няколко години с наистина лошо, бих го нарекла престъпно лошо отношение към детето ми с градината на Мия. Писала съм не един и два пъти, така че да ме прощавате, но бих искала да избегна този кошмар втори път. Що се касае до съвета за частна ясла - да, Стефи, знам за къде говориш. Истината е, че не можем да си го позволим. Преди няколко години, когато Мия ходи там за 1 година, получавахме 2 сравнително добри заплати и имахме 1 дете. Сега едната заплата е почти наполовина по-малка и децата са 2, така че финансово е невъзможно. Не се оплаквам, просто такава е реалността. А и за съжаление ходенето в частна ясла не ти дава точката вплюс, която ти трябва за градината. Що се касае до съвета да съм си подготвила детето за яслата -ами допреди 2 месеца детето ми се хранеше чудесно в сравнително хубав режим, спеше следобед по 2, а понякога и 3 часа. По отношение на приспиването, тук сигурно имам вина, защото  Явор беше кърмено бебе, заспиваше си на гърда, като спряхме да се кърмим, заспиваше в количката, а като минахме на лятна, която няма легнало положение, трябваше да се избере по-малкото зло -или приспиване наръце или дълги часове опити за заспиване. при дете, което по принцип спи малко, е по-добре все пак да го приспиш, пък било то и на ръце. С гърнето, както казах, вкъщи съзнателно го използва, което е изумително постижение за неговата възраст. Истината е, че той наистина свиква доста по-трудно отколкото очаквахме. За проблемите с храненето писах много в друга тема, засега никой не е успял да ми помогне с нещо, което да работи, така че надявам се да отмине.

Мешко, аз към възпитанието ти нямам никакви упреци. Към останалото - също. Просто ти се оплака, пък аз поразсъждавах писмено.
Идеята ми беше, че не може да се допуска някаква лелка или пишман учителка да държи подобен тон на родител при това за абсолютно неоснователни неща. Та тя е там, точно за да намери подход към трудно приспособяващото ти се дете, да го гушка, люшка и приспива, така че то да се чувства защитено и обгрижено.
Ясно е, че всяко дете се адаптира различно. Моята дъщеря е трета година на детска градина и все още очите й се пълнят със сълзи, ако съм отишла през деня по работа до градината и тя ме види. Нищо че там много й харесва, има си приятели, прекрасни учители...
Но реплики от типа "Елате си го вземете, защото не спи и ще събуди останалите 20 деца" за мен са абсурдни. Камо ли пък да се прави проблем за неходенето на гърне или неядене.
Далеч съм от идеята, че само в частна ясла или градина може да получиш прекрасно отношение. Това си е до човек. Да си учител е призвание, както и лекар.Ако не ти идва от вътре, просто не ти е там мястото. И от нас зависи това да стане реалност. Не трябва дори за миг да се примиряваме с безпардонното отношение, нито да мислим, че може действията ни да рефлектират отрицателно върху отношението към детето.
Съжалявам, че на много хора се налага да мислят дори за дребните разходи и да страдат, че не могат да дадат най-доброто на децата си. Най-доброто според мен е да ги защитаваме и да ги даряваме с любов. Другото са материални подробности.

мешко, незнам дали занеш, но във филиала на оборище построиха нова сграда, спроед Еленка днес кметицата щяла да я откирва, т.е. ще се набират и децата за там. Ще има 2 ясленски групи и една градинска, та разрови се из системата и виж дали са обявени, ако не обади се на директорката да питаш. Това като вариант ти го казвам.

meshko106, разликата между Иви и Явор е 1 месец, и тя ги прави същите неща без да ходи на ясла или да има някакви промени в средата. Това е просто началото на "the terrible 2" много нови неща научават, започват да се определят като самостоятелни единици и тестват всички граници.
Търпение! и това ще мине.

ъъъхххх...на ясла Ники така и не тръгна, но виж, спомням си добре като тръгна на градина. И аз мнооого исках държавна, после се наложи да сменя квартала и отидохме в Младост. По средата на годината нямах друг избор и го дадох на частна градина, полудневно, защото не работех. През другото време учих езика, стягах багажа и ходих на зъболекар (това последното отне много време). И до днес не мога да повярвам в жестоката разлика между двете места и точно частната градина ме накара да се замисля да си сменя и аз професията на тукашна земя.
Нооо, истината е, че всичко опира до финанси, почти винаги.

meshko106, не позволявай да ти вменяват чувства за вина. Какви гърнета, хранене сам и др подобни на 1 и половина година? Тяхната работа е това и трябва да я вършат. В яслата имах огромно съдействие от персонала за свикването на несвикващото ми дете. По-късно чух от жени с по 15 годишен стаж " честно ти казвам, страх ме беше, че трябва да го приспивам твоя младеж" , както и "такова чудо не съм виждала" , но тогава дума не съм чула.
Сега, в градината, имахме огромен проблем с численоста на групата ни, спящи от други групи в нашето помещение, численост на персонала, но с ежедневни срещи с директорката го разрешихме. Не съм си и помислила, да си мълча или да се местя в частна градина, защото някой не си е свършил качествено работата.

мои скорошни наблюдения ме убеждават, че хората, които професионално и дългогодишно работят с деца, в повечето случаи развиват някаква "броня" срещу емоциите си към децата, които нормално са присъщи на хората. колкото и да са като цяло добри, чувствителни, отзивчиви, с правилен морал - имат я тая броня, тая бариера. явно се формира несъзнателно като защитна реакция срещу прекомерно изхабяване - знам ли и аз...

много, много рядко виждам професионално работещи в сферата на отглеждането, обучението и възпитанието на деца, които да са лишени от тая броня. повечето вършат санитарния минимум и толкоз. професионална деформация, един вид.

Точно същите впечатления имам и аз. Дори и хората, които вършат работата си с децата сравнително съвестно, нямат лично отношение ...

Според мен те пробват -ако мине номера и родителят си вземе детето, добре, ако не все пак търсят начин да се справят със ситуацията. Вчера е била на смяна другата ни възпитателка, която ми се струва по-интелигентна и по-човечна. Та тя е казала, че са му преместили леглото по встрани, за да не буди останалите деца, когато ревне и е спал 1 час. Освен това се съгласиха да му занесем някакви бисквитки, да има нещо да хапва докато се разреши въпроса с храненето. Оказа се, че не е единствен случай. Имали са и преди дете, което 3 месеца е отказвало да се храни там и чак след това са се разрешили нещата. Добро впечатление ми прави и педагожката, която следи за адаптацията на децата. Тя също има добър поглед върху Явор и ни каза, да не се притесняваме толкова. Има и други деца, които свикват по-трудно.

мешко, незнам дали занеш, но във филиала на оборище построиха нова сграда, спроед Еленка днес кметицата щяла да я откирва, т.е. ще се набират и децата за там. Ще има 2 ясленски групи и една градинска, та разрови се из системата и виж дали са обявени, ако не обади се на директорката да питаш. Това като вариант ти го казвам.

Сградата е хубава, наистина, но ако преместят персонала от Мърфи там, не благодаря. За нищо на света не бих оставила детето си на тези безхаберни, безотговорни и откровено нагли хора. Една свяства учителка нямаше там, а за просташкото отношение на сестрата, няма да споменавам. А директорката ако е същата, която за 2 години не видях нито веднъж и когато се обърнах за помощ към нея, ми заяви, че нищо не можела да направи, да си говоря лично с учителките. Ами с такъв директор, какво да очакваш от подчинените му. Знам, че ти си доволна от вашите учителки, но всичко останало в тази градина е гнило в самата си същност. Те дори бяха допуснали да изчезне дете, което беше върхът на безотговорността им.

Мешко, инспектората по образование е следващата инстанция, ако не се разбереш с директорката. Много бързо омекват, като чуят, че си прочел съответните наредби и знаеш къде да се обърнеш, ако не съдействат

Като те чета, смятам, че ще наредят нещата с яслата. Дано е скоро!

някой смята ли да поръчва адвент календари за децата си тази година?

Мешко, инспектората по образование е следващата инстанция, ако не се разбереш с директорката. Много бързо омекват, като чуят, че си прочел съответните наредби и знаеш къде да се обърнеш, ако не съдействат

Като те чета, смятам, че ще наредят нещата с яслата. Дано е скоро!

Да, с Мия минахме през инспектората-пътят е отъпкан и ми е ясен.
И аз се надявам, че с яслата нещата ще се нормализират. Той Яворчо снощи беше много спокоен, което ме кара и мен да се чувствам по-спокойна.

някой смята ли да поръчва адвент календари за децата си тази година?

А какви календари поръчвате? За колко големи деца са подходящи?

м-и,

има календари за различни възрастови групи. аз съм купувала на Плеймобил - те имат и за по-малки деца. сега съм загледала календара на Лего.

Джам, дай линк ако е удобно. Тия на Лего, които аз намерих, не мисля, че ще го впечатлят моят син, съвсем отделен е въпроса дали ще изтрае да отваряме по едно на ден  Плеймобил до сега не съм купувала и сякаш предпочитам ако купувам конструктор да е Лего, че ги събира и си ги сглобява заедно.

м-и, вие сте още за Лего Дупло

ето това е календара, който заглеждам аз:
http://www.amazon.de/Lego-60063-City-Adventskalender/dp/B00I4IYNLW/ref=sr_1_10?s=toys&ie=UTF8&qid=1414100488&sr=1-10&keywords=adventskalender


на Плеймобил за по-малки деца има това:
http://www.amazon.de/PLAYMOBIL-5494-Adventskalender-Weihnachtsmann-Geschenke/dp/B00B3QT8F8/ref=sr_1_23?s=toys&ie=UTF8&qid=1414100488&sr=1-23&keywords=adventskalender

http://www.amazon.de/PLAYMOBIL-5497-Adventskalender-1-2-3-Waldweihnacht/dp/B00IF1W7NE/ref=sr_1_12?s=toys&ie=UTF8&qid=1414100488&sr=1-12&keywords=adventskalender

http://www.amazon.de/PLAYMOBIL-4884-Gro%C3%9Fe-Krippe-Stall/dp/B003AQBWOO/ref=sr_1_7?s=toys&ie=UTF8&qid=1414100662&sr=1-7&keywords=adventskalender+playmobil

http://www.amazon.de/PLAYMOBIL-4164-Adventskalender-Piraten-Schatzh%C3%B6hle/dp/B004P5O8HW/ref=sr_1_6?s=toys&ie=UTF8&qid=1414100662&sr=1-6&keywords=adventskalender+playmobil

Jam, никога не съм купувала Дупло, само съвсем като бебе исках голям конструктор да купя и понеже Дупло с повече части не намерих, взех някакъв. Играе прекрасно с малкия  поне от година, някак интересен и занимателен е, но предимно си прави коли, а Коледните са малко различни  Бих пробвала де, все пак ако чакам още няколко години за да опитам, той ще ги е надраснал Колко ориентировъчно ще бъде цената му с доставката? Тук го намирам на 46лв и ако е малка разликата не си заслужава мисля.

Много ми харесаха календарите и дори не знаех, че съществуват. Благодаря ти, jam!
И аз като м-и клоня към Lego City, въпреки че детето ми е на три години.

Jam, не писа нищо и си поръчах календар от тук.

А моето хлапе, изправено пред избора на календар с играчки и календар с шоколад, си избра този с шоколада. (Не съм съвсем сигурна, че успя да си представи играчките...) Ще уважа решението му и ще му взема един от ИКЕА с много хубави картинки. Само малко рано ми се вижда да го купувам... едва краят на октомри е.

Kато сме на вълна коледни подаръци, препоръчвам пъзели за под като тези. Деца на 2.5 години се справят с тях, потвърдено е:

http://www.amazon.com/Jungle-Juniors-Piece-Floor-Puzzle/dp/B006ROJJCS/ref=pd_sim_t_2?ie=UTF8&refRID=07XHDV8A3AFM8C6EKWAX

http://www.amazon.com/Ravensburger-Fire-Engine-Piece-Puzzle/dp/B0006G2OZC/ref=pd_sim_t_5?ie=UTF8&refRID=189P45TPJ7XNG9RK06ES

http://www.amazon.com/Ravensburger-African-Animals-Piece-Puzzle/dp/B0009VCVA2/ref=pd_sim_t_6?ie=UTF8&refRID=1BJX6QM7NG27MEHE7FHQ

Момичета, много хубави идеи за подаръци.   
Аз имам да купувам на двама племенника и на две кръщелничета.
На Ravensburger освен пъзелите, игрите са много хубави.
Подарявала съм тази и много се хареса:
http://www.amazon.co.uk/Ravensburger-26448-Labyrinth-Game/dp/B00000J0JF

Цигу, при разглеждането из Амазон видях календар на Киндер, дали той не е и с играчки?

Много хубава тема сте подхванали и то навреме. Тази година подаръците са ми тъмна Индия. Вече се чудя какво да взимам. Миналата година взехме 4 в 1 - джаги, билярд, тенис на маса и хокей (размер 100х70см), имат над 5000 части Лего, игри и пъзели - не им знам бройката (преди седмица взех нови 2 пъзела от Хиполенд (намалени с по 60%), единия 3Д), на всеки повод основно и книги купувам и.... Искат барабани, ама на мен палатка трябва да си купя, за да се изнеса в градинката пред блока.
За адвент календарите - в Май тойса също има, но не съм ги гледала на каква цена са тази година. Аз не съм взимала, защото са двама и си е цифра по 2, а и вече си имаме традицията с чорапите и въглените Което ме подсети, че трябва да се ориентирам да подготвям нещата

В майТойс поне Лего календара е на същата цена, първо там ги проверих, че от Амазон не съм правила поръчки.
Мими, не са ли им интересни Трансформарс?

Ех момичета, аз от няколко дена се каня да подхвана темата с коледните подаръци, ама ме изпреварихте
Благодаря за идеята с календарите - много ми допада - ще разгледам. Приемам обаче идеи и за по-сериозни подаръци. Имам племенник на почти 5г и племенница на 2г и малко. Последната година покрай бременността и прочие почти не успях да им обърна внимание когато си бяха в България и по празниците и ми е леко мъчно. Имам мерак за Коледа да им купя наистина хубави подаръци. Искам да е нещо креативно, нещо за развиване на мисълта, за занимание - те са много будни и умни дечица, а и ако може да е транспортируемо в куфар Ако някой има някакви по-нестандартни идеи ще съм страшно благодарна 

Мими, не са ли им интересни Трансформарс?

По-миналата година купувахме трансформърси на КРЕ-О (съвместими с Лего) - Оптимус Прайм, Бъмбълби и още един:
http://www.hasbro.com/kre-o/en_US/shop/details.cfm?R=4CEA7F2B-5056-900B-10DD-612AEBAF2BB2:en_US
http://www.hasbro.com/kre-o/en_US/shop/details.cfm?R=50F54BE9-5056-900B-108D-92D2C7758802:en_US
http://www.hasbro.com/kre-o/en_US/shop/details.cfm?R=50E47E34-5056-900B-10D0-19C5848E6ACC:en_US
Купувах ги от майтойс и бяха по-евтини от тези.

Цигу, при разглеждането из Амазон видях календар на Киндер, дали той не е и с играчки?

Потърсих, но тези, които, намерих, не са с играчки. А и честно казано не бих дала толкова пари за шоколад.

Аз следвам желязно правило за един (1) подарък за рожден ден и един (1) за Коледа. Марко цяла година иска китара. Още помни, колко време се молеше за плюшена мечка панда и как Дядо Мраз му я подари. Така желанието не е просто еднодневна прищявка и сбъдването му е важно събитие.

Иначе като Мими купувам книги, пластилин и бои през годината.

Това е хубава играчка за по-малките и много популярна у дома:

http://www.amazon.com/Potato-Head-Playskool-Mr-Potato-Tater/dp/B00BBVYYXG/ref=pd_sim_t_2?ie=UTF8&refRID=1KMBJ6KP71K5W7TAJKZZ

http://www.amazon.com/Mr-Potato-Head-Story-Classic/dp/B003C1MW4Q/ref=sr_1_4?s=toys-and-games&ie=UTF8&qid=1414422774&sr=1-4&keywords=mr+potato+head

Хубави подаръци за мен са или занимателните игри (напр. последно подарих на племенницата една игра на асоциации, казва се Диксит) или неща, които са свързани със спорта (напр. ролери, колело, уейвборд, ракети за бадминтон и др.подобни).

За деца, които могат да четат добър подарък ми се вижда и Kindle. Спестява доста парички, защото почти всички задължителни книги ги има качени в читанката и не е необходимо да се купуват. Подарих (отново на племенницата) преди няколко години.

Ако някое дете обича някой герой от филмче (напр. Маккуин, Уингс и т.н.) купувам нещо практично с въпросното геройче (напр. купичка, чашка, чинийка и прибори или чаршафи или дреха с такава картинка).

Напоследък забелязвам, че повечето дечица покрай мен, които са над 3 годинки имат таблети. От една страна ми се струва прекалено, но от друга страна има и доста образователни игри, на които играят. Важно е обаче да се контролират какво и колко дълго играят.

За най-малките най-много глупости и ненужни неща ми се струва, че се продават. А и толкова бързо им омръзва всичко. 

Аз следвам желязно правило за един (1) подарък за рожден ден и един (1) за Коледа.

По принцип и аз така правя - по 1 играчка от нас + нещо практично - к-т чаршафи, дрехи и т.н. Но за поводите подаръците от близките също аз ги избирам и затова имат от една серия по няколко играчки (например Леко Карс имат почти всички коли) или един по-голям подарък общ като джагито. За Коледа с кумците и кръстниците си разменяме тайно подаръците предварително и всички се слагат под елхата. И в крайна сметка децата намират мнооого подаръци от Дядо Коледа. Така примерно и не чакат като дойде възрастен задължително да получат подарък. Само на мен казват: "Добре де - това е от Дядо Коледа, от вас няма ли нещо"  Има - естествено книга (х2)  ,  но пък минават и за подарък за имения ден на Криси 
Моя мъж подмята постоянно, че им е време за таблет, но аз съм категорична - достатъчно други забавни игри, конструктори и книги има, за да ми виснат на таблетите да играят Енгри бърдс примерно. Стига им телевизията.
Много съм лоша 
Аз сега чакам включване от Джам с идеи

Цигу, имат ли някаква функция тия картофи?
Мими, благодаря за роботите! Ние сме на Лего сити, ще ги видя и тия Карс, сега за Коледа и влакче поръчвам, че у нас коли и влакове са най-най  следват трактори и комбайни 
Още не съм купила таблет за него и не разрешавам игри. За по-големи деца наистина и Киндъла е чудесен, може и на мен Дядо Коледа да донесе един, няма да откажа  През годината купувам малко играчки, предимно приложни, чат пат някоя количка за 1-2-5лв, но Коледа си е Коледа и наваксвам  Иначе детето се радва и на кофичка плодово мляко, торбичка със звездички за украса на бисквити или пък днес възклика "Обичам те Кауфланд", защото имало салфетки със Спондж Боб видиш ли 

картофът се сглобява по най-различни начини, които са доста смешни. и ние имаме такъв от едно време.

аз също подарявам вече по 2-3 за коледа (просто нямаме много роднини, които да осигурят купчинката подаръци под елхата, затова аз я осъществявам) и 1 за рожден ден. книгите правят изключение, защото се купуват често и също така по заявка от читателя.

категорично съм против таблети, смартфони, четци също. нека първо свикнат да прелистват хартиената книжка, да се насладят достатъчно на цветните картинки, пък после ще пестим от хартия чрез електронния четец.

не мога да ви дам универсални идеи, освен класическото Лего и книжки. според детето е всичко - дали ще е нещо за практикуване на спорт, нещо за практикуване на изкуство...

аз самата още не знам какво ще купувам за Коледа. моят син рядко иска нещо.
 

Алекс си е поръчала вълшебен гердан, който да изпълнява всякакви желания 
Аз пък съм решила да е да някаква настолна игра, която да става и само за двама, и да е подходяща за 7 годишни девойки.
Последната мания е да играем на Уно. Ще следя за идеи темата.

За момчета Rush Hour ми е фаворит. Има вариант за 5 годишни, има и за по-големи. Подарявала съм на моите племеници и още като им го подарих играха цял час. http://www.amazon.de/Thinkfun-11198-Rush-Junior-Kinderspiel/dp/B00N5T4VPI/ref=sr_1_2?ie=UTF8&qid=1414435352&sr=8-2&keywords=rush+hour

Миналата година се заблеях и забравих да поръчам адвент календар, та буквално в края на ноември намерих в Немски център някакъв момичешки с ластичета, моливчета и други подобни съкровища.  До преди това все на Плеймобил поръчвах - изключително качествени и трайни. Току ги вади и си играе с тях.
Та се чудя дали няма да сбъркам ако поръчам лего френдс календар? Или пък да заложа пак на някакви момичешки съкровища?

Още няколко препоръки за деца на 3 до 5 години, с уговорката, че в американския Амазон се продават, но за Европа не съм сигурна. Melissa and Doug правят разнообразни и качествени дървени играчки.

Дървено съндъче с инструменти
http://www.amazon.com/Melissa-Doug-Wooden-Take-Along/dp/B00005RF5D/ref=sr_1_1?s=toys-and-games&ie=UTF8&qid=1414436420&sr=1-1&keywords=melissa+and+doug+tool+box

Дървени блокчета в различни форми и цветове
http://www.amazon.com/Melissa-Doug-60-Piece-Standard-Blocks/dp/B00008W72D/ref=pd_sim_t_4?ie=UTF8&refRID=1X5RJH2Z1N712J3E8V9N
http://www.amazon.com/Melissa-Doug-100-Piece-Wood-Blocks/dp/B000068CKY/ref=sr_1_13?s=toys-and-games&ie=UTF8&qid=1414433891&sr=1-13&keywords=melissa+and+doug+tool+box

Дървени фигурки - хора и пътни знаци
http://www.amazon.com/Melissa-Doug-Whittle-Accessory-Bundle/dp/B000FQBGKC/ref=pd_sim_t_2?ie=UTF8&refRID=0HSARTWZDS8ZN36G37GX

Дървени фигури с градски сцени и сгради
http://www.amazon.com/Melissa-Doug-Town-Blocks-Play/dp/B004PBL3Y2/ref=pd_sim_t_1?ie=UTF8&refRID=0GRQ1ZVMQHA2DSJVFQMN

Дървени автомобили и пътни знаци
http://www.amazon.com/Melissa-Doug-Traffic-Signs-Vehicles/dp/B00A8DJ05U/ref=pd_sim_t_3?ie=UTF8&refRID=1C4B624CGD1FT869S9SW

Има ги и в европейските. Даже тия дни бяха в специалните оферти на английкия Амазон.
Аз препоръчвам и дървените мъниста на Melissa and Doug. Страхотна занимавка за момичета - малки и големи. Лесни за нанизване, а са много красиви, та дори и аз съм излизала навън с гердан, направен от Алекс.

аз самата още не знам какво ще купувам за Коледа. моят син рядко иска нещо.

Къде ги тез деца 
Моят племенник единствено се съгласява да замени играчката за по-евтина, ако му кажем че тази, която си е избрал е скъпа.

Цитат на: jam в Октомври 27, 2014, 19:31:39 pm

аз самата още не знам какво ще купувам за Коледа. моят син рядко иска нещо.

Къде ги тез деца 
Моят племенник единствено се съгласява да замени играчката за по-евтина, ако му кажем че тази, която си е избрал е скъпа.

И моят е същия. Ако поиска нещо - то е някаква дребничка, евтина глупост. Затова по празници - мисля, ровя, избирам вместо него и така.

Ние подаряваме основно книги, понякога дрехи, малко Лего, малко Плеймобил, също така дискове с приказки, както и с класическа музика за деца. Тъй като прекарваме сравнително дълго време в колата (към час на ден), дисковете са много обичани и слушани. Понякога взимам и от библиотеката.

Вчера случайно гледах връчването на едни музикални награди в Германия (за класическа музика) и ето този младеж направо ми спря дъха и ми напълни очите със сълзи.
https://m.youtube.com/watch?v=tt6oc1frNsQ

http://www.amazon.co.uk/gp/deals Melissa and Doug и днес са в сделките на деня. Има доста интересни предложения

Аз все повече си мисля, че таблетът би имал чудесно приложение у нас. На моят син страшно много му се отдават всякакви подобни инструменти. без друго телефонът ми му е любимо занимание -има си качени игри там. Вместо да се налага да съм постоянно до него когато си играе, с 1 таблет би било доста по-лесно. Няма да се притеснявам на кого ще се обади в 7 сутринта. На 1 година успяваше да се обади на баба си и на кого ли още не. Освен това открива такива функции, за които дори не съм подозирала. Просто му идва отвътре, има инстинктивен усет към всякаква електроника и не виждам нищо лошо да му помогна да развива тези си интереси и способности. А и така компютрите вкъщи имат по-гоклям шанс да оцелеят .  Иначе той може да си играе с всичко -от капачки за буркани до супер модерни играчки и не само. А дъщеря ми пък се радва на дрехи. Още от малка винаги е предпочитала дрехи пред играчки, така че при нея е лесно.

Определено си има деца, които отказват да се занимават с други играчки, освен с техника. Така е единият ни кръщелник. Родителите вече не се и опитват да го накарат да кара колело или да тича след топката. Само с телефони, таблети и друга техника се занимава. Чакаме го да стане следващия Бил Гейтс
Другото им детенце пък (момиченце) обича да е навън и да играе. Водят го на тенис всяка седмица по два пъти.
Често подходът го определя самото дете.

Дани кара колело, тротинетка, играе много навън, с други деца (само да има). Таблети досега му купихме два. Първия - когато беше на 2,5 г., взех по-семпъл и простичък, очаквайки че ще мине много време преди да започне да разбира и да прави по-сложни неща с него. До онзи момент - редеше пъзели на таблет, играеше с "говорещия Том" и такива бебешорски неща. Е за РД, като ставаше на три - получи таблет с по-яки параметри от собствения ми лаптоп  ...просто това, което започна да прави на таблета - не тръгваше на "какво да е" устройство. Игри не играя аз и да искам - не мога да му обясня. Как се научи да ги сваля, как успява да ги разучи като не може да чете още - не знам, ама ми събира очите редовно какво може да прави с тази джаджа.  Аз пък се сдобих така с "четец за ел. книги" (стария му таблет)  Наличието на тези му играчки - изобщо не промени навиците му за игра навън обаче. Ако има и двете опции - няма да предпочете таблета. Но когато сме на закрито дълго време - за мен си е безценна помощ наличието на таблета му.

Мише, покрай теб да добавя една полза на таблетите. Дани поне - се е научил (явно по картинките) да си пуска ХУБАВИ филмчета на таблета. Драконите, Маша и Мечока, Том и Джери и пр. Доста по-удобно е така и за двама ни, вместо да изравям отнякъде ДВД-то (знам, че имам, ама къде е не помня), че да ходя аз да му пускам дискове, че излишна занимавака и за мен само. По детските канали на ТВ какво дават - излишно е да коментирам, в нет-а има къде по-качествени детски филмчета все пак.
Признавам си, че ако имаше склонност да зареже всички други игри в полза на електронните джаджи - още нямаше да притежава такива. Та то си е и до дете. Книжките се котират също толкова у нас, но все още е нужно аз да чета, или да обяснявам, което все пак - не мога да правя часове наред. Не е зарязал нито игрите с конструктори, нито другите нормални, типични и полезни за възрастта му. Електрониките са просто още една опция в нашия случай, та считам че засега съм нацелила "златната среда".

Споделям ги тези неща, просто за да успокоя майките които искат да купят нещо такова, но го приемат за лошо по дифолт, че не е така непременно. Наистина си зависи от склонностите на самото дете, които са вродени все пак.

Не твърдя, че не е малък. Извън контекста бих била винаги против, но както казах на него просто му идва отвътре. Няма как да го спра, а и не трябва. Барикадирали сме вкъщи подстъпите до всички компютри, но той вече успява да премине всякакви прегради. Дъщеря ми на 8 години още няма мобилен телефон -нито знае как да си служи с него, нито пък обича да говори по телефон, но при Явор нещата са различни. Не само, че може да борави с него, а и влиза в какви ли не менюта, та наистина по-безопасно ми се вижда да си играе на таблет, отколкото с телефона ми. Иначе страшно много обича да играе и навън, и със строители, с коли, в пясък и къде ли не, напоследък иска и да рисува. Не мисля, че наличието на таблета, ще му ограничи интересите, напротив. На прощъпулника първото нещо, което хвана, беше фотоапарата, второто дистанционното. Преди 2 дни направо ми събра очите: намери 1 батерия. Казах му, че се слага на играчки, за да свирят. В близост до него имаше малък транзистор, той го взе, отвори го, пъхна батерията вътре и го затвори -всичко това, без да се замисля. На мен лично би ми трябвало много повече време само, за да намеря откъде се отваря, а той го направи за секунди. Просто децата наистина са страшно различни.

Аз ще купувам от релсите за колички на брио + колички - вече имаме един голям комплект заедно с маса на Кидкрафт - това е една от играчките с които непрекъснато се играе, пък и колкото по-големи стават, толкова по-разнообразни модели писти могат да си правят. Ето това е нашия модел
http://reviews.costco.com/2070/11313633/kidkraft-kidkraft-waterfall-mountain-train-table-set-reviews/reviews.htm
Препоръчвам с две ръце, купувах е масата от амазон. И релсите, и количките са дървени.

Отделно купихме вече по два големи камиона - скрити при баба им в момента, че вкъщи няма място където да ги скрия.

Таблет имат - но само единия го ползва, знае да си пуска филмчета и песнички от ютуб, другия засега не проявява интерес към него. Игри не знаят как се играят на таблета, пък и никой не им е показвал.

Ей, направо ме сразихте с тия таблети.
В началото на темата аз я подхванах в тая посока и сега, в края на месеца, пак с електрониката ще я завършим. 

Пак ще си кажа, против съм тая електроника. Децата ми, когато са в къщи, оцветяват, играят с конструктор, с коли, с пъзели, в краен случай, им пускам филмчета.

Наскоро купили на братовчеда на моите деца (4г.) таблет. Ми той се зомбира и само в таблета гледа и не иска да вдигне поглед от него.

Наскоро ми споделиха за дете, което на плажа толкова било пристрастено към таблета си, че не искало да влиза в морето!!!

Баща им от време време подхвърля, да сме им вземели таблет, но за сега удържам фронта.
Евентуално за седмия РД може да склоня.

Моите деца, горките не са случили на родители... двама програмисти, единия на компютъра, другия на лаптопа, наскоро купих и таблет, уж от време на време да го позвам за стимул и награда, ама го замъкнах на работа и още не съм им го давала... Играят на компютър един път месечно, дядо им ако ги пусне на неговия компютър...

Колкото до подаръците за Коледа, аз обмислям да им взема това: http://bezpanika.com/index.php?option=com_content&task=view&id=986&Itemid=242. Вижда ми се идейно, а и у дома хартия колкото искаш, че и повече. Ели се скъсва да рисува, напоследък и Стефан почна или пък тормози нея да му рисува. А и режат постоянно разни неща от хартия, и накрая всичко заминава в кашона за хартия.

Еха, gery_k77, страхотна идея! 

Ейле, релсите са същите като тези от Икея. Имаме и от двата вида и са взаимно заменяеми. В Икея има и вагончета. Но това, което е наистина страхотно, са локомотивите с батерии на Брио.

http://www.ikea.com/de/de/catalog/products/30064359/
http://www.ikea.com/de/de/catalog/products/40112897/
http://www.ikea.com/de/de/catalog/products/60112896/

Еха, gery_k77, страхотна идея! 

И аз така мисля! Супер интересно и различно !
Дали не бе по- удачно коментарите  за подаръци да са в отделна тема, тепърва още ще се обсъждат ,а и е много удобно при търсене на идеи за подаръци и при други поводи -рожден ден,имен ден .

Миналата година купихме кухня -голяма,здрава с едим куп аксесоари и плодове/зеленчуци. Все още играе/готви  с интерес с нея. Е -не  непрекъснато ,но му е интересна. Така че препоръчвам . Но при възмижност  разбира се от по-качествените големи модели .Масово се продават едни по-евтини ,които са колкото да се отбие номера -изглеждат едни опростени и малки ,едно че пластмасата им нетрайна ,но и не предизвикват  такъв интерес.

За малко по -големи от нас деца ,удачен подарък според мен е голяма дъска на стойка за рисуване и писане .Има ги в най-различни разновидности -едната страна  магнитна с букви и цифри ,другата с хартиена ролка или триеща се дъска . Не заема място и се прибира компактно .Даже се замислям и за Кало или му е рано още.
Той е затрупан с играчки и се радва еднакво на една торба с най-различни евтини джаджи ,и на шапки ,ръкавички стига да са с някой интересен герой .
По голям проблем са ми подаръците за по-големите приятелчета. Интересите на по-малките са ми ясни .  Двама първокласника момче и момиче ,един 5г сладур ,които са презадоволени ,а там все пак не мога и
много големи суми да заделям .Май няма да има изненада и ще питам майките .

Дали не бе по- удачно коментарите  за подаръци да са в отделна тема, тепърва още ще се обсъждат ,а и е много удобно при търсене на идеи за подаръци и при други поводи -рожден ден,имен ден .

Пуснах нова тема 
Време е за коледни подаръци

недейте да се заблуждавате, че ако детето на крехка възраст успешно маже с пръст по сензорния екран и с лекота сваля и инсталира игри, значи много му се удават компютрите.

съвременните устройства и техният интерфейс са така направени, че да се удават на всеки. интуитивно, просто, лесно. винаги има време за мазане с пръст по екрана. Мешко, а колко кубчета може да нареди едно върху друго?

Аз не съм против ползването на електронни устройства, стига те да не заместват игрите с активни играчки и тези на открито. Дъщеря ми основно гледа песнички(не играе) и към момента знае текстовете на почти всички (на нейния си език), брои до 10 на английски и на български, знае доста цветове, като ние не сме я учили на тези неща целенасочено. Но едновременно с това прекарва поне 1-2 часа дневно на площадката или в парка независимо от времето. От всичко с мярка

Тоя Никола... кога стана такова голямо момче?! Днес гледах снимки.
Какво беше мушмороченце малко на Коледното парти преди две години 

Хм... добре си спомням подигравките и коментарите на децата, когато на 12-13 години само аз не бях пипала компютър, хем бяха рядкост домашните компютри. Можех да правя чудеса с глина, ама това по никакъв начин не ми послужи после. Затова смятам, че в ранното и ограничено запознаване няма нищо лошо. Към 3-4 години може да се позволи половин час дневно под родителски контрол. Няма да загуби нищо детето, по-скоро ще спечели. Аз още работя трудно с тъч-скийн, Ники няма проблем. А го ползва два месеца.

Мешко, а колко кубчета може да нареди едно върху друго?

Последно го видях да нарежда кула от 6 кубчета. И не съм съгласна, че устройствата се отдават интуитивно на всеки. Аз нямам никакъв усет към техниката и никога не съм имала.

Зори, да ти е живо и здраво момченцето. И много да ви радва.

Да, за устройствата и аз съм съгласна с Мешко. Има си малки деца, на които им личи, че се справят с лекота. Дори не трябва да ги контролираш, защото те "безконтролно" стават по-добри, отколкото ако ти им висиш на главата  Аз лично познавам едно такова, въпреки, че повечко деца имат таблети около мен.

jam, демонизират се електронните джаджи. Второ - колко често, къде и за какво се ползва въпросната - се определя от родителите. Играта с такива неща - изобщо не пречи на играта с други неща, или играта навън с деца. Поне у нас.

Колко кубчета е наредил на снимката  - брой ти.  Уточнявам, че тези са от едричките, понеже е снимано на село и просто там са му по-бебешките конструктори. По същия начин се справя и с Lego-тата си, с м'найсе разнородни части. Никога не съм седяла с него на пода да му ги сглобявам аз. Върти, суче, опитва, докато сам си го сглоби. Въпреки таблета - си играе и се справя чудесно и с всичко останало. Не е гений зер, съвсем нормално хлапе е.

JBrul, моля те - в този форум използваме псевдоними не случайно. обръщението на лични и фамилни имена не е добра идея, независимо от това, че ние си ги знаем.

относно броя на кубчетата питах meshko, за възрастовата група на твоето дете това вече не е маркер за развитието.

(п.п. сега видях снимката - такова нареждане на кубчета не се брои, защото те се закрепват едно за друго. въпросът е да наредиш свободно подвижни кубчета едно върху друго - така, че да намериш баланса на кулата. това е тестът за развитие.)

meshko, 6 кубчета е добро постижение. аз лично се впечатлих от това, че детето е пренесло опит (случката с батериите, ако правилно съм я разбрала), а не от това, че играе игри на таблета.

в тази връзка - нали не бъркаш ползване на приложения за таблет с "влечение към техниката". аз лично като видя винтче и гайка, се предавам веднага. не мога да сменя бушон (знам, че вече не се сменят, ама кво от това). не мога да сглобя играчка от шоколадово яйце. това не ми пречи да се занимавам професионално с ИТ. за хората, които са се учили да управляват настолен компютър с мишка и клавиатура (а аз съм се учила да го управлявам и без мишка), преходът към т.н. "touch" технологии е труден и странен. точно както за един стар приложен програмист е много изнервящ факта, че вече няма такъв контрол върху управлението на операционната система и приложенията на мобилното си устройство, какъвто е свикнал да има от едно време, но да не навлизам в подробности.
децата, които не познават друго, се справят интуитивно. но това нищо не значи. едно време и вие сте се справяли така с дистанционното на телевизора.

а електронните джаджи не се демонизират - те са си демони. аз това го виждам отлично, но малко хора могат да видят с моите очи - очите на човек, който общува с машината от 30 години и е хванал заразата на виртуалното отчуждениеобщуване преди почти 20 години - когато някои от вас са ходели още на детска градина. затова ми е ясно, че в нищо никого не мога да убедя, а и нямам тази цел. всеки си решава за себе си. един дава попара, друг не дава. един купува таблет, друг не купува. живи и здрави да са всички.

JBrul, моля те - в този форум използваме псевдоними не случайно. обръщението на лични и фамилни имена не е добра идея, независимо от това, че ние си ги знаем.

Моля, да ме извиниш - не беше умишлено, ще внимавам повече в бъдеще.

За отчуждението между хората - лесно е да обвиним джаджите. Но причините са много повече в съвременния начин на живот, прекомерна заетост, постоянно търчане насам-натам и чисто физическа невъзможност (твърде често) да си общуваме на живо с някого. Естествено, че прекаляването с каквото и да е вредно, извратено - както искаш го наречи. Вкл. и прекаляването с електронните джаджи. Аз казвам единствено, че при умерена употреба на същите, с активен родителски надзор - не вредят и проблем - няма. Това, че някои родители - държат включен 24/7 телевизора на някой детски канал и връчват таблет в ръцете на отрочето просто "за да не ги занимава" - е проблем на родителстването от такъв тип, а не вина на телевизора и таблета. Таблета не ходи на собствен ход на детската площадка с хлапето, нито то - може да го изнесе от къщи без съгласието на мама.

Всеки с мнението си разбира се. Моето просто не е толкова крайно и обяснявам защо не е. Пък не е на база собствения ми родителски опит с тези неща точно.

Само да кажа, че таблетът въобще не ми е фикс идея. Просто се замислих, че би било много по-безопасно да си играе на таблет отколкото на телефона ми, когато има желание да играе на тези игри. така няма да има риск да звънне в Италия примерно посред нощ или в ранни зови и т.н. Игрите, които ползва са съвсем подходящи за неговата възраст -Говорещият Том, Джиндър, едни балончета и т.н. Не бих го оставила да играе на нещо, което не съм преценила, че става за него. А и не бих го оставила да играе с часове. всичко с мярка, както и не бих заменила игрите навън с игра на електронно устройство. Но е роден 2013 година, в която технологиите са на доста високо ниво и това няма как да се отрече. Днешните деца са технологично в пъти по-грамотни от тези преди 10 години, а от нас и дума не може да става за сравнение. Аз започнах да ползвам компютър на около 16 години, но тогава нямаше и мобилни телефони, дигитални фотоапарати и т.н. Сега всичко е на съвсем друго ниво. Прогресът не трябва да се отрича, а да се използва за улеснение, мисля аз.

Аз съм съгласна с jam, че от електронните уреди в ранна възраст полза няма, само вреда.

Най-простото ми съображение е, че децата, които отглеждаме, неизбежно ще достигнат възраст и автономност, когато ще се усамотяват с таблетите и компютрите си. Но тогава ние вече няма да имаме влиянието да балансираме времето, прекарано вън или пред екрана.

Тези води са много дълбоки и за съжаление проблемите изобщо не са ограничени до простото разделение между играта навън спрямо времето пред екрана. Развитието в ранна детска възраст има много измерения и еволюционно погледнато нищо не печели от електронни джаджи, напротив. Слуховите и зрителни възприятия на малки деца се формират различно под ефекта на филмчета и игри - и не става дума само за съдържанието (кютек спрямо идилична сцена в гората), а за скоростта на движение и промяна, цветовете и детайлите. Еволюционно погледнато, мозъкът на детето просто не е пригоден за такава стимулация. 

Има задължителни и конкретни неща, които всяко дете овладява и научава в ограничен прозорец от време, и се знае какви са оптималните условия, при които това се случва най-добре. Уменията на детето да общува с близки и непознати, да наблюдава и възприема света около себе си, да регулира емоциите си и да се успокоява, да разрешава конфликти, да се концентрира, са критични и предопределят дали човек впоследствие е щастлив, самоуверен, адаптивен и се вписва умело в непривични ситуации. Кой как ползва таблет и компютър е тривиален въпрос, съпоставен с тези умения - и се овладява много лесно.

Наскоро четох за едно проучване сред голям брой първокласници в едно училище - имало проблем, не внимавали в час, не слушали приказката, която учителката четяла всеки следобед. Оказало се, че децата просто нямали мулскулен тонус (физическото умение) да седят изправени на чиновете достатъчно дълго, затова мърдали, шавали и се въртяли, за да компенсират неудобството, но това отвличало вниманието им и резултатът бил нулева концентрация. А нямат мускулен тонус, защото все по-малко време тичат, скачат и беснеят, както е редно.

Ако някой е скептичен спрямо заключенията, базирани на десетилетия труд на психолози, социални антрополози, учители и други специалисти, доверете се на богатите и преуспели хора, които дадоха електронните уреди на човечеството. Наскоро пак се мярна във форума линк към статията, в която се обобщаваше какви забрани и драконовски ограничения са налагали на децата си Бил Гейтс, Стив Джобс и прочие.

.....
Има задължителни и конкретни неща, които всяко дете овладява и научава в ограничен прозорец от време, и се знае какви са оптималните условия, при които това се случва най-добре. Уменията на детето да общува с близки и непознати, да наблюдава и възприема света около себе си, да регулира емоциите си и да се успокоява, да разрешава конфликти, да се концентрира, са критични и предопределят дали човек впоследствие е щастлив, самоуверен, адаптивен и се вписва умело в непривични ситуации. Кой как ползва таблет и компютър е тривиален въпрос, съпоставен с тези умения - и се овладява много лесно.

съгласна съм с всяка дума, която е написала Цигу, а в цитата който оставих за мен се съдържа основния проблем на днешните деца и подрастващи, за съжаление. 

цигу, все пак такова отношение е крайно. За мен. Другият момент е, че всичко непозволено (не, нямам предвид хероин  ) влече много по-силно, точно във възрастта, когато вече няма да имам толкова влияние. Както сега създавам навици за правилно хранене, създавам ги и за много други неща, вкл. и за електронни джаджи, телевизия и пр. "модерности".

Колко зле влияе на Даби таблета му... Водя го на гости при приятели, които са анти-джаджи, нямат и телевизор. Имат един стационарен компютър, който се държи под ключ и две деца. Дани тича, скача, игаре с децата им, с конструкторите им, пъзелите им и всички обичайни, полезни, конвенционални играчки и се кефи на контакта с деца. Когато гостуването ми се върна - оставихме ги в детската с всички полезни играчки на Дани, с които те си играят у дома. Бях помолена  да махна игралната конзола от стаята преди да дойдат - направих го. Прибрах и таблета, изключих телевизора от контакта, излъгах Дани, че се е развалил. Моето дете - нямаше драма с липсата на джаджите - играеше си с другите деца и конвенционалните играчки. Ние седнахме в хола, тук ТВ вървеше с вечерните НОВИНИ (не филмче за дракони, или друго привлекателно). Приятелските хлапета - се зачудиха за какво да идват в хола, какво да поискат, каква причина да измислят да останат в тази стая повече, само заради телевизора. Може и новини да са, ама пак е нещо, дето у тях го няма. Ами моите уважения към всички проучвания, именити психолози и пр., но аз с очите си виждам какви са ефектите от ей такова отглеждане и изпадане в крайности. Тези деца маааалко да станат по-самостоятелни - ще си наваксат ударно всички липси по въпроса. За Дани - джаджите са "част от пейзажа", на всичко се обръгва, всичко омръзва, дори тези неща.
Родителите като схванаха защо децата им се врат все в хола - бях помолена да изключа и там ТВ и седяхме на тихо като на погребение до един момент. Говоря за фона. Аз обичам да ми върви музика когато съм на маса, но нямам просто за момента друг източник (радио, уредба и пр. на които да пускам, не съм купила просто). И ползвам ТВ за радио в такива случаи. Добре, че по едно време се сетих, че може да върви звук на тъмен екран та слушахме VH1 така (не чалга). Ами да ти кажа - няма да ги поканя повторно тези хора, много ми е "изкукало" такова поведение на мен.

П.П. Има момичета във форума, които моето дете го познават на живо. Аз няма да си "хваля гарджето" щото е доста нелепо. Нека те да кажат дали му куца комуникацията, дали е неуверен, дали не беснее по детските кътове. Ако все пак са на такова мнение - обещавам да не се засегна.

Не твърдя, че джаджите са необходимост, особено за малки деца. А само, че се драматизира по темата какви щети нанасяли същите на децата. По мое време - баба ми считаше, че ще изоставя книгите, понеже гледах "по списък" всички детски филмчета, които пускаха по телевизията. И понеже не пускаха детско на корем, в хубаво време - да, избирах "Милион и едно желания" пред игри навън с приятелите, защото....после няма да има. Беше "дефицитна стока" детското. Когато баба ми е била дете - не е имало и ток, пък киното е било баси атракцията. Кой знае какво е мислила нейната баба за такива "ереси".
И на мен би ми било по-лесно просто да лиша от нещо детето, или да го забраня нещото. Няма джаджа - няма проблем. Само, че моето дете живее в епоха, в която джаджите са навсякъде и ще стават все повече. Затова предпочитам да вложа усилия в приучаването му как се борави с тях с мярка. Да променя реалността и да го изолирам от нея до безкрайност - не е по моите сили лично.

jam, кашонът с дървени кубчета също е на село, защото отдавна (според мен) е голям да си играе с такива. Мога да го накарам да нареди всичките на кула и да ти го снимам, ама предполагам, че и то "няма да се брои" понеже наближава 4-те вече. Нямам снимка с дървените когато е бил по-малък, освен да приемеш на доверие, че ги редеше и тях безпроблемно, или не приемай. Все тая.

И аз съм съгласна с Jbrul.
Това, което казва Цигу е много хубаво написано, но не може да се отрича напредъка в технологиите и това, че нашите деца трябва да са подготвени и за него.
Според мен едно дете, както отива подготвено в първи клас с буквите и цифрите, така трябва да е подготвено и с компютъра.
На моята племенничка й даваха домашни за компютър (да се ровят в интернет, да намират инфо, да правят презентации на power point, да си изпратят домашната по мейл на учителката) без някой да им е обяснявал и да са учили в училище как става това. Учителките приемат по презумпция, че те си знаят. Чак в 5-ти клас мисля, че започнаха да учат word и excel.

Jbrul, не става дума да си сравняваме децата. Обсъждаме плюсовете и минусите и оценяваме рисковете от ранната употреба на електронни уреди, защото някои хора мислят, че да се лиши детето от електроника е лошо. Не защото децата, играещи с електроника, са увредени и прецакани от родителите си.

На моята племенничка й даваха домашни за компютър (да се ровят в интернет, да намират инфо, да правят презентации на power point, да си изпратят домашната по мейл на учителката) без някой да им е обяснявал и да са учили в училище как става това. Учителките приемат по презумпция, че те си знаят.

Проблемът не е в децата, а в родителите и роднините, които приемат това поведение на учителката за нормално и решават, че така трябва.

Ако още не сте, съвсем скоро ще бъдете в положение да оценявате уменията и способностите на по-младото поколение след вас. Аз вече я сърбам тая попара: колкото и да накълват технически Word, Excel и други средства за манипулиране на текст и данни, това не им гарантира логично и критическо мислене, приемане на критика, следване на инструкции и работа в група. Тези работи не се учат от електронни уреди, но фокусът върху техническите умения отклонява вниманието и работата по тази друга категория умения. Между другото, аз уважавам следващото поколение за други преимущества, предимно поведенчески, и не твърдя по презумпция, че те не са като нас и какво беше едно време.

Аз смятам, че Бил Гейтс и Стив Джобс знаят повече от мен и повечето хора за ползите и вредите от електрониката за децата и каквото е добро за техните, е добро и за моите. И понеже обсъждаме новите реалности, помислете дали е във ваш интерес да създавате компютърни техници и програмисти. Аз вече петнайсет години гледам как милиони работни места за чисто технически обучени специалисти отлитат към Индия, а там освен евтината работна ръка, традицииите и инфраструктувата за обучение в областта са десетки години пред всяка друга страна.

И аз да се изкажа по темата (да не остана по назад естествено), като компютърен инж. заставам зад всяка дума на Джам и Цигу. И не говоря като човек с диплома и дотам, вече повече от 10 години си работя по специалността в една или друга сфера.
Никой не може да ме убеди, че това че детето може да играе на игри или да набира телефона на баба си, ще го направи уникален "хакер". И аз също не смятам че точно игрите на компютър, таблет и производни ще компенсират играта с конструктор, пъзел, книги и т.н. за рисуването да не говорим, а то е много важно за писането в училище. Вярно е, че като няма такава занимавка, детето иска внимание, но мисля че и за това се намира начин.
Но всеки си решава как ще си възпитава децата. Дано след години пак сме тук, за да направим сравнение кое и как и да знаем какво да бучим на младите за внуците ни 

Дано след години пак сме тук, за да направим сравнение кое и как и да знаем какво да бучим на младите за внуците ни 

Да бе, и някой ще ни трае да му бучим (бабички дътофелници) .

Цитат на: mimi26 в Октомври 30, 2014, 20:15:55 pm

Дано след години пак сме тук, за да направим сравнение кое и как и да знаем какво да бучим на младите за внуците ни 

Да бе, и някой ще ни трае да му бучим (бабички дътофелници) .

  и ще сме с остарели разбирания

Jbrul, не става дума да си сравняваме децата. Обсъждаме плюсовете и минусите и оценяваме рисковете от ранната употреба на електронни уреди, защото някои хора мислят, че да се лиши детето от електроника е лошо. Не защото децата, играещи с електроника, са увредени и прецакани от родителите си.

....Аз смятам, че Бил Гейтс и Стив Джобс знаят повече от мен и повечето хора за ползите и вредите от електрониката за децата и каквото е добро за техните, е добро и за моите.

Не сравнявам деца цигу! Казвам само, че уменията (качествата), които вие целите вашите деца да притежават и считате, че не могат да ги притежават, ако играят И с електроники - аз виждам, че се постигат и при игра с такива. Не САМО с такива, но без да ги изключа напълно. Като подчертавам за пореден път, че Дани е обикновено, нормално хлапе, като всяко друго здраво дете. Не е някакъв марсианец невиждан, дето само на него не му се отразяват зле тези неща, понеже е "много специален нещо". Не е.

Бил Гейтс и Стив Джобс - са (вторият беше) - гурота на компютрите, а не гурота в отглеждането и възпитанието на деца. Та какво правели те с децата си баш - не може да ми бъде норма. Особено пък човек като Стов Джобс (светла му памет), който си лекува рака на панкреаса с алтернативна медицина и фрешове сумати време - хич не може да ми е еталон за адекватност за каквото и да било, извън техническите си знания, умения и креативност. Това, че си гениален в дадена област - не означава, че не може да си супер идиот в куп други, както видяхме.

На мен ми е несериозно някой да ми говори от безумната вреда от нещо си, за което бил чел, ама не го е направил никога. Ти си чела, че би следвало моето дете да е почти увредено и не съвсем адекватно понеже си играе с електронни джаджи + всички други, които и ти би одобрила. Аз на очите си ли да вярвам, или на какво пишело някъде? Както играе на таблета и то игра, която ако аз пробвам - се размазвам до 20 сек. защото нямам такава координация, каквато той разви... Така след малко зарязва играта, взима някоя книжка и идва и иска да четем. Хайде, ако не можех да го отлепя от таблета и с молби и челни стойки да го накарам да погледне книга - да се съглася с теб за вредите.

П.П. За обучение не говоря аз при ползването на електроники на тази възраст, алтернатива за забавление са само, затова се ползват у нас поне. Да се обучава да работи с тях реално - има време, не съм се разбързала. Нямам подобна амбиция при ползването им засега. Но развива някои умения, които с други играчки  - няма как да се постигнат в този вид просто. Което за мен е бонус - не вреда.

Таблети получиха за миналата нова година преди да навършат 6 години,подаръци им се купуват по всяко време ,сега и всяка седмица за добро представяне в училище,аз не съм съгласна ама не ме питат,за нова година нямам и идея.

JBrul, много си умна, много си аналитична, но не свеждай всичко до личния си опит. Имаш този лек порок То по принцип разговорът не тръгна от твоя опит, а от случая на meshko, който малко постресна повечето хора тук.

Но така или иначе, единичният опит не е изчерпателен и не става за аргумент. Това, което цигу по-добре от мен дефинира, не е мнение само на цигу и мое. Това е обобщение на специалисти педиатри, психолози и прочие, на база значително по-обширни статистически популации.

Аз лично съм се нагледала на "общуващи" деца с гръб едно към друго и забили нос в мобилните устройства, обърнете поглед към възрастовата група на по-големите деца - учениците -  и ще се поуплашите.

То не само учениците, често ми се случва и хора в заведение да видя с телефоните, да си разменят наздравици във ФБ?!

jam, колко съм умна - не знам, но глупава не съм със сигурност, че "да свеждам всичко до своя личен опит".  Да дам пример за нещо конкретно, на база конкретния си личен опит със същото (както направих) е маааалко по-различно И съм го направила, защото е по-коректният пример от: "пък няколко мои приятелки...". И идеше да покаже САМО, че не бива така да се абсолютизира каквото и да било и ефектите от него. По принцип, не само по конкретната тема.

Нагоре Мими26 пише: "Никой не може да ме убеди, че това че детето може да играе на игри или да набира телефона на баба си, ще го направи уникален "хакер". И аз също не смятам че точно игрите на компютър, таблет и производни ще компенсират играта с конструктор, пъзел, книги и т.н. за рисуването да не говорим, а то е много важно за писането в училище."

Аз, никъде не казвам, че с таблет се гради характер. Нито, че игрите с него могат да заменят/компенсират игрите с други неща. А само, че не са взаимноизключващи се игри като вид, когато има мярка, родителите са си "на място" и джаджата не се купува и дава с идеята "ох да ме остави на мира само, пък да прави каквото ще". Според мен поне, има много съществена разлика между "може И това" и "това може, вместо едни други неща". Второто - никой тук, вкл. и аз не го твърди и разбира се и аз не считам, че то е ОК и следва да се прави/случва. Та, ако може - нека се четем коректно.

Както м-и, отбелязва, а и аз също го виждам редовно - заведение, компания, възрастни хора - мой набор и нагоре - уж се събрали да се видят. И вместо да се видят и да си говорят - всеки извадил по един смарт, забил в него човката и цъка там. Нямам никакво понятие защо го правят и са толкова осакатени на тема "общуване". Както и сама се сещаш - никой от тези не е имал смарт, фейсбук, интернет и пр. допреди няколко години, камо ли като дете. Те всички са чели книги, гледали са "Сънчо" и са играли пред блока също като мен и като теб. Обаче сега, с тези джажди се държат баш като невидели...понеже всъщност са си точно такива - невидели. И се оливат.
Може разбира се моето виждане за възпитание и отглеждане на дете да е абсолютно погрешно, но все пак считам, че е по-висок шансът нещо да не му бъде безкрайно привлекателно, ако за него е "рутинно", отколкото ако е забранено и тотално недостъпно. Все някога ще си осигури сам достъпа до всичко, което "мама не дава" и ако има интерес - ще навакса ударно, до степен оливане със същото това нещо. Ако пък от малък бъде приучаван, че за всичко си има времето, мястото, че може и едното и другото и третото - с добър баланс между въпросните - допускам, че и в зряла възраст е по-вероятно да ползва подобен подход спрямо всичко.

Разбира се - от каква възраст родител ще реши да даде достъп до дадена вещ/занимание - е много персонално решение и следва да е съобразено и с разбиранията на родителя и със спецификите на детето. По такива въпроси - не следва да се правят обобщения от сорта на: "ти вредиш като разрешаваш това", или "ти вредиш като не го даваш". В крайна сметка - говорим за живи хора, различни индивидуалности, възприятия, не просто за "статистически единици".
Честно казано, аз не съм от хората очаровани, че светът в който живеем става все по-технологизиран, не съм кьорава да не виждам негативите от това. На няколко пъти - демонстративно съм си тръгвала от заведение, в което имам среща с приятели, уж за да се видим и поговорим и се наизвадят смартове и се почне едно цъкане все едно животът им от това зависи.  Обаче си давам сметка, че светът си се развива в някаква посока, която не определям аз и просто трябва да успея да живея в него оптимално добре, без да пАлАдея тотално.  И Дани ще трябва да живее в този свят, не мога да му измисля друг, нито безкрайно да го държа у дома създавайки му някаква среда, която е кардинално по-различна от тази навън. И не мисля, че трябва да постъпвам така. Защото когато го пусна навън - ще е "в небрано лозе" и ще трябва "да учи гроздобера в движение", пък тогава аз ще мога много по-малко да се меся и "да внасям корекции". В момента поне - имам много по-сериозно и всеобхватно влияние върху него, навиците и възприятията му, а този период ще приключи сравнително скоро.

Колкото родители, толкова и мнения. Аз по-скоро съм съгласна с Джей, но няма уникална формула. Да не става темата предложение за " Война на световете" :)трябва да се нагласяме според света, да не сме инертни спрямо промените. Иначе и ние и децата ни ще сме в неизгодна и неудобна позиция да настигаме прогреса и дя влизаме в час на дърти години.

е, той прогресът все още не се измерва с това дали умееш да си служиш със смартфон или да ползваш фейсбук през таблет.

вижте, всяко нещо си има времето. тук спорът не е за/против дадени устройства. спорът е по-скоро откога да се дават на деца и за какви цели. тук е голямото противоречие.

но аз принципно съм против това да третираме невръстните деца като умалени САМО по размер възрастни. и това не включва само натикването на електронни устройства в ръцете им, а и много други неща.

е, той прогресът все още не се измерва с това дали умееш да си служиш със смартфон или да ползваш фейсбук през таблет.

вижте, всяко нещо си има времето. тук спорът не е за/против дадени устройства. спорът е по-скоро откога да се дават на деца и за какви цели. тук е голямото противоречие.

но аз принципно съм против това да третираме невръстните деца като умалени САМО по размер възрастни. и това не включва само натикването на електронни устройства в ръцете им, а и много други неща.

 

моето мнение е, че телевизорът нанася много повече вреди на децата отколкото обсъжданите нови технологии. Особено с невъзможността да се "скипнат" рекламите.

...но аз принципно съм против това да третираме невръстните деца като умалени САМО по размер възрастни. и това не включва само натикването на електронни устройства в ръцете им, а и много други неща.

напълно съм съгласно, и моето ще го бебосвам, докато мога

Постоянно си напомням, че детето ми е "мое" по документи и по закон. То всъщност - принадлежи само на себе си. То е друг, отделен човек и личност, макар и мъничка личност, нуждаеща се от моята подкрепа за куп неща все още... Опитвам се да не бъркам задълженията си по обгрижване, насочване, създаване на добри навици с налагане какво аз искам за него и от него. Моят живот, желания и разбирания са си мои - не са негови и не следва да бъдат. Да, много е трудно да постигаме баланс между двете, да мине безпогрешно, безпроблемно... Ежедневна е "борбата" по темата, надявам се грешките които допускам и ще допусна - да не са тежки и непоправими. 
Пожелавам го и на вас!

Съгласна с Жбрул.И аз все лакътуша между ролята на настоятелната и взискателна майка и тази на толерантния,отстъпчив приятел,който зачита избора и желанията на детето.Постигането на баланс наистина е трудно.Понякога ми се струва,че успявам.Друг път...В едно съм сигурна:ако децата ни успеят в нещо, ще имаме заслуга-че не сме им попречили да го сторят.

вижте, всяко нещо си има времето. тук спорът не е за/против дадени устройства. спорът е по-скоро откога да се дават на деца и за какви цели. тук е голямото противоречие.

Ей това беше смисъла и на цитираните от Джбрул мои думи.  Но нали нямам дар слово и не съм обяснителна  Мнението ми беше свързано с темата за коледните подаръци т.е. на дете на 2 години подаряването на таблет не може да замени подарък като конструктор, пъзел и т.н. игри. И изрази от сорта "ама на него му се отдава да маже по таблета" и затова ще взема, за да се развива "таланта', не означава, че наистина ще му се отдават компютърните технологии. По тази логика всички тийнове, дето са във Фейсбук са вече на нивото на Бил Гейтс.
За да си програмист трябва логика, математика, аналитично мислене, конструктивност и т.н., не е задължително да можеш да играеш игри.
Дано пак да не съм криворазбрана, че наистина темата ще отиде за номинации "Война на световете" 
Искам да ви разкажа за още едно приложение на Легото  Моите момчета преди 2 дни седнаха с книжката за сглобяване на коли от Легото и започнали да прерисуват схемите на сглобяване като допълнително си дорисуваха части. Признавам си, че бях доста приятно изненадана

Мими, и моето често си прави разни необичайни конструкции от Лего и си разиграва театър с тях и с фигурките.

Да, те постоянно строят нещо необичайно с Легото (дори и сега), но да си рисуват конструкции не съм очаквала

Тук никой не твърди, че дете, което маже по таблета и играе на игрички е бъдещ програмист.
Аз говорих за далеч по-напреднали умения с телефоните и компютрите от 4 годишно например. Става въпрос за съзнателно "пипане" по настройките и работа с менюта, които на мен не са ми понятни например. Аз познавам много деца с таблети, а само за едно мога да кажа, че му се отдава с лекота и вероятно ще се развива в тази област.
Ако моето дете има такъв интерес, не бих го ограничавала.
В никакъв случай това не трябва да е за сметка на другите умения, които следва да се развиват у детето, в т.ч. социализацията. Нещата трябва да се случват паралелно.
Висенето във ФБ или З не се брои като развитие на компютърните умения. 

Момичета няма ли да пускате нова темичка? Вече сме ноември. 

jam, поне за мен - няма "спор кога да се даде" такова нещо. Аз говоря дали по принцип тези неща са вредни, или не чак толкова, та дори има и ползи при употребата им (в разни случаи). Считам, че преценката кога и дали да се дава това -  е строго индивидуална за определено дете. Да си призная "по дисплея мажа" аз, а не малкия.  Аз съм "олд скуул" по отношение на тази техника - ползвам лаптоп, задължително с външна (оптична мишка) и при липса на десен бутон на класическа мишка - не мога да се справя с менютата на софтуер, с който работя ежедневно. Ми нЕам навик, трудно ми е, тегаво ми е, нямам и желание да се науча и да си променям навиците дори... Да не говорим пък колко много пиша, с 10 пръста на нормална клавиатура и ако ми се наложи да "кълва" на тъч буква по буква с едно пръстче, че се изривам от нерви...

Без да ме убивате, ако може и да, имаме и хартиени пъзели - изключително удобно, безплатно и с бездънно разнообразие се оказа опцията - пъзели за таблет. Недостатъкът е, че няма как там да са с 3000 части (понеже няма да ги виждаш  ), но Дани още не реди с 3000 и картонен пъзел. Дигиталните пъзели ми спестиха и много пари и ринене на картонени части из цялата къща, дето да се чудя от коя кутия са точно. Мислене и наблюдателност - развиват както класическия пъзел. Това, което е чисто техническото умение (фина моторика) да наредиш картонен пъзел - се развива и с други игри и с нареждане И на картонени пъзели все пак. Просто илюстрирам, че двете не са взаимнозаменяеми - да, но не са и взаимно изключващи се.

Битово-техническа част. От години не записвам дискове (освен с музика за колата, ама и там рядко - предпочитам да купя оригинален диск). Има прекрасни детски филмчета, които аз считам за много полезни и приятни да ги гледа детето ми. Всички тях ги има в you tube - безплатно. Ако ще разрешавам гледане на филмчета - не виждам особена разлика, дали източникът ще ми е ДВД, вързано към телевизора и филмчето на диск, дали ще го плейвам от лаптопа на телевизора, дали ще го пусна директно на лаптопа, дали ще си го пусне той на неговия си таблет като му се гледало. Той знае къде се намира менюто с "плейлист" на филмчета, които най-често гледа - самообслужва се по въпроса. Ако му се гледа нещо, което не е в тази листа - идва и ме моли аз да го "напиша" - демек да го намеря. Проблем би било, ако не разрешавам да гледа телевизия, или филмчета изобщо - да. Но аз разрешавам.

Пък и в крайна сметка - в темата за коледни подаръци - собственото ми предложение е достатъчно класика, да не кажа ретро, та да е ясно, че не съм залитнала по електрониките в някакви безумно вредни крайности. Всичко с мярка, разумно - не е чак такъв "ужас и безумие", че да ни потриса. Дали и къде ще е мярката - все пак определяме ние. Засега поне.  В нашия случай - Дани е вече и достатъчно големичък, за да са видими разни негови склонности и специфики на характерчето. Като емоционалност е "целият мой", но дотам. Всичко друго е тати му - в целия "инженерен блясък" на другото родителско тяло.    Иван няма мозък - той има процесор и цялата вселена за него е математика, единици и нули, железен ред и логика... Малкото е същия модел явно, със същите наклонности, вкл. изразени на битово ниво - като стриктно подреждане на обувки, къде трябва да му се закачи якето, кое къде стои... Това не му е от мен! Аз съм човек на хаоса  Категорично се увлича от всякакви игри и играчки, в които може да установи ре, логика, схема... "По-творческите" забавления - бързо му омръзват, не са за неговия темперамент и увлечения, не натискам там. Осигурявам оптимално добри условия - да развива това, което го влече и му е на сърце (или поне опитвам). Наясно съм, че доброто за моето дете - може да не е добро за друго дете разбира се.

Знам, че ако опитам да обясня сега, че той с електроника борави на много по-различно ниво и по различен начин от дори по-големички деца и няма никакво случайно и неосъзнато "мазане" по дисплея - ще предизвикам присмех минимум. Изобщо не очаквам да става следващият Бил Гейтс, програмист, инженер...тцъ. Отчитам просто, че неговият мозък работи много различно от моя, типично "математически", това е много ясно изразено при него. И не е особен въпрос "откъде се е взело". ДНК-то си е ДНК. Моето явно е халтаво и не се е преборило по темата  Да е жив и здрав, какъвто ще да става, само да е щастлив човек.