Аз гледам на задружната домакинска работа от положителната й страна по два параграфа.

Първо, когато не съм на работа, а в къщи, все има нещо за чистене, подреждане, готвене и оправяне, и е по-добре всички да ги вършим заедно - по-бързо, по-лесно и по-забавно е, а после игри и забавления.

Второ, децата имат нужда да преживеят малките успехи и триумфи от самостоятелно усилие - първите завързани връзки на обувките, подредените играчки в кутията, разбитото яйце или оправеното легло. Ако контекстът предполага поощряване, внушаване на самоувереност, и приучаване към самостоятелност, децата се радват и гордеят с постигнатото.

Аз редовно помагах вкъщи, но не помня да ми е тежало, докато мои приятелчета все се оплакваха и мрънкаха. Май прекалено строго ги товареха, с цел дисциплина и привикване към неприятни задължения. С мяра и чалъм ще трябва да е.

както се казваше в една серия на "Всички обичат Реймънд" (много вярно!) за възпитанието - "Даваш добър пример и много любов, след което се кръстиш и се надяваш..."

за жените, общо взето, е предначертано, че ще се научат на домакинска работа и грижи - едва ли е нужно да ги дресираме от тригодишни да месят питки, да готвят манджии да кърпят чорапи. аз мързелувах почти до 30 години, сега си върша всичко необходимо и се справям.

 но много ми е важно да няма полово разделение в тая работа, защото българката най-много си пати от това - мъжете не пофащат нищо у дома, щото са големи бели господари и "носат парите"... (грррр!)

и тука в нашата общност имаме такива примери и знам, колко страдат жените им, но на стари години трудно се постига превъзпитание. затова е адски важно мъжките от малки да знаят, че у дома всички имат ангажименти и задължения.

а разказите за експлоатация на детски труд с приготвянето на зимнината са ми дори противни. но истината е, че има много гадни и кофти родители. нека не си мислим, че родител априори означава любящ, отговорен и съвестен към децата си човек. ни най-малко.

Аз гледам на задружната домакинска работа от положителната й страна по два параграфа.

Първо, когато не съм на работа, а в къщи, все има нещо за чистене, подреждане, готвене и оправяне, и е по-добре всички да ги вършим заедно - по-бързо, по-лесно и по-забавно е, а после игри и забавления.

Второ, децата имат нужда да преживеят малките успехи и триумфи от самостоятелно усилие - първите завързани връзки на обувките, подредените играчки в кутията, разбитото яйце или оправеното легло. Ако контекстът предполага поощряване, внушаване на самоувереност, и приучаване към самостоятелност, децата се радват и гордеят с постигнатото.

Аз редовно помагах вкъщи, но не помня да ми е тежало, докато мои приятелчета все се оплакваха и мрънкаха. Май прекалено строго ги товареха, с цел дисциплина и привикване към неприятни задължения. С мяра и чалъм ще трябва да е.

Много добре казано, Цигу!

но много ми е важно да няма полово разделение в тая работа, защото българката най-много си пати от това - мъжете не пофащат нищо у дома, щото са големи бели господари и "носат парите"... (грррр!)

и тука в нашата общност имаме такива примери и знам, колко страдат жените им, но на стари години трудно се постига превъзпитание. затова е адски важно мъжките от малки да знаят, че у дома всички имат ангажименти и задължения.

Изключително много се радвам да чуя подобно нещо от майка на момче.

но много ми е важно да няма полово разделение в тая работа, защото българката най-много си пати от това - мъжете не пофащат нищо у дома, щото са големи бели господари и "носат парите"... (грррр!)

И на мен това ми е приоритет. Затова обикновено пускат прахосмукачка двамата с баща си. Включвам го в сервирането, при простиране...Обикновено сам полива цветята у дома, тези на стълбищната площадка - с баща си. Иначе, както Коко сам казва - "имам 3 най-важни задачи, като се прибера вкъщи - да си прибера събутите обувки, да си закача якето, и да си обуя пантофите." Всичко останало е под формата на игри. Когато ще помага при сервирането, връзвам кърпа на кръста, и той се вживява в ролята на сервитьор - говори ни на "Вие, господине/ госпожо.." Накрая обаче не забравя да попита за бакшиша 

Ох, голяма скица е тоз Коко 

Много ме мързи да ходя до магазина - това беше първото нещо, което научих дъщеря ми, едва що се научи да борави с пари  Разбира се, при нас, на село не е опасно това начинание. Ако бяхме в голям град, едва ли щях да я  пращам толкова малка.

ооо да, и на мен ми беше любимо да ходя до магазина и до хлебарницата, от 5-6 г. го правех това, но разбира се на село

Здравейте и от мен.
По темата за „ученето“ на къщна работа - мен още не са ме натиснали да уча Ники. Но слушам коментари от свекърите за другата внучка - 17-годишна. „Момиче си как може да не можеш, кога ще се научиш .....?“. Ей бяс ме хваща честно ви казвам. На мен мама ми показваше всичко и ме учеше и .... Е приказката за неволята нали я знаете - ей така се научих. Когато трябваше да избирам дали ще изляза с омачкани дрехи, или ще си спомня какво ми е показвала мама за гладенето и .... бързо влязох в час с всичко. Та за сега имам намерение просто да покажа кое как, може и да я накарам да го направи веднъж-дваж и до там. Като ѝ се наложи ще се сети кое как е - все пак става дума за домакинстване, не за ядрен синтез.
Иначе в градината още миналата година ги научиха да си отсервират, а от тази година и при сервирането помагат, ми се похвали.

Боби, какво толкова странно виждаш, че очакваме момчетата да си прибират играчките и да помагат вкъщи? В крайна сметка, никой на никого не е длъжен (като пораснат). Ако домакинската работа се върши само от единия, а другият само чака наготово, главата си залагам, че връзката им няма да просъществува. Като глезим момчетата, правим лоша услуга на самите себе си и на тях. Друг фактор е, ако момчето гледа от баща си, който се държи по този начин. Тогава, колкото и да се опитва да го възпитава майката, не всичко, но по-голямата част е кауза пердута. Дори и на подсъзнателно ниво. Това е според мен, де. Понеже поколението на бащите беше преобладаващо възпитано по този начин, случва се често и в днешно време да има мъже, млади бащи, които да разсъждават така. За съжаление.

Пеше, аз с помощта на неволята и лакомията се научих да готвя. Като деца правехме кексове, сладки и онези вкусотии, които не можеха да се купят (по самоинициатива, никой не ни е карал). Ама солено май почти нищо не бях готвила преди да се изнеса от къщата на майка ми.

Аз не толкова от лакомия, колкото от капризи. Просто в един ден майка ми каза - „сготвила съм, ако някой иска нещо друго там е печката и хладилника, оправяйте се“.

Е това с "белите господари" не си ли го правим сами? И аз с удоволствие бих отсвирила 90% от домакинската работа, ако ми се отдаде възможност. С мъжа ми делим домашните задължения, но не защото си е такъв от малък, а защото така сме си го направили. Ако виках "ти си почини, аз ще изчистя/сготвя/напазарувам", много се съмнявам, че щеше да пипа нещо.

Е това с "белите господари" не си ли го правим сами? И аз с удоволствие бих отсвирила 90% от домакинската работа, ако ми се отдаде възможност. С мъжа ми делим домашните задължения, но не защото си е такъв от малък, а защото така сме си го направили. Ако виках "ти си почини, аз ще изчистя/сготвя/напазарувам", много се съмнявам, че щеше да пипа нещо.

да, правим си го - тоест, някои си го правят. зависи си от човека. аз съм силен характер с добре развито чувство за справедливост и не бих допуснала дембелщина в дома си. по-точно, не бих се събрала с човек, който проявява такава и отказва да се промени.

но има много жени, които вътрешно силно роптаят против положението си на домашна прислужница и бавачка, но не само не правят опити да го променят, а и репродуцират тези порядки в съзнанието на децата си.

Мнооого точно казано! 

Както се разбра и мен майка ми не ме е научила, така че това изобщо не го приемам аз, не можел, айде да видим дали не може, щом аз мога и той може

Аз пък, през делничните дни, си жаля мъжа  . Сутрин тръгва в 5,30 за работа, пътува 50км в едната посока, почти цял ден е по съоръжения и е отговорен за тях и хората, които работят. Прибира се не по-рано от 18-18,30, а ако имат авария се е случвало да отиде на работа в понеделник и да се прибере в четвъртък. Някак не мога да очаквам да се прибере и да ми сложи масата. Но има задължения, които са само негови и си ги върши съвестно - мие банята и тоалетната, мие всички прозорци сам, изхвърля боклука. Когато забременях и после, докато Теди стана почти на 6м, прахосмукачка не бях пипвала, не ми разрешаваше.

Дани, ти си експлоататорка на мъжки труд! 

Хаха, тихо сега. Той си мисли, че никой за нищо не го закача и дори понякога му е съвестно, че не ми помага 

Е, аз пък си страдам от неправилното възпитание на мъжа ми. Не че не може или няма да свърши нещо, но все със зор, сам няма да се сети. Лошото е че малкия гледа и копира за сега.

Ей за това понякога врякам, като ме хванат лудите. И то не щото е много трудно нещото, а понеже е принципен въпроса. „Сипи ми да ям“, понякога кандисвам де, ама понеже и на малката сипвам.
Така с ужас си спомням за един братовчед на майка ми - „Тонке салатата, Тонке ракията“ и култувото - „Тонке дай солта“ - за която сол той трябваше просто да се обърне и просегне, а жена му да стане и обиколи масата, че и него.
Но иначе и аз от експлоататорките. „Не мога“ ми е най-най-любим лаф. Понеже като се убеди, че мога и ...... ме дели крачка от  „Тонке салатата“. А и той е не от най-правилно възпитаните. Не може понеже свекървата пържи картофи, а ние с етървата дробим салата, някой мъж да сложи пържолите на скарата. Човека имал принципи  .

shanoar, без повтаряне до припадък, няма да стане работата , но след 10тина години свикват и дори ти правят забележка, ако ти не го направиш.