Някога и ние си мечтаехме за трето, но вече сме категорично против. Не толкова, че ме е страх от факта, че скоро ще стана на 36 и каква бременност ще карам, по скоро от това какво дете ще ми се падне. Стефан ни стопява лагерите и си признавам, че още едно като него не бих могла да гледам. Някой питаше за криза на петгодишните, моето петгодишно е цвете в сравнение с четиригодишното. Мисля вече да се обърна към детски психолог за него, а ние с баща му сме направо за психиатър. Това дете пали от нищото и го държи минимум половин час. И няма нищо общо с това дали ние сме в добро или лошо настроение. Може да сме в най-доброто си настроение и той уж е спокоен и си рисува и изведнъж, решава че рисунката е грозна или че нещо друго не му се получава и почва да мрънка, след което изпада в истерия, почва да крещи че е грозна, да я хвърля, опитите ми да го успокоя го карат да обвинява мен, че съм го накарала да рисува и така, докато той не реши да се успокои сам, тогава "грее слънце" и все едно нищо не е било, ама мене отвътре ми кипи... Снощи драмата беше, че сам иска да се умие но аз трябва да пусна водата и няма, "мамо, моля те пусни водата" ами директно ми крещи "пусни ми водата", отказах защото може и сам да си пусне водата и тръгна да ме удря... На баща си редовно казва, че не го обича и че е лош, снощи заяви, че иска Елена да я няма, предния ден беше и казал, че аз обичам само него... Изобщо лудницата е пълна, не знам дали е период, но вече продължава твърде дълго и на моменти ми иде не знам какво да го направя, страх ме е че ща го намразя, а с баща си вече се мразят искрено и лично. Когато е спокоен, мога да говоря с него като с голям човек, но изпадне ли в истерия нищо не му влиза в главата и все едно е друго дете. На моменти така зацикля, че драмата минава през две три неща докато се успокои. Та в тоя ред на мисли, ако някой може да ми препоръча добър детски психолог или да си трая и да чакам да му мине лошия период.

Извинявам се за дългия пост, но ми се насъбра доста напоследък... 

Честно казано, забременях в най-неподходящия момент, роди се човека в най-лошата ни финансово година, но искам поне още едно  Мисля да изчакаме съвсем мъничко 

Гери, споко, този период отминава, идва друг ...... 

..... страх ме е че ща го намразя, а с баща си вече се мразят искрено и лично.

Ей това го избий от главицата си!
Вярвам, че си го написала в момент на яд, но въпреки това - не си го и помисляй!

Заповядай в тази тема
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49284.260
Има много идейки как ще прелитаме от период на период!

Гери, спокойно, това го има навсякъде - ние от около година с баща им, се редуваме - ту единия, ту другия се оказва лош, при това не друго, а най-лошия баща или майка. Не ни обичат, не ни харесват, не ни искат. Аз отдавна се каня да ги заведа в един дом за деца, и двамата разбират вече достатъчно, за да схванат какво ще видят. За да разберат, че има деца, които си мечтаят да имат поне наполовина лоши майка и татко, но само да ги имат. Проблемите идват от там, че ние всички ги презадоволяваме и ги оставяме да ни се качат на главата, защото извинението ни е, че дълго сме ги чакали. А не би трябвало да го правим. Каквото и да си говорим, трудно е и много много обидно като ти кажат, че те мразят или си лош родител

И аз в клуба "искам, но не ми стиска"  . Даже преди няколко дни с мъжа ми си говорихме, за кой ли път, дали ще правим нова процедура, че при нас естествено не се получават нещата. Сигурно съм леко луда, но мен не ме притеснява нито възраст /37/, нито процедура, нито бременност / първата беше лека и безпроблемна/. На мен проблема ми е дали няма да ощетя Теодора, ако имаме още едно дете  . Ние двете сме заедно 24 часа и сме много привързани една към друга. Ако се появи още едно човече, дали тя няма да се почувства пренебрегната, дали ще ги обичам еднакво  . Ей такива работи в празната ми глава  .

Гери, не знам, аз бих направила консултация с детски психолог. Най-вече заради опитите да ви удря и крещенето и налитането на бой. Вие сте по-големи, но не знаеш, дали утре в някое настроение няма да пострада по-малко дете.
Трябва да разберете източника на този гняв, явно, че има такъв.

И аз в клуба "искам, но не ми стиска"  . Даже преди няколко дни с мъжа ми си говорихме, за кой ли път, дали ще правим нова процедура, че при нас естествено не се получават нещата. Сигурно съм леко луда, но мен не ме притеснява нито възраст /37/, нито процедура, нито бременност / първата беше лека и безпроблемна/. На мен проблема ми е дали няма да ощетя Теодора, ако имаме още едно дете  . Ние двете сме заедно 24 часа и сме много привързани една към друга. Ако се появи още едно човече, дали тя няма да се почувства пренебрегната, дали ще ги обичам еднакво  . Ей такива работи в празната ми глава  .

И аз същото си мислех, до положение, че имах период, в който въобще не бях щастлива, че ще имам второ. Мислех, че няма да мога да ги гледам добре, понеже няма да съм отдадена само на едното и като теб, че ще ги ощетя. Е, това ми мина като се роди бебето . Не мисля, че някого съм ощетила,а се радвам дори, че са толкова близко, понеже ще си играят заедно и ще са по-близки ( надявам се). Дори и за трето имам сили, ама мъжът ми все да издиша и каза, че не можел повече да гледа.

В Сащ засега,незнам колко ще устискаме.Напуснахме си уредения живот за да гоним американската мечта,не стига това,а и с 2 малки още деца.

Дани, едва ли има някой, който да не си го е помислял. В момента моите двамата са голяма любов. Тя му се хили, само като го види, а той се размазва от любезности и да й предлага да спи в неговото легло, да играят заедно, както и да търси одобрение от нея: "София, виииж, този пъзел го направих сам." 

Аз имам още шест замразени и когато мъжът ми ме ядоса, му казвам, че ще отида да ми ги върнат всичките.

момичета, времее да смените лентичките с тези за новия ДРЗ в Русе

новите лентички са тук:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49492.0

Ирина, сложи ми една, че пак имам проблем с влизане в профила, а уж съм с връзки 

Дани, едва ли има някой, който да не си го е помислял. В момента моите двамата са голяма любов. Тя му се хили, само като го види, а той се размазва от любезности и да й предлага да спи в неговото легло, да играят заедно, както и да търси одобрение от нея: "София, виииж, този пъзел го направих сам."  

Аз имам още шест замразени и когато мъжът ми ме ядоса, му казвам, че ще отида да ми ги върнат всичките.

Дани, подкрепям гореказаното от Боби и Деси. Имала съм подобни мисли и терзания, т. е. дали няма да ощетя Дара.
Не, не и пак не...със сигурност.

Нямаш си идея колко са готини като се гушкат, търсят и разговарят, естествено караниците и посбиването не са изключение, но на фона на обичта помежду им... е нищо.

Напротив, според мен ще ощетиш детето ако не му дадеш възможност да си има брат/сестра.  Ти самата имаш ли братя/сестри? Ако имащ какво ти е отношението към тях?

От опит говоря, просто докато не го изживееш в действителност, няма как да прицениш и усетиш.
Ако това , което описваш са ти терзанията и задръжките да имаш второ дете.... просто ги забрави.

Само да допълня, че сина ми е плод на непланирана и неочаквана бременност. Т. е. след 16 години никой в нашето семейство не си е помислял че може да се получи по най-обичайния начин
Три месеца бях в шок, сега съм безкрайно щастлива, че Господ /примерно/, ми направи този подарък

Само да допълня, че сина ми е плод на непланирана и неочаквана бременност. Т. е. след 16 години никой в нашето семейство не си е помислял че може да се получи по най-обичайния начин
Три месеца бях в шок, сега съм безкрайно щастлива, че Господ /примерно/, ми направи този подарък

Ако се случи нещо такова, ще го приема с радост и най-вероятно изобщо няма да мисля гореописаните неща. Сега ми е трудно, защото сама трябва да взема решението "дали-или".
Имам брат. По лошо стечение на обстоятелствата не сме близки, но не мисля, че тези отношения оказват влияние.

При нас от време на време се присеща, че иска бебенце. Обяснявам и обяснявам .... понякога ми вярва.
Иначе и Ники от известно време е на вълна „не искам да порасна“. Това защото не искала мама и тати да стават баба и дядо. Е тук вече, срам не срам я излъгах, че може, щом така иска.

Вчера с кеф тръгна на градина, но днес пак драма. Не искала да играе ..... шокакау. И това защото не можела да „обиколява момченцата“. Сега какво точно е това шокакау и откога се занимават с него е мистерия. Но тя е много чувствителна за неща, които не може да направи. Всеки неуспех да се справи с поставена задача, го приема твърде навътре. Помни дълго (скорпи, какво да правиш) и се сърди на човека поставил ѝ трудната задача. Ако имате идеи как да я убедя, че е нормално да не успява винаги и във всичко от първия път, ще съм много благодарна.

О, аз и за търся такъв съвет, за да убедя 6-годишното си момченце. Ама с порастването става някак по-лесно. Обяснавам кротко и благо, че е още малък и е нормално някои неща да са трудни, че въпрсното нещо е ново за него, ме има време да се научи, че трябват усилия, че човек не може да е добър във всичко и...после оставям на него да се справя лека-полека със съответната ситуация. Няма друг начин.
А Пеше, ти разбере от госпожите какво е това "шокакау", че ми стана любопитно. Пък взмете поиграйте в къщи, да се поупражнява детето

Pesheck, и при Стефан това е единия от големите проблеми, че ако не му се получи нещото от първия път или не го е направил перфектно според него и драмата е голяма, следва тръшкане мрънкане викане по нещото, че е глупаво и така. Успокоявам, казвам, че на мен ми харесва, но той си знае неговото - грозно е, глупаво е.... Обяснявам, че трябва да се упражнява и така ще става все по добре, но не и не, не му влиза това в главата или по скоро като се ядоса и не иска да приеме това което му казвам.

Умен е, помни неща които не бих си и помислила, че ги е запомнил, защото като им чета нещо той блуждае по картинките, но примерно оня ден им четох за устройството на ухото от детската енциклопедия и вчера му чистя ушите и той ми казва, "мамо, внимавай, не бъркай дълбоко, че да не ми спукаш тъпанчето".

Гане, не ме притеснява, че казва че ни мрази, всеки си има такива моменти, но при него има твърде много гняв. Много се ядосва ако не е първи, като той решава, че се състезава с някого от нас, обикновено с Елена и ако не успее, я обявява за лоша. За обличане, за хранене, за излизане от вкъщи и аз винаги казвам, "няма състезание, не е важно кой е първи", но той си знае неговото. Знам, че му е много вътрешно от факта, че е роден втори. Веднъж беше стигнал до там да ме убеждава, че съм го родила първи, а Ели е втора.

barbaron0708, периодите са си периоди, но за разлика при сестра му която редува добри с лоши, при него се редуват лоши с по-лоши. 

В детската имат психоложка и ще взема да поговоря първо с нея, и ако тя се усъмни в нещо, ще търся и друг специалист. Иначе в детската градина, няма чак такива истерии. Палав е стои наказан от време на време, но не повече от средно статистическото дете от групата, не бие децата, помага да прибират играчките, сервирал на другите деца, изобщо си ми го хвалят от време на време - в смисъл нищо тревожно. Но в къщи е способен да сътвори мъничък ад когато пожелае...

Пак се олях, отивам да чета в темата за успокоение на нервите - не, че съм ядосана.

Гери, според мен е нормално - ние също имахме такива периоди. Мила също много се състезава с батко си, при това се дразни и все обяснява, че тя е първа. Има непрекъснато състезание между тях двамата - кой ще се облече, кой ще се наяде, кой ще се къпе... Явно е нещо нормално за възрастта или им се насажда по някакъв начин от градината, понеже аз никога не съм ги карала да се състезават по тоя начин. Агресията и при Мила я има. Алекс е доста по-спокоен вече, по-уравновесен. Докато тя е в пъти по-буйна и понякога е по-зла Имали сме случаи - прибира се от градина, батко й стои на дивана седнал и гледа и тя абсолютно безпричинно го удря. Не мога да ти кажа дали ще се подобри положението, понеже при нас още няма светлина в тунела, но се надявам да се израсте това нещо, защото е притеснително. Нищо не пречи да направиш консултация и да си сверите часовниците с психоложката.

Гане, надявам се да се подобрят нещата като станат на 5, ама има да почакаме до тогава, дано не изперкам съвсем до тогава. Сега се надявам, като се стопли и вземат да излизат повече навън да играят и да са на по голяма площ, а не затворени в една стая и да се поуспокои. Иначе, мисля, че дивее достатъчно, ходи на латино и народни танци, изразходва достатъчно енергия тичайки, катерейки се и премятайки се из къщи, както се казва аз се уморявам да го гледам, а в края на деня изглежда все едно може още толкова подскачане да поеме, без да се умори....

О да, аз си мислех, че ако изразходвам половината от тяхната енергия ще съм умряла - моята ходи на спорт от градината, различен, за различни периоди от време. В понеделник и сряда са на карате, всяка седмица. Отделно в градината излизат почти всеки ден, само ако е много студено и вали проливно, тогава не са. Та дет се вика не са останали без движение, ама явно има нещо - времето ли е, зимата ли е, знам ли и аз, ама се държат на моменти като зверчета.