0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #260 -: Март 27, 2013, 17:25:54 pm »
Ами те се променят децата и освен ние да се нагаждаме към тях  :D
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #261 -: Март 27, 2013, 17:37:15 pm »
Ами не ми е нормално на мен това състояние на Ния . Почвам сама да се вкарвам в некви филми. На всичкото от горе се чувствам ужасно детето ми да стои само в кошарата половината ден . Луда работа , уф!
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #262 -: Март 27, 2013, 18:38:51 pm »
Дидомира, аз си мисля, че "вкарването във филми" е основна част от дейността на майката  :). аз много си мислех за възрастта на ния, по това време те са още по-ококорени и част от децата спират да спят по два пъти правят една по-дълга дрямка. опитвам се да си спомня кога ади направи този преход, но понеже тя не спи в кошарата си и не я "слагам да спи" не съм запомнила. та мисълта ми е, ако детето не спи, а не теб ти е криво да я гледаш в кошарата, извади я от там и толкоз, много по-важно е ти и тя да се чувствате добре (в този случай ти), отколкото да спазваш режим, поне според мен.
сега скоро четох една книга, в която между другото се описваше ситуацията вечер в къщи от гледна точка на бебето  - как изведнъж се прибира един или няколко човека, започват се някакви дейности - въобще екшън и на тях им е доста по-трудно да се укротят, не защото това е неприятно за тях, а защото е много вълнуващо.

дано разбереш какво се случва скоро, че е много мъчително така. пиши пак :)
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #263 -: Март 27, 2013, 18:49:28 pm »
Елена , Ния спи по 30 мин .между храненията и повече от два часа не може да издържа.Днес я сложих по -рано ,не да й спазя режима , а защото не знаех как да я накарам да спре да плаче след всички опити . Еми , спря . Да ,лежа и гледа сама в кошарата, ама поне не ревеше . На мен ми е кофти ,че детето ми стои само в другата стая , ама ... Та аз по принцип не съм ЗА режимите на бебето и винаги съм следвала нейния си режим и това ,което ми показва  .Като видя ,че й се спи просто я слагам и няма проблем с това .
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #264 -: Март 27, 2013, 21:19:24 pm »
Вечер като ти се разкриви я съблечи по памперс, у нас действа. Но моят е абсолютна хала от както се е родил и затова често прекарва вечерите по памперс. Къпя го по-рано,ако много започне да става крив- облича си пижамата, яде и от няколко вечери сяда да погледа телевизия :D Девойката ти расте, променя се и може и някой зъб да я мъчи. Да се надяваме, че скоро ще спре дъжда и ще и се отрази по това време да е навън.
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #265 -: Март 27, 2013, 22:11:51 pm »
Хъм, може и Шмати да е права и наистина да е до времето  8O И аз тъкмо се чудех, къде изчезна лъчезарният ми син и ми го смениха с нервно, тръшкащо се бебе... 8O
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #266 -: Март 27, 2013, 23:00:37 pm »
О, Бубулина, колко пъти още ще ти го сменят :)
Вижте, това че детето се чувства добре и само - когато си лежи в кошарката, не означава че нещо не му е наред, може просто да е преситено от внимание и да си иска малко спокойствие. Това обикновено се случва късен следобед или вечер. Детето е спокойно като е с майката, защото си знае ритъма, по-спокойна е и обстановката, в един момент идва един с по-плътен глас, почва да му се маймуни и го мачка, отнема вниманието и на мама и се почват едни мисли в детската глава:"Абе тоз не може ли по-кротко да кара, що ми създава турбо"  :lol: (импровизацийка, дано схванахте идеята).
Та основната ми мисъл е, че просто детето може да е преситено от емоции и да си иска спокойствие и тишина в неговото си място (леглото). Това че излиза всеки ден не означава, че ще е по-спокойно, означава че ще е по-изморено в повечето случаи.
В крайна сметка майките нямаме угаждане - като иска на ръце, "Що не се занимава само", като си стои само - "Какво му има, че си стои само"  :lol:
Моят съвет - щом им е кеф да си стоят и гледат самички - оставяйте ги, докато са спокойни, ще си спестите грижи занапред как да ги учите да се занимават сами, а и ще си имате някоя минутка да свършите нещо.
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #267 -: Март 28, 2013, 00:24:14 am »
Ами не ги контролирайте - поскарайте се на детето, покажете, че сте ядосани, огорчени, покажете "кой команвда", покажете с поведение, с интонация кое смятате за лошо, неприемливо... Така детето постепенно се учи как да се държи... Ако на 2-3 дори на 4 годиники още няма резултат - не се притеснявайте, те всико разбират, но задръжките им, способността да си наложат едно или друго поведение, са все още твърде слаби. Нужно е да бъдем честни с детето и постоянни в усилията си да го научим как да се държи /у дома, с децата в детската градина и навън, с непознати и пр./ и резулататите несъмнено ще дойдат, просто на децицата им трябва време - да порастнат, да се развият психически, да натрупат своя опит.

Дано си права. Искрено се надявам.
Горе изброените обаче почти не действат при дъщеря ми, реши ли да се инати. реве истерично и т. н. Нищо не е в състояние да й повлияе, реши ли да се заинати.

Както и да е... сина ми е много по различен и разбран/Слава Богу, защото ако и той беше такъв, нямаше да ме дели дълго време от психиатрията :D/

Децата, както се спомена много пъти вече тук, са коренно различни, понякога колкото и да се стараем и опитваме, не зависи от нас, а от заложената им природа, така, че не може да се обобщава и слага в рамки възпитанието...

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #268 -: Март 28, 2013, 00:42:04 am »
 
О, Бубулина, колко пъти още ще ти го сменят :)
Вижте, това че детето се чувства добре и само - когато си лежи в кошарката, не означава че нещо не му е наред, може просто да е преситено от внимание и да си иска малко спокойствие. Това обикновено се случва късен следобед или вечер. Детето е спокойно като е с майката, защото си знае ритъма, по-спокойна е и обстановката, в един момент идва един с по-плътен глас, почва да му се маймуни и го мачка, отнема вниманието и на мама и се почват едни мисли в детската глава:"Абе тоз не може ли по-кротко да кара, що ми създава турбо"  :lol: (импровизацийка, дано схванахте идеята).
Та основната ми мисъл е, че просто детето може да е преситено от емоции и да си иска спокойствие и тишина в неговото си място (леглото). Това че излиза всеки ден не означава, че ще е по-спокойно, означава че ще е по-изморено в повечето случаи.
В крайна сметка майките нямаме угаждане - като иска на ръце, "Що не се занимава само", като си стои само - "Какво му има, че си стои само"  :lol:
Моят съвет - щом им е кеф да си стоят и гледат самички - оставяйте ги, докато са спокойни, ще си спестите грижи занапред как да ги учите да се занимават сами, а и ще си имате някоя минутка да свършите нещо.

 :good_post:

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #269 -: Март 28, 2013, 01:44:55 am »
според мен проблемът е, че на дидомира не й е особен кеф детето да стои само, а тя знае най-добре ситуацията. мисля, че това е най-трудното - когато не знаеш какъв е проблемът, но имаш усещането, че има някакъв. то верно е, че се променят, но поне да имаме някаква идея, че ги познаваме и знаем какво става с тях.
дето се вика, ще го мислим, докато го измислим. :)
ако ти е кофти само от това, че е сама, вземи си книжката или компа и стои с нея, без да я закачаш, ако мислиш, че е изморена и просто иска да си поседи тихичко?
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #270 -: Март 28, 2013, 02:09:21 am »
Момичета много ме разсмяхте с вашите истории с гаджетата :) Моя мъж от сега се е притеснил на тая тема, понеже нашата щерка е руса и синеока, а двамата сме с кафяви очи и тъмни коси, и той милия вече си представя страшни неща :) Един ден даже се беше побъркал нещо и направо ми вика "аз как ще я пускам на детска градина сама, ще седя отпред и ще чакам"  :lol: :lol: А пък да не говорим някой цветнокож да се появи като гадже....ще стане страшно :Х Моя, какво да го правя, живяли сме по цял свят и е страшен расист, вече незнам дали именно защото сме живяли къде ли не и се е сблъсквал само с чернокожи които му правят лошо впечатление или просто не сме видяли достатъчно и най-вече добри чернокожи :)

Една моя приятелка сега скоро ми разправяше как големия и син (на 11) най-накрая се влюбил в някакво момиче от класа, та стана послушен, домашни прави, помага вкъщи, държи се прилично и тя беше много щастлива милата. И изведнъж, като разбра че била "принцеса на Сенегал" и я видя, направо зле и стана, много зле го прие, забрави и че домашни прави и че е послушен вкъщи :)

Дидомира Мисля че всичко е на периоди...Може да са зъби, може да е всичко. Ние също последно време все нещо сме нервни, ревеме, през нощта ставаме на всеки 30-40 мин и съм сигурна че са зъби (нищо че и шарка имаме). Само се успокоявам, че ще мине и това....:)
« Последна редакция: Март 28, 2013, 02:15:37 am от Krisi88 »


*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #271 -: Март 28, 2013, 02:15:01 am »
Криси, шарка ли се оказа обривът?

Олив, да сме живи и здрави. Всякакви снахи и зетьове приемаме.  Мъжът ми дори е по-либерален от мен. Аз съм по-голяма консерва.

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #272 -: Март 28, 2013, 02:24:16 am »
Да, Блу шарка се оказа - Розеола...била само до 2 годишна възраст, наричали я шестата болест.
Незнам, ама и аз съм болна вече, искрено се надявам да не съм единствения случай на Розеола над 2г възраст  :lol: Вече карах варицела на дърти години, та нищо няма да ме учуди :)


*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #273 -: Март 28, 2013, 18:02:54 pm »
Оливче, Васи, моя мъж и той имаше драма с цветовете, майка ми и тя, а на мен ми стана смешно като се сетих аз колко пъти смених обектите на обожание, до де стигна до брак, та си реших, че и той ще се ориентира по някое време. Сега взе да я позабравя, обръща внимание на едно момиченце от класа си - то красиво, русо, синеоко, французойка, надявам се на такива да налита :oops: Все пак искам хубави внуци 8) А Мими е права - за предпочитане е да са от другия пол бъдещите възлюбени, не че няма да приема и друго, ама ще ми е по-трудно. Абе каквото и да дойде, само да са живи и здрави, ще го приема, де ще ходя :lol:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #274 -: Март 28, 2013, 18:13:35 pm »
Абе на красиви се надявате, кой знае кви скрипи ще доведат  :lol: ще има да се усмихваме през зъби  :wink:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #275 -: Март 28, 2013, 18:18:42 pm »
Абе като са скрипи поне при мен лесно - в България има де да се прибера, да му мислят те :lol:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #276 -: Март 28, 2013, 22:50:25 pm »
Интересна тема, аз все още не съм имала моменти на вълни от бяс, но никога не е късно. :D Следвам принципа на майка ми - "Научи се да издържаш на рев"
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #277 -: Март 28, 2013, 23:00:32 pm »
Къди, като се обучиш, ти пращам да тренираш мъжа ми. Много са му слаби ангелите. Защо плачела сега. Казах му да ходи и да я пита. Понякога не можем да се разберем с беба, само защото не съм многоръкият Шива.

Гане, и аз това щях да кажа - че може обектът на обожание да е от същия пол. Ама какво да правим?! Животът си е техен. Ще търпим избора им.

Криси, да й минава леко на Емма! То така или иначе ваксината е срещу други видове шарки.

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #278 -: Март 28, 2013, 23:04:42 pm »
Оооо, ако някой успява да ме изкара извън кожа това е мъжът ми! Виж на неговият рев не се научих да издържам.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #279 -: Март 28, 2013, 23:06:40 pm »
Блу, няма начин, тежка е родителската участ :D
Аз тая вечер установих, че имам два момента - или тотално не мога да търпя или крещя :? Мила от един известен период се изживява като Пикасо - рисува по масата, по пода, по килима, по стените... и това въпреки че сме й дали лист. Обяснявах, наказвах, плеснах, скарах се, нарисувах я по ръцете, дано спре. Няма никакъв, ама абсолютно никакъв ефект :( Тая вечер отново надраска масата, баща й я плесна, тя ревна. Аз обаче не й обърнах внимание. Сега сърдита на него, на мен се сърди, понеже я заварих в банята да се полива с мойте шампоани и й казах, че вече няма да я оставяме сама да се къпе... В случая, след толкова реване и тръшкане днес, просто нямах сили да се ядосам :( И другото което ме дразни и притеснява - много се драка с брат си, удря го, блъска го, научила се е да го рита в слабините :? Днес го замери с метална количка по главата, само защото не иска да й отстъпи мястото в ъгъла на дивана :x Някой ден ще си пръснат главите и ще се свърши  :(
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю