0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #280 -: Март 28, 2013, 23:58:38 pm »
Блу, няма начин, тежка е родителската участ :D
Аз тая вечер установих, че имам два момента - или тотално не мога да търпя или крещя :? Мила от един известен период се изживява като Пикасо - рисува по масата, по пода, по килима, по стените... и това въпреки че сме й дали лист. Обяснявах, наказвах, плеснах, скарах се, нарисувах я по ръцете, дано спре. Няма никакъв, ама абсолютно никакъв ефект :( Тая вечер отново надраска масата, баща й я плесна, тя ревна. Аз обаче не й обърнах внимание. Сега сърдита на него, на мен се сърди, понеже я заварих в банята да се полива с мойте шампоани и й казах, че вече няма да я оставяме сама да се къпе... В случая, след толкова реване и тръшкане днес, просто нямах сили да се ядосам :( И другото което ме дразни и притеснява - много се драка с брат си, удря го, блъска го, научила се е да го рита в слабините :? Днес го замери с метална количка по главата, само защото не иска да й отстъпи мястото в ъгъла на дивана :x Някой ден ще си пръснат главите и ще се свърши  :(

Е, честно по-леко дишам след разказа ти, Гане.  
Значи не е само у нас, ама няма какво да редактирам просто...
Всичко се препокрива дума върху дума!
Заменям Мила с Калина  :lol: и воала!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #281 -: Март 29, 2013, 00:44:16 am »
Мише, говорих с една приятелка - нейната дъщеря е с Мила в градината, сина й беше с Алекс. Първи приятели са и четирите деца. Тя каза, че същото е и при тях. Не знам градината ли ги прави такива, това, че са момичета ли... Нямам идея, но ужасно ме дразни. Тъкмо се очовечи Алекс малко и сега тя ще го пребие :(
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #282 -: Март 29, 2013, 01:31:24 am »
Оооо, ако някой успява да ме изкара извън кожа това е мъжът ми! Виж на неговият рев не се научих да издържам.
А, а, да си дойдем на думата :) :) :) За момента, само мъжа ми и майка му могат да ме вкарат в лудницата.

Ганка дори незнам какво да ти кажа, направо като чета вие какво си имате на главата, направо ме е срам, че аз започнах темата  :D :oops: То, незнам, за твоето направо трябва чудо за да се издържи, аз сигурно щях да съм на вихъра на вълната, в пълна истерия, говореща със себе си и почти в лудницата  :D Поне като чета такива постове, се нагласям, че ще има драскане по стената, ровене в тоалетната чиния и какво ли още не, което дори не ми е хрумвало, и сугурно ще го приемам по-леко :)

Моята госпожица в момента е супер сладка, направо както се оплаквах със сън и какво ли не още и след съветите на Джам, вече заспиваме сами :) Вярно бяха много писъци и истерии, ама не съжалявам въобще, защото дъщеря ми е толкова спокойна в момента, спи по 3-4 часа през деня и най-вече всеки ден се случва чудото да заспи самичка, без да я люляме, клатушкаме и т.н. Просто не мога да ви опиша радостта си, че самата тя се чувства добре и е смела да заспива самичка вече :) Много съм горда с нея, след ужасите които преживяхме преди всеки път като стане време за сън.
Ама вече е малка хутруша, сега я гледам, давам и бисквита и първото нещо което се прави е да се даде на кучето :Х Кучето облизва за секунди, опитва се да я открадне, ама нашата стиска до край, удари го по главата, и за секунди се вкарва в устата, на мен направо зле ми става.
Сега много и харесва да ми яде цветята....е колко се карах, крещях, на 6 пъти се давихме с листа, защото в къщи саксиите ги прибрах, ама в градината как да прибера растенията и  само да се обърна и вече откъснала листо от градината и го е глътнала..та така вече 6 пъти вадихме листа от гърлото....Тя просто е дете което живее за храна...незнам как го е придобила този навик и приемам всякакви съвети, но наистина имам твърд режим за хранене по часов, 12кг сме на 11м....меко казано закръгленки :) То само да види, че ям, пищи като на умряло, всеедно не е яло с години, всичко се яде...давам и лимони, тя ги яде...буквално всичко яде и по цял ден само храна се търси...давам спанаци, броколита, комбинации ужасни, всичко се яде...щом е храна... Малко се отплеснах, сори :) Знам, че има жени които ще кажат "Ех моето поне малко да хапваше", ама то нито една крайност не е нормална...Нито моята, нито тази в която пък нищо не ядът  :?

Блу Мерси, ние я минахме вече, даже се къпахме днес :)
« Последна редакция: Март 29, 2013, 01:41:19 am от Krisi88 »


*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #283 -: Март 29, 2013, 02:02:22 am »
Хех, Криси, аз все се успокоявам с думите на един приятел, дето има 4 деца - винаги има по нещо, ама сега е по-леко. Почакай да видиш как е в пубертета :lol: Щом той се е справил с 4, трябва и ние да успеем някак :wink:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #284 -: Март 29, 2013, 02:15:30 am »
Криси, нека си хапва детето! Като проходи, ще спре да качва. Не се тормози излишно, моля ти се! Че както синът ми изпиваше млякото буквално за минута, момата по-костелив орех идва. Не е много по яденето. Баща й си мисли, че затова трябвало да я захранвам. Да, бе. Тогава хептен ще се закучат нещата.
Мен мъжът ми ме вбесява с мрънкане. Дори не си вдигаме скандали като нормалните хора, обаче това жалване, мрънкане и оплакване направо могат да ме побъркат.  :x  И хем знам, че се жалне и забрави след пет минути, а аз се тормозя.  Добре, че не е твърде често, че няма да се разберем така.

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #285 -: Март 29, 2013, 07:46:58 am »
Аз имам своите моменти на съмнение относно справянето,
но не искам това което споделям тук да се приема като оплакване!
Много ценно е това да прочетеш за другите и техните тревоги
и похватите които всеки от нас прилага, но не бива да забравяме, че всяка възраст
е изпъстрена с много нови реакции и изживявания, за които няма как да предполагаме.
Децата са много различни и това е водещото при мен в отношенията ми с тях.
Макар да осъзнавам, че може би най-важното е да сваля напрежението,
да спра да се самонаблюдавам и критикувам, а това децата с наивитета си най-добре умеят.
С две думи те са ми учителите.

Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #286 -: Март 29, 2013, 08:10:55 am »
Ех , Криси , много ти се зарадвах ,че вече малката заспива сама .
Браво ! Значи е имало ефект .
И ние си хапваме добре и сме лекооо закръглени , но не ще да си бута само примерно бишкотите сама в устата. Опитвам да я науча да ги ръфа уж заради зъбките ,ама нъц . Само ръцете признава . :D
В тая връзка се чудя как аджеба ще й давам попара като се събуди ,като тя веднага иска да яде и освен да се храним по пижама. :)
« Последна редакция: Март 29, 2013, 08:14:53 am от Дидомира »
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #287 -: Март 29, 2013, 10:24:36 am »
Криси, нека си хапва детето! Като проходи, ще спре да качва. Не се тормози излишно, моля ти се!
Блу аз да ти кажа не се притеснявам за килограми въобще, аз съм виждала дечица с тройни брадички на 6м, а после на 18м като струни слабички :) Ясно ми е, че ще се издължи тепърва, мен ме притеснява това, че живота и се върти около хранене  :? Четох някъде из форума, много хубав пост на Др Бърди за храненето на детето, та там, из много полезна инфо, той обясняваше, че какъвто начин на хранене изградиш на детето до 12м, ще му остане за цял живот, после няма как да му промениш навиците. Ние сме на прага вече, а при нея всичко опира до храна. Тя преяжда направо, повръща от преяждане и пак види ли някаква храна на масата или някой да яде- край! Пищи се и се реве докато не го вземе. Взима портокали от масата и започва да ги яде директно с кората  8O Направо ще кажеш "това дете никога не е яло"  :lol: Пред нея въобще не можеш да ядеш, трябва да се криеш, защото иска от твоето.

Дидомира при нас бишкотите са любими  :lol: Аз вече не купувам даже от тях, че дам ли една като свърши и се оревава света за още :) Сега банан давам, ябълка, нещо по-полезничко  :lol:


*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #288 -: Март 29, 2013, 12:23:26 pm »
Мише, що бе, всички сме хора, дори и да се оплачеш, това не те прави по-лош човек или по-малко майка. Случва се. Не всичко сме предвидили, не всичко става така, както го мислим. Аз си мислех - ето на, знам на теория как се получава всичко, нали все пак това съм учила. Да, ама не :lol: Моите деца ми разказаха играта и ми обясниха, че аз може на теория да го знам, ама практиката е друга. И просто зарязах всичко, което съм учила, чела и представяла и карам по усет. В крайна сметка се оказа, че децата ме водят и аз по тях се нагаждам. И ще бъде трудно, и ще бъде забавно, няма да е по правилата, но пък можем да намерим нови такива.
А и ние не сме богове, в крайна сметка, имаме право от време на време да сме изморени :wink:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #289 -: Март 29, 2013, 13:08:58 pm »
Гане, като прочетох за Мила, направо се успокоих, Стефан е същата картинка, само му слагаш крещенето, тропането и гнева и се получава :)

Обожава да тормози Елена, ако не стане това което той иска, примерно да играят на динозаври. На нея милата и е омръзнало, но като му каже "НЕ" и той изпада в истерия и тя в крайна сметка се съгласява. Избутва я за да е първи. Решава, че той иска да седне точно еди къде си и ако тя е там я блъска за да се махне. Изобщо - красота... Вземам да си мисля, че е защото е второ дете. Трудно ми е да погледна от тази гледна точка защото аз самата съм първо дете и някога много мразех фразите от типа "дай му го той е по малък" или "отстъпи му ти си по голяма" които мама употребяваше и все си виках аз ако имам деца никога няма да казвам така на по голямото, е ела ме виж не викам ли така на Елена, само и само да има МИР. Сега разбирам майка ми...

А за крещенето, на моменти крещя, на моменти и аз нямам сили и нерви и се опитвам да изляза за да се укротим взаимно, само че дребната гадинка ме преследва и се опитва да ме убеди в правото си повтаряйки едно и също или искайки нещо което в момента не може да получи...

Все ще се оправим, ама трябва постоянно да седя нащрек и да дебна кое може да го ядоса и по лошото е, че като тръгна да го успокоявам, Ели или Никола, обикновено са наблизо да сипват масло в огъня. Елена пък е почнала постоянно да анализира Стефан. Примерно, "той не иска да си изяде яденето, за да можел първи да получи десерт" и разни от сорта, като това го казва пред него и той почва да се сърди, че не било така... Ох, и това всичкото е при положение, че вечер имаме около 3 часа и половина заедно...


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #290 -: Март 29, 2013, 13:56:39 pm »
Пишеш "да съм нащрек и да дебна кое може да го ядоса" - може би това трябва да промениш. Отпусни си и просто когато избухне, се старай да не му обръщаш чак такова голямо внимание. Ако не се е наранил напр. защо е нужно всеки път да го успокояваш, както обясняваш, че правиш.Не е ли по-добре да му кажеш, че ще поговорите, след като се успокои. Така ако има нужда да обсъдите нещо, което го е ядосало и накарало да избухне, сам ще си наложи да спре изблиците, за му отделиш тогава време да говорите,
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #291 -: Март 29, 2013, 14:22:46 pm »
Пишеш "да съм нащрек и да дебна кое може да го ядоса" - може би това трябва да промениш. Отпусни си и просто когато избухне, се старай да не му обръщаш чак такова голямо внимание. Ако не се е наранил напр. защо е нужно всеки път да го успокояваш, както обясняваш, че правиш.Не е ли по-добре да му кажеш, че ще поговорите, след като се успокои. Така ако има нужда да обсъдите нещо, което го е ядосало и накарало да избухне, сам ще си наложи да спре изблиците, за му отделиш тогава време да говорите,

подкрепям!
Слава богу при нас го няма това, което описвате, или поне не в такава степен. За сега много се обичат двете и по скоро са добър отбор от колкото два вечно воюващи лагера. Но елена е доста своенравна и доста често ни се сърдим, на мен или на баща си като не стане на нейното. Няма нервни и гневни изблици, но има неспирни реплики от нейна страна колко сме лоши и т.н. абе с две думи е малка царица на това да извърта нещата и колко видиш ли тя е права. чак на моменти се учудвам, че може 4 годишния й мозък да изкара такава сложна логика, но факт, доводите й са винаги аргументирани :lol:
Та за какво тръгнах да пиша. Когато имаме такива случки просто й казвам да бъде така добра и да си отиде в детската стая, защото аз не желая да я слушам да ми обяснява колко съм лоша и подобни и като й мине да дойде да си поговорим. Ами за сега работи, точно след 30 сек. й е минало :lol:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #292 -: Март 29, 2013, 14:27:06 pm »
О, Гери, при нас има тропане с крака, затръшкане на врати, изблици на гняв и хвърляне на разни неща, ревове.. Изобщо пълна гама от емоции. Аз от скоро при реване я церя така - оо, като ревеш не чувам какво имаш да ми кажеш, не разбирам какво искаш и обикновено бързо спира рева. Тръшкането - оо, като се тръшкаш не мога да ти обърна внимание, не мога да ти дам каквото искаш. При игри - ако се карат и не могат да се разберат - спирам играта и на двамата, пускам им филм, да се укротят. Обикновено Алекс отстъпва, обаче аз гледам да не прекалявам с - дай й го, за да има мир. Ако нещо е спорно - вземам го и на двамата. Общо взето опитвам да съм справедлива и да го регулирам по някакъв начин, но в интерес на истината особено с Мила ми е доста трудно. Вече ме е страх да ги оставя сами за малко в стаята, че задължително докато ми видят гърба и тя го е ударила за нещо :?
Стефи, имаш деца от един пол, нормално е да са по-скоро тийм, отколкото нещо друго :)
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #293 -: Март 29, 2013, 14:32:49 pm »
Гане, защо мислиш така?
аз никъде не съм прочела нищо по въпроса доказващо тази теория :wink:

на времето имахме приятелско семейство с две дъщери на нашата възраст, разликата им беше 2-3г., е вярвай ми, нямаше такова чудо, ние с брат не се биехме толкова. И истината е че никога не станаха близки, и сега вече големи жени.

така че изобщо не мисля, че в случая половете имат някакво значение, по скоро пак стига до това че всички деца са различни и няма единен подход.
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #294 -: Март 29, 2013, 14:35:42 pm »
Хич не е така Гане.Ние сме две сестри, разлика 4 години и 1 месец.Биехме се всеки ден, понякога и по два пъти на ден.Как се дънехме, какъв бой се биехме, ужас.Сестр ми ме портеше пред нашите, аз ходех да я бия, после наказваха и двете и така един затворен кръг без изход.Накрая пораснахме.Сега сме приятелки, търсим се, помага ме си.Но как са издържали майка и татко като бяхме малки за мен е тайна.

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #295 -: Март 29, 2013, 14:39:36 pm »
Не знам, не се наемам да споря, то за всеки случай сигурно има теория :D Просто като че ли понякога като са от един пол са по-добре нещата. А може просто периодите им да са такива. Знам ли и аз, ама тия периоди ще ме побъркат :?
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #296 -: Март 29, 2013, 14:41:33 pm »
Хич не е така Гане.Ние сме две сестри, разлика 4 години и 1 месец.Биехме се всеки ден, понякога и по два пъти на ден.Как се дънехме, какъв бой се биехме, ужас.Сестр ми ме портеше пред нашите, аз ходех да я бия, после наказваха и двете и така един затворен кръг без изход.Накрая пораснахме.Сега сме приятелки, търсим се, помага ме си.Но как са издържали майка и татко като бяхме малки за мен е тайна.
Боже, все едно мен и сестра ми описваш, нашата разлика е 3,5г.  :lol: :lol: Ама точно! Спуквах я от бой, после ми ставаше мъчно, ама не и признавах. Много я и защитавах от по-големите обаче, биех се с тях заради нея..Бе бой да има! :lol: И един ден до като я биех профилактично  :lol: , тя като се извъртя и като ми лепна един, направо ми отвя главата.  :lol: Пък то...оказа се, пораснала била... :wink: Но сега душа давам за нея, тя за мене също.  :)
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #297 -: Март 29, 2013, 14:54:01 pm »
Точно всички деца са различни.Имахме приятелско семейство момче и момиче.Ми няма да ви казвам колко се разбираха.Е биеха се, но не колкото нас.Майка ми не искаше да излиза с нас по центъра, че по пътя до там ние успявахме да се сбием и разсърдим, после тя ни пошляпваше, накрая ходехме и двете сърдити до нея.

Буболина, наистина и аз я защитавах като пораснахме малко.Много я пазех от по-големите.А тя винаги е била по-силна физически от мен, но го осъзна по-късно и слава богу, че щеше да ме остави да я бия ама друг път.

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #298 -: Март 29, 2013, 15:16:24 pm »
Пишеш "да съм нащрек и да дебна кое може да го ядоса" - може би това трябва да промениш. Отпусни си и просто когато избухне, се старай да не му обръщаш чак такова голямо внимание. Ако не се е наранил напр. защо е нужно всеки път да го успокояваш, както обясняваш, че правиш.Не е ли по-добре да му кажеш, че ще поговорите, след като се успокои. Така ако има нужда да обсъдите нещо, което го е ядосало и накарало да избухне, сам ще си наложи да спре изблиците, за му отделиш тогава време да говорите,

Мисля, че вече съм го пробвала това, то какво ли не съм пробвала... Ще пробвам пак, но ситуацията е все едно да кажа нещо или да обясня нещо на зациклила грамофонна плоча, като грамофона е закачен за мен и няма опция да го махна. Ако кажа, че не искам да говоря с него докато се успокои, след което млъквам и не му обръщам внимание той седи до мен и повтаря нещото и като види, че не отговарям зацикля, на "мамо искам да говориш с мен". Ако тръгна да излизам от стаята върви подир мен и намила. Някой път се тръшва на земята и там си седи и си мрънка докато му мине. Една вечер стоя 40 минути с яке и ботуши седнал в коридора, мрънкайки и викайки, защото аз съм трябвало да нося неговата раница с динозаврите. През това време аз си стоях в кухнята или го подминавах ако се наложеше да мина през коридора, не съм се нервирала, не ми беше спешно да се съблече и да влезе и пак му трябваха 40 минути да се самоуспокои.

И аз вземам нещото за което се карат, но тогава ревва Елена, а Стефан е доволен, защото той е на принципа "аз не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле". Гледам да съм справедлива, но понякога карам Ели да отстъпва. В крайна сметка отстъпването и толерантността не са лоши неща и е добре да се научи на тях.

Колкото до разликата в половете, аз се разбирах добре с брат ми не сме се били. Разликата ни е 2,5 години. Аз измислях основно игрите, но много играехме навън в двора, а и живеехме в къща и беше доста по широко, макар да спяхме в една стая с родителите ни до като не станах на 10, после си имахме и собствена стая.


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #299 -: Март 29, 2013, 16:52:34 pm »
Ние с брат ми се карахме непрекъснато, биехме се ежедневно, но имаме много силна връзка и много го обичам. Разликата ни е 5г, аз съм по-голямата. Няма връзка м-у боя и любовта по-късно  :lol: Не се тревожете.