www.zachatie.org

Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: Krisi08 в Февруари 13, 2013, 01:01:02 am

Титла: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 13, 2013, 01:01:02 am
Ето каква хубава работа свърши щерка ми днес....Направо незнам, да рева ли....Подарък от мъжа ми, няма и 4 месеца,.,
Как се справяте в такива ситуации..?.Аз просто бях бясна, ама замълчах, ясно ми е че е малка, но тази "игра", в която всичко се хвърля на земята и се чупи, минава всякакви граници....

Мисля, че повечето от нас  минават през подобни ситуации, ще е добре ако можем да споделим как да не си хабим нервите и как да не крещим на децата, и най-вече как ДА се контролираме  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: cygnus в Февруари 13, 2013, 01:13:01 am
Нов дисплей и после по-високо място да не го стига.
А за твоите нерви - не ги хаби за неща, които може да си купиш пак. Прекалено е изнервен животът да се хабим за разни предмети.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 13, 2013, 01:14:42 am
покрито мляко котки не го лочат. след като знаеш, че хвърля - дръж ценните и опасните предмети извън обсега. и няма да си създаваш нервни тръпки.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 13, 2013, 01:18:06 am
Нов дисплей и после по-високо място да не го стига.
А за твоите нерви - не ги хаби за неща, които може да си купиш пак. Много е кратък животът да се хабим за разни предмети.
Да, напълно съм съгласна....обаче тази тема ми се иска да не бъде именно за айфона, а как именно да се контролираме, как да бъдем адекватни родители.....незнам, поне на мен постоянно ми се случва да си изпускам нервите и ми се иска като родител да не го правя.....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 13, 2013, 01:18:25 am
Никак не можеш да ги контролираш нервите, просто ще си бъдеш изнервена оттук насетне.  :lol:

Аз като цяло съм спокоен човек. Разбира се че не ми е приятно вещите ми да бъдат чупени и повреждани, но и да се случи - не ме избива на бяс, ако имам с какво да заменя. Дани в интерес на истината пипа всичко, но винаги е бил внимателен и не съм имала подобни щети. Наскоро си поигра със зарядното на лаптопа ми, на който аз пък унищожих батерията, а и двете неща искат доста време за доставка и подмяна, та се изнервих че може да остана без лаптоп в един момент... Което наложи да си закупя нов, ама - няма лошо.

Това, за което аз съжалявам лично при отглеждането на сина си и считам за грешка към настоящия момент - е именно безкрайната ми толерантност към него, настроенията, нуждите му и това, че се превърнах в "килимче" по което да си се разхожда както му щукне. Та нерви имам по тази причина аз, но сама съм си виновна за ситуацията. Ако го нямаше този момент - щях да съм почти същия човек, като преди детето.

Виковете не помагат мисля, ама аз и не викам много. Ако ме избие съвсем - мърдам в друга стая, или беснея наум да се разтоваря малко от малко. Напоследък се случва да му се скарам, но вече е на възраст в която разбира и какво му казвам и какво е направил и защо ми е такъв тона... При малко бебе това просто няма ефект, най-много да се разстрои приемайки поведението ти за неадекватно. Обясненията също са абсолютно безполезни, защото и тях не разбира, но ако ти се занимава - обяснявай до посиняване. И това може да е метод за избиване на напрежениет - не знам.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 13, 2013, 01:26:00 am
покрито мляко котки не го лочат. след като знаеш, че хвърля - дръж ценните и опасните предмети извън обсега. и няма да си създаваш нервни тръпки.

Абсолютно съгласна....честно като го видях счупен и първата мисъл ми беше, че аз съм виновна, че съм го дала.....Не съм обвинила детето....обаче тази ситуация ми напомня на други и така :) Обаче пак ме тормози едно,,,как да се контролирам, как да бъда по-добра майка, как да не си изпускам нервите?

jbrul и при мен е същият проблем - безкрайна толерантност. Мъжа ми тръгва на работа в 6 и се прибира в 21...аз работя и гледам детето и просто виждам на моменти как нервите просто не ми издържат. За съжаление, майка ми е такава, и за това ужасът в живота ми е да не бъда майка ми. Не искам да крещя,не иска да съм груба.... И така. Искам да се контролирам и да съм мила :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 13, 2013, 02:20:22 am
Ами какво да ти кажа, освен че те разбирам. Ама и да те разбирам - знам, че не помага. Аз имам спокойна и мила майка т.е. страхове, че ще повторя ужасен родителски модел на поведение - нямам. Имам от другите - че няма да постигна това, което майка ми е успяла, а ми се ще да мога.

Когато синът ми беше съвсем малък и се оказа от неспящите и взех да се бъгвам яко, хората с опит ми казваха: "Това е период, ще мине спокойно". Което аз с пачия си акъл си превеждах като" "ще мине и ще стане по-добре после". В един момент, независимо от издевателствата на малкия над моята психика и физика - винаги чувах как това и онова било период, било си нормално, трябвало да го изтърпя просто...и си търпях. Хайде да не се меся, да не го насилвам, да не го травмирам нещо, за кой да е негов каприз - винаги има поне 3 научни обосновки как то не е каприз, или инат, а жизнена нужда и а не я задоволя - я е трвамиран за цял живот после. Смея ли?  :lol:
И сега си имам един малък тиранин у дома. Вече достатъчно голям, разумен и разбиращ какво прави и какво аз казвам, за да забележа че си прави каквото му изнася на него, ако и да ме разбира добре. Защото откакто се е родил - той друго освен да му се угажда на всичките там уж "жизненоважни нужди" - не е виждал просто. И вината не е негова, моя си е. За него жизненоважно е например да ме вдигне и да настоява да надуя 15-и поред балон, ако и вече 14 да се търкалят из стаята и реално погледанто - за него това може да си е важно. Разликата я виждам аз само. Че нуждата му от гушкане и АМ на 6 месеца е едно, а поредният му каприз от скука, или защото така му било кеф сега - съвсем друго нещо, само че няма как да му я обясня и покажа тази разлика. Той счита, че на коя да е негова нужда трябва незабавно да се откликва и то безпрекословно, защото аз така съм си го научила.

В крайна сметка, нетипично за мен взех да имам нервни изблици и стават все по-чести и все по-трудно ги удържам. Не мисля, че в безкрайното търпение, угаждане и задоволяване на всякакви нужди е истината, поне от моя си личен опит. Ако сега имах шанс да се върна година назад - бих опитала да се наложа за някои неща, да въведа известен порядък в ежедневието ни, да поставя някякви граници за едно, или друго, което мисля - би било от полза не само за мен, а и за него. Само дето времето никой не може да го върне, а натрупаните през него "лоши навици" - все по-трудно да се променят в бъдеще. Та освен да ти кажа "не прави като мен" - друго смислено май не мога.

Държа да подчертая, че не давам съвети в момента, а само си споделям личния опит и изводи от него, които всеки е свободен да тълкува както намери за добре. Не искам поста ми да става повод за лют спор на тема "теории за отглеждане и възпитание на деца".
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 13, 2013, 10:15:15 am
Jbrul Тя майка ми не е била чак ужасна, но просто нямаше никакво търпение спрямо мен и това 100% ми се е отразило, защото никой не ме е научил как да бъда търпелива. Поне го осъзнавам и мисля, че е крачка към нещо по-добро  :D

Иначе съм абсолютно съгласна, на мен ми е пределно ясно, че тя е много малка още и че ще има още хиляди счупени, скъсани, надраскани неща. Просто разбирам, че именно от сега, както и създавам навици на хранене, спане, миене на зъби, така и аз ще трябва да изградя свои навици, които после трудно ще се пречупят или премахнат.

Постоянно се сещам за предаването Supernanny и за Jo Frost ако сте го гледали, където Джо ходи да помага на семейства, които са отчаяни вече и винаги съм се чудила "Божееее какви са тия хора, как са стигнали до там!?!", ама сега разбирам че не е толкова трудно  :D :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Февруари 13, 2013, 10:22:22 am
Криси, ако някой ти каже, че не е имал моменти на изнервяне до степен бяс спрямо каквато и да е постъпка на детето си, не му вярвай, няма такъв... :lol:

Само ще ти кажа, че рецепта няма, просто детето е много малко още, с времето ще свикнеш и сама ще стигнеш до извода, че не бива да се нервиш за много от нещата за които си го правила в началото. времето учи, както и децата на търпение, поне мен ме научиха :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Февруари 13, 2013, 10:30:54 am
Дъщеря ми, когато беше по-малка, ми казваше: " Мамооо, защо очакваш да мисля и да се държа като теб? Аз съм дете!"



Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: cygnus в Февруари 13, 2013, 12:04:58 pm
Дъщеря ми, когато беше по-малка, ми казваше: " Мамооо, защо очакваш да мисля и да се държа като теб? Аз съм дете!"





Да, на моменти си мисля, че са с много по-правилна преценка от нас.

Напълно съм съгласна със Стефи. С времето се учим от тях.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 13, 2013, 12:28:44 pm
Криси, не мога да ти кажа как да запазваш самообладание, но пък чакам и аз да прочета- ще ми е полезно. Все по-трудно се владея и аз, по принцип характера ми е такъв и мъжа ми постоянно ми говори как не може толкова малко дете да ме изнервя.. Хе хе.. както казваш ти, някак си цял ден сама с него от 6-18ч (в моя случай) е достатъчно условие да е ВЪЗМОЖНО да се поизнервя.
Но разбирам, че файда няма никаква. То просто не разбира, няма смисъл да го изнервям и него. Но пък ядосам ли се, това го разбира и определено се започва правенето напук. Така че става по-лошо.
Още малко го чакам да порастне, да съм сигурна, че разбира какво му говоря и тогава вече знам, че и методите ще са други. Но сега е изгубена каузата, при теб също- мънички сте.
Жбрул хубаво те е посъветвала да не прекаляваш с угажданията. Стисни зъби, говори, не крещи.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sia в Февруари 13, 2013, 12:44:07 pm
Аз също не успявам понякога да се контролирам. И като си се знам, а и като бях чела, че децата трябва да чуват възможно най-малко думата "Не", наблегнах на превенцията.
Т.е. това за което говори и Джам.

Дете на 9 месеца не пази нищо, нито вещи, нито себе си. Ние сме тези, които трябва да ги опазваме - децата и вещите на които държим.
Моето решение беше следното: Обезопасих шкафове, ръбове, махнах всичко, което е на една детска ръка разстояние, както и тези неща, които са на високо, но ако се разлюлее например етажерка, като паднат няма да се счупят или да наранят някого. Осигурих подходящи за възрастта играчки и книжки. Не е имала достъп до лаптопи, айподи и прочие тамагочита.
Това определено помага. И непривързването към вещи също.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 13, 2013, 12:52:34 pm
Криси, мисля че, поне до 1 годинка, повечето неща при тях са на основата на нуждите и игрите. Имаме едно приятелско семейство, чието детенце на 2 годинки прави големи бели и чупи всяка играчка, която му е подарена - аз го наричам "Бам-Бам", че ми напомня за сем. Флинстоун :))) И, когато ни идват на гости, прибирам всички играчки на бебо, които са чупливи или може да се използват за чупене на телевизор например - оставям само плюшките и другите подобни, като надуваемите, които с кеф блъска в земята, хвърля им се отгоре, рита във всички посоки и цели обкръжаващите хора, предмети и техника. Много й съчувствам, а милото винаги е в потрес.... :))) Но, въпрос на характер, това сега му харесва и няма начин да го спрат просто. И бой ли нямаше и викове ли, НИЩО не е в състояние в момента да го отучи от това. Ясно е, че с времето ще мине, но в момента им е доста тежко. След много нерви, тя просто осъзна това и вече не се ядосва прекомерно, а го оставя с подходящите играчки и в подходяща обстановка, да си вилнее. Има периоди, които ще отминат...
Според мен, важното е детето да не се издига на пиадестал, а да осъзнава от малко, че и другите имат потребности. Лесно да се каже, но трудно да се изпълни. Бебо все искаше да го нося на ръце и да смучи биба, но като ме хвана два дни разстройство наскоро и нямаше как да го държа постоянно, след доста рев и кривене просто се зае да си играе сам :) Чудничко!!! :)))

Както каза и sia: "И непривързването към вещи също." - точно. Сега си взех един телефон на старо (дадох моя на милото, че неговия се счупи) за да избегна конфликтни ситуации, който и да го счупи, ще ми е все едно, че даже може и да се зарадвам ;)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Maxi в Февруари 13, 2013, 14:21:46 pm
Аз по принцип съм спокоен човек, но и моите нерви доста пъти са били поставяни на изпитание.... :D
След дълго нагаждане установих някои правила и сега не се ядосвам за глупости...Например
- децата трябва да имат режим на игра, спане, хранене /защото са двама, не защото съм привърженик на режима :D/ Това улеснява мен и дава относителна сигурност на тях, а с времето вече сами знаят какво следва за деня....
- всичко, което е опасно за тях, е скрито и каквото може е обезопасено
- като скучаят правят повече бели, затова гледам да ги занимавам с каквото се сетя за момента - например давам им домашен пластелин, садим цветя, подреждат, къпят плюшките, играем на кон /мама е коня/ или правим гимнастика ....
- и накрая вярвам, че най-важното е да сме здрави, а всичко останало може да се купи...така че за счупени неща не се ядосвам
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 13, 2013, 14:39:59 pm
Относно "периодите на децата", моичкият поне няма "излизане от период", има само "влизане в още един период" т.е. става още по-весело. :lol:

Първо приспивах и не го оставях сам, защото рефлукс, защото е малък, защото не може да каже защо реве, защото да не го насилвам да спи в кошарата, все пак малко бебе не може да си каже защо реве и от какво му е криво, да не се чувства отхвърлен от мама, несигурен и пр. Понастоящем - имам дете, което си отваря хладилника, избира си ядене и се самообслужва, но не желае да спи нито само, нито в легло различно от моето. И не просто претенции да е в моето легло, а задължително трябва и аз да съм там, приспивам всеки път по 40 мин. и в момента в който се измъкна и усети, че ме няма - взима си партакешите и пристига там където съм аз. Нито реве, нито пищи, нито си мисли, че е оставен сам и мен ме няма у дома, че да е притеснен - напротив. Идеално знае, че съм в съседната стая и просто идва там и ме поставя в следното положение. Или ще седи да се цъкли до сред нощ, понеже аз не съм си легнала /което хич не е полезно за него/, или просто ще трябва и аз да си легна, ако искам и той да спи. Няма средно. Няма и никакви изгледи да размисли по този въпрос точно - баш напротив. Все по-лошо става, защото доскоро поне се навиваше да иде да си легне с майка ми, ако тя е минала през нас, а сега - не. Може с майка ми, ама трябва И аз да ида. Снощи пак пореден цирк по въпроса и поредно заспиване в 12.30 с хиляда кандърми. Освен това сега е решил, че няма да спи в спалнята, а на дивана в хола. Какво ли не опитвах вече. Загасям всичко, обличам си пижама и аз, водя го в спалнята - изобщо пълна демонстрация, че лягаме и двамата и край на купона. Е, ако е решил друго - просто става, отива до вратата и се настоява да отидем оттатък и това е. Десет пъти връщам в леглото, уговарям, гушкам, правя се на заспала, на умряла - цъ. Ръчка, бута, говори ми и си знае неговото. Ами след един час такива изпълнения, не се изнервям, ами ми идва направо да го стисна за тънкото вратле  :lol: и накрая се предавам и става на неговата. Каква ми е алтернативата? Да крещя, да ударя, да го заключа в спалнята и да го принудя да стои там и да реве докато гибердяса и заспи от изтощение? И това не е вариант.
Ако се бях "прежалила" докато все още беше по-малък и поне от кошарата не можеше да се изнизва и бях изтърпяла седмица-две ревове и сценки, ама да разбере, че там се спи - сега да ги нямам тези ядове си мисля. Ама аз тогава - не. То му било период, то било имало нужди, то не можело така...е сега "да ми е честито" нали.

По същия начин и за други негови "прекрасни навици" се разви ситуацията и наистина не знам до дете ли е, или просто аз ги обърках много нещата, но в крайна сметка резултатът е плачевен за моите нерви. В добавка, като си го гледам сама 24/7 и в тези 24 часа, или е буден и качен на главата ми, или съм принудена да си легна с него, само и само да спи т.е. нямам една минута, в която да бъда "оставена насаме със себе си" и да релаксирам, чак ми е чудно как още не съм взела да му крещя и да го шамаросвам.  :lol: В крайна сметка, от тази ситуация и самото дете не печели нищо, с майка дето си е захапала нервите между зъбите през поне половината денонощие и се чуди как да не избухне.
Единственият момент, в който не ме е яхнал и не ме дърпа за нещо е ако пиша на компа, защото му е интересно как мърдат разни неща по монитора, но задължително е насаден в мен, или до мен и ми бърбори. Ако не му отговоря веднага - дърпа ме, хваща ми главата и дърпа докато се обърна към него и няма отказване. Той няма и бегла идея, че аз съм отделен човек, а не някакъв негов придатък, длъжен да угажда за всичко и да го обслужва, за което както вече казах - вината изобщо не е негова.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: midge в Февруари 13, 2013, 14:50:13 pm
И аз в отбора на Jbrul. Определено не става по-добре с времето. Ще вземе да се окаже вярно, че е трябвало да бием дупенце, за да не бием дупище (образно това, да не сезирате сега "закрила на детето")
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 13, 2013, 15:05:40 pm
Елфи Много добре ти го е казала дъщеря ти :)

Аз не страдам по самия телефон, просто ми се струваше ако беше станало сутринта, нямаше да реагирам така, ама вечер в края на деня, вече след 10 часа гледане на дете... Вярвайте ми, купили сме всички видове играчки, обаче на нея и е най-интересно това което аз държа, телефон, лап топ, вилица, нож и т.н. Види ли че говоря по телефона направо ми го дърпа от ръцете докато говоря... Така и стана белята.

Относно "периодите на децата", моичкият поне няма "излизане от период", има само "влизане в още един период" т.е. става още по-весело. :lol:

Първо приспивах и не го оставях сам, защото рефлукс, защото е малък, защото не може да каже защо реве, защото да не го насилвам да спи в кошарата, все пак малко бебе не може да си каже защо реве и от какво му е криво, да не се чувства отхвърлен от мама, несигурен и пр.

Jbrul Това всеедно аз съм го писала....едно към едно...Моето дете за 9м веднъж не е заспало само, само я дундуркаме с баща и по 30-40мин и до преди да прочета поста ти мислих, че като порастне още малко сама ще започне да заспива... Но, май няма да е така...

Много ми е трудно да намеря средата, защото сега "работя" върху себе си и се опитвам дане се изнервям и да не крещя за нищо. Ония ден на площадката дъщеря ми лази, супер интересно и е, аз много и се радвах и изведнъж идва едно момченце на 2 години започна и то да лази след нея, някаква игра се получаваше. Изведнъж това дете се обръща към моето, хваща я с всичка сила за двете бузи и супер злобно я издира и бута на цимента. Вдигам я, лицето и е в кръв, тя реве ужасно, сърцето ми щеше да се пръсне. Таква агресия изпитах към това дете и майка му, обаче нищо не казах, защото сега нали съм против крещенето....тръгнах си и цяла нощ не съм спала, правих планове какво ще и кажа следващия път като я видя, виних се че нищо не съм казала   :o Вие как бихте реагирали в подобна ситуация, ако беше вашето дете? Цялото и лице е още в рани и всеки път като ги видя се чудя каква е правилната реакция в такава ситуация...Нормално е да му каже нещо поне, да се извинят...
И точно това е, че в желанието си да съм по-толерантна ставам мекушава и не мисля трезво...

Ако някой модератор прецени, може да премести темата на друго място, ако това не е подходящо  :wink:

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: misskapriss в Февруари 13, 2013, 15:28:00 pm
Моят син е на година и седем месеца. Като цяло е добро дете. Заиграва се, гледа си книжките, гледа филмчета, успявам да сготвя докато е буден и т.е. Като цяло е добро дете до момента, в който не реши, че задължително иска нещо и ако не го получи пада на земята, прави мостове, гърчи се, бърка си в гърлото да повръща и прочие... Тогава затварям очи за минута и броя до 20. Не го ли направя, мога да го смажа от бой, без да преувеличавам. Може да звучи леко глуповато, но на мен много ми помага. Пробвай!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: misi в Февруари 13, 2013, 15:41:27 pm
Криси, а майката на въпросното дете как реагира?

И на нас ни се е случвало подобно нещо, едно дете както си кара камиончето слиза от него, затичва се към Жорко, и му заби един шамар, ама толкова силен, че Жорко падна на земята и бузата му почервеня и естествено се разплака. Майката на детето се затича и удари същия шамар на нейното. Аз също не знаех какво да кажа, а и побързах да отдалеча Жорко от въпросното дете (около 2 годишно). Оттогава сме се срещали пак и това дете си е агресивно към всички други - бута ги, удря ги, дори в един детски център бабата го беше заградила в единия ъгъл и не допускаше никой до него. Тогава се заговорихме и попитах защо е толкова агресивен малкия, бабата ми отвърна, че едно дете го е набило и оттогава е такъв. Сега просто ги избягвам като ги видя.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Maxi в Февруари 13, 2013, 16:01:02 pm
Сега да не си помислите, че моите деца са супер послушни :D
JBrul то това със заспиването е като при нас....но вече не се ядосвам. :D Като бяха бебета спяха сами във леглата си, от както махнах решетките спим четиримата на едно легло. Задължително трябва вечер да сме четиримата легнали, за да заспят, но аз пък си лягам рано и сутрин ставам преди тях и така намерих време за себе си. Или ставам като заспят /те си лягат към 9 ч/....въпрос на организация.
А за белите - до момента всички стени на височина "едно дете върху стол" са нарисувани или изкъртени по ъглите, миналата седмица напълниха пералнята със стотинки в отделението за прах, защото била касичка, преди време за секунди ги изтървах от поглед и се качиха на стол пред мивката, застанали двамата и пълнят чаши с вода и изливат по земята, ей такива едни неща ежедневно има....но разбрах че и да се ядосвам няма смисъл. Обяснявам до посиняване, пошляпвам ако е животозастрашаващо и така до следващия път....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: misi в Февруари 13, 2013, 16:03:46 pm
Като цяло е добро дете до момента, в който не реши, че задължително иска нещо и ако не го получи пада на земята, прави мостове...

И при нас е така, но от скоро го оставям на пода (само гледам дали като се тръшне назад няма да се удари) и продължавам да си върша работата или си говорим с баща му все едно, че не го забелязваме или излизам от стаята, така реването трае няколко секунди, става и идва при нас все едно, че нищо не се е случило.

Относно предметите, които са така интересни - телефон, дистанционно, лаптоп. Аз имах теория, че ако му позволявам от време на време да играе с дистанционното постепенно ще загуби интерес, да ама НЕ. Дистанционното беше хвърляно, лапано и т.н. От около три/четири месеца дистанционното е абсолютно забранено и при всеки опит да го вземе му казвахме НЕ и му го взимахме. Сега то стои на масата, а Жорко дори да може да го вземе не го прави. Същото е и с телефона. Мисля, че трябва да има правила и те да се спазват стриктно. Ние имаме много малко неща, на които казваме НЕ, но го казваме всеки път, за да се затвърди и да се знае. Иначе като дойде бабата тя на всичко казва НЕ, което аз не одобрявам - НЕ гледай ТВ, НЕ скачай на дивана, НЕ лапай това, НЕ стъпвай върху камиончето, Не отваряй шкафа и т.н. Все неща, които той прави ежедневно и знае, че като ги прави аз не го спирам.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 13, 2013, 16:36:47 pm
Сега да не си помислите, че моите деца са супер послушни :D
Е, сега да не си помислите, че моето е някакво чудовище.  :lol: Нито е трошил, нито е изписвал стените, нито е правил нещо особено опасно за него. И той си "има предимства" дето има една дума.  :lol:

Но както и Krisi88 споделя, след 10-12 часа нон стоп занимаване с него, всякакви капризи, прищевки, бутане в ръцете ми независимо какво правя, пълна невъзможност да изляза някъде без него, да свърша нещо без него, да отида до тоалетна, или да се изкъпя без него... И като стане 19-20 ч. и си знам, че дори не мога да разчитам как след час-два ще легне и ще си заспи, та поне 3-4 часа да ми остави лично време, било и по нощите и чак ми се реве от бяс и безсилие понякога.
Колкото и да го обичам и да ми е важен - не съм машина все пак, не мога постоянно да съм във върхова форма, не че не искам...не става. Вярно, че при нас се усложняват нещата съвсем, защото и с баща му се разведохме, та дори вечер, дори за час-два няма кой да поеме малко от малко грижите, което допълнително натоварва. Но все пак, ако бях създала овреме някакъв ред и режим - сега нямаше да ми идва толкова нанагорно. Реално погледнато, стигат ми и 2-3 часа в денонощие за да "презаредя" на мен лично, които в обичайна ситуация бих си осигурила докато той спи. Но когато си принуден да блееш в тавана 2-3 часа следобед, само и само да можел принца да спи и вечер да приспиваш буквално до време, в което ти самият би искал да си легнеш - става друга картинката.

Може би съм калпава майка и егоистка като цяло. Най-вероятно е така, ама какво да направя? Имам си и свои нужди, които не изчезват с вълшебна пръчка, само защото "ми е много мило детето". Завиждам на всички, които спокойно приемат безкрайните периоди на децата си, настройват си живота според тях и се чувстват добре и в хармония със себе си така. Аз това не успявам да го постигна, опитвам, навивам се, убеждавам се - цъ. Не ми се получва нещо.  :lol:

Това, което усатнових с времето от споделеното от други родители ме убеждава единствено в лафа, че "кучето скача според тоягата". Близнашките майки например - искат не искат са принудени да въведат някакъв ред и режим, защото иначе - просто няма справяне. Майките, които трябва да се върнат на работа - също успяват да въведат ред, защото няма друг начин. От това - техните деца нито са пострадали, нито са били лишени от нищо, нито се развиват по-зле от моето. Аз обаче като имах възможността да се втелясвам и да се чудя коя глупост да прочета по темата "гледане на деца", за да се самоубедя, че съвсем "по реда си" моят син ме разиграва и ме обърна на линейка - сега си бера плодовете. В крайна сметка - хорските деца дето си лягат навреме без драми с нищо не са по-различни от моето, нито пък тези родители са "по-лоши по-малко грижовни от мен" я. Просто те по стечение на обстоятелствата са направили навреме всичко онова, което аз видите ли тепърва се сещам, че е трябвало да направя, ама...изпуснах влака.  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Февруари 13, 2013, 16:57:17 pm
не бой се брулче, със следващото ще знаеш вече :lol:
не се съди толкова строго, никой от нас не е знаел какво да направи точно и конкретно, така се е случило, така сме преценили на момента и сме го направили, то пък взело че се оказало правилно... :lol:
момичета, не знам как да го кажа, но се надявам да ме разберете правилно - да, майки сме, децата са най-важното нещо в живота ни, да отделяме им цялото си време, но не бива да преживяваме толкова нещата, имам предвид всички тези периоди през които те и ние минаваме. не говоря за опасните неща, говоря за ежедневието, не го мислете толкова :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 13, 2013, 17:00:05 pm
Жбрулче, дръж се, малко остава, скоро ще тръгне на градина и всичко ще се подреди поне малко. И ще имаш време, тогава за себе си и да се успокоиш, разведриш и заредиш с нови сили и оптимизъм в нова връзка, и ново бебе.  
Дай Боже, скоро да се радваш и на нова радост с човек, който те обича  :bighug:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 13, 2013, 17:44:53 pm
Моят син е на година и седем месеца. Като цяло е добро дете. Заиграва се, гледа си книжките, гледа филмчета, успявам да сготвя докато е буден и т.е. Като цяло е добро дете до момента, в който не реши, че задължително иска нещо и ако не го получи пада на земята, прави мостове, гърчи се, бърка си в гърлото да повръща и прочие... Тогава затварям очи за минута и броя до 20. Не го ли направя, мога да го смажа от бой, без да преувеличавам. Може да звучи леко глуповато, но на мен много ми помага. Пробвай!
Хубав съвет, misskapriss.  :balk_103: Ще се постарая да го приложа! :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 13, 2013, 17:47:51 pm
Стефи...то реално няма какво друго да "преживявам" в ежедневието си, понеже освен Дани и неговите нужди - нямам друго ежедневие.  :lol: Не, че няма да оцелея, просто споделям какво и що, ако все пак може някой друг да не допуска същите глупави грешки като мен.
Права си, че особено с първото дете - няма как да знаем кое, как и кога - всичко е предимно теория, която я важи за нашия случай, я не... Та лично аз на теории вяра нямам отдавна, само дето хем го разбрах по трудния начин, хем твърде късно.
На една майка да спестя излишните нерви, които все пак може да се избегнат при "навременно взимане на мерки" - берекет версин както се казва.
Ми що нямаше на мен кой "да ми нашока канчето" преди година поне... :lol: :lol: :lol:

Роуз, мерси за милите думи, но спокойно - не съм тръгнала да умирам, нито да се беся. :lol: Просто споделям личен опит, с надеждата да бъде от полза за някого. По-важната причина да споделя е, да не се чувстват "единствени и сбъркани" майките, които са на моя хал, защото аз дълго време се чувствах точно така. Признавам си. Чета тук, чета на други места...брЯ то една идилия, една радост, никой не се нерви, не се уморява, не му писва, всички с кеф си играят с децата си ,угаждат им за всичко, някак това не им тежи...само аз "наобратно". И оттам още повече напъни да угаждам на детето за всичко, белким и аз доближа висотите на истински добрите майки.  :lol: После, като се разговорихме по-подробно и не толкова публично с други майки...оказа се, че хич "у хората" не било така, както на мен ми изглеждаше и все ми беше непосилно да докарам същото положение у дома.

П.П. Представям си с моя глезльо отсега що драма и рев ще е като опрем до ДГ. :?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: radosttinka в Февруари 13, 2013, 22:18:17 pm
И аз от известно време се чудя как да контролирам нервите  :), но аз имам проблем с две конкретни неща.

Едното колкото и смешно да прозвучи е, че много, ама адски много мразя, неприятно ми е, направо тръпки ме побиват, ама не можете да си представите как ме втриса само - някой да ми пипа косата. А Рая, когато е много изнервена и не може да заспи страшно обича точно това - ама с тези малки пръстчета хваща два, три косъма и по цялата им дължина, от корена към върха и така си играе с косата ми и заспива. Не мога да се побера в кожата си в такива моменти. Вързвам косата, хващам ръчички, дърпам се на една страна, ама какво ли не мислих, а тя ръцете й все там. Единственото решение беше да не я гушкам като я приспивам, тя в кошарата, аз държа ръце през решетките и така. Ако вече не мога да я приспя тогава е вземам при мен, и стискам зъби - ама това съвсем буквално  :lol:. Стискам направо до болка в зъбите чак, защото ще се пръсна...

И второто, което е вследствие от първото - ако не мога да я приспя. Понеже до последно упорствам да не я вземам на ръце или в леглото при мен, за да не ми дърпа косата, ми причернява от бяс. И отново стискам зъбите.
На този етап нищо не ме е изнервяло в поведението й, освен това. Още търся начин, за отдушник на нервите, който поне да не ми причинява болка, но този поне работи :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 13, 2013, 22:23:24 pm
Хахахахахаххахаха, не се присмивам, Радостинка, просто си те представих как позеленяваш, а мъничката пипа ли пипа.. :)
Слагай си забрадка, шал някакъв увивай на главата.
Аз примерно полудявам Дани като суче и като започне да ми чопка под мишниците  :lol: Много неприятно чувство! Една бенчица имам като брадавичка, откакто я видя, все там иска да чопли и да я скубе. И сега какви гимнастики правя с дрехите, така че да мога да я крия, ама какво да правя. Потръпвам иначе и аз като теб  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 14, 2013, 03:10:00 am
А! Аз да си дойда на думата и ако се чудите защо по това време пиша...просто е. Дани заспа преди около 5 минути. Това е след следобедна дрямка около час и половина, ставане в 17.30, после над 4 часа прекарани в детски кът - тичане, игра с други деца т.е. не е да не е уморен, или да е отегчен, или нещо да му липсва.
Просто е: "Аз няма да си легна, ако ти не дойдеш с мен!".
"Честито да му е" както се казва - няма да си легна с него, когато той има нужда от сън от този ден нататък, пък ако ще да е здравословно, ако ще да се свърши света.

Паднал си на пъпа моят син и давай сега - въртиииии!!! Имал бил нужди, много специален той, много чувствителен... Щото има възможности и пари да му се угажда на капризите, затова се извъди "толкова чувствителен". Я да сме на по 500 кинта заплата с баща му и да няма как да не ходи на ясла и аз да не работя, да го видя колко е чувстиветелен и неспособен да си легне сам когато му се спи като на куче... :x

Извинете за спама моля, но той сам по себе си говори колко много е ненужно "да си контролираме нервите". Просто е по-добре да не си създаваме сами ситуации, нон стоп налагащи такъв контрол във всяка една минута. Как пък в последните 20-ина години се извъдиха всичките деца толкова "специални" бе?!!! Ние някаккви идиоти ли сме били да му се не знае? Не съм се чувствала необичана от родителите си никога, на всичките ми нужди е било откликвано и майка ми се га като си гледа внука...просто е в недоумение защо и какво става. Ма аз не съм - така става, щото дъщеря й "много умна", "много чете" и накрая аз имам майка, която реве, защото е притеснена, че внучето й ще умори нейното дете, защото внучето някакво "много спешъл".

"Спешъл" - друг път.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Февруари 14, 2013, 05:56:25 am
Вижте какво са измислили хората  :lol:: http://www.amazon.com/Fisher-Price-Laugh-Learn-Apptivity-Monkey/dp/B007G3VAVC/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1360811396&sr=8-1&keywords=Fisher-Price++Laugh+%26+Learn%E2%84%A2+Apptivity%E2%84%A2 .

Jbrul, успех с "укротяването на опърничавия" ми бъдещ зет :lol:.



Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Maxi в Февруари 14, 2013, 09:17:28 am
JBrul спокойно и това ще мине :D
Ние сме хора все пак, не сме машини...въпросът е кой ще надвие - ти или той. Моите са много големи манипулатори и да си призная често надвиват. Пробвала съм се, когато се тръшкат за нещо, да ги оставям да викат и да реват без да обръщам внимание, но след известно време не издържам и пак става на тяхната.....Все пак не съм се отказала и продължаваме "борбата на инатите" поне първите 7 г.
ПП Моите като минаха 2,5 г, чак тогава почнаха да разбират за какво иде реч и да водим някакъв разговор...Което не реши въпроса със заспиването сами, защото вече можеха да си кажат, че ги е страх или са гладни, или....нещо си друго и пак мама да ги пази.. :D :D :D

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Февруари 14, 2013, 09:42:32 am
Не че ще ви успокои, но и моето се тръшка. Най обичам да ми каже да му помогна за нещо, аз да го направя и той да се метне на пода, защото искал сам.  :x И като се разпищи и сестра му се плаши и надува гайдата и при нас е весело. Взимам бебето и го оставям да се успокоява сам в стаята.
Стефи ми даде ценен съвет навремето. Каза, че се кара на нейните, само ако правят нещо опасно. Опитвам се да го спазвам. Поне за изцапано или счупено не се ядосвам вече.

Криси, баща и беше истински холерик и що крещене, че и бой сме отнесли с брат ми ... Не искам да съм така.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 14, 2013, 10:02:39 am
Направо като ви чета и се успокоявам  :oops:!
От няколко дни постоянно си мислех каква лоша майка съм . И моето зверче от как щъка с проходилката луда ме прави . Сега предстои преустройване на целия хол, че иначе лошо.Не получи ли /пипне ли /  това ,което си е решила и настава такъв рев ,че ми иде да крещя . Снощи тя реве , аз стоя и я гледам и такъв бяс ме обхваща ,че се чудя как е възможно / не че съм спокоен човек / . Добре ,че баща й се прибра та успя да я упокои.Признавам, че аз на моменти не мога , защото цялата треперя от нерви . Опитвам се да се контролирам , но на моменти се чувствам толкова изнервена и сдухана и ужаснооо виновна.Отдавам го на лошото време , на това ,че не можем да сме повече време на вън и по цял ден сме само двете затворени вкъщи ... .Чувствам се и адски виновна , че съм я чакала 15 години почти , а сега на моменти искам да хвана пътя някъде и да ме няма цял ден .
Не искам да бъда майка като моята МАЙКА . Господи , как не искам да съм като нея и ужасния ми страх е това .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 14, 2013, 14:43:33 pm
Криси, мила, много ти е рано още да се изнервяш. Малко ти е детенцето.

Не знаеш какво те чака от тук нататък. Ще става още по зле :D
Ще стане мобилна, ще ходи и пипа навсякъде, ще разхвърля, чупи и цапа :D
А като наближи 2те години, ще започне и да се тръшка, инати, няма да ти дава да я облечеш/съблечеш, всичко което трябва да се извърши с нея, ще ти коства физически и психически сили.

Така, че пази нервите за по тежкото, то предстои :D И се моли да е здрава, че когато в допълнение са и болни, става още по тежко.
Момичетата са те успокоили предполагам, навсякъде е така.
Да сме здрави
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 14, 2013, 15:46:30 pm
Да се запиша и аз при изнервените мами  :D И аз не викам като не е нещо опасно, но те и опасните стават повече с времето   :? Случвало се е два пъти така да ме изнерви, че да се страхувам за постъпките си. Оставям го сам за 2 мин. Затварям го в спалнята да се тръшка или влизам в тоалетна и да си плисна шепа вода. Тръшкането спира почти моментално и не продължава после, следва гушкане  :) Доста често си казвам, че не съм добър родител и също егоист, но явно не мога да се променя  :? По принцип съм нервак, избухвам за минута. Неспането го лекувам със спане. Усетих се доста след годината, но смятам, че никога не е късно за промяна. За пипането на непозволени вещи още се опитвам да го науча, ми то няма да седи само у нас това дете. Като идем на гости какво? - ще си прибират хората всичко заради нас?!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 14, 2013, 15:56:55 pm
м-и, направо ми прочете вчерашните мисли. Чета как не трябвало да му се казва "не"  :lol: и се замислих колко ли ми е дневния лимит на "не"-тата? И какво става, ако трябва да бера срамове озовавайки се в чужда къща или на обществено място. Тези палавници, които ме възмущават по заведенията обикновено, явно са от децата, на които не се казва "не". Имам приятелка, която не ми идва на гости, защото я е страх, че "няма да си позная къщата", чудесно....да се чудиш детето ли е виновно или майка му.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Февруари 14, 2013, 16:03:39 pm
мишленце, пак малко обърка нещата, мила :wink:
изобщо не става дума да не се казва "не", напротив, някой по нагоре мисля беше писал за не-то в посока, че и да крещим по цял де нееее, няма да има голям ефект. Така че не-то, само по себе си не върши работа казано 50 пъти на ден или не казано изобщо. От известно време те забелязвам как двусмислено и не толкова подхъврляш реплики, че едва ли не тук апелираме за "възпитание на невъзпитани деца, лигльовци, мамини дечица и т.н.", които развалят спокойствието на хората по ресторантите, например :wink:
Всъщност си мисля, че не си разбрала правилно какво се опитваме да кажем.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Февруари 14, 2013, 16:25:37 pm

изобщо не става дума да не се казва "не", напротив, някой по нагоре мисля беше писал за не-то в посока, че и да крещим по цял де нееее, няма да има голям ефект. Така че не-то, само по себе си не върши работа казано 50 пъти на ден или не казано изобщо.

Напълно съм съгласна. "Не"-то много бързо си губи смисъла, та съм си подбрала определени ситуации, в които да го използвам.

За вещите, които не разрешавам, съм категорична. Ако детето "набара" неприбран телефон, спокойно му казвам: "Телефонът на мама не се пипа, ето, вземи твоя." Тони, който вече е на 9, не пипа компютъра, преди да е получил разрешение.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 14, 2013, 17:20:22 pm
Мишле, няма лимит на не-тата  :D но и аз като Ганка се опитвам да обяснявам и да не е директно НЕ ако не се налага, че започва да ме игнорира. Моя син го прибрах онзи ден от ресторанта като се разпищя, ще има и такива случки, но в случая аз останах гладна  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 14, 2013, 17:54:48 pm
Хехе , това с НЕ- тата при нас върви да ви кажа .
Значи като докопа покривката и кажа НЕЕ и се отказва .Може и да е временно , ама действа ,де.


м-и , и при нас така се получава .Имам предвид ,че на два пъти така вика и крещи и аз понеже вече съм на ръба на нервите и предпочитам да излезна за минута от стаята . След малко като влезна и тя вече е забравила ,че и даже си играе с нещо .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 14, 2013, 18:08:14 pm
Криси, мила, много ти е рано още да се изнервяш. Малко ти е детенцето.
Не знаеш какво те чака от тук нататък. Ще става още по зле :D
Да сме здрави
Знам аз, че е само началото  :D Тепърва ни предстоят много пррекрасни моменти  :D Така е , да ни живи децата. Незнам, майките с две деца как се оправят, а пък с близнаци/тризнаци, да не говорим...Трябва паметник да им се вдигне  :wink:

Мишле и аз само казвам НЕ, НЕ, НЕ, чудя се дали като я питат някой ден как се казва и тя ще каже "НЕ"  :lol: :lol: :lol: Сигурно се чуди как и името, Емма или Не :) Междудругото знам, че много малка и се чудя дали разбира като кажа Не. Искренно се надявам, че е малка и не разбира още, защото като кажа Не се смее и просто ме игнорира  :? Въпреки, че знае когато прави хубави неща защото сама си пляска  :D Нали сега се мъчим да ходим и аз като се изправи самичка и и казвам "Бравооо" и пляскам с ръце, та и тя се смее и пляска  :D И така я виждам как е започнала и за други неща сама да си се поздравява...

...да се чудиш детето ли е виновно или майка му.
Това ми напомня за една случка в Лондон. Аз имам едно куче голямо колкото пинчер, обаче се мисли за питбул и се хвърля на бой на разни лабрадори и т.н. :D Лае като лудо общо взето. И веднъж в един парк дойде при мен един англичанин и ми каза ръкомахайки с пръст "Кучето ви е толкова агресивно, защото и вие сте такава!!!"  :lol: :lol: Та сега чакам кога ли някой юе ми каже подобно и за детето, че е еди си кво защото майка му е луда  :D :lol:

Jbrul Аз като гледам ние вървим по твоя път, просто това спане е просто ужас при нас. Ти ако можеше да върнеш времето назад, какво би променила? Питам защото се чудя какво да направим, за да започне сама да заспива...Ето например една приятелка прави така (детето и е на 2,5г). Стане ли 2 часа е време за сън и тя я слага в кревата, излиза от стаята и не се връща докато не стане 4ч. Плаче, не плаче, нищо не я интересува, от 2 до 4 се спи и това е, непоклатима е. Аз това абсурд да го направя, ще се поболея направо, ама пък е факт, че детото и спи...А при мен най-големия проблем идва от това, че тя не спи ВЪОБЩЕ през деня...Понякога спи 20 мин и това е.....И можете да си представите как аз от 7 сутринта до 8-9 вечерта само се занимавам с нея, мъкна я с мене...до тоалетна тичам буквално защото става страшно като я оставя....Общо взето, плачевна е ситуацията, хем не искам да крещя, хем не искам да я лигавя, ама гледам че пътя по който вървим хич не е правилен... :?

Вие за ресторанти говорите, ето днес имам идеален пример. Отиваме в един ресторант, седи си тя в столчето (в ресторанта ни дадоха бебешко столче) и нещо си играеше точно 3 мин и от там като започна едно викане "Ааааааааааааааааааа" и така докато и свърши въздуха и после пак "Аааааааааааа" и така 20 мин докато почти не ни изгониха. Аз спокойно викам "Не...Не..Не...Не..." ама тя седи и се смее и пак "Ааааааааааааааааа"...Обръщам се, около нас масите празни, те хората всички са помолили да ги преместят, супер възмутени....Общо взето пълен срам и как да не се ядоса човек... :oops: ама не крещях де, сигурно защото бях на публично място :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 14, 2013, 18:18:58 pm
Криси , ама да те питам ,че вече втори път те чета как на гости ходите ,че и по ресторанти  :D. Не се заяждам, де . Да не е помислиш това , ама си се чудя . Та Ния от как се е родила един път само с мъжа ми седнахме на кафе . Направо не мога да си помисля да отида на гости или пък на ресторант с нея. Тя като й се приспи не е ли в нейното легло настава ужас просто. Мечтая си да порасне малко та да отида и аз някъде на гости на приятелка за повече .Да излезем на ресторант примерно ...ех, мечти .  :D Искрено завиждам на майки дето децата им спят навсякъде ,но не мога да се оплача , защото поне спи в кошарата си и никога не е приспивана на ръце. Смятам,че това си е до детето ,не че аз съм я научила.Оставям я и при нас е смукането на палеца обаче , което е съвсем друга тема . Не знам кое е по -лошото в случая ...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 14, 2013, 20:40:20 pm


Вие за ресторанти говорите, ето днес имам идеален пример. Отиваме в един ресторант, седи си тя в столчето (в ресторанта ни дадоха бебешко столче) и нещо си играеше точно 3 мин и от там като започна едно викане "Ааааааааааааааааааа" и така докато и свърши въздуха и после пак "Аааааааааааа" и така 20 мин докато почти не ни изгониха. Аз спокойно викам "Не...Не..Не...Не..." ама тя седи и се смее и пак "Ааааааааааааааааа"...Обръщам се, около нас масите празни, те хората всички са помолили да ги преместят, супер възмутени....Общо взето пълен срам и как да не се ядоса човек... :oops: ама не крещях де, сигурно защото бях на публично място :D
Eee, чакай малко, не можеш да очакваш от 9-10мес бебе да спре да вика в ресторанта. Това, което аз имах предвид се отнася за деца на 2-3годишна възраст. Не знам какво са те погледнали неодобрително хората, при положение, че виждат колко е малко детето.

StefiZ, твойта работа малко "гузен негонен бяга" ми се струва, ама нейсе ;) Кой какво разбрал и какво забелязал... да приемем, че аз не съм разбрала за какво си говорите, сигурно защото детето ми не е още във възрастта на вашите :)
Няма да търся конкретните постове, които са ме провокирали да напиша каквото съм написала, съвсем ясно помня как някой каза, че на детето по принцип не било хубаво да му се казва "не". Изключение можело само за нещата, които представляват опастност за него. Съжалявам, но не споделям този възглед на възпитание и изразих мнението си. Не смятам, че трябва да се оставя да прави каквото си поиска и да пипа, където реши и аз да вземам отношение само като се засили да скача през балкона. Ако масово сте на друго мнение и предпочитате да не развалям идиличната обстановка със своето, няма проблем, не държа да го налагам, както и не искам да карам никой да се чувства непълноценен родител. Затова се извинявам на тези, които са се почувствали засегнати от мен, че "възпитават лигльовци",  независимо от това, че не помня да съм казвала подобно нещо ;)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Февруари 14, 2013, 20:59:17 pm
Мишле, не бягам за никъде и от никъде :lol:
напротив, приемаш нешата доста буквално, специално ако визираш мен, не съм казала да не се казва не, а да се ядосваме предимно и основно за опасните неща. така че пак стигаме до там, че не си ме разбрала.
и да, това че децата ни са по-големи, само може да значи, че все пак казваме нешо което може да ви е от полза. повярвай ми, с чиста съвест мога да твърдя, че имам доста добре възпитани деца, които не пречат на хората по ресторантите :lol:
и ти пожелавам и ти да постигнеш поне това което и аз във възпитанието на детето си, знам че звучи нескромно, но е факт, децата са ми добри и възпитани. :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 14, 2013, 21:08:00 pm
Сигурна съм, че е така. Извини ме за предния пост, реагирах емоционално.
Върнах се да прочета след като писах, конкретно видях, че sia беше написала, че думата "не" децата трябва да чуват най-малко. Просто с това не съм съгласна и наистина смятам, че ако тази дума чуват най-малко, то ресторантите биха били най-малкия проблем за родителите  :lol:.
Така че не съм имала предвид твой пост.
Снощи гледах едно интервю с теб, останах с прекрасни впечатления и съвсем извън контекста на този разговор- мога да съм сигурна, че децата ти са възпитани прекрасно, просто защото и твоето излъчване е такова.
Благодаря за пожеланието. Мечтата ми е Дани да е такова дете, каквото аз съм била в детските си години. Надявам се да го постигна, надявам се да бъда като майка си!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 14, 2013, 21:13:14 pm


Вие за ресторанти говорите, ето днес имам идеален пример. Отиваме в един ресторант, седи си тя в столчето (в ресторанта ни дадоха бебешко столче) и нещо си играеше точно 3 мин и от там като започна едно викане "Ааааааааааааааааааа" и така докато и свърши въздуха и после пак "Аааааааааааа" и така 20 мин докато почти не ни изгониха. Аз спокойно викам "Не...Не..Не...Не..." ама тя седи и се смее и пак "Ааааааааааааааааа"...Обръщам се, около нас масите празни, те хората всички са помолили да ги преместят, супер възмутени....Общо взето пълен срам и как да не се ядоса човек... :oops: ама не крещях де, сигурно защото бях на публично място :D
Eee, чакай малко, не можеш да очакваш от 9-10мес бебе да спре да вика в ресторанта. Това, което аз имах предвид се отнася за деца на 2-3годишна възраст. Не знам какво са те погледнали неодобрително хората
Един вид че не ми е мястото в ресторанта с 9м бебе ;) Тя до сега винаги се е държала прилично, само днес нещо и стана. Не всички бебета викат в ресторантите :)

Дидомира ние на гости не ходим, а вече не ни канят  :D А и ресторанти май няма скоро да ходим. Ако сме с количката, абсурд! Рев, тръшка не и т.н. Обаче аз ходя в ресторантите в които имат детски столчета и тя като седне и слагам играчки на масата и тя си играе и всеедно е на масата с нас и е спокойна. Само днес се развихри нещо :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 14, 2013, 21:26:59 pm

Един вид че не ми е мястото в ресторанта с 9м бебе ;) Тя до сега винаги се е държала прилично, само днес нещо и стана. Не всички бебета викат в ресторантите :)

Дидомира ние на гости не ходим, а вече не ни канят  :D А и ресторанти май няма скоро да ходим. Ако сме с количката, абсурд! Рев, тръшка не и т.н. Обаче аз ходя в ресторантите в които имат детски столчета и тя като седне и слагам играчки на масата и тя си играе и всеедно е на масата с нас и е спокойна. Само днес се развихри нещо :)

Абе дали ни е мястото там, не знам, май е сложно  :D Факт е, че ходим доста по-рядко. Ако сме цялата рода, все се намира кой да го забавлява, да ходи след него и ми го връщат да си го приспя като го изморят :lol: но сами тримата сме цирк Буш, а и баща му ме изнервя, защото позволява тези изпълнения  :? Налагало се е да кажа "Аз не съм с вас" за да престанат. Имам две деца и вярвайте ми голямото е възпитано като "лигльо", даден ми е от после и не подлежи на възпитаване  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Февруари 14, 2013, 21:30:11 pm
мишле, няма за какво да ми се извиняваш, аз наистина съм изключително добър и умерен човек, пиша само и единствено ако мога да помогна и се надявам да е така. много е трудно наистина да бъдем добри и успешни родители, и аз винаги съм казвала, че ако успея да бъда такава майка като моята, сама ще си направя паметник :lol:
така че от все сърце ти пожелавам да бъдеш такава майка, каквато искаш :)
мисля че винаги ще се съмняваме дали наистина сме добри родители, макар и да виждаме че децата са ни добри, умерени, възпитани и т.н.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 14, 2013, 21:31:32 pm
Криси, ами имало е ден детенцето, какво сега, случва се.  Да ти кажа честно и Дани като беше на 9-10 месеца много бързо му омръзваше като седнем някъде. При нас примерно като усетим, че ще започва мрънкането, тати става, разходи го на ръце малко навън, поразгледат, върнат се и примерно 10-15мин има спокойствие. Дадем му да ги играе с нещо и така. Е, лапаме като щъркели, то и в къщи е така, не можем спокойно да седнем, пък салатка, пък бавничко, както си му е реда, ама сме си разнообразили ежедневието. Случвало се е нещо по-силно да викне, но винаги от съседните маси по-скоро са му се радвали хората, отколкото да гледат неодобрително. Скоро време не сме го пробвали дали се е поочовечил, ама сега ходи вече и в количката съвсем няма да иска да седи. Та сега сме в пауза малко  :lol:

Стефи,  :hug2:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Февруари 14, 2013, 21:44:27 pm
и истината пак е някъде по средата. лятото, на годишнината от сватбата ни, бяхме само двамата в един ресторант. на съседната маса дойде семейство с детенце на около 10-11 м., ами милото беше му толкова скучно явно, че беше наистина невъзможно. на нас по никакъв начин не ни попречи детето, но майката, милата така се притесни, че ни се извиняваше през 5 минути и като й казахме, че всичко е наред и че ние имаме две белички в къщи и не бива да се притеснява, все пак дете на тази възраст няма как да стои мирно и да гледа в точка, жената засия :D
факт е че ние не сме ходили с детето на ресторант почти до 2г., защото наистина беше доста палава. Елена беше различна, с нея нямаше проблем, тя стоеше кротко в количката важното беше да й се подава храна редовно :lol:
та мисълта ми е, че все пак не бива да правим нещата ако виждаме че са почти невъзможни, нищо няма да ни стане ако не ходим по заведения, например известно време :wink:

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: цигу в Февруари 14, 2013, 21:59:57 pm
Позволете ми да обърна въпроса: "Как да щадим нервите на децата си?"

Криси, на толкова крехка възраст детето нито е невъзпитано, нито прави съзнателни опити да те изнервя, нито пък има начин да го научиш да се държи "правилно". Просто не му е мястото в ресторанта в този ден и час - извеждаш го и си излизаш. Ако се повтори и потрети, не ти е мястото с детето в ресторанта въобще - върни се там след няколко месеца или година.

Когато детето ми е плакало и се е тръшкало (в момента е на година и три месеца), винаги е било гладно, уморено (=отегчено) или болно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Февруари 14, 2013, 23:00:44 pm
Къде си, Мими26, къде си?  8) И преди съм и казвала да отвори една тема и да дава съвети про проблеми с възпитанието на децата, но тя го даде скромно. Много се възхищавам как ги е възпитала, отпечатало ми се е как децата на възраст около 2 (дали не и по - малки) ядат само на масичката си и дори, за да изядат по 1 солета си сядат на масата.

Моят синковец сега като е зима и сме у нас става нервен след 17.00, докато си легне (поне ляга в 20.00). Не е гладен, не е жаден, вероятно е уморен вече, скучно му е. Търпя, но увиквам, като стане нетърпим. Вчера дойде гостенка и понеже не е центъра на внимание си събу панталоните! Досега не го е правил, искаше си внимание човекът.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 14, 2013, 23:03:08 pm

По същия начин и за други негови "прекрасни навици" се разви ситуацията и наистина не знам до дете ли е, или просто аз ги обърках много нещата, но в крайна сметка резултатът е плачевен за моите нерви. В добавка, като си го гледам сама 24/7 и в тези 24 часа, или е буден и качен на главата ми, или съм принудена да си легна с него, само и само да спи т.е. нямам една минута, в която да бъда "оставена насаме със себе си" и да релаксирам, чак ми е чудно как още не съм взела да му крещя и да го шамаросвам.  :lol: В крайна сметка, от тази ситуация и самото дете не печели нищо, с майка дето си е захапала нервите между зъбите през поне половината денонощие и се чуди как да не избухне.
Единственият момент, в който не ме е яхнал и не ме дърпа за нещо е ако пиша на компа, защото му е интересно как мърдат разни неща по монитора, но задължително е насаден в мен, или до мен и ми бърбори. Ако не му отговоря веднага - дърпа ме, хваща ми главата и дърпа докато се обърна към него и няма отказване. Той няма и бегла идея, че аз съм отделен човек, а не някакъв негов придатък, длъжен да угажда за всичко и да го обслужва, за което както вече казах - вината изобщо не е негова.


Jbrul-че, защо ме навява на мисълта, че ще си промениш мнението за посещението на децата в детските заведение и каква е ползата от тях :D :D :D :D /особено за майките/
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 14, 2013, 23:30:17 pm

Когато детето ми е плакало и се е тръшкало (в момента е на година и три месеца), винаги е било гладно, уморено (=отегчено) или болно.

Малко е Цигу, съзнателното тръшкане и ината или т. н. бебешки пубертет идват около 2те години.
при различните деца, разбира се е различно, пример за това са моите две.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 14, 2013, 23:42:59 pm

Когато детето ми е плакало и се е тръшкало (в момента е на година и три месеца), винаги е било гладно, уморено (=отегчено) или болно.

Малко е Цигу, съзнателното тръшкане и ината или т. н. бебешки пубертет идват около 2те години.
при различните деца, разбира се е различно, пример за това са моите две.

Ми не само, че е малко, но си е до дете. Моето ми тропа, реве и протестира от много отдавна. Отдавах го и аз на болки, глад и т.н., но с възрастта виждам, че не е така. Мрънка, тръшка се и реве като не давам нещо, не позволявам нещо или пък като не разбирам какво иска (айде в тоя случай го оправдавам-не може да говори, но като проговори какво ли ще чуя  :lol:) Виждала съм и деца, които се тръшкат, но при обясняване разбират и дори и сърдити или обидени, спират да реват и тропат. Надявам се да се постигне с времето това, но......

Smaraidi яденето е мазало, а като настоява да е извън стола, мебелите страдат.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Co в Февруари 15, 2013, 00:02:41 am
На въпроса в заглавието успешно според мен отговаря д-р Додсън : да се контролираме, като избухваме не наведнъж, а на части - малко по малко да изпускаме парата, а не като вулкан. Идеята е да не прикриваме раздразнението и нервите си. Това не е от полза и за детето дори, защото то е наясно, че сме бесни /това личи по изражението, по езика на тялото ни/ и правейки се на спокойни, ние всъщност го заблуждаваме /лъжем/ и то схваща фалшивото ни поведение. Разбира се откритото ни поведение не трябва да приема формата на истерични нервни писъци и трясъци. Но дори крещенето и трясъците, ако не могат да се избегнат, не са толкова вредоносни, колкото тъпите опити да заблудиш детето, че си спокоен, когато всъщност не си. Защото тогава детето се чувства виновно за две неща - и защото е изнервило мама, и защото сетне се налага тя да го лъже, че всъщност не е така.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 15, 2013, 01:58:00 am
Jbrul-че, защо ме навява на мисълта, че ще си промениш мнението за посещението на децата в детските заведение и каква е ползата от тях :D :D :D :D /особено за майките/
Не Албенче.  :lol: Никакъв шанс няма да си променя мнението за детските заведения и детските ясли конкретно, по една единствена причина. Да, за майката е по-лесно да си почине от детето едни 8 часа, факт. Но това нали, ако не се мине по схемата 3 дни ясла - 3 седмици у дома, а май не съм видяла някой да я е прескочил нея. ;) Та то и толкова ще има полза за мен лично - хем пак у дома, че и болен като екстра...силно съм "мерси".
По-същественият момент е, че ако в яслата могат да приучат Дани да заспива сам примерно, то там не го постигат с магия, а с принуда. Няма какво да се лъжем. Ами то и аз мога да използвам принуда по тези въпроси, при това доста по-сериозна, защото съм му майка и пред никого не "отговарям". Аз обаче, както и всички тук се опитвам да постигна добри резултати без принуда, някакъв вид насилие, викове, шамари и пр. Лелките в яслата нямат подобни трепети, нито пък възможност да угаждат и да искат. Другата "веселба" е, че дете на възрастта на моето вече отлично прави разлика къде е, с кого е, къде какво може, къде не може. Та дори на ясла да се държи прилично защото няма накъде - у дома пак ще ми ги върти същите, че и по две "за компенсация".
Казвам го, защото вчера точно обсъждахме една почти наборка на Дани, която ходи на ясла откакто стана на година и два месеца. Майката я прати на ясла, защото е и по-млада от мен доста, по-избухлива като характер и с това чудо у дома /а аз знам за какво иде реч/ беше буквално изперкала. В медицински смисъл. Та детето го пратиха на ясла, хем мама да си стабилизира нервите, хем уж там щяло да се научи да заспива само, да не издевателства и капризничи нон стоп за всичко... Е, познай? В яслата госпожицата е "супер стар" и на целия персонал му се изправя косата от нея, у дома - каквото не е минало все пак в яслата - до дупка. Пак спи при родителите в спалнята, пак е приспиване по час и нагоре, пак е около 12 и пак, ако родителите станат - тя до 20-ина минути е събудена, става и зависва където са те. Вече е на 2 години и 4 месеца, разбира, говори доста добре, ходи на ясла, но у дома е същото каквото и аз си имам. :lol:

И да бях склонна да го дам на ясла и дори там да се държи както трябва, ако у дома ще продължава да прави същото - ми няма файда за мен. Дори чисто егоистично погледнато - на мен не ми е важно чии нерви троши, или дали, ако е на ясла. Важно ми е у дома да се държи добре т.е. по начин, който да ми дава и на мен налко въздух. Нито искам, нито очаквам детето ми да е "тихо и невидимо", просто малко от малко да се ядва ситуацията. :lol:
Аз и нагоре казах - аз не съм се справила добре дотук в определени отношения /в други пък се справих супер добре колкото и нескромно да звучи/. Та все още считам, че е моя работа да се справя, да науча, да създам някакви навици т.е. да му дам "основа" и то добра, а не каква да е. Не да чакам на персонала по детските заведения да свърши моето, понеже аз не съм имала нерви, сили, търпение, подход и пр. Трябва някак да намеря нужното и да се справя. Нали уж затова съм майка?  :lol: Не съм против яслите и градините изобщо, нека не се тълкува по този начин мнението ми! Нито считам, че някой си праща детето там, защото не му се занимава с него и пр. За моя си случай говоря конкретно защо яслата не ми е опция.

По повод ресторанти и обществени места и посещението им с дете си говорите и пак си мисля, че...бе до дете си е всичко. Дани си изкара първото лято по кафенета. Буквално. Друсах с количката докато му дойде време за ядене, или сън, ако е за ядене - сядам на някое кафене, храня, после тегели докато заспи - хайде сядам на следващо и докато спи - спокойствие... После пак ставах да навъртам километри и така докато се приберем. И по ресторанти сме ходили с него, лятото преди 23ч. не сме се прибирали - не е пищял, не е ревал - напротив, харесваше му. Той от бебе е контактен, любитен, все ухилен, но швъклив. Яденето беше "на смени" ако сме само с баща му двамата. Аз го държа да подскача и да се развлича - баща му яде, после обратното... Да седи в количката и да си гледа, или да си играе с нещо - никога. Когато сме били повече хора, си го "въртяхме по масата". :lol: Докато удари две обиколки - всеки ял пил, ние не сме и хлапетии все пак, имаме приятели повечето по-големи от нас, с деца и всъщност му се радваха и се надпреварваха да го гушкат и забавляват, а не да им е досадно както аз се опасявах в началото. Та той буквално от новороден е воден по заведения постоянно и средата за него не е някаква странна, може и това да има отношение към "маниерите му" по такива места. Сега ходим по заведения, които имат детски кът и там аз наистина си релаксирам да ви кажа. Като влезем - хуква да си играе с другите деца и не му виждам очите почти. Идва до масата, ако иска да яде нещо, или да пие. За два дни посещения схвана, че се яде само на масата и не се тича с пълна уста и това без да съм повишила тон дори. Сега, преди да хукне пак към игралната зона след като е взел нещо за ядене - застава пред мен сам и зяпва широко, за да покаже че устата е празна и тогава заминава. Което говори и за друго - разбира много добре той, какво обяснявам и защо, но "взема от дума" само когато е в негов интерес и му изнася. Ако не му изнася - хоп не разбира. ;) Като за спането например.

Конкретно на Krisi88 да отговоря, какво бих променила аз, ако можех да се върна година назад... Ами бих се преборила с цената на рев и панаири от негова страна, на влошаване на дископатията ми от висене над кошарата, с цената на гризяща ме гузна съвест какво правя, но да се наложа за пустото спане. Че се заспива сам. Поне това. И, че никой не е длъжен да спи с теб и да е до теб по всяко време когато спиш. Това със спането е факторът "нерви" за мен, при нашето съвместно съжителство и го има от самото начало. При други родители - друго е. На мен лично - това ми е единственият "грандиозен" проблем с детето ми, който освен че ми изкарва нервите през всички отверстия - пряко влияе и на качеството на живот и на двама ни в посока надолу. :( Та ако бях с този си акъл и малко от малко вече опит преди година - щях да се боря като прасе с тиква, ама да надделея някяк за сапнето.НЕ ДАВАМ съвет! Отговарям на конкретен въпрос и отговорът касае нашият личен случай.

По повод ползването на думата "НЕ" и малко..."развален телефон" е станало гледам. :lol: Аз ползвам други изрази за забрана, или предупреждение, по-многословна съм /има си хас баш аз да не съм/, но принципът е същият като да ползваш и просто "НЕ". Трябва да се казва винаги в точния момент, по конкретен повод и наистина не постоянно, защото просто губи тежест. По същият начин по който и редовно шамаросваните деца - изобщо не се впечатляват от този "възпитателен метод". На нещо като му свикнеш, все едно какво е и просто губи тежест. При това доста бързо.
Също така "забранените неща" за едно бебе, или съвсем малко дете могат да бъдат много, много малко, ако искате да ви се обърне внимание когато нещо "не може". И аз обичам да ми е чисто, подредено и пр., ама откакто съм видяла положителен тест ми беше ясно, че доста години напред - това няма да е възможно в моя дом и толкова. Оставила съм го да проучва, да си разхвърля играчките и вещите както пожелае, да се храни сам /стол не ползва отдавна/ както му се харесва и да цапа естествено...
Когато се стигна до фазата да иска да отваря шкафове и чекмеджета например, бях чела и слушала как и това е "просто период" при това неизбежен. Просто трябвало да се примиря. И докато мислех как да се примиря и с този нов хаос и си отмятах в нета какви точно и колко заключалки за шакфове и чекмеджета да купя...Отвори един шакф, разпиля всичко по земята, станах, събрах. Посегна да отвори пак и да направи същото. Станах, избутах го, затворих варата и казах :"не пипай тук". Около два часа се въртя това упражнение. Да не мислите, че вярвах изобщо, че ще има полза?!!  :lol: Не, не вярвах. Все пак всички други майки ми бяха обяснили как просто нямало начин да не се мине през това и да се примиря, както и за спането да се примиря и за ред други неща, защото то така било и нямало друга опция. Просто реших все пак да опитам в онзи случай, като няма да има полза и вреда нямаше да има нали... Легнахме си. На другия ден по някое време - пак опит за същото, пак същата реакция от моя страна. И така цял ден - досадно, методично, до затъпяване дето се вика, той си опитва неговото - аз си знам моето. Ден трети. Правя си кафе, той издебва и атака на шкафа. От 5 метра изръмжах: "Не пипай!", подскочи като ужилен, пусна вратата и се изнесе с бърза крачка, все едно изоообщо не е имал и намерение. И с това приключи всичко у нас. Нито купих заключалки, нито е отворил шкаф да вади нещо оттам и до ден днешен и да реши да бърка като кажа "Не пипай" - затваря се и толкова. Тази дребна "победа" мисля ми спести доста излишни нерви.
Това беше и първият момент, в който сериозно се усъмних в теорията за "периодите им" и как същите били неизбежни и каквото и да правиш - нямало значение, защото пак щяло да си прави детето еди какво си и толкова. Оттогава нататък - много сериозно и категорично взех да реагирам на всякакви негови прояви наричани масово "период" и...незнайно как взе, че прескочи разни периоди по "магичен начин". Примерно да ме хапе, да посяга на други деца, да се тръшне на пода и да истерясва за нещо.

Не крещя, не бия, не наказвам! И детето ми няма крилца както знаят повечето, та не е и от лесните като цяло. Понастоящем - имам яко нерви точно с това, за което не взех никакви мерки овреме, защото приех, че било "период", който си минавал сам по някое време... Ами не - не минава, задълбочава се. Всичко друго, на което реагирах навреме и адекватно - не го чакам да минава, защото хич и не започна. "Задуших го в зародиш", защото съм гадна!  osi_4


Та пак се връщам на това, което казах и в началото на темата. С деца - няма как да няма и повечко нерви, това го приемете и го преживейте. Така ще е вече. НО, твърдо не мисля за правилно и полезно за когото и да било да не опитва да си спести съвсем излишните нерви с децата, които могат да се избегнат все пак и то "по мирен път". Защото като се съберат накуп неизбежните нерви + онези дето спокойно е можело да ги няма - изпушва се не ами...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: цигу в Февруари 15, 2013, 03:35:52 am
Албена, пазя се много да не предричам какво детето ми няма да прави. :lol:
Сравних моето с детето на Криси, защото са още малки и на тази възраст инатът още не се проявява.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: misskapriss в Февруари 15, 2013, 09:01:28 am
...

Много добър пост. Накара ме да се замисля доста за нашите проблеми със заспиването, аналогични на вашите, за съжаление. Още предния ти пост ми направи впечатление заради общия ни проблем. И аз все го жаля за заспиването, но снощи вече ми писна и го заставих да легне и да заспи. Плака около 15 мин и накрая заспа. Е вярно, при мен на спалнята, но като се има предвид, че до момента ляга, дреме и след малко скача и отива да играе в хола, после се връща, пак ляга, пак става и така до безкрай, мисля че това че успях да го накарам да не слиза от леглото си пак някаква победа... Да видим как ще е тази вечер. Твърдо съм решена да му покажа, че не може всяка вечер да ме прави на маймуна. Да видим какво ще стане.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: papilio в Февруари 15, 2013, 11:32:59 am
Хей момичета, като в чета за неволите за заспиване на малките, да ви кажа аз с каква хитринка я излъгах моята девойка.
Като я сложа в леглото ( тя от около годна спи сама в стая) и си пожелаем лека нощ и казвам да си затвори очите и да чака Оле затвори очички (имаме приказката и я четем), да дойде и да ги поръси със сладко мляко, че да сънува сладки сънища. За по достоверно точно в този момент Оле почуква от някъде, за да ни извести , че ей сега ще дойде.  Тя остава в тъмната стая със затворени очи да чака Оле и до 10ина минути е заспала. Това действа от около половин година при нас, сега малката е на 3г. И сутринта я питам дали е идвал Оле и тя потвърждава :–)
Детето си ляга някъде към 20:30 защото иначе сутрин не мога да я събудя за градината, а през уикенда я оставям малко по-докъсно но то към 9 и се доспива.
Успех с приспването
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 15, 2013, 11:41:26 am
По-същественият момент е, че ако в яслата могат да приучат Дани да заспива сам примерно, то там не го постигат с магия, а с принуда.

Джибруле, не мога да те изчета, другарко, но ето тоз абзац в началото ме спря и не мога да не изкоментирам, че си в голема грешка. Много си категорична, но си много и само теоретична. Практиката показва, че са напълно възможни и често се случват други варианти, а именно:

в яслата научават Дани не само да заспива сам, но и да се храни сам, да се облича сам, да си подрежда дрехите сам, и да прави още куп други неща сам, но не с принуда, а с комбинация от няколко фактора, които на теб ти липсват.

тези фактори са: значително по-голям педагогически опит от твоя, авторитетът на външния човек-учител (който ти никога няма да имаш!), примерът на околните другарчета, които правят същото, желанието да си като тях, желанието да те похвали висшестоящият.

нека добавим и естественото израстване на детето в комбинацията. и получаваме една магия, дето не е постигната непременно с принуда. и да отбележа, принуда има почти във всеки възпитателен акт, включително и в твоите. принудата не е непременно лошо нещо.

моите думи ще ги потвърдят много майки на по-големи деца, които са установили, че отрочето им в градината си яде само всичко, съблича се за норматив, подрежда си дрешките на столчето, мие си ръчичките, само си бърше дупето и прочие, а като се прибере у дома при мааамааааааа, изведнъж забравя всички тия умения :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: midge в Февруари 15, 2013, 12:10:35 pm
моите думи ще ги потвърдят много майки на по-големи деца, които са установили, че отрочето им в градината си яде само всичко, съблича се за норматив, подрежда си дрешките на столчето, мие си ръчичките, само си бърше дупето и прочие, а като се прибере у дома при мааамааааааа, изведнъж забравя всички тия умения :)
Къде ги забравя само, къде ние не му даваме възможност да го прави. Вчера си играхме на бебе (аз) и батко (той) и човека си отиде до тоалетна сам, изми си ръцете (за което винаги подсещам, явно предварително), избърса се с неговата кърпа, закачи си я (което също правя винаги аз) и тнт... Определено подкрепям казаното.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Fussii в Февруари 15, 2013, 12:21:07 pm
моите думи ще ги потвърдят много майки на по-големи деца, които са установили, че отрочето им в градината си яде само всичко, съблича се за норматив, подрежда си дрешките на столчето, мие си ръчичките, само си бърше дупето и прочие, а като се прибере у дома при мааамааааааа, изведнъж забравя всички тия умения :)


потвърдено!
освен това моето дете с лошо не се води. Ако някой го нагруби или командва имаме драма и страдание. ВЕДНАГА щях да усетя ако някога в градината спрямо него е имало подобно нещо. Просто в ДГ се водят едно от друго, повтарят се ...

Като дете неходило на ДГ мога да кажа, че първи клас за мен беше най-кошмарната година в цялото ми обучение
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: yana-v в Февруари 15, 2013, 12:39:17 pm
Хмм, моята уж е голяма и ... какво от това. Имаме същия проблем със спането. Вече трудно си контролирам нервите, наистина!  :( Точно защото не бях достатъчно твърда и категорична като беше малка и сега си сърбам попарата. :(
Като малка много трудно заспиваше, приспивах на ръце, будеше се по 10 пъти на нощ и при малкото прихленчване ставах за да не се разсъни съвсем. Каталясах и друг проблем /обездвижена ръка/ ме принудиха да я взема да спи при нас! и .....
Еми ... спи в нейната стая, но още се приспиваме, което включва държане на ръчички, въртене, сукане докато заспи са минали мин 20-30 мин. през които аз вече заспивам почти или супер се изнервям. 
Поради почти постоянното ни боледуване, което също те изцежда и състоянието ти на зомби на следващия ден дали на работа или в къщи, като е болна спи при мен.
Резултатът: вече не иска да спи в стаята си, или ако съм твърда ляга, спи два-три часа и ако се пробуди почва да мрънка или да ме вика. Сега новата версия да дойде при нас е "мамо сънувах лош сън" - идва ляга и заспива на минутата. Ако не разреша сяда в леглото и почва да реве за да събуди и баща си и да обяснява как не можела да заспи!
Вече е голяма и много хитра, много добре знае как да ме действа. Решила съм да бъда много твърда и постоянна, защото това вече трябва да спре!!!

За моженето ами наистина много неща могат да правят, само че не искат и е по-лесно някой да го свърши вместо тях! 
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 15, 2013, 13:02:49 pm
По-същественият момент е, че ако в яслата могат да приучат Дани да заспива сам примерно, то там не го постигат с магия, а с принуда.

Джибруле, не мога да те изчета, другарко, но ето тоз абзац в началото ме спря и не мога да не изкоментирам, че си в голема грешка.

в яслата научават Дани не само да заспива сам, но и да се храни сам, да се облича сам, да си подрежда дрехите сам, и да прави още куп други неща сам, но не с принуда, а с комбинация от няколко фактора, които на теб ти липсват.

моите думи ще ги потвърдят много майки на по-големи деца, които са установили, че отрочето им в градината си яде само всичко, съблича се за норматив, подрежда си дрешките на столчето, мие си ръчичките, само си бърше дупето и прочие, а като се прибере у дома при мааамааааааа, изведнъж забравя всички тия умения :)


Ами Джам, аз нищо по-различно от теб не казвам относно посещението на ясла. /разбирам, че е дълъг поста и нямаш време да го четеш/  :lol: Да, принудата не е винаги лошо нещо и редица навици не се усвояват с чакане детето да се сети само. Та, или аз трябва да го "принудя" моя син да прави това, това и това, или в яслата ще го "принудят". И в двата случая ще е в комбинация с други мерки разбира се, но принуда все някаква ще има. Аз казвам, че сгреших много "вдигайки ръце" на тема спане и хващайки се за теориите, че това си било период и ще си отмине сам т.е. не се намесих, не се налагах, не принуждавах и сега се "радвам" на резултата. За  всичко останало, за което взех мерки - нямам проблем. И ръцете си мие, и зъбите си мие, и сам се храни, и дрехите си тръгва да прибира /е, не ги сгъва още, ама това от ЕГН-то/, обувките си обува и събува сам, та и рядко бърка коя на кой крак е, играе си и комуникира с други деца, все едно винаги с деца е бил край себе си...

Значи не е да не мога да постигна желаните резултати отглеждайки го у дома. Очевидно мога, когато взимам съответните мерки. Както ги взимат и в яслата хората. За мен по-важно е аз да го науча на еди какво си и именно у дома да се случват нещата по определен начин, защото за мен това е главното и в битов аспект ми е нужно. Да спи в яслата, да прави в яслата не знам си какво, което аз у дома не успявам да го накарам и да си го взема вечерта и както сама казваш да има: "сега при мамааааа пак мога да не спя" /или каквото е там проблемното/ - кел файда.

В предългия си пост казах, че не съм против ясли и градини по принцип, а че конкретно в моя случай и с моя проблем - не в тях е решението. То си е в моите ръце и винаги е било в моите ръце. Че аз съм била достатъчно "зелена" в точния момент, да не "принудя" детето си да заспива по определен начин...грешка на растежа, както се казва  :lol: и сега ми избушва нервите точно тази ми грешка. Та чистосърдечно посъветвах майките, които сега са в такъв етап - да не я допускат същата, за да нямат в бъдеще напълно излишни нерви за нещо, което спокойно могат да си спестят. Всички искаме да сме "бели и добри" и децата хем да имат еди какви си навици и режим, хем да ги докараме дотам нещата без никаква принуда от наша страна. Ама тая не става просто. В яслата нищо кой знае колко по-различно не правят от това, което и ние можем у дома /въпреки някои разлики в механизмите по които се случват нещата/. Просто ние, особено дето сме с първо дете - сме далеч по-колебливи, далеч "по-щадящи", далеч по-склонни да търпим дадено поведение до безкрайност и да намираме оправдания за същото "от космоса", защото ни било жал че детето ревяло и ни друсат майчини страхове как ще го травмираме трайно с едно, или друго. В яслата - хората са виждали ей такива "принцове и принцеси" като нашите бол и нямат грам колебание как да постъпят с тях, че да постигнат желаното. Не е, че желаното не може да бъде постигнато и у дома, при нужната решимост и яснота на родителя, кога какво да прави и на кое как да реагира.

Фуси, като дете ходило на ДГ, мога да кажа, че нищо от моите добри навици не е възникнало от посещенията ми там. Там просто си пребивавах денем, при това винаги ми беше безкрайно неприятно да бъда там. Та всеки случай сам за себе си. ;) В първи клас не ми беше кошмарно, просто ми беше скучно, защото можех да чета две години преди някой да ме кара да сричам, умение което дължа на баба си /лека й пръст/, не на ходенето на ДГ примерно.

П.П. Изобщо не ми е било предмет на предишния километричен пост, да обсъждам плюсове и минуси на посещението на детски заведения. :lol: Нищо не е само черно, или само бяло, пък и зависи от конкретното дете все пак, дали за него ще има повече ползи, или просто няма да има такива. Дала съм и пример как за конкретно дете - ползи няма, както и за родителите му. Аз хубУУУ нямам личен опит, ама други хора имат, не е като да не съм видяла с очите си картинката.
Единствено по въпроса "родителски нерви" ми беше мисълта от самото начало на тази тема. А именно - каквото е "във властта" на родителите - да се прави и то навреме, за да няма "излишна драма", освен неизбежната с деца. Щом на ясла, или на ДГ детето може да се приучи да спи, да се храни само, или каквото там искаме - то може и у дома. Стига родителите да проявят воля и да не изпадат в постоянни колебания, страх и "жалостивост", което мисля повечето от нас правят волно, или неволно и оттам - куп напълно излишни нерви и проблеми.  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 13:52:36 pm
Ох, Катеричке пухкава, сега ще си направя чай и ще ти прочета поста .... Имам предвид, че винаги си ми много интересна и те чета с удоволствие :)

и да не съм спам - детската градина има и добри страни, защото учи децата сами да се учат - например, много настояваха да си изяждам всичко, ама имаше един кисел, който мразех. След една седмица стачкуване от моя страна и стоене след всички по 2 часа в столовата, докато не го изям, просто реших, че този подход не става. И намерих друго решение - седнах пред едно момиченце, което обичаше много кисели и се разбрахме аз да й давам пълна купичка, а тя - своята празна. Докато не ни гледаха, разменяхме купичките и оп - аз вече съм готова. Така и не им ядох гадните кисели :)))) Така че, развиват и ума :)))

ааа, прочетох вече... съгласна съм напълно с теб Катеричке в това: "Единствено по въпроса "родителски нерви" ми беше мисълта от самото начало на тази тема. А именно - каквото е "във властта" на родителите - да се прави и то навреме, за да няма "излишна драма", освен неизбежната с деца. Щом на ясла, или на ДГ детето може да се приучи да спи, да се храни само, или каквото там искаме - то може и у дома. Стига родителите да проявят воля и да не изпадат в постоянни колебания, страх и "жалостивост", което мисля повечето от нас правят волно, или неволно и оттам - куп напълно излишни нерви и проблеми."

а, пък аз мисля, че ясли въобще не трябва да съществуват...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Февруари 15, 2013, 14:31:15 pm
Жбрули, нейде прочетох в твой пост, че имаш детегледачка. Оставяй я с Дани всеки ден за по няколко часа и ти ходи да разпускаш индивидуално.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Февруари 15, 2013, 15:20:19 pm
Джей, подкрепям джам. Както ти или аз не се държим на работа както у дома, това важи и за децата. Освен това мисля, че в яслата Дани ще се уморява повече, не само физически, а и емоционално, и така би могъл да заспива по-рано. Особено когато сутрин трябва да става рано.
А за принудата кво да ти кажа?! Най-малкото, че в у-ще ще е принуден да прави определени неща.

Яна, и моят син иска да го приспиваме. Понякога излиЗа от леглото, иска да стоя при него. Невинаги имам възможност обаче. Но като му се скара баща му и му става ясно, че е прекалил и след 5 мин.спи.

Само съм чувала, че съществуват деца, които лягат и заспиват сами. Дори и като бебета моите и двамата са ревяли и тогава съм ги взимала на ръце, за да заспят.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 16:27:11 pm
Моето захарче, взе че отскоро не може да заспива в мен  8O - когато го оставя в кошарката, тогава заспива - може би аз го държа, така че нещо му е неудобно ли, не знам просто.... Поняко се върти и иска да му люлям кошарката, и тогава заспива, друг път направо след топлото мляко заспива... Въобще нещо много самостоятелен взе да става, че започвам да се притеснявам. То, ако продължава така, ще взема да мога да върша домакинските си задължения без него. Днес например успях да изчистя фурната и да мина цялата кухнунска секция с обезмазнител. Направо чудничко.... а, той или спеше или си играеше сам. Само като е гладен скимти и почва да реве, ако се обърна с гръб към него... да не повярваш....  8O туй не е нормално, нали?  :? да не е болен нещо? не кашля, не киха, няма температура.... взимам вече сериозно да се притеснявам... или е изморен от вчера и това е само за днес...  osi_15
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 15, 2013, 16:39:36 pm
Роуз, ти май не си за тая тема  :lol: я го остави детето да е самостоятелно, ние се мъчим да приучаваме наште, а тя косите си още малко да оскубе   :wink: болно било  :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 16:43:04 pm
ок, м-и , успокои ме. Ще видим утре как е - може нещо моментно да е само за днес, знам ли... защото поначало до тоалетната едва успявам да стигна без да е надал вой, а сега...  :oops:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 15, 2013, 16:59:44 pm
Затишие пред буря ще да е това  :lol: :lol: :lol: :lol: Бъзикам се, радвай се Роуз.

Блу, моя Убавец е от тия, за които си чувала, има ги  :lol: Като бебе няма заспиване, ако не е на ръце, ако не се люшка кошарата, ако не се носи. И не видях такова нещо като спане в количката навън, пък мама да пие кафе. Сега в момента си го нахранвам и го слагам в леглото. Не заспива веднага, скача си нещо, прави бардак вътре, накрая ляга върху голямата камара и заспива. Е, вляза ли сега в стаята (в момента чакам да заспи, а той скача в леглото, чувам го по бебефона), ще бъде грешка голяма, защото ще започне рев като ми види гърба. Номера е да не се появявам, освен ако няма жестока драма и съмнения, че може нещо да се е приклещил, увил и пр.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 15, 2013, 17:05:41 pm
rosefromstars,не бързай да се радваш , миличка  :D! И моята дъщеря като стана на 5 месеца имаше такъв период , до като не видя че има проходилка и може да върви след мен навсякъде.

Мишле , при нас е така , ама си реших проблема с камера на лаптопа .Направо се родих! Сега заспива приклещена с две възглавници и няма мърдане , ама взе да става силна и ги маха .

Исках да питам и задължително ли се слага мляко в безмлечната каша . Знам,че ще ми се скарат , но какво да направя като е заключена темата . Моля да ми пишете на лични ,че се чудя как да й я дам... с мляко или без .
Сори за спама !
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 15, 2013, 17:09:11 pm
С камера го наблюдаваш детето какво прави ли, не ми стана ясно много какво имаш предвид.
Давала съм безмлечна с преварена вода, става добре. Като има и плод вътре не е блудкава.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 15, 2013, 17:15:50 pm
Благодаря !

Да , гледам я дали ще заспи и ако видя че почва да беснее я подпирам да не мърда и тя заспива . Тя спи по 30 мин ., но следобяд не я вдигам до като не спи повече от 30 мин , защото не може да издържи до 20 часа  после , ако е спала примерно до 15 и 30 .Не отварям ,не влизам в спалнята , въобще тази стая е табу като спи , защото през деня спи много леко и ми е супер удобно да я гледам така. 
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 15, 2013, 17:36:16 pm
Жбрули, нейде прочетох в твой пост, че имаш детегледачка. Оставяй я с Дани всеки ден за по няколко часа и ти ходи да разпускаш индивидуално.

е тя кво мислиш, че прави?  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 17:44:44 pm
А, Дидомирче, значи с паяка само на вън. Но, орто-доки каза в паяка след 7мия месец....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 15, 2013, 18:06:57 pm
А, Дидомирче, значи с паяка само на вън. Но, орто-доки каза в паяка след 7мия месец....

Че и в осмия ...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Февруари 15, 2013, 18:10:48 pm
Жбрули, нейде прочетох в твой пост, че имаш детегледачка. Оставяй я с Дани всеки ден за по няколко часа и ти ходи да разпускаш индивидуално.

е тя кво мислиш, че прави?  :lol:

Тя пише, че е с него 24/7. И, ако я вика, за да свърши работа навън не го броя.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 15, 2013, 18:21:52 pm

П.П. Изобщо не ми е било предмет на предишния километричен пост, да обсъждам плюсове и минуси на посещението на детски заведения. :lol: Нищо не е само черно, или само бяло, пък и зависи от конкретното дете все пак, дали за него ще има повече ползи, или просто няма да има такива. Дала съм и пример как за конкретно дете - ползи няма, както и за родителите му. Аз хубУУУ нямам личен опит, ама други хора имат, не е като да не съм видяла с очите си картинката.
Единствено по въпроса "родителски нерви" ми беше мисълта от самото начало на тази тема. А именно - каквото е "във властта" на родителите - да се прави и то навреме, за да няма "излишна драма", освен неизбежната с деца. Щом на ясла, или на ДГ детето може да се приучи да спи, да се храни само, или каквото там искаме - то може и у дома. Стига родителите да проявят воля и да не изпадат в постоянни колебания, страх и "жалостивост", което мисля повечето от нас правят волно, или неволно и оттам - куп напълно излишни нерви и проблеми.  :)

За което благодаря, защото аз наистина смятах, че ще отмине, но вече наистина мисля да наложа малко контрол, защото е страшно. Няколко пъти пробвах този cry it out метод, където оставяш детето и чакаш 5мин, после 10, после 15 и така уж след 4-5 дни щяло само да заспива, но не издържах естествено и спряхме посредата. След това започна да си смуче палеца и аз реших че съм травмирала детето и сега се чувства несигурно и си смуче палеца :) Слагах и ръкавици 2 дни и престана, но от тогава се отказах да се боря с проблема със съня. Както ти казваш, и аз знам, че за момента това е главният проблем (при нас потенциален още) сънят като цяло - заспиването сама, буденето през нощта, липсата на сън през деня...спането при мама и тати. Общо взето неща с които още от днес трябва да се заемем, защото после ще е много трудно и ще има много "нервни" ситуации :)

Относно градините, тук тръгват на училище на 3. Аз я записах на 3м и започва септември 2015. И си е училище, казва си се school и започват на 3 и завършват на 17 :) Предполагам, че в началото са някакви подготвителни класове.
 Дори да не беше задължително, пак щях да я запиша, най-вече за да общува с дечица. В момента мисля и за ясла от 9-12, но още е само идея.

rosefromstars браво на вас :) аз тичам до тоалетна буквално за 20сек, къпя се за 2-3 мин като тя трябва да е в банята иначеееее става страшно :) През деня не спиме, следователно няма време за готвене/чистене и т.н. Поне да бях заслабнала малко :) Чакам таткото и направо от врата му я връчвам, да седна малко :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 15, 2013, 18:34:54 pm
Ами , Криси , то тогава моето дете е бая травмирано .
Смуче си палеца и това е ... Никога не е имало драми със заспиването и рев , ама ...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 19:20:43 pm
Не се притеснявайте за палеца, аз го смучех до 3-ти клас и после изведнъж престанах. То, не си мазах пръста сама с люто, то не слагах ръкавици, то какво ли не беше, но просто вечер, докато спях, несъзнателно явно го лапах и на сутринта се събуждах с палец в устата. И една вечер просто спрях. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 15, 2013, 19:34:24 pm
Не се притеснявайте за палеца, аз го смучех до 3-ти клас и после изведнъж престанах. То, не си мазах пръста сама с люто, то не слагах ръкавици, то какво ли не беше, но просто вечер, докато спях, несъзнателно явно го лапах и на сутринта се събуждах с палец в устата. И една вечер просто спрях. :)

До 3-ти клас , хахаха .
Леле ! Направо ме успокои !
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: misi в Февруари 15, 2013, 20:08:28 pm
И моят син си смуче палеца и аз умирам от нерви като слушам звучното му цокане цяла нощ до ухото си. Преди два месеца беше болен и много се ядосах, че не може да диша през носа, а диша на пресекулки през устата, за да смуче палеца. Тогава му намазах пръста с Даум ексол, за три дни спря да си смуче палеца и аз си викам - "Леле колко лесно било". Да, ама не, като му мина хремата продължи със смученете. Мазах пак с горчивото лекарство и няколко пъти се случи да повърне от него, но като му намажа палеца вечер след като е заспал, сутрин пак го намирам в устата, явно през нощта си изсмуква горчивото.
Сега от около месец започна да смуче биберон, но през нощта като не може да го намери пак си пъха палеца в уста.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 15, 2013, 20:42:35 pm
И моят син си смуче палеца и аз умирам от нерви като слушам звучното му цокане цяла нощ до ухото си. Преди два месеца беше болен и много се ядосах, че не може да диша през носа, а диша на пресекулки през устата, за да смуче палеца. Тогава му намазах пръста с Даум ексол, за три дни спря да си смуче палеца и аз си викам - "Леле колко лесно било". Да, ама не, като му мина хремата продължи със смученете. Мазах пак с горчивото лекарство и няколко пъти се случи да повърне от него, но като му намажа палеца вечер след като е заспал, сутрин пак го намирам в устата, явно през нощта си изсмуква горчивото.
Сега от около месец започна да смуче биберон, но през нощта като не може да го намери пак си пъха палеца в уста.

Дааа, явно не съм само аз.Сутрин е най -зле.Само се чува - мляс, мляс, мляс ..., иде ми да си скубя косата вече . Ставам по сто пъти , махам го и пак . През деня си спи с него . Махна го и след 5 мин пак го е налапала.Изчетох хиляди неща в нета и лошо ми стана .Как ще ги оттучваме не знам  !
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 15, 2013, 20:59:23 pm
Хахаха голям казус с моята детегледачка ей! Я метнете един бобец... :lol: Детегледачката я освободих временно, като се изнесохме на село лятото, но ние много се застояхме, тя си намери и друга работа и така. Сега мога да я извикам понякога, за няколко часа, ако имам нещо неотложно за вършене. Детегледачка също не решава такъв тип проблеми, както не ги решава и яслата /по това, което аз виждам поне край мен/. Може и да има някакви изключения, не знам, не са ми попадали. Което си е гювезе у дома и на ясла и на Марс да ходи денем, като се прибере у дома - пак същата, пак на главите и нервите на родителите. Т.е. за мен и моя дерт - полза няма.

Може да съм пълна идиотка, но не приемам, че сульо и пульо едва ли не са способни да научат собственото ми дете на какво ли не, а аз съм толкова некадърна и глупава, че не мога. Пък дори и не е вярно като факти - научила съм го на редица неща, лично аз и то някои от тях ги усвои преди другарчета ходещи на ясла. Т.е. всичко може, ами трябва да се започне в точния момент, или съответно да се реагира срещу нещо в точния момент, не да се лежи на тая кълка "как то било период и щяло да си мине само". Която позната майка посмя да си "натисне" неспящото и капризничещо отроче овреме да спи в кошара, само и му изтърпя ревовете - сега такъв проблем и нерви заради спането - няма. Всички, които направиха като мен и благо и убедено обясняваха на околните как "то детето имало нужда, не може така, не може сега, то ще поотрасне и само ще му мине" - са в моето положение. С ясла, без ясла - същата греда. ;) Познавам хора с първокласници, които още не заспиват сами, нито извън родителската спалня. Е, тях защо бе аджеба ДГ и училището не им промениха точно този "приятен" навик? Ами просто е, защото у дома отдавна всички са се отказали да опитват да променят въпросния, защото отдавна нямат грам нерви за нищо от сорта. Разбираемо. И тези същите родители продължават да обясняват за "периоди" и понастоящем...
Що е лош навик и пилене на нерви при техните деца - "период било". И все нервни и недоспали си ходят тези хора с години, което аз никак не държа да ми се случи. Достатъчно отговорна и трудоемка задача е да гледаш дете изобщо, че сам да си го правиш по-тежко и сложно. Мое си мнение естествено, не е меродавно.  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 15, 2013, 21:44:54 pm
Може да съм пълна идиотка, но не приемам, че сульо и пульо едва ли не са способни да научат собственото ми дете на какво ли не, а аз съм толкова некадърна и глупава, че не мога.

е, аз пък мога да приема... вече... :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 21:55:31 pm
Хахаха, сега като се сетя и аз не спях в кошарата(леглото си), а държах да съм на леглото(спалнята) до майка, баща ми беше на пътувания и често отсъстваше. И веднъж вечерта докато спя, явно мощно съм си цокала с палец в устата, и усещам как една плюшена играчка се стоварва отгоре ми. Опулих очи и видях играчката (едно мече)как хвърчи и единия й крак се скъса. Майка, сумтеше насън и се обърна на другата страна. Тя в съня си, несъзнателно, явно беше докопъла някаква играчка и я беше метнала по мен за да спра да цокам. Даже не заплаках за да не я събудя, а спрях изкарах пръста, заспах и на сутринта се събудих пак с пръст в уста  :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: ей, щастливо детство  :lol: :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Февруари 15, 2013, 22:18:21 pm
Смарайди, тук съм, ама не мога да сваря да ви изчета, че да се включа и да пиша  :lol:  Ще видя утре дали ще се престраша да попиша, ама да не ми скочат хората, че се фукам  :lol:  :lol:  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 15, 2013, 22:19:15 pm
Смарайди, тук съм, ама не мога да сваря да ви изчета, че да се включа и да пиша  :lol:  Ще видя утре дали ще се престраша да попиша, ама да не ми скочат хората, че се фукам  :lol:  :lol:  :lol:
Не бой се, признали сме те!  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 15, 2013, 22:22:04 pm
Ами , Криси , то тогава моето дете е бая травмирано .
Смуче си палеца и това е ... Никога не е имало драми със заспиването и рев , ама ...
Аз не казвам, че има директна връзка между смученето на палеца и травмиране, а просто в онзи момент така реших :) Просто се прояви това поведение точно след като решихме да пробваме метода cry it out, а имам дете на моя приятелка, което смуче пръст, а е на 5 години, и съм забелязвала че е все в ситуации в които му се карат или се притеснява :) та за това реших, че моята се е травмирала :) Това с палеца е масово, за съжаление е много трудно да се превъзмогне този навик :( аз имам позната която на 18 се запозна с тогава бъдещия и съпруг и когато прекарваха заедно нощта, тя не спеше, в ужас че той ще се събуди и види с палец в уста. Май на 24 си реши проблема, но все пак го реши :)

rosefromstars как са ти зъбите? Помня, че ми писа че брекети не си носила във връзка с нашия проблем между предните 2 зъбчета, който и ти имаш.

Jbrul днес сме на ден първи :) Оставихме я сама, пак уж метода cry it out започнахме, мъжа ми доста ме подкрепи, да не кажем че изцяло той се справи защото аз сигурно щях да я гушна след 10 мин рев. След 45 мин седна в леглото и заспа седнала милата, ама заспа сама и сега е в леглото си....Дано сме на правилния път :) Добре, че не се кърмим вече и пийнах една чаша вино да се "съвзема" след толкова рев :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 15, 2013, 22:22:57 pm
Може да съм пълна идиотка, но не приемам, че сульо и пульо едва ли не са способни да научат собственото ми дете на какво ли не, а аз съм толкова некадърна и глупава, че не мога.

е, аз пък мога да приема... вече... :)
Радвам се за теб.  :)

Мими, една командировка към Ст. Загора не щеш ли?  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 15, 2013, 22:24:20 pm
Смарайди, тук съм, ама не мога да сваря да ви изчета, че да се включа и да пиша  :lol:  Ще видя утре дали ще се престраша да попиша, ама да не ми скочат хората, че се фукам  :lol:  :lol:  :lol:
Няма, няма, стига да споделиш как и нашите да седят мирни и спокойни (в бъдеще в моят случай)  :lol: Всякакви съвети са от полза :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Февруари 15, 2013, 22:25:40 pm
Мими, една командировка към Ст. Загора не щеш ли?  :lol:
Нали сме се разбрали, че ти ще го пращаш  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 15, 2013, 22:27:41 pm
Мими, една командировка към Ст. Загора не щеш ли?  :lol:
Нали сме се разбрали, че ти ще го пращаш  :lol:
Пусни ми на ЛС банкова сметка за превод на издръжката и го чакай утре с първия автобус.  :lol:

Krisi88 , радвам се че сте постигнали успех днес. Пийни си сега, отпусни се и ако се запромъква някоя гузна съвест по случая - удари я с чук!  :lol: Имай готовност, че няма да станат нещата от раз и за ден-два, но ако проявите постоянство - вероятно скоро ще са доста по-добре.
Аз навремето правих някакви опити, но за жалост се отказвах твърде бързо. Бях и в особена ситуация тогава, много ми беше напрежението като цяло, отделно проблеми в брака, отделно все сама и ей така "за кураж" нямаше кой да ми каже едно: "спокойно, няма страшно, правилно постъпваш"...и бързо свивах знамената. А не трябваше, че сега ми излиза през носа. :? Ама минало - заминало при мен, дано оттук насетене успея нещо да измисля.
Дано ти имаш нервите да си по-постоянна сега, за да си по-малко нервна в бъдеще. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 23:01:31 pm
Криси, ами добре са. Е, не ставам определено за манекен на паста за зъби, но имам големи устни и те всъщност ми прикриват зъбите. Но, вас ви съветвам, когато стане достатъчно голяма за брикети, да й сложите - защото това не само, че ще коригира двете зъбчета, но определено ще й подреди всички зъбчета и ще има холивудска усмивка. :)

Браво и от мен с напредъка с бебо! Дръж се, както казва Катеричката, сега ще е най-безболезнено и за вас, и за бебка. Страхотно е, че двамата с милото сте в тази борба във възпитанието на бебка. Това е сигурен ключ към успеха - не се съмнявай. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 15, 2013, 23:05:27 pm
Жбрул няма изпуснат момент, ще стане просто по различен начин вероятно. Аз тая вечер исках да удуша помощника. Дребния сам ме попита дали може да си спи в леглото, после много бързо реши да се връща, но аз го скастрих и си легна детето, аха да заспи. В тоя момент влезе баща му и човека стана, рев, тропане за 1 мин. чак се разхълца. Сега ще го чакам пак да му дойде мерака.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 15, 2013, 23:33:06 pm
Дано ти имаш нервите да си по-постоянна сега, за да си по-малко нервна в бъдеще. :)
От 2 дни не мога да се оплача, просто мъжът ми си взе 2 дни и заедно с уикенда стават 4ри, и се чувствам страшно добре и спокойна. Просто е толкова различно когато има кой да ти помогне...днес лежах във ваната 15 минути!!!! И си направих маска на лицето, после и маникюр :) Направо, чудо :) Не съм толкова изнервена, спокойна съм защото знам че мъжа ми е тук и винаги има кой да поеме щафетата. Просто много се радвам, че се заехме с този метод точно сега защото уикенда ще е с мен да помага, а и той беше много щастлив че предприемам нещо, защото обикновенно той става в 5 с нея..(а и до сега мен ме обвинява за всичко, как била разлигавена, само да ме видела започвала да плаче за да я взема на ръце, само искала да е до мене и т.н)....И така, ама наистина искам да успеем, това е ключът към щастливото майчинство :)) Поне да поспива през деня за 30-40 мин, да се изпъна и аз малко....
Обаче идва този момент, незнам дали ви се е случвало, когато се отпуснете твърде много и после реалността ви залепва един шамар да се осъзнаете малко :) Ей така се чувствам, в понеделник ще получа шамара в 6:30  :lol: и ще е още по-трудно да влезеш в такт и да пестиш нервите :)
rosefromstars много се радвам, че зъбите са ти ОК, ти трябва да служиш за пример че зъбите не се изкривяват от смученето на пръст ;) съгласна съм, ще сложим брекети при първа възможност. Много ми е мъчно да знам от сега че имаме проблем, но какво да се прави :( щом трябват брекети, ще ги носи :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 15, 2013, 23:41:13 pm
Криси моят син до 1г спеше след всяко хранене по 30мин. Да не би да изпускаш момента и затова да ти будува цял ден? Това наистина е много и изнервя, аз не че за 30 мин можех да сколасам, ама ги редувах-пране, тоалетна, обяд.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 15, 2013, 23:48:23 pm
Криси, аз на бебо, когато порасне, също имам намерение да слагам, защото това е единствения път към перфектната усмивка. Единият ни племенник още носи брикети, въпреки че няма такъв проблем, и сега вече има наистина страхотна усмивка. Не си мисли, че хората имат холивудски усмивки натурално - единици са такива. Повечето са го постигнали чрез брикетите и в това няма нищо лошо. В интерес на истината, аз също ще наблюдавам бебо дали има такъв проблем, като нашия, защото до колкото съм запозната се предава генетично.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 16, 2013, 00:00:37 am
м-и пробвахме всичко, тя просто не иска да спи пред деня и това е. Аз мисля че е свързано с това, че като цяло не може да заспи самостоятелно...т.е да и се доспи и да заспи. Тя просто реве, крещи, мрънка докато не започнем да я клатушкаме. Аз съм виждала вече много моменти в които физически не може повече, едвам си държи главата, обаче няма да заспи сама....до сега беше на гърда, и малко или много аз се възползвах от ситуацията и я слагах на гърда само за да поспи малко, ама само да мръдна...край...събужда се, нищо че е спала 5 мин, всеедно е спала 10ч супер доволна и готова да играе. Факт е че заспива в 20h и става в 7 (това е като цяло, не да броим 15те събуждания за това време), но да кажем, че не яде за този период.
Аз ужасно се изнервям, просто самия факт че ям като куче хляб със салам (във франция) защото просто не мога да си позволя 15мин време да си направя салата или нещо хранително за ядене, ме побърква. За това чакам с нетърпение момента в който проходи, та съвсем да нямам време за ядене, та тогава поне да заслабна малко, че имам 6 кила да свалям още :)
rosefromstars не е баш така, в моето семейство и на мъжа ми всички имаме идеално прави зъби, обаче е факт че детето ми има вече видим дефект в устата. Аз ще слагам брекети( на бебето), защото ще имаме нужда от такива след оперативна намеса, която ще се случи на 100% след определен период от време. Просто ей така не бих слагала брекети. Ако имаш нужда бих те свързала с ортодонт в София да погледне зъбките на бебо :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 16, 2013, 00:02:14 am
Криси моят син до 1г спеше след всяко хранене по 30мин. Да не би да изпускаш момента и затова да ти будува цял ден? Това наистина е много и изнервя, аз не че за 30 мин можех да сколасам, ама ги редувах-пране, тоалетна, обяд.
А! А на мен никой не ми вярваше, когато Дани беше на 2 месеца как си седеше 6 /шест/ часа буден. Хапне, заспи "прав" и след 10 мин. - оцъклен...После - хем яде, хем не спи. Понякога като го гледам и си мисля, че да спиш е най-трудното нещо на света  :lol:

По този повод научи и нова дума - "ампир" /т.е. вампир/. :lol: Сега нали каквото чуе - повтаря и помни и след няколко мои реплики, че е вампир, сега гордо обяснява на всички, че "Дани е ампир". Едва ли подозира колко е прав де.  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 16, 2013, 14:39:46 pm
Абе кой модератор шета из форума, я да си признае! Първо ми изчезна лентичката, после картинката(не че са ми залипсвали, любопитно ми е), редовно липсват постове :witch: :witch: :witch:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mini в Февруари 16, 2013, 14:50:46 pm
м-и форума има правила, а модераторите са избрани, за да ги съблюдават
ако подписа ти не съответства на определени изисквания модератора е ДЛЪЖЕН да го приведе във нормален вид, или просто да го премахне, за да го нарпавиш ти самата
постове ще спрат да изчезват, когато престанете да се съревновавате по темите и вместо за взаимопомощ, стават арена за кой може повече да надприказва
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 16, 2013, 15:27:09 pm
Абе кой модератор шета из форума, я да си признае! Първо ми изчезна лентичката, после картинката(не че са ми залипсвали, любопитно ми е), редовно липсват постове :witch: :witch: :witch:

1. лентичката не е изчезнала -  разгледай си настройките на профила и ще видиш, че html-кодът на лентичката си е там. не се вижда, вероятно защото сайтът, от който ползваш лентичка, не работи в момента.

2. с този тон - не! не е възпитано, нито е уместно. тези форуми си имат правила - можеш да ги прочетеш в началото на всеки подфорум. всеки подфорум си има и модератори, които се грижат за спазване на правилата в този подфорум.

що за въпрос - "абе я да си признае кой е шетал тука"??? и като "си призная", че аз съм шетала - какво ще стане? ще ми издърпаш ушите ли?

изрично ще помоля всички участници да спазват правилата, да се отнасят с уважение към труда на хората, които модерират форумите и поддържат този сайт, за да го ползвате всички, както и да не обръщат всяка тема на волна дискусия от тип "спамо-чат". това е неетично към останалите потребители и към автора на темата. съобразявайте се! има нарочни теми за раздумка, за веселби и клюки по всякакви теми - ползвайте тях.

м-и, считай този постинг за първо предупреждение.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 16, 2013, 18:19:25 pm

1. лентичката не е изчезнала -  разгледай си настройките на профила и ще видиш, че html-кодът на лентичката си е там. не се вижда, вероятно защото сайтът, от който ползваш лентичка, не работи в момента.

2. с този тон - не! не е възпитано, нито е уместно. тези форуми си имат правила - можеш да ги прочетеш в началото на всеки подфорум. всеки подфорум си има и модератори, които се грижат за спазване на правилата в този подфорум.

що за въпрос - "абе я да си признае кой е шетал тука"??? и като "си призная", че аз съм шетала - какво ще стане? ще ми издърпаш ушите ли?


м-и, считай този постинг за първо предупреждение.
1. Благодаря, права си за лентичката!
2. По скоро беше шега, естествено, че ще чистите, като се налага и последно уши не се дърпат, ставали големи  :wink:

Извинявам се за втория спам.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 16, 2013, 21:48:29 pm
Аз ще отговоря кратко и ясно. Не си контролирам нервите. Много е дълго за обяснение. Доста са ми палави децата. Да не кажа прекалено. Само ще ви кажа, че никога преди да родя не ми се е налагало да повиша тон и говоря по принцип много тихо/някои от сдружението са ме чували/. С тихото говорене отдавна приключих, защото просто никой не ме чува и не ми обръща внимание. Мога да повторя нещо повече от 30 пъти спокойно. 31 е крясък и тогава....Чудо! Чуват ме!! Когато искам да постигна нещо направо си кряскам и резултата е различен. Иначе мога да си мяуча до посиняване и никой няма да ме чуе. Доста често се налага и попляскване, защото иначе ми се качват на главата. А такова нещо като счупения тел. тук е почти ежедневие и вече не ми прави впечатление/У нас всичко е вдигнато на секцията най-отгоре/. Баткото е на 4г и е висок 121 см. Няма да ви казвам, че въпреки сложените райбери на прозореца в стаята се беше качил на перваза и се хванал с една ръка и с другата махнал райбера, който е най-отгоре на прозореца и искал да проветрява. Само да ме бяхте чули какъв скандал вдигнах.. Има и резултат. У нас такива ситуации са много чести. Момчетата са с много малка разлика и много се карат, бият, викат и съответно аз буквално съм принудена да застана между тяк, да ги разтървавам и да викам, защото те викат и се дърпат и няма да чуят, ако мяуча тихичко. Така че искам не искам съм принудена да викам.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Февруари 16, 2013, 23:08:15 pm
Лелееееее, четох, четох, четох и стигнах до извода, че всички сте прави  :wink: Всяка една за себе си с различните му там характери и "характерчета"  :lol:
Всички деца са индивидуални и няма обща препоръка как да се научат или отучат от дадено нещо! Това е според мен.
По въпроса за яслите - аз съм с две ръце "ЗА"! Честно! Макар, че вдигат ръце и там от него и казаха, че във всяка група има по едно, най-много две такива деца като Злато! Ама си им е талисманче вече и даже им прави компания, докато другите деца спят  :lol: Освен, ако не придреме за 10-20 минутки, което е постижение на едната сестра! Иначе не е лош, не разхвърля, не чупи, не цапа, но е инат /до мозъка на костите  :wink:/ и нищо, което не реши той сам - не става! Трябва "негово височество да реши, че сега ще яде /примерно/ и тогава. Иначе - ами седи си гладен човека! Но това хич, ама хич не ме притеснява. Обаче със спането в яслата си е голям проблем! Не иска да ляга в кошарата и толкова! От две седмици и в къщи не спи на обяд  :oops: Ама пък си ляга рано вечер - около 20ч, което мен идеално ме устройва  :wink:

А как да си контролираме нервите - ами пак е индивидуално! Наскоро бях при една моя дружка на село. Децата и са на 8 и 5год. Седнахме в едно импровизирано кафе няколко майки с дечурлигата. Ами как имаха гласове все още - продължавам да се чудя! Ама то голямо викане бре  :lol: Аз нали си страдам от "безгласие", ако извикам 2 пъти така и ще ходя 2 месеца без глас! Не че не повишавам тон, но се старая, да е в изключителни случаи! Предпочитам след няколко "Не"-та, ако не е разбрал да ударя през ръката изведнъж, отколкото да викам като изтрещяла! Дано не ми се случва де  :wink:

И всъщност винаги съм била против "излишните приказки", в случая "излишно викане" - ако е толкова належащо да спре да прави това, което прави - просто шамаросвам "леко, но рязко" - колкото да разбере!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 16, 2013, 23:34:17 pm
Лелееееее, четох, четох, четох и стигнах до извода, че всички сте прави  :wink: Всяка една за себе си с различните му там характери и "характерчета"  :lol:
Всички деца са индивидуални и няма обща препоръка как да се научат или отучат от дадено нещо! Това е според мен.
По въпроса за яслите - аз съм с две ръце "ЗА"! Честно! Макар, че вдигат ръце и там от него и казаха, че във всяка група има по едно, най-много две такива деца като Злато! Ама си им е талисманче вече и даже им прави компания, докато другите деца спят  :lol: Освен, ако не придреме за 10-20 минутки, което е постижение на едната сестра! Иначе не е лош, не разхвърля, не чупи, не цапа, но е инат /до мозъка на костите  :wink:/ и нищо, което не реши той сам - не става! Трябва "негово височество да реши, че сега ще яде /примерно/ и тогава. Иначе - ами седи си гладен човека! Но това хич, ама хич не ме притеснява. Обаче със спането в яслата си е голям проблем! Не иска да ляга в кошарата и толкова! От две седмици и в къщи не спи на обяд  :oops: Ама пък си ляга рано вечер - около 20ч, което мен идеално ме устройва  :wink:

А как да си контролираме нервите - ами пак е индивидуално! Наскоро бях при една моя дружка на село. Децата и са на 8 и 5год. Седнахме в едно импровизирано кафе няколко майки с дечурлигата. Ами как имаха гласове все още - продължавам да се чудя! Ама то голямо викане бре  :lol: Аз нали си страдам от "безгласие", ако извикам 2 пъти така и ще ходя 2 месеца без глас! Не че не повишавам тон, но се старая, да е в изключителни случаи! Предпочитам след няколко "Не"-та, ако не е разбрал да ударя през ръката изведнъж, отколкото да викам като изтрещяла! Дано не ми се случва де  :wink:

И всъщност винаги съм била против "излишните приказки", в случая "излишно викане" - ако е толкова належащо да спре да прави това, което прави - просто шамаросвам "леко, но рязко" - колкото да разбере!

При нас лекото шамаросване води до кикотене все едно ги гъделичкам. Дори и по-силно пляскане по дупето е със същия ефект..
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Февруари 16, 2013, 23:44:18 pm
Сигурно е така!
Просто това вече е въпрос на темперамент и навици. Дете, което е свикнало с повишаването на тона да "става работата"  - много трудно ще може да се изкорени. Особено при вече по-големичките, както при моята позната!

И всъщност пак стигаме до "както го свикнеш"!
Не упреквам никой - отнася се и за мен  :lol:
Не си заспива сам в кошарата, а при мен на спалнята. С тази разлика, че след - 10-15 мин. си го премествам и си спи до сутринта или ако е обяд - 3-4часа.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 01:16:38 am
Дано ти имаш нервите да си по-постоянна сега, за да си по-малко нервна в бъдеще. :)
От 2 дни не мога да се оплача, просто мъжът ми си взе 2 дни и заедно с уикенда стават 4ри, и се чувствам страшно добре и спокойна. Просто е толкова различно когато има кой да ти помогне...днес лежах във ваната 15 минути!!!! И си направих маска на лицето, после и маникюр :) Направо, чудо :) Не съм толкова изнервена, спокойна съм защото знам че мъжа ми е тук и винаги има кой да поеме щафетата. Просто много се радвам, че се заехме с този метод точно сега защото уикенда ще е с мен да помага, а и той беше много щастлив че предприемам нещо, защото обикновенно той става в 5 с нея..(а и до сега мен ме обвинява за всичко, как била разлигавена, само да ме видела започвала да плаче за да я взема на ръце, само искала да е до мене и т.н)....И така, ама наистина искам да успеем, това е ключът към щастливото майчинство :)) Поне да поспива през деня за 30-40 мин, да се изпъна и аз малко....
Обаче идва този момент, незнам дали ви се е случвало, когато се отпуснете твърде много и после реалността ви залепва един шамар да се осъзнаете малко :) Ей така се чувствам, в понеделник ще получа шамара в 6:30  :lol: и ще е още по-трудно да влезеш в такт и да пестиш нервите :)


Извиняваям се за ако съм по-рязка.
Този пост ме провокира.....
Мили майки, вие какво сте си мислели когато сте създавали децата си, още повече в случая тук - бори ли сте се за тях, за да ги имате..... не разбирам....
какво сте очаквали,... че създавате роботи, ... тамагочита......
Ще стават и лягат, когато на вас ви е удобно.....ще изпълняват безпрекословно командите ви /или ще бъдат достатъчно мили и съпричастни към мамините нужди  и потребности/.....
Е, няма да се получи подобно нещо, няма да имате времето, което сте имали преди да се родят децата,  да си оправите маникюрите,  да се изпикайте /с извинение/, моя син влиза с мен и в тоалтната .....н да си вземете вана.... и ако това последното е от преоритетите ви и ви тормози,липсата на време за него заради децата ви.... не искам да коментираам

В тази цялата тема стана просто в повече оплакването и мрънкането... майки тук не сме станали определено случайно или насила.
И на мене не ми е лесно, сама с две деца... но да се оплаквам, че не съм си взела вана, или че ме будят по няколко пъти на нощ.... това е положението, ако сте искали спокойствие, да не сте създавали деца

Сори
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 17, 2013, 03:37:19 am
Албена и аз "сори", но мен ме провокира твоят пост и най-вече назидателният тон в него. Ще ти обясня и защо.

"Ние тук", в т.ч. и АЗ...не съм заченала неволно, не съм мислила, че родителството е "да ходиш на пикник", та съответно - никак не съм изненадана, че колкото е прекрасно - толкова е и трудно.

Същевременно обаче, ставайки майка - не съм престанала автоматично да бъда човек и личност, със своите собствени нужди, потребности, капризи ако щеш някой път. На теб, ако не ти е проблем да не се къпеш и да не спиш и да нямаш една минута, в която децата ти не са качени на главата ти /без значение будна, или спяща/, на мен ми е проблем, както и на други хора им е проблем. Това не значи изобщо, че не си обичаме децата, че не си ги гледаме, че се оплакваме от това, че ги имаме, че сме неблагодарни...и в този ред. Значи само, че се опитваме да постигнем някакво съжителство с децата си, което да не ни превръща в диви невротички, за които всичко човешко и женско е чуждо и недостъпно понеже били майки. И като сме майки - дай "да си турим кръста" на нас самите, на мъжете си, на живота си и... т'ва е то. Друго - няма, не може да има, ако някой иска да го постигне - баси как не го е срам?! :lol: Постига се Албена, без детето да е ощетено при това, бито, или овиквано. Обикновено е бито и овиквано, когато майка му "върви срещу себе си" достатъчно дълго, че "да й избият чевиите" трайно. Спокойната и удовлетворена от живота си майка - е много по-спокойна и толерантна към детето си, или поне повече от невротизираната такава. Неоспорим факт. Та точно защо една майка, която иска да бъде доволна и спокойна /в границите на постижимото/ трябва да се срамува, че прави опит да постигне това?

Мен не ме е срам! Аз за последната година и седем месеца съм си гледала детето сама, баща му почупи дискотеките, спря да се прибира в къщи /щото "му тежал тоя живот с детето", което АЗ трябваше да преглътна и ОБИДНО - беше меко казано чувството/. Допреди 3-4 месеца не можех да разчитам и на майка си да го оставям дори /сега вече мога/. Та в този период, преживявах и майичнството като ново усещане и разпада на връзката, брака, живота си, местене, развод...всичко изграждам отначало сега. С цялата огромна, еднолична отговорност към НАШЕТО дете, дето 5 години го чакахме и се оказа накрая МОЕТО дете, а аз сама във всичко това + куп "други екстри" последвали от ситуацията. През по-голямата част от този период - аз активно си пишех във форума по всякакви теми и както сега - така и тогава, единственият ми проблем с детето, който сподеях беше на тема "спане". Провери, ако не ми вярваш. Никой нямаше и да разбере, че съм се развела, ако аз не го бях споделила в емоционалните и то не с цел да се оплача от случилото се, а с цел да дам кураж на други хора.

Та ще ти бъда признателна, да не изнасяш лекции "на общо основание" кой какво си бил мислел, какво можел и не можел и как би трябвало да бъде и да не бъде и кой как трябвало да се чувства в някакви ситуации...
Най-малкото, защото аз от моята позиция в момента - мога и имам правото да кажа на доста от вас, че се те "лигли и превземки", понеже все пак не сте сами с детето, или децата си, ако и да ви е трудно. Ама не го правя, защото не ми е толкова акъла, че да виждам до своя нос и своята черга само, да съдя другите и да им "давам наклони" как да се чувстват. ОПИТВАМ се, да разбера всеки от събеседниците си, неговият конкретен проблем, усещания, ситуация и ако мога - да му бъда полезна с нещо. Ако с нищо не мога - поне да го изслушам и да му кажа, че не е сам. То И затова го има този форум все пак. Най-лесно е да съдя, да не проявя разбиране и да лепна етикети. Но е глупаво и полза няма за никого.

Тази тема апропо - трябваше да я има много отдавна. Знаеш ли защо? Защото ние и особено много ТУК, по СЪВСЕМ ОБЯСНИМИ причини - имаме свръхочаквания за времето, в което ще бъдем родители... Хем знаем много на теория, ама всяка родила жена е наясно, че теориите свършват в родилното и после те блъска "товарният влак". И това, че сме искали осъзнато деца, че сме ги чакали много - ни прави по-различни от други родили жени по отношение на грамотност, толерантност, степен на търпимост в кризи. Не ни прави нови хора обаче. Ние сме си тези хора отпреди децата и няма срамно и лошо в това, че искаме да продължим да бъдем такива поне отчасти и доколкото е възможно.

Ей такива коментари като твоя сега знаеш ли до какво водят? Ще ти кажа. До това много майки тук - да се чувстват "кофти майки", виновни, некадърни, да си мислят как само те са такива. Как само те имат нужда от сън, от маникюр, от развлечения, от няколко часа без "скъпоценното дете", че да разпуснат. То просто излиза ужасно да си жив човек, ако имаш деца. Не може! Трябва да си роб и "килимче" на децата си, ако това не ти стига - значи нещо не си наред. Или си неблагодарна, непризантелна и от сорта за чудото което си имала късмета да ти се случи.

На същите ей тия приказки - вързвах и аз като прясно родила да ти кажа. И това ми костваше адски много, защото взех грешни решения, вярвайки, че е нормално родителят да е това и друго - не може, няма как и не е редно да бъде. А това - просто не е вярно. Аз ти го казвам, дето гледам дете сама и пак имам и маникюр и прическа перфектни и дори в тази ситуация - намерих начин да живея нормално, БЕЗ детето ми да бъде пренебрегвано и лишено от каквото и да било. Въпросът е не дали може, или не може да е така. Може и още как. Въпросът е в това, дали искаш да е така, дали вярваш, че е редно да е така и дали търсиш начин да го постигнеш. Ако слушам такива като теб - ми начин няма явно, та и даже е срамно да опиташ, защото си някак кофти майка, ако го направиш. Минимум.
Да имаш много здраве от мен точно по този въпрос и наздраве /денс имам рожденик/. :)

П.П. Не приемай думите ми като опит за скандал - не са. Казвам това което не просто мисля,а което преживях и преживявам и в момента, само затова си позволявам да го кажа. Няма лесно - да. Няма и нужда да го правим още по-трудно. Родителството не е и не трябва да бъде "мъченичество" някакво там, трябва да е радост и за нас и за децата ни малко от малко. Това му е и идеята в крайна сметка. :wink:

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 17, 2013, 09:36:42 am
Албена Чудих св какво да ти отговоря, обаче реших, че с глупости няма да се занимавам, днес е послдния ден в който ще "пикам" на воля и мисля да се възползвам ;) Постът който цитираш е изцяло емоционален и още като го писах бях сигурна, че ще се намери поне един човек, който ще види нещата изкривено. Както и да е, всеедно ми е :) Истината е, че ако за теб е нормално да не се къпеш и да нямаш и 1 минута да се срешиш, то жалко за теб. За мен не е нормално, и в моята ситуация е такава в момента  и имам страшно много примери около мен, че не е нормално, за това ти не можеш да ме убедиш в обратното.

Jbrul каза всички което и аз мисля. Наистина съжелявам, че си в такава ситуация, да си родител е отговорност на двама, не на един :(

Дано момичетата продължат да пишат и игнорират такива коментари.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 17, 2013, 10:01:25 am
Истината е, че ако за теб е нормално да не се къпеш и да нямаш и 1 минута да се срешиш, то жалко за теб.


истината, драга, е че нито на Албена, нито на мен, нито на много други, ни се струва нормално да нямаме 1 минута "да се срешим/изкъпем/изпикаем/каквото още там".... НО...просто нямаме друга алтернатива!

има случаи, в които няма наоколо мъж, майка, баба, гледачка и прочие, на които да можеш да оставиш детето, за да полежиш във ваната. и такива случаи не са никак малко. и какво правим тогава?

това искаше да ти каже тя. и не само. тя искаше още да ти каже, че все пак, тук основно пишат майки, сдобили се с децата си след дълга и тежка борба, съпроводена с доста страдания. обикновено, такива жени са много склонни да не се оплакват от обичайните неща, от които се оплакват останалите млади майки.

искаш пример как да не си изпускаш нервите, ли? аз бих те насочила да попиташ именно albenanedelcheva, която гледат две деца с малка разлика сама, в чужда страна. тя има какво да ти разкаже.

 
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 17, 2013, 10:12:02 am
  osi_12 osi_13 osi_5

ама че изказване... не че съдя, Албена, но май не си гледаш децата съвсем сама... с такъв извод оставам, защото майка, която ПОСТОЯННО от както е родила САМА си гледа децата и няма кой да я отмени и за части от секундата, просто не би написала такъв пост....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мецани в Февруари 17, 2013, 10:22:51 am
Абе хора, осъзнайте се малко. Докато тук се мрънка как няма време да се вземе вана и да се отиде на маникюр, в другата част част от форума жените копнеят да са на наше място!
Никой не казва, че е лесно да се гледа дете, ама я си представете ако го нямаше това дете. Да, време за вана, маникюр и тем подобни ще има, ма мерси за такова време.

Роуз, ни в клин, ни в ръкав - важното е да се пише  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Nina в Февруари 17, 2013, 10:26:24 am
Съвсем съм съгласна с jam.



има случаи, в които няма наоколо мъж, майка, баба, гледачка и прочие, на които да можеш да оставиш детето, за да полежиш във ваната. и такива случаи не са никак малко. и какво правим тогава?


Към това само искам да добавя, че аз имам възможност да оставя не на една баба, а на 3, поне двама дядовци, на две лели, че и на чичо ако се наложи. Много ми помагат, но ние с баща й сме си избрали да сме тримата плътно заедно. За 5.5 години е приспивана един път вечер, защото бяхме извън града и един път на ресторант, но в 1.00 се прибрахме и тя ни чакаше.
Не искам да влизам в дискусии  спорове, само ако някой ме пита нещо, затова подчертавам, че говоря единствено за нас си и за моя и семеен мироглед.

С баща й много пъти сме си говорили, че на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички. А на някои от вас са толкова малки, че тепърва им предстоят промени. И всичко това са ви ко казали майки с опита на Джам, гледам и Стефиз и т.н. Това наистина са "периоди" в развитието на децата ви - болезнена привързаност, настроения. И ние сме минали през това, Кристина изпадаше в истерия само да влезе друг да я приспива освен мен, дори и баща й. Само два пъти опитвахме, защо да я мъчим. Беше плашлива, малко притеснителна, но сега е едно дете, което е /ще кажа и аз като Стефиз, дано не е нескромно/ изключително добро, възпитано, старателно, за мен е много важно, че е с респект към учителите си, треньорите си. Общителна е, обожава бабите си, дядовците, цялото семейство. Състрадателна и при цялото внимание - не е егоист. Ако има бонбон, малък, ще раздели на три и ако мен или баща й го няма ще пази.
Вече се облича сама ;) научиха я в детската градина. А аз преди това за миг не съм хабила нерви, че я обличам. Няма време за кандърми, та тя беше малка. Защо да губя нерви, като мога да спечеля радост от взаимна разходка, игра, занимание. Подреждала съм играчки, сгъвала съм дрехи, чистила съм нацапно. Сега се и къпе сама, всичко прави сама. Е......още спи при нас  :P Но и това ще мине, знам.
Всички си гледате децата с любов, на мен това ми е ясно. С повече търпение, и от това, мили мами, само може да създадете един уверен и обичащ човек. Или поне предпоставките за това.

Много са ви малки дечицата, просто са мноооого малки, за да хабите нерви. Пестете ги, може да ви трябват за доста по-късно, когато вече ще могат и да се обличат сами, и да се къпят, а вие да сте свободни да правите каквото искате, но понякога на този етап се появяват големите проблеми. Когато нещата не са само под ваш контрол.  :D

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 17, 2013, 11:11:19 am
Абе хора, осъзнайте се малко. Докато тук се мрънка как няма време да се вземе вана и да се отиде на маникюр, в другата част част от форума жените копнеят да са на наше място!
Роуз, ни в клин, ни в ръкав - важното е да се пише  :lol:

Мецани, ако си чела постовете щеше да знаеш, че никой тук не е говорил за вани и маникюри!!! Тук става въпрос за обикновени нужди, както са обяснили Джам и Жбрул. И ние сме копняли и ще копнеем пак! И се радваме на това, което Господ ни е дал. Просто търсим начини да бъдем добри майки, които да възпитаваме така децата си, че те да не се късат от рев, така че да нямаме изблици на нервност и да имаме време да отидем до тоалетната или да приучим децата си да спят сами, а не да ходим на маникюр. Нямам дарбата на Жбрул за многословие, но надявам се поне този път да си ме разбрала правилно.
Последното, адресирано към мен изречение, просто няма да коментирам, защото е чиста проба заяждане с мен, което от доста време правиш.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 17, 2013, 11:28:20 am
Лично аз имах и имам същата нагласа към детето си, каквато Нина описва. Поради което трудно-лесно - гледам си го така, както бих го гледала и ако баща му беше с нас и имах подкрепата му /във всякакъв смисъл/. И както тя казва - нервите ми са си ОК, поне в 90%, а онези 10% дето "изгърмяха" - за съжаление ги похабиха възрастни и уж разумни хора, не детето ми. Да беше той - нямаше да ме е яд грам всъщност.
Организирала съм живота и ежедневитео си с него, изцяло за сметка на моите лични нужди от нещо, което ми се вижда съвсем в реда на нещата - детето е приоритет. Въпреки това, често успявам да направя редица дребни неща, които да ми донесат положителни емоции и да не са свързани с детето ми. В което не намирам нищо лошо, осъдително, или вредно. Напротив - когато малко от малко се разтоваря и разчупя рутината - аз съм много по-адекватен и търпелив родител. Дори за най-елементарната ситуация, в която извеждайки сина си навън да играе, вместо да изровя подходящата шапка, с която да прикрия "прическата" си с вид все едно някой ми е гърмял пиратки в главата - просто съм успяла да се докопам до фризьорката си и имам една приятно подредена прическа. Може да изглежда незначително и тъпо, но на мен например това ми влияе на настроението и комфорта. За мен това не е лиготия и каприз, а ми влиза в понятието "чист и спретнат", точно както в това понятие ми влизат чисти и оформени нокти /не непременно лакирани и изрисувани/, както ми влиза и идеята да не мириша на пот и да съм с чисти дрехи.

И за мен лично - е абсолютно излишно да се драматизира споделянето между майки, /било и майките тук/, кое ги затруднява, или им натежава в битов план покрай отглеждането на децата им и генерално да се заключава, как същите тези майки мрънкат и се оплакват едва ли не ОТ това, че са майки. Няма такова нещо и никой не е казал такова нещо. Е, ако някой все пак иска да го "прочете" по този начин - не се съмнявам, че ще.

Както на момичетата, които още опитват да забременеят, след пореден неуспех се казва /и то с пълно основание/ - да опитат да направят всичко, за да се съхранят психически по време на борбата си за дете... По същия начин на вече майките - може да се реагира с разбиране, че нещо им е трудно, че са изтощени физически, или психически от някаква ситуация и просто да им се окаже емоционална подкрепа в нея. Не веднага да се скача с "Ма как не те е срам, ама ти какво очакваше да бъде?". Каквото и да е очаквала някоя майка прописала баш в тази тема - то на нея вече й е пределно ясно, че нещата с децата не са като да имаш тамагочи. ;) Не мисля, че някоя реално е очаквала майчинството да е като да "гледаш" тамагочи всъщност, но от своя личен опит поне знам, че когато се прибрах с бебето у дома - изведнъж установих редица трудности от битов порядък, за които като бременна, нито някой ми беше казал, нито се бях замисляла, че може да ги има. Логично беше да са ми минавали през ума поне, ама не - не бяха, та чак недоумявах как можеше да не ми е хрумвало едно, или друго в първите месеци.  :lol:

Когато ми е било най-тежко и уморено на мен - да го споделя с друга майка това усещане и да чуя едно: "И аз съм се чувствала така, еди какво си направих, еди как си го преодолях" - ми е било най-доброто "лекарство" и мотив да се стегна. Просто, защото спирах да се чувствам калпава майка, некадърна и отчаяна, че само аз не го докарвам на свръхчовек разбирате ли вие. Още не съм свръхчовек, но мисля, че съм една добра майка на детето си, въпреки че и за миг не съм престанала да си имам своите лични нужди и желания бидейки майка.

Джам, какво правим викаш, ако ситуацията е каквато описваш? Ами ще ти кажа какво. Ставаме егати изобретателните хора  :lol: Поне аз станах и на всичко "му намирам колая" дето се вика, без Дани да страда по някакъв начин от това. Намираш обаче, ако търсиш и опитваш да намериш. Ако си кажеш, че то просто за тази ситуация - няма друг начин да се изживее и трябва тихо и кротко "да се примириш" със същата /все едно каква е/ - не се намира. Факт.
То е като борбата със стерилитета в известен смисъл - не се примиряваш, не си "сядаш на гъза" - опитваш, опитваш, търсиш начин и в крайна сметка - имаш дете накрая. Няма ни една основателна причина лично за мен - да се примирявам с неща, които не ми допадат и ме товарят, когато има начин същите да бъдат сведени до минимум. Когато няма - приемам го без никаква "драма", а всичко което мога да си спестя - просто си го спестявам, защото търся начин да го направя. Та затова май и рядко съм наистина изнервена. :lol:

Хубав ден на всички желая и ви моля да си говорим в темата по същество, без излишна емоция и прекомерен драматизъм. Намесят ли се последните - винаги има обидени, винаги се изпускат грозни думи и нападки, което на никоя от нас не отива. Та пак ви призовавам - прочетете внимателно "другарчето" първо, опитайте да разберете какво иска да каже точно - не веднага фръц и квалификации и айде отиде та се не видя. :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 17, 2013, 11:45:20 am
 :good_post: както винаги Катеричката описа всичко много точно :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 17, 2013, 12:13:16 pm
Жбрулче, от няколко дни следя лентичката ти, понеже видях, че наближава РД на Дани.
Днес е втория рожден ден на малкото мишле!
Да ти е жив и здрав, да е все така будно, умно и палаво детенце! Да расте обграден с обичта ти! Един ден ще знае, че има страхотна майка!  :flower:


Относно това, за което говорите, аз мисля, че истината е някъде по средата.
Да, искали сме, чакали сме, БЛАГОДАРНИ СМЕ! Но с това не се изчерпва всичко. За да сме добри родители нервите трябва да са съхранени максимално. Всяка си има нещо лично свое, което я кара да се чувства спокойна, емоционално заредена и със самочувствието на човек, добра майка и съпруга, хубава жена и пр. И е хубаво да се намират минутки за тези тонизиращи занимания. Когато може- може, когато не може- не може. Без драми, без крайности, без самообвинения.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 17, 2013, 12:49:59 pm
Мише, ето тук с пожеланията, че пак ще оспамим темата и модките ще се сърдят ;) : http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49313.new#new
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 17, 2013, 13:41:00 pm
Аз търся начин как тези нерви да не рефлектират върху детето ми. Дори и в някой ситуации той да е виновен за тях, като се развикам, пък че и да го набия, той като още не разбира, няма да постигна желания резултат.
Ето примерно сега се е научил да се покатерва на бара, естествено има много интересни неща за пипане, то телефони, то ножове, стъкларията или някой документ, който чета(подготвям) и трябва да ми е отгоре. Колкото и "Не" да казвам, както и да обяснявам, че той не трябва да се катери и че нещата горе не са за него, нямам успех. Като казвам сега, това не е от вчера, поне от 2м и прогресира. Няма начин да не трупам нерви, а те ако не се успокояват някак в един момент ще стане страшно. И вярвам, че все си е от полза нещо да ти повдигне настроението пък било то глупава прическа, маникюр или вана(за съжаление първото ми се е случвало едва 2-3 пъти след като родих, а останалите 2 нито веднъж). Общо взето релаксирам с общуване.
Та и аз не искам някой да ми припомня колко обичам детето си, аз го знам във всяка минута. Определено споделянето ми помага да взема въздух и да продължа да опитвам като знам, че не съм сама.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 17, 2013, 13:52:24 pm
Джам, какво правим викаш, ако ситуацията е каквато описваш? Ами ще ти кажа какво.

JBrul, въпросът ми беше риторичен. точно аз нямам нужда да ми обяснява някой какво се прави - защото почти 7 години го правя точно това. не искам да си мерим и описваме с никой ситуациите, защото не се радвам изобщо на своята и с радост бих била в някоя от вашите, ама нема.

относно нервите, мислех си и друго да кажа на майката, която пита.

аз в началото много си изпусках нервите. първите две години и половина бяха доста зле. разбира се, всеки сам намира своята рецепта за излизане от такива ситуации, но при мен като че ли изнервянето попремина с порастването на детето. колкото то ставаше по-разумно, откликващо и разбиращо - толкова по-лесно си живеехме двамата и по-малко се нервирах аз. дето се вика, свикнахме си :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 17, 2013, 14:43:45 pm
Джам, какво правим викаш, ако ситуацията е каквато описваш? Ами ще ти кажа какво.

JBrul, въпросът ми беше риторичен. точно аз нямам нужда да ми обяснява някой какво се прави - защото почти 7 години го правя точно това. не искам да си мерим и описваме с никой ситуациите, защото не се радвам изобщо на своята и с радост бих била в някоя от вашите, ама нема.

относно нервите, мислех си и друго да кажа на майката, която пита.

аз в началото много си изпусках нервите. първите две години и половина бяха доста зле. разбира се, всеки сам намира своята рецепта за излизане от такива ситуации, но при мен като че ли изнервянето попремина с порастването на детето. колкото то ставаше по-разумно, откликващо и разбиращо - толкова по-лесно си живеехме двамата и по-малко се нервирах аз. дето се вика, свикнахме си :)

А! Баш  :D И при нас с Дани става по-лесно с възрастта, понеже вече имаме друго ниво на комуникация, лично аз съм оптимист, че все по-добре ще си общуваме занапред /не, че няма да има ситуации с които да ми "кипне млякото"/ :lol:
Знам, че въпросът ти беше риторичен, както и ти знаеш, че моят "отговор" на него не беше за теб лично ;) За всяка ситуация се намира решение...някакво. И да не е идеално - пак е по-добре от това просто да се примириш и да си кажеш: "оххх ми то не може, то просто няма начин, все така ще е...". Всеки си знае "какво му е в обувките", затова - лично аз не приемам някой да ми анализира живота и битието и да ми обяснява АЗ как да се чувствам, как да мисля, та чак и да се поставя под въпрос дЪл съм благодарна, че имам дете, или не съм.  :lol: Всички сме благодарни, че ги имаме децата, на всички ни идва нанагорно понякога за нещо по различни поводи - това е нормално и човешко. Да си го кажеш и да ти олекне, че си го казал дори - е първо споделяне на истината, после не е нищо за срам.
Момичетата, които още се борят за своето бебе, няма лошо да знаят, че "пътят" не свършва в родилното, той се върви докато си жив и има кой да ти каже: "мамо". Прекрасното - обикновено си има и "бодлички", което не го прави по-малко прекрасно и заслужаващо си. Прави го човешко изживяване и да кажеш, че си се "боднал" - също е човешко. Няма полза за никого от раздуване на розови мехури по какъвто и да било въпрос, че като "попаднеш в същия въпрос" да се чувстваш сбъркана, че ти се спяло, ядяло, или нещо друго. Всички сме хора и заради това - не сме идеални и като станем майки - пак не сме идеални. Няма драма в това. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 17, 2013, 17:14:02 pm
Каква тема имало тук, и аз едва сега да прочета.
 :)
Първо искам да кажа, че на 100% подкрепям Албена.
Когато сме  станали майки, никой не ни е обещавал, че ще е лесно.
Напротив, гледането на дете е най-трудната работа на света.
Изтощителна.
Всепоглъщаща.
Изисква пълно всебеоддаване.
Разбира се, това не означава, че това означава да ходим мръсни и чорлави.
15-20 мин на ден е напълно постижимо време да се "открадне" за едни изкъпване или бърза прическа. За едно преобличане с чисти дрехи. Който твърди, че няма време за душ, причината със сигурност не е в детето.
Децата не са будни по 24 часа, нали.
Сега напълно съзнавам, че има кротки и не -толкова кротки дечица.
Аз съм имала късмет децата ми да са от кротките. Дори колики нямаха.
Но пак не е било лесно.

Всичко е въпрос на мотивация и организация.
Абсолютно съм убедена, че към всяко дете може да се намери правилният подход за решаване на даден проблем, било заспиване, било друго нещо.
За да се намери решение, първо проблемът трябва да се дефинира: например: " детето ми не заспива само до 11-12 часа и аз искам да променя това." И се работи в тази посока, търсят се решения, съвети от други майки, има толкова много информация.

Ако сега с девет- десет месечни бебета сте изнервени, какво остава като тръгнат на училище, като започнат да излизат, като се свържат с неподходящи приятели, като започнат да ядат прекалено много захар, като качат килограми, като имат проблеми от всякакво естество, за които никога не бихте си помислили, че съществуват.
Ами, ако имате проблеми със съпруга, или с някой друг.Всичко това ще се натрупа върху вас.

Пазете си нервите.
Медитирайте, ако трябва.
Обръщайте си внимание.
Организирайте си живота - хаосът също много вреди.
Не си слагайте етикети -"аз съм депресирана", "изнервена", "непълноценна", " не съм ходила на "спа" и прочие.
Не си поставяйте цели, които са нереални - например няма как малко дете да разбира от думата "не". Или като се храни, да не се изцапа себе си и всико около него и т.н
Работете върху това, но недейте да имате безграничнo големи очаквания.


И най-вече всеки ден благодарете на съдбата или бог, че децата ви са добре, живи и здрави.


Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 17, 2013, 17:23:08 pm
ema2,  :bighug:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 17, 2013, 19:09:43 pm
Албена и аз "сори", но мен ме провокира твоят пост и най-вече назидателният тон в него. Ще ти обясня и защо.

"Ние тук", в т.ч. и АЗ...не съм заченала неволно, не съм мислила, че родителството е "да ходиш на пикник", та съответно - никак не съм изненадана, че колкото е прекрасно - толкова е и трудно.

Същевременно обаче, ставайки майка - не съм престанала автоматично да бъда човек и личност, със своите собствени нужди, потребности, капризи ако щеш някой път. На теб, ако не ти е проблем да не се къпеш и да не спиш и да нямаш една минута, в която децата ти не са качени на главата ти /без значение будна, или спяща/, на мен ми е проблем, както и на други хора им е проблем. Това не значи изобщо, че не си обичаме децата, че не си ги гледаме, че се оплакваме от това, че ги имаме, че сме неблагодарни...и в този ред. Значи само, че се опитваме да постигнем някакво съжителство с децата си, което да не ни превръща в диви невротички, за които всичко човешко и женско е чуждо и недостъпно понеже били майки. И като сме майки - дай "да си турим кръста" на нас самите, на мъжете си, на живота си и... т'ва е то. Друго - няма, не може да има, ако някой иска да го постигне - баси как не го е срам?! :lol: Постига се Албена, без детето да е ощетено при това, бито, или овиквано. Обикновено е бито и овиквано, когато майка му "върви срещу себе си" достатъчно дълго, че "да й избият чевиите" трайно. Спокойната и удовлетворена от живота си майка - е много по-спокойна и толерантна към детето си, или поне повече от невротизираната такава. Неоспорим факт. Та точно защо една майка, която иска да бъде доволна и спокойна /в границите на постижимото/ трябва да се срамува, че прави опит да постигне това?

Мен не ме е срам! Аз за последната година и седем месеца съм си гледала детето сама, баща му почупи дискотеките, спря да се прибира в къщи /щото "му тежал тоя живот с детето", което АЗ трябваше да преглътна и ОБИДНО - беше меко казано чувството/. Допреди 3-4 месеца не можех да разчитам и на майка си да го оставям дори /сега вече мога/. Та в този период, преживявах и майичнството като ново усещане и разпада на връзката, брака, живота си, местене, развод...всичко изграждам отначало сега. С цялата огромна, еднолична отговорност към НАШЕТО дете, дето 5 години го чакахме и се оказа накрая МОЕТО дете, а аз сама във всичко това + куп "други екстри" последвали от ситуацията. През по-голямата част от този период - аз активно си пишех във форума по всякакви теми и както сега - така и тогава, единственият ми проблем с детето, който сподеях беше на тема "спане". Провери, ако не ми вярваш. Никой нямаше и да разбере, че съм се развела, ако аз не го бях споделила в емоционалните и то не с цел да се оплача от случилото се, а с цел да дам кураж на други хора.

Та ще ти бъда признателна, да не изнасяш лекции "на общо основание" кой какво си бил мислел, какво можел и не можел и как би трябвало да бъде и да не бъде и кой как трябвало да се чувства в някакви ситуации...
Най-малкото, защото аз от моята позиция в момента - мога и имам правото да кажа на доста от вас, че се те "лигли и превземки", понеже все пак не сте сами с детето, или децата си, ако и да ви е трудно. Ама не го правя, защото не ми е толкова акъла, че да виждам до своя нос и своята черга само, да съдя другите и да им "давам наклони" как да се чувстват. ОПИТВАМ се, да разбера всеки от събеседниците си, неговият конкретен проблем, усещания, ситуация и ако мога - да му бъда полезна с нещо. Ако с нищо не мога - поне да го изслушам и да му кажа, че не е сам. То И затова го има този форум все пак. Най-лесно е да съдя, да не проявя разбиране и да лепна етикети. Но е глупаво и полза няма за никого.

Тази тема апропо - трябваше да я има много отдавна. Знаеш ли защо? Защото ние и особено много ТУК, по СЪВСЕМ ОБЯСНИМИ причини - имаме свръхочаквания за времето, в което ще бъдем родители... Хем знаем много на теория, ама всяка родила жена е наясно, че теориите свършват в родилното и после те блъска "товарният влак". И това, че сме искали осъзнато деца, че сме ги чакали много - ни прави по-различни от други родили жени по отношение на грамотност, толерантност, степен на търпимост в кризи. Не ни прави нови хора обаче. Ние сме си тези хора отпреди децата и няма срамно и лошо в това, че искаме да продължим да бъдем такива поне отчасти и доколкото е възможно.

Ей такива коментари като твоя сега знаеш ли до какво водят? Ще ти кажа. До това много майки тук - да се чувстват "кофти майки", виновни, некадърни, да си мислят как само те са такива. Как само те имат нужда от сън, от маникюр, от развлечения, от няколко часа без "скъпоценното дете", че да разпуснат. То просто излиза ужасно да си жив човек, ако имаш деца. Не може! Трябва да си роб и "килимче" на децата си, ако това не ти стига - значи нещо не си наред. Или си неблагодарна, непризантелна и от сорта за чудото което си имала късмета да ти се случи.

На същите ей тия приказки - вързвах и аз като прясно родила да ти кажа. И това ми костваше адски много, защото взех грешни решения, вярвайки, че е нормално родителят да е това и друго - не може, няма как и не е редно да бъде. А това - просто не е вярно. Аз ти го казвам, дето гледам дете сама и пак имам и маникюр и прическа перфектни и дори в тази ситуация - намерих начин да живея нормално, БЕЗ детето ми да бъде пренебрегвано и лишено от каквото и да било. Въпросът е не дали може, или не може да е така. Може и още как. Въпросът е в това, дали искаш да е така, дали вярваш, че е редно да е така и дали търсиш начин да го постигнеш. Ако слушам такива като теб - ми начин няма явно, та и даже е срамно да опиташ, защото си някак кофти майка, ако го направиш. Минимум.
Да имаш много здраве от мен точно по този въпрос и наздраве /денс имам рожденик/. :)

П.П. Не приемай думите ми като опит за скандал - не са. Казвам това което не просто мисля,а което преживях и преживявам и в момента, само затова си позволявам да го кажа. Няма лесно - да. Няма и нужда да го правим още по-трудно. Родителството не е и не трябва да бъде "мъченичество" някакво там, трябва да е радост и за нас и за децата ни малко от малко. Това му е и идеята в крайна сметка. :wink:



При нас положението е много напечено. Непрекъснато имаме пререкания, а аз нямам женска помощ изобщо. Баща ми изпълнява ролята на пазач-само в това е помощта. Всичко си свършвам сама и той пази децата докато мен ме няма за 30 мин или час. Мъжът ми е страшно изнервен и се промени коренно към мен и децата. Много често ме оставя сама да се справям, а той буквално не може да се справи. Аз дори предпочитам в повечето случаи да не ми "помага". Почти сме стигнали до развод и май е въпрос на време. Лошото е, че аз съм с две деца и ще ми е доста трудно... Явно повечето мъже се измъкват с това, че не издържат. А ние жените сме длъжни да издържаме на всичко. Мога да ти пожелая кураж, а и на мен ще ми е нужен доста, а и ще ми трябва и късмет, че не се виждам с двете деца без работа...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: цигу в Февруари 17, 2013, 20:52:58 pm
Много ми хареса коментарът на Нина. Особено тези думи:

на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички.

Две неща бих добавила.

Колкото повече време и внимание отделим на децата си през първите години, толкова по-добри и щастливи ще са годините след тях. Възпитанието и грижите, положени навреме, спестяват нерви и ядове по-нататък. Една жена, която уважавам, съветва да говорим на децата отрано, още докато са бебета, за да имаме изобщо шанс да говорим с тях, когато станат тийнейджъри.

Аз работя и не прекарвам достатъчно време с детето си, никога толкова, колкото иска сърцето ми. Затова всяка минута, когато не съм на работа, съм с него, физически и емоционално, говоря му, гледам го, смея се с него, играя с него, пея му, къпя го, храня го, чета му, разхождам го, нося го, преобувам го, спя с него. И никога не ми стига това време и ми е мъчно. Имам помощта на майка ми и мъжа ми, затова съчувствам на майките, които разчитат само на себе си. Но както е трудно постоянното присъствие около детето, толкова тежи и отсъствието.


Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 17, 2013, 20:59:15 pm
Много ми хареса коментарът на Нина. Особено тези думи:

на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички.

Две неща бих добавила.

Колкото повече време и внимание отделим на децата си през първите години, толкова по-добри и щастливи ще са годините след тях. Възпитанието и грижите, положени навреме, спестяват нерви и ядове по-нататък. Една жена, която уважавам, съветва да говорим на децата отрано, още докато са бебета, за да имаме изобщо шанс да говорим с тях, когато станат тийнейджъри.

Аз работя и не прекарвам достатъчно време с детето си, никога толкова, колкото иска сърцето ми. Затова всяка минута, когато не съм на работа, съм с него, физически и емоционално, говоря му, гледам го, смея се с него, играя с него, пея му, къпя го, храня го, чета му, разхождам го, нося го, преобувам го, спя с него. И никога не ми стига това време и ми е мъчно. Имам помощта на майка ми и мъжа ми, затова съчувствам на майките, които разчитат само на себе си. Но както е трудно постоянното присъствие около детето, толкова тежи и отсъствието.




 :good_post:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 22:19:18 pm
Албена


Същевременно обаче, ставайки майка - не съм престанала автоматично да бъда човек и личност, със своите собствени нужди, потребности, капризи ако щеш някой път. На теб, ако не ти е проблем да не се къпеш и да не спиш и да нямаш една минута, в която децата ти не са качени на главата ти /без значение будна, или спяща/, на мен ми е проблем, както и на други хора им е проблем. Това не значи изобщо, че не си обичаме децата, че не си ги гледаме, че се оплакваме от това, че ги имаме, че сме неблагодарни...и в този ред. Значи само, че се опитваме да постигнем някакво съжителство с децата си, което да не ни превръща в диви невротички,


 :D :D :D Аз преди няколко дена мисля ти подсказах идея за изход, чисто практична и чисто насочена имменно към това, че и ние сме хора.. Детските заведения.
Ти започна да обясняваш надълго и широко как еди кой си нямало да научи сина ти на еди какво си /което между другото Джам ти обясни много коректно защо и как се получава/
Е, идеята ми беше, след като се чувстваш толкова изнервена, изморена и т. н. .., ДЗ е за да глътнеш и ти въздух от тежката задача по отглеждането на детето.
В твоя случай явно не става въпрос за финансова страна или нужда да се ходи на работа и да се създават  социални контакти извън дома и детето /нещо, което на мене, признавам, страшно много ми липсва, с удоволстие бих ходила на работа и бих вършила нещо с което да  се чувствам полезна и вътрешно удовлетворена, е засега не става, , това е друга тема/

А да ми мрънка някой, с едно дете, с майка, с детегледачка,  не ходещ на работа /извини ме ако съм се заблудила/, колко е изнервен и съсипан, е интелигентно казано неуместно :)

Поздрави
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 22:29:56 pm
Албена  Истината е, че ако за теб е нормално да не се къпеш и да нямаш и 1 минута да се срешиш, то жалко за теб. За мен не е нормално, и в моята ситуация е такава в момента  и имам страшно много примери около мен, че не е нормално, за това ти не можеш да ме убедиш в обратното.

:D :D
не, не е нормално и за мен разбира се :) А защо си мислиш, че само твоята ситуация е такава... странно.
каква се мислиш, че е моята... както виждаш, с две по-голени деца съм. Същото, което описваш съм го приживявала и продължавам да приживявам... Намерила съм начин да се оправя и се оправям...
И какво ще помогне мрънкането и оплакването???
Познавам много майки тук, в същото и по - сложно положение, които никога не съм видяла да се оплакват...

Поздрави

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 17, 2013, 22:35:31 pm
Ох, Бени.. Моите и двамата би трябвало да са в ДЗ. От 5 седмици Криси е бил 1 ден на градина. Анди малко повече. Последно от утре трябва да ги заведа. Ще си призная, че Криси успя да ходи малко повече от месец на градина, но аз през това време му мазах носа с бактробан след като установихме пневмококи/с пневмокотите си беше на градина/, след това капах тобрекс и цилоксан-капки за очи-антибиотични. Иначе трябваше да не ходи на градина изобщо, защото просто си беше хремав, заразен и с кашлица. Нощно време повръща от кашлицата.
 Сега ще видим колко дни ще изкарат здрави... Тук нещата не са като при вас. Ако работя в частна фирма никой няма да ме търпи.. Мога да повторя за н-ти път, че има ДЗ и ДЗ... Една позната ми сподели, че откакто е преместила сина си в друга градина той за първи път е ходил повече от месец, без да се разболее. Прави си изводи. Това с астмата и разните алергии са пълни глупости. Тук няма никакъв контрол и наистина ходят болни деца на градина. Децата се заразяват и при нас от всички групи накрая събират една сборна. Всичси учителки съответно почиват/взимат си заплати/, а работят само 2. Последно минах през градината да взема пижамата на Криси и лелката изкоментира, че нямало болни, а кашляли само. В петък в 18,15 в градината нямаше никой...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 22:36:45 pm
Съвсем съм съгласна с jam.



има случаи, в които няма наоколо мъж, майка, баба, гледачка и прочие, на които да можеш да оставиш детето, за да полежиш във ваната. и такива случаи не са никак малко. и какво правим тогава?


Към това само искам да добавя, че аз имам възможност да оставя не на една баба, а на 3, поне двама дядовци, на две лели, че и на чичо ако се наложи. Много ми помагат, но ние с баща й сме си избрали да сме тримата плътно заедно. За 5.5 години е приспивана един път вечер, защото бяхме извън града и един път на ресторант, но в 1.00 се прибрахме и тя ни чакаше.
Не искам да влизам в дискусии  спорове, само ако някой ме пита нещо, затова подчертавам, че говоря единствено за нас си и за моя и семеен мироглед.

С баща й много пъти сме си говорили, че на фона на един средно статистически живот, 3-4, дори и 5 години да посветиш изцяло на детето си не е загуба. Това е велико. После ше си наваксаш, цял живот пред теб - за кино, за спа, за книги, за всичко. Ако пък това са последните ни години - човек не знае, те ще са изцяло за най-скъпото нещо - детето.
Такава нагласа сме си създали с баща й. Още от началото. И затова не бързаме за никъде. Уверявам ви, че нервите ми са съхранение почти на 90%, другите 10 съм загубила не заради детето, уви.
Моят съвет е само да се радвате на тези същества, сега, докато са мънички. А на някои от вас са толкова малки, че тепърва им предстоят промени. И всичко това са ви ко казали майки с опита на Джам, гледам и Стефиз и т.н. Това наистина са "периоди" в развитието на децата ви - болезнена привързаност, настроения. И ние сме минали през това, Кристина изпадаше в истерия само да влезе друг да я приспива освен мен, дори и баща й. Само два пъти опитвахме, защо да я мъчим. Беше плашлива, малко притеснителна, но сега е едно дете, което е /ще кажа и аз като Стефиз, дано не е нескромно/ изключително добро, възпитано, старателно, за мен е много важно, че е с респект към учителите си, треньорите си. Общителна е, обожава бабите си, дядовците, цялото семейство. Състрадателна и при цялото внимание - не е егоист. Ако има бонбон, малък, ще раздели на три и ако мен или баща й го няма ще пази.
Вече се облича сама ;) научиха я в детската градина. А аз преди това за миг не съм хабила нерви, че я обличам. Няма време за кандърми, та тя беше малка. Защо да губя нерви, като мога да спечеля радост от взаимна разходка, игра, занимание. Подреждала съм играчки, сгъвала съм дрехи, чистила съм нацапно. Сега се и къпе сама, всичко прави сама. Е......още спи при нас  :P Но и това ще мине, знам.
Всички си гледате децата с любов, на мен това ми е ясно. С повече търпение, и от това, мили мами, само може да създадете един уверен и обичащ човек. Или поне предпоставките за това.

Много са ви малки дечицата, просто са мноооого малки, за да хабите нерви. Пестете ги, може да ви трябват за доста по-късно, когато вече ще могат и да се обличат сами, и да се къпят, а вие да сте свободни да правите каквото искате, но понякога на този етап се появяват големите проблеми. Когато нещата не са само под ваш контрол.  :D



Нинче,  :thankyousign:, написаното от теб  изразява и моите мисли и терзания
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 22:43:02 pm
Каква тема имало тук, и аз едва сега да прочета.
 :)
Първо искам да кажа, че на 100% подкрепям Албена.
Когато сме  станали майки, никой не ни е обещавал, че ще е лесно.
Напротив, гледането на дете е най-трудната работа на света.
Изтощителна.
Всепоглъщаща.
Изисква пълно всебеоддаване.
Разбира се, това не означава, че това означава да ходим мръсни и чорлави.
15-20 мин на ден е напълно постижимо време да се "открадне" за едни изкъпване или бърза прическа. За едно преобличане с чисти дрехи. Който твърди, че няма време за душ, причината със сигурност не е в детето.
Децата не са будни по 24 часа, нали.
Сега напълно съзнавам, че има кротки и не -толкова кротки дечица.
Аз съм имала късмет децата ми да са от кротките. Дори колики нямаха.
Но пак не е било лесно.

Всичко е въпрос на мотивация и организация.
Абсолютно съм убедена, че към всяко дете може да се намери правилният подход за решаване на даден проблем, било заспиване, било друго нещо.
За да се намери решение, първо проблемът трябва да се дефинира: например: " детето ми не заспива само до 11-12 часа и аз искам да променя това." И се работи в тази посока, търсят се решения, съвети от други майки, има толкова много информация.

Ако сега с девет- десет месечни бебета сте изнервени, какво остава като тръгнат на училище, като започнат да излизат, като се свържат с неподходящи приятели, като започнат да ядат прекалено много захар, като качат килограми, като имат проблеми от всякакво естество, за които никога не бихте си помислили, че съществуват.
Ами, ако имате проблеми със съпруга, или с някой друг.Всичко това ще се натрупа върху вас.

Пазете си нервите.
Медитирайте, ако трябва.
Обръщайте си внимание.
Организирайте си живота - хаосът също много вреди.
Не си слагайте етикети -"аз съм депресирана", "изнервена", "непълноценна", " не съм ходила на "спа" и прочие.
Не си поставяйте цели, които са нереални - например няма как малко дете да разбира от думата "не". Или като се храни, да не се изцапа себе си и всико около него и т.н
Работете върху това, но недейте да имате безграничнo големи очаквания.


И най-вече всеки ден благодарете на съдбата или бог, че децата ви са добре, живи и здрави.




Еми  :bighug:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 22:45:38 pm
Баща ми изпълнява ролята на пазач-само в това е помощта. Всичко си свършвам сама и той пази децата докато мен ме няма за 30 мин или час.


Адашче, бих била благодарна и на тия 30 мин..... какво да кажа повече
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 17, 2013, 23:01:13 pm
Ех, моля те. Вие дори на почивка бяхте сами... Все пак е друго. Нали вашите идват и при вас. При мен това изобщо никога не се е случвало. Има огромна разлика. От 5 години преди 3 дни бях за първи път на сватба. Не съм ходила никъде. Знаеш ли на кой оставих децата от 19,30 до 24 часа? Баща ми е с грип и конюктивит. Една комшийка и дъщеря и. В момента и те са с хрема от вчера. Направо се чувствам виновна!! Аз по принцип не ходя по заведения, защото при нас това е невъзможно. Няма как да седна да пия кафе или бира, защото трябва да съм с децата, а те са доста палави. Криси започна да става малко по-кротък, но той става на 5 след 4 месеца, а Анди навлезе в детския пубертет, но да ти кажа честно с него може да се сяда. С Криси това никога не е било възможно. Чак сега мога да си позволя за малко, но на заведение изобщо не ходим. Само на кафе навън, но аз не сядам изобщо. Седи мъжът ми.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 23:12:36 pm
Ех, моля те. Вие дори на почивка бяхте сами... Все пак е друго. Нали вашите идват и при вас. При мен това изобщо никога не се е случвало. Има огромна разлика.



Ехоооооо, за какво си говорим
Последната ни почивка сами, беше през лятото на 2010,  2 дена на Чефлика, аз бях бременна с Калоян. :D :D :D
Нашите са идвали за последно  миналата година през февруари за по 2 дена,  единия да вземе, другия да доведе дара обратно....

не мога да извикам някой за след 2 часа, защото трябва да отида на лекар, нали... мацка нека слезем на земята
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Февруари 17, 2013, 23:13:19 pm
Чуждата кокошка е патка, а  :lol:...

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 17, 2013, 23:26:04 pm
и аз да пропусна така интересна тема  :)
често се чудя дали голяма част от стреса на родителстването не е предизвикан от нереалистични очаквания към децата - има проблем, не спят без да се събуждат, има проблем, ако не разбират от не (няма значение, че са под 2), има проблем ако ....., а всъщност повечето от тези неща са напълно нормални и няма никакъв проблем. вероятно има организационен проблем, който всеки си го решава сам - аз съм облагодателствана - имам мъж, който работи, но той излиза сутрин преди 6 и се връща вечер към 10. ади беше на няма и 10 дни, когато той замина за уикенда. оправяме се сами двете. от няколко месеца като се върна в софия мога да я оставя за час-два на баба й и дядо й, но това е рядкост. в интерес на истината аз съм по-спокойна когато тя е с мен. според мен голяма част от нервите ни ще бъдат спестени ако можехме да ходим с децата си на места "за възрастни" и за децата ни е по-добре и за нас. дори и да имах възможност - въобще не ме привлича идеята да отида на почивка без дъщеря си, или на ресторант или където и да е. не разбирам кое му е привлекателното.
нямам проблем със спането - тя ляга с нас, спи с нас, следобед заспива гушната (да не мога да мърдам много-много, но пък това е добро време да погледам тв или да свърша нещо на компютъра). още от самото начало имах много ясни приоритети - нищо не е по-важно от това да съм с детето си, не съм се упреквала ако къщата не е "под конец", например.
никого не поучавам, просто казвам, че както повечето неща, част (според мен голяма част) от проблема с нервите на майките е създаден от огромните очаквания към нас и към децата ни.

когато има проблем и нуждите на детото се преживяват от майката като твърде заливащи я, разбира се, че трябва да се потърси начин да си отдъхне или да се промени нещо в организацията на дома, която явно не работи добре за поне един член от семейството

пп - не би ми минало и през ума да си плясна детето, това по никакъв начин не помага за каквото и да е според мен, но

напълно съм съгласна с цигу и нина.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mini в Февруари 17, 2013, 23:28:11 pm
Мише, ето тук с пожеланията, че пак ще оспамим темата и модките ще се сърдят ;) : http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49313.new#new
специално заради този подигравателен тон заслужаваш бан
наистина те предупреждавам да си мериш малко поне приказките, едно на ръка, че освен спам друго от теб не излиза, имай малко уважение към хората, поне
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 17, 2013, 23:49:14 pm
и аз да пропусна така интересна тема  :)
често се чудя дали голяма част от стреса на родителстването не е предизвикан от нереалистични очаквания към децата - има проблем, не спят без да се събуждат, има проблем, ако не разбират от не (няма значение, че са под 2), има проблем ако ....., а всъщност повечето от тези неща са напълно нормални и няма никакъв проблем. вероятно има организационен проблем, който всеки си го решава сам - аз съм облагодателствана - имам мъж, който работи, но той излиза сутрин преди 6 и се връща вечер към 10. ади беше на няма и 10 дни, когато той замина за уикенда. оправяме се сами двете. от няколко месеца като се върна в софия мога да я оставя за час-два на баба й и дядо й, но това е рядкост. в интерес на истината аз съм по-спокойна когато тя е с мен. според мен голяма част от нервите ни ще бъдат спестени ако можехме да ходим с децата си на места "за възрастни" и за децата ни е по-добре и за нас. дори и да имах възможност - въобще не ме привлича идеята да отида на почивка без дъщеря си, или на ресторант или където и да е. не разбирам кое му е привлекателното.
нямам проблем със спането - тя ляга с нас, спи с нас, следобед заспива гушната (да не мога да мърдам много-много, но пък това е добро време да погледам тв или да свърша нещо на компютъра). още от самото начало имах много ясни приоритети - нищо не е по-важно от това да съм с детето си, не съм се упреквала ако къщата не е "под конец", например.
никого не поучавам, просто казвам, че както повечето неща, част (според мен голяма част) от проблема с нервите на майките е създаден от огромните очаквания към нас и към децата ни.

когато има проблем и нуждите на детото се преживяват от майката като твърде заливащи я, разбира се, че трябва да се потърси начин да си отдъхне или да се промени нещо в организацията на дома, която явно не работи добре за поне един член от семейството

пп - не би ми минало и през ума да си плясна детето, това по никакъв начин не помага за каквото и да е според мен, но

напълно съм съгласна с цигу и нина.

С риск да те обидя/ и не само теб/ ще констатирам факта, че имаш момиче-1 бр. От тук вече има огромна разлика в гледането. Момичетата са много по-различни за гледане-развиват се по-рано от момчетата. Гледането на повече от 1 дете не е като гледането на 1 дете. Няма как да разбереш преди да се сдобиеш с 2-ро дете.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 23:49:14 pm
  osi_12 osi_13 osi_5

ама че изказване... не че съдя, Албена, но май не си гледаш децата съвсем сама... с такъв извод оставам, защото майка, която ПОСТОЯННО от както е родила САМА си гледа децата и няма кой да я отмени и за части от секундата, просто не би написала такъв пост....

Госпожа, това за мене ли се отнася???
Ако не, извинявам се, не се разбира от така коректно и интелигетно написания пост. :D

Та, ако към мен е отправен въпоса.... ДА, абсолютно сама си гледам децата, от раждането им, та досега...
Живеем на 1600 км от баби и дядовци, мъжа ми заминава сутрин ок 8ч на работа и се прибира около 19ч.

И както мини е написала вече освен спам /да го нарека с истинското му име глупости  :D/ от тебе не излиза друго :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 17, 2013, 23:58:20 pm


С риск да те обидя/ и не само теб/ ще констатирам факта, че имаш момиче-1 бр. От тук вече има огромна разлика в гледането. Момичетата са много по-различни за гледане-развиват се по-рано от момчетата. Гледането на повече от 1 дете не е като гледането на 1 дете. Няма как да разбереш преди да се сдобиеш с 2-ро дете.

Адаш, ти момиче кога си гледала, че говориш така категорично.
Е, аз за разлика от теб - съм. И имам практическа база за сравнение.

И искам да ти кажа, че дъщеря ми е едно изключително трудно, сложно и на моменти изпиващо силите, дете за гледане.
И двамата са много буйни.
Но сина ми е много по мек като характер, няма ги истериите, инатите и неприкъснатие лигавщини...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 17, 2013, 23:58:48 pm
Ех, моля те. Вие дори на почивка бяхте сами... Все пак е друго. Нали вашите идват и при вас. При мен това изобщо никога не се е случвало. Има огромна разлика.



Ехоооооо, за какво си говорим
Последната ни почивка сами, беше през лятото на 2010,  2 дена на Чефлика, аз бях бременна с Калоян. :D :D :D
Нашите са идвали за последно  миналата година през февруари за по 2 дена,  единия да вземе, другия да доведе дара обратно....

не мога да извикам някой за след 2 часа, защото трябва да отида на лекар, нали... мацка нека слезем на земята

Аз имам спомени, че вашите идваха преди за повече време. Дори мисля, че бяхте на море в Созопол без Дара. Нали Дара ходи на градина? При нас и това е почти невъзвожно. Нали писах, че Криси от последните 5 седмици е бил 1 ден на градина. Анди малко повече. Максимум е ходил 1 седмица и 2 дни от НГ до сега. Анди е бил малко повече на ясла. Двамата заедно са били 1 ден на градина и на ясла заедно като имаш предвид, че Анди ходи на ясла от ноември. Това всъщност означава, че ако работя трябва да съм била на работа от ноември до сега 1 ден на работа. Добре че съм в неплатена.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Февруари 18, 2013, 00:20:23 am
Адашки, малко ли са ви децата, че толкова време отделихте да си броите минутите и почивките една на друга  :P?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Февруари 18, 2013, 00:27:38 am
Знаете ли - задавам си въпроса напоследък - защо сегашните деца са " толкова трудни"? И доста хора около мен го казват - днешните деца са различни от преди!
Ами разсъждавам си на глас /писане в случая/:
Едно време е нямало какво да счупят, да изцапат - имали са една маса, един скрин и няколко стола. Чувала съм от баби как са си връзвали децата за крака на масата, за да си свършат нещо. И съм била учудена! Но какво ли пък - то и да се качи на масата - там няма нищо, наоколо няма нещо опасно, да се оцапа - но с какво като е нямало нищо за ядене в ръцете си например! И куп подобни......
Сега - ние се ядосваме защо ни отваряли шкафовете, щели да си счупят, докопали ни телефоните - ами като ги имаме, надраскали ни стените - ами като имат химикали в ръцете си......

Така че - според мен, това, до което те не трябва да се докопват - просто трябва да е скрито в определен момент, докато не започне да разбира до степен, до която можеш да му обясниш, че това е опасно.

Но пък си има и различни деца най-вече! Злато например хич не е лош. В смисъл - нито чупи, нито хвърля, нито цапа - само подрежда детето - всичко да си отиде на мястото, ако се е изцапал - на момента да го измия/избърша, ако е счупено нещо - носи ни го да го поправим! Е да - ще кажете ами чудно! Да, ама не - и аз да "оплача" - това влудява на моменти, защото иска на момента да се свърши даденото нещо.
Например сутрин - будя го за ясла, в един момент решава, че ще става и ме изкомандва да му сгъна и прибера спалния чувал. Добре, ще го прибера, но то трябва да е веднага, на секундата! Ами в повечко ми идва - честно! За добро го казва детето, но..... Майка му като е бавна  :lol: Нерви се човека!

А за почивка от деца - ами като ми дойде в повечко понякога и си казвам: Нали това искаше - ти угода нямаш  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 18, 2013, 00:35:04 am
Албена  Истината е, че ако за теб е нормално да не се къпеш и да нямаш и 1 минута да се срешиш, то жалко за теб. За мен не е нормално, и в моята ситуация е такава в момента  и имам страшно много примери около мен, че не е нормално, за това ти не можеш да ме убедиш в обратното.

:D :D
не, не е нормално и за мен разбира се :) А защо си мислиш, че само твоята ситуация е такава... странно.
каква се мислиш, че е моята... както виждаш, с две по-голени деца съм. Същото, което описваш съм го приживявала и продължавам да приживявам... Намерила съм начин да се оправя и се оправям...
И какво ще помогне мрънкането и оплакването???
Познавам много майки тук, в същото и по - сложно положение, които никога не съм видяла да се оплакват...

Поздрави


Албена ако си прочела всичко изписано от мен в тази тема, щеше да видиш именно уважението което изразявам към майките на две и повече деца и като цяло към майките които са минали през това и са успели да запазят нервите си..В момента с теб влизаме в излишен конфликт, защото мен ме обижда това че смяташ че "мрънкам" при положение, че като цяло темата беше започната с цел как да си помогнем да бъдем добри родители и да не си изпускаме нервите. И наистина недей да си мислиш, че някой се оплаква! Дали сега, дали в бъдеще, важното е да обменим опит. Аз изключително много се радвам, че благодарение на jbrul правя нещо по проблема със спането на детето си, защото осъзнах че това ще се продължи с месеци ако не се спре на време.

Наистина не разбирам какво е това желание във всяка тема да се "вдигат" скандали и да се прави от нищото- нещо! Честно ви казвам, пишейки в този форум поне ми помага да разбера, че не съм чак толкова агресивна after all! :D Нека бъдем по-добри и по-толерантни една към друга, все пак уж сме се събрали да си помагаме. Кой печели от тези нападки? Никой. Ако някой чак толкова се дразни, да не влиза и да не чете/коментира.

Джам ElenaB Barbaron м-и Благодаря за съвета, наистина се радвам да прочета нещо конкретно по темата, а не да изпадаме в подробности кой си правил маникюр и кой не...просто е смешно....За мен лично всеки един съвет е добре дошъл, за което благодаря на всички писали конкретно по темата и искрено се надявам да се научим как да бъдем търпеливи.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 18, 2013, 00:47:58 am
Моят син много ми иска телефона и от време на време му го давам, за да не е онова скрито, недостъпно и тъй желано нещо на горния ред в шкафа. Човека много внимателно е наблюдавал, че тоя телефон не се отключва като другия и повтаря действията ми, но телефона не успява от първия път, ако успее аз го заключвам пак, че набира и трие, а особено второто ме притеснява. И той започва страшно да се изнервя, че не може, взех го тръшка се 2 мин. отвлякох му вниманието и си беше щастлив. Та Барбарон е права, вещите ги изнервят, че и нас с тях.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 18, 2013, 00:53:15 am
При нас положението е много напечено. Непрекъснато имаме пререкания, а аз нямам женска помощ изобщо. Баща ми изпълнява ролята на пазач-само в това е помощта. Всичко си свършвам сама и той пази децата докато мен ме няма за 30 мин или час. Мъжът ми е страшно изнервен и се промени коренно към мен и децата. Много често ме оставя сама да се справям, а той буквално не може да се справи. Аз дори предпочитам в повечето случаи да не ми "помага". Почти сме стигнали до развод и май е въпрос на време. Лошото е, че аз съм с две деца и ще ми е доста трудно... Явно повечето мъже се измъкват с това, че не издържат. А ние жените сме длъжни да издържаме на всичко. Мога да ти пожелая кураж, а и на мен ще ми е нужен доста, а и ще ми трябва и късмет, че не се виждам с двете деца без работа...

Tutto, много съжалявам да науча, че нещата се развиват така при теб.

и се питам... сега, от висотата на сегашното си положение и на сегашните си ей-тези горни мисли, ако можеше да се върнеш назад - би ли направила отново всичките тези 6 ли бяха, 7 ли бяха инвитро процедури, за да се сдобиеш с дете? или щеше да се откажеш?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 18, 2013, 01:19:25 am
джам, на този въпрос отговор няма, ми се струва.

туто, наистина ще ти трябва кураж, то ако човек е решил да се измъкне все ще си намери причина. дано имаш приятели около себе си, които да са ти подкрепа. ако и малко от писането тук ти помага, значи правим нещо като хората. стискам палци.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ollivia в Февруари 18, 2013, 02:04:49 am
Аз друго се чудя - при положение, че нямате време маникюр да си направите и вана да си вземете, как намирате такова за тези километрични постове, които изписвате?!
Аз откакто съм родила немога и два реда пост да свържа...
Да, с всеки изминал ден ми става по-лесно от предишния и имам повече време от вчера, но предпочитам да го ползвам за по-съществени неща от това да обяснявам как не ми стига времето и няма кой да ми помогне.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 18, 2013, 03:37:17 am
Туто и аз съжалявам, че не вървят нещата в семейството ти. :(
Много жалко.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Lisko в Февруари 18, 2013, 08:19:28 am
Моето мнение (базирано на скромния ми опит) е, че време има за всичко.

Човек може да свърши всичко, че и повече от това с което е натоварен в момента. И колкото по-натоварени ставаме, толкова по-разбираме, че можем и още, и още. Всичко е въпрос на добра организация. Организираме ли си добре денонощието, ще спестим и много ненужно изхабени нерви.

Не казвам, че е лесно а само, че е възможно да правим много повече от това, което си мислим.

А как да си контролираме нервите, Стефка още в началото го написа:) С времето "децата ще ни научат", макар, че те нямат никаква вина за нашата изнервеност и не им е работа слава богу да разбират това:)

Спокойна седмица.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: yana-v в Февруари 18, 2013, 13:05:42 pm
Лис, повече от това което си нагърбила къде ще сложиш??? 8O
Идвам на обучение при теб!  :oops:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Lisko в Февруари 18, 2013, 13:34:55 pm
Лис, повече от това което си нагърбила къде ще сложиш??? 8O
Идвам на обучение при теб!  :oops:

:)Яна, засега не зная и дано не ми се налага ново изпитание, обаче от опита ми досега (не само с децата а изобщо) съм сигурна, че каквото и още да предстои съм готова да го посрещна:) Хубаво-лошо, готова съм:) А и имам/е ли избор!?:) Трябва да го живеем този живот, друг засега не познавам:)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 18, 2013, 13:51:37 pm
оливия, точно това си мислех и аз днес  :wink:

напълно съм съгласна с лиско - като ти дойде до главата, намираш начин.
разбира се, че има трудности, но децата са най-малкото виновни за тях, за съжаление, обаче, твърде често те си го отнасят.

криси, само мога да кажа, че някой неща стават по-лесни когато проходят - мислех си, че има един много неприятен период, когато децата хем са мобилни и могат да пълзят, хем не могат да се справят с неща като например да слезнат сами от леглото. тогава къпането ми (щото нали за това си говорим) наистина беше като военна операция - дали спи достатъчно дълбоко, по-добре да е когато е будна - слагам я в шезлонга и с мен в банята,  говорим си, смеем се и така. когато вече съм спокойна, че може сама безопасно да си слезе от леглото не е страшно, не трябва да тичам мокра да я пазя. но пък идват други предизвикателства - заключила съм тоалетната чиния, щото около три четки за зъби заминаха там и други такива екстри, но поне е забавно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Февруари 18, 2013, 13:53:51 pm
Лис, на теб ти се падат само хубави неща занапред! Тъй че - посрещай си ги с удоволствие  :wink:

Живота си ни е хубав - имаме си по едно-две-три слънца около нас! Лично аз съм доволна  :lol:

Но пък мен някои ме познават като "непоправим оптимист"  :lol:

П.С. Елена, за заключена тоалетна чиния не бях чувала досега! Оправи ми деня - благодаря  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Sunny_day в Февруари 18, 2013, 15:20:22 pm
Мише, ето тук с пожеланията, че пак ще оспамим темата и модките ще се сърдят ;) : http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49313.new#new
специално заради този подигравателен тон заслужаваш бан
наистина те предупреждавам да си мериш малко поне приказките, едно на ръка, че освен спам друго от теб не излиза, имай малко уважение към хората, поне


Не съм казала нищо с подигравателен тон - специално, за да спазя правилатата на форума, съм открила съответната тема в необходимият раздел и съм постнала линкът с цел да ви уважа, а не да спамя темата! За да не обидя някого или в частност Мишето, съм написала това изречение. Не съм искала да се заяждам по какъвто и да е начин с вас, но явно вие държите да се заяждате с мен.
Изречението за спама, няма да го коментирам, защото го възприемам определено като обида към мен от теб.
Имам голямо уважение към вас и специално към този форум и много от хората тук, и точно за това пиша в него.
Относно бана - определено част от вас особено много държат да ме изгонят от форума и тъй като определено ми носите доста негативни емоции, а имам достатъчно проблеми и болно сърце, за да трупам негативизъм от вас - сама ви казвам чао. Може точно ти да си препишеш заслугите за това. Сбогом.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mini в Февруари 18, 2013, 15:51:44 pm
 :D :D :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 18, 2013, 15:53:15 pm
Барбаронче, заключва се тоалетната с такива приспособления, с които заключваме шкафовете. Затваря се капака, отгоре и отдолу се захваща.
http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/popup_image.php/pID/12312
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 18, 2013, 16:15:31 pm
При нас положението е много напечено. Непрекъснато имаме пререкания, а аз нямам женска помощ изобщо. Баща ми изпълнява ролята на пазач-само в това е помощта. Всичко си свършвам сама и той пази децата докато мен ме няма за 30 мин или час. Мъжът ми е страшно изнервен и се промени коренно към мен и децата. Много често ме оставя сама да се справям, а той буквално не може да се справи. Аз дори предпочитам в повечето случаи да не ми "помага". Почти сме стигнали до развод и май е въпрос на време. Лошото е, че аз съм с две деца и ще ми е доста трудно... Явно повечето мъже се измъкват с това, че не издържат. А ние жените сме длъжни да издържаме на всичко. Мога да ти пожелая кураж, а и на мен ще ми е нужен доста, а и ще ми трябва и късмет, че не се виждам с двете деца без работа...

Tutto, много съжалявам да науча, че нещата се развиват така при теб.

и се питам... сега, от висотата на сегашното си положение и на сегашните си ей-тези горни мисли, ако можеше да се върнеш назад - би ли направила отново всичките тези 6 ли бяха, 7 ли бяха инвитро процедури, за да се сдобиеш с дете? или щеше да се откажеш?


Да.. Вероятно щях да се откажа с този мъж, още повече, че си жертвах здравето заради мъжки фактор. За дете щях да се боря при всички случаи и вероятно нямаше да се откажа. Не съм била достатъчно решителна, но времето ме притискаше. Тук пиша, защото само ВИЕ сте ми подкрепата. Това е истината! Само тук срещам разбиране и подкрепа, въпреки разправиите от време на време. Сега пиша със сълзи на очи, защото си спомням 7 инсеминации и 6 опита инвитро, които ми минаха през главата и на последния опит вече се бях отказала, а то взе че стана. Истината е, че ви чувствам най-близки и когато не пиша значи нямам време.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 18, 2013, 17:03:17 pm
Tutto_bene, искрено съжалявам за това,което ти се случва .

Прегръщам те!

Винаги , когато ми стане тежко ,че по цял ден съм сама и няма кой за минута да ме отмени освен времето , когато мъжа ми се прибере от работа влизам в темата на момичета , които пишат и се борят за дете . Припомням си винаги колко рев съм изревала след всеки опит ин витро и да ви кажа помага .... Прегръщам дъщеря си , гушкам я и се радвам на миговете с нея .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Февруари 18, 2013, 19:13:56 pm
Барбаронче, заключва се тоалетната с такива приспособления, с които заключваме шкафовете. Затваря се капака, отгоре и отдолу се захваща.
http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/popup_image.php/pID/12312

Олееееее, дано нямам нужда от подобно приспособление  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Февруари 18, 2013, 19:19:46 pm
Аз затова бях сложила райбер на вратата на тоалетната отвън  :lol: за да не може да влизат малките.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Lisko в Февруари 18, 2013, 19:26:16 pm
Аз затова бях сложила райбер на вратата на тоалетната отвън  :lol: за да не може да влизат малките.

Мен ми дожаля да надупча вратата, затова и Алекс все още го намирам (рядко ама все пак) с мокри до лактите ръкави...не от мивката:)))))))))Играел си на кобът=кораб:)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 18, 2013, 21:18:46 pm
Аз затова бях сложила райбер на вратата на тоалетната отвън  :lol: за да не може да влизат малките.

Мен ми дожаля да надупча вратата, затова и Алекс все още го намирам (рядко ама все пак) с мокри до лактите ръкави...не от мивката:)))))))))Играел си на кобът=кораб:)

Ох, това с тоалетната съм го преживяла толкова много пъти.. Малкия в един детски кът беше влязъл в тоалетната и се появи ухилен до ушите-целия мокър до лактите и отпред. Голяма игра е било.. Баткото колко пъти бърка вътре...няма да изброявам. Последно пуснал сапуна и бръкнал да го вади :lol:. Дойде да ми се похвали и аз естествено афектирана му се навиках.
При нас много не минават номерата с райбера. Взима си стол и се качва и си слага разни предмети докато стигне, а е доста дълъг.. Няма оправия.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 18, 2013, 21:57:14 pm
Ох аз скоро трябва да заключа входната врата, че достигна дръжките вчера. Още не му е дошло на ум да излиза, ама трябва да се подготвя  :D
Туто бене той като е голям, не може ли с наказания нещо да го откажеш от лошите навици или пък с поощрения(тия ги предпочитам, но те като не са видяли дебелия край дали ги оценят не знам)?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Февруари 18, 2013, 22:07:54 pm

Албена ако си прочела всичко изписано от мен в тази тема, щеше да видиш именно уважението което изразявам към майките на две и повече деца и като цяло към майките които са минали през това и са успели да запазят нервите си..В момента с теб влизаме в излишен конфликт, защото мен ме обижда това че смяташ че "мрънкам" при положение, че като цяло темата беше започната с цел как да си помогнем да бъдем добри родители и да не си изпускаме нервите. И наистина недей да си мислиш, че някой се оплаква! Дали сега, дали в бъдеще, важното е да обменим опит. Аз изключително много се радвам, че благодарение на jbrul правя нещо по проблема със спането на детето си, защото осъзнах че това ще се продължи с месеци ако не се спре на време.


О.К. Криси, съгласна съм. Извинявам се, ако не съм доразбрала и съм казала нещо не на място.
Темата за нервите :), като цяло е полезна разбира се.
Нервите на майките, трябва да са много дебели понякога. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 19, 2013, 00:11:16 am
О.К. Криси, съгласна съм. Извинявам се, ако не съм доразбрала и съм казала нещо не на място.
Темата за нервите :), като цяло е полезна разбира се.
Нервите на майките, трябва да са много дебели понякога. :)
Е, разбрахме се най-накрая. :lol:

Албена, от самото начало никой не е "мрънкал" и не се е "оплаквал" от детето си и от това, че го има и "Ах! Ама то трудно било...". Просто всеки си споделя проблемите покрай отглеждането на деца, как се чувства понякога, защо, търси съвет как да се справи в дадена ситуация... Еми хайде кажи ми, как аз например да потърся помощ и съвет по "проблема със спането", без да излиза, че мрънкам и се оплаквам от детео си и майчинството изобщо? Понеже отговор: "Споко ще вземе и той да спи" - съм чувала неведнъж, ама не ме урежда просто ;) Затова съм споделила подробно, кое как се случва, какви са последствията от това и, че всъщност не ме изнервя детето ми, а други неща в живота ми, които заради екшъна с "аз няма да спя без теб" - наистина стават проблемни, натоварват ме и от това - има само вреди и за мен и за детето. Не обаче - мрънкала съм била. Ми не, не мрънкам, просто си казвам ситуацията и мнението, че от нея точно не се излиза овреме с "чакане и ослушване".

Нямам детегледачка, което съм споделила в отделен пост в тази тема точно. ;) Имам майка, да ми е жива и здрава! Майка ми обаче работи от тъмно до тъмно, често и в почивни дни т.е. не съм в положение: "Зърррр...Мамо ела да ми гледаш детето, че аз искам да ходя на "спа". Майка ми е в състояние да ми помага с детето през последните месеци вече, защото той расте, става доста по-самостоятелен и не е като преди - цял ден да бачка, а после цяла нощ да храни и друса неспящо бебе и сутринта - пак на бач. И сама разбираш, че не беше възможно доскоро. Баба ми е на 80г. - за щастие здрава и с акъла си, но все пак е на 80! И поради тази причина - също доскоро не можеше да ми помогне особено с Дани, малко бебе не може да гледа вече, а и не смее. Баба живее при мама, сега вече мама може да го вземе някоя вечер, да си легнат двамката /като легне с него - той си спи;)/, сутринта да си излезе, принца като се събуди - лесно вече. Баба му прави храна - той си яде сам, пеят, говорят, занимават се, той е подвижен - може и да покаже и да каже отскоро какво иска и пр. Друго си е. Затова наистина отскоро я имам тази "екстра" по отношение на детето и съм адски благодарна за това. И все пак - се възползвам само когато много се преуморя, или имам нещо неотложно за вършене. Така намирам, че е редно просто. Откровено да ти кажа, ако с баща му всичко беше ОК - майка ми щеше да вижда и да взима Дани, само за собствено удоволствие, не за да ми е в помощ. На мен присъствието на втори човек у дома, дори само вечер - ми е напълно достатъчно за 99% от задачите и нуждите ми извън детето. За останалия 1% - измислям все някакви варианти и той е просто незначителен на общия фон.
Не работя, защото това ми беше решението и преди да забременея - детето да си го гледам аз, до възраст в която може да ходи на ДГ. И да, не ми е належащо да работя в момента по финансови причини, което е въпрос на шанс в случая все пак. То нали да не отварям дума пък кой би ме взел на работа с едно двегодишно и разведена, ама...друга тема това.
Идеално те разбрах за яслата какво и защо. Ти май не разбра, че аз с Дани нямам никакви други "проблеми" и "несполуки", освен вече втръсналото на всички сапне, да не го обяснявам за милиарден път. Не считам, че яслата е опция, която си заслужава САМО заради този конкретен проблем, поради което му търся други решения. Това са ми личните разбирания, на които мисля имам право като майка все пак. Не считам и, че просто трябва да "скръстя ръце" и да не правя нищо по въпроса с този начин на спане, защото не мога да си "изселя" сина в майкини, докато му хрумне да спи спокойно, ако в леглото при него няма никой.

П.П. На мен над половината ми коса е чисто бяла /кофти ген някакъв/, при това расте с бясна скорост, при това е изрусена. Не е въпрос на каприз от моя страна ходенето на фризьор. Няма как това, което се прави по косата ми да стане у дома с една тубичка боя от супера когато ми се отвори време. Много завиждам на жените с прави коси, лесно се поддържа "прическа" така - трак с гребена и си ОК. Аз обаче съм и къдрава по принцип, така че се налага и косата да си изправям, което не умея сама... Еми има и такива "сакати" женици като мен, к'во да направя?  :lol: И с ноктите съм същата - не мога, амааааа много не мога. И не виждам защо желанието ми да изглеждам добре трябва да се приема като нещо лошо и срамно?!! Аз и детето си водя на фризьор, не го подстригвам сама както ми дойде. Някога обаче, да си чела от мен досега нещо по тези въпроси и "оплакване" как поради наличието на Дани се оправям с тях по-трудно? Не си, няма и да прочетеш. Никога не съм мрънкала. Споделяла съм разни ситуации и последствията от тях, което е различно. Невинаги ситуациите са приятни и за "хвалба" все пак и като ги опишеш - просто е описания. Не е непременно оплакване.

Ей т'ва е "целият пизниз" относно тази тема. Излишно беше "настъхването' в нея.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 19, 2013, 00:53:18 am
това с входната врата и при нас ще става проблем, тя си носи столчето, стъпва и почти стига до дръжката, от където да си отвори вратата. за момента проблемът ми е, че има стълби и макар и да се справя да слиза що-годе сама, ме е страх. за излизане навън хич не искам да си помислям. входната врата е твърде тежка, зада я отвори, но все пак теоретично съществува шанса и това да стане.

мишле, щом досега не сте имали нужда от заключване, сигурно ще ти се размине. аз я сложих, защото когато аз се къпя, тя е вътре, или поне вратата е отворена и щъка вътре-вън, като мием зъбите е много бърза с "разтребването", днес искаше играчка да хвърли вътре, докато аз бях седнала на чинията, абе купон да има.

а иначе ако някой от нас е в тоалетната или в стая със затворена врата, застава отпред, започва да тропа по вратата и да вика АЛО,АЛО.

пп - много е неприятно когато хора отпадат от форума, по каквито и да било причини, съжалявам, мисля, че това е загуба за всички ни.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: lidia в Февруари 19, 2013, 09:20:53 am
Вижте, аз водя класацията за родил идиот. С раждането на детето ми, свекърва ми просто полудя. Не, че и преди това не беше трудно с тях. Настанаха дни на ад в къщи. Идваха всеки божи ден, влизаха, викаха, будеха ни. Малката беше с колики и не слизаше от ръцете ми да не казвам и след годинка. До 7-8 месец колики, после зъби и т.н. Не си спомням да е седяла повече от 10 минути в количката или в стол. Все ми стърчеше в ръцете. Ако не беше баба и, евентуално бих издържала психически, обаче тя просто ме довършваше. Докарах до там, че започна да ми причернява от нерви и напрежение, изтръпваха ми ръцете, започнах да си изпускам нервите изобщо. Да крещя и по детето. В един момент осъзнах, че така нито съм пълноценна майка, нито съпруга, нито човек. Потърсих помощ, бях на лечение 6 месеца. Има си сериозни недостатъци, когато се налага да взимаш лекарства. Сънливост например. При спирането, кошмарът беше още по-голям за 2-3 месеца. Обаче след като измина периода на адаптация така да го нарека, без лекарства, трябва да ви кажа, че светът е коренно различен. И сега се ядосвам, но е различно. Обясних това на моят кум, който виждах, че се чувства зле и го отнасят децата, той ми съобщи, че не бил луд. Не е лудост това, това си е заболяване на нервната система. Туто, не те познавам, не мога да ти давам съвети, но от моят живот мога да ти извадя тази част и да ти кажа, че има смисъл да се опита и да си запазите семейството. Потърсете консултация със специалисти е моят съвет. Пожелавам ти успех.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 19, 2013, 09:39:31 am
Лиде, нямаше ли да се получи без лечението, ако просто беше елиминирала свекървата от ежедневието ви?

Ели, нямам проблем аз с тоалетната, приспособлението само го показах на Барбарончето, понеже се учуди, че било възможно. В банята влизам баща му като е тук, така че Дани не идва там, освен от време на време като дойдат да ми чукат по вратата, ама това е, за да се закачат и да намокря нечие носле  :lol: До тоалетната не ме следва, защото го оставям в хола да си играе.
Входната ти врата не знам с какво заключване е, но не може ли да я заключиш и просто да махнеш ключа? Ние сме с ключ, с греда, с една друга врътка, така че не вярвам някога да имам проблем с входната врата. Освен това гредата е достатъчно висока, че докато започне да я стига, да е достатъчно голям и разумен човек, на който да мога да обясня.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Февруари 19, 2013, 09:53:59 am
Аз пък заключвах кухнята, докато бях в банята, за да не тръгне да пуска печката. Имаше и решетка на вратата на стаята и само така можех да отида спокойно до тоалетна.
Вече е голям, ама вчера го оставих да си мие ръцете и отидох до тоалетната, и като излизам, гледам, че сложил запушалката на мивката, пуснал водата да тече и отишъл да играе. И му се скарах. Вече поне разбира.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Lisko в Февруари 19, 2013, 12:08:47 pm
Лиде, нямаше ли да се получи без лечението, ако просто беше елиминирала свекървата от ежедневието ви?

При мен това подейства. Откакто изгоних (знам, че звучи грозно а и така изглеждаше наистина)свекърва ми от вкъщи преди година, се чувствам свободна и спокойна. Пак си изтървам нервите и го отнасят децата-в повечето случаи незаслужено, но съхраних себе си много откакто нямам никакъв контакт с тази жена.

Входната ти врата не знам с какво заключване е, но не може ли да я заключиш и просто да махнеш ключа? Ние сме с ключ, с греда, с една друга врътка, така че не вярвам някога да имам проблем с входната врата. Освен това гредата е достатъчно висока, че докато започне да я стига, да е достатъчно голям и разумен човек, на който да мога да обясня.


Аз ви препоръчвам подчертаното с червено. Може би част от вас помнят как преди година и половина децата ме заключиха в спалнята и не можаха да ме отключат. Преживях един час заключена вътре докато те пищят и плачат от страх, ама как го преживях не зная и досега. Подкосяват ми се краката като си помисля какво можеше да се случи-котлони,шкафове с ножове, какви ли не трагедии не ми бяха в главата:) Ревах като магаре в стаята докато ключарите се опитваха да отключат и разбият входната врата. И виновната съм аз разбира се, защото ключа стоеше на вратата но не съм и предполагала, че децата знаят как да го ползват. Е гледали са ме явно, ама не бяха научили втората част с отключването:)

Та, бъдете внимателни.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 19, 2013, 12:24:55 pm
о, колкото до помощниците - според мен голямото предимство на това, че не родих в българия беше, че си останахме двете с детето и толкоз - роднините - по скайп. като се върнахме тя беше на два месеца, аз знаех какво правя и си познавах детето, та нямаше хър-мър. само да кажа, това е моето семейство. свекърва нямам. пак слушах реплики, но доста лесно се справяме с тях. така че, напълно съчувствам на тези от вас, които имат подобен тип "помощ".

мишле, барбаронче извинявайте, по много постове чета и не винаги оцелвам правилният адресат.

лиско, на мен това ми е един от повтарящите се кошмари - да се затвори входната врата, когато аз съм отвън, детето вътре. няма как да стане практически, но все пак. не ужасно е било, сигурна съм. иначе ключове и ключалки са й едни от любимите занимавки
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Февруари 19, 2013, 12:35:37 pm
Лис, помня заключването ти! И всеки път като излизам на терасата, се сещам за теб. Макар че, аз да изляза на терасата сама е почти мисия невъзможна! Винаги си имам сянка Злато  :wink: Иначе у нас врати вътрешни не се затварят, а за заключване да не говорим  :wink: Входната врата винаги има ключове на нея, по простата причина, че ако няма - Злато ме кара да ги сложа! А аз му обяснявам, че сутрин тати като излиза, ни заключва да не ни уплаши някой чичо! Та той започва - мамо..... /показва знака за ключ, щото няма думичка за него/ и чичо..... Та слагам ключовете и си висят на вратата, но той няма желание да отключва и излиза сам, защото мама няма да е там  :lol: А това е лошо  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Февруари 19, 2013, 13:00:59 pm
когато си подменяхме дограмата, специално поръчахме балконската врата в кухнята да се направи с истинска брава с дръжка - така че да не може да ни затвори детето отвътре, докато сме на балкона. това оскъпи поръчката с около 200 лв, но както вече казах - покрито мляко котки не го лочат.

дръжките на прозорците в неговата стая са поръчани с ключове - могат да се заключват, така че любопитни ръчички да не могат да отворят прозореца. (само дето сега не можем да намерим ключовете, де, ама никой не е идеален)

аз съм казвала много пъти, че откакто имам дете, мисълта ми и погледът ми много се изостриха за предвиждане на опасности в околния терен. могат да ме вземат спокойно на работа в охраната на президента на САЩ. като скенер с двуядрен процесор съм...
разбира се, никой не е застрахован, но колкото се може да намалим рисковете. някои му викат на това параноя, но досега не са ме заключвали, поне... :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Dindin в Февруари 19, 2013, 13:26:55 pm
Няколко пъти започвам да пиша и се спирам, но все пак ми се ще да споделя малко размисли по темата..

Появата на дъщеря ни беше дълго очаквана и желана като на повечетео деца в този форум... Имах някаква нагласа, че ще е различно и по-трудно, с по-малко лично време, с повече отговорности, абее обичайните теории за периода преди да се появят децата. За това, което ме очакваше не бях съвсем готова.. Дъщеря ми се роди със сериозен здравословен проблем, заради който дълго време треперех над живота и.. първата година беше изтощителна както физически така и психически - болници, лекарства, операции - труден период. Баща и ходеше на работа и някакви по неусетно се случваше всичко за него. Реших, че яслата не е опция в нашия случай след всичко, което преживяхме и се гледахме у дома. Логично с времето умората ми се натрупа, както и нивото на изнервеност, а 'трудните две' с пълна сила се намъкнаха в ежендневието ни - тръшканици за всичко и по всяко време. Самостоятелно записване до 3г. се беше случвало колкото са пръстите на ръцете. Също до тази възраст дъщеря ми беше едно изключително носено и гушкано дете. Количка, столче за кола, люлка, щезлонг и подобни - в нейното съзнание вероятно се свързваха със насаждане върху кактус, което пък доведе до проблеми с ръцете - болки, изтръпване, физиотерапия.. МНОГО съм благодарна, че майка ми ми помагаше с разходки навън, през което време можех да се изкъпя, изчистя, наготвя, поспя...
Не съм от най-спокойните майки, не съм и от най-организираните, но с времето се уча да съм, поставям си цели, малки и постижими.
Няколко неща,  които ми помагат за контролиране нивото на изнервеност и стрес по отглеждане на детето:
- Режим, съобразен с нуждите на детето, винаги е в помощ на майката. Смятах това за старомодна отживелица, но с времето се убедих, че режимът на децата е само в тяхно и наша удобство, сигурност, позната последователност..
- Когато се изнервя, ама страшно се изнервя, се скривам в другата стая за няколко минути, изкрещявам на стената или на пръснатато пране, може и да сритам някоя въглавница или на метна някоя книга, не е най-доброто, обаче помага .. мъничко..
- алтернатива на горното е да броя до 20, по-добре до 50, преди да се развикам..
- включвам щерката във всичко възможно - помага ми с прахосмукачката, мием заедно плодове и зеленчуци, слагаме масата, опитва се да сгъва дрехи, простираме и много е горда когато направи нещо сама..
- имам джокер, който изполвам когато ни стане много скучно и досадно и чуя 'мамооо' 80 пъти в 1 минута - пускам филмче, което обичайно е контролирано явление..
- опитвам се да въвеждам малко на брой, но последователни правила, на пример - ръцете си мият винаги след разходка и преди хранене, зъбите се мият сутрин и вечер,  в магазина купувам ЕДНА глезотия. Но пък позволявам да си мие ръцете колкото дълго иска, оставям да си избере с каква паста (от две налични) да си мие зъбите и коя глезотия (пингуи, солети, сокче) да вземем..
- всячески гледам да избягвам ситуации и обстоятелства, които биха довели до нейното или мое изнервяне - ако ще ходя в заведение, избирам да е с подходящ детски кът, ресторантите отпадат, на гости ходим заедно, ако е подходящо за деца, не веднъж просто отказвам...
- винаги нося в чантата си книжки, храна, напитка, нещо за рисуване - ако се случи неочаквано да чакаме на опашка, за преглед, пазаруването в супера се проточи - давам нещо от чантата и така си спечелвам няколко минути...
- тръгването от площадки все още е голяма драма, често съпроведена с рев - замъквам до колата, оставям я да с нареве 2-3-5- минути и после обяснявам, че вече е голяма и големите деца не правят така. Понякога виждам ефект, понякога не.

Няма единна рецепта, която да важи за всички деца и майки как да сме винаги спокойни и уравновесени, но не трябва да за забравяме да бъдем благорадни, че ги имаме тези деца, че са живи и здрави и изпълват живота ни.

п.п. апартаментът ни отдавна е обезопасен, но обичам да простирам на балкона с телефона в джоба.. just in case..
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Февруари 19, 2013, 13:41:32 pm
Не виждам нищо лошо, още по - малко срамно в пиенето на успокоителни или антидепресанти. Не навсякъде просто може да се махне дразнителя с лека ръка.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sia в Февруари 19, 2013, 14:06:28 pm
Аз още в началото писах, че обезопасявах, махах опасни предмети и т.н.
И отдавна си мислех, че сме на друго ниво вече като е на 5 години. Колко наивно :lol:

Алекс вече я оставям сама в банята да си мие зъбите и да ползва тоалетната. Защото се справя много добре сама.
Обаче винаги има с какво да те изненада - онзи ден преживя първото си бръснене и си мисля, че скоро второ няма да има, щото така си сряза горната устна и така я боля.  8O
Вчера пък докато акала, изцапала малко тоалетната дъска и веднага го "почистила" с четката за зъби, за да не й се скарам. И понеже не й се получило добре, продължила с пръстче. Добре че поне има навик да си мие ръцете.

Та така, явно съм достигнала нирвана, щото не се впечатлих особено, а само седнахме и пак си припомнихме кое за какво служи в банята и как трябва да се постъпва правилно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 19, 2013, 15:58:40 pm
Аз още в началото писах, че обезопасявах, махах опасни предмети и т.н.
И отдавна си мислех, че сме на друго ниво вече като е на 5 години. Колко наивно :lol:

Алекс вече я оставям сама в банята да си мие зъбите и да ползва тоалетната. Защото се справя много добре сама.
Обаче винаги има с какво да те изненада - онзи ден преживя първото си бръснене и си мисля, че скоро второ няма да има, щото така си сряза горната устна и така я боля.  8O
Вчера пък докато акала, изцапала малко тоалетната дъска и веднага го "почистила" с четката за зъби, за да не й се скарам. И понеже не й се получило добре, продължила с пръстче. Добре че поне има навик да си мие ръцете.

Та така, явно съм достигнала нирвана, щото не се впечатлих особено, а само седнахме и пак си припомнихме кое за какво служи в банята и как трябва да се постъпва правилно.
Аз имам белег на бузата от такова "бръснене". Била съм доста малка и докато баща ми се е любювал на физиономията си аз съм докопала бръсначката и съм решила и аз да се обръсна. Опасно си е и аз си проверявам децата непрекъснато и не ги оставям много сами, защото са изобретателни и не е ясно какво може да измислят.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 19, 2013, 16:21:08 pm
Аз пък съм абсолютно против пиенето на антидепресанти и успокоителни.
Сред моите познати има такива, и мога да потвърдя, че до нищо добре не доведоха.
Нали не  вярвате, че разклатените нерви се лекуват с хитовете на огромната фармацефтична индустрия.

Със сигурност е друг пътят.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: lidia в Февруари 19, 2013, 16:34:30 pm
Лиде, нямаше ли да се получи без лечението, ако просто беше елиминирала свекървата от ежедневието ви?
Ами да, можеш да си живееш и така, с опитите да игнорираш. Ако се справяш и не си шамариш детето в бяс, щото му се спи или е гладно и реве, всичко е ОК. Ако не си крещиш на съпруга всяка вечер и не превръщаш семейният уют в среда за семейни двубои, щото ти е нервно и всичко ти е криво, пак всичко е ОК. Аз го докарвах до припадъци и не си усещах ръцете. Сега трябва бая да ми лазиш по нервната система. И ще постигнеш час стабилно конско, може и някой вик, но няма да ме впечатлиш  :).
Ема, и аз съм против, предвид спомена за периода в който пиех такива, макар безобидни и най-най-слабите по лекарските думи... за мене беше кошмар и пак повтарям, че това е нужно, само когато човек не може да се справи сам и се чувства много зле. Но пък и обяснявам, че вместо да си тряскаме децата в пода и да ги замеряме с каквото сварим, щом са шумни, по-добре е да се лекуваме. Защото съм го виждала и трябва да ти кажа, страшно е. Имаше една рекламка, една ръка играеше на лаптоп и детенце я закачаше, мисля разля нещо върху лаптопа и в беса си, ръката счупи фигурката, която беше детенцето. Много показателно за голяма част която познавам. Пак казвам, говоря за хора, които крещат с бяс, удрят децата си и не могат да се контролират. И колкото и да ви е смешно и далечно, трябва да ви кажа, че не са малко.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 19, 2013, 18:14:42 pm
Лиде, ще ти обесня защо съм против.
В Северна Америка "mental health" е голям, огромен проблем. Всеки втори човек, когото познавам, се определя като депресиран.Ходи по консултации, плаща огромни суми за лекарства, оставя се да му бъде поставяна диагноза и категоризация. Същото е валидно и за децата. Толкова ми е противно да слушам как при някакви житейски незгоди/да речем развод, изневери, финансови кризи, загуба на работа и т.н/ хората се обръщат към специалист, за да им погнат.
Започват да пият Лексотани, Диазепами и т.н
 По този начин помагат още повече тази система да прави пари, ужасно много пари.

Виждам, че и България върви по тази същата клинична пътека.

Пишейки тези неща, не искам да правя проблемите на хората малки.
Разбира се, че не са. Смятам, че подходът с ходене по психиатри и взимането на лекарства, е грешен.
Когато почина синът ми, личната ми лекарка ми предложи да ме изпрати на консултант/в подобни случаи  държавата застраховка покрива , много удобна схема за източване на пари./И аз най-спокойно попитах как точно би ми помогнала консултация да преодолея нещо, което не се преодолява, докато си жив.
" С нея може да говориш спокойно за всичко" - Имам съпруг, семейство за тази цел и приятели
"Би могла да ти изпише леки успокоителни" - ами как ще мога да се грижа за другите две деца, ако съм постоянно сънлива и отпусната.
И.т.н т.н

Беше ми приготвила списък с доктори, които работя с държавната здравна каса, и които естествено работят с нея, за да ги препоръчва в подобни случаи.
Няма лошо, разбира се.
просто пример как тази състема работи.И после здравната каса изнемогва...

Съжалявам за дългия пост, но това което виждам около мен е увеличаване на тези проблеми, а не подобряване. Увеличаване на диагнози, на изписване на лекарства.
Не виждам борбени и уверени хора, които могат да се справят с всичко, което животът поднася. Виждам нещастни, депресирани, истерични хора.
:(


Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Февруари 19, 2013, 19:46:03 pm
Емче  :bighug:
Обичам да те чета...
Дано повече хора да открият в себе си твоята сила да се справят с проблемите си - тя е неземна...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Февруари 19, 2013, 20:32:44 pm
В Бг здравната каса няма как да бъде източена точно от психиатрите, защото първо психиатричната помощ е безплатна, второ полагат се за определено време безплатни антидепресанти, трето българинът го е срам и не ходи по лекари за луди, та не товари системата и четвърто не смятам, че ако се справи човек с помощта на лекарство и/или психотерапевт (психолог) и двамата платени от клиента е слаб или неволев човек.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Lisko в Февруари 19, 2013, 20:39:52 pm
http://www.meganews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/tabid/333/ArticleId/2528/.aspx

Ей на такова нещо ( и подобните му), няма и да се опитам да си контролирам нервите.
Трябва да има затвор за такива.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 19, 2013, 20:51:21 pm
Какво значи безплатни, Смарайди?
Няма безплатни неща, някой някъде прави  пари от това...
Аз съм против цялата тази масова психоза да се търси психиатрична помощ при житейски ситуации, които се случват на хората.
Не говоря за шизофрении, маниакални поведения и пр.

Заблуда е, че човек се справя с помощта на лекарството, справя се сам, просто минава време, проблемът се размива и така отминава този "пик", предизвикващ нервните изблици.

Последното нещо, което се лекува с лекарства, е разклатени нерви.
Дали може нещо да възстанови клетки,които са загинали?
Казвам само моето мнение.

Факт е, че има слаби и силни хора.
Иначе нямаше да процъфтява особено тази част от фармацефтичната индустрия.





Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Февруари 19, 2013, 22:10:05 pm
http://www.meganews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/tabid/333/ArticleId/2528/.aspx

Ей на такова нещо ( и подобните му), няма и да се опитам да си контролирам нервите.
Трябва да има затвор за такива.
Някак си не разбирам спокойствието на бащата в този момент  8O
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Lisko в Февруари 19, 2013, 22:12:17 pm
http://www.meganews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/tabid/333/ArticleId/2528/.aspx

Ей на такова нещо ( и подобните му), няма и да се опитам да си контролирам нервите.
Трябва да има затвор за такива.
Някак си не разбирам спокойствието на бащата в този момент  8O
Първоначално и аз това си помислих, обаче се съмнявам да е бил наистина спокоеня Дори и майката не вярвам да е останала спокойна.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 19, 2013, 22:16:19 pm
За сега аз също съм против лекарствата за нерви, дано не се стига чак до там.
Вратата на терасата и у нас е с дръжка отвън. Страх ме е човека да не ми хлопне входната, че все иска за излиза.
Какво им става и на учителите не знам. Онзи ден учителка в Бургас блъскала и душила дете, че се блъснало отгоре и, помислила, че нарочно. Е бива ли и нарочно да е, чак толкова?!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ники в Февруари 19, 2013, 22:26:16 pm
За сега аз също съм против лекарствата за нерви, дано не се стига чак до там.
Вратата на терасата и у нас е с дръжка отвън. Страх ме е човека да не ми хлопне входната, че все иска за излиза.
Какво им става и на учителите не знам. Онзи ден учителка в Бургас блъскала и душила дете, че се блъснало отгоре и, помислила, че нарочно. Е бива ли и нарочно да е, чак толкова?!
И нарочно да е било, никой не й дава право да блъска и души :x
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Февруари 19, 2013, 22:55:52 pm
О.К. Криси, съгласна съм. Извинявам се, ако не съм доразбрала и съм казала нещо не на място.
Темата за нервите :), като цяло е полезна разбира се.

Албена, благодаря ти за проявеното разбиране  :wink:  :D

Lisko Мога само да си представя какво ти е било заключена 1,5ч...Аз да ти кажа честно, преди доста време попаднах на твой пост, за който страшно често се сещам. Беше доста отдавна, разказваше как си водиш децата на градина....Направо, какво да ти кажа, освен, че ти свалям шапка ;) Просто от къде имаш толкова сили и нерви, наистина ти се възхищавам...Мене щяха да са ме вкарали в лудницата отдавна, даже доброволно щях да вляза сигурно :) :) :)

Относно хапчетата, какво да ви кажа. И за и против съм. Аз на няколко пъти имах панически атаки (panic attacks) и ми изписаха ксанакс, ама само в случай че се повтори и в пика на такава паника да взема 1 хапче. Да чукна на дърво, пила съм 3-4 хапчета за 5-6 години, обаче знаейки под какво влияние съм след приема му, мисля че няма как да гледаш деца. За тези които не са пили, става ти едно такова "всеедно" за всичко, супер забавени реакции, обаче нерви наистина няма :) Да ти кажат ужасни новини, всеедно ти е, просто никакви емоции. Та, мисълта ми е, че аз лично под такова влияние няма да мога да си гледам детето. Другата причина да съм против е именно това което и ema2 споменава е, че много започна да се злоупотребява с диагностики като "депресия", "дислексия", "ADD" и т.н.

От друга страна съм за, ама ако наистина има някакво много сериозно заболяване, което изисква ежедневна употреба на подобни лекарства. Наистина по-добре да си под някакво лечение определено време, отколкото да си съсипеш живота. В крайна сметка е важно да се чувстваш добре, дали с лекарства или без.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Февруари 19, 2013, 23:01:22 pm
По повод депресиите няма да заравя думите на моя гинеколог като ходих на контролен преглед след раждането. Пита ме дали имам следродилна депресия. Аз го попитах какво трябва да е това и че нямам време да си помисля дали имам такава. Отговора му беше: "да, депресиите са за хора със свободно време. На тях просто им остава време да се самосъжаляват". 1000% съм убедена в правотата на думите му. И моите наблюдения са такива.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Lisko в Февруари 19, 2013, 23:34:46 pm
Извинете сега за спама, ама Криси като ми припомни за "влаченето" към детската градина ми се прииска да споделя случка от днес:)

Тръгваме към градината пак с мрънкане от Алекс и Дани. Алекс ми виси на ръката, в другата нося една торба с мокри кърпи, тоалетна хартия, кухненска хартия, и още една торба с папки за работата ми а през рамо чантата с компютъра (която не разбирам защо толкова тежи всеки ден). И решавам да играем по пътя (20 минути ходене пеша) на "хвани ме, ще те хвана":) Дани и Никол бягат напред, аз бягам да ги стигна, Алекс се чуди да бяга ли, да ме дърпа ли обратно:) И Дани си бяга но следва пътя към градината. Стигаме до градината и той се усеща за къде е бягал:)))))))))))))))))
Ех момичета, потекоха ми сълзи от смях като го видях милото дете:))))) Сам не му се вярваше как краката са го отвели в градината:)))))))
А от мен течеше вода:)

Криси, не съм никак перфектна майка:) много имам да уча, ама наистина много. Ще се науча обаче:)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 20, 2013, 00:54:14 am
не просто не им дава право, това си е престъпление. вече няколко пъти във форума става въпрос за учителки в детски градини, които бият децата, това, което аз не разбирам е как може те да не бъдат съдени, ама да се вдигне шум, та да се знае. в една от детските градини, родителите подписка писали, та директорката чакала да се съберат още малко подписи и евентуално да предприеме нещо. всеки, който удря дете извършва престъпление, независимо дали родител, съсед, непознат. учителите, лекарите са длъжностни лица и носят не само гражданска, но и наказателна отговорност за това. не подписки направо дело трябва да се заведе. като си помисля къде си даваме децата, лошо ми става.

само да уточня за предложението ми да помогна при нужда от среща със специалист - нямах предвид психиатри, а психолози. помощта не е задължително да е химическа. иначе има изследвания, които показват, че ефективността на анти-депресантите е около 20 %  :). но често хората имат нужда и от това. за по-тежките проблеми - темата е друга.

между другото бременността и майчинството (колкото и да са "естествени" и тн) са едни от периодите с най-висок процент емоционални проблеми. аз не мисля, че това е срамно или показва "слабост" в смисъла на морална категория. някой хора имат нужда от помощ с това, други с друго. А, съм напълно съгласна, че в щатите се свърх-диагностицира и имат един дружен подтик "всички да сме щастливи  по  политически коректен начин"

диндин,  :good_post:

лиско, много е мило това с детската градина, а за останалото - респект
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 20, 2013, 10:34:47 am
Напълно съм съгласна с Елена !

Мека казано ми звучи "смешно " това ,че само майки , които нямали работа изпадали в това състояние. Когато Ния се роди се страхувах да оставам сама с нея .Изпитвах някакви панически страх и повярвайте ми доста силен човек съм.Слава богу мина бързо и без всякакви медикаменти ,но с подкрепата на съпруга ми. Не знам дали е било следродилна депресия ,но беше ужасно .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Февруари 20, 2013, 17:11:17 pm
Това което е казал гинекологът на Мими е меко казано странно за лекар или по - скоро си е питал на място, но после е извъртял въпроса много хитро. Супер, че не сте изпадали в следродилна депресия. Аз съм виждала майки изпадали в такава депресия, че не желаят да си виждат децата и не е от лиготия или глезене. Неслучайно, ако майка извърши убийство на новороденото си бебе не се подвежда под съдебна отговорност.

Ема, нима лекарствата за кръвно не подхранват яко фармамафията, та всеки втори песнсионер и доста млади хора пият лекарства за кръвно. Дай, да не пием и тях. Само не казвай, че не може без тях. Може при една голяма част с диета с намалено количество сол, нормално тегло, подходящо хранене,контрол на стреса, особено  при младите да се възвърне кръвното в нормални граници.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Февруари 20, 2013, 17:45:48 pm
Напълно съм съгласна с Елена !

Мека казано ми звучи "смешно " това ,че само майки , които нямали работа изпадали в това състояние. Когато Ния се роди се страхувах да оставам сама с нея .Изпитвах някакви панически страх и повярвайте ми доста силен човек съм.Слава богу мина бързо и без всякакви медикаменти ,но с подкрепата на съпруга ми. Не знам дали е било следродилна депресия ,но беше ужасно .
Не само смешно, но и крайно несериозно! Следродилната депресия е психическа криза и никой не е застрахован срещу нея. Да наречеш депресията -"самосъжаление", показва само, че не си наясно със симптоматиката, проявите на болестта и най-лошото- последствията от нея. ЖЕните в подобно състояние, се нуждаят от подкрепата и разбирането на близките си, а понякога и от консултации с психолог. В зависимост от степентта на тревожността, е възможно да се назначи и медикаментозно лечение. Ти вероятно си преживяла в лека степен тази криза и тя не те прави нито по-лоша майка, нито по-неработеща от всички други.  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 20, 2013, 17:50:40 pm
Смарайди, лекарствата за кръвно в някои случаи могат да бъдат избегнати. Обаче на хората им е по-лесно да посегнат към хапчетата, отколкото да променят навиците си на хранене.

Това ми беше и основната теза, че е най-лесно да се посегне към успокоитените, които те правят парцал. И за това не мислиш и реагираш на проблемите. Понеже си дрогиран.
Помагат да преодолееш пика на проблема.
Някои  антидепресанти работят на принципа на "пласибо" ефекта.

Но който иска, нека си пие.
Особено щом смята, че това помага.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 20, 2013, 18:05:44 pm
Предлагам все пак, да се спре с обобщенията и приказките "на едро" по повод емоционалните състояния на хората, защото всеки човек е отделна вселена. И поради последното - той функционира и реагира по точно определен механизъм, нямащ нищо общо с механизма, по който функционира друг човек и попадането на тези двама в сходна ситуация - означава и различни реакции. Доста често при това.

Има хора, които успяват да си преодолеят кризите без външна помощ и медикаменти, има и други, които ги преодоляват по този начин и това не прави вторите по-слаби, безволеви, лигави и пр. Не просто е грозно, но не е й коректно да се коментират нещата в подобна "плоскост".

Не съм приемала антидепресанти, просто досега съм успявала да се справя с моите си "кризи" без това. Не бих се поколебала да прибегна и до медикаментозна терапия в някакъв момент, ако усещам, че не съм в състояние да се справя сама и същата ми е предписана от специалист. Когато има пик на някаква емоционална криза, същата има чисто физиологични прояви, често доста тежки, та да - по-добре "на хапове" в тези случаи за някакъв период - отколкото да се гърчиш, та и околните да се гърчат покрай теб. Няма само черно и бяло И по този въпрос.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 20, 2013, 18:29:52 pm
Жбрул понеже аз подхванах тази тема, искам да кажа, че по- никакъв начин не омаловажвам чуждите проблеми и не ги сравнявам с моите.

Идеята ми е , че  стана много масово и много модерно да се използват антидепресанти, успокоителни и консултации със специалисти за житейски ситуации,  които съм абсолютно убедена, че всеки е в състояние да преодолее.

Извинявам се на всеки, почувствал се засегнат от моите постове.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 20, 2013, 18:39:35 pm
Ема , ей това сега пък ме издразни - "които съм абсолютно убедена, че всеки е в състояние да преодолее."

Дано никога , ама никога не ти се налага да провериш дали е вярно това ти твърдение.
Да , аз също съм против антидепресанти и не съм и пила .Дано и никога не ми се налага , но съм ходила при психолог и то точно , когато се очакваше ,че ще бъда най -щастлива , т.е когато бях бременна след 4-я си опит инвитро. За друга тема е това , но ако не бях потърсила помощ сигурно щях да откача , имайки предвид ,че за цялата си бременност съм спала не повече от 5 часа .Да , сигурно има и други като мен .. доста и то , но .... на мен беше адски трудно . Направо още се чудя как родих такова спокойно , жизнерадостно и вечно усмихнато дете ... и спяща от втория си месец цяла вечер  :D!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Февруари 20, 2013, 18:42:09 pm
Ема2, аз те разбрах какво и защо казваш, поради което не се намесих досега, нито лично към теб съм се обърнала. Не съм си писала поста с цел да правя "забележки", което не е и моя работа.

Просто досегашният ми опит ме научи, че хора - разни, ситуации - също. Ако с едно нещо аз и ти се справяме сами, друг човек просто не успява, но не защото не иска и не полага усилия. Дето се вика "по природа" не му е дадено и му трябва някакъв вид подкрепа и то съвсем реално му трябва. Виждала съм жена с истинска, тежка следродилна депресия, след травматично раждане, с "хормони на буря" - иначе е слънчев, смел, супер способен човек. Тя не беше в състояние тогава да осъзнае на кой свят се намира дето има една дума, камо ли да се справя със състоянието си. Помогнаха й - с медикаменти, със срещи с психолог, пак си е същия човек както преди.

Ако тя прочете например последното изказване на Мими26 - би се почувствала наранена и с право. Във форума има и други жени, които са преживели разни кризи, пили са и лекарства, за да се справят с тях, без същите жени да са грам лигли и превземки. Затова помолих просто да няма крайни и обобщаващи изказвания по тези въпроси.

Темата за свръхдиагностика в САЩ и фармаиндустрията свързана с тази свръхдиагностика - просто е друга, отделна тема. Не, че го няма и това, напротив. Просто не в този разговор му беше мястото за мен лично.

Надявам се моят пост сега да не обиди някого от писалите, нямам подобни цели и мисли. Баш обратното е. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Февруари 20, 2013, 19:20:36 pm
Диди, аз за себе си вярвам, че няма да ми се наложи използването на антидепресанти.
Не вярвам в "помощта", която оказват.Наистина.
Вярвам, че физически човекът е създаден да преодолява проблемите и да върви напред.
Уточнявам за пореден път, че нямам в предвид сериозните психични отклонения.

Не отричам обаче, че бих използвала валериан или нещо на билкова основа, ако имам някакъв нервен пик. Когато съпругът ми за пореден път отказва цигарите, минавам на чайчета - лайка, шипка и други  :wink:. Адски много ме изнервя, когато реши да спира цигарите. Редовно излизам на студа на терасата и броя до 50.

Също така прочетох в интернет, че Кофеинът, въпреки възбудителното му действие, има ефект на антидепресант. Аз обожавам кафе  8)

и така, аз приключвам тази тема.
Надявам се повече момичета да намерат начини да се справят с нервите, да ги контролират и да бъдат щастливи

Целувки на всички
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 20, 2013, 19:25:50 pm
Дааа, Еми , разбирам те . :D

Аз и за това не спирам цигарите !
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Февруари 20, 2013, 19:32:58 pm
Понеже моя пост се явява сега "ябълката на раздора", да се уточня, че не съм искала да обидя никой. Написах го, защото и аз мисля като Ема. С нас и нашата психика се случва това, което ние позволим. Само ние сме си в състояние да се контролираме и вземем в ръце. И да - колкото по-малко се предаваш и изпадаш в самосъжаление, толкова повече те заобикаля депресията.
П.П. Нямам дар слово като Джбрул, за да се обясня надълго и нашироко какво съм искала да кажа, затова понякога може и да звуча рязко - не е така в действителност. Аз съм мнооого добра душа  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Февруари 20, 2013, 21:36:41 pm
Аз съм мнооого добра душа  :lol:
А после ти разваляли имиджа, ми ти сама се издаваш  :lol:
Аз депресиите и ядовете ги лекувам с чистене най-вече. Вярвам, че човек като успее да се мобилизира и да "изключи" за малко, нещата стават по-лесни.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: twin в Февруари 20, 2013, 22:25:06 pm
ema2, впечатлена съм!
Толкова рядко някой тук напуска разразил се спор по такъв изящен начин!
  :youwoman:


И за да не е съвсем спам, да споделя и аз моето мнение: Преди време, докато пушех, често посягах към цигарите за успокоение при някаква напрегната ситуация. И си вярвах, че ми помагат да се успокоя и да взема уж някакво решение. Уви, цигарите, както и всички стимуланти или успокоителни, не решават проблема - той си остава, докато ние не се заемем с него. В този смисъл, абсолютно съм съгласна с Ема, че човек сам трябва да се справи и да осъзнае преживяваното. Друг е въпроса, обаче, както е писала Жбрул, че всеки има различен праг на поносимост към трудните ситуации в ежедневието и всеки си намира своя начин.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Tutto_bene в Февруари 20, 2013, 23:01:59 pm
Смарайди, лекарствата за кръвно в някои случаи могат да бъдат избегнати. Обаче на хората им е по-лесно да посегнат към хапчетата, отколкото да променят навиците си на хранене.

Това ми беше и основната теза, че е най-лесно да се посегне към успокоитените, които те правят парцал. И за това не мислиш и реагираш на проблемите. Понеже си дрогиран.
Помагат да преодолееш пика на проблема.
Някои  антидепресанти работят на принципа на "пласибо" ефекта.

Но който иска, нека си пие.
Особено щом смята, че това помага.



Не мога да го проумея това. Как може да пиеш нещо, което те прави неадекватен. Аз не бих могла изобщо да се грижа за децата в това състояние, а и няма на кой да разчитам да ми ги гледа. Просто трябва са съм здрава и в кондиция и всичко останало са дивотии. Имам много близка приятелка, която имаше сериозен проблем преди много години и един психиатър я беше дрогирал с нещо.. Това просто не беше тя! Никога няма да забравя как изглеждаше. Направо се уплаших тогава. Сега слава богу е добре, но състоянието, в което беше просто не беше нормално и тя изглеждаше много зле..
За цигарите аз съм бивш пушач и си мислех и аз, че ме успокояват. Пълни глупости. Само се тровех и не се чувствах добре. Като спрях цигарите някак си дишането ми се промени и се чувствах съвсем различно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Февруари 21, 2013, 00:00:30 am
Момичета, клиничната депресия няма много общо със свободното време и самосъжалението, поне не и в смисъла, който влагате. Нека не бъркаме двата щата, моля ви. Депресията е сериозно заболяване, не става дума там за взимане в ръце, позитивно мислене и ала-бала. Да не дава Господ никому, да не може да контролира собственото си тяло и съзнание, емоции, нерви и мислене. За съжаление, не винаги става със самоконтрол, позволяване и не позволяване на определени неща да ти влияят на съзнанието. Разграничавайте нарицателното "депресия" от женските списания, с психическото заболяване. Това е реална психична болест, която се лекува по определени методи, според степента й. Не с мантри и положително мислене.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Февруари 21, 2013, 00:33:55 am
Момичета, клиничната депресия няма много общо със свободното време и самосъжалението, поне не и в смисъла, който влагате. Нека не бъркаме двата щата, моля ви. Депресията е сериозно заболяване, не става дума там за взимане в ръце, позитивно мислене и ала-бала. Да не дава Господ никому, да не може да контролира собственото си тяло и съзнание, емоции, нерви и мислене. За съжаление, не винаги става със самоконтрол, позволяване и не позволяване на определени неща да ти влияят на съзнанието. Разграничавайте нарицателното "депресия" от женските списания, с психическото заболяване. Това е реална психична болест, която се лекува по определени методи, според степента й. Не с мантри и положително мислене.
Огън си, Сикс  :D Тамън на 3 пъти мислех да си изям дипломата.../щото съм електротехник по средно и психолог по висше образование/, невероятни неща прочетох днес. Ако ставаше само с "вземане в ръце" и "позитивно мислене", то такива като нас изобщо не трябва да съществуват....Това с "дрогирането" от психиатъра, дано не се налага на никоя да разбере за какво, аджеба, наистина иде реч. Кратък пример: Жена на 35, майка на 2 деца, инженер, щастливо /е, тя си знае де/ омъжена. Диагноза: манийно-депресивна психоза. Засили се, тъй както я гледахме и се метна от втория етаж на аулата, която за жалост, не беше зарешетена. Потроши се като стъклена фигура. Дали е искала да се вземе в ръце? Дали физически е била достатъчно силна? Сигурно. Обаче, то, физическото не стига, когато иде реч до психика. Мозъкът е най-сложно устроения орган в човешкото тяло, емоциите са изключително непредсказуеми и влияещи се от куп фактори, психични процеси. Всеки човек има праг, отвъд който, може да стане непредсказуем. Волята и силата на духа, естествено са фактор. Но нещата никога не са нито толкова прости, нито толкова елементарни, та да се случват винаги така, както искаме. Камо ли, да успяваме и винаги да ги контролираме!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Февруари 21, 2013, 00:39:55 am
Така е, Бубулинче. Хората имат непреодолимо желание да контролират всичко и много им се иска да вярват, че могат. Обаче, за жалост, не винаги е възможно. Тук, в този форум точно, много добре знаем това от челен опит :?

Здрави нерви и повече положителни емоции ви желая, момичета! Трудно се отглеждат деца, тук спор няма. Вярвам, че всяка от нас ще намери правилния подход спрямо своето!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Февруари 21, 2013, 13:22:06 pm
Да кажа какво ми се случи на мен и приключвам въпроса - аз бях изпаднала в предродилна депресия, започна в 4 месец, постепенно се засили и накрая ревях по 6 !!! часа на ден, непрекъснато. Стигнах до психиатрията, там посещавах дневен диспансер, лекуваха ме с думи, доколкото можаха. Бях решила, че бебето е болно от нещо нелечимо (въпреки, че ме уверяваха, че не е така). В същото време в 32 г.с. ми откриха намалени води, преди това увеличен бъбрек на бебето, ходех често на тонове да следят дали бебето не страда. Обаче, бях изключила за тези истински проблеми, а се бях вторачила, че има онова нелечимото. Когато влязох за секцио, точно преди да ме упоят си казах, ако на бебето му има нещо, да не се събудя. После след раждането като го видях, че е ок ми мина от раз. Е, откриха му киста на мозъка, но лекарят успя да ми тушира понататъшното сигурно полудяване с думите, че и да остане е на такова място, че не пречи. Като се появиха коликите и плачеше нощем, все си казвах няма да се нервирам, нали му няма нищо от това което си мислех, благодарна съм, да си реве цяла нощ.
Тук искам да благодаря на мъжа ми, че бе до мен в този толкова тежък момент и ме подкрепяше. Също на майка ми и баща ми, че бяха също до мен. Стана като реч на филмова награда.  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 21, 2013, 14:08:44 pm
да, както казва един мой учител "трябва, ако може".
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Февруари 23, 2013, 00:51:22 am
Не мога да разбера що за неща вършите:

* започвате една дискусия- добре.
* защо за Бога веднага започвате с персонални нападки, епитети и накрая се изпокарвате " на поразия"??
* що за национален манталитет е това?? разговаряйте си сдържано и възпитано, като Европейци, културни и съвременни хора.
* с какво печелите като се обзаведете един-друг с "епитети"? с какво печелите от тази безкрайна агресивност един към друг?За какво Ви е цялата тази агресия един към друг? какво печелите от това? за какво го правите?


Бих помолил също модераторите да не позволяват да се откриват нови и нови "темички" и така се размива фокуса на темата... . и било добре да се преместят новооткритите "темички" към по-голямата им "субтема"... по преценка.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Fussii в Февруари 27, 2013, 21:01:45 pm
Ема , ей това сега пък ме издразни - "които съм абсолютно убедена, че всеки е в състояние да преодолее."

Дано никога , ама никога не ти се налага да провериш дали е вярно това ти твърдение.

оххх Дидомира ... ема2 мина през най страшния огън ... тя знае, повярвай ми. Повярвай ми просто така ... нека затворим подтемата.

Ема  :bighug:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Февруари 27, 2013, 22:39:39 pm
Ами затворили сме я от има-няма 6 дни. Няма нужда наново да я повдигаш :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Февруари 28, 2013, 01:13:52 am
тя темата си е хубава, има си нужда от нея, а и не е като да е мястото където сме се изпокарали най-много. какви висини е имало...., слава богу, че докторът не е чел по другите места.  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Февруари 28, 2013, 08:42:18 am
Fussii, понеже се обръщаш към мен - сигурна съм ,че е така както казваш . Всеки малко или много тук е преживял някаква драма и лично аз се включих , защото съм го изпитала и на моя гръб.
Не съм се карала с никого и влизам тук да чета и коментирам , когато искам съвет за нещо . Просто "спорихме " с Ема 2 и много ми хареса начина , по който тя приключи този спор .
Та .... както виждаш не се коментира вече . :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 25, 2013, 17:24:19 pm
Да повдигна малко темата - пазете си нервите, че идва училище и тогава не спане, тръшкане и лигавене ще ви се види като песен пред училището и не правенето на домашни...
Как съм изкарала първите 6 години само аз си знам, особено бременна с второ, сама тук, без грам помощ... Не ми се говори, не ми се обяснява, минало е вече. Как обикалях градина, неонатология един месец и това не ми се припомня. Това са ми били най-малките нерви. Научих се да спя когато и по колкото мога, научих се да изключвам, научих се да се справям по оптималния начин и без помощ, научих, че ако аз не го направя, друг няма кой. Научих, че къщата може да остане мръсна, не почистена, разхвърляна, но аз мога да прекарам час с децата или да почина с тях. Останалото - все някой ще го свърши, ако не - все ще го вместя в другте задължения...
Но не мога да се справя със собствените си стремежи да дам добро начало на децата си. Иска ми се да съм като немците - лежерна, отпусната, да не ми пука толкова, ако детето ми не се учи добре или му се наложи да повтаря класа... Да не страдам, ако вместо някой с висше образование, излезе бачкатор... А не мога... И късам ли, късам нерви... Ей това ми е драмата сега :? Бебешките драми ми се виждат бели кахъри :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Март 25, 2013, 17:54:16 pm
Гане, лафа нали го знаеш: Малки деца - малки дертове, големи деца - големи дертове!
Като те чета - точно това ми мина през ума! А около мен - все хора с доста по-големи деца, та все повече се убеждавам в правотата им  :wink:
Ей ся ще дойде денят, в който ще викаш: Ни излизай с този/тази/, че не ми Аресва  :lol:
Тъй че - май трябва да се наслаждаваме на сегашните си дертове  :wink: и да си извличаме поука от тях!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 25, 2013, 18:06:13 pm
Така е Барбаронче. Иначе за излизането - не знам, моя ме осведоми още в градината, че ще се жени за Силви, която е черна, така че минах един стресов курс вече :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Март 25, 2013, 18:23:10 pm
Гане, напълно те разбирам. И... не, не става по- лесно, поне при мен. Предполагам, че изненадите тепърва предстоят, затова с всяка година ставам все по- умерена и въздържана в изказванията си. Все пак, пубертетът още не ни е показал на какво е способен  :wink:...
 
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Март 25, 2013, 18:24:00 pm
Хахаха!
Не е расист човека  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 26, 2013, 13:04:52 pm
Ох, милите ми, всяка възраст - с проблемите си! Като ви чета за неволите на училищната възраст и пубертета, гледам да не се стряскам, че по-трудното предстои /моят синковец е на 6 години/, а по-скоро се настройвам да се радвам на това, което изживяваме в момента.
Тъкмо вчера си коментирахме с мъжа ми какви бурни емоции имаше по време на "бебешкия пубертет" и какво лъчезарно, спокойно и разбрано детенце е в момента наш Гошко. Ама и преди, когато беше необуздан и инат, вярно крещях му от време на време, плясвала съм го по дупе, по ръчичка има-няма 10-тина пъти общо, правехме опити да го наказваме, от което обикновено нещата ескалираха,ама да ви призная - докато той седеше наказан в другата стая, с баща му най-спокойно и с чувство за хумор коментирахме поведението му и цялата ситуация. Уморена съм била, без сили - физически и психически, ама чак пък такива нерви, които да е имало нужда да мисля как да контролирам... Ами не ги контролирайте - поскарайте се на детето, покажете, че сте ядосани, огорчени, покажете "кой команвда", покажете с поведение, с интонация кое смятате за лошо, неприемливо... Така детето постепенно се учи как да се държи... Ако на 2-3 дори на 4 годиники още няма резултат - не се притеснявайте, те всико разбират, но задръжките им, способността да си наложат едно или друго поведение, са все още твърде слаби. Нужно е да бъдем честни с детето и постоянни в усилията си да го научим как да се държи /у дома, с децата в детската градина и навън, с непознати и пр./ и резулататите несъмнено ще дойдат, просто на децицата им трябва време - да порастнат, да се развият психически, да натрупат своя опит.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ollivia в Март 27, 2013, 00:34:43 am
... че ще се жени за Силви, която е черна...

мъжът ми от сега се е закахърил на тази тема  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: vaci в Март 27, 2013, 00:48:28 am
... че ще се жени за Силви, която е черна...

мъжът ми от сега се е закахърил на тази тема  :lol:

И моят   :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Март 27, 2013, 00:50:07 am
... че ще се жени за Силви, която е черна...

мъжът ми от сега се е закахърил на тази тема  :lol:

Оливче, що така? И в нашата градина поне една трета са негърчета и мулатчета.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Март 27, 2013, 08:18:03 am
Вижте сега, по-важното е да се оженят/омъжат за противоположния пол, а цвета не е толкова дерт  :lol: че ако не е така, тогава е за притеснение  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Март 27, 2013, 08:47:13 am
Вижте сега, по-важното е да се оженят/омъжат за противоположния пол, а цвета не е толкова дерт  :lol: че ако не е така, тогава е за притеснение  :lol:

Ооо на моя мъж дори не му е минало през ум, че детето ще има различна ориентация  :lol:

Много ми харесва на hope-love идеята, че не трябва да контролираме нервите, а да покажем какво чувстваме.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 09:01:31 am
м-и, то хубаво да показваме , ама като покажа и настава едно реване ... не ти е работа! Не ,че й викам, или крещя , но изнервя ли се и ме усети и става по -лошо .Направо от сдържане имам чувство ,че ще експолоадирам някой ден .
От няколко вечери е просто кошмар . Значи през деня що годе се изтрайва , обаче прибере ли се баща й се почва едно мрънкане и колкото и да опитваме да й угаждаме не се получава . Изместих й яденето и я слагаме да спи по -рано , но не разбирам защо така се криви и плаче , при наличие че примерно е спала до 17 часа .Мислех ,че е от зъбите , но защо като сме само двете не е така , а баща й като се прибере става лудница  :(?!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 27, 2013, 09:36:01 am
Споко, Дидомира, криво му е детето, я от зъбите или от нещо друго. Период - ще отмине. Да ни би сега като е лошо времето да не излизате на разходка и това да я изнервя. Да не би да огладнява по-бързо между отделните хранения и да трябва да и даваш него да похапне или сочке, за да и дойдат силици и настроение :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 09:46:47 am
hope-love, ми колко ядене да й давам като е яла в 17 и нещо каша и плодово пюре и бишкоти ... та виж ,че не си хапва малко . В 17 и нещо яде , и в 18 и нещо вече да е огладняла ли  :(.. Иначе излизаме въпреки лошото време .. може за час да е само , но гледам да я извеждам. По принцип вечер винаги е нервна , но чак такова чудо не е било !Ще чакам да отмине, няма как !
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 27, 2013, 09:55:25 am
Просто изброявам предполагаеми причини, сигурна съм, че следиш режима на детето си и добре си го познаваш :) Тогава остават зъбите или просто някакъв период, свързан с порастването и промените, които настъпват в детенцето - трупа впечатления, може да става тревожна от нещо, което няма как да разбереш, защото не може да ти го каже. Може да очаква от баща си някаква игра или забавление, което са правили преди, като се върне от работа или просто си търси внимание от него, защото цял ден не го е виждала. Ще се нагодите по някакъв начин и скоро ще престане това мрънкане, ще видиш!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 09:58:41 am
Просто изброявам предполагаеми причини, сигурна съм, че следиш режима на детето си и добре си го познаваш :) Тогава остават зъбите или просто някакъв период, свързан с порастването и промените, които настъпват в детенцето - трупа впечатления, може да става тревожна от нещо, което няма как да разбереш, защото не може да ти го каже. Може да очаква от баща си някаква игра или забавление, което са правили преди, като се върне от работа или просто си търси внимание от него, защото цял ден не го е виждала. Ще се нагодите по някакъв начин и скоро ще престане това мрънкане, ще видиш!

Да , да , мила просто ти споделям ,че не мисля че това са причините.

Както казах винаги вечер е нервна , но почва да става такава поне към 19 часа ,като й се приспи , а сега ... не мога да си обясня причината и почвам леко да се притеснявам и затова й изтеглих храненията и я слагам да спи по -рано . Сигурна съм ,че много бебетата са така обаче и си е период, както казваш и ти  .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 27, 2013, 10:19:07 am
Вечер ли я къпете, банята не я и успокоява?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 10:27:14 am
Вечер ли я къпете, банята не я и успокоява?

О, успокоява е ! Проблема е до като дойде време до нея  :D!
Иначе къпем я , яде и веднага заспива .С това нямаме проблеми и както казах за това вече я слагам по -рано , но сама се сещаш ,че като е яла в 17 часа не мога да я къпя в 18 и30 и да я паркирам рано , рано . По принцип с игри и забавления успявахме да овладяваме положението , но не и последните вечери .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Март 27, 2013, 12:30:52 pm
Дидомира аз викам, ама като ревне не го оставям да реве. Прегръщам го, може би си мисли, че като викам не го обичам. Въпроса е, че започва постепенно да слуша и да се разбираме.
За "паркиран"е в 18.30 съм го правила, като усетих, че голямото мрънкане е за сън. Не се е събуждал по-рано. Даже сериозно вярвам, че и тук зависимостта "колкото повече, толкова повече" я има. Като го сложа по-рано се събужда по-късно. Има и друг елемент при нас, просто през деня не спи достатъчно според мен.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ollivia в Март 27, 2013, 13:09:11 pm
Блу, преди две-три седмици сме седнали на едно кафе и до нас охраната - черен. Малката не спря да му се хили и да го гледа. Таткото само не счупи стола от стискане :lol: не ги долюбва човека...

Дидомира, може би е добра идея да изместиш банята дори и да не си легне веднага след нея.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 27, 2013, 13:17:13 pm
И аз като стара свекърва пак да се намеся :) - това е добра идея като почне много да крънка вечер: по-ранна баня, малко спокойна игра, ядене и в леглото.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 13:17:22 pm
м-и, гушкам я ,бе .Хич не я оставям да реве даже , ама тя ревва още повече и се катери по мен  :D! Слагаме я на земята , почва да се търкаля и след малко пак рев. Иначе съм склонна да мисля ,че като я слагам вече по -рано спи до по -късно . Две сутрини вече се буди след 7 ч. ,което е изумително за нея .Ама ако я сложа в 6 и 30 тя ще се събуди да яде и после не знам дали ще иска да спи , та трябва я сложа чак в 22 часа ...., не че съм пробвала .

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 13:18:51 pm
hope-love, Оливче , ще пробваме и това .
Дано проработи !

Между другото само да поясня , защо така се шашкам.Ния е едно изключително спокойно бебе и не помня така да е ревала . Мрънка си , криви се и има характер вече ,което е нормално , но никога така не е ревала с часове .. та затова и писах .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Март 27, 2013, 13:20:47 pm
Първото гадже /от детската/ на щерката още го помня. Ама хич не го харесвах! На всичко отгоре й беше до кръста. После колко модела се смениха  :lol: Престанах да се шашкам, га че ли е тръгнала да се жени и реших, че ще си пазя нервите за по-важни неща.

То, щото като тръгнат да се женят, много ще ни питат. А ние ще се тръшкаме-тръшкаме, па ще ни мине  :wink: Да са живи и здрави.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Март 27, 2013, 13:51:13 pm
В тази връзка да ви разкажа и аз за гаджетата в детската, малко спам ама ще ми простите.
Деси още от втора група, може и в първа да е било, но аз нямам спомен, та има едно момченце което толкова много я харесва и не спира да й го показва ежедневно. Сега са четвърта група, детето дори вечер плаче и казва на майка си (познаваме се с нея), че Деси през деня не му обърнала никакво внимание и не искала да играе с него. А той е толкова сладък "младеж", за 8-ми март, за 14-ти февруари, за първа пролет, абе за всеки празник й прави картичка, купува й се цветенце и т.н. И какво се случва преди 2 седмици, тя идва и ми казва че иска да си поговорим като най-добри приятелки насаме(това го практикуваме редовно и дава резултат за сега, споделя ми си всичко важно за нея и разбира се и аз на свой ред споделям "само" с нея важни неща :wink:) и ми призна, че вече много харесвала Йони, беше толкова сладка :D На другия ден му казала и на него и той на свой ред много се зарадвал :lol:
Та, на моята мома й трябваха 4г. ухажване, за да поддаде, ако и в бъдеще е така аз съм доволна, стига все пак да се ожени де, не да чака 10г. някой да я ухажва :lol: :P
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 27, 2013, 14:11:25 pm
При тоз богат любовен опит на нашите деца, незнам дали няма да ни трябва отделна тема за "гаджетата" им, ама и аз ще се пльосна тука със "спам". В първа група още първите дни едно момиченце дотича да ни догони на излизане от двора на детската, неочаквано целуна моят юнак и каза "довиждане Гошко". Ние тогава и двата онемяхме смутени. Явно тя си го бе избрала още тогава. Доста по-късно разбарх, че това е Мими и че с нашто момче са гадежета, ще се женят и пр. Мими е сладка, умница - споделят си разни неща, говорят си много разумни работи, а не като простотийките, които обменят с някои от момченцата, добре си играят... Тъй че първото "гадже" на сина ми не ми дава повод за НЕРВИ! Ето че пак успях да се вмъкна в темата! :) :) :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Март 27, 2013, 14:22:16 pm
Хе-хе, ами отворете тема, аз ще дойда като консултант  :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Март 27, 2013, 14:30:20 pm
 :lol: Темата започна много да ми харесва  :lol:
Ние сме в любовен четириъгълник  :lol: Нашите гаджета са две близначки от групата - отначало Криси обичаше Зарина, а Дани - Ивая, после ги размениха да не се карат, сега Пак Криси обича Зарина, тя обича Дани, а Ивая ходи ги целува и двамата  :lol: Дани каза, че ще се жени за Зарина, а Криси за Ивая, Адрианка, Невенка и Габито - не искал една жена, искал много  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 27, 2013, 14:32:33 pm
Мими, виждала бях снимки на твойте двамцата с две близначки, ама не знаех, че са в една група. Е там купона вече е безкраен! Сладури!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Март 27, 2013, 15:00:33 pm
Хахахаха!
Мими, готвиш ли се за толкоз много снахи  :wink:
Сметни им и по две деца - и ей ти футболен отбор  :lol:  :lol:  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: vaci в Март 27, 2013, 15:17:44 pm
а Криси за Ивая, Адрианка, Невенка и Габито - не искал една жена, искал много  :lol:
Знае какво иска младежът. А девойките на какво мнение са? :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mishanta в Март 27, 2013, 15:24:27 pm
Много на добре върви темата - как да си контролираме нервите.... :lol:

Малко любовни трепети и от нашата къща -
Митака ще се жени за всяка девойка от "Гласа на България"
Калина естествено за да е като него също,
но той много дълго и обясняваше как жените са за него, тя да си избере мъж!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Март 27, 2013, 16:06:39 pm
Дидомира моя младеж го къпя вече в 17ч просто го поразсънвам и продължаваме с игрите :)

Ще ви чета темичката с гаджетата с интерес  :D нали ми е далече  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Март 27, 2013, 16:21:06 pm
дидомира, питам се дали това, което описваш не е един доста познат "феномен" - като сме си сами с децата, нещата са спокойни, като дойде таткото/баба/дядо и настава малък хаос? при нас също е така - но тя си пищи от него, къде на закачка, къде наистина, къде той се заиграва с нея по този начин. не знам какво е решението на това, ама ми заприлича.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 16:22:34 pm
Ехх, търпение нямам и аз да се "оплаквам " с любовните ни трепети .Така искам да дойде време и да си казва какво иска и какво я тормози.
Ето да се оплача пак сега . Значи спа час и нещо до 14 и 10 . В 15 и 30 както си играеше почна да скимти , да се мята и после прерасна в рев . Като се чудя какво да я правя я сложих след няма и час и половина да спи. Е , сега почти час си стои в кошарата сама , от време на време смуче палеца както винаги , гледа , върти се ... обаче не реве . Какво става и аз не знам вече .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 16:24:55 pm
дидомира, питам се дали това, което описваш не е един доста познат "феномен" - като сме си сами с децата, нещата са спокойни, като дойде таткото/баба/дядо и настава малък хаос? при нас също е така - но тя си пищи от него, къде на закачка, къде наистина, къде той се заиграва с нея по този начин. не знам какво е решението на това, ама ми заприлича.

Миии, същото е . Само дето днес за първи ден го направи и като сме си сами .
Това състояние беше и като бяхме месец при свекър и свекърва ми. Всяка вечер ревеше , та се принудихме един по един да стоим сами с нея в друга стая . Превъзбужда ли се .... не зная и аз.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: yana-v в Март 27, 2013, 16:45:59 pm
Дидомира, пробвала ли си да я оставиш само с таткото като се прибере. Моята си мислеше, че татко и като си дойде и аз ще изчезна. Почваше да реве само да отида до банята или да простирам. Беше ме побъркала. И сега като е голяма е по-спокойна ако единия е с нея, като сме и двамата се чуди как да "отстрани баща си" - явява и се явно конкуренция. :oops:
А може и самото дете да иска да остане в кошарата на спокойствие - при нас беше абсурд този вариант. Мразеше кошарата! :oops:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 17:03:25 pm
Дидомира, пробвала ли си да я оставиш само с таткото като се прибере. Моята си мислеше, че татко и като си дойде и аз ще изчезна. Почваше да реве само да отида до банята или да простирам. Беше ме побъркала. И сега като е голяма е по-спокойна ако единия е с нея, като сме и двамата се чуди как да "отстрани баща си" - явява и се явно конкуренция. :oops:
А може и самото дете да иска да остане в кошарата на спокойствие - при нас беше абсурд този вариант. Мразеше кошарата! :oops:

 yana-v, мислех че си познавам детето си , ама уви ...
от час и нещо стои в кошарата и още не е заспала .Това и при нас беше абсурд и повярвай аз съм още по изумена как стои , не плаче , а само гледа и се кокори .От 14 часа не е спала и сега ще се моля като  я нахраня да поспи ,че не ми се мисли пак как ще  откара довечера .
Иначе не съм излизала от стаята ,че вечер уж като хората и ние сядаме на масата да се видим и кажем две думи ... ,не че ни се получава . :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Март 27, 2013, 17:25:54 pm
Ами те се променят децата и освен ние да се нагаждаме към тях  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 17:37:15 pm
Ами не ми е нормално на мен това състояние на Ния . Почвам сама да се вкарвам в некви филми. На всичкото от горе се чувствам ужасно детето ми да стои само в кошарата половината ден . Луда работа , уф!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Март 27, 2013, 18:38:51 pm
Дидомира, аз си мисля, че "вкарването във филми" е основна част от дейността на майката  :). аз много си мислех за възрастта на ния, по това време те са още по-ококорени и част от децата спират да спят по два пъти правят една по-дълга дрямка. опитвам се да си спомня кога ади направи този преход, но понеже тя не спи в кошарата си и не я "слагам да спи" не съм запомнила. та мисълта ми е, ако детето не спи, а не теб ти е криво да я гледаш в кошарата, извади я от там и толкоз, много по-важно е ти и тя да се чувствате добре (в този случай ти), отколкото да спазваш режим, поне според мен.
сега скоро четох една книга, в която между другото се описваше ситуацията вечер в къщи от гледна точка на бебето  - как изведнъж се прибира един или няколко човека, започват се някакви дейности - въобще екшън и на тях им е доста по-трудно да се укротят, не защото това е неприятно за тях, а защото е много вълнуващо.

дано разбереш какво се случва скоро, че е много мъчително така. пиши пак :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 27, 2013, 18:49:28 pm
Елена , Ния спи по 30 мин .между храненията и повече от два часа не може да издържа.Днес я сложих по -рано ,не да й спазя режима , а защото не знаех как да я накарам да спре да плаче след всички опити . Еми , спря . Да ,лежа и гледа сама в кошарата, ама поне не ревеше . На мен ми е кофти ,че детето ми стои само в другата стая , ама ... Та аз по принцип не съм ЗА режимите на бебето и винаги съм следвала нейния си режим и това ,което ми показва  .Като видя ,че й се спи просто я слагам и няма проблем с това .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Шмати в Март 27, 2013, 21:19:24 pm
Вечер като ти се разкриви я съблечи по памперс, у нас действа. Но моят е абсолютна хала от както се е родил и затова често прекарва вечерите по памперс. Къпя го по-рано,ако много започне да става крив- облича си пижамата, яде и от няколко вечери сяда да погледа телевизия :D Девойката ти расте, променя се и може и някой зъб да я мъчи. Да се надяваме, че скоро ще спре дъжда и ще и се отрази по това време да е навън.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Март 27, 2013, 22:11:51 pm
Хъм, може и Шмати да е права и наистина да е до времето  8O И аз тъкмо се чудех, къде изчезна лъчезарният ми син и ми го смениха с нервно, тръшкащо се бебе... 8O
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Март 27, 2013, 23:00:37 pm
О, Бубулина, колко пъти още ще ти го сменят :)
Вижте, това че детето се чувства добре и само - когато си лежи в кошарката, не означава че нещо не му е наред, може просто да е преситено от внимание и да си иска малко спокойствие. Това обикновено се случва късен следобед или вечер. Детето е спокойно като е с майката, защото си знае ритъма, по-спокойна е и обстановката, в един момент идва един с по-плътен глас, почва да му се маймуни и го мачка, отнема вниманието и на мама и се почват едни мисли в детската глава:"Абе тоз не може ли по-кротко да кара, що ми създава турбо"  :lol: (импровизацийка, дано схванахте идеята).
Та основната ми мисъл е, че просто детето може да е преситено от емоции и да си иска спокойствие и тишина в неговото си място (леглото). Това че излиза всеки ден не означава, че ще е по-спокойно, означава че ще е по-изморено в повечето случаи.
В крайна сметка майките нямаме угаждане - като иска на ръце, "Що не се занимава само", като си стои само - "Какво му има, че си стои само"  :lol:
Моят съвет - щом им е кеф да си стоят и гледат самички - оставяйте ги, докато са спокойни, ще си спестите грижи занапред как да ги учите да се занимават сами, а и ще си имате някоя минутка да свършите нещо.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Март 28, 2013, 00:24:14 am
Ами не ги контролирайте - поскарайте се на детето, покажете, че сте ядосани, огорчени, покажете "кой команвда", покажете с поведение, с интонация кое смятате за лошо, неприемливо... Така детето постепенно се учи как да се държи... Ако на 2-3 дори на 4 годиники още няма резултат - не се притеснявайте, те всико разбират, но задръжките им, способността да си наложат едно или друго поведение, са все още твърде слаби. Нужно е да бъдем честни с детето и постоянни в усилията си да го научим как да се държи /у дома, с децата в детската градина и навън, с непознати и пр./ и резулататите несъмнено ще дойдат, просто на децицата им трябва време - да порастнат, да се развият психически, да натрупат своя опит.

Дано си права. Искрено се надявам.
Горе изброените обаче почти не действат при дъщеря ми, реши ли да се инати. реве истерично и т. н. Нищо не е в състояние да й повлияе, реши ли да се заинати.

Както и да е... сина ми е много по различен и разбран/Слава Богу, защото ако и той беше такъв, нямаше да ме дели дълго време от психиатрията :D/

Децата, както се спомена много пъти вече тук, са коренно различни, понякога колкото и да се стараем и опитваме, не зависи от нас, а от заложената им природа, така, че не може да се обобщава и слага в рамки възпитанието...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: albenanedelcheva в Март 28, 2013, 00:42:04 am
 
О, Бубулина, колко пъти още ще ти го сменят :)
Вижте, това че детето се чувства добре и само - когато си лежи в кошарката, не означава че нещо не му е наред, може просто да е преситено от внимание и да си иска малко спокойствие. Това обикновено се случва късен следобед или вечер. Детето е спокойно като е с майката, защото си знае ритъма, по-спокойна е и обстановката, в един момент идва един с по-плътен глас, почва да му се маймуни и го мачка, отнема вниманието и на мама и се почват едни мисли в детската глава:"Абе тоз не може ли по-кротко да кара, що ми създава турбо"  :lol: (импровизацийка, дано схванахте идеята).
Та основната ми мисъл е, че просто детето може да е преситено от емоции и да си иска спокойствие и тишина в неговото си място (леглото). Това че излиза всеки ден не означава, че ще е по-спокойно, означава че ще е по-изморено в повечето случаи.
В крайна сметка майките нямаме угаждане - като иска на ръце, "Що не се занимава само", като си стои само - "Какво му има, че си стои само"  :lol:
Моят съвет - щом им е кеф да си стоят и гледат самички - оставяйте ги, докато са спокойни, ще си спестите грижи занапред как да ги учите да се занимават сами, а и ще си имате някоя минутка да свършите нещо.

 :good_post:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Март 28, 2013, 01:44:55 am
според мен проблемът е, че на дидомира не й е особен кеф детето да стои само, а тя знае най-добре ситуацията. мисля, че това е най-трудното - когато не знаеш какъв е проблемът, но имаш усещането, че има някакъв. то верно е, че се променят, но поне да имаме някаква идея, че ги познаваме и знаем какво става с тях.
дето се вика, ще го мислим, докато го измислим. :)
ако ти е кофти само от това, че е сама, вземи си книжката или компа и стои с нея, без да я закачаш, ако мислиш, че е изморена и просто иска да си поседи тихичко?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Март 28, 2013, 02:09:21 am
Момичета много ме разсмяхте с вашите истории с гаджетата :) Моя мъж от сега се е притеснил на тая тема, понеже нашата щерка е руса и синеока, а двамата сме с кафяви очи и тъмни коси, и той милия вече си представя страшни неща :) Един ден даже се беше побъркал нещо и направо ми вика "аз как ще я пускам на детска градина сама, ще седя отпред и ще чакам"  :lol: :lol: А пък да не говорим някой цветнокож да се появи като гадже....ще стане страшно :Х Моя, какво да го правя, живяли сме по цял свят и е страшен расист, вече незнам дали именно защото сме живяли къде ли не и се е сблъсквал само с чернокожи които му правят лошо впечатление или просто не сме видяли достатъчно и най-вече добри чернокожи :)

Една моя приятелка сега скоро ми разправяше как големия и син (на 11) най-накрая се влюбил в някакво момиче от класа, та стана послушен, домашни прави, помага вкъщи, държи се прилично и тя беше много щастлива милата. И изведнъж, като разбра че била "принцеса на Сенегал" и я видя, направо зле и стана, много зле го прие, забрави и че домашни прави и че е послушен вкъщи :)

Дидомира Мисля че всичко е на периоди...Може да са зъби, може да е всичко. Ние също последно време все нещо сме нервни, ревеме, през нощта ставаме на всеки 30-40 мин и съм сигурна че са зъби (нищо че и шарка имаме). Само се успокоявам, че ще мине и това....:)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Март 28, 2013, 02:15:01 am
Криси, шарка ли се оказа обривът?

Олив, да сме живи и здрави. Всякакви снахи и зетьове приемаме.  Мъжът ми дори е по-либерален от мен. Аз съм по-голяма консерва.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Март 28, 2013, 02:24:16 am
Да, Блу шарка се оказа - Розеола...била само до 2 годишна възраст, наричали я шестата болест.
Незнам, ама и аз съм болна вече, искрено се надявам да не съм единствения случай на Розеола над 2г възраст  :lol: Вече карах варицела на дърти години, та нищо няма да ме учуди :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 28, 2013, 18:02:54 pm
Оливче, Васи, моя мъж и той имаше драма с цветовете, майка ми и тя, а на мен ми стана смешно като се сетих аз колко пъти смених обектите на обожание, до де стигна до брак, та си реших, че и той ще се ориентира по някое време. Сега взе да я позабравя, обръща внимание на едно момиченце от класа си - то красиво, русо, синеоко, французойка, надявам се на такива да налита :oops: Все пак искам хубави внуци 8) А Мими е права - за предпочитане е да са от другия пол бъдещите възлюбени, не че няма да приема и друго, ама ще ми е по-трудно. Абе каквото и да дойде, само да са живи и здрави, ще го приема, де ще ходя :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Март 28, 2013, 18:13:35 pm
Абе на красиви се надявате, кой знае кви скрипи ще доведат  :lol: ще има да се усмихваме през зъби  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 28, 2013, 18:18:42 pm
Абе като са скрипи поне при мен лесно - в България има де да се прибера, да му мислят те :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мама Еми в Март 28, 2013, 22:50:25 pm
Интересна тема, аз все още не съм имала моменти на вълни от бяс, но никога не е късно. :D Следвам принципа на майка ми - "Научи се да издържаш на рев"
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Март 28, 2013, 23:00:32 pm
Къди, като се обучиш, ти пращам да тренираш мъжа ми. Много са му слаби ангелите. Защо плачела сега. Казах му да ходи и да я пита. Понякога не можем да се разберем с беба, само защото не съм многоръкият Шива.

Гане, и аз това щях да кажа - че може обектът на обожание да е от същия пол. Ама какво да правим?! Животът си е техен. Ще търпим избора им.

Криси, да й минава леко на Емма! То така или иначе ваксината е срещу други видове шарки.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мама Еми в Март 28, 2013, 23:04:42 pm
Оооо, ако някой успява да ме изкара извън кожа това е мъжът ми! Виж на неговият рев не се научих да издържам.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 28, 2013, 23:06:40 pm
Блу, няма начин, тежка е родителската участ :D
Аз тая вечер установих, че имам два момента - или тотално не мога да търпя или крещя :? Мила от един известен период се изживява като Пикасо - рисува по масата, по пода, по килима, по стените... и това въпреки че сме й дали лист. Обяснявах, наказвах, плеснах, скарах се, нарисувах я по ръцете, дано спре. Няма никакъв, ама абсолютно никакъв ефект :( Тая вечер отново надраска масата, баща й я плесна, тя ревна. Аз обаче не й обърнах внимание. Сега сърдита на него, на мен се сърди, понеже я заварих в банята да се полива с мойте шампоани и й казах, че вече няма да я оставяме сама да се къпе... В случая, след толкова реване и тръшкане днес, просто нямах сили да се ядосам :( И другото което ме дразни и притеснява - много се драка с брат си, удря го, блъска го, научила се е да го рита в слабините :? Днес го замери с метална количка по главата, само защото не иска да й отстъпи мястото в ъгъла на дивана :x Някой ден ще си пръснат главите и ще се свърши  :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mishanta в Март 28, 2013, 23:58:38 pm
Блу, няма начин, тежка е родителската участ :D
Аз тая вечер установих, че имам два момента - или тотално не мога да търпя или крещя :? Мила от един известен период се изживява като Пикасо - рисува по масата, по пода, по килима, по стените... и това въпреки че сме й дали лист. Обяснявах, наказвах, плеснах, скарах се, нарисувах я по ръцете, дано спре. Няма никакъв, ама абсолютно никакъв ефект :( Тая вечер отново надраска масата, баща й я плесна, тя ревна. Аз обаче не й обърнах внимание. Сега сърдита на него, на мен се сърди, понеже я заварих в банята да се полива с мойте шампоани и й казах, че вече няма да я оставяме сама да се къпе... В случая, след толкова реване и тръшкане днес, просто нямах сили да се ядосам :( И другото което ме дразни и притеснява - много се драка с брат си, удря го, блъска го, научила се е да го рита в слабините :? Днес го замери с метална количка по главата, само защото не иска да й отстъпи мястото в ъгъла на дивана :x Някой ден ще си пръснат главите и ще се свърши  :(

Е, честно по-леко дишам след разказа ти, Гане.  
Значи не е само у нас, ама няма какво да редактирам просто...
Всичко се препокрива дума върху дума!
Заменям Мила с Калина  :lol: и воала!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 29, 2013, 00:44:16 am
Мише, говорих с една приятелка - нейната дъщеря е с Мила в градината, сина й беше с Алекс. Първи приятели са и четирите деца. Тя каза, че същото е и при тях. Не знам градината ли ги прави такива, това, че са момичета ли... Нямам идея, но ужасно ме дразни. Тъкмо се очовечи Алекс малко и сега тя ще го пребие :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Март 29, 2013, 01:31:24 am
Оооо, ако някой успява да ме изкара извън кожа това е мъжът ми! Виж на неговият рев не се научих да издържам.
А, а, да си дойдем на думата :) :) :) За момента, само мъжа ми и майка му могат да ме вкарат в лудницата.

Ганка дори незнам какво да ти кажа, направо като чета вие какво си имате на главата, направо ме е срам, че аз започнах темата  :D :oops: То, незнам, за твоето направо трябва чудо за да се издържи, аз сигурно щях да съм на вихъра на вълната, в пълна истерия, говореща със себе си и почти в лудницата  :D Поне като чета такива постове, се нагласям, че ще има драскане по стената, ровене в тоалетната чиния и какво ли още не, което дори не ми е хрумвало, и сугурно ще го приемам по-леко :)

Моята госпожица в момента е супер сладка, направо както се оплаквах със сън и какво ли не още и след съветите на Джам, вече заспиваме сами :) Вярно бяха много писъци и истерии, ама не съжалявам въобще, защото дъщеря ми е толкова спокойна в момента, спи по 3-4 часа през деня и най-вече всеки ден се случва чудото да заспи самичка, без да я люляме, клатушкаме и т.н. Просто не мога да ви опиша радостта си, че самата тя се чувства добре и е смела да заспива самичка вече :) Много съм горда с нея, след ужасите които преживяхме преди всеки път като стане време за сън.
Ама вече е малка хутруша, сега я гледам, давам и бисквита и първото нещо което се прави е да се даде на кучето :Х Кучето облизва за секунди, опитва се да я открадне, ама нашата стиска до край, удари го по главата, и за секунди се вкарва в устата, на мен направо зле ми става.
Сега много и харесва да ми яде цветята....е колко се карах, крещях, на 6 пъти се давихме с листа, защото в къщи саксиите ги прибрах, ама в градината как да прибера растенията и  само да се обърна и вече откъснала листо от градината и го е глътнала..та така вече 6 пъти вадихме листа от гърлото....Тя просто е дете което живее за храна...незнам как го е придобила този навик и приемам всякакви съвети, но наистина имам твърд режим за хранене по часов, 12кг сме на 11м....меко казано закръгленки :) То само да види, че ям, пищи като на умряло, всеедно не е яло с години, всичко се яде...давам и лимони, тя ги яде...буквално всичко яде и по цял ден само храна се търси...давам спанаци, броколита, комбинации ужасни, всичко се яде...щом е храна... Малко се отплеснах, сори :) Знам, че има жени които ще кажат "Ех моето поне малко да хапваше", ама то нито една крайност не е нормална...Нито моята, нито тази в която пък нищо не ядът  :?

Блу Мерси, ние я минахме вече, даже се къпахме днес :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 29, 2013, 02:02:22 am
Хех, Криси, аз все се успокоявам с думите на един приятел, дето има 4 деца - винаги има по нещо, ама сега е по-леко. Почакай да видиш как е в пубертета :lol: Щом той се е справил с 4, трябва и ние да успеем някак :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Март 29, 2013, 02:15:30 am
Криси, нека си хапва детето! Като проходи, ще спре да качва. Не се тормози излишно, моля ти се! Че както синът ми изпиваше млякото буквално за минута, момата по-костелив орех идва. Не е много по яденето. Баща й си мисли, че затова трябвало да я захранвам. Да, бе. Тогава хептен ще се закучат нещата.
Мен мъжът ми ме вбесява с мрънкане. Дори не си вдигаме скандали като нормалните хора, обаче това жалване, мрънкане и оплакване направо могат да ме побъркат.  :x  И хем знам, че се жалне и забрави след пет минути, а аз се тормозя.  Добре, че не е твърде често, че няма да се разберем така.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mishanta в Март 29, 2013, 07:46:58 am
Аз имам своите моменти на съмнение относно справянето,
но не искам това което споделям тук да се приема като оплакване!
Много ценно е това да прочетеш за другите и техните тревоги
и похватите които всеки от нас прилага, но не бива да забравяме, че всяка възраст
е изпъстрена с много нови реакции и изживявания, за които няма как да предполагаме.
Децата са много различни и това е водещото при мен в отношенията ми с тях.
Макар да осъзнавам, че може би най-важното е да сваля напрежението,
да спра да се самонаблюдавам и критикувам, а това децата с наивитета си най-добре умеят.
С две думи те са ми учителите.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Март 29, 2013, 08:10:55 am
Ех , Криси , много ти се зарадвах ,че вече малката заспива сама .
Браво ! Значи е имало ефект .
И ние си хапваме добре и сме лекооо закръглени , но не ще да си бута само примерно бишкотите сама в устата. Опитвам да я науча да ги ръфа уж заради зъбките ,ама нъц . Само ръцете признава . :D
В тая връзка се чудя как аджеба ще й давам попара като се събуди ,като тя веднага иска да яде и освен да се храним по пижама. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Март 29, 2013, 10:24:36 am
Криси, нека си хапва детето! Като проходи, ще спре да качва. Не се тормози излишно, моля ти се!
Блу аз да ти кажа не се притеснявам за килограми въобще, аз съм виждала дечица с тройни брадички на 6м, а после на 18м като струни слабички :) Ясно ми е, че ще се издължи тепърва, мен ме притеснява това, че живота и се върти около хранене  :? Четох някъде из форума, много хубав пост на Др Бърди за храненето на детето, та там, из много полезна инфо, той обясняваше, че какъвто начин на хранене изградиш на детето до 12м, ще му остане за цял живот, после няма как да му промениш навиците. Ние сме на прага вече, а при нея всичко опира до храна. Тя преяжда направо, повръща от преяждане и пак види ли някаква храна на масата или някой да яде- край! Пищи се и се реве докато не го вземе. Взима портокали от масата и започва да ги яде директно с кората  8O Направо ще кажеш "това дете никога не е яло"  :lol: Пред нея въобще не можеш да ядеш, трябва да се криеш, защото иска от твоето.

Дидомира при нас бишкотите са любими  :lol: Аз вече не купувам даже от тях, че дам ли една като свърши и се оревава света за още :) Сега банан давам, ябълка, нещо по-полезничко  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 29, 2013, 12:23:26 pm
Мише, що бе, всички сме хора, дори и да се оплачеш, това не те прави по-лош човек или по-малко майка. Случва се. Не всичко сме предвидили, не всичко става така, както го мислим. Аз си мислех - ето на, знам на теория как се получава всичко, нали все пак това съм учила. Да, ама не :lol: Моите деца ми разказаха играта и ми обясниха, че аз може на теория да го знам, ама практиката е друга. И просто зарязах всичко, което съм учила, чела и представяла и карам по усет. В крайна сметка се оказа, че децата ме водят и аз по тях се нагаждам. И ще бъде трудно, и ще бъде забавно, няма да е по правилата, но пък можем да намерим нови такива.
А и ние не сме богове, в крайна сметка, имаме право от време на време да сме изморени :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: gery_k77 в Март 29, 2013, 13:08:58 pm
Гане, като прочетох за Мила, направо се успокоих, Стефан е същата картинка, само му слагаш крещенето, тропането и гнева и се получава :)

Обожава да тормози Елена, ако не стане това което той иска, примерно да играят на динозаври. На нея милата и е омръзнало, но като му каже "НЕ" и той изпада в истерия и тя в крайна сметка се съгласява. Избутва я за да е първи. Решава, че той иска да седне точно еди къде си и ако тя е там я блъска за да се махне. Изобщо - красота... Вземам да си мисля, че е защото е второ дете. Трудно ми е да погледна от тази гледна точка защото аз самата съм първо дете и някога много мразех фразите от типа "дай му го той е по малък" или "отстъпи му ти си по голяма" които мама употребяваше и все си виках аз ако имам деца никога няма да казвам така на по голямото, е ела ме виж не викам ли така на Елена, само и само да има МИР. Сега разбирам майка ми...

А за крещенето, на моменти крещя, на моменти и аз нямам сили и нерви и се опитвам да изляза за да се укротим взаимно, само че дребната гадинка ме преследва и се опитва да ме убеди в правото си повтаряйки едно и също или искайки нещо което в момента не може да получи...

Все ще се оправим, ама трябва постоянно да седя нащрек и да дебна кое може да го ядоса и по лошото е, че като тръгна да го успокоявам, Ели или Никола, обикновено са наблизо да сипват масло в огъня. Елена пък е почнала постоянно да анализира Стефан. Примерно, "той не иска да си изяде яденето, за да можел първи да получи десерт" и разни от сорта, като това го казва пред него и той почва да се сърди, че не било така... Ох, и това всичкото е при положение, че вечер имаме около 3 часа и половина заедно...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Март 29, 2013, 13:56:39 pm
Пишеш "да съм нащрек и да дебна кое може да го ядоса" - може би това трябва да промениш. Отпусни си и просто когато избухне, се старай да не му обръщаш чак такова голямо внимание. Ако не се е наранил напр. защо е нужно всеки път да го успокояваш, както обясняваш, че правиш.Не е ли по-добре да му кажеш, че ще поговорите, след като се успокои. Така ако има нужда да обсъдите нещо, което го е ядосало и накарало да избухне, сам ще си наложи да спре изблиците, за му отделиш тогава време да говорите,
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Март 29, 2013, 14:22:46 pm
Пишеш "да съм нащрек и да дебна кое може да го ядоса" - може би това трябва да промениш. Отпусни си и просто когато избухне, се старай да не му обръщаш чак такова голямо внимание. Ако не се е наранил напр. защо е нужно всеки път да го успокояваш, както обясняваш, че правиш.Не е ли по-добре да му кажеш, че ще поговорите, след като се успокои. Така ако има нужда да обсъдите нещо, което го е ядосало и накарало да избухне, сам ще си наложи да спре изблиците, за му отделиш тогава време да говорите,

подкрепям!
Слава богу при нас го няма това, което описвате, или поне не в такава степен. За сега много се обичат двете и по скоро са добър отбор от колкото два вечно воюващи лагера. Но елена е доста своенравна и доста често ни се сърдим, на мен или на баща си като не стане на нейното. Няма нервни и гневни изблици, но има неспирни реплики от нейна страна колко сме лоши и т.н. абе с две думи е малка царица на това да извърта нещата и колко видиш ли тя е права. чак на моменти се учудвам, че може 4 годишния й мозък да изкара такава сложна логика, но факт, доводите й са винаги аргументирани :lol:
Та за какво тръгнах да пиша. Когато имаме такива случки просто й казвам да бъде така добра и да си отиде в детската стая, защото аз не желая да я слушам да ми обяснява колко съм лоша и подобни и като й мине да дойде да си поговорим. Ами за сега работи, точно след 30 сек. й е минало :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 29, 2013, 14:27:06 pm
О, Гери, при нас има тропане с крака, затръшкане на врати, изблици на гняв и хвърляне на разни неща, ревове.. Изобщо пълна гама от емоции. Аз от скоро при реване я церя така - оо, като ревеш не чувам какво имаш да ми кажеш, не разбирам какво искаш и обикновено бързо спира рева. Тръшкането - оо, като се тръшкаш не мога да ти обърна внимание, не мога да ти дам каквото искаш. При игри - ако се карат и не могат да се разберат - спирам играта и на двамата, пускам им филм, да се укротят. Обикновено Алекс отстъпва, обаче аз гледам да не прекалявам с - дай й го, за да има мир. Ако нещо е спорно - вземам го и на двамата. Общо взето опитвам да съм справедлива и да го регулирам по някакъв начин, но в интерес на истината особено с Мила ми е доста трудно. Вече ме е страх да ги оставя сами за малко в стаята, че задължително докато ми видят гърба и тя го е ударила за нещо :?
Стефи, имаш деца от един пол, нормално е да са по-скоро тийм, отколкото нещо друго :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Март 29, 2013, 14:32:49 pm
Гане, защо мислиш така?
аз никъде не съм прочела нищо по въпроса доказващо тази теория :wink:

на времето имахме приятелско семейство с две дъщери на нашата възраст, разликата им беше 2-3г., е вярвай ми, нямаше такова чудо, ние с брат не се биехме толкова. И истината е че никога не станаха близки, и сега вече големи жени.

така че изобщо не мисля, че в случая половете имат някакво значение, по скоро пак стига до това че всички деца са различни и няма единен подход.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: magi_st в Март 29, 2013, 14:35:42 pm
Хич не е така Гане.Ние сме две сестри, разлика 4 години и 1 месец.Биехме се всеки ден, понякога и по два пъти на ден.Как се дънехме, какъв бой се биехме, ужас.Сестр ми ме портеше пред нашите, аз ходех да я бия, после наказваха и двете и така един затворен кръг без изход.Накрая пораснахме.Сега сме приятелки, търсим се, помага ме си.Но как са издържали майка и татко като бяхме малки за мен е тайна.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 29, 2013, 14:39:36 pm
Не знам, не се наемам да споря, то за всеки случай сигурно има теория :D Просто като че ли понякога като са от един пол са по-добре нещата. А може просто периодите им да са такива. Знам ли и аз, ама тия периоди ще ме побъркат :?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Март 29, 2013, 14:41:33 pm
Хич не е така Гане.Ние сме две сестри, разлика 4 години и 1 месец.Биехме се всеки ден, понякога и по два пъти на ден.Как се дънехме, какъв бой се биехме, ужас.Сестр ми ме портеше пред нашите, аз ходех да я бия, после наказваха и двете и така един затворен кръг без изход.Накрая пораснахме.Сега сме приятелки, търсим се, помага ме си.Но как са издържали майка и татко като бяхме малки за мен е тайна.
Боже, все едно мен и сестра ми описваш, нашата разлика е 3,5г.  :lol: :lol: Ама точно! Спуквах я от бой, после ми ставаше мъчно, ама не и признавах. Много я и защитавах от по-големите обаче, биех се с тях заради нея..Бе бой да има! :lol: И един ден до като я биех профилактично  :lol: , тя като се извъртя и като ми лепна един, направо ми отвя главата.  :lol: Пък то...оказа се, пораснала била... :wink: Но сега душа давам за нея, тя за мене също.  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: magi_st в Март 29, 2013, 14:54:01 pm
Точно всички деца са различни.Имахме приятелско семейство момче и момиче.Ми няма да ви казвам колко се разбираха.Е биеха се, но не колкото нас.Майка ми не искаше да излиза с нас по центъра, че по пътя до там ние успявахме да се сбием и разсърдим, после тя ни пошляпваше, накрая ходехме и двете сърдити до нея.

Буболина, наистина и аз я защитавах като пораснахме малко.Много я пазех от по-големите.А тя винаги е била по-силна физически от мен, но го осъзна по-късно и слава богу, че щеше да ме остави да я бия ама друг път.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: gery_k77 в Март 29, 2013, 15:16:24 pm
Пишеш "да съм нащрек и да дебна кое може да го ядоса" - може би това трябва да промениш. Отпусни си и просто когато избухне, се старай да не му обръщаш чак такова голямо внимание. Ако не се е наранил напр. защо е нужно всеки път да го успокояваш, както обясняваш, че правиш.Не е ли по-добре да му кажеш, че ще поговорите, след като се успокои. Така ако има нужда да обсъдите нещо, което го е ядосало и накарало да избухне, сам ще си наложи да спре изблиците, за му отделиш тогава време да говорите,

Мисля, че вече съм го пробвала това, то какво ли не съм пробвала... Ще пробвам пак, но ситуацията е все едно да кажа нещо или да обясня нещо на зациклила грамофонна плоча, като грамофона е закачен за мен и няма опция да го махна. Ако кажа, че не искам да говоря с него докато се успокои, след което млъквам и не му обръщам внимание той седи до мен и повтаря нещото и като види, че не отговарям зацикля, на "мамо искам да говориш с мен". Ако тръгна да излизам от стаята върви подир мен и намила. Някой път се тръшва на земята и там си седи и си мрънка докато му мине. Една вечер стоя 40 минути с яке и ботуши седнал в коридора, мрънкайки и викайки, защото аз съм трябвало да нося неговата раница с динозаврите. През това време аз си стоях в кухнята или го подминавах ако се наложеше да мина през коридора, не съм се нервирала, не ми беше спешно да се съблече и да влезе и пак му трябваха 40 минути да се самоуспокои.

И аз вземам нещото за което се карат, но тогава ревва Елена, а Стефан е доволен, защото той е на принципа "аз не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле". Гледам да съм справедлива, но понякога карам Ели да отстъпва. В крайна сметка отстъпването и толерантността не са лоши неща и е добре да се научи на тях.

Колкото до разликата в половете, аз се разбирах добре с брат ми не сме се били. Разликата ни е 2,5 години. Аз измислях основно игрите, но много играехме навън в двора, а и живеехме в къща и беше доста по широко, макар да спяхме в една стая с родителите ни до като не станах на 10, после си имахме и собствена стая.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: midge в Март 29, 2013, 16:52:34 pm
Ние с брат ми се карахме непрекъснато, биехме се ежедневно, но имаме много силна връзка и много го обичам. Разликата ни е 5г, аз съм по-голямата. Няма връзка м-у боя и любовта по-късно  :lol: Не се тревожете.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Март 29, 2013, 17:18:14 pm
Оооооо, със сестра ми бяхме като куче и коте, смилахме се да се бием, постоянно. Майка се побъркваше :oops: Аз съм по-голяма с 4 години и все ме караха да отстъпвам, все да има мир, много ми тежеше това, защото редовно си отнасях и наказанията, без да съм виновна :( Много беше ината сестра ми, ама много ви казвам, посиняваше от бяс, тръшкаше се, пищеше, докато не стане на нейната и постоянно се заяждаше с мен. Сега много се обичаме и се търсим, помагаме си. Слава Богу, живеем в един град и прекарваме време заедно, при всяка възможност. Майка се притесняваше, че ще се мразим цял живот, ама не й се оправдаха опасенията :D
Според мен си е просто до дете, а и периода е такъв явно. Вие да видите в пубертета какво става. Ние със сестра ми тогава най-много се биехме и карахме, големи вече бяхме, дърти магарета и пак намирахме за какво да се сдърпаме. Минава това, поне при нас мина.
Най-забавното е /макар не винаги да ми е смешно, де/, че дъщеря ми ми върти същите номерца като леля си :lol: Чудех се аз на кой се е метнала такава ината, пък се сетих сестра ми каква беше :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Март 29, 2013, 17:30:54 pm
а моля ви се, аз бях на 17 г., а брат ми на 21 г., когато се сбихме за последно. мисля на мама тогава окончателно й побеля косата, а на мен ми посиня окото за цяла седмица :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Elena B в Март 29, 2013, 18:38:13 pm
като ви чета последните постове наливат масло в огъня "то по-добре да си остане сама ади"  :wink:
при нея също има много желание да стане на нейната. засега, ако е нещо, което не е опасно или откровено глупаво не се противопоставям, моята стратегия е "да си избирам за какво да се караме". но когато става въпрос за отношенията й с другите деца става малко по-сложно - аз съм на мнение, че децата трябва да се оставят да се разберат сами (стига никой да не е посинен, разбира се), но това става само с майки, които са ми наистина близки, с останалите се правим на много цивилизовани и се извиняваме за поведението на децата си. но това е културално тук, според мен и не мисля, че помага особено на децата.

пеше, мислех си за това дето като не може нещо се ядосва. мисля, че най-лесният начин е от време на време да му показваш, че и за теб някой неща са трудни, или и ти не можеш да се справиш от веднъж с нещо. естествено, без да го взимаш на "мезе" и не постоянно, но да види, че и на теб ти се случва? но ти сигурно си го пробвала това.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Март 29, 2013, 22:02:41 pm
Стефи, имаш деца от един пол, нормално е да са по-скоро тийм, отколкото нещо друго :)
Май верно зависи от децата, една много близка приятелка е с две момчета, разлика 5 години...Ееее няма такъв бой, честно ви казвам. Те двамата са просто неконтролируеми :) Като ми дойдат на гости после само гледам какво е счупено или съсипано. Миналата седмица големия изби предните 2 зъба на малкия  8O та сега ходи без зъби милия  :lol: При тях всичко идва от някаква зверска ревност към майката...кой повече обича, на кой ще обърне внимание и т.н.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Март 29, 2013, 23:24:17 pm
Всички тия братско/сестрински неща се преживяват, според мен... :D Аз не мога да си представя живота без сестра ми... :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Март 30, 2013, 11:49:57 am
Ние с брат ми сме породени /той е 1г. по-голям от мен/, но майка ми ни отглеждаше като близнаци. Никакво толериране на единия за сметка на другия. Дори пердахът беше на равни порции, независимо кой е сделал белята  :lol:
И ние си имахме обичайните проблеми, пердашили сме се, карали сме се за играчки и книги, но винаги сме били обвързани от здрава обич. Мама ни научи да делим всичко по равно - ако на брат ми или на мен ни подарят шоколадче, ще си го разделим на две и ще запазим за другия, дори да не сме заедно в момента - ей, такива неща.
Мисля, че всичко зависи от майката - нашата ни възпита винаги да имаме мисъл и грижа за другия, направо фикс идея й беше.
Днес съм й много благодарна.
Всеки щастлив миг, празник, емоция споделям с него и семейството му. С моя съпруг са като братя, дори понякога ме ядосват колективно с приумица, която са забравили да съобщят на съпругите си  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Март 30, 2013, 12:06:35 pm
Елфи, при нас беше по същия начин, нищо, че не сме породени - учеха ни на същите неща. 5 години ни е разликата. Но много се обичаме и аз душата си давам за брат ми. Сега ни е малко по-трудно, като сме разделени, но няма как. Много се биехме, мен ме наказваха винаги заради него, защото трябваше да го пазя, но не е имало проблем за това. Майка винаги разказва, как като е бил бебе, оставила ни сами, за да иде за храната и като се върнала, видяла, че съм топлила вода, за да го почистя, защото се бил наакал.  :D Иска ми се и моите да се научат да са близки, ама не знам дали ще успея :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Dindin в Март 31, 2013, 00:55:50 am
Признавам си без бой, че като дете бях голяма драка със сестра ми..  :oops:. По-голяма е с 4 години. Все и се бутах и пречех когато чете книга примерно.. много ме е гледала и се е грижила за мен, помагаше ми и с ученето. Беше много търпелива да ми обяснава трудни задачи и ме защитаваше пред другите деца. И нас ни възпитаваха да мислим една за друга и да делим общото.
Сега ми е мъчно, че живеем в различни държави, но поне има скайп. Гледаме по празници да сме винаги заедно. Децата ни се се обичат и плачат една за друга.. :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Март 31, 2013, 21:31:06 pm
Винаги съм насърчавал ( когато ме питат, разбира се) хората да имат повече от едно дете.
Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.
Винаги се радвам на истории, когато има топли и дружески отношения в многодетни семейства.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: vaci в Март 31, 2013, 23:08:05 pm
..
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.


Аз съм израсла като едно дете, нямам тъжни спомени от детството, напротив! Времето прекарано сама ми е дало много- развито въображение, хобита, открих книгите. Разбирала съм се добре с всички, винаги е имало компания/група деца към които да се причисля, не съм била саможива. Не мисля и че съм егоист (качество, което приписват на децата без братя/сестри).
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Март 31, 2013, 23:34:07 pm
Васи, повечето единствени деца са егоисти, без да се усещат като възрастни и не го правят от злоба или нарочно, а неосъзнато, просто винаги всичко е било само за тях. Виждала съм и семейство с три деца и лоши отношения, където единия(големия) е егоист и все се опитва да прекара другите и все е сърдит и онеправдан. Мисля, че има и други фактори за егоизма, но в големите семейства и според мен е по-весело и задружно :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: vaci в Март 31, 2013, 23:55:23 pm
М-и, по повод егоизма - мъжът ми е разправял как със сестра си са се дебнели кой ще изяде първи кутията с бонбони, и са криели храна (вафли и разни подобни) един от друг. Мъжът ми яде с изумяваща скорост - навик от детството, когато е бързал да си изяде яденето преди сестра си, за да си вземе второ преди нея. :)

Ако на нещо са ме научили родителите ми, то е било винаги да споделям с другите деца и никога да не пазя всичко за себе си...

Но съм съгласна за дружбата и подкрепата, затова и все по-сериозно се замислям за второ дете.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Април 03, 2013, 17:41:48 pm
Относно броя на децата в едно семейство и какви хора "стават" - на мнението на vaci съм. Аз също съм едно дете, имам си всякакви слабости както всички хора, но егоизмът категорично ми е непознато усещане. Твърде елементарно е за мен, да се каже едно дете какво е/ще бъде, какъв човек ще стане, само на база едно дете ли е, две ли са, пет ли са в семейството. Твърде много други фактори, далеч по-важни имат отношение по въпроса.

Аз също не искам да оставам с едно дете, но не от страх, че Дани ще расте егоист и самогъзник. Мислите ми са в по-далечното бъдеще. Иска ми се някой ден, когато вече е възрастен човек да си има брат/сестра, да има тази подкрепа и сигурност, някой който ще му бъде близък и ще го обича безусловно така както аз го обичам. И ако /дано/ сме "всички по реда си" - да си има някой толкова близък, колкото може да бъде само брат/сестра, когато мен вече няма да ме има. Хората, които имат братя и сестри - идеално разбират за какво говоря. Тези от нас, които сме "единични бройки" - също разбираме кое е толкова важното и значимото в броя на децата. И то е много, много "над" подялбата на шоколад и играчки в детска възраст. :)

П.П. Криси, много се радвам да прочета, че вече нямате проблем със спането. Все така да върви ви пожелавам :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Notova в Април 08, 2013, 23:00:58 pm
Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.


не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Notova в Април 08, 2013, 23:07:23 pm
Зачетах се в тази тема защото моят син сякаш му прави удоволствие да пели нерви :) но при него е друго не ми е до нервите а трябва явно някакъв по особен подход при него защото като мъничък заради строгостта явно започна да заеква , но слава богу това отмина разбрах че не мога да се карам,не трябва да му повишавам тон,да съм срещу него и оттук вече съм в безисходица,търся разни методи и начини да говоря с него без да го стресирвам но все не се получава, най лошото е че той разбра всичко и буквално ми се качи на главата. :)
Стоя и ви чета с надеждата да видя и копирам някоя идея от вас
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Април 08, 2013, 23:57:55 pm
Едно дете е саката работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.


не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....

Нотова, успокой се! Виждам, че си нова тук и не познаваш още хората, които пишат редовно. Добре дошла! А горното е казано не с лоша мисъл. Разбира се, че никой не е забравил нито за миг в какъв форум се намира. Пред всеки от нас стои въпросът колко деца искаме да имаме, въпреки че това невинаги зависи от нас. Все пак радостното е, че има доста момичета тук с деца - едно, две или повече. Нали за това се борим?!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Април 09, 2013, 10:27:38 am
Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.


не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....
Човек от семейство, с едно дете. И чувстващ се "проблемен" за цял живот.
И от практиката познаващ какво значи едно дете... .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Април 09, 2013, 11:08:36 am
1. дали един човек е егоист или алтруист, лош или добър, весел или намръщен - не зависи изобщо от това дали е бил едно дете в семейството! животът е много по-голям от собствения ви ограничен опит и примери има всякакви!

2. д-р Birdie, изказването Ви е доста непремерено и може да нарани доста хора - особено в този форум, където доста често наличието на деца и техният брой изобщо не са въпрос на лично желание и житейски избор!

който има две и повече деца - няма да разбере какво имам предвид. и виждам, че не го разбирате. мен ме боли достатъчно сърцето всеки ден на тая тема, за да мога да толерирам и очевидно некоректни и по същество, камо ли по тон изказвания, че единствените деца носели предимно негативи, а семействата им били сакати!


Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Април 09, 2013, 12:05:12 pm
Аз имам брат , които живее в друг град . И какво и от това ? Чуваме се рядко и виждаме също толкова . От как имам дете даже не я е виждал, защото не си е направил труда все още . Чувствам се по -саката така , от колкото ако нямах . Ако нямах .. ми нямам и това е . Веднъж поисках помощ в много труден момент за мен и той отказа.
Не мога да имам второ дете , но никога и не съм искала . Даже и да я направя егосит предпочитам като влезна в магазина да не се чувствам ужасно когато ми поиска нещо да й купя . С това не искам да предизвиквам спорове как се намира начин . Това е МОЕТО мнение по въпроса и никого не ангажирам .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Април 09, 2013, 12:58:22 pm
Темата не беше ли за как да си контролираме нервите :lol:
Аз имам брат, обичам го много и дори 2000те километра не ни разделят. Обожавам децата му, той обича моите също. Говорим често, виждаме се по скайп, времето и разстоянието не са пречка за нас. Ако човек има желание, всичко е възможно. Колкото до това дали да е едно или две, или повече - всичко зависи от възпитанието на децата и от самите родители - моя баща е едно дете, ако беше следвал примера на баща си, би трябвало да е безумен егоист и стисня, обаче е израсъл невероятен човек, който ни научи да сме справедливи и да делим всичко по равно, да се уважаваме и обичаме. Майка ми има брат, който все едно го няма, но по никакъв начин не се е отразило това на усещанията или светогледа й. Примери много :wink: хора разни :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Април 09, 2013, 13:54:36 pm
Едно дете съм, като малка ми беше скучно и исках брат/сестра. Сега не изпитвам нужда. Имам едно дете, достатъчно ми е, нямам сили и нерви да се боря за второ.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Април 09, 2013, 15:32:10 pm
1. дали един човек е егоист или алтруист, лош или добър, весел или намръщен - не зависи изобщо от това дали е бил едно дете в семейството! животът е много по-голям от собствения ви ограничен опит и примери има всякакви!

2. д-р Birdie, изказването Ви е доста непремерено и може да нарани доста хора - особено в този форум, където доста често наличието на деца и техният брой изобщо не са въпрос на лично желание и житейски избор!

който има две и повече деца - няма да разбере какво имам предвид. и виждам, че не го разбирате. мен ме боли достатъчно сърцето всеки ден на тая тема, за да мога да толерирам и очевидно некоректни и по същество, камо ли по тон изказвания, че единствените деца носели предимно негативи, а семействата им били сакати!




Каквото мисля- така го и казвам и пиша. Когато и да попитате Бърди- ще Ви каже каквото мисли, не каквото е "коректно".
И това няма нищо общо с ВЪЗМОЖНОСТТА. Или липсата и.
Пиша за желанието, при налична възможност.
Аз също съм с едно дете, не виждам перспектива за второ, и сам смятам СОБСТВЕНАТА СИ ситуация за саката работа.  И се тревожа за бъдещето на собственото си едно детенце.

Така че- писаното е искрено.
Това съм аз. Друг няма, нито втори, трети- няма.

Но с оглед уважението към обществените чувства, коригирах думичката с по социално приемлива.
Смисълът обаче си остава все същия.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Април 09, 2013, 15:40:21 pm
Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.


не знам какъв човек може да се изкаже по този начин
а какво да кажат хората които могат да имат само едно дете и повече не те как биха се почувствали ??????
нямам думи .....

Ох как обичам тези "коректни" чувства в Бг-кото толкова коректно и етично общество.... .
Тази моралност, съпроводена с кавги по опашките и бойни намерения, ако не застанеш в "правилната" опашка. Или безкрайни етажни кавги и социална злоба, гарнирани обаче с "добри и морални" намерения.

Утехата е само че, почти навсякъде е така... .

И от най-необществения индивид, може да получите най-съчувствената подкрепа и помощ.
И от най-"моралния"- нищо... затворена врата.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Април 09, 2013, 15:48:11 pm
..
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.


Аз съм израсла като едно дете, нямам тъжни спомени от детството, напротив! Времето прекарано сама ми е дало много- развито въображение, хобита, открих книгите. Разбирала съм се добре с всички, винаги е имало компания/група деца към които да се причисля, не съм била саможива. Не мисля и че съм егоист (качество, което приписват на децата без братя/сестри).
Само че скъпа, тук не става въпрос до собствените усещания, а до това, как самотния индивид после "функционира".

По мое дълбоко убеждение, самотните деца са с потенциален огромен риска ДА НЕ функционират добре в рамките на обкръжаващата ги среда. Да имат огромни потенциални негативни страни в живота си. Това разбира се нищо общо няма с интелектуален потенциал, интелектуални възможности и т.н. . Става въпрос само до ВЪЗМОЖНОСТТА човек да бъде щастлив от ( и в) присъстивето на заобикалящи, което е ключов елемент за доста неща.

И що се отнася до семействата, неможещи да имат повече от едно дете- съдба се нарича всичко това. Съдба, която не може да се промени. Прекръстваш се като пораснеш, затваряш очи, броиш до десет и се опитваш... безкрайно опитваш. Понякога успяваш-понякога-не. И това е съдба.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: tan в Април 09, 2013, 15:51:17 pm
Мисля, че по този въпрос няма абсолютна истина. Зависи кои очи как ще погледнат, зависи от каква позиция ще се погледне, съдба, житейски опит.... много, много неща клонят в едната или другата посока. Никога не съм се замислила по този въпрос. Винаги съм искала да имам повече деца. Имам две, но искам три. Но това едва ли ще стане. Но никога не съм сядала и мислила по този въпрос. Просто винаги това желание е било в мен. Зная, че за много жени това не е въпрос на избор, на желание, а на възможност. Но мисля, че никой не поставя така въпроса.
Никога до този момент не съм осъзнавала колко съм щастлива и какъв дар е да имаш сестра. Сестра, която те обича и милее за теб. Моята сестра е далеч, живее в Италия. Виждаме се рядко, за малко. Като малки много сме спорели, карали сме се, аз вечно трябваше да се държа като по-голяма, да отстъпвам и това ме дразнеше. Тя вечно се сърдеше, че износва мои дрехи.... и разни подобни неща. Осъзнахме колко много държим една на друга, колко много значим една за друга независимо от разстоянието, когато загубихме татко. Разбрах, че има неща, които не мога да споделя нито с най-добрата си приятелка, нито с моята половинка в живота. Просто защото има неща, които само моята сестра може да усети, да долови и да почувства, така както аз ги чувствам. Разбрах, че някъде по света има едни човек, който винаги ще ме обича, на когото винаги мога да се доверя и от когото винаги мога да поискам съвет и той ще ми каже истината, независимо дали ще ме заболи или не. Не това което искам да чуя, а истината. А това е безценен дар, повярвайте ми. И ако можете, не говоря от финасова и материална гледна точка, имайте повече от едно дете.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Април 09, 2013, 16:41:47 pm
Уважавам чувствата на всички писали по въпроса...но мисля, че реагирате малко прибързано. Защо нападате Birdie ? Аз смятам, че той е прав, дори с тежката дума, която употребява..
Защо?
Ако оправданието да имаш едно дете се корени във финансови възможности, то всички ние познаваме определени етнически групи, които се справят с доста по-малко. Разбира се, не казвам, че трябва да имаш много деца и на всяка цена, но начин има в повечето случаи...
Ако е в стерилитета. То тогава с нещо сме ощетени /осакатени от природата/. Факт ли е това? Но в крайна сметка, има хиляди изоставени деца, които макар и не биологични, могат да бъдат наши деца...Отново факт. Ако не искаме обаче...
Въпросът вече опира до желанието. В което, също може да бъде намерено нещо сакато. Да не искаш повече от едно дете е право на всеки.
Но ако ВСИЧКИ НЕ искахме повече от едно дете, какво щеше да стане с оная любима думичка "демография"? Защо тогава биологично жените произвеждаме повече от една яйцеклетка, да не говорим за милиардите мъжки сперматозоиди...
Никого не упреквам, чувствата на никого не искам да нараня /камо ли твоите, Джам/...
Но трябва да свикнем да наричаме нещата с истинските им имена и да оставяме хората да имат различно мнение... :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Април 09, 2013, 17:15:39 pm
аз собствената си съдба на майка на едно дете съм приела.
наясно съм, че е по-добре от всяка гледна точка - демографска, социална, психологическа - децата в семейството да са поне две.

това, което категорично не приемам, е следното:

да се твърди, че липсата на братя и сестри определя съдбата на индивида като неправилно функциониращ и осакатен в емоционално, умствено, морално и психично отношение. това НЕ Е истина и НЕ би могло да бъде истина! приемем ли такива постулати, сме на една крачка от следващите - децата със сини очи са едикакви си и прочие... по-интелигентните от вас ще се сетят на къде ни води тая верижка.

и понеже тук всеки взе да вади примери от собствения си опит, да кажа и аз. имам сестра, а съпругът ми е едно дете. не виждам НИКАКВА разлика между нас, даже смятам, че от нас двамата, той е много по-свестен във всяко отношение.

в този етап от развитието на детето ми виждам колко би му било добре да има братче или сестриче, с което да си играе. но съм доста скептична относно големите ползи от роднинството в зряла възраст. аз имам прекрасна връзка със сестра си, но виждам, че около мен далеч не е така. удивително голям брой са хората, които дори не си говорят с родните си братя и сестри. какво остава за по-далечните роднинства. не е за абсолютизиране тая работа, в никое отношение.

колкото до Бърди, реагирах и на изразните му средства, освен на тезата му. и аз имам славата тук на човек, който не цепи басма и не си слага много катинар на езика, но е редно да спазваме някакви граници във всичко. благодаря му, че се е коригирал.

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27).
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: dess_dess в Април 09, 2013, 19:18:00 pm
Винаги съм насърчавал ( когато ме питат, разбира се) хората да имат повече от едно дете.
Едно дете е "проблемна" работа. Децата в едно семейство трябва да са винаги повече от едно.
Едно дете има огромни негативи и твърде скромни позитиви.
Винаги се радвам на истории, когато има топли и дружески отношения в многодетни семейства.

 8O 8O 8O 8O

Чета, чета и някак си, не мога да повярвам, че някой се е "наел" да направи такава категорична оценка на тема, едно дете в семейството, що е то :lol: :?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Април 09, 2013, 19:19:26 pm
Приемете го като лично мнение, и го игнорирайте ако не Ви харесва.
Просто е.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Април 09, 2013, 21:11:41 pm

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27).
Не, благодаря ти. Обаче се убедих, че за пореден път ти не четеш моите.  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Април 09, 2013, 22:00:26 pm

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27).
Не, благодаря ти. Обаче се убедих, че за пореден път ти не четеш моите.  :wink:

Просто не мога да разбера, как в контекста на обсъждане на това, колко проблемно може да е единственото дете в едно семейство, някои може да тълкува това като нещо във връзка с възможността или невъзможността едно семейство да има повече от едно дете. Щом като изобщо за последното не става реч.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: magi_st в Април 09, 2013, 22:05:33 pm
Проблемно е защото подобни заявления, звучат обвинително, а в същото време вие не си давате сметка през какво са преминали хората за да имат едно и защо не могат да имат второ.Наистина обижда и то много!Не обобщавайте моля ви наистина.Не сте в живота на всеки един от този форум или от града в който живеете и не можете да предположите какви са причините човек да реши да има едно дете.В същото време вие обявявате как това е един вид "половин човек", без да си давате сметка, че родителите му, който ви четат, вътрешно се терзаят, че са го оставили само по една или друга причина.

Наливате сол в раната, за това, моля замълчете!

И се придържайте към темата, прекалено много спам теми станаха.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Април 09, 2013, 22:29:06 pm
Уважаема,

Мога и да не отговоря, но щом ме обвинявате в морално безчувствие, съм длъжен да кажа две,три неща:

* Не става изобщо въпрос за възможността или не на хората да имат повече от едно дете.
* Става въпрос за това, да се наблегне на това че, едно дете в семейството може да има много негативи. Това само ще изостри вниманието по отношение на редица нужни аспекти, ИЗОБЩО не свързани с възможността ИЛИ не на хората да прибавят нов член в семейството.
* Като професионалист, работещ с деца, напълно заставам зад мнението си, колко трудности и предизвикателства стоят пред самотното дете в бъдещият му живот. Това е сигнал за действие по отношение на детето, а не "обвинение" за бездействие към когото и да е било. В този аспект, ИЗОБЩО НЕ СТАВА ВЪПРОС за интелектуалното ниво или постиженията, които такива деца биха имали- в много случаи, тези постижения може да са с "класи" над тези на децата от многодетните семейства. Даже и във връзка с това, че РЯДКО деца от многодетни семейства могат да имата равен достъп и старт, особено в страни със скъпо, платено образование.

НЕ Е СПАМ това тук
Говорим си като зрели и възрастни хора. Обменяме мнение, и споделяме тревоги.
НЕ обвиняваме никого, и за нищо!!
Не е нужно да се съгласяваме един с друг, но не е нужно по стар навик да "режем" всичко, което не ни се струва "коректно".

Нарочно се намесих и отворих тази дискусия... повече като опит да дискутираме проблемите на самотните деца в едно семейство.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Април 09, 2013, 22:44:27 pm
Моля ви, нека не превръщаме тази тема отново в арена! Нека уважаваме различното мнение и нека използваме с мярка изразните средства!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Dindin в Април 09, 2013, 23:32:22 pm
Много е деликатна темата за броя деца в семейството.. особено в този форум.. някои мнения по-горе звучат крайно, но са характерни като изказ за споделилите ги..

Аз също смятам, че когато едно семейство ИМА ВЪЗМОЖНОСТ - е по-добре да има поне две деца.. В този форум всички сме се борили и се борим за поне едно дете, и знаем колко трудно е това.. смятам никой не се съмнява в това..

Имам едно дете. Много искам второ. Живеем в чужбина.
Вярвам, че за децата е по-добре да имат брат/сестра, особено когато живеят далеч от роднините и близки си в родината. Това наред с многото други позитиви. Лично мнение.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Април 09, 2013, 23:53:21 pm

колкото до Бубулина, след като ти прочетох постинга, смятам, че имаш нужда да ти се препоръча да прочетеш прословутата статия за етикета на безплодието (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27).
Не, благодаря ти. Обаче се убедих, че за пореден път ти не четеш моите.  :wink:

чета ги, чета. и точно заради ей това твое:

Цитат
Ако е в стерилитета. То тогава с нещо сме ощетени /осакатени от природата/. Факт ли е това? Но в крайна сметка, има хиляди изоставени деца, които макар и не биологични, могат да бъдат наши деца...Отново факт. Ако не искаме обаче...

те пратих да четеш за етикета на безплодието.

и изобщо, да се агитираме точно в този форум за ползата от многодетното семейство е все едно да изнасяме лекция пред умиращи от глад за хранителните ползи на аспержите...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: бина в Април 11, 2013, 08:17:34 am
Следя,отивам да чета от начало
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: tilieva в Април 11, 2013, 10:24:11 am
......
Аз също смятам, че когато едно семейство ИМА ВЪЗМОЖНОСТ - е по-добре да има поне две деца.....
Абсолютно подкрепям.
Аз дори преди време си мислех за трето, но... сега се страхувам, че няма да можем да се справим.... :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Април 30, 2013, 23:27:23 pm
Моля ви, нека не превръщаме тази тема отново в арена! Нека уважаваме различното мнение и нека използваме с мярка изразните средства!
:good_post:

Междудругото мисля че тази темичка се припокрива с темата за тръшкането, защото все за железни нерви става въпрос :) 

Преди да забременея все си казвах, че един ден ако имам дете никога няма да му посягам. За съжаление, си изпуснах 2 пъти нервите (след като ни "друсна" малко тока като облиза кабела за зареждане на бебефона на Авент) и продължи да прави опити да бърка в контакта и я шляпнах по ръката да не бърка там. След втория път вече тя се научи да ме бие и да ме "шляпва"  и сега си понасям последиците, защото аз съм и показала това действие с ръката....Незнам, много спорна тема е, но все си набивам в главата че детето отговаря на моите действия, ама ако не така как бихте възпитавали? Моето дете от НЕ не разбира..
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мецани в Април 30, 2013, 23:51:05 pm
Можеш да избегнеш честата употреба на НЕ като обезопасиш всички контакти, вдигнеш всичко чупливо и забранено нависоко, залепиш всички шкафове, които може да достигне, сложиш ограничители на вратите и т.н.

Откакто обезопасих целия апартамент си спестявам много НЕ-та. Единствено с пускането и сменянето на програми на пералнята, миялната и фурната не можем да се разберем  :lol: Тях няма как да предпазя.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Април 30, 2013, 23:56:44 pm
Криси, малка е още. Да ни слушат аз си мисля, че след 3-4г ще стане. Моят син също не разбира от Не освен ако не викам като луда, а това не ме устройва, защото пък може да го плаша така(какво ще си помислят хората, изобщо не ми се мисли). Сега ми прилага рев и тръшкане като не давам нещо или не се съглася  :? аз пък му прилагам друг номер-казвам "иди се нареви в другата стая и се върни", след първия втория път спря да реве, отива с рев и се връща веднага все едно нищо не е станало. Лошото е, че сега като е болен ми се е качил на главата, защото гледам да не реве.
 За удрянето не знам дали ти си виновна, моят не е спрял да рита и налага, въпреки непрестанното говорене, че така не трябва, не е правилно и боли.
Мецани няма как всичко да обезопасиш и вдигнеш, минах го тоя етап. Просто той започна да се катери в опит да стигне до нещо и може да се контузи доста повече така.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: цигу в Май 01, 2013, 00:02:53 am
Можеш да избегнеш честата употреба на НЕ като обезопасиш всички контакти, вдигнеш всичко чупливо и забранено нависоко, залепиш всички шкафове, които може да достигне, сложиш ограничители на вратите и т.н.

Отличен съвет, подкрепям от все сърце. Децата имат нужда от безопасно пространство, където да играят и да се движат свободно, без постоянно да се натъкват на опасности и ограничения. Ако нямат такова пространство (конкретна стая, ограден периметър), вината е наша, не на децата.

Моето дете от три такива места в цялата къща уважава едно и половина:
1. дисковете на баща си не пипа - минава покрай тях, клати пръст и повтаря "не, не, не"
2. голяма саксия с палма най-често подминава, но чат пат рови в пръстта и чистим без кавга
3. подвижна лампа на статив на пода не рачи да остави на мира и я обезопасихме след дълго умуване

Винаги обяснявам защо "не" е опасно, нежелателно, досадно и прочие. Мъжът ми обича да каже рязко "не" и толкоз. Според мен това не помага. Детето разбира, дори на една година, когато му се изтъкнат кратко и ясно причините - оценява уважението и разговора, дори да не е на момента, но това гради равностойни отношения.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: orchidblossom в Май 01, 2013, 09:58:26 am
Криси, моят никога не сме го удряли, не е виждал някой да удря някого и въпреки това ме пошляпва по лицето и главата напоследък. Аз игнорирам, не обръщам внимание на това поведение, изобщо не предизвиквам интерес.

И аз съм обезопасила навсякъде и си е рахат, чесно казано. Мецани има и предпазители за копчетата на дом. уреди, виждала съм. Аз извесно време изключвах миалната от бушона, той цъка цъка и като видя, че нищо не става се отказа.

По темата за братя и сестри. Имам брат, по-голям с 4 години от мен, с две думи - кошмарно дестство, бой, психически тормоз, унижения. Някои неща още не съм простила, сигурно и той. Живеем на различни континенти, пиша му за имен ден и рожден ден във ФБ, той на мен ми пише за ИД, РД често го пропуска, не се чуваме, не сме се виждали отдавна.  Пред такава перспектива по-скоро бих останала с едно дете. Научих се на много неща, но цената не си струваше. Въпреки това смятаме след време да имаме още поне едно дете, но ще направя всичко възможно да изградя нормални отношения между тях. Пък дано да успеем...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Май 01, 2013, 10:21:49 am
Можеш да избегнеш честата употреба на НЕ като обезопасиш всички контакти, вдигнеш всичко чупливо и забранено нависоко, залепиш всички шкафове, които може да достигне, сложиш ограничители на вратите
По принцип, всичко което може сме го обезопасили. Бебефона конкретно и седи близо до леглото и работи само включен в контакт. Проблема е, че кабела се изважда и тя, нищо че имаме 20 хиляди играчки, най-интересно е да ходи и да изважда кабела на бебефона и веднъж явно реши да го пробва и видях че направи странна физиономия и ми стана ясно  :lol: Шкафа за телевизора е така направен, че тя се пъха от долу и вади от контакта кабелите (а там мъжа ми е вързал 15 неща, знаете ги мъжете с DVD-тата и HDMI кабелити им  :lol: ) и няма как да ги изключвам и да не ползвам нищо в хола през деня. Ей такива неща, знае че не трябва защото съм казвала НЕ 100 пъти, и пак си отива нарочно да дърпа и вади  :?
Поне ме успокоихте, че може и да не съм я научила, че един ден влязох в дълбок размисъл и себекритика по въпроса  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мецани в Май 01, 2013, 12:58:15 pm
orchidblossom, благодаря. И аз видях предпазители за копчетата на фурната, ще си  купя тези дни.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Май 01, 2013, 13:13:56 pm
Може да покажете как изглеждат тия предпазители?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Май 01, 2013, 14:46:21 pm
Криси, аз за някой неща у родителите ми казвам, че са на някой(тати, баба, дядо) и той не дава(имаше ефект още първия път), доста лесно ги оставя, макар, че често посяга към тях.  У дома максимално всичко за пипане е изчезнало от обхвата му, сега поиграва с нощната лампа, но не е постоянно и бързо отминава.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мецани в Май 01, 2013, 15:03:29 pm
Мишле, има такива предпазители в Джъмбо. Като ги видиш, няма как да ги сбъркаш  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Май 01, 2013, 22:34:28 pm
Ще оглеждам пак значи. От там съм си купувала другите закопчалки, тези не съм ги разпознала явно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Май 03, 2013, 10:40:56 am
момичета, да ви споделя друг трик - махате дръжките на чекмеджетата и шкафовете. Деси беше факир, отваряше всякакви видове закопалки и най накрая баща й разви всички дръжки и детето загуби интерес.  :lol:
е, и ние малко трудно ги отваряхме така, но се свиква :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Май 03, 2013, 16:22:38 pm

По принцип, всичко което може сме го обезопасили. Бебефона конкретно и седи близо до леглото и работи само включен в контакт. ... Шкафа за телевизора е така направен, че тя се пъха от долу и вади от контакта кабелите (а там мъжа ми е вързал 15 неща, знаете ги мъжете с DVD-тата и HDMI кабелити им  :lol: ) и няма как да ги изключвам и да не ползвам нищо в хола през деня. Ей такива неща, знае че не трябва защото съм казвала НЕ 100 пъти, и пак си отива нарочно да дърпа и вади  :?


Бебефонът и при нас се включва на неподходящо място-точно до кошарата. "Облицовах" тази страна с обиколник, така че да не може да стигне до него.
Пред цялата секция на телевизора сме сложили заграждение. Естетическата страна на въпроса временно сме я загърбили в полза на сигурността  :lol:.
Думата "НЕ" я ползваме в краен случай, комбинирана с рязък тон и каменна физиономия. Детето почти винаги реагира.

По отношение на това дали децата разбират - аз съм на обратното мнение на Ема /която изключително много уважавам  :)/. Обяснявам всичко, но избягвам да го правя, когато съм изнервена, защото се получава обратен ефект. Тереза си има една любима саксия, в която с удоволствие рови с лъжичка и похапва пръст  :lol:. Няколко пъти я водих да й обяснявам, че не трябва да прави така и сега тя ме води да ме учи да не го правя  :lol:. С останалите саксии не успяхме да се справим и ги изкарах на терасата  :D.

С баткото уговорките и обясненията нямаха голяма тежест. Отдавам го на това, че бях доста млада и емоционална, както и на характера му. Сега имаме много по- добра комуникация, но и аз промених изцяло подхода.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Smaraidi в Май 03, 2013, 17:35:50 pm
Елле, какъв ти е подходът преди и сега с баткото, да знаем за нататък?  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Май 03, 2013, 17:48:36 pm
Еле, няма проблеми, че не си съгласна с моето мнение. Важното е, какво работи при вас.
При моите сладури възрастта от 1.5 до 3 беше много трудна, какво разбираха, какво не разбираха, не беше много ясно.:)
Антъни тичаше като спринтьор из парка, изобщо не можех да го стигна и хвана. Обеснявай си колкото искаш, щом отидехме в парка, палеше моторетката ...
Добре, че парка беше в извънградската част и само поляни наоколо.
Другото беше, че постоянно тероризираше брат си, като му скачаше отгоре, поваля го на земята и му сяда отгоре. Боби милото плаче, писка, Антъни отгоре му :)
Казвах, така не се прави, Боби го боли, не...не работи. Като го отделя от брат му, се почва пискане и истерии.
Купон си беше, няма спор

 :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Май 03, 2013, 17:52:51 pm
Преди все се чудех дали правя нещата "правилно", как изглежда отстрани, дали детето ми е достатъчно възпитано и "подчинено", какво ще кажат съседите... Бях прекалено емоционална, очаквах от детето неща, за които не беше готово. Утежняващото обстоятелство беше, че живеехме със свекърва ми. Тогава повече говорех и наставлявах, по- малко слушах, а детето реагираше нервно.

Сега - слушам и наблюдавам, променям "тактиката" в движение. Поставям по- малки цели, поощрявам добре свършената "работа". Не се влияя от хорските приказки и разбирания, по- уверена съм в това, което правя.
 С мъжа ми сме се разбрали който е в по- добро емоционално състояние той да се занимава с децата. Другият просто отива да готви  :lol:. За жалост, в последните месеци той почти не се прибира, докато децата са будни и ни е доста по- трудно.

П.П. Някой да не си помисли, че съм спокойна и винаги уравновесена  :lol:. Просто избягвам да говоря / пиша/, когато корабът се разклати  :D.

Ема, не се съгласявам само с това, че не разбират, иначе картината с търчащите малчугани си я представих ясно  :D.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: midge в Май 03, 2013, 18:37:59 pm
момичета, да ви споделя друг трик - махате дръжките на чекмеджетата и шкафовете. Деси беше факир, отваряше всякакви видове закопалки и най накрая баща й разви всички дръжки и детето загуби интерес.  :lol:
е, и ние малко трудно ги отваряхме така, но се свиква :)

Подкрепям! И аз бях станала факир на отваряне с крак  :lol: , но и нашия младеж загуби интерес много бързо. Аз бях оставила едно чекмедже с дръжки и пластмасови купи, чаши, бъркалки, подходящи за игра.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Май 03, 2013, 19:24:12 pm
Аз бях оставила едно чекмедже с дръжки и пластмасови купи, чаши, бъркалки, подходящи за игра.

Това е много хубава идея, аз също имах голям шкаф с много интересни неща, които ги занимаха за около 30 мин два пъти на ден ;)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Май 03, 2013, 22:25:21 pm
У нас махането на дръжките работеше до година и 2-3м после се научи да отваря всичко, поизчистих опасните неща в горните шкафове, други отидоха в други стаи.  Шкафовете още са интересни, но изваждането и пренасянето на кухнята в спалнята е неприятно, освен това открих, че не може още да ги подреди обратно в шкафа.
Ема2 имам чувството, че твоя Антъни живее у нас  :D
Колкото се ядосвам, че нямам баба в къщи когато ми затрябва, двойно съм доволна като стигнем до тръшкането.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Май 03, 2013, 23:58:21 pm
В къщи достъпните шкафове бяха пълно с дрехи. Любимото занимание на току-що проходили щъкълчета беше да вадят всичко от тях. Първата седмица си нямах друга работа ходих след тях, прибирах, обяснявах, гледат, кимат и докато се обърна. Затваряха се един друг в гардероба и мълчат, търси ги ако си нямаш работа  :lol: После смених тактиката - отварях им сама гардероба, като наизкарат всичко оставях ги, ставаше Бейрут и вече не беше интересно. Почнаха да си прибират сами  :lol: 3 дни беше чудото и се приключи, дойде ред на пералнята да я пълнят с каквото намерят из кухнята - от тоалетна хартия през суджуци та до моркови и камби за туршия  :lol: Имам си и клипчета във ФБ - същата тактика, мина номера за 3 дни отново. Вече са големи и послушни, знам че където и да отида няма да се срамувам.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Май 04, 2013, 00:07:39 am
Почнаха да си прибират сами  :lol:
Ей до тук като стигнем и аз ще се успокоя  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Май 04, 2013, 10:41:17 am
Вече са големи и послушни, знам че където и да отида няма да се срамувам.
Така си е! Мъжът ми е много впечатлен от Криси и Дани  :D
А ти да не си посмяла тук да се оплакваш, защото ще те издам  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Май 04, 2013, 22:16:51 pm
На мимозата децата и на другите ще приберат играчките.  :lol:
Много са възпитани. Няма две мнения по въпроса.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Май 05, 2013, 13:58:40 pm
Вече са големи и послушни, знам че където и да отида няма да се срамувам.
Така си е! Мъжът ми е много впечатлен от Криси и Дани  :D
А ти да не си посмяла тук да се оплакваш, защото ще те издам  :lol:
Благодаря за мнението, но не ме издавай  :lol: Имаме си трески за дялане още, но сме се разбрали да не си показваме магариите пред хората  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Май 05, 2013, 16:49:46 pm

Благодаря за мнението, но не ме издавай  :lol: Имаме си трески за дялане още, но сме се разбрали да не си показваме магариите пред хората  :lol:
Хихихи, аз викам ще се изчервиш, ама тя пак недоволна  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Май 16, 2013, 19:36:38 pm
Четиво по темата :)
http://colibri.bg/knigi/682/  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: бина в Май 17, 2013, 08:07:29 am
Много хубаво четиво,но в него пише по скоро как да контролираш техните нерви :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Krisi08 в Май 17, 2013, 10:36:11 am
бина Чела ли си я? Аз се чудя дали да я поръчам на някой следващия път като идва на тук :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: бина в Май 17, 2013, 14:22:31 pm
Прочетох я дори два пъти,на мен ми допадна доста  дори приложих два или даже три съвета който действат и у нас :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Май 17, 2013, 16:46:31 pm
Детето ми започна да си прибира само играчките без да роптае и да иска помощ от някой от нас чак сега, когато наближи 6 години. Не съм истерясвала на тази тема, но постоянно съм го подканяла и не съм преставала да му повтарям, че трябва да го прави, защото играчките са негови и той ги разпхръсва из цялата къща. Намеквах, че изглежда са прекалено много и това създава трудности да бъдат прибрани и подредени. Е, мисля, че постигнах успех в две направления - вече прибира и подрежда сам и малко намаля ламтежа за постоянно купуване на още и още нови играчки.
И с придобиването на много други навици съм действала по този начин - не бързам, не пришпорвам детето, но не спирам да повтарям, че трябва да се научи да прави това или онова. Стигна се до там, сам да си определя, че когато стане на 5 или на 6 години вече ще прави едно или друго нещо сам и действително си следи и спазва тези обещания. На мене този подхов ми допада и се надявам, че по този начин с цената на търпение и сдържане на нервите макар и в един пои-късен момент детето ще придобие нужните навици, при това - трайно, което за мене е по-важно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Май 17, 2013, 18:27:19 pm
Детето ми започна да си прибира само играчките без да роптае и да иска помощ от някой от нас чак сега, когато наближи 6 години. Не съм истерясвала на тази тема, но постоянно съм го подканяла и не съм преставала да му повтарям, че трябва да го прави, защото играчките са негови и той ги разпхръсва из цялата къща. Намеквах, че изглежда са прекалено много и това създава трудности да бъдат прибрани и подредени. Е, мисля, че постигнах успех в две направления - вече прибира и подрежда сам и малко намаля ламтежа за постоянно купуване на още и още нови играчки.
И с придобиването на много други навици съм действала по този начин - не бързам, не пришпорвам детето, но не спирам да повтарям, че трябва да се научи да прави това или онова. Стигна се до там, сам да си определя, че когато стане на 5 или на 6 години вече ще прави едно или друго нещо сам и действително си следи и спазва тези обещания. На мене този подхов ми допада и се надявам, че по този начин с цената на търпение и сдържане на нервите макар и в един пои-късен момент детето ще придобие нужните навици, при това - трайно, което за мене е по-важно.
Абсолютно подкрепям.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Май 17, 2013, 21:45:32 pm
hope-love а какво правиш когато категорично откаже да си прибере играчките? Аз ако не извикам или изляза от стаята и кажа, че ако не прибере няма да се върна и да правим, каквото иска, изобщо не ме отразява. Смятам, че е много малък за да отказва или да казва "мама", а същевременно не мога да го сплаша с това, че ще ги изхвърля(подаря, скрия), защото той всъщност не играе с тях, а предимно ги пръска. Увещания да приберем заедно, да ми помогне или аз да му помогна не вървят, врътва се и си прави каквото иска, една вечер просто седнах в хола и казах, че докато не прибере няма да стана и той се тръшна в спалнята и заспа  :lol: наложи ми се на пръсти да ги прибирам.
Всъщност при мен контрола на нервите е необходим при мрънкане, че направо ме побърква, а нито казва дали има проблем или иска нещо. Вече започнах да си мисля, че у мен е проблема  :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Май 18, 2013, 08:48:16 am
ми, хоуп ясно е написала какво прави - повтаря и чака, но под чака няма предвид 2 мин., а дни, седмици, месеци :wink: и пак казвам, мисля, че и в някоя от другите теми си говорихме, детето ти няма 2г., не знам как очакваш да си прибира играчките, честно, избързваш леко с някои неща :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: бина в Май 18, 2013, 09:25:31 am
Винаги повтарям и не само на себе си "Какво очакваш от дете на няма и 2г."

Хоуп е права и аз също я подкрепям,повтаряш,повтаряш,многоооо говоря мазоли ми хвана езика вече,но това е положението.

Играчките се прибират само на игра и то не всеки път :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: midge в Май 18, 2013, 09:39:47 am
Играчките се прибират само на игра и то не всеки път :D

подкрепям на 100%. това се отняся и за 2пъти по-големи от вашите мъници   :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ники в Май 18, 2013, 09:44:59 am
ми, хоуп ясно е написала какво прави - повтаря и чака, но под чака няма предвид 2 мин., а дни, седмици, месеци :wink: и пак казвам, мисля, че и в някоя от другите теми си говорихме, детето ти няма 2г., не знам как очакваш да си прибира играчките, честно, избързваш леко с някои неща :)
мдаааа, малки са на 2 години :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Май 18, 2013, 14:14:32 pm
Мънички са още на 2 годинки. Може да им се показва как се прибират и подреждат играчките, да прибирате заедно, да се създават някакви начални навици. Не мисля, че на тази възраст е време да им се поставят ултиматуми, да се караме и да налагаме каквито и да било санкции за неподреждане на играчки. Ако детето провява само желание след като му е показано и е подканено да събира - добре. Ама ако се опъва, май е по-добре да се забрави известно време за тази работа. Аз си спомням, че се бях нервирала, че отказва да се храни сам в къщи на 2 и половина ли беше на 3 години ли. Тогава някой ми подхвърли, че трябва да отстъпя крачка назад и да не го карам известно време да го прави сам. Дори да не му говоря по тази тема - че е голям, че може и пр. Така и направих и нещата скоро си дойдоха на мястото. Тъй че - това е изпитан подход. Щади психиката и на децата и на родителите според мене.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Май 18, 2013, 16:22:26 pm
Тъй че - това е изпитан подход. Щади психиката и на децата и на родителите според мене.

И ние сме на този принцип. А за щаденето на психиката на малки и големи ми се щеше да проумея преди десетина години още  :wink:.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Май 18, 2013, 22:34:03 pm
Ами просто това е нещо, което е правил половен година, не ми се вижда нормално през тия 6м да е бил голям и да го е правил. Иначе за чакането сте прави, но избеснявам на моменти, като вчера. Имам чувството, че просто става по-нервен на моменти и ми тропа и по цял ден прави беля след беля.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Dindin в Май 18, 2013, 23:39:25 pm
На 2 години дъщеря ми още джвакаше биберон, пръскаше играчки из целия апартамент и не се сещаше да ги прибира.. показвах и повтарях често, че играчките са нейни и трябва да ги пази и прибира ако иска да ги има дълго време. Много по-късно разбра тънката ми мисъл по отношение на 'прибирането'. Към настоящия момент в повечето време си прибира нещата, но пък и не пръска толкова, колкото преди..
Старая се да въвеждам навиците един по един и с времето/възрастта да ги увеличавам.. На пример от много ранна възраст уча и настоявам, че ръцете се мият след прибриране от разходка.. след това допълних рутината със 'събуват се обувките', 'съблича се якето и се закача' и т.н.. 
В Монтесори градината, където ходи следват подобен принцип - въвежда се рутина за научаване (примерно постилане на килимче за игра и прибирането му), след като детето свикне с нещото, се пристъпва към свикването с друго и така постепенно се увеличават 'полезните навици'.
Не всичко ми се получава от раз, но гледам да не правя драми.. Като например от поне две години приканвах към самостоятелно обличане с неголям успех, но с тръгването на градина за 2 месеца отбелязах голям прогрес.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: happymery в Юли 14, 2013, 12:16:34 pm
Как да контролирам нервите си ме научиха самите деца. Просто всичко минава на игра, не се впрягаш, ако не стане от раз дишаш дълбоко ;-) и пак опитваш. При нас играчките са живи същества, на които им се спи, които се хранят преобличат къпят и си говорят с нас. Сега ми е най-трудно, защото имам първи пубер на 2,5г. и тинейджърски пубер на 14г. Средното ми дете на 4,5г. май е най-разумна от всички. Слава Богу тя е послушна и ми помага много. Тя е във възрастта, в която иска да участва във всеки процес у дома. От нея се уча най-много. Просто следвайте децата си те знаят много! И не позволявайте да изгубите детското в себе си! Просто е...с децата бъди дете. Влез в неговия свят и ще го разбираш по-лесно. Знам, че сивото ежедневие е проблем и грижите ни по обезпечаване на битовите нужди, но...! :) Бъдете добри, любящи и грижовни майки! Не е лесно :) но е супер готино! 
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Юли 15, 2013, 10:23:28 am
Не е много по темата, ама като продължение на нещата, които съм споделила по-рано за търпението и резултатите, които идват по-късно. Моят малък 6 годишен мъж, който съвсем скоро едва се научи да си подрежда играчките, онзи ден хвана прахосмукачката уж на игра /че е нова и му е интересна/ и почисти на бърза ръка хола и спалнята :), включително - много старателно залягал под леглото. Баща му снимал с телефона и ми показа как е чистил от долу, че аз бях в друга стая. Трогателна гледка! Мисълта ми е, че ако решат сами да направят нещо - цена нямат. А постоянното натякване и заставяне да вършат неща, за които още не са готови, води само до по-голяма съпротива.
Не бива да възприемаме отказа на 2-3 годишно дете да свърши нещо като инат или непослушание. Неговата психика още не е така развита, че да може във всеки един момент да си наложи воля да свърши нещо, макар мама да му казва, че редно и нужно. Може детето да е уморено, да е в лошо насторение, да има други очаквания за заниманията през деня или за конкретния момент - да възприема като вид игра отказа и ответната рекация на родителя, да търси повече внимание, като педизвиква конфликт. То не може да ни обясни с думи защо именно сега отказва да подреди играчките или дрешките, но със сигурност има някаква своя причина да се държи така. Не бива да  крещим, да заплашваме и да наказваме толкова малки деца за подобен род неподчинение. Трябва да намамерим други начини да ги убедим или просто - да се откажем. Това не е родителска слабост, а  по-скоро -мъдрост, според мен.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 15, 2013, 13:45:27 pm
Нищо лично към майките на по-големите или по-кротките деца, но би ми било приятно да получа съвет от човек, който все още е в моята ситуация. С времето ми е ясно, че се променят нещата, въпроса е да имаш нерви да изтърпиш. Случи ми се повече от 10 дни да ми реве непрестанно и да се тръшка за всичко, без да е видимо болен или със загуба на апетит. И вярвайте ми 15ч. сама, ми идва в повече. Шапка свалям на тия от вас, които издържат да не викат, но никакви номера не вършеха работа. Случвало се е да изляза за 5 мин. просто за да не чувам как вика или се опитва да ме рита и удря, за да не му отвърна. Обмислях консултация с невролог. Разбирам, че има проблем, но не мога да го видя сама, това ме води колкото до бяс, толкова и до отчаяние, ми не е лесно да не разбираш детето си. Нямам отговор на въпросите нещо дали боли и дали иска, отговора е повече тръшкане. 
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Юли 15, 2013, 13:58:34 pm
Вярвам ти, че ти идва в повече, защото и аз съм имала подобни момевти на безсилие, макар и не често. И макар изглежда да намекваш, че едва ли не, не искаш съвети от родители на по-големи деца, аз пак ще се натрапя  и ще кажа - ами и нашите са имали подобни кризи на възрастта на твоето дете и съветът ми е, че просто трябва да се изтърпят. Ако на тебе ти идва в повече тръшкането на детето и ако си по-цял ден с него - можеш да потърсиш помощ от баби, лели, от бащата и просто да си вземаш почивка по час-два в някои от дните, през което време изобщо да не бъдеш близо до детето.
Иначе - детето си е дете - иска внимание и търпение през цялото време и понякога това е доста уморително за майката. Единствения вариант, добър и за двамата, е точно този - помощ от друг възрастен, който докато е с него да играе, да го занимава през цялото време и то да е доволно и щастливо. Моято зълва беше много голяма помощ в това отношение. Идваше в къщи  за час-два и понякога извеждаше малкия на разходка,, колкото да си взема глътка въздух или да свърша домашната работа на спокойствие.

Колкото до консултацията с невролог, ако това точно си имала предвид - не мога да схвана логиката!?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 15, 2013, 14:11:50 pm
hope-love, би било доста добре да има всеки от нас , за час , два да му погледат детето , пък ние да си починем.При нас няма такова положение.Няма баба , дядовци , стринки и зълви .
Единственото спасение при мен лично да не изпуша е , да я погледа баща и когато е събота или неделя .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: happymery в Юли 15, 2013, 17:53:09 pm
Нищо лично към майките на по-големите или по-кротките деца, но би ми било приятно да получа съвет от човек, който все още е в моята ситуация. С времето ми е ясно, че се променят нещата, въпроса е да имаш нерви да изтърпиш. Случи ми се повече от 10 дни да ми реве непрестанно и да се тръшка за всичко, без да е видимо болен или със загуба на апетит. И вярвайте ми 15ч. сама, ми идва в повече. Шапка свалям на тия от вас, които издържат да не викат, но никакви номера не вършеха работа. Случвало се е да изляза за 5 мин. просто за да не чувам как вика или се опитва да ме рита и удря, за да не му отвърна. Обмислях консултация с невролог. Разбирам, че има проблем, но не мога да го видя сама, това ме води колкото до бяс, толкова и до отчаяние, ми не е лесно да не разбираш детето си. Нямам отговор на въпросите нещо дали боли и дали иска, отговора е повече тръшкане.

И аз пак ще пиша, защото въпреки, че две от трите ми деца са вече малко по-големи най-малката е точно във вашата възраст. Ако добре си ми прочела поста щеше да видиш как пиша за малката "пубер на 2,5г." Ако прочетеш малко книжки, ще видиш, че това е първия "пубертет" на възраст м/у 2 и 3г. Тогава е времето на "НЕ" и "НЯМА", отрицание, рев и пищене за всичко и от всичко. Хайде сега си представи твоята ситуация + още две деца на 4,5г и пубер на 14г. Не съм изпушила още. Просто като стане на 3г ще секне всичко. Но през това време трябва ти да се успокоиш, да го игнорираш малко като изпадне в изблици някакви и да се опиташ да пробиеш и да водиш парада, но без агресия, нерви, викове, шамари и т.нат. Ако има някой да те отменя за час, два. Намери във вашия град или квартал, къде има някакви занимания за деца на неговата възраст. Аз записах дъщеря ми в едно "Музикално ателие - Шулверк", за техните методи на обучение можеш да научиш в интернет. Можеш да приложиш нещо и ти в къщи. На нас това ни е часа, в който аз отделям време само за нея, участвам в игрите заедно с нея. Пробвай всякакви неща, колкото и луди и глупави да ти се сторят. Пея, танцувам, играя с кукли и когато имам време домакинствам и т.нат. Успех!!!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 16, 2013, 00:15:07 am
Нямам кой да ме смени и за 1-2ч дори, т.е. имам за толкова от време на време, но му позволяват всичко и накрая се ядосват, че не е съгласен с тях и ми го връщат изнервен. Освен това той е много жизнен, не върви, а само тича, кротки игри няма и до половин час ми го връщат, че не му насмагат на темпото. Детето ми играе максимално, наистина повече проблеми има като сме сами и като  изморен, но като играе и му е приятно не мога да го отнема, а като вече се измори става много по-нервен и превъзбуден. Не го шамаря и не викам, един шамар с причина е изключение, викам след като съм минала няколко пъти по алтернативните варианти. Понякога след като извикам, спира и мога да обясня или да говоря и да се опитам да му отвлека вниманието с нещо. Друг път още с първия опит успявам. Въпроса е, че не знам кое ще подейства от първия път и като ми се наложи да го повторя 30-тина пъти днес ми става изнервено.
Консултацията с невролог беше за неспирния рев и тръшкане без причина-буквално така ставаше и откарвахме до заспиването, което не винаги е било на обяд и става по-зле. Ревът спря както и дойде, реших да го кръстя, че е от зъби. Сега имам и нов номер за спиране на рева-мажем зъбите  :lol: Не се впрягам докато не започне да ме удря или рита, това по време на рев, просто идва и започва, не е като да съм предизвикала по някакъв начин. Агресия си е и то необоснована, нормално е да искам да я изразходим тази енергия за хубави неща.
Подразни ме поста на hope-love, по мое наблюдение невключването в каквито и да е домашни занимания не води към добро. Добре е да участват докато са малки, защото е забавно и те го приемат на игра, но междувременно се учат. Моят син умира да чистим, е не мога цял ден това да правя  :lol: според него нямам право на почивка, легна ли, веднага иска да стана и да ходим някъде, да правим нещо-от това не се оплаквам де, проблем ми е рева и по мое мнение агресията.
Това, че със ставането на 3 всичко спира започнах да не го вярвам. Имам приятелка при която се влошава  :?
Опитвам да въвеждам кротки игри. Повтаряне на думи, разглеждане на книжки, четенето все още не се получава. Бих ви била благодарна да ме насочите към такива неща. Обяснение, че трябва да търпя нямам нужда, тъй като аз си знам, че е мое и трябва да си го търпя  :wink: Също и това, че децата се променят като пораснат- ми сигурно, но искам поне да си мисля, че имам пръст в това  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 16, 2013, 00:22:44 am
М-и, моите са малко по-големи. Живея както знаеш навън, аз нямами  за два часа, не, ми за 15 мин кой да ме отмени. Карала съм с две болни деца без никой в къщи - мъжа ми беше командировка за 10 дни в Сингапур, още не карах и кола даже, та съвсем от никъде помощ. Ма не съм умряла от това, изнервена съм да, но се научих да си спестявам някои неща. В един момент бях толкова уморена, че обезопасих каквото можах, тръшнах децата в средата на стаята и умрях буквално. Чувах какво правят и как се занимават, но не можех да мръдна от умора. Е, справиха се, нищо не им стана, а аз събрах сили. В един момент трябва да прецениш кое е по-добре - ти да си гроги, той ли да е изнервен или да намерите средата, според която и за двамата да е приемливо. Няма идеална ситуация, всички се тръшкат и правят циркове, не е само твоето.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 16, 2013, 01:29:35 am
Моят става на четири, а не е спрял да се тръшка. При нас решението е да го изкарам колкото се може по-бързо навън. Детската площадка ни е под носа и го пускам да играе. Извън вкъщи е сравнително кротко, ужасно срамежливо дете. Просто се държи по различен начин у дома и навън. В момента е във фазата на лигавенето. Ама направо много се изнервям, въпреки че се опитвам да не обръщам внимание или да го обърна на игра. Баща му казва да си пазя нервите за пубертета и сигурно е прав. В момента младежът е три седмици във ваканция и се гледаме заедно с бебето вкъщи. Днес съм станала в 6,15 и още не съм си легнала. Той до десет часа ме разиграва с неговото заспиване.  :x и в единайсет и половина пак цъфна с мераци да спял при мен, да съм стояла при него. Не е да не го правя, ама няколко часа на вечер ми идва вече в повече. Затова пък сестра му заспива сама с биберон в уста. Благодаря на мини, че ми помогна да осъзная сигналите й на умора и просто да й връча биберона. Тя свикна да заспива сама. Дори през нощта се буди, намира си биберона сама и продължава да спи.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 16, 2013, 07:51:49 am
Гане, отдавна съм обезопасила всичко за да не се притеснявам. Той докато се обърна може да направи беля. Помагат тия неща, защото няма непрестанни забрани, които изнервят и двете страни.
Блу, същото е и у нас, но още няма бебе.
Предполагам, че с две деца приоритетите се променят, ще гледаме.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: бина в Юли 16, 2013, 09:04:56 am
Цитат
Не бива да възприемаме отказа на 2-3 годишно дете да свърши нещо като инат или непослушание. Неговата психика още не е така развита, че да може във всеки един момент да си наложи воля да свърши нещо, макар мама да му казва, че редно и нужно. Може детето да е уморено, да е в лошо насторение, да има други очаквания за заниманията през деня или за конкретния момент - да възприема като вид игра отказа и ответната рекация на родителя, да търси повече внимание, като педизвиква конфликт. То не може да ни обясни с думи защо именно сега отказва да подреди играчките или дрешките, но със сигурност има някаква своя причина да се държи така. Не бива да  крещим, да заплашваме и да наказваме толкова малки деца за подобен род неподчинение. Трябва да намамерим други начини да ги убедим или просто - да се откажем. Това не е родителска слабост, а  по-скоро -мъдрост, според мен.

Подкрепям и всячески се мъча,но ми е много трудно да постигам това.умножено по 2 понякога се чудя на себе си,колко ли "въздух" имам.....като и аз като повечето от вас,няма и за 5-10-15мин. да ги оставя.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 16, 2013, 09:39:00 am
Имала съм моменти само ги пазя да не се убият взаимно, но ги оставям да правят каквото искат, защото просто не се издържа. И аз като Блу гледам да ги изкарам навън. Мила заспиваше преди само ако някой я държи за ръка, лежали сме на пода до леглото с часове, докато й дойде музата за заспи. Алекс пък на ръце - едно безкрайно подрусване, потропване, въртене, докато се приспи. Ама и това отмина :lol: Рано или късно ще се нормализират нещата, просто трябва повече спокойствие и непукизъм. Ей го, днес моята стана късно, лигавене до последната минута с обличането и накрая 15 мин рев преди да тръгне за градината. И всичко това без ясна причина.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: happymery в Юли 16, 2013, 10:13:17 am
Мила М-и, и при мен най-малката, като и се доспи започва да ме рита бие и т.нат. Даже ми се е случвало буквално да се разрева като дете пред тях и да им покажа, че и аз съм слаба и се чувствам толкова безпомощна понякога. Децата бяха шашнати, никога не ме бяха виждали така, а аз не можех да спра да плача, толкова се промениха нещата от тогава...По активните деца много бързо се умарят и превъзбуждат, и стават хипер активни. Ако можеш да го наблюдаваш и да усетиш момента на преминаване на границата и да го слагаш да почива. Може да те рита докато му сменяш пампито и го преобличаш за сън, но не му обръщай внимание. Знаейки че му се спи просто го оправяш на бързо и го мяташ в леглото, даже може и ти с него да си полягваш. Излизайте колкото можете повече навън, оставяй домакинството. Гушкайте се играйте на топка заедно, нарисувай дама и го научи да играе, рисувайте с тебишири...правете всичко което ти е харесвало като дете. Това е труден период, но ще мине! Колкото по-големи толкова по-големи проблеми :) Горе главата и Успех!!!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 16, 2013, 11:24:19 am
М-и, напълно те разбирам, мила! Имам си едно диваче у дома, на 2,6 г., с което не мога да се справя. Понякога нещата са извън контрол, тя е извън контрол..... аз и баща й сме извън контрол. Понякога си мисля, че ще полудея, съвсем буквално, не ми издържат нервите на непрестанните истерии, тръшканици и зверски писъци. Тръшка се за абсолютно всичко, отказва да прави каквото и да било, а е ужасно жилава и силна, не мога да я удържам, понякога се страхувам, че ще се пребие докато се тръшка или ще й счупя нещо, докато се мъча да я удържа да не се тресне някъде. Записала съм час за детски психолог на 18-ти, това не може да продължава така, вредно е и за нея, и за нас с баща й. Ще пиша отзиви след това. Сами не можем да се справим и считам, че колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре. Постоянно се обвинявам, че не съм добра майка, че как може дълго чаканото ми дете да не мога да го изтрайвам на моменти, че ми иде да я натупам едно хубаво. Признавам, пляскала съм по дупето, не се гордея хич, напротив, обвинявам се и тази вина ме съсипва, но не мога да се справя сама. Много лесно звучи отстрани, ама недейте, ама те са деца, ще мине, не викайте и т.н. бла-бла. Ами всичко си има предел, човешките нерви - също. Всеки човек е различен, с различен праг на търпимост и не можем да смятаме, че всички по еднакъв начин се справяме. Има хора спокойни и уравновесени, стоически изтърпяват всичко. Има и хора, обаче, които не са толкова устойчиви, то си е до тип нервна система. Трудно е за всички и всеки трябва да търси своя начин да се справи. Има деца и деца. Да, напълно наясно съм, че всички се тръшкат, че има периоди и уж всичко минава. Обаче, уверявам ви, от тръшкане до тръшкане има огромна разлика. А при някои с времето става по-зле, наблюдавала съм го това. Габриела като изпадне в истерия става неадекватна и неконтактна. Нищо, абсолютно нищо не е в състояние да я изкара от тоя ступор, направо съм се плашила да не й стане нещо. Не дава нито да я гушкам, нито да я докосвам, нищо...Говоря, умолявам, оставям да се нареве - не и не. По 30-40 минути е стояла така, в даден момент бавно започва да излиза от това състояние и дава да я гушна примерно. Само дето аз вече не съм на себе си. Гушвам я, тя се успокоява, започвам да говоря тихичко, да обяснявам, а тя за 2 минути става напълно различно дете, започва да се смее, все едно нищо не е било. А аз..... аз съм вече за лексотанче.... Това ме побърква. Не знам тя дали е за невролог, ама аз опредлено съм и смятам да взема мерки. Ако трябва лекарства ще пия /знам, че сега някои ще кажат, че това не е решение, но не съм съгласна/, ако това ще ми помогне просто аз по-спокойно и леко да понасям тези изблици. Вярвайте ми, на моменти е страшно, съвсем буквално го казвам. Тези истерии до миналата седмица бяха ежедневие, минимум по веднъж на ден, има случаи по 2-3 пъти, отделно мрънкоча и инатенето. Е, не се издържа, не съм от стомана все пак, ходя и на работа. Да оставям викате домакинството. А какво ще яде това същото дете за вечеря, след като се прибирам в 18:30 най-рано, а тя не спи денем на градината/не иска и не иска/ и по това време вече е ужасно крива и аз бързам да я нахраня, изкъпя и сложа да спи докъм 21:00, защото иначеееееее....
От една седмица някъде не е изпадала в ония тежките истерии, пу-пу, дано да отминават. Но започна да казва на всичко не и не искам, дори на неща, които обича и досега е правила без проблем. Е, не мога да не я измия, след като сме се прибрали, особено като постоянно си лапа ръцете и си рови из устата, не мога да не я изкъпя вечер или да я сложа да спи. Не мога сутрин да не й измия зъбите и да я облека за градина, щото все пак на работа ходя. Е, да, ама тя си мисли, че може и като каже не искам, стойте и гледайте какво шоу е. За абсолютно всяко нещо са едни кандърми, увещания, маймунджалъци, молби, и каквото се сетите - не и не. С хиляда зора успявам и накрая вече съм изцедена, изнервена и обезверена. Едвам сварвам да ида на време на работа. Мога много още да разказвам, ама се боя че и сега достатъчно прекалих с писането, за което се извинявам.
Не искам да звучи като оплакване, не си мисля, че само на мен ми е трудно или че на мен ми е най-трудно...не. Написах всичко това заради М-и, защото отлично знам през какво минава. Който не е отглеждал такова дете /при нас съответните особености на възрастта са солидно подкрепени с ударни дози инатлив и своенравен характер, то затова е и такова мазало, ясно ми е това/, не може да разбере за какво иде реч. Без да преувеличавам, най-отговорно твърдя, че това си е жив психически тормоз, не съм вярвала, че някога ще кажа подобно нещо, но ето на - дойде ми до главата. Това, разбира се не означава, че не си обичам детето, напротив. Но нека бъдем обективни все пак и да не замазваме истината със сладникави фрази. Да са живи и здрави децата, ще преминем и през това, въпросът е как, въпросът е да съхраним максимално и тях и себе си.
То е същото като със стерилитета - да преминеш през него и да излезеш цял :wink:
Извинявам се още веднъж за словоизлиянието, признавам, много ми се насъбра и някои постове ме провокираха. Надявам се никого не съм обидила, ако е така, моля за извинение.
М-и, търси начин да се справиш, ако трябва с външна помощ - така да е. Няма нищо срамно или лошо в това. Успех!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 16, 2013, 11:53:35 am
Сикс, първо зарежи вината - вина нямаш, няма за какво да се обвиняваш, това е първото нещо, което трябва да изхвърлиш. Следващото - казваш не мога това или онова - можеш. Моите деца са си лягали мръсни, неизмити, гладни, сополиви, каквото се сетиш още, защото са проявили инат. В много от случаите на тръшкане ги пращаме да си легнат в леглото, да си постоят там, за да се успокоят. Обикновено на втората минута минава. Имала съм същите проблеми като твоите, и съм викала, и съм се карала, и съм пляскала, и съм излизала от стаята. Просто децата манипулират, това е. Преди три дни бяхме на разходка - Мила е на 4 вече, не е никак малка. уморена, заспа в колата. Бяхме взели ролерите, защото иска да се учи да кара. Слезе от колата, седна в багажника, ще ги обуваме. Докато сложа протекторите и на първата обувка нашата ревна - не искам ролери. Събух всичко, оставих го и се махнах. Каза, че иска да излезе от колата, смъкнахме я, ревна що била без обувки, качихме я - рев, че е мръсна, че няма кой да я обуе. Изтупахме я, дадохме й обувките, пак ревна, не ги искала. 40 минути рева, защото не можа да реши кое иска - обувки или ролери. Децата през това време обиколиха игрището. Рева тъпо и упорито, докато накрая на мен не ми писна, отидох до нея и й казах, че ако не се обуе веднага, ще я оставя във храстите и да я взема който иска. Аааа, рева и за това, че носа й тече, че няма носна кърпа, после като взе кърпата, що не искаме пък да я вземем от нея рева, че нямало кош, къде да я хвърли също рева... Та така, в крайна сметка след като нарита багажника, след като си порева, след като й казах, че ще я оставя в храстите, излезе от багажника и отиде да играе с децата. След половин час вече не помнеше за какво е ревала.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Юли 16, 2013, 12:12:01 pm
кураж, сиксе, ще оцелееш! само това мога да кажа, няма друг лек, освен събиране на всички сили и търпение.... запомни този период, един ден ще се чудиш как е могло да бъде такова...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Юли 16, 2013, 12:46:20 pm
Сикс, помниш ли едни други сълзи среднощни? Аз - да. Сега нямаш повод за тях, други са тревогите. Но както казва jam, ще оцелееш, ще е само спомен. Стискай зъби, ще порасне, да е жива и здрава!
Аз те познавам, и знам, че си пробвала всички начини за справяне. Е, при някои деца не се получава, това е.
Пробвай нещо - отпусни леко контрола - може би това много те напряга и го предаваш на детето. Голяма работа, че ще легне една вечер неизкъпано.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 16, 2013, 13:00:37 pm
Сикс  :bighug: мила, само 2 пъти са били толкова зле истериите, че да рева с него и да не успея да овладея нещата с каквито и да е методи. Понякога си мисля, че наистина много навътре ги вземаме нещата, но ето, ти ходиш на работа, не сте заедно постоянно. Значи и това не ми е решение, щото сериозно на няколко пъти съм била на път да го заведа в градината.
Но да и аз си викам как мога толкова много да го обичам и да съм го искала, а да изпадаме в ситуации, в които искам да го набия едно хубаво,страхувам се, че някой ден ще си изтърва нервите и не знам какво ще му се случи.
Пиши след консултацията. Мисля да не чакам нещата да се влошават, дори и до това положение са ми в повече.
Елфи, на знам за Сикса, но аз лично нямам на къде да отпускам. Престъпила съм всички граници, на възпитание, които смятам за нормални. Дали ще се върнем в тях и как нямам идея, а сега не го и мисля.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 16, 2013, 14:48:54 pm
Благодаря ви, момичета! Знам, че ще се справя, няма къде да ида, но понякога наистина ми идва в повече, това е. Опитвам всичко, което мисля, че може да има ефект, както и това, в което се съмнявам. Понякога става - по-често - не :lol: Проблемът е, че се изморявам ужасно от тази постоянна борба. Ще чакам да отмине, а междувременно ще си взимам мента-глог-валериана /може и нещо по-силничко :lol:/ и те така.
Же, именно защото ги помня ония сълзи, сега ми е толкова трудно да се избавя от онова гадно чувство на вина, че не се справям, че съм лоша и викам... Контрола гледам да го отпускам до допустимите граници, че иначе съвсем ми се качва на главата. Трудничка ми е, няма какво да се самозалъгвам, само се надявам да успея да канализирам тая енергия в правилната посока, надявам се да я науча тоя инат и своенравност да ги използва в своя полза един ден, а не да са й пречка. Истината е, че много се страхувам дали ще успея да я възпитам като хората :oops: Вярно, че още е малка, но например в градината ходи и удря децата - да, леко, да - защото явно това е начинът й да им привлече вниманието :oops:, иначе като й обясня, че така не се прави, като й кажа да се изивини, веднага го прави, ходи да ги целува и прегръща, ама ме притеснява тази й агресия. Чувствам се виновна, че може и аз да я съм я предизвикала по някакъв начи :oops:, макар тя да си беше такава още преди да се стигне до моментите, в които съм започнала да викам. Тя си е особена просто, не знам как да го обясня, понякога се вглъбява, придобива едно изражение, сякаш е някъде другаде и дори да я викам по име, даже лицето й не трепва, камо ли да се обърне или да реагира. Говоря й, тя все едно не ме чува, все едно не съм там, прави си каквото там е решила, пък аз - пей си, Пенке, кой ли ми те слуша :lol:
Разкъсвам се между вината и страха да не изпусна нещата и да мине онази граница, от която нататък възпитанието е изтървано. Сигурно звуча параноично, но не искам да си отглеждам някакво лайненце /с извинение/, което няма респект от никого и си прави каквото си иска. Може би сблъсъка между характерите ни играе огромна роля и затова е толкова трудно, вероятно имам своята вина.
Гане, тия номера дето разправяш ми ги прилага всеки ден, поне по 2-3 пъти. Дори като я оставя да си реве на спокойствие, понякога става по-зле, щото пък почва да се сърди що излизам от стаята :D
М-и - редовно изпадаме в ситуация - тя реве на една страна, аз - на друга. Единият път ми стана ужасно зле, щях да припадна, не знам от какво, но дори повръщах, много ми стана лошо. Това беше преди 2 седмици. От няколко дни забелязвам, че като почне пак така да пищи и да мрънка, пак почва да ми се обръща стомаха и да ми се гади. Не знам дали има връзка, но определено не се чувствам добре.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: happymery в Юли 16, 2013, 15:06:29 pm
Споко момичета,
Таман свършило всичко и децата пораснали и ...идва пубертета :)))))))))))
Сина ми вече от две години го тресе,  и да ви кажа с малките понякога ми е по-лесно отколкото с него. А сега лятна ваканция, аз съм в неплатен отпуск да ги гледам и с тримата сама в къщи, ако не откача до септември значи ще живея 100 години ;)))))))
Хайде горе главите и да не Ви пука всичко минава. Да са живи и здрави  децата!!!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 16, 2013, 15:52:30 pm
Сикс, разбирам те много добре, защото моята е в момента в някаква фаза - реве за всичко, ама наистина за всичко. Това се повтаря и през нощта даже. Събужда се - реве. Питам що ревеш - щото Софи е в градината и ме удря. Следващия ден същото, само че ревем, щото не можела да плува /в момента не са на курс по плуване, не е ясно защо е решила, че не може да се довери на себе си и да плува/. Реве защото батко й я е бутнал, щото не й дава да седне на дивана в ъгъла, защото не й е донесъл чаша или просто ей така, щото не е ревала за последния половин час. Надявам се скоро да спре, защото и на мен не ми издържат много нервите :D Та така, ще си ги търпим докато можем
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Юли 16, 2013, 16:41:11 pm
Же, именно защото ги помня ония сълзи, сега ми е толкова трудно да се избавя от онова гадно чувство на вина, че не се справям, че съм лоша и викам...
Понеже сме много взискателни към себе си, не само по отношение с децата, това ни създава проблеми. Също като теб си мисля дали детето е случило на добра майка  :lol:
Това и имах предвид, когато отворих дума за контрола.

На мен не ми е проблем само спрямо детето - аз, например, съм обсебена от идеята нещата да са непременно под мой контрол - вкъщи, на работа, навсякъде. Понякога имам чувството, че главата ми ще гръмне от това. Нали се сещаш това как се отразява на близките, особено на детето.

Затова ти казвам - давай малко почивка на главата, особено в моменти, когато живота ни слага по някоя спънка в повече - вероятно и на теб не ти е лесно напоследък.




Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ollivia в Юли 16, 2013, 23:45:24 pm
...Понеже сме много взискателни към себе си...
Когато имаме големи очаквания от себе си, имаме и към останалите. И това прави живота на всички ни мноооого труден.
И аз се боря с моите демони и слабости с помощта на терапевт. Така че, Сикс, хич не се и колебай да го направиш. Детето ми е малко, но искам да си запазя здрава психиката занапред за благото на цялото ни семейство. При мен драмата се отключи от тежкото раждане, но не исках да оставям нещата по течението особено имайки се предвид, че дъщеря ми е астрален близнак с Габи на Сикса :lol: шегувам се, разбира се :wink:
Просто исках да кажа, че не трябва да се правим на супер жени и търсенето на помощ не е слабост.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: orchidblossom в Юли 17, 2013, 10:06:52 am
Да ви споделя какво прочетох, пробвах и подейства донякъде при нас. Само да уточня, че при нас големи истерии има рядко, малки истерии от време на време, мрънкането, както при всички е ежедневно. Понеже и на мен ми е много трудно понякога да го накарам да направи или да не направи нещо, та клякам, за да съм на едно ниво с него и го гледам в очите на неговото ниво и обяснявам какво да и какво не.  Логиката била, че като им говорим отгоре, децата са по-склонни да се съпротивляват, а когато сме "равни" с тях се поддават на убеждения. Така успях да го науча, че на прибиране от разходка мием ръцете. Той обича да го прави, но понякога проявяваше чист инат, а аз само като си помисля, как е пипал фасове например и други боклуци и ми призляваше. Понякога съм го мила насила, като той си е тръшкал главата в плота, докато аз се опитвам да го държа, за да го измия. Сега обаче още с влизането сам прави сигнали като започва да си върти ръцете все едно ги мие, даже си добутва столчето сам. И за някои други неща само така успявам да го убедя да ги направи, просто с викане не става хич, поне при нас. Та това е моят начин, за сега. За тръшкането хич не се притеснявам да си пия валериана, все пак хора сме, не сме от стомана....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 17, 2013, 23:46:10 pm
Же, именно защото ги помня ония сълзи, сега ми е толкова трудно да се избавя от онова гадно чувство на вина, че не се справям, че съм лоша и викам...
Понеже сме много взискателни към себе си, не само по отношение с децата, това ни създава проблеми. Също като теб си мисля дали детето е случило на добра майка  :lol:
Това и имах предвид, когато отворих дума за контрола.

На мен не ми е проблем само спрямо детето - аз, например, съм обсебена от идеята нещата да са непременно под мой контрол - вкъщи, на работа, навсякъде. Понякога имам чувството, че главата ми ще гръмне от това. Нали се сещаш това как се отразява на близките, особено на детето.

Затова ти казвам - давай малко почивка на главата, особено в моменти, когато живота ни слага по някоя спънка в повече - вероятно и на теб не ти е лесно напоследък.
Ама как ме нацели в кръвната група :lol: Това с контрола ми е голям проблем, наистина. Времето ми е разчетено до секунда дето се вика и като видя, че всичко излиза извън контрол и не мога да се събера в кожата си. И все не ми стига времето, като на всички ни, де, то не съм само аз така. Абе ще мине, ама борбата с мен самата е по-трудна понякога. И като имаш един мъж дето е над нещата :lol:..... Помага ми много, не мога да се оплача, обаче за него всички дребни ежедневни битови неща са маловажни - какво съм била обръщала внимание, ма голяма работа видите ли, че не му били прибрани дрехите и от сорта. Ама разбира се, какво да му е, само дето аз И това трябва да свърша, нали, щото все пак в тая къща се живее, не е склад, нито кочина. Ама на човека не са му важни тия неща и не ги върши, а те се натруууупват, натрууупват....... То май всички мъже са така, кво да правиш, еволюционен дефект :lol:
Оливче, добре правиш, че взимаш мерки отсега. При мен доста неща се натрупаха и явно почват да избиват. Аз валериан дори нямам вкъщи :lol: И то не защото се правя на силна, ами съм смотла и все не се наканвам да си купя, а и ми се иска да ми се назначи някаква адекватна терапия от лекар. И понеже както казах, съм смотла и все не ми стига времето, не мога да се организирам и читав доктор да си намеря и да си запазя час. Иначе есента ходих до София на ендокринолог, защото имах съмнения за ЩЗ, но уж не се потвърдиха. Май скоро трябва пак да я проверя.
Орхидблосъм, и това съм пробвала. Гледа ме в очите и с ехидна усмивка ми казва - НЯМА! :lol: Редовно сядам до нея и започвам да й говоря тихичко и спокойно, обяснявам, пенявя се, понякога тя дори не дава признак, че ме чува. Особено пък ако за конкретно нещо, което в момента прави, й се обяснявам, направо си ме избутва и си продължава със заниманието. И при опит да я забаламосам, отвлека вниманието или нещо от сорта, се надава кански писък, изблъсква ме, почва да се тръшка, ако все пак аз продължавам да опитвам разни подходи, блъска, хвърля каквото й попадне пред очите..абе с две думи истерясва. Напоследък започнах да предусещам кога мога и кога не да въздействам. Като надуша, че ако взема да й се обяснявам и баламосвам ще има цирк, хич и не се хващам :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 17, 2013, 23:49:41 pm
Сикс, мъжете са друга бира и са винаги над тия неща :lol: Аз съм същата, моето време също е разчетено до последната секунда. Имам си цял тефтер с графики кога и какво да върша. Еми на - Алекс се разболя в неделя, аз във вторник изобщо забравих, че има час за терапия. Така че не си само ти дето от време на време удря у лево. А дрехите могат и да си поседят така, голяма работа :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 18, 2013, 00:03:06 am
Абе да поседят, колко да поседят, дразнят ме, бе! Аз ей това не мога да си избия от картуната, не мога и не мога да се накарам да не се дразня от такива неща. Ми кво да направя, като не ми е комфортно като е разхвърляно. Направо да не казвам къде ми бърка....Ей такова говедо съм :oops: Ама като се прибера и видя цялата къща наопаки и ми иде да направя кръгом. Щото ти остави друго, ами то мене чака да я оправя. Аз не искам да подрежда, а просто да не разхвърля. Той човека си седи на компа примерно и като питам еди кое що не го е оправил ми се отговаря - ми гледах Габриела. Брех, ти да видиш, тцъ, тцъ, тцъ. Да сЪ чудиш 2 години аз като я гледах, феята на зъбките ли върши всичко останало.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 18, 2013, 00:14:07 am
Разбирам те, защото аз съм същата, ама след 7 години и две деца реших, че няма да стане тая и е хубаво да се щадя повече, щото това високо кръвно няма да се оправи от само себе си. А и аз съм си по-мила, честно казано. Мен ме дразни всичко. Обаче оставям така докато ми дойде муза да оправя. Сега съм научила децата, който си събаря под масата - носи си прахосмукачката и си чисти. Ако знаеш колко добре се справят и как ме отменят :lol: Къде не съвсем добре, къде идеално, обаче те чистят. А аз спестявам малко време и нерви :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 18, 2013, 14:29:56 pm
....... То май всички мъже са така, кво да правиш, еволюционен дефект :lol:



Сериозно почвам да си мисля, че живеем еднакъв живот  :lol: :lol: :lol: при поредното ми мърморене, че чистя повече след него отколкото след детето ми отговори "Ти искаш прекалено, всичко да ти е наред" Да се смея ли, да рева или коси да скубя не знам  :lol: и на него не му е проблем, че гардероба му е по столове, закачалки, та дори на масата имах тениска сутринта.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Юли 18, 2013, 15:27:05 pm
...Понеже сме много взискателни към себе си...
Когато имаме големи очаквания от себе си, имаме и към останалите. И това прави живота на всички ни мноооого труден.
И аз се боря с моите демони и слабости с помощта на терапевт. Така че, Сикс, хич не се и колебай да го направиш. Детето ми е малко, но искам да си запазя здрава психиката занапред за благото на цялото ни семейство. При мен драмата се отключи от тежкото раждане, но не исках да оставям нещата по течението особено имайки се предвид, че дъщеря ми е астрален близнак с Габи на Сикса :lol: шегувам се, разбира се :wink:
Просто исках да кажа, че не трябва да се правим на супер жени и търсенето на помощ не е слабост.

Оставете терапевтите- нищо добро не е произлязало от там.
Спортувайте , движете  се ,колкото можете.
Нещата, които не можете да промените- не си струват.
Приемете това, което се случва като въможност, а не като-беда.
И да не става така, както Ви се иска- мислете че може би точно така е трябвало, за да видите нещата в ставащата ( а не Вашата) светлина.

Приемете мисълта за страданието и смъртта като избавление, и изход. А не като страдание. Така ще Ви е по-лесно да се примирите с неизбежните неща.
Човешката природа и хора са непредсказуеми- ограничаването на контакти с непредсказуеми дава спокойствие и мир на вътрешния свят.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ollivia в Юли 18, 2013, 16:04:07 pm
Докторе, вие имате дълбока руска душа :)
Понякога съжалявам, че не съм си пренесла от България дебелите руски томове...

Била съм на прага на смърта повече от веднъж и съм повече от ресептивна на тази философия.
Терапевта е нещо временно (8 сесии), за да ми даде модели за справяне, а не за да ми оправи живота. Може би ще кача 1-2 интересни материала, които да помогнат и на останалите.

ПП. Пея на дъщеря си повече руски песнички, отколкото на какъвто и да е друг език.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Юли 18, 2013, 16:12:01 pm
Оставете терапевтите- ще Ви нанесат вреда.
Човешкото поведение и проблеми само и единствено от самия страдащ могат да се решат. И това ще Ви даде опит и сили.
Ако не може да мислите по едно нещо днес- оставете го за утре- ще видите колко по-бързо ще намерите изход.
Няма такова нещо " модели за справяне".
Има гъвкавост, умение да преглъщаш, без да ти оставя следа, и сила. Неизчерпаема сила да бъдеш винаги по-добър професионално от другите.

Приемайте хората, живеещи с Вас, като спирка, А не като пансион.
А себе си като свестен автомобил. А не като ръждясала, неподвижна бричка.

Да, гледайте повече руски филмчета- "Сто дни след детството", "Спасител", "Белоруската гара", " Майсторът и Маргарита", "Ася Клячина, която..." и всичко друго с оператор-Георгий Рерберг, и толкова друго.
Ще се заредите с тъжна продуктивна меланхолия, човещина, оптимизъм, и вяра в добрата същност на хората.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: бина в Юли 18, 2013, 23:13:45 pm
О,докторе е на ето това много искам да вярвам (един от големите ми страхове е - смъртта )

Цитат
Приемете мисълта за страданието и смъртта като избавление, и изход. А не като страдание. Така ще Ви е по-лесно да се примирите с неизбежните неща.
Човешката природа и хора са непредсказуеми- ограничаването на контакти с непредсказуеми дава спокойствие и мир на вътрешния свят.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Мишле82 в Юли 18, 2013, 23:26:00 pm
Сикс, всичко, което прочетох е все едно разказваш моето ежедневие, мисли и притеснения.
Да, Дани е много по-малък, но въпреки това тръшкането и истериите мен ме докарват до лудост. Ама да истинска лудост, за учудване на баща му, който също като твоя мъж е над нещата. Детето ми изкарва най-лошото от мен в момента, не мога да се владея, притеснявам се да не предавам агресията си на него и да затваряме омагьосания кръг, притеснявам се да не изтърва границата на представата ми за добро възпитание.  Таткото винаги ме упреква, че много се впрягам, "детенце било".. видите ли, ама то детенце за два часа вечер е ангелче, пък аз издивявам 10-12ч сама с него. Нямам помощ от никъде, и за 10 мин няма на кого да го оставя. И въпреки, че не ходя на работа в момента, на мен също като на теб ми тежи отговорността за храненето, барабар с пазаруването и пр, защото държа това същото дете да се храни правилно. Но и това е за сметка на моите нерви и притеснения, разчитане на времето, умора и т.н. Нищо, това поне си струва. Но характера, характера....... не знам какво ще правим и до кога ще продължи.

Това за 3-те години е много относително. Примерите пред мен показват, че нищо не се оправя след 3-тата година, даже става по-зле. Ако аз сега си мисля, че няма оправия, защото нямаме комуникация помежду си, приятелките ми ме убеждават, че много по-страшно е да имаме комуникация, да се разбираме какво говорим взаимно и въпреки това да се действа точно обратно. Може, ще видим.

Та...пиши как е минало днес. Не се обвинявай!! Сигурна съм, че си добра майка!!
Ако не беше добра нямаше да се бориш със себе си.
Всички сме човеци и както казваш всички имаме различна търпимост.
И аз съм удряла по задника, не се обвинявай за това. Не е грях. Важното е да не биеш за щяло и нещяло, да не удряш по лицето и главата и да не е силно. Плясване по дупето на място, в крайни ситуации и да разбере защо не е чак такова престъпление.
Така ми избива на моменти, че си казвам, добре че си само на година и половина, че иначе те смилам!! И после е гадно, знам... искала си го, чакала си го, а да те изкарва така извън нерви. Но дълбоко в себе си знаем, че ние ги обичаме тези дечица, просто понякога  нервите ни не издържат. Не насаждай вина в себе си за нищо.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 18, 2013, 23:34:40 pm
На сикс и Ганка да взема да им пратя един много подреден мъж, който понякога ми бърка в здравето със своята подреденост чак.  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 19, 2013, 00:05:12 am
Блу, ако намериш начин да излъжеш моя - взимам ти го :lol: Имам нужда ей така да ме отмени някой за малко, аз поне да се наспя :oops:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Dindin в Юли 19, 2013, 01:24:05 am
В последните страници прочетах много познати ми ситуации. На дъщеря ми тръшканиците и започнаха преди заветните две и по-важно продължават и до днес, макар осезаемо по-редки. Много пъти ми се е тръшкала по средата на улицата или по стълбите и е трябвало светкавично да я изнеса от опасната среда преди да възпитавам каквото и да е. Най-голям проблем беше тръгването от площадки или от парка - тя пищи и се извива на дъга, а аз се опитвам да тръгнем след порядъчно време игра. Като към това се прибави неговорене до доста късно, преместване в чужбина в абсолютно непозната среда и без никакви близки и роднини наоколо, чудна картинка се получи. Слава богу тръгването на полудневна градина и се отрази много добре, с времето се поуспокоихме и двете, посвикнахме, тя поотрасна, вслушва се, ходи за ръка.. И тъй като и мен ме дразни безкрайната домакинска работа, а се налага и да съм домашен логопед, от време на време си викам жена да ми помогне в чистенето, като през това време правя нещо за себе си или подготвям занимания за двете ни.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 19, 2013, 08:38:02 am
Dindin  osi_9
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 19, 2013, 09:39:48 am
Честно казано , като ви чета мисля ,че много се вживяваме.Визирам и себе си ,преди някой да е тръгнал да се засяга.Аз също се нервя и даже викам , като изпадна в такива ситуации. Ния се тръшка от сигурно девет месечна , а сега от как проходи е още по -голям ужас особено като трябва да я върна в количката . Толкова е силна ,че ми трябва вече помощ , защото буквално събори мен и количката онзи ден .
Не познавам около мен майки с деца , на които децата им да си стоят мирно и кротко и да не се инатят , така че .... както казва една моя позната ... осмисли си приоритетите .  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Елфи в Юли 19, 2013, 09:52:12 am
На 39 години имам вече толкова много информация за "правилно" отглеждане на дете, че направо ме е страх да родя второ  :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 19, 2013, 10:00:36 am
На 39 години имам вече толкова много информация за "правилно" отглеждане на дете, че направо ме е страх да родя второ  :lol: :lol: :lol:

Мддда , аз и затова нямам и това намерение . Но със сигурност , ако исках и можех да имам второ дете доста неща щях да направя по -друг начин !
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 19, 2013, 10:29:33 am
Сикс, да споделя за тръшкането - Мила тая сутрин, тръгва за детска, казвам хладно е още сутрин, сложи си горнището... Пълно мълчание, тропане с крак - не искааам. Слагаме горнището, понеже е сополива от известно време, баща й й мята чантата за градина, тя я хваща и я мята на земята, придружено с рев и - не  искаааам, искам мама да ми я сложииииии. И се тропа с крака и се реве. Аз само се отместих от вратата, казах на моя мъж довиждане, той каза - аз тръгвам. Избутах я на вън от вратата и й казах, че ще закъснее. Мъжа ми тръгна напред, тя тропа с крака и реве и вика искам мама да ми сложи чантатаааа... Мъжа ми направи няколко крачки, тя се усети, че няма да стане на нейната, метна си чантата ревейки и хукна подире му... Та това ни е ежедневието всеки ден - искааам рокляяяя, няма да сложа чантатааа, не искам тая блузааа, искам тези легинсииии... Та майката му е да дишаш спокойно и да го обърнеш на смях :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 19, 2013, 11:56:19 am
При нас все още и под въздействието на лоша комуникация има тръшкане. Снощи примерно рева да спра ТВ(предимно реве, че е спрян от 2-3 седмици, вечер преди заспиване, дори и се буди и реве, че не работи) е аз докато разбера той вече хлипа. Като чета Ганка се чудя, след като комуникацията се осъществи какво ли ще е  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 19, 2013, 12:08:28 pm
Ми в интерес на истината същото :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Nina в Юли 19, 2013, 13:03:16 pm
Момичета, знаете ли аз как се научих да си спестявам някои неща - безумното гладене например, по часове на ден. Ами инвестирам в хубави препарати за пране, после директно прибирам, изглаждам дрешката непосредствено преди обличане. Не понасям часовете безсмислено гладене.
Научих се да пазарувам онлайн. Научихме се да ядем пресни плодове и зеленчуци, прости храни, за да не губя време за готвене. Понякога взимам храна от местно ресторантче с гарантиран вкус и качества и вярвайте ми - пести ми и време, и пари.
Научих се да давам детето на баби и дядовци, какво като му дадат някой път сладолед или шоколад, не е болка за умиране. Болка за умиране са изхабените нерви. Навиците и са изградени, а тя има нужда понякога от глезене.
Къпем се заедно, а не първо нея, пък за мен ако остане време.
И се научих, че когато има човек малко дете, ще му е разхвърляна къщата с играчки и не ме е срам ако някой дойде у дома /важното е да не е мръсно, а че има разпилени играчки - бял кахър/, макар, че тя вече не разхвърля....всичко минава и ми е мъчно понякога за хаоса. Ей на, вчера гледах бебешките й клипчета :)
И още много неща, които мога да споделя.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 19, 2013, 13:53:20 pm
Всъщност Гане сега като се позамислих. Тази ситуация у нас сме я разигравали. Не се случват нещата точно така обаче. Спира примерно на улицата и казва, че не искал да ходим там, т.е. да се прибираме тръшва се на асфалта, има случаи в които и реве и тропа. Тава че аз продължавам или че съм му казала "чао" не го бърка е като отмина известно разстояние и не стане ми се налага да се върна и да го нося, в някой случаи успявам да го успокоя, казвам"Айде гушкай ме, така не се прави и ..." , но в други случаи получавам юмруци и ритници и никакъв шанс да спре рева.
Нина не са ми приложими повечето ти идеи. И ние се къпем заедно, забавно му е, защото изкарва повече време във водата, а и по някакви негови си причини. Нямам кой да го гледа за часове или дни. Имам заети родители, варианта е да си разменим задълженията за половин час. Аз лично обичам да гладя, успокоява ме и дори като ме хване най-много беса, точно това правя. Способна съм и да не чувам като гладя, което ми помага да взема въздух.
Най-лесния начин да го успокоя е да го изкарам навън, но не мога да стоя цял ден или всеки ден навън, а и не ми е точно решение това, защото в един момент все трябва да се приберем, било то ядене или спане.
Аз обмислях посещение при невролог, защото забелязах, че като се е наспал е по-благ. Въпроса е, че ето примерно на обяд, сложих го и той се въртя близо час, а виждам, че му се спи, очите му се затварят. В други случаи започва да реве и да иска навън, а пак така, едва гледа. Вечер заспиването също отнема часове, а го слагам при първи признаци, гледам да е тихо, спокойно, ако настоява за ТВ, то да е нещо, което няма да го превъзбужда.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 19, 2013, 13:55:35 pm
Гане, при нас почна вече драмата с дрехите, мани ти. Не искам тия панталони/пола/рокля/тениска и т.н. Вчера искаше по пижама да тръгва. От две седмици е голяма борба да я вкарам в банята и да мия зъби /и двата пъти на ден/, то са едни молби, едни кандарми, маймунене, еми писва ми на моменти, бе! То да не съм от стомана. Айде, един път няма да мия зъби, втори път, ама аз ако я слушам нея - хич няма да ги мием, ми няма да стане, тия зъби поне още няколко години ще са й в устата, бива да са здрави, поне доколкото зависи от мен.
Нина, аз дооооста отдавна не гладя с часове, а откак си купих и сушилня - съвсем. Хубави препарати винаги съм ползвала, с това компромис не правя. Но сама знаеш, че домашната работа край няма, а не мога да си позволя да плащам на жена, та дори и 1-2 пъти в месеца, ако щеш. Аз ако можех, прахосмукачка и парцал нямаше да пипна :lol:
Мишле, благодаря за споделеното, много точно си го казала - изкарва най-лошото у мен :oops: А за прегледа, наложи се да го отложа за 31-ви юли. Като мине, задължително ще споделя какви съвети са ми дали.
Мъжа ми вече и той започна да не може да я изтрайва, особено откактотой я гледа, когато е болна вкъщи. Както ми се ежеше и ми правеше забележки, че много се нервя, сега ела да видиш :lol: Викам му, сега разбра ли за какво ти говоря? Ти я гледаш от 2-3 месеца и то не нон-стоп, а аз - от раждането - ми то се натрупва.
Да са живи и здрави, ще мине някак и това, друго ще дойде, целта на цялото упражнение все пак е и ние да оцелеем някак, със здрава психика уж. То голяма полза за един тийн от невротизирана майка 8)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Юли 19, 2013, 14:07:12 pm
Сикс, Гане, ами оставете ги да ходят както искат, защо се нервите. И ние имахме такива опити, Еленка се опитваше да ми обяснява сутрин, че не искала това или онова, но в повечето случаи не знае кое точно иска да облече. Няколко сутрини й казах, че няма проблем, щом не иска да се
облича да тръгва по пижама, обуваме се всички, включително и нея, дори до асансьора е стигала така и да видиш как се връща и се облича. Казвам й че на мен не ми е важно с какво е облечена, аз нали съм добре облечена, тя е голяма вече и да прецени дали й харесва да отиде на градина с пижама, ти да видиш като я загризе суетността... :lol:

А за домакинската работа да ви кажа как си реших проблема, защото и аз съм като повечето, всичко трябва да ми е по конец и много ме изнервя ако е разхвърляно, не говоря за играчки, тях ги преодолях отдавна :lol: Защото и ние бяхме така до преди 2-3 г., нямаше и за 5 мин. на кой да ги оставим, та като се роди Деси, на 4м. си намерих жена, която да идва веднъж седмично да чисти и да глади срещу 30 лв. Не мисля, че е непосилна сума, даваме за какви ли не глупости излишни пари и реших, че нервите и здравето ми са по-важни. Жената чисти основно, аз само 1-2 пъти седмично за 10-15 мин. пускам прахосмукачка.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jam в Юли 19, 2013, 14:45:00 pm
При нас все още и под въздействието на лоша комуникация има тръшкане. Снощи примерно рева да спра ТВ(предимно реве, че е спрян от 2-3 седмици, вечер преди заспиване, дори и се буди и реве, че не работи) е аз докато разбера той вече хлипа.

малко встрани от темата, но бих те посъветвала да не оставяш работещ постоянно телевизор около малкото дете. постоянният шум ги изнервя допълнително, а гледането на ТВ не се препоръчва за малки деца.

казвам това, защото оставам с впечатление, че при вас ТВ е пуснат постоянно (както и при доста други хора). ако не съм разбрала правилно - моля за извинение.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 19, 2013, 14:58:55 pm
Стефи, пробвам го това, дори си спомням, че точно теб съм чела по този въпрос и си откраднах идеята, давам и възможност сама да избере какво да облече, ама дето викаш - и тя не знае какво иска. А на нейната възраст още не действа това със суетността, пробвала съм я и продължавам. Цялата работа е, че тя просто иска да е на нейната.
Относно домашната помощница - за жалост - наистина не мога да си го позволя. 30 лв на седмица, това са 120 лв на месец .И сега едвам се оправяме /не знам защо така, уж вече работя, свили сме всички разходи на макс, пън нещо трудо се получава/, то верно, че и заплатата ми не е кой знае каква, а последните месеци габриела се разболяваше поне по два пъти и това доста ни събаряше :? Добре че свекървата горе-долу веднъж в месеца успява да почива събота и неделя и я взима, че тогава гледам да наваксам с по-трудоемките неща. Чистя, когато мога, мъжът ми като почива през седмицата - също го карам да чисти. Друг е въпросът, че често се получава - амии, не можах да сваря, имах и друга работа, или пък - пуснах прахосмукачка, ама за парцал не ми остана време /това от 9 сутринта, до 5 следобед, как става тая работа.../ Та така, но поне помага много и когато може ме отменя, но за сметка на това - разхвърля за трима :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 19, 2013, 15:17:48 pm
Стефи, на мен също много не ми пука за дрехите, обаче моята щерка само тая седмица е назад с 4 тениски и два броя анцунг - връща се всеки ден омацана. Не мога да й облека парадната рокля и да ходи с нея на градина, сори. В крайна сметка има дрехи за игра и дрехи за официални случаи. Не я карам да седи като истукана, че да не се цапа, ама ми писва... До скоро не можех да насмогна с прането :? Освен това сега са нон стоп по тревите и площадките, а тук не пръскат за кърлежи :x И ако ще да се свари или да се обърне на главата си, ще ходи с клинове и панталони, докато гази по тая трева. Много ме е страх от тия зверове, много. Та това са ми изискванията, за другото ми е все тая, ако иска и по без дрехи да излиза :lol: Вчера заяви на баща си, че искала пунделата за глава, щото само с диадема не била хубена. Викам глей си работата, пундели няма :D Решила е, че диадемата с цветя, която е за народната й носия е за всеки ден и току ме гони да й я дам. Та сега мисля да й купя някоя с цвете от България, да си носи пундели :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: kisela_2000 в Юли 19, 2013, 15:35:24 pm
 osi_13 Олеле!И това ли ме чака?Ще види тя едни пундели!
Аз от сега като я облека и гледам все тича на вратата не фурната да се гледа...и даже прикляка,за да се види хубаво  :balk_159:
О суета!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Юли 19, 2013, 15:42:05 pm
 :lol: кисела, това с вратата на фурната ме развесели много :lol:
браво на детето, колко е изобретателно :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 19, 2013, 18:15:03 pm
При нас все още и под въздействието на лоша комуникация има тръшкане. Снощи примерно рева да спра ТВ(предимно реве, че е спрян от 2-3 седмици, вечер преди заспиване, дори и се буди и реве, че не работи) е аз докато разбера той вече хлипа.

малко встрани от темата, но бих те посъветвала да не оставяш работещ постоянно телевизор около малкото дете. постоянният шум ги изнервя допълнително, а гледането на ТВ не се препоръчва за малки деца.

казвам това, защото оставам с впечатление, че при вас ТВ е пуснат постоянно (както и при доста други хора). ако не съм разбрала правилно - моля за извинение.
Правилно си разбрала Джам, благодаря за съвета, ще го имам предвид. То ние поне 6ч. навън изкарваме, така, че пак не му се събира много, но като е решил да се тръшка, все ще намери за какво.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: kisela_2000 в Юли 20, 2013, 15:28:27 pm
малко встрани от темата, но бих те посъветвала да не оставяш работещ постоянно телевизор около малкото дете. постоянният шум ги изнервя допълнително, а гледането на ТВ не се препоръчва за малки деца.

казвам това, защото оставам с впечатление, че при вас ТВ е пуснат постоянно (както и при доста други хора). ако не съм разбрала правилно - моля за извинение.

A в къщи винаги има музика(освен през нощта де)).Не знам дали я изнервя,ама и тя припява и ходи по стаите.
Факт е,че се заслушва :oops:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Юли 21, 2013, 09:25:19 am
музиката е друго нещо, телевизора съвсем друго :)
абсолютно ненужна вещ е мен ако питате и поради тази причина до Коледа нямахме телевизор в къщи, сега въпреки че вече имаме по някога дори по 3 седмици не го пускаме :lol:
щом мен ме изнервя едно постоянно дрънчене от ТВ какво остава за децата, нямат никаква нужда от тази вещ.
Музика слушаме и на децата им харесва, дори сами си избират и пускат вече от компютъра :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 21, 2013, 15:30:04 pm
Стефи за необходимостта от телевизор съм точно на твоето мнение, но имам мъж според който стая без телевизор не може  :x
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: lidia в Юли 21, 2013, 17:22:23 pm
Момичета, знаете ли аз как се научих да си спестявам някои неща - безумното гладене например, по часове на ден. Ами инвестирам в хубави препарати за пране, после директно прибирам, изглаждам дрешката непосредствено преди обличане. Не понасям часовете безсмислено гладене.
Научих се да пазарувам онлайн. Научихме се да ядем пресни плодове и зеленчуци, прости храни, за да не губя време за готвене. Понякога взимам храна от местно ресторантче с гарантиран вкус и качества и вярвайте ми - пести ми и време, и пари.
Научих се да давам детето на баби и дядовци, какво като му дадат някой път сладолед или шоколад, не е болка за умиране. Болка за умиране са изхабените нерви. Навиците и са изградени, а тя има нужда понякога от глезене.
Къпем се заедно, а не първо нея, пък за мен ако остане време.
И се научих, че когато има човек малко дете, ще му е разхвърляна къщата с играчки и не ме е срам ако някой дойде у дома /важното е да не е мръсно, а че има разпилени играчки - бял кахър/, макар, че тя вече не разхвърля....всичко минава и ми е мъчно понякога за хаоса. Ей на, вчера гледах бебешките й клипчета :)
И още много неща, които мога да споделя.

И аз така  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Юли 22, 2013, 11:06:52 am
Сиксче, ША ти пратя моя мъж  :wink: :lol:
Ша видиш ти тогава кво ша смогне да ти свърши  :lol:  :lol:  :lol:

Пестете си нервичките, момичета!
Не обръщайте внимание на дребните нещица! Като например, че не било доизчистено или пък поразхвърляно!
Има един лаф "Целия съм в л---а и хич не ми дреме!" Много успешно го ползвам често напоследък!

Аз като една "безхаберна" майка - неведнъж съм го оставяла и неизмит и с неизмити зъби и облечен и обут, както той иска! Ами, че кво от туй - нали е здрав! А това ми е най-важно! А, че ще каже някой - ама що е с такава блуза?!?!?!?! Ами, че негов си е проблема! На мен си ми харесва и със "скъсания чул"  :lol:
А иначе - като не искам да облича дадена дреха - просто я скривам и я няма в полезрението му - така е много по-лесно! По едно време например / в началото на лятото/, не искаше сандали! С едни скъсани маратонки ходихме дълго време. Докато стана жега и просто ги прибрах. Ами порева една минутка и като се убеди наистина, че ги няма - обу си сандалите и толкоз! сега пък - ходи си със "късаните ботки, щото с тях иска" Ами, че ........ чакам да се докъсат нацяло и просто ще ги хвърля! Ама не ми пука изобщо от хорското мнение! Станала съм едно предеееееее  :lol:
Много по-лесно се живее тъй!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Nina в Юли 22, 2013, 14:09:40 pm
Аз на хигиената съм душманин. Твърде често изпирам дрехи, които видимо не са мръсни, но са носени цял ден :)
Други хитрини, които се научих да прилагам - никакви излишни вещи у дома, това важи предимно за възрастните - джунджурии, шишенца, пликчета, брошури и прочее дреболии набутани по шкафове, маси, бюра. Не се внасят у дома брошури, хартишляци. Шкафчетата са подредени и не се "затурва" така, че да си създавам напрежение и да се налага да прочиствам постоянно.
Освен това много заобичах кутиите. На детето играчките са по кутии, шарени, детски, красиви, подредени по шкафовете и етажерките. Хем няма играчки разхвърляни, хем лесно се събират, хем не прашасват, хем е подредено, красиво и уютно. И много лесно се събират разхвърляните играчки - отваряш капаците, мяташ и затваряш :) И печели време, после като й сваля кутиите пада едно ровене, един интерес, доста време се занимава да си разглежда неща, които не са и пред очите постоянно.
Идеята на СтефиЗ за жена също е чудесна. Аз ползвах фирма за пролетно почистване и до зимата само леко си зачиствам, почистено ми е основно. И за да мога да си позволя основно преди зимата си правя следния експеримент - когато харесам да купя нещо, добре обмислям и понеже съм цар да купувам дрехи, дето не се носят, напоследък се въздържам и сумата, която бих дала за дреха и би изчезнала от бюджета я заделям. Мисля, че до зимата ще спестя за две почиствания, не за едно  :oops: Мисля така да направя и с детето и играчките, да отделяме парите от всяка не купена джунджурия и да идем някъде, да добавим парички към планираните за екскурзия, за да я обогатим.
И други неща ако се сетя, ще споделя, все за някого може да е полезно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Юли 22, 2013, 15:01:36 pm
Ей, аз май се изказах доста крайно  :wink:
Сега, да не си помислите, че детето ми ходи мръсно, не измито, неизпрано  :lol: Нееееееееее!
Аз говоря за моментите, когато детето се е запънало и не иска да се мие или си иска определен вид дреха! А това не е постоянно явление! По мое виждане е период, който варира...... Колко ще е той - зависи от детето, а и от родителя!
Моето Злато например - не ми се смейте, ама имам само една изцапана блузка! Яде без лигавник. Това не значи обаче, че носи дрехите си повече от един цял ден! Не знам на кого прилича, но много мрази да е изцапан или пък да се намокри /повечко от капчица/ - веднага си иска да се преобличаме.

Малко за разведряване:
Една снимчица на краката на Злато след прибиране от село  :lol: Само да добавя, че единия беше поизбърсан с мокра кърпа от леля му.
(http://media.snimka.bg/s1/2401/031045427.jpg?r=0)

Ако знаете каква нещастна физиономийка направи като се събу и ги видя  :lol: И се чу "мамоооооооо, имам каллллллллл"!!!!!!!! При което като го видях - прихнах да се смея, а той ме погледна учудено /защото почти беше ревнал, че е цапан/  и какво ли си мислеше не знам, ама се ухили и той! Оттам - как да не влезе в банята - сам се съблече!

А за разхвърляното в къщи - ако знаете толкова години как съм искала да имам играчки по земята и навсякъде из къщи, които да подритвам, та сега съм доволна и щастлива  :lol:  :lol:  :lol: До момента, в който ме хване музата да поизхвърля малко  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Юли 22, 2013, 15:32:25 pm
А за разхвърляното в къщи - ако знаете толкова години как съм искала да имам играчки по земята и навсякъде из къщи, които да подритвам, та сега съм доволна и щастлива  :lol:  :lol:  :lol: До момента, в който ме хване музата да поизхвърля малко  :lol:
:good_post:
Преди като ми беше като аптека къщата и си говорех с папагалите, колко съм мечтала да имам някой след когото да чистя... :wink: Не, че сега не го правя, разбира се, но просто не си давам толкова зор..Всичко може да почака! :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 22, 2013, 15:51:28 pm
Прави сте, момичета, но за съвсем други неща говорим, поне аз. Не става дума за разхвърляни играчки, мръсни дрехи и неизмити зъби изобщо. Когато видиш детето ти да се търкаля и да пищи буквално като обезумяло, да се мята като риба на сухо и ти да не можеш да направиш нищо, последния ти дерт са гладенето, чистенето и прането. Гледаш просто да не превъртиш /знам, че ви звучи пресилено, но наистина ви пожелавам да не го разбирате от челен опит/.Но както и да е, справяме се някак и това е. Благодаря ви за съветите, опита ви е ценен, не веднъж съм взаимствала идеи за справяне в някои ситуации. Което е просто проява на съответната възраст - горе-долу се овладява, но което е характер и темперамент - здрави нерви да имаш, това е истината!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mishanta в Юли 22, 2013, 16:31:59 pm
Много от нещата които сте написали правя, но има моменти в които не мога да се търпя, децата нямат вина, всичко е в мен, пресявам ситуацията и дишам, броя до 5 ... 10 ми е далече.
Сикс, измъкни от малкия пръст на крака още малко търпение, вярвам, че децата ни имат
своите периоди, така както и ние, заедно ще се справите.

Та....зимата Калина мина през "Тази блуза не я искам" , а понеже и на градина
не искаше да ходи та рева и драмата двойни.
Ден, два къде с окротце къде не съвсем обличаше се...и на третия /на дивана им приготвям и на двамата от-до за деня/
сложих там произволна дреха, а в гардеробчето най-отпред това дето съм решила да облече и се получи, а като започна да ходи с желание всичко се нареди.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Юли 22, 2013, 17:00:00 pm
Здравейте отново и от мен! Сиксенс, съжалявам да чуя, че нещата не са се подобрили.

Обърни внимание на себе си, не знам какви са възможностите за това, но имаш нужда от пресни сили да погледнеш нещата от друг ъгъл.
Остави детето на свекървата и мъжа ти някой уикенд и отиди някъде сама. Съвсем сама. Не е нужно да е на ваканционно място. Където и да е.

Очевидно малката е силно изявен индивидуалист, по-добре да я оставяш да прави каквото си е наумила понякога. Гледай да я оставяш с усещането, че тя е шефа. Така тя ще е си мисли, че всичко зависи от нея и ще стане по-разбрана. Като отказва да си мие зъбите, дай й една ябълка.
приемай я такава, каквото е, и я обичай точно за това. Инатлива, ревлива, креслива, истерична. :)

С порастването ще се промени, повярвай.
Прегръщай я и я целувай постоянно, казвай й колко е хубава и колко е добра, колко много я обичаш.
Ти сигурно си ги знаеш тези неща, но да ти ги припомня ;)
Поздрави от мен и много целувки на малката.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: barbaron0708 в Юли 22, 2013, 17:04:38 pm

приемай я такава, каквото е, и я обичай точно за това. Инатлива, ревлива, креслива, истерична. :)




Ей това исках да кажа, ама като нЕмам дар слово  :wink:
Това е истината!

Ние искаме да ги променяме, а те.........  са си те!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 22, 2013, 17:08:18 pm
Ема, толкова си мъдра.  :bighug: :bighug:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Юли 22, 2013, 17:19:23 pm
...
Очевидно малката е силно изявен индивидуалист, по-добре да я оставяш да прави каквото си е наумила понякога. Гледай да я оставяш с усещането, че тя е шефа. Така тя ще е си мисли, че всичко зависи от нея и ще стане по-разбрана. Като отказва да си мие зъбите, дай й една ябълка.
приемай я такава, каквото е, и я обичай точно за това. Инатлива, ревлива, креслива, истерична. :)

С порастването ще се промени, повярвай.
Прегръщай я и я целувай постоянно, казвай й колко е хубава и колко е добра, колко много я обичаш.
Ти сигурно си ги знаеш тези неща, но да ти ги припомня ;)
Поздрави от мен и много целувки на малката.

ето, това е точно в целта, много добре написано, и аз това прилагам при елена, минава за сега номера и е факт, че с времето нещата се подобряват, но за такива деца наистина е важно да знаят че те командват парада, нека решава, или поне така да си мисли :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jasmin_veni в Юли 22, 2013, 22:13:20 pm
Ема, много мъдро :)

Аз обаче не мога да го приема това с "детето води парада".
Точно защото бях в ситуацията на Сикса и мисля, че споделях тук нон-стоп. Два пъти не ми издържаха нервите и черпих дупето шамари. После поговорихме по бебешки с Ники и стигнахме до варианта с компромисите и дългото обяснение (след година). И да не пропусна, филмчета като "маша и Мечока" помогнаха много.
Другото, което ми направи впечатление беше, че от както чета приказки с поука, цар Лъв и т.н, някак сам започва да вади изводи за някои неща и е по-леко.

С изключение на храненето, но гладен няма да умре.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 22, 2013, 22:26:06 pm
Ема, много си права! Аз точно това правя, гледам така да извъртам нещата, че уж тя да е поискала дадено нещо, оставям я да прави, каквото си иска и то твърде често, за мое съжаление, но ми е ясно, че с нейния темперамент нямам особен избор. Проблемът не е в толкова в нея, а предимно в мен, че трудно вече издържам на тоя напън :oops: Тя си е тя, не мога да я променя, сестра ми беше такава, баща ми е бил такъв, генът си е ген и явно е доста силен, щото при нея е дооооста силно изразено. И въпреки, че ми пили нервите, наистина това я прави уникална и точно такава напориста и бойна си я харесвам и обичам. А че постоянно я целувам, гушкам и й повтарям колко я обичам, няма нужда и да споменавам. Понякога даже попрекалявам с целувките, щото ми бяга, явно й идват въз :lol:
На този етап нямам опция да отида някъде сама. Дано скоро ми се отвори възможност. Наистина имам нужда да се погрижа малко за себе си, ама да видим кога ще е.

П.С. Хаха, Вени, аз се въздържах да си призная, ама ти си си казала -  не го приемам и аз това с "детето е шефа". Има една много тънка граница, отвъд която ако го оставиш да командва, става свободия и вместо да си спестиш нерви, си отглеждаш едно лигаво същество, пък аз такива хич не ги харесвам :oops:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: цигу в Юли 22, 2013, 23:13:01 pm
Изненадана съм, че толкова много от вас намират за правилен подхода да се даде на толкова малко дете възможност да избира и решава за важни неща. От каквото съм чела, опитала и преживяла, точно обратното е редно и работи: за основни елементи в рутината като какво и кога ще се яде, кога и къде ще се ходи и играе, кога ще се спи, децата се нуждаят от ясни и категорични команди. Избор, до голяма степен привиден, може да им се дава в ограничени случаи и ситуации. Децата в толкова ранна възраст непрекъснато провокират и проверяват границите, но тези граници ги поставя родителят - поне това е моята категорична позиция. Да им се дава свобода и избор има обратен ефект и детето по-скоро се разстройва и обърква от липсата на ясни ориентири докъде се простира "властта" му.

Бих приела критики, че ми е малко детето и тепърва ми предстои да разбера що е то конфликт, но в каквито стълкновения досега сме имали, този подход неизменно е работил. Пресен пример е тотален хаос с иначе неизменно редовния следобедния сън, защото свекърва ми, новодошла у дома, не успява да се наложи категорично, че е време да се спи, а не да се играе. 

Пак да кажа, изобщо не са мои тези идеи, това съм научила и проверила като ефективен подход от книгите за възпитание. sixsense, споменавам го като друг начин да подходиш към общуването с твоето момиченце, не от раз, а полека и дългосрочно.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Юли 23, 2013, 00:08:38 am
Цигу, и за това съм съгласна. Да не си помислите, че у нас цари някакъв хаос и моите деца си правят, каквото искат.
Родителят трябва да поставя някакви разумни граници. Но трябва и да позволява някои неща - да оставя избор. Детето да почувства някаква свобода, да изрази мнение.
Има и много темпераментни дечица, те изискват друг подход.
Моите деца винаги са имали строг режим - като бебета всичко беше под час, никога не съм имала проблеми със спане или друго. Имали са истерии, но в разумни граници.

Но не всички деца са такива. Това, което работеше при мен, при сикссенс няма да работи.
Ще ви разкажа какво се случи, когато бяхме в неонаталното отделение. Моите бяха по едно кило и половина. Бяха ги изписали от кувьозите и ги преместиха в друга болница с по-лек режим. Аз ходех всеки ден да нося кърма в контейнери. Моите не ги чувах да плачат никога. Питам сестрата дали е нормално това - викам си, сигурно понеже са много малки и нямат сили да плачат. А тя ме оборва и казва, не - те просто са си такива, това си им е темперамента. И един ден отивам пак да нося кърма и чувам още по коридора някакво страшно реване откъм стаята. И си мисля, аха почнали са да плачат вече - затичвам се и виждам ново бебе в стаята - явно момиче, с розов памперс, пищи и пищи, не повече от 1.5кг.  сладурана. надува гайдата страшно. :) Питам сестрата - какво става тука? " Ами, това е новото попълнение - 1.5кг , недоносена, взима им здравето на близнаците с рева си. Сестрите не я дондуркаха.  Бяха я оставили да плаче. А те моите едни физиономийки направили-чудят се какъв е този шум,  много забавна картинка бяха  :lol:.
Та мисълта ми беше, че децата се раждат с определен темперамент, който не се променя. Сестрата в неонаталното се оказа напълно права, моите деца си останаха същите по темперамент, предполагам, че и ревлата е такава и до днес. Сигурно къса нервите на мама и тате.

:)

Ако ви интересува, мога да пиша за странностите на Антъни и затова как почти си мислех, че има аутизъм :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Юли 23, 2013, 00:13:42 am
Изненадана съм, че толкова много от вас намират за правилен подхода да се даде на толкова малко дете възможност да избира и решава за важни неща. От каквото съм чела, опитала и преживяла, точно обратното е редно и работи: за основни елементи в рутината като какво и кога ще се яде, кога и къде ще се ходи и играе, кога ще се спи, децата се нуждаят от ясни и категорични команди. Избор, до голяма степен привиден, може да им се дава в ограничени случаи и ситуации. Децата в толкова ранна възраст непрекъснато провокират и проверяват границите, но тези граници ги поставя родителят - поне това е моята категорична позиция. Да им се дава свобода и избор има обратен ефект и детето по-скоро се разстройва и обърква от липсата на ясни ориентири докъде се простира "властта" му.

Бих приела критики, че ми е малко детето и тепърва ми предстои да разбера що е то конфликт, но в каквито стълкновения досега сме имали, този подход неизменно е работил. Пресен пример е тотален хаос с иначе неизменно редовния следобедния сън, защото свекърва ми, новодошла у дома, не успява да се наложи категорично, че е време да се спи, а не да се играе. 

Пак да кажа, изобщо не са мои тези идеи, това съм научила и проверила като ефективен подход от книгите за възпитание. sixsense, споменавам го като друг начин да подходиш към общуването с твоето момиченце, не от раз, а полека и дългосрочно.
С това не мога да се съглася.
Въпреки че все пак, това е и въпрос на възраст.
По много точки мога да опонирам, но важното е детето да расте с възможно най-малко "граници. И то само по най-важни неща.

Цичулчице, мисля че, повече от личен контакт, споделен опит, и изобщо разговор с хора, ще имате повече полза отколкото от "книжки" по възпитание.
Просто в разговор може да се копира подход, който при Вас да проработи. Избирайки от всичко чуто и споделено.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Birdie в Юли 23, 2013, 00:15:46 am
Цигу, и за това съм съгласна. Да не си помислите, че у нас цари някакъв хаос и моите деца си правят, каквото искат.
Родителят трябва да поставя някакви разумни граници. Но трябва и да позволява някои неща - да оставя избор. Детето да почувства някаква свобода, да изрази мнение.
Има и много темпераментни дечица, те изискват друг подход.
Моите деца винаги са имали строг режим - като бебета всичко беше под час, никога не съм имала проблеми със спане или друго. Имали са истерии, но в разумни граници.

Но не всички деца са такива. Това, което работеше при мен, при сикссенс няма да работи.
Ще ви разкажа какво се случи, когато бяхме в неонаталното отделение. Моите бяха по едно кило и половина. Бяха ги изписали от кувьозите и ги преместиха в друга болница с по-лек режим. Аз ходех всеки ден да нося кърма в контейнери. Моите не ги чувах да плачат никога. Питам сестрата дали е нормално това - викам си, сигурно понеже са много малки и нямат сили да плачат. А тя ме оборва и казва, не - те просто са си такива, това си им е темперамента. И един ден отивам пак да нося кърма и чувам още по коридора някакво страшно реване откъм стаята. И си мисля, аха почнали са да плачат вече - затичвам се и виждам ново бебе в стаята - явно момиче, с розов памперс, пищи и пищи, не повече от 1.5кг.  сладурана. надува гайдата страшно. :) Питам сестрата - какво става тука? " Ами, това е новото попълнение - 1.5кг , недоносена, взима им здравето на близнаците с рева си. Сестрите не я дондуркаха.  Бяха я оставили да плаче. А те моите едни физиономийки направили-чудят се какъв е този шум,  много забавна картинка бяха  :lol:.
Та мисълта ми беше, че децата се раждат с определен темперамент, който не се променя. Сестрата в неонаталното се оказа напълно права, моите деца си останаха същите по темперамент, предполагам, че и ревлата е такава и до днес. Сигурно къса нервите на мама и тате.

:)

Ако ви интересува, мога да пиша за странностите на Антъни и затова как почти си мислех, че има аутизъм :)


НЕ Е редно, а и човешко, да се оставят бебета да плачат.
Това не мога да го приема като подход, а и с нищо не помага.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 23, 2013, 00:28:44 am
У нас има диктатура за много неща, баща им е по свободните изпълнения. Ето вече толкова са с промити мозъци за разни неща, че Мила вчера изсипа два пъти солети на земята и веднага се върна с прахосмукачката :D Та Цигу е права за някои неща трябва да има ред и дисциплина. А свобода може да им дадеш, но по малко и за определени неща, не за всичко.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Юли 23, 2013, 00:32:34 am
Ами доктор Бърди, това видях тогава, може после да са я взели на ръце и успокоили, но докато аз бях в стаята, тя плачеше много силно, а беше колкото моите близнаци, по кило и половина. Моите не бяха плакали в неонаталното отделение, а и след това като ги прибрах у дома, беше рядкост да им чуя гласовете.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Юли 23, 2013, 00:41:32 am
Аз си признавам, че сигурно греша, но Ивайло не го оставям да плаче. Реших да му развивам дробовете с плуване като порасне...Като се набръчка това малко лице и тия очи плувнат в сълзи и не мога да го оставя... :oops: Все ми викат, че ще ми се качи на главата, ама...
Пък и за сега не съм го забелязала с рев да се опитва да ме манипулира /той е и малък де/, ако плаче, значи има нещо....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 23, 2013, 01:31:00 am
Бубу, нали знаеш, че все още е толкова малък, че не можеш да го разглезиш.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jasmin_veni в Юли 23, 2013, 09:38:48 am
Дробовете се развиват с плуване и спорт.
Ревът не е спорт.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Врабчо в Юли 23, 2013, 09:56:55 am
Аз си признавам, че сигурно греша, но Ивайло не го оставям да плаче. Реших да му развивам дробовете с плуване като порасне...Като се набръчка това малко лице и тия очи плувнат в сълзи и не мога да го оставя... :oops: Все ми викат, че ще ми се качи на главата, ама...
Пък и за сега не съм го забелязала с рев да се опитва да ме манипулира /той е и малък де/, ако плаче, значи има нещо....
Нищо не разбирам от възпитание все още, тъй като Жорко е твърде мъничък, но и аз никога до сега не съм го оставяла да плаче. Повече даже ще се изнервя, ако го оставя да пищи. Не мога, сърце не ми дава. Искам да си го гушкам и гушкам  :D Е, случвало се е един-два пъти нощем да се позабавя, защото просто нямам сили да стана, но тогава пък баща му става и го взима.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Юли 23, 2013, 10:19:18 am
Бебе не се оставя да плаче, точка!
Като порасне и почне да се тръшка по пода и да се дере насила, тогава да :)

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Юли 23, 2013, 10:42:54 am
Бубу, нали знаеш, че все още е толкова малък, че не можеш да го разглезиш.
Блу, знам, но според вътрешно-бабините теории /за които всички знаем, че искаме, не искаме присъстват  :lol: /, бебето трябва да се учи на независимост още от родилното, да се оставя да поплаче, за да му се развият дробовете, да си спи в леглото, да не се носи на ръце, да се приспиват сами и т.н.тн.
Нищо не разбирам от възпитание все още, тъй като Жорко е твърде мъничък, но и аз никога до сега не съм го оставяла да плаче. Повече даже ще се изнервя, ако го оставя да пищи. Не мога, сърце не ми дава. Искам да си го гушкам и гушкам  :D Е, случвало се е един-два пъти нощем да се позабавя, защото просто нямам сили да стана, но тогава пък баща му става и го взима.
То и аз нищо не разбирам, ама знам, че като го гушна и се успокои, значи от това е имал нужда. В крайна сметка, на 20г.надали ще ми дава  :)

Аз съм напълно съгласна с изказванията, че всяко дете си има темперамент и индивидуалност. Може за някои неща да се развиват по книжки, но те, макар и малки са си човеци, личности. Ивайло например е относително кротко бебе /като изключим приключенията със зъбите osi_4/, често ми се случва навън майки да ахкат как си стои спокойно в количката и разглежда наоколо, а сестра ми споделя, че никога не и се е случвало нейния син да се заиграе сам с играчки като моя. Което обаче съвсем не значи, че няма да се промени като порасне и съм далеч от тази мисъл.  :) Мисля си понякога, дали факта, че дълго ги чакаме тия деца /визирам повечето от присъстващите във форума/ или това, че ги раждаме след 30-та си година /нашите майки са имали по 2 на тази възраст/ ни прави малко по-параноични, изискващи, вглеждащи се, настоятелни и критични? Като в това не виждам нищо лошо, когато не се прекалява...
Думата "команди", която цигу употреби не ми допада на вкус, като това не значи, че аз съм против правилата и някои граници във възпитанието. Лично за себе си смятам, че индивидуалността, каквато и да е тя, трябва да се насърчава, детето трябва да се развива такова, каквото е. Множеството ограничения ще го превърнат в несигурен и затворен човек, прекаленото "лабаво" - обратното, в личност, за която границите и ограниченията са за другите. Не е лесно да си родител, никак. И всички ние грешим, в стремежа си да дадем най-доброто на децата си.  :) Но в крайна сметка, ние само полагаме основите, всичко останало е въпрос на индивидуалност. :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Юли 23, 2013, 11:05:47 am
Тъй тъй, променят се и моята беше ангелче неземно и всички й се радваха и ахкаха и охкаха, сега е дявол с копита и рога :lol: Ама тва ще да е от рогатата зодия :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: jasmin_veni в Юли 23, 2013, 11:36:36 am
Бубулина, да знаеш, че ще те номинирам за следващата година за автор на роман във форума :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: StefiZ в Юли 23, 2013, 11:54:12 am
момичета, ама като споделяме тук за някакви правила или свободи изобщо нямаме предвид, поне аз, строги правила като в казарма или пък абсолютна свободия :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Nina в Юли 23, 2013, 12:07:08 pm
момичета, ама като споделяме тук за някакви правила или свободи изобщо нямаме предвид, поне аз, строги правила като в казарма или пък абсолютна свободия :wink:

Точно така. Аз например от чисто битова гледна точка споделям, защото знам как понякога голямата разхвърлия в къщи допълнително може да изнерви човек. От друга страна споделям, че всичко това минава и човека трябва да търси баланса, за да не си хаби нервите :)

Цигу, специално за спането ще ти кажа моят опит. Кристина е от децата, които не спят през деня. От много малка. Имах период, в който приспиването на обяд се превръщаше в битка. Тя се мята  като риба на сухо, аз се опитвам да я утеша, пазя тишина, затъмнено. Реве тя, та се къса. Изтощи се, заспи за 20 мин., защото е превъзбудена и се събужда още по изморена. Ужас. Реших нещата така - детето ще легне, за да си почине, но няма да я задължавам да спи - четем книжка, гледаме филмче, пеем си песнички тихо, гушкаме се и така 1.30 - 2 часа. Тя отпочинала, аз отпочинала, всичко мирно и спокойно. Без прословутите нерви, дето ги дъвчем тук. Това аз разбирам под детето да командва, в крайна сметка не всички сме по калъп. Часовете сън тя си ги взимаше нощем. Ляга до към 21 и сутринта става в 10,11, че и 12, като спи непробудно.


Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Юли 23, 2013, 14:34:53 pm
Бубулина, да знаеш, че ще те номинирам за следващата година за автор на роман във форума :lol:
Ми поизхвърлям са чат пат  :oops: :D
момичета, ама като споделяме тук за някакви правила или свободи изобщо нямаме предвид, поне аз, строги правила като в казарма или пък абсолютна свободия :wink:
Стефи, сигурна съм в това, аз съм сигурна, че Цигу /а и всички останали/ не прави строева и/или не дисциплинира в карцер :) Говоря по принцип  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: vaci в Юли 23, 2013, 15:02:41 pm
Това, което аз разбирам под "правила" и "свобода" е нещо като комбинация - свобода в граници, поставени от това, кое е правилно, или от общи правила.

Съгласна съм с цигу, че трябва да има някакви общи граници на това, какво е правилно, или позволено. Например, аз не си позволявам да правя неща, които не искам и Емма да прави, за да я поправям след това. В смисъл, опитвам се да избягвам двойните стандарти. Това разбирам аз под "правила".

Под "свобода" разбирам възможността детето ми да избере какво иска да прави, за да не се чувства ограничено, но и да не е в конфликт с "правилата". Например, трябва да спи - ако не иска, правим нещо друго междувременно - подреждаме, или четем, с предварителната уговорка, че ще се спи след това. В повечето случаи това работи безотказно.

Но децата са наистина различни и при едни може да работи едно, при други друго. Сикс, не съм попадала в ситуации подобни на твоята, мога само да си представя какво ти е на моменти, но когато на мен ми е тежко, в редки моменти, си мисля колко са невинни децата, и каквото и да правят, не го правят нарочно или със зла умисъл. Просто това е техният начин да комуникират с нас - ние сме възрастните, и на нас се пада отговорността да ги обичаме и отгледаме, и ме хваща страх, когато си помисля колко е голяма тази отговорност.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 23, 2013, 15:41:24 pm
Разковничето е в баланса между правилата и свободата. Ясни граници трябва да има и тук съм напълно съгласна с Цигу, че тези граници ние ги поставяме, не децата. Мен ме притеснява и тормози това, че балансът по-честичко е в полза на свободата :oops: За основните и важните неща съм непоколебима и там държа много, но за доста неща понякога просто се предавам, защото в един момент всичко се превръща в конфликт, сблъсък на характерите ни. В крайна сметка, това дете освен да го отглеждам, трябва и да го възпитавам, вече не е съвсем бебе, аз виждам и усещам много добре, когато се опитва да ме манипулира и провокира. И не ми се иска да се окаже в един момент, че съм я оставила да прекрачи онази тънка граница.
Габи също беше кротко бебе, нямаше колики /добре че поне с това ме пощади/, лесно извади зъбите, рядко плачеше, единствено нощем дето се будеше да яде по два пъти, което не беше проблем, но пък за сметка на това по цяла нощ примрънкваше, я биберона изплюла, я просто се намества, но си мрънкаше и ме събуждаше всеки път....на около 30 минути :lol: Всичко това, обаче беше докъм 7-8-мия месец. След това започна да си показва рогцата и копитцата /и тя е рогата зодия :lol:/, продължи да ме буди нощем, започна трудно да заспива, денем спеше два пъти по 40 минути и с времето магарийте се увеличаваха, та докато стигна до истериите. Ако щете ми вярвайте, още беше бебе, но по погледа й виждах, че ще е палава, един такъв блясък имаше в него, сякаш ми казва - ще видиш ти какво те чака :lol:
В интерес на истината, вече трета седмица /пу-пу-пу/ не е изпадала в тежка истерия. Има си нейните моменти на тръшкане, но в далеч по-нормални граници и на това вече мога да му кажа - да, като всяко дете на тази възраст - това е нормално. Другото - не беше, мога категорично да усетя разликата. Дано наистина се нормализират вече нещата. Тя расте и се променя с всеки ден и виждам как все повече започваме да се разбираме, повече се заслушва, когато й обяснявам. Но в крайна сметка, на мен вече ми се е натрупало нервното напрежение от досегашните изпълнения и понякога само като я чуя, че почва да мрънка и да се опитва да пищи и да се тръшка и се разтрепервам :oops: Имам чувството, че ми е станало като травма, това непрестанно мрънкане, още от бебе, като свредел в мозъка ми е :lol:
Та така, трудничко е да възпитаваш и отглеждаш деца, пък темпераментни и своенравни - съвсем :wink: Явно си трябва подкрепление понякога :lol:

П.С. Накрая ще вземат да ме номинират и мен за романист :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Юли 23, 2013, 17:33:39 pm
Сенс, ще се наместят нещата.
Ще поотрасне и ще бъде все по-сговорчива.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: цигу в Юли 23, 2013, 19:55:04 pm
Добре се уточнихме, че граници и правила не се налагат с казармен подход. Просто казвам кое, кога, как и защо със спокоен тон, много благо и кротко, но категорично. Обяснявам, пояснявам, повтарям. Като се разкрещи и се разплаче, не се карам, но и не отвличам вниманието му, за да го разсея. Проблемът и несъгласието сам там, точно между нас, и докато не се разберем, не ги смитам под килима.

Снощи имахме две такива ситуации: докато правех салатата за вечеря, искаше да го държа на ръце, а после по време на вечеря отказа да яде панирана риба и зелева салата (обича много и двете), защото искаше още (само!) таратор. Обясних веднъж, после го ставих да крещи или мрънка, без пледоарии, и в двете ситуации се успокои за 2-3 минути. В първата се заигра да слага приборите на масата, във втората си дояде порцията, както беше сервирана.

Нина, за съня примерът ми беше различен - моето дете спи по 2.5-3 часа всеки ден, в едни и същи часове, вече осем месеца. Нощем спи само по 9-10 часа. С новата си баба 3 поредни дни отказваше. Първият почивен ден в мое присъствие заспа като младенец. Това имах предвид: при първа възможност, когато някой се огъне и не налага установените и работещи у дома правила, детето просто не знаеше какво да прави със себе си и направо се е докарал до истерия от умора.

И нещо важно, извън храненето и съня, където аз командвам: игрите са много, всеки ден часове навън в паркове, по площадки, на вода, трева, пръст и пясък, с други деца, със и без играчки. Там му даваме много свобода - никога никой не го спира да се цапа, да се валя и да опитва нови неща, да ходи и изследва свободно. Играем много с детето и вън, и у дома, не го мъкнем по магазини и задачи, освен когато е неизбежно. Мисля, че той вече осъзнава разграниченията на дейностите и разделението на властта, и този баланс е добър.

Но може пък да ми е рано да правя разбор, очаквам предстоящата една година с нетърпение. :) И не съм си в къщи по цял ден - по 9 часа ме няма, на работа съм, и грижите са разпределени между трима възрастни, това определено помага.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 23, 2013, 20:15:31 pm
Цигу , мила като те чета , че ти имаш дете за чудо и приказ  : 8O!
Че моето дете , ако спи по толкова направо ще се чудя какво да правя с толкова свободно време .

Малко извън темата , сори !
Не,че не мога да споделя и аз нашите истерии , ама ги приемам за нормални , какво да се прави  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 23, 2013, 21:36:44 pm
Дидомира, не завиждай, че не се знае знае ли се.
Моят син спеше по два-три часа следобяд, а аз се чудех как детето на приятелката ми не спи (5.5 месеца е по-голямо). Е, и моят вече не иска да спи или много трябва да го натисна. Днес се договорих с него да играе в неговата стая, а аз да си почина малко, но пък сестра му се събуди пет минути по-късно. В градината още спят по час и половина, от които на него му отнема към 30 мин. да заспи (според учителката, но и вкъщи не заспива нито лесно, нито сам). В момента още подскача наоколо и се пазари и преди девет няма да е заспал. Става към 7,30-8 ч.
А цигу не може особено да се възползва от неговото спане, защото е на работа през това време. И така от година и половина.
Не че има връзка с нервите, въпреки че отпадането на обедния сън определено ми се отразява зле на последните.  :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 23, 2013, 21:50:27 pm
blue_sky, ми как няма да завиждам, бе  :D!
Ми мойто слънце от от как стана на 2 месеца повече от половин час не е спала , като разбира се по 3 пъти на ден преди , а сега е само вече два пъти .
Зная ,че Цигу ходи на работа и нямах предвид ,че е лесно , а просто си завидях .
Няма лесно за никой , но все пак е хубаво да ти спи детето , защото лично аз смятам ,че когато в редките случаи е спала по повече е много по -спокойна ... , факт за всички родители.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Dindin в Юли 24, 2013, 01:38:01 am
Та мисълта ми беше, че децата се раждат с определен темперамент, който не се променя. Сестрата в неонаталното се оказа напълно права, моите деца си останаха същите по темперамент, предполагам, че и ревлата е такава и до днес. Сигурно къса нервите на мама и тате.
:)

.. Почуствах все едно говориш за моята госпожица... На три месеца, наддала до заветните три килограма все още бяхме двете сами в болница.. Отделях се от нея единствено, за да си купя храна (за минути буквално) и я чувах от началото на етажа да реве.. От около 20 деца в отделението само тя се чуваше.. Гласовита, своенравна, темпераментна  такава си е и до днес.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: orchidblossom в Юли 24, 2013, 01:43:57 am
Позволявам - да си избира дрехите и обувките, да яде или не  яде нещо на основно хранене, да изследва света доколкото е безопасно, да играе както намери за добре (пускане на предмети от високо, викане, цапане), да спи или да не спи през деня.

Не позволявам - да се сяда на масата без измити ръце, да се ядат разни неща, които развалят основното хранене (тук не влизат плодовете), да се пуска от ръката ми когато пресичаме улицата и да вилнее из зеленчуковата градина на съседите.

Аз съм възпитана по следния начин - при майка ми и баща ми пълна свобода и делегиране на отговорности, при баба ми и дядо ми - казарма. И двата подхода си имат предимства и недостатъци, но истината е някъде там - посредата.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 24, 2013, 16:38:10 pm
blue_sky, ми как няма да завиждам, бе  :D!
Ми мойто слънце от от как стана на 2 месеца повече от половин час не е спала , като разбира се по 3 пъти на ден преди , а сега е само вече два пъти .
Зная ,че Цигу ходи на работа и нямах предвид ,че е лесно , а просто си завидях .
Няма лесно за никой , но все пак е хубаво да ти спи детето , защото лично аз смятам ,че когато в редките случаи е спала по повече е много по -спокойна ... , факт за всички родители.
Моят така си спеше по половин час, но след година и половина увеличи времето. Сега има дни, в които не спи на обяд, но е под въздействие на емоции или роднини, които правят обедни посещения.
Хубаво звучи това да си гушкаме децата. Защо си мислите, че аз Сикс или другите, които се оплакват не го искаме? Аз гушкам винаги когато иска или имам възможност.  Просто в истериите, когато се опитвам да гушкам е по-вероятно да получа някой тупаник, затова и не опитвам. И при нас от известно време е спокойно  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 24, 2013, 19:47:00 pm
blue_sky, ми как няма да завиждам, бе  :D!
Ми мойто слънце от от как стана на 2 месеца повече от половин час не е спала , като разбира се по 3 пъти на ден преди , а сега е само вече два пъти .
Зная ,че Цигу ходи на работа и нямах предвид ,че е лесно , а просто си завидях .
Няма лесно за никой , но все пак е хубаво да ти спи детето , защото лично аз смятам ,че когато в редките случаи е спала по повече е много по -спокойна ... , факт за всички родители.
Моят така си спеше по половин час, но след година и половина увеличи времето. Сега има дни, в които не спи на обяд, но е под въздействие на емоции или роднини, които правят обедни посещения.
Хубаво звучи това да си гушкаме децата. Защо си мислите, че аз Сикс или другите, които се оплакват не го искаме? Аз гушкам винаги когато иска или имам възможност.  Просто в истериите, когато се опитвам да гушкам е по-вероятно да получа някой тупаник, затова и не опитвам. И при нас от известно време е спокойно  :D


Хехе, като гледам вашите деца колко са големи и казвате ,че се тръшкат , то аз какво да кажа ,като сме вече така . Днес така ме удари ,че свят ми се зави и то точно , когато исках да я гушна , а тя така се беше ядосала,че я прибирам .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ollivia в Юли 24, 2013, 21:11:18 pm
Дидомира, когато намалява времето на сън, увеличавам времето между поспиванията. Работи при нас засега ;)

Иначе и аз си имам козленце (по зодия) и малките рогца вече са тръгнали да се показват :) обаче горкото е случило на майка теле, при това с биволско спокойствие, та засега сблъсъка е много неравностоен :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 24, 2013, 21:15:46 pm
Дидомира, когато намалява времето на сън, увеличавам времето между поспиванията. Работи при нас засега ;)

Иначе и аз си имам козленце (по зодия) и малките рогца вече са тръгнали да се показват :) обаче горкото е случило на майка теле, при това с биволско спокойствие, та засега сблъсъка е много неравностоен :lol:

Тц, Оливче , не важи при моето , хем не е рогато . Държа я повече време будна , слагам я по -късно следобяд ,че едва издържа до 20 часа после и резултата е , заспива в движение и след няма и 40 мин. е готова за игра и ходи по кошарата .
Това с майка теле и спокойствие , май не важи пък за мен, явно друг ми е асцедента . :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Юли 25, 2013, 09:33:57 am
Дидомира, а колко часа ставате сутрин? Ако става много късно сутрин, ще бъде трудно да заспи в 1, 2 за следобедния си сън. Моите на тази възраст ставаха сутрин в 7-7.30. После в 1 заспиват - спят до 3-3.30. После в 8 са вече по леглата за вечерния сън.

Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 25, 2013, 10:04:30 am
Дидомира, а колко часа ставате сутрин? Ако става много късно сутрин, ще бъде трудно да заспи в 1, 2 за следобедния си сън. Моите на тази възраст ставаха сутрин в 7-7.30. После в 1 заспиват - спят до 3-3.30. После в 8 са вече по леглата за вечерния сън.

Ема , става в 6 , 6 е нещо сутрин .Предпочитам да заспива по -късно вечер , ама никой не ме пита  :D!
Преди обяд спи от 9 и 30 до 10 и следобяд едва издържа , благодарение на мен и я слагам в 14 часа като спи още 40,50 минути макс . И това е  . А, и по -късно съм пробвала да я слагам, примерно към 21 часа , същата работа . В 6 е наспана .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ema2 в Юли 25, 2013, 11:47:30 am
Тя явно е от този тип деца с малко сън през деня. Скоро ще откаже да спи два пъти  и ще мине само на един път следобяд. Но наистина е по-дбре за теб да става 7.30-8.00, за да поспиш и ти малко :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: mimi26 в Юли 25, 2013, 11:53:18 am
Изчетох ви и досега не се включвах, но според мен няма значение дали "командвате" или не, просто детето трябва да се научи да има респект към родителите си, да знае, че каквото кажат мама и тати, това трябва да стане. Това е за мен тайната на възпитанието. Така няма излишни драми и сръдни. Моите са вече големи и разбират, но сме минали през доста периоди и етапи - и през неспане (до 2те годинки), и през неядене, и през тръшкане, но всичко овладяхме бързо, точно защото имат респект.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 25, 2013, 13:15:19 pm
Тя явно е от този тип деца с малко сън през деня. Скоро ще откаже да спи два пъти  и ще мине само на един път следобяд. Но наистина е по-дбре за теб да става 7.30-8.00, за да поспиш и ти малко :)

Да , Ема и дано като мине на едно спане да е по -дълго поне  . Не става вече въпрос то аз колко спя  . Свиква се , макар и на моменти да ти е криво .Става въпрос ,че тя спи малко , но и не издържа много. В 19 часа вече крачи из къщи ,смучейки палеца.Крива е доста , пък не мога да я сложа още в 19 часа ,че вече у 5 ставане ми идва в повече.В редките случай като е спала , няма по -голямо слънце от моето  :D, но .... дано се променят нещата .Казват ,че като проходели и после се уморявали повече ...еми ходим , ама разлика няма .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 25, 2013, 14:57:08 pm
Тя явно е от този тип деца с малко сън през деня. Скоро ще откаже да спи два пъти  и ще мине само на един път следобяд. Но наистина е по-дбре за теб да става 7.30-8.00, за да поспиш и ти малко :)

Да , Ема и дано като мине на едно спане да е по -дълго поне  . Не става вече въпрос то аз колко спя  . Свиква се , макар и на моменти да ти е криво .Става въпрос ,че тя спи малко , но и не издържа много. В 19 часа вече крачи из къщи ,смучейки палеца.Крива е доста , пък не мога да я сложа още в 19 часа ,че вече у 5 ставане ми идва в повече.В редките случай като е спала , няма по -голямо слънце от моето  :D, но .... дано се променят нещата .Казват ,че като проходели и после се уморявали повече ...еми ходим , ама разлика няма .
Мхмммм, не се надявай много.... Дано да се случи така де, но при нас - цЪ. Когато спеше по два пъти - спеше по 40 минути. Като мина на едно спане - спи 1 час :lol: Ако баща й спи с нея - може да откара 2-3 часа, но това е рядко и не винаги спи по толкова. Ако аз легна с нея, което избягвам да правя, защото като ме усеща че съм до нея е едно ровене из очите ми насън, не е истина, изобщо не мога да спя или да си почивам поне, та тогава - спи мааааалко повече, с леки пробуждания, които овладявам с въпросното ровене из лицевите ми отверстия. Та така, средният й дневен сън е около час и половина, става и й се спи още, крива е, ама цЪ, не ще и не ще. Дано при вас е различно.
Съгласна съм с Мими, респект трябва да имат децата и да знаят, че мама и тати определят правилата. Друг е въпросът дали съответното дете му пука за респекти и правила :lol: На моето - хич не му дреме, аз затова и се ядосвам. Много трудно успявам да наложа каквито и да било режими и правила /не говоря за казарма хич, елементарните неща/. Не я карам насила да спи или яде, ако не е гладна или й се спи, обаче тя дори да й се затварят очите вече и да е крива като..да не казвам.... като се запъне и край, не ще да ляга, писъци, тръшкане, уговорки, молби...пълна програма :wink: Та толкоз по въпроса с респекта, режима и правилата. Като е сговорчиво и спокойно детето - става, като не е - напъвайте се колкото щете, ефект - клонящ към нулата.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: цигу в Юли 25, 2013, 17:29:35 pm
Дидомира, точно на възрастта на твоето дете Марко консолидира дневния сън от две дневни дремки на една. Аз му "помогнах", като спрях да го слагам в леглото преди 12 - 12:30, въпреки че се будеше в 6 - 6:30 сутрин. Детето от раз започна да спи по 2 часа и повече и "приспиването" отпадна. Можеш да опиташ и този подход.

Марко често се буди около час - час и нещо, след като е заспал. Тогава който е на смяна влиза при него, казва му да ляга, защото още му се спи/още е рано/трябва да дремне още малко. Отне му време да се научи кога се е наспал и да се гътне сам отново, но определено му личи. Стане ли с усмивка, бодър и весел, значи се е наспал.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 26, 2013, 16:21:21 pm

Мхмммм, не се надявай много.... Дано да се случи така де, но при нас - цЪ. Когато спеше по два пъти - спеше по 40 минути. Като мина на едно спане - спи 1 час :lol: Ако баща й спи с нея - може да откара 2-3 часа, но това е рядко и не винаги спи по толкова. Ако аз легна с нея, което избягвам да правя, защото като ме усеща че съм до нея е едно ровене из очите ми насън, не е истина, изобщо не мога да спя или да си почивам поне, та тогава - спи мааааалко повече, с леки пробуждания, които овладявам с въпросното ровене из лицевите ми отверстия. Та така, средният й дневен сън е около час и половина, става и й се спи още, крива е, ама цЪ, не ще и не ще. Дано при вас е различно.
Съгласна съм с Мими, респект трябва да имат децата и да знаят, че мама и тати определят правилата. Друг е въпросът дали съответното дете му пука за респекти и правила :lol: На моето - хич не му дреме, аз затова и се ядосвам. Много трудно успявам да наложа каквито и да било режими и правила /не говоря за казарма хич, елементарните неща/. Не я карам насила да спи или яде, ако не е гладна или й се спи, обаче тя дори да й се затварят очите вече и да е крива като..да не казвам.... като се запъне и край, не ще да ляга, писъци, тръшкане, уговорки, молби...пълна програма :wink: Та толкоз по въпроса с респекта, режима и правилата. Като е сговорчиво и спокойно детето - става, като не е - напъвайте се колкото щете, ефект - клонящ към нулата.
И моят така като ги редуцира общия обем намаля, но сега се буди на първия час, приспивам го пак ако е кисел. Търси ме май и затова. Понякога се мести при мен на дивана и спи още 2ч  :) друг път киселее, защото е огладнял и се налага да предложа мляко за да заспи, че не иска да яде друго като е сънен.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 27, 2013, 00:31:55 am
 :lol: Абе, да не отглеждаме няколко момичета едно и също дете, ама в различни времеви линии :lol: :lol: :lol: В началото като събра дневното спане в едно, точно на първия час се будеше, лягах до нея и повечето пъти успявах да я приспя пак. НО, в 80% от случаите не можех да стана от леглото докато не се наспи, защото уж заспала, в момента в който успея да се изнижа от кревата и се запътя към вратата и тя се събуждаше и направо сядаше :lol: Та си откарвах още известно време легнала в неудобна поза, тя в просъница ровейки ми в очите, носа и косата, само и само да се наспи, че да не е крива поне. За сметка на това, обаче, аз бях крива :? Никаква почивка не е това, да не говорим, че никаква работа не можех да свърша докато тя спи, ако не броим първия час, който се чудех как да използвам - да сготвя, да се нахраня човешки, да поседя малко, ей така, да отморя или нещо друго да  направя :? Ужасно изморително и изнервящото е това, а да не споменавам пък по колко време се приспивахме, особено вечер. Около годинката имаше един период, който продължи около 3 месеца, когато не заспиваше преди 2-3 след полунощ 8O Как ли не местих спанета, ставанки, чудеса, какво ли не правех - не и не. Направо щях да се побъркам тогава. Мдаммм, минахме всякакви периоди на спане и всичките кофти. Сега вече не успявам да я приспя повторно ако се събуди след 1 час. Но поне бързо заспива на обяд и вечер, ако разбира се успеем да се споразумеем все пак да легне или поне да влезе в спалнята :lol: И пак казвам, настоявам да спи само когато я виждам, че й се спи, уморена е и става крива. Иначе я оставям да си играе. От време на време нощем мрънка или направо си вика и се тръшка насън, което отдавам на тръгването на ясла. Не дава да я гушна и успокоя, просто рита, пищи и се мята. Направо ми е станала травма от това спане, а моят сън е тотално разбит вече и това адски ме мори. Не мога без качествен сън, а такъв не съм имала откак се е родила. И това ще мине, ама понякога ми иде да вия вече.
Айде олях се пак в писане, извинете ме. В интерес на истината рядко споделям тук какво и как се случва при нас, ама понякога се отприщвам :oops:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Юли 27, 2013, 01:04:06 am
:lol: Абе, да не отглеждаме няколко момичета едно и също дете, ама в различни времеви линии :lol: :lol: :lol: В началото като събра дневното спане в едно, точно на първия час се будеше, лягах до нея и повечето пъти успявах да я приспя пак. НО, в 80% от случаите не можех да стана от леглото докато не се наспи, защото уж заспала, в момента в който успея да се изнижа от кревата и се запътя към вратата и тя се събуждаше и направо сядаше :lol: Та си откарвах още известно време легнала в неудобна поза, тя в просъница ровейки ми в очите, носа и косата, само и само да се наспи, че да не е крива поне. За сметка на това, обаче, аз бях крива :? Никаква почивка не е това, да не говорим, че никаква работа не можех да свърша докато тя спи, ако не броим първия час, който се чудех как да използвам - да сготвя, да се нахраня човешки, да поседя малко, ей така, да отморя или нещо друго да  направя :? Ужасно изморително и изнервящото е това, а да не споменавам пък по колко време се приспивахме, особено вечер. Около годинката имаше един период, който продължи около 3 месеца, когато не заспиваше преди 2-3 след полунощ 8O Как ли не местих спанета, ставанки, чудеса, какво ли не правех - не и не. Направо щях да се побъркам тогава. Мдаммм, минахме всякакви периоди на спане и всичките кофти. Сега вече не успявам да я приспя повторно ако се събуди след 1 час. Но поне бързо заспива на обяд и вечер, ако разбира се успеем да се споразумеем все пак да легне или поне да влезе в спалнята :lol: И пак казвам, настоявам да спи само когато я виждам, че й се спи, уморена е и става крива. Иначе я оставям да си играе. От време на време нощем мрънка или направо си вика и се тръшка насън, което отдавам на тръгването на ясла. Не дава да я гушна и успокоя, просто рита, пищи и се мята. Направо ми е станала травма от това спане, а моят сън е тотално разбит вече и това адски ме мори. Не мога без качествен сън, а такъв не съм имала откак се е родила. И това ще мине, ама понякога ми иде да вия вече.
Айде олях се пак в писане, извинете ме. В интерес на истината рядко споделям тук какво и как се случва при нас, ама понякога се отприщвам :oops:
ХА! И си 100% убедена, че не отглеждаш междувременно Ивайло??? 8O
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Юли 27, 2013, 01:09:34 am
Хахахх, Бубе, в нищо вече не съм убедена :lol: Понякога като ми заобяснява някой, че то тия неща изобщо не бива да ги коментирам дори, как не ме е срам да се оплаквам и всъщност всичко си е наред и изобщо не трябва да се чувствам уморена и изнервена, се чудя - аз ли халюцинирам или този някой....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 27, 2013, 09:38:59 am
Ния няма проблем с заспиването , пу,пу .. никога не е имала .Е ,върти се по кошарата ,ходи , катери се вече , но идва момент в който каталясва и заспива и винаги сама . Тя вижда ли ме , край ... няма да заспи така никога , поне до сега е била така . Проблема е колко спи като време обаче .
Та относно спането , да се оплача и аз . От известно време мъжът ми спи при нея и се наспивам. Аз пък имам вече травма от смукането й на палеца . Вечер ставам по сто пъти да го вадя , отделно и ,че ме буди от него постоянно . Чуя ли тоя звук - МЛЯС , МЛЯС и цялата се разтрепервам от нерви вече . Веднъж се наех уж да я отказвам , ми няма такова рев , та после седмица бях като неадекватна .
Как ще я оттучвам от този отвратителен навик ,идея си нямам !!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 27, 2013, 14:36:39 pm
Хахахх, Бубе, в нищо вече не съм убедена :lol: Понякога като ми заобяснява някой, че то тия неща изобщо не бива да ги коментирам дори, как не ме е срам да се оплаквам и всъщност всичко си е наред и изобщо не трябва да се чувствам уморена и изнервена, се чудя - аз ли халюцинирам или този някой....
Явно не си достатъчно зла  :wink: на мен никой не смее да ми ги обяснява тия неща в лице, чеее  :x
На мен ми се рови в пазвата и не е защото е кърмен, това го научи след като приключи кърменето, но и аз съм си виновна, щото давах, че заспиваше за 5мин. като си вкара ръката, но то това прогресира сега ме щипе и драска може и час и пак да не заспи. Накрая казвам "Не" обръщам се на другата страна и или заспива мрънкайки или мрънка да го гушна и заспива.

Дидомира, имах такъв "проблем" с пръсти още от родилното, преборих се с упорито предлагане на биберон( защото хич не беше вкусен на фона на пръста и дори цялата ръка), който пък той спря да дъвче като излязоха кучешките зъби или по-точно тогава го изяде, не хареса формата на новия и това беше.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 27, 2013, 14:50:54 pm
Дидомира, що се тормозиш с палеца? Моят син и досега го смуче понякога. Е, няма да се обеся, въпреки че съм обмисляла да купя от горчивия лак, с който се маже нокъта. Мъжът ми обаче е против.
И който се тормозеше, че му е подредено, да му пратя една помощничка, ако желае? Може и пода да изчисти.  :lol: Мога да приложа и препоръки със снимков материал.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Бубулина в Юли 27, 2013, 14:58:24 pm
Хахахх, Бубе, в нищо вече не съм убедена :lol: Понякога като ми заобяснява някой, че то тия неща изобщо не бива да ги коментирам дори, как не ме е срам да се оплаквам и всъщност всичко си е наред и изобщо не трябва да се чувствам уморена и изнервена, се чудя - аз ли халюцинирам или този някой....
Нещо от сорта: "Толкоз време го чакА, ся шси траеш" ? Мхм и тия сме ги чували... 8) Но те са си деца като всички останали, а и ние сме майки като всички останали...На всяка от нас, понякога и иде нанагорно... :)

Блу, помощничката глади ли? Ако да- назови цена и я пращай  :D
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 27, 2013, 15:26:01 pm
Дидомира, що се тормозиш с палеца? Моят син и досега го смуче понякога. Е, няма да се обеся, въпреки че съм обмисляла да купя от горчивия лак, с който се маже нокъта. Мъжът ми обаче е против.
И който се тормозеше, че му е подредено, да му пратя една помощничка, ако желае? Може и пода да изчисти.  :lol: Мога да приложа и препоръки със снимков материал.

Защото твоят син ако го смуче "понякога " , моята дъщеря го смуче нон -стоп , затова се тормозя . Единственото време , през което мога да спя е вечер и се будя непрекъснато от звука както писах по -горе и не се срамувам да призная ,че искам и аз да спя поне от 5 часа в денонощието.  Смуче го като й е скучно ,като е уморена , като реве и нищо друго не я успокоява . Ще прибегна до насилствени методи , въпреки че и моят мъж не позволява но смятам ,че е още  малка . И най-вече ме тормози , че до като го смуче се мята като риба на сухо и не спи спокойно. Като го извадя заспива и не мърда . Ето затова .  :(
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: kerita в Юли 27, 2013, 19:31:42 pm
Моят син също си смуче пръстите,ако може и цялата ръка ще налапа.Биберон отказва,плюе го и пак си лапа пръстите.
Наскоро му избиха първите два зъба долу и се притеснявам да не се изкривят зъбките,ако продължава така.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 27, 2013, 22:35:44 pm
Като по-малък и моят син го смучеше във всички споменати от Дидомира ситуации. Сега само за заспиване. Спи от много малък в отделна стая, а и аз спя дълбоко по принцип. Бебето е още при нас и не ми пречи. Намира си само биберона и го налапва през нощта. Рядко ми се налага да ставам. А и с мляскане не може да ме събудиш, въпреки че сънят ми е по-лек от преди да родя. Виж, мъжът ми спи с тапи за уши. Пречела му със звуците, които издавала.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: orchidblossom в Юли 28, 2013, 09:01:00 am
За смученето на палеца е тудна тема, но аз имам една приятелка, което го е смукала до първи клас, въпреки усилията на майка и и резултатът беше страшно криви зъби и липса на нормална захапка. Сега на почти 30 години си сложи брекети, извади два абсолютно здрави зъба, за да има място да се наместят другите, болка и мъка 2 години вече. Е, цялата физиономия и се промени, но с цената на много болка, нерви и пари. Та аз затова бях толкова упорита с биберона в началото. Отказа го на година и половина. Та да окуража майките да се борят с проблема докато е време, защото все по-трудно ще става, по-лесно не.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Дидомира в Юли 28, 2013, 09:45:14 am
blue_sky, вдъхваш ми малко надежда , безспорно!

orchidblossom, чела съм и аз страшни неща и вече супер много се дразня ,като ми каже някой- остави детето да си смуче , щом има нужда.За бибите , смучеше я до петия месец , после плюе и лапа палеца .Аз бутам бибата , рев до като не го докопа пак и засмуче и накрая се отказах .Моят мъж го е смукал така до 6-годишен и резултата е криви зъби и крив палец , имайки предвид ,че го е ползвал само за заспиване . То и Ния беше така в началото и затова не се и притесних особено ,но вече е почти постоянно .

Как завиждам на хора , които спят дълбоко , ако знаете.Цялата бременност имам 2 часа сигурно ,в които съм спала и от тогава си ми остана тоя стрес и сънят ми коренно се промени.Лягам вечер пребита и пак се будя от всеки шум .
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: ollivia в Юли 28, 2013, 11:35:59 am
Дидомира,  не се притеснявай толкова. Не е задължително смученето на палец да доведе до изменения в захапката. Аз съм си смукала палеца до 4 години и нямам и един зъб не на място, дори обратно - предлагаха ми да ми ги снимат за реклама на зъботехника :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Юли 30, 2013, 23:34:00 pm
Синът ми няма криви зъби. Това, че при някой станало така, не значи, че и при вас ще стане.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Юли 31, 2013, 08:23:09 am
Синът ми няма криви зъби. Това, че при някой станало така, не значи, че и при вас ще стане.
Пък и постоянните зъби излизат след 6г.  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Август 01, 2013, 01:15:20 am
м-и, съгласна съм. Имах предвид до момента.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Август 03, 2013, 16:36:27 pm
м-и, съгласна съм. Имах предвид до момента.
Да де, просто ми се струва неоснователно някой да твърди, че малките деца, които си смучат пръстите, след години им излизат криви постоянни зъби  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: blue_sky в Август 03, 2013, 23:11:37 pm
Ще докладвам след години.  :wink:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Раши в Август 16, 2013, 15:36:54 pm
И аз съм във същия филм със спането. Но, да ви успокоя, с месеците става по-добре. Никол започна да спи по цяла нощ, когато мина 2г. Трудно и късно заспива и дори ранното ставане за ясла не промени този и навик. Но, откакто си спи без прекъсване се наспивам и аз.  :)

Колкото до зъбите, като жена на зъболекар, да си кажа. :) Нито кариесите, нито смукането на пръст, докато зъбите са млечни, е безобидно.  .

А пък, ако някой ми каже да не се оплаквам, защото съм чакала дълго, ще го наглася аз :lol: Нали пак сме майки, и децата пак са си деца. Няма разлика. Още повече, че ние сме по-изнервени и повече им треперим като знаем как сме заченали трудно и понякога "на късмет".  Аз лично я разглезих моята щерка. Не се оплаквам. Много ми е хубаво с нея. Но, просто е много дива и е свикнала да и се обръща внимание. Снощи я оставихме да реве с възпитателна цел. Ей, сърцето ми се скъса! Едва се сдържах да не ида да я гушна веднага.

Да са ни живи и здрави дечицата!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Септември 11, 2013, 15:28:50 pm
Бях обещала, че ще разкажа как премина консултацията с детски психолог, която бяхме планирали за малката. Извинявам се, че все не намирам време да седна и да систематизирам в няколко изречения най-важното :oops: Предвид и другата тема за тръшкането, смятам, че моментът просто назря.
Прегледът протече по следния начин - първо се консултирахме с детски психиатър/при нас беше жена/, който задаваше въпроси, аз отговарях, разказах какво, кога и как се случва. Тя се опита да комуникира с детето, задаваше прости въпроси и команди, предполагам, за да провери психо-моторното развитие, степента на комуникация и разбиране. Като цяло се опитваше да установи има ли физиологична причина за изблиците и тръшкането, както и външни такива - като например нашето собствено държание като родители. Никога не съм изключвала варианта, че ние грешим някъде, не се смятам за перфектна и безгрешна, затова и потърсих професионална помощ, ако допускам грешка, да ми се посочи и да ме посъветват какво да правя. Според психиатъра детето се развива чудесно, не се наблюдават някакви смущения, нашето поведение с баща й също определи като нормално. Единствена забележка или по-скоро съвет към нас беше да се стремим именно да си контролираме нервите и да успяваме да издържим на напрежението :lol: Нещо, което и аз самата знам, че трябва да стане, ама не знам как :wink: В крайна сметка психиатъра заключи, че се касае за по-буен темперамент, трябва просто според всяка отделна ситуация да мислим различни подходи на момента, но разбира се - да оставаме абсолютно равнодушни и спокойни към разиграващите се сцени.
След разговора с психиатъра, последва оценка от психолога, също беше жена :) Изслуша ме каквото имах да казвам, като през цялото време се подсмихваше и кимаше. Накрая като свърших ми каза - много добре те разбирам, моето момиче, не е нужно да обясняваш повече, разбрах какъв е проблема. Малката ми дъщеря беше същата, само дето вместо да се тръшка от яд и инат, директно си гълташе езика и подбелваше очите 8O Няма вика да ти казвам как съм оцеляла. Водили са я по всякакви лекари /тогава са живеели в София/, нищо физиологично - просто инат. Та в крайна сметка жената си ми каза директно - това е характер, не мога да го променя. Каквито и методи да прилагам - все тая, просто трябва да премине. Разбира се, това не означава да не правя нищо, напротив, но просто да не чакам кой знае какви резултати, поне не и трайно. Като поотрасне - ще поулегне, но за сметка на това в пубертета ще е още по-зле :lol: В последствие, ако добре съм си свършила работата и съм я научила все пак да канализира както трябва тоя инат, ще е само в нейна полза.
Разясних какви са ми възглдите за възпитание, какви методи прилагам, защо за определени неща настоявам и т.н. и жената ме увери, че се движа в правилната посока и че нищо повече от това на този етап не мога да направя. Просто трябва да намеря начин да си сдържам нервите и да не реагирам твърде бурно, нещо, което доста трудна ми се удава напоследък. Явно ще трябва да взема някакви мерки за себе си, при това по-сериозни.
Наблюдава Габриела много добре през цялото време, задаваше й въпроси, поставяше й задачки, за да види как реагира. Категорична е, че детето се развива абсолютно нормално, дори каза, че е доста умна и интуитивна, но просто си е ината и своенравна. Даде ми един доста полезен съвет. Каза, че когато я карам да направи нещо не бива да бъда твърде толерантна и да повтарям по 100 пъти и да я моля 1 час примерно. Не, трябва да си определя някакъв брой пъти,които да казвам даденото нещо и след този брой просто да има последица. Дали ще я хвана за ръка и насила ще накарам да го свърши /образно казано, не става дума за насилие/, дали ще накажа, дали ще се карам и ще взема да речем предмета, обект на проблема, няма значение. Целта е детето да знае, че има граница, отвъд която винаги има последица и тази граница винаги е една и съща, без изключения. Според проведено изследване, повечето деца след първото казване/подканяне си знаят и изпълняват/съгласяват/правят каквото си им казал. Просто едно казване им стига, второто казване вече е с тон и те знаят, че си имат 1 опит, след него мама/тати/баба.... се ядосва/разстройва и сменя тона и подхода. За други деца, обаче границата е друга. Обикновено децата с по-силно изразен темперамент реагират след 3-ия път. В момента препредавам най-общо, това, което психоложката ми обясни, правя го със свои думи. Та при нас границата е добре да бъде 3 пъти. Но задължително трябва винаги да бъде 3 пъти - не повече! Може да е по-малко, разбира се, ако детето вземе че се усети и по-рано, но максимума трябва да е константа. Така детето изгражда навик, да го наречем, и си знае, че до 3 пъти е допустимо да се ослуша, след това винаги ще има последствие и така или иначе ще трябва да направи нещото, за което е помолено. Често срещана заблуда е, че децата, които имат безгранична свобода стават уверени и самостоятелни. Няма такова нещо, според психоложката. Тъкмо напротив - липсата на ясни граници прави детето несигурно, защото то не знае къде е предела, докъде може да стигне и това го обърква. Те може и да тестват нашите граници, но инстинктивно искат такива да има, ако и да изглежда друго.
В крайна сметка, заключението и на двамата лекари беше категорично - детето си е ок, с нормално развитие, по-буен нрав, инат в повечко и така. За мен лично тази консултаци беше от голяма полза, защото успях да сверя собствения си часовник. Уверих се, че все пак не съм откачена и не преувеличавам факта, че детето ми се тръшка в повече от нормалното. Затвърдих убедеността си във вижданията, които имам по повод възпитанието и методите за това. Успокоих се, че не допускам фатални грешки, защото напоследък започнах да се притеснявам, че хем много искам да държа контрола, хем пък, ако взема та отпусна малко хватката, ще отида в другата крайност и ще отърва положението с възпитанието. Знаете, терзания, които има всеки нормален и отговорен родител. За мен беше важно да знам, че не залитам в крайности. Оттук насетне вече, следва да намеря начин да си контролирам нервите - дали с посещение при психолог за възрастни, дали с терапия от невролог /подозирам 2-рото :lol:/, но някак трябва да намерим начин да преминем през това и да се озовем от другата страна без много щети.
Извинявам се за дългия и може би объркан постинг, надявам се да съм била полезна на някого. Ако имате някакви въпроси, питайте, може да съм пропуснала нещо.
Успех на всички и не се съдете много строго - нито себе си, а още по-малко другите! Всеки си знае през какво преминава и как му се отразява това. Нека бъдем по-умерени в коментарите и особено в квалификациите, темата е трудна, деликатна и болезнена. Пожелавам ви кротки и сговорчиви деца!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Септември 16, 2013, 09:29:56 am
Като чета за "3-те пъти" подканяне, та се сетих, че около 2 -3 годишна възраст при нашето също инато и темпераментно момче работеше броенето до 3, когато се инати и не ще да направи нещо. Казвахме "ще броя до три" с категоричен и малко заплашителен тов и започвахме "1-2..." Действаше, докато кажем "3" и въпросното нещо беше свършено. Стана някак случайно първия път. Баща му, иначе много търпелив и спокоен, се ядоса за нещо и много рязко и силно викна: "Ще броя до три, и ако не си го направил..." Като рипна онова дете и от тогава, чуеше ли, че почваме да броим до три, знаеше, че положението е сериозно и тряба да спре да се инати.
Просто споделям, как стана при нас. Може да пробвате с това броене до 3, като някакъв сигнал,че търпенитео на мама или тате вече се изчерпва. Успех на всички с инатливите деца!
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Септември 16, 2013, 14:55:25 pm
За съжаление, при нас и тези методи почти не действат. Казвам почти, защото от време на време се получава, но не заради самия метод, а просто защото тя е решила, че ще се получи. Обикновено ме гледа ехидно, с една тънка палава усмивчица и си продължава да си прави, каквото си е наумила. Методът с 3-те пъти го прилагам, но предимно във вида - като не се наканиш да направиш даденото нещо след 3-ия път, не се пеня да наказвам, да заплашвам и т.н., ами директно принуждавам да се свърши. Защото иначе не става. Много нерви и енергия ми коства тази непрестанна ежедневна борба за всяко нещо :?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: hope-love в Септември 16, 2013, 16:29:40 pm
Ще има резултат, ще видиш! Просто се опитвай да бъдеш по-спокойна и да не се изнервяш за по-дребните неща, а да си настоятелна само за по-важните. И не коментирай пред детето ината му и внимавай да не казваш реплики от сорта на "ето, пак направи еди-какво си", "отново не ме послуша" и пр.
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Септември 16, 2013, 18:20:56 pm
Когато запалиш от сутринта не знам как се отсяват нещата на дребни и едри  :lol: Аз най-трудно се справям с великия рев всъщност, всичко друго успявам да оправя някак, но тръгне ли сиренен рев, няма край  :x Предимно е при превъзбуда и преумора. Сега някой ще ми пише да избягвам такива ситуации. И аз си го казвам, но не мога да го накарам да спи на обяд в някой дни (когато не сме в къщи е най-често) и към 17ч. вече е започнал адът буквално. Рев и искам еди какво си, ако случайно угодя, започва да реве, че не иска и иска друго и така.....
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: twin в Септември 17, 2013, 00:30:57 am
Много нерви и енергия ми коства тази непрестанна ежедневна борба за всяко нещо :?

Това е моя реплика от преди няколко месеца. Ама 1:1.  :lol:
Непрестанната ежедневна борба да се убедим да си измием зъбите, да се облечем за яслата или за други елементарни дейности ме е докарвала до ужас, рев, треперене и какво ли още не. Предполагам как се чувстваш, макар че при мен нещата не бяха толкова продължителни.
Сега нещата са различни. Не мога да ти кажа как точно се случи промяната, ама се случи. Разбира се, не стана от днес за утре, с вълшебната пръчица. Случи се постепенно, но не и прекалено бавно.
Промених навиците му, които водеха до тези изблици - един такъв навик беше гледането на детско филмче преди да си е измил зъбите и да се е облякъл за яслата. Обърнах последователността - първо зъби и дрехи, а после наградата. Два дни имаше рев, истерии, и нямаше филмче след това. На третия имаше измити зъби, прилежно облечен и любимата Дора за награда.
Поставих границите, за които ти е говорила психоложката. Тук, в една от темите, се препоръчваше една книга - "Преди децата ти да те побъркат, прочети това" на Найджел Лата. Доста противоречиви мнения се изказаха за нея, но по моему има полезни неща. Та там доста нагледно беше обяснена ефективността от поставянето на граници. Самите те имат нужда от тях, иначе се губят.
Постарах се да променя и себе си. Детето се води по мен, когато аз съм спокойна и търпелива и той е така. Опитвам се да говоря тихо и бавно. Обяснявам с примери, за да ме разбере, държа се с него като с голям човек. Засвидетелствам му цялото си внимание, а когато не мога , му обяснявам причините за това. Сега, в по-голяма част от времето ни, общуваме спокойно. Само в дните около цикъл, се справям по-трудно и тогава всичко отива на...в Пловдив. Ама пусти хормони, с тях не мога да се преборя ;)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: sixsens в Септември 17, 2013, 00:58:25 am
Е, има надежда значи :lol:
Сутрин не гледа телевизия моята, ставаме, оправяме се и излизаме. Не лъжа и не баламосвам. Обяснявам и говоря като на голям човек, винаги се аргументирам, старая се да съм спокойна, но не винаги се получава. Тя е много дива и хаотична и обикновено като се заинати, дори не ме чува като говоря, но определено с времето нещата се подобряват. Ясно ми е, че няма да стане изведнъж. Все още имаме проблем със заспиването и това ме докарва до тиха лудост :? Направихме й голямо легло вече и малко по малко започвам да я уча да си спи в стаята, засега - без успех. Иначе му се кефи, ляга в него, ама само на игра. Като я питам ще спи ли в него - казва да. Като дойде време да ляга и я питам пак - ще спиш ли в леглото? - утре, мамо :lol: Хитра е като стадо лисици :lol:
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Септември 17, 2013, 08:44:33 am
Аз за втори път го приучавам да спи сам. Лошото е, че този път си лягам с него докато заспи и като се събуди ме търси. И двата пъти минах с номера, че вече е голям и трябва да спи сам :) първо започвам да му го повтарям няколко дни и в последния казвам, "ето от днес ще спиш тук". 
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: elle22 в Септември 19, 2013, 04:26:59 am
Аз за втори път го приучавам да спи сам. Лошото е, че този път си лягам с него докато заспи и като се събуди ме търси. И двата пъти минах с номера, че вече е голям и трябва да спи сам :) първо започвам да му го повтарям няколко дни и в последния казвам, "ето от днес ще спиш тук".

Защо лягаш с него? Така ли беше свикнал, докато спеше при вас?

Тереза я отделихме наскоро. Настанихме я в стаята, която ползвахме за офис. Преместихме кошарата, махнахме решетката и сложихме преграда, която да може да преодолява, когато прецени, както и всичките нейни неща - лампа, шкафчета, играчки. Първият сън беше през деня. Отворихме вратите и й казахме, че това е стаята на Тереза. Втурна се набегом и се намуши в леглото. Използвах ситуацията и махнах биберона. Тя дори не си го потърси. След 2-3 дни ме пита за него, но й казах, че вече е голяма и тя се обърна и заспа  :lol:. Чувства се щастлива и самостоятелна в стаята си.

Аз определено не мога да се похваля с контролиране на нервите в последно време  :oops:. И не е свързано с проблеми с Тереза, а с нежеланието на батко й да учи. Никак не искам да омаловажавам усещанията на родителите с малки деца, да знаете. Просто с Тони съм обръгнала някак и тръшкането на сестра му не ме впечатлява толкова. Мислех си, че съм способна да устоя психически, обаче сгреших. Откакто започна учебната година /преди 3 седмици/, едвам издържам... Не му се чете на човека и туй то. Правя всичко възможно, за да го мотивирам - говорим, помагам, награждавам, наказвам. Това, което вършеше работа до миналата година, вече е в миналото. А мателиалът в училище се усложнява, не търпи и миг отпускане, особено при чужденец...

Започнах да крещя, да "извивам ръце". Естествено, че не работи, просто е признак на слабост. Продължавам да опитвам...
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: м-и в Септември 19, 2013, 09:07:36 am


Защо лягаш с него? Така ли беше свикнал, докато спеше при вас?

Тереза я отделихме наскоро. Настанихме я в стаята, която ползвахме за офис. Преместихме кошарата, махнахме решетката и сложихме преграда, която да може да преодолява, когато прецени, както и всичките нейни неща - лампа, шкафчета, играчки. Първият сън беше през деня. Отворихме вратите и й казахме, че това е стаята на Тереза. Втурна се набегом и се намуши в леглото. Използвах ситуацията и махнах биберона. Тя дори не си го потърси. След 2-3 дни ме пита за него, но й казах, че вече е голяма и тя се обърна и заспа  :lol:. Чувства се щастлива и самостоятелна в стаята си.



Да така е свикнал, много силно сгушен в мен или баща си, носене на ръце и пак му е малко и казва "гуш"  :D  то е денонощно и искам и 5 мин. пространство. Каква е тази преграда? Няма нещо, което да го задържи в леглото освен да настоявам, при което той реве, пробвам с носене и после го прегръщам отдалеч докато заспи, но баща му снощи пак го е приспал в леглото ни иии е ясно какво ще е днес  :)
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Ganka в Септември 24, 2013, 18:40:21 pm
Мдаа, и при нас знаят, че на три следва наказание :? Обикновено на две още са приключили с това, което трябва да правят.
Еле, ние го имаме същия проблем. Хем е на занималня, не иска да чете, не иска да пише, много ме е яд, криво ми е, не знам на къде ще избие. Има дни - перфектен, всичко е ок, обаче има дни, в които нищо не върви. Ей го сега пише домашно от 3.30, вече е 6. Полудявам тихо, ама след малко ще се поразправяме по въпроса явно, щото така не става :?
Титла: Re: Как да си контролираме нервите
Публикувано от: Jbrul в Август 22, 2014, 23:24:22 pm
Реших да поизвадя темата от шкафа... Няма да пиша, за да давам съвети на някого, не пиша и за да измрънкам"" и да се "жалвам, не пиша и за да търся помощ реално, понеже не мисля че по въпроса мога да получа такава. То не е такъв вид „въпрос“, че да може да се помага... Пиша просто, за да споделя, защото аз вече тотално не успявам да подредя в главата си някои неща.

Как ме определят околните, като майка – не ми е водещо, важно ми е аз сама за себе си да мога да го направя, трудно ми е да обясня защо, просто е така. Обичам да съм наясно със себе си да кажем. Та от всичко, което съм виждала и виждам около мен – считам, че ми се падна лесно за гледане дете по основните параметри. Това със спането – отдавна не го броя и го „преживях“ така да се каже, не може всичко да е по мед и масло.
Вече поотрасна – изключително комуникативен е, чудесно се вписва в компания с други деца, умее всичко типично за възрастта си, та с някои неща дори е напред, много му харесва да ходи на ДГ, говори като доста по-голямо дете, АКО ПОЖЕЛАЕ – самозанимава се с различни неща. Т.е. умее ги въпросните, при това добре и когато настоявя някой да му прави компания в тези занимания – то не е защото изпитва затруднения сам да се справи с тях, категорично. Уточнявам го това, защото като ме попитат: „Ама не се ли занимава сам вече?“ - аз не знам как точно да отговоря коректно. Ако кажа „Не“ -  не е съвсем вярно, понякога, се занимава сам но е рядко, а отговорът „Не“, предполага и неспособност да се занимава сам, не нежелание просто. Ако кажа „Да, занимава се“ - и това не е съвсем вярно, защото той просто НЕ ЖЕЛАЕ да се занимава с почти нищо сам, не и за приемливо дълго време.  Случва се, ама повече като изключение. Не е и да се разфокусира от дейността набързо (сиреч дефицит на вниманието). Ако кукна с него и три часа ще реди пъзели, предимно сам ги реди, но трябва някак и аз да съм въвлечена в цялата история , за да го прави. Просто да съм ангажирана физиесчеки с него и в невъзможност да върша нещо друго (различно от обръщане на внимание на принца) и заниманието му, ей така да „светя“, ама да светя. Много често в подобна ситуация – от чиста проба скука (само да седя и да зяпам) – понечвам да се включа пряко в заниманието. Обичайната му реакция обаче е: „Нееее, не пипай, аз сам мога, ето виж...“ т.е. не е целта да „играем заедно“ буквално, нито нещо иска да му показвам, помагам – тцъ. Само да вися при него е важното.
Стана ли обаче, зарязва всичко и се помъква подире ми. Буквално като опашка. И моментално захваща друг вид атака за ангажиране на вниманието ми  - дали ще е мотане в краката ми с несекващо питане къде отивам, защо отивам, коментари на дейността която извършвам, настоятелни оферти да ми помогнел и навиране (с което реално ми пречи де), после бърборене колко ми помогнал и „Нали мамо, нали мамо...“, но да е наврян там е важното. Понеже е вече и достатъчно хитър, ако не му е интересно какво правя в даден момент и това да ми „помага“ не му е по вкуса – моментално се измисля някакво искане от тези, на които по принцип знае, че не отказвам – жаден съм, гладен съм, топло ми е, студено ми е, в краен случай – искам еди какво си (което е на недостъпно място) и спира да го иска веднага след като го дам и се върна към моето си занимание и се мисли следващо нещо, с което да не бъда оставяна на мира. И за секунда!
Уточнявам, че не става дума за периоди, или че просто си има и такива дни. Той други дни – няма, не е и имал откакто се е родил. Също така – не го е страх от каквото и да било – тъмното, Торбалан, че ще се изпаря...т.е. това поведение не е от някакъв невротичен вид, на страхуващо се от нещо дете, че затова нали. Или необичано, негушкано, пренебрегвано... Постоянно бива гушен, целуван, казвам му колко го обичам по 10 пъти на ден поне, не само аз – и вербално и невербално е засипван с любов и то доста открито и напоително демонстрирана. От липса на време да си общува с мен, или други близки – също не е страдал никога, всъщност той има повече такова време, сравнено с други деца на неговата възраст по разни субективни причини. Та не е и опит да компенсира присъствие, което като цяло му е недостатъчно. Този му „кърлежов синдром“ (така взех да го наричам за себе си), който описвам, също така не се проявяа спрямо мен само да кажеш, той се държи така с всеки възрастен когото докопа в орбита. Просто аз го отнасям най-много, понеже аз съм с него най-много време. Да ми се струва само, че го има това дето го разправям – няма да е. Няма, защото най-различни по вид и възраст хора, вкл. хора с деца, дето по-добре от мен знаят как „Ма то те така са всичките деца“, та те, след няколко по-дълги, или по-честички срещи, започват със следните коментари: „Лелееее, ама той наистина няма ни спирка, ни умора“, или „Ама блазе ти на спокойствието, ти наистина имаш здрави нерви, не знам как го издържаш, той винаги ли така прави?“. Това дето го „прави“ не е вида досаждане, като писъци, тръшкане, вършене на глупави и опасни неща напук и пр. Неговите подходи за окупация на внимание са по-рафиниранички, от вида да заговори някого, да му попее, да му покаже това-онова дето можел – все едни такива благи и за аплодисменти неща, дето ни да се караш, ни да му обърнеш гръб...и после няма откачанее. Заговаря те за нещо, като изчерпа една тема, започва втора, трета, пета...безконечно може да го прави. Шансът за откачане е внезапна поява на нещо по-интересно от теб, като му се наслади обаче – връща се и те емва наново. Само когато има много деца наооколо – има рахат, защото само те са приоритет за него. Е хубуу, ама не мога да си народя една ДГ, че нали....

Защо започна това му поведение все повече да ме товари напоследък обаче? Защото вече е дете на 3 години и половина, което говори чудесно, има хиляди възможности да прави разни интересни и приятни за него неща, без постоянно да ми вади душата (или ако не моята , на когото докопа), обаче то не щееее. Само – не, трябва поне една жива жертва там да има и тогава. И когато беше във все още бебешорска възраст така да се каже – правеше съвсем същото, но с други средства. Споделяла съм и тогава, но ми казваха, че ще видя, ще поотрасне, ще може много неща сам, ще ги разбира и ще спре. Сега ме лазел постоянно (като беше по-малък), просто защото искал много работи, ама не можел самичък, скучно му е и това са само причините. Съгласна съм, че наистина до определена възраст това е типично за всички деца, ако и при Дани да беше доста по-остро проявено  та лежах на тая кълка, че още малко и налЕ.... Да, ама не. Колкото повече умения, знания и възможности придобива – те не са повод да намали този психо-емоционален терор, ами са средство, за да го практикува още по-умело и ефективно. Какво и защо обаче го подтиква да прави така – нямам вече идея, пък не е като да не съм мислила, оглеждала отвсякъде, вкл. съм допускала и някаква медицинска причина за това поведение, ама то на нищо медицинско не вързва.


За да не остане някакво съмнение, че на мен просто ми е дошло нещо ташкън майчинството, че затова ми се струват разни неща за детето ми, ще ви дам пример как всеки от нас би реагирал на възрастен човек, който се държи по този начин. С: „Егати и досаданика е тоя!“. Не луд, не невъзпитан, не нещо друго – просто досаден. Вярвам всеки е попадал на такъв човек, примерно в голям