Мидж, дано скоро се почустваш добре и готова!

midge, дай си малко почивка и тогава. Все ще стане.
Гане, когато нашата любопитка взе да се изследва отдолу и да пита, баща ѝ просто се изнесе тактически . Та аз показвах, че и аз имам и обяснявах за какво служи дупчицата. За сега е за пишкане и евентуално да излизат бебетата. Излизането не го отрази особено, пишкането си го знае. Но ще има още питанки, знам си.

Пеше, при теб е момиченце, явно затова се е изнесъл тактически, пък мен момчето ме изненада в гръб Ама ще види той баща им дяволи по пладне

мидже, като му дойде времето, тогава е най-доброто време.

а, не лидия имах предвид за единия език. макар, че сега чета за билингвистични и мултилингвистични деца и казват, че няма проблем, но трябва да има достатъчно време, през което да използва детето съответните езици, така че и за вас ще е по-трудно.

и аз като мидже съм уж спокойна с темата, ама то е сигурно щото все още сме на бау-бау и тътл (костенурка) 

Лиде, не се притеснявай за езиците! Има време да ги научи. За момента английският е достатъчен. 

Мидж, когато си готова - тогава. Все пак заповедта е валидна цяла година.

ПП: Излезе ми заповед за втори опит от Фонда, но отложих взимането. Имам чувството, че нямам нито физика, нито психика за нови опити  Предния опит беше, макар и за кратко, успешен с две ембриончета, което леко ме стресира, а след това завърши с мисед, което явно съвсем ме довърши. Та такива дилеми имам в момента... Живи и здрави да сме само, а това ще го наредим!

midge, това все едно аз съм го писала. И аз отлагах взимането почти година, после се наложи да пиша допълнително молба за получаване. И моят преден опит беше успешен, но за малко. Сега заповедта е в мен, остават още 5 месеца докато изтече, но все още не се чувствам готова...

Nedda, ми взех да си мисля, че възрастта си казва думата за качеството на яйцеклетки и ембриони, притеснява ме износването, особено както бяха 2 броя. По време на последните процедури се вцепенявах от страх от упойки, хиперстимулация (а нямаше данни за такава), припаднах на ЗЕТа (като знам, че няма НИЩО притеснително), след кюртажа ходих 2 пъти на извънреден преглед, защото си бях внушила, че нещо не е ОК и тнт. Това ме притеснява и то си е обективно, до известна степен, но по-дорбе няма да става, по зле ще е... Та такива мисли ми се въртят. Извинете, че ви занимавам с тези "лични драми".

Мидж, разбирам те напълно и едва ли някой тук ще те разбере погрешно. Аз имам същите терзания. Винаги съм искала 3 деца и все още го искам, но буквално изпитвам панически страх от бременност и раждане особено след стреса, който преживях с Елена. Нямам проблем с отглеждането им, имам чувството че мога и повече да гледам, но пусти 9м. в очакване ми причиняват голееееми тревоги...

Ох, а питате ли ме мен, като искам от все сърце братче или сестриче за моето осиновено детенце, а страхът ми от неизвестното, демек бремеността и раждането, от доста време е изместил ентусиазма от първите години през борбата ми със стерилитета. Преди десет години само мечтаех да се видя бременна, и през ум не ми минаваше да се страхувам от проблеми, увреждания на плода, усложнения при раждането и пр. А сега? Май възрастта си казва думата! Точно след седмица ставам на 41 и тези дни очаквав обаждане от Фонда за втори опит. Така че ви разбирам прекрасно.

Nedda, ми взех да си мисля, че възрастта си казва думата за качеството на яйцеклетки и ембриони, притеснява ме износването, особено както бяха 2 броя. По време на последните процедури се вцепенявах от страх от упойки, хиперстимулация (а нямаше данни за такава), припаднах на ЗЕТа (като знам, че няма НИЩО притеснително), след кюртажа ходих 2 пъти на извънреден преглед, защото си бях внушила, че нещо не е ОК и тнт. Това ме притеснява и то си е обективно, до известна степен, но по-дорбе няма да става, по зле ще е... Та такива мисли ми се въртят. Извинете, че ви занимавам с тези "лични драми".

Нормално е това, не се терзай, не си вменявай вина. Бъди в мир със себе си.
Аз също вече се отказах от бременността - имам проблем с гръбнака - още помня как лекарката ми се тюхкаше дали не рискуваме с тия два бластоциста и как ще ги нося.
И други причини има, де, но полека-лека доста се отдалечих от мечтата за второ дете. Нито ме е срам да го призная, нито се самообвинявам. Ще си останем с едно гардже, това е положението, да ни е живо и здраво. 

Това е разковничето, както казва Елфи: "В мир със себе си!" Прекрасно усещане или по-скоро - състояние на духа! Пожелавам го на всички в края на този месец, на прага на пролетта!

Преди време ме беше страх от нова бременност, защото първата ми беше кошмарна(с контракции от 5-ти мес. и куп лекарства).
Изчакахме достатъчно, да се успокоя и да го поискам.
5г. по-късно не съм заченала, а го искам повече от всичко друго на света, без значение каква ще е бременността.
Не се страхувам вече, просто се моля да забременея.
Обаче не зная дали ще се случи, при положение, че проблем нямаме, след всички направени изследвания.
Извинявам се за отклонението!
Просто вече не зная къде и дали да споделям, или да си остана сама, криволичейки между надеждата и отчаянието.

Една карикатура по предходната тема, а по сегашната ще пиша утре като си подредя малко мислите:
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/578134_604748656221878_892472116_n.jpg

ще кажа само едно нещо по последната тема, защото ми е силно болезнена.

на мен ми трябваха 3 години след раждането на детето, за да стана готова да поискам второ - оказа се, че късно съм се сетила. та все пак, бъдете предпазливи със сроковете на изчакване, ако имате колебания по повод бройката на децата - да не се окаже в един момент, че часовникът вече е отмерил полунощ...

На мен ми се чудеха, че заговорих за второ още като ме изписаха от болницата. Започнах да раждам нормално, пълна програма с контракции и разкритие, но след няколко часа се наложи секцио.
Обаче пък цикълът ми още го няма заради кърменето, а толкова ми се искаше да са с малка разлика...

аз си мислех, по повод на часовника, да замразя яйцеклетки, но мисля, че няма да ми се случи това с второто, та затова не бързам и аз да отбивам, поне с това дето го имам да направя нещата, така както мисля за най-добре. и макар, че преди да имам едно дете винаги съм искала само едно, сега искам второ, но ....

Днес една жена от нашата градина взе да ме разпитва как баткото се държи с бебето, дали имат хубава разлика, дали ще си играят заедно и прочие. Синът ми стана на две през месец юли и решихме от септември да действаме административно. Докторът написа доклад, пратих го на Касата, почаках малко, после ми дойде одобрението, дадоха ми час за след два месеца и стартирахме през януари. Имах късмет и икси-то излезе успешно. А иначе за разликата - определено е добра по мое мнение, защото момчето ми е доста самостоятелно вече в сравнение с преди една година. От друга страна, не искахме да чакаме повече, защото мъжът ми е доста по-възрастен от мен. За нас въпросът е приключен. И то по най-хубавия начин.  
Иначе често се шегуваме, че съм идеална за сурогатна майка. Много ми харесва да съм бременна и имам почти идеални бременности.

Този уикенд е католическият Великден. Днес заекът донесъл на децата шоколад. А утре или в петък смятам да боядисваме с момъка яйца. Купила съм и едни като флумастери, с които се рисува. И най съм доволна, че нямах никакви проблеми да намеря бели яйца.
Ще ходим до морето, където ще бъдат и бабата и дядото. Ще могат да се порадват малко на децата. Само дето времето все още ще е скапано. Щяло и сняг да вали.  

Здравейте,има ли криза на 5 годишните,надявам се да е период,както бяха добри и послушни стана ужасно сменихме и страната,всичко е ново,сега оценявам детските градини по цял ден в България.

Здравейте,има ли криза на 5 годишните,надявам се да е период,както бяха добри и послушни стана ужасно сменихме и страната,всичко е ново,сега оценявам детските градини по цял ден в България.

Ох, кризи има и на 5, следващите идват на 6  ... Поне са различни, че да не ни е скучно...
Къде "акостирахте"?