Добро начало на новата седмица!

Относно темата за детските градини, които в доста постинги от предишната тема бяха описани като къщата на семейство Адамс, но по-черно и страшно...

Противно на JBrul, пък, моите най-хубави спомени са от детската ми градина. Не че в училище и университета съм се чувствала зле, напротив. Но най-хубаво ми беше в градината. Още пазя множество ярки спомени от там - помня учителките, децата, игрите... И пак бяхме много деца, да уточня. Спяхме на походни легла, които се сгъваха и прибираха след сън. Детската градина беше в центъра на София, в стара кооперация, чиито апартаменти бяха пригодени, двор нямахме и ни водеха всяка сутрин и всеки следобед в близките софийски паркове - две по две, за ръчичка, по улиците на града. Беше нормално, естествено и учителите не го скатаваха (за разлика от сега, когато не им се занимава да изведат малките в огромния собствен озеленен двор на градината).

Не знам защо се настройвате една друга така негативно и се помпате от разкази на "майчета" по градинките. Вярно, че времената са други, но чак пък такава бруталност... Нито болестите са толкова страшни, нито адаптацията (разбира се, винаги ще има изключения, но не можем да ги приемаме тях за норма). Реват и боледуват децата навсякъде по света, когато за пръв път се отделят от майките си и тръгват на детска градина. Това е нормално и преминава.

Желая на всички успешна седмица, лека адаптация на новите деца в ясли и градини, по-малко боледуване и повече усмивки.

Успешна седмица и от мен 
В допълнение на горното - ако човек има избор, разбирам, ама децата така и така ще ходят на ДГ и после на училище. Та по-добре от начало да ни е ясно, че А) никой няма да ни гледа детето като нас и няма какво да очакваме подобно нещо и Б)Обучението без наше участие няма да стане и то уви още от първа група на ДГ.
За Нико днес беше първи ден тази година - предучилищна група. Почваме се от днес - допълнително четене и писане в къщи - лошо ми става, но това е положението. Видях му и новите учебници от Британика и там кръв ще се лее 

Така че стискаме зъби и напред науката е слънце 

Хубава седмица и от нас!

jam, Fussii, говорете ми    , а ако и за болестите сте прави ще е най-добре!

Кога записахте на език децата си? Има ли смисъл от езиците в детската градина или е проформа само?

Да се включа и аз по темата, че миналата седмица не успях

Аз също имам прекрасни спомени от ДГ, на ясла не съм ходила, на 2.6г. директно в първа група.
Сега имам наблюденията и с децата, ами да ви кажа честно съм изключително доволна от ДГ, госпожите и заниманията. Деси си обожава госпожите, а те настина са прекрасни жени, така че никога нещата не са само черни или само бели. Не се надъхвайте излишно

Успешна седмица за всички пожелавам!
Нека да са здрави децата, другото ще го наредим

Раши, аз също бих те посъветвала да я пуснеш. Пък времето ще покаже кое, как и защо.

Аз пък ви чета и тихичко ви завиждам за детските градини. Тук такива структури няма, дефакто предучилищната почва от 3,5 години - седят си на столчета и масички и учат, нямат и сън на обяд, а Мони така обича да си поспива. Нямат и осигурена храна на обяд и трябва да си взема детето в 3,45 ако не искам да стои в една стая в сборна група от бебета до шестокласници.
Всички ясли са платени, няма държавни. То и в България е така, но тук ще ни излиза над 500 евро на месец за ясла за Боби, храната отделно. Педагог няма, нито медицинска сестра. Има 2 жени, минали някакъв курс на обучение, които просто присъстват около децата.
Така че - опитайте се да намерите позитивите във вашата ситуация. Аз за моята съм ги намерила
Ние се местим  в нова квартира. Вкъщи кашони, чували, куфари... Аз подреждам, Боби след мен вади
Надявам се в новата къща да започна нов период. Предишната година просто я пропилях - не направих нищо съществено нито за себе си, нито за другите. Чувствам се непълноценна, демотивирана и инертна. Много се надявам да успея да се организирам по-добре и да спра да съм вечно недоволна от себе си...

Когато ми се налага да чета нещо, написано от юрист, си знам че в първите 36 страници едва ли ще разбера кои са главните герои и за какво иде реч.

Но вижте тя колко простичко и ясно го е казала. И е права не на 100%, а на 1000%

Та по-добре от начало да ни е ясно, че А) никой няма да ни гледа детето като нас и няма какво да очакваме подобно нещо и Б)Обучението без наше участие няма да стане и то уви още от първа група на ДГ.

И веднага след това:

За Нико днес беше първи ден тази година - предучилищна група. Почваме се от днес - допълнително четене и писане в къщи - лошо ми става, но това е положението.

Защо днес, а не преди седмица! (това не е въпрос) Нали заради едната дисциплина го пращаш в предучилищна. Малко от малко да почувства какво е да си ученик.
Ясно е че няма да е както в училище. Ясно е че ако не се чувства добре ще си остане вкъщи, ама да си знае че това е възможно само когато е болен (в много широкия смисъл на думата).

И аз съм от феновете на детската градина. Смятам, че социализирането за едно дете е много важно.
За пример, аз от 4 месеца не работя, но Александра си посещава детската градина, въпреки че нямам проблем да си я гледам вкъщи.
Там се учи да споделя пространство, играчки, да е дисциплинирана, да се съобразява с другите. Единственият ни проблем са болестите, с които вече трета година се борим постоянно, но въпреки това, считам, че детската градина е мястото за моето дете.

Лично мое мнение също, че предпочитам детето ми да посещава детска градина, отколкото да бъде "отглеждано" от баби и дядовци, визирам свекър ми и свекърва ми в случая, защото майка ми и баща ми работят...Нищо Виж яслата е друго нещо, но, както споменах и по-горе, нямах избор..И моите спомени от детската градина са много лоши, и то, основно наслоени от едната ни учителка /другата беше прекрасен човек/, и само като знаех, че е въпросната на смяна ме заболяваше глава, корем и т.н...и буквално са ме влачили ревяща на градината. Същата тази "другарка" ме тъпчеше, а аз не бях от ящните деца, и ни се караше за щяло и нещяло...Но..това не значи, че същото ще се случи с детето ми - за момента тя се чувства прекрасно в детската градина, явно сме случили на госпожи, което и за мен е огромно облекчение, тъй като скоро започвам нова работа и това би ме натоварило адски много покрай всичко останало...А болестите са си болети, нима тия деца, които не ходят на ДГ не боледуват? Ми достатъчно е да ги заведеш на едно клубче и тия, които са предразположени няма начин да не лепнат нещо..А и ние не сме от желязо и си имаме нужда и от интелектуална среда, и от забавления от време на време...Не е нужно да се правим на майки-героини!
И мен това с езика ме интересува, я "по-големите" да се включат тук

Ани, време е да захващаш френския или фламандския, но трябва да намериш кой да гледа Боби през това време.
Иначе в немската градина и аз всеки ден правя по две кутии - едната за закуска (тъй като закусва и вкъщи, почти винаги си я намирам пълна) и другата - за следобедна закуска. Ами, проблем е, защото той обича да яде плодове, а какъв плод мога да му сложа обелен и нарязан за следобяд?! Май само банан. Мъжът ми каза да се съобразя с това какво ядели другите деца, ама специално за сутринта му слагам винаги плодове, защото вкъщи вече е ял филия. Не може само филии да се ядат (въпреки че немците са на друго мнение, включително и мъжът ми). А и не знам дали другите закусват вкъщи или не. За следобяд му слагам сандвич и някакъв зеленчук - тук пак съм в шах, защото от суровите обича домати и краставици, морковите и репичките си ги намирам обратно в кутията. А домати не мога да му сложа нарязани от сутринта. Дори и от малките. Чудя се как да му разнообразя менюто, но не се сещам особено.
До 5-годишни ги оставят да спят и аз съм доволна, че без следобеден сън е страшно уморен. И със пак е, но без е ужасно. Когато го взимам, често ми казва в колата, че щял да спи.
Забравих да кажа, че градината е държавна (на издръжка на града).
И успех с местенето! Голяма е хамалогия. Аз още имам няколко кашона от месец август. Чакам си гардероба и тогава се надявам да намалим количеството излишен багаж.

Днес ни е първата родителска среща, а преди това щели да приветстват родителите за новата учебна година. Та се записах като доброволец да правя сладкиш. Реших, че щом съм вкъщи и бездействам, мога да свърша нещо полезно. А пък друг път ще е някой друг.

Хубава седмица ви желая и здрави деца и родители!

Тамара 
много ме разсмя с това за юристите ... Да поясня - горкото Николче нЕма почивка от домашното обучение вкл. и през ваканциите  Имах предвид, че сега домашните уроци ги провеждаме в къщи след ДГр когато той е изморен и си е жива мъка. За английския ни остават събота и неделя. За това ми става лошо ... като си спомня миналата година след детска - мрънкане, оплакване, аз нервна ...

Моята програма максимум е в първи клас да може да пише, да чете и да смята до 10. С английския вървим с програмата на Британика, която е твърде амбициозна и ако учителите са читави с преговор в къщи би трябвало всичко да е ОК.

Моята програма максимум е в първи клас да може да пише, да чете и да смята до 10.

после му купи едно судоку, та да има с какво да се развлича в час, докато останалите първолаци от класа изучават този материал

Цитат на: Fussii в Септември 24, 2012, 14:10:57 pm

Моята програма максимум е в първи клас да може да пише, да чете и да смята до 10.

после му купи едно судоку, та да има с какво да се развлича в час, докато останалите първолаци от класа изучават този материал

Ето заради това аз моите не ги уча нито да четат, нито да пишат. Ако имат желание и ме питат конкретно (примерно искат да си пишат буквите) показвам им само желаното, нищо повече.
Като знам на мен колко ми беше скучно в първи клас, и ми казваха:"сричай", как да сричам като четях гладко и математиката - заради режимите на ток бях научила таблицата до 10 на 6 години.
Миналата седмица мъжа ми казва сега докато си бяхме в къщи да се понаучим на разни работи (букви, цифри), казах му и на него че с тези задължителни предучилищни ще се научат и да не искат. Иначе покрай броенето на дните за сваляне на гипса, се научиха да броят до 14 
Сега да си играя с играчките, че после няма да има време.

В тази връзка - оплаква ми се миналата седмица майката на едно индийче от нашия клас, че таткото бил недоволен от белгийската система да ги учат чак на 6 години да четат. В Индия трябвало това да започне на 3,5 години, съответно дъщеря му може да чете и пише и на хинди и на английски. Мога да кажа, че нейният английски, за разлика от този на майка й, е най-прелестно звучащият и богат английски, който съм чувала от дете. Та стандарти всякакви...
Ние сме го докарали до:
Wait for me, i hurt my дупе

Ха ха ха, разсмяхте ме искрено Судоку, аааа

Ще я пускам Никол на ясла, па каквото сабя покаже. И аз мисля, че плюсовете са повече от минусите. Дано не си сменя мнението скоро! Ако много лошо излезе, ще я спра и толкоз. Дано диркеторката ни запише, че нещо ми мрънка по телефона.

 
ааахахахаааа много ме разсмивате цял ден днес. То това ми е програмата максимум бре ... ся, к`во ще постигнем ...

Без да споря разбира се, защото всеки си има виждане, моята "интимна мисъл"   да тръгне на у-ще четящ и пишещ е ... как да го обясня ... да тръгне с лекота и силно. Убедена съм, изпитала съм го на гърба си, че ако първата година си обявен за можещ, после може да го караш и по-леко. Допълнителния ми аргумент е че вероятно той ще учи нов език в първи клас и ми се ще усилията да са концентрирани там, а останалите предмети да си вървят на автопилот - първата година поне.

Така или иначе, свикнах да правя планове до утре най-много, така че засега ще си гледаме четенето вечер и така ...

Убедена съм, изпитала съм го на гърба си, че ако първата година си обявен за можещ, после може да го караш и по-леко.

Фане, ако трябва да сме сериозни, това е нож с две остриета. Напълно съм съгласна, че е по-добре, ако и учители, и съученици, те възприемат априори като "топ" в класацията (особено това важи за учителите). Но за самото дете, един от вероятните изходи от такова възприемане може да е "лягане на лаврите" и отпускане. Често съм го чувала това като ефект. Може и да не стане така, разбира се.

фанчо, и аз като черна станция, но има и трета гледна точка
Майка ми ме научи да чета на 4.5г., тръгнах в първи клас на 6.1г., е нямаше такава досада ти казвам. Всички около мен сричаха едва, едва, а аз щом си го спомням и след 30г., смятай как съм се изнервяла и прочитах на глас съответния текст, за което получавах мъмрене. Много ми беше скучно в първи клас, признавам си. За това сега и аз не настоявам, само при проявен интерес, Деси познава буквите, но не може да чете, но пък може да смята до 10 да речем, което е заслуга на баща й де

Големият ми син проговори късно (по бабешките стандарти) на 2,4 години.
Когато малкото започна да гука свеки беше вкъщи. След две седмици ми се обажда и пита дали Ники е проговорил. Аз, разбира се реших че се шегува, и й казах че даже съм му дала химикалка, да започва да пише дисертация, че такива умни изказвания като неговите не съм чувала до сега.
Свеки явно се засегна и ми каза, че й се било сторило че много умно гука и затова решила, че ще проговори по-рано (та затова решила че на 4-5 месеца му е време).

Ако все пак успее да проговори до първи клас и си напише дисертацията, няма да го мисля какво ще прави, когато му е скучно.

Но аз съм от децата, които не са учени нищо преди училище, за да не ми е скучно. Голям зор беше в училище. И по-лошото е, че нищо интересно не намирах в учебния материал. Затова ме записаха на кукловодство и на волейбол, за да не ми е съвсем гадно, че съм все изоставаща.