Здравейте! Имам нужда от съвет, надявам се доктор Бърди да се включи ако сметне за нужно!
Вчера бяхме на юбилей на наша близка. Тя е мед.сестра и беше поканила някаква лекарка. Оказа се, лекарката е детски хирург. Случайно забеляза, че синът ми има пъпна херния и каза, че непременно трябва да се оперира. Не било кой знае каква операция, две шевчета.... знаете ги хирурзите- много обичат да режат и за тях нищо работа не е... После ме попита и за чурката, до къде сме били
Обясних и, че там не пипаме и до никъде не сме ако пита дали е забелена. Ако сме искали да погледне, отговорих че няма нужда, а тя най-спокойно ми заяви, че докато е под упойката ще оправят и това
Вече съвсем категорично реших, че тази жена няма да докосва детето, но все пак това с хернията отново започна да ме гложди. Въпреки, че няколко пъти съм обръщала внимание на педиатрите, които с течение на времето сме посещавали и всеки го е подминавал сякаш не е кой знае какъв проблем. Само личния веднъж спомена, че по-нататък /не е ясно точно кога/ може да се направи консултация с хирург и аз съм била относително спокойна. От вчера обаче пак съм заседнала на компютъра и ровя и чета и отново не виждам едно мнение по въпроса. Някои казват, ако не се прибере пъпчето до годинка, се оперира, други пък твърдят, че до навършване на 5 години е почти сигурно, че ще се оправи, без да се налага намеса. Не знам какво да правя. Предстои ни да тръгнем на детска градина. От една страна знам, че не е добре дете с херния да се оставя дълго време да плаче /което няма как да избегнем с тръгването на градина/, ако пък решим да правим операцията, ще му се съберат доста стресови ситуации наведнъж. Много ми е притеснено.
Някой имал ли е подобен проблем и как го е разрешил?
P.S: Преди време опитахме и с лепенки, но от тях се изрина и приключихме. Доктор Бърди е писал, че този метод се отрича от няколко години така или иначе.
