http://lechitel.net/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0/
Скоро я обсъждахте.

По селата също живеят хора, те също отглеждат деца  . Къщата може да е кирпичена, но нали има замазка все пак, няма да е гол кирпич я. Ако е обитаема и има нормална баня и тоалетна - какъв е проблема. И в крайна сметка, родителите са тези, които решават къде и защо да водят или не децата си  .

Жаси, извинявай, че така се намесвам, но според мен си прекалено крайна понякога що се отнася до снаха ти и бебето.Остави ги да си гледат детето както на тях им харесва, ти твое имаш.Да го водят, ще е по-спокойно, ще е чисто, няма да е гадната София.Все пак те са родители, би трябвало да са отговорни, нали.Виждам, че снаха ти е по-еко от теб в много отношения, всеки има право да има свои разбирания и мисля, че прекалено се палиш и втелясваш за тези неща.

Освен това в балканските села кирпичени къщи може да се каже, че няма. Изрясла съм в планина и в моето детство помня само една кирпичена къща,  кирпича е характерен за полето. Освен обичайните буболечки за сезона, където ги има в градските градинки, чак такава страхотия не виждам.
Лятото комарите в градовете са същинска напаст, за разлика от прохладата в планината.
Дивите зверове са доста на високо след 1500-1700 метра, виждала съм само мечешко прясно изхождане, но в компания на повече хора, самото животно бързо се е оттеглило. Змии има по високите усойни места в някой обрасъл малинак, козички по хребета над езерото на Белмекен.
 
Всяка друга опастност може да дойде от неблагоразумието на хората. От разходка в парка най-много да получи човек някой кестен по главата, когато е сезона, или да се порадва на скачаща катерица.
Стана ми ми смешно от прекаленото "гражданеене", нищо лично към никой, разбира се

Нали имаше отделна тема за обзавеждане на детски стаи. Не я намирам в "Дом и хоби". Някой би ли ме упътил?

Права е Тара, кирпичени къщи има в равнината предимно, по балкана залагат на камък обикновено Но няма особено значение, защото никъде къщата не стои "на зидария", все пак има замазка, боя и най-често поколения хора са израснали в такива къщи съвсем живи и здрави. Т.е. по-здрави от нас "градските чеда".  

Тези дни обмислям да заведа Дани на село и то точно в кирпичена къща   Знам, че е кирпичена понеже баба ми каза, иначе като е измазана отвън и отвътре - няма как да разбера. Това е родната къща на дядо /лека му пръст/, там са живели майка ми и вуйчо ми като деца /докъм 6-годишни/, аз и братовчед ми си изкарвахме там уикендите едно 20-ина години...никакъв проблем в битов аспект не помня да е имало.

Лично аз съм зажадняла поне 10-ина дни да не ми е "супер цивилизовано". На село отдавна си има стандартна електрическа готварска печка, но винаги ползвам тази с дървата - ей така да си начеша крастата, а и ястията имат друг вкус приготвени на огън. Ако навия и баба да дойде с нас - това означава и закуска с катми на сач, приготвени директно върху откритото огнище в навеса до основната сграда. После да пекна мръвчици на истинско /зидано/ барбекю. Мога да вържа на Дани съвсем простата дървена люлка /която е останала от нас/ на една греда под лозата. Мога да го пусна да тича на воля в декар двор, целият покрит с райграс и да не се налага постоянно да търча след него, да го дърпам в "безопасна посока" и той да реве, защото не разбира защо не му позволявам да иде еди къде си /както става в градските паркове/. Ако е топло и слънчево - мога да му надуя басейна, да запалим бойлера на дърва и да му го напълня с топла вода размъквайки кофи, но пък при нулев разход на ел. енергия   Можем да се наспим на наистина тихо и на отворен прозорец, не на климатик и с два ката затворени врати и прозорци, че иначе все едно спим долу на улицата... Може и за много от вас тези неща да не звучат приятно, но пък аз ги обичам и ми се ще и детето ми да може да ги усети, а дали и то ще ги заобича - времето ще покаже.

За подобна ваканция, бих взела аптечка, каквато нося и при всяко друго пътуване с бебето - примерно на морето, в хотел. Ако недай Боже се случи нещо сериозно, където и да сме - все трябва да имам нещо за "първа помощ" и все ще се наложи да го закарам до болнично заведение. Ако огранича ходенията ни до "места, в които има спешни центрове и добри болници" - това значи да не напускам града, или да ходим само в други и то големи градове.
Да отидеш на подобно място със съвсем малко бебе - лично за мен не е проблем, просто повече багаж трябва да се мъкне... Но ако е кърмено дете и не носиш шишета, стерилизатори и пр., даже и багажерките не са кой знае колко.


 hope-love , ето я темата: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=46694.0 В този подфорум е.

Лично аз съм зажадняла поне 10-ина дни да не ми е "супер цивилизовано". На село отдавна си има стандартна електрическа готварска печка, но винаги ползвам тази с дървата - ей така да си начеша крастата, а и ястията имат друг вкус приготвени на огън. Ако навия и баба да дойде с нас - това означава и закуска с катми на сач, приготвени директно върху откритото огнище в навеса до основната сграда. После да пекна мръвчици на истинско /зидано/ барбекю. Мога да вържа на Дани съвсем простата дървена люлка /която е останала от нас/ на една греда под лозата. Мога да го пусна да тича на воля в декар двор, целият покрит с райграс и да не се налага постоянно да търча след него, да го дърпам в "безопасна посока" и той да реве, защото не разбира защо не му позволявам да иде еди къде си /както става в градските паркове/. Ако е топло и слънчево - мога да му надуя басейна, да запалим бойлера на дърва и да му го напълня с топла вода размъквайки кофи, но пък при нулев разход на ел. енергия   Можем да се наспим на наистина тихо и на отворен прозорец, не на климатик и с два ката затворени врати и прозорци, че иначе все едно спим долу на улицата... Може и за много от вас тези неща да не звучат приятно, но пък аз ги обичам и ми се ще и детето ми да може да ги усети, а дали и то ще ги заобича - времето ще покаже.

За подобна ваканция, бих взела аптечка, каквато нося и при всяко друго пътуване с бебето - примерно на морето, в хотел. Ако недай Боже се случи нещо сериозно, където и да сме - все трябва да имам нещо за "първа помощ" и все ще се наложи да го закарам до болнично заведение. Ако огранича ходенията ни до "места, в които има спешни центрове и добри болници" - това значи да не напускам града, или да ходим само в други и то големи градове.
Да отидеш на подобно място със съвсем малко бебе - лично за мен не е проблем, просто повече багаж трябва да се мъкне... Но ако е кърмено дете и не носиш шишета, стерилизатори и пр., даже и багажерките не са кой знае колко.

мммм, накара ме да мечтая. много ми се ще да грабна децата и да ги заведа на някакво такова местенце 

И аз искам на селоооо

Момичета, не бъдете строги с Вени. Ние всички в този форум сме си малко по-наплашени  И аз включително на моменти, ама мечка страх, мен не страх обикновено рискувам.

София беше на един месец, когато я заведох на село и останахме един месец. Къщата не е кирпичена, но е старичка. Беше жега и имаше доста насекоми, от които се притеснявах,  ограничих им достъпа с комарника на количката. Но пък хладинката на къщата ни ес отрази прекрасно

е, добре, да приемем, че много се гражденеем Не ми пречи, както съм казала планината не ми е любимото място. Имам и спомен от лекциите за бременни, че не бива да се води бебе под 40-50 дни на различна надморска височина, защото налягането му действа по-лошо.

Маги, строга съм да, и съм и критична. Защото прекаленото еко не е добре и не винаги е приложимо.
и вярвай ми, на тях има нужда да им се говори, защото от много еко-облекла на 3-4 ката докараха на мъничето болезнен обрив. После има ауууу, ама то се изпъпчи, аууу ама в педиатрията ни казаха да спра да кърмя.

Така или иначе зададох въпросите за да сверя моите знания и да видя дали прекалявам с предпазливото отношение към бебетата. Е, явно прекалявам и ще си остана майка с прекаляване и свръх подготовка за всяко пътуване, но повече няма да си отварям устата да наливам акъл там, където няма смисъл.

Вени, явно снаха ти, която май ти е етърва впрочем, е много търпелива  .

Вени, не се впрягай излишно. Всеки родител прави грешки, особено ако ти е за първи път. Ако се е изпъпчило детето и те вече знаят от какво, вероятно няма и да си помислят да повторят същото нещо. Нищо супер страшно не е станало.

А пък ти за себе си си права да си по-внимателна, но това важи за твоето отглеждане на твоето дете. Ако поведението на родителите не вреди на детето, нека го гледат както намерят за добре. Това значи различни неща за различните семейства.

Когато аз имах бебе на 40 дни, бях по-скоро като теб и тогава не бих завела моето бебе в кирпичена къща далеч от педиатъра. Но познавам много хора, които са правили подобни неща и това е било добре за децата им. Просто светът е шарен и не бива да се месим, ако наистина няма някаква страшна опасност за детето. Каквато в случая не виждам.

Вени, и аз не виждам кой знае какъв проблем д аотидат в планинската къща - предполагам все пак са достатъчно интелигентни и разумни хора и всяко едно решение го обмислят добре.
Моите деца също са изгледани уикендите в Рибарица. Бях се запасила с вариант за лекар в близост (Тетевен) и стандартната аптечка за из път и така вече шеста година.
Племенникът си откарваше зимите на караваната в Боровец...от 40 дневен точно Мога само най-искрено да съжалявам, че вече не притежаваме въпросната каравана и още повече, че кризата пресечи всякакви семейни размисли в посока да я заменим с моторхоум. Ех, тогава...

Аз пак да кажа,че исках да сверя информация и дали не прекалявам. Казах им за аптечката и да намерят лекар и толкова. Най-близката читава болница ще е в Перник, а те ще са на границата със Сърбия.

Оставям ги сами да се оправят и да се учат

цветенце, мъжът ми си мечтае за такова нещо. Но е казал, като пораснат малко децата.  

Вени, в нашата къща на село нямаше нормална тоалетна и баня, затова от моя гледна точка не бих завела там мое бебе. Иначе Джей ме накара да си помечтая, въпреки че като се замисля, аз си го имам всичко това. Живея почти на село и всичко е спокойно и чисто, слушам как птичките чуруликат. Но има едно голямо "но". Липсва ми големият град. Вече толкова години. Може да ви звучи налудничаво, но съм свикнала с него. Много съм свикнала.

Блу Скай, не звучи налудничиво, разбирам те прекрасно.

Живея почти на село и всичко е спокойно и чисто, слушам как птичките чуруликат. Но има едно голямо "но". Липсва ми големият град. Вече толкова години. Може да ви звучи налудничаво, но съм свикнала с него. Много съм свикнала.

Ние живеем точно на средата - хем е тихо, зелено, на чист въздух и просторно, хем на крачка от езерото, което си е живо море, хем близо до града. Обаче един баир нямаме, да му се невиди...

Вени, не се притеснявай, все пак нали и там живеят хора, няма да са откъснати от света
По колко различен начин една и съща ситуация се приема от различните хора!

Аз нося планината в съцето си и искам като/ако/ остарея да се върна постоянно.

Спомням си 12-13 годишни, кой да ни опази?! Хоп по пряката пътека и спретнем някой огън на някоя поляна или цял ден мотане на плажа или с някой камион на горското и хайде на сечището, без да се обадим на никой. А какви лета бяха на спортнота база Белмекен:), искам пак да съм дете.

В момента имам доста съученици, които си живеят и гледат децата на балкан. Все пак от набор сто човека, няма как да се изселят всички:). А какви наборни срещи организират само:  за прелитащи готованци. 

Вени, не се притеснявай, все пак нали и там живеят хора, няма да са откъснати от света
По колко различен начин една и съща ситуация се приема от различните хора!

Да, така е И аз имам село в Балкана, но ходя там два-три пъти годишно. Дай ми море на мен, морският бряг по всяко време,близо до солената вода съм жива. Планината е прекрасна, но просто не е в сърцето ми. Не я познавам, не правя шега с нея.
Два-три пъти годишно на планина за една седмица сумарно и съм екстра.

И аз съм като Блу, липсва ми града. Ако знаете как се радвам всеки път като сме ходили някъде и после на табелата София съм в някакъв див възторг.
И наистина много си обичам града, най-вече след пролетен дъжд.

Вени, ти ми описваш грешките на повечето родители който имат първо дете.Ти може да четеш и да се информираш, но не всички го правят.Онзи ден видях една позната с бебето и на около 4-5месеца.Тя по къс ръкав, той с боди, блузка, елек, одеало и шапка.Не и казах нищо, какво да и кажа, не ми влиза в работата да и казвам как да си гледа детето.Еми да претопли го и после беше пъпчасал, но вече знае.Същата кърми, но яде предимно запичащи храни, малкия е с запек от както се е родил.По съвет на лекар му купиха Дуфалак, а аз и обяснявах да яде пюре от сини сливи, да спре запичащите храни при нея и т.н.Ми то като не ще, аз коя съм да ръся акъл там?