0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Ох страшни са децата, когато става дума за бели. В моя случай съм имала късмет да случа на ината майка, която вярва на 3 годишна пикла повече от колкото на лекаря. Понеже той погледнал набързо в носа ми и отсякъл “нищо ѝ няма“. Да но аз упорито съм настоявала, че „бобчито влезе в нусито“. Е при по-обстоен преглед го намерили въпросното бобче - вече доста навътре и доста набъбнало от влагата в носа. При брат ми било лесно - течал му носа, но всеки опит да го избърше, се посрещал с мрънкане и накрая - „не стискай нослето - има пружуна“. Тя лесно се виждала, но пък ваденето било проблем, та пак го водила на доктор. Май от тия времена мама се беше сдобила с дълга пинсета.
*
И ние имахме дълга пинсета, макар че аз спомен нямам да са ми измъквали някакви гадости от носа, но не съм и разпитвала.

Виж моя мъж е бил герой на гълтането на всичко което види.От 1/3 гердан от изкуствени перли до 5 стотинки.Общо взето и до ден днешен майка му настръхва като се сети какво е гълтал сина и.

....Може ли нон стоп да не го изпускаш от очи...не става.

Сигурна съм, че и тогава ще намират начин ;)


Мишенце, ужасни перипетии сте имали, добре, че е бил малкият дявол,пу-пу
Не се обвинявай, не може винаги да сме до тях.
Аз съм си пъхала ябълка в носа, мъжа фъстък...предполагам в нас ако има такъв случай, ще да е пак с кулинарна тематика, да продължим традицията :lol:

Перденце, успех с работата, много е трудно напоследък :?
[/url][/url]
*
Ех, Мишеее, тази Калина - белята, голяма е фурия. Аз не помня да съм си пъхала разни неща в уши, нос, уста и прочее, но го играех каскадьорка и примерно се търкалях отгоре до долу по външните /циментени/ стълби за да видя какво ще ми стане, освен това много ясно помня как умишлено скочих върху габърче пак поради същата причина. Голям мазохист съм била, а?
А майка и, горката, в първият път реши, че съм паднала и така съм се търкулнала, а във втория се накара на баба кви са тия габърчета по земята :oops: Дано и моето диване не ми скроява подобни номера, че незнам...
Разбора се, че парите и децата са водещи при избора на работа, аз към момента си позволявам да изчаквам, защото мъжа ми е със стабилна /засега/ работа и взима що-годе нормални пари, но ако нямах друг избор щях да приема и аз :oops:
*
Мише, голяма фурия е тази Калина.
И аз съм си пъхала дунапрен в носа. И май не беше престоял малко там. Много добре си спомням, че УНГ специалист ми го извади. А не съм била особено палаво дете.

Приятен уикенд!

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Леле Мише, голями разправии, голяма работа. Аз също бих се шашнала, добре че е минало.
  Ние пък сме болни. Ивана тази нощ качи над 39 градуса и не спадна с тукашният еквивалент на нурофен, та я вдигнах от леглото, съблякох я само по памперс, охлаждахме се с хладка вода и така докато падна под 38.5 . Сега съм я оставила да спи голичка, но аз не мога да спя, че ме е страх да не скочи повече и да не разбера. Сега всеки час ще я проверявам.


  
*

    mishanta

  • *
  • 7233
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Боби, дано не вдига повече!

Спокойни почивни дни на всички!

Калина е добре, изчисти погледа, сълзенето спря, секретите също!
Аз не вярвам това което се случи, да я спре да изследва,
тя е такова дете, на нея именно неизвестното и е интересно!
Митака е коренно различен, той е земен и по-предвидим!
Нея я привлича да открива неща да ги изучава и ако става за ядене
да бъде опитано, така че внимание на 100, което се видя, не е ефективно при мен!
Не бих обвинила никой друг, дори и да се е случило в мое отсъствие,
защото си познавам детето тя е непредвидима в лудориите и няма как да предположиш.
Трудно се заиграва сама и ако 2 минути не я виждам, значи нещо крои!
И макар да съм в напрежение постоянно, точно такава си я обичам, дива и щура!
Благодаря още веднъж да съпричастността!
Здрави и щастливи да са всички деца!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Мише, толкова пъти съм те чела и все съм се изумявала на тази фурия Калина - аз, честно казано, съм сигурна, че не бих се справила (предвид нашия кротушко Цеци) - ти си герой, че успяваш да я опазиш от нея самата! :balk_21:

Аз исках да ви споделя нещо от днес - говорим си с Цеци за най-различни неща, и за първи път той ми забива въпроса - откъде мама и тати купиха Цеци (предвид това, че всичко, което се носи вкъщи, се купува, и той явно разсъждава, че всичко на този свят се купува). Та аз му казвам - не, мамо, не сме те купили, мама те е родила. А той - може ли родим още едно Цеци 8O :oops:
По-късно през деня още веднъж се присети за това, и пак ми каза - може ли опитаме родим още едно Цеци? :oops: Просълзих се и си го гушнах, хем ми стана много мило - защото и аз искам повече от всичко да му дам братче или сестриче, хем пък ми стана много мъчно...как да му кажа, че той си имаше още едно Цеци...че той си имаше братче, но си отиде преди дори да го е опознал... :(

За първи път изобщо откак е проговорил (на 2г.1м.) изобщо засяга темата за друго детенце - чак се изумих в първия момент и не знаех какво да отговоря 8O...знам само, че и аз с цялото си сърце се надявам да имаме шанс да му дадем братче или сестриче.

Само това исках да споделя - извинявайте, ако съм ви натоварила, но просто не мисля, че някой друг би ме разбрал точно толкова добре, както всички вие тук бихте ме разбрали.


Митко остана на 1г. 7м. и 21 дни :(
14.04.2009 - 5.12.2010
Почивай в мир, мое мило изстрадало детенце!Винаги ще те помним и обичаме!
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
настръхнах и се разплаках и аз
дано можете да си родите още едно Цеци ... скоро
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*
Благодаря ти, Мини. Дано наистина!
Да ти кажа обаче щом от това настръхваш...направо не знам какво да кажа за един друг момент, от който аз самата още настръхвам и за който досега поне не съм споделяла тук...беше декември 2011, една годинка откак почина Митко, и така се случи, че нямаше на кого да оставим Цецко, и за първи път го взехме с нас на гробищата. И като отидохме на гроба, аз, в изблик на мъка (и глупост, явно), взех, че се изцепих пред Цеци - тука спи Мити, мамо. Той ме погледна, после със светнал от ентусиазъм поглед ме попита "Цеци спи тука?"  8O Кръвта ми се смрази, загубих ума и дума, само успях да го прегърна и да кажа през сълзи - о, не не не не, мамо, Цеци не спи тука...или поне се надявам скоро да не спи тук (това последното беше казано наум, разбира се)

После толкова много съжалявах за този момент на слабост - определено не мисля да крия станалото с брат му, със сигурност искам да му разкажа един ден, но съвсем не беше това момента да го научи - на 2.5г. дете какво ли може да осъзнае; добре, че после явно го забрави, защото повече не е споменавал за това...
« Последна редакция: Март 24, 2012, 22:37:47 pm от Counterfeit »


Митко остана на 1г. 7м. и 21 дни :(
14.04.2009 - 5.12.2010
Почивай в мир, мое мило изстрадало детенце!Винаги ще те помним и обичаме!
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Боби, дано не вдига повече!
Благодаря. Май това беше. През нощта спадна и сега е на фурия.


  
Counterfeit , не го е забравил. Ще те изненада в някакъв момент, дори след година, две. Помнят много в детайли и със сигурност ако не е запомнил точно обстановката, то твоята реакция е запомнил. Но това е истината и малко или много си го подготвила за нея, не бъди строга със себе си. Няма нужда и без това болката ти е безкрайна. Помисли за начини по детски да му обясниш за случилото се в момент, когато ще попита.
На вашата възраст на следобедна закуска ме "застреляха" със "как стават хората?", та се чудих не е ли рано за подобен интерес. Съчиних най-правдоподобната детска история за семенцето, таткото, майката - проста, толкова колкото я разбра в момента.
После баба им се опита да ги метне с номера за щъркела и я обявиха за тотално неразбрала :D.
Но и на мен ми се напълниха очите като обяснявах как майката и таткото се обичали и им се родило бебе, е... понякога не става точно така :? но това са въпроси, на които ще отговаряме занапред.
 Counterfeit,
 :bighug: :bighug:
Пожелавам ти, да му родите още едно Цеци! Браво на теб, щом не си се отказала, след всичко преживяно.
Моята дъщеря има мъртвородена близначка и аз твърдо съм решила, че ще и кажа истината, но вероятно като стане на пет, така ме беше посъветвала психоложка.

Мише, добре, че Калина се възстановява след интервенцията.

Гледам, след случая с Калина всички взехте да се хвалите, кой какво си е завирал в носа. :wink: Явно в нашия род на почит ще е ухото. Освен, че аз си бях пъхнала боклуче там, Мишката на няма и две години сама си проби тъпанчето, пъхайки в ухото си клечка за уши, но за възрастни. Да не ви казвам после колко перипетии имахме в УНГ отделението в продължение на около месец.

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Мише, толкова пъти съм те чела и все съм се изумявала на тази фурия Калина - аз, честно казано, съм сигурна, че не бих се справила (предвид нашия кротушко Цеци) - ти си герой, че успяваш да я опазиш от нея самата! :balk_21:

Аз исках да ви споделя нещо от днес - говорим си с Цеци за най-различни неща, и за първи път той ми забива въпроса - откъде мама и тати купиха Цеци (предвид това, че всичко, което се носи вкъщи, се купува, и той явно разсъждава, че всичко на този свят се купува). Та аз му казвам - не, мамо, не сме те купили, мама те е родила. А той - може ли родим още едно Цеци 8O :oops:
По-късно през деня още веднъж се присети за това, и пак ми каза - може ли опитаме родим още едно Цеци? :oops: Просълзих се и си го гушнах, хем ми стана много мило - защото и аз искам повече от всичко да му дам братче или сестриче, хем пък ми стана много мъчно...как да му кажа, че той си имаше още едно Цеци...че той си имаше братче, но си отиде преди дори да го е опознал... :(

За първи път изобщо откак е проговорил (на 2г.1м.) изобщо засяга темата за друго детенце - чак се изумих в първия момент и не знаех какво да отговоря 8O...знам само, че и аз с цялото си сърце се надявам да имаме шанс да му дадем братче или сестриче.

Само това исках да споделя - извинявайте, ако съм ви натоварила, но просто не мисля, че някой друг би ме разбрал точно толкова добре, както всички вие тук бихте ме разбрали.
Детенцето не знае какво ти е на душата. И Моника иска братче или сестричка. Преди казваше: Искам братче и сестричка ама живи! В смисъл не кукли, а аз за друго се сещах. Майчината мъка край няма. Прегръщам те.
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*

    mishanta

  • *
  • 7233
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Танита,Митачето е до вас всеки миг, защото е в сърцата ви!
И няма как Цецко да не го усеща, затова ако си готова
подскажи му, много леко и съвсем спонтанно!
Аз съм уверена в това, че много скоро "ще си родите още едно Цеци".
Много са сетивни децата и са така щадящи ни, погалил е душата ти
върнал е спомените ти...дал е повод на сърцето и тялото ти да се подготви!
Винаги съм се възхищавала на огромната сила която се крие в теб
след всичко през което преминахте, не се извинявай, аз ти благодаря!

Прегръщам те, много и силно


Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Vera, напълно е възможно да помни и да ни изненада някой ден, както казваш - след 2г. възраст забелязах, че започна да помни много и то в такива детайли, че съм се изумявала. Вчера се разхождахме из центъра на Варна и минавайки покрай една уличка, той вика "Тука тати паркира колата" - а там наистина се намира един платен паркинг, който миналото лято ползвахме да оставяме колата при разходки. От поне половин година демек не е виждал тази улица (живеем малко извън Варна и по-рядко слизаме "в града"), но помни много добре.
Синьо кокиче, благодаря и на теб за пожеланието - за отказването не съм се отказала изобщо, единственото, от което се ужасявам, е друга многоплодна бременност, тръпки ме побиват вече от подобен вариант...едничко бебче(на бременност) си е най-добре. Освен другият път да накарам доктора да ми върне само едничко, че да няма никакъв шанс да са две :)
Мише, да ти кажа няма нищо, ама съвсем нищо за възхищение тука - просто човек не знае с какво е способен да се справи, докато не му се случи. Ако някой ми беше описал преди години какво ще преживея, нямаше да повярвам, че ще мога да издържа със сигурност. Но далеч не съм нито първата, нито последната - всяка една от нас тук е преживяла какво ли не...важното е обаче, че всички гледаме напред! :D


Но да върнем темата в добро настроение - днес е такъв страхотен ден - топъл и слънчев, ей това времето така да влияе на настроението, не е истина просто - винаги пролетта/лятото настроението е съвсем друго (поне моето :wink:). Направихме хубава разходка с Цеци сутринта, следобед успях да отразя един добър крос докато двамата с баща си се гледаха, и сега след душа излизаме пак навън с малчо (който е в периода на нескончаемите въпроси "защо" и е много забавно като се чудя постоянно как да му отговарям... :D)

А, и преди да съм забравила - честит празник на майката и жената на всички смели жени в тази темичка, и дано все повече момичета от нашия форум стават част от нея!

Здрави да сме само всички! :)
« Последна редакция: Март 25, 2012, 17:26:12 pm от Counterfeit »


Митко остана на 1г. 7м. и 21 дни :(
14.04.2009 - 5.12.2010
Почивай в мир, мое мило изстрадало детенце!Винаги ще те помним и обичаме!
*
Counterfeit, имаме една съфорумка с проблеми с износването. При успешната й бременност д-р Александров й беше върнал само един бластоцист.
Желая ти скоро да събереш кураж и да "купите" братче на Цеци! Право е детето. Зачатските бебета се купуват.  :D

Лека нощ и лека седмица на всички!

Counterfeit,  :bighug:
Нека стане това, което е най-добро за вас и Цецко.
И аз съм сигурна, че той в себе си знае за Митко.
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07