0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Много хубави спомени ми навяхте...Направо ми стана топло и уютно!

Странно нещо е живота, аз празнуван истинска Коледа,
откакто се събрах с момчето ми и всяка година се опитвам да си отговоря,
какво ми е липсвало в/или от миналото!
Спазвали сме традициите, ястиата, и с коледуването
и с нова година, но осъзнах две неща.
Първо никога не сме имали подаръци под елхата,
времето беше такова Дядо Мраз ги носеше в училище и толкова.
А второ, нищо не е същото откакто го няма татко.
Майка, преди брат ми да има детенце идваше при нас,
сега е с тях и се събираме после!
Семейството на моето момче са страшно задружни,
винаги предварително се разбираме кой като ще приготви и никой не се изморява на макс.
А какво нашествие на Дядо Коледовци след 12 часа просто суматоха,
всякакви метаморфози притичат покрай елхата!

Винаги съм мечтала за голямо семейство, за хора които си помагат в нужда
и съм щастлива само от факта, че сме здрави и сме заедно,
за да можем да си спомним с обич за тези който вече ги няма!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Мише, върна ме години назад, в което празниците бяха за мен истински такива.
Събирахме се цялата рода, безброй играчки под елхата. Колко вкусни ми бяха бананите кът и колко доволна бях когато изяждах цели 3 броя.
Сега е различно и трагично. Няма я родата, а тази която е останала избяга извън пределите на страната ни. Останаха само майка и сестра ми и майката и бащата на мъжа ми. Само, че при тях такива традиции никога не е имало и някак всички празници са еднакви, ядене пиене и легом марш. Няма го духа и суетнята, няма я емоцията. Просто празниците за мен вече са по скоро тягостни от колко весели. Мъжът ми естествено е възпитан в този дух, само ядене, пиене и ... Не е научен да се включва и разбира изобщо не ми помага. Добре, че ми е детенце,да ме връща в миналото и да се мобилизирам с положителна емоция.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Ако съдбата е спряла да ви се усмихва, опитайте се да я разсмеете!

*
Хм...докато ви изчета се чудих как е по-добре - да сме си сами или с родата. Сетих се за най-хубавият Бъдни вечер преди 2 години. Решихме да не пътуваме и да си останем тук в София, двамцата, бях бременна...Първата ми наистина Щастлива Коледа. Сготвих си сама не помня колко на бр. постни ястия бяха, омесих питка, седнахме, поплакахме си, посмяхме се - това си беше Нашият празник. По принцип и ние за празниците пътуваме, ами няма как - виждаме се с роднините си веднъж на 2-3 месеца, че и по-рядко...Всичките са в Търново, няма как да не си отидем там. А и баща ми е именник на Коледа. Дразня им се разбира се - свеки и на мъж ми сестра му са с две леви, както е казала Jbrul - пстните ястия на масата са от магазина с етикет и срок на годност :( Аз пък нямам време да готвя тъй като обикновено пътуваме на 24-ти, а и не ми е работа да готва в чужда къща...На 25-ти пък задължително сме у нашите по разбираеми причини...Та не мога и Бъдни вечер да им взема на хората, а те толкова се радват на внучката /племенницата си/. Та свикнах да ги търпя такива каквито са, отначало много се дразнех и се бунтувах, но с времето претръпнах - все пак са му родители, какво да правиш, казвам си, че е за ден - два и ще мине и си се чувствам много добре. Както сте казали - гладни няма да останем. С брат ми също се виждам много рядко, обикновено и те идват на Коледа при нашите. Откакто се ожени и той още повече се отчуждихме, но това една друга тъжна история, която не ми се разказва точно сега, здрави да сме. Те имат детенце колкото Дари и нямам търпение да я видя, дядо Коледа ще остави, разбира се, два еднакви подаръка под елхата, а какво по хубаво от 2 чифта грейнали очички, които разопаковат пакетите и очакват да  видят каква изненада ги чака. Ех...размечтах се!
Хубава седмица! Бъдете здрави!
Вени, не си разваляй празника сега. Ще имаш повече време за Ники, пък даже и другото да не е баш по твой вкус, здраве да е. А пък за Великден отсега се разбери с половинката и вие поканете майка ти. Или идете заедно някъде тогава.

И ние като nunu, на Бъдни вечер сме със семейството на мъжа ми, а на Коледа баща ми е именник и сме у моите родители. До миналата година децата бяха по-малки и Бъдни вечер празнувахме у дома, но свекър ми носеше половината манджи, той е страшен готвач. Тази година обаче за него е сложно пътуването, така че ние и сестрата на мъжа ми ще идем при него и пак ще си разделим готвенето.
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Вени ,вашата верно е сложна.Моите свекъри никога не се месят,не настояват за нищо и не намекват даже,никога не са казвали нищо и за готвене и т.н.Даже свекърва ми доста се интересува от съвременните ястия и по-скоро тя ще направи нещо интересно,отколкото аз.Сега последните 2 години и се налага много да работи и няма много време,та определени ми липсват разни вкусотийки -особено сладките,с които преди ни гощаваше.
 То като се замисля,никой не ни е казал елате на Коледа или на Бъдни вечер.Ние сами сме разпределили къде и кога ще ходим,ама никой не се е оплакал. :lol:
 Аз от малка съм свикнала да празнувам с роднините.Тогава обаче се събирахме за Нова Година - в баба ми .За децата имаше мнооого подаръци под елхата и беше много весело.Много сме сплотени всички.Баба ми се чува всеки ден с мама и вуйчо,макар да сме всички в София и да се виждаме всяка седмица почти.Ние живеем в момента с моите родители( а свекърите в отсрещен блок) ,но аз с майка ми говоря по телефона на ден поне по 3 пъти и поне по половин час. :lol:
 Мъжът ми не е баш така.Аз ходя повече при свекърва ми от него сигурно.
<br />
*
Сега като четох поста на Пердето - се замислих че откакто съм с мъжа ми, не само Бъдни вечер и Коледа са вид "приключение" като организация, ами който и да било личен и семеен празник е така.

Просто семействата ни, роднините...много са различни едни от други като емоционалност, а съответно и като "порядки" и начин на отбелязване на определен радостаен повод. Фамилията на мъжа ми са баш както казва Пердето - "да седнем да се намуАме" /което става набързо/ и после кой откъде е.  :lol: Детайли, като подреждане на маса, украси, подаръци - никой не се сеща и всъщност това на никого не липсва /освен на мен де/. Сега на именния ден на Дани примерно, свекърите дойдоха в заведението с едни рози за мен и пари в брой за Дани, които просто се извадиха от портфейла и ми се връчиха все едно съм сервитьорката... :lol: Поне един плик да бяха взели, пък и без картичка - нямааа. Ами такива са хората, късно е да ги променям, а и няма как да стане. Доколкото можах - привнесох някои неща в тяхното семейство, но то си беше вид "принуда" от моя страна т.е. нещо се приема и се прави просто, защото аз така искам. Те нямат вътрешна необходимост от подобни ритуали, емоции и традиции и съответно, ако не им дадеш списък с нареждания кое как да се направи точно - сами не се сещат. Ами такива са хората, не са виновни те - просто тях никой не ги е научил когато му е било времето кое как се прави, съответно и те не са научили децата си и сега ситуацията е каквото е. Здраве да е и това да са им кусурите на "отсрещната рода" ;)

Това, което ми тежи наистина е, че въпреки годините прекарани с мъжа ми и цялото ми старание и "набиване", кое как се прави в тези случаи - той продължава да приема празниците и отбелязването на същите "по моя начин" с прикрита досада.  :? Просто се съгласява с всичко, което искам да направя и правя, за да "има мир" и да си спести поредната лекция от моя страна "Защо това се прави, като у нас, а не като у вас"  :lol: Типично мъжка позиция де... Ама и това е нещо, че можеше и да ми "играе контра" по въпроса и това съм виждала в някои семейства.

Та с блъскане, умора и ако ще цяла нощ да не спя и да съм край печката - искам ли нормална Бъдни вечер - трябва лично да се погрижа тя да се случи. И ще се. А и сега вече, като има и детенце - още по-важно е да вижда, да научи, да свикне, че ТОВА е "правилното", а не каквото е в свеки. Защото като гледам баща му сега...още по-ясно ми става, че има ли пропуски по въпроса в детството - никой по никакъв начин не може да ги "поправи" в зряла възраст. :?
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Откакто се помня сме празнували Бъдни Вечер у дома. Винаги в битови съдове, 9 постни ястия, цялото семейство, не се става от масата... За мен никога не е седял въпроса къде и с кого да сме на този празник. Винаги сме или у нашите, или у нас с нашите. Семейството на мъжа ми не са празнували преди промените Бъдни Вечер и сега го правят проформа. На Коледа сме у техните на обяд, защото мъжа ми има Рожден Ден, а вечер с приятели, където пожелае рожденика  :lol: Кой ще готви нямам претенции, дори предпочитам да е мама, защото е същото като в детството ми.
Коледа е най-семейния празник и сега повече от всякога искам да сме заедно с роднини. Аз съм основната причина за събиране с родата на мъжа ми, които за съжаление въобще не са близки като семейство. Все пак децата сега се учат, както казва Жбрул, какво е празник и как и с кой да го изкарват. Ако не виждат бабите и дядовците много е вероятно някои ден и те да не изпитват потребност да изкарват с родителите си.
Но, Жбрул "набиването" кое е правилно и добро пред родата не е особено препоръчително, ако не искаш да я превърнеш в кошмар за тях. Важното е да сте заедно и да има разбирателство- а кой какви ритуали владее няма особено значение. Въпреки че аз съм като теб- обичам всичко да е по определен начин, защото ми прави удоволствие, но знам че не мога да очаквам същото от другите. То е ясно че всяко семейство си има техни си навици, но някои въобще нямат навици и дори роднини..
Та, Весели празници мамчета и много положителни емоции, където и да сте :D
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)

Радвайте се, че на тези най-хубави семейни празници сте заедно. Ние за 7 години само веднъж се случило да сме заедно със съпруга ми.

По-добре ще ми е да съм със свекърва си, децата да са с баща си ама... така съм си го избрала:) Винаги съм сама. Не, че не мога да отида до Шумен, но не винаги съм успявала. Слава богу, сега на бъдни вечер ще дойдат брат ми със семейството си и майка ми в нас. Дано снега още малко почака:)))))))))

Днес водих децата на очен лекар.
Вече няма да мога сама да се оправям с тримата. Алекс пак започна да се дърпа още от вратата на болницата а като влязохме в кабинета започна да пищи, разрева и Дани и Ники.
Много лошо впечатление ми направи отношението на д-р Николова. Верно, че вдигнахме кабинета на главата си но при последния преглед на Алекс, който вече пищеше тя му се развика "Ако още веднъж си отвориш устата, ще ти набутам ето тази играчка" и му показва една плюшена играчка. Той разбира се още повече се стресна и тя посяга с играчката към устата (а аз едва го удържам в себе си за да не падне). Блъснах и ръката и помолих да не прави така. но щях аз да и набутам по-голямата играчка в нейната уста.
Децата имали далекогледство но в границата на допустимото за възраста си. След година следващ преглед, който няма да е при нея със сигурност.
*
Обожавам всички семейни празници и с нетърпение ги очаквам точно заради това, че ги празнуваме всички заедно.За Коледа си ходим при едните родители а за нова година при другите/следващата година смяна/,като се уговаряме да сме по едно и също време там и със сестра ми, и тази на мъжа ми.Деца също дал господ.Веселба голяма става и то не за ден-два.Родителите ни живеят на село и традициите са на почит.Всички се включват в готвенето и подготовката.Така се омайвам от целия уют, че с тъга се прибираме във Варна след празниците.
Весело изкарване и бъдете здрави!
Възмутена съм от поведението на лекарката, за която разказва Лиско. Разбирам, че не всеки лекар може да има най-добрия подход към децата. Но такава коравосърдечност,че да не зачете техните емоции и да не прояви поне малко съчувствие и такт зарази затрудненото положение, в което е изпаднала майката, идваща на преглед с три неспокойни в момента дечица... Незнам. Става ми тъжно, като си го представя.
*

    ultra

  • Анна Зашева
  • *
  • 7291

Много лошо впечатление ми направи отношението на д-р Николова. Верно, че вдигнахме кабинета на главата си но при последния преглед на Алекс, който вече пищеше тя му се развика "Ако още веднъж си отвориш устата, ще ти набутам ето тази играчка" и му показва една плюшена играчка.
Сигурно нямаш време и възможност, но по принцип при такива ситуации се подава писмено оплакване до ръководството на болницата и до етичната комисия. Трябва да си припомня каква точно беше процедурата, но това е начинът да се реагира в тези ситуации. Иначе продължаваме да си страдаме, нартупва се негативно отношение и после и читавите лекари го отнасят...

Сега за Коледа :)
Бъдни вечер сме при мама задължително. Имаме ритуал за връчване на подаръци, изключително забавно е. Тази година няма да може да заблудим Мони, затова ще променим ритуала, за да участва и той.
Коледа сме при свекърите. Скука, ядене и зле подбрани подаръци. Поне готви много добре :)
В нашето семейство отделяме повече време за организирането на забавата - смешни късметчета за баницата, специални забавни поръчения, които трябва да изпълниш, за да си получиш подаръка от Дядо Коледа, разни други семейни игри. Там шефа е сестра ми, аз влизам в роля на ОТК :lol:
Мама винаги измисля нещо екзотично, тази година май ще сме на тема кайпириня след южноамериканското й пътешествие :)


“Experience is the name every one gives to their mistakes.” Oscar Wilde
*
Но, Жбрул "набиването" кое е правилно и добро пред родата не е особено препоръчително, ако не искаш да я превърнеш в кошмар за тях.

Сами, аз неслучайно съм поставила в кавички "набивам". ;) Имам предвид всичките си опити, да покажа напрактика кое е хубавото на традициите и събирането на всички заедно, защо е удоволствие и за теб самия и за този, който получава подарък - да получи именно подарък, а не няколко банкноти с репликата: "Ай честита Коледа, купи си каквото искаш" и от сорта изпълнения  :? И всъщност всячески се опитвам, чрез личен пример да обясня, че идеята на който и да е празник не се изчерпва с това да седнем, да се наплюскаме и...това е всичко.
Роднините му съм ги оставила да правят каквото искат, достатъчно е, че като идват у дома се държат "по протокол" т.е. както аз искам. Хич не им е кошмар да ти кажа да седнат, да си Апнат и да отидат да си легнат после ;)

Със съпруга ми обаче - ситуацията е проблем, защото той мрънка, не обича да се събира с родителите си, дразни се, че аз цял ден съм блъскала в кухнята, а те идвали наготово, рядко устисква да не покаже колко му е досадно присъствието на неговата рода... Айде да не понася тъща си и моята баба - да го разбера, а той баш обратното. Аз съм възрастен човек и досега - тези неща ги понасях спокойно и без да коментирам много, ама сега с Дани - друго е вече. Не мога да допусна дребния с години да гледа, как тати сумти и се дразни като се зададе някой празник и пр. Понеже накрая и детето ми ще стане като баща си по празници, ако ги асоциира с някаква нервност, цупене и дори скрито напрежение вместо с хубаво настроение и щастие. Което съм твърдо решена да не допусна дори с цената на як скандал с баща му.  :lol: Едно бебе ми стига засега, та "голямото бебе" ще се наложи да се постегне и да понамали капризите.

Пиша го това, не само за моето си семейство, а за всяко семейство с дете, където има подобен разнобой. Когато възпитаваш и учиш на нещо "ново човече" - бива личните ти "страсти" да минат на заден план и да се напънеш, ако трябва, по определени въпроси и да си "въпреки себе си". Особено когато за дадени неща няма спор, кое поведение е за предпочитане. Няма място тука за: "ама аз съм си такъв/такава, ама на мен пък ми се ще така, или иначе". И на мен ми се пуши нон стоп, ама когато детето е край мен /което е постоянно/ - ми не го опушвам, стягам се и устисквам и толкова.

Никога не съм разбирала хората, които се запъват да държат на лошите си привички от всякакво естество, хем осъзнават, че същите хич не са хубави, ама....нъц сега ще си седя на моето само защото е мое.  :lol: Ами аз като виждам, че нещо не правя добре, поне се опитвам да го правя по-добре...не се инатя, че "моето е вярно".


Лиско, аз вече нямам думи как ги улучвате все такива лекари.  8O Направо си като магнит за тях, или те за теб...


НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Jbrul, най-официално те каня да ми пишеш как да ти предам календарите :) колко броя са, защото съм платила и взела 3 от твое име /толкова бяха отделени в купа за СтЗ/
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
Да бе хора, разбирам.
Ама и вие ме разберете. Малко ми е криво за толкова години един път да не предложи да отидем при моите роднини. Верно е, че са далече, но все пак нито на Великден, нито на Коледа, нито на Нова Година, нито на някой празник.
Ми криво ми.

 

Моите са на 1600 км. И  ако знаете само как мечтая някой да ми приготви манджите за Бъдни Вечер, че и за Коледа, ако може... Нямам претенции майка ли ще е, свекърва ли ще е...
Просто някой за малко да ме отмени и да ми помогне....

Вени, разбери, това са мъжете, дървета. Не чакай предложения от тях. При нас поне не се е случвало. Малък ви е семейния стаж. :D Вместо да се цупиш и чакаш той да се сети сам, просто му кажи, досега ходим все у вашите, искам да прекараме празника и при моите родители. Просто и ясно. Няма да има проблеми от негова страна смятам. Но трябва да е ясно и краткословно, като на куче :D :D :D, както бепе писал някой преди време.

Е сега може да се смеете /или да плачете/, но... Всяка Божа сутрин в къщи, в хола се отваря вратата на терасата за да се проветри и се пуска парно на мах, за да се стопли, преди да станата децата и да влезят там. По принцип го правя аз, защото ставам първа. Когато се случи обаче да стане Николай първи, винаги му напомням да го направи. Иначе - забрави. Като тази сутрин, толкова ми се спеше, че пропуснах да му напомня, а сетете се, дали беще отварял и дали беше пуснал парното....
Вечерта, след работа му теглих една и го попитах толкова ли в малоумен, че всяка сутрин трябва да му се напомня едно и също. Реакцията - ако не ми кажеш нема да го направя :D :D :D :D. Да се смееш ли, да плачеш ли.

А ти очакваш такива сложни размисли и досещания от страна на мъжката половинка.... :D

Хахха, права си, не са за сложни помисли мъжете :lol: Три пъти се карам да не оставя чашата си с греяна ракия на масата, накрая Ники я надигна. Беше празна вече де и слава Богу. Днес пак същата история. Ма верно са си за прости команди тия хора :lol:
Обаче ме отрязаха за гостуване при майка ми или баща ми евър...било много мръсно..прав е донякъде, ама ще го мисля по-нататък, иначе съвсем ще си скапя Коледата.
Днес ми беше тооолкова студено навън, че траках със зъби, Ники обаче се кефи...

В реда на мисли за Бъдни вечер...Ники какво може да опита и какво да крия от него.
[/url][/url]
*
албена:lol:
А да кажеш нещо и пет минути след това да ти се твърди, че не си го казала.  :lol:

Момичета, благодаря ви за всички приятни емоции през тази година! Аз заминавам утре и ще се върнем след седмица. Откакто сме с мъжа ми, винаги празнуваме всички заедно. Засега сме достигнали завидното число 10 души.  :) Майка ми е отговорник по черпака. Тя обича да готви. И всички са въодушевени. Надявам се, че ще е весело както всяка година. Нищо, че малкото ми момченце от днес е на антибиотик. Поне знам, че най-късно след седмица ще сме приключили. Спирам Коледната тема. Днес мъжът ми се опитваше по метода на убеждението да даде антибиотика на детето. А аз, лошата, му го набутвам в устата и стискам, за да не го изплюе. И в двата случая има също толкова рев, но при мен поне количеството изплюто лекарство е значително по-малко. Обяснявам на баща му, че още не разбира за какво става въпрос, но не - трябвало да му се говори. Щял да разбере.  :lol: :lol: :lol: Ще ви кажа, като разбере. Очаквам да минат още 2-3 години.

Весели празници на всички! 

Днес мъжът ми се опитваше по метода на убеждението да даде антибиотика на детето. А аз, лошата, му го набутвам в устата и стискам, за да не го изплюе. И в двата случая има също толкова рев, но при мен поне количеството изплюто лекарство е значително по-малко. Обяснявам на баща му, че още не разбира за какво става въпрос, но не - трябвало да му се говори. Щял да разбере.  :lol: :lol: :lol: Ще ви кажа, като разбере. Очаквам да минат още 2-3 години.
 

Блу, напомни ми за ей тази история:
http://daobg.com/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=31&showentry=1924
[/url][/url]
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Здравейте и от нас на българска земя :jump12:
Ние заведохме децата на Банско, иначе бузите им щяха да посинеят от любовното щипане на бабите :lol:
Чета с голямо вълнение коментарите ви за детското парти :)

Дано всички болни дечица оздравеят бързо и да се радвате на една прекрасна Коледа!

Аууу, как съм ви пропуснала, значи!
Добре дошли на  2bg българска земя!
Мислех си за вас на партито!...липсвахте ми...

В тази коледна глъчка нещо ми се губи, Мими 26 ?...
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
само да дам и аз малко принос по темата за мъжкото мислене, моля, моля! :)

аз на 1-ви декември - и да знаеш, на 16-ти декември детето е на тържество в младежкия театър, трябва после да ни прибереш от там!

аз на 10-ти декември - нали знаеш, че 16-ти декември детето е на тържество в младежкия театър, трябва после да ни прибереш от там!

аз на 16-ти декември в 8:00 сутринта - значи, сега сутринта отиваме да оставим подаръка за детето в младежкия театър, тържеството е следобяд, после ще се чуем, за да ни вземеш!

аз на 16-ти декември в 8:30 сутринта, в колата на път за центъра - и тука да не забравиш да завиеш надясно, че нали отиваме към театъра!

той - ох, аз съм идиот, знам, ама припомни ми защо, по дяволите, отиваме към театъра???
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!