Мише, Нинче, да се оправяте бързо и утре да сте на линия!
Ние се крепим, ама като слушам Ели как ми обяснява, че еди кой си кашлял... и лошо ми става...
Аз ще донеса банички за децата, както се казва каква ми е работата утре.

Мая, като са тинейджъри има едни гифт карти на които им вкарваш определена сума, така хем не е пари на ръка, хем те ще си изберат желания подарък. Ето линк към сайта да прочетеш по подробно. https://www.giftcards.eu/bg/

Мише, Нинче, да се оправяте бързо и утре да сте на линия!
Ние се крепим, ама като слушам Ели как ми обяснява, че еди кой си кашлял... и лошо ми става...

Гери, точно затова и ние сме на тоя хал! Понеделник като я заведох и като чух как кашлят в коридора лошо ми стана. Довечера ще правя инхалации, мисля да приложа и някоя друга бабина рецепта та ще видим... Я да ви попитам - някой пробвал ли е сироп от черен бъз? Нашият доктор ни го препоръча като много добър имуностимулатор особено при такива простудни заболявания, но нещо не мога да го открия в аптеките. 

Мама правеше такъв домашен. И ни караше да взимаме по 1 супена лъжица на ден. Помня, че не го харесвах особено. Но дали е имало ефект, не помня.

Nunu, коментирахме наскоро бъза като помощно средство при простудни, грипоподобни и прочие състояния. Аз съм ползвала един американски продукт, Самбукус Кидс - сироп точно от черен бъз + някакви ехинацеи и още нещо, над 20лв е шишенцето, но аз съм гу купувала от дрогерии Фит за 17лв. Ние традиционно правим и домашен сироп от бъз, но е от цветовете на бъза, а Сумбукуса е от плодовете на черния бъз. И вида двата ги намирам за много вкусни.
Ако решиш да търсиш Самбукуса и те устройва цената, в по-големите аптеки го има.

http://apteka.framar.bg/30015222/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%B7-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BF-410-%D0%B3-#axzz1ghS0XSKt
Ей това намерих аз. А и доки каза, че е под 10 лв. Ще ходя да го диря днес.

С инхалациите овладявам положението, няма температура!
Преди няколко нощи я намерих освободена от чувала, с пропуснал памперс,
ледена просто, ей от там са и несгодите!
А и поне по 10 пъти на ден се събува боса и пристига с "Мамо иж/виж"

[color]

Мише, все едно за наша Дара говорим. Най-редовно ходи да посреща баща си в коридора боса, след като уж сме си легнали да се приспиваме, а там са плочки. Като й се скарам надува гайдата, много е чувствителна. С баща си са един дол дренки - дай им голи и боси да ходят, обратно на мене, която съм все с вълнени чорапи и елек и все ми е студено А нощем толкова течности пие, че памперса пропуска и навсякъде  е мокро...невинаги се събуждам навреме за да го сменя... Но пък от друга страна безхаберието на родителите на децата в яслата много ме дразни. Сега набирам смелост да говоря с майката на въпросното детенце, което от 2 седмици "буха" кашлицата и не виждам да е отсъствало. Хич не мога да се карам, ама пък това вече е прекалено!

Пожелавам на всички дечица бързо да оздравяват.

Аз все още незная дали ще пътувам за партито и ако тръгна ще е в събота на обяд. Децата немога да ги взема, дори да тръгнем от петък защото се притеснявам какво време ще ни хване по пътищата а и няма да издържат 6-7 часа. трябва да направим няколко почивки и се очертава цял ден път. Затова и имам още надежди да пътувам сама.

Преди 2 часа изживях един от най-големите си кошмари:( Влязох в спалнята да оставя дрехите за гладене и за 5 секунди, Никол затвори вратата и завъртя ключа от външната страна. Добре, че има отваряем прозорец в стаята. Помолих един човек да извика жените от магазините под кооперацията ни, те пък изтичаха да извикат ключарите, които за мой късмет имат ателие на 100м. от нас. Разбира се и тримата пищяха от страх защото знаят, че съм в стаята а не излизам и вратат немогат да отворят. Никол милата пъха ключа като и говоря и се опитваше да го завърти както и обяснявам но не и стигаше силата. В един момент спрях да чувам Алек и Дани, чувам и, че Никол пищи някъде в другите 2 стаи. Честно ви казвам, имаше един момент от този близо час в който ключарите се опитваха да разбият входната врата в който наистина мислях, че ще припадна. Задушавах се от ужас:( Какви мисли ми минаха през главата и какъв ужас изживях чувайки децата как пищяха от страх докато по входната врата се блъскаше с всичка сила. Никога до този момен не съм обръщала внимание, че могат да завъртят ключа. То само там има ключ защото стаята не се ползва като го няма мъжа ми и има много неща, които са опасни за тях, та затова и заключвам но кой да се сети и да маха ключа. ревах с глас като ми отвориха и като видях Алекс свит в ъгъла на леглото да трепери а Никол да плаче и крещи. Дани си беше подпрял главичката на леглото и беше заспал наведен. Едва ги приспах преди малко а аз още треперя:(
Внимавайте момичета, махайте всички ключове защото е голям кошмар.
Извинете за оплакването но още ми трепери всичко:(

ПС. Забравих обаче да спомена колко добри сме всички по Коледа:( Докато се чудех какво и кого да повикам оглеждайки улицата от прозореца, мина една жена. И аз и вика, "госпожо, извинете" Гласът ми трепереше защото плачех от страх какво може да се случи на децата. И и казвам, моля ви повикайте момичето отсреща от магазина, че съм с три малки дечица и ме заключиха в стаята а те са сами в другата стая. Това става точно за 10 секунди-обяснението ми. Тя ме поглежда и казва "много бързам". А вратат на магазина е на 5 крачки от нея. Та сега като мисля...Коледа неможе да помогне на някои хора...на празните отвътре.

Лисицоооо, много те прегръщам и децата, много!

Дай Боже, утре да мога да ви прегърна и на живо Мише:)

Преди 2 дни видях какво пише под аватара ти:)))))))))))))))))))))))
Ти си много повече от лисица да знаеш. Лисица с много сърца:)))))))))))

Ох, Лисо, не може ли да мине без случки при теб?! Прегръщам ви и четиримата.
Съседите ти нямат ли ключ от вас за всеки случай?
Аз си признавам, че имаме ключове на всички врати. Ако не заключа кухнята, няма да мога да се изкъпя изобщо, защото момъкът оперира на плота с всички кухненски уреди - кана за кафе, кана за гореща и още една за студена вода, тостер, но най-лошото е, че слага нещо на котлоните и почва да върти копчетата на печката.

Деси, ключове има в съседите и в жената дето идва да чисти, но нямаше полза от тях. Аз имам навик да си оставям моите винаги на вратата като заключа а бравата ни е такава, че като е заключено и ключовете са на нея, няма как да ги избутат или превъртят отвън:(
Вече нямаме никъде по вратите:)))))))

Ех, ЛИсо, ЛИсо, това не е истина!!! Хайде стига вече за тая година!!!
 
А каква е тая дето не и е трепнало сърцето даже, егати студенокръвните същества!!!

Ние в тоалетната и банята имаме ключове отвътре, трудно заключват, ама .... не може и без тях, а мойта е оправна! Оххх.

Оле, Лисе, много прегръдки и на четиримата. Ние го минахме това, но в по-лека форма. Но трябва да вземем мерки за всеки случай.
Ние днес изпрахме всички плюшки и сега делфина занемя, а кучето лае когато му дойде на акъла.

Казах ли ви аз, че сте луди за връзване с това пране, че и аз покрай вас?!

Лис, и ние подобна случка, но в по-лек вариант. Моят син много обича да сяда на мястото на шофьора, пъха ключа, натиска копчета, играе. И един ден, точно щях да го прибирам, и той натисна копчето за заключване отвътре. А ключовете при него. Точно си представях как се обаждам да идват да отварят колата, когато от много натискане той пак отвори. Бяха само 5 минути, ама се уплаших. Ама аз съм си за бой, де. После се научих да си оставям една врата отворена, за предпочитане предната, че да не се правя на акробат.

Ние имаме една разбита врата на баня в един хотел в Банско. Какво се оправяли двамата мъже и мъжа ми  докато се завъртял, Алекс се шмугнал в банята и превъртял ключа. Та се наложило поддръжката да изкъртят вратата. Ние с Вяра пропуснахме цялата случка и по-добре де.3

Това със заключването е явно често развиващ се сценарий, кога ли ще ме заключи и мен малкия, докато простирам на терасата, тъй както си мисля, че още не стига бравата...

Лисе, прегръщам те, хубаво е, че всичко е приключило благополучно! Надявам се утре да се видим! Това лято племенника ми се заключи в банята и хем е голямо момче на 10 и можем да се обясним и разберем, пак бях свидетел колко се уплаши, а представям си страха в малки дечица, а още повече в теб, милото Лисе Но важното е, че не се е случил инцидент с дечицата, докато са били сами.
А за отминалата жена, просто не проумявам! Никога не бих се поколебала да съдействам, дори няма да мръдна от там, докато не се уверя, че човекът няма нужда от още нещо...

Тя ме поглежда и казва "много бързам". А вратат на магазина е на 5 крачки от нея. Та сега като мисля...Коледа неможе да помогне на някои хора...на празните отвътре.

Лиско, това просто мозъкът не ми го побира. Какви са тези хора, как си лягат всяка вечер и спят спокойно, не знам.

Добре, че е минало всичко, егати ужаса си изживяла.

На мен пък снощи ми се изправиха косите 2 пъти, но по друг повод. Първо в 22:30 чувам някакъв шум отвън като чукане, отивам и гледам през прозореца някакъв силует до вратата ми и така се уплаших, че хукнах в спалнята с бебето на ръце и викнах мъжа ми. Той излезна и извади ...пистолет (!?). Идея си нямах, че у нас има оръжие, а и той знае, че съм против. В крайна сметка се оказа, че била майка ми,която решила да не звъни да не събуди децата, ама ми изкара акъла. Та сега съм бясна, че ме е лъгал за оръжието. Каза че го купил, след като някакви гангстерчета го бяха проследили до в къщи, че им свирнал на един сфетофар и бил за самозащита, имал ключ и т.н. Хубаво де, ама първо ме е яд за лъжите и второ си каза, че и втори си бил поръчал. Каква е тази самозащита не знам. Започна да ми обяснява някакви технически характеристики и как двата се били взаимодопълвали. Явно си имам Рамбо в къщи, дето ще се самозащитава среляйки с по един пистолет във всяка ръка. А да - новият бил по-точен на далечно растояние. Ми аз както и да го гледам, у нас ако ще стрелям по някой, няма да ми се налага повече от 3-4 метра да стрелям. Офф не знам какво да правя. Казах му, че децата ми така няма да отраснат с този манталитет и че ако не разкара поне единият си ги взимам и се махам. Не знам дали наистина ще се махна, но ми е страшно нервно с този пистолет в спалнята ми. Добре че не го беше намерила Ивана да ми го донесе, че щях инфаркт да получа.

Лисе,и от нас прегръдки за всички!Моя мъж по-този повод като слагахме врати преди 2 години събра ключовете от всички и ги занесе в работата .

Милата Лиса , голям стрес си изживяла , а за тази женица направ нямам думи.Мише , дано сте добре и да се видим.