Мдааааа, Дари също ми се роди с доста светло сини очи, които към 6-я месец взеха да сиво-зеленеят, а сега сасси някаква смесица също от сиво-кафяво и зелено. И на двамата с мъжа ми са кафяви, но пък баща му и сестра му са с много светло сини очи, на което аз тайничко се надявах и нейните да останат сини, но не би. Странното обаче е, че стана блондинка, а в семейството други блондита /освен брат ми/ няма, на всичкото отгоре мъжа ми освен че е с доста тъмна коса си има и няколко бани по рождение, та като ни видят с малката разни познати все се чудят откъде таз руса коса. Както казвате здрави да са, другото няма значение.
Аз тръгвам за дългоочакваната среща! Няколко дни незнам дали ще ми остане време за нет, но ви прегръщам силно и мислено съм с вас! Най-вече бъдете здрави!

Цитат на: sia в Август 19, 2011, 14:30:37 pm

Може ли да те помоля за актуални координати, телефон и цени на Алексиев

sia, ето http://www.einet.bg/~alexiev/
30 лв беше прегледа ни миналия месец. Консултации няма вече в Горна баня.

Да допълня, че 40 лева е ехографа.

Благодаря за положителната енергия и хубавите мисли за мома София

Аз още няма да се включвам в темата за очите, че е рано

Стефи, браво на смелото момиче

Естествено,че тая работа с очите е за забавление! Живи и здрави да са ни децата, слава Богу, че ги има!
Иначе като разбрахме, че чакаме младеж- мечтата на всеки татко- казах на мъжа ми, че ако  не е синеок като него да му мисли! А той, дребосъкът, е блондин и половина, но и двамата на тази възраст сме били руси, пък сега не сме- сигурно ще потъмнее.
Между другото, като бях бременна,  четох, за да се отвличам от лоши мисли, едни генетични таблици, според които и при двама родители с кафяви очи има 25 % шанс за дете със сини.Най- трудно се постигат зелени. При нас аз съм с  кафяви,таткото- със сини,моята майка и баба бяха синеоки, от другата рода всичко е  синьо- засега и малчо е синеок...

Да се включим и ние в края на седмицата с още един синеок младеж-ще падат мадамите , но при нас не е много чудно със зеленоока майка и синеок баща, синьото е надделяло.

....Странното обаче е, че стана блондинка, а в семейството други блондита /освен брат ми/ няма, на всичкото отгоре мъжа ми освен че е с доста тъмна коса си има и няколко бани по рождение, та като ни видят с малката разни познати все се чудят откъде таз руса коса....

Брат ми като малък е бил с бяло-руса коса. Сега е с тъмно кестенява и с няколко бани също като мъжа ти Докато мине пубертета обаче си носеше един рус кичур отзад на тила "за спомен". После и той изчезна.....заедно с голяма част от косата 

Добра вечер на всички.
Дано са здрави децата и спокойни росителите.

Аз да подхвана още една "вечна тема" - безпричинното тръшкане.
В къщи по цял ден (и не само в нас де) се пищи с всичка сила, ритат и се търкалят по земята за всичко, което не е станало на тяхната. Много, ама много се бият а Дани ме ревнува и от въздуха. Не дава да пипна брат му и сестра му в негово присъствие.
За търпение знам но нямам такова все по-често и със съжаление си признавам, че ги ступах и тримата тази седмица, малко повече отколкото "трябваше". Майка ми беше тук и вместо да стане по-лесно то беше по - трудно. Истериите бяха 3 пъти повече. Сега една приятелка е в нас, само докато я видят сутрин и започват да пищят. Със свекърва ми по същия начин. С нея така или иначе сме ограничили срещите защото не се е излекувала от бактериите в гърлото още.
Та какви игри да предлагам  на 1,9 години?
Конструктори, книжки и какво ли не още им задържа вниманието за 10 мин. После някой идва да седне в мен и оттам нататък става...майко мила. Дани започва да пищи, да блъска брат си или сестра си, да скубе, да хапе с голяма жестокост. Ни молби, ни обяснения, нищо не помага.
Навън е същото. Немога само до Дани да стоя а и тримата не дават никой да ги пипне или да им помогне освен мен. Вече започва да не ми се излиза само като си помисля какво следва.
Хубавото е, че всички сме излекувани от бактерията в гърлата. Остана да решим "проблема" с ръчичките на Ники но след 2-3 месеца дано и това сме забравили:)
Злати, утре ще ти звънна, забравих:(

Ух,Лисе,гадна работа.Митко е така откакто се е родил та вече му свикнах .Вечно мрънка и заревя,а като иска нещо и не го разреша са истериите както казваш.За игри не знам,защото на тази възраст трудно ще им задържиш вниманието върху нещо.Аз процедирам с извеждане навън за по дълго време.Навън поне не е така.Иначе вкъщи докато посвърша нещо работа ми върши baby tv.При теб ще е трудничко че са трима,но и това надъвам се скоро да отмине.Успех!

Ох, Лисе, явно си е от възрастта.
И ние сме така- все за нещо се хленчи, мрънка или реве откровено. Доскоро навън беше по-добре, но напоследък и там е зле- тръшкаме се по асфалта, влачим се по дупе, а не си му дал нещо, а е заревал все едно го колят!И се е научил да ме удря...
Аз без количка не мога да изляза, защото се дърпа и побягва право на улицата, затова го пускам чак в Парка и то навътре.
А за чистене на нос направо не ми се говори- вече чакам някой да викне социалните да разследват защо го измъчваме това дете- такива писъци са, дори до вой стига. Вече не знам има ли смисъл да чистя, защото докато го почистя той така се осополивя,че все едно нищо не съм правила...И така...ще им мине, казват, около 3 годинки...Лошото е, че и аз губя търпение все по-често и стигаме до отупан памперс...А можех да се закълна само преди година, че никога няма да си ударя детето...

единственото, с което мога да се похваля, че някое от децата ми е "взело" от мен

ха ха Мини, аз и с толкова не мога бе
Мише вярвам в теб
Лис, направо не знам как се справяш, сили и търпение е майката, ама много често пипсват. Аз като знам какво природно бедствие имам вкъщии един зараждащ се ураган, който до няколко месеца ще е в разгара си, си представям у вас какво е.
Здрави да са само, успокоявам се и се надявам,  с факта че е временно и период.

Лис, нали видя, че и ние сме в същия период?! Казвам няколко пъти не, разбира много добре, но продължава да прави напук.  Трябват здрави нерви, а знам, че твоите са.

И аз като Инке съм си казвала, че няма да викам и да поплясквам, но реалността е различна, за съжаление. Ами, не приемам, че ще е съвсем на самотек и ще прави каквото си иска. А и нали най-важните са първите седем години?! Като ги изпуснем, какво ще правим по-нататък?

мини, нали и черпака ще върти Преслава?! На мен пък ми прилича много на теб.

мери, вие още не сте влезли в този период.  Смятай какво ще е след година!

мише, улицата си е най-опасното. Досега не сме стигали до инфарктни ситуации, но много често повишавам глас заради това. 

Приятна неделя на всички!

Да, от една страна не може да ги оставиш да се вихрят както си поискат, а и от друга- аз  тогава стигам до викане и шляпване- трябва някак да разберат, че когато мама казва не има защо- например да не тичаш към улицата или да не пребъркваш чужда чанта с цел да си намериш вътре джобен нож и да го размахаш/ реална ситуация, изживяна от нас/...

ха Деси, за кой говориш бе - Алекс е с пълна сила. Не искам и да  споменавам за белите и зулумите за последния месец. Добре, че не ни изгониха от хотела в Албена. А Вяра, Вяра е огън момиче, не съм мислела че едно дете на тази възраст може да прави такива неща, всеки ден ме изненадва.

Мери, тва идва от името И моя е така, а Мила всеки ден ни изненадва с по нещо. Само лошото е, че почна да копира батко си и сега е във фаза тръшкане, рев, бой... Вече го надвива на моменти Та така...