Хайде и аз най-после да пусна една седмична тема, преди детето да стане за женене.
Да е топла /но не гореща/, да е морска /за който го огрее/, да е здрава /за абсолютно всички/ и само усмивки и щастливи преживявания да има!Ще продължа един личен мой въпрос от миналата седмица, че съм на зор.
Лидия, Лиско – благодаря за мненията и съветите. От полза ми е, да знам че някой друг мисли, че трябва да постъпя, или вече е постъпил както и аз възнамерявам.
За новопоявилите се проблеми със свекърва ми – да мълча и да кипя вътрешно и да си трайкам – не ми е вариант. Да се зъбя, крещя, обиждам и от вида – не съм такъв човек. Да допусна намеси в отглеждането на НАШЕТО дете – невъзможно!
Та както винаги и аз си дойдох на „моя си вариант” – да седна и да говоря и обяснявам, откровено и без заобикалки, с надеждата да бъда разбрана. Правилно разбрана много ми се ще.
Сегашният проблем със свеки, ми дойде много изневиделица, честно. Откакто сме заедно със съпругът ми /вече 9-а година/, свекърва ми никога за нищо не се е бъркала и не се е и опитвала даже. Да ме подразни с нещо дребно и недомислено, както сигурно и аз нея – да, живи хора сме, без това няма как, но опити за намеса в живота ни – сериозни, истински, изнервящи – никога!
Откакто се е родил Дани – нямам много време да се вглеждам в света около мен, защото съм втренчена в него и доста неща са ми убегнали май. Тя вижда детето изключително рядко, епизодичните й появи и тъпи изказвания на тема „бебе” - отминавах просто като нещо случайно досега... В последните седмици чак, взех да си давам сметка колко са се променили нещата и, че тя всъщност е решила, че след като вече бебе – има, е „дошъл моментът” да ни се меси в живота, или поне да се опитва да го прави.
Снощи, на моето тържество, когато за 5-и път /в рамките на 20 мин./попита да не би детето да е гладно, въпреки че 100 пъти й се каза кога е ял последно и кога ще огладнее пак...чак ми стана обидно, наистина.
Идваше ми да се обърна и кротко и възпитано да я запитам следното: „Ти имаш ли представа докато бях бременна, с колко хора съм спорила и съм си залагала главата, че ТИ няма да правиш тъпотиите, които са правили техните свекърви, няма да ръсиш глупости, да се опитваш да се бъркаш и налагаш само за да е на твоето? Знаеш ли колко искрено вярвах, че след като толкова години с теб не съм имала никакви ядове за нищо...не съм допускала, че сега ще се налага да обяснявам, че това дете е НАШЕ, а не твое и ти нямаш думата как ще бъде гледано, възпитавано и каквото и да било?” Предвид, че не бяхме само семейно – нямаше как да захвана подобна тема, но съвсем скоро – ще.
Днес научавам, че снощи тя е поставила и майка ми в адски нелепа ситуация.
От ресторанта, майка ми с Дани и количката се прибраха у нас /ние продължихме на диско/ и свекърва ми се натискала да върви с мама до нас /да не ходела сама/. Така, ама главната цел била познайте каква? На 30 градусовата жега снощи, дето не полъхваше – да завие бебето.
Настоявала количката да се спре, извадила пелена и го завила. Майка ми какво да направи? Тя баба и другата и тя баба, да махне пелената и да се заприпират – не става. Опитала да каже, че аз съм казала да не се завива малкия. Отговорът бил, че: „карай , сега нали я няма да види”...
Все едно детска градина, акъла ми не го побира просто. Малкият естествено се събудил и разревал на 5-тата минута от жега, а свеки доволно казала: „Аз нали ви казвам, че е гладен, вие – не” /то децата винаги от глад реват естествено/.
Та...майка ми ударила бърз ход до нас и спасила Дани от тези „нежни грижи”...
Не знам какво ще правим.
Ще пробвам с един открит и директен разговор, ако не стане така – ще обръщам „дебелия край”, колкото и да ми е неприятно. И определно – Дани без да съм наоколо – тя няма да го види поне на този етап. За щастие – мъжът ми е изцяло на моето мнение относно детето, но той пък не схваща колко сериозен е наистина проблемът. Тя като се пробваше на него да му дава наклон за бебето – биваше отрязвана и е с: „Не се бъркай как си гледам моето дете” и кляка. Само на моя мъж не мога да му обясня, че аз на НЕГОВАТА майка не мога „да й тегля една майна” както го прави той и тя да кротне, защото не съм й дъщеря, ами снаха и на мен – няма да ми се "размине" така, както на него. Пък и тя хитрува забелязвам напоследък. Когато сме двамата с детето – не се обажда, като сгря, че той няма да е на нейното мнение, ами е все на моето и сега започна да ми дава наклони предимно насаме...
Най-лесно ми е да скръцна със зъби и да „застане мирно”, но мразя да го правя и страшно се надявам да вдене какво й казвам, когато й го кажа, защото другият вариант – би бил неприятен и унизителен за всички ни, но ако не разбере „с добро” – ще е неизбежен.
Мога да направя компромис за много неща, но за детето си – НЕ и предполагам, че в този форум поне - не би се намерило кой да ме упрекне.