Хубава седмица и от нас.

На Никол миналата седмица и поставиха отново инжекция в сухожилието. беше страшно но 10 мин. след като излязохме вече се усмихваше. Доктора прецени, че не е още за операция и няма смисъл от подобна травма при положение, че имало шанс да се оправи с инжекция/ии. Надявам се за последно.
От 2 дни и тримата са болни:) Време беше, 2 месеца без нищо, мама си почина:) засега са само сополи и кашлица и надявам се с това да се разминем.
Дани как се тръшка от седмица, направо не е истина. С такава сила и упоритост се мята по земята, че скоро ще си разбие глава или вежда, или уста:) Два пъти не издържах и го натупах по дупето. Сега Никол ходи след него да го удря по гърба и му вика "на-нааа":)а той се хили.
Алекс от сутринта започва да преследва Никол да я целува и понеже на нея след третата целувка и писва, са големи драми за брат и:) Опитвам да го науча да идва да целува мен тя като не иска ама не съм му толкова интересна:))))))))))))))
Изобщо щуротиите в нас са на ниво и няма се излагаме:)))))
Бъдете здрави:)

Здрава, весела и усмихната седмица. Вече влизаме в ритъм, аз почти наваксах. За уикенда планираме една разходка до Белоградчик, при моя скъпа приятелка, Дано всичко е наред. От нас поздрави и усмивки..

Дано най-после имаме слънчева седмица, защото поне на мен - откровено ми писна от това шантаво време.

Моето бебе, вече категорично знае коя е мама, как изглежда въпросната и грее и се хили само да ме мерне. Голям кеф на душичката ми - признавам си. Обаче пък от това произтича желанието му да е постоянно лепнат за мен, ако е сговорчив в даден ден - може и да седи някъде край мен, но в оптимална близост и да ме вижда добре. Последните дни, даже и като спи ми прави "проверки". Спи си, отвори очите - не ме ли фиксира, почва мрънкане и за секунди преминава в рев. Ако отвори очи прекъсвайки спането си и ме вижда до него - няма проблем, пак ги затваря и отнася плувката.

Засега - няма против като е буден да го занимават и други хора, дори такива които не познава, но категорично държи да съм наоколо в такива моменти и чат-пат мята по един поглед да не се "изпаря" случайно 

Не мисля, че от нещо е стреснат и тревожен, за да се държи така. По-скоро ме възприема като придатък на самия себе си май и "не му се вързва в системата" да липсвам, било и за две минути.

Колкото и да съм очарована от тази му любов, това поражда проблеми от битов характер и се замислям дали не е добре, да започне да свиква и с други хора край себе си, както и с това понякога аз да не съм до него.
Не става дума разбира се, да насилвам детето, да се опитвам да го "дресирам" един вид и от сорта безумия. По-скоро си мислех да почна плавно да "вкарвам" в ежедневието му и други лица освен своето, да свикне постепенно. Понеже и Господ да съм - има моменти в които ми се налага да бъда някъде и без него и те ще стават все повече и по-чести и ако вземе да свикне да е само и единствено с мен - ще стане доста интересно положението скоро 

Предполагам обаче, че за бебе което още няма три месеца - сегашното му държание си е напълно в реда на нещата и опасенията ми, че по-нататък няма да мога и за малко да го оставя с друг човек - не са актуални, поне засега. Но ако трябва да се взимат мерки по въпроса от по-раничко - казвайте.

Не искам да се докарам като кумицата ми - с първокласник, който спи в леглото между мама и тати и така си му седи стаята необзаведена. И те като нас си го гледха само двамата, много се радваха как без тях той не можел и никой друг не искал да види и докато се нарадват - на ти сега цирк. То е малко трагикомично следното, но хората от две години искат второ дете, нямат репродуктивни проблеми, но семейният им секс за целта е пълна акробатика. А секс за удоволствие - почти невъзможна история. Докато детето е на училище - двмата излизат от работа да си правят бебе, понеже малкия като е в къщи - не е възможно. Една нощ станали от спалнята, отишли в хола, дребния за 5 мин. се усетил че е сам в леглото и хукнал да ги търси, рев и блъскане по заключената врата на хола...
Та понеже имам този "светъл пример" години наред и то наблизо - все ме е страх да не си свъртя подобен номер и аз, от прекалено обгрижване и прехласване по детето. Отделно - че за самото дете това е вредно.

Жбрул, прекомерно много неща искаш да предвидиш
Карай го по-леко
Децата биват различни дори и в една и съща ситуация, и трудно можеш да знаеш как твоето ще реагира, ако еди си какво. Просто си живейте живота, радвайте се на дечицата, че са здрави и усмихнати, грижете се за тях и ги обичайте, защо искате от сега да прогледнете към първи клас?
Не пречи да има повече хора в обкръжението му, но не го приемай като гаранция за определено негово поведение на по-късен етап.

Жбрул, прекомерно много неща искаш да предвидиш
Карай го по-леко
Децата биват различни дори и в една и съща ситуация, и трудно можеш да знаеш как твоето ще реагира, ако еди си какво. Просто си живейте живота, радвайте се на дечицата, че са здрави и усмихнати, грижете се за тях и ги обичайте, защо искате от сега да прогледнете към първи клас?
Не пречи да има повече хора в обкръжението му, но не го приемай като гаранция за определено негово поведение на по-късен етап.

Мдаа, много точно казано. Жбрулче, много задълбаваш бе мила, днес те търси, утре няма да се сети с часове, не се терзай толкова
Моята Еленка беше така, до около една година само да ми видеше гърба, не да ме изпусне от очи и наддаваше вой, ела я виж сега, нищо подобно, ходи на ДГ без изобщо да е мрънкала, дори няма търпение да ми каже чао Спеше между нас до 6-7 м. възраст, след това една вечер си легна в леглото и край, сега дори като се размрънка предпочитам да я взема при нас вечер, за да спя, но тя си иска в нейното "го"-легло
Няма нужда да възпитаваш от 3м. възраст, сега е момента да се радваш, само да му се радваш

Ех, днес най-накрая грейна и малко слънчица, дано вече е така!
Пожелавам здрава и усмихната седмица!

Понеже заговорихте за спането нощем - имам голям проблем с отвиването на Вики и не знам как да го реша! Приемам всякакви съвети!

Да, децата използват даже вечер да наваксат липсата на родителите през деня! Допреди дни и моята дребосъчка си вземаше възглавницата и пижамите и пристигаше на спалнята. В един момент реши, че е голяма и ще си спи в стаята.
Сега обаче това за мен стана голям проблем,защото тя постоянно се върти и при всяко ставане я намирам без завивка! Не знам как да се справя!

yana-v аз я обличам с потник, тениска и пижамка. Така и да се отвие, не е толкова страшно. Спи само с олекотена завивка. При голямите зимни студове заменяме олекотената с едно дебеличко пухкаво одеалце. В къщи държа по топличко да е вечер. Други казват, че спят по добре на хладно, аз съм топлолюбива риба... Обичам при -20 навън, да се ширя по тениска вътре  При нас това е трудно постижимо, но работим по въпроса...

yana-v, не ползваш ли от чувалчетата за спане? Не съм убедена дали има за толкова големи дечица, но си мисля, че има...

За съжаление чувалчето остана в миналото.  Още на 1 г. Вики отказа категорично да бъде слагана в това нещо! Слагала съм го като заспи и като усетеше, че е в него ни чуваха и в съседния блок   

Яна, моите пищяха при всеки опит да ги сложа в чувал до този декември. Тогава решиха, че искат да спят с мечовците (има картинки на мечета на чувалите) и с кеф обличат мечовците вечер. Реших си проблема. Иначе преди това купувах (и все още) пижами-гащиризони като бебешките - цели. Все още спят с тях и чувалите, защото в спалнята ни е около 19градуса сега. Като е по топло спят само по бодита в чувала.
Нямала съм проблеми от естеството, че са свикнали с мен, просто защото нямаше на кой друг да ги оставя... Иначе си знаят леглата, но в почивните дни имат и ритуал сутрин като се наспят да си пият млякото при нас на спалнята: Отварят очи, разпореждат се: "Тате, айде топли млякото", хвърлят отгоре ми "нанитата" и малките мечовци (малки плюшени от ключодържатели) - ако случайно не съм се събудила, да го направя, събличат чувалите, измушват се от кошарите и се намушват при мен. Но това са толкова прекрасни сутрини... Не се знае още колко време ще се радвам на това гушкане, както растат вече децата, скоро ще гушкат гаджета вместо мама.
Не че вече нямаме де  Вчера ме информираха, че Дани имал 2, а Криси вчера само имал 
Лиско, дано скоро се оправят дечицата и с това да се разминат.
Мише, време ти е 

Добър ден и дано да е слънчева седмицата вече!

Момичета, имам нужда от малко информация. Ще се радвам да споделите вашия опит относно дневното спане на децата. Ние засега сме на двуразов сън - обикновено в интервалите 10-10.30 - 11.30ч. и около от 15 до 16ч. Вечер в 21ч. е банята, реално заспиват около 21.30-21.45ч. Личният ни педиатър ни съветва лека полека да преминаваме към един следобеден сън - веднага след обяда в 12.30ч. Знам, че първо ще ми отговорите, че е редно да следвам детето си, но при мен тази ситуация е меко казано невъзможна и не мога да действам според всяко едно от трите деца /мама е една  / . Досега са били винаги на един режим, пък ако ще да е грешно.
Та въпросът ми е - рано ли е още съгласно възрастта им да ги приуча да спят веднъж на ден, или може би е редно да изчакам още някой друг месец?
Благодаря, ако някой сподели.
Лисе, ще се включиш ли, че си ми сестричка по съдба?  

Цвети, не съм Лиско и нямам опит с 3 наведнъж, но съм мислила по този въпрос (по повод премеждията на една позната). Според мен, ако си правят дълга нощна пауза, спят добре и не ти се будят сутрин неприлично рано (примерно в 5), може да продължават да спят по два пъти дневно. Когато ранното им ставане започне да те тормози, може да "натиснеш" за почивка веднъж дневно. Така бих постъпила аз.

Благодаря, камбозола. Права си, аз пропуснах да уточня, че муцуните имат сравнително спокоен нощен сън - почти не се будят, не пият вода, не се храним от месеци, отвиват се и се въртят основно. Сутрин се събуждат в интервала 6.30-7ч. и пият мляко, закуска в 9.45ч. Поне засега периодът е такъв явно. По-спокойно е.

На времето и аз много се притеснявах, защото Вики спеше по 2 пъти на ден почти до 1 г. и 9м. и трябваше да я дам на ясла. Тя спеше много неспокойно вечер, растяха още зъби и моята педиатърка ми каза, да спи колкото може повече, тя сама ще покаже кога е готова на 1 дневен сън. Общо взето с тръгването на ясла нещата се регулираха!

Цвети, аз също не бих "пипала" нещата. Какви са основанията на педиатъра да се сменя режима?

Виктор започна да спи веднъж дневно от около месец насам. Но не следобед, а към 11ч. Следобед сме на разходка и за да не пропусне нищо от нея не заспива въобще.    Напоследък, дори и да сме си в къщи следобеда, много трудно ми се отдава да го приспа, та го оставям да се налудува и вечер рано-рано е окапал за сън - около 20,30- 21ч. най-късно вече спи.
В интерес на истината, малко след годинката пробвах да откажа този сутрешен сън и да остане един по-дълъг следобед, но не успях - отпадна следобедния, този, който исках да остане. И Виктор, както вас, става рано, та много трудно му се отдаваше да не спи до обяда - за следобед събира сили и не показва да има нужда от почивка след това.
Та, мисълта ми е, че децата сами ще си откажат едно от двете спанета, в зависимост от това кога са повече уморени.

Същите като при Яна - налага се октомври, ноември да ги пусна на ясла, за съжаление.  
Платеното майчинство изтича през юни, ще изчистя стар отпуск, натрупан с годините /в правозащитните държ.органи съм/.
Мисля разни варианти, защото ми се иска да си гледам децата аз.

Цвети, на мен с едно ми е идеален варианта с 2 спанета денем. Сутрешната почивка я използвам да и наготвя поне обяд, а следобедната за вечерята ѝ или нещо за нас.
Jbrul, не бързай да я привикваш на каквото и да е, както каза Стефи - радвай ѝ се. Минахме и през рев за тати, после и за мама като ни види да излизаме от стаята. След това всички които са в къщи трбваше да стоят на едно масто - при нея естествено. И това отмина. Сега върви по петите ми като талигаджийски мъник. Ама и аз съм по-спокойна така, че яко се катери навсякъде. А за свикването с други хора .... ами и аз я гледам сама, но на събирането след кръглата маса в Пловдив, който не я поиска у него не отиде. Децата си променят навиците и вкусовете явно.
Лисе, да се оправят малките бързо.

Цвети, тогава може би по-скоро самото тръгване на ясла ще регулира нещата.
Поне моят опит е такъв и с двете ми деца - всякакви опити от моя страна да променя нещо по отношение на съня са били неуспешни.
Дъщеря ми спря дневния сън може би като беше на 3, знам че дете на тази възраст има нужда от следобеден сън, но в един момент просто се отказах - беше приспиване в продължение на 2 часа, тотално изнервяне и от моя, и от нейна страна, и накрая, ако успея - спи има - няма 30 мин. Затова спрях да я мъча да спи, просто пригодихме някакво време, в което да полежим, почетем, ако не да спи - да си почине. Но на 3г и 8 мес тръгна на градина, бях се подготвила да говоря с учителките да й дават нещо да се занимава в стаята за игра, обаче се оказа, че там си спи следобеда без никакъв проблем.