Tsvetiii, ами те в яслите и градините ги слагат да спят в 12.30, така че мисля, че от самосебе си ще се нагласят нещата. Аз никога не съм приучвала детето си към специален режим на спане. Единственото, което наложих като правило е лягане вечер в 9, сега и до 9.30 откарваме. Когато тръгна на градина, Мия заспиваще много късно следобед -лягаше в 2, ама заспиваше след 3. В градината обаче заспиваше за 20 мин. в далеч по-ранен час. Децата имат уникални способности за адаптация към различни ситуации, така че не се тревожете предварително.
Jbrul, има и друг тип деца, освен тези, които описваш. Моето никога не е спало в нашето легло -от първия си ден, та и досега си спи в нейното. Имало е 2-3 случаи, когато съм я взимала при мен по различни причини, но нито тя спеше, нито аз. Не беше удобно нито за нея, нито за мен, така че повече не сме го правили. Сега, когато успее да се събуди сутрин преди нас, идва и ляга за 5 минути при нас и толкова. Никога не можеш да предвидиш всичко, така че както е казала tzvetenze -Радвайте се на дечицата:)) В тази връзка, моето момиченце днес става на 5. как само минава времето...

Жбрул, прекомерно много неща искаш да предвидиш
Карай го по-леко
Децата биват различни дори и в една и съща ситуация, и трудно можеш да знаеш как твоето ще реагира, ако еди си какво. Просто си живейте живота, радвайте се на дечицата, че са здрави и усмихнати, грижете се за тях и ги обичайте, защо искате от сега да прогледнете към първи клас?
Не пречи да има повече хора в обкръжението му, но не го приемай като гаранция за определено негово поведение на по-късен етап.

Абсолютно същото щях да напиша. Дъщеря ми спи между нас, а съм я оставяла при баба й след 5-я месец. Спала е там, ходила е за по 3 дни на почивки с тях, ноооо дойде момент, в който грам не иска да се отдели от нас:) Така че, дет се вика "Сподели плановети си с Господ, за да има за какво да ти се изсмее" или нещо от сорта. ИНаче успех ти пожелавам!
Относно спането - при моята дъщеря думата "сън" винаги е бил "мръсна" дума Отказа сутрешното спане на 10 месеца, на 3 и малко отказа и дневния сън. Сега в градината си носи кукла и си я гушка докато другите спят. Въпреки всичко вечер заспива към 22 ч. Режим съм се отказала аз да й градя, защото прави напук. Когато е гладна - яде, когато й се спи - спи. Мир и любов да има.... После ще искам да става рано, тя пък не и така....

Мешко, да ти е жива и здрава рожденничката.

Аз пък смятам, че няма нищо лошо в това да се учиш от грешките на другите и да се опитваш да предотвратиш някои неща, които не би искал да ти се случат. Да, водим се по децата си, радваме им се, но и аз нямам желание да се крия като партизанин, когато искаме да правим секс. Естествено, че с появата на наследник животът на хората се променя, но е естествено и да се опитваме да предвидим някои неща и да запазим част от живота си непокътната или почти непокътната. Фактът, че имам дете е чудесен - мечтах за това, борих се за него, но не съм готова да го заплатя с цената на това да загубя мъжа си като мой мъж във всеки смисъл на тази дума. И каквото зависи от мен, ще го направя. Мисля, че баланс е възможен. Защото, в крайна сметка, не съм си взела бик за разплод, а съм в партньорство с човек, с който искам да правя любов и да общувам още години напред.

Мешко, да ти е жива и здрава сладурката!

Хубава, здрава и успешна седмица на всички!
Аз съм жива още, макар и доста недоспала след 3-ма болни от варицела за 3 седмици - двете деца, че и татко им за капак. Но сега вече са добре и животът ми се види все по-слънчев.

Meshko, честит празник на Миа! Да е жива и здрава, и много щастлива! Как бързо върви времето наистина - кога си говорехме за прохождане, кога станаха на цели 5!

Понеже заговорихте за спането нощем - имам голям проблем с отвиването на Вики и не знам как да го реша! Приемам всякакви съвети!
...
Сега обаче това за мен стана голям проблем,защото тя постоянно се върти и при всяко ставане я намирам без завивка! Не знам как да се справя!

yana-v, моята Димана е същата. Като заспи плътно, завивам я напряко, т.е. телцето е покрито, но стъпалцата не. Така даже да се опита инстинктивно да изрита завивката, просто си отвива малко повече краката. Разбира се, аз си ставам по 1-2-3 пъти на нощ да я проверя.

Здравейте!
Виждали ли сте тази красота ? Като се ровех из форума и открих снимките.

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=44459.msg781875#msg781875

Според мен си правите сметки без кръчмаря както се вика.   Вие си се опитваите, но децата са различни и какво ще му хрумне точно в този момент със сигурност и то не знае...   Иначе се забавлявам като ви чета, мислете си, че вие контролирате нещата, така определено ще се почувствате по добре  
cambozzola винаги има моменти, в които детенцето отнема цялото време и внимание на родителите си, били болнички или просто искат внимание. Моника не съм я насилвала и винаги съм и давала право на избор. Искаш ли да ходиш с баба си? Не. Защо? Искам при теб. Ако останеш с мен, аз съм на работа, трябва да си седиш в нас с баща ти. Обаче ако отидеш с баба ти, там ще има батут, риболов, люлки, парзалки. Аз бих отишла ако можех, а ти? Но все пак ти си решаваш, и аз искам да се гушкаме, но повече искам да си починеш и да се разходиш. Ще ми се обаждаш и ще ми разказваш... Е нямам отказ, чесно...Та всичко си зависи от детето, подхода на родителите, как се чувства то. Ако и се обяснява, защото и това съм го чувала, че трябва да иде при баба си, щото ми е писнало и нямам грам спокойствие, ясно защо ще реве и няма да иска да ходи... Има дечица,които просто са неуверени и имат нужда от родителите си в по голяма възраст, не бих им отказала това от което имат нужда, било то и да се дундуркаме до 17. Мъжа ми е същия, на първо място е детето, след това говорим за нас...Това не значи, че не се обичаме, не се прегръщаме и т.н. Понякога една думичка по телефона е достатъчна да си дадем това което ни трябва: Любов...
Не можете да предвидите, защото не ви е ясно в каква ситуация ще попадне детето, независимо на каква възраст...Може до 10 годинки да си е спало в креватчето и точно в този момент да изпита панически страх и да се намърда при вас..
Мармотче, радвам се че сте добре. Това Варицелата, не е човешко нещо...

Мармотче, не знаех, че сте болни, радвам се, че сте стъплили на крака вече!

Cambozzola, може би не съм изразила добре основното, което исках да кажа. Не ви напътствам за нищо, споделям моите чувства и размисли относно тези неща след малко по-големия опит, който имам.
Част от нещата, които пишеш, са били и мои съждения. Но много от предишните ми такива са отдавна сменени
Дадох един много искрен съвет от скромния си опит - времето лети, наистина лети, сега сте на няколко месеца, а утре ще сте на 5. Поведението на детето в определена ситуация зависи от страшно много фактори, толкова е комплексно всичко, толкова алогично понякога, че е чиста загуба на време да предсказваме, прогнозираме, контролираме и предотвратяваме с такова вглеждане и акцентиране върху всичко.

Имам дежавю
камбозола, говорехме за друго, поне аз де, изобщо нямах предвид взаимоотношенията между родителите, това е съвсем друга тема и там вече наистина нещата зависят до голяма степен от нас, докато изграждането на режими, налагането на някакви стереотипи при децата далеч не зависят само от родителите.

Мешко, честита ти рожденичка, да е много здрава и усмихната

Лиде,нямаш представа колко си права-моята Ива винаги си е спала в креватчето,никога като бебе не е спала между нас.В момента е точно обратното-всяка вечер водим дебати кой къде ще спи-тя идва при мен,а баща и се мести в нейната стая.Всяка вечер обещава-днес за последно,но утре пее друга песен.Ако случайно се излъже да си легне на леглото се започва едно ходене до тоалетна през 10 минути,обикаляне съответно събужда и нас и така.

Аз да си похваля детето-днес беше третата матура-по Човекът и природата.За сега сме с три шестици.В четвъртък е най-трудната-по Човекът и обществото.Стискайте палци и там да се представим както досега!

и двете деца уж ги гледам еднакво, а те са толкова различни, нищо общо едно с друго. Едното винаги е било със стриктен режим, еми при Вяра колкото и да се опитвам,  не става. Във всяко отношение са различни.
за спането - Алекс до 2 години беше напълно самостоятелен, аз не знам какво е да преспиваш дете. Вечер след баня, давам млякото и излизам, той го изпива и заспива, но таз идилия до 2 г., от там насам нищо не ми се получава. Решил е, че ще спи при нас и това е, добре че поне не се приспиваме, ляга и заспива.

Цвети, промених режима на тризнаците на едно спане преди 2 месеца. Преди това бяхме на същия като при вас. Първите 2 седмици си беше трудно защото едва издържаха да останат будни до 12.00-12.30. Сега вече си заспиват без проблем в 13.30 с малки изключения, когато не успяват да ме изчакат даже и до 12 да донеса храната:) Определено така е по лесно и добре за всички ни. Сега спят по 3 часа а не по 40 или 50 мин. като преди. Сутрин пак си стават в 6.30 или 7.00-7.30, но и доста се будят през ноща, за вода или оплетени в чувалите. Сега не ми е проблем и заспиването вечер. В 21.00 най-късно и тримата са заспали. Вероятно отстрани изглеждаме малко като казарма, но нямам избор да отпусна или разваля организацията. А и поне засега ми се иска да си имат все още режима и да заспиват рано.
Аз не ги къпя всеки ден вече а през ден или два и го правя след слетобедната им закуска, което е към 17.00ч. после играят до 20.00 и отиваме да мием дупета и да обличаме пижамите:) Още малко дивотии в детската и след млякото имаме 10 мин. повтаряне на думички, срички:)докато започнат един по един да се предават. Никол от седмица знае, че леглото е нани,нани а от 2 дни и Дани повтаря след нея:)

А сами ли заспиват децата или ги приспиваш на ръце?

Имаше период в който се водех И по децата, но винаги съм се намесвала (дори и с малко) във воденето за да уеднаквя режима на тримата. Целта ми е била и на мен да ми е по-лесно, и те да спят по едно време, да играят заедно и изобщо нещата да се случват едновременно:)

Радвам се за оздравелите деца:)

Пими,успех на Ива желаем!Ние също се тресем от тази треска-ошашавиха децата с тези матури.
Мармотче,радвам се че вече сте преборили шарката!
Лиско,бързо  и леко да минава на лисетата!
Жбрул,не се притеснявай от това че детенце те търси непрекъснато.Още е малък,за да прецениш дали ще свикне с други хора или не.Митко беше точно обратното-до 1г. седеше при всеки който го оставя,но сега елате го вижте.Пълна трагедия ,ще го видим на есен с песен какво чудо ще е .
Мешко,честита пораснала госпожица!

Не става дума разбира се, да насилвам детето, да се опитвам да го "дресирам" един вид и от сорта безумия.....

Предполагам обаче, че за бебе което още няма три месеца - сегашното му държание си е напълно в реда на нещата и опасенията ми, че по-нататък няма да мога и за малко да го оставя с друг човек - не са актуални, поне засега...

Самоцитирам се, само за илюстрация, че питането ми въобще не включва "мисли и планове" в посока да "приучавам" и "принуждавам" сина си за това, или онова, нито сега - нито като поотрасне. А и както правилно /явно/ съм предположила - сегашното му поведение си е съвсем нормална фаза от развитието му. И планове за живота му, визиращи времето, когато ще е първокласник - сЮвсем нямам. Просто детенцето на кумците ми е първокласник и тази възраст я споменах във връзка с техния случай, но явно друго се е разбрало... 


В интерес на истината - от всичките ни познати и приятели с деца, само кумците ни са гледали своето наистина сами. Останалите - не. При другите - все е имало край децата баби, стринки, чинки, бавачки и изобщо - постоянно присъствие на някой различен от мама и тати. При тези хора, които не са си гледали съвсем сами децата - няма проблем, като описания при нашите кумци. Е, поне за мен подобно поведение на детето е проблем, за някой друг не е - въпрос на гледна точка и семейни отношения предполагам, но не това е важното в случая.
Та като сравнявах наум ситуацията при едните родители и при другите, просто се зачудих дали има връзка поведението на детето, с това колко хора се грижат за него, или всичко си е до конкретно дете. Допускам, че си е до дете и като ви чета - съвсем се убеждавам в това.

Исках да съм сигурна просто, че не правим "мечешка услуга" на Дани /че и на себе си/ в момента, като се грижим за него само двамата с баща му. А и нерядко напоследък, от разни места "ми се набива", че допускаме грешка с точно този начин на отглеждане на дете, щели сме "да видим ние след някой и друг месец" и в този ред. Отдавам подобни коментари на факта, че в България открай време е прието децата да се отглеждат от цялата рода и като решите да си гледате детето сами - това се приема като "пълна екзотика" и "голяма грешка". Поне аз така си обяснявам подобни коментари.

Благодаря за отговорите на всички, успоких се, че все пак си гледаме детето правилно, поне за момента. По-нататък - каквото сабя покаже, да сме живи и здрави само.

Жбрул, пример: едно дете гледано изключително от майката 6 месеца в годината и никой друг. Бащата го няма през тези 6 месеца, другите 6 е при тях и също прекарва времето си с детето. Майката гледа детето до 1 клас включително, бащата така го няма до 18-та година на момичето. Детето е супер привързано към майката и плаче за нея, ако се наложи една нощ да преспи при братовчедите си, не желае да спи през ваканциите при баба си, не ходи по лагери, защото майката му липсва. Спят заедно с майката в едно легло, а когато бащата е там с тях в една стая. Девойката има проблеми с общуването, по-срамежлива е, по-саможива, общува само с тесен кръг от приятелки. Дали има връзка между това че е гледано само от майката?

Друг пример: дете израсло с голямо обкръжение около себе си още от раждането си, но почти само от възрастни. Не е ходило на градина. Общителна, говори като "голяма". Родителите се притесняват как ще потръгне в 1 клас, като не е ходила на градина, но се справя, успява да създаде приятелства. Дали има значение тук общуването с много хора, па макар и не деца?

Жбрул:), аз в началото не исках изобщо никой около децата:) Само от майка си не ревнувах май:) Дори от мъжа си изпитвах ревност като си идваше ваканция и "ми ги отнемаше" да си играе с тях:) Като станаха почти на година (не, че и преди това не сме се събирали с хора де) започна по редовният им социален живот:)))))))))))
Нямам предвид, че от ревност си все с Дани, само споделям.
И съвсем добре си гледате детето:) Отстрани всеки знае "по-добре"
Оня ден бяхме на рожден ден на едно 4 годишно момиченце. Алекс наби рожденничката, Никол я ухапа, слава богу леко, че успях да и разгадая погледа в момента на захапката, а Дани ходеше да и взима новите подаръци и ако тя си ги искаше обратно той започваше да пищи с всичка сила като на помощ му се притичваха Никол и Алекс. Познайте дали всички големи не се втурнаха в детската да спасяват "нашите бебета" оказа се, че друг има нужда от спасяване.
Не минахме и без инцидент. Алекс много се радва на котки по рекламите. Приятелите ни имат 2. Той само ходеше след едната и се опитваше да я тормози. Понеже знам как Додо (нашата котка) навремето не понасяше деца като дойдат в нас и затова вървях след него да го пазя да не го одраска. Изпуснах го за минута и чух писък, Алекс захлупен по очи на земята и като се надигна започна да капе кръв. как изкрещях...Много се изплаших, че е окото. Слава богу, Гръми си беше забил никътя под оченцето му но ми се подкосиха краката като си помислих какво можеше да стане. Затвориха котките в едната стая а сега сме със синьо око.

Хахах Лиско, определно не съм предимно аз с Дани "от ревност". Комплексни са причините при нас.
Много преди да успея да зачена, с баща му сме обсъждали надълго и широко, че децата трябва да се гледат предимно от родителите си - ясно защо, няма точно на вас да обяснявам и по-добре от мен знаете причините. Ние "разполагаме" с две баби, които обаче са доста активни и работещи жени и дефакто, дори да искаха - нямат възможност да помагат за детето. Преди Великден точно, заради едно странно и обилно кървене се наложи да ида до Д-р Даскалов в Пловдив, а съпругът ми - нямаше как да остане с малкия, бабите и те. Не посмях да взимам детето с мен, понеже не се чувствах добре физически...абе достраша ме да не се пребия някъде с колата по пътя, че и детето да убия, Уеко параноя в случая. И стана егати сложната ситуация.
Да рискувам при задаващи се куп почивни дни, въпросното кървене да е нещо сериозно и да ме уморят местните некадърници - не става. Да взема детето с мен - не става. Да ида в друг ден - не става. Да го оставя на някого - няма на кого. Дори приятелка да помоля и да се навие - сред работен ден - момичетата не могат да избягат от работа, заради мен я. Накрая опрях до моята баба. Да, ама тя е на 77 години и колкото и да е здрава и права...бе възрастен човек и то много. Ама накрая я извиках, какво да правя. Баш на следващия ден баба ми се спъна на улицата на гладко и осветено място, откъдето по 10 пъти на ден минава и така си разпра лицето, че се виждаха кости, два часа я шиха, беше с комоцио... Помислих си само какво щеше да е да се простре така у нас предния ден, с бебето на ръце и ми призля.


Та след тези събития, с нашия тати решихме, че е крайно време да си потърсим детегледачка, която работи почасово, понеже определено не ни е нужна за цял ден и то всеки ден. Да не споменавам, че ми е безкрайно неприятно и унизително, да моля когото и да било при нужда, да остане с детето ни за няколко часа, а винаги има моменти в които това се налага. Е, следващата "голяма греда" се оказа, че почасово в СЗ - не мога да намеря не свястна, ами каквато и да било детегледачка навита на подобен режим на работа. Досега, само с питане и разпитване пробвахме да намерим човек, но май трябва да вкарам "тежката артилерия", да пусна обяви и пр.

Ако изобщо намеря подходящ човек, дано Дани се навие да седи с нея, ако ние с баща му не сме там. На този етап точно - не си представям как би се случило това, ама дано му мине "прилепчивата" фаза по някое време...ако изобщо успея да намеря детегледачка де. Жените, с които досега разговарях, се държат така все едно те мен ще наемат на работа, а не аз тях, то са едни изисквания и условия - просто бях  Една само дето не поиска да подпишем договор, че я наемаме докато детето ни навърши пълнолетие.

Явно и този въпрос ще го решаваме с 300 клизми, ама то кое ли се случва бързо и лесно в този живот, че и това.

Хубав ден на всички!

  май аз не съм се изразила правилно - не опонирах на никого конкретно, просто споделих своето мнение по въпроса. Няколко теми бяха засегнати - отношенията между партньорите, спането на детето при родителите, гледането му само от тях двамата, опитите ни да "надникнем" в бъдещето... 100% съм съгласна с водене по детето и много от изказаните мнения. Радвам се, че мамите на по-големи дечица споделяте опита си - това не означава, че винаги се надявам и моят да е такъв Сигурна съм, че с годините ще си сменя позициите по много въпроси. Но мисля, че всичко това е съвсем в реда на нещата.

parsi,успех и на вас,най-големия зор остана,но ще се справят децата!

Жбрул разбирам ти страховете и аз ги имам. Оставям се на събитията малко или много, много ми е мъничък още да се притеснявам за това дали прекалено ще свикне с нас. Предимно ние си го гледаме, пък няма проблем да остане за няколко часа при непознати за него хора и да се забавлява с тях. За секса - ми то ми се спи беееееее, искам съъъън, не секс. Е, от време на време, ама съня при мен е предпочитан


Аз съм много притеснена, защото от няколко дни Ники реве на заклано при къпане. Мислих, че по-късно ще настъпи този период. Не обича да му мия лицето, да му мия косата, дере се като заклан, очаквам социалните скоро.. Опитахме под душа, стъпил на постелка, в басейн-нищо братче, в басейна не успяхтме и да седнем. Какво да го правя сега, да разредя къпанията ли?