Стефи, дано при Ели нещата  се развият както трябва и да се оправи детенце. 
Аз до годинката не бях давала солети и обикновени бисквити. Бисквити само на Плазмон съм давала преди това. Някъде около 11м и половина, започнах да давам обикновени бисквити "Закуска" и то не повече от 1-2 на ден (по едно време само така можех да ги приспя  - докато ядат бисквити в столчетата за хранене). Солети не бях давала поради причината че са твърди. Бях намерила едни гризини - меки, без сол, със сирене, но убийте ме не помня марката. Само на едно магазинче ги имаше. Като започнах солети да давам (взимам от лилавите опаковки, нали уж са за деца и без сол отвън), само седнали - много ме беше страх да не се набучат с тях, а и все още ядат ли трябва да са седнали. Не го приемам това бягане и ходене с храна в ръка и с пълна уста. Мноооого рядко вече позволявам да ядат солети докато се разхождаме по центъра, но задължително хванати за ръка.

Хора, не всичко БИО е БИО....

?

Ей, лошотия таз Мими бре 

Ох, голяма... Като се знам каква съм лоша, горките ми снахи  Ама пък си ги обичам де, ще ги пратя 4мата при сватята, че тя добричка, мен само по празниците да ме виждат 

Мда, био са ама не съвсем, защото в готовите смески си има всичко и АБ и хормонки, и други "благинки"...

Минке, усещаш ли ги тез свекърви к'во правят ся - правят се на лоши, че да не ги занимават след това снахите да им гледат внуците, тц тц тц

т.е. не всичко етикетирано като БИО е БИО... Ок, и пак е по-добре да вземеш такова, отколкото онакова, си мисля аз. Дали ще е за оризовките или за бебешките пюрета - аз по-био продукти от тези, които се съдържат в пюретата, трудно мога да намеря, освен ако не се изнеса на село да си ги гледам сама. Така че...

Мда, био са ама не съвсем, защото в готовите смески си има всичко и АБ и хормонки, и други "благинки"...

Минке, усещаш ли ги тез свекърви к'во правят ся - правят се на лоши, че да не ги занимават след това снахите да им гледат внуците, тц тц тц

Ех, Стеф, надуши ме 
Щъ, не щъ, лятото ще са при мен 

Интересна статия за емоциите на новите майки http://www.webcafe.bg/id_1346772071_Obichah_sina_si_Mrazeh_maychinstvoto.

Последният абзац с изводите ми е твърде краен и феминистки, но признавам си, че в някои пасажи познах себе си. Много си обичам децата и не бих заменила сегашния си живот с друг. Но съм изпитвала повечето от описаните тук емоции.

Интересна статия за емоциите на новите майки http://www.webcafe.bg/id_1346772071_Obichah_sina_si_Mrazeh_maychinstvoto.

в първите пасажи направо се разпознах едно към едно.

пуснала съм една анкета, моля ви да я отразите

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=45529.0

отразихме я, отразихме я

Био оризовите гризини са безобразно скъпи(за мен).
Онова, което правят пред Карфур не е био и също е доста скъпо, макар и много вкусно. Обаче открих вътре в Карфур едни кутийки- на тяхната марка- на които на български пише, че са сухари, но на другите езици си е "маца"(Matzos), т.е. еврейски безквасен хляб от брашно и вода- на тънки дъсчици. Има ги натурални, с лук и чесън. Взех натурални и видяхме сметката на солетите! Много съм доволна! Няма сол, няма мая, няма подобрители- само брашно и вода!И са 1.30лв. за 180 гр.
Само не знам дали ги имат целогодишно или са сезонни.

На мен статията ми се стори доста странна...всички изброени неща са от ясни по-ясни и ако жената предварително не си е направила сметка - готова ли е да плати цената да е майка, то вината си е нейна. Изненади няма .
За външният вид и начина по който й минава деня - това е личен избор. Също сам избираш с какви хора да общуваш и с какви занимания да запълваш свободното си време.
Аз съм много доволна от вида си, поддържам се, старая се да изглеждам добре. Да, коства ми време и усилия, но това няма общо с майчинството - и преди е било така. Както преди съм си боядисвала косата и съм си лакирала ноктите - така е и сега. Да ходиш с мръсна нощница е личен избор.
А за мъжете...както си го направиш и какъвто го избереш. Моя е мързелив и скатавка, знам го от самото начало и изненади няма.

Мен малко взеха да ме отегчават тия псевдо-бунтарски статии, в които някоя мадама, с претенции да е водела кой-знае-какъв-невероятен социален живот, изведнъж остава леко разочарована от брака и майчинството (и себе си). Доста е модерно напоследък да се споделят разочарованията от неоправданите нереалистични очаквания и искрената почуда от образа в огледалото, показващ някаква омърляна и уморена жена, все едно това не е авторката - ами, маце, ей ти ги гримовете, прашасват в шкафа, гребенът си е на старото място, душът - в банята, от теб зависи да се пооправиш.

Също така потресът от това как е възможно да обичаш и да се дразниш на някого в едно и също време много ме дразни - тези жени за пръв път ли обичат? Защо любовта към детето трябва да е толкова различна от всичко останало, та да се учудваме, че не всичко в майчинството ни харесва? И как така откриваш след появата на детето, че мъжът ти не ти помагал? Ами, той никога не го е правил.

Убедена съм, че почти всеки ще открие нещо и от себе си в текста, но като цяло съм доста несъгласна чрез някакви чик-лит статии да се издига в култ образът на измъчената неподдържана майка,  достатъчно "смела" да признае, че нищо човешко не й е чуждо.

Просто споделям, защото това е трети или четвърти подобен текст, който ми попада, откакто родих.

Мини и Стефи са довършили обяснението ми за Био-то. За това изобщо не ми се пише, много се ядосвам....

 Ако не майчинството, то годините ще ни докарат не чак толкова младежки вид. Ако не децата, то работата или липсата им, ще ни докарат до преумора, депресия и т.н.
Аз си слагам ръка на сърцето и си казвам, че от както се роди дъщеря ми, съм много по организирана и борбена. Е верно не си спомням да съм се излежавала скоро, да съм бродела безцелно по кафета и улици, все за някъде бързам, но се чувствам добре. Състезавам се с времето и понякога нямам време за грим сутрин, но това не ми пречи да се чувствам стойностен човек. Пък и аз не оценявам хората по грима им нали  . Сега има периоди, когато дечицата са малки, в който буквално ти идва да се гръмнеш, но те отминават и бързо остават само едни хубави снимки и спомени 
Така, че и да ви се вижда черен живота на моменти, припомнете си, че е просто кофти период. Това е моята рецепта за оцеляване 

Да се похваля, вчера вечерта излязохме с Моника да кара колело. Дойде съседчето и двамката си намериха прекрасно занимание, да карат в една огромна локва с голяма дупка по средата. Сто пъти им казвах да се махнат, ама не. На 21 минута се сблъскаха и пляснаха и двамата в голямата дупка. Само съжалявам, че в бързината да чета конско и да я преоблека, не извадих апарата да снимам 

Както преди съм си боядисвала косата и съм си лакирала ноктите - така е и сега.

ако си гледаш детето изцяло сама, малце трудно ще намериш време да ходиш на фризьор и маникюрист! айде моля ти се, с лакираните нокти колко шишета на ден измиваш?

а и статията изобщо не сте я разбрали, ако от нея сте останали с впечатление, че говори единствено за зарязания външен вид на майката. аз я тълкувам по-скоро като психическа промяна - умора от неочаквано променения стереотип на действие, от безсънните нощи, от незнанието, от притеснението и грижите, от страха за малкото вързопче...

Грижите за външния вид да кажем, че са възможни с добра организация и малко помощ от половинката. Изобщо новите предизвикателства на битово ниво можеш да очакваш и да се подготвиш за тях.

Разговорите с приятели за неща, различни от кърмене и пюрета, са ми липсвали, но знаех, че не е завинаги. С други майки по градинките много не общувах, та не са ми досадили; просто предпочитах да си общувам с децата и странях от големи компании майки.

Но поне за мен беше малко мъчителен момента, в който осъзнах, че както до преди децата със съпруга ми сме се движили паралелно в професионалния си живот (образование, растеж в кариерата, натрупване на опит и уважение), така след децата вече него го приемат за още по-стабилен професионалист, а в моята кариера възможностите за растеж рязко спаднаха. Аз съм тази, която се договори за 6ч работен ден; когато децата са болни, винаги аз вземам болнични. На рационално ниво напълно съзнателно съм направила и приела този компромис между кариерата и децата, но на емоционално ниво понякога вътрешно негодувам. Една жена, която има малки деца, вече не е равна на мъж с деца, при равни знания и умения. Не мисля, че нещо трябва да се променя, не е голяма беда, но ми беше интересно да прочета, че и някой друг се е чувствал така.

Но поне за мен беше малко мъчителен момента, в който осъзнах, че както до преди децата със съпруга ми сме се движили паралелно в професионалния си живот (образование, растеж в кариерата, натрупване на опит и уважение), така след децата вече него го приемат за още по-стабилен професионалист, а в моята кариера възможностите за растеж рязко спаднаха. Аз съм тази, която се договори за 6ч работен ден; когато децата са болни, винаги аз вземам болнични. На рационално ниво напълно съзнателно съм направила и приела този компромис между кариерата и децата, но на емоционално ниво понякога вътрешно негодувам. Една жена, която има малки деца, вече не е равна на мъж с деца, при равни знания и умения. Не мисля, че нещо трябва да се променя, не е голяма беда, но ми беше интересно да прочета, че и някой друг се е чувствал така.

Ние формално опитваме да си разпределяме болнични, взимане от ясла, но реално по-голямата част е при мен. Когато, не дай Боже, е болен с баща си в къщи, аз дори и на работа не съм пълноценна. Разбирам работодателите до голяма степен и смятам, че е обективно отношението в професионалния живот.

Стефи, бързо намиране на решение!
Парси, Нуну, как сте? Здрави надявам се!

Днес опитах да приспивам Тео без биберон на обяд - е час и половина по-късно си го получи и заспа за минута

явно многопластова ще да е таз статия, щом толкова различни неща видяхме в нея и толкова различни тълкувания й направихме...

не страдам аз от жал по "кариера" - нея съм я задраскала преди да имам дете. и с мъжа си не се сравнявам професионално, нито му завиждам. имам си реализация, която ме удовлетворява (засега).

от друго страдам аз, но съм доста по-частен случай и малко хора са като мен.