Спорна и здрава седмица на всички!
И аз не се разминах с екстремните изпълнения. В неделя вечерта, в 22ч, мъжът ми не можа да си влезе вкъщи, тъй като бравата на входната врата на блока е повредена. На всичкото отгоре батерията на телефона му паднала, та ходил чак до техните, да ми звънне, за да проверя отвътре дали мога да отворя. Децата съответно остават вкъщи сами. И за да е по-интересно, съвсем непредпазливо, да не кажа глупаво, в опита си да превъртя ключа в бравата хлопнах вратата, стоейки от външната и страна!
Седя отпред, по пижама, гледам заключената врата и не мога да повярвам на малоумието си! За секунди кръвта ми се свлече в петите, като си представих децата сами в апартамента. 15 мин. съм хвърляла камъни по прозорците, явно на никой не му пукаше, че може да остане без стъкло. Таксиджиите пред блока отказваха да надуят клаксона, "аз да не съм луд, да свиря по това време", отговаряха... Покатерих се върху една кола, за да съм по-близо до прозорците и това веднага даде ефект. О, облегчение! За секунди се изкатерих по стълбите до нашия апартамент, а там - шествие на хаоса! Ники, размахва четката за тоалетната чиния, тоалетната хартия раздърпана до последното късче, каката подскача из хола...как се зарадвах на тази иначе отчайваща гледка! Щастлива бях, че не са се покатерили на някой шкаф, да паднат или не са съборили нещо по главите си.
Към екстрите се добавят и неколкократните нощни събуждания на Ники. Трябваше да съм го отбила най-късно до навършване на една годинка, но вече цял месец драмата продължава, съпроводена със звучен рев в 3 и 5 през нощта. Чувствам се повече като биберон, защото въпреки кашата, главна цел си остава маминото мляко, но идея си нямам как да пресека това будене. Толкова съм отслабнала, че вече не ми стават дори дрехите от преди да забременея
Ако някой има тактики и хитринки, моля, спешно споделяйте!
