Събота е а аз с кафе пред компа,малката госпожица замина снощи на гости на баба си, да поемем малко въздух с таткото,че горкото дете вече често пита "Мамо пак ли си изнервена......"Купихме и бюро и стол за стаята и ще се опитам да сложа малко ред в детската стая днес.
За това което пише Раиса,смятам че си е напълно нормално за страна като Русия,за това не го намирам за варварско.Иначе Борето напук на зиморничавите си родители е супер морж дете.Само да усети завивка и край веднага е изритана(никога не сме ползвали чувал че),чорапогащник с 300 зора изтрайва тънък ако много настоявам да е с рокля, в градината в момента сме по тениски,няма шал и шапка ама грам не ги трае и аз се отказах да настоявам.Често като я гледам и замръзвам,но е факт че тя си е добре.Ако някоя вечер заспи с нас на спалнята,никога не е между нас,че ни простинаха бъбреците от нейните отвивания.Това е всяко дете си е различно и трябва да се водим по него.

Дарето имаше един участък по гърдичките и отзат по гръбчето, където кожата беше много суха и се лющеше. При нас помогна Нахткерцен балсам на д-р Тайс. Дълго време не можеш да установя от какво е, най-накрая спрях да й давам мляко на Хумана - което давах тогава и проблемът изчезна. Незнам дали е било от това, или защото времето стана по-топло...За обличането и аз гледам да не я навличам много, макар че и аз самата съм много зиморничава. В момента обличам ватирано панталонче/ тънка вата/ и чорапи отдолу. Когато температурите паднат до 0 слагам и чорапогащник. Още нямаме зимен екип, но обмислям и такава покупка. Иначе по ваша препоръка с сдобихме и ние с шейна и само чакаме да падне снегът, в момента има само "сухи" тренировки на ламината
Камбозола,  аз също не съм боледувала навремето, но тогава едва ли е имало сегашните вируси и болести, а и съм живяла в много по-чист район от София, така че изобщо не мога да правя сравнение....

Добре де, аз не мога да си отговоря на един въпрос и ми трябва помощ от мамите на по-големите дечица. Сополите задължително ли съпътстват ходенето на ясла и зимния сезон или са си индикация за проблем? Вече се чувствам не наред - според педиатри, приятелки и т.н.т то си било нормално за зима и ясла. Просто ще свикна и аз или...
И сега има много здрави деца. На колежка детето за две години в яслата боледува 2 (два) пъти. Дай Боже все така да е, а и повече да са като нея 

cambozzola, ти си специален случай, с теб не можем да се сравняваме

Ще ми се да знаех рецептата

Ох, Mini колко си права, обаче не можем да променим глупостта човешка.
Моето дете също ако не ходи на детско заведение, ще има супер имунитет, въпроса е че хич го няма когато е в група с болни деца. То и кой ли ще го има, интересно ...
Толкова съм бясна на обществото за лекомислието с което живеят, че се чудя как може да съм толкова сбъркана.

Мини, и ние сме от тази група за съжаление - сопол = ларингоспазъм, кашлица или друго. Ми ще сменям доктори докато някой ме вземе на сериозно, че вече просто нямам сили...

Всички да се оправят бързо!!!

Според мен "нормални" сополи няма. Когато тръгне на градина или ясла има период на често боледуване, след това нещата придобиват нормален вид. В градината миналата седмица имахме 4 дечица с повръщане в групата и сигурно 7-8 с една хубава дълбока кашлица. Моника си държи фронта, аз нещо подкашлям и се опитвам да го пресека навреме.
Когато си я прибрах в петък, всичко бухаше а тя беше здрава, но драми от това никога не съм правила, докато веднъж ми я върнаха, защото била с червено гърло и като тръгнахме идващите майки ме гледаха ужасно злобно. Все едно съм я завела едва ли не с шарка. Поне на 5 трябваше да обясня, че и е червено гърлото, тоест "дъгичките" 
и аз няма как да и светкам с фенерче всяка сутрин та да го знам. Прегледа при педиатърка наложи само приема на инфлуцит и лекарката докато и пишеше бележката роптаеше, защото при този наплив на болни деца и минимум по 20 в чакалнята, те и пращат дете с розови дъгички. Та с бележката на другия ден си бяхме на градина. Всеки си е прав за себе си. Майки на които децата им боледуват често бяха готови да ме линчуват и за розовите дъгички, а техните ги водят бухащи и сополиви, щото то вече си е хронично било и 3 дена ходят 5 не ходят. Та така и тази тема като всички останали, всеки си гледа неговото дупе и неговите интереси и всеки е прав за себе си. И периода с боледуването, както и със зъбите и с рева и стръшкането е преходен, трябва търпение доколкото е възможно.
Mini и на нас ни цапнаха диагноза АД заради три лишейчета по лицето. Не съм се връзвала особено. С балсама на доктор Тайс за който разбрах от вас тук(не помня точно от кого) изчистихме този АД. 
Търпение и здрави нерви му е майката...
Вчера бяхме на гости на наши близки хора. Бабата на момичето е с рак на панкреаса.  Лекарите и дават седмица две. Не мога да се свестя още. Бабата си е баба, но добреди месец тичаше и гледаше внуче. Сърцето ми се къса..

Писах, писах и изтрих за да не засегна някой.
Ясно е, че ще го израстат този период. Но защо си усложняваме, още повече трудният живот. Често като си говорим с майки на децата, които ходят на ясли/градини, казват как се ядосват на такива родители, които пускат кашлящи и сополиви деца. И същите тези яростните и негодуващите си пускат децата, не лекувани с бактерии в носа и гърлото, само защото нямали симптоми и температура. От тук ви става ясно, че всичко е кръговрат. Едно да има в групата и е безсимптомно /а много добре знаем, че не е/ всички прихващат и така докато не си мине всеки по реда от групата с АБ.

Ами Лиде, аз не ходя да надничам по гърлата на децата, за да зная имат ли порозовели дъгички, или нямат
въпрос на светоусещане
аз ти говоря за тлъст, зелен, мазен сопол, който влиза в устата на детето
или дете, което толкова кашля, че не може да изкачи 10 стълби до групата
какво правят такива деца при още 30 и защо изобщо се допускат там

Точно това се опитах да кажа и аз. Че не мога да и надничам всяка сутрин в гърлото, дали е с розови дъгички, а хората който тогава едва не ме набиха си водят децата с бележка за хронична кашлица и хроничен сопол. Не че ми пука особено, защото Моника вече преболедува и да чукна на дърво държим фронта, но така сякаш те се въртят в затворен кръг. И какви са тия хронични сополи и хронични ларингити и т.н. Извинявам се, но една такава хронична работа си е недоизлекувана инфекция.. а те в случая заблуждават и вредят на себе си и децата си.
В градината казват, че всички са с бележки и персонала няма какво да направи...и го вярвам, в предвид розовите дъгички заради които ни върнаха.. А да ви кажа как се взима бележка за болно дете. В чакалнята са 20 деца. Лекарката едва смогва да прегледа всички. Излиза сестрата и пита, на кой мога да помогна само аз. И хората с бухащи и сополиви деца си получават бележката. На следващия ден децата и пристигат на градина с хроничния сопол и кашлица... И така Мини след дълго боледуване, като си пусне детенцето здраво, след 3 дни е болно. Само че, Мини си я държи в къщи и гледа детето да е добре и да е здраво. А Пена чупи стойки и ми обяснява колко и е хроничен сопола, сякаш аз падам от марс, а е достатъчно в правото си да роптае, че аз не съм и видяла дъгичките и са ме върнали днес с детето