Чета размишленията ви по повод възпитанието и домакинската работа - за Бобо тази тема ми е малко далечна, но имам опит с големите деца на мъжа ми. Бяха съответно на 11/12, когато заживях заедно с него и са ни късали нервите в баш-пуберитета
Не знам дали ще подходя по същия начин с Бобо, но това е, което правехме навремето: не е имало награди за свършена работа, просто имаше а) работа б) удоволствия. Работата се разпределя между всички членове на домакинството, защото така трябва - всички живеем заедно (дори и да е за 1 уикенд). Тук обаче основното е, че мъжът ми също много участва в домакинската работа - няма женска и мъжка работа и основен момент беше личният пример. Така че, да речем - аз готвя, той пазарува, едното дете мие чиниите, другото прибира масата. Ако има нужда от помощ при разпределяне на задачите при децата, се намесваме, но рядко - като цяло ги оставяхме да се разбират помежду си. Работеше системата, не винаги перфектно, но... не мисля, че може да се очаква която и да е система да работи безотказно. Това все пак са хора. За несвършена работа можеше да бъде отнето удоволствие, но никога не се предлагаше "заплащане" за възложена работа - това просто е част от живота. Ако живееш сам, ще си вършиш всичката работа сам, така че, радвай се, че сме четирима
При майка им, съответно, системата беше основана на страх от скандали и наказания. Мисля, че в нейния дом повече работа се вършеше. Но лично аз не одобрявам този подход, така че...
При всички положения цялостното им формиране обаче е резултат от двете системи, така че не мога да кажа доколко нашият подход, с личния пример, е дал резултат...
А и е различно, когато се опитваш да накараш 3 годишно дете да прибира играчки. Но си мисля, че, ако се обърне на съвместна дейност, има шанс за успех - хайде, мама сега ще чисти /слага масата / готви, а ти, защото си голямо момче / момиче, си прибери играчките да й помогнеш... нещо такова. Вършенето на неща заедно, мисля, че е един от начините за пробив.