Здравейте!
  Как да я накарам да се усмихва? 2.По какъв начин да й кажа ,че да се говори предимно как се лекуват чрез билки различни болести е интересно за хора на нейната възраст.Който е работещ и млад по дух се интересува И от други неща. 3.Какъв е начина да разбере,че другите хора обичат да:слушат музика,гледат ТВ.Странно е  толкова често да е тихо,даже и на мен не ми допада. 4.Мизерията не се оправя с мрънкане+нежелание за работа/работи малко от кумова срама/+ почти постоянно оплакване за болежки.Дали ще проумее,че трябва да се работи. 5.Няма да й отнема обичта и уважението на сина й!!!
 6.Поне мен не ме кара да домакинствам.Но гостите се случва не еднократно да си готвят.
                                           Благодаря за мненията и за съветите!
 
     

 Дано имам късмета и щастието да не попадам в същата ситуация на най-добрата ми приятелка! Ами ако и аз стана свекърва някой ден.
                                            Бързам,че имам работа!Пет минутката за
                                            кафе пауза отдавна свърши!
                                                        Чао!

Това е наистина много сериозен проблем за всички млади семейства, от които и аз съм част. Нямам си никаква идея как това чудо, наречено СВЕКЪРВИЩЕ може да бъде "превъзпитано". Но все пак ако има хора, които са успели с преодоляването на този наболял за мене проблем ще съм му наистина много, ама мноооогооооооо благодарна да сподели.

най-добре се разбират със свекървата онези снахи, които живеят отделно от нея и не се опитват да я превъзпитават, а си гледат собствения живот.

насочи усилията си натам.

След няколкогодишно съжителстване със свекито, след което телфонни контакти по 3 пъти на ден в продължение на години, минимум веднъж седмично двучасова компания и сега непосредствено след почивка на море в несъвместима комбинация с нея и майка ми мога да кажа следното:
Не се и опитвайте да променяте свекървите си, бъдете мили и отзивчиви с тях, когато почне да ви ври просто кимайте съгласително с глава затваряйте съзнанието си за дуднялника срещу вас и пак си правете своето- важното е мъжът ви да е съгласен с вас и да ви подкрепя. Ако съжителствате със свекито, вложете цялата си енергия, всички средства това да се промени ...всичко останало е строго индивидуално, но винаги има сходно решение.
Взимайте билката, с която ще оправите живота си, ако искате я пийте плюс лекасртвата, ако искате я хвърлете и продължете живота си както на вас ви е угодно, но не забрявайте да благодарите за помощта и. А когато почне да се меша в отглеждането на детето ви винаги можете да намерите подходящото извинение да я дистанцирате от него.
Моята свекърва е изключително труден характер, търпяла съм кълнежи да няма никога сина и дете и брътвежи как той бил няй-голямата и грешка... до молебени и отделяне на залъка си за това сега да имаме дете и да сме щастливи. Сега с тези тактики винаги е на моя страна и разбира се изключително благодарна,че търпя сина и  
Сега вие сте жените до мъжете си, вие определяте правилата, просто не опитвайте да го демонстрирайте, а бъдете много деликатни в доминиращата си роля  

най-добре се разбират със свекървата онези снахи, които живеят отделно от нея и не се опитват да я превъзпитават, а си гледат собствения живот.

насочи усилията си натам.

Аз мисля същото.

Айде, аз се надявам скоро да се махна с ОГРОМНА усмивка на лицето, но има семейства, които нямат тази възможност. Аз като ходех на работа не ми пречеше особено. Прибирах се и вегнага в нашата стая. Разговорът ни се състоеше само в - Добър вечер! и Лека нощ! Но откакто не ходя на работа, само да й чуя гласчето и се побърквам. Нищо не ми прави жената, но още в началото ме накара да я намразя.

Е чак пък да я мразиш... в крайна сметка, ако жената те е приела в дома си, около сина си, като нов член на семейството и трябва поне за това да си и признателна, а и се опитваш да и "откраднеш" малкото и момченце. Не забравяй, че на нея не и е по-леко, от колкото на теб да съжителствате. В никакъв случай не казвам, че не разбирам чувствата ти, просто е добре за теб да се поставяш и от другата страна, колкото и да ти е трудно. Късмет и ти пожелавам по-скоро да се отделите- това е най-важното!!! До тогава както вече написах бутон игнор до колкото ти е възможно.
И нека не забравяме, че всички ние сме или настоящи или потенциални свекърви, не е ясно ако някой ден се появи "някоя" си снаище как ще реагираме и дали ще се държим, както сега ние изискваме от нашите свекърви..

Много си права, Делфинче   , но това че ме е приела в дома си да живея не по мое желание, никак не е кара да се държи с мен някоя "малоумна" и това, че съм там означава, че малко или много да се съобразява. Да не ме кара да се чувствам виновна за това, че синчето й е ИМАЛ възможност да подреди бъдещето си, но не го е направил. Карах го да се преместим в друг град, празен апартамент на разположение, но мама щеше да е далече. А моята като се обади на 2 седмици един път, ми е неудобно (по-точно не мога от силен звук на телевизора) да й кажа, че турските сериали са по-важни и ДА СЕ ОБАДИ КАТО СВЪРШАТ. Наскоро даже КАТО СВОЕ ДЕТЕ ми сподели нещо за аборти, а аз съм бременна и много добре знае колко нерви имаше докато ГИ ДАРЯ с внученце   .

 
Стискам палци да успееш да влезеш повече под кожата на мъжа си и да го убедиш, че е по-добре за теб и за децата ви да живеете самостоятелно. Да го убедиш, че по този начин се чувстваш потисната и не на място, а имаш нужда от комфорт и благоприятна среда за благополучното развитие на детето ви докато е в теб и след това. Дано осъзнае колко е нездравословно за всички ви да се мешат поколения. Знаеш как е - толкова е трудно да си изберем мъжете, за добро или лошо обаче те вървят в комплект с майките си: някои по-дистанцирани от самите тях, други, за съжаление не. Но мъжът ти е този, който трябва да обработиш, за да се отделите.Свекито трябва да остане за семейните празници и дългите телефонни разговори, докато е далеч. Знам, че ти иде не в друг град ами и в друг континент само и само да се отървеш и те подкрепям напълно!
Не знам защо ни е такова възпитанието масово в България, независимо дали сме постигнали на зависимост чрез реализация да сме все близо до маминка и старото семейно огнище
Мисля, че нашето поколение трябва да направи революция 

  Dolphin, 
Да изслушаме и другите момичета какво ще кажат.

Ти какво очакваш да кажат другите? Жената си е в къщи и вие сте тези, които трябва да се съобразявате с правилата на дома. Ако не ви отърва, се изнасяте. Явно ти имаш проблем с половинката, а не с майка му. Там трябва да ръчкаш.
Няма да имаш проблеми, ако живеете отделно. И даже по-добре в същия град. За да не остава да спи у вас като ви идва на гости.

Аз следвам максимата "кратко , любезно и хладно" и разбира се живеем отделно.Много доверчив човек съм,приемам хората с отворено сърце, без едно наум -грешка, голяяяма грешка .
Моята свекърва пък е ужасна манипулаторка,няма нещо което да е постигнала в живота си без манипулация, даже неприкрито се гордее с това. Много е трудолюбива също,значи ,постигнала е нещо в живота с много манипулации и много труд .
Когато се запознахме веднага надуши , че съм наивна и добра,представям си я как е потривала ръчички-още едно пиле за замотване,отново ще си правя това което поискам,момченцето ми ще бъде плътно до мен и ще продължава да изпълнява на мама прищевките.
Но за нейно нещастие аз имам силно развит усет към лицемерието,фалша,манипулацията, всъщност това донякъде балансира мойта доверчивост.
Тази жена положи неистови усилия да се "сприятели" с мен ,все още недоумява как се случва така,че някой успява да я държи на дистанция,че този някой не подлежи на хубава ,направо полезна манипулацийка.Но момичета , тя не е загубила надежда,продължава да вярва се ,че един ден всичко ще се промени и тя(те) ще продължи да си живее в розовия си измислен свят без почти нищо истинско в него.Ей богу ,има и такива хора и една от тях е майката на моето момче,на какво да се прави..........  кратко,любезно и хладно ,това направо съсипва,макар не това е целта,просто искам да ни остави да си гледаме живота.

Каквото и съвети да получиш по темата, не забравяй, че основният проблем със свекървата винаги е сина й. Ако той застане плътно зад теб ще се чувстваш и ще бъдеш господарка на положението. За съжаление има мъже като моя, за които семейството им, дори когато са женени включва мама, татко, батко, жена му и децата му, а собствената му жена, дори когато беше бременна и сега когато е майка на детето му не се брои към семейството му. Дано твоя мъж да не е от тези мъже, защото е страшно. Това което ми сервира моя след раждането на сина ни, за да угоди на тате и на мама, уби любовта ми към него и унищожи семейството ни. Все още живеем заедно, но не от любов и не от щастие. Отначало опитвах да мразя само тях /свекъра и свекървата/, но осъзнах че наистина не е луд този който яде баницата, а този който му я дава. Така че ако мъжа ти държи на теб сподели как се чувстваш и само той може да промени ситуацията в твоя полза. Успех в борбата със свекървата!

  ,Dji-djo и много, много съжалявам. Аз просто останах без думи!

Ние живеем отделно. Разбираме се идеално. Гледа детето когато съм на работа. Никога не ми е натяквала,е проблема е в мен за не можем да имаме деца. Финансира изцяло ИКСИ-то ни.
Много ти благодаря Мамо Бони, че сбъдна мечтата ми да стана майка.

В един и същ дом и в една и съща кухня не може да има две домакини. Аз много съм страдала от свекърва, а сега съм в обратната ситуация - мъжът ми е заврян зет и живее с тъща. И ... познайте - на майка си се гневя точно толкова, колкото на свекървата преди.

Неразбирателствата идват оттам, че майките продължават да се държат доминиращо и така ни изяждат годините, в които ние можем да сме зрели, уравновесени, щастливи и вземащи сами решенията за себе си.

Тъй че свекървите и тъщите - отделно. Лесно е да се каже, ама аз къде да я пратя моята майка, че да спре да "гърчи" завряния зет вкъщи?!?!?

В началото хич не се разбирах със свекървата,но седнах и направо я попитах какъв й е проблема и можем ли да го решим.Изяснихме се и оттогава сме дори приятелки колкото и странно да звучи.Повече споделям с нея отколкото със майка ми :)Живеем отделно,което също както са споменали момичетата е от решаващо значение.Живяхме само една зима заедно като се разбрахме ,че аз ще готвя,а тя ще чисти и всичко беше ок

Само едно да ви кажа. Ако 24 часа дуднете на мъжа си и му обяснявате колко са ужасни родителите му, със сигурност ще го докарате до развод. Ако е така, той го знае и едва ли му е приятно по сто пъти на ден да му се припомня факта  . Пък и не си ги е избрал той нали?
Те са му родители и факта, че се ядосва с тях постоянно му стига. Няма нужда след това да търпи и вашите сценки. Намерете начин да се справите сами със тях. Тихо кротко и любезно. Иаме си достатъчно проблеми на главата, за да си създаваме още нали. Кратко и ясно и любезно им обяснете, че не ви интересува мнението им. Че едната се изморила пък не сготвила а другата пък преместила чашите, е не мисля, че е достойна тема за истерии и припадъци. Както си го направим така ще е. А пък тва с променянето ме уби. Аз не бих позволила 20 години по малка пикла да ме моделира  .
Всичко което написах е от личен опит и заставам твърдо зад него.
Важно е вие да намерите решение, кротко и тихо, да обясните и сложите границите.
Ако наистона хората са неразбрани и досадни  и видите, че не става, махайте се и ограничете контактите. Аз записах 2 магистратури, работя и т.н. Всеки ден са в нас, но сядам любезно с тях за 10 минути и отивам спешно да чистя, готвя и чета. И така докато не си тръгнат. Спалнята и хола се заключват, обяснила съм, че нямат нищо тяхно там и без нас няма за какво да влизат. Това се случи след като свекърва ми изхвърли кутиика със златно синджирче вътре. Беше на раклата и тя решила, че е кутиика от играчка. Това беше моята възможност да обясня и да сложа ключа на стайте.

Аз нямам проблем със свекървата. Живеем на село, къщите са ни една до друга, но всяка си е с отделен двор и съответно домакинство. Изтърпяха всичко с мъжа си, дума не обелиха когато бебето не се появи толкова дълго, преглътнаха, че проблема е в синът им и яростно ме защитава пред всички баби на село когато започнат да любопитстват и да питат как все още търпи "ялова снаха!" За което съм и благодарна, затворим им устите. При нас разковничето, че може би е е че доста млада, и от самото начало ми каза - аз майка няма никога да ти стана, но поне може да се търпим и уважаваме, освен това искам да ми казваш по име. С това се приключи всичко, не се караме, даже на моменти, ако искам нещо а мъжът ми се янати, тя е тази която го убеждава. Обратна ситуация - баща ми почина и моята майка цяла зима беше при нас, не се намеси в отношенията с мъжът ми, нито имахме проблеми че беше в нас, със свекърва ми си пиеха всеки ден кафето. Явно сме изключение от правилото проблем със свекървата и съответно с тъщата. Важното е, че никога не са се месели, сами си взимаме решенията и никога не взимат страната на синчето. Моят съпруг също отсече, в деня на сватбата - ние сме ве4е семейство и ще се оправяме сами.
Съгласна съм с Lidia - "Ако 24 часа дуднете на мъжа си и му обяснявате колко са ужасни родителите му, със сигурност ще го докарате до развод. Ако е така, той го знае и едва ли му е приятно по сто пъти на ден да му се припомня факта  . Пък и не си ги е избрал той нали? Те са му родители и факта, че се ядосва с тях постоянно му стига. Няма нужда след това да търпи и вашите сценки. Намерете начин да се справите сами със тях. Тихо кротко и любезно."
Свекърва ми винага казва - оставям ги младите сами да се оправят, все някога ще имат нужда от помощ и ще ми я поискат.