Много смешо наистина!
Но аз се питам тези дни, няма ли някой да отвори тема, подобна на тази, но за "зълвата" или както там наричаме сестрата на съпруга си, че пред моята такава родственица милата и майка, т. е. свекърва ми, си е просто една душичка и всъщност не създава никакъв проблем и само гледа да ни помага с каквото може. Сестричката обаче явно цял живот ще товари с проблемите си брат си и ще ми предизвиква неприятни емоции. Добре че вече улегнах и съм някак по-спокойна, че преди и до кавги сме стигали в къщи все заради нейни прояви и отношение, и лицемерие и пр. Не съм по темата за свекървите, ама като няма с кого да си споделя тая работа, ето оплаках се тук на вас.

hope-love  ти зълвата аз девера...  
Още няма да забравя как го пуснах в 3 през нощта пиян на мотика  точно на великден. За благодарност ми оповръща цялата къща...Това му беше последното преспиване в къщи!

Монолог на една свекърва

Колкото и жалко и отвратно да звучи, това в много случаи е жестоката действителност. Аз редовно кастря колежката си. Всеки ден ми обяснява как лошата и снаха теглила кредити, теглила и сега нямали пари да връщат. Все за пари говорела, все пари искала. Много харчела. Подпийвала си вечер. Един ден не издържах, защото сина и не изтрезнява и пиян се удари в колата ми с един скутер. Нали колата ми си беше паркирана отстрани и той се паркира в нея. Та седна да ми обяснява как пак жена му виновна, щото само кредити и пари и той не издържал и се напивал. Викам, ай стига вече. Те имат брак. тя без него не мож да изтегли нищо. Трябва да се разпише. Син ти не изтрезняваше и преди да се ожени. Сърди се ама, то и ние снахите сме хора!
Не ми говори 2 седмици! Кротка жена е иначе, не им се меша и им помага, ама на разсъждения.
При моите родители имаме съсед, чиито син не изтрезнява. Не работи, каквото докопа изпива. Абе... Жена му го търпя 10 години. Аз няма да мога и ден. През две улици надолу пък се ожениха двама и имаха детенце. Не се разбраха и се разведоха по желание на девойката. Младежина си остана ерген отново и смея да твърдя, че е един нормален човек. Та жената на пияницата един ден си събра багажа и се премести две улици по надолу при младежина. Известен период от време бяха подложени на ежедневен пиянски терор. Ту син ту баща пияни на мотики псуваха и замеряха с бутилки прозорците. Стиска зъби момчето, стиска, ама не би. Един ден имал гости и онез двамцата пак под прозореца пияни. Та седяха в гипс бая време. Оттогава дори не минават от там. За капак от член на семейството на пияниците разбрах, че майката ходела при некви си врачки и правела отвара от нокти и превръзки на избягалата, та да спре сина и да пие а тя да хвърли топа. И това ми го разказва племенницата и. Първо не вярвах и ми беше супер смешно, но се оказа вярно. И снаха и ми потвърди. Та викам си, аз се оплаквам че ми оповръщали къщата 
Та гадно звучи и човек не вярва, ама да ви кажа, намират се всякакви хора, кой от кой по нередовен!

по повод зълвите - моята е естествено продължение на майка си, дори не успявам да й се разсърдякато хората. винаги, когато свекървата ме е оплюла пред зълвата, последната (като се видим) чрез намеци намира начин да ме уведоми, че знае всичките ми 'недостатъци'. от което, да ви кажа, си премествам онова, дето го нямам, в другия крачол.  съвсем е спряло да ми пука вече, пък и по принцип срещите ни са намалени до минимум, даже по празниците мисля да сервирам коронния номер на моето безразличие. мъжът ми много се впечатлява като не им уважавам поводите с присъствието си и искам да го подсетя още веднъж накъде я е подкарал.  за съжаление, личният ми опит сочи, че отношения, които са тръгнали накриво само се влошават с годините. ако доживея двамата да имаме дете, ще направя каквото мога, за да не слуша глупости по мой адрес. аз самата помня колко ме болеше едно време, когато родата на баща ми плюеше по майка ми пред мен 

и 2-те са един дол дренки...... :(от година и нещо не мога да забременея,а обвиняват мен...лошото е,че живея със свекърва,която разправя наляво и надясно,че съм ялова....а изследванията друго показват...

Аз съм зълва (кой, по дяволите, е измислил тази дума  ).

Със семейството на брат ми сме много близки. Мъжът ми дори си говори по-често с брат ми, отколкото аз с него. Обичам и уважавам снаАта, брат ми е щастлив с нея, аз пък, нали много си го обичам, друго не ми трябва. Уважава родителите ми и мен, лоша дума не съм чула от нея, намек дори. Като им ходим на гости, ни посреща както си му е реда (голяма веселба пада). Напомня на брат ми да не забравя рождените дни и всякакви паметни дати на цялата рода до девето коляно и всякакви такива дребни, но важни неща и жестове. Усещам ги аз хората и ако беше неква гадина, отдавна да съм я надушила  

Обичам да си прекарвам времето и празниците с тях, въпреки че сме на 50 км. и усещам, че е споделено чувството. Иначе като жени сме много различни и ако се хванем, ще си намерим поне по 4657 кусура, но нали всеки си знае къщата и порядките и не се месим една на друга. Голям праз как си простира дрехите, как готви и всякакви такива простотии - да не ми е в къщата, та да му мисля. Благодарна съм на родителите си (които също живеят отделно от нас от пълнолетието ни), че ни възпитаха така - да се държим силно един за друг като брат и сестра (майка, баща), но всеки да си да си знае семейството и да не се бърка на другия.
Да са ми живи и здрави и все така да сме.

пп Моят мъж само веднъж се пробва да коментира (не пред нея) нещо относно порядките в тяхната къща, обаче аз го скастрих и оттогава не е гъкнал   Ама той е възпитаван по друг начин от "мама-съкровище", но това е предълга тема и ще ви я спестя този път  

аааа съкровище, за свеки-слънце, можем много да си говорим
да не ви разказвам и аз, добре че съм широко скроена и над нещата и най-вече с мъжа ми сме на повече от 100% на едно мнение по въпроса, та си е мир и разбирателство в нашия дом

Мама-съкровище е с червен картон отдавна, но аз съм писала за това, да не се повтарям.
Откакто сме в различни градове, съм много добре. По едно време си мислех, че вечер като си повдигна одеалото да си лягам, и оттам ще съумее да изскочи 
Не преча на мъжа и детето да си се обичат с нея, но мен да не ме занимават, че нейната обич към мен до развод щеше да ме докара. Добре, че и аз кат Стефка на мъж случих.

и 2-те са един дол дренки...... :(от година и нещо не мога да забременея,а обвиняват мен...лошото е,че живея със свекърва,която разправя наляво и надясно,че съм ялова....а изследванията друго показват...

Настръхва ми козината като чуя думата ялова. Смея да кажа една от много грозните думи в българския език и се чудя как има хора, които с лека ръка я употребяват пред близки и не толкова близки. Какво е седнала да коментира с хората?! 

Хмм, много грозно наистина. Тя и леля ми беше ялова, даже има документ от доктори, които твърдяха единодушно, че те не може да има деца, а сега какво? Братовчед ми тази година е абитуриент! В една двойка с репродуктивни проблеми вината не се поема единствено и изцяло от жената. Много е лесно така!
Ако щете ми вярвайте има в България стар обичай, който е шантав, но ако една жена не може да има деца от мъжа си, но е имала МЦ, само един ден в годината са й позволявали да преспи с друг мъж от селото, като са спазвали ритуалът на "боренето". Четох го някъде из нетя. Не е важното това, в случая. Важното е, че има начини за разрешаването на този проблем вече и със съвременните методи, но е абсурдно от страна на който и да е, да трови живота и нервите на жените, само защото не могат да заченат лесно! Те трябва психически да издържат на всички упреци, медицински процедури и куп простотии, а искат от тях да раждат! За това се изисква доста усърдие и спокойствие. Нали така! Не позволявайте на роднините да Ви се месят. Аз го допуснах и сега... с мъжа ми търсим варианти да си намерим нов дом, защото нито при едната, нито при другата мака може да останем.
Съжалявам, така литературно се отплеснах, ще ме извините за разводненият и дълъг пост.

за издраза ялова-простотия....не ходи в гората,а по хората

somebody90, напълно те разбирам. моята свекърва затова си трае за липсата на дете - защото й призлява при мисълта, че изследванията сочат нейния син 'отговорен' за факта. ако можеше да се хване за нещо да изкара мене крива, вече щеше да е осведомила целия свят. а сега й остана само със зълвата да злослови зад гърба ми. обаче се е изхитрила и на никого другиго не казва и хората, като знаят, че мъжът ми има почти 20-годишен син от първата си жена, мен винят - чувала съм намеци откъде ли не... та явно е оставила на мен да преценя кога ще прекали и ще осведомявам хората аз  че то си писва от хорската простотия, а и нали знаеш - българинът много 'разбира' от Божиите работи и веднага почва - тая била наказана от Господ да е бездетна, оня бил наказан, щот е болен.  засега си трая, но аз съм си търпелива. лошото е, че съм 'оперирана' от лицемерие и когато ми писне, говоря без заобикалки, от което последиците са тотален обрат в ситуацията. но явно - като се паля по-рядко, пък е с по-траен резултат. наистина не знам какво да те посъветвам, но при положение, че живееш със свекървата, може би е по-добре да я поставиш на място овреме, че те обикновено като наберат инерция, нямат спирачка - имат повече жизнен опит и знаят, че като майки могат сериозно да повлияят живота на сина си. не мислят особено за чувствата, които синът има към дадената жена - те са майки - по-важни са. това е масовият начин на мислене на бг свекървите, така че не й мълчи прекалено, за да не изпуснеш нещата
  а пък ако това 90 в ника ти ти е годината на раждане, свекито заслужава юмрук в носа - ти си толкова млада, как ще те нарича ялова! ама то да ти кажа, може би баш за егн-то ти злобее и завижда 

chattenoire84, аз съм в подобно положение - мълчах, търпях и се правих, че не съм чула - резултат нула, даже отрицателен. сега иде време за тежката артилерия, защото иначе вървим с мъжа на раздяла поради външни фактори... така че най-добре е да се спасявате веднага от влиянията.
 

Някой май спомена "вина" за репродуктивни проблеми. Сигурно е било неволно, но аз да си кажа, че този израз е по-скоро от арсенала на "лошите" свекърви, за които си говорим тук и не очаквах да го прочета от някой, пишещ в този форум.

Явно все аз мрънкам в тази тема даже доста прашасала, но вече ми се плаче много и от два дена не мога да се успокоя. Бъдещата ми свекърва като разбра, че съм бременна така ме овика и нахока, само съскаше как сега точно съм забременяла, сега било криза, била съм безработна, едва ли не за себе си не съм можела да се грижа, камо ли за детенце и не само свекърва ми, ами и нейната свекърва (още е жива), леля му, брат му, баща му... всички е нахокаха и бяха нацупени. Не държа да бъда харесвана от тях и не ми пука, обаче бива ли да се държат безцеременно с бременна жена? Това е недопустимо!
Докато и на моите роднини не им е лесно, но те поне искренно се зарадваха и се гордеят с мен, въпреки че сме имали много негативи, но дори и да е кофти моето положение няма да ме изоставят, докато свекърва ми само ми брои парите, а това не е редно и не е честно!
Аз никога не съм искала помощта й и няма да го допусна, а тя точно от това се страхува - сакън, ако се наложи нещо да помогне, дори да е супер дребно и елементарно. Никаква подкрепа, дори морална не ща от нея.
Годеника ми ме защитава и ме успокоява съветва ме да забравя за тия хора, а на мен сърцето ми се разкъса от мъка.

За съжаление отново позната тема.И аз си патя от проклета свекърва.chattenoire84, защо не обсъдиш с годеника ти и твоите родители да отидете да живеете при тях.Ти с тая изнервяща обстановка около теб, хич не ти е лесно.На теб ти е нужно спокойствие, защото бебчето усеща всяка твоя емоция и настроение.Бебето и годеника ти са ти хиляди пъти по-важни от нея.Ние на моята свекърва й казахме точно за да спре да вика, а тя точно обратното, като взе да се заяжда за щяло и нещяло.В един момент почнах да си мисля, че го прави умишлено, за да ни провали опита.Ако взема да описвам тук простотиите й, сигурно една тема няма да ми стигне.Много ми се ще да убедя мъжа си да отидем при нашите, но тук живеем в къща.Него много го влече да се занимава с градината, да сади плодове и зеленчуци, после да ги полива.Като го виждам колко е сериозен по това отношение ми е ясно, че той в апартамент няма да може да живее.Ако можеш да се опълчиш срещу нея и да й кажеш, че карайки те да се чувстваш така, рискува внучето си (то все пак е нейно внуче), накарай я да се замисли и за другата страна на нещата.Аз примерно не бих я допуснала до децата ни.Говорили сме си с мъжа ми, че ако си имаме момиченце искам да го кръстя на една моя приятелка, която преди 3-4 години ми беше много близка и продължава да е така.С нея споделях всичко, за разлика от майка ми.Тя като чу -  нямало да се грижи за нея.Голям праз, ние ще сме родителите - ние ще решим как да се казват децата ни.Не сме сакати - ще се грижим за детето ни.Тя не ни е нужна в това отношение.Ще те върна малко назад във темата (предишните теми на тази тематика) -  имаше случай детенцето на жена от форума да е с повторно излязло раково образование, ами роднините на бащата се подиграваха на детето.Това направо ме потресе тогава.Но ти бъди силна, заради вашето бебе.Аз разбирам когато половинката е до теб, разбира те и помага за всичко.Слава богу попаднах на свестен, отговорен мъж, който много ме обича.Понякога се разкъсва от тази ситуация, но ме разбира как се чувствам.

  Златен дъжд, като прочетох поста ти не можах да се сдържа и се разплаках... Нервите ми са доста опънати, и като виждам колко съфорумки имат проблеми и то съвсем сериозни, и като капак на всичко и "проклети свекърви", направо ми иде да крещя с всичка сила 
Ние в момента живеем на квартира отделно от нашите и техните, обаче проблемът е, че ме задължават да плащам наема и режийните, а от къде пари, плащайки наема аз ги облекчавам тях финансово, а те зор да не ни помагат!
Само съска, че съм без работа, само ми брои парите - това са стотинкари и то дребни стотинкари тия жалки хорица.
Те си правят разни техни сметки и то без кръчмар, и когато виждат, че нещата няма да станат така, както те си го мислят и се държат ужасно.
Съсипаха си единият син подлудили са го, разбили са му психиката и  момчето е на лекарства, това ли искат да направят и с другият им син? То в между впрочем това едва не стана за една бройка, добре, че отидох в Ч. бряг да го гледам и да се свести, че все беше и той психясъл. Ами ако бях на работа как щеше да стане номерът? Това не са отговорни родители с ясни и точни позици, това са едни мрънкала, които гледат на чужд гръб да пробутат проблемите си, и ако може някой друг да опъва от къде на накъде?
Годеникът ми е наистина много разочарван от тях, преди да забременея не ме защитаваше пред тях така яростон, даже си измиваше ръцете с мен за някои негови постъпки, но като видя тяхното държание и фактът, че нещо от вътре не им трепна, че ще си имат внуче  това много го нарани.
Като не му помагат на него, му гледат мъките и сеирът, а това е толкова извратено! Как може на такива хоора кат неговите родители Господ да им праща деца? Те не заслужават добрите си синове!

Ти очакваш да ви плащат наема и разходите по вашето жилище ли? Или аз нещо не съм разбрала.

В случая ми се струва, че подхождаш твърде емоционално. Ако някой те натоварва психически, просто избягвай контакти с него. Пред мъжа си можеш да се оправдаеш със състоянието си. После ще си психически преуморена от детето. Ше намериш извинение.  Предполагам, че ще те разбере. Не можеш да очакваш същото от него, а и за мен не би било редно. В смисъл, че той, ако иска, може да продължи да поддържа връзка със семейството си, но да не очаква същото от теб. Давай го по-спокойно, че нервите ще ти трябват за детето!

Не искам те да ми плащат наема, а да помагат на сина си! Защото той за какво е мъж да седи аз да му давам пари, вместо да си гледам нервите и здравето, и да бъда спокойна за детето си.
Да, права си, че подхождам емоционално. Ще ги отбягвам както дявол бяга от тамян, не мога да рискувам и да се случи нещо на детето заради тия щети! И слава Богу той е до мен и ме разбира или поне прави доста успешни опити в това отношение неговата подкрепа е най-важната за мен.
Не може само моите родители да помагат, а неговите не! Не е честно!

коте, а защо родителите трябва да помагат? и двамата ли не работите? по-скоро трябва той да си търси работа и начин да си гледа семейството, вместо да се ядосваш, че техните не помагат.

За мен нещата изглеждат по друг начин. Щом сте решили да имате дете, не може да чакате някой друг да ви дава пари. Знам, че се случва, понякога се налага, но аз за себе си не бих могла да го очаквам някой да ме издържа. Дано мъжът ти скоро си стъпи на краката и си намери работа, за да не сте финансово зависими от някого! Честно или не, твоите родители ви помагат, това е тяхно решение и право. Но не мисля, че трябва да се сърдиш на свекърите си, че разбират нещата по друг начин. Дотолкова мога да кажа въз основа на изложените факти. Сигурно има други, които не знам. Предполагам, че ти е обидно, че не се радват на бременността ти така както ти очакваш от тях. Човешките отношения са многопластови. Дори и между двама души могат да бъдат сложни, а между четирима са още по-сложни. Опитвай се понякога да се поставяш и на мястото на другия! Мисля, че би ти помогнало да разбереш защо се държат така. От друга страна, има хора, които са по-студени, по-неемоционални. Въпрос на темперамент. Ако аз съм рационална, не мога да очаквам всички да са като мен. Нали затова светът е шарен?! Като за начало се опитай да намалиш контактите с тях и се замисли защо може да постъпват така. И не забравяй, че това са бабата и дядото на твоето дете! Опитай се да запазиш някакви отношения с тях, макар и дистанцирани, но разумни. Това е в интерес на детето. Сега ставам, че бебето ми се събуди.