www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: pateto_yake в Юли 20, 2010, 16:42:16 pm
-
Здравейте!
Как да я накарам да се усмихва? 2.По какъв начин да й кажа ,че да се говори предимно как се лекуват чрез билки различни болести е интересно за хора на нейната възраст.Който е работещ и млад по дух се интересува И от други неща. 3.Какъв е начина да разбере,че другите хора обичат да:слушат музика,гледат ТВ.Странно е толкова често да е тихо,даже и на мен не ми допада. 4.Мизерията не се оправя с мрънкане+нежелание за работа/работи малко от кумова срама/+ почти постоянно оплакване за болежки.Дали ще проумее,че трябва да се работи. 5.Няма да й отнема обичта и уважението на сина й!!!
6.Поне мен не ме кара да домакинствам.Но гостите се случва не еднократно да си готвят.
Благодаря за мненията и за съветите!
-
Дано имам късмета и щастието да не попадам в същата ситуация на най-добрата ми приятелка! Ами ако и аз стана свекърва някой ден.
Бързам,че имам работа!Пет минутката за
кафе пауза отдавна свърши!
Чао!
-
Това е наистина много сериозен проблем за всички млади семейства, от които и аз съм част. Нямам си никаква идея как това чудо, наречено СВЕКЪРВИЩЕ може да бъде "превъзпитано". Но все пак ако има хора, които са успели с преодоляването на този наболял за мене проблем ще съм му наистина много, ама мноооогооооооо благодарна да сподели.
-
най-добре се разбират със свекървата онези снахи, които живеят отделно от нея и не се опитват да я превъзпитават, а си гледат собствения живот.
насочи усилията си натам.
-
След няколкогодишно съжителстване със свекито, след което телфонни контакти по 3 пъти на ден в продължение на години, минимум веднъж седмично двучасова компания и сега непосредствено след почивка на море в несъвместима комбинация с нея и майка ми мога да кажа следното:
Не се и опитвайте да променяте свекървите си, бъдете мили и отзивчиви с тях, когато почне да ви ври просто кимайте съгласително с глава затваряйте съзнанието си за дуднялника срещу вас и пак си правете своето- важното е мъжът ви да е съгласен с вас и да ви подкрепя. Ако съжителствате със свекито, вложете цялата си енергия, всички средства това да се промени ...всичко останало е строго индивидуално, но винаги има сходно решение.
Взимайте билката, с която ще оправите живота си, ако искате я пийте плюс лекасртвата, ако искате я хвърлете и продължете живота си както на вас ви е угодно, но не забрявайте да благодарите за помощта и. А когато почне да се меша в отглеждането на детето ви винаги можете да намерите подходящото извинение да я дистанцирате от него.
Моята свекърва е изключително труден характер, търпяла съм кълнежи да няма никога сина и дете и брътвежи как той бил няй-голямата и грешка... до молебени и отделяне на залъка си за това сега да имаме дете и да сме щастливи. Сега с тези тактики винаги е на моя страна и разбира се изключително благодарна,че търпя сина и 8)
Сега вие сте жените до мъжете си, вие определяте правилата, просто не опитвайте да го демонстрирайте, а бъдете много деликатни в доминиращата си роля :wink:
-
най-добре се разбират със свекървата онези снахи, които живеят отделно от нея и не се опитват да я превъзпитават, а си гледат собствения живот.
насочи усилията си натам.
Аз мисля същото.
-
Айде, аз се надявам скоро да се махна с ОГРОМНА усмивка на лицето, но има семейства, които нямат тази възможност. Аз като ходех на работа не ми пречеше особено. Прибирах се и вегнага в нашата стая. Разговорът ни се състоеше само в - Добър вечер! и Лека нощ! Но откакто не ходя на работа, само да й чуя гласчето и се побърквам. Нищо не ми прави жената, но още в началото ме накара да я намразя.
-
Е чак пък да я мразиш... в крайна сметка, ако жената те е приела в дома си, около сина си, като нов член на семейството и трябва поне за това да си и признателна, а и се опитваш да и "откраднеш" малкото и момченце. Не забравяй, че на нея не и е по-леко, от колкото на теб да съжителствате. В никакъв случай не казвам, че не разбирам чувствата ти, просто е добре за теб да се поставяш и от другата страна, колкото и да ти е трудно. Късмет и ти пожелавам по-скоро да се отделите- това е най-важното!!! До тогава както вече написах бутон игнор до колкото ти е възможно.
И нека не забравяме, че всички ние сме или настоящи или потенциални свекърви, не е ясно ако някой ден се появи "някоя" си снаище как ще реагираме и дали ще се държим, както сега ние изискваме от нашите свекърви..
-
Много си права, Делфинче :wink: , но това че ме е приела в дома си да живея не по мое желание, никак не е кара да се държи с мен някоя "малоумна" и това, че съм там означава, че малко или много да се съобразява. Да не ме кара да се чувствам виновна за това, че синчето й е ИМАЛ възможност да подреди бъдещето си, но не го е направил. Карах го да се преместим в друг град, празен апартамент на разположение, но мама щеше да е далече. А моята като се обади на 2 седмици един път, ми е неудобно (по-точно не мога от силен звук на телевизора) да й кажа, че турските сериали са по-важни и ДА СЕ ОБАДИ КАТО СВЪРШАТ. Наскоро даже КАТО СВОЕ ДЕТЕ ми сподели нещо за аборти, а аз съм бременна и много добре знае колко нерви имаше докато ГИ ДАРЯ с внученце osi_7 osi_7 osi_7.
-
:bighug:
Стискам палци да успееш да влезеш повече под кожата на мъжа си и да го убедиш, че е по-добре за теб и за децата ви да живеете самостоятелно. Да го убедиш, че по този начин се чувстваш потисната и не на място, а имаш нужда от комфорт и благоприятна среда за благополучното развитие на детето ви докато е в теб и след това. Дано осъзнае колко е нездравословно за всички ви да се мешат поколения. Знаеш как е - толкова е трудно да си изберем мъжете, за добро или лошо обаче те вървят в комплект с майките си: някои по-дистанцирани от самите тях, други, за съжаление не. Но мъжът ти е този, който трябва да обработиш, за да се отделите.Свекито трябва да остане за семейните празници и дългите телефонни разговори, докато е далеч. Знам, че ти иде не в друг град ами и в друг континент само и само да се отървеш и те подкрепям напълно!
Не знам защо ни е такова възпитанието масово в България, независимо дали сме постигнали на зависимост чрез реализация да сме все близо до маминка и старото семейно огнище :x
Мисля, че нашето поколение трябва да направи революция :D
-
Dolphin, :hug2: :bighug: :youwoman:
Да изслушаме и другите момичета какво ще кажат.
-
Ти какво очакваш да кажат другите? Жената си е в къщи и вие сте тези, които трябва да се съобразявате с правилата на дома. Ако не ви отърва, се изнасяте. Явно ти имаш проблем с половинката, а не с майка му. Там трябва да ръчкаш.
Няма да имаш проблеми, ако живеете отделно. И даже по-добре в същия град. За да не остава да спи у вас като ви идва на гости. :wink:
-
Аз следвам максимата "кратко , любезно и хладно" и разбира се живеем отделно.Много доверчив човек съм,приемам хората с отворено сърце, без едно наум -грешка, голяяяма грешка :D.
Моята свекърва пък е ужасна манипулаторка,няма нещо което да е постигнала в живота си без манипулация, даже неприкрито се гордее с това. Много е трудолюбива също,значи ,постигнала е нещо в живота с много манипулации и много труд :D.
Когато се запознахме веднага надуши , че съм наивна и добра,представям си я как е потривала ръчички-още едно пиле за замотване,отново ще си правя това което поискам,момченцето ми ще бъде плътно до мен и ще продължава да изпълнява на мама прищевките.
Но за нейно нещастие аз имам силно развит усет към лицемерието,фалша,манипулацията, всъщност това донякъде балансира мойта доверчивост.
Тази жена положи неистови усилия да се "сприятели" с мен ,все още недоумява как се случва така,че някой успява да я държи на дистанция,че този някой не подлежи на хубава ,направо полезна манипулацийка.Но момичета , тя не е загубила надежда,продължава да вярва се ,че един ден всичко ще се промени и тя(те) ще продължи да си живее в розовия си измислен свят без почти нищо истинско в него.Ей богу ,има и такива хора и една от тях е майката на моето момче,на какво да се прави.......... кратко,любезно и хладно :wink:,това направо съсипва,макар не това е целта,просто искам да ни остави да си гледаме живота.
-
Каквото и съвети да получиш по темата, не забравяй, че основният проблем със свекървата винаги е сина й. Ако той застане плътно зад теб ще се чувстваш и ще бъдеш господарка на положението. За съжаление има мъже като моя, за които семейството им, дори когато са женени включва мама, татко, батко, жена му и децата му, а собствената му жена, дори когато беше бременна и сега когато е майка на детето му не се брои към семейството му. Дано твоя мъж да не е от тези мъже, защото е страшно. Това което ми сервира моя след раждането на сина ни, за да угоди на тате и на мама, уби любовта ми към него и унищожи семейството ни. Все още живеем заедно, но не от любов и не от щастие. Отначало опитвах да мразя само тях /свекъра и свекървата/, но осъзнах че наистина не е луд този който яде баницата, а този който му я дава. Така че ако мъжа ти държи на теб сподели как се чувстваш и само той може да промени ситуацията в твоя полза. Успех в борбата със свекървата!
-
:bighug: :bighug: :bighug: ,Dji-djo и много, много съжалявам. Аз просто останах без думи!
-
Ние живеем отделно. Разбираме се идеално. Гледа детето когато съм на работа. Никога не ми е натяквала,е проблема е в мен за не можем да имаме деца. Финансира изцяло ИКСИ-то ни.
Много ти благодаря Мамо Бони, че сбъдна мечтата ми да стана майка. :youwoman:
-
В един и същ дом и в една и съща кухня не може да има две домакини. Аз много съм страдала от свекърва, а сега съм в обратната ситуация - мъжът ми е заврян зет и живее с тъща. И ... познайте - на майка си се гневя точно толкова, колкото на свекървата преди.
Неразбирателствата идват оттам, че майките продължават да се държат доминиращо и така ни изяждат годините, в които ние можем да сме зрели, уравновесени, щастливи и вземащи сами решенията за себе си.
Тъй че свекървите и тъщите - отделно. Лесно е да се каже, ама аз къде да я пратя моята майка, че да спре да "гърчи" завряния зет вкъщи?!?!?
-
В началото хич не се разбирах със свекървата,но седнах и направо я попитах какъв й е проблема и можем ли да го решим.Изяснихме се и оттогава сме дори приятелки колкото и странно да звучи.Повече споделям с нея отколкото със майка ми :)Живеем отделно,което също както са споменали момичетата е от решаващо значение.Живяхме само една зима заедно като се разбрахме ,че аз ще готвя,а тя ще чисти и всичко беше ок :wink:
-
Само едно да ви кажа. Ако 24 часа дуднете на мъжа си и му обяснявате колко са ужасни родителите му, със сигурност ще го докарате до развод. Ако е така, той го знае и едва ли му е приятно по сто пъти на ден да му се припомня факта :). Пък и не си ги е избрал той нали?
Те са му родители и факта, че се ядосва с тях постоянно му стига. Няма нужда след това да търпи и вашите сценки. Намерете начин да се справите сами със тях. Тихо кротко и любезно. Иаме си достатъчно проблеми на главата, за да си създаваме още нали. Кратко и ясно и любезно им обяснете, че не ви интересува мнението им. Че едната се изморила пък не сготвила а другата пък преместила чашите, е не мисля, че е достойна тема за истерии и припадъци. Както си го направим така ще е. А пък тва с променянето ме уби. Аз не бих позволила 20 години по малка пикла да ме моделира :lol:.
Всичко което написах е от личен опит и заставам твърдо зад него.
Важно е вие да намерите решение, кротко и тихо, да обясните и сложите границите.
Ако наистона хората са неразбрани и досадни и видите, че не става, махайте се и ограничете контактите. Аз записах 2 магистратури, работя и т.н. Всеки ден са в нас, но сядам любезно с тях за 10 минути и отивам спешно да чистя, готвя и чета. И така докато не си тръгнат. Спалнята и хола се заключват, обяснила съм, че нямат нищо тяхно там и без нас няма за какво да влизат. Това се случи след като свекърва ми изхвърли кутиика със златно синджирче вътре. Беше на раклата и тя решила, че е кутиика от играчка. Това беше моята възможност да обясня и да сложа ключа на стайте.
-
Аз нямам проблем със свекървата. Живеем на село, къщите са ни една до друга, но всяка си е с отделен двор и съответно домакинство. Изтърпяха всичко с мъжа си, дума не обелиха когато бебето не се появи толкова дълго, преглътнаха, че проблема е в синът им и яростно ме защитава пред всички баби на село когато започнат да любопитстват и да питат как все още търпи "ялова снаха!" За което съм и благодарна, затворим им устите. При нас разковничето, че може би е е че доста млада, и от самото начало ми каза - аз майка няма никога да ти стана, но поне може да се търпим и уважаваме, освен това искам да ми казваш по име. С това се приключи всичко, не се караме, даже на моменти, ако искам нещо а мъжът ми се янати, тя е тази която го убеждава. Обратна ситуация - баща ми почина и моята майка цяла зима беше при нас, не се намеси в отношенията с мъжът ми, нито имахме проблеми че беше в нас, със свекърва ми си пиеха всеки ден кафето. Явно сме изключение от правилото проблем със свекървата и съответно с тъщата. Важното е, че никога не са се месели, сами си взимаме решенията и никога не взимат страната на синчето. Моят съпруг също отсече, в деня на сватбата - ние сме ве4е семейство и ще се оправяме сами.
Съгласна съм с Lidia - "Ако 24 часа дуднете на мъжа си и му обяснявате колко са ужасни родителите му, със сигурност ще го докарате до развод. Ако е така, той го знае и едва ли му е приятно по сто пъти на ден да му се припомня факта . Пък и не си ги е избрал той нали? Те са му родители и факта, че се ядосва с тях постоянно му стига. Няма нужда след това да търпи и вашите сценки. Намерете начин да се справите сами със тях. Тихо кротко и любезно."
Свекърва ми винага казва - оставям ги младите сами да се оправят, все някога ще имат нужда от помощ и ще ми я поискат.
-
най-добре се разбират със свекървата онези снахи, които живеят отделно от нея и не се опитват да я превъзпитават, а си гледат собствения живот.
насочи усилията си натам.
Абе пази Боже ти,и да живееш далече от нея пак ше намери начин да ти скриви животеца...Моли се да не става...На авторката на темата и казвам веднага понеже аз съм си устата и не се оставям на никой следното: Разкажи и играта и и покажи кой е шефа...
-
Синчето ми е най-важното нещо-чували сте го много нали.Не сме живели заедно,но дори и от разстояние може ако реши да ви вгорчи живота.Гадничко е като ти дават съвети,но аз ги приемам ... :lol:
Насърчава ме и ме подкрепя не престорено. Налагало се е няколко пъти да ги помирявам със сина и, мъжът ми е доста докачлив-хваща се за всичко.Аз съм другата крайност-трудно се газирам,не че не ми се случва :?Гледам много ,много да не се връзвам-казал,рекъл голяма работа.Живейте си живота. Най-готино е естествено да живеете отделно-младите да се обичат,ние ше помагаме с каквото можем :lol:казали са мъдрите хора преди нас.Както казва свекърва ми достатъчно далече, но и достатъчно близо. :lol:
-
:lol: ама как можете да ми отрежете свекървата
-
:lol: сега за свекитата... моята откакто не работи (горе долу месец и малко) и все иска мецан да й е до полата на село osi_7 и да върши целия агро фитнес... миналата седмица беше да идел да пръска 8O, аз се противих на това, с тези химикали и положението ни. меци беше склонен май да й угоди, но си контузих дясната долна лапа и сега свекито беснее :lol:
-
Запис в любимата ми тема :mrgreen:
-
Мецанке то хубаво е че при вас това се случва само от когато е без работа има семейства в които това е ежедневие.А ти упорито се противи на нещата които не искаш да са така , защото иначе накрая няма да имаш думата най вероятно.
-
Мецанке то хубаво е че при вас това се случва само от когато е без работа има семейства в които това е ежедневие.А ти упорито се противи на нещата които не искаш да са така , защото иначе накрая няма да имаш думата най вероятно.
:? пламъче, за съжаление това си е традиция и от преди, не само от както е без работа :x но мецинка не се дава лесно :wink:, понякога не успявам :?, но определено последните години не мълча, нито на свекървата, нито на бившия военен (то бивш военен май няма, като бивш негър :lol:).
-
Да се запиша и аз в темата. Моята "свекърва" не е лоша жена, но откакто родих адски ме дразни и най-вече с това, че иска да целува Елиа!
Дразни ме и факта, че я нарича Ели! Все си мисли, че Елиа идва от нейното име Елена.
Натъртих няколко пъти, че Елиа е Елиа, а не Ели! :D
-
Къди, да не би да има мустаци и да я боде? :lol: :lol: :lol:
-
Мецанке много правилно правиш.На мен не ми се е налагало да се пробвам да се налагам мнението за нещо , защото свекърва ми е много съобразителна , ама може би защото като чувам от моя и тя едно време не е била от мълчаливите и тихите снахи. :lol:Ама нали не живееем на близо и се виждаме рядко не се е и налагало толкова да спорим за нещо примерно.Просто тя никога не е искала нещо , не е казвала нещо, за да го направим един вид ние или той .А и аз си падам малко чишит и е хубаво че тя е по съобразителна , за да не се развихрям в пълния си блясък. :oops:Шегувам се!
КЪДИ не виждам лошо всеки да си казва на детето по начина по който му е на него лесно.Ние например на племенницата и викаме по един начин , а другата и баба и казва по друг.Просто това са дребни неща на които човек не трябва да обръща толкова внимание.А и какво е значението на кого е кръстено детето изобщо?Защо си против да я целува , това може би е нейният начин да се порадва?
-
Абе така, ама зависи.... майката си знае най-добре. Ако е някоя не много чиста жена, която налита по устата да целува детето, ми и на мен няма да ми е приятно.
Може пък да е с по-чувствителна кожа. Бебенце е, нормално е да го пази, пък било то и от най-близките, особено ако не са много съобразителни.
-
Е ако има липса на хигиена и аз съм против такива изблици на нежности , но пък може да се направи забележка насочена към хигиената в такъв случай , все пак може да окаже ефект.
-
Ох, това е много деликатен момент, да направиш забележка на някого за хигиената му... :?
-
Ох, това е много деликатен момент, да направиш забележка на някого за хигиената му... :?
Е да и това го има...
-
Е, няма как да кажеш или намекнеш на бабата да не целува внучето си.
Единствено от здравословна гледна точка можеш да и кажеш да избягва да го целува по устата, тъй като малките деца нямат имунитета на възрастните и може да му внесе бактерии....
За това един интелигенетен човек би трябвало сам да се досети, но...
Най-добре е сина и да и го каже, той и е син и тя на него едва ли ще се обиди.
А относно името - остави я жената се радва, че е кръстено на нейно име, ти нали си знаеш, че не е;-)))
И моята е един дзвер, но гледам всячески да не и обръщам внимание.
Това го научих от майка ми, нейната свекърва и моя баба беше много лоша жена.
Но майка никога не каза една лоша дума за нея, не я коментираше - нищо - беше я игнорирала тотално, до такава степен, че самата тя вътрешно не се ядосваше.
След време, когато сме я коментирали, винаги е казвала - "наистина не ме интересува, тя просто е един лош човек и не виждам защо трябва аз да се ядосвам задади нея"
Стремя се и аз да го постигна...;-)))))
-
Запис.
При нас въпросът с целувките го реших преди бебка да се роди. Казах, че разрешавам само по краченцата, за да не и подаряват бактерии. Все ми беше едно дали ще се обиди...
Дразни ме, че се бърка - като стане въпрос, за второ бебе скача, че не ни трябва, защото трудно се гледа. А не се е случвало тя да ни гледа детето, нито да помогне с каквото и да е в къщи, и с финансите сами се справяме. Идва на гости от време на време - кафенце, сладкишче, погледа детето и си тръгва. Не виждам с какво я е затруднило, та ръси мозък да не мислим за второ... Нали не греша, като си мисля, че просто не е нейна работа да се меси колко деца ще имаме???
-
КЪДИ, разбирам те.
Можеш да кажеш, че педиатърът ти е направил забележка в горещините да не я целувате по лицето. Защото излизат пъпчици по бузите или нещо от сорта. Като го е казал лекар, друго е :wink:.
Името си е име. Ако ти държиш да се казва цялото име на детето, ти се обръщаш към нея с него, то е редно и другите да го правят.
-
fuego , разбира се, че не грешиш. Това е въпрос на решение само между теб и съпруга ти. Ей, полудявам значи, какво безочие....тя ще каже!!
-
Тя и моята няколко пъти подхвърля, че не ни трябва второ дете. Трудно се гледа, мъжът ми не е първа младост и прочие. Но кой ли я слуша?! Това си е наша работа. Не се е натрапвала, де. Просто няколко пъти го спомена. Такъв й е характерът. Вероятно си мисли, че щом тя има само едно, значи така е правилно. Не знам, а и не ме вълнува особено. :) Не е лоша жената. Просто е много крайна в изказванията си. Но аз съм й свикнала и не се впечатлявам кой знае колко. Да са живи и здрави двамата с мъжа си, защото когато остане само един, тогава ще е по-сложно!
-
Много ми харесва темата и я следя с интерес :D, но аз не мога да се запиша с нищо в нея. Дори да искам да се оплача с нещо, не мога.
Включвам се с един съвет относно целуването. Винаги минава номера с "Докторката забрани!" :D Аз пред всички целувах Йоана по ушето и казвах, че педиатърката забрани да я целуваме по бузките, защото ще и излязат пъпки.
Най-много се дразнех, когато започна да си слага ръчичките в устата, а всеки я пипаше точно по ръцете. :x Идваше ми да сложа табела на количката "Не пипайте детето по ръцете!!!" След всеки я бършех с мокра кърпичка.
Къди, името което си избрала е много хубаво и не се ядосвай на "маминка", нека си и казва както иска, мир да има само. :D
-
А защо маминка не се научи да казва както трябва на детето, за да има мир? Защо трябва снахата да премълчава за нещо, за да има мир? Не е конкретно към теб въпроса, кремкарамел, риторичен е :lol:
-
Моята също е подмятала, че 1 дете е достатъчно. Трудно се гледали 2 - от финансова гледна точка. Ние не сме решили още, но пък кой знае. :-) Сигурно е трудно, но пък радостта ще е двойна. :-)
-
Мишле82, права си разбира се! Ако и към моето дете някой се обръща с име, което не харесвам, ще подскоча. :D Преди да разберем пола на бебето, си мислех за мъжко име (женското бях избрала преди 10 г.). Много харесвам Александър, но да му казват Алекс. А като си представих как някоя баба ще се провикне "Сашкоооооо" и настръхвах. Та и аз бих се заяла, каквато съм проклета... :D То сигурно затова ми се падна добра свекърва, за да отстъпва тя. :D :D :D
-
ооо, любимото ми- всеки да нарича детето както си му дойде
не съм съгласна, ама изобщо
това дете си има име и за това е кръстено с него- за да го наричат по този начин, иначе можехме на всички да викаме бебе или дете
моята например е Стефания и съм готова да унищожа всеки, който я нарече Стефани
най-малкото ударението в тези имена е на различно място, как им хрумва изобщо да я наричат с това име не мога да си го обясня
елементарна култура е, ако наистина не си го чул да попиташ как точно е името, няма лошо
но доведения брат на Николай например е толкова префърцунен, че за него Стефани е уникално възвишено име и представете си повече подхожда явно на моето дете
е- просто не се виждаме с тях, за да не чувам, че я наричат по подобен начин
а свекърва ми, например докато беше жив свекър ми го наричаше дядо Стефанийчо /човека се казваше Стоян, но нали се сещате, че нямаше начин да си кръстя детето Стоянка/
та така, аз като откровен дебил, не си падам по умалителните, само Преслава си измисли прозвището- Пипи, защото до скоро не можеше да говори добре и си казваше така :)
но като цяло си ги наричам с имената, с които съм ги кръстила и държа в общия случай и другите да ги наричат така
-
Отплеснахме се от свекървите, ама да кажа и аз за името.
Всеки втори човек ме пита как й викаме на галено и отговора - София хич не им се нрави. Все я съкращават на Софи, а аз не се уморявам да казвам, че детето се казва София :wink:
Обичам дълги имена, звучат ми величествено. Но поради факта, че ги съкращават как ли не, си кръстих детето с по-кратко име.
Казвам се НиколИта и на колко съкращения и промени на името ми съм се наслушала за 34 години :D Любимите са ми НиколиНа и НиколЕта, нищо против тези имена, но никой не ме слуша когато си изричам името :wink: Дори в първия си пазпорт от зелените бях НиколЕта, иди доказвай кой си после -хахаха
Извинете, че се отплеснах :oops:
-
Уф, тези свекърви :x И моята няколко пъти е казвала, че второ дете не ни трябвало, но не поради финансови причини, а забележете - нямало начин да обичам и двете еднакво 8O И от къде по дяволите го знае, след като съпруга ми е едно дете? Явно за нея това е правилното и затова и ние трябва да имаме само едно дете :x Гадното е, че явно го е втълпила и на мъжа ми по някакъв начин, защото тези дни разбрахме, че брат ми ще има бебе. Реакцията на мъжа ми след като останахме насаме беше "сега майка ти ще обича повече другото внуче" :x
А за името аз също отрано направих забележка, след като няколко пъти чух свекъра и свекървата да казват на детето ми Кольо и Кокче 8O
-
:jump12: иха, колко е весело в любимата ми тема... преди време (в началото на връзката ни) свекито се нервеше, че съм наричала любимият мечо :lol:, а той се разтопява да му викам така. тя била решила преди време как ще се казва синът й, и според нея всички щели да започнат да му викат мечо и да му се подиграват 8O. е, никой не му вика мечо разбира се :lol:, имаше по някое време иронични подмятания от нейна страна - къде сте мечки, какво правите мечки и други подобни. :lol: мецан я скастри веднъж и не се е сещала скоро да ни бъзва.
-
Ххеееехехе, и ние сме семейство мечки :lol:
-
...е, сигурно и на моята свекърва не й е забавно, защото не му казвам по име почти некога /само като ме ядоса/... ние сме семейство котки, откакто сме се взели... :jump12:
-
Ах.. как си права, тя свекърва ми не може да ме изтрае повече от 2 седмици, камо ли да живея при нея. Държи се отвратително и мисли сам за пари. Даже като се запознаха двете тя и майка ми, ми направи ужасно впечатление, че тя заговори за пари, а и взе да се оплаква от мен. Годеника ми живее като заврян зет вече една година при мен и на него не му е лесно и с мама имаме дрязги, имаше и скарвания между мама и него, както между него и майка му. Най-добре е да се отделим от всички родителски тела, но просто ще ни е много трудно с наемите. Аз не мога да си намеря работа, защото успея ли - определено нещата няма да са поставени така, както са в момента. А колкото до майка ми - тя остана разочарована от майка му (поради простата причина, че тя мисли само за пари), но в живота не е важно само материалната част от нещата, нали?
Колкото до майка му - тя се държа добре с мен само 6 месеца и после си показа лошият нрав. Държи се повече от зле мен, сега иска годеника ми да замине за Украйна, а той едва си е намерил работа от няколко месеца насам и не може да излезе в отпуск туко-така, нещо и в работата има проблеми. А ък аз изобщо не съм поканена да ходя там нагости и мие едно тъпо и криво....
-
Ох, като знам, че живот и здраве и аз ще ставам свекърва, кой знае как ще ме обсъжда снахата в някоя подобна тема :lol:
-
Ох, като знам, че живот и здраве и аз ще ставам свекърва, кой знае как ще ме обсъжда снахата в някоя подобна тема :lol:
Поне ще знаем и ще търсим къде са ни изтипосали :lol:
-
Пожелавам ви да станете и тъщи, и свекърви. Тогава ще се оплакват двойно от вас. :lol:
-
Не знам.... мъжете сякаш по-малко умеят да се оплакват.... или поне тези които познавам аз са такива.
Благодаря за пожеланието :)
-
То натам вървим всички, дано станем и тъщи и свекърви!!!
-
Ох, като знам, че живот и здраве и аз ще ставам свекърва, кой знае как ще ме обсъжда снахата в някоя подобна тема :lol:
Един виц по темата:
Снаха и свекърва все се карали и снахата решила да си води дневник за всеки скандал. Та като стане и тя един ден свекърва, да чете и да знае как да постъпва, за да е добра свекърва. Минали години, снахата станала свекърва. Скарали се със нейната снаха и тя веднага отворила дневника, за да прочете какво е мислила тогава по въпроса. Чела, чела, завъртяла глава и казала "Хм...права е била мама..." :D :D :D
-
Не се разбираме и няма как. Те са на 60 ние на 30 и отгоре. Делят ни 30-тина години. Компромиси правим, за да не се ядосваме взаимно. Трудно е когато искаш да помогнеш, а младите акъл не искат. Страх те е да ги оставиш, да не сгрешат, да не страдат. Не можеш да се мешаш, защото си лош и им казваш как да си живеят живота. В крайна сметка все ти си виновен, защото си на 60 а не си се обадил или си дал мнението си и са те послушали. :lol: Затова с пристигането на свекър ми и свекърва ми директно си ги питам, какво ще кажат в своя защита. Виновни- отговарят те и всичко е ОК. :lol:
И аз преди да ме попитат казвам Виновна, щото като снаха съм длъжна да го отнеса. така де, сина си е син. Разбирам ги :lol:.
Шегата на страна. В последно време гледам да обръщам дребните битовизми на шега, защото живота стана много труден и всички ние си имаме достатъчно проблеми, за да се дразним допълнително. Плюс това си казвам, че и аз съм идиот с характера и ината на слон и на хората ама хич не им е лесно :lol:
Много, много са ме ядосвали, но не мога да им се сърдя. Те са си те.
Kremkaramel готин виц. Ще го разкажа на свекърва ми :)
-
Ха и аз "Барабар Петко с мъжете!"... :lol:
Аз съм го докарала и тъща и свекърва, мани мани... :D :D :D
кат ми докарат някой зет с татуировки и зелена коса, и една снаа.. :lol: с ноктопластика.... :D :D :D
Та знаете ли какво било определението за снахата ?!
"Див звяр доведен с музика в къщи!" :D :D :D
-
А определението за свекърва било: "Живо същество без душа". :lol:
-
И свекърва, и тъща били най-обичани както тортите - студени и със свещи.
-
Знаете ли,за първи път влизам в темата и много ми хареса.. :wink:Искам да ви разкажа пък за моята свекърва..Още мога да кажа ,че сме младоженци на една година брак сме и за съжаление докато си оправим жилището се налагаше да оставаме в тях и в моите родители.Но от нея не мога да се оплача все още.Не е модерна жена дори напротив...,но има страхотен респект от мен не знам защо..?!Сутрин на ме вдига никога ,оставя ме да спя до колкото си искам ,не ме кара да правя абсолютно нищо,предпочита тя да го направи ,но не и да ми каже не мен.Единственото нещо ,което правя и то защото аз проявявам желание е да готвя и да пускам пералня,защото тя не умее.Да не си помислите,че е идеалната свекърва!Не не е.Много е любопитна и това дразни ужасно.Нейното синче /моя мъж/,изобщо не й се иска да го пуска при жена му да живеем на друго място.Иска при нея да стоим и никъде да не ходим,както и да не закъсняваме.Ходи след него като разбере,че ще излизаме и го пита,кога ще се върнем и такива подобни неща.И другото ,което мога да кажа е,че много обича другия си син....и детето му.
-
И свекърва, и тъща били най-обичани както тортите - студени и със свещи.
Еее, това е грубо, Цигу....
-
Като сте почнали вицове, ето един за тъщите:
- Тате, защо стреляш по баба?
- За теб баба, за мен - тъща, дай другия пълнител :lol:
-
За тъщите, виц разказан от мажът на приятелката ми /заврян зет :lol:/:
"Тъщата трябвало да има само два зъба:
с единия да отваря бирата на зетя,
другия...да я боли!" :D :D :D
-
osi_7 Ох, тази моя "свекърва", още реално не съм подписала с годеника ми, въпреки че нещата надявам се скоро и натам ще отидат, та това същество какви проблеми прави не е истина. Сега му втълпява в главата, а и той говори с нейните изрази как все той носел парите вкъщи, как все той ме бил хранел, а аз едва ли не нищо не правя, за да си намеря работа. От две години не мога да си намеря работа и аз не знам защо, изходих столицата, подала съм СV-та навсякъде, всичко което се изисква от мен го върша, да не говорим за домакинската работа, която върша на ръка, защото ел. инсталацията в квартирата, където живеем е толкова стара, че ако случайно пусна пералня и печка едновременно - ще даде на късо и дотам! Та тя не може да ме трае, че той ме бил хранил, е да, ама кой му дава подслон, той например една стотинка не дава за режийни - всичката помощ идва от майка ми, която стои плътно зад гърба ми и много ни помага на двамата. Какво още да кажа, майка му - мисли само за пари, а аз съм художник по образование завършила съм Изобразително изкуство в Софийския и миналата година имах по-добри продажби на картини, отколкото сега, и го питам от тези пари, които съм взела, дали случайно имам някакви спестявания - не, естествено, защото всичко се харчи я по някое МОЛ-че или нещо от сорта, или по почивка или по-такова телефонче. Запознахме и майките си, а тя взе да се оплаква от мен, че съм била много говорела и съм й надувала главата с приказки - как се почувства майка ми ли? Е, определено й стана кофти, но тя не взе да се оплаква от годеника ми, който не може на едно работно място да се задържи повече от два-три месеца. Сега мака му го кара да се изпокара със шефа си, защото иска да го води в Украйна, нали е украинка!!! А шефа му няма как да го пусне за 2 седмици в отпуск, при положение, че е постъпил на работа от няма и месец. Иска по-този начин и успява да им влоши хубавите отношения с шефа му, за да не се претоварва синчето й от работа и НАЙ-ЛОШОТО, втълпява му, че АЗ трябва да изкарвам повече пари и да го дундуркам - това преля чашата. Цялата треперя от яд! osi_7 osi_7 osi_7
-
В разбиранията ми за семейство няма мой и твой пари, всичко е общо.В момента в който тръгнем да си търсим сметка, кой колко изкарва и за какво ги харчи замина коня.Не че не се води вид счетоводство, но не си мерим заплатите.
-
Здравейте мили съпруги и снахи!Явно всички тук познаваме добре природния феномен -СВЕКЪРВА. Допреди година и нещо изобщо не подозирах, че всички вицове може да се окажат плод на действителни случаи. А в един момент, това се случи и на мен?Ето я моята история: След тоновете сълзи, които проля свекърва ми от вестта за сватбата и последвалите опити за саботаж, се премина към подмолни и леки интрижки, които ескалираха в открити клетви и бесни скандали. Стигна се дотам, че да се опита да ме изгони. И то-два пъти 8O . По природа съм чувствителна и лесно се обиждам от несправедливостите.От казаното до тук, би следвало, свекървата ми вече да ми е бивша, а брака ми-приключил. Да, ама не -аз още съм омъжена, живея под един покрив със свекървата и тя си старае да не ми се бърка в живота!!!?? Това не е обаче моя заслуга, а на мъжа ми, който застана плътно зад мен, когато тя ме гонеше, освободи ме от необходимостта да общувам с нея и я постави на място, като и обясни, че аз съм си в къщи и ще живея с него и точка!За това, не се упреквайте за неуспеха си в битките с нея, а си поговорете кротко с мъжа до вас, аз съм сигурна, че той ви обича и ще ви чуе.
Така е, момичета, не от нас зависи дали ще оцелеем при сблъсъка със свекървата. Зависи основно от нашия съпруг -е, той вече си е наш личен избор. Успех!
-
Да, де моят хубостник - годеника ми, се опитва да застане на моя страна, но той толкова е зависим от майка си, че просто играе с двойният аршин. Оплаква й се, ако аз нещо взема и го настъпя по-здраво, той тича да й се умилква, занимава ме с нейните проблеми, а когато аз имам проблем (преди месец си изгорих лошо ръката) и трябваше да се възстановявам две седмици, то той въобще не й каза, че аз имам проблем и, че съм пострадала, докато, ако тя е зле - то целият свят трябва да знае за това. Ако отида да живея у тях те са от Червен бряг, украинката не може да ме изтърпи и 2 седмици и директно ме гони. Той много пъти е заставал зад гърба ми, но явно тези не й минават на нея и тя изобщо не зачита мнението му. По-лошото е, че е насъскала всички роднини негови срещу мен без да имам капка вина за това. Аз просто обичам сина й такъв какъвто е. Той не е красавец, но има добро сърце, напоследък обаче много й се влияе, НО когато парите са мои ЗНАЧИ ПАРИТЕ НИ СА ОБЩИ, но когато той дава пари - значи - са само НЕГОВИ. Седя и разсъждавам... и само се нервирам... osi_7 Но тя и майка ми допринесе за това "разделение", защото тя все повтаря, че ни помага, а ние едва ли не харчим нашите пари за глупости... и просто всичко се получава гадно и гмечаво... :( :? Чувствам се адски тъпо.
-
chattenoire84, аз бих напуснала това семейство без да се замислям. Щом от сега я дундурка така и позволява тя да се държи така с теб, положението с времето ще става само все по-зле.
-
chattenoire84, аз бих напуснала това семейство без да се замислям. Щом от сега я дундурка така и позволява тя да се държи така с теб, положението с времето ще става само все по-зле.
Миличка, ще ми е много трудно, ако направя този избор. Последната ми раздяла ме докара до емоционален срив. В тази връзка инвестирах много любов, нерви и търпение. Много време чаках докато си намеря що-годе свестна половинка. Хубавото в случая е, че не живея при украинката, а сме отделно, но тя е важен фактор за него, на момента по-важна и от мен. Страх ме е, че няма да мога да си намеря друг, не се чувствам хубава и нямам самочувствието да преследвам отново мъж и да се надявам, че ще е по-добър или с по-добро семейство. Забравих да спомена, че те са сериозни алкохолици... ох.. що за карма имам. Съветът ти по начало е добър, но аз го обичам по-дяволите и точно това ме спира......
-
Забравих да спомена, че те са сериозни алкохолици... ох.. що за карма имам. Съветът ти по начало е добър, но аз го обичам по-дяволите и точно това ме спира......
С това да беше започнала.
От личен и горчив опит - няма спасение от алкохолът, нещата ще се задълбочат и влошат.
Това с "не се чувствам красива" е само и единствено в твоята глава. Всяка жена може да бъде красива.
Мъж не се преследва, той теб трябва да те гони, какво означава да преследваш мъж? Любов ли е това или лов?
Помисли си хубаво какво искаш от живота, ама много хубаво. Напиши го на един лист и прецени дали бъдещото ти семейство се вписва в твоите желания. Точно това семейство имам предвид.
-
Ъгласна съм с Жасмин-Вени.Аз не бих правила много компромиси със себе си за тези неща.Какво значи грозна си?Всичко е субективно.Ти нямаш самочувствие, разбита си след предната връзка и искаш да намериш някой на всяка цена, но понякога е по-добре да си сама и уважавана, от колкото с някого и потъпквана.
Помисли наистина какво искаш от живота.Помисли не само за себе си, а и ако имаш деца от него, но помисли реалистично без цветни краски и прецени дали си заслужава?!
А вие къде живеете?В Червен бряг при нея?Защо не се преместите в друг град?
-
Забравих да спомена, че те са сериозни алкохолици... ох.. що за карма имам. Съветът ти по начало е добър, но аз го обичам по-дяволите и точно това ме спира......
С това да беше започнала.
От личен и горчив опит - няма спасение от алкохолът, нещата ще се задълбочат и влошат.
Това с "не се чувствам красива" е само и единствено в твоята глава. Всяка жена може да бъде красива.
Мъж не се преследва, той теб трябва да те гони, какво означава да преследваш мъж? Любов ли е това или лов?
Помисли си хубаво какво искаш от живота, ама много хубаво. Напиши го на един лист и прецени дали бъдещото ти семейство се вписва в твоите желания. Точно това семейство имам предвид.
Мм да, винаги са ми казвали, че аз трябва да си избирам мъжа, а не той мен. В момента самочувствието ми е на 0%, т.е. никакво. Определено тези сватове на са ми по сърце, но аз няма да се женя за тях, а за него. Той е добър човек, но напоследък се остави да бъде манипулиран от майка му, която си е голям диктатор - проблемът е негов, не мой. Какво искам от живота - искам да си бъда с него, с годеника ми, но ако можеше неговите роднини да не са така озлобени към мен. Защото причината освен алкохола е, че не нося пари в къщата - сещаш се. Каква вина имам аз, че не мога да си намеря работа, която е подходяща за мен? Обаче това е само парите са им в главата. Тях не ги интересува коя съм, каква съм, а само това дали нося пари - голямо нахалство... от тяхна страна.
-
Ъгласна съм с Жасмин-Вени.Аз не бих правила много компромиси със себе си за тези неща.Какво значи грозна си?Всичко е субективно.Ти нямаш самочувствие, разбита си след предната връзка и искаш да намериш някой на всяка цена, но понякога е по-добре да си сама и уважавана, от колкото с някого и потъпквана.
Помисли наистина какво искаш от живота.Помисли не само за себе си, а и ако имаш деца от него, но помисли реалистично без цветни краски и прецени дали си заслужава?!
А вие къде живеете?В Червен бряг при нея?Защо не се преместите в друг град?
Не, не живеем при нея Слава Богу! Живеем в моето художествено ателие в София. Аз си го дръпнах при мене, защото му заявих, че не можем да имаме връзка от разстояние. След година и половина кандардисване - той се нанесе при мен. Живеем една година заедно и честно да си призная там съм ходила само два пъти за по два дни - едва ме изтърпяваше украинката, ама пак нахалства като намира начини да се бърка в живота ни.
Така или иначе, няма да ми е лесно, решила съм да си остана с него, въпреки всичко. Макар семейството му да е кофти, пак казвам той се държи добре с мен. Въпреки, че имаме въпросните финансови спорове, въпреки месенето на трети лица в живота ни. Не мисля, че трябва да го накажа, като го зарежа заради неговите алкохолендери... Той няма вина за това, че те са такива, нали? Поне знам от сега, че на свекърва си няма да мога да разчитам, имам един родител и поне знам, че мога да разчитам на него. Но вече не искам да оставам самичка.
-
Здравей chattenoire84. Предполагам името ти идва от черна котка :wink: Понякога когато си в кюпа, нещата изглеждат едни, а от страни-други. Разказваш с болка, но и с обич за твоя човек. Виж, ако не си прегоряла към него - не се оставяй да ви разделят!Това е кофти работа с алкохола, дано не обидя никого и не ме обвинят в расизъм, но по-лошо от пропила се стара украинка-здраве му кажи.А мъжа ти пие ли? Това е по-важно.И още само едно второ нещо: Щом е природно склонен да се поддава на женска манипулация, отделиш ли го от майка му, имаш шанс да си го превъзпиташ.Може би трябва да разбереш начина по който го "действа" тя..и да го приложиш по твой си начин.
-
Да, съвсем си права, поне живеем отделно от майка му. Той не е алкохолик, но напоследък взе по-често да пие. Всяка вечер пие по 50 грама ракия. Едно шише ракия от 700 гр. го пи 2 седмици, та според мен не е къркач, принципно му се сърдя. Не му правя компания като пие и се цупя, като го наричам "алкохолик", защото му казвам, че става заядлив също като родителите си, когато са във фаза. Снощи пак се скарахме... за глупости, въобще не ми мина. Сега замина да види родителите си преди да заминат за Велика Украйна. И като ми звънна по телефона, вече беше съжалил, че е отишъл там. Украинката вече крещеше нещо. Тази жена не си лекува менопаузата и е станала върла истеричка. Всички страдат от това. А той като е при мен буквално жали майка си, но като отиде там веднага си припомня какъв дзвер е в действителност.
-
Сигурно всеки път, щом се скараме с любимия човек, забравяме кой е всъщност. В кавгата, обичания става опонент..Може би трябва да се учим да не я допускаме, а не как да я лекуваме.Защото човек помни. И когато обидите се натрупат, опонента става нещо като враг. И вече нищо не е същото. Не допускай техните да застават между вас,просто не ги отразявай, до колкото ти е възможно, разбира се.Говорете си с него, колко пъти сте се скарали заради вас самите и колко пъти-заради външни хора.
А менопаузата, като не се лекува става страшно за всички. Особено за нас, снахите. И за това, гледай да не я отразяваш. Само,че аз имам чувството, че не ти, а той я отразява..и теб всъщност точно това те дразни..
-
Съгласна съм с теб, мило съкровище!!! Съвсем ми влезе в положението :) Така е трябва да се науча да не я намесвам в споровете, но и той обича да намесва майка ми... е, тогава вече не му оставам длъжна. Знам, че в един момент нещата ще се оправят, защото се надявам, че ми стига толкова това зло - то вече не трябва да витае около мен :)
-
Ние живееме с нея и е истински ад....тя казва,че аз правя магии,не мога да имам деца,а той си мълчи..не знам какво да правя...само го карам да се изнесеме,а той не иска :( да си седи до на мама полата...мъж на 30 години :(
-
Ще свърши и лошото. И точно когато най-малко очакваш, ще се случи хубавото. И дано това да е едно малко слънчице. Пожелавам го на всяка една от нас тук :bori_002:
-
Здравейте!
До сега не съм се включвала само ви четях,но искам да се изкажа и аз относно проблемите на chattenoire84 ,мила на този свят няма идеални хора и всички хора са различни ,някои по-добри други по-лоши ,някои се променят към добро други не защото те самите не искат.Моето мнение/ако бях на твоята позиция/,щях добре да се замисля дали да остана за в бъдеще с този човек,щом от сега се колебае и един път застава зад теб в другия момент се замисля и защитава и майка му...незная.Моята свекърва не е лоша жена , има кусори,макар че аз никога не съм се карала с нея ,а мъжът ми постоянно е в пречки с тях,защото го дразни тяхното поведение.Винаги, ама винаги ме е защитавал и им е казал изобщо да не се занимават с мен ,ако нещо искат да му го кажат на него.Те когато се карат аз не се меся/а пък и не искам/,той си казва и за мен и ги слага на мястото им.До сега те не са ни помогнали с нищо,живеем на един етаж/скоро ще се преместят :balk_62:/ дразнят ме много неща сигурна съм че и нея,но тя никога не ми е викала или спорила с мене.От друга гледна точка моите родители нямат кой знае колко ,но страшно много ни помагат в трудни моменти и тук искам да кажа, че мъжът ми много оценява тази помощ.Винаги напомня на неговите родители за тяхната помощ,което малко гадно нооо...,защото пък те не влагат и най-малкото да се заемат да ни помогнат,все не си намират работа ,все не им стигали парите и пр.,не казвам ,че живеем в лесно време,ноо няма да легнем и да умираме,нали трябва да се стремим към нещо по-добро.И както казваш че твоя мъж намесва и майка ти значи той не вижда какво прави тя за вас.Ако моя така се отнася нямаше да съм съгласна изобщо.Пак казвам ,че няма идеални хора и никой не си избира родителите и децата.Решението е само твое,ти прецени дали като живеете от делно постепенно ще го промениш и ще имате по хубав живот .Относно парите нито аз му правя сметка нито той на мен всичко е общо и равно,независимо колко вкарва той колко аз.Пък в крайна сметка хващай се на първата работа която ти излезе за да си изкарваш твои пари и тогава ще си върнеш самочувствието.Пожелавам ти всичко да се оправи и да бъдеш много щастлива.
Бая дълго стана, но ще ме извините.
-
amanda, здравей,
Благодаря ти за куражът, който ми даваш, но честно казано не мога да прецакам с един замах една връзка, която е почти три годишна. На път сме да се венчаем. С една дума, не мога ей така с лека ръка да сложа пепел на всичко. Търся си работа от две години, скъсах два кашона обувки за да ходя по интервюта и нищо. Имам чувството, че не търсят хора за работа, а хора с визия, или най-малкото местата са уредени чрез шуробаджанашката система. Не съм се отказала, всеки ден вися в джобса - резултат 0!
А свекърва ми точно това се нервира, че аз не нося пари, но тя не отчита, че той синът й не е дал една стотинка за наем и режийни, от 1 година сме на семейни начала, а от май месец сме сгодени официално. Парите са ни общи, често имаме припирни за това, но съм му казала, че както майка ми ни помага, същото трябва да прави и неговата. Общо взето успявам да го надвивам в споровете и му показвам, че не е прав. Вярно, че това ми коства нерви. Но аз вярвам, че, дяволът не е толкова черен. А и моят Котарак, въпреки минусите гледа поне максимално да компенсира с други свои действия, защото дълбоко в себе си той не е прав като защитава своите.
-
Свекърва ми е неузнаваема..., но усещам, че пак ще стане проблем. Обещах тази година да им дадем грозде от нашето лозе, а брат ми не ми го дава.. да им го дам... и както си оправихме отношенията със свеки, така изведнъж.. пак ще се развалят. Моите роднини взеха много да се месят, и вече нещата отиват на взривоопасна ескалация... към скандал, пак аз ще го отнеса. :balk_144: :balk_145: :balk_144: :balk_145:
-
Ами миличка, /може да ти прозвучи малко грубичко от непознат човек/, ама може би това ти е урока. Замисли се дали не си била прекалено взискателна и критична към майката на любимия ти, приемайки по дефиниция, че твоето семейство е перфектно и на тях може да се разчита. Всички сме допускали тази грешка! И аз също. Брат ти обаче показав нещо различно в тази ситуация. Така че, замисли се. Моят съвет е, когато твоите близки грешат - не се опитвай на всяяка цена да им търсиш оправдание пред свекървата ти. Кажи и, че ти е мъчно, че брат ти отказва, че си му ядосана, но няма какво да направиш. Убеди я, че си искрена. Ако е свестен човек ще те разбере и ще оцени.
-
chattenoire84 вероятно не е лесна комбинацията "свекърва украинка" за което само мога да ти съчувствам, а ти да се молиш съпруга да порасне и да вземе решение кое е неговото семейство - това, което създава с теб или това на родителите.
Сега като бъдеща свекърва малко по-грубо: Извинявай мила, но звучиш като пубертет, който смята, че майка му или свекърва му трябва да го обгрижва, което не е така. Ако още от сега си мерите чия майка помага повече и коя по-малко, ако все си натяквате кой е платил тока и кой е купил кренвиршите за вечеря, трябва да знаеш, че връзката ви най-вероятно ще се изчерпи от кавги за битовизми. А пък съвместния живот е нещо съвсем различно. В него се случват много неща, при които трябва да се търси компромис. в живия живот нещата стоят така:
родителите се разболяват и трябва да се поеме грижа и за тях;
умират и трябва да дадеш рамо на човека до теб;
докато съпруга ми беше в болница аз правих опит и избирах сама донор, а той плачеше на телефона отсреща;
докато подготвях кръщене трябваше да предвидя и да купя памперси и на свекърва си;
докато отглеждам дете на 1 година трябва всяка събота да пера напикани черги на свекито, но не мрънкам на съпруга ми за това, а просто го правя, защото той също ми помагаше за моята майка;
докато майка ми беше на смъртно легло ходих на 2 работи за да изкарвам пари за следващи изследвания /после се оказа че съм изкарала 80лв. и е било по-добре да обърна повече внимание на майка си, а съпруга ми вкъщи готвеше и носеше храна и лекарства в болницата;
в живота се налага дори да сключиш брак една сряда 50 дни след като си погребала майка си, защото обстоятелствата го налагат... ето това се случва постоянно и ако се хабиш да се тревожиш колко ще огорчиш свекърва си, че брат ти не ѝ дава гроздето си, просто не си заслужава или слагай край на тези драми и се отдай на семейството си и съпруга си, или ако не можеш да се справиш и имаш нужда от това майка ти да продължи да те обгрижва не я карай да се грижи и за съпруга ти.
Малко остро стана, но пък е откровено и без заобикалки...
-
Благодаря ти, изчетох го на един дъх, наистина много съм емоционална, и е така, наистина хората остаряват и няма да са вечни. Ще продължаваме да си помагаме, въпреки търканията помежду ни, устояваме на тези битовизми, и ще устоим и занапред. Трудно ни е, но всяка връзка трябва да се тества на някакво изпитание, споделям от опит моите.
-
да споделя и аз, пък може да е от полза. от 10 години съм с моя мъж. чудесни отношения с майка му до този момент, макар и повърхностни, защото, още когато се запознахме, усетих, че не ме харесва твърде и че умее да бъде подла. и се дистанцирах. т.е. карах според рецептата: не живей със свекървата, дръж се добре и мило с нея, когато се налага да я виждаш и никога нито дума против нея на мъжа, разбира се. досега сработваше тази формула. обаче ние с нея имаме фундаментален проблем - тя иска да не живеем отделно от нея. първо далечни намеци и нервни кризи пред сина си, че е сама (уточнявам, че когато почнаха номерата й, беше в съвсем нормално здраве). той си идваше вкъщи някак настроен срещу мен. в същото време в мое присъствие тя никога не подвигна темата директно. последваха индиректни обвинения към мен, че съм студен човек и не искам да общувам с нея. не коментирах, защото отново всичко беше завоалирано. започнала е явно и да настройва роднините на мъжа ми срещу мен, което аз усещам по влошеното им поведение към мен. но от два месеца насам е почти ад. вярно е, че аз не отреагирам - не ми се влиза в открит конфликт с жена, която освен, че е майка на мъжа ми, е и царица на драматичните сцени с много крясъци и сълзи. аз също понякога вдигам скандали, но следва да се отбележи, че мъжът ми никак не е лесен характер.
резултатът обаче от нейния натиск върху нас и в частност върху мъжа ми е ужасяващ към днешна дата:
- установих, че той може да бъде подъл като нея - преднамерено ми опъва нервите и това вече е ежедневие, за разлика от преди;
- очевидно е тотално на нейна страна, въпреки че аз толкова години устисках една дума напреки да не й кажа;
- някаква изключителна надменност има и в двамата, въпреки факта, че работата ми е доста по-добра от неговата, поне в последните години;
И всичко това на фона на безплодие с водещ мъжки фактор, за лечението на което той вдига рамене, че няма пари. бях решила аз да поема цялото инвитро, пък после и документи към фонда да пуснем, но вече не съм сигурна изобщо имам ли бъдеще с този човек, камо ли дали искам деца от него. затова към момента всички действия в тази насока са замразени за неизвестен период от време. майка му знае за проблема и единственият път, когато блговоли да го коментира, каза следното: ' аз не съм имала подобни проблеми, не знам какво да кажа'. наистина аз, студеният човек, се почувствах тогава облъхната от неимоверната й 'топлота' на характера :lol:
Към настоящия момент съм взела решение за почти пълно дистанциране от роднините на мъжа ми, защото преценката ми е, че, колкото и неприятни да са последиците от това, са по-добрия вариант от варианта да слушам намеци, че съм тъпа, студена и пр. И да ви кажа, не съм правила тест за интелигентност, но за топлината мога да кажа, че вече действително я няма в сърцето ми. Някак приех, че за момента съм сама в живота, въпреки че формално имам мъж. Доколкото се познавам, ще охладнявам все повече, докато не настъпи краят...
В заключение мога само да кажа, че, ако мъжът е на страната на майка си, въпреки всичко, връзката става много тъжна за жената, а и не знам дали такава връзка може да остане за цял живот.
-
да отбележа само, че към настоящия момент майката на мъжа ми е с някакво хронично ниско кръвно, като естествено си пие лекарства, т.е. не може да се твърди, че е в необходимост да живее с някого поради възраст или здравослвно проблеми. да е жива и здрава, на никого не желая лошото. но в моя дом нещата са на път към тотален разрив. най-лошото е, че, ако прекратя връзката, ще бъда обвинена за нейното здравословно състояние - опита се т.нар, ми мъж вече да ми хвърли такова обвинение, защото по принцип той раздува всичко, което се случва у нас на роднините си, дори и когато съм го молела да спести неща, които изцяло засягат мен и никой друг (проблем с инсулинова резистентност имам). така се чувствам тотално предадена, което само още повече влошава положението :(
-
Извини ме, но ако прекратиш връзката, защото имаш сериозни причини за това и както казваш - вече си охладняла към този мъж, каво ти пука, че те двамата с майка му там някъде ще обвиняват теб за нейното влошено здраве.Такава причинна връзка просто няма, а те го говорят сега,защото стоиш там и им позволяваш да те тормозят. Ако си тръгнеш - няма на кого да изтъкват тази причина. Пък може и да се оправи женицата, ако не си край нея, кой знае!
-
hope-love, напълно е възможно майка му да оздравее внезапно, ако се отърве от мен :D обаче малкото проблемче, което ми пречи да взема такова решение в момента са 10-те години заедно. засега процедирам чрез тотално дистанциране от свекървата и другите роднини на мъжа ми. ще пиша пак, когато видя резултата - наближават празници след някой друг месец, тогава съвсем ще лъсне отчуждението ми. отделно дадох няколко добри урока на мъжа ми, които да му напомнят дали би се чувствал добре, ако ме няма в живота му. ефект имаше, и то доста добър.
а иначе - не ме интересува кого биха обвинили за всичките си проблеми дори мъжа ми и роднините му - лошото е само че имам силно развито чувство за справедливост и по принцип много силно реагирам на манипулации. но ти си права - едва ли има смисъл да се дразня от това, ако се разделя с тях :D
-
Е, не със свекърва ми сега сме в добри отношения, но проблемите с майка ми започнаха. То се получава голямо редуване на взаимоотношенията помежду ни.
И този път разбирам, че проблемите със свеки са си били направо бели кахъри, но с нашите - вече направо ми иде да се заровя някъде. То не е за приказка.
-
Вижте, в манията си да натирите някъде свекърва си и да отчуждите мъжа си от нея, като ежедневно му обяснявате колко зла е тя, правите точно обратното. Никога не забравяйте, каквато и да е, тя му е майка. Той много добре я познава, по добре и от вас. Болно му е, защото постъпва еди как си. Няма нужда допълнително да му го навирате в носа всеки божи ден. Вашите родители за вас, винаги ще са по-добри от свекърва ви в 90 % от случаите. И да не са, със сигурност няма да го признаете. И в крайна сметка какво се получава. Свекърва ми разби семейството ми. Еми не е баш така. Верно, че дразнят и понякога са супер нагли и досадни. И аз съм преглъщала, ревала и събирала багажа си не веднъж. Докато не осъзнах, че вината не е само тяхна, а и моя. Докато не се запитах, какво същност му доказвам като всеки ден му обяснявам техните недостатъци. Помислете малко и за това. Ти охладняваш на празниците към мъжа си и родителите му и чакаш какво? Да седне някой и да ти целува краката после? А мъжа ти да ти се моли и да то обяснява колко е нищожна майка му и колко си велика и важна ти? На кому е нужно това?
Празниците са, за да сме заедно. Семейно! Освен вас, мъжа ви има и други обичани хора, независимо колко са сърдити и колко са лоши. Те са му родители. И той както и вие, работи и се ядосва. Прибира се смачкан и уморен. Иска да дойде празник, да се повесели и порадва. Една съскаща и дуднеща жена с ежедневната тема "Каква е майка му" просто писва много бързо. И дори да е права жена му, той няма да го каже, щото отдавна му е писнало от ежедневните простотии. И тука винаги се сещам за един виц:
В едно семейство винаги се карали. Всеки божи ден, за какво ли не. Съседите отсреща пък никога не се карали. Един ден жената на семейството със скандалите казала на мъжа си. Иди подслушвай на вратата, да видиш как тия хора успяват да се обичат и да не се карат като нас. Отишъл мъжът и загледал през прозореца. Жената тъкмо излизала от кухнята с куп чинии. На вратата се сблъскала със съпруга си и тя изпуснала и счупила всичките чинии.
- Е сега няма как да не стане скандал! Помислил си мъжът.
Обаче жената започнала да се извинява на мъжа си, че не го е видяла. Мъжат и започнал да се притеснява да не се нареже на стъклата и казал: Не аз съм виновен, само стой да взема метлата, за да не се нарежеш.
Отишъл си подслушващия много замислен. На въпроса какво става и защо те не се карат, човекът отговорил: В нашето семейство, винаги другия е виновен, докато при тях, всеки сам поема вината за всичко. :)
Повече усмивки Ви желая :) Дано ме разберете правилно.
-
Lidia, :good_post:
-
Само още нещо да добавя към поста на lidia - само се представете в обратната позиция - на вас да ви дуднат всекидневно на тема "лошата гадна тъща, която....".
-
Като се знам колко съм чувствителна дори при дребна забележка или заядлив въпрос на мъжа ми по адрес на мама, тате, сестра ми, нейните деца,че и на зет ми /нейния мъж/ дори :), та...гледам вече да си подбирам и аз думите и упреците към отсрещната страна. Вяро е, обикновенно сме склонни да се засягаме, когато критикуват нашите близки и не ни е приятно да признаем техните грешки, даже да ги виждаме. Дори, когато осъзнаваме, че не са прави сякаш ни е още по-криво и реагираме остро на упреците срещу тях. От там - кавги, сръдни. При нас така ставаше през първите години от брака ни. Ама сега след 13 години, си поодялахме трески от тук-от там и вече не избягваме подоби ситуации! Бракът освен всичко друго е и висша форма на дипломация :)
-
аз за 10 години спрямо роднините на мъжа ми имам отправени 0 (нула) упреци. не съм си позволявала по никакъв начин да коментирам отрицателно майка му или който и да било от другите му близки, за добрите им черти не съм си пестяла положителните думи. и пак има проблеми... така че, явно дори и когато се държиш супер добре, като не искат да те харесат, няма да те харесат. та затова дистанцията за мен в момента е печелившият ход. така или иначе от свекървата няма какво добро да очаквам, след като я разделих със сина й (грубо, но точно в нашия случай). най-вероятно и затова деликатността и доброто ми отношение не дават така желания ефект. та затова следва дипломацията 'стой далече' :) то и тая не е лесна - да избегнеш влаченето по роднини по съребрена линия по различни поводи. но няма да си позволя да обвинявам тези хора, защото човекът, от когото зависи за какво и дали ще ги слуша или не е единствено мъжът ми.
-
Абе...има си "терсене хора" на този свят, понякога са в ролята на свекърви, понякога на тъщи, понякога на всякакъв друг вид роднини. С тях - няма оправяне - и с търпение и със скандали и с човешки разговори. Единственото решение е просто да са достатъчно далеч през повечето време, че да не влиаят на ВАШЕТО семейство и отношения. Тогава неизбежните понякога срещи с тях са търпими до степен - да не създават проблем между вас двамата. Само дребни , премълчани нерви и после ЧАО.
-
... след като я разделих със сина й ....
Тука е основната грешка. Няма разделих. Един хубав ден на мама синчето пораства и става мъж. Сключва брак и има деца! Какво делене има тука. Пък и жената виновна. Това е основния проблем и на моята свекърва. Обянявам и го вече 8 път като на малко дете, че синът и е 7 години по-голям от мен и умее добре да се защитава. Решението за брак го взе на 30 години, бил е пълнолетен! И тогава и сега няма нужда от съветите на мама. Ако има, той сам ще я потърси. Добре дошла е всеки божи ден, но да си знае мястото и да идва с усмивка и настроение. Така ще се уважаваме и обичаме и няма да си създаваме излишни драми и проблеми. И тя доволна и аз доволна и синът и доволен!
-
Монолог на една свекърва
Главата ми нещастна пак ме цепи,
понякога си мисля - ще се мре!
Лекувам я с илачи - цели шепи
и въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося -
синчето златно ми опропасти.
Нещастникът пък на ръце я носи,
не вижда в нея грешки, ни вини.
А тя, без извинение, е кучка
и трябва да се върже на синджир.
Да секне всичко лошо, що се случва
и в къщата ни да настъпи мир!
Пък гледаш я - на вид овца е съща,
но нравът й по-лош от на оса!
Опитва се да командари в къщи
и всички ни да води за носа.
И що магии правих да миряса...
Какви ли билки пък не й варих -
дюшекът от отварите мухляса...
От магарица мляко я гостих...
До днес не зная, дявол да го вземе,
проблемът сложен как ще го реша?
Идеи, ако имате - приемам! -
и болката дано си утеша!
автор: Ringo
(Hulite.net)
:lol:
-
:jump12: :jump12:
-
:jump12: :jump12: :jump12: :jump12: :jump12: :jump12: :jump12:
-
Много смешо наистина!
Но аз се питам тези дни, няма ли някой да отвори тема, подобна на тази, но за "зълвата" или както там наричаме сестрата на съпруга си, че пред моята такава родственица милата и майка, т. е. свекърва ми, си е просто една душичка и всъщност не създава никакъв проблем и само гледа да ни помага с каквото може. Сестричката обаче явно цял живот ще товари с проблемите си брат си и ще ми предизвиква неприятни емоции. Добре че вече улегнах и съм някак по-спокойна, че преди и до кавги сме стигали в къщи все заради нейни прояви и отношение, и лицемерие и пр. Не съм по темата за свекървите, ама като няма с кого да си споделя тая работа, ето оплаках се тук на вас.
-
hope-love ти зълвата аз девера... :lol:
Още няма да забравя как го пуснах в 3 през нощта пиян на мотика точно на великден. За благодарност ми оповръща цялата къща...Това му беше последното преспиване в къщи!
Монолог на една свекърва
Колкото и жалко и отвратно да звучи, това в много случаи е жестоката действителност. Аз редовно кастря колежката си. Всеки ден ми обяснява как лошата и снаха теглила кредити, теглила и сега нямали пари да връщат. Все за пари говорела, все пари искала. Много харчела. Подпийвала си вечер. Един ден не издържах, защото сина и не изтрезнява и пиян се удари в колата ми с един скутер. Нали колата ми си беше паркирана отстрани и той се паркира в нея. Та седна да ми обяснява как пак жена му виновна, щото само кредити и пари и той не издържал и се напивал. Викам, ай стига вече. Те имат брак. тя без него не мож да изтегли нищо. Трябва да се разпише. Син ти не изтрезняваше и преди да се ожени. Сърди се ама, то и ние снахите сме хора!
Не ми говори 2 седмици! Кротка жена е иначе, не им се меша и им помага, ама на разсъждения.
При моите родители имаме съсед, чиито син не изтрезнява. Не работи, каквото докопа изпива. Абе... Жена му го търпя 10 години. Аз няма да мога и ден. През две улици надолу пък се ожениха двама и имаха детенце. Не се разбраха и се разведоха по желание на девойката. Младежина си остана ерген отново и смея да твърдя, че е един нормален човек. Та жената на пияницата един ден си събра багажа и се премести две улици по надолу при младежина. Известен период от време бяха подложени на ежедневен пиянски терор. Ту син ту баща пияни на мотики псуваха и замеряха с бутилки прозорците. Стиска зъби момчето, стиска, ама не би. Един ден имал гости и онез двамцата пак под прозореца пияни. Та седяха в гипс бая време. Оттогава дори не минават от там. За капак от член на семейството на пияниците разбрах, че майката ходела при некви си врачки и правела отвара от нокти и превръзки на избягалата, та да спре сина и да пие а тя да хвърли топа. И това ми го разказва племенницата и. Първо не вярвах и ми беше супер смешно, но се оказа вярно. И снаха и ми потвърди. Та викам си, аз се оплаквам че ми оповръщали къщата :lol:
Та гадно звучи и човек не вярва, ама да ви кажа, намират се всякакви хора, кой от кой по нередовен!
-
по повод зълвите - моята е естествено продължение на майка си, дори не успявам да й се разсърдякато хората. винаги, когато свекървата ме е оплюла пред зълвата, последната (като се видим) чрез намеци намира начин да ме уведоми, че знае всичките ми 'недостатъци'. от което, да ви кажа, си премествам онова, дето го нямам, в другия крачол. :lol: съвсем е спряло да ми пука вече, пък и по принцип срещите ни са намалени до минимум, даже по празниците мисля да сервирам коронния номер на моето безразличие. мъжът ми много се впечатлява като не им уважавам поводите с присъствието си и искам да го подсетя още веднъж накъде я е подкарал. 8) за съжаление, личният ми опит сочи, че отношения, които са тръгнали накриво само се влошават с годините. ако доживея двамата да имаме дете, ще направя каквото мога, за да не слуша глупости по мой адрес. аз самата помня колко ме болеше едно време, когато родата на баща ми плюеше по майка ми пред мен :x
-
и 2-те са един дол дренки...... :(от година и нещо не мога да забременея,а обвиняват мен...лошото е,че живея със свекърва,която разправя наляво и надясно,че съм ялова....а изследванията друго показват...
-
Аз съм зълва (кой, по дяволите, е измислил тази дума :lol:).
Със семейството на брат ми сме много близки. Мъжът ми дори си говори по-често с брат ми, отколкото аз с него. Обичам и уважавам снаАта, брат ми е щастлив с нея, аз пък, нали много си го обичам, друго не ми трябва. Уважава родителите ми и мен, лоша дума не съм чула от нея, намек дори. Като им ходим на гости, ни посреща както си му е реда (голяма веселба пада). Напомня на брат ми да не забравя рождените дни и всякакви паметни дати на цялата рода до девето коляно и всякакви такива дребни, но важни неща и жестове. Усещам ги аз хората и ако беше неква гадина, отдавна да съм я надушила :lol:
Обичам да си прекарвам времето и празниците с тях, въпреки че сме на 50 км. и усещам, че е споделено чувството. Иначе като жени сме много различни и ако се хванем, ще си намерим поне по 4657 кусура, но нали всеки си знае къщата и порядките и не се месим една на друга. Голям праз как си простира дрехите, как готви и всякакви такива простотии - да не ми е в къщата, та да му мисля. Благодарна съм на родителите си (които също живеят отделно от нас от пълнолетието ни), че ни възпитаха така - да се държим силно един за друг като брат и сестра (майка, баща), но всеки да си да си знае семейството и да не се бърка на другия.
Да са ми живи и здрави и все така да сме.
пп Моят мъж само веднъж се пробва да коментира (не пред нея) нещо относно порядките в тяхната къща, обаче аз го скастрих и оттогава не е гъкнал :lol: :lol: :lol: Ама той е възпитаван по друг начин от "мама-съкровище", но това е предълга тема и ще ви я спестя този път :mrgreen:
-
аааа съкровище, за свеки-слънце, можем много да си говорим :lol:
да не ви разказвам и аз, добре че съм широко скроена и над нещата и най-вече с мъжа ми сме на повече от 100% на едно мнение по въпроса, та си е мир и разбирателство в нашия дом :lol:
-
Мама-съкровище е с червен картон отдавна, но аз съм писала за това, да не се повтарям.
Откакто сме в различни градове, съм много добре. По едно време си мислех, че вечер като си повдигна одеалото да си лягам, и оттам ще съумее да изскочи :lol: :lol: :lol:
Не преча на мъжа и детето да си се обичат с нея, но мен да не ме занимават, че нейната обич към мен до развод щеше да ме докара. Добре, че и аз кат Стефка на мъж случих.
-
и 2-те са един дол дренки...... :(от година и нещо не мога да забременея,а обвиняват мен...лошото е,че живея със свекърва,която разправя наляво и надясно,че съм ялова....а изследванията друго показват...
Настръхва ми козината като чуя думата ялова. Смея да кажа една от много грозните думи в българския език и се чудя как има хора, които с лека ръка я употребяват пред близки и не толкова близки. Какво е седнала да коментира с хората?! :x
-
Хмм, много грозно наистина. Тя и леля ми беше ялова, даже има документ от доктори, които твърдяха единодушно, че те не може да има деца, а сега какво? Братовчед ми тази година е абитуриент! В една двойка с репродуктивни проблеми вината не се поема единствено и изцяло от жената. Много е лесно така!
Ако щете ми вярвайте има в България стар обичай, който е шантав, но ако една жена не може да има деца от мъжа си, но е имала МЦ, само един ден в годината са й позволявали да преспи с друг мъж от селото, като са спазвали ритуалът на "боренето". Четох го някъде из нетя. Не е важното това, в случая. Важното е, че има начини за разрешаването на този проблем вече и със съвременните методи, но е абсурдно от страна на който и да е, да трови живота и нервите на жените, само защото не могат да заченат лесно! Те трябва психически да издържат на всички упреци, медицински процедури и куп простотии, а искат от тях да раждат! За това се изисква доста усърдие и спокойствие. Нали така! Не позволявайте на роднините да Ви се месят. Аз го допуснах и сега... с мъжа ми търсим варианти да си намерим нов дом, защото нито при едната, нито при другата мака може да останем.
Съжалявам, така литературно се отплеснах, ще ме извините за разводненият и дълъг пост.
-
за издраза ялова-простотия....не ходи в гората,а по хората :(
-
somebody90, напълно те разбирам. моята свекърва затова си трае за липсата на дете - защото й призлява при мисълта, че изследванията сочат нейния син 'отговорен' за факта. ако можеше да се хване за нещо да изкара мене крива, вече щеше да е осведомила целия свят. а сега й остана само със зълвата да злослови зад гърба ми. обаче се е изхитрила и на никого другиго не казва и хората, като знаят, че мъжът ми има почти 20-годишен син от първата си жена, мен винят - чувала съм намеци откъде ли не... :balk_136: та явно е оставила на мен да преценя кога ще прекали и ще осведомявам хората аз :lol: че то си писва от хорската простотия, а и нали знаеш - българинът много 'разбира' от Божиите работи и веднага почва - тая била наказана от Господ да е бездетна, оня бил наказан, щот е болен. :x засега си трая, но аз съм си търпелива. лошото е, че съм 'оперирана' от лицемерие и когато ми писне, говоря без заобикалки, от което последиците са тотален обрат в ситуацията. но явно - като се паля по-рядко, пък е с по-траен резултат. наистина не знам какво да те посъветвам, но при положение, че живееш със свекървата, може би е по-добре да я поставиш на място овреме, че те обикновено като наберат инерция, нямат спирачка - имат повече жизнен опит и знаят, че като майки могат сериозно да повлияят живота на сина си. не мислят особено за чувствата, които синът има към дадената жена - те са майки - по-важни са. това е масовият начин на мислене на бг свекървите, така че не й мълчи прекалено, за да не изпуснеш нещата
:? а пък ако това 90 в ника ти ти е годината на раждане, свекито заслужава юмрук в носа - ти си толкова млада, как ще те нарича ялова! ама то да ти кажа, може би баш за егн-то ти злобее и завижда :lol:
chattenoire84, аз съм в подобно положение - мълчах, търпях и се правих, че не съм чула - резултат нула, даже отрицателен. сега иде време за тежката артилерия, защото иначе вървим с мъжа на раздяла поради външни фактори... така че най-добре е да се спасявате веднага от влиянията.
-
Някой май спомена "вина" за репродуктивни проблеми. Сигурно е било неволно, но аз да си кажа, че този израз е по-скоро от арсенала на "лошите" свекърви, за които си говорим тук и не очаквах да го прочета от някой, пишещ в този форум.
-
Явно все аз мрънкам в тази тема даже доста прашасала, но вече ми се плаче много и от два дена не мога да се успокоя. Бъдещата ми свекърва като разбра, че съм бременна така ме овика и нахока, само съскаше как сега точно съм забременяла, сега било криза, била съм безработна, едва ли не за себе си не съм можела да се грижа, камо ли за детенце и не само свекърва ми, ами и нейната свекърва (още е жива), леля му, брат му, баща му... всички е нахокаха и бяха нацупени. Не държа да бъда харесвана от тях и не ми пука, обаче бива ли да се държат безцеременно с бременна жена? Това е недопустимо!
Докато и на моите роднини не им е лесно, но те поне искренно се зарадваха и се гордеят с мен, въпреки че сме имали много негативи, но дори и да е кофти моето положение няма да ме изоставят, докато свекърва ми само ми брои парите, а това не е редно и не е честно!
Аз никога не съм искала помощта й и няма да го допусна, а тя точно от това се страхува - сакън, ако се наложи нещо да помогне, дори да е супер дребно и елементарно. Никаква подкрепа, дори морална не ща от нея.
Годеника ми ме защитава и ме успокоява съветва ме да забравя за тия хора, а на мен сърцето ми се разкъса от мъка.
-
За съжаление отново позната тема.И аз си патя от проклета свекърва.chattenoire84, защо не обсъдиш с годеника ти и твоите родители да отидете да живеете при тях.Ти с тая изнервяща обстановка около теб, хич не ти е лесно.На теб ти е нужно спокойствие, защото бебчето усеща всяка твоя емоция и настроение.Бебето и годеника ти са ти хиляди пъти по-важни от нея.Ние на моята свекърва й казахме точно за да спре да вика, а тя точно обратното, като взе да се заяжда за щяло и нещяло.В един момент почнах да си мисля, че го прави умишлено, за да ни провали опита.Ако взема да описвам тук простотиите й, сигурно една тема няма да ми стигне.Много ми се ще да убедя мъжа си да отидем при нашите, но тук живеем в къща.Него много го влече да се занимава с градината, да сади плодове и зеленчуци, после да ги полива.Като го виждам колко е сериозен по това отношение ми е ясно, че той в апартамент няма да може да живее.Ако можеш да се опълчиш срещу нея и да й кажеш, че карайки те да се чувстваш така, рискува внучето си (то все пак е нейно внуче), накарай я да се замисли и за другата страна на нещата.Аз примерно не бих я допуснала до децата ни.Говорили сме си с мъжа ми, че ако си имаме момиченце искам да го кръстя на една моя приятелка, която преди 3-4 години ми беше много близка и продължава да е така.С нея споделях всичко, за разлика от майка ми.Тя като чу - нямало да се грижи за нея.Голям праз, ние ще сме родителите - ние ще решим как да се казват децата ни.Не сме сакати - ще се грижим за детето ни.Тя не ни е нужна в това отношение.Ще те върна малко назад във темата (предишните теми на тази тематика) - имаше случай детенцето на жена от форума да е с повторно излязло раково образование, ами роднините на бащата се подиграваха на детето.Това направо ме потресе тогава.Но ти бъди силна, заради вашето бебе.Аз разбирам когато половинката е до теб, разбира те и помага за всичко.Слава богу попаднах на свестен, отговорен мъж, който много ме обича.Понякога се разкъсва от тази ситуация, но ме разбира как се чувствам.
-
:balk_145: :balk_146: :balk_145: :balk_146: Златен дъжд, като прочетох поста ти не можах да се сдържа и се разплаках... Нервите ми са доста опънати, и като виждам колко съфорумки имат проблеми и то съвсем сериозни, и като капак на всичко и "проклети свекърви", направо ми иде да крещя с всичка сила :balk_145: :balk_146:
Ние в момента живеем на квартира отделно от нашите и техните, обаче проблемът е, че ме задължават да плащам наема и режийните, а от къде пари, плащайки наема аз ги облекчавам тях финансово, а те зор да не ни помагат!
Само съска, че съм без работа, само ми брои парите - това са стотинкари и то дребни стотинкари тия жалки хорица.
Те си правят разни техни сметки и то без кръчмар, и когато виждат, че нещата няма да станат така, както те си го мислят и се държат ужасно.
Съсипаха си единият син подлудили са го, разбили са му психиката и момчето е на лекарства, това ли искат да направят и с другият им син? То в между впрочем това едва не стана за една бройка, добре, че отидох в Ч. бряг да го гледам и да се свести, че все беше и той психясъл. Ами ако бях на работа как щеше да стане номерът? Това не са отговорни родители с ясни и точни позици, това са едни мрънкала, които гледат на чужд гръб да пробутат проблемите си, и ако може някой друг да опъва от къде на накъде?
Годеникът ми е наистина много разочарван от тях, преди да забременея не ме защитаваше пред тях така яростон, даже си измиваше ръцете с мен за някои негови постъпки, но като видя тяхното държание и фактът, че нещо от вътре не им трепна, че ще си имат внуче това много го нарани.
Като не му помагат на него, му гледат мъките и сеирът, а това е толкова извратено! Как може на такива хоора кат неговите родители Господ да им праща деца? Те не заслужават добрите си синове!
-
Ти очакваш да ви плащат наема и разходите по вашето жилище ли? Или аз нещо не съм разбрала.
В случая ми се струва, че подхождаш твърде емоционално. Ако някой те натоварва психически, просто избягвай контакти с него. Пред мъжа си можеш да се оправдаеш със състоянието си. После ще си психически преуморена от детето. Ше намериш извинение. :) Предполагам, че ще те разбере. Не можеш да очакваш същото от него, а и за мен не би било редно. В смисъл, че той, ако иска, може да продължи да поддържа връзка със семейството си, но да не очаква същото от теб. Давай го по-спокойно, че нервите ще ти трябват за детето!
-
Не искам те да ми плащат наема, а да помагат на сина си! Защото той за какво е мъж да седи аз да му давам пари, вместо да си гледам нервите и здравето, и да бъда спокойна за детето си.
Да, права си, че подхождам емоционално. Ще ги отбягвам както дявол бяга от тамян, не мога да рискувам и да се случи нещо на детето заради тия щети! И слава Богу той е до мен и ме разбира или поне прави доста успешни опити в това отношение неговата подкрепа е най-важната за мен.
Не може само моите родители да помагат, а неговите не! Не е честно!
-
коте, а защо родителите трябва да помагат? и двамата ли не работите? по-скоро трябва той да си търси работа и начин да си гледа семейството, вместо да се ядосваш, че техните не помагат.
-
За мен нещата изглеждат по друг начин. Щом сте решили да имате дете, не може да чакате някой друг да ви дава пари. Знам, че се случва, понякога се налага, но аз за себе си не бих могла да го очаквам някой да ме издържа. Дано мъжът ти скоро си стъпи на краката и си намери работа, за да не сте финансово зависими от някого! Честно или не, твоите родители ви помагат, това е тяхно решение и право. Но не мисля, че трябва да се сърдиш на свекърите си, че разбират нещата по друг начин. Дотолкова мога да кажа въз основа на изложените факти. Сигурно има други, които не знам. Предполагам, че ти е обидно, че не се радват на бременността ти така както ти очакваш от тях. Човешките отношения са многопластови. Дори и между двама души могат да бъдат сложни, а между четирима са още по-сложни. Опитвай се понякога да се поставяш и на мястото на другия! Мисля, че би ти помогнало да разбереш защо се държат така. От друга страна, има хора, които са по-студени, по-неемоционални. Въпрос на темперамент. Ако аз съм рационална, не мога да очаквам всички да са като мен. Нали затова светът е шарен?! Като за начало се опитай да намалиш контактите с тях и се замисли защо може да постъпват така. И не забравяй, че това са бабата и дядото на твоето дете! Опитай се да запазиш някакви отношения с тях, макар и дистанцирани, но разумни. Това е в интерес на детето. Сега ставам, че бебето ми се събуди. :D
-
котенце ще ти трябва явно още време, сега не си блъскай главата с тия неща, нали са в друг град, не се натоварвай сега с такива мисли. това с помощта повече от едната страна и аз съм го видяла, а свекървата като помагаше с нещо (докато мецан беше безработен) после много държеше цялата рода да чуе, че тя ни храни! :x да сте живи и здрави с котарачо, той да има работа, пък ако трябва се преместете при майка ти за известно време. :( знам какво е единият да е без работа, сметките и ипотеката като воденичен камък на вратлето ми тежаха, :) но важното е че сме заедно. на неговите им дай малко време да осъзнаят, че са одъртели :lol: ще приемат внучето, къде ще ходят
-
Той работи и ми помага, но с неговата заплата и един БХС не мога да си направя! Като бях болна и трябваше да ми се купят лекарства на стойнст 50 лева кой ги даде? Майка ми!
Блу, умолявам те на защитавай свекърва, която ти държи остър тон, подвикава ти ще я цитирам точно: "Вдигни си задника от тука и измий чиниите", а в същото време на мен ми е лошо и ми иде да оповръщам всичко наоколо! Такова отношение ли заслужавам? Или баба му, която уж трябва да е по-толерантна знаеш ли какво ми каза? Цитирам: "Ти говори едно, а после друго (имаше в предвид, че трябваше да си намеря работа в рамките на два месеца, но това не зависи само от мен, но и от бъдещите работодатели, нали така?), и ми каза и друго: "Ти сега се насади на пачи яйца и аз се отказвам от Вас" е добре ти тези хора ли ми ги защитаваш? Така ли се говори на бременна жена? Що за отношение е това? Аз с тия хора винаги съм се държала добре, прилично, никога не съм ги обидила с нещо, винаги съм гледала да помагам и когато работех и бях с висока заплата, а синът им тогава работеше за 200 лева, си харчех парите за него! Това са едни използвачи и неблагодарници!
-
Аз не разбирам, защо трябва да имаш отношения с тях изобщо щом те тормозят ?! Кажи му, че не са ти приятни, натоварват те и не ги кани. Той да си поддържа връзка с тях. И на моя мъж баба му все се мъчи да ме съветва, но тя си е такава, а и я виждам 2 пъти годишно, въпреки, че живее на 15км. Просто нямам нужда някой да ми дудне постоянно, свекървата пък душа човек и като буфер застава, че си знае мамата и винаги ме подкрепя, дори и да не е много сигурна в правотата ми. Предполагам, че и е ясно, че няма как да се наложи в чужда къща . В крайна сметка сама си гледам задълженията, един лев не са ми дали било то за празник или по принцип, за мен или дете, не смятам и че са длъжни. Да гледат тях си и това е. И аз смятам, че трябва вие сами да си стъпете на краката, че то утре и дете ще гледате, разходите си растат. Човек трябва да се научи да се справя с наличното и да разполага според възможностите си.
-
Съгласна съм, че всеки трябва сам да се справя със създалата се ситуация. И честно да ти кажа изобщо не им искам помощта, и то тази свързана с финансовата част, след като видях това тяхно държание, което направо ме отврати. Очаквах нормално, човешко отношение. Можеха да ни кажат, че нямат възможност да помагат, а не да се държат така идеотски сакън, ако синът им ги помоли за някаква помощ.
Разбери ме аз бия в друга посока - не за пари, а за отношение искам нормално отношение, а то... :balk_145: :balk_145: :balk_145:
Аз искам тия хора да помагат на сина си както аз ще помагам на детето си и няма да го лиша от нищо, а те не искат на него да му помогнат ето за това ме боли, защото и той се измъчва, че ще се справим с проблемите си ще се справим, то цялата държава е затънала до шия в гмеч и мизерия, но поне искам да има нормално човешко отношение, толкова много ли искам? Имам право да съм огорчена и то с пълно основание към тия хора, още повече не мога да си обясня защо са така зле настроени срещу мен, това и врачка не би могла да го каже.
Имаме една хубава българска приказка "Уважението е на кожуха" прочетете я или си я припомнете, аз когато работех и взимах сериозни парички бях добра за него, а когато нямам пари аз за тях съм някакъв парцал и нищожество, ето за това ми е най-болно. Животът не е само пари и богатства, имоти, коли има и други радости, които са по-ценни от всичко изброено и Вие го знаете много добре това. Защо просто не бъдем по-човечни? Къде сбърках?
-
Бъркаш като очакваш нещо. Не чакай и после най-малкия жест ще ти се стори добре дошъл и голям.
-
Не бъркаш - ти се държиш добре. Има такива хора, които не знаят какво искат - дали да са добри или зли. За помощта - те са избрали как да се държат към сина си, той да се оправя с тях. Като не са добри с теб - не се виждай, не комуникирай, остави мъжа си да се оправя, те са негови близки, не го карай да застава по средата.
Следващия път като ти е лошо и се държат така с теб - стани, повърни отгоре върху свекърва си и ще й мине мерака да те юрка :lol:
Като си далеч от тях - за чий ти е да им се вреш в лицето? Не се занимавай, не говори, не се срещай и живота ти ще е по-лек :wink:
-
Аз очаквах свекърва ми да иска да вижда внука си, а тя по телефона ми обясни, че той щял да си познае кръвта :lol: ми резултата е, че харесва съседката повече. Един ден всичко се връща, много им здраве. Но просто ги отдалечи от себе си, да не те нервират. Пък за миене и чистене не е тяхна работа кой и как у вас :wink: Освен това, като не те виждат, ще си по-хубава :lol:
-
Благодаря Ви имах нужда да прочета такива коментари, толкова много имах нужда от морална подкрепа. Благодаря Ви! :bighug:
-
chattenoire84,аз също бих ти дала съвет да стоиш далеч от тях.
ММ има една леля(братовчедка на майка му ,тя ме ненавижда от деня,в който ме видя.Е разбрах за това в деня,в който се приместихме при майка му след като се разболя.Две години,аз и търпях обидите и клетвите когато дойдеше при свекърва ми и никой не можеше да излезе на глава с нея.След като свекърва ми почина,лелята ми се извини,а аз не казах нищо.Виждах,че е лицемерна,спря и да идва.ММ се вижда от време на време с нея,а аз три години не съм я виждала и чувала и съм много добре. :)
-
Kerita, благодаря ти за хубавият съвет. Това е най-доброто решение, което мога да взема от тук нататък както и другите момичета ме посъветвахте ще стоя надалеч и настрана. Толкова мъчно ми става като чета, че един огромен процент от нас имат сериозни проблеми с роднините я своите, я тези на мъжете ни... Защо хората сме толкова лоши? Кому е нужно да се държим така лошо един към друг, от това няма никаква полза.
Един ден нашите деца ще пораснат и ще си доведат снахи и зетьове, ние така идеотски ли бихме се държали с чудите деца, не нали? Особенно, ако снахите и зетьовете се държат добре и възпитано с моето дете или деца, обичат се нямам да имам основателна причина да се държа лошо както някога са се държали лошо с мен, а свекърва ми се държи така, както някога са се държали лошо с нея, решила да и го връща на мен, която имам единствената "вина", че обичам сина й.
-
Ох, пак съм неразбрана. Добре. Пиша за последно.
Никого не защитавам. Просто ти казах да се поставиш на тяхно място! Щом не искаш или не можеш, добре.
Както са казали и момичетата, гледайте в скоро време да си оправите финансовото състояние, за да не се налага да се съобразявате с някого. Няма какво да се лъжем. За детето си трябват много пари.
Между другото, полага ти се минималното майчинство като безработна. 240 лв. мисля, че беше. Не знам обаче как трябва да се оформи административно това. Някой по-вещ от мен ще ти каже.
-
chattenoire84, много по-лесно и спокойно се живее, когато осъзнаеш, че никой за нищо не ти е длъжен, дори собствените ни родители.
Игнорирай ги, не очаквай нищо от тях - ни пари, ни отношение, за да има мир и любов при вас.
-
Ох, пак съм неразбрана. Добре. Пиша за последно.
Никого не защитавам. Просто ти казах да се поставиш на тяхно място! Щом не искаш или не можеш, добре.
Както са казали и момичетата, гледайте в скоро време да си оправите финансовото състояние, за да не се налага да се съобразявате с някого. Няма какво да се лъжем. За детето си трябват много пари.
Между другото, полага ти се минималното майчинство като безработна. 240 лв. мисля, че беше. Не знам обаче как трябва да се оформи административно това. Някой по-вещ от мен ще ти каже.
Блу, при цялата ти интелигентност....тя системата е малко 4-4-2...чудя се как до сега не си разбрала :wink:
-
За мен нещата изглеждат по друг начин. Щом сте решили да имате дете, не може да чакате някой друг да ви дава пари. Знам, че се случва, понякога се налага, но аз за себе си не бих могла да го очаквам някой да ме издържа. Дано мъжът ти скоро си стъпи на краката и си намери работа, за да не сте финансово зависими от някого! Честно или не, твоите родители ви помагат, това е тяхно решение и право. Но не мисля, че трябва да се сърдиш на свекърите си, че разбират нещата по друг начин. Дотолкова мога да кажа въз основа на изложените факти. Сигурно има други, които не знам. Предполагам, че ти е обидно, че не се радват на бременността ти така както ти очакваш от тях. Човешките отношения са многопластови. Дори и между двама души могат да бъдат сложни, а между четирима са още по-сложни. Опитвай се понякога да се поставяш и на мястото на другия! Мисля, че би ти помогнало да разбереш защо се държат така. От друга страна, има хора, които са по-студени, по-неемоционални. Въпрос на темперамент. Ако аз съм рационална, не мога да очаквам всички да са като мен. Нали затова светът е шарен?! Като за начало се опитай да намалиш контактите с тях и се замисли защо може да постъпват така. И не забравяй, че това са бабата и дядото на твоето дете! Опитай се да запазиш някакви отношения с тях, макар и дистанцирани, но разумни. Това е в интерес на детето. Сега ставам, че бебето ми се събуди. :D
Подкрепям всяка дума.
И аз имах големи проблеми със свекърва ми, докато живеехме заедно. Сега тя си е същата, аз - малко по- зряла и нямаме никакви конфликтни точки. Децата не съм ги лишила от контакт с нея, макар че често ги забравя за рождени дни. Оставила съм ги сами да изградят взаимоотношенията помежду си, като никога не съм казала и една лоша дума за баба им.
Аз също мисля като midge, мими и м-и по въпроса с "помощта". Мисля, че доста се е изкривило това понятие в българското общество.
-
Блу, не си неразбрана, спокойно :D
Изумяват ме здрави, прави, зрели хора с разсъждения как родителите им са длъжни да ги издържат цял живот. Длъжни са до образование. После - всеки по житейската пътека и да са живи и здрави! Когато могат, възрастните, ще подкрепят.
Представям си дъщерята да ми доведе такъв мамин златен зетко, че и вкъщи да ми го курдиса - там, където мога да съм проклета колкото си искам и никой да не може да ми каже копче :lol:
Да ме прощават младите - аз детето си го обичам, но и себе си също. Никак не си представям до 70 годишна възраст да даяня с още двама-трима на гърба си.
Кога се предполага, че ще си почиват тия родители? В гроба ли?
-
Аз искам тия хора да не се държат като идеоти, тука въобще не става въпрос да се помага финансово до гроб, а само при нужда, но както и да е. Пак ще го натъртя и то много ясно, че никога не съм искала финансова помощ от никого! Моля Ви прочетете внимателно постовете и хубаво вникнете в смисъла, исках само да се зарадват, че ще имат внуче, а те се държаха кофти.
Не съм безработна, но просто от много месеци не получавам заплата и за това съм зле с финансите, но пари винаги се намират.
-
Напълно подкрепям последните мнения! Особено в тия трудни времена, да се "увесим" и ние на достатъчно измъчените си и отрудени родители, пък и бебе да им курдисаме....
Мисля, че дете трябва да се появи, когато самите му родителите са достатъчно пораснали, независими, самостоятелни и тн...Бабите и дядовците може да помагат от време на време, но това не е тяхно задължение, а право!
Знам, че особено в малките населени места, безработицата е наистина проблем. Но в по-големите, особено в София, работа има...Разбира се, ако я потърсиш...Няма срамна такава и може в началото да се примириш с по-ниско платена, не отговаряща на претенциите ти, до като намериш удолетворяваща. Но да висиш на издръжка на родителите си, чакайки да те поканят за изпълнителен директор на банка е меко казано смешно...
Елфи, много ми допадна изречението със зеткото...! :D :lol:
-
Бубулина, и ти ли се заяждаш? Въобще на никого не съм се увесила на врата! Когато майка ми прецени да ми даде пари ми дава, аз си имам и други доходи, пак казвам, че искам отношение, а не пари, толкова ли сте слепи?
-
chattenoire84 видях, че очаквате свекървата да помага на сина си...Поне така прочетох. И не се заяждам, говоря по принцип и споделям мнението си.
А животът ме е убедил, че в голям процент от случаите, човек получава това, което заслужава...
В останалите случаи, просто трябва да се старае да избягва дразненията, да не изисква специално отношение, да се опита да разбере причините за негативно отношение, да очаква, но и да прави компромиси. И ако нищо друго не помогне, просто да ги прекрати :)
-
chattenoire84 видях, че очаквате свекървата да помага на сина си...Поне така прочетох. И не се заяждам, говоря по принцип и споделям мнението си.
А животът ме е убедил, че в голям процент от случаите, човек получава това, което заслужава...
В останалите случаи, просто трябва да се старае да избягва дразненията, да не изисква специално отношение, да се опита да разбере причините за негативно отношение, да очаква, но и да прави компромиси. И ако нищо друго не помогне, просто да ги прекрати :)
Да, това вече е друга приказка.
-
chattenoire84, много по-лесно и спокойно се живее, когато осъзнаеш, че никой за нищо не ти е длъжен, дори собствените ни родители.
Игнорирай ги, не очаквай нищо от тях - ни пари, ни отношение, за да има мир и любов при вас.
Съгласна напълно.
Роднините са като тясните обувки. Търпим и си ги носим, поради липса на други, не можем да ги сменим.
Всичко е характер, възпитание и поколение. По добре да приемем нещо, което не можем да променим, от колкото да се опитаме да се борим срещу, не да го променяме така като на нас ни харесва - просто това няма как да стане.
Да разчитаме и очакваме единствено и само от нас самите си.
Никога не съм очаквала от свекърва си нищо, нищичко, нито отношение, нито каквато и да е помощ. Казала съм го, показала съм го. Още в зародиш "режа" и казвам това, което имам да казвам (разбира се без обиди и епитети), не чакам защита от мъжа ми, не се оплаквам, не му мрънкам, не чакам и той да ходи да ме защитава. Може би за това не мога да кажа, че имам проблеми.
chattenoire84, щом не мжеш да се справиш, по добре да прекратиш отношения.
-
Ох, тази тема я бях забравила, въпреки че свекървата е най-противното същество на земята...просто ако започна да пиша, няма да се спра...Достатъчно е да кажа, че дъщеря ми е на 1г и 2 месеца и тази жена още не я виждала :oops: Ние живеем във Франция (не в Австралия), когато родих детето тази жена чакаше да ми се обади по скайп да ми честити, да не се набута 2лв да се обади или прати един смс. Като си е доста добре финансово. Вече мина 1г и 2 месеца и още не се е появила, вече не общуваме от 9 месеца след като ми заяви когато бях туко-що родила как "не и се лети със самолет, по-добре аз да и я докарам в София да я види" :x :x Че детето няма паспорт или куп други неща, не и минаха през главата :lol: Не общувам с нея вече 9 месеца, много ми е добре, друг е въпроса че на мъжа ми не му е особено добре или че незнам какво ще обяснявам на детето ми един ден :?
-
Криси ти нали не си си идвала в България? Като си дойдеш след 15-20г ще и я заведеш :lol: :lol: :lol:
-
Искам да кажа само, че има и добри свекърви. Моята е такава :D
Може това да се дължи на факта, че се виждаме само 3-4 пъти в годината, но ... за нищо не мога да се оплача от нея.
Много е деликатна. Не ни задава неудобни въпроси, като "защо още няма бебе?".
Не се бърка в нищо наше и не ни обсипва със съвети, а камо ли да ни критикува за нещо.
Не ни звъни всяка седмица, за да не досажда, защото знае, че си имаме ангажименти.
Винаги е усмихната и приветлива.
-
Криси ти нали не си си идвала в България? Като си дойдеш след 15-20г ще и я заведеш :lol: :lol: :lol:
:lol: :lol: :lol: Да, да ти кажа мисля и че ако отида скоро време, през тях пак няма да мина ;) Май малката като навърши 18 сама ще си се покаже :lol:
Междудругото наистина е много важно съпругът ви да ви подкрепя и да е на ваша страна. Моят мъж веднъж не ми е казал една дума, оставил ме е сама да преценя оттук нататък дали това дете ще общува с роднините му или не. От тях НИКОЙ не се е обадил веднъж да питат как е това дете. Баща му дори не ми е честитил раждането ОЩЕ :lol: Какво повече да кажа....но ако в тази ситуация трябваше да се разправям и със съпруга ми, щях да си дигна куфарите и детето и дим да ме няма :)
-
Искам да кажа само, че има и добри свекърви. Моята е такава :D
Може това да се дължи на факта, че се виждаме само 3-4 пъти в годината, но ... за нищо не мога да се оплача от нея.
Много е деликатна. Не ни задава неудобни въпроси, като "защо още няма бебе?".
Не се бърка в нищо наше и не ни обсипва със съвети, а камо ли да ни критикува за нещо.
Не ни звъни всяка седмица, за да не досажда, защото знае, че си имаме ангажименти.
Винаги е усмихната и приветлива.
Мдааа, до преди година и аз щях да пиша същото , но ела да я видиш сега от как родих . Вижда внучка си на три месеца веднъж ,че сме далеч и винаги съвети дава как да я отглеждам имайки предвид ,че и един час не я гледала . До скоро мълчах тактично , но при последното ни гостуване не я изтраях и затова ще си остане последно.
-
Мдааа, до преди година и аз щях да пиша същото , но ела да я видиш сега от как родих .
:lol: и при нас така...от както родих показа рогата, преди беше най-милата жена! Ако преди една година и 3м някой ми беше казал, че тази жена няма дори внучка си да види, щях да го обява за луд :lol:
-
Ох, като ви чета, момичета и плюя в пазва :? Моята свекърва и преди и след раждането си остана мил и деликатен човек. Никога не ми се бърка, не раздава излишни съвети и се разбираме чудесно. Единствено, не може да ми помага за гледането, тъй като е жена на години, но се старае да компенсира милата...Не мога да се оплача!
-
Бубу, и аз нямам оплаквания. Дори и да каже нещо, което не ми изнася (ужасно рядко), просто си го пускам край ушите. Аз си имам дебела глава и собствено мнение. :D
И да, и тя и дядото са на възраст. Тази и другата година стават на 80. Не очаквам помощ, не мога да го направя от хора, които едва сами се гледат. Радват се на децата. Това ми стига.
-
Дано моята не се промени и занапред.
А пък и да се промени, то по-важното е бебето да дойде и да не ни прескочи, а пък свекървата жива и здрава да е, ще я търпиме някак :lol:
Но наистина има свкърви големи страшилища. Моя колежка в офиса, която за мен е пример за грижовна майка, съпруга и домакиня, същевременно с добра кариера, а свекърва й я прави на две стотинки. А моята колежка, каквато е добра и хрисима, не смее гък да й каже.
И много обичам една история на мои близки, в която мъжът се е застъпил за жена си пред майка си. Свекървата много често карала снахата да мие прозорците. И единият път снахата болна, едва гледа, а свекървата пак я кара да ги мие. И тогава мъжът се намесва: "Който иска да зяпа по цял ден през прозорците, сам да си ги измие" :lol:
Извинявам се за дългия пост :oops:
-
47 Smiles, искрено ти желая в най -скоро време да пишеш в друга тема и да се похвалиш там, мила .
А за свекървите , смятам че е по -важно мъжът до нас да ни подкрепя и помага .
-
Когато детето ми беше малко, често изпитвах раздразнение от един или друг коментар на свекърва ми по повод грижите за него, задаваше разни въпроси, идваше в къщи и оставаше дълго без да се съобрази с програмата ни и режима на детето. В същото време не предлагаше някакав съществена помощ, а си стоеше като гост и пр. Тогава много се ядосвах. Може би е било свързано и с напрежението и умората около отглеждането на детето.
Сега тези неща ми се виждат дреболии и ако съм можела да ги приема по-спокойно и тогава, би било по-добре. Ние със свекърва ми сме нормални, добри отношения като цяло. В онзи период не допуснах да избухна или да я обидя, макар че много и се ядосвах понякога. Мисълта ми е, че може би и ние /младите снахи/ трябва да проявим понякога търпение, докато разберем дали въпросната жена /свекърва/ е недобронамерена към нас или просто проявава някакви странности в поведението си в определени ситуации. /гледането на децата обикновено създава такива конфликтни ситуации, независимо дали стахата и свекървата живеят заедно или не/.
-
Да , hope-love , много си права за това , че появата на детето понякога създава конфликти. Смея да твърдя ,че въпреки избухливия си нрав не съм влизала в пререкания с нея и всичките й съвети съм изслушвала с усмивка .... ,без възражения ,но правя това което отчитам за правилно . Сега ми е смешно ,но след последния и единствен скандал , по -скоро тя се караше с мен , стана ясно как тя за тази година през която имам Ния не може да се примири ,че не я отразявам и не я слушам за абсолютно нищо . Как не взимам под внимание съветите й , и пр. и пр. Живеем на 450 км. едни от други и все ми е тая , защото я виждам рядко, а сега пък още повече .
-
Някои хора си имат властен характер и го проявяват и като свекърви. Честа грешка на снахите е да се фиксират върху отношението към тях самите и да мсилят, че е целенасочено.
-
:good_post:
Някои хора си имат властен характер и го проявяват и като свекърви. Честа грешка на снахите е да се фиксират върху отношението към тях самите и да мсилят, че е целенасочено.
-
Някои хора си имат властен характер и го проявяват и като свекърви. Честа грешка на снахите е да се фиксират върху отношението към тях самите и да мсилят, че е целенасочено.
Ей това ще ми е оправданието, като стана свекърва :lol: :lol: :lol:
Моята си е имала проблеми с нейната и сега е съгласна ако ще на черното бяло да казвам :wink: също така идва рядко, чак се ядосвам за това, защото пък на синът и` му е неприятно и някак болно от това.
За методите на отглеждане също е вярно, но то две приятелки не си гледаме децата по един начин та при разлика от 20-30-40г ли да търсим съответствия :) Аз предимно съветите ги подминавам с усмивка и рядко избухвам.
-
Сега се оплакваме от свекървите, а след 20-30 г. - от снахите. Кой знае и ние какви дзверове ще станем?! Че някои хем свекърви, хем тъщи. :witch: :witch:
-
На моята дъщеря съм заявила, че заврян зет вкъщи не ща. Всеки да си знае къщата в името на нашето бъдещо разбирателство :lol:
Обикновено проблемите идват точно от съвместно съжителство, което в моят род, слава богу не съществува като традиция.
Имахме недоразумения със семейството на съпруга ми, но там той си се справи с тях, понеже бях категорична, че никой не може да ми диктува начина на живот, най-малкото пък хора, от които не съм зависима по никакъв начин - нито от финансова, нито от гледна точка на някакво имотно облагодетелстване.
-
Някои хора си имат властен характер и го проявяват и като свекърви. Честа грешка на снахите е да се фиксират върху отношението към тях самите и да мсилят, че е целенасочено.
Мдааа, да беше чула свекърва ми кви ги избълва друго щеще да пишеш /казваш / :D!
Сега реве и съжелява по телефона на мъжа ми , ама винаги съм казвала ,че човек трябва да си мери , контролира приказките колкото и да е ядосан,а в нашия случай още не разбирам и защо толкова се ядоса .Всъщност ... при нея е трупано с години и просто си изби отношението й към мен . Ми то , ако се бях принизила на нейното ниво да се бяхме хванали за косите !
-
Veche i az se prisuedinqvam.Veche sum v vtori mesec i sme v chujbina s moq suprug estestvenno pri maika mu .... tyk se nalaga da stoim,nujni sa sredstva.Dobre obache tazi jenica na nishto ne e dovolna.Chistq pravq i kafe sytrin kakvo li ne,no tq prekalqva.Vchera naprimer sum plakala cql den i tq nakraq zaqvi pred sinu si che ne iskam deteto i ne sum qla cql den.Sled kato obqsnih che mi e muchno za nqkoi neshta tq nai naglo izreche ne moje da ti e muchno nqma za kakvo.Samo burbori ne digai tejko qj ne pushi ..kolkoto da kazvam che znam i az bih si pazila deteto povechee ot kolkoto tq pazi moeto dete tq ne osuznava.I nakraq za kapak moq suprug me popita za kakvo plachesh a tq ne spira da burbori v sushtoto vreme ...
Plache mi se otvurnah az vish tova jivot li e...natovarvam se psihicheski ne me li razbirash
toi : ti ne ocenqvash moq jivot
Haide kak da se opravq s tezi hora ????????
Na 19 godini sum ... turpelivo momiche vuzpitano,no neznam kolko turpenie ta az ne moga nasame da mu kaja 2 dumi tq se burka v vsichko !!!
Моля, пишете на кирилица, ако нямате то използвайте КРЕДОР - бел. мод.
-
Като сте принудени да живеете заедно, няма как да се отървеш. Стой повече в твоята стая или излизай на разходка, гледай да не си наоколо, а тя сигурно ще се кротне малко, като остане без публика. Някои неща ще е най-добре да си ги пускаш покрай ушите. Но няма да е добре да възразяваш, защото ще й даде още повече възможност за изява. Ако се бърка, докато говориш с мъжа си, остави разговора за по-късно, когато сте само двамата.
Още колко се очаква да съжителствате? Не мисля, че ще се променят към по-добро нещата, като родиш. Дори напротив.
-
Да с раждането на детето нещата стават по-зле.Започват да се дават съвети за гледане на детето, да се влиза в стаята докато плаче и т.н.Ако можете да излезете на квартира ще е най-добре.Иначе ще си изкъсате нервите.
-
Не мога да се стърпя: пушиш и твърдиш, че пазиш детето си? 8O
И аз бих ти мърморила, по цял ден!!
-
Не мога да се стърпя: пушиш и твърдиш, че пазиш детето си? 8O
:good_post:
-
Колко си права Jam, истинско щастие е, че не живя с нея и нямам досег, така я изрязох от последните й изцепки, че даже и мъжа ми не ще да ходи при собствената си майка, даже въобще не го настройвам срещу нея, защото това е грях, но той видя майка си в наистина лоша светлина, вече не ме кара да ходим заедно към Червен бряг, ходи си сам и то много рядко, защото последният път и на него му бяха отровили нервите.
-
тя свекървата лоша....ма парите и не :witch:
-
тя свекървата лоша....ма парите и не :witch:
:good_post:
Да ви кажа честно, не разбирам момичетата които хем живеят в дома на свекървата и хем се оплакват. Звучи много неблагодарно. Тя ви дава покрив над главата на този момент. Истината е такава,че щом сте там, нямате друг избор. Нормално е жената да има претенции и да наддава вой, все пак е нейната къща. Ако не ви харесва - си ходете, ако не можете, тогава си стойте мирни и говорете със съпруга си (като глава на семейството) да ви измъкне от тази ситуация.
Моето мнение е, че ако не може, то тогава проблема не е в свеки ;)
-
Много приказки много нещо бла, бла, бла! Елате Вие на моята да видите колко е готино после пак ще си говорим. Парите Бубулина не миришат има един такъв лаф.
Останете със здраве.
-
На 18 излязох от в къщи, от преди това работя, още в университета започнах и да работя, а не съм учила в някой дето си клатиш краката по цял ден, напротив един от най-трудните в БГ е.Пари от свекърва или родители взимам в краен случай, само и единствено ако те настояват много.Моята независимост ми е по-скъпа от някакви пари, а и те са хора.Грижили са се за мен, респективно съпругът ми, имат право да поживеят, да се почувстват хора.Да родите ли са ни, мислят ни, мили сме им, но аз не разбирам това глезене да стане някой на 30г и да очаква и да мисли, че някой му е длъжен да го гледа.Прекалено много такива примери имам наоколо, при това с деца и се чудя, като станат на 50 и родителите им се гътнат, кой кого ще гледа?
-
Да, и аз забелязвам с учудване, че вместо децата да помагат на родителите след определена възраст, продължава да е обратното.
Chattenoire, не е редно да вземаш пари от човек, когото не харесваш и с когото не искаш да имаш нищо общо. Съгласна съм с момичетата.
-
Много приказки много нещо бла, бла, бла!
Предполагам това се отнася към мен. Няма какво да ти кажа, като чета всички други теми с теб на глава не може да се излезе. Просто и аз започвам да игнорирам постовете ти, както много други момичета направиха. Успех!
-
Просто и аз започвам да игнорирам постовете ти, както много други момичета направиха. Успех!
:good_post:
-
Парите Бубулина не миришат има един такъв лаф.
Аааааа, паритеееее, да си дойдем на думата значи :lol:
Понякога не мога да се начудя колко нагли хора има. Изцяло на мнението на Маги съм, 30 годишни хора да чакат на родителите си да ги приютяват и да ги хранят, а тръгнали да правят дете и отговорност да носят. Човек първо за себе си трябва да почне да носи отговорност, себе си да гледа и издържа, пък чак тогава да създава потомство, не да чака друг да му свърши работата. Това е моето мнение.
-
Много приказки много нещо бла, бла, бла! Елате Вие на моята да видите колко е готино после пак ще си говорим. Парите Бубулина не миришат има един такъв лаф.
Останете със здраве.
chattenoire84, когато си решила да информираш аудиторията за всичко, което се случва в живота ти, трябва да си наясно с риска някой да не споделя мирогледа и разбиранията ти. Не се сърди и фръцкай, а се замисли защо толкова хора ти повтарят едно и също. Постът ти, който съм цитирала, е проява на неуважение към събеседниците, направили си труда да те изчетат и да ти отговорят.
-
Да, може и да сте прави за себе си, но аз не съм длъжна да приема съветите Ви относно това как да процедирам със свекърва си. Ще ми се да Ви я подаря тази моя свекърва и да се чудите какво да я правите. Ще се игнорираме взаимно, щом нито Вие можете да ме разберете, нито аз Вас, мислех, че тук ще намеря разбиране и подкрепа, а не упреци и подигравки - значи аре чао!
-
Няма упреци и подигравки, а изказване на различни мнения, които на теб не ти харесват.Аз не мога да разбера, защо очакваш всички да мислят като теб?!Нима познаваш нашите свекърви и съдби така добре, че да съдиш?
Буболина, моля те не се заяждай!
-
chattenoire84, разбиране можеш да получиш от хората, които споделят твоето виждане. От останалите не можеш да го изискваш, а просто да приемеш, че и те като теб имат право на собствено мнение, а също и свободата да го изразяват. Това е публичен форум - да пишеш с очакването, че всички ще се съгласят с теб, е несериозно. Ако не искаш да си го причиняваш, просто не споделяш.
Ето ти нещата и от моята камбанария, така и така съм се разписала по темата. Свекърва ти има свободата да си бъде каквато си пожелае в собствения си дом. Особена, проклета... тя си е в къщата.
И аз съм проклета. Идеално мога да лекувам капризни снахи и зетьове. Особено такива, които очакват цял живот да висят на врата на мама и тате, че и работа да не похващат. Помощ - да, но отглеждане на възрастни деца до старини - шъ ма прощават. Който си има семейство, да си стяга мускулите в задната част на тялото и да си го гледа. Аз ще помагам, когато ми е кеф и никой копче не може да ми каже. Най-малкото пък човек, който все още нищо не е съумял да съгради в живота си, нищо, че доста е поотминал пълнолетието.
пп И за да допълня картинатата си на лоша майка - дъщеря ми работи трето лято. Тази година ще си плати сама шофьорските курсове и телефона.
-
chattenoire84, следя и други теми, в които писателстваш без да взимам отношение, но тук наистина не мога да се стърпя. Навсякъде постовете ти предизвикват реакции, подобни на тези, което би трябвало да ти подскаже, че причината едва ли е само в околните. Когато търсиш съвет или споделяш трябва да си наясно, че вероятността да получиш мнение, което ще ти хареса е минимална. А как и дали ще приемеш коментарите си е лично твой проблем.
А по отношение на свекървите...един ден живот и здраве и аз ще бъда такава и само мога да си представя какво би писала евентуалната ми снаха по форумите за мен, каквато съм проклетия. Обаче изобщо не ми пука. Помагам и ще помагам когато имам възможност и когато преценя и съответно не очаквам нищо в замяна, както и не искам някой да ме задължава да върша каквото и да било.
И понеже тук нашироко се обсъжда темата за дундуркането на пораснали деца бих вметнала и обратната ситуация. Многократно съм чувала от семейството на съпруга ми реплики от рода на: "За какво съм гледала деца и съм се жертвала за тях", сиреч децата да са на разположение на родата винаги и по всяко време. И ако в началото много се дразнех и скачах сега гледам да не им обръщам внимание и да сведа контактите до минимум. Помощ когато е необходимо да, но пълно разположение - моите уважения. Когато са правили децата си едва ли са ги питали дали са съгласни на тази сделка, че и в допълнение да им се вменява чувство на задължение във всеки удобен момент. Може и да реагирам малко емоционално на тази тема, но в моето семейство свободната воля се почита много и реагирам доста остро когато се опитат да ме сложат в някакви рамки.
-
Чакай да се запиша и аз в тази тема, че ми стана интересна. Аз оплаквания от свекървата нямам никакви - със сигурност защото живеем в различни държави. Виждаме се средно - веднъж годишно. Нито аз имам претенции към нея , нито тя към мен (поне не е споделила). Помага ни когато има възможност , но аз изобщо съм далеч от мисълта , че ни е длъжна с нещо. Когато се роди дъщеря ми попита искаме ли да остане за да ни помага , ние казахме - не и всичко е ок :)
Наслушах се на всякакви глупости около мен за чуждите свекърви - как не давали пари, как не гледали децата- на дъщеря си гледала , на снаха си по-рядко..... аз съм твърде далеч от подобно мислене и някак си ми е странно.
Не отричам , че както моите родители, така и родителите на съпруга ми са ни помагали доста пъти , за което съм им много, много благодарна, а не го имам за даденост .
И все пак ако живеех с тях положението със сигурност щеше да е по различно, защото и аз никак не съм лесна за изтърпяване :)
-
Хайде и аз да се включа... Моята просто няма как да я опиша за един ден... то са много случките, обидите, злобните погледи, подмятания и директни нападания. Искам да отбележа, че в началото, когато се запознахме, си мислех, че е адски добър човек.. е, да ама не. С моето Слънце сме заедно от малко повече от 10 г. С нея реален контакт имам от около 5-6 години. От около 4 години живеем заедно. От около 3 - 3 и половина години, разбирам, че е истинска злобарка и егоистка, как се стигна до там с времето ще разберете..
За да не се шокирате, ще ви подавам информацията малко по малко. Живеем в една къща, ние сме си на отделен етаж, тя със свекъра - на другия. Не се качват, ако не ги поканим, но това не пречи да си пъха носа в нашите работи.
Значи... случка от преди една година - около мен кръжи муха, адски дразнеща и щипеща. Дебна я отново да ме полази и да я убия. Успявам - мухата е убита и лежи на пода. Докато стигна до метлата и лопатката, за да я замета и хвърля (което са не повече от 2 мин.) тя успява да сложи до мухата откъснати цветя в една малка чашка. Представете си, тя е в траур заради мухата! :crazy: И ме гледа злобно и подигравателно, правейки следващите 15 мин. злобни намеци на ММ в мое присъствие. 8O
Какво мислите за това?
-
О Боже, Старшайн, сестри по неволя сме и откъм свекърви :bighug:. Вярно, че сега съм отделно от моята и Слава Богу, но не всички могат да се отделят от свекървите си за съжаление.
Значи тук мога да ти съчувствам и да те разбера, не съм попадала баш в такава ситуация, ама... това е наистна също толкова гадно, колкото и поведението на моята "обична"свеки към мен самата.
Ухх благородно завиждам на онези от Вас, които са си добре със свекървите, добре сте с парите, защото имате постоянна работа, а не попадате на фирми перални, които Ви държат за по 6 месеца и аре после кой от къде е, добре сте защото имате здравият гръб на съпрузите или приятелите си.
Сега мъжа ми, се справя на новото място, аз вече с този корем къде да търся работа? Кой работодател ще ме вземе, най много като ми изтече майчинството да ме уволни. Е, да относно помощта от роднини лично аз не искам никой да ми се бърка в отглеждането и възпитването на детето ми, обаче щом за момента имам нужда от пари ще ги приема. И не мога да разбера защо се сърдите толкова, че примерно ще приема един път финансова помощ и то все пак тези хора а уж роднини, аз пари от Вас не искам, реакцията Ви е все едно Вие ще ми събирате помощи. Това е съвсем друго не ме разбирайте погрешно.
Единствено искам добро отношение от свекърва си, но не го получавам. Исках разбиране и тук, но явно това е тема единствено и само за щастливи снахи и свекърви, защото повечето сте така и аз много се радвам за Вас, голямото недоразумение е, че се чудите как може да има такива негативни взаимоотношения между снаха и свекърва, еми който не е патил той не знае!
-
Бъркаш понятията, ама много ги бъркаш.Мисли, че не сме минавали през некоректни фирми?Че ни е било лесно да сме в сегашното положение?Обясняваш колко е трудно финансово на хора дали по няколко хиляди за изследвания и опити?Сериозно ли?
С моя съпруг решихме, че ще имаме деца когато бяхме финансово независими от родителите си.Да отне ни повече време, но никога, не съм и мислела, да чакам на някой.Ти реши да имаш дете, без човека до теб да е със сигурна работа, без ти да имаш работа.После обясняваш на всички колко ти е тежко положението в което ти се вкара съвсем целенасочено.И искаш ние да ти съчувстваме?
Колкото до проблемите със свекървите, това че не се оплакваме всички, не означава че ги нямаме.
Аз лично към момента наистина не мога да се оплача.Но аз държа много моя мъж да помага на майка си, да е до нея, да ходим в тях на празници и т.н. Да имали сме търкания, но това е нормално.
-
Финансово стабилна или нестабилна на мен биологичнит часовник ми тиктака, да стана на 50 ли, за да се почувствам финансово независима и стабилна? Или кво да ми се изразходв яйчниковият резерв, за да ходя по ин витро процедури ли, защото в момента не съм финансово зависима, аре скъпа Маги, щом си толкова ербап намери ми стабилна работа или само се правиш на отворко?
Моля Ви се! Ставате нагли!
-
Нагла си ти и тонът ти е неприемлив. Мери си думите.
-
chattenoire84, айде малко по-спокойно, а :wink:. Струва ми се, че забравяш в какъв форум пишеш и обиждаш модератор, а също и всички, които имат мнение, различно от твоето.
-
Сега ще взема линийката и почвам да си меря думите. А това, което написа Маги не е ли обидно, едва ли не аз съм Ви крива за нещо или може би ви е яд на мен???
Или Вие си се защитавате една друга и чакате удобен момент да ме баннете, щото казвам истината, която не Ви харесва!
-
chattenoire84, тонът ти не само е неприемлив, а изключително грозен, предупреждавам при следващ подобен пост ще ти наложа 3 дневен бан.
Ако не се лъжа вече имаше такъв, след втори, получаваш постоянен бан.
Кое по точно от казаното от маги е обидно, че всички тук сме минали през Н на брой процедури, че сами сме си покривали разходите за тях, че сме се бъхтали години и не сме търсили оправдания...
-
Ако ще ме банвате направете го, поне ми дайте достъп до календара, щото от друго нямам нужда!
-
chattenoire84, решенията си си ги взела сама и не се оплаквай от това. Твоите проблеми не са уникални, повярвай. Аз също бих искала да остана по майчинство по-дълго време, особено в нашия случай, когато всеки ден е от полза за изграждането на връзката с детето. По финансови причини го прекратих рано, но това си е мой проблем и не се оплаквам. Преценили сме какво ще ни коства и се справяме някак.
И с риск да прозвуча заядливо, но от наблюденията ми на креативните, находчиви и квалифицирани хора не им отнема много време да си намерят сами добра работа.
-
Не ми знаеш нито житието, нито битието, за да говориш така за мен.Аз не тръбя, колко ни е трудно, не виждам смисъл.
Да пишеш във форум за репродуктивни проблеми как не искаш да правиш ин витро или как не искаш ИЯР, е меко казано обидно.
Преди да пишеш, чети и мисли!
-
chattenoire84, всеки си решава какво да очаква и друг е въпроса какво ще получи.
Ние имаме 6 инвитро процедури (неуспешни), свекърва ми 1 лев не ни е дала.
Тя не е и длъжна. Теглили сме заеми, изплащаме и така. Нов заем, нов опит.
Не всичко ни е наред. Проблемите ми с нея се появиха заради детето.
Тя сякаш е отгледала цяла рота деца. Все много знае, а аз все едно падам от Марс.
И когато не мълча започват проблеми. Ако си трая много се обичаме.
Лично мнение - аз също бих взела парите. Щом иска да помогне нека и уважим желанието.
П.С. 2 пъти съм напускала работа заради процедура, освен това заплатата ми е била
250-350 лв. Така, че не мисли, че се къпя в пари.
-
От два, три дена я гледам темата и ме сърбят пръстите да драсна и аз няколко реда. За мен лично, когато имаш претенции към околните, ти трябва да отговаряш поне в еднаква степен на тях. Нямам проблем със свекърва ми, но това не значи, че очаквам от нея да ме издържа. А най-голямото удоволствие в моя живот е да помагам на майка ми(не тя на мен!), да направя живота й малко по-спокоен, да може да си позволи нормален стандарт на живот. Тя милата се чувства много неловко, защото тя пък от своя страна помага на брат ми-търтей,който все чака някой нещо да му дава. chattenoire84,казваш "които са си добре със свекървите, добре сте с парите, защото имате постоянна работа, а не попадате на фирми перални, които Ви държат за по 6 месеца и аре после кой от къде е, добре сте защото имате здравият гръб на съпрузите или приятелите си."
Работя от 16 годишна и оттогава до сега имам около 2 месеца без работа(заради приемните изпити в университета), сама платих висшето си образование, на 20г. взех ипотечен кредит за апартамент, в който да осигуря на мен и майка ми нормален живот. въпреки, че вече живея при моя приятел продължавам да си плащам ипотеката. Ако не бяха тези проблеми със забременяването и по-рано щях да го изплатя целия кредит, но.......всяко зло за добро. Работила съм и за малко, и за много пари, но където и да поискам да се върна на работа ще ме приемат с отворени обятия. То късмет с хубава работа, ама чак пък всичко да зависи от него......не ми се вярва!!! А по въпроса за приятеля ми-той за мое щастие е като мен-работи много и влага парите си в сериозни неща, но не ми помага, сама се издържам и покривам моята част от общите разходи. Казваш Е, да относно помощта от роднини лично аз не искам никой да ми се бърка в отглеждането и възпитването на детето ми, обаче щом за момента имам нужда от пари ще ги приема Ами,мила, това няма как да стане!!! Ем да чакаш пари, ем да не ти се бъркат. А и казваш, че би "приела" пари-никой не ти ги е предлагал. Разбирам да има желание, някой да ти помага-да, но ти едва ли не смяташ, че и майка ти и свекървата са ДЛЪЖНИ. Те когато е трябвало да гледат деца са го правили! Казваш " Или кво да ми се изразходв яйчниковият резерв, за да ходя по ин витро процедури ли". Това с резерва за съжаление не е концерт по желание. Когато на 25г. започнахме с опитите за бебе, не съм и предполагала, че проблема може да е по-ранно започнала менопауза. Никой не може да ме убеди, че съм изчаквала прекалено дълго, но диагнозата е факт......Така, че тия камъни за чакането ги хвърляш върху грешните хора-дори и тези, които съзнателно са взели това решение сигурно си имат своите причини.
-
С моят мъж работим заедно, фирмата е семейна. По-голямата част от работата вършим аз и ММ, съответно изкарваме повече пари. От свекърите една стотинка не сме взели. Напротив, всеки месец им даваме, независимо колко сме изкарали. Отделно всеки ден свектрвата измисля нещо. А и взима за да посреща ежедневните си нужди. Тя на нас една стотинка не е дала. Само скубе. Не сме богати, живеем нормално. Истината е, че те са по-властни. Искат да е както те кажат. Но нали се сещате, че няма как да позволя те да командват в нашето семейство. Свекървата е изключително незряли същество, непрекъснато търсещо внимание и т.н. Аз на нея никога не съм я нагрубила или нещо такова. Тя от своя страна винаги търси повод да ме захапе. Повярвайте момичета, има лоши свекърви, без снахата да и е направила нещо, без да делят друго, освен любовта на сина и. :?
Извинете ако има правописни грешки, пиша от телефона
-
Старшайн, щом печелите добре, защо не се изнесете на квартира? Това със сигурност ще повлияе положително на отношенията и нервите ви. Не се заяждам. Просто питам.
-
Starshine, майка ми ( видна тъща :D ) има една приказка за снахите и свекървите, която в момента не мога да цитирам точно, но смисълът и е, че отношенията между тях зависят до голяма степен от снахата и съм склонна да се съглася с това. Хора разни и е нормално да има различия особено между 2 поколения, а ако се добави и чепат характер прехвърчането на искри е почти неизбежно. В случая не става дума за това. Държи се тон и се раздават квалификации от потребител с претенции и изисквания към аудиторията. Това е меко казано дразнещо и некоректно.
-
Те когато е трябвало да гледат деца са го правили!
Позволи ми дълбоко да възразя по тази точка. След прочетеното през последните няколко дни в тази тема съм твърдо убедена, че някой някога никак не си е свършил работата :wink:.
-
Блу, печелим, да. Но не толкова, че да строим нова къща. Имаме апартамент - тристаен, но няма смисъл да се местим, при наличието на къща (която е на моят мъж) при това с предостатъчно място. Все пак чакаме дете, няма да е удобно на тясно място, пък и няма логика да бягаш от собствената си къща и да се нанесеш в квартира. :? Освен това и къщата в която живее майка ми е моя. Но при условие, че тук сме създали уют, как да се преместим? А и сме имали някакви виждания и план когато сме заживели на това място. :? Заради капризите на тази жена, защо ние трябва да променяме плановете си? :( И ние не ринем парите с лопата, всеки лев е изкаран с много труд, но това вие го знаете много добре, защото и вие работите, знаете колко трудно се изкарват пари по почтен начин.
Пак се извинявам за правописа- пиша от телефона.
-
Блу, не съм си и помислила, че се заяждаш. Разбрах, че е въпрос.
Додич, да не намекваш, че си мълча прекалено много? :lol: :P
Ако имате забележки - не се притеснявайте, приемам критики. Със самочувствие съм на добре възпитана дама. Не викам, не се карам, избягвам да споря, особено с хора, по-възрастни от мен. А на ММ с майка му пък дори не си го представям. Въпреки, че понякога ми идва в повече това, че се опитва да ме тъпче както намери. Отдавам го на това, че съпругът и на младини я е мачкал емоционално. :? Което пак не оправдание за лошото й отношение към мен.
-
Ох, писах, писах и накрая нищо. Хайде малко да си събера мислите и после пак ще пиша.
Няма нужда да пускаш два поста един след друг. В рамките на два часа можеш да редактираш.
-
Ой, Блу, извинявай за двата поста, пиша от телефона и като реших да добавя втората част, бутона за редактиране ми липсваше. Понякога се случва и с бутона за повече иконки.
Искам да ти пожелая лека вечер и много усмивки. Вероятно чак утре ще чета съвети и коментари, че предната нощ не успях да спя повече от 3 часа и сега ще лягам. :hug2:
П.с. надявам се да не съм засегнала никого с поста си по-горе.
-
Starshine, не намеквам нищо, ти си знаеш какви са ви взаимоотношенията. Мисълта ми е, че един възрастен човек трудно се променя, а и не виждам смисъл да се влагат усилия в подобна борба, защото е обречена на неуспех, ако той сам не го пожелае. Това не значи, че трябва да мълчиш и да се примиряваш. Просто си намираш заобиколен път за въздействие и влагаш повече дипломатичност, а ако и това не помага и съществено ти нарушава вътрешното равновесие свеждаш контактите до минимум. Поне така мисля и при мен работи. Ние живеем в наследствен апартамент на съпруга ми, но с негова роднина баба-леля. Имаше момент, в който бяхме на косъм да се изнесем на квартира, за да си запазим семейството и добрите отношения с родата. Поради ред причини това не се случи, но сложихме картите на масата, а лично аз почти не контактувам с въпросната баба и ми е добре, дори има периоди, в които с дни не се виждаме. Не се натоварвам, не натоварвам и нея.
Лека бременност ти желая yahoo_17
-
starshine аз те разбирам, аз също със свекървата не се разбирам, писала съм по-назад в темата. Нито съм живяла с нея, нито съм искала нещо от нея. Дъщеря ми е на 1г и 4м и тази жена веднъж не си вдигна Д-то да види внучка си. Факт - никой от семейството на мъжа ми не познава дъщеря ми. Жалко, но факт. За това те разбирам, че има и ситуации в които колкото и да си нормален, ако срещу теб стои ненормален човек, няма как да станат нещата.
Аз писах и преди, не разбирам как може да има такива хора, в това число и chattenoire която се опитвам да игнорирам, ама то бива ли такова нещо.... Вече почти година чета само как се оплакваш за някакви неща, хем работа нямаш, хем свекървата алкохоличка, хем мъжа безработен с години, хем свекървата и секцио трябвала да ти плаща (нищо че я мразиш)...И едновременно си готова да родиш дете в такава среда..... Дори не разбирам защо пишеш в този форум като не приемаш никакви съвети, а имаш голяма нужда от тях. 95% от изказванията ти са изключително обидни за момичетата, които пишат тук и ти го казахме много пъти.
Извинявай, но рабирам свекърва ти....!Може да звучи грубо, но ти си изключително груба в почти всяко твое изказване и в една друга тема добре ти го казаха - вземи прочети малко из форума и погледни малко извън мирогледа си!
П.С. По-добре дете на 45, но да му дадеш елементарни неща като образование, култура и възпитание, отколкото на 29 и да му дадеш - НИЩО!
-
Сега ще взема линийката и почвам да си меря думите. А това, което написа Маги не е ли обидно, едва ли не аз съм Ви крива за нещо или може би ви е яд на мен???
Или Вие си се защитавате една друга и чакате удобен момент да ме баннете, щото казвам истината, която не Ви харесва!
Ти драга ми "госпожо бременна", защо не вземеш да спреш а) да мислиш че само ти си бременна (или си била), б) че само ти имаш свекърва, в) че само ти не си цъфнала и вързала с парите, д) само ти живееш в България и само ти и единствено ти имаш всички битови и небитови проблеми, които имаме и сме имали почти всички да ти кажа в някакъв етап от живота си?
Разликата между теб и всички писали ти и в тази и в други теми е, че ние търсим решения и ги намираме. Къде добри, къде недотам, на никой нищо не му е идеално. Ти обаче откакто си влязла в този форум само пищиш и се оплакваш - на теб угодия няма за нищо!!!
Мъжа ти не правел секс с теб достатъчно, пък не беше бременна, пък диети, пък спортове, после забременя, но пак недоволна. Ма ся свекървата, парите... Като ти отговри някой на поредното безсмислено тръшкане - не те били разбирали...
Кое да ти разбира някой на теб?! Маги, която не "забременя от въздуха" и не спи върху златни кюлчета, ей така както си е бременна - работи. И работата й не е лека физически, ама да си чела колко й е зле? Ама Маги ти е крива сега защото ти казала каквото мисли и каквото ПРАВИ, ТЯ, в нейния си живот. И на нея не й е лесно, ама не е обидена на никого заради това.
Аз лично, като спонтанно забременяла (разбирай извадила адския късмет измежду мнозинството хора в този сайт), износила бебе лесно, родила безпроблемно, имаща живо и здраво дете... АЗ се изнервям вече да ти чета мрънкането за щяло и нещяло и досега мълчах. С месеци мълчах, ама ти не се траеш вЕрно. Свекърва ти била дерта?!!! Ти си безотговорна и неспособна да се грижиш за себе си дори и ти го казвам без грам гузна съвест. Да се грижиш за себе си и бебето ако се наложи - то ще е оле-мале - "недей си игра". Кой ще ти е крив тогава? Президентът? Премиерът? Марсианците? Ти даваш ли си сметка изобщо, че си на път да дадеш живот на друго същество и конкретно за него ще си наистина ДЛЪЖНА да осигуриш всичко, по всяко време и няма "не мога", докато то стане способно само да се грижи за себе си? И това не е някакъв кратък период все пак. Мислиш ли го това? Явно не. Ти се държиш като глезено хлапе, на което някой нещо е задължен да осигури ей така, щото така ти се иска на теб. Няма такива филми! Родителството драга не е кефец - то е първо отговорност И после всичко останало. И ти го казвам аз, дето се разведох с дете на годинка и се оправям и не цивря и не плюя по свекърва си, бившия си съпруг и родата му. И работя в момента, въпреки, че ми идва въз с дете, което все още гледам аз у дома и нямам финансови липси, че да работя. Ама работя, защото мисля напред и мисля затова, че съм длъжна да си подсигуря детето. Това правят апропо (под една, или друга форма) всички писали ти дотук и "неразбрали те", защото са отговорни родители. Недей да се ежиш, ами вземи помисли малко. За разнообразие така.
Получила си лесно това, което и аз получих лесно за разлика от повечето хора тук. Бъди благодарна за това, стягай си задника и не си помисляй повече да плюеш по тези на чието място също НИКОГА не си била и дано не бъдеш. Да видиш ако си...свекърви ли, таласъми ли, газове ли и пр.
-
Jbrul липсваше ми :lol:
:good_post:
-
за съжаление "бременната госпожа" няма да може прочете всичко написано, защото получи бан во веки веков :lol:
-
Dodich, Krisi08 благодаря за мнението.
Да ви кажа честно хич и нямам надежди, че ще се промени. Сега се надявам да започне да се държи по-нормално, след като съм бременна.. но едва ли.. Тя преди да забременея ме беше питала няколко пъти дали и колко често правим секс 8O И общо взето имаше ли възможност правеше някакви намеци. Още се чудя какъв ад щеше да е ако всичко беше отнело много повече време. :?
-
Jbrul, добре си се завърнала - както винаги право в десятката.
magi_st, я не се вързвай. Тя е по"бременна" и по специална от всички ни. Оправия няма. Не знам колко пъти почвах, трих и се отказвах и всеки път си мислех "я не си вдигай нервите". И в другата тема се въздържах от "компетенциите" на въпросната госпожа. В същност живот и здраве (най-важно) и тя ще става свекърва и като й гледам съжденията й тежко и горко на снаха й - ще бяга с триста.
Свекървите са си свекърви. И аз не съм изтеглила джакпота ама си трая и не вия тука като карпатска мечка. Характери, поколения и какво ли още не. Кой си има акъл (и дупе) намира начин. Каквото и да си говорим тези жени са дали живот на мъжете ни. И въпреки всичко запазвам някакво човешко уважение. Щастлива съм, че мъжа ми е на 100% зад гърба ми и когато кажа, че майка му ми идва в повече и не искам да си отварям устата за да не прекаля той намира начин(дори и да е груб, ако въпросната не прихваща) да ме освободи от нея. Майка и син са и да преминат границата ще се сърдят, сърдят , пък ще се оправят. Аз ако мина границата (т.е тя ме доведе до такова състояние) - нещата стават по-сложни. За сега е така - после ще видим.
П.С. току що прочетох и прощалното писмо. Мисля , че АЗ-ът е огрооомен и не позволява поглед отвъд него. Е да, почувствах лично засегната защото съм на години, а и на всичкото отгоре с един куп АРТ, и подобните там писания.... пък и никой не ми се е възхищавал на матката. Пардон.
-
за съжаление "бременната госпожа" няма да може прочете всичко написано, защото получи бан во веки веков :lol:
АМИН!!!!!!! :cheerleader:
-
айде и аз седин спам :oops:
Jbrul липсваше ми :lol:
:good_post:
-
здравейте,
:offtopic:
ей така за позитивизъм и повдигане на духа си чета темата на бременните (ще правим ин витро, че си представям и аз как пиша там ... някой ден :lol: )
та девойката котка я бях засичала там и в разни други теми също, и все си мислех че аз явно нещо съм станала много ограничена и не разбирам хората (уж съм учителка, с хора работя ...)
обаче като видях прощалното писмо и попаднах на вашата тема, върнах се назад по станиците и си я изчетох с голям кеф. то тя, че няма да се оправи няма, колко други такива има отделно, но факта е че нормални здравомислещи хора има много и се радвам че ви познавам (пък било то и само виртуално :bighug: )
по въпроса със свекървите - с бившия ми приятел изкарахме почти 7 години, то не бяха намеци - защо той зареждал пералня, защо той готвел, защо той измел - а аз защо съм била на работа 14 часа ...?(ми не се питаха такива неща)
разделихме се, поживях си и ето че сега съм с един прекрасен човек до себе си, чиято майка е прекрасна :)
моят собствен извод е, че ако човека е "еднопосочен" в мисленето си, с "екстра" ограниченост - жална ни майка.
ако човек е добър - или поне добра комбинация от комуникативност, толерантност и допустимо любопитство - това си е джакпот.
-
за съжаление "бременната госпожа" няма да може прочете всичко написано, защото получи бан во веки веков :lol:
Честно казано, олекна ми. Адски се дразнех и няколко пъти почвах и изтривах поста си :lol:
Сори за спама
-
Спам не спам :oops: Жбрул и на мене ми липсваш :wink: Отделно ти завиждам за красноречието...Относно бан-а, напълно заслужен е /то и аз понякога си го заслужавам :)/, мисля, че ситуацията щеше да се влоши СЛЕД раждането на неземното бебе...
Възхищавам се на търпението на Маги, мен /както сигурна съм, сте забелязали/ често пъти то ми липсва и устата ми изпреварва мисълта...
А иначе - отношение не се дава, то се заслужава. В свекървено-снахЯсано отношение, тоже :D
-
Момичета, ще си позволя и аз един бърз спам. Когато не пиша някакво известно време - не значи, че ме е хванала липсата ;) Следя какво става, просто има периоди, в които предпочитам да не пиша по разни там мои си причини. Що се отнася до въпросната персона - добре, че аз не съм мод, щото да я няма от месеци тук. Ама "на бодлива крава - Господ рога не дава" както знаем, то си има причини да е така :lol:
Откривам официално "нова сесия" за плюене по свекърви и сходен тип змии :lol: Вече уточнихме, че не са длъжни да ни издържат, но за всичко друго ще са ни криви - то се знае. ;) Какво ли ще разправя снаха ми за мен някой ден...отсега ме втриса. Каквато съм "бяла и добра", дано когато Дани се ожени не са легализирали вече притежанието на огнестрелно оръжие у нас.... :lol:
-
Хахахах, гледам и на Jbrul не са й издържали нервите, а нейните са здрави :lol: Тъъъъъкмо вече се наех и аз, че ми кипна след последните й писания на госпожата маца, гледам - обамена, тюх, не сварих да я почерпя :mrgreen:
По въпроса със свекървите - нямам какво да кажа, да чукна на дърво - случих на чудесен човек! Обаче за свекъра имам матр`ял бая :lol:
-
Хахахах, гледам и на Jbrul не са й издържали нервите, а нейните са здрави :lol: Тъъъъъкмо вече се наех и аз, че ми кипна след последните й писания на госпожата маца, гледам - обамена, тюх, не сварих да я почерпя :mrgreen:
По въпроса със свекървите - нямам какво да кажа, да чукна на дърво - случих на чудесен човек! Обаче за свекъра имам матр`ял бая :lol:
Е,то не може всичко да е идеално!Или да направим една тема и за свекърите.... :mrgreen:
-
Ами, аз идеално и не търся, щото знам, че няма :lol: Наложи се малко да се озъбя и нещата си дойдоха на мястото :mrgreen: Той не че се държи лошо с мен, напротив, но е ужасно властен и егоцентричен и се опитваше да се меси и да дава акъли, където не му е работата. Позволявал си е някои реплики, за които трябва да е благодарен, че не му отрязах достъпа до внучка му, че и до сина му. Отделно сме имали доста неприятни изпълнения с него, но накрая след последната му жестока изцепка, получи каквото заслужаваше и си седна на г*за. Истината е, че поради избухливия му и властен нрав, всички около него са му стъпвали на пръсти и му се е разминавало, ама на, не случи на блага снахица човека, та сега той стъпва на пръсти :evil:
-
sixsens, това с властния характер, репликите и бъркането ми е до болка познато. Само дето при мен е умножено по две. Свекървата е същата, като и добавим обаче и злобата и лошото отношение. :? Аз до сега все съм си мълчала, но като гледам как се развиват нещата, май ще дойде момент и аз да се озъбя. Определено не бих им позволила да се бъркат във възпитанието или начина на отглеждане на детето ми. Достатъчни са ми опитите им да се бъркат в отношенията с ММ.
-
Не ги оставяй да се развихрят, не е нужно да се карате, просто им покажи твърдо, категорично и кОлтурно, че намесите им са нежелателни и неприемливи. Траеш ли си дълго време, приемат, че всичко е ок и ти се качват на главата. Поне при мен така стана. Свекърва ми е изключително възпитан и тактичен човек, с нея проблеми никога съм нямала, пу-пу. Свекъра е друга бира, ама и аз от пусто възпитание, как така ще се зъбя на свекър, я да си трая, да не се караме. Тъй лиииии, патка, накрая си стана както и очаквах. Прекрачи ми вече всички граници и стана грозно. Аз бях писала май в предната тема по тоя въпрос. Осра се човека, позволи си твърде много в много труден момент за мен, мъжът ми беше на мисия в Либия, имаше съмнения за тежък здравословен проблем с дъщеря ми и оня ми ти ....... си позволи в къщата на собствените ми родители, пред тях самите, да ми скача, да ми се репчи и обижда 8O Майка ми и баща ми в шах, седят и се чудят какво става, добре че баща ми е от спокойните и се опита да успокои нещата, че иначе щеше да му разбие муцуната сигурно. Какво да ви казвам, грозна селска картина. Не ми издържаха нервите просто, аз буквално си изпаднах в нервна криза, колкото ми беше притеснено и като се отприщих, че като го емнах ....., направо си му показах вратата. 6 месеца го подминавах и дума не му обелих, на мъжа ми разказах всичко, той побесня, казах му, че не желая повече да имам никакви отношения с баща му, ни да го чувам, ни да го виждам. Той ако иска, да си поддържа връзка, нямам против, какъвто и да е - баща му е, но на мен да ми трови нервите с простотии - няма да стане. Накрая пак от човещина клекнах и на Коледа ги поканих у нас. По-нисък от тревата беше, само дето не ревна, в очичките ме гледа вече и внимава накъде ми е китката :lol: Не че това съм искала, не съм злобна, нито нагла, винаги съм искала едно единствено нещо - да не ми се месят в отношенията, семейството и решенията. Непоискани съвети не ща. още повече пък някой да ми ги натриса и да настоява да ги следвам, че да се и сърди ако ги подмина, мерси. В крайна сметка, хората са казали - каквото почукало - такова се обадило. Неведнъж е предупреждаван и молен да си удържа поривите, ми като не ще - сега така ще е. Слава богу, засега сме ок!
Та така, взимай мерки докато е време. Пак казвам, нямам предвид да се карате, но ясно и категорично да се даде да разберат, че такива своеволия няма да се толерират. Тук, обаче, има един много важен момент - съпруга. Той бива да е мъж на място и да стои зад семейството си, да умее да разграничи родителски и семейни отношения и да балнсира, не е лесно, но това е начинът. Ние жените как успяваме да го правим? В повечето случаи проблемите със свекърви и свекъри, всъщност са проблеми с мъжа :wink: Включително и при мен беше така, въпреки че и мъжа ми се ядосваше на баща си, накрая пак му прощаваше и се правеше, че нищо не е било. Както казах назад, така са свикнали с майка му, да му ходят на пръсти, сакън да не се засегне. Брех, ти да видиш! Много сме се карали с моя мъж за това и му казвах - не позволявай да се стигне дотам аз да взимам мерки, защото ще стане лошо. Е, не ме послуша, та стана лошо. Затова, мили дами, не се сърдете на свекървите си, а на мъжете си, че си завират главите в з*****ците и позволяват на майките си да се държат лошо с вас.
-
Сикс, точно така си е.
:good_post:
-
sixsens, и при нас е така. Все на пръсти ходим да не се обидят. Самоче при нас са двама. Мъжът ми (още нямаме брак, но и това предстои скоро) винаги уж е на моя страна, но все гледа и на тях да угажда. В което няма лошо по принцип, аз даже много се радвам, че е отговорен.. Но понякога ми идва в повече. Но го разбирам, и на него не му е лесно - м/у чука и наковалнята. Той цял живот ги търпи и явно е свикнал с това им държание. За мен, виж, това е абсолютна новост. В моето семейство тези неща са абсурдни.
-
Сикс, ама баш си е така. Аз затова се благодарям на моя (тихУ да не чуе), че за сега твърдо си поставя майката където й е мястото. Леле, колко съм и черна, ама гък не смее да ми каже. Иначе до преди има няма година се владееше, ама напоследък нещо полудя, особено като разбра, че ще става баба. Не, че не знае борбата ни от години ...... акъла не ми го побира, обикновено полудяват от щастие, при това единствен син та и внук, ама а де. А що опира ди свекър - де да беше жив моя, голям Човек беше. Аз брак нямам, но след 17-18 години все тая.
-
Малко оф топик, ама съм чувала някакви митове, че най-гадните свекърви били от македонския край :lol: моята е от там и верно и хлопа дъската :) и баща ми е от този край и ако беше свекърва, просто горко и на момичето :lol:
-
Авалонче, ревност душа :lol: Мъжът й се споминал, синът й си има жена, сега като има и бебе вече...тя съвсем няма да е "приоритет" и затова изтрещява тотал. Ще й мине това, ако не само , по принуда ;)
Starshine, в моето семейство (бивше) нещата бяха много по-рафинирани... В смисъл, че свекър ми и свекървата са властни хора, но много тънко, ненатрапчиво, по косвен път съумяваха да се месят в отношенията ни. В интерес на истината - не мисля, че някога са имали за цел да им вредят и да ги развалят. Нито е било да не ме харесват, да са нещо против мен, да искат да ни разделят - цъ. Просто те са от "модела" хора, за които всяко нещо на света е черно, или бяло, трябва да се случва само по един единствен "правилен" начин и той е "техният начин". Чуждите разбирания за живота са грешни по подразбиране за тях и все ги сърби да се намесят някак в чуждия живот, така че той да се осъществява според техните виждания. Като "млада булка" - хич не се усещах за тези неща да ти призная. Мъжът ми винаги се отзоваваше като го помолят за нещо, ходехме на посещения редовно "от уважение", научих се просто да си премълчавам мненията по разни въпроси, нямащи особена важност, за да не се стигне евентуално до някаква разправия. Примерно за политика и от сорта, не за отношенията ми със сина им. Aз също бях много доволна и очарована, че той е такова "добро момче", грижовен син, отговорен... Но всичко това е само на повърхността да ти кажа. Дълбоките причини, връзките между тях и последващите "извращения", засегнали нашият семеен живот - не се виждат с "просто око". Особено, ако като мен гледаш с едни благи и доволни очи и взимаш всичко за чиста монета години наред. После като ги отворих по принуда - вече беше твъъърде късно.
Ако с този си акъл сега се върна 10-ина години назад...мама и тати на мъжа ми щях да ги държа доста по-настрана, във всякакъв смисъл. Не бих допускала да ми провалят уикенда с някакви безумни телефонни обаждания, по още по-малоумни поводи, че се "нуждаели от помощ" и да си казвам...ми нека иде, те са му родители, нека се погрижи, ние все сме заедно, имаме още толкова уикенди... Не казвам, че бих го настройвала срещу родителите му, че бих опитвала да го накарам да не им отделя чак толкова внимание, но определено бих следила по какви точно поводи го отделя и да реагирам остро при всяка чиста проба глезня от тяхна страна. Иначе казано - щях да се постарая да му "отрежа пъпната връв" с рожденото семейство и да го накарам да осъзнае, че сега има свое собствено семейство, на което дължи време, внимание и за което трябва да мисли доста повече. Мама и тати са важни - да, нищо против, но не става винаги и по всяко време те да са по-важни от НАС, тяхното мнение в крайна сметка да се оказва меродавно за нещо, ако и да е пробутано по заобиколен начин и пр. Понеже сега гледам един мъж наближаващ 40-те, който често започва изречението с: "Майка ми каза...", който е готов да пренебрегне собствения си син, защото мама, или тати се обадили да го занимаят с поредната откровена глупост и който дори не се усеща, че го прави. Недай Боже да му намекнеш дори за тези ФАКТИ - веднага се оказва, че нещо плюеш по родителите му, а реални ситуации повод за моите вметки - просто се отричат с "не помня" и "не е вярно". Нямаше 30 когато се събрахме, не съм си давала сметка за споменатите дотук неща и до какво водят на по-късен етап, както казах - даже имах за плюс това му поведение. Ама то ако можело да имаме опит преди да си строшим главите - нямаше да ги трошим ;) Споделям си моя, просто с идеята да е от полза на някого евентуално. Макар, че пак от опит знам, че при всяка споделена подобна ситуация, всеки си казва "абе това не се отнася точно за мен. Моето е различно...".
-
Jbrul, толкова много ти благодаря за този пост! Просто нямам думи да изразя какво мисля.. Имам чувството, че си надникнала в някакво дъъълбоко кътче на мозъка ми, където съм наблъскала точно тези опасения за бъдещето и си ги извадила, за да ми припомниш, че такава реалност съществува, ако не взема нещата сериозно и не направя точно това, което си казала - да ги държа по-настрана. В началото винаги съм се опитвала да вземам нещата за чиста монета, забелязвам подобрение в тази насока. Опитвах се да се самонавивам, че може би аз не разбирам нещата, че се опитват да помогнат и т.н. Имаше няколко момента, в които очите ми аха-аха да се отворят... и аз пак ги затварям, мислейки си, че сигурно аз нещо съм крива и не разбирам.
Благодаря ти за споделената ситуация.. Нямам намерение да я подмина, имах нужда точно от нея. Това се отнася точно за мен и моето е същото.. малко по-напред в бъдещето.. но ще направя всичко по силите си да го променя! :bighug:
-
Жбрул, като ти чета поста баш си се отнася до мен, с тази разлика, че само свекърва ми е в играта. Родителите на съпруга ми са разведени от години и със свекър ми поддържаме епизодични контакти. Не че жената е лоша. Напротив. Помага когато и с каквото може, учтива, деликатна. Сама се е борила и е отгледала децата си, което само по себе си е достойно за уважение, но за да оцелее и да се справи е развила изключително властен характер и начин на възпитание. Синовете й винаги са я гледали в очите и са били на разположение. Когато някой си позволи да изрази мнение на въпреки идва и незабавния отговор "Аз за какво съм гледала деца и съм се жертвала за тях". И този начин на разсъждение някак се предава от поколение на поколение в родата. Отглеждат, грижат се и помагат на децата по начина, по който те разбират за правилен и нормален и очакват в замяна същото дори повече - пълно разположение и в повечето случаи, когато са си наумили, че им е удобно. Първите години не се дразнех, дори ми беше приятно да се събираме и ми се струваше нормален честия контакт - виках си това е хубаво и задружно семейство. С времето обаче лампата започна да ми светва и това стана повод за чести разговори дори понякога скандали с моя човек. Стигали сме и до размяна на реплики: "Ти говориш така, защото не харесваш майка ми..." или "Майка ти също се държи ..." ( с тази разлика, че на майка ми мога да й се озъбя и да й кажа директно какво ми е мнението и да се разберем за нула време, докато в другата ситуация се стараем да не обидим някой ). А най-важното е, че ние сме съвсем отделно семейство и особено сега, когато имаме дете, нашите планове трябва да са на първо място. Не е нормално някой да си прави планове за нас без изобщо да ни е попитал.
Към настоящия момент съм свела контактите си до минимум (по празници и ако съвсем нямам основателна причина да откажа), мъжът ми и детето да се виждат с нея, но да не ме занимават и да не изискват от мен повече от това, което мога да дам. Старая се още в зародиш да парирам атаки за организиране на времето ни, но за съжаление не винаги успявам. След дългогодишни спорове по темата има напредък - преди ни уведомяваха кога и какво има да се върши, сега поне питат кога ни е удобно, отделно съпругът ми се старае да не ме натоварва излишно с щенията на родата.
Чудя се защо жени, които са си патили от техните собствени свекърви, се държат по абсолютно същия начин. Вярно, че в нашия случай е много "по-рафинирано", както казва Жбрул, заради разликата в поколенията и манталитета, но крайният резултат е същия.
-
Момичета, съжалявам да прочета, че е "същият филм" и в "други къщи", честно. Лошото е, че в началото на връзките си - почти никоя от нас не взима мерки по такива въпроси (вкл. и аз), къде от добро възпитание, къде защото все пак живеем в България и малко, или много приемаме за "норма" доживотното бъркане на нашите, или на партньора родители в живота ни. Сещате се, още от малки ни заливат с някакви клишета по въпроса. Баба ми навремето ме "плашеше" с "Тя свекърва ти някой ден ще те изгони като не си оправяш леглото" :lol: и от вида "умности". И то като вече зряла жена - хем осъзнавах, че нито живея със свекърва си, нито моето легло е нейна работа...хем подсъзнателно я броях за "фактор". Майката на мъжа ми, трябва да си меря приказките по неин адрес, особено като имам основателен повод за критика, да не излезе така че я оплювам жената, да не се дразня от подгъзуването на сина й, все пак му е майка - дължи й грижи и уважение... Повечето от нас влизат в този шаблон волно, или неволно. Когато пък няма открит конфликт между нас и свекърите ни - още по-трудно се усещаме накъде отиват нещата всъщност, пък като лъсне - вече е твърде късно за всякакви реакции. А "мимините синчета" още по-малко от нас виждат някои неща, дори и ние да се усетим по някое време. И мъжете обикновено са буквалисти. Тръгнеш ли да им обясняваш на тях, че проблемът опира до някакви емоционални неща, до ситуации, до твоето усещане в същите - гледат все едно им говориш поне на китайски. Те майка му и баща му, щом не са те нагрубили, набили, изгонили от къщата си, или нещо такова брутално - ти от какво си недоволна нали ;) Ако става дума за твоите родители - там всичко се вижда, даже и да го няма, ама неговите са "друга бира" обикновено. Пресен пример от вчера. Малкият нещо досажда на баща си, който иска да гледа новини, не да му пее песнички. Реакцията му е избухване срещу детето, че му досажда, малкия ревна от обида, с право според мен. Опитах се със спокоен тон да обясня на баща му, защо аджеба реагира неадекватно в случая и кое би било правилното поведение. Цъ. Той си се беше наел вече, лигаво било детето, то всеки път като било при майка ми така ставало... :wink: Дааа, всеки път като е при майка ми... "Дребната подробност" е, че нашето дете когато не е при мен е САМО при моята майка. Неговата го вижда веднъж месечно за по няколко часа, не защото аз не искам да е друго, а тя никога не е пожелала да го вземе и да го гледа поне 24 часа. Ама това е "няма проблем" нали, там не се намира махна, щото е неговата майка, която има право винаги на всичко и за всичко е права. Ако моята майка обаче се отнасяше към детето ни както неговата, то щеше да е чудо, приказки тя каква баба е, не го поглежда и пр.
Споменавам го това, за да не си правите илюзии, че подкарат ли се веднъж отношенията между двама души по такава "схема", при появата на дете/деца изведнъж нещо се променя. Напротив. Не се, само става по-зле и още повече се тровите. Та каквото можете по тези въпроси да промените - полагайте усилия да е преди женитба, преди раждането на деца, че после става още по-трудно да се трае това положение. И с дете - си го търпите цял живот, понеже детето ви е общо и двете страни са му роднини и дори да се разведете - пак няма измъкване. Аз съм "светъл пример" за това. :lol:
-
Jbrul, направо онемявам от нещата, които пишеш. С риск да се повторя - все едно надникваш в моя живот. Осъзнавам, че трябва да взема мерки преди брак и раждането на детето.
Не знам, да ви споделя честно, може и да е глупаво, но брака аз го искам, за мен е важен, вече повече от всякога, заради отношението от страна свекърите. Дори ми се искаше да е преди да забременея, но някак така се стекоха нещата, че на преден план дойде борбата да забременея, пред това да сключим брак. Оттук борбата ми аз и детето да сме на първо място започва. Може и да е наистина глупаво, но имам чувството, че това ще ми даде доза увереност. Брак ще има, няма и дърпане от страна на ММ, сещате се от къде идва мътенето на водата. Точно затова си мисля, че това поне малко ще ги сложи на тяхното място. osi_10
Отново ти благодаря за поста и за съвета! :bighug:
-
Jbrul, грешно сме възпитани и "филмите" ще се повтарят. Докато се свежда глава за да няма кавга винаги така ще е. Не мисля, че е добро възпитание да се премълчава, това в никакъв случай не значи неуважение. Точно така се трупа и нагнетява обстановката и съответно скандалите стават по-напоителни. Каквото имам да казвам съм го казвала, без да съм се карала. Както споменах по-преди само когато нещата преминат граница съм казвала на сина й да я озапти малко. Никога не ме е упрекнал (това не му пречи да е чепат). Ясно ми е че тя, и само тя се чувства стопанката на този дом, живеем в една къща но на различни етажи. Само, чеееее както тя е влязла като снаха, така и аз влизам и й е пределно ясно, че ролите се сменят - това е положенито, за това сега хем я сърби ама и я боли. Ревността едно на ръка. Точно както спомена по горе те са страдали на времето от свекърви, дайте и ние сега да страдаме. Еми нЕма да стане тая. След като съм решила да остана до края на живота си (е намерение все пак) имам нужда и трябва да се чувствам у дома и ще се чувствам у дома, защитена и няма кой да ме защити освен аз самата ако не взема мерки. Никога не съм я обидила, ще се старя и да не го правя, но и да си премълча няма да стане, всичко на време и на място в нормалния тон. Проблемите идват и от там че мамините синковци в повечето случаи не знаят на коя страна да се завъртят. Майката е прекрасно нещо, но е до време с контрола върху живота на децата си. Който не го разбира нека си пати. И така, като се замисля от тримата души (в случая)заслуги за неразбориите имат и тримата. Имам колега, който казва оставил съм майка ми и жена ми да се оправят 8O. Ха ами ти къде си бре.
-
А именно Авалон - те да се оправят двете (ако само със свекървата е проблемът) пък негова светлост "ябълката на раздора" си кюта и не взима отношение. Той изисква да го обичат и двете, да му правят гъди-гъди и да му осигуряват комфорт.
Аз също не съм си премълчавала за нищо важно пред свекърите, то не че е имало открит повод за конфликт де ;) Както казах - там се действаше завоалирано. На мен за нищо никога не ми е възразено открито, но после подмолно се прокарват тези и мнения чрез сина им, които той пък ми представя като свои и минава доста време преди да лъсне откъде и защо е дошло еди какво си. Та не е въпросът да съм си мълчала за нещо важно и да съм се снишавала, понеже за нищо важно никога не са отворили дума пред мен, че да последва разговор, отстояване на тези и позиции, което също е стратегия ;) Понеже и да ги усетя какво и как правят и да го кажа на сина им - то никога не е "черно на бяло", излиза недоказуемо и в крайна сметка - плюене по хората дето само добро ми правят. И ако не си вътре в ситуацията, а случаен наблюдател просто - и ти би казала: "Я па тая Жбрул, хората само добрини й правят, никой дума накриво не й е казал, пък тя съска и си измисля някакви неща".
И като до развод стигнахме - пак не ми казаха и една дума накриво. Напротив, пред мен се каза и показа ясно, че разбират какви ги твори синът им, че вината за положението е изцяло у него (то просто нямаше прашинка да се хванат, че да го изкарат нещо друго), НО... Тяхната позиция отначало-докрай беше и остана, че въпреки поведението на сина им - аз трябва да си остана омъжена за него и да търпя докато евентуално вземе да се освести. Ако. И след като отказах да постъпя така - е, тогава вече наистина станах "черна и лоша". :lol: Но и това не посмяха да ми го кажат очи в очи. Просто спряха да се обаждат, у дома не стъпват да видят малкия, въпреки че съм им казала, че винаги са добре дошли...изобщо линията на поведение се обърна на "кой ми сра в гащите". Но за всички общи познати, които не са в час с детайлите по случая - смятай как изглеждат нещата. Ние сме разведени, бившите ми свекър и свекърва дори не ми говорят, камо ли да се виждаме т.е. аз явно съм се оакала много, че да "заслужа" такова отношение от тяхна страна ;) И това разбира се се прави с умисъл, понеже на тях им е мега важно "какво ще кажат хората" и да не би случайно да се разбере как "златният им син" се е омазал, амааааа яката. И за целта - всички жертви са приемливи, вкл. почти да нямат контакт с внука си, по свое желание. 100% се обяснява, че то детето не идва при нас, понеже майка му него пуска нали...
Аз да ти принзая - предпочитам дори див скандал, пред тези подмолни, селяндурски интриги, ама...никой не ме пита. Да съм си отваряла очите за кого се омъжвам както се казва.
Starshine, аз въпреки че се разведох - все още съм си фен на брака и ако в бъдеще срещна човек с когото имам намерение (поне) да си изкарам живота и той иска сватба - пак бих се омъжила. Но и без брак и с брак - с бившият си съпруг съм се чувствала достатъчно сигурна и на мястото си. Сватбата ми беше един прекрасен, чисто емоционален момент, но нищо друго не произтече от нея за мен лично. Не знам какво очакваш да се промени при вас, но ако сега се опитват да ви се месят свекърите, след сватба - това няма да спре. Баш напротив ;) Вече като си "законна снаха", те още повече считат, че нещо си им длъжна и имат право да ти се бъркат. Та..."не леж на тая кълка" по темата.
-
Проблемите идват и от там че мамините синковци в повечето случаи не знаят на коя страна да се завъртят.
Ей къде е ключът за бараката. Не са виновни свекървите.
И не казвам, че синовете трябва да вземат страна, сакън! Трябва да си уважават родителите, да си поддържат връзка с тях, да им помагат, когато се налага, но...
Вместо да седят и да наблюдават отстрани войната за надмощие, да се вземат в ръце овреме и да обяснят на родителите си каква е ролята на жена им в семейството.
Моят съпруг не е от най-лесните за съжителство, но едно от нещата, заради които го уважавам безкрайно много е, че винаги е зад гърба ми - играем в един отбор, така да се каже. Когато за пореден път родителите му се намесиха в решение, което касае само мен, него и нашето дете, той удари по масата, така щото свекърът вече никога не ме пита: "Ти коя си в това семейство, че да казваш кое как ще става?".
Към днешна дата свекървата не се напъва да е първа цигулка, а се радва, че все още свири в оркестъра :lol:
Старите хора са казали (аз го знам от майка ми): С майка и баща до море, с мъж - през море.
-
едно от нещата, заради които го уважавам безкрайно много е, че винаги е зад гърба ми - играем в един отбор, така да се каже.
Напълно съм съгласна! Това е най-важното нещо, аз и преди съм писала, че в 95% от времето проблема не е в свекървата, а в сина и. Моят мъж винаги е бил зад мен, никога не е позволявал една лоша дума да се каже за мен или да се отнесе някой с мен лошо и наистина никога не сме имали проблеми и винаги са се държали с мен с изключително уважение, обаче той постави нещата така от ден 1ви! Истината е, че в повечето ситуации свекървите си позволяват да се държат кофти със снахите само ако мъжа им позволи.
Например, брата на мъжа ми се ожени преди 4 години. Ами брат му е доста различен от него, много е мекушав, много лесно се манипулира и моят мъж цял живот го бъзика, че е мамино синче. Аз си мислих, че са бъзици (преди 7 години), но сега виждам истината.
След като брат му се ожени, майка му (моята свеки :) ) и жената на брат му въобще не се харесваха. Тогава незнаех за какво става въпрос, защото живеем в чужбина, но само слушах как там са някакви зврески скандали. После момичето ми разказа за какво става въпрос, ами тя (свеки) ги е побъркала. Постоянни обаждания от рода на "ти моя син го съсипа", "ти моя син не го заслужаваш" и някакви ужасни простащини. На Нова Година звъни и разказва как получавала инфаркт, брата на мъжа ми зарязва всичко, жена си с бебе на 7 дни, пъува 200км за да я завари със съседката и "вече нищо и нямало". Абе те бяха хиляди неща, за съжаление ги разведе след 2 години брак и детенце на 9 месеца остана без семейсво. Жена му не издържа, просто тази жена я побърка...Аз като слушах тези истории не вярвах, защото жената беше толкова нормална в моите очи, толкова мила osi_15 osi_15
Моят мъж от друга страна, веднъж не позволи на тази жена да ни се намеси или да ми каже нещо на въпреки. Забелязвала съм даже когато бяхме гаджета :) как тя му звъни 5-6 пъти и той дори не и вдига телефона, от самото начало и показа че когато е с мен, не трябва да го притеснява, че аз съм по-важна. След 10 такива случаи, просто престана да звъни, разбра, че съм важна за сина и и той няма да и позволи да съсипе отношенията ни. Когато се запознах със семейството му за първи път бяха като строени буквално 8O, незнам какво беше говорил, обаче всички с такова уважение се отнесоха с мен, само ме обслужваха и ми сервираха, аз седях като принцеса 8O. Дори не можех да проумея как с другата снаха се карат 8O.
Сега вече знам, пробема е в синовете. Както и бившата жена на брат му ми каза "избрах грешният брат" (което е супер малоумно да ми каже като цяло, ама айде). Но е факт, една майка, двама сина. Ами в момента другия живее с нея Н-та година, сам, съсипан, разведен. Вижда си детето 4 дни в месеца... Мисля, че си осъзнава грешките вече, но е късно.
Иначе тя си показа рогата много бързо след като родих, до такава степен ме обиди че с мъжа ми я отрязахме....нито той, нито аз сме я виждали от години...аз НИКОГА не съм го настройвала срещу нея, тя сама си вкара автогол.
Планираме да се приберем зимата. Ще и отида на гости (въпреки че в най-разпалените си моменти съм се кълняла че няма да стъпя в една стая с нея) и ще я видя и ще и покажа и дъщеря си. Ще я прегърна и ще и простя всичко, защото така е правилно. За мен вече това отдавна не е "война" защото сина и винаги е бил до мен и знам че винаги ще бъде. Аз няма какво да губя или печеля. Напротив, мъчно ми е за нея, че е сама и вярвам че незнае как да излезе от тази ситуация и за това затъва повече и повече, ама ако не и подам аз ръка, няма кой друг да го направи...и ще го направя с най-голямо удоволствие защото всички правим грешки. Ще се радвам когато аз направя такава и на мен да ми подадат ръка.
-
Откакто свекърва ми живее при нас, макар и временно, се държа лошо с нея. Срамувам се и ми е болно, опитвам всячески да се контролирам и да не съм груба, но все престъпвам рамките на добрия тон. Ровя в ума си и сърцето си, не за да търся оправдание, а причината за това. Не я уважавам и дори я виня за слабия й характер и травмиращото детство на мъжа ми, но тя към мен се държи добре и нямам никакво основание да съм рязка и груба с нея. Разочарована съм да се видя в такава светлина, разкайвам се и се боря със себе си да покажа благодарност за грижите й за детето ми.
Трябва да се избягва съжителството, казано е многократно тук. Familiarity breeds contempt - Близостта поражда презрение. И снахите често са лоши - това от моята страна на луната.
-
Гледам имаш подобна на моята дилема, само дето при мен премина, аз се примирих някак си.Обвинявах я много че има слаб характер, че го остави толкова млад да се спасява сам.Че вместо тя да крепи тях, те я крепяха.Виждала съм много издънки и много проблеми в следствие на слабия и характер.Преминах през много състояния и отношения към нея.Изтръпнах!В един момент си дадох сметка, че аз нищо не мога да променя и това ми състояние само вреди.Трудно, но се промених с отношението си към нея.Започнах просто да я приемам каквато е, без мнение, постоянно влияеща се от околните, изпадаща в кризи.И сега всичко е по-добро.И се разбираме.Ще видим какво ще стане като се появи малкото, но аз знам как да се държа с нея, мъжът ми се разбира с нея и вярвам, че всичко ще се нареди.А и докато брат му няма деца ние можем да я използваме, после ще свирим 10-та цигулка ;)
-
Маги, рационално приемам разрешението на проблема - да я приема знаейки, че няма да се промени. Но не се получава, и ме е срам, че проповядвам принципност и благородство, а се държа като зла оса.
При мен има утежняващи вината обстоятелства: тя е в дома ми, далеч от своя и в позиция на зависимост; помага ми много в труден период, за да не вкарам у дома чужд човек да гледа детето ми; мъжът ми никога не се е разбирал с нея, но точно сега постигна хармония и добри отношения. Жената цял живот е била мачкана от свои и чужди, та сега и аз да си покажа рогата е много грозно. Вече поне три пъти явно я нагрубявам и се извинявам, но ми се изтъркаха извиненията. Крива нива. И болезнен урок за мен да сляза от белия кон.
-
Цигу, няма лесно в тези отношения.Но времето наистина учи, а това че не сте имали голям допир също.А това, че е в дома ти на теб ти пречи.И аз в един момент от живота си ако бях на едно място със свекърва си щях да се държа като теб.Ужасно е!И аз се чувствах зле, та тя на мен нищо не ми правеше.Истината е че тя моето уважение няма да спечели.
Мир се постига трудно, а хората сме сложни същества.Пий една бира тая вечер и си помисли, че Марко един ден ще порасне, а ти ще искаш да се разбираш с неговата жена :) Не помага много, но измества фокуса.
-
Цигу, евала ти правя, че си презнаваш нещата - и пред себе си, и пред нас. Много малко хора дорастват до това ниво - да търсят грешките не само в другите. Аз мисля, че първата крачка си я направила, опитай се сега - на втора стъпка, когато ти идва да я "клъвнеш" нещо, просто се усмихни. кажи си, че за теб усмивката е "лошата дума", а свеки няма да го знае и ще си го приема като усмивка :)
Трудно е съжителството с друго поколение хора, особено когато си свикнал сам. Понякога аз и за 2 дни започвам да се нервирам от липсата на лично пространство, но се замислям, че в крайна сметка всичко се прави, за да ми е по-леко и на мен, да мога да "мръдна" за 5мин сама примерно или дори да си поседя в тоалетната на спокойствие без някой да вика:"Мамооооооооооооооо".
-
Цигу, аз имах големи проблеми със свеки, такива, че в един момент аз спрях да се виждам с нея. Но някак, от дистанция, просто си помислих, тя е стара, възрастна, не мога да я променя, но е майка на мъжа ми и е баба на сина ми. И някак смирих глава, може би защото погледнах и от нейната позиция. Не свалих тотално знамената, но приех някаква принципна позиция. В момента, в който обаче реших да се сдобрим и да приема неутрална позиция, тя почина. И сега, връщайки се към този момент, си мисля, че можеше и да не се развият така нещата. Все пак не живеем заедно, мога временно да изтърпя ситуациите. Просто сега, когато я няма, не мога да върна никак нещата и не мога да поправя счупеното и това ми тежи. Затова и не бих се държала зле след време със снаха си. Понякога живота ни поднася ценни уроци, стига да знаем как да ги разчетем...
-
Благодаря ви за съветите. Ще фиксирам в съзнанието си няколкото отправни точки, които коментирате, и ще си затварям голямата уста.
-
Цигу, както сама казваш - твоята свекърва цял живот е била мачкана от кого ли не. То уважение насила не можеш да изпиташ към когото и да било, аз и по себе си съдя, опитвала съм да се насиля да уважавам някого, ама не става. Тогава просто се навивам да проявя съжаление към дадения човек. По-лесно и по-искрено ми се получава за такъв тип хора. И това ме удържа да не нагрубя, дори когато е заслужено, защото да "ритам някой, който е паднал вече" - хич не ми идва отвътре. Просто трябва да отработиш реакции спрямо нея, които да не са крайни и така и двете ще се чувствате по-добре си мисля. Успех :)
Krisi08, ситуацията с двамата братя която споделяш, много силно ми напомня на тази "в моята къща". Навремето ми се струваше, че братът на бившия ми съпруг е незаслужено груб към родителите им. При това най-редовно. Аха-аха ми се струваше невъзпитан и все се дивях как и защо си позволява подобно поведение спрямо тях. Е, сега вече ми е ясно защо ;) Защото на тях "не им ли се стъпи на врата" - непременно те стъпват на твоя. Няма средно положение. Затова той си още щастливо женен и то вече 17-а година, имат си две деца, а свекърите се снишават там и не смеят да си врат носовете за каквото и да било. Даже и телефона не им вдига, когато не му се занимава с тях, не търпи никакво намилане за нищо - тряска се вратата и с това приключва "разговорът". Пък да го обръщат на линейка за всяка глупост дето им щукнала, както правят с брат му...абсолютно невъзможно. Третира ги точно като роби, които са длъжни да гледат децата примерно, защото той и жена му решили да идат няколко дни до Париж. Ама няма "ако може", няма "удобно ли е" - просто им ги тръсват и толкова. И е така откакто аз съм стъпила за първи път в това семейство та до ден днешен. И както казах, навремето - бях просто облещена от този маниер на поведение. Към днешна дата, мога само да изразя съжаление, че бившият ми съпруг нямаше същия спрямо тях. Колкото и грозно да звучи - те наистина от друго не разбират. Мааалко да отстъпиш и не ще ти се качат на главата, ами ще я изядат направо. За сравнение на ситуациите, аз дето бях най-добрата, прекрасна, любима, хвалена за всичко снаха - веднъж помолих севкърва си да гледа малкия. Хем й "оказах честта" и й начесах крастата да го кръстя на нея, че най-после и на нея да имало име и всички селски изпълнения ги преглътнах, само и само да няма лоши чувства, дори за дреболии... Та когато Дани беше на около 40 дни, след като ми дойде първия МЦ след секциото, няколко дни по-късно пак имах кървене. Задаваха се великденски празници и реших да не рискувам, а да ида до Пловдив на преглед спешно ,за да съм сигурна, че всичко е ОК. Звъня, обяснявам ситуацията и я моля да дойде за 3 часа при бебето. Е, затюхка се, че оххх баш сега ли се налагало, те имали резервация за СПА-уикенд със свекъра, таман щели да пътуват...,ама айде ако трябвало толкова, щяла да го отмени. И аз нали съм овца - казах й да не се тревожи, че ще си намеря вариант, пожелах приятна почивка и извиках моята баба. Ако беше девер ми - даже нямаше да й даде шанс да се обяснява какви планове имала, щеше да й нареди веднага да идва и толкова. И тя щеше да иде и да "тече по пода" и даже да е благодарна, че са я извикали. ;)
Та ситуации и хора - всякакви. Доскоро бях убедена, че няма по-добро нещо от доброто отношение, проявата на уважение, че това са най-сигурните начини да има хармонични отношения между роднини от всякакъв вид и калибър. Признавам си с неудоволствие, че и моят личен и чуждият опит - показват, че често това изобщо не работи. И има определен вид хора при които наистина само "яко мачкане" още от старта осигурява спокойствие и хармония. Пак казвам "за съжаление", но наистина го мисля.
-
Вече писах назад в темичката, че моите свекър и свекърва са много добри. И това наистина е така. Поведението им към нас е наистина безупречно. Непрекъснато гледат да ни угодят и да ни помогнат. Същевременно не ни се натрапват, което аз много уважавам.
Въпреки това не мога да си представя да са някъде наблизо до нас или камо ли да живея с тях.
Бяхме им 3-4 дни на гости тази седмица и накрая щях да лудна. Имаме тототално различен начин на живот и на мислене. Две поколения на едно място работа нямат!
Дразнят ме дори съвсем дребните неща от бита им, което предполагам не трябва да е така, но не знам как да го преодолея.
Ще дам пример с яденето. При тях то е издигнато в култ и по цял ден се планира и мисли какво ще се яде на следващото ядене, а на маса се стои с часове. Ние стоим на масата точно 20 минути и за нас е важно времето извън масата.
Не могат и грам да разберат, че ние, и най-вече синът им, има вече различна хранителна култура от тази, която те са възпитали у него. За нас яденето на месо не е издигнато в култ, дори напротив, манджата със запръжка и белият хляб се избягват, плодовете се ядят преди, а не след ядене. Моят мъж хиляда пъти им каза, че не иска да яде салам и те накрая ще ни слагат салам за София.
Това сигурно ви изглежда много дребнаво, но аз направо изкрейзвам.
-
Стискаш зъби 4 дни, съобразяваш се с техните правила, взимаш салама за София и те така. Защо си причиняваш сама това? Нали не живеете заедно?
Майка ми идва един път в годината вкъщи. Обикновено ние им гостуваме, но не повече от една вечер - в името на добрите ни взаимоотношения :lol: От много години не живеем заедно - имаме семеен пакт никой на никого да не се меси и така цари мир, любов и взаимно уважение.
Та, като реши да дойде през отпуската си вкъщи, стискам зъби и съм най-милата дъщеря на света, въпреки че майка ми хич не е лесна. Уж идва да почива, забранявам й всякакви дейности домакински, но кой слуша. Не мирясва, докато не почисти цялата къща, така щото на седмия ден от престоя й само дето не ходим с ръкавици и калцуни, за да не изцапаме :lol:
Обаче мълча. Всеки, който ме познава, знае колко е трудно това :wink:
Различни поколения сме, всяко семейство си има "тертипи", но след като не живеем заедно, не ми пречи да премълча и да си спестя излишни нерви, защото никой няма да се промени.
пп В снахата/на брат ми жената/ не гостува повече от три дни - тактично й обясних, че така правят добрите свекърви :lol:
-
Предполагам, че искам да им кажа, че извън техния свят и начин на живот, има и други, и то не е задължително да са грешни.
Не искам да им налагам по никакъв начин нашия начин на живот, само търся разбиране, а и се боря с това те да ми наложат техния начин, пък било то и за 3 дни.
Но ти си права Елфи, трябва просто да приемам всичко, иначе е като борба с вятърни мелници.
-
Впечатлена съм от "изповедта" на Цигу. Мисля си обаче, че след като предстои свекървата да гледа детето, може би именно той, малкия Марко, ще "научи" своята майка, ако не на уважение, поне - на добро отношение към бабата. Това е нейния шанс - ако създаде хубави отношения с детето, гледана от страни и най-неприятната за снахата свекърва добива съвсем различен облик. Тогава някак естествено ледовете се стопяват и настъпва едно сближаване, взаимно уважение или поне търпимост и дори се прокрадват, повярвайте искрени положителни емоции между снаха и свекърва. Изпитала съм го, за това го споделям, без да навлизам обаче в подробности за развоя на отношенията с моята свекърва.
-
и аз съм впечатлена много от Цигу....браво,момиче,браво,че си толкова открита и си успяла много ясно да видиш нещата....аз това,че само свекървите са виновни,не мога да го приема...и моята не е злато,но и аз съм люта македонка и не съм лесна :wink:не живеем заедно,много я уважавам,родила е моя прекрасен мъж и това ми е достатъчна причина да приема всичките й кусури :D
-
Аз и преди подметнах - да направим тема не само за свекървите, ами и за другите от родата на половинките :) И аз имам проблеми със сестрата на мъжа ми - тиха вода е, ама все успява някак така да се нагажда и постига своето, без да и мигне окото, когато създава проблеми на другите около себе си. Често си патим от нея и цялото и семейство, всеки техен проблем се стоварва върху брат й, от който се очаква и емоционална и практическа и всякаква подкрепа. През последните години безсънните му нощи са били все заради проблеми на племенника ни и други конфликти в тяхното семейство. Ама какво да се прави - приемам го като кръст, който съпруга ми си носи, а аз вече гледам колкото се може повече да се дистанцирам, макар че е трудно - живеем в един град, а и те са тези, които постоянно ни търсят - предимно за помощ и подкрепа от всякакъв род. Ама да сме живи и здрави.
-
Така е, момичета. Сложни са роднинските отношения и от двете страни. Но на първо място, нещата трябва да се изяснят между партньорите. Не е лесно, необходими са взаимни компромиси, някои неща трябва да се приемат и да се ограничат "щетите", други да се пресекат в зародиш. Просто трябва двойката да си прецени кои отношения какви иска да бъдат. Ако има дребни дразги и недоразумения, но човекът не е лош и като цяло се разбирате, може би е оправдано да се преглътнат някои неща или да не им се отдава такова значение /пак казвам ако са дребни и не влияят зле на отношенията между половинките/, защото все пак, семейството е семейство. Изключвам случаите на извращения, груби намеси и изобщо зловредни влияния, които излизат извън контрол, то тогава за какво семейство говорим изобщо. Трудно е, спор няма. Аз постоянно съм в такива дилеми и терзания и спрямо мъжовите роднини, и спрямо някои мои. Напоследък мъжа ми е подпалил и се дразни на семейството на сестра ми. Имат си трески, спор няма, сестра ми е малко темерутеста, но пък аз съм й свикнала и си се разбираме много добре даже, близки сме много. Мъжът й пък е много добър приятел на моя, те ни запозхаха, та не е като да не се разбират баджанаците :lol: Но всеки си има своите особености, а мъжът ми е едно дете и малко трудно ги разбира тези сестринско-братски отношения. Опитвам да му обясня, че е като с родителите - хубави, лоши, дразниш им се, ядосваш се, ама не си ги наритал, пак си ги обичаш и правиш компромиси, за да се разбирате. Няма начин понякога. То ние да не сме перфектни, много знае той пък те дали не ни се дразнят на нас за някои неща. Аз дори съм сигурна за някои ситуации и особености на моя мъж, които дразнят сестра ми и мъжа й, не са ми го казвали, но аз си познавам хората все пак. Но намираме начин да се разбираме, нито живеем в една къща, нито нещо делим. Ама ето на, насъбрал си е и сега ми ги сервира и то в доста неподходящ момент, при положение, че аз нищо не мога да направя по въпроса. Но това е, на него му е непознато това да имаш брат/сестра. Убедена съм, че ако и той имаше, щеше много повече неща да трае и да преглъща, да си затваря очите и да се прави на две и половина. Както го прави с баща си, вече 8 години откак сме заедно. Ама не, не било то същото :lol: Та така, само ми създава грижи и неприятни емоции, сякаш малко са ми другите. Аз много рядко си позволявам да коментирам баща му, трябва да стане някаква много сериозна издънка. Ясно ми е, че той не може да го промени, няма какво да направи кой знае колко, освен да му ограничи максимално възможностите да се меси, и затова и не натяквам.
Понякога се питам защо ние хората така си усложняваме сами живота и отношенията. От време на време трябва да гледаме по-повърхностно на нещата, достатъчно е труден и сложен живота, че да си го напрягаме допълнително.
-
Така е Сикс, не се ли изясним първо с партньора по тези въпроси - то е цял живот стискане на зъби, безумни компромиси, препирни дето викаш без никаква нужда и смисъл, само да си вгорчаваме живота излишно. Аз така и не разбрах кое му е толкова сложното нещата да са точни и ясни и защо повечето хора са толкова безкрайно необективни в такива ситуации. За мен липсата на обективна преценка за нещо и набиването на емоции и обидчивост на нейно място са най-честитя повод за конфликти. Примерно: "Ама ти защо така говориш за майка ми/брат ми/ сестра ми/ дядо ми...?" Абе джанъм що не слушаш КАКВО и ЗАЩО казвам за еди кой си, че е по повод ситуация, която е повтаряема, която създава всеки път напрежение между нас и пр., ами веднага се настръхва с : "ти плюеш еди кой си". И това същото нещо не е задължително да се случи, когато се коментира член на "чуждото семейство", при нас поне става редовно и когато изкоментирам член на собственото си такова. Пример от миналото лято. На селската къща съм с детето, а тя ремонт не е виждала от 50 и кусур години насам, та си представете "битовите условия". Баба ми идва с мен за компания. Захващам аз ремонти ща не ща, то без нормална баня бива ли да се живее и да не си с малко дете?!!! И коментираме с нея ремонта и в един момент казвам аз: "Ей да му се не знае, толкова години и дядо имаше пари и вуйчо имаше (и двамата вече покойници), всеки уикенд бяхте тук, как нищо не пипнаха, не оправиха, поне една баня да имаше нормална. Аз разбирам да са нямали възможност, ама не е така, а тук всичко се разпада, крепи на честна дума, каквото е правено изобщо е "пази Боже", някакви самоделни кабели за тока, винкели, пирончета...да се гръмнеш просто." За протокола - в този момент аз се развеждам, правя основен ремонт на апартамент и се налага да налея 2000 и в баня на село, щото няма как. Хамалогията по всичко и то с малко дете, което гледам сама - представете си я. Баба ми, въпреки, че е пряк свидетел на всичко това, като ми скочи, като се разпени... 8O "Ти вика защо обиждаш паметта на дядо си и вуйчо си?!!" А ся де. Обиждала съм ги била, понеже съм констатирала очевидни факти, та съм си позволила и да ги изрека гласно. Не искам да си представям ако не беше моята баба, ами тази на мъжа ми, а къщата тяхна, а не моя и направя такъв коментар какво би последвало... Бой с пръчки и анатемосване на селския площад за "оная пепелянка снахата" сигурно. :lol: И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност. Поне моите наблюдения са такива. :?
-
sixsens, Jbrull, отново онемях от нещата които пишете. До болка сте прави. :balk_81:
Имам и аз да ви разказвам от тези дни една случка, ама сигурно ще е довечера от телефона, че ми е по-спокойно от там да пиша.
Jbrul, особено съгласна съм със следното: "И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност. "
-
И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност.
Не съм съвсем съгласна с последното. Когато безкрайно ти писне вариантът е да сложиш чертата. Истина е обаче, че и след това се налага да общуваш с другата рода, че пусто децата (ако ги има) са общи, но все пак е по-малкото зло.
-
Сис, точно в десятката!
-
И всички такива ситуации, навсякъде у нас се случват обичайно, защото никой не иска да чуе наистина какво и защо му казваш, да помисли дали пък нямаш основание, ами веднага се скача "за честта на фамилията". И понеже си знаем всички, че така става - траем си, да не излиза, че плюем, случките се натрупват, отношенията се натягат и така до безкрайност.
Не съм съвсем съгласна с последното. Когато безкрайно ти писне вариантът е да сложиш чертата. Истина е обаче, че и след това се налага да общуваш с другата рода, че пусто децата (ако ги има) са общи, но все пак е по-малкото зло.
Може би не съм се изразила добре... Именно, защото става дума за близки хора, роднини (все едно дали кръвни, или не, когато имате общи деца - все тая) - често се попада в "омагьосан кръг" в отношенията. Да "сложиш чертата" когато е прекалил някой - ОК. Аз ще я сложа между мен и дядото на сина ми да кажем, понеже дядото е прекалил някак спрямо мен. Ама между сина си и дядо му как? Между мъжа ми и баща му как? Ми не става. И като знам, че не става - мълча и преглъщам примерно. И трупам. Като мълча пък - никой не ми чете мислите в крайна сметка, че да знае какво точно не ми е наред и ме дразни. И в един момент за нещо дребно - ще избухна срещу мъжа си понеже "ми се е натрупало". Натрупва ми се, защото когато искам да споделя с него и да получа съдействие по някакъв такъв въпрос - той не слуша и не мисли, какво и защо му казвам, а реагира шаблонно с: "ами ти защо говориш така за майка ми, я виж еди кой си твой роднина как еди какво си...". И вместо да обсъдим разумно конкретен проблем и да му потърсим решение - ще изпаднем в обсъждане чии роднини до девето коляно са по-кофти и защо. :lol: "Желязна логика" - все едно като баща ми е пияница и безотговорен - това автоматично означава, че в хладилника на майка му не се е завъдила пухкава плесен за пореден път и тя спира да бъде мърла, само защото баща ми пие. Ей тоя тип "разговорчета" визирам аз и знам, че почти няма къща в която да не се случват. И за да не се случват пък - в един момент решаваме да мълчим и да стискаме зъби, че да не става скандал за няма нищо. И си трупаме ли трупаме нерви, трупаме огорчение срещу партньора покрай тях и после се чудим защо връзката ни става все по-тегава с времето.
Това е манталитет, при нас в България - особено силен. Невъзможността и нежеланието по конкретен повод да чуеш и видиш фактите, а не само, че някой казал нещо не особено похвално за твой близък и обичан човек. Ако нещото е вярно - няма какво да подскачаш и да се цупиш, че е казано и да носиш от 9 кладенеца вода и да си мислиш, че като намериш достатъчно кусури на осмелилия се да каже нещата както са - черно на бяло - те ще вземат да изчезнат. Няма да изчезнат - ще тлеят и ще тровят живота на всички ви докато сте живи и имате някакви отношения помежду си. То е супер елементарно и се разминава единствено на двойки, които са достатъчно зрели, за да си говорят открито за всичко и да търсят заедно взаимноприемливи решения.
-
Това е манталитет, при нас в България - особено силен. Невъзможността и нежеланието по конкретен повод да чуеш и видиш фактите, а не само, че някой казал нещо не особено похвално за твой близък и обичан човек. Ако нещото е вярно - няма какво да подскачаш и да се цупиш, че е казано и да носиш от 9 кладенеца вода и да си мислиш, че като намериш достатъчно кусури на осмелилия се да каже нещата както са - черно на бяло - те ще вземат да изчезнат. Няма да изчезнат - ще тлеят и ще тровят живота на всички ви докато сте живи и имате някакви отношения помежду си. То е супер елементарно и се разминава единствено на двойки, които са достатъчно зрели, за да си говорят открито за всичко и да търсят заедно взаимноприемливи решения.
Това безспорно е така. Ако срещу теб стои човек, дори да ти е най-близък кръвен роднина, който се е съсредоточил единствено върху собствената си правота, трудно можеш да го убедиш в обратното. Чертата е необходима, за да стане ясно какво е приемливо и какво не, че има някакъв предел, защото само да търпиш и да се вкарваш все по-надълбоко в спиралата също не мисля, че е нормално. Да, не мога да застана между детето и роднините му. Но мога да му обясня позицията си и когато стане достатъчно разумно да се надявам, че ще бъде обективно в преценката си.
-
Това е манталитет, при нас в България - особено силен. Невъзможността и нежеланието по конкретен повод да чуеш и видиш фактите, а не само, че някой казал нещо не особено похвално за твой близък и обичан човек. Ако нещото е вярно - няма какво да подскачаш и да се цупиш, че е казано и да носиш от 9 кладенеца вода и да си мислиш, че като намериш достатъчно кусури на осмелилия се да каже нещата както са - черно на бяло - те ще вземат да изчезнат. Няма да изчезнат - ще тлеят и ще тровят живота на всички ви докато сте живи и имате някакви отношения помежду си. То е супер елементарно и се разминава единствено на двойки, които са достатъчно зрели, за да си говорят открито за всичко и да търсят заедно взаимноприемливи решения.
Това безспорно е така. Ако срещу теб стои човек, дори да ти е най-близък кръвен роднина, който се е съсредоточил единствено върху собствената си правота, трудно можеш да го убедиш в обратното. Чертата е необходима, за да стане ясно какво е приемливо и какво не, че има някакъв предел, защото само да търпиш и да се вкарваш все по-надълбоко в спиралата също не мисля, че е нормално. Да, не мога да застана между детето и роднините му. Но мога да му обясня позицията си и когато стане достатъчно разумно да се надявам, че ще бъде обективно в преценката си.
Така е, затова ми беше думата. Не става за най-дребното да вадиш дебелия черен маркер и да "зачеркваш наред" хора. Ама не става и да стискаш, да мълчиш винаги за всичко, да живуркаш в постоянни нерви и компромиси и да очакваш животът ти да бъде качествен. В контекста на семейството - визирам "новото" семейство на ТОЙ и ТЯ с евентуалните деца...важно е ТОЙ и ТЯ да съумеят възможно най-рано и качествено да си "обсъждат роднините" без да набиват емоции, ами да си отварят очите, ушите и да мислят. Супер тъпо и тривиално е да си го говорим това, уж всички го знаем, уж всички "няма да допуснем да се случи така при нас", обаче като му теглим чертата след някое време - оказва се, че сме го допуснали та чак искри хвърчат.
Относно децата - още по-сложно отколкото преди тях. В къщата на свекърите ми открай време се ядат "филии с нещо". По тържествен повод има скара - с гарнитура...скара :lol: Бившият ми съпруг преди да се съберем - не беше виждал нормално сготвена храна, сервирана на маса с покривка и прибори. Добре, така го гледала майка му, отгледала го е - коментари от моя страна не е имало по въпроса. Имало е от негова, че "цъ цъ...ама у вас наистина ли всеки ден така се е готвело?!!!" Като под "готвене" се има предвид поне една салата и основното да не е "филия с нещо". Не ми е пречело това - в нашето домакинство - аз съм се грижила какво и как се яде. В това на майка му - нейна си работа и право. Дума не съм обелила, като не ми се ядат филии и скара - отивам наядена, пия две питиета, говоря си с тях, държа се любезно и не коментирам изобщо какво сервирали и как. Тяхна къща - тяхна си работа. Но сега има дете, наше общо. Малкия когато са пожелали да го видят - пращала съм го, лошо не съм казала за тях, всичко "ток и жица". Няма случай да не се е прибрал освирепял от глад, неспал следобед щото не могли да се справят, натъпкан с шоколад понеже им е "много мил" и в този ред... А съм отворила дума по тези въпроси - позата на обида е готова от баща му на секундата просто. Аз не съм идиот, не съм някаква майка -префекционистка, даже съм от най-лежерните из този сайт и това не е тайна. Е, само като ПОМОЛЯ да внимава да не яде 2 големи шоколада и да се постараят този път да поспи малко следобед, защото иначе ми заспива в 19ч. и после до 1-2 през нощта ме прави на луда...аз "обиждам майка му". Аз на моята майка съм го оставяла, там не съм имала претенции...ми нямам, защото дали при мен, или при нея - разлика няма в нищо от битието му. Не защото е моята майка видиш ли ти....ами просто й "увира главата" на моята майка и като кажа нещо за детето - слуша и изпълнява. Защото знае, че е баба, а не е майка и каквото аз кажа - следва това да се прави, а не "художествената самодейност". Какъв ми е изборът сега на мен, в тази ситуация? Най-лесно да забраня да ходи там Дани и к'во праИм? Лишавам го от контакт с баба му и дядо му, които категорично го обичат и не му мислят лошото. Карам се с баща му без реална полза. Мълча си и си знам, че като иде там - три дни после ни спане ни хранене са му нормални и всичко това е на моята глава и нерви естествено. И съвсем не схващам пък защо баща му хем е възмутен от всичко , което правят техните, хем не взима никакви мерки поне що се отнася до малкия, хем ако сглупя да си отворя аз устатата по темата - раУтата става "ма ти сега защо така за мама".
Сигурно като ми побелее косата 100% (че сега е само 55 някъде :lol:) моето дете ще е способно да си направи само оценки и преценки на този и онзи и на някакви ситуации. Ама това няма да е хич скоро. Дотогава - аз ще трябва да заставам на челна стойка и то напълно ненужно според мен - само защото е изключително непосилно за много хора, да наричат нещата с истинските им имена и да си говорят за тях нормално и спокойно, а не с тази вечна истерия и обидчивост. Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".
-
Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".
И освен, че не търпим на критика доста честичко се случва да тръгваме с отрицанието напред нищо, че после можем да дадем и заден ход. Ей това много ме побърква. Забелязвам, че в масовия случай когато предложиш нещо или изкажеш мнение (не говоря само в семейството) първата реакция е да ти се намерят 1000 кусура, които са съвсем незначителни и нямат съществено отношение към основната идея. Чак да ти се отще, че си отворил дума. Но когато отсрещния човек сам достигне до същите заключения или някой друг му каже същото, вече няма проблеми.
-
Не мога да не се съглася на 1000% с всичко казано дотук от Jbrul! Самата истина си е, не търпим на критика и винаги за всичко заемаме отбранителна позиция тип - пасивна атака. Нещо като гузен негонен бяга. Защо така си усложняваме живота, не мога да разбера :? Може би защото нашенските традиции са такива, че до живот сме тясно свързани с родата. Не казвам, че трябва да се отписваме и забравяме, но като цяло по нашите ширини открай време е прието всички роднини да имат твъъърде активно участие в живота на всяко новосъздало се семейство в родата. Не е добре това, ни за едните, ни за другите. Съдба....
-
Ами Сикс, за тези неща и ние като братята роми сме явно - "културни особености". :lol: То наистина и извън "роднинския филм", само да си посмял да направиш някаква забележка, да посочиш нещо нередно, все тая колко е аргументирана позицията ти, че барабар с това и решение предлагаш - не просто да кажеш нещо кофти и, че нещо не е наред, само да си го казал...реакцията е каквото казва Dodich в общия случай. Ти му разправяш да си преинсталира софтуера, понеже в това е проблемът на компютъра му (примерно) - то ти захваща анализи да не би твоя компютър да е по-хубав, напомня ти, че е бил в сервиз щото му изгорял харда, та ти ся при това положение на него какво си седнала да му даваш акъл и пр. Не, че има нещо общо всичко това с факта, че му е бъгав Уиндоуса, ама нъц ся. :lol: Имаш претенции баба да не дава еди какво си за ядене на детето и слушаш цял трактат, как тя едно време още на три месеца дала бобец и Лебец и ей на ся нищо му нямало на мъжа ти, или на теб от тази работа, на каква се правиш ти, оня ден стана майка, тя колко деца е отгледала и пр. Неща нямащи никаква връзка с твоето желание и право като майка да казваш какво детето ти да яде и да не яде. И примери такива, за всичко - можем до утре да си пишем, ама файда - нула.
Не сме научени да чуваме и да смиламе информация, всичко е на "първа сигнална система" и обичайно се реагира "на контра". Ама защо сме такива масово - наистина нямам отговор за себе си, не е да не съм го мислила, но нямам.
Много си обичам първия братовчед, да, като брат ми е. Обаче, че е невероятна скръндза и използвач - така е, факт. Това не ми пречи пак да го обичам, ама и не подскачам като ужилена, когато някой каже по негов адрес, че е скръндза и използвач, понеже е така. Какво значи да се запеня: "Ама ти сега го обиждаш, ама защо така говориш за него....?!!!". Еми такъв е да му се не знае, какво да говорят за него друго? Все тая кой го казва, щом е вярно - не подскачам "обидено". Ама явно съм от изключенията по тези въпроси.
-
А какво правим когато внуците от безценната зълва са предпочитани?
Детето ми все още не разбира, но следващото или по-следващото лято?!
-
Едва ли можеш да направиш нещо. Поне не се настройвай срещу зълва си - тя едва ли има вина за това.
-
Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.
-
Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.
И аз от твоята позиция, цигу. Даже не ми се пишат подробности, че са починали вече хората, не е хубаво.
Най-близките и обични хора от кръга на роднините ни, са семейството на брат ми.
-
Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.
Защо мислиш, че не се травмират? Родителите на майка ми имаха явни предпочитания към момчетата и сега като си припомням ми е неприятно, че като им идех на гости след 1-2ч се сещаха да питат, защо не съм отишла 8O 8O 8O
-
... Поне не се настройвай срещу зълва си - тя едва ли има вина за това.
За съжаление, това съвсем не е така. Преди не обръщах внимание, защото не съм очаквала нищо за себе си, но сега за детето ми е мнооого неприятно. Опитвам се да се накарам да нямам очаквания, но всички сте наясно как искаме най-доброто за рожбите си.
-
За съжаление нищо не можеш да направиш. Аз имам пресен пример пред себе си - племеника е предпочитан пред моите деца. Даже малчо наскоро зададе въпрос на дядо си - дядо, ти да не си ме забравил, защото не ми се обаждаш... Правиш всичко възможно детето да не чувства липса или поне другите баба и дядо да се държат подходящо и така... На мен ми е много мъчно, защото все пак децата не го разбират и се чустват зле, но не мога да го променя. Опитвала съм се да говоря с мъжа ми за това, да намекна на свекър ми, че не се прави така, но ефект няма и аз просто приех, че това е характеропатия и не може да се промени по никакъв начин. За сметка на това майка ми и баща ми компенсират умело нещата.
-
Брат ми беше предпочитаният и любим внук. Познавам и други хора, които са израсли с такива баби - братовчедите били фаворити. Децата разбират, но не се травмират, стига да са обичани от родителите си.
Моите братовчеди бяха любимците на баба, тя не го криеше. По стечение на обстоятелствата и четиримата растем без бащи. Вуйчо почина много млад, само на 33 години, майка ми се е развела, когато съм била на 4. Баба все ги съжаляваше, че нямали баща, нашият баща беше жив по онова време, но не присъстваше в живота ни. Тя така и не можа да приеме провала в брака на мама. На моменти, особено в пубертета ми е ставало кофти. Но това фаворизиране не попречи да обичам братовчедите си като братя и до ден днешен имам много силна връзка с тях. А баба я обичам, не е вече сред нас, но за мен тя си остава най-добрата баба.
-
Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".
Има си такъв манталитет, особено когато говориш за семейството на някого. Абе вижда го че не е стока, вижда че еди какво си прави, ама ако някой външен го каже и скачат на нож да защитават и аз не знам какво ,честта на семейството ли е, какво ли.
-
Като цяло си мисля, че ние българите не търпим на критика. Все тая дали е градивна, дали няма грам злонамереност... А няма аплодисменти за всичко - а "имаме проблем".
Има си такъв манталитет, особено когато говориш за семейството на някого. Абе вижда го че не е стока, вижда че еди какво си прави, ама ако някой външен го каже и скачат на нож да защитават и аз не знам какво ,честта на семейството ли е, какво ли.
по вашия край му викат team spirit на това и много се цени :P
чувството на фамилна принадлежност и стремежа да защитиш своята група, своя клан е нещо, което е много присъщо за човека - без значение от националност и раса. аз се удивлявам, че тези неща те удивляват.
-
по вашия край му викат team spirit на това и много се цени :P
Хм, странно как за толкова години не съм го схванала да означава това. Вероятно по филмите така са го превели.
-
Може ли да се оплача тук от цялата рода на съпруга, за да не отварям нова тема за Зълвите osi_12
Момичета, честно ви казвам, че съвсем скоро ще избуша окончателно. Не обичам да се оплаквам, но ситуацията е следната: както много от вас знаят съпруга ми е с двигателно увреждане в следствие полиомиелит, толкова тежка степен, че се налага да се придвижва с инвалидна количка. Това най-вероятно е давало основателно да се наложи мнението, че той съпруга няма да има, както и деца. След като се оженихме сестра му така се обиди за някакви стари работи, че дори зетя ни забрани да стъпваме в неговата къща. Това не внесе някакъв особен смут у нас. През март 2012г. осиновихме Марти и от тогава вече от тях не се чува и дума. Включително до този момент зълвата не е виждала детето, въпреки, че почти всяка седмица сме на гости у техни съседи, не се обади да честити на брат си, а едната от племинниците 3 дни след като Марти беше вкъщи случайно ме срещна с количката на улицата и ми заяви, че всички деца от домовете са с умствена изостаналост.
През април тази година свекърва ми колабира вследствие на висока захар, тя е на 85 години и вече в доста напреднал стадий на старческа деменция. До ден днешен ние се грижим за нея. Аз и друг път съм ви казвала, че с нея се разбираме прилично, не сме се карали, никога не ме е обидила и наистина не заслужава да я оставим сама да се справя. Наехме жена, която да се грижи за нея през седмицата. Пътуваме всяка седмица до селото й. Носим памперси, пера по минимум 2-3 перални с дрехи, бельо, спално бельо, вече и одеала /защото се случва да се изпуска/. Вече се специализирах да шия подлагани за стари баби. Като си отидем тя говори несвързани неща, не познава сина си и внука /мен обаче трайно ме е запомнила и няма отърване :) /. Наемаме хора да косят двора, чистих маза, носим храна, лекарства... Вместо да си заведа детето на разходка, аз тичам да се занимавам с нея.
През цялото това време зълвата е посетила майка си точно три пъти и е занесла по едно пилешко бутче. Племенниците /Които и двете са по-големи от мен с пораснали деца/ до този момент не са се явили да видят баба си. Съпруга ми се обажда на сестра си да се споразумеят как да си поделим грижите, но тя каза, че не може да поеме никакъв ангажимент за майка си. Точка.
Притеснени сме и финансово. Нали разбирате, че с една инвалидна пенсия и учителска заплата живота не е песен. Имаме всеизвестните кредити, с които сме покривали процедури и изследвания... Не се оплаквам от безпаричие обаче - мъжа ми все добавя по нещичко от часпром, аз работя по проекти, свързваме някак... Оплаквам се от умора, изтощение, мечтая някой да ми напазарува, мечтая да спя- ама цяла нощ без да сънувам, че свекървата се е запалила и изгоряла с цялата къща; мечтая да намеря време за детето. И да си почистя къщата.
Няма да редактирам за грешки, защото ще изтрия всичко
-
Кафенце, :hug2:! Стискам палци скоро да се оправите!
-
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Неприятна ситуация, не върви да изоставите жената, а от друга страна и вие имате право на личен живот. Още по-грозното е, че в повечето случаи след като си отидат възрастните, незаинтересованите роднини, някак внезапно и много "искрено" започват да милеят за бащиното огнище и да предявяват претенции за имоти и други подобни.
За пореден път се убеждавам колко истина има в приказката, че не се взимаме само с мъжете си, а с цялата рода до сто и девето коляно.
Късмет cofee и дано намерите решение! :crossfingers: :hug2:
-
cofee lungo, включвам се в тази тема само заради твоето откровение. От опит знам колко е тежко да се гледа човек на легло, а когат оне срещаш никаква подкрепа или поне малко разбиране, товарът става огромен. Мога само да те поздравя за грижите, които полагаш за свекърва си, защото това е човещина, която не всеки може да прояви. А както се вижда в твоя случай, и най-близките роднини се гнусят. Бъди сигурна, че на теб това добро ще ти се върне стократно! Важно е в твоето семейство да намираш подкрепа и упование.
Почти нямам съмнение, че в мига, в който Бог прибере свекърва ти, нейната дъщеря ще дотича да дели имоти. Срамна и грозна картинка, която - уви - много често се наблюдава.
Прегръщам те и искрено ти желая да намериш сили да издържиш :bighug:
П.П. Ако имаш възможност, можеш да купуваш това, което наричаш "подлагани за стари баби" - непромокаеми чаршафи. Излизат около 50 - 60 ст. единия (тези, които се слагат напречно на леглото). Но знам, че разходите са си сериозни.
-
Кафенце, да ти кажа честно - рядко нещо ме докарва до потрес и то искрен. Явно съм станала много дебелокожа, отделно че и аз си имам една родаааа...донякъде съм свикнала на подобни изцепки явно. Но 5 пъти ти четох поста - седя, гледам тъпо, пак чета, пак гледам тъпо и просто не проумявам. Даже не знам защо го пиша това - очевидно с нищо не мога да ти помогна, освен с "добри пожелания" скоро животът ви малко от малко да се нормализира. Дано! Моите искрени уважения към теб, затова, че си толкова добър и достоен човек!!! Дано наистина "Господ гледа"....
-
cofee lungo :bighug:
-
Човек понякога има нужда да изока... Добре, че не си го изтрила.
Пожелавам ти здраве! Прави, каквото трябва...
-
Кафенце, прегръщам те!
-
Благодаря за подкрепата момичета! То голямо мрънкане се получи, но ще ме извините...
-
Кофи, освен да си повтаряш тази фраза, че Бог ни изпраща токлова тежки, изпитания, колкото самите ние можем да понесем...не се сещам какаво друго да ти кажа. Но като се замислиш - така. Вие със съпруга ти явно сте много силни, добри и благородни хора. Ще бъдете едно прекрасно семейство, заедно с вашия Мартинчо. Независимо какви трудности ще се наложи да преодолявате заедно. Знам, че е трудно, но единствения начин да "оцелееш" е като не се самосъжалявам /знам че ти не го правиш, да не прозвучи като забележка от моя страна, говоря по принцип/, а изпитваш удовлетворение от силата на духа си и от това, че се справяш с трудностите. Не се коси - ще имаш достатъчно време за детенцето и то ще расте щастливо при вас, защото явно е намерило изключително сопособни, силни и обичащи родители.
-
Здравейте момичета,
май дойде време и в тази тема да се включа. Може моите проблеми със свекито и родата да не ви се сторят чак кой знае какъв проблем за разлика от на други но просто са ме хванале леко бесните. С мъжът ми сме женени от 2 г и половина а сме заедно от 4г. Аз имах 6 год. връзка с един друг и се разделих с него заради мъжът ми и можете да си представите каква голяма любов сме. Но още от тогава свекито не ме харесва, не съм подяща за сина и, аз съм прекалено префърцунена за него и т.н. Караше го да не се женим, на сватбата изсепки имаше но не смееше много заради моите родители, които щяха да и скочат на момента. Немога да опиша всички неща от тогава до сега но въпросът, е че успяха да ме накарат да ги намразя. Естествено пред мъжа ми ме изкарват мен лошата. Хубавото, е че не живеем при никой от родителите, стоим си под наем но да ни е мирно. Когато ходим при майка му и таб е брат му и етървата а и дори без тях, в момента в който мъж ми ме остави сама /до тоалетната примерно отиде/ и се започват нападки,хапане, заяждане от обсолютно всички и после като си тръгнем с мъж ми започваме скандали...естествено аз с моята версия те с тяхната. За това в един момент започнах да се отдръпвам и да не искам да ги виждам и чувам. Те в началото казваха, че не му давам да ходи при тях, че аз съм го ревнувала от майкама и останалите. Аз тогава казах ОК, ходи си но без мен. Сега проблема им, е че аз не хода. На никакви празници не хода и те не го оставят на мира и само го ядът и го наковават против мен. И сега пак за пореден път не си говорим с мъжът ми заради свекървището. Тази неделя нали беше ден за прошка а аз тази традиция не я зачитам, защото смятам че дори и да кажеш че прощаваш а не го мислиш и не го чувстваш само себе си лъжеш и си трупам аз така грехове. Та тя ми звъни 2 пъти и аз съответно не и вдигам, но тя го прави нарочно знае, че няма да и вдигна. била искала да ми се извиняла ако имало нещо. Е чакай малко ако имало нещо, щом не искам да ги чувам и виждам значи не е едно даже. Естесвено мъж ми се пребира накован здравата и от там скандал. Признавам си и аз понякога не съм права но пред свекито не трябва да се отстъпва защото захапва цялата ръка. Етървата я търпи но зад гърба как ли не я нарича. Защо не съм и се била обаждала, защо не съм ходела, да съм и била се поне дигнала тел да ги питам как са. Като не ми пука за тях и как са и какво правят, не искам. Тя само мрънка, облаква се как нямат пари а в същото време какво ли не си купуват, говори само за себе си, мен никога не ме пита как съм когато сме говорили по тел. Ми то си личи че тя е егоиста която просто изисква за себе си. Сега тази събота на 8 има имен ден и понеже етървата я отряза и те ще ходат в нейната провинция с детето и няма да идат при нея и тя дай сега аз съм и под прицела. И вчера звъни на мъж ми и ска да говори с мен да ме поканела и аз избягах от тел и го оставих да се оправя той с нея. А изрично го бях предопредила, че няма да ида и като се държи така няма и да я поздравя. И съм решила, че щом той позволява на майка му да влияе на нашите взаимотношения тогава ще впусна майка ми и тя да се намеси...само да отбележа, че не давам на моите родители да се намесват и ако има нещо на момента ги отрязвам. Но просто вече не става. Сигурно някои ще кажат, че прекалявам и не ми пречи да отида и да съм по мила но просто не мога да ви заливам и от предишните години какво беше. Ние с мъж ми се разбираме пракрасно и единствено се разправяме заради роднините му. И др което е че като не можем да имаме деца и аз хода по лекари и пия лекарства, напрежението ми е в повече, а почти никаква подкрепа не усещам от негова страна и като се почнат и разни такива глупави битовизми, изтрещявам. А от началото свекървата,мъжа и, брат му и свекъра само ми дуднят как съм била слаба и съм нямало да забременя. Не искам да си представям какви ми ги говорят зад гърба. А етървата като е дебела първия път пометна, а вторият път беше в болница за задържане. Така, че това не е критерии. Аз никога не съм правила диети, защото гена ми е такъв, след като рода може и аз да стана дебела, така че човек от нищо не е защитен. Но сега съм толкова ядосана, че мисля да спра да хода по лекари за дете, след като собствения ми мъж не ме пази от напрежението и ми създава проблеми. Стана много дълго и се извинявам но това по като в резюме на най-наболялия проблем в момента. :(
-
Ефра, нямам твоите проблеми, но мисля, че проблемът всъщност е с мъжа ти, защото той явно позволява те да го манипулират и това рефлектира върху теб и взаимоотношенията ви. Аз бих опитала да му покажа защо не искам да ги виждам-пускай телефона на високоговорител примерно. Това да си позволяват пък да те обиждат... С такива проблеми не бих правила опити за бебе, те ще бъдат още по-лоши после, защото ще идват да виждат детето и съвсем ще ти тровят живота. Щом нямаш подкрепа от мъжа си, може би той не иска деца?
-
Благодаря м-и, и това съм го правила с пускането на тел на високоговорител, въпроса е че звънят когато него съответно го няма. Аз с тях комуникирам само чрез него и неговия тел. Когато той говори с тях тогава аз се включвам, иначе не. постоянно му показвам как стоят нещата но проблема при него е че е много добър, страшно наивен та чак глупав. Той живее в някакъв негов си свят на доброта и той не приема, че хората лъжат а и дори да ги хване в такова нещо си затваря очите. А относно децата, той страшно много иска и му е много мъчно че не става нормално. Веднага си направи спермограма като му казаха. Като гледам свекито как се бърка и на етървата за тяхното дете ми е ясно, че и при мен ще има такива неща. Но аз все пак не съм като етървата и не си трая, не съм възпитавана по този начин а родителите ми ще я изядът ако им дам зелена светлина. Аз просто не искам да се стига до такива разправи и затова се опитвам да измисля нещо, за да ме разбере мъжът ми как стоят нещата и да излезе от този негов свят. Той ме попита, кога съм щяла да заприличам на него, да съм станела добра като него. :balk_88: :balk_88: :balk_132: Явно съм много лоша. Но ако сега продължи така, ще кажа на майка ми като за начало на него да му се обади. Грозно ми е да карам майка ми да му се обажда но май нямам избор.
-
Не мисля, че ще се реши проблема с намесата на още едни родители :) може дори да се усложни ситуацията, а ти си между чука и наковалнята. Аз бих ги виждала изключително рядко, но не бих им позволявала намеса, за добрите хора и безкрайното им търпение те разбирам :D ми и аз съм лоша като теб :wink: Той ги обича и сигурно е нормално прошката да е безгранична :)
-
Благодаря ти м-и за разбирането, имах нужда някой непознат човек, да си каже мнението. Не ни е за първи път тези разправи но за жалост явно няма да са и за последно. Мъж ми прощава на всички не само на роднините си /то това е лошото/ така, че иска не иска ще ми прости за пореден път, просто ще трябва сам да се научи кои неща са важни за скандали и кои не. А свекито и девера ще има да взимат :lol:
-
Извинявам се не искам да звуча грубо, ама това с "пускането" найка ти все едно насъскваш куче ми е все едно пише малко дете. Те са му родители, винаги ще си останат такива, той няма да спре да ходи там, няма да спре да се интересува, така че свикни с това. Не живеете заедно, не си пречите, един път на не знам колко месеца може да се пречупиш да отидеш там заради него, вместо да предупреждаваш как ще отидеш, ама няма да ги поздравиш или той да ходи сам и да създаваш още повече условия да го насъскват срещу теб. Съгласна съм, че не е добре родителите да се мешат, но вие не живеете заедно, така че не е толкова трудно да ги неутрализираш без да стигаш до крайности.
-
Боби благодаряти, разбирам какво ми казваш. На мен не ми пречи той да си ходи при техните, но аз като ида при тях и все се дебнем, като излезе той от стаята и започват да се заяждат с мен. Аз какво да направя да им мълча и да се съгласявам? Той не ходи 1 или 2 пъти в годината а на всеки 2,3 седмици при майка му и отделно при баща му, че са разведени. Отделно и брат му се вмешателства. Просто лошите неща са се натрупали в повече и в този момент като имам нужда от спокойствие, той ме товари с глупости от които се изнервям излишно. А майка ми от много отдавна е настроена против свекито, че се въздържа само заради мен. :lol: Не е добре никой да се бърка но може би все пак да им стане ясно, че не съм сама и не могат да си позволяват такива намеси. Иначе си права, но съм на мнение че желязото се кове докато е горещо или всяка жаба да си знае гьола. :D
-
Ефра, по това което разказваш, със сигурност свекърва ти и девер ти не са стока.
Все пак обаче са роднини на мъжа ти и то най-близките. Той не може да се изпокара с тях и да не ги вижда, освен ако не е изключително наложително. Според мен заради него трябва да се държиш почтително с тях. Да ги уважаваш за по едно гости най-много в месеца. Същевременно ги избягвай, доколкото е възможно, но не грубо и не с цената на скандали. Дай им да разберат, че сте големи и самостоятелни и не е необходимо да ви се месят в личния живот.
Според мен по-потърпевш в ситуацията е дори мъжът ти. Той е между тях - с натякващи телефонни обаждания и между теб - с оплакванията ти. Постави се на негово място ...
В никакъв случай обаче не намесвай и майка ти. Само ще се влоши положението. Най-много да се изпокарате с половинката.
С повече спокойствие в отношенията и с по-малко емоция трябва да се подходи, си мисля аз.
-
Еффа, ти не се разбираш нито с баща му, нито с брат му, нито с майка му ( с която бащата е разведен). Помисли да не би пък ти да си прекалено докачлива.
-
Да да, докачлива... и един мармот....
Слушай, момиче! Имаш проблем не съм свекърва си и девер си, а с мъжа си! Той е проблемът, защото прощавай, но не се държи като мъж, а като поредното мамино синче. извинявай, ако те обиждам, не ми е това целта. Опомни се докато е време, защото с годините няма да става по-добре. В смисъл - те няма да те заобичат, той няма да започне да застава на твоя страна /щом досега не е/ и в един момент ще си развалите отношенията много. Не казвам, че трябва да се настрои срещу родителите си, за да е на твоя страна - не! Трябва ясно и недвусмислено да покаже, че не позволява такова отношение към жена му. Опичай си акъла много добре. Може да звуча крайно, но в живота хората рядко се променят, не и кардинално. Ако сега, в началото на връзката ви, в борбната ви за дете, той не е зад теб.... и в бъдеще няма да бъде. Просто с времето ти ще се научиш да си мълчиш и да си таиш в себе си, той ще реши, че всичко е забравено и ще си кара по старо му. Защото така е по-лесно, не му се налага да влиза в конфронтация, да заема позиция, а си седи и наблюдава и ви оставя сами да се оправяте.
Ако моите родители се държат по подобен начин с мъжа ми, аз лично ще ги поставя на мястото им и ще им дам да разберат, че ако искат да имат контакт с детето си, ще трябва да проявят уважение и човешко отношение към половинката ми. Обратното е неприемливо за мен.
Аз съм разказвала и преди за моя свекър. Свекърва ми е чудесна жена, но свекъра е ужасна бъркачка. Е, мъжът ми в началото уж му обясняваше някакви работи, но в крайна сметка предпочиташе да се снишава и да се прави, че всичко е наред. Той си го знае що за стока е, но все му прощаваше. Все го е страх да се скара с тати, сакън, може да му стане нещо, я сърцето, я друго, горкия. А и свекъра е доста груб и агресивен /словесно/, ако не е на неговата и се ядоса. Ами накрая, след като гадината си позволи разбира се, в отсъствието на мъжа ми, да ми вдига скандали, единия път в дома на собствените ми родители - пред тях, разбрах, че е време аз да действам директно. Така да се каже, играх мъжа в къщата и му тропнах на тоя на масата, ама яко тропнах. Не му говорих половин година. Накрая лазеше. И да не мислиш, че всички заживяли щастливи до края на дните си :lol: Ниииищо подобно. Както е казал народът - всяко чудо, за три дни. И всеки следващ път изцепката е по-голяма и той си позволява повече. Но и всеки път моята уста е по-голяма и в крайна сметка, "милият свекър" дооооста си мери приказките и поведението пред мен. Не знам мъжът ми какво и дали изобщо му говори по темата, подозирам, че нищо. Което, разбира се ме вбесява и отблъсква и съм му го казала неведнъж. Наясно съм, че до голяма степен той е виновен, че татенцето си позволява такива волности, но моя мъж е льольо в това отношение, колкото и да ми е кофти да го кажа. Гледа да избегне конфликта и това, Ефра не е никаква доброта, а чиста проба страхливост и неспособност да си заяви позицията. Свекър ми е изключително властен и противен, доста тормоз са отнесли мъжа ми и майка му и в известен смисъл разбирам неспособността му да му се опълчва. Но не го оправдавам. Недей и ти да оправдаваш твоя хубавец. Свивай му сърмите и му дай ясно да разбере, че не може така да продължава. Като имате дете ще е по-зле. Помисли си дали искаш да живееш така, вечно да таиш в себе си. Говоря от опит.
-
Искам да кажа нещо, в което ако някои от вас вникнат, могат да избегнат доста конфликти с половинките си:
Навремето, преди мнооооого години, в началото на брачния ни живот, понеже живяхме една година при свекървата и свекъра, та се дразнех тихичко от много неща, казани или направени от свеки. Съответно се "оплаквах" така да се каже на мъжа ми. Той не е конфликтна личност, нито е залепен за мама, но имахме доста дразги покрай майка му. Докато един ден, радразнена от поредната обида / вече не помня каква/, споделих с моя позната ситуацията. И от нея помня едно нещо: Тя му е майка - това е факт и колкото повече ти му казваш: майка ти - това, майка ти - онова, толкова повече ще се дразните. Намери начин да му поднасяш нещата така, че да е ненатрапчиво, да разбере, че ти си правата, но не нападай майка му - тя си му е майка и направи така, че да е ВТОРАТА жена в живота му! Ти си знаеш как :wink: Жени сме - имаме идеи кооооооооолкото искаш!
В момента не ми идва наум пример, но дано съм го обяснила правилно - аз последвах съвета и - все пак тогава бях само на 19 години - откъде да знам как да "работя" мъжете :lol: Но откакто ме подучиха - нещата потръгнаха и елате ни вижте сега - мама ли?!?!?! Вижда я на 2-3 мес, а почти не се и чуват! Не са в лоши взаимоотношения - нита аз, нито той с нея!
И всички сме доволни и щастливи!
-
Един ден ако Златомирчо започне да те третира така... Дали ще ти е добре?
-
Тя му е майка - това е факт и колкото повече ти му казваш: майка ти - това, майка ти - онова, толкова повече ще се дразните. Намери начин да му поднасяш нещата така, че да е ненатрапчиво, да разбере, че ти си правата, но не нападай майка му - тя си му е майка и направи така, че да е ВТОРАТА жена в живота му! Ти си знаеш как :wink: Жени сме - имаме идеи кооооооооолкото искаш!
:good_post:
-
Ефра, напълно споделям написаното по-горе от Боби и 47 Smiles. Обмисли добре и своето поведение и говорете със съпруга ти. А това да караш майка ти да му се обажда е най-великата глупост, която може да направиш!
-
Един ден ако Златомирчо започне да те третира така... Дали ще ти е добре?
Хубаво е да се погледне и от тази страна, но пък това нормално поведение ли ти се струва? Ти такава свекърва ли ще бъдеш?
Моята свекърва я виждам няколко пъти годишно-по нейно желание, а живее на 20 минути път. Как да се отнасям така с нея, като тя с нищо не го е предизвикала? Никога не ми е казала дума напреки, случвало се е от после да разбера, че не съм права и да се червя и срамувам от себе си и да трябва да и се извинявам, но тя е казала "добре", просто за да няма конфликт или защото не може да ми обясни, че не е така както аз мисля( не е българка и още има проблем с езика).
-
Един ден ако Златомирчо започне да те третира така... Дали ще ти е добре?
Поживьом, увидем, Джам!
Гледам и се уча каква свекърва да НЕ бъда:))))))))
Хора - разни и разнообразни, но всички имат добро в сърцето си - нека го извадим наяве!
Но пък - една вметка, както при повечето случаи свекито става още по-раздразнителна след разжането на внуче, моята обратно - стана много разбрана и съвсем различна - към по-добро :wink:
Та може и да съм и хванала цаката ли, остаря, та и дойде акъла ли?!?!?! Не знам! хахахаа!
-
Благодаря на всички за мнението ви. Обсолютно всички сте прави. Никога няма един виновен в един скандал а са най-малко двама. И аз не съм лесна и свекито не е. Само да вметна, че със свекъра ми няма проблеми, той си е на село и си гледа лозата, а свекървата е женена повторно. И аз съм виновна но и те. Една моя проф. от университета ми каза една чилийска поговорка: " Не е виновна свекървата, тя винаги ще си иска а синът и който и позволява вмешателство в брака му". Моята баба ми разказа една случка с дядо ми, която си я знам от малка и е мн точна, затова не го спирам да се вижда и помага на техните. Та значи, баба ми и дядо ми по онова време мн бедни но дядо ми получава телеграма от майка си, че нямат пари и да и изпрати. Баба ми от там пощурява и му казва защо не поискат пари от др му 3 братя или 1-та му сестра, те имали пари. Тогава дядо ми се обърнал и и казал така: Жено, една майка имам а жени много! Взел пари назаем и изпратил на майка си. За това съм напълно наясно, че той няма да остави майка си и роднините си, но просто искам да се научи да разгриначава по какво да им се води на акъла и нямам намерение да отстъпвам. Не съм го вързала, а той като няма акъл сега с още няколко разправии накрая ще му дойде акъла и ще вземе да ни остави с нея да се оправяме и просто съм на 100% сигурна, че свекито така ще омекне и ще бъде по-мека и от памук. :balk_71: Отново ви благодаря, вашите мнения ми помогнаха.
-
Дааа , страшни са тия свекърви , ей ... :x
Добре ,че се виждаме рядко. Носи на малката БАРНИ и само й го бута да яде.Пет пъти й повторих ,че тя не яде такива неща ... тя не та , не . Полезно било ,видиш ли какво пише и на опаковката .Чудо ти казвам . Опитвам да не й се дразня ,ама не успявам всеки път . След поредното бутане на малката в устата /добре,че тя така и не го опита / , синът й вече повиши тон .
Та ще гледам и ще се уча и аз каква свекърва да НЕ бъда .
-
Аз пък от моята не се оплаквам. Дори много ме обича и ми каза, че много се радва, че синът й се е оженил точно за мен (тъй, де, явно съм цвете в сравнение с предишната снаха). :pipy_longstocking:
А аз проявявам разбиране като към възрастни хора. Дори понякога на мъжа ми трябва да му нашокам канчето и да му обясня защо 80-годишните реагират така и че не, няма да станат по-разбрани с времето, а напротив. Имат си хората някакви разбирания и е абсурд да се променят. Само ще стават по-непреклонни. Абсолютно нормално ми се вижда. А той си няма представа, защото никога не е имал допир с толкова възрастни хора. Както казах, на мен не ми пречат (или мноооооого рядко, но обикновено не реагирам поради горните причини). Мъжът ми си има някакви свои разбирания за живота, които не съвпадат с тези на родителите му. И това ми се вижда нормално. Различни поколения са все пак.
И моите бяха донесли последния път шоколад (и то бая голям дядо Коледа). На синковеца му давам част от него, другата я прибирам и той забравя за него и като побелее, заминава в кофата. Единствено за гумените мечета се сеща почти всеки ден, но там отпускам максимум по две и то, ако е слушал. :lol:
-
възрастни хора и шоколад...
как няма да смятат шоколада за най-голямата детска радост, след като в тяхното детство шоколадът (и изобщо, сладките неща) е бил недостижима и бленувана мечта?!
има разлика между лошотия и различен манталитет поради разлика в поколенията, между невъзпитание и липса на такт, и поведенчески прояви поради естествено остаряване...
правете ги тия разлики.
-
Джам, възрастна ли съм не знам, ама шоколада го меля като........ :lol:
И в моето детство го нямаше много, много , а като се появеше в сладкарницата - ела да гледаш :wink:
Така е - за тях много от нещата, на които ние викаме боклуци сега, за тях са деликатеси! Но те за това не са виновни!
Не са виновни и за "поведенческите прояви поради естествено остаряване", но виж за лошотията - биха могли да се поосъзнаят малко, ама то как да стане като няма кой да им го каже - че това не е съвсем в реда на нещата.
Моята свекърва като по-млада /като се оженихме/, беше като .... генерал - всичко, каквото каже - да става на нейната. Вярно, че живеехме у тях, но къщата ни се строеше - имаше изгледи, че ще излезем от нейната. Не е като да не се вижда времето, когато ще станем самостоятелни. И аз си бях решила, че няма да влизам в конфликти, защото сме временно там. Но тя - нееееее - ще се дразни, ще командва за щяло и нещяло. И така - докато не се изнесохме. Не че спря да се опитва да командори, но вече нямаше как - не бяхме зависими от нея. Това хем я радваше, хем пък не и беше удобно сякаш!
И така - годинките минаваха, а аз забравих за нейната склонност да командва, защото живеем на 30км и се виждаме доста рядко. Докато преди няколко години, свекъра се разболя - инсулт. И тя се промени - на 180 градуса се обърна! От тогава нататък не е същата властна жена! Разбра, че няма да е вечна, разбра, че по-младите знаят и повече от нея, защото тя - с основното си образование, завършено на 30-40г. си мислеше едва ли не, че е професор. Защо обаче трябваше да се случи подобно нещо, за да го разбере?!?!?!?
Май много взех да разсъждавам по тия малки часове, но......
Рано или късно и те осъзнават много неща - зависи живота с какво ще ги сблъска!
-
barbaron0708, една от бабите ми, свекървата на майка ми, колкото по-болна, стара и безпомощна беше, толкова по-зла ставаше. До човек е, и не са само свекървите така.
-
А последното, цигу, е точно израз на старостта. Стават по-проклети и това си е. И не са виновни.
-
. Та значи, баба ми и дядо ми по онова време мн бедни но дядо ми получава телеграма от майка си, че нямат пари и да и изпрати. Баба ми от там пощурява и му казва защо не поискат пари от др му 3 братя или 1-та му сестра, те имали пари. Тогава дядо ми се обърнал и и казал така: Жено, една майка имам а жени много! Взел пари назаем и изпратил на майка си.
Много хубава история Ефра. Толкова много истории и аз знам от моята баба за онези времена, които не бих научила от никъде другаде. И сега лека и пръст , много , много ми липсва.
-
Аз знаете, че бях писала че нямаме проблеми със свекървата, всичко беше ОК за 8 години в които живеехме една до друга в две отделни къщи, помагахме в отглеждането на племенницата /дете на сестрата на моя мъж, която работеше в чужбина).
Обаче... когато сестрата се прибра, нас буквално ни изгониха след 3 месеца и сега сме на квартира.
По-добре ми е, не сме на село, в града сме на две крачки от работата и на двама ни.
Но свекърва ми не говори с нас, не се интересува че ще имаме бебе, даже когато й казахме, че имаме две плодни сакчета, репликата беше - как ще ги гледате? Махнете едното! После дали разбра, че сме с едно бебе не знам, аз вече не говоря с нея, а тя близо 2 месеца не е попитала как съм.
Вижте само как могат да се променят нещата, мислех че ще се радва, а тя пълно безразличие...
Побесня когато разбра, че строим къща, майка ми ни отстъпи празен парцел и съвсем не говори с нас. А на мен ми е добре, мъжът ми страда, но добре че не ме кара да й се обаждам или да ходим там (не че той е стъпил при майка си от две години - толкова минаха откакто ни изгониха).
Сега му дойде времето да се оплача....
-
stoeka71, времето тривиално или не е било вашето лекарство.
Сега от позицията на двете изминали години по-спокойно описваш ситуацията
и виждам си взела правилната позиция на игнориране.
Радвай се на дългоочакваната си бременност и не се натоварвай с негативни емоции.
Бъди до мъжа си в този момент, защото на него вероятно му е най-тежко.
Никога не съм могла да разбера родители, който делят децата си!
Да, може да има фактори, който не знаем.
Да, може партньора да създава пречки и те да рефлектират.
Да, не сме вътре във всяка ситуация за да я коментираме!
Но пак не го разбирам! Живота обаче е шарен и взаимоотношенията от едно камъче се обръщат.
-
Аз знаете не се оплаквам от моята свекърва, само да беше по-здрава.
Днес е Тодоров ден и моята свекърва има имен ден.
Ако може да я подзравя в тази тема, че по телефона хич не разбра какво й говоря... Да е жива и здрава!
-
Аз уж не мога да се оплача от моята свекърва и свекър, но ми накривя нещичко тия дни.
Онзи ден трябваше да ходим на РД на племенника. Обадиха се, че е със сополи към 14 часа и аз реших да не го водя. Излезохме в парка, с кучето на пеиятелката ми и си игра там. Е счупиха се да звънят да обясняват, че сополите били спряли, трябвало да идем. Под счупиха се - 5-6 пъти за 4 часа. Ние си казахме, че в събота сме на зъболекар, не ми се рискува, обаче аз съм си въобразявала. Като се прибраха, тъкмо глася Ники за лягане "айде бабе торта". КАзах утре, на закуска, не, зор сега да е. Тогава казах, че със тоя зор за сладичко сме с 5 кариеса и 1 пулпит, така съм преценила, така правя. И казах, че ми беше много неприятно да звънят нон-стоп, все едно съм неадекватна и не мога да взема решение за здравето на детето ми. Обясних, че не желая да ми се бъркат в гледането и възпитанието. Едвам със зор намалявам хляба, за да яде други неща, не можело, защото той бил най-важния.
И днес ме подминава като пътен знак, викала е и на мъжа ми. Аз прибрах Ники с Т, явно все пак е олепил вируса и ставайки на детето му е зле. Виждам, че тя излиза и я попитах на връщане ще вземе ли сок, за да дам на малкия.
Обърна се и ми каза: "Оправяй се сама, нали ние се бъркаме, а ти все всичко знаеш, оправяй се". И си излезе. Разбира се, сама съм с дребния, той е парцал, не мога да излеза. Обадих се на приятелка да вземе сок, аз изстисках фреш и реших проблема.
Но ми докривя. Много. Снаха ми дума не дава да се издума да й се бъркат в гледането на децата, ползва ги само като дететгледачки. На мен постоянно се опитват да ми се бъркат и като не дам се караме и се сърдят.
Когато обясняват, че при децата на снаха ми болни не се ходи, аз ги попитах защо при моето да може да идва племенника болен, ама при тях болни не трябва? Каква е разликата? Моето е от камък ли, що? Преди 40 ден не трябвало да се ходи на гости, еле па болни и им припомних, че доведоха същата снаха с як грип в нас, когато Ники беше на 20 дни, защото 'ами какво толкова, то е бебе".
Та ми докривя днес по някои параграфи. Лоша, зла, пазя си здравето на детето.
-
Малко да посъживя темичката :lol:
(https://scontent-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-xap1/v/t1.0-9/10392339_674472345972232_3871301237103728556_n.jpg?oh=94f798cbe3d5bf1fe64283448b318bf2&oe=554C52A1)
-
хахахаахахахахаахах, якооо :D
-
Смайли много готино това :lol:
-
Ох, Смайли, и без това ме сърбят вече няколко дни пръстите :lol: