Знаете ли,за първи път влизам в темата и много ми хареса.. :wink:Искам да ви разкажа пък за моята свекърва..Още мога да кажа ,че сме младоженци на една година брак сме и за съжаление докато си оправим жилището се налагаше да оставаме в тях и в моите родители.Но от нея не мога да се оплача все още.Не е модерна жена дори напротив...,но има страхотен респект от мен не знам защо..?!Сутрин на ме вдига никога ,оставя ме да спя до колкото си искам ,не ме кара да правя абсолютно нищо,предпочита тя да го направи ,но не и да ми каже не мен.Единственото нещо ,което правя и то защото аз проявявам желание е да готвя и да пускам пералня,защото тя не умее.Да не си помислите,че е идеалната свекърва!Не не е.Много е любопитна и това дразни ужасно.Нейното синче /моя мъж/,изобщо не й се иска да го пуска при жена му да живеем на друго място.Иска при нея да стоим и никъде да не ходим,както и да не закъсняваме.Ходи след него като разбере,че ще излизаме и го пита,кога ще се върнем и такива подобни неща.И другото ,което мога да кажа е,че много обича другия си син....и детето му.

И свекърва, и тъща били най-обичани както тортите - студени и със свещи.

Еее, това е грубо, Цигу....

Като сте почнали вицове, ето един за тъщите:
- Тате, защо стреляш по баба?
- За теб баба, за мен - тъща, дай другия пълнител 

За тъщите, виц разказан от мажът на приятелката ми /заврян зет  /:
"Тъщата трябвало да има  само два зъба:
с единия да отваря бирата на зетя,
другия...да я боли!"

В разбиранията ми за семейство няма мой и твой пари, всичко е общо.В момента в който тръгнем да си търсим сметка, кой колко изкарва и за какво ги харчи замина коня.Не че не се води вид счетоводство, но не си мерим заплатите.

Здравейте мили съпруги и снахи!Явно всички тук познаваме добре природния феномен -СВЕКЪРВА. Допреди година и нещо изобщо не подозирах, че всички вицове може да се окажат плод на действителни случаи. А в един момент, това се случи и на мен?Ето я моята история: След тоновете сълзи, които проля свекърва ми от вестта за сватбата и последвалите опити за саботаж, се премина към подмолни и леки интрижки, които ескалираха в открити клетви и бесни скандали. Стигна се дотам, че да се опита да ме изгони. И то-два пъти  . По природа съм чувствителна и лесно се обиждам от несправедливостите.От казаното до тук, би следвало, свекървата ми вече да ми е бивша, а брака ми-приключил. Да, ама не -аз още съм омъжена, живея под един покрив със свекървата и тя си старае да не ми се бърка в живота!!!?? Това не е обаче моя заслуга, а на мъжа ми, който застана плътно зад мен, когато тя ме гонеше, освободи ме от необходимостта да общувам с нея и я постави на място, като и обясни, че аз съм си в къщи и ще живея с него и точка!За това, не се упреквайте за неуспеха си в битките с нея, а си поговорете кротко с мъжа до вас, аз съм сигурна, че той ви обича и ще ви чуе.
Така е,  момичета, не от нас зависи дали ще оцелеем при сблъсъка със свекървата. Зависи основно от нашия съпруг -е, той вече си е наш личен избор.  Успех!

chattenoire84, аз бих напуснала това семейство без да се замислям. Щом от сега я дундурка така и позволява тя да се държи така с теб, положението с времето ще става само все по-зле.

chattenoire84, аз бих напуснала това семейство без да се замислям. Щом от сега я дундурка така и позволява тя да се държи така с теб, положението с времето ще става само все по-зле.

Миличка, ще ми е много трудно, ако направя този избор. Последната ми раздяла ме докара до емоционален срив. В тази връзка инвестирах много любов, нерви и търпение. Много време чаках докато си намеря що-годе свестна половинка. Хубавото в случая е, че не живея при украинката, а сме отделно, но тя е важен фактор за него, на момента по-важна и от мен. Страх ме е, че няма да мога да си намеря друг, не се чувствам хубава и нямам самочувствието да преследвам отново мъж и да се надявам, че ще е по-добър или с по-добро семейство. Забравих да спомена, че те са сериозни алкохолици... ох.. що за карма имам. Съветът ти по начало е добър, но аз го обичам по-дяволите и точно това ме спира......

Забравих да спомена, че те са сериозни алкохолици... ох.. що за карма имам. Съветът ти по начало е добър, но аз го обичам по-дяволите и точно това ме спира......

С това да беше започнала.
От личен и горчив опит - няма спасение от алкохолът, нещата ще се задълбочат и влошат.
Това с "не се чувствам красива" е само и единствено в твоята глава. Всяка жена може да бъде красива.
Мъж не се преследва, той теб трябва да те гони, какво означава да преследваш мъж? Любов ли е това или лов?

Помисли си хубаво какво искаш от живота, ама много хубаво. Напиши го на един лист и прецени дали бъдещото ти семейство се вписва в твоите желания. Точно това семейство имам предвид.

Ъгласна съм с Жасмин-Вени.Аз не бих правила много компромиси със себе си за тези неща.Какво значи грозна си?Всичко е субективно.Ти нямаш самочувствие, разбита си след предната връзка и искаш да намериш някой на всяка цена, но понякога е по-добре да си сама и уважавана, от колкото с някого и потъпквана.

Помисли наистина какво искаш от живота.Помисли не само за себе си, а и ако имаш деца от него, но помисли реалистично без цветни краски и прецени дали си заслужава?!

А вие къде живеете?В Червен бряг при нея?Защо не се преместите в друг град?

Цитат на: chattenoire84 в Юли 20, 2012, 17:13:33 pm

Забравих да спомена, че те са сериозни алкохолици... ох.. що за карма имам. Съветът ти по начало е добър, но аз го обичам по-дяволите и точно това ме спира......

С това да беше започнала.
От личен и горчив опит - няма спасение от алкохолът, нещата ще се задълбочат и влошат.
Това с "не се чувствам красива" е само и единствено в твоята глава. Всяка жена може да бъде красива.
Мъж не се преследва, той теб трябва да те гони, какво означава да преследваш мъж? Любов ли е това или лов?

Помисли си хубаво какво искаш от живота, ама много хубаво. Напиши го на един лист и прецени дали бъдещото ти семейство се вписва в твоите желания. Точно това семейство имам предвид.

Мм да, винаги са ми казвали, че аз трябва да си избирам мъжа, а не той мен. В момента самочувствието ми е на 0%, т.е. никакво. Определено тези сватове на са ми по сърце, но аз няма да се женя за тях, а за него. Той е добър човек, но напоследък се остави да бъде манипулиран от майка му, която си е голям диктатор - проблемът е негов, не мой. Какво искам от живота - искам да си бъда с него, с годеника ми, но ако можеше неговите роднини да не са така озлобени към мен. Защото причината освен алкохола е, че не нося пари в къщата - сещаш се. Каква вина имам аз, че не мога да си намеря работа, която е подходяща за мен? Обаче това е само парите са им в главата. Тях не ги интересува коя съм, каква съм, а само това дали нося пари - голямо нахалство... от тяхна страна.

Ъгласна съм с Жасмин-Вени.Аз не бих правила много компромиси със себе си за тези неща.Какво значи грозна си?Всичко е субективно.Ти нямаш самочувствие, разбита си след предната връзка и искаш да намериш някой на всяка цена, но понякога е по-добре да си сама и уважавана, от колкото с някого и потъпквана.

Помисли наистина какво искаш от живота.Помисли не само за себе си, а и ако имаш деца от него, но помисли реалистично без цветни краски и прецени дали си заслужава?!

А вие къде живеете?В Червен бряг при нея?Защо не се преместите в друг град?

Не, не живеем при нея Слава Богу! Живеем в моето художествено ателие в София. Аз си го дръпнах при мене, защото му заявих, че не можем да имаме връзка от разстояние. След година и половина кандардисване - той се нанесе при мен. Живеем една година заедно и честно да си призная там съм ходила само два пъти за по два дни - едва ме изтърпяваше украинката, ама пак нахалства като намира начини да се бърка в живота ни.
Така или иначе, няма да ми е лесно, решила съм да си остана с него, въпреки всичко. Макар семейството му да е кофти, пак казвам той се държи добре с мен. Въпреки, че имаме въпросните финансови спорове, въпреки месенето на трети лица в живота ни. Не мисля, че трябва да го накажа, като го зарежа заради неговите алкохолендери... Той няма вина за това, че те са такива, нали? Поне знам от сега, че на свекърва си няма да мога да разчитам, имам един родител и поне знам, че мога да разчитам на него. Но вече не искам да оставам самичка.

Здравей chattenoire84. Предполагам името ти идва от черна котка  Понякога когато си в кюпа, нещата изглеждат едни, а от страни-други. Разказваш с болка, но и с обич за твоя човек. Виж, ако не си прегоряла към него - не се оставяй да ви разделят!Това е кофти работа с алкохола, дано не обидя никого и не ме обвинят в расизъм, но по-лошо от пропила се стара украинка-здраве му кажи.А мъжа ти пие ли? Това е по-важно.И още само едно второ нещо: Щом е природно склонен да се поддава на женска манипулация, отделиш ли го от майка му, имаш шанс да си го превъзпиташ.Може би трябва да разбереш начина по който го "действа" тя..и да го приложиш по твой си начин.

Да, съвсем си права, поне живеем отделно от майка му. Той не е алкохолик, но напоследък взе по-често да пие. Всяка вечер пие по 50 грама ракия. Едно шише ракия от 700 гр. го пи 2 седмици, та според мен не е къркач, принципно му се сърдя. Не му правя компания като пие и се цупя, като го наричам "алкохолик", защото му казвам, че става заядлив също като родителите си, когато са във фаза. Снощи пак се скарахме... за глупости, въобще не ми мина. Сега замина да види родителите си преди да заминат за Велика Украйна. И като ми звънна по телефона, вече беше съжалил, че е отишъл там. Украинката вече крещеше нещо. Тази жена не си лекува менопаузата и е станала върла истеричка. Всички страдат от това. А той като е при мен буквално жали майка си, но като отиде там веднага си припомня какъв дзвер е в действителност.

Сигурно всеки път, щом се скараме с любимия човек, забравяме кой е всъщност. В кавгата, обичания става опонент..Може би трябва да се учим да не я допускаме, а не как да я лекуваме.Защото човек помни. И когато обидите се натрупат, опонента става нещо като враг. И вече нищо не е същото. Не допускай техните да застават между вас,просто не ги отразявай, до колкото ти е възможно, разбира се.Говорете си с него, колко пъти сте се скарали заради вас самите и колко пъти-заради външни хора.
А менопаузата, като не се лекува става страшно за всички. Особено за нас, снахите. И за това, гледай да не я отразяваш. Само,че аз имам чувството, че не ти, а той я отразява..и теб всъщност точно това те дразни..

Съгласна съм с теб, мило съкровище!!! Съвсем ми влезе в положението Така е трябва да се науча да не я намесвам в споровете, но и той обича да намесва майка ми... е, тогава вече не му оставам длъжна. Знам, че в един момент нещата ще се оправят, защото се надявам, че ми стига толкова това зло - то вече не трябва да витае около мен

Ние живееме с нея и е истински ад....тя казва,че аз правя магии,не мога да имам деца,а той си мълчи..не знам какво да правя...само го карам да се изнесеме,а той не иска да си седи до на мама полата...мъж на 30 години

Ще свърши и лошото. И точно когато най-малко очакваш, ще се случи хубавото. И дано това да е едно малко слънчице. Пожелавам го на всяка една от нас тук