https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1271992522380&set=a.1228222028145.2030939.1306891763&type=3&theater Да, покажа и моята бяла пухена принцеса, която се казва Айси (в превода Ледче) и е най-голямата лигла на света! Много си я обичам и е същинско маймунче на моменти. То е голям чвор това коте, и най-готиният момент е, че като дойде да ти мърка - ейййй няма отърване!
Тя има тъжна история, и не случайно е толкова глезена и обичана. Преди 14 години имах друга котка, която живя 7 години и почина от котешка чума, тогава много котета починаха, старата тигрова котка издъхна в ръцете ми. Ужасът ми беше голям и цял ден бях плакала в училище, те ме освободиха от часовете, като ме видяха колко съм разстроена. Мина се не мина време, и аз пак замрънках на наще, че искам коте. Защото съм котколюбива а дрънкам! И майка ми каза, че иска само бяло коте и точка. Та брат ми усърдно се зае със случая и каза, че щели да оплодят една тигрова котка на един негов приятел с огромен бял персиец и, ако имало бяло коте щели да ни го дадат. Така и стана, тигровата роди и единственото беличко ни го дадоха на нас. Тя си беше с хубави жълти очи и бяла с къс косъм, но имаше само едно сиво петънце на главата, което изчезна, когато Тути порасна. Брат ми я кръсти така в превод от английски - значи Зъбче. Та тути като си играеше с него, много обичаше да го хапе и за това така си и остана като име. Та, като се наложи да се пренасяме от апартамента взехме и Тути с нар, обаче така и не я кастрирахме. Мама я беше страх и все още я е страх да кастрира животинки, защото понякога не се дозира очно упойката и те не се събуждали след това. та Тути стана от гражданка - провинциалистка на село и какво стана тя забременя и народи една камара котета, които ние раздавахме и подарявахме. Обаче все бяхме нещастни, защото тя като раждаше все имаше мъртвородени бели котенца, а ние искахме тя да има и поне едно бяло. Преди около пет години нашата маца ни изненада с голямо котило от 5 чисто бели котета - направо ангелчета, така се радвахме, че ще подаряваме белички мъници и така се получи че те едва навършиха и месец и започваха хора, да идват и да си взимат. Тути много се ядоса, че тези котета бързо й ги взехме, а тя беше прекрасен родител. И маймуната на следващото лято реши да направи следният номер: разгони се, ние бяхме решили да й дадеме хапчето, но то беше последно и тя го изплю, вече и тя беше станала на 7 годинки, и доде на двора с един уникално сив котарак и се "ожениха" пред очите ни... сещате се за какво говоря. Беше ми смешно да ледам коти какво правят и беше голям кикот. И след 3 месеца Тути роди две прекрасни бели котенца, момченце и момиченце. Беше октомври 2008-година. За много кратко време Тути рязко отслабна, не ядеше и отстрани, където са бъбреците много се поду. Притеснихме се. След около двайсетина дни решихме, че ще я водим на лекар тя оказваше да се храни, а котетата проядоха котешка храна. И мама като занесла котката на доктор, в първият момент решили, че котето има кисти на яйчиниците, но решили все пак да я отворят и да видят какво е реалното състояние. Майка ми се съгласила, отварят те ... и какво да видят рак на бъбреците в напреднал стадий, цялата й коремна кухина в тумори. Наложило се да я приспят, защото иначе щяла да се мъчи в адски болки и краят пак щял да бъде летален. Ох, колко сълзи изроних за това прекрасно създание.... за моята изключително умна и добра Тути....
Обаче, стана студено и ден по-късно прибрах двете осиротели котенца в ателието ми в София на топло и на спокойно. Един месец тия мъници се състезаваха, кой ще надбяга другарчето си и тупуркаха по пода много смешно... Синът на тогавашният ми шеф, беше решил да си вземе коте с приятелката си, защото и нейно коте беше починало и момичето страдало. Та казвам му аз, че имам прекрасно мъжко бяло късокосместо коте, което ако искат може да го вземат. А Айса сестра му не я давах, защото беше с по-пухкава козина и я исках за себе си. Дойдоха, взеха го мъника, купиха му за над 100 лева всякакви котешки принадлежности, за да живее котето охолно и щастливо, но радостта им не траяла дълго. Един ден го намерили и пречупен врат. Какво се е случило не знам, но пак плаках горчиво. И тогава, пренесох изцяло огромната обич, нежност и грижи към Айси - единственото ми бяло, пухкаво и щастливо, гледано коте. Даже годеникът ми, също се грижи за нея като й купува какви ли не котешки джунджурийки. Даже на моменти ревнува много смешно, когато започна да й говоря и да я галя тази малка сладка котка, която се надявам да има по-добро здраве и да бъде с една идея по-дълголетна от останалите ми котараци, че се оказа, че съм изгледала един тон котки - и май, винаги в дома ми ще има място за една котешка прелест....
