Зори и ние сме в този период на хапане. Преди време бяха чела в темичките тук, че някой връщаше ухапването на детето си и реших да опитам ( не много силно), Вероника след това така се разрева, че жал ми стана и не повторих. Лошото е, че не мога да предусетя кога ще ме хапе (обикновено се цели в бузите), тъй като се е научила да целува и съм в очакване на далеч по-приятно усещане като се доближи до лицето ми
Относно паданията - при нас таткото е паника. Факт е, че когато сме само двете, тя си ходи смело из стаите, като падне не и обръщам вече внимание, тя отвори уста да издаде рев, като види, че няма публика и млъква. Елате да видите обаче като татко и бабата са вкъщи! Рев, рев,рев...щото знае, че ще скокнат, бързи като стрели, за да я хванат и да почнат да я успокояват. Общо взето и с всички останали глезотии е същото положение.
П.П При силен удар не пасувам, разбира се, а я разсейвам, като гоним кучето или излизаме на терасата.
