Фокси, няма 8 м. разглезено дете
ще й мине, това е период, нормално е след като е получавала много внимание през последния месец, другия месец ще има нов номер

Благодаря ти, Стефи 

Здравейте и от нас банда 

Нямаше ни известно време, но не пропусках да ви чета седмичните теми.
Ние както се готвихме за ясла и хоп се разболяхме все тримцата, като се почна с таткото, аз и накрая дребчо. В момента в Бургас върлува отново летния вирус, но аз вече бях повече от подготвена и за 3-4 дни овладях положението и при тримата (слава богу, че в болница не ми се влиза изобщо).
Иначе какво ново при нас, все същото злоядо дете си имам макар, че пием Саностол  Много див е станал синът ми, имам чувството че колкото пораства толкова по подивява.
На ясла тръгваме живот и здраве втората седмица на октомври. В тази връзка като ви четох в предишните теми, не е ли много топло в яслите за анцунзи? Предупредиха ме  и майки и директорка, че е доста топло, даже зимата са по къси гащи и ръкав, но това в движение ще го реша.
Купих зимни ботуши Рихтер за Тони № 24 с много дебела и топла подплата. Водоустойчиви и дишащи с eVent мембрана на цена 95 лв. Изглеждат пИрфектно, но като започнем да ги носим, ще дам вече по точна информация, за качество-цена.
Завидях ви за срещичката и в тази връзка ми хрумна една идея, защо не си направите ежемесечна зачатска таласъмена среща, така всеки ще си знае и ... но ваша си работа.

Всички болни да оздравяват, всички "ученици" да тръгнат безпроблемно и безаварийно на "училище", да се впишат в новата обстановка лесно и бързо за радост най вече на МАМА 

Фокси тъй като и ние преживяхме същата история ,само че при нас продължи рева 3 месеца, защото нямаше кой да пусне една обикновена урина, за да се разбере аджеба от кво пищи тва бебе,  а беше преглеждано от сумати доктори. Появи се Бърди и ... та на темата и досега мила се мъча да се справя с "разглезеното" ми дете. Освен да стискаш зъби и да я оставяш да поплаче, но само ако си сигурна, че нищо не я мъчи или тормози.

Бъдете здрави и се гушкайте в това гадно и  време и си мислете за  другата седмица.

Лятото летни вируси, ся пък зимата - зимни.... Аз се разболях, после малката, ся и баща й е на път. Освен нас всички баби и дядовци също

Мини и Касси,
и аз така започнах  - болеше ме гърлото, та в последствие се разболях по-сериозно и вече почти 2 седмици не съм се оправила напълно. Хремата мина, ама кашлицата - все още си я търпя. Майната ми на мен, лошото е, че си заразих детето. Но тя, за щастие, Мишка се оправи по-бързо.

Мари Пз, Мини, касси, Перденце,
оздравявайте бързо и майки, и татковци, и дечица!

А, аз съм добре, нищо ми няма, слава богу, може и от температ. разлики да е, вътре-вън.

Перденце, дано това да са последните премеждия и Тони да тръгне нормално на ясла.

Да се похваля, че и аз съм по-добре, явно съм била настинала, не е било вирус, иначе ми се струва, че мъжете вкъщи щяха да прихванат.
Сложихме днес Превенар, плака съвсем малко героя, боднахме таткото за Васерман, че от нашата ясла изискват да има от единия родител
Симеон е спокоен и весел, даже яде наобяд Ще видим до довечера дали ще има странична реакция.
Взехме от педиатърката тлефон на детски психолог. Била национален консултант по детска психология и доста пътувала. Аз все си мисля, че ще се справим и без нея, ама таткото много се притеснява. Проблемът е в реването преди спане. Понякога продължава над 30 минути без спиране, най-кратко е ревал 15 минути. Спира само, за да си поеме въздух. Неистов рев, писъци, удряне на главата в леглото, ужасно е! Не знам дали се страхува или реве от инат, защото иска да е при нас... Когато съм сама с него се успокоява по-бързо. Дано е временно, че иначе ще ни изселят скоро, а той ще развие дробове за тромпетист

За ежемесечна бебешка среща съм навита

Мацки, дайте моля идея за педиатър - съвсем скоро се местим най-накрая в Павлово. В района не чух да има педиатър по ЗК, може би ще ми е удобно някъде по пътя на трамвай 5, щото поликлиниките посока борово, мотописта, стрелбище и пр. ще са ми достъпни само с кола? Споделете мнение за педиатри в района, може и на лични.

Да ви питам и вас по една друга тема. Пия лекарства заради автоимунното заболяване и вероятно няма да ми дадат да кърмя (а имам желание). Освен лекарство за спиране на кърма, дали има някакъв друг сценарий? Не ми се иска да спирам кърма с лекарство по някои причини.

П.С. Ето какво пише в книгата на Спок:
"В редки случаи се налага майката да пресстане да кърми внезапно. Тогава ръчното изцеждане трябва да се избягва. То може да осигури временно облекчение, но ще стимулира гърдите да произвеждат още мляко. Един от начините е да притискате и да налагате гърдите с торбички лед. Процедурата е доста неприятна и лекарят може да предпише подходящите медикаменти, за да облекчи болката. Хапчетата за прекъсване притока на кърма не помагат и не трябва да се използват. Те са скъпи, дават странични ефекти и често водят до усилване на напрежението в гърдите. Ако изберете да се изцеждате по малко, процесът няма да е толкова неприятен, но ще отнеме повече време да пресекне притокът на кърма"

Фреш, едно време са си спирали кърмата със силно пристягане на гърдите, но колко е ефикасен този метод, идея нямам.

Ултра, пропуснала съм ако си писала по-рано за рева преди заспиване. Нас ни подкара тоя период на морето. Винаги е заспивал по следния начин - къпане, мазане, гушкане, бам в леглото с млякото и си го оставях така да заспива сам. Не е имало протести и ревове. Сега обаче, щом си обърна гърба се чува едно сърцераздирателно "Маааамо, не ходи" и следват кански рев и писъци.
В началото го оставях да реве, обаче според мен е много гадно да заспиваш с плач ...  . Затова за ужас на дисциплинирания му баща започнах да стоя при него, докато заспи. Обаче малката гадинка, започна да се весели страшно, да иска песен, после стихче, после ми разказва за Бъди на леля Янка и ставааа.... веселби до среднощ. Та и това не става. От няколко нощи сработва следната тактика - Слагам стол до леглото му. Гасим лампите,сядам до него, докато си изпие млякото може стихче (имаме си любимо), после следва пълно мълчание, ако той надигне глас - казвам вълшебната думичка "край - сега нани" и така докато се поунесе - после ставам и казвам - мама отива отатъка, но не затварям вратата. Така той заспива на отворена врата, явно не му пречи шума...
Хем няма рев, хем си заспива пак почти сам...

Фани, тамън съм на книгата на Спок и точно чета, че не бивало да се оставя детето само с млякото в леглото, по не знам какви си емоционални причини - то не че му споделям всички възгледи, като да препоръчва вегетарианството на деца ама понеже е по темата, да кажа

ултра,проблема с реването преди спане го имах преди една година.Както е голяма така ми ги дробеше всяка вечер.Дойде ли време за лягане се започват писъци,ревове и скандали.И всичко това за да спи при нас.Ако и кажеш ела при мен да спиш всичко свършваше.В противен случай можеше да реве до среднощ.Оставяла съм я да реве тя се захласва и често ми е повръщала от напъване и от реване насила.Всичко е до време месец два и номера вече не върви.

Да ви кажа вчера от какво се изумих.Бях на родителска среща.На нашите второкласници на 15 им раздадоха безплатните учебници.Е вярна втора ръка са но все е нещо-нашите са много запазени.Е да обаче е учебниците е забранено да се драска нали трябва да останат чисти и за следващите деца които ще учат по тях.Да родителите в нашия клас-и по-специално някои които се имат за важни клечки в малкия ни град взеха гениалното решение:Ще купим на децата други учебници за да могат на воля да пишат в тях а не да преписват задачите в тетрадките си.Направо щях да припадна.Този народ не заслужава да му се дава нищо без пари!Хем искат да има безплатни учебници хем после ама ние да си купим други.Ужас!Направо съм възмутена!

И да е прав, и да не е прав Спок - късно ... Никола така е заспивал от 7 месечен, а вероятно и преди това, така че... Виж с рев не ща да заспива и затова много добре я разбирам Ани

Моя фаворит Донахю не казва нищо по въпроса за млякото.

Ох чета ви и направо съм потресена, аз как ще приучавам Тони да спи сам.
След навършване на 10 м. той окончателно се загнезди в нашето легло и си му харесва и си спи. Е не винаги спи спокойно, но поне тримата спим.
От няколко дни направихме разместване и сега най накрая си спи в кошарата, но тя е плътно залепена до спалнята при това от моята страна  . Тони от бебе никога не е заспивал сам, с много редки изключения, това продължава и до днес. Заспива с мен на леглото, като ме попипва и играе с косата ми. Друг вариант просто няма, незнам как ще е на яслата, ако въобще спи там, но много се надявам на "възпитание" на някои навици, които у нас аз немога да изградя. Дали съм за клуб "лоша майка" или съм "мека Мария" незнам, но гледам и ние да почиваме, че 24 ч. с Тони при това близо 2 г. не само си е изтощително, но и ужасно психическо натоварване.
Мислила съм за детски психолог, но не вярвам на нашите(визирам бургаските) и те така, чакам да отмине "периода"

Фокси тъй като и ние преживяхме същата история ,само че при нас продължи рева 3 месеца, защото нямаше кой да пусне една обикновена урина, за да се разбере аджеба от кво пищи тва бебе,  а беше преглеждано от сумати доктори. Появи се Бърди и ... та на темата и досега мила се мъча да се справя с "разглезеното" ми дете. Освен да стискаш зъби и да я оставяш да поплаче, но само ако си сигурна, че нищо не я мъчи или тормози.

Педре, май ти преди месеци ме посъветва да направя урина понеже Дара не иска да яде... не те послушах, за което съжалявам.
Иначе тя днес е по-добре, дано размине - дори два пъти заспа почти сама, аз само присъствах. Предишните дни заспиваше с кански рев половин час, тръшкане и крещене, а така й се спеше на детето...

И ние сме в такава фаза, но през деня. Някакъв ужас ми е, и двамата искат да ги нося, катерат се, плачат, ама такъв плач преди да заспят...И ноща не спахме с Хриси, ей, тия деца...нещо им става. 
 

Иначе днес си имах гости-Зори и Жори. Страхотно бонбонче е. Оказа се, че с бабата на Зори живеем в един вход, и даже се познаваме, светът е ужасно малък...

виждам, че сте захванали темата за детските психолози
кои от вас смучат пръст (не говоря за лапането на ръчичките, щом осъзнаем, че ги имаме)? предприемате ли някакви действия и какви или смятате, че няма нужда от каквато и да е намеса и детето само ще се откаже? предполагам повечето от вас ще ми кажат, че няма голям човек, който да си смуче палеца, но истината е, че има, познавам двама моя възраст. имаме си от онези меки приятелчета за сън, които децата да гушкат, нашето Ги е неотменно другарче в цялото ежедневие на Мона, облича го, къпе го, приспива го, вози го в количка, много е привързана, само той може да я успокои във всякаква ситуация и аз смятам (забелязвам), че е донякъде предпоставка за смучене на палеца, вземе ли го и хоп пръстчето в устата, имам чувство, че дружбата им съвсем ще задълбочи  навика. мислех една сутрин да го скрия и да не и го давам повече, но мъжът ми е много против. мисля го този пръст...

цветенце, смукането (на пръст или биба, все едно) наистина често е съпроводено с пипане на нещо мекичко - така е по-вкусно. знам го от опит, защото съм си смукала пръста до около първи клас - вървеше ми само с паралелното пипане с пръсти на мекичка пижамка. ако нямаше мекичка пижамка, не си смучех пръста.

Марти се приспиваше като смучеше залъгалка и се галеше с прочутия мекичък крокодил по лицето. като махнахме бибата и спря да търси крокодила. вече не му е интересен.

оф Цвети, незнам какво да ти кажа, ние като махнахме бибата и може би след седмица спря да си търси и куклата, която играе ролята на вашето Ги. Ние си имахме биба и Кука и без тях не заспивахме. Дори купихме две еднакви, за да можем да ги перем безболезнено Явно едното без другото не върви, поне при нас стана така, сега куклата си седи непогледната върху люлката...