хм, някои от нещата ми се виждат доста сложни, а други ги умее отдавна:
17 месеца
- тича бързо
- имитира с лъжица или пръсти, че яде, с четка че се реши
- назовава 2 части от тялото
- рита топка напред
- посочва картинки
- сваля частично яке (за пантофи, чорапи и шапки не говорим
)
- качва стълби и пързалка без помощ
- рисува прави и почти успоредни линии, но само върху стена
- разгръща страниците на книжките една по една, отваря им прозорчетата и показва какво е скрито (на издателство Хермес "Кой живее в облачето", "Моят ден" - имат скрити картинки, които се виждат като отвориш прозорчета, изрязани в страницата)
не може или не иска:
- да подрежда кубчета (мисля, че не му е интересно)
- да се храни с лъжица (хич не съм и опитвала още)
- да си мие зъбите (толкова се хили като му ги мия, че не вярвам скоро да поиска сам да държи четката)
- да си мие ръцете и лицето (мрази да мокри тези части от тялото
)
- сгъване на хартия не сме пробвали, но въпросните прозорчета ги сгъва успешно на две
- да хвърля обича само щипки, докато простирам, обикновено в леглото си, в кошарата за игра, в чекмеджетата и по-рядко в легена, отскоро почна да слага предмети в други предмети, досега предимно изсипваше
- кръгчета и на мен ми е трудно да рисувам
Коки, щом така сте почнали вече, няма смисъл да го ограничаваш, като въведете друга храна, ще се нормализират количествата, а Симеон не е критерий, защото е злояд, вечер трудно изяжда 240 гр мляко.
Перде, дано излезе пустото зъбче скоро
Чичо ми беше запален фотограф на времето. Проявавал едни снимки и държал карфици в устата си, за да ги закачи да съхнат. Вдигнал едната снимка нависоко да я разгледа, учудил се какво е снимал, ахнал и глътнал 2-3 карфици. Тръгнал към болницата, ама вървял наведен, щото си мислел, че така ще задържи по-дълго време карфиците да не попаднат в стомаха. След няколко дена успешно излезли.
Пожелавам същия късмет на Тони