на заинтересованите да кажа, че има вече и Био сирене, като киселото мляко със зелената опаковка.

о, знаем, хапваме го

И аз го видях едва тези дни био сиренето, не съм купувала още. Купувам Маджаров, много ми харесва. Аз обезсолявам в една голяма кутия, просто цялата буца сирене от около 1кг, още като я донесем от магазина, я нарязвам на 3-4 парчета и в кутията с вода. Сменям водата на 1-2 дни, от това сирене ядем всички, никога не ми е хрумвало да имам отделна кутия за децата. Не добавям сирене обаче, за да не застои някое парче.

Само напомням за неделя, 10:45 в Борисовата,, градинката със слона, ще се радвам да се видим live с който успее

Мармотче, аз добавям ново сирене, веднага щом оползотворя последната доза - това имах предвид. идеята ми беше, че не обезсолявам ден за ден. Водата сменям при новата доза и на два дни долу-горе, не я сменям всеки ден.
иначе аз си го ям сиренето необезслено, обезсолявам само за детето.
Биосиренето е хубаво.

И защо сменяте водата на сиренето през два дни?!

И защо сменяте водата на сиренето през два дни?!

Ми сменям за да обезсоля. Просто ползвам авентско контейнерче и при всяко слагане на ново парче сирене хвърлям старата солена вода. Био-то е добро, Лакрима и ОМК тоже.

Днеска си се разхождам аз из Морската Градина и насреща ми баба с количка близнаци. На степенката лента с имената на децата - "Християн Михаил". "Брех!", викам си, също като Касините момчета. Каси, да имаш нещо да кажеш?

Ми, Васи, става една такава гъста и лепкава.

о, варненската морската градина само да се затопли и пак се изстрелваме на морето, о йе!

о, варненската морската градина

о, о, о.... 

Цитат на: tzvetenze в Февруари 22, 2008, 23:10:12 pm

о, варненската морската градина

о, о, о.... 

аз получих миналата седмица неочаквано предложение за работа, хубава, много добра работа, в сериозна м/ународна институция, точно по специалността ми. беше много изненадващо и не знаех как да реагирам, все пак имам възможността и бях избрала и решила да гледам Симона още време. много се чудих, много мислих, съпоставях предимствата и недостатъците на вариантите да отида или да откажа, и срам ме е, ама нещото, което наклони везната беше като си представих как и това лято заминем за Варна - родителите ми имат къща с голям двор, и си се разхождам в морската градина с детенцето си безгрииииижно, едно слънце пече, морето шуми и така тая пуста морска градина, отказах с надеждата, че ще имам и други възможности за развитие, но друго лято в морската градина с едногодишната ми дъщеря няма да имам.

Цитат на: jam в Февруари 22, 2008, 23:29:31 pm

Цитат на: tzvetenze в Февруари 22, 2008, 23:10:12 pm

 но друго лято в морската градина с едногодишната ми дъщеря няма да имам.

оле, мойто диване какви ги свърши. оставила съм я на килима да играе, сложени играчки, проверено за опасни предмети и съм й обърнала леко гръб и правя нещо на компютъра. от време на време я поглеждам - гука си нещо и се занимава. по едно време се усещам, че се закроти и я поглеждам - отишла до шкафа, отворила го абсолютно безшумно, извадила от чекмеджето крем пенатен и тубичка ненедент, отворила крема, ровила вътре, мацала навсякъде, яла, по косата, дрехите, под никтите - ужас после нагризала тубата, спукала я , омацала се и с пастата за зъби. всичко това за 5 минути и беше тоооолкова доволна а в това чекмедже само хавлии държа, но баща й пуснал там споменатите
всички медикаменти трябва да са ви на недостъпни места, че много бързо нахитряват и навсякъде бъркат. сега ми е смешно, но тубата с ненедента можеше да е нещо друго.

отказах с надеждата, че ще имам и други възможности за развитие, но друго лято в морската градина с едногодишната ми дъщеря няма да имам.

цветенце, като чета това и ми става топло и хубаво на душата...

Цитат на: tzvetenze в Февруари 22, 2008, 23:47:00 pm

отказах с надеждата, че ще имам и други възможности за развитие, но друго лято в морската градина с едногодишната ми дъщеря няма да имам.

цветенце, като чета това и ми става топло и хубаво на душата...

Нали, нали!!!

Иначе и тука сигнала за тревога е секването на Еличкината глъчка. Чуя ли подозрителната тишина и се изстрелвам. С бариерния крем на Мустела като мим се беше маскирала... Добре, че понамаля непреодолимото и желание да слага всичко в устата, щото сега изследва камъни, камъчета, едва показали се тревички, бучици пръст, които си вървят в комплект с фасове и щеше да е ужас

и срам ме е, ама нещото, което наклони везната беше като си представих как и това лято заминем за Варна - родителите ми имат къща с голям двор, и си се разхождам в морската градина с детенцето си безгрииииижно, едно слънце пече, морето шуми и така тая пуста морска градина, отказах  с надеждата, че ще имам и други възможности за развитие, но друго лято в морската градина с едногодишната ми дъщеря няма да имам

Завиждам ти искренно.
Сама съм си шеф, сама си плащам разходите по бизнеса /осигуровки, наем, подръжка на компютри, консумативи и т.н/, както  и всичко за бебето / с майка ми сме в едно домакинство с общи финанси, баща ми дори не знае, че има внуче,  а свекърът /свекървата е починала отдавна/ си има гадже и вятър го вее на бял кон/. Нямам избор дали  ще имам  друга възможност или не ... щото всяка кутия Апатамил е 28 лева, всеки пакет памперси е 35 лева и така до безкрай, а мъжо бачка за 300 лева месечно.

Страшно ви завиждам за срещата утре. Много бих искала да дойдем, но се прибирам едва следобед и ще я пропуснем. Иначе да ви се похваля - отвори ми се възможност да прекарам една седмица в Париж.Една седмица не се спрях, а толкова много неща не можах да видя. Влюбих се в този град. Единствено за детенце ми е много мъчно, защото вече една седмица не съм я виждала. Но утре ще си я напрегръщам и нацелувам. Сестра ми ми я показва чрез скайпа, но не е като да си с детенцето на живо. Никога не бих живяла в чужбина за постоянно, но с удоволствие бих поживяла 1-2 г в Париж. Имах възможност да разгледам различни части на града и дори предградията и наистина им завидях на французите за уредения живот.

През юни след като си взема изпитите и аз съм замислила една по-дълга юнско-юлска ваканция с детенце, само че на юг.

Между другото в Б-я е разрешено да се вози дете под 10г възраст на предната седалка ако е в детски стол. Когато я возим поединично и аз и мъжа ми я возим там. Така ни е по-удобно като се размрънка за нещо. Иначе и аз съм чувала за статистиката, че там загивали най-много пътници при произшествие, но ми се струва, че това важи само за пътуване на дълъг път. В града в тия задръствания обикновено страдат броните и фаровете.

Днеска си се разхождам аз из Морската Градина и насреща ми баба с количка близнаци. На степенката лента с имената на децата - "Християн Михаил". "Брех!", викам си, също като Касините момчета. Каси, да имаш нещо да кажеш?

А, стига бе, боровинчо!! Верно ли? Ама ти що не и взе някакви координати, такова съвпадение е рядкост. Супер, изкефих се.  Ние днес бяхме в Южния парк, и срещнах още четири двойки близнаци  . Ама никой не беше с нашето тегло, вече се тревожа за Християн. Дали да не го заведа на диетолог, дали има изобщо такива читави специалисти в София. 

Междудругото остава ли за утре разходката в Борисовата? Ние ще сме там към 11.30 до към 14.30. После чакам гости вкъщи.

gabi32, Париж е любимият ми град, била съм два пъти и съм влюбена в това уникално място, сякаш съм живяла там в предишен живот, много е странно усещането. Прадядо ми живя там 60 години, беше женен за французойка, но за съжаление починаха преди няколко години, там имам братовчеди и племенници - близначки . Да не ви разпрвям те какво знаят за България . Аз планирам пътуване до Париж края на април, даже имаме резервации за полет, но не знам как ще остава малките . Аз сега не ги давам на никого, та камо ли после за седмица.

Остава

stefi, ти от едната среща на другата
аз към 10:30 ще мина оттам, ако сте сте се събрали вече, може да остана да ви видя за 5 минутки.

Сега гледам, че мармотчето има мартенички, но едва ли ще дойде в кривото. мога да й ги оставя, като минавам през борисовата, аз и без това ще ги нося с мен.

 Дай ми на мен по срещи да ходя
На мармотчето аз ще й ги взема, споко

Цветенце, поздравявам те за решението! Наистина това време с детенцето няма да се повтори, а дано после се отвори и друга още по-добра възможност са професионална реализация. Съжалявам, че не се видяхме днес. В Борисовата беше весело, ама малко лудница, явно хич не е била оригинална идеята ми за явка
За мартениците и не само Стефито вече трябва транспортни такси да ми събира, ама добре че е добра душа