я кажете с какви гърнета сте уредили вашите бръмбарчета (които вече са на този етап)? мисля да закупя едно гърне, да си играе с него и да му свиква в очакване на топлите дни.

Весела седмица и от нас! Аз чак сега успях да доизчета предишната тема, нали ни беше хванала липсата няколко дена...

Фуси, дано Колето вече да е добре и бързо да забрави за изгорената ръчичка! Всички болни се надявам, че вече са добре. Шаки, дано нещата да са се оправили и малката да папка без проблеми!

Ние утре сме на консутация и ще ни бият и третия Пентаксим... А четвъртъчния доктор, беше втория ни кастинг за "пълна промяна", но все още сме малки и не ни искат. Ели се роди с лека форма на "заешка устна" и в един момент ще трябва да я зашият и аз естествено не спирам да мисля за това, надявах се да мине по-скоро и да го забравим (поне операцията), но хирурга иска да е по-голяма за да стане по прецизно и по-хубаво. От цялата работа аз се обвинявам за дефекта и, и не спирам да мисля как ще изглежда след това и дали няма да и се подиграват децата, а за тинейджърските години да не говорим... аз заради единия голям нос колко съм отнесла, а за белег на устната... Обвинявам се, че можеше да предвидим че ще има "заешка устна" след като баща и има такава, но пък никой от неговите родители и роднини няма а той се е родил така и решихме, че просто се случва. От прочетеното в последствие от мен в интернет излиза че не е открито на какво се дължи появата и за превенция се води взимането на фолиева киселина, която аз стриктно пиех. Срам ме е, че когато я видях за първи път не изпитах щастието което очаквах, защото ме обхвана директно страхът, страхът от предстоящата операция, страхът дали ще е щастлива, страхът да не я наранят. Аз я обожавам, както и цялото ми семейство, тя има най-прекрасната усмивка на света и не бих я сменила за друго бебе, но за добро или лошо човек е стадно животно и малко или много се влияе от мнението на хората около него и затова се моля тя да не е като мен, да не и пука чак толкова много за всичко и всички за да не я наранят. Стана много дълго и не съм сигурна че съвсем успях да опиша какво ми е, но поне малко ми олекна... Благодаря ви че ме изчетохте!

gery_k77, детенцето ти е толкова хубаво. С удоволствие гледам колко е весела на снимките - истинска красавица. От сърце ти пожелавам всичко да бъде наред. И не се обвинявай, ти си направила и ще правиш само най-доброто за нея. Каквото и да решите с теб съм

gery_k77, миличка имаш прекрасно момиченце. Недей да се обвиняваш за нещо, за което няма как да си отговорна. Иначе много добре те разбирам. И аз изпитах нещо подобно, когато разбрах, че Мия ще трябва да носи очила. И аз съм носила очила и съм била обект на невероятни подигравки и винаги съм се чувствала някакси грозна докато не сложих контактни лещи. Смешното беше, че при Мия ни бяха наплашили с къде по-страшни неща и носенето на очила беше възможно най-малкото зло, ама аз такъв рев му ударих след това...Никой не твърдеше, че е наследствено, даже много по-вероятно е да е последица от престоя в кувиоза, ама аз се чувствах виновна и това си е. Да ми се чуди човек на акъла, но нали знаете след големи тревоги изведнъж психиката се отприщва на нещо много незначително. То не, че е незначително, но си е напълно поправимо. Така че горе главата! Всичко ще мине и ще замине. Важното е да са живи и здрави и да се чувстват много обичани!
Джам, аз гърне още не съм купувала.

Гери, малката е такава чаровница, не го казвам за да те успокоя, щото на мен не всички бебета са ми симпатични, но твоята е сладур. В голяма степен май от нас зависи, ако детето има проблем така да постъпим, че то да не се срамува, до колкото можем де, в общество като нашето, подигравателно и в голяма степен зло е трудно. Духовната красота е също толкова важна. Вярвам, че всичко ще е наред и няма да има за какво да се притесняваш. Тя ще стане красива девойка, да знаеш! А ти не се обвинявай за това нещо.

Весела седмица от нас с клайне Кристинкен.

Сватя, получих ти ЛС за Детската и телефона им, свърших си работа. И тук да ти благодаря сърдечно, че незнам дали си получила отговора ми, че нали сте на Вие с форума тия дни.

Хубава седмица и от нас!

Гери, миличка, стискам ти палци, всичко да мине и да забравите за него. Според мен към настоящия момент, трябва специално да се загледаш, за да видиш устничката, но незнам какво ще стане като порастне фъстъчето. Тя е момиченце и сигурно е по-добре... незнам. Ти си майка и каквото и да решиш е най-доброто за твоето бебче. Успех.

Ние с Колето бяхме на правръзка в събота и в чест на истината трябва да кажа, че този път попаднахме на страхотна сестра, която така се занимаваше с него, че детето плака само по време на манипулацията (която беше болезнена, защото се бяха вдигнали вторични мехури  ). После й се смя, показа си целия репертоар и си тръгнахме като победители  Получихме страхотно отношение, така ми се стопли сърцето

Гери, любовта, нежността и разбирането са нещата, от които детето ти най-много ще се нуждае и ежедневието и мислите ти трябва да са винаги насочени да му ги дадеш - това е най-важното. не се тормози, не си пълни главата с такива негативни емоции, които до нищо полезно няма да доведат.
надявам се всичко да е наред!!!

Мише, благодаря ти още веднъж - масата - пиано е вече у нас и Симона натиска клавишите като луда

Джам, гърнето ни е Чико за 18+ месеца, че ми се видя с най-заоблени ръбове, иначе няма музики, капаци и т.н. Но нещо не ми се види удобно, види ми се, че ще го притиска баш отпред, та затова ще мисля дали да не купя направо адаптор за тоалетната, кат' се запролети.

Гери, детето ти е прекрасно! Нашето отношение и нашето възпитание са това, което ще им даде координатната система за това кое е важно и кое не. Ако детето се чувства уверено, няма да обръща внимание на неизбежните подмятания в училище, те са се случвали на всеки, такава е възрастта - ако не е заешка устна, ще са очила, нос, уши, дреха, малък лексикон, наболи мустачки, тегло, ръст и какво ли още не. Не знам как да ги възпитаме уверени, но трябва. Аз самата съм неуверен човек и много ми пречи, съзнателно работя срешу това, но малко съм закъсняла. Разбирам как си се чувствала обаче - като се роди Дани, много приличаше на баща ми, той всъщност е бил хубавец голям на младини, но връзката ми с него е доста негативно натоварена и сякаш не успях в този момент да му дам всичката си обич на това детенце, малко разочарована бях. Сега вече той си е той, аз го познавам като личност и не го сравнявам с никого, обичам го повече от всичко и си се чудя на акъла в първите дни. Пожелавам ти същото, имаш много чаровно момиченце, радвай му се, това с устната е съвсем поправимо.

Момичета, благодаря ви за подкрепата!  Днес нещо съм се разкиснала, но това сигурно е от времето...
Мармотче, знам че е най-важно това как аз се отнасям към нея и как я възпитавам, за момента не мисля, че се отнасям по различен начин към нея, но може би срахът ми идва от моите преживявания като дете. Моите родители също си ме обичат и за тях съм си най-красива на света, но в един тинейджърски момент осъзнах че за тях съм красива защото са ми родители, а в очите на другите изглеждам различно. Бях стигнала до там да се мразя искрено и лично и да излизам от вкъщи само за училище, аз принципно бях притеснително дете, а с тия ми мисли нещата станаха още по сериозни. Всичко се промени като порастнах и почнах работа, теглих една майна на всичко и всички, промених си приоритетите и полека лека нещата се наредиха, но докато стигна до там не ми беше лесно и просто се моля детето ми да не минава през това.

просто се моля детето ми да не минава през това.

ГериК, всеки ще мине през това, през което му е писано, образно казано. не можеш да извървиш живота на детето си вместо него.
мисли си сега за гърнета, памперси, пюрета и ясли.
а така или иначе, дефектът е отстраним, вината за появата му не е твоя - няма какво повече да го мислиш. и аз, като разбрах, че Мартин има алергия към млякото, два дена ревах на умряло и го оплаквах горкото дете - мина ми бързо.
сега се чудя да го набия ли или да изчакам още 15 минути.

Мила Гери,все да има за нещо да се притесняваме .Майчиното сърце не трае .И все нас си обвиняваме.Недей!Не търси вина в себе си!С тебе сме!Ще те подкрепяме!Ако тук не си споделим какво ни тежи, то къде .Целувки на малката Ели!
Радвам се, че Колето е по-добре вече .Малък герой!

Оф, като сте започнали за страхоевете, комплексите и всичко останало, да си кажа и аз. Едва като се запознах с Бийста, започнах да гледам на себе си като едно прилично изглеждащо момиче, с годините, а те не са малко (11г.) започнах и да се харесвам. Но повярвайте ми доста време му отне на него, а на мен още повече. Пола не бях обувала до преди 7-8г., защото съм много висока и кльощава, т.е. бях, хърбави крака, стърчащи колене..., а за ушите да не ви говоря, къса коса, ужас, вързана коса, още по-голям. Е, сега се харесвам и дори не си забелязвам стърчащите уши и обожавам да ходя с пола:lol:

Родителите ми са прекрасни, обичат ме повече от всичко, винаги съм била на татко принцесата, но въпреки всичко бях едно свито, неуверено, кльощаво момиченце със стърчащи уши, опс, забравих и очилата Така че каквото и да правим, едва ли ще успеем да спасим децата си от тези страхове и терзания.

Гери  такива сме майките.

Fussii да нацелуваш Колето по бинтованата ръчичка.

jam аз взех това

На някой може да им се струва че Наси е малък/баба му/, но по това което казва Бърди/че трябва да се приучават когато започнат да се качват сами по стълби/, ни вече сме готови. Засега преодоляхме страха от седалката. Когато му казвам "Хайде да чишкаме" отива сам и си слага седалката, сяда, но все още не знаем какво се прави. Постепенно и това ще се научим, когато се постопли ще сваля дневния памп напълно.

Оф, като сте започнали за страхоевете, комплексите и всичко останало, да си кажа и аз. Едва като се запознах с Бийста, започнах да гледам на себе си като едно прилично изглеждащо момиче, с годините, а те не са малко (11г.) започнах и да се харесвам. Но повярвайте ми доста време му отне на него, а на мен още повече. Пола не бях обувала до преди 7-8г., защото съм много висока и кльощава, т.е. бях, хърбави крака, стърчащи колене..., а за ушите да не ви говоря, къса коса, ужас, вързана коса, още по-голям. Е, сега се харесвам и дори не си забелязвам стърчащите уши и обожавам да ходя с пола:lol:

Родителите ми са прекрасни, обичат ме повече от всичко, винаги съм била на татко принцесата, но въпреки всичко бях едно свито, неуверено, кльощаво момиченце със стърчащи уши, опс, забравих и очилата Така че каквото и да правим, едва ли ще успеем да спасим децата си от тези страхове и терзания.

Оф, като сте започнали за страхоевете, комплексите и всичко останало, да си кажа и аз. Едва като се запознах със сКалата, започнах да гледам на себе си като едно прилично изглеждащо момиче, с годините, а те не са малко (11г.) започнах и да се харесвам. Но повярвайте ми доста време му отне на него, а на мен още повече. Панталон не бях обувала до преди 7-8г., защото съм много ниска и пълничка,  кръгли крака, огромни колене..., а за носа да не ви говоря - червен и напълно кръгъл. Е, сега се харесвам и дори смятам за забавно, че съм кръглоноско и обожавам да ходя с дънки

Родителите ми са прекрасни, обичат ме повече от всичко, винаги съм била на татко принцесата, но въпреки всичко бях едно свито, неуверено, кръгло момиченце с кръгъл нос, опс, забравих и кривите зъби. Така че каквото и да правим, едва ли ще успеем да спасим децата си от тези страхове и терзания.

Обичам те Стеф

сега се чудя да го набия ли или да изчакам още 15 минути.