Темата за бабите ме разрева, отдавна си мисля аз, като гледам дядо ми. Лятото имаше 3 инсулт и едва крета вече. А аз него много, ама много го обичам. Защо близките ни и хората който толкова обичаме си отиват.
Аз не искам. Дядо ми и баба ми са ме гледали. Той беше с огромен корем и като бях малка и мама отиваше на работа, отваряше вратата и ме пускаше в тяхната стая. Той си лежеше а аз си слагах главата на корема му. Много ми беше интересно как мърда като диша
Детска му работа. А сега е слаб като цигулка.
Все пак двайсет и отгоре години са минали от тогава.Но като вляза в тях да ги видя все ми се ще да сложа глава на огромния корем
.
Имаше един дядо пред нас, едвам ходят с бабата. дядото почина онзи ден. Те често седяха на терасата и гледаха навън. Днес гледам само бабата и си мисля. Как ми липсва дядото на мен, а какво ли и е на бабата
. И така, нали и бабата на мъжа ми живее с нас. Уж свекърва ми щеше да я взима естествено излезе поредното напразно дрън дрън.
А и е майка, и си мисля, какъв човек трябва да си, майка ти вече едвам да гледа а ти да не щеш да си с нея. Да идваш в седмицата три пъти за два часа
. И се чудя на първи когато наваля страшно много сняг, тръгна бабата по двора, мъжа ми разриваше снега и беше изчистил вече пътечките навсякъде и по едно време вика ли вика. Объркала се в снега и не може да влезе в къщата. Хванала из преспите
. Ако ние не бяхме тук и идиотката свекърва ми я гледаше както сега, как щеше да оцелее тази жена
. едно е сигурно, когато остарее свекърва ми ще я гледам както тя гледа майка си, но наполвина по зле щото не ми е майка амо свекърва
.
И такива ми ти мисли тровят сърцето ми напоследък
Фуси дано всичко е наред с детенцето и бъдат скоро красиво семейство
Честита месечинка и на мечетата. да растат здрави и умни дечица.
