Благодаря ти много за бързия отговор - много ме успокои. Аз съм съвсем в началото на процедурата и ще питам още много

Позволявам си да напиша нещо, което според мен е важно - социалната работничка ни посъветва да кандидатстваме само с документите, които не са срочни. По този начин процедурата по оценка стартира, а месец преди да приключи си набавяме и срочните документи - така ако бързо ни одобрят, няма да се налага да ги вадим отново.

Фокси,

Благодаря ти, че сподели с нас тази ценна информация .
На мен тепърва ми предстои събирането на документи, за това извинявай ако въпроса ми ти прозвучи глупаво, но моля те кажи кои точно от исканите документи се считат за срочни?
Предполагам че са медицинските изследвания, документи за материален статус, свидетелство за съдимост .... или греша.

До колкото знам това са документите, които се изискват по принцип:
1. Копие от Удостоверение за граждански брак
2. Копие от Удостоверенията ви за раждане
3. Медицински свидетелства (СПИН, Васерман, туберколоза, удостоверения от психодиспансер) 
4. Документ (ако има такъв) за собственост на жилището
5. Документи за материалния статус на семейството копия от трудови договори, служебни бележки за доход
6. Свидетелства за съдимост
7. Свидетелства от Национална Следствена служба/за наличие или липса на висящи дела/ .
8. Удостоверения ,че не сте лишавани от родителски права.
9. Два броя препоръки от близки хора

Аз мога да отговоря за дирекцията в Слатина - пред мен е списъкът, който ми дадоха вчера от там (ще отбележа и кое ми каза да подам с документите):
1. Копие от лична карта (при подаване). Единият от съпрузите задължително трябва да се води по постоянен адрес (адресът, вписан в личната карта) в района на дирекцията (за София - дирекциите не са районирани като общините - например Дианабад половината е в дирекция Младост, а другата половина - в Слатина). За другия съпруг не е задължително, но поне трябва да има временна регистрация в района на дирекцията (това са едни бланки, които се попълват в общината и единия екземпляр остава за вас. В този случай се подава и копие от тази бланка.
2. Медицинско удостоверение от личен лекар за здравният Ви статус, на което да пише, че е за осиновяване на дете (на по-късен етап)
3. Медицинска бележка от градски диспансер за белодробни болести, че не боледувате от белодробни болести. На нея да пише, че е за осиновяване на дете. Адрес: гр. София, ул. "Кирил и Методий" № 78 (на по-късен етап)
4. Служебна бележка от Национална следствена служба, че не се води наказателно дело срещу Вас. Да пише, че е за осиновяване на дете. Бул "Г.М.Димитров". (на по-късен етап)
5. Служебна бележка от съответната община по местоживеене от отдел "АПОН", че не сте лишавани или ограничавани от родителски права (на по-късен етап)
6. Областен психо-диспансер, медицинска бележка, че не се водите на отчет (на по-късен етап)
7. Свидетелство за съдимост от СРС (на по-късен етап)
8. Копие от нотариален акт за жилището (при подаване, но да уточня, че аз казах, че имаме наше жилище)
9. Копие от удостоверение за граждански брак (при подаване, но да уточня, че аз казах че сме женени)
10. 2 препоръки (при подаване или по-късно, но са необходими за проучването)
11. Изследвания за СПИН и Васерман (на по-късен етап)
12. Служебна бележка за доходите Ви за предходните шест месеца (не уточни, но аз мисля да я подам в началото, понеже ако се наложи и по-късно винаги мога да си взема нова)
13. Попълнено заявление (те дават образец и, естествено  се подава при кандидатстване)
Общо взето жената каза да снимаме документите, които имаме налице в момента - лични карти, нотариален акт и удостоверение за граждански брак и да ги подадем за да стартира процедурата, а после по всяко време можем да даваме допълнителни документи.
Това обаче е за дирекцията в Слатина, не знам дали в другите дирекции нямат други изисквания.
peti_pati, така като гледам моя и твоя списък съвпадат абсолютно, с изключение на удостоверение за раждане.
Препоръчвам ти да отидеш в дирекцията по местоживеене и да провериш там лично, как стоят нещата.
Желая ти успех и да ме държиш в течение, как вървят нещата при теб   .

Фокси, мила,

Благодаря от сърце за изчерпателния отговор  .
Естествено първо ще посетя службата за соц. подпомагане в нашия район, преди да започна със събирането на документи, но всяка информация, която получавам тук ми е от полза .
Оставили сме обаче тази първа среща за м. януари - както се казва "Нова година - нов късмет!" (тази не беше никак добра за нас, затова чакаме с нетърпение да свърши ).
Ще ви държа в течение - вие сте единствените хора, с които мога да споделя всичко открито и знам, че ще ме разберете .

Пети, сега и аз да се включа за след това. След подаване на всички документи, соц. роботник прави посещение във вашия дом. При нас срещата продължи около час и половина и си говорихме за най-различни неща. По преценка може да се видите и още няколко пъти. Правите среща и с психолог от соц. дирекция, като с нас беше и соц. ни работничка. Изпратиха ни и на курс за кандидат осиновители към комплекса за соц. услуги за деца и семейства. Курса беше по желание, но ние се записахме, защото искахме да знаем какво ни очаква и с какви трудности и проблеми евентуално бихме се сблъскали. Препоръчвам го за всички този курс, много съм доволна от екипа психолози които го водиха и се постараха максимално да ни запознаят с нещата. Това е в общи линии и сега чакаме соц. доклад и вписването в регистъра. После ще падне още по-голямото чакане. Успех !!!

balmi, стискам палци да ви впишат възможно най-бързо и голямото чакане да бъде изключително кратко

Дано Фоксче !!! Хайде пък всички да имаме късмет. Прочетох някъде, че имало предложение след Нова Година или родителя си взима детето или веднага се дава за осиновяване. Нямало да оставят повече дечица в неизяснено положение. Това е чудесно ако стане най-вече за децата, а и за осиновителите също.

Мила Балми,

Благодаря за информацията  .
Стискам ти палци за иксито и дано Новата година ти донесе не едно, а две бебчета .

Здравейте на всички във форума.Отдавна влизам  и чета писмата на всички но не мога да се реша да споделя и моят проблем но вече се реших.Аз съм жена на 35 год.семейна от 15 г.Лечение на стерилитет без да има ефект и най на края решихме със съпруга ми да си осиновим дете на което можем да предложим едно добро бъдеще.Подахме документи в сациални грижи и минахме всички процедури.След няколко месеца ни се обадиха да отидем да видим едно дете.Когато получих писмото бяхме толкова щастливи ,така се зарадвахме със съпруга ми.Бях подготвена за лоши  но приемливи неща.Когато се срещнахме със социалния работник ни казаха че първо ще видим детето и тогава ще говорим.По принцип било обратно първо се говорело и тогава се виждало детето.Когато видяхме детето на нас то много ни хареса но в един момент социалната работничка каза че детето е с олигофрения и изостава с развитието.Нямате си напредстава как се почувствахме.Може много хора да ме съдят но не съм подготвена да гредам такова дете.Не можете да си представите какво нещо изживяхме.Ние отказахме.Не можахме да се решим да вземем такова дете.Нали имаме право на три предложения.Месец Май 2007 г.ще станат 2 г.откакто сме подали документи и друго предложение нямаме.Към кого да се обърна.Много ми е тежко и притеснено.В момента не виждам изход.Моля за съвет.

Здравейте! И ние от няколко месеца сме регистрирани, но все още не са ни се обаждали за дете. Във връзка с питането:първо трябва да ви запознаят с документите и след това е срещата с детето. Когато ви се обадят за среща трябва да питате дали детето отговаря на посочените в заявлението изисквания.Никъде не е регламентирано на колко предложения имаме право.Това се отнася за детето - ако има направени 3 отказа от българи, то се вписва в регистрите за международно осиновяване.След изтичане на 2-год. срок можете да подновите документите си и продължите регистрацията.
Съчувствам ви за това, което ви се е случило, защото и мен такава ситуация би ме разстроила и объркала.
Моят съвет е да отидеш при социалния работник и да поговорите.
Успех!

Здравей,
много ми е мъчно за това, което сте преживели....
Разбирам те, не можеш да си представиш колко добре.
Виж сега, първо не се обвинявай, ама никак! Човек трябвада осинови със сърце, а не по милост. Ти правиш сериозна крачка и трябва да приемеш детето, което ще осиновиш като равностоен партньор във вашите отношения. Ако не се получи с дадено детенце, просто не го прави. Вероятно си чела темата ми - "Тъжно". Виж колко хубави, мили и верни думи ми казаха момичетата в нея. Не съжалявам за отказа който направихме тогава. Слава богу господ беше прекалено добър (както винаги) към мен и ми позволи да разбера абсолютно случайно, че момиченцето в момента се осиновява от хора, които го обожават от първия миг... Така че - за това не се вини.

Второ и по-важно!
Можеш ли да напишеш какви изисквания сте посочили в заявлението си за осиновяване - напр:
в колко градове сте кандидатствали
каква възраст сте посочили
предпочитания към пол
и т.н.

дай малко повече подробности и ще се опитам да ти помогна

Поздрави

Светле,

Много съжалявам за разочарованието, което е трябвало да изживееш . Не знам какви са правилата за среща с детето, но постъпката на социалния работник е меко казано некоректна, особено ако в изискванията си сте записали, че предпочитате детето да не е със заболявания.
Сигурна съм, че вашето малко съкровище ви чака някъде там и скоро ще бъдете заедно .

Момичета,
Имам нужда от съвет .
Започнахме събирането на документите за осиновяване и стигнахме до Декларацията за гражданство, жителство и гражданско състояние, която трябва да е нотариално заверена.
От отдела за закрила на детето ни дадоха примерна такава, но тя е много стара.
Можете ли да ми кажете какво точно трябва да се впише вътре?
Благодаря предварително .

Аз мисля, че нотариусите имат готови бланки. Поне аз като купувах имота подписах готова бланка, но не знам дали върши работа

Предполагам, че повечето нотариуси имат, но този при когото обикновено ходим не изготвя документи, т.е. заверява само готови такива.
Затова трябва сама да изготвя декларациите на мен и съпруга ми и само да му ги предоставим за заверка.
Аз вече вписах следните неща: че сме граждани на Р България, че живеем постоянно тук, че сме семейни и какви недвижими имоти притежаваме.
Но дали това е всичко .

Ами, аз съм много изненадана от това искане за декларация...
След като имат копия от документите за самоличност, безумно ми се струва да декларирате такива факти пред нотариус.

Нашата декларация съдържаше единствено текст, че декларираме желанието си за сътрудничество с РДСП.

ДЕКЛАРАЦИЯ


Долуподписаният ...................; ЕГН ...........; притежаващ лична карта № ......... ; издадена на .........година от МВР - София., във връзка с подадено от мен заявление като кандидат-осиновител с вх. №.............................................. към Дирекция „Социално подпомагане“ - район Лозенец, град София, с подписването на настоящата декларация по нотариален ред,


ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ:


1. Задължавам се да осъществявам сътрудничество и да оказвам пълно съдействие на  Дирекция „Социално подпомагане“ - район Лозенец, град София, във връзка с отглеждането на осиновеното от мен дете и с оглед на запазване на неговите интереси.

2. Следва да предоставям информация за развитието на детето и за опазване на неговите права и законни интереси в Дирекция „Социално подпомагане“ - район Лозенец, град София, на всеки 6 месеца през първите две години, считано от датата на осиновяването, както и да предоставям всякакви други данни и информация, дължими съгласно специалните законови изисквания.


Настоящата декларация, предоставям на основание и в изпълнение изискванията на чл.15, ал.5 от НАРЕДБА № 4 от 25.11.2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра на деца за пълно осиновяване, издадена от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от 9.12.2003 г) и във връзка с чл.63а, .ал1 от Семейния кодекс.




Дата                                                                            Декларатор

А-а-а, и такава декларация за сътрудниество ни искат , но ще я подпишем, когато подаваме документите.
И на мен ми се стува супер безмислена тази Декларация за гражданство, жителство и семейно положение, защото в действителност им даваме всички документи, които удостоверяват всяко едно нещо по отделно .
Ще измисля нещо .
Благодаря ви все пак .

Момичета, много дълго мислих дали да споделя с вас нещо, което със съпруга ми научихме от медицинска сестра, работеща в детски дом.
Аз самата съм едновременно вбесена, потресена и за пореден път разочарована от прекрасната ни държава .
Двоумях се дали да го публикувам, защото съм сигурна, че ще разстроя и други момичета тук в моето положение, но все пак си мисля, че форума е мястото, където споделяме и доброто и лошото. Също така не искам да поставям под общ знаменател всички домове - това е практика на този конкретен дом!

Съпругът ми вече няколко години посещава един детски дом по работа. Така се запознава с част от персонала и преди няколко седмици, когато взехме окончателното решение да си подадем документите за осиновяване, по време на редовното си посещение в дома, мъжа ми заразпитвал една от сестрите често ли  постъпват нови деца, на каква възраст са обикновено, повечето от тях ромчета ли са и т.н.
Та от дума на дума тя решила да го посвети и в процедурата как "първо пласират ромчетата", защото повечето деца са от такъв произход.
Както всички знаете, за да се даде едно българско дете за осиновяване от чужденец, то трябва да е събрало три отказа от български семейства . И естествено домовете спазват процедурата, само че предлагат ромчетата на семейства, за които се предполага, че ще откажат детето и така след три отказа то бива предложено за осиновяване в чужбина, където семействата нямали "претенции" относно етническата принадлежност на дедето.
Ами, браво! А кой мисли за българските семейства, чиито мечти и надежди са излъгани  .....

Предполагам как се чувстваш...

Като ти поразмине малко  помисли и за това: Ромските деца са обречени тук у нас заради произхода си.
Аз отказах досега 3 предложения за деца от ромски произход. Не се гордея със себе си за което...  Имам предрасъдъци, които не мога да преодолея, колкото и да се бия в гърдите, че съм интелигентна и широко скроена. Но това категорично не означава, че децата от ромски произход трябва да страдат заради такива като мен. Абсолютно съм убедена, че те трябва да получат своя шанс. За съжаление шанса им, в повечето случаи, минава през три отказа от бг семейства. Макар, че все повече българи осиновяват ромчета.Първото момиченце, което отказах вече е осиновено от българско семейство, което го обожава.

Благодаря на Господ, че ми даде шанс да науча това, иначе докрая на живота ми щях да изпитвам чувство на вина за отказа си.

Накрая да те успокоя: Няма здраво  българско дете до 2 години, с уредени за осиновяване документи, което да чака в някой дом без да е предложено за осиновяване, заради ромски деца.


Спокойно, не се отчайвай, твоето детенце ще дойде - само търпение му е майката