Тери, това че е чакам не означава, че майките нямат проблем като родят. Аз с Моника минах през подобни състояния. Винаги съм твърдяла, че следродилната помощ към майката я няма никаква в нашата страна!

Важното е, че намираш сили и продължаваш напред, признала си пред себе си грешките, проблемите и действаш по тях. Ще става все по-хубаво, а ти не съжалявай, гледай напред, имате още много хубави моменти!

Тери, ти си силен човек. Само силен човек може да вдигне глава от умората и отчаянието, да разбере проблемите си и да започне да ги решава. Също само силен човек може да говори открито за това. Важното е, че не е нужно да сме силни, защото сме хора. Умората е огромна, хормоните не помагат, а при теб и диетата съвсем разбива всичко.
Като се роди Борис имах моменти, в които се питах "защо ми беше това". Части от секундата, посред нощите, когато за пореден път не спях, а той беше повърнал и трябваше да сменям чаршафи, да се преобличаме с бебето и да пазим тишина, за да не събудим и другото бебе. Малко след това той започна да вдига температурите си от синдрома. От тогава, колкото и да съм изморен, ядосана или каквото и да е не съм се питала "защо ми беше да искам и второ дете". Най- доброто предстои.

Тери, браво на теб! Ти си супер майка! Вярвам, че не ти е било леко. То сигурно е произтекло от това, че ти си много притеснителен човек, т.е. притесняваш се всичко да е наред, и ако не е, това сигурно те обезсърчава. Но важното е да сме живи и здрави, а другото си се нарежда рано или късно, така че няма от какво да се притесняваме.
Мен пък малко ме е срам, че съм се ядосвала на Ивона, когато много плачеше. Осъзнавам, че ядосването ми може би произтича от това, че аз правя всичко възможно да й е добре, а тя продължава да реве. Това важи и за батко й малкото пъти, когато е ревал от колики. Всъщност децата не са виновни и не го правят нарочно и това ми е давало кураж да се владея, но въпреки това ядосването е пробягвало за секунди.
Действително най-важното е да осъзнаем емоциите си и да действаме разумно.

Аз трябва да съм много щастлива, защото коликите на Ивона отшумяха и вече спи доста, будува
по 1-2 часа до максимум 4 часа през деня между храненията. Нощем спи от 0ч. до 7 ч. непробудно, а понякога спи и между 20 ч. и 0 ч. също нон-стоп. И така гледам да се радвам на този период, пък после ще видим какво ще е. Както казах, записах да уча още една магистратура и да видим как ще се справя.

Включвам се с признанията. С Васил имах тежък следродилен период. Осъзнавах го, но нямах финансова възможност за следродилен патронаж и трябваше да се справя сама. Бях изтощена още от раждането, а по това време мъжът ми вече започваше и много сериозно да пие, така че бях абсолютно сама. В деня преди да родя майка ми беше оперирана, а свекърва ми идваше денем и допълнително много ме напрягаше. Тя не помагаше с къпане и с гледане на бебето, а просто се мотаеше из нас, критикуваше ме и сядаше да гледа със зяпнала уста как кърмя. През останалото време трябваше да давам отчет дори ако искам да ида до тоалетната. Имах огромно желание да го кърмя, но като стана време за Криси още ми държеше влага и се чудех как да откажа да я кърмя, за да не се повтори онзи ужас. Дори изпитах облекчение от АБКМ и специалното мляко, защото това ме оправдаваше пред всички и нямаше нужда да се обяснявам, защото "просто съм нямала избор с алергията". Но докато с Васил имах следродилна депресия, то с Криси вече знаех какво правя и какво ме очаква, така че набързо разкарах дразнителите на прилична достанция. И да, отново имах коментари спречквания със свекървата. Дори си е позволявала да ми каже, че ние не можем да си гледаме децата. Обаче децата растат и са щастливи у дома с нас, а това ми дава повод да отвръщам на критиките със самочувствие за правилно взети решения. Но точно преди да вземем някое такова решение, докато отхвърляме всички "за" и "против" и съмненията относно обективната ни преценка съществуват в нашите глави се появява някой дето категорично заявява, че знае по-добре от нас какво искат децата ни.
При всеки причините са различни, при мен депресията беше поради липсата на подкрепа от съпруга ми, при друг от несигурността, при трети от преумората и т.н. Понякога депресията е лека, а друг път може да бъде кошмарна. Но не зная майки, които никога не са имали подобни усещание с поне едно от децата си.

 Когато се роди Иван аз също имах такива периоди, даже още докъто бяхме в болницата. Той ревеше постоянно, а аз го гледах и незнаен какво да правя. Той беше с инфекция. Вдигаше температура, стояха 8 дни в болницата. Всеки път като ходех да го видя ревях, еше толкова мъничък с абокат на главата и сам в едно легълце...след това вкъщи бяха коликите, нямаше кой да ми помага носеха го по цял ден на ръце , заспиваше за по 20 мин и пак се събуждане. Вечер го бутах в количката по 2-3 часа през нощта, почти неспях... но всичко минава даже вече обмисляме варианта за второ детенце

Маги, много благодаря!
Тери, чудесно е, че говориш за проблема, следродилната депресия не е шега работа, аз също на моменти се усещам, че   имам нужда да поговоря с някой, насъбира ми се умора, еднообразно ежедневие, липса на комуникация с приятели. Често повишаваме тон пред Дара с мъжа ми, което не е добре и страдам след това, че го допускам и други неща. Всеки има своите терзания. Въпросът е да се борим с тях! Поздравления, справяш се!!!

Как сте?

Тери, как е новият ви дом? Матей свикна ли? И вие най-вече?

Ние сме добре. Децата са относително здрави. Сополът ни е пръв сподвижник
Сими има проблеми в училище. Една груа деца са го нарочили и го тормозят и вербално, но и физически. Взех среща с учителката, но обмислям и смяна на училището.

Павла,дано разрешите проблема. Това е нещо ужасно, все си мислех, че в другите страни имат механизми за справяне с тези неща.

Аз бях в къщи с Ади. Кашлица от секрет. Трета сливица е според мен. Кашля само като легне и хърка. Много пораснаха и вече бърбаросват.

Габи и Моника са добре.

Маги, подобни неща има навсякъде. Ще видя как ще процедираме. Наистина е ужасно, особено за малкото човече, което не разбира защо го правят.

Борис и той е често сополив и с кашлица от тях. Записах му час при УНГ. Ако се наложи, няма да бавя аденоидектомията. При Сими има и последствия. Дано да са обратими.

Зор е в новата къща. Стресирано е детето. Нощем се буди уплашен, по цял ден иска на ръце. През деня на 30та мин се буди. Дано поне и някой зъб да излезе междувременно, че с такъв яд ме хапе.
Ще му сменяме столчето за кола вече, но съвместимите могат само с база да се инсталират. Ще трябва да купуваме и второ за колата на нашите, която няма изофикс. В чудене съм какво да купя. Хем искам тествано, хем са много скъпи. А втора ръка много го знам дали не е преминало някоя катастрофа
Помня, че и Моника я тормозиха. И то в детска градина, не си го обяснявам, толкова са малки все още.
Аз бях дебелото дете в 1-5 клас, заедно с едно момче. Момиченцата ми бяха приятелки, тъй като от дете съм общителна. Но момчетата ме биеха и ми се подиграваха. Когато някой кажеше: "Гледахте онзи филм с ония дебелия като..." и притихвах с надежда, че този път ще набедят пълното момче, а не мен. Толкова ми беше кофти, че в 5 клас поисках сама да ме заведат нашите на диетолог и за 6 месеца свалих 20 кг. Такава травма ми остана, че заради безпочвени подмятания в 11 клас развих нещо като булемия, нищо че тежах 48 кг само.
Намеси се, Павла. Толкова бях благодарна, че татко разбра, че ме бият и ходи да предупреди момчетата. Ранните години наистина оформят черти от характера за цял живот.
П*С* в 4ти клас се върнах след лятна ваканция с 5кг отгоре и нови сили. Аз набих момчето. Такъв кеф ми е доставило, че си спомням
П*П*С Ето го малкия булдог, чеше венците

Сигурно не е от къщата, а от нещо друго това будене. Вие като свикнете и той ще свикне.
Голям е сладур!

Нещата няма да ги оставя. Симеон говори бългро-френски. Все още не се изразява ясно и в доста случаи го разбирам само аз или само в семейството. Децата са го нарочили и се държат ужасно. Това са деца на 3-4г! Едното му е казало- Да беше умрял, като беше болен!, Ти си имбецил! И това на 3г! Не искам да предавам прекалена важност, но няма и да подмина. Той знае, че го подкрепяме, че сме до него и че тези деца ще си понесат наказанието. Едно от децата, които го тормози е от забавачницата. Знаят се от едногодишни. Знаех, че не се разбират и не се харесват, но не подозирах мащаба. Обмислям и смяна на училището, ако не се разберем с учителката и директорката.

Павла, наистина са много малки, много от рано започват явно подобни проблеми. Добре че взимаш мерки.

Тери, буденето на 30та минута и при нас го имаше от 4ти месец натам, случва при преминаване в следваща фаза на съня, детето не може да свързва циклите, затова се налага доприспиване. При нас като че ли с времето все по рядко се случва, но пак си ги има тези събуждания.

Тери, точно на 30 мин. се будеше и Дара, сега на около час. Много е неприятно, при нас е силна асоциация кърменето и ме търси да премине от един цикъл в друг.
Павла, това е ужасно, дано спрат тези деца, иначе и аз бих сменила училището.
Бяхте коментирали преди, че не е добре преди 2 годишна възраст на децата да се правят тестове за алергии, каква е причината? Дара се обрина 3 ти път, без да сме консумирали мед, цитрусови плодове и тя, и аз. Предполагам, че е от пица Маргарита, заради моцарелата, кога започнахте с пицата, понеже ние обичаме с баща й и тя си иска. Дали съм докарала някаква беля с тази моцарела, меко сирене е? 

Защото още растат, проявяват се нови неща и тестовете не са меродавни.

Прави едно парче с нормален кашкавал и и давай него. Свиква се.

Ние сме с корона пак! Тоя път Мерал я донесе, не че има значение. Тойв понеделник вдигна Т, после го втресе, един ден лежа. Днес е много по-добре, но аз не съм. Разкиснах се.
В къщи е бойно поле. Близначките се бият, каката учи он лайм, аз крещя като луда.
Ще оцелеем.

Оф, тази корона да минава. Както казвам, сега е важно физическото оцеляване на всички ни.

Симеон май е с варицела. Тоест и Борис ще цъфне. Писна ми вече.

Кукапел, пица дадох още съм 6-7м. Не е от моцарелата. Доматите са по-вероятни.

Аз от толкова време се каня да пиша,  че не е истина, но първо щях да мра от недоспиване. Борис беше в някакъв период, който се будеше постоянно нощем и аз бая дълго отказах със сън по 2 до рядко 5 часа на ден. Второ от близо месец не можем да се оправим от болести.

И ние сме с корона. При нас край няма. След рождения ден на Борис вдигнах 39 температура,  после той ужасна хрема,мм също се разболя, 10 дена не можахме да се оправим. Бяхме добре всички близо седмица, сложихме му ваксините на Борис ( тук слагат 4 инжекции по 2 във всяко краче), той вдигна висока температура и много го боляха крачетата 2-3 дена. На деня след ваксините дойде баща ми да ни види, като си тръгнал вечерта го заболяло гърло, 2 дена по- късно беше с плюс тест. От събота вечерта Борко е с 39, в неделя беше много зле, спа цял ден като новородено. Понеделник и аз и мм цъфнахме положителни, Борко уж беше по- добре понеделник и вторник и днес пак спа цял ден без да е с висока температура, но той нито яде, нито пие...ужас. Сега вечерта е пак с 39. За капак майка ми дойде в събота, не го беше виждала от 7 месеца и вместо да го види и да му се радва...Тя изкара короната преди няколко седмици та дано й се размине. Да видим дали ще може да си тръгне уикенда както е по план.

Толкова много неща имах да ви казвам, но ми се е изпарил мозъка от притеснение за Борис. Стискайте палци да му минава вече, че се измъчи.

Маги, бързо да се оправяте!

Павла, това с децата е ужасно! Дано се спрат, ако не и аз бих сменила яслата, много неприятно.
 Дано им минава бързо варицелата!

Без да те отчайвам, Хелиантус, този ковид разказа играта на децата. От деца, които до септември повече от един сопол са нямали, просто всичко ги лови и то с усложнения. От снощи май се отключи и синдрома на Борис и беше с 40С пак. Скоро ще хване и варицела. Та сега съм с двамата с температура и един с пъпки. Никой не е спал снощи. Давам наколко пръста само да прекъсна веригата. Измъчиха се милите.

Ужас, Павла! Нас ни приеха в болница преди няколко часа, полудях днес докато стигнем до тук...системата е много тромава. С много възпалено гърло е и чакам да му дадат антибиотик. Измъчи се горкия,  не яде, не пие, само спи и плаче...

Хелиантус, да ви приемат в болница, значи е зле милото. Системите са много тромави. Със Симеон като чаках в спешното, като беше с пневмония, от 10ч до 16ч само за преглед. В 23ч ни пуснаха да си тръгнем и то защото аз настоях. Иначе и до сутринта щяхме да видим в боксовете на спешното.
Бързо да се оправя Борко! АБ бързо ще му повлияе.

Ох, бързо да се оправя Борко! Ужасен е този вирус, ужасен! Ние сега сме по-добре де. Аз съм с хрема, Моника е с хрема, а близначките са добре уж. В понеделник отивам на работа, макар че имам нуждата от пет дневна почивка сама някъде. Тва 7 дни всички в къщи е приключение.

Да похваля близначките вече много приказват. Казват много думи, прости изречения от две думи и така. има някакъв диалог, както казва Мерал. Че преди това беше само ммммммм.