Хайде мамите които са родили да изкажат мнение , защото ми предстои раждане и искам да е нормално но си ме е страх дали ще издържа на болките ? 😑 И да ви питам ползвали ли сте епидурална упойка , слагат ли такава във окръжна болница Варна , наистина ли пречи на напъните ? Изобщо слагат ли някакви болкоуспокояващи и има ли някакво облекчение от тях ??? На какво приличат контракциите?

Разбирам вълнението ти от предстоящото раждане, но все пак начинът да получиш отговор на въпросите си - не е да ги задаваш в няколко теми и да не четеш отговорите. Второ, за жена, на която й предстои раждане (явно съвсем скоро) си прекалено неинформирана за самия процес. Има достатъчно мед. статии по темата, порови, почети. Явно си избрала болница за раждането - отиди на място, задай си въпросите на лекаря при когото ще раждаш, на анестезиолога, хората това работят всеки ден, в тази точно болница - ще ти кажат 1:1 каквото те интересува. Какви упойки ползват, кога, как действат и пр. И преди да те затресат бременните хормони и да решиш, че нещо се заяждам с теб - не се. Опитвам да ти кажа как наистина да бъдеш сама на себе си полезна по темата, а не да тръгне бебето и да си в небрано лозе и...каквото и както стане. Не, че няма да родиш и така, ама си е излишен стрес за теб.

"На какво приличат контракциите..." няма жена, която да ти отговори обективно. Мога да ти обясня чисто физиологично какво са те, ама как ще ги усещаш ти, аз, трета, пета жена...индивидуално си е. Зависи от физика, психическа настройка, праг на болката, колко ще се проточи раждането и куп други. Тук има момичета родили естествено, без упойка и без да им е било непоносим зор. Те ще ти кажат "няма страшно, търпи се". И няма да те излъжат, при тях е било така. Има и такива като мен, които от едни мижави контракции в ранни седмици, доста по-слаби от началните родилни - позеленяват, губят ума и дума и не могат да дишат...пък съм държелива гад по принцип.  Но това е много особен тип болка и как ще ти понесе на теб - няма как да знаеш предварително. Та подобно "проучване" ти е напълно ненужно, кой как понася контракции, дори 1000 раждали жени да ти отговорят, при теб ще е 1001-а вариация на усещането и това е нормално. Ако не търпиш на болка и искаш естествено раждане - непременно си искай епидурал. Не, не пречи на напъните, това е упойка която се подава/регулира постоянно през целия процес на раждане и при напъните се спира (намалява силно), за да имаш контрол... Ама анестезиолозите както казах нагоре, ще ти обяснят най-точно и коректно опциите по темата. Та иди се консултирай с тях най-добре.

Пуснах новата тема тъй като неможах да си открия втора 😑 знам че всички ще кажат различно по въпросите които съм задала и достатъчно съм се информирала за контракциите но от книги и списания и ми беше интересно да попитам раждали жени дали наистина е такова чувството както го описват във книгите ...питала съм и доктора си той казва ще успееш , но си изпитвам някакъв страх все пак първо раждане незнам какво да очаква и знам че никога не минава по книга. А относно епидурална упойка питам за да знам дали изобщо има някаква файда от нея и да търся анестезиолог за по подробна информация 😃 ... а как да си открия стара тема че за пръв път пускам тема и сега немога да я открия ... Благодаря за отговора ... не съм си помислила че ме нападаш за мен всяка информация е от полза

Странно ми е само защо като задам въпрос по каквато и да е тема всички казват питай доктора си а нали форома е за някаква дискусия все пак .... питах в темата на бременните за изследвания например и там питай доктора си...питам за нещо друга пак същата работа ... аз че го питам питам го но искам да сравня явно дали моя доктор ми пуска правилните изследвания и дали без да иска не е пропуснал нещо все пак не съм му единствената пациентка а и искам да знам какво ми предстои по време на бременността , по време на раждане , а и след това за кърмене , захранване или както се казва не питай старило , питай патило ... затова зададох въпросите 😃

Има файда от епидурала разбира се. Все пак не усещаш най-жестоките контракции, евентуални разкъсвания, епизиотомия, шевове... А след раждането, ако е зле положението - могат да продължат да те обезболяват така още някой ден. Лично аз ефектите на епидурала съм ги изпитала на свой гръб, след оперативно раждане (такова ми беше обезболяването). На 20-я час след като извадиха малкия си взех душ, както го правя у дома и се изстрелях в цивилни дрехи пред болницата да пия капучино.  Движиш се напълно свободно, но нищо не те боли, не ти опъва, или каквото... При естествено раждане - действа по същия начин, следователно и тогава си имаш нужния контрол, но без болка. Много момичета имаме раждали с епидурал тук, ама отпускарски месец все пак...надявам се някоя от тях да се включи съвсем конкретно по твоята тема.
Лично мое мнение си е, че при естествено раждане  в наше време - си е задълже да се ползва епидурална. Просто не виждам грам смисъл, да търпи някой часове мъки и болки, когато може и да не ги търпи. Пак си раждаш естествено, като ти е толкова важно, ама неприятната част на процеса не я усещаш. Пък и първо раждане - рядко протича бързичко, така че каквото ще търпиш - ще трябва да го търпиш дълги часове вероятно. Ти си решаваш къде ти е "границата" все пак. Моята е много преди фразата "естествено раждане" и това не съм си го и помисляла  , но затова сме различни хора все пак. Твоите усещания и реакции са различни от тези на всяка една от нас.

П.П. Относно това защо по КОНКРЕТНИ въпроси момичетата те насочват към лекарите ти - не е случайно. Да, тук е място за дискусии, но не е лекарски кабинет и повечето пишещи са хора с доста опит по тези теми, но не са мед. лица. И на съвсем конкретни, чисто медицински въпроси - могат да ти отговорят, но все пак субективно и не искат да рискуват да послушаш тях, вместо лекарят, който пряко те наблюдава. Все пак - той знае всичко за теб и бременността ти, така че може да прецени съвсем конкретно за нещо. А ние тук....все пак "общо".

Благодаря за отговорите ти 😊 знам че и моя праг на поносимост е нисък затова попитах за епидурална та и ще говоря подробно с моя лекар на тая тема и да ме насочи към анестезиолог който да ги слага правилно ... а мнението на моя доктор беше това че пречели на напъните тези упойки ... искам нормално раждане тъй като навсякаде пише че е по добре  за бебето когато всичко е наред разбирасе , но май ще се позамисля и за секцио тъй като имам още няколко месеца😃

Аз родих естествено. Първо раждане и може би много ми помогна нагласата ми. Не съм го мислила, не съм си задавала въпроси( ясно ми беше, че ще боли все пак), само си казвах, че ще мине бързо и всичко ще е наред. Бях супер мобилизирана, а по време на началните контракции гледах да мисля само за хубави неща и се шегувахме с докторите Болките от контракциите - в началото не бяха силни. След изтичане на водите -абсолютно безболезнен процес, ми сложиха някакви болкоуспокояващи( епидурална не пожелах по ред мои възгледи, а и просто издържах - не ми се наложи да искам). От болкоуспокояващите по-скоро малко ми се замая главата, отколкото да намали болката, но бях в кондиция. Самото раждане - вече напъните, продължи 20 минуто и сякаш беше по-безболезнената част, просто трябва да си концентрирана, да напъваш силно и да си много мобилизирана. И само да кажа- при естественото раждане, въпреки умората и изтощението(зависи колко е продължило) , само няколко часа след това вече (поне при мен) сякаш нищо не е било. Има малко дискомфорт тук- таме, но не е страшно опитай да не се страхуваш, убедена съм, че нагласата е много важна. Както и според мен да питаш хора не е много разумно, защото все ще се намерят такива, които ще разкажат лоши неща, а е безсмислено да се товариш Представяй си бебчо, а всичко друго минава - стискам палци за много лесно раждане като моето 

Предвид колко майки тук и по света раждат с епидурал, ако той пречеше на напъните - да не бяха родили тези жени Виж, не знам кой е лекарят ти, но го има момента със "старата школа" в медицината, която плюе и отрича всичко ново, само защото не му е свикнала и не им се напъва да се развиват професионално. Ако може да си е всичко както са го учили преди 30-40 години и никой да не ги занимава - най-добре. Има и относително млади такива лекари, просто са мързеливи. Да, ама не. Аз от такива лекари се пазя и то много. За щастие - има достатъчно и от другия вид.  Ако не е кадърен анестезиолога ти пък, вероятно може да подава упойка колкото и когато не трябва и това да попречи на напъните...екипна работа е все пак. Проучвай и подбирай екип в този смисъл.

Относно "навсякъде пише, кое е добре за бебето, според начина на раждане.." - ще ти дам напълно практичен съвет. Влизаш тук в бебешките теми, чети и назад, с години назад (имаш време явно). Ще установиш едно нещо. Спи, не спи, яде, не яде, има колики, няма колики (кърмено, или не), буйно, спокойно, инат, тръшкащо се, нетръшкащо се, проходило и проговорило рано, навреме, късно, алергично, адаптивно, социално, асоциално....и всичко, което може да ти щукне...няма никаква връзка ни с начина на зачеване, ни с начина на раждане Тези "филми" ги има в бременните теми и после реалността идва като товарен влка (за щастие всъщност), или поне е щастие за тези, които раждат и втори и трети път. Спестяват си безумната занимавка и драма с такива дивотии. 

От моя гледна точка, самият начин по който ще се появи бебето е абсолютно без значение, повтарям - МОЯТА си е такава. Колкото може по-комфортно и сигурно и за двама ни - по-добре. Важно е на финала да сме живи, здрави и без травми. Все пак - раждането е етап от пътя водещ до желания резултат, а не целта на цялото приключение. Напоследък раждането направо взе да бие на фетишизъм в някои материали, ама да бъдело прекрасно, ама с оргазъм, ама с пеперудки и розов прашец, ама естествено нали и без упойка...еми няма такива истории. Природата не го измислила да ти е кеф такова изживяване, за тези цели е измислен сексът. Иначе - като тръгне бебето и няма накъде - боли не боли - неродила няма ( в наше време). Но пък сега имаме възможността да си преценим силите, възможностите, кое ни е най-важно в цялата работа и да вземем някакво информирано и обективно решение как да се случат нещата. Което е чудесно

Стели,

Няма лошо хората да си споделят. Но не е случайно, че който и каквото да сподели ти казва да се допиташ до лекаря си. Четенето и писането по форумите създават една илюзия за компетентност и информираност, които могат да бъдат доста опасни, особено когато човек сравнява това, което му казва дипломиран лекар с писаното във форумите. Решението какво раждане е подходящо за теб, каква упойка и тн трябва да бъде взето на базата на консултация с компетентен гинеколог и анестезиолог, а не на базата на преживяванията, които споделят жени, които са раждали. Човек преживял сърдечна операция не се превръща в компетентен кардиолог от това, нали така?

Пожелавам ти компетентен гинеколог, на чието професионално мнение да можеш да се довериш напълно и лека бременност и раждане!

За пръв път чувам,че упойката пречи на напъните ами на мен не ми попречи ама какъв ужас изживях докато донтигна до 5 см.разкритие,че да ми сложат упойката хич не искам да си спомням...тук вина има и доктора ми който каза,че ако анестезиолога,който е на смяна не е читав и да искам няма да ми сложи упойка...е,за първо раждане когато не знаеш какво е и се страхуваш от какво ли не,трябваше да се тревожа и за това читав ли ще е анестезиолога,читав бе слава богу,защото се наложи да ми я извадят с форцепс преди да достигна пълно разкритие както и да е мина замина живи и здрави сме от нормалното се възстанових по-бързо,след няколко часа станах,е имах известен дискомфорт от многото шевове,но като цяло мина по-лесно...втория път секцио по спешност еми,трудна работа със ставането от леглото дни наред,опъваше си ме,болеше си ме...не знам какво да ти кажа и по двата начина хич не ми бе приятно и комфортно явно не съм случила на лекари и двата пъти прецени си колко може да издържиш на болка,обсъди го с лекаря си,но в 21 век за мен е безумно да раждаш без анестезия..

Аз родих със секцио и дискомфорт и болка имах до 48ч, понеже в Реанимация само лежахме и нищо не усещах. След това се възстанових много бързо и до 3-я ден бях в много добро състояние. Но това пак си е до организъм. Слушай лекаря си наистина и като дойде моментът най важното ще е крайният резултат - мама и бебе в добро състояние

Благодаря ви за отговорите доста ми помагат да се замисля по-сериозно за раждането тъй като си се притеснявам да не стане нещо с бебето ако не успея да издържа на болките (все си казвам че съм силна ама ... не съм ) . Ще говоря сериозно с докторът за упойките и да не ми излиза с тези номера че пречат ... той наистина е стар лекар с доста стаж (П.Свраков) и е много добър гинеколог , но незнам защо е против обезболяването 😐 при положение че знае какви болки изживяват жените , нагледал се е на всичко .... а да ви питам с въртенето през бременността наистина ли се постига по-лесно разкритие , защото всички ми казват движи се че да родиш по-лесно 😁

Абе да гледаш отстрани нечий гърч не е като да го изживяваш ти лично... Не знам наистина, защо твоят лекар е против обезболяването, медицинска причина да бъде - няма. Пък вече какви са му личните убеждения по темата, не бива да се отразява на поведението спрямо пациентките му, не е коректно. В смисъл, може да каже: "И без упойка ще родиш и ще изтърпиш някак си" (факт, къде ще идеш да не изтърпиш), но да те баламосва буквално, че анестезията може да попречи с нещо на успешното ти раждане - не е никак ОК вече. В добавка, ти си му казала, че този момент те притеснява и то доста, което е достатъчна причина да обсъдите анестезията, а не да те навива да се отказваш от нея.
Не знам за какво "въртене" по време на бременност говориш.... Иначе да, движението, разходките - спомагат за по-лесно раждане, защото държат мускулите в кондиция. А те ще ти трябват при едно естествено раждане и ще си ги ползваш усърдно. Ако се залежиш и си тотално отпусната, ще ти е трудничко да напъваш когато дойде момента.

Искала съм да напиша въртенето но се е получило нещо друго 😂 ... но както и да е ... значи ме очакват дълги разходки за да поддържам мускулатурата , което пък ще е от полза накрая 😊 ... благодаря много за информацията която ми дадохте относно упойката лоята искам да ползвам , така някакси се успокоих че ще се справя с раждането и докторът ми иска неиска аз ще се възползвам от обезболяването ... все пак аз ще се мъча не той както казваш друго си е теб да те боли а не да гледаш отстрани  😃 ...

Привет, мисля, че сте казали всичко, ама някак ми се прииска да споделя и своето мнение Както са ти казали другите, всичко е строго индивидуално. Аз, когато бях бременна изчетох де що има книги за бременността и раждането (беше преди почти 11 год.)-тогава нямаше толкова инфо, колкото сега. Та, мислех си, че съм готова за всичко-контракции, напъни...да, ама не! При мен нещата се развиха противно на всичко, което бях прочела. Като всяко нещо, което предстои да ти се случи за пръв път, разбирам колко много въпроси те тормозят и страх, но да ти кажа честно, няма място за страх! Като се почне веднъж...даже няма да ти дойде на ума от какво по напред да се страхуваш Аз през цялото време в предродилна зала гледах един плакат, на който имаше току що родила жена, гушнала рожбата си и си повтарях с усмивка до уши, че всеки момент и аз ще изглеждам така-гушнала най-милото и чакано бебе и уморена, но щастлива. Аз също много се шегувах със акушерките (бях попаднала на невероятен екип, повечето от които познавах лично) и това много ми помогна. Разбира се, нещата доста загрубяха в един момент и се развиха противно на всички мои очаквания, но нямам за цел да те плаша и за това ще ги спестя В крайна сметка имах едно живо и здраво бебе-е, гушнах го доста по-късно, но... Тъй, още нещо се стих Аз бяхна 28-едра жена с хубав и широк таз (според лекарите), нямаше причина нещо да се обърка, док в болницата каза, че до като се усетя и бебето ще се е родило. В същото време моята комшийка(бяхме бременни по едно и също време и долу горе заедно щяхме да раждаме)-млада, слаба, ще се счупи. Тесен таз, абе като я видиш, все едно момиче в 5-ти клас. Нищо нямаше освен едно тумбаче толкова малко, все едно беше пила бира. Всички лекари, при които беше ходила и бяха казали, че не може да роди нормално, че е с много тесен таз (според мен направо си беше недоразвита) да се приготвя за секцио. Хубаво, ама до като се усетят, наща я почват болки, контракции и едва успяли да я закарат до родилно. Бебето се родило точно за 5 минути, а малко по-късно наща седяла в стаята ,по турски" и люпела семки. Аз, с хубав, широк таз, с пълно разкритие в крайна сметка стигнах до спешно секцио, а комшито... Е, ти си направи изводи! Хубаво е да се интересуваш, да говориш с лекарите, да си максимално запозната с всичко, което предстои, но не забравяй, че всяко раждане е различно, индивидуално и е възможно да се почне и да се свърши не по начина, по който ти си си представяла и планувала предварително. Последното изречение малко страшно прозвуча не, не е страшно, просто имай доверие на лекарите и бъди спокойна. Позитивното мислене ще ти помогне, оставиш ли се на паниката...не е добре нито за теб, нито за бебето. Дано не съм те уплашила и ти желая кураж. Всичко ще бъде наред!

Аз малко офф топик, но да ви кажа не разбирам самите лекари, като този на Стели. Значи - виждаш си пациентката Х, че си се страхува от болките (всеки е различен), значи шансът да имаш една изпаднала в истерия и неслушаща какво й разправяш родилка, когато я нагънат зверските контракции ти е почти сигурен. Е що за Бога, ти като лекар, да си го причиняваш това сам в родилна зала? Въпреки, че и моят лекар е мъж, признавам си, че като чуя от мъж (все тая лекар, или не), как ТРЯБВАЛО ние да раждаме и какво да изтърпим и пр. - пяна ми избива. Сори, ама не ми е приемливо някой да ми казва аз какво мога и трябва да търпя, при все, че този човек дори няма биологичната възможност да го изпита, че да знае колко и дали е търпимо. Сигурна съм, че ако мъжете трябваше да са бременни и да раждат - 95% от тях, щяха да искат да са в изкуствена кома още първия триместър, щото им се гади видиш ли ти...  За секциото няма да отварям дума, ама да се разубеждава бъдеща родилка, да ползва епидурал при естествено раждане ми е направо безумие в днешно време. То и зъб могат да ми извадят без упойка и крайник да ми ампутират (правело се е и то до не чак толкова отдавна) ,все ще оживея, ама нужно ли е? Ами не е.

Има и нещо друго. Хората имат различна поносимост към различни ТИПОВЕ болка. Аз например стоически търпя и много остри болки, но за относително малко време. Така се е случвало, че съм отнасяла едни от най-гадните болки - възпалени уши, възпаление на горна челюст (заради зъболекарска грешка) + невралгия на сетивен лицев нерв от това... Идва ти сам да си отрежеш главата, честно, така зверски боли. Но, в описаните ситуации се държах "геройски" дето има една дума. В същия момент - страшно зле реагирам на болка, която е по-тъпа (лека) ама постоянна и се точи много време. Преди да родя имах такъв тежък МЦ, че съм посинявала чак от болки и това се точи 48 часа нон стоп. Ами ревала съм от яд, безсилие, нерви, изтощение, направо ставах неадекватна в тези моменти, а хич не съм гивезе... Просто за моята психика и нерви - такъв вид болки са най-непоносимото нещо и си го знам. Та не съм си помисляла да си правя експерименти по въпроса. Естествено раждане - хем болки с часове, хем стават и все по-жестоки с напредване на раждането...еми щях да съм от тези родилки, които напълно основателно трябва да изядат 2 шамара, че да се освестят и да напъват. Дори и с епидурал да е, докато ги докарам 4,5 см., ако изобщо - могат да минат неопределен брой часове с контракции, а аз още на първия вече ще съм "ни се води, ни се кара". Сериозно го казвам.  Все пак никой не ни познава по-добре от нас самите и следва за такива неща, да се отчита и чисто мед. мнение, но и що за човек е тази бъдеща родилка все пак. Не твърдя нищо, споделям мнение просто.

За Окръжна Варна знам, че слагат епидурална на който си поиска. Не съм сигурна дали Стели е разбрала точно. По- вероятно ми е лекарят да ѝ е казал, че първите контракции до необходимото разкритие се изтърпяват без упойка.
Стели, моят съвет е да си правиш списък с въпросите, които те интересуват и които изкачат от разговорите тук. Питаш си въпроса, отговаря ти лекарят и си пишеш 2-3 думи до всеки въпрос, за да няма после- Ама точно какво каза, ама това какво беше.

Е няма как точно за това да не съм го разбрала човека просто е против използването на всякакви медикаменти по време на бременност и по време на раждане лично съм го питала за упойката и той рязко се обърна и каза пречи на напъните с доста сериозен тон по който си пролича че е против тези неща , но аз ще говоря сериозно на тази тема със него и ако неиска да ползвам това обезболяване просто няма да ме изроди той ! Въпросът е да обясни крие ли рискове тази упойка за мен и бебето наистина а не само по писането из Интернет , защото да ти слагат абокат в гръбнака хич не е и най- безопасното нещо за майката, а и гледах клип как слагат тази упойка и си изглежда страшно де но предпочитам да почувствам лека болка от това отколкото да се мъча с часове както той иска напълно Естествено .... сигурна ли си че слагат епидурална упойка в окръжна болница че във форума четох че не ползвали такава упойка освен ако не си извикаш анестезиолог а малко е странно защото как да знаеш кога точно ще родиш че да го извикаш 😐

Стели, едно раждане и в наше време дори си е риск за майката и за бебето. Това, че сега медицината е доста по-напред, отпреди 100 години да кажем - не значи, че самият риск в ЕСТЕСТВЕНИЯ процес "раждане" е станал по-малък. Значи само, че всички щети, които могат да се случат по време на същия са по-овладяеми и спасяеми, но и сега - няма 100% гаранция за тези неща.
В този ред на мисли - едно естествено раждане дали ще върви гладко, или не - не зависи от това дали ще е обезболено, или няма. Ако ще се закучва - ще се закучи. Разликата за родилката "с упойка" и "без упойка" е в това дали ще усети "закучването" с всички екстри, или няма да го усеща, ама стане ли - става. НИКОЙ не може да предвиди как ще протече едно естествено раждане, както ти казаха и нагоре. Ето - една жена с хубав, широк таз, дето АГ-тата му викат "права ще ражда и няма да разбере" - душата й излязла, пък другата дето е с недоразвития таз и по никаква логика, не е следвало да роди дори естествено - докато я приболи и...айде честито
За мен - анестезията е много разумен избор по тази причина...Господ знае само ти как ще раждаш, колко време, лесно ли, трудно ли, с проблеми ли без ли...еми няма нужда да стане зле и да си без упойка. Ако не стане зле и си с упойка пък - нищо не губиш все пак.

Анестезиолозите не са някакви чичета и лели от Женския пазар, които ти бодват там някакви дебели игли "на око" и ако стане - стане  Това са хора с безумна квалификация все пак и едни от най-скъпо платените мед. специалисти по целия свят. Радвай се, че тук можеш да ползваш такива за смешни пари, щото в наистина бяла държава - "боцкането в гръбнака" струва хиляди евро, или долари. Неслучайно. Виждала съм ги иглите и на снимки и на живо, изглеждат страшно, да, ама ако се зачетеш защо са такива - не е толкУ страшно С  игла "инсулинка" - няма как да се проникне там, където трябва, да се въвежда кактетърче и пр. Та...совите не са това коета са, а на страха очите са си големи. Факт.

Епидуралната не достига да плода, та за бебето в този смисъл - рискове - няма. За теб - също не виждам какви рискове да има, ако не ти я слагам аз тази упойка на "онче-бонче"  5 години и половина и аз и колко други момичета, живеем след поставяне на спинална, епидурална (накуп) и секцио в добвака и сме си здрави, прави, гледаме си децата и живота.

П.П. Преди да се запритесняваш, че подобна анестезия може да ти увреди гръбначния мозък - боде се 3-6 см. след края на същия. И да, аз също виждала тия ми ти игли, не вярвах докрай, че чак пък толкова не се усеща, не боли и пр. Ама докато чаках нещо да ме заболи и се "мобилизирах" се оказах с епидурален каттеър, поставена спинална...ей така докато още се настройвах какво ли ще е усещането.  Ми...никакво всъщност.

Стели няма нищо страшно в естественото раждане аз родих без упойка изкарах си болките до край да наистина боли но след като видиш детето си се забравя всичко