Здравейте момичета,

По темата за предварителната информация и споделения личен опит от раждане, мисля, че всичко зависи от психиката на самата бременна. Има жени, които се чувстват по-уверени, ако знаят в детайли какво предстои, други се панират и подобни разкази ги карат да преживяват многократно преди големия ден страха от предстоящото.

Според мен всяко раждане е много индивидуално и най-добрата подготовка е обсъждане с лекаря на въпросите, които вълнуват родилката, когато му дойде времето. Повече спокойствие и повече вяра, че всичко ще мине по най-добрия начин.

В момента обаче ме вълнува друго. Момичета, как се справяте с емоциите през бременността? Досега не усещах кой знае какви неочаквани смени на настроение, но тези дни ми се случи да се разплача без причина. Случват ли ви се подобни неща?
 

Мира, при мен емоциите се изразяват в това, че много по-бързо се разстройвам. Леко някой да ми повиши тон и съм готова ревнала, иначе смяна на настроенията и изблици, слава Богу, не съм имала

Нани, не се налага. Според док тя вече е готова да излезе и, ако на мен много ми тежи може да ми "помогне". Аз пък искам, ако няма медицински показатели да си стои, колкото може повече

Това първо раждане ли ти е? Ако е така, изобщо не ти препоръчвам да предизвиквате раждане толкова далече от термин. Та ти имаш 3 седмици още. Да, бебето е готово, но нищо не налага да го карате да излиза. Раждала съм предизвикано и то два пъти, и то след термин. Първия път дори не беше слязло надолу бебето и ми се разказа играта, докато родя. Най-добре е да си тръгне само, ако няма противопоказания за чакането. Тогава раждането е по-лесно и върви повече от само себе си. Иначе хубаво. Ще ти спукат водите, ама като нямаш контракции, ще трябва да ти ги предизвикат и тях. Е, и предизвикано се раждат бебетата, ама по-трудно. Иначе раждах с упойка.
Второто бях решила да чакам до последно да тръгне само, за да си спестя някои трудности от първия път. Да, де, ама се беше запънало и то. Накрая предизвикахме раждане на 10-ти ден след термина. Е, втория път е по-лесно и по-бързо и най-важното - бебето беше заело стартова позиция (още от 36 седмица, но това е друг въпрос; акушерката само ми обясняваше още тогава, че ще раждам. Откъде да знае жената, че съм специалист по преносването?!).

Момичета, то е ясно, че лесно няма. Разбира се, че минава. Ако имате възможност и желание, ползвайте упойка! Успех на всички ви!

Mirracles, при мен емоциите станаха променливи към 5   месец и през 8мия постепенно се подобриха нещата. Сега вече се чувствам съвсем нормално, но през онзи период ми беше много трудно и не можех да се контролирам. Дребните неща ми се струваха грандиозни проблеми и плачех много често. Аз не намерих начин да туширам напрежението, но някой, който е успял, може да сподели. Сега всичко отмина и нито ми се плаче, нито мисля глупости. Чувствам се здраво стъпила на земята. Абе, бременна работа

Момичета, ходих на задължителни консултации с анестезиолог и кардиолог. Вече всяка седмица ходя на тонове. Все си мисля, че има време, но времето вече е много малко. Не мога да възприема, че скоро ще си имам бебе Иска ми се да не бърза много да излиза и да си вземе изцяло нужното от престоя в утробата ми.

При мен също се случва така, че от доста по-незначителни неща се нервирам, но за щастие не се случва често. Това с неочакваните сълзи също беше единичен случай. Но явно някакви неща си текат на подсъзнателно ниво в мен, защото ми се случва, когато не мога да спя нощем от много въртене и разходки до тоалетната, да осъзная, че всъщност в просъница си мисля как ще се справя с бебето в началото, дали бързо ще се възстановя от раждането, какво ще се промени в ежедневието ни и тн щуротии, които дори не осъзнавам, че ме тревожат през деня. През деня си мисля, че всичко ще е наред и ще се справя чудесно с всичко, което предстои, независимо от трудностите. Абе шантава история

Преди не вярвах, че бременните стават разсеяни, но след като установих, че една вечер съм сложила да готвя във фурната и не съм я включила и още по-шокиращо друга вечер, че след като съм сготвила не съм я изключила, вече съм наясно, че трябва да се проверявам по 2 пъти какви ги върша.

Нани,

Не се тревожи, бебчо ще си вземе всичко необходимо и ще се роди, когато му дойде момента. На финалната права е нормално да има такива емоции. Всички ще е наред!
Ти къде плануваш да раждаш?

Цитат на: sun_smile в Септември 07, 2016, 15:56:12 pm

Нани, не се налага. Според док тя вече е готова да излезе и, ако на мен много ми тежи може да ми "помогне". Аз пък искам, ако няма медицински показатели да си стои, колкото може повече

Това първо раждане ли ти е? Ако е така, изобщо не ти препоръчвам да предизвиквате раждане толкова далече от термин. Та ти имаш 3 седмици още. Да, бебето е готово, но нищо не налага да го карате да излиза. Раждала съм предизвикано и то два пъти, и то след термин. Първия път дори не беше слязло надолу бебето и ми се разказа играта, докато родя. Най-добре е да си тръгне само, ако няма противопоказания за чакането. Тогава раждането е по-лесно и върви повече от само себе си. Иначе хубаво. Ще ти спукат водите, ама като нямаш контракции, ще трябва да ти ги предизвикат и тях. Е, и предизвикано се раждат бебетата, ама по-трудно. Иначе раждах с упойка.
Второто бях решила да чакам до последно да тръгне само, за да си спестя някои трудности от първия път. Да, де, ама се беше запънало и то. Накрая предизвикахме раждане на 10-ти ден след термина. Е, втория път е по-лесно и по-бързо и най-важното - бебето беше заело стартова позиция (още от 36 седмица, но това е друг въпрос; акушерката само ми обясняваше още тогава, че ще раждам. Откъде да знае жената, че съм специалист по преносването?!).

Момичета, то е ясно, че лесно няма. Разбира се, че минава. Ако имате възможност и желание, ползвайте упойка! Успех на всички ви!

Блу, аз не бързам. Просто много държах на този лекар в началото и той го знае, познава й майка ми и целия ми случай по принцип + семейните стресови ситуации, които ни съпътстваха. Та той излиза в отпуска от 19.09 до 26.09 и го предложи, като опция, защото ще трябва да ме прехвърли на колега. На 14.09 сме при него да видим как вървят нещата. Иначе бебка е на позиция от края на август, карам 4та седмица без тапа с контракции от време на време, от два дена с много силни болки в кръста, вчера имах два пъти розово зацапване и сега честно казано съм в някакво изчакване. Вчера целия ден мислех, че ще тръгнат нещата  Ще видим. Имам си още 2 седмици! А иначе АГ по здравна каса предвиди, че ще родя преди почти 3 седмици

Мира, при мен е абсолютно същото с нощните тревоги. Заради честите посещения до тоалетна ми се случва да се разсънвам и започвам да се тревожа за някакви неща, а на сутринта вече не ми се струват чак толкова важни. По принцип хората са склонни да се тревожат повече нощем, но явно при бременните е по-често срещано. Иначе, ще раждам в Щерев в София.

Сън_смайл, дано нещата си тръгнат самостоятелно. Така ще стане най-бързо. Пиши след прегледа какво е станало.

Преди не вярвах, че бременните стават разсеяни, но след като установих, че една вечер съм сложила да готвя във фурната и не съм я включила и още по-шокиращо друга вечер, че след като съм сготвила не съм я изключила, вече съм наясно, че трябва да се проверявам по 2 пъти какви ги върша.

Мира, много съм съгласна с теб!!! Тази бременност наистина ме удари доста по способността ми за съсредоточване и аналитично мислене. Част от работата ми е свързана с проследяване на срокове, следене на развитие на определени процеси и т.н., и след като няколко пъти почти пропуснах момента, предупредих момичето, което ми помага, да бъде много внимателна в това отношение и да не разчита на по принцип чудесната ми памет!!!

Иначе за емоциите: индивидуално е, но и при мен са доста по-изразени. Особено ако съм имала по-напрегнат ден или нещо друго ме е предразположило.

sun_smile и Нани, вече сте на финалната права: спокойно и ще видите, че всичко ще се нареди чудесно!!! Моето лично мнение е, че, когато е възможно, трябва да се изчака бебето само да реши кога да се появи на бял свят! Когато плодът узрее, той сам ще си падне! 
Но е вярно, че спуках води в 37+3 дена и не стигнах докрая на чакането, което сигурно на края е по-трудно да имаш търпение...

Лека седмица ви пожелавам на всички!

И аз не вярвах, че бременните стават по-емоционални, но преди време ми се случи от нищото  да си поплача - така и не разбрах защо и какво го предизвика. Сега гледам да стоя над нещата и все си казвам - няма да предавам негативни емоции на бебето, общото спокойствие е най-важно

Мъжът ми забеляза разсеяността ми, сега върви след мен и проверява електроуредите, ключалките...  

Добро утро! Снощи ходихме на преглед, успях да се свържа със следящия ме лекар. Каза, че зацапването е било от това, че започвам да правя разкритие, което обаче си е все още мининално. Контракциите ми са все така леки, на фона на това, което бяха в края на август. И така, чакаме си

Вие как сте?

sun_smile, още мъничко остава! стискам палци

Да, още мъничко. А преди малко ми потече едната гърда, много се изненадах. Надявам се наистина скоро да се видим с бебка, която вече е 3кг

Сън_смайл,

Стискаме ти палци! Вече си съвсем на финалната права
Всичко ще бъде наред!

Момичета,

През последните две седмици усещам движението на бебка много повече и по-редовно. Снощи се учудих, че имаше едни ритмични почуквания, които продължиха около 5-10 мин. Това ли е усещането, когато бебето "хълца"? Усещали ли сте подобно нещо?

Мира, при мен когато хълца се усеща точно така-ритмично

Здравейте, момичета! Днес ми потече коластра от гърдите... В осмия месец съм. Случвало ли се е на някоя? С първата бременност нямах коластра по време на бременността.Според вас нормално ли е?
С този нов облик много ми е странен форума...

Мира, и при мен така се усеща хълцането. Към края става доста често.

Момичета,

През последните две седмици усещам движението на бебка много повече и по-редовно. Снощи се учудих, че имаше едни ритмични почуквания, които продължиха около 5-10 мин. Това ли е усещането, когато бебето "хълца"? Усещали ли сте подобно нещо?

При мен все още движенията са хаотични. Наскоро се бях зачудила как се усеща това хълцане, дори не подозирах, че бебетата хълцат докато са в утробата

Аз бях чула за това хълцане от позната, която беше доста по-напред в месеците от мен и се чудех за какво иде реч. Прочетох, че упражнявайки си гълтателнния рефлекс бебето поглъща по малко амниотична течност и това понякога предизвиква хълцане. Било обичайно явление.

А по темата за коластрата, също четох, че било нормално към 8-9 месец да се появи малко коластра при някои жени. Не е повод за притеснение.

Новата визия на сайта е красива, но за момента ми е по-неудобна за ползване. Аз я ползвам през тел и някои функции ми липсват. Например няма филтър да ти се показва само непрочетеното по темите, в които пишеш. Не виждам и името на човека, който поства.