Бих вметнала, че не е задължително масажът да е свързан с къпането,нито къпането да е вечер. Всъщност може да се мине и без двете.

И без къпане може, правилно ли разбрах?

Ами да. Може и без къпане. Дерматолози го твърдят, да не кажа,че го препоръчват.
Не може да не го нахраниш, да го оставиш да мръзне и да не сменяш пелените и почистваш под тях. Без другите неща си може.
Само го споменавам. Аз съм от тези, които си къпят, масажират, гимнастират и гушкат бебето.

Цитат на: pipi-ripi в Ноември 06, 2014, 19:58:46 pm

Бих вметнала, че не е задължително масажът да е свързан с къпането,нито къпането да е вечер. Всъщност може да се мине и без двете.

И без къпане може, правилно ли разбрах?

Сигурно pipi-ripi има предвид без къпане всеки ден? 
Но нека тя да си каже.

Да попитам чели ли сте кога е най-добре децата да се отделят да спят сами в друга стая? Аз май бях чела от д-р Спок, че около 6-тия месец.
Само, че сега започва зимата и не ми се топли още една стая и мисля да го оставя до годинката при нас. Хем така ми е много лесно (като е при нас имам предвид), но хем ми се ще да не пропуснем периода, в който може да се отдели и после да стане трудно.

Смайл, много е индивидуално това с отделянето в друга стая. Някой още от болницата си ги слагат отделно, предполагам, че няма проблеми за самото бебе, те нали са малки и не разбират. Имам приятели, които отделят децата като спре нощното хранене, което също е индивидуално. Моят син до годината от нашето легло не можах да го изгоня  Дори сега ако го преместя в друга стая ще е супер драма, затова постепенно. Първо го преместих в кошарата, после в негово легло, още не съм решила кога да е последната стъпка.

И аз като джей да кажа, че едно от най-важните неща, които научих, бяха, че бебетата н са толковаа крехки колкото изглеждат. Нали се сещате, че повечето майки не им треперят чак така както ние го правим?! И пак оцеляват и порастват.

Смайлс, обясни ми каква е разликата между кенгуруто и раницата, че никога не съм боравила с тази терминология на български. Преди всичко си беше кенгуру и точка.

Мешко, за гимнастиката Бърди беше казал, че не препоръчва, особено ако на бебето не му харесва.
На моя син съм му правила масажи от 4-ия до 6-ия месец, когато загуби търпение и започна да се върти като шило. Иначе е определено по-скоро кротък, особено за момче. Гледам да му осигурявам излизане навън всеки ден. Но не е затлъстял. Това според мен зависи не от гимнастиката като бебе, а от гените и най-вече от храната. Дъщеря ми е много по-подвижна. На профилактичния преглед преди две седмици я измериха като 83 см и 10,2 кила (вече беше закусила и пила вода).  Така си върви откакто се е родила. Говорили сме по този въпрос. В градината яде по малко, то и вкъщи не е по-различно. Всъщност, тя би искала да яде по много пъти, но често, но няма как да стане в градината (или ясла, ако предпочитате).

Сега отивам в другата тема, а и на работа трябва да се ходи все пак.


Хубав ден!

М-и, точно това искам да избегна. При теб е станало "късно" с местенето и сега ще е по-трудно. Така бяха и племенничката ми и племенника. И си мисля, че и при мен така ще се получи, ако изчакам до годинката.

Смайлс, обясни ми каква е разликата между кенгуруто и раницата, че никога не съм боравила с тази терминология на български. Преди всичко си беше кенгуру и точка.

Ляво на борд кенгуру, дясно на борд раница 



А ето и статия по въпроса http://blog.roshavo.com/%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%80%D1%83-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5/

47 Smiles, дъщеря ми си спеше в собствена стая от първия й ден вкъщи. Първите 3 месеца и аз спях там, после спря да се буди нощем и се преместих. Синът ми, обаче е от друга планета. Мислех си, че ще изкарам 1 година с него в една стая и после като спрем да се кърмим нещата ще си дойдат на мястото, т.е. каката ще се премести там, а аз обратно в нашата. Да, ама ей го на ще станат 2 години след 3 месеца, а пък аз още спя с него в една стая. просто той си се буди нощем -кога да яде, кога да поиграе по 2-3 часа и на този етап не виждам как бих могла да преместя каката там. На мен не ми е проблем да стана нощем, но ако са в една стая и тя ще се буди, а пък тя ходи на училище и трябва да има възможност да се наспи добре. Идея си нямам кога и дали изобщо ще започне да спи по цяла нощ някога. Та, наистина е супер индивидуално, но ако не кърмиш, бих посъветвала да го отделиш колкото по-рано, толкова по-добре.

blue_sky, аз акцентирах върху моето убеждение, че е много важно от най-ранна детска възраст да се възпитава култура към движението. Неведнъж съм виждала ходещи бебета, закопчани в количката си, а майките седнали на пейка на сладка раздумка -то и това се води разходка навън, ама за друго иде реч. Аз винаги съм обикаляла, било с количка или кенгуру, а откакто проходи, количката служи само за придвижване до парк или градинка, оттам насетне веднага го пускам. Е да, налага ми се да тичам след него през цялото време (той всъщност откакто е проходил, не е спрял да тича), но за мен това е истината, а не просто седенето навън да диша въздух. И другото е, че мен лично не дразни отричането на всичко, без да си го пробвал, без да си опитал и т.н. Разбирам на базата на личен опит да го отречеш, но другото ми се вижда абсолютно крайно.

Да попитам чели ли сте кога е най-добре децата да се отделят да спят сами в друга стая? Аз май бях чела от д-р Спок, че около 6-тия месец.
Само, че сега започва зимата и не ми се топли още една стая и мисля да го оставя до годинката при нас. Хем така ми е много лесно (като е при нас имам предвид), но хем ми се ще да не пропуснем периода, в който може да се отдели и после да стане трудно.

Според мен  по  този въпрос не може да има   определения - всеки сам преценя според детето и  битовите възможности.
Калоян без никакви драми го отделихме в неговата стая да спи сам и то на голямо легло без преграда    през пролетта на тази година.   Преди да се случи и аз мислех ,че сме закъсняли и , че е трябвало по- рано да го направим   , но   детето си свикна и няма проблем. Преди това  вечер спеше  в негово легло  при нас в спалнята , а дневния сън събота и неделя , когато не е на градина- в неговата стая, така че се бе адаптирал. А и играчките са там,  плакати по стените- на него си му харесва.
47 Smiles , мисля че ти е рано да се притесняваш  и да се разделяте точно сега   през зимата  не е наложително .

Мешко, че кое ходещо дете седи кротко в количка, която не се движи? Аз не съм виждала такова. Може и да има. Моите и в движение се опитваха да слизат от нея. При опит да бъдат възпрепятствани, започваха да пищят. 

Моля ви, вече почваме да звучим нелепо по темата. "Двигателната култура" на човек - не е масажиране и бебешка гимнастика. Тези неща са "двигателна култура" толкова, колкото и неспирното швъкане на сина ми, 24/7, откакто се е родил. То явно при него "двигателната култура" ще да е по рождение. 
За по-големи и осъзнати деца - да се създава навик за спорт, дълги разходки пеша (в града, или сред природата), за ходещите - извеждането да е свързано с активно движение, а не с возене - да, създава се навик за тези неща (двигателна култура). Ама за бебе, което още е "хипоталамично същество" - ай извинете.
Масажирането на сухо - е неприятно, вкл. и за възрастните. Когато ние ходим на масаж - нали се ползват някакви масла за целта. Винаги. При бебета, ако ще масажирате - налага се да ползвате лосион/олио, оттам следва ненужно най-често ползване на козметика върху детето. При здраво дете...то извършва толкова много движения в денонощието САМО, че ако аз ги извършвам същите 2 часа само - ще ме тресне инфаркт.    И при това положение - какво точно да му "гимнастирам" на бебето, което мята ръце и крака постоянно, свива ги и ги отпуска. "Изключително важно" е 10 мин. в денонощието аз да му движа крайниците, вместо да си ги движи то само, защото? Помислете дори, едно бебе с колики колко мускула използва, за да се свива, отпуска , рита и реве, щото го боли корем. Дали наистина има нужда вие да му размятате крайниците всеки ден? 

АКО детето има някакъв проблем и масажите и гимнастиката са с "лечебна" цел - ОК. Тези неща ги решават съответните специалисти. Ей така "на общо основание" да се прави, при всички - е просто ненужно. Ако някоя майка толкова държи все пак и на бебето му харесва - и не пречи. Но въпросът беше за необходимост (реална), или липса на такава в повечето случаи. А не за полза/вреда. Нещо като не вреди - то не означава непременно, че е необходимо. Жизнено необходимо пък съвсем не е.

Момичета, всички модели колд-кремчета, които ми препоръчахте, ги няма в нашето малко градче (в двете големи аптеки и в специализирания бебешки магазин). Само по поръчка доставяли. Имаше Бочко, Бюбкен и Нивеа и взех Бюбкен.

Nimika, така е, много е индивидуално с преместването в отделна стая. Има деца, които бързо свикват, независимо от възрастта. Но не искам да става като при племенницата ми. На 13 г. е и я страх да спи сама в стая.

АКО детето има някакъв проблем и масажите и гимнастиката са с "лечебна" цел - ОК. Тези неща ги решават съответните специалисти. Ей така "на общо основание" да се прави, при всички - е просто ненужно. Ако някоя майка толкова държи все пак и на бебето му харесва - и не пречи. Но въпросът беше за необходимост (реална), или липса на такава в повечето случаи. А не за полза/вреда. Нещо като не вреди - то не означава непременно, че е необходимо. Жизнено необходимо пък съвсем не е.

Ако трябва да бъдем прецизни, въпросът ми беше как си организират времето майките, които правят нещо(масаж или гимнастика).... а то стана една дискусия все едно на живот и смърт е дали ще прави - наистина не знам нужно ли беше 

.... а то стана една дискусия все едно на живот и смърт е дали ще прави - наистина не знам нужно ли беше 

Mousyt, наистина много често стават такива дискусии тук във форума "на живот и смърт", особено по отношение на отглеждането на децата. Аз се научих да не го приемам така, иначе е много напрягащо наистина и трябва да се отказвам да чета и пиша.

Цитат на: Mousyt в Ноември 07, 2014, 18:00:11 pm

.... а то стана една дискусия все едно на живот и смърт е дали ще прави - наистина не знам нужно ли беше 

Mousyt, наистина много често стават такива дискусии тук във форума "на живот и смърт", особено по отношение на отглеждането на децата. Аз се научих да не го приемам така, иначе е много напрягащо наистина и трябва да се отказвам да чета и пиша.

Ама направо трябва човек да спре да чете
Още не съм поръчала слинга - ще пиша като имам наблюдения

Спокойно, де! Нали в спора се ражда истината?! Няма да се плашите!

Ох, горките майчета, как ще ги откажат от форума някои хора с подробна информация и съпричастие към въпроси, които изобщо не ги интересуват.

Смайли, предвид "спането на Дани" като цяло - аз съм последния човек, който ще ти каже, че има правила, срокове и чалъми за отделяне на детето в негова стая. Индивидуално е наистина и то много. От моя си опит и наблюдения лични (демек нищо не твърдя), струва ми се, че има подходящи, крайно неподходящи и относително подходящи моменти (с малко старание) това да се случи, според възрастта. 
Първият такъв момент е при наистина много малко бебе, което изоообщо още не е осъзнало къде е и което тепърва създава навици/режими. Ако е спокойно, спящо бебе, да кажем будещо се само за хранене под час, или рано спряло нощното хранене - не виждам проблем да си спи в стаята от самото начало дори. Обаче пък и да искаш така да стане, ако се случи като моичкия...рефлукси, въртене, нощно хранене до 10 месеца, денонощен тормоз...еми не става и да искаш - то просто ще умре тая майка от гърч, ако търчи през 15 мин. и до друга стая, освен цялата останала "веселба". Тогава щеш не щеш - "клякаш" на "Господиииии само да поспи, ако ще на главата ми отгоре" 
Чакаш, чакаш нещата да се наместят, ама те докато се наместят - детенце става по-големичко, разбиращо и хитро, има си предпочитания и започва да те разиграва по този параграф на тема "къде ще спя". Ако имаш нерви, време, детето е податливо, с м'найсе седмици (месеца) системни усилия - можеш и тогава да приучиш/принудиш да спи еди къде си, да заспива само и пр. Има вероятност и да не успееш обаче, ако ще душата ти да излиза.

Следващият период подходящ е към 3-4 годишно, когато започва да се изживява като "голямо", независимо и "самостоятелна бойна единица". Тогава с лееека, системна манипулация и подлъгване към детската, с разни благинки възможни само там - вземе, че се пресели и спи там от раз. Поне при Дани това сработи.

Считам, че ако детето е по-темпераментно, капризно и "трудно" в широкия смисъл на думата - между година и 3 години е най-трудно да го отделиш в друга стая. Ако е кротко и сговорчиво - предполагам, че по всяко време може с не особено много усилия да постигнеш желаното. Повтарям - лични наблюдения и опит споделям по въпроса, не давам "рецепти". Предвид опита ми с Дани, ако имам второ дете - ще застана на челна стойка, но да си спи в кошарата от самото начало и бих го преместила в друга стая, веднага след като започне да спи по цяла нощ. Не бих рискувала пак близо 4 години да ми е качено на ушите 24/7.  Побъркващо е за толкова време, независимо колко ти е мило детето и колко го обичаш. И родителите са хора и не бива да го забравят

Mousyt, темата с масажите излезе отдавна от конкретното твое питане и стана "по принцип". Нужно е дотолкова, че за щастие - няма да си последната родила, четяща и пишеща в тази тема по тези въпроси. Не виждам смисъл да се "набива" на майки с бебета на дни, или седмици колко е жизнено важно да правят куп излишни неща, когато това просто не е така. А кой какво ще прави - е въпрос на личен избор разбира се. Идеята е тук да има обективна информация за едно, или друго, която не се изразява в "аз правех това", а в "защо го правех/не го". Ако помня правилно - аз персонално, на твоето конкретно питане - отговорих пределно конкретно. Съжалявам, че не ти е било от полза.

П.П. Лично аз тук, как да си гледам детето - не съм питала, ха познайте защо. 

Ама аз не съм казала, че не сте ми били от полза или че нещо лошо Напротив - чета си и си разсъждавам Както е казала  blue_sky : " Нали в спора се ражда истината?" 
Просто наистина не смятам, че има жизнено значение правенето на гимнастика и понеже лично аз не бих си и помислила да правя нещо такова и затова не осмислям нуждата да се спори чак толкова по темата... не е като да обсъждаме даване на лекарства или нещо дето е сериозно Масаж в стил погалване и гимнастика в стил игра (това за мен е в обсега на правено от родителя) дори е пресилено наречено нещо целенасочено правене на нещо едва ли ще промени живота в някаква посока - факт. Просто всеки си преценя... в моя случай ще се прави професионална гимнастика и то по препоръка на не един уважаван лекар, така че съвсем не подлежи на коментар
Ама и вие като не искате да се сърдим не се сърдете, че някой е изказал мнение по смисъла на спора