0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #100 -: Септември 10, 2013, 15:28:02 pm »
То по тази логика, ако на 2 го поплясваш, на 4 го поплясваш, на 8, на 10, на 12... факт е, шамарът е форма на родителско безсилие.
Ако един родител не спира да си удря детето/дори и да е само по  дупето/, трябва да погледне по-дълбоко към себе си. И да намери грешките си!!!

Инциденти са се случвали на повечето от нас.
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #101 -: Септември 10, 2013, 15:48:17 pm »
То по тази логика, ако на 2 го поплясваш, на 4 го поплясваш, на 8, на 10, на 12... факт е, шамарът е форма на родителско безсилие.
Ако един родител не спира да си удря детето/дори и да е само по  дупето/, трябва да погледне по-дълбоко към себе си. И да намери грешките си!!!

Инциденти са се случвали на повечето от нас.
:good_post:
за протокола, категорично не смятам, че попляскването, пък било то и по дупето дава повече резултати от обяснението, например.
Мен не са ме удряли никога родителите ми, но за сметка на това брат ми ме спукваше от бой :lol:
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #102 -: Септември 10, 2013, 16:20:21 pm »
Това, че не сте пляснали 2 годишни деца, не означава че няма да пляснете 12годишни например. Защото аз знам, че трудното тепърва ни предстои. А то ще бъде много трудно... Дано след години пак да си пишем, независимо от методите на възпитание и да се гордеем, че сме отгледали качествени и достойни хора.
Е как пък ще пляснеш голямо дете? На дете на година и половина да му удариш ръката, ако пипа котлона според мен е приемливо, щото то от друго не разбира. Но да удариш голямо дете - за какво? То разбира, няма да почне да те слуша заради пляскането. Освен ако не е физически болезнено, а това не мисля че някой иска да прави.


  
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #103 -: Септември 10, 2013, 16:47:36 pm »
Ех, Боби, с твоята буквалистика :) Говорих принципно, че няма как да имаш дете на 2 годинки и да кажеш "Аз никога няма да...", защото не знаеш какво ще стане като е на 3, 4, 5....год. Това, че написах цифрата 12, не означава конкретно тази възраст, а повярвай дано не ни се случва, но има деца, които и на 15 си правят за бой :)
И пак: нека не бъдем крайни, това че някой не си е пляснал детето не означава, че трябва да анатемоса този, който го  е направил. Сикса писа вече, деца различни, родители също. Тук всички даваме най-доброто от себе си и щом някой е стигнал до там, че да иска съвет, значи има нужда от такъв.
Всички искаме да сме идеални, но все пак сме хора :)
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #104 -: Септември 10, 2013, 16:56:28 pm »
така е, чак пък идеални едва ли искаме да сме :wink:
аз например започвам да викам ако нещо, което съм казала 5 пъти не е било чуто. знам че не е хубаво и се опитвам да се контролирам, но не ми се получава особено :lol:
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #105 -: Септември 10, 2013, 17:04:44 pm »
Ех, Боби, с твоята буквалистика :) Говорих принципно, че няма как да имаш дете на 2 годинки и да кажеш "Аз никога няма да...", защото не знаеш какво ще стане като е на 3, 4, 5....год. Това, че написах цифрата 12, не означава конкретно тази възраст, а повярвай дано не ни се случва, но има деца, които и на 15 си правят за бой :)
И пак: нека не бъдем крайни, това че някой не си е пляснал детето не означава, че трябва да анатемоса този, който го  е направил. Сикса писа вече, деца различни, родители също. Тук всички даваме най-доброто от себе си и щом някой е стигнал до там, че да иска съвет, значи има нужда от такъв.
Всички искаме да сме идеални, но все пак сме хора :)
Ай стига го повтаряли това „буквалистка“ като мантра. Когато човек дава пример се предполага, че има някаква идея този пример. Казах „голямо“ дете, не на 8, 12, 13 или 16, а че може и в по-късна възраст да се случи.
Не смятам, че 15 годишно дете може да направи нещо „за бой“ понеже това за какво е нещото излиза от личната преценка на родителя. 15 годишните вече пият, дрогират се, въобще какво ли не правят. Мислиш ли, че ще избиеш дрогата от тях? Това разбира се е краен пример ( те примерите затова са примери), избери си сама какво можеш да избиеш според теб на тази възраст и ми кажи.

Стефи и аз като теб, викам и много се ядосвам на себе си. В последно време съм сменила тактиката, говоря и казвам какво ще накажа и гледам, че има разлика. Започна да ми вярва явно :-). Опитвам се да се уча от колегите ми, направо тези хора как говорят на децата си, няма викове, няма караници, няма попляскване, а децата слушат. Значи има начин, но ние не сме научени така. 
« Последна редакция: Септември 10, 2013, 18:33:57 pm от Bobbie »


  
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #106 -: Септември 10, 2013, 17:24:11 pm »
Викам и още как, особено със Стефан - там няма управия, каквото и да му кажеш да направи той поставя условия, само да е отгоре и да е на неговата. И то хубаво след това да изпълни каквото е обещал, ама "не". Така че съм на мнението на sixsens. В крайна сметка с Елена не хабя толкова енергия колкото със Стефан за постигане на нещо елементарно, като да си прибере играчките и да си легне. Не, че и тя не мрънка, но дори и с нежелание си прибира нещата, докато Стефан, ако той не реши, че трябва да ги прибере не става, намира си за какво да се тръшка и да реве. Да не говорим, че пък като реши да прибира, тръгва да прибира и на сестра си нещата, като и ги разваля и тя ревва, ако се опитам обясня, че тя ще си ги прибере, той почва да се тръшка и да крещи, че иска той да ги прибере. Писала съм и друг път, че се нерви от нищо, хвърля нещото на което е ядосан. Вечно иска да е първи и много му е вътрешно, че е втори. Миналата седмица ми вика "мамо, ако щеше да съм се родил първи, щях да съм добър, а сега съм се родил втори и съм лош"  8O - обясних му че едното няма нищо общо с другото, но дали ме е разбрал е друг въпрос.  Както и да е от една седмица му давам Киндинорм, след месец ако има ефект ще докладвам, ако няма ефект ще си взема аз нещо за нервите.


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #107 -: Септември 10, 2013, 17:55:25 pm »
Чета дискусията и не я разбирам. Едно момиче каза, че детето се тръшнало, бащата го напляскал и това подействало да го усмири, един вид, работи. Моят коментар беше и продължава да е: това е тъжно, не бива да се прави и не е рецепта да се усмирява тръшкащо се дете.

Защо обсъждаме дали някога ще си пляскаме децата, редно ли е да се кълнем, че ние никога, никога не бихме го направили? Според мен е добре да приемем, че пляскането, шамарите и всякаква форма на физическа разправа са недопустими. Вместо да формулираме кога е допустимо и при какви обстоятелства според провинението, възрастта...

Starshine, относно 8-годишното дете, което описваш, пердахът пък изобщо няма да помогне, щом родителите са пренебрегвали възпитанието и са допуснали да се стигне дотук.
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #108 -: Септември 10, 2013, 18:00:24 pm »
Има много "трудни" деца. Най-малко при тях "боят" работи. То си е цяла наука това.

При нас напоследък Боби ми създава трудности. Бие брат си. Като спорят за нещо и прас, един юмрюк в носа. Ама сериозен.Излезе му синина веднъж.
 Говорих , говорих, говорих, дори виках.
 Пауза две седмици. И ето:
снощи пак го удари. Опитах се да запазя самообладание, макар че ми идваше да го напляскам здраво.  Дръпнах силно наказателна реч - от типа " брат ти е най-добрият ти приятел и т.н".
Наказах го да спи сам в другата стая. След 30 мин ме моли да отиде обратно в стаята. Бях твърда, "Не".
 :lol:

Да видим колко ще бъде този път паузата

П.с. Не си и помисляйте, че може да удряте 12 + годишни. Просто ще стане катастрофа

« Последна редакция: Септември 10, 2013, 18:02:03 pm от ema2 »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #109 -: Септември 10, 2013, 18:59:44 pm »
На мен пък мъжът ми ми създава повече проблеми с възпитанието, от колкото дори децата. Понеже той няма нерви и като му се тръшнат и решава, че това, което до преди малко е забранявал, може пък сега да позволи. Резултатът е, че  децата, особено голямата, му се качват на главата. Снощи пак направи нещо, което му казах да не прави и му казах като е толкова знаещ сега той да сложи Ивана да спи, защото аз този процес съм го изстрадала вече и няма намерение цял живот да сме една стъпка на пред, две назад. Да види защо настоявам някои неща да се спазват безусловно. Отиде и седя в стаята и сигурно 20-25 минути, имаше искам да ме вдигнеш, искам да ме свалиш, искам тоалетна, ама всъщност не искам ( след като отидоха там), искам вода, не искам вода искам мляко, после пък я държа  на ръце, уващава я, не знам какво - но не може да я остави на леглото, защото се почваше рев, от този фалшивият, ама съм казала, че ревящо дете няма да оставя. Накрая вече ми писна и аз отидох и я взех, поиска да ходи до тоалетната, заведох я и я сложих в леглото - общо 5 минути ми отне, а той още час да беше стоял пак нямаше да я сложи да спи. И всичко това, защото и каза нещо че не може, тя не го послуша и вместо да настои, той и позволи да направи каквото тя си е решила. Или разрещаваш от начало или като забраниш си държиш на думата, а не така иди ми - дойди ми. Децата много бързо се научават при кого минава номера. Обратното, при кого не минава, отнема малко по-дълго, но смятам, че ако човек е постоянен - 100%, не дори 99% от случаите, става.
Още еидн пример - мъжът ми реши, че ще позволи на детето един единствен път да се возела за съмвсем малко в квартала извън столчето. Пак на задната седалка, с колан и  с него, но не на столче. Колко  обяснявах да не го прави, нямало било значение само един път. Ей казвам ви изкара му нервичките после сума ти време след това всеки път викаше и плачеше, че не искала на стола. Щото вече видя, че има и опция да не е там.  Та за мен това е най-важното, да има постоянство в това какво им казваме.  То дете на 2 години е нормално да се тръшка, но докато стане на 3 някъде трбява да е разбрало, че тръшкането не му донася никакви облаги. Така и с другите неща. 


  
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #110 -: Септември 10, 2013, 19:18:57 pm »
Това с постояннството  е и моята философия - да видим до колко ще я спазвам :-)


*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #111 -: Септември 10, 2013, 19:27:09 pm »
той няма нерви и като му се тръшнат и решава, че това, което до преди малко е забранявал, може пък сега да позволи. Децата много бързо се научават при кого минава номера. 

Мдааа, и със свекървата същото у нас. Разправях аз за уважение, честност и ясни правила в отношенията с детето, но срещнах отпор и доводи, че тя има само х месеца да му се радва, да го глези, пък после да си го възпитаваме както знаем. И сега хлапето, което няма и две години, й се е качило на главата - само на нея.
*

    elle22

  • *****
  • 1645
  • La donna `e mobile ;)
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #112 -: Септември 10, 2013, 20:32:38 pm »
Боби, все едно за моя мъж говориш. Веднъж обяснявам на детето, стигаме до консенсус. Появява се баща му и разрешава непозволеното. Говоря с детето отново, за да го убедя в правотата си. После говоря с баща му, за да му обясня и на него. В крайна сметка след няколко дни всичко е забравено и  започваме отначало. И ако досега синът ни се качваше само на бащината глава, вече проявява съобразителност и избира това, което му отърва.

И двете баби пристигат с тоя мохабет, че искали да се порадват на децата, респективно да ги глезят.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #113 -: Септември 10, 2013, 21:02:32 pm »
И ако досега синът ни се качваше само на бащината глава, вече проявява съобразителност и избира това, което му отърва.
И при нас се опитват, въпреки че са толква малки. Само още не им минава през ума да го направят зад гърба ми. Вчера ми искаше нещо, не помня какво и аз казах, че не може, а тя се обърна към баща си да си го поиска от него. Обаче рязко прекъснах разговора и и казах да не пита баща си, след като вече съм и казала че не може. Не знам колко хвана декиш, сигурна съм обаче, че ще продъжалва да се опитва. В магазина пък искаше чипс и аз и обясних, че това не е хубава храна, а тя ми каза, че тати и бил давал. Което е вярно, баща и и даде, той купува уж качествне чип, но пак си е чипс. А и тя разлика не може да направи, нито да си прочете съдържанието. Знае само, че не е вярно, че чипса е лош, след като тати и дава. И след това имахме разговор в къщи да не носи чипсове повече. Обаче мъжът ми по принцип като му се дояде нещо и не се съобразява, че аз няма как да ги науча, ако го гледат него как яде.


  
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #114 -: Септември 10, 2013, 23:07:34 pm »
Постепенно и с постоянство се постигат нещата. Боби твоите също са много малки и реално не могат да проумеят много неща. Ако не държите в къщи храни, които не са "хубави" и децата няма да ги ядат. Просто да не се намират из къщи.
 
Като има повече плодове и зеленчуци, децата си ги хапват.
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #115 -: Септември 11, 2013, 01:15:34 am »
И моят мъж е много ларж, всичко позволява, но то му се връща тъпкано.

Често виждам как родители говорят с децата си като с равни, като с приятели и децата слушат. Това е начинът за мен, но явно се започва отрано.

Аз съм станала спец в криенето да ям забранени неща, днеска се потих в колата да ям едни мъфини докато мъжете си играха на площадката.... трудно е, но в името на здравите зъби си заслужава :)
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #116 -: Септември 11, 2013, 08:28:49 am »
А аз съм на малко по-различно мнение - децата трябва да знаят какво може и какво не може да ядат, защо трябва да се крием. У нас ще скрием, но като отидем някъде, хората няма да крият. Ще изкарат кутия бонбони примерно и аз какво трябва да кажа: "Крийте ги". Когато им се обясни, те разбират. В къщи на масата и в момента имам отворен шоколад, но моите не пипват. Като знаят, че това не трябва да го ядат, не ядат. Същото е и с ядките, и с луканки, суджуци и сурово-сушени меса (за чипсове и зрънчо пък въобще не става въпрос, защото купувам на годината веднъж). Така съм сигурна, че и сами да са и да им предложат, пак няма да вземат, защото знаят че не е за тях. Ако в градинката ги почерпят със суха паста например, оставят си ги в шкафчета, за да почерпят нас :)
Много се дразня като видя да дават на малко дете бира с оправданието "Ама то виж как гледа", и какво като гледа, ако гледа цигарата, ще му дадат да си дръпне ли... затова има очи детето, за да гледа.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #117 -: Септември 11, 2013, 09:18:52 am »
Добре де Мими, как им обясни на твойте хлапета, че това и това не трябва да се яде? :)


*

    Starshine

  • ***
  • 494
  • "When nothing is sure, everything is possible."
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #118 -: Септември 11, 2013, 09:35:44 am »
Мими, защо не даваш ядки? Те по принцип нали са полезни? Иначе относно "гадните храни" съм абсолютно съгласна, по-добре е изобщо да не нямаш вкъщи. Но ако все пак искаш да хапнеш нещо е хубаво да не се криеш, а те да знаят, че това не е храна, която децата могат да ядат.




Quiet people have the loudest minds.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #119 -: Септември 11, 2013, 10:53:24 am »
 :wink: Благодарете се, че имате що-годе сговорчиви и разбрани деца. Да, всички деца си имат епизоди на тръшкане, инатене и т.н. Ключовата дума тук е "епизоди", обаче, защото когато това е ежедневие и постоянно поведение, не здрави нерви, ами не знам какво трябва. Да, шамарът не е решение, абсолютно е признак на безсилие, но аз не крия, че понякога съм безсилна, не се срамувам от това. И да не си помислите, че си пребивам детето, спокойно, живо е още :lol: Но понякога отупвам дупето, леко разбира се. Някой нагоре каза, че при тръшкане шамара не помага. Е, аз имам обратния пример - личен при това. Когато изпадаше в тежките истерии, ама наистина тежки, аз съм писала в другата тема, единствено плясване по дупето я вадеше от ступора, иначе се прехласваше и ставаше страшно, а като я плясна, някак се сепваше и се освестваше. Говоря за леко плясване, не да я насиня, много ясно. Та така. Плюйте в пазва и чукайте на дърво.
Постоянството е много важно, всъщност - е задължително! Проблемът идва от бащите най-често. С моят съпруг също имаме такива дразги, уж се съгласява с мен, ама като не му издържат нервите и кляка. Аз като кажа и край - не отстъпвам, тя пищи, реве, тръшка се, аз се правя че не я забелязвам, той обаче вече като не издържа почва на мен да се кара, едва ли не - мен не ме интересува, що не реагирам. Ами аз реагирам, смятам доста правилно, ако й играя по свирката, трябва да стягам куфара за лудницата, егати, ама ето на - той не издържа и прецаква нещата. Не че понякога и аз съм нямала такива епизоди, човек съм все пак, но се старая максимално. Моята дъщеря, обаче, е от онези деца, при които няма значение, ако ще и на челна стойка да седиш. Дори да знае, че няма да мине номера, дори да е наясно, че ще бъде наказана, продължава да си се тръшка, да истерясва, да пищи и т.н. Разберете, че има деца, при които никакви педагогически методи не дават резултат, поне не и в близко бъдеще. След 1 година може и да има ефект, но дотогава, бива да сме оцелели психически викам аз. Това не означава, че аз съм спряла да опитвам, напротив, но е ужасно, ужасно трудно. Отношенията с мъжа ми са толкова обтегнати вече от толкова нерви, че на моменти имам чувството, че до развод ще стигнем. Много е трудно да отглеждаш такова дете, повярвайте ми. Не е оправдание, че понякога си позволявам да я пляскам /почти винаги го правя целенасочено, с ясна идея какво искам да постигна, не говоря за безогледен бой/, после се чувствам като изрод, рева, самообвинявам се, водя си моите вътрешни битки. Стигат ми, няма нужда и вие да размахвате пръст!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!