0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #40 -: Април 30, 2013, 08:37:11 am »
Мишо си блъсна два пъти главата в стената, заболя го доста и сега си я блъска в мен, което пак се понася.

С площадката се справих така, казах му да стои там, а аз тръгвам и се обръщам и наистина тръгвам, като през две крачки се завъртам да му кажа да стои там, ако е тръгнал подире ми. Така бързо ме догони и ме хвана за ръка, че чак се изумих. Четох, че като им кажеш, че не може и им създаваш мотивация.

От погледи и цъкане не ми пука ни най-малко, ако някой може, да се пробва да го укроти, да видим, дали ще успее... И чакам да отмине периода, ама като гледам, ще има да си чакам...
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #41 -: Април 30, 2013, 20:27:58 pm »
да, много е важно още при първи "симптоми" на тръшкане да им покажем, че не им минава номера. Деси никога не се е тръшкала и до сега си е разбрано дете. Елена не си спомням, но някъде към година и нещо започна да се пробва като не стане на нейното лягаше по очи. получаваше пълен игнор от моя страна и точно на 5-та секунда след като се е огледала няколко пъти дали е удостоена с внимание и ставаше. На вън като се заинатеше й казвах да ляга на земята и че аз си тръгвам, а тя казваше - аааа тук е много мъсно (мръсно) :lol: Така че, пак стигаме до там, ако мине номера. За това ако сме се сетили след месеци тръшкане и успокоение от наша страна, че е крайно време да се вземат мерки, няма как, трудно ще е, важното е в зародиш да се реагира :wink:
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #42 -: Април 30, 2013, 21:40:14 pm »
Когато Антъни не искаше да се прибира и правеше сцени в парка, аз един път се излъгах да го гоня и уговарям. На следващия ден не му казах: " Време е да се прибираме", ами когато ставаше време за тръгване, го издебвах и направо го грабвах и към колата или към къщи. Той рита, аз го нося без да обеснявам много, много. Добре беше,  че Боби през това време си вървеше кротко до мен.

По-добре е майките малко предвидливо да се стараят да избягват сблъсъците.
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #43 -: Април 30, 2013, 23:07:52 pm »
Страхотна тема, ще ни е от полза със сигурност :) Чета с интерес, едновременно ми настръхва косата и се подготвям  :lol: Ние днес имахме мини-тантрум (поне аз така им викам на тези състояния, малко чуждица, но добре ги описва)  :lol:

Захранваме се с ананас, първи ден, буквално давам една лъжичка. Естествено тя иска още, аз не давам ( като преди това е обядвала, т.е. няма как да е гладна) Започва рев истеричен, аз я хващам за ръчичка да я разсеям и я водя да види кучето, птичките ( и там всичко останало дето до днес я интересуваше), обаче НЕ, не иска да ходи, ляга на земята на плочките в кухнята, истерия пълна...Аз реших да я игнорирам, тя се тръшка там поне 5 минути, лази, пада, пълен театър който не ме впечатляваше, докато не започна да прави като гърчове направо, много се изплаших, веднага я взех, разплаках се от всичко това на което ставах свидетел, накрая дадох ананас (от безизходица или любопитство незнам) и се приключи.....  :x :x.......Та, днес разбрах колко е хитра всъщност и как всичко разбира и хич не е бебе вече.. :?
« Последна редакция: Април 30, 2013, 23:10:03 pm от Krisi88 »


*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #44 -: Април 30, 2013, 23:44:25 pm »
Криси, децата са много добри манипулатори, убедих се в това.

И аз съм се опитвала да игнорирам Жорко, до момента в който не почне да си бърка в гърлото и да се дави. Изправя ми косите с това бъркане в гърлото. После преминава към "залисването", не може чак дъх да си поеме... и аз се пречупвам.

Имаме успех с прибирането от няколко дни. Когато започва да се тръшка, че не иска да се прибира, започвам да му показвам как едно коте се е скрило във входа и влизаме да го търсим  :lol: Кога ли ще се усети, че го подлъгвам и вече номерът няма да работи  :lol:
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #45 -: Април 30, 2013, 23:48:21 pm »
Криси, твоята ситуация за мен е пример за нелогичен избор от твоя страна. Детето ти е достатъчно голямо, за да не бъде захранвано като на 6 месеца. И повече ананас да дадеш, няма какво да стане по-различно между 2 и 20 парчета.

Детето е харесало храната и е искало още. Да му я отнемеш и да се запънеш, че повече няма и не може е непонятно и мъчително за детето. Имаш власт и я упражняваш, но в постъпката ти няма логика и това е лошо. На какво точно я учиш?

Виж ако детето иска да пие кафе, алкохол или белина, обяснението е просто и категорично - не е за деца, вредно е, не може, точка. Но да й дадеш едно парче ананас и да не дадеш повече е чиста проба дразнене. 

Моят съвет е да внимаваш и да не създаваш ситуации, в които възниква стълкновение между вас без логично обяснение и причина.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #46 -: Май 01, 2013, 00:12:25 am »
Мецани Ужас, това с бъркането в гърлото даже нямаше да ми мине през ума, ама явно те бързо разбират как да те манипулират...  :?

цигу разбирам те какво искаш да ми кажеш, но самата аз съм алергична към ананас, и към още неизяснени неща, била съм на системи и урбазон 16 пъти и над 12 пъти хоспитализирана, повярвай ми, предпочитам да дам лъжичка за първи път, отколкото в спешното и да изживея с детето си същото което аз съм изживяла. Наистина смятам, че подхождам правилно в ситуацията, защото между 2 и 20 парчета има разлика, наистина. Пожелавам ти никога да незнаеш каква е разликата. Поздрави и благодаря за отделеното време :)
« Последна редакция: Май 01, 2013, 00:16:11 am от Krisi88 »


*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #47 -: Май 01, 2013, 09:27:14 am »
Момичета, големи са ви децата за гърчове и захласване от плач. Чиста проба манипулации са това. Мецани,  той костенурчо и до 3 годишен може да го прави това, така правеше мой племенник. Но си бяха баш постановки, понеже знае, че много му треперят и се шашкат. Като беше съвсем бебе Ники го прави това няколко пъти - духвам ѝ в лицето и продишва. За по-големки деца не знам дали действа това.
А иначе поводи за рев при нас ..... и за износ имаме. Миналата събота я помолих (на шега де, не че ще ме разбере) да реве за малко по-смислени неща, че бактън от глупости. Рева за едно листо дето сме го забравили в мола, рева, че ѝ сложих последното кисело мляко и край свършило .... красота просто.
След много дебнете установих, ме е крива когато 1) е гладна и 2) ѝ се спи. Ама за секунди от дивеещо човече става крива, щото ѝ се приспало. А репликата -„гладна съм“ още си я чакам. :lol:
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #48 -: Май 01, 2013, 14:31:00 pm »
Ми да се запиша и аз тук  :D сега малко е болен и съвсем е решил, че може да ми се качи на главата, а и в болницата позволявах, защото имаше и друго детенце с нас и да не ги притесняваме. Аз също пращам в другата стая да реве, не затварям врата, просто казвам "Като се наревеш заповядай" в повечето случаи спира още с влизането там, само първите 1-2 пъти рева, може би преди да разбере, че щом не реве е добре дошъл. Навън няма как да приложа това, там казвам "Тръгвам си" и той с рев и тръшкане ме следва.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #49 -: Май 01, 2013, 16:32:09 pm »
Това тръшкане,този инат,т.нар."период" при нас продължава вече 2г-е.аси периода.Нито плясване помага,нито говорене/започва да реве по-силно,за да ме заглуши :lol:/,нито молби,нито пък отивай си в стаята/просто не го прави,ами върви след мен/.След тази дълга борба вече просто се правя че не му обръщам внимание,макар че отвътре ми ври и кипи,това ви е ясно :) и го оставям да се нареве колкото си пожелае.Скоро си говорехме с мъжа ми че тоз каже ли примерно че няма да учи,е повярвайте няма да учи и нищо не е в състояние да го накара да направи каквото и да било ако не желае.Само се моля,да се промени...

Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #50 -: Май 01, 2013, 22:32:38 pm »
Гените, гените....  :lol: Да няма там някакъв жокер?  :lol:
Шегувам се, но и аз се моля това, което наблюдавам в момента да е период и да не е наследил моя характер Дани  :lol:

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #51 -: Май 02, 2013, 00:04:34 am »
pesheck абсолютно съм сигурна, че се опитват да ни манипулират с тези гърчове и театри :) нали я видях как като хапна ананаса, веднага всичко забрави.... Голямо зверче ще е моето, от сега го знам :)

Следващата седмица заминаваме за Париж за да изкараме най-накрая паспорт на малката, че не можем никъде да отидем от както се е родила. Пътят е 950км, от сега се подготвям психически какви истерии ще са в колата (пътуваме с кола, защото за да се качим в самолет пак трябва паспорт, който нямаме). Та, приемам всякакви съвети как да има по-малко истерии...
П.С. Това сме подготвили, ако искате да добавите нещо или да дадете съвет ще съм благодарна :)
- бебешки бисквити (т.е. 15-20 мин занимание на бисквита)
- поставка за таблет (т.е. Занимавка с филмче максимум 30-40 мин)
- биберон/биба/залъгалка  (евентуално да поспи)
- тръгваме в 4 сутринта с надеждата, че ще спи поне до 7
« Последна редакция: Май 02, 2013, 00:16:09 am от Krisi88 »


*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #52 -: Май 02, 2013, 08:21:45 am »
Парси ми води го ти в другата стая, аз в началото така, казвах не може да ревеш при мен и го водех, сега сам отива. Като реве гледам при поемане на въздух да говоря  :lol: понякога е за нещо глупаво и дори въпрос "искаш ли вода" може да спре истерията, друг път не. Тогава изчаквам 1-2мин и предлагам нещо, дали гушкане или друго е според ситуацията и това което първо ми идва на ум.

Криси, моят син понякога е доста крив при пътуване, само веднъж е било толкова зле, че да се наложи да спрем. Сядам до него, говоря, гушкам, някакви игри, които по принцип са забавни за детето и си ги знае. Примерно подавам ръка за здравей и той си показва целия репертоар в поздравите  :D Минутка по минутка събират се. Ти се настрой позитивно и си представяй как всичко ще е наред  :D силата на мисълта  :wink:
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #53 -: Май 02, 2013, 10:17:11 am »
Мама седи плътно да нея и .... колкото и да ме е срам и да бях обещавала да не го правя - пея. :lol: Имахме си списък с песнички които знае и така - аз грача тя приглася. Изобщо дали на уредбата на колата или на таблета правиш си един плейлист с познати песнички и слушате ли слушате.
Предполагам е излишно да казвам, че на толкова дълъг път трябва да сте предвидили няколко спирания. Повече от колкото на теб и мъжа ти ви трябват.
М-и е права, не се настройвай за апокалипсис. Мисли си, колко ще е интересно и забавно. Освен че са страни манипулатори, усещат настроенията на възрастните, особено на мама.
Пък дано имаш късмет да поспи повечко сутринта. Че моята полани заспа чак на Стара Загора, а лани не мигна от Пловдив до Равда. То аз смятах да поспя ама .... Но като са по-малки ги успива возенето в кола.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #54 -: Май 02, 2013, 13:06:46 pm »
При моето не върви номерът с изпращането в другата стая. Или не отива, или ако го заведа излиза моментално след мен ревейки.






При жълтеница у новороденото не се дава да се пие глюкоза, защото излишният  билирубин не се отделя с урината, а с изпражненията.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #55 -: Май 02, 2013, 13:18:04 pm »
При моето не върви номерът с изпращането в другата стая. Или не отива, или ако го заведа излиза моментално след мен ревейки.
Същата работа сме. В общи линии, почти нищо не върви при Габриела, освен разбира се, да й угодя, ама то така не става и не е добре, съответно - не го правя. Изводът за мен - просто трябва да успявам да изтърпя :? Трудно ми се получава, признавам, понякога направо ме вбесява като почне да пищи, стискам зъби, стискам, че като ми прелее и като се разкрещя......Дано мине по-бързо този период.
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #56 -: Май 02, 2013, 13:51:21 pm »
Хахах, Мецо, как ме нацели на болното място, ако знаеш :lol:
Габриела се тръшка и крещи за всичко. Когато иска нещо започва директно да вика, няма такива филми да каже и да изчака поне 2 секунди, за да види дали ще го дам, направо със заповеден тон и викане казва какво иска. Непрекъснато мрънка и се тръшка, ляга по земята, удря си главата в пода, стената или каквото там й е наблизо, хваща къде каквото докопа и го хвърля, като опитам да я успокоя или хвана започва да ме рита, хапе, дере, удря и т.н. пълна програма. В чудо вече се виждам, способна е за най-невероятни неща да се тръшка и крещи. Често вече не ни издържат нервите с баща й и я шляпваме по дупето. Има ефект - краткотраен разбира се, просто спира да се тръшка за момента, продължава да крещи, но поне спира да се търкаля или удря. Не ми харесва, че се налага да стигаме дотам, но понякога ми идва в повече, а и това е единствения начин да я извадя от това състояние, понеже тя като изпадне в него, се прехласва и ни приема, ни предава. Като се укроти започвам да обяснявам, че така не се прави, защото еди-какво. Гледа ме невинно и посяга да ме целува. Отлично разбира какво прави и кога е сгафила, но не й пука особено. В повечето случаи, когато обяснявам, че нещо не се прави или не може, ме гледа в очите и продължава да го прави с ехидна усмивчица. Направо подивявам от бяс :oops: Абсолютно не й пука какво ще последва, а ако й взема да речем играчката, която блъска и хвърля, след като многократно съм обяснила, че така не се прави, изпада в истерия, започва да търчи из къщи и да пищи истерично, хвърля и блъска каквото й е пред очите и докато не я шляпна, да се опомни, не спира. Естествено, това има ефект точно до следващия път, който може да е след 5 минути примерно. И съм убедена, че чудесно ме разбира какво й говоря, отлично знае кое може и кое не, обаче не й дреме грам. Прави го отново и отново, абсолютно нарочно. Ей с това не знам как да се справя.
Всяко едно излизане с нея е някакъв кошмар, първите 20-тина минути е ок и оттам насетне е чудо, то не е бягане във всевъзможни посоки, тръшкане, търкаляне по земята, пълна програма. Не знам какво вече да опитам. То хубаво период, хубаво ще отмине, но как за Бога да съм спокойна, че не изпускам нещата от контрол и че няма да си отгледам едно разлигавено лайно, с извинение :?

Божее, това аз ли съм го писала??? Ама все едно за моята дъщеря е написано, дословно!!!
Добрата новина е, че не сме единствени, и явно е период.
Лошата - дали ще доживеем края на периода? :lol:

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #57 -: Май 02, 2013, 14:06:50 pm »
При моето не върви номерът с изпращането в другата стая. Или не отива, или ако го заведа излиза моментално след мен ревейки.
Ама няма не върви бе хора, вие от желязо ли сте?! Аз ако го оставя да ми реве той ще го прави цял ден, те и така съседите си мислят, че не спира.  Не върви първия път, тогава не съм го оставила много да реве, но като тръгна след мен го върнах, после отидох, питах нарева ли се и си го взех. От там нататък той знае, че щом млъкне е добре дошъл, то всъщност това е важното, да знаят, че като се държат добре са добре дошли. Идеята ми не е била да реве сам, а изобщо да не реве и да имам възможност да взема въздух, вместо да го ошамаря, когато много ме е ядосал(което пък май не се разминава поне 2-3 пъти дневно).
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #58 -: Май 02, 2013, 14:11:32 pm »
Страхотна тема ще следя с интерес,
 в нас за сега единият само започна да се тръшка
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #59 -: Май 02, 2013, 15:01:46 pm »
Момичета, като по-опитна, искам да кажа, не трябва да имате прекалено големи изисквания към 1-2 годишни дечица.
Не може да очаквате, че като кажете "не" и те веднага кротко ще ви послушат.
Понякога трябва да "паднете' малко на тяхното ниво и да се опитате да си представите света през техните очи.
Малките не разбират причината за думата "не". Както по-горе примерът на Криси 88 с ананаса, малката не знае, че има майка й има  алергия и затова не може да яде повече от едно парче ананас. Децата не манипулират, те толкова си разбират.Толкова им е житейският опит. После се научават.
Не ги поставайте в ситуации, в които ги обърквате.
Вярно е също, че има деца, които са си "мрънкачи" - дадох приме с Антъни, и досега си е "драма куин" и в живота ще е така, знам.

Разбира се, тук споделям само лично мнение. Основано на моя опит с деца.
Не ми е целта да критикувам изобщо.

 :peace:
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last