www.zachatie.org

Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: Мецани в Април 23, 2013, 23:42:03 pm

Титла: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мецани в Април 23, 2013, 23:42:03 pm
Заглавието на темата ясно показва какъв е проблемът при нас  и аз определено имам нужда да споделите как се справяте с тръшкането.

Не знам дали е период, който ще отмине или съм изпуснала нещата от контрол. Синът ми започна да се тръшка за всичко и навсякъде - хвърля се на пода в магазина, на улицата, на тротоара, на паркинга... и то защото не сме тръгнали натам накъдето е поискал или защото не е получил нещо. И нищо не е в състояние да го успокои. Не позволява да го нося, да го гушкам, просто се тръшва на земята и започва да реве.

Говоря и обяснявам кратко и ясно, за да ме разбере - не помага. Игнорирам - също не помага. Тръгвам си и го оставям - пак нищо. Накрая се принуждавам да го взема и да го нося насила.
Днес след второто поредно тръшкане, не си сдържах нервите и го шляпнах по дупето. Прибрахме  се ревейки вкъщи и след 5 мин се успокои и все едно нищо не е било.

Какво да правя, къде бъркам?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Април 24, 2013, 00:51:04 am
1. период, стандартен
2. никъде не бъркаш
3. нищо повече няма нужда и не може да направиш.

даже няма никакъв смисъл от дълго говорене и обяснения. ако е навън и на публично място - казваш "не така", изчакваш няколко минути ,хващаш под мишница и отнасяш у дома на безопасно. ако се тръшка дома - гледаш да не се нарани и изчакваш да премине.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Април 24, 2013, 08:33:18 am
Много болна тема за мен, ще следя с интерес защото тази сутрин например не си даваше напикания памперс и рееев.... Та и аз се вълнувам до кога ще се тръшкаме за щяло и не щяло. Знам, че е период ама кога отминава, че нещо много време ни държи?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: anmar в Април 24, 2013, 08:41:15 am
Меци, имам по-малък брат  :lol:
Още помня как се червях по градинките (е, била съм 13-4 годишна), че не можех да го отнеса вкъщи, но пък успявах някак до го довлача  :lol:
Е, един път се прибрах и без него, та майка ми търча до го донесе.
Същото правеше и с нея и с баба ми - така, че Джам е права - чакаш да отмине, а то отминава  :balk_21:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: tipin в Април 24, 2013, 09:20:05 am
И за мен много болна тема. В добавка, моята 2,5г. кукла и не говори, и понякога ми идва да се разплача от безсилие, че не мога да и помогна. Възможно е нещото, което иска да мога да изпълня, но като не зная какво е. Иначе аз най-често я вземам под мишница когато сме навън и към дома, обяснения не помагат. Тя понякога се опитва в такива моменти и да хапе. В къщи е по-лесно сякаш, мога да намеря повече занимания, с които да и отклоня вниманието.
И моето дете не си дава понякога нито напикан, нито наакан памперс, там на дупето да и е топло и рееев.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мецани в Април 24, 2013, 09:39:03 am
Джам, Ани, благодаря.
Ще чакам да отмине, какво да правя. Бях решила, че причината за тръшкането е в мен, че аз нещо не се справям.
Вчера ми дойде в повече, след като събрахме няколко минаващи баби пред блока да ме гледат лошо и да цъкат с език. В магазина беше същото.

shanoar, драмата с махането и слагането на памперс я има и при нас. Махам памперса докато е прав  ( възможно най-бързо) и го оставям да търчи из хола по голо дупе. После го взимам, бутам нещо в ръцете( кутийка от крем или телефон) и така безболезнено слагам памперса.
Тръшкане има и при смяната на дрехите, но не я отразявам изобщо.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Април 24, 2013, 10:20:17 am
Вчера ми дойде в повече, след като събрахме няколко минаващи баби пред блока да ме гледат лошо и да цъкат с език. В магазина беше същото.

ти на цъкания от баби не обръщаш внимание.

бабите цъкат: 1. защото са забравили какво е да гледа деца, 2. защото това им осмисля деня и доставя удоволствие

ти правиш справка с останалия мамешки свят и  виждаш, че всяко второ минава през периоди на тръшкане, истерии, че и по-лоши явления (нали не е почнал да си удря главата в стената още?  :lol:) , след което се успокояваш и удряш едно малко.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Smaraidi в Април 24, 2013, 10:40:54 am
При моето хлапе се набюдават истерии при прибиране от вън. Не винаги, понякога, но се случва. Може да е стоял и 5 часа и като реши, че няма да се прибира... Четох за залъгване с играчка, която сме си приготвили предварително и в момент на нежелание за прибиране се вади. Аз пробвам първо да го предупредя, че скоро си тръгваме, след 5 минути пак му напомням (казва НЕ естествено). После започвам: "Дядо ни чака. На кака ѝ се пишка (кучето е това). Да видим дядо Кольо на пейката ли е." Като каже НЕ, вадя скритата играчка. Ако пак се инати вадя скрит плод. Обикновено Коко се съгласява на някой от етапите. Ако не се съгласи на никой от тях, го хващам  и се прибираме ревейки. Пред блока винаги има дежурни баби и дядовци, и като ги види се сконфузва, и намаля децибелите.

Също не иска сутрин да се преоблича, не иска да се сменя памперса и вечер да се преоблича пак. Обяснявам, не хваща декиш и бива обличан докато се оплаква от мен. А аз имам чувството, че се опитвам да напъхам октопод в торба.

Вчера сме с количката (обича да се вози) по задачи и като наближихме една площадка, лелеее. Уж ги заобикалям, но той ги знае къде са и като почна да нарежда. А се прибираме, не можем да оставаме по площадките. Вика и се изправя. Имах чувството, че ще скочи на крака и ще си метне количката на гръб и ще скочи в някой пясъчник. Вика, вика, аз не обръщам внимание и си тикам количката. По едно време се позакроти, видя че няма накъде, ала сърдиииит. Като наближихме блока знам ще последва нова порция и извадих една количка - не я искаше, после извадих банан него се съгласи да вземе и се прибрахме накрая тихо, тихо.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: beast в Април 24, 2013, 11:06:28 am
Цитат
А аз имам чувството, че се опитвам да напъхам октопод в торба.
  :lol:

Много точно описание!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Kremkaramel в Април 24, 2013, 13:23:58 pm
Мислех да пусна същата тема, но Мецани ме е изпреварила. :)
Сестра ми ме беше предупредила, че от 2 до 4 г. ще ме побърка малката, но аз все си мислех - момиченце е, кротко ще е. Да, ама не!
Сутрин е невъзможно да я облека, тича гола и се прави, че не ме чува. За ресането на косата няма да говоря, понеже се случва веднъж месечно. Гоня я с гребена, гоня я, и накрая се отказвам. За смяната на памперс също не ми се говори....
Най-страшното при нас е взимането от ясла. Вярвайте ми, плаче ми се като тръгна следобяд към яслата. Не мога да и облека якето и да и обуя обувките поне половин час. Ляга на земята и не дава. Когато успея да го направя, започва най-страшното - навън! Едно търчане, едно гонене....не мога да я хвана. Вече не смея да тичам така, както до преди месец-два, почти в 8-ми месец съм. И тичането е по пътя, срещу колите. Представете си ужаса! Като я догоня и хващам здраво за ръката, тя ляга на земата(това е на средата на пътя) и започва тръшкането. А около нас хвърчат колите. За да не я вдигам, понеже е 15 кг , я влача до тротоара. Не винаги успявам да се сдържам, пляскам я. Обаче не помага. Приказките въобще не помагат, а пляскането още повече. Не само, че продължава да се търкаля по земята, но започва и да хапе. Това е всеки ден. Същото е и когато я изведем на разходка, прибирането е ад. У дома не е по-различна.
Погледите на хората, които гледат този цирк, ме карат да ми мисля, че съм неспособна да се справя с едно дете. А пробвам много начини, наистина. Нищо не помага. Близки ми казват, че след 4-5 годинка ще е друга. Като си помисля, че още няма 3 и ми настръхва косата.
Като ви чета дотук и виждам, че не съм единствената, което малко ме успокоява. :)
 А най-интересното е, че в яслата е друго дете, коренно различно. Лелките казват колко е кротка и нямат никакви проблеми с нея. И ме гледат доста учудено като им казвам, че нас не ни слуша.
Ще следя темата с интерес, приемам всякакви съвети и упреци.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Април 24, 2013, 14:03:54 pm
Хахах, Мецо, как ме нацели на болното място, ако знаеш :lol:
Габриела се тръшка и крещи за всичко. Когато иска нещо започва директно да вика, няма такива филми да каже и да изчака поне 2 секунди, за да види дали ще го дам, направо със заповеден тон и викане казва какво иска. Непрекъснато мрънка и се тръшка, ляга по земята, удря си главата в пода, стената или каквото там й е наблизо, хваща къде каквото докопа и го хвърля, като опитам да я успокоя или хвана започва да ме рита, хапе, дере, удря и т.н. пълна програма. В чудо вече се виждам, способна е за най-невероятни неща да се тръшка и крещи. Често вече не ни издържат нервите с баща й и я шляпваме по дупето. Има ефект - краткотраен разбира се, просто спира да се тръшка за момента, продължава да крещи, но поне спира да се търкаля или удря. Не ми харесва, че се налага да стигаме дотам, но понякога ми идва в повече, а и това е единствения начин да я извадя от това състояние, понеже тя като изпадне в него, се прехласва и ни приема, ни предава. Като се укроти започвам да обяснявам, че така не се прави, защото еди-какво. Гледа ме невинно и посяга да ме целува. Отлично разбира какво прави и кога е сгафила, но не й пука особено. В повечето случаи, когато обяснявам, че нещо не се прави или не може, ме гледа в очите и продължава да го прави с ехидна усмивчица. Направо подивявам от бяс :oops: Абсолютно не й пука какво ще последва, а ако й взема да речем играчката, която блъска и хвърля, след като многократно съм обяснила, че така не се прави, изпада в истерия, започва да търчи из къщи и да пищи истерично, хвърля и блъска каквото й е пред очите и докато не я шляпна, да се опомни, не спира. Естествено, това има ефект точно до следващия път, който може да е след 5 минути примерно. И съм убедена, че чудесно ме разбира какво й говоря, отлично знае кое може и кое не, обаче не й дреме грам. Прави го отново и отново, абсолютно нарочно. Ей с това не знам как да се справя.
Всяко едно излизане с нея е някакъв кошмар, първите 20-тина минути е ок и оттам насетне е чудо, то не е бягане във всевъзможни посоки, тръшкане, търкаляне по земята, пълна програма. Не знам какво вече да опитам. То хубаво период, хубаво ще отмине, но как за Бога да съм спокойна, че не изпускам нещата от контрол и че няма да си отгледам едно разлигавено лайно, с извинение :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: chattenoire84 в Април 24, 2013, 14:52:01 pm
Все още нямам истински опит на майка, но да Ви споделя какво казваше професора ми по детска психология: "Съжалявам колеги, че трябва да го споделя с Вас, но да възпитаваш деца е все едно да си влязъл в Зоопарка иска се много внимание, обич, пошляпване и търпение - все едно да дресираш маймунки!"
Един ден сигурно и аз ще мина по Вашият път и няма да се учудя. Единственият съвет, който мога да Ви дам е - търпение, знам, че дацата Ви карат да изпитвате срам по улиците, преодолейте го. Зная, че Ви е жал да ги шляпвате, но за съжаление... се налага, но само по дупето, никога не бийте едно дете по главата и лицето!!!
Повтаряйте им, че много са Ви липсвали, докато сте били разделени през деня, повтаряйте им, че ги обичате и търпете.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мецани в Април 24, 2013, 15:15:33 pm
Джаме, аз съм била от децата, които са си удряли главата в стената  :lol: Горката ми майчица как ме е изтърпяла, не знам.

Сикс, наш Гошко прави всичко, което и Габриела. При бабите как се държи? В яслата?

Карамелче, няма ли кой друг да прибира Йоанка от ясла?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Април 24, 2013, 15:21:14 pm
Мецани, моя опит е, че най-големи истерии има пред публика, като няма публика кротват за нула време. Пробваха се да се тръшнат, постояха сами в другата стая, играх го след това сърдита половин час - не им говорех, все едно ме няма. Пробваха същото втори път, същата реакция от моя страна, и трети път просто нямаше. Сега има моменти, когато решават че трябва да реват за глупости, като например защо брат му си измил ръцете първи - пращам в тяхната стая, докато решат как трябва да се държат - за едно и също нещо рев два пъти не е имало, естествено се измисля друго нещо  :lol:
Обещания и увещания, подкупи не действат, а и няма полза от тях, защото свикне ли така...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Април 24, 2013, 15:29:39 pm
Меци, интересното е, че в яслата е ангелче. Госпожите не могат да я нахвалят 8O При бабите е значително по-добре. В началото, когато рядко ходеше в свекървата, се държеше добре. Сега вече започва и там понякога да проявява характерче, но като цяло там слуша. В майка ми не е оствала сама, винаги сме заедно, когато им гостуваме, оставяли сме я за по няколко часа като сме там - слуша. Номерата ги прави предимно на мен, особено когато си я отглеждах само аз. Сега напоследък прекарва повече време през деня и с баща си, понеже като се разболее той я гледа и вече почна и него да тормози. Моят мъж е много спокоен тип, трудно се ядосва и рядко повишава тон, дори преди редовно ми правеше забележки, че се изнервям и й се карам. Ела да го видиш сега - изпада в тих бяс. Преди просто не прекарваше толкова време с нея и не знаеше за какво чудо иде реч. Сега като го изнерви него и той почне да вика, аз само го поглеждам ехидно и с неговите камъни - "недей така, Тоше, защо викаш сега, не се изнервяй" :lol: Вече не ми прави забележки :lol:

П.С. Мими, при нас няма такова нещо. Хич не й пука публика има ли, тръшка си се като стой и гледай. Нищо не помага, карам се, обяснявам, игнорирам, пращам в нейната стая, наказвам - няма ефект. Знам, че това си е период, но интензитета и проявленията според мен зависят и от самото дете. Моето си е инато и своенравно, няма оправия. Дори да вижда, че това, което прави не дава резултат, пак го прави, просто това е нейния начин да изрази недоволство. Дори знае, че ще стане по-зле и продължава бе, напук го прави.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Април 24, 2013, 15:41:21 pm
Църна мацо, някой ден, като твоето се тръшка, ще ти припомня да се включиш на дзен режим.  :lol: Иначе казано, на теория е лесно, практиката може да покаже и нещо друго.

И кой питаше докога продължава? Е, и аз питам. Моят маймунчо още ги прави тези номера. Процедирам като джам. В началото не се и опитвам да му отвличам внимание или да го успокоявам. Ако сме навън, просто го нарамвам. Ако сме вкъщи, изпращам го в неговата стая. Ако продължи твърде дълго - над 15-20 минути, тогава се опитвам да го успокоя, като измислям нещо друго за правене. При нас е най-вече, защото не може да се облече/съблече сам. Или тая сутрин се сети, че искал да прави закуска, като тя вече беше готова. Дадох му да прави кафе преди да е яхнал метлата.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Kremkaramel в Април 24, 2013, 15:43:30 pm
 sixsens, на Йоана и Габриела само имената са им различни. :D :D :D Това, което описваш е все едно аз да опиша Йоана. В яслата най-доброто дете, при баба и дядо слуша горе-долу, само нас тормози маймунката. И моят мъж ми правеше забележки да не викам по детето, но сега когато е повече време с нея, все повече заприличва на мен и вика точно, колкото и аз. :D
Мецани, ние сме без баби в града, сами си я гледаме. Когато мъжа ми е бил 1-ва смяна на работа, ходи той да я взима или ходим заедно. Но ако е на работа, аз ходя. Май ще си търся подкрепление скоро, сама е невъзможно...
А пък като се роди бебето, тогава ще е екшъна. Как ли се тича с количка или с бебе в кенгуруто...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Април 24, 2013, 16:17:09 pm
Кремче, явно така ще е, да се въоражим с търпение и валерианче и това е :lol: Казват, че след 3,5 години ставало по-добре. Ще видим :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Април 24, 2013, 16:19:07 pm
Моето пък и в яслата не слуша винаги-откакто беше болен по-продължително време по-често не слуша. Вярно е че основно мен тормози :D :D
Аз питах до кога?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Април 24, 2013, 16:28:51 pm
Шаноар, в яслата трябва възпитателите да се погрижат за това той да слуша. Това им е работата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: twin в Април 24, 2013, 16:43:56 pm
Е как децата ви стоят затворени в другата стая?
Моето затворя ли го и изхвърча за секунди обратно и ме праща мен да ходя в стаята?  :lol: :lol: :lol:

Ние сме на моменти. На моменти си мисля, че имам най-послушното и разбрано дете, достатъчно пораснало вече, че да се разбираме от раз. А в други едни моменти, направо рева от безсилие и неумение да се справя с неговите инати и своенравия - и тогава, ако ще хиляда пъти да повторя нещо, все едно съм го казала на вятъра. Но в действителност забелязвам, че детенце се води по мен и по моето настроение. Ако аз съм изнервена или съм напрегната, и той така  - пали от малко и се почват драмите. Съответно моят праг на поносимост е нисък и тогава прехвърчат доста искри. Когато обаче имам търпението да му изгледам и изслушам инатите, се разбираме по-бързо и лесно.




Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Април 24, 2013, 17:13:02 pm
Сякаш чета за нашите отношения с моето момченце. Само от позицията на мама на 6-годишен разбойник ще ти кажа, че на възрастта на твоето още няма как да е достатъчно пораснало, за да се разбирате от раз. Но и това ще стане след 2 години да речем. Иначе и аз се опитвам да контролирам нервнити си изблиците и тогава наистина и детето е по-спокойно и разбрано. 
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Pesheck в Април 24, 2013, 19:45:03 pm
Всеки божи ден, момичета, всеки ден. Аз дето съм сова и трудно се събуждам, а без кафе съм си направо неадекватна, бивам събуждана и разсънвана с рев. Не иска да  ходи на градина, мъчно ѝ е за мен ....бла, бла, бла. А от няколко дни, по сведения от тати, се опитва да се изскубне и да избяга. Но всичкият този панаир е за домашна консумация, тъй да се каже. Чат-пат поплаквала жално жално там, но без тръшкане и истерии.
А че до скоро всички панаири бяха само за мен, то е ясно. И Кръстю по същия начин ме гледаше странно и се чудеше що викам по нея. Е вече не се, хем не е оставал сам с нея за цял ден.
Та чакам и аз да мине поредната вълна.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mgstra в Април 24, 2013, 23:08:29 pm
Много интересна темичка.
Повечето говорите до кога горе-долу продължава този период. А аз искам да попитам кога започва?
Ще ви чета с интерес.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мишле82 в Април 24, 2013, 23:39:56 pm


ти правиш справка с останалия мамешки свят.....нали не е почнал да си удря главата в стената още? 
Ееее, значи моя дявол много бързо се развива, Джам! Започна се с удряне на главата  :lol:
В къши го игнорирам напълно като започне спектакъла, пред тати определено се държи по-добре, чак не му се вярва на тати как е възможно да ме ядосва Дани, но навън се раздава мъжката  :lol:
Единствено удрянето на главата ме вади за секунда от равновесие в къщи и мисля, че усеща, че точно така е най-сигурно да му обърна внимание. Което си е 1:0 за него.

Карамелче, да не би да започва да проявява някаква ревност детенцето ти към бъдещото бебче? Щом в яслата се държи добре , а само пред теб така...Може би иска да е център на вниманието ти по всякакъв начин и отрано  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мецани в Април 25, 2013, 00:11:17 am
mgstra, като ти гледам лентичката, очаквай включване до 2-3 месеца   :D Но може и да ви подмине тръшкащият период.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mgstra в Април 25, 2013, 08:03:39 am
mgstra, като ти гледам лентичката, очаквай включване до 2-3 месеца   :D Но може и да ви подмине тръшкащият период.
Дано да си права, но малко се съмнявам. Попитах, защото ми се струва, че вече има проява на такива изпълнения понякога.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Април 25, 2013, 08:44:54 am
mgstra, като ти гледам лентичката, очаквай включване до 2-3 месеца   :D Но може и да ви подмине тръшкащият период.
Мен засега ме подминава този период, но далеч не съм спокойна, че ще е задълго като ви чета :D

Удряше се по главата преди няколко месеца. Когато някой й се скара или не стане нейното. Премина :D
София, когато я гледа един човек е ангелче. Появи ли се втори започва с глезенето, по-точно аз като се прибера от работа. Явно това е нейния начин да ми каже, че й липсвам :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Kremkaramel в Април 25, 2013, 09:44:39 am
Много интересна темичка.
Повечето говорите до кога горе-долу продължава този период. А аз искам да попитам кога започва?
Ще ви чета с интерес.

Очаквай включване!  :D  Йоана започна на същата възраст, на която е твоето дете.Та дано и да я пусне по-рано... :D :D :D

Мишле82, не е никаква ревност, защото цирка започна преди повече от година. Иначе знае за бебето и не спира да повтаря как щяла да го бие. Казах и, че бебето много я обича и като дойде да живее у дома, ще и донесе подарък, голяма кукла. Отговора беше "Тогава първо ще вземем подаръка и после ще го набием"  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мишле82 в Април 25, 2013, 09:59:22 am
Лелеее, Карамелче, хем се засмях, хем направо не те знам, няма да ти е никак лесно- толкова нахъсана за бой!  :lol:

Като стана дума за удряне на главата, ако знаете какви срамове бера навън... като кажа "Не, Дани" и той си удря сам шамари по лицето 8O От къде го е видял това, не зная, никога не е удрян, как е разбрал, че "на място" го прави не зная, но не искам да си мисля какво си мислят другите майки  :lol: Че сигурно то детето си знае какво ще последва, ужас!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Smaraidi в Април 25, 2013, 13:18:10 pm
Моето дете когато си играе сам на площадката му доскучава по едно време и аз се възползвам да се приберем. Имаме различен режим от другите и както казват не ни съвпадат режимните моменти. Ако има други деца ще е нужно да чакаме всички да се приберат и ние да сме последни.  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Април 25, 2013, 23:21:18 pm
Вие срам, аз страх едно време, докато не установих, че всички се шамарят.
Много сепритеснявах от тръшкането и удрянето с юмруци по главата. После един логопед, която се занимава с аутизъм ми обясни, че при децата това е вид самонаказване и наказване и на мама. Те знаят, че правят нещо лошо (първи вариант) и се удрят. Втори вариант - знае, че така те манипулират и го правят.

Аз съм шамарила в някои моменти, но само в нас, никога пред други хора, освен по гъзето шляп. Но се специализирах да го мъкна ревящ до нас и в резултат имам плексит на лявото рамо от натоварване :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Април 26, 2013, 13:18:22 pm
Е, Вени, все пак не всички се "шамарят"!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mgstra в Април 26, 2013, 15:27:32 pm
Така като чета, явно и ние навлизаме в периода, но за сега май е лек вариант. Когато не се случи това, което той е пожелал, започва да хапе наред, ако не успее да захапе някой друг, си хапе неговите ръчички. Но хапането не е леко, след това ръцете са му поне два дни зачервени.
Все още не се пошляпваме, за сега по-резкия ми тон помага. Но аз съм по принцип спокойна и рядко му навиквам, може би затова като скръцна със зъби, той кротва бързо и става много любвеобилен.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivanita в Април 26, 2013, 19:49:28 pm
     Ох, направо ме дострашава като ви чета. Дано ме подмине този период, или мине по-леко, че не знам как ще реагирам. По принцип съм спокойна натура, ама знае ли се. Аз както имам ангелче сега, може би като се роди детето ще има доста драми. :?
Обикновено като кажа по-остро "НЕ" започва да хленчи малко, но се спира.
 На дядо му като че ли се тръшка малко повече, ама то защото му връзва за всичко и му угажда. :(
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Април 26, 2013, 21:42:28 pm
Аз си мисля, че всички деца минават през това, но ако има някое, при което не е имало подобно поведение, кажете!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: milenaandi в Април 26, 2013, 22:07:53 pm
Много хубава тема, като я прочетох и се успокоих. При нас тръшкането започна доста рано и за всяко нещо, което му откажа или не му дам на секундата се хвърля на земята или почва сам да се удря по главата, в парка днес едно детенце отказа да му даде играчката си и Алекс веднага се хвърли на земята. Много се бях притеснила, че правя нещо не както трябва и търсех причината в мен, защото майка ми твърди, че ние със сестра ми не сме се тръшкали и понеже малко неща отказвам на детето съм виновна аз, сега като ви чета и много се успокоявам, така че благодаря за хубавата тема, ще следя с интерес, как се справяте с този период
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Април 26, 2013, 22:51:42 pm
Е, Вени, все пак не всички се "шамарят"!

Чакай сега, ти какво разбра под всички се шамарят?
Аз явно не се изразих правилно - всички лапета минават през етапа на удряне на главата с ръце, юмруци, в стената. Ти май не си дочела надолу :lol: Това си е начин на манипулация на родителя.



Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Април 26, 2013, 23:49:45 pm
Вени, моят не си е причинявал сам болка. Виж, да удари нещо или да го бутне, за да ме ядоса, и то по най-шумния начин - да, но сам на себе си - не.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Април 29, 2013, 21:02:00 pm
Това с тръшкането е период. Трябва си постоянство обаче и децата  в един момент разбират, че номерата им не минават.
Факт е обаче, че има деца, които не се тръшкат.
Не че се хваля, но моя Боби е такова дете.
Буболечка.
За  разлика от брат си, който доста истерясваше и за двама.
Дори и сега Боби може да го убедиш само с думи, докато Антъни си е адвокат сам на себе си и с приказки може теб да те изкара виновен.

Пийте чайчета лайка, мента и т.н

:)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Xfiles в Април 30, 2013, 08:37:11 am
Мишо си блъсна два пъти главата в стената, заболя го доста и сега си я блъска в мен, което пак се понася.

С площадката се справих така, казах му да стои там, а аз тръгвам и се обръщам и наистина тръгвам, като през две крачки се завъртам да му кажа да стои там, ако е тръгнал подире ми. Така бързо ме догони и ме хвана за ръка, че чак се изумих. Четох, че като им кажеш, че не може и им създаваш мотивация.

От погледи и цъкане не ми пука ни най-малко, ако някой може, да се пробва да го укроти, да видим, дали ще успее... И чакам да отмине периода, ама като гледам, ще има да си чакам...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Април 30, 2013, 20:27:58 pm
да, много е важно още при първи "симптоми" на тръшкане да им покажем, че не им минава номера. Деси никога не се е тръшкала и до сега си е разбрано дете. Елена не си спомням, но някъде към година и нещо започна да се пробва като не стане на нейното лягаше по очи. получаваше пълен игнор от моя страна и точно на 5-та секунда след като се е огледала няколко пъти дали е удостоена с внимание и ставаше. На вън като се заинатеше й казвах да ляга на земята и че аз си тръгвам, а тя казваше - аааа тук е много мъсно (мръсно) :lol: Така че, пак стигаме до там, ако мине номера. За това ако сме се сетили след месеци тръшкане и успокоение от наша страна, че е крайно време да се вземат мерки, няма как, трудно ще е, важното е в зародиш да се реагира :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Април 30, 2013, 21:40:14 pm
Когато Антъни не искаше да се прибира и правеше сцени в парка, аз един път се излъгах да го гоня и уговарям. На следващия ден не му казах: " Време е да се прибираме", ами когато ставаше време за тръгване, го издебвах и направо го грабвах и към колата или към къщи. Той рита, аз го нося без да обеснявам много, много. Добре беше,  че Боби през това време си вървеше кротко до мен.

По-добре е майките малко предвидливо да се стараят да избягват сблъсъците.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Krisi08 в Април 30, 2013, 23:07:52 pm
Страхотна тема, ще ни е от полза със сигурност :) Чета с интерес, едновременно ми настръхва косата и се подготвям  :lol: Ние днес имахме мини-тантрум (поне аз така им викам на тези състояния, малко чуждица, но добре ги описва)  :lol:

Захранваме се с ананас, първи ден, буквално давам една лъжичка. Естествено тя иска още, аз не давам ( като преди това е обядвала, т.е. няма как да е гладна) Започва рев истеричен, аз я хващам за ръчичка да я разсеям и я водя да види кучето, птичките ( и там всичко останало дето до днес я интересуваше), обаче НЕ, не иска да ходи, ляга на земята на плочките в кухнята, истерия пълна...Аз реших да я игнорирам, тя се тръшка там поне 5 минути, лази, пада, пълен театър който не ме впечатляваше, докато не започна да прави като гърчове направо, много се изплаших, веднага я взех, разплаках се от всичко това на което ставах свидетел, накрая дадох ананас (от безизходица или любопитство незнам) и се приключи.....  :x :x.......Та, днес разбрах колко е хитра всъщност и как всичко разбира и хич не е бебе вече.. :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мецани в Април 30, 2013, 23:44:25 pm
Криси, децата са много добри манипулатори, убедих се в това.

И аз съм се опитвала да игнорирам Жорко, до момента в който не почне да си бърка в гърлото и да се дави. Изправя ми косите с това бъркане в гърлото. После преминава към "залисването", не може чак дъх да си поеме... и аз се пречупвам.

Имаме успех с прибирането от няколко дни. Когато започва да се тръшка, че не иска да се прибира, започвам да му показвам как едно коте се е скрило във входа и влизаме да го търсим  :lol: Кога ли ще се усети, че го подлъгвам и вече номерът няма да работи  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Април 30, 2013, 23:48:21 pm
Криси, твоята ситуация за мен е пример за нелогичен избор от твоя страна. Детето ти е достатъчно голямо, за да не бъде захранвано като на 6 месеца. И повече ананас да дадеш, няма какво да стане по-различно между 2 и 20 парчета.

Детето е харесало храната и е искало още. Да му я отнемеш и да се запънеш, че повече няма и не може е непонятно и мъчително за детето. Имаш власт и я упражняваш, но в постъпката ти няма логика и това е лошо. На какво точно я учиш?

Виж ако детето иска да пие кафе, алкохол или белина, обяснението е просто и категорично - не е за деца, вредно е, не може, точка. Но да й дадеш едно парче ананас и да не дадеш повече е чиста проба дразнене. 

Моят съвет е да внимаваш и да не създаваш ситуации, в които възниква стълкновение между вас без логично обяснение и причина.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Krisi08 в Май 01, 2013, 00:12:25 am
Мецани Ужас, това с бъркането в гърлото даже нямаше да ми мине през ума, ама явно те бързо разбират как да те манипулират...  :?

цигу разбирам те какво искаш да ми кажеш, но самата аз съм алергична към ананас, и към още неизяснени неща, била съм на системи и урбазон 16 пъти и над 12 пъти хоспитализирана, повярвай ми, предпочитам да дам лъжичка за първи път, отколкото в спешното и да изживея с детето си същото което аз съм изживяла. Наистина смятам, че подхождам правилно в ситуацията, защото между 2 и 20 парчета има разлика, наистина. Пожелавам ти никога да незнаеш каква е разликата. Поздрави и благодаря за отделеното време :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Pesheck в Май 01, 2013, 09:27:14 am
Момичета, големи са ви децата за гърчове и захласване от плач. Чиста проба манипулации са това. Мецани,  той костенурчо и до 3 годишен може да го прави това, така правеше мой племенник. Но си бяха баш постановки, понеже знае, че много му треперят и се шашкат. Като беше съвсем бебе Ники го прави това няколко пъти - духвам ѝ в лицето и продишва. За по-големки деца не знам дали действа това.
А иначе поводи за рев при нас ..... и за износ имаме. Миналата събота я помолих (на шега де, не че ще ме разбере) да реве за малко по-смислени неща, че бактън от глупости. Рева за едно листо дето сме го забравили в мола, рева, че ѝ сложих последното кисело мляко и край свършило .... красота просто.
След много дебнете установих, ме е крива когато 1) е гладна и 2) ѝ се спи. Ама за секунди от дивеещо човече става крива, щото ѝ се приспало. А репликата -„гладна съм“ още си я чакам. :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Май 01, 2013, 14:31:00 pm
Ми да се запиша и аз тук  :D сега малко е болен и съвсем е решил, че може да ми се качи на главата, а и в болницата позволявах, защото имаше и друго детенце с нас и да не ги притесняваме. Аз също пращам в другата стая да реве, не затварям врата, просто казвам "Като се наревеш заповядай" в повечето случаи спира още с влизането там, само първите 1-2 пъти рева, може би преди да разбере, че щом не реве е добре дошъл. Навън няма как да приложа това, там казвам "Тръгвам си" и той с рев и тръшкане ме следва.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: parsi в Май 01, 2013, 16:32:09 pm
Това тръшкане,този инат,т.нар."период" при нас продължава вече 2г-е.аси периода.Нито плясване помага,нито говорене/започва да реве по-силно,за да ме заглуши :lol:/,нито молби,нито пък отивай си в стаята/просто не го прави,ами върви след мен/.След тази дълга борба вече просто се правя че не му обръщам внимание,макар че отвътре ми ври и кипи,това ви е ясно :) и го оставям да се нареве колкото си пожелае.Скоро си говорехме с мъжа ми че тоз каже ли примерно че няма да учи,е повярвайте няма да учи и нищо не е в състояние да го накара да направи каквото и да било ако не желае.Само се моля,да се промени...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Мишле82 в Май 01, 2013, 22:32:38 pm
Гените, гените....  :lol: Да няма там някакъв жокер?  :lol:
Шегувам се, но и аз се моля това, което наблюдавам в момента да е период и да не е наследил моя характер Дани  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Krisi08 в Май 02, 2013, 00:04:34 am
pesheck абсолютно съм сигурна, че се опитват да ни манипулират с тези гърчове и театри :) нали я видях как като хапна ананаса, веднага всичко забрави.... Голямо зверче ще е моето, от сега го знам :)

Следващата седмица заминаваме за Париж за да изкараме най-накрая паспорт на малката, че не можем никъде да отидем от както се е родила. Пътят е 950км, от сега се подготвям психически какви истерии ще са в колата (пътуваме с кола, защото за да се качим в самолет пак трябва паспорт, който нямаме). Та, приемам всякакви съвети как да има по-малко истерии...
П.С. Това сме подготвили, ако искате да добавите нещо или да дадете съвет ще съм благодарна :)
- бебешки бисквити (т.е. 15-20 мин занимание на бисквита)
- поставка за таблет (т.е. Занимавка с филмче максимум 30-40 мин)
- биберон/биба/залъгалка  (евентуално да поспи)
- тръгваме в 4 сутринта с надеждата, че ще спи поне до 7
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Май 02, 2013, 08:21:45 am
Парси ми води го ти в другата стая, аз в началото така, казвах не може да ревеш при мен и го водех, сега сам отива. Като реве гледам при поемане на въздух да говоря  :lol: понякога е за нещо глупаво и дори въпрос "искаш ли вода" може да спре истерията, друг път не. Тогава изчаквам 1-2мин и предлагам нещо, дали гушкане или друго е според ситуацията и това което първо ми идва на ум.

Криси, моят син понякога е доста крив при пътуване, само веднъж е било толкова зле, че да се наложи да спрем. Сядам до него, говоря, гушкам, някакви игри, които по принцип са забавни за детето и си ги знае. Примерно подавам ръка за здравей и той си показва целия репертоар в поздравите  :D Минутка по минутка събират се. Ти се настрой позитивно и си представяй как всичко ще е наред  :D силата на мисълта  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Pesheck в Май 02, 2013, 10:17:11 am
Мама седи плътно да нея и .... колкото и да ме е срам и да бях обещавала да не го правя - пея. :lol: Имахме си списък с песнички които знае и така - аз грача тя приглася. Изобщо дали на уредбата на колата или на таблета правиш си един плейлист с познати песнички и слушате ли слушате.
Предполагам е излишно да казвам, че на толкова дълъг път трябва да сте предвидили няколко спирания. Повече от колкото на теб и мъжа ти ви трябват.
М-и е права, не се настройвай за апокалипсис. Мисли си, колко ще е интересно и забавно. Освен че са страни манипулатори, усещат настроенията на възрастните, особено на мама.
Пък дано имаш късмет да поспи повечко сутринта. Че моята полани заспа чак на Стара Загора, а лани не мигна от Пловдив до Равда. То аз смятах да поспя ама .... Но като са по-малки ги успива возенето в кола.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Smaraidi в Май 02, 2013, 13:06:46 pm
При моето не върви номерът с изпращането в другата стая. Или не отива, или ако го заведа излиза моментално след мен ревейки.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Май 02, 2013, 13:18:04 pm
При моето не върви номерът с изпращането в другата стая. Или не отива, или ако го заведа излиза моментално след мен ревейки.
Същата работа сме. В общи линии, почти нищо не върви при Габриела, освен разбира се, да й угодя, ама то така не става и не е добре, съответно - не го правя. Изводът за мен - просто трябва да успявам да изтърпя :? Трудно ми се получава, признавам, понякога направо ме вбесява като почне да пищи, стискам зъби, стискам, че като ми прелее и като се разкрещя......Дано мине по-бързо този период.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Lindsey в Май 02, 2013, 13:51:21 pm
Хахах, Мецо, как ме нацели на болното място, ако знаеш :lol:
Габриела се тръшка и крещи за всичко. Когато иска нещо започва директно да вика, няма такива филми да каже и да изчака поне 2 секунди, за да види дали ще го дам, направо със заповеден тон и викане казва какво иска. Непрекъснато мрънка и се тръшка, ляга по земята, удря си главата в пода, стената или каквото там й е наблизо, хваща къде каквото докопа и го хвърля, като опитам да я успокоя или хвана започва да ме рита, хапе, дере, удря и т.н. пълна програма. В чудо вече се виждам, способна е за най-невероятни неща да се тръшка и крещи. Често вече не ни издържат нервите с баща й и я шляпваме по дупето. Има ефект - краткотраен разбира се, просто спира да се тръшка за момента, продължава да крещи, но поне спира да се търкаля или удря. Не ми харесва, че се налага да стигаме дотам, но понякога ми идва в повече, а и това е единствения начин да я извадя от това състояние, понеже тя като изпадне в него, се прехласва и ни приема, ни предава. Като се укроти започвам да обяснявам, че така не се прави, защото еди-какво. Гледа ме невинно и посяга да ме целува. Отлично разбира какво прави и кога е сгафила, но не й пука особено. В повечето случаи, когато обяснявам, че нещо не се прави или не може, ме гледа в очите и продължава да го прави с ехидна усмивчица. Направо подивявам от бяс :oops: Абсолютно не й пука какво ще последва, а ако й взема да речем играчката, която блъска и хвърля, след като многократно съм обяснила, че така не се прави, изпада в истерия, започва да търчи из къщи и да пищи истерично, хвърля и блъска каквото й е пред очите и докато не я шляпна, да се опомни, не спира. Естествено, това има ефект точно до следващия път, който може да е след 5 минути примерно. И съм убедена, че чудесно ме разбира какво й говоря, отлично знае кое може и кое не, обаче не й дреме грам. Прави го отново и отново, абсолютно нарочно. Ей с това не знам как да се справя.
Всяко едно излизане с нея е някакъв кошмар, първите 20-тина минути е ок и оттам насетне е чудо, то не е бягане във всевъзможни посоки, тръшкане, търкаляне по земята, пълна програма. Не знам какво вече да опитам. То хубаво период, хубаво ще отмине, но как за Бога да съм спокойна, че не изпускам нещата от контрол и че няма да си отгледам едно разлигавено лайно, с извинение :?

Божее, това аз ли съм го писала??? Ама все едно за моята дъщеря е написано, дословно!!!
Добрата новина е, че не сме единствени, и явно е период.
Лошата - дали ще доживеем края на периода? :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Май 02, 2013, 14:06:50 pm
При моето не върви номерът с изпращането в другата стая. Или не отива, или ако го заведа излиза моментално след мен ревейки.
Ама няма не върви бе хора, вие от желязо ли сте?! Аз ако го оставя да ми реве той ще го прави цял ден, те и така съседите си мислят, че не спира.  Не върви първия път, тогава не съм го оставила много да реве, но като тръгна след мен го върнах, после отидох, питах нарева ли се и си го взех. От там нататък той знае, че щом млъкне е добре дошъл, то всъщност това е важното, да знаят, че като се държат добре са добре дошли. Идеята ми не е била да реве сам, а изобщо да не реве и да имам възможност да взема въздух, вместо да го ошамаря, когато много ме е ядосал(което пък май не се разминава поне 2-3 пъти дневно).
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: бина в Май 02, 2013, 14:11:32 pm
Страхотна тема ще следя с интерес,
 в нас за сега единият само започна да се тръшка
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Май 02, 2013, 15:01:46 pm
Момичета, като по-опитна, искам да кажа, не трябва да имате прекалено големи изисквания към 1-2 годишни дечица.
Не може да очаквате, че като кажете "не" и те веднага кротко ще ви послушат.
Понякога трябва да "паднете' малко на тяхното ниво и да се опитате да си представите света през техните очи.
Малките не разбират причината за думата "не". Както по-горе примерът на Криси 88 с ананаса, малката не знае, че има майка й има  алергия и затова не може да яде повече от едно парче ананас. Децата не манипулират, те толкова си разбират.Толкова им е житейският опит. После се научават.
Не ги поставайте в ситуации, в които ги обърквате.
Вярно е също, че има деца, които са си "мрънкачи" - дадох приме с Антъни, и досега си е "драма куин" и в живота ще е така, знам.

Разбира се, тук споделям само лично мнение. Основано на моя опит с деца.
Не ми е целта да критикувам изобщо.

 :peace:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Май 02, 2013, 16:39:08 pm
Ема, Антъни на колко е? Аз още не съм се предала, че ще е мрънкало, опитвам се да обърна нещата  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Май 02, 2013, 18:03:38 pm
Антъни е на почти 7.
Твоето детенце е още малко.
Недей да го шамаросваш, това изобщо не е начин. И както виждаш не работи, детето става по-зле.
Опитай да систематизираш причините, поради които се получава тръшкането. В кои случаи става реването. И ги избягвай.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Май 02, 2013, 18:49:21 pm
Не шамаросвам, просто ми пада пердето като съм повторила над 10 пъти за конкретната ситуация. Удрям ръце ако е прекалил и върши работа, вероятно защото не е постоянно.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: parsi в Май 02, 2013, 19:12:58 pm
Парси ми води го ти в другата стая, аз в началото така, казвах не може да ревеш при мен и го водех, сега сам отива.
Не става-влачи се по пода  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Май 02, 2013, 19:54:33 pm
М-И, дай пример за какво нещо се налага да повтаряш 10 пъти.
Той е само на 1 и 10 месеца...
Връщам лентата назад - моите на 1 и 10 месеца си бяха абсолютни бебета,  не са били в състояние да асимилират какво им се обеснява, аз и за това не съм си правила труда да им обеснявам  много.



Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Май 02, 2013, 22:18:54 pm
Ема за всичко почти, просто много сбъдно дете както казват бабите и припрян първо реве, после може да успея да обясня. Примери бол: удря ме, понякога и без причина като на игра, друг път примерно, че не давам да ми бърка в пазвата, иска да бърка в контактите(нашите са запушени, но не мога да нося капачета навсякъде), спря да върти копчетата на фурната, но пък я отваря, че и на вратата стъпи един ден, събори ми ютията от дъската докато пълня вода на метър от него, паднала с върха и имам дупка в ламината, как не е на крака му не знам, казвам да не блъска чаши и чинии, яденето е едно мазало винаги, там рядко повишавам тон, че ми е важно да яде, ако се карам или не давам нещо спира да яде и иди го търси след 5ч.  Говори малко, но съм сигурна, че разбира всичко. В последно време се сърди, че казвам да приберем след игра.
Има дни в които ми се струва, че всичко е борба.
Парси ми води го ти в другата стая, аз в началото така, казвах не може да ревеш при мен и го водех, сега сам отива.
Не става-влачи се по пода  :lol:
Другата ми идея е да го носиш  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Kremkaramel в Май 02, 2013, 23:02:18 pm
И аз я влача в другата стая. :D Дори я държа до стената мирно за 1-2 мин. и казвам, че ще стои наказана. Но тя се бори с мен и като се отскубне, пак си прави каквото е решила. Дори прави още поразии на инат.
parsi , разбирам те!.... :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Май 03, 2013, 10:50:50 am
цигу беше написала много добре преди няколко поста, че за повечето неща сме си виновни ние, когато става дума за толкова малки деца. м-и, сега подред и дано да съм полезна - за удрянето и бъркането в пазвата, да, хубаво е да кажеш не и да обясниш защо не се прави, но след 2-3 повторения решението е просто да му отклониш вниманието с друго, защото и да му повториш 10 пъти резлтат няма да има, напротив, само ще се изнервите и двамата. За ютията решението е просто в момента в който не я ползваш, а предполагам го правиш, когато той спи или не е в къщи изобщо, просто да е на недостъпно за него място.
За яденето какво да кажа, детето все пак е на 1.10 г., нормално е да прави мазало, повечето деца на тази възраст още ги хранят в устата :wink:
А това с наказването и стоянето до стената мирно, никога не съм го разбирала. Момичета, не унижавайте децата си, когато се държите с тях като с пълноправни човешки същества и те ще ви отвръщат със същото, няма да се държат като бебета. :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Май 03, 2013, 13:39:21 pm
Ние сме на фаза не искам. Как се справяте с това?
На 3,5 години всичко е няма и не искам. Трябва да повторя 20 пъти нещо, за да се свърши и докато не се  накарам сериозно не става /вече мразя себе си/. Иначе ще стане когато тя реши. Като не е нещо важно добре, но то е за: няма да се обличам ,когато тръгваме за градина, няма да си мия зъбите и т.н. Сега например е болна - не искам сироп, не искам да мерим температурата. Обяснявам, че е болна и трябва да се изпие, но не - уговорките продължават около час и завършват с каране. Като всичко това е придружено с "тръшкане" и рев.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Май 03, 2013, 16:21:00 pm
М-и, детенцето ти прави нормални за възрастта си неща.
Ти просто трябва да премахнеш всички опасности, неща, които могат да го наранят. Ютии, печки, котлони фурни, неща, които детето иска да пипа и ще иска да пипа, докато ги вижда. Е печката няма как да скриеш...Всички деца искат да ровят в контактите - напълно нормално е за възрастта им да изучават света.
Да им се повтаря по 10 пъти "не пипай контакта" на 1- 2 години е безсмислено.
Ако е припрян и нервен, то това си е характер и трудно ще го промениш. Точно при нервните деца трябва да се подхожда максимално спокойно и да се избягват конфронтации.

Сладко, защо не я обличаш, докато спи...
Или и дай тя да си избере дрехи.
Боби, нищо, че е на почти седем, все още го обличам, докато спи, защото абсолютно не може да стане навреме за училище. Така че има и по-тежки случаи
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: midge в Май 03, 2013, 19:00:07 pm
Парси, завличаш в стаята му (или друга позната), затваряш вратата и държиш отвън. На третия път сам отива да си седне на стола в стаята, като е сгафил  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Май 03, 2013, 19:32:45 pm
Сладко, защо не я обличаш, докато спи...
Или и дай тя да си избере дрехи.

Докато спи да я облека няма да стане, ще се събуди кисела, ще стане още по-голяма драма.
А дрехите винаги давам сама да си избира и цветовите комбинаций стават чудни, примирила съм се. Въпросът е, че някой я кара да се облича или да прави нещо и е длъжна да каже няма. Казвам "тръгваме по пижама щом не искаш" - пак следва рев.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Май 03, 2013, 20:19:34 pm
Да, някои момичета тук също са се оплаквали от проблемно обличане сутрин - капризи, истерии, ревове.
освен да продължаваш да опитваш различни начини да й подобриш настроението сутрин...няма друго.
Нещо забавно, нещо във вид на игра, нещо по-различно. Трябва да "паднеш" на нейното ниво, така да се каже.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Kremkaramel в Май 03, 2013, 22:07:53 pm
Ема, не помагат никакви игри, повярвай ми. Йоана се тръшкаше зимата да ходи на ясла "на по потник" :D. Съседите мислеха, че не иска да ходи на ясла, затова вдига къщата във въздуха всяка сутрин. А тя ходи с голямо желание, но зора е да се облечем и да идем дотам.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Май 04, 2013, 01:37:12 am
Стефи, пробвам го това с отвличане на вниманието, просто се поизчерпвам или като се ядосам или изморя, защото е непрестанно и не ми идва веднага на ум най-ефективното решение. Правя каквото и да е само като е буден, като спи трябва да съм на разположение  :lol:(събужда се да ме търси и пак си ляга) Гледам да не прекалявам и се надявам да го израсте скоро или поне да намалим непрестанното мрънкане и рев за всичко.
За храненето аз също го храня предимно, той просто сипва с лъжицата извън чинията или пльоска в чинията, накрая преминаваме на бъркане вътре и смазване на всичко. Просто е прекалено.
При нас игрите или закачките още минават и така го карам да правим някой неща, говоря и обяснявам, примерно за термометъра как мери Т и как ей сега ще писне да го извадим.
Въпроса е има ли начин да се променят тези неща? Това че и при други е така ме успокоява само до някъде, реално не ми помага.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: parsi в Май 04, 2013, 10:18:51 am
Да доуточня,защо не стигам чак до такива крайности,а се опитвам само с говорене та на езика ми мазоли са излезли вече.Мога да го завлека в стаята разбира се,мога да държа отвън,но вътре се изпада в тотална истерия,което първо ме затормозява двойно,второ Митко когато изпадне в чак такава истерия става на червени плюски по цялото тяло.Някаква реакция прави от чак такъв рев-това за първи път го виждам.Та се опитвам со кротце,со благо да постигна така желания ефект.Надявам се да се получи все някога :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Май 04, 2013, 16:13:49 pm
Ема, не помагат никакви игри, повярвай ми. Йоана се тръшкаше зимата да ходи на ясла "на по потник" :D. Съседите мислеха, че не иска да ходи на ясла, затова вдига къщата във въздуха всяка сутрин. А тя ходи с голямо желание, но зора е да се облечем и да идем дотам.
Точно за това говоря.
Будим се около час преди тръгване за градината, с баща й се правим на маймуни, за да е в настроение, и като стигнем до обличането и тръгването все ще намери за какво да се тръшне.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децатаа
Публикувано от: Раши в Май 06, 2013, 00:06:48 am
Здравейте :) Не съм писала отдавна. Причината е, че така се уморявам, че заспивам преди Никол :)

И у нас програмата в същата - по-скоро пищене, не тръшкане. Ама то пищенето си е част от тръшкането де. В яслата са много доволни от нея. Там се държи добре, а вечер на мен ми се гевези. По едно време я биеха някакви момченца и тя понеже много говори, та ми се оплака веднага. Сега учителките казват, че не се биели вече. Но пък, като излезем с приятели, нашата ги налага и не си дава играчките. Ако сме навън, няма проблем, вътре ли сме почва една борба за играчки :) Забелязвам, че всичките деца дето се бият, все са от тези дето ходят на детски заведения. Социализират се децата :)

Гледам да не и се стягам на викането и тръшкането на Никол. Кой каквото ще да си мисли от околните :) То ние българите все имаме мнение за възпитанието на чуждите деца ;)

Като удари друго дете, ми е много неудобно и винаги я карам да се извини. Много и говоря по темата. Все някой ден вярвам, ще спре. А когато ми се лигави и видя, че няма причина и го прави за спорта, я оставям да си мрънка. Започнах да и забранявам да гледа филмчета, ако много се провини. Това засега най- хваща дикиш!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Август 30, 2013, 08:05:41 am
Много хубава тема. Гледам отдавна не е писано, та да я възобновя. На мен Андреа онзи ден ми се тръшна на паркинга прд магазина. Само я преместих на тротоара, че главата и висеше извън него и я оставих. Първо се тръшкаше, после почна да лежи и да гледа небето, накрая се обърна по корем и започна да ни гледа с кака и как седим и я чакаме. Накрая казах на Ивана да и каже чао, казахме и чао и тръгнахме и сляд няколко секунди беше дотичала с рев. Каката обаче преди когато и тя се тръшкаше, беше много по-тежък случай.  Имало е случаи да реве по един час, че искала всички стафиди наведнъж, а на малко по малко да и давам. Но в крайна сметка като не отстъпваме и малко по малко се научават, че нямат никаква сметка да се тръшкат и евентулно спират с това тръшкане.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: avalanche в Август 31, 2013, 10:29:00 am
Аз пък викам... никак не се гордея и не го смятам за решение, но и аз като м-и се изчерпвам от непрестанната борба (то всичко е преговори: да се облече, да се съблече, да седне на гърне, да стане от гърне - просто НИЩО не прави доброволно). Както беше писала една мама в друга тема, само като започне да помръква вече и настръхвам цялата. Като реши, че ще реве, просто си търси причина: "искам да пишкам" и вече мрънка, докато го казва, изваждам гърнето и веднага следва "не искам да пишкам" и истеричен рев. И увещания не помагат - напротив, колкото повече се правя на маймуна да й угодя, толкова по-зле става. За това, игнорирам колкото мога и вече като ми падне пердето, взема, че се разкрещя и като ме види такава озверяла, да видиш как се спира на секундата и започва да повтаря: "мама добричка" :(. И до шамари съм стигала, но от тях определено ефектът е нулев. Ще ми се да намеря друг начин, защото от тези съмнителни методи и на мен ми се къса сърцето, а и "възпитанието" е със съмнително качество, но... Честно, чудя се на тези хора в САЩ как издържат без да удрят, повишават тон и т.н. Ако бях там, да са ми я взели до сега... :( Че било период също не ме успокоява много: ами ако просто чакам да отмине, вместо да го прекратя, няма ли да си отгледам глезла?!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: kisela_2000 в Август 31, 2013, 16:54:36 pm
Оставям я да се тръшне,чакам да отмине,но давам да разбере,че няма да стане.Просто и казвам,че като и мине може да говорим като големи...да си поплаче,докато и мине.
Мойта за сега е кротка като цяло,ама като и дойде на моменти истерясва.
Бяхме на една вила с приятели,слагаме масата,пече се скара...всеки е зает с нещо.На Бузана не и се обръща нужното внимание.И като се опъна да се тръшка на терасата,под масата,за да пречи достатъчно и да я отбележим :D .Ми прескочих я и казах,че като и мине ще я нагушкам.Веднага стана хитрушата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Август 31, 2013, 17:04:25 pm
Ваня май и като действаме не ускоряваме отминаването :) Моят син най-много драми има като има проблем, било то да е болка или умора. Ако е някаква продължителна зъбна криза, гледам да не позволявам да мрънка. Вземам нося,  разказвам нещо, предлагам забавления, приказки ( стигнахме и до този момент :) ) Понякога оставям всичката работа и излизаме навън, позволявам просто да ме разхожда по неговите си неща, друг път чистим заедно :)
Всъщност от като открих, че проблема е в мен, че не ми достигат нервите и търпението, някак е по-лесно.
 Пак имаме моменти, в които нищо не помага и изобщо не ме отразява, просто се тръшка, реве, пищи или си мрънка и протестира за всичко - е в тия вече не мога да издържа и пак се връщам на мислите, че нещо не е наред и имаме нужда от помощ. Виковете не помагат, тогава преминавам в режим блокаж  :lol: ставам невероятно спокойна и мога да го изтърпя докато се измори. Като се укроти си го гушвам и предлагам нещо подходящо.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: nel_iv в Септември 03, 2013, 19:10:32 pm
Моят хубавец се тръшна веднъж на главната пред входа на едно заведение, оттам беше хванат от баща си за яката на блузата и посъветван с два шамара. Факт - повече не се повтори. Другото което правим - изпълняваме желания само, ако се помоли правилно, без нервни изблици, рев и мрънкане. Изнервям се много, ако ми каже ИСКАМ, аз да кажа НЕ и така 100 пъти....
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Септември 03, 2013, 21:05:10 pm
Моят хубавец се тръшна веднъж на главната пред входа на едно заведение, оттам беше хванат от баща си за яката на блузата и посъветван с два шамара. Факт - повече не се повтори.
Засега не се е повторило 
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Септември 03, 2013, 21:43:47 pm
Моят хубавец се тръшна веднъж на главната пред входа на едно заведение, оттам беше хванат от баща си за яката на блузата и посъветван с два шамара.

Не си бийте детето.  :(  Бащата може да шамароса детето, но детето не може да шамароса бащата. Дори шамарите унижават и болят, и не учат на нищо хубаво.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: avalanche в Септември 04, 2013, 14:17:40 pm
Бащата може да шамароса детето, но детето не може да шамароса бащата.

А, не може то! Виждала съм деца така да налагат родителите си (и то деца, които не са бити!), че жал ми става за клетите хорица :(. Само се моля поне това да ме отмине, че не знам каква ще е "оправията" там  :?

Чудя се на каква възраст започват да схващат, че е обидно да бъдеш шамаросан? Моята хубавица като я попитам дали да я плесна, все си иска шамари  8O
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: rositka13 в Септември 04, 2013, 14:24:14 pm
Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 04, 2013, 15:51:28 pm
Чудя се на каква възраст започват да схващат, че е обидно да бъдеш шамаросан? Моята хубавица като я попитам дали да я плесна, все си иска шамари  8O
Предполагам като станат тийнейджъри. Веднъж попитах единия от моите "Избери си - да те накажа или да ядеш шамари" и той: "Давай шамарите, че е по-бързо и да ходя да играя"  :lol:
Каквото и да си приказвате, не вярвам, че някъде има родител, който поне веднъж не е разтривал дупето на отрочето си. Не говоря то да е на 2год. примерно и да каже: "Аз не съм". От 2 до 22 колко бой може да изяде  :lol:
И все пак да си кажа, че не приемам шамарите за щяло и не щяло и като предпочитан метод от родители вместо разговор, че да не излезе сега обратното :) Аз си имам други методи на възпитание, които дават резултат към момента.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Септември 04, 2013, 16:28:23 pm
Аз си имам други методи на възпитание, които дават резултат към момента.

Ами Мими споделяй де  :D подкуп ли чакаш  :wink: те и таште ще попорастнат и ще започнат да се водят ама кога  :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: nel_iv в Септември 06, 2013, 21:36:21 pm

Засега не се е повторило
[/quote]

Не се повтори...Тогава беше на две, вече е на девет. Аз не позволявам да ми се налага, той е инат, но не повече от мен. :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 06, 2013, 22:29:57 pm
Каквото и да си приказвате, не вярвам, че някъде има родител, който поне веднъж не е разтривал дупето на отрочето си.
Има. Баща ми никога не ме е ударил. Хайде да речем, че е понеже нашите са разведени и не съм изразстнала при него, но той и сестра ми, която му е дете от втория брак, никога не е ударил. А аз ядох бой от баба ми и дядо ми ( при тях живеех, те са ме отгледали) един едниствен път в 4ти клас и ако не бях забравила да се прибера от училище от сутринта до вечерта, никога нямаше да съм яла бой.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: avalanche в Септември 07, 2013, 14:42:28 pm
Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.

Не вярвам да има човек, който да е решил едва ли не още с раждането, че ще си шамари децата. Мен не са ме удряли (даже съм се молила да ме набият, вместо да ми мрънкат  :lol:). И сега като видя някой да си удря детето ми става гадно. Като беше бебе, баща й ми казваше да го давам по-полека с грижите, че щяла съм да се изнервя накрая от толкова старание и да взема да я шамаря. Все едно ми говореше на чужд език тогава - аз да си бия детето?!?! Само че има деца и деца, както и различни прагове на търпение. Завиждам на хората с железни нерви. Безспорно боят си е израз на безсилие. Еми безсилна съм си понякога...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Xfiles в Септември 08, 2013, 09:35:07 am
Боят отглежда комплексирани хора. Приеме ли детето, че някой може да го бие днес, утре ще приеме, за нормално, че учителката може да го шамари, че шефа му може да му крещи, че може да бъде унижаван от други хора и т.н. Те забравят за какво сте ги били в момента, в който изядат последния шамар, но приемат, че това е приемлив начин на действие в живота - да биеш и да бъдеш бит...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Септември 08, 2013, 10:27:58 am
Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.
Почакай да порасне още мъничко и тогава пак ще си говорим-аз също не си представям някой, който бие бебе на 6 мес.
Боят отглежда комплексирани хора. Приеме ли детето, че някой може да го бие днес, утре ще приеме, за нормално, че учителката може да го шамари, че шефа му може да му крещи, че може да бъде унижаван от други хора и т.н. Те забравят за какво сте ги били в момента, в който изядат последния шамар, но приемат, че това е приемлив начин на действие в живота - да биеш и да бъдеш бит...
Не знам дали имаш деца, но мисля че по-скоро нямаш, защото при всичките добри идеи които имах за отглеждане на отрочето ми, то е в състояние да ме докара до нервен срив и се потупваме. Не се гордея с това, но и аз съм безсилна понякога.
Сега се сещам за един лаф, който съм чувала-преди имах 5 теории за отглеждане на деца, а сега имам 5 деца и нито една теория-нещо от този род беше.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 08, 2013, 11:06:41 am
Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.
Почакай да порасне още мъничко и тогава пак ще си говорим-аз също не си представям някой, който бие бебе на 6 мес.
Боят отглежда комплексирани хора. Приеме ли детето, че някой може да го бие днес, утре ще приеме, за нормално, че учителката може да го шамари, че шефа му може да му крещи, че може да бъде унижаван от други хора и т.н. Те забравят за какво сте ги били в момента, в който изядат последния шамар, но приемат, че това е приемлив начин на действие в живота - да биеш и да бъдеш бит...
Не знам дали имаш деца, но мисля че по-скоро нямаш, защото при всичките добри идеи които имах за отглеждане на отрочето ми, то е в състояние да ме докара до нервен срив и се потупваме. Не се гордея с това, но и аз съм безсилна понякога.
Сега се сещам за един лаф, който съм чувала-преди имах 5 теории за отглеждане на деца, а сега имам 5 деца и нито една теория-нещо от този род беше.
Има прекрасно момченце, не си развива само теории.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Xfiles в Септември 10, 2013, 09:00:54 am
Освен, че е прекрасно (мерси, Боби  :oops:) момченцето ми е две годишно и неговорещо изобщо. А когато и вода не може да си поиска, смятай какво е ... истериите са всекидневни напоследък. Но изводите ми са по скоро от гледна точка на редовно поступвано дете, отколкото на родител. 
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivanita в Септември 10, 2013, 09:32:11 am
И ние май започваме да навлизаме в този период. Как стана на 2 и като с нож взе да почва да се тръшка. Не се е стигало до истерии, но ще гледам да го потуша това тръшкане още в зародиш.
И моето дете не говори и не мога го разбера какво иска та все трябва се гадае.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 10, 2013, 10:06:44 am
Правете разлика от бой до бой, едно е шляпване по дупето, друго е пребиване. Никой не говори за второто, или поне аз.
Не вярвам, че едно такова шляпване ще направи едно дете комплексирано, комплексите според мен се развиват на съвсем друго ниво. Дори аз си мисля, че се получава точно обратното - едно системно бито дете става побойник, защото търси къде да избива събраната агресия и понеже не може да си го върне на родителите, търси по-слаби жертви.
Пиша всичко това, не за да защитавам шамаренето, а за да не сме толкова крайни, все пак никой не знае какво му предстои занапред. Това, че не сте пляснали 2 годишни деца, не означава че няма да пляснете 12годишни например. Защото аз знам, че трудното тепърва ни предстои. А то ще бъде много трудно... Дано след години пак да си пишем, независимо от методите на възпитание и да се гордеем, че сме отгледали качествени и достойни хора.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 10, 2013, 11:08:18 am
Предстои ми да бъда майка... но не се сдържах да не се включа поне на теория в темата. :lol:
Против съм системното биене на дете, камо ли на бебе! Но и обратното не разбирам (от видяното около мен) не мога да си представя, че детето ти (което е на 8 години вече) ще ти посяга, отговаря, не слуша, дори се прави, че не си му казал нищо, тръшка, вика и въпреки това ще продължаваш да НЕ го шляпваш по дупето, никога да не си го правил и да си против това. Това е немислимо.. и вярвайте ми виждала съм го от много близо и съм потресена. 8O
Аз съм удряна шамар по бузата точно 3 пъти в живота си, но съм запомнила и трите. Според мен е важно не да шамариш детето винаги когато не слуша, а да го шляпнеш веднъж, но в точния момент. Т.е. един единствен шамар е способен да научи детето как не може да се държи, и че си му родител и трябва да те уважава. Поне на теория това е моят план за възпитание - един шамар в точен момент. Но ще видим как ще е де, има време. :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 10, 2013, 14:37:25 pm
 :wink: Каквото и да си говорим, всичко опира до дете и до здравината на нервите на родителите :wink:
Едно само ще кажа - никога не казвайте "никога"!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 10, 2013, 15:28:02 pm
То по тази логика, ако на 2 го поплясваш, на 4 го поплясваш, на 8, на 10, на 12... факт е, шамарът е форма на родителско безсилие.
Ако един родител не спира да си удря детето/дори и да е само по  дупето/, трябва да погледне по-дълбоко към себе си. И да намери грешките си!!!

Инциденти са се случвали на повечето от нас.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Септември 10, 2013, 15:48:17 pm
То по тази логика, ако на 2 го поплясваш, на 4 го поплясваш, на 8, на 10, на 12... факт е, шамарът е форма на родителско безсилие.
Ако един родител не спира да си удря детето/дори и да е само по  дупето/, трябва да погледне по-дълбоко към себе си. И да намери грешките си!!!

Инциденти са се случвали на повечето от нас.
:good_post:
за протокола, категорично не смятам, че попляскването, пък било то и по дупето дава повече резултати от обяснението, например.
Мен не са ме удряли никога родителите ми, но за сметка на това брат ми ме спукваше от бой :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 10, 2013, 16:20:21 pm
Това, че не сте пляснали 2 годишни деца, не означава че няма да пляснете 12годишни например. Защото аз знам, че трудното тепърва ни предстои. А то ще бъде много трудно... Дано след години пак да си пишем, независимо от методите на възпитание и да се гордеем, че сме отгледали качествени и достойни хора.
Е как пък ще пляснеш голямо дете? На дете на година и половина да му удариш ръката, ако пипа котлона според мен е приемливо, щото то от друго не разбира. Но да удариш голямо дете - за какво? То разбира, няма да почне да те слуша заради пляскането. Освен ако не е физически болезнено, а това не мисля че някой иска да прави.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 10, 2013, 16:47:36 pm
Ех, Боби, с твоята буквалистика :) Говорих принципно, че няма как да имаш дете на 2 годинки и да кажеш "Аз никога няма да...", защото не знаеш какво ще стане като е на 3, 4, 5....год. Това, че написах цифрата 12, не означава конкретно тази възраст, а повярвай дано не ни се случва, но има деца, които и на 15 си правят за бой :)
И пак: нека не бъдем крайни, това че някой не си е пляснал детето не означава, че трябва да анатемоса този, който го  е направил. Сикса писа вече, деца различни, родители също. Тук всички даваме най-доброто от себе си и щом някой е стигнал до там, че да иска съвет, значи има нужда от такъв.
Всички искаме да сме идеални, но все пак сме хора :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Септември 10, 2013, 16:56:28 pm
така е, чак пък идеални едва ли искаме да сме :wink:
аз например започвам да викам ако нещо, което съм казала 5 пъти не е било чуто. знам че не е хубаво и се опитвам да се контролирам, но не ми се получава особено :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 10, 2013, 17:04:44 pm
Ех, Боби, с твоята буквалистика :) Говорих принципно, че няма как да имаш дете на 2 годинки и да кажеш "Аз никога няма да...", защото не знаеш какво ще стане като е на 3, 4, 5....год. Това, че написах цифрата 12, не означава конкретно тази възраст, а повярвай дано не ни се случва, но има деца, които и на 15 си правят за бой :)
И пак: нека не бъдем крайни, това че някой не си е пляснал детето не означава, че трябва да анатемоса този, който го  е направил. Сикса писа вече, деца различни, родители също. Тук всички даваме най-доброто от себе си и щом някой е стигнал до там, че да иска съвет, значи има нужда от такъв.
Всички искаме да сме идеални, но все пак сме хора :)
Ай стига го повтаряли това „буквалистка“ като мантра. Когато човек дава пример се предполага, че има някаква идея този пример. Казах „голямо“ дете, не на 8, 12, 13 или 16, а че може и в по-късна възраст да се случи.
Не смятам, че 15 годишно дете може да направи нещо „за бой“ понеже това за какво е нещото излиза от личната преценка на родителя. 15 годишните вече пият, дрогират се, въобще какво ли не правят. Мислиш ли, че ще избиеш дрогата от тях? Това разбира се е краен пример ( те примерите затова са примери), избери си сама какво можеш да избиеш според теб на тази възраст и ми кажи.

Стефи и аз като теб, викам и много се ядосвам на себе си. В последно време съм сменила тактиката, говоря и казвам какво ще накажа и гледам, че има разлика. Започна да ми вярва явно :-). Опитвам се да се уча от колегите ми, направо тези хора как говорят на децата си, няма викове, няма караници, няма попляскване, а децата слушат. Значи има начин, но ние не сме научени така. 
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Септември 10, 2013, 17:24:11 pm
Викам и още как, особено със Стефан - там няма управия, каквото и да му кажеш да направи той поставя условия, само да е отгоре и да е на неговата. И то хубаво след това да изпълни каквото е обещал, ама "не". Така че съм на мнението на sixsens. В крайна сметка с Елена не хабя толкова енергия колкото със Стефан за постигане на нещо елементарно, като да си прибере играчките и да си легне. Не, че и тя не мрънка, но дори и с нежелание си прибира нещата, докато Стефан, ако той не реши, че трябва да ги прибере не става, намира си за какво да се тръшка и да реве. Да не говорим, че пък като реши да прибира, тръгва да прибира и на сестра си нещата, като и ги разваля и тя ревва, ако се опитам обясня, че тя ще си ги прибере, той почва да се тръшка и да крещи, че иска той да ги прибере. Писала съм и друг път, че се нерви от нищо, хвърля нещото на което е ядосан. Вечно иска да е първи и много му е вътрешно, че е втори. Миналата седмица ми вика "мамо, ако щеше да съм се родил първи, щях да съм добър, а сега съм се родил втори и съм лош"  8O - обясних му че едното няма нищо общо с другото, но дали ме е разбрал е друг въпрос.  Както и да е от една седмица му давам Киндинорм, след месец ако има ефект ще докладвам, ако няма ефект ще си взема аз нещо за нервите.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Септември 10, 2013, 17:55:25 pm
Чета дискусията и не я разбирам. Едно момиче каза, че детето се тръшнало, бащата го напляскал и това подействало да го усмири, един вид, работи. Моят коментар беше и продължава да е: това е тъжно, не бива да се прави и не е рецепта да се усмирява тръшкащо се дете.

Защо обсъждаме дали някога ще си пляскаме децата, редно ли е да се кълнем, че ние никога, никога не бихме го направили? Според мен е добре да приемем, че пляскането, шамарите и всякаква форма на физическа разправа са недопустими. Вместо да формулираме кога е допустимо и при какви обстоятелства според провинението, възрастта...

Starshine, относно 8-годишното дете, което описваш, пердахът пък изобщо няма да помогне, щом родителите са пренебрегвали възпитанието и са допуснали да се стигне дотук.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 10, 2013, 18:00:24 pm
Има много "трудни" деца. Най-малко при тях "боят" работи. То си е цяла наука това.

При нас напоследък Боби ми създава трудности. Бие брат си. Като спорят за нещо и прас, един юмрюк в носа. Ама сериозен.Излезе му синина веднъж.
 Говорих , говорих, говорих, дори виках.
 Пауза две седмици. И ето:
снощи пак го удари. Опитах се да запазя самообладание, макар че ми идваше да го напляскам здраво.  Дръпнах силно наказателна реч - от типа " брат ти е най-добрият ти приятел и т.н".
Наказах го да спи сам в другата стая. След 30 мин ме моли да отиде обратно в стаята. Бях твърда, "Не".
 :lol:

Да видим колко ще бъде този път паузата

П.с. Не си и помисляйте, че може да удряте 12 + годишни. Просто ще стане катастрофа

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 10, 2013, 18:59:44 pm
На мен пък мъжът ми ми създава повече проблеми с възпитанието, от колкото дори децата. Понеже той няма нерви и като му се тръшнат и решава, че това, което до преди малко е забранявал, може пък сега да позволи. Резултатът е, че  децата, особено голямата, му се качват на главата. Снощи пак направи нещо, което му казах да не прави и му казах като е толкова знаещ сега той да сложи Ивана да спи, защото аз този процес съм го изстрадала вече и няма намерение цял живот да сме една стъпка на пред, две назад. Да види защо настоявам някои неща да се спазват безусловно. Отиде и седя в стаята и сигурно 20-25 минути, имаше искам да ме вдигнеш, искам да ме свалиш, искам тоалетна, ама всъщност не искам ( след като отидоха там), искам вода, не искам вода искам мляко, после пък я държа  на ръце, уващава я, не знам какво - но не може да я остави на леглото, защото се почваше рев, от този фалшивият, ама съм казала, че ревящо дете няма да оставя. Накрая вече ми писна и аз отидох и я взех, поиска да ходи до тоалетната, заведох я и я сложих в леглото - общо 5 минути ми отне, а той още час да беше стоял пак нямаше да я сложи да спи. И всичко това, защото и каза нещо че не може, тя не го послуша и вместо да настои, той и позволи да направи каквото тя си е решила. Или разрещаваш от начало или като забраниш си държиш на думата, а не така иди ми - дойди ми. Децата много бързо се научават при кого минава номера. Обратното, при кого не минава, отнема малко по-дълго, но смятам, че ако човек е постоянен - 100%, не дори 99% от случаите, става.
Още еидн пример - мъжът ми реши, че ще позволи на детето един единствен път да се возела за съмвсем малко в квартала извън столчето. Пак на задната седалка, с колан и  с него, но не на столче. Колко  обяснявах да не го прави, нямало било значение само един път. Ей казвам ви изкара му нервичките после сума ти време след това всеки път викаше и плачеше, че не искала на стола. Щото вече видя, че има и опция да не е там.  Та за мен това е най-важното, да има постоянство в това какво им казваме.  То дете на 2 години е нормално да се тръшка, но докато стане на 3 някъде трбява да е разбрало, че тръшкането не му донася никакви облаги. Така и с другите неща. 
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivanita в Септември 10, 2013, 19:18:57 pm
Това с постояннството  е и моята философия - да видим до колко ще я спазвам :-)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Септември 10, 2013, 19:27:09 pm
той няма нерви и като му се тръшнат и решава, че това, което до преди малко е забранявал, може пък сега да позволи. Децата много бързо се научават при кого минава номера. 

Мдааа, и със свекървата същото у нас. Разправях аз за уважение, честност и ясни правила в отношенията с детето, но срещнах отпор и доводи, че тя има само х месеца да му се радва, да го глези, пък после да си го възпитаваме както знаем. И сега хлапето, което няма и две години, й се е качило на главата - само на нея.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: elle22 в Септември 10, 2013, 20:32:38 pm
Боби, все едно за моя мъж говориш. Веднъж обяснявам на детето, стигаме до консенсус. Появява се баща му и разрешава непозволеното. Говоря с детето отново, за да го убедя в правотата си. После говоря с баща му, за да му обясня и на него. В крайна сметка след няколко дни всичко е забравено и  започваме отначало. И ако досега синът ни се качваше само на бащината глава, вече проявява съобразителност и избира това, което му отърва.

И двете баби пристигат с тоя мохабет, че искали да се порадват на децата, респективно да ги глезят.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 10, 2013, 21:02:32 pm
И ако досега синът ни се качваше само на бащината глава, вече проявява съобразителност и избира това, което му отърва.
И при нас се опитват, въпреки че са толква малки. Само още не им минава през ума да го направят зад гърба ми. Вчера ми искаше нещо, не помня какво и аз казах, че не може, а тя се обърна към баща си да си го поиска от него. Обаче рязко прекъснах разговора и и казах да не пита баща си, след като вече съм и казала че не може. Не знам колко хвана декиш, сигурна съм обаче, че ще продъжалва да се опитва. В магазина пък искаше чипс и аз и обясних, че това не е хубава храна, а тя ми каза, че тати и бил давал. Което е вярно, баща и и даде, той купува уж качествне чип, но пак си е чипс. А и тя разлика не може да направи, нито да си прочете съдържанието. Знае само, че не е вярно, че чипса е лош, след като тати и дава. И след това имахме разговор в къщи да не носи чипсове повече. Обаче мъжът ми по принцип като му се дояде нещо и не се съобразява, че аз няма как да ги науча, ако го гледат него как яде.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 10, 2013, 23:07:34 pm
Постепенно и с постоянство се постигат нещата. Боби твоите също са много малки и реално не могат да проумеят много неща. Ако не държите в къщи храни, които не са "хубави" и децата няма да ги ядат. Просто да не се намират из къщи.
 
Като има повече плодове и зеленчуци, децата си ги хапват.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Xfiles в Септември 11, 2013, 01:15:34 am
И моят мъж е много ларж, всичко позволява, но то му се връща тъпкано.

Често виждам как родители говорят с децата си като с равни, като с приятели и децата слушат. Това е начинът за мен, но явно се започва отрано.

Аз съм станала спец в криенето да ям забранени неща, днеска се потих в колата да ям едни мъфини докато мъжете си играха на площадката.... трудно е, но в името на здравите зъби си заслужава :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 11, 2013, 08:28:49 am
А аз съм на малко по-различно мнение - децата трябва да знаят какво може и какво не може да ядат, защо трябва да се крием. У нас ще скрием, но като отидем някъде, хората няма да крият. Ще изкарат кутия бонбони примерно и аз какво трябва да кажа: "Крийте ги". Когато им се обясни, те разбират. В къщи на масата и в момента имам отворен шоколад, но моите не пипват. Като знаят, че това не трябва да го ядат, не ядат. Същото е и с ядките, и с луканки, суджуци и сурово-сушени меса (за чипсове и зрънчо пък въобще не става въпрос, защото купувам на годината веднъж). Така съм сигурна, че и сами да са и да им предложат, пак няма да вземат, защото знаят че не е за тях. Ако в градинката ги почерпят със суха паста например, оставят си ги в шкафчета, за да почерпят нас :)
Много се дразня като видя да дават на малко дете бира с оправданието "Ама то виж как гледа", и какво като гледа, ако гледа цигарата, ще му дадат да си дръпне ли... затова има очи детето, за да гледа.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivanita в Септември 11, 2013, 09:18:52 am
Добре де Мими, как им обясни на твойте хлапета, че това и това не трябва да се яде? :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 11, 2013, 09:35:44 am
Мими, защо не даваш ядки? Те по принцип нали са полезни? Иначе относно "гадните храни" съм абсолютно съгласна, по-добре е изобщо да не нямаш вкъщи. Но ако все пак искаш да хапнеш нещо е хубаво да не се криеш, а те да знаят, че това не е храна, която децата могат да ядат.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 11, 2013, 10:53:24 am
 :wink: Благодарете се, че имате що-годе сговорчиви и разбрани деца. Да, всички деца си имат епизоди на тръшкане, инатене и т.н. Ключовата дума тук е "епизоди", обаче, защото когато това е ежедневие и постоянно поведение, не здрави нерви, ами не знам какво трябва. Да, шамарът не е решение, абсолютно е признак на безсилие, но аз не крия, че понякога съм безсилна, не се срамувам от това. И да не си помислите, че си пребивам детето, спокойно, живо е още :lol: Но понякога отупвам дупето, леко разбира се. Някой нагоре каза, че при тръшкане шамара не помага. Е, аз имам обратния пример - личен при това. Когато изпадаше в тежките истерии, ама наистина тежки, аз съм писала в другата тема, единствено плясване по дупето я вадеше от ступора, иначе се прехласваше и ставаше страшно, а като я плясна, някак се сепваше и се освестваше. Говоря за леко плясване, не да я насиня, много ясно. Та така. Плюйте в пазва и чукайте на дърво.
Постоянството е много важно, всъщност - е задължително! Проблемът идва от бащите най-често. С моят съпруг също имаме такива дразги, уж се съгласява с мен, ама като не му издържат нервите и кляка. Аз като кажа и край - не отстъпвам, тя пищи, реве, тръшка се, аз се правя че не я забелязвам, той обаче вече като не издържа почва на мен да се кара, едва ли не - мен не ме интересува, що не реагирам. Ами аз реагирам, смятам доста правилно, ако й играя по свирката, трябва да стягам куфара за лудницата, егати, ама ето на - той не издържа и прецаква нещата. Не че понякога и аз съм нямала такива епизоди, човек съм все пак, но се старая максимално. Моята дъщеря, обаче, е от онези деца, при които няма значение, ако ще и на челна стойка да седиш. Дори да знае, че няма да мине номера, дори да е наясно, че ще бъде наказана, продължава да си се тръшка, да истерясва, да пищи и т.н. Разберете, че има деца, при които никакви педагогически методи не дават резултат, поне не и в близко бъдеще. След 1 година може и да има ефект, но дотогава, бива да сме оцелели психически викам аз. Това не означава, че аз съм спряла да опитвам, напротив, но е ужасно, ужасно трудно. Отношенията с мъжа ми са толкова обтегнати вече от толкова нерви, че на моменти имам чувството, че до развод ще стигнем. Много е трудно да отглеждаш такова дете, повярвайте ми. Не е оправдание, че понякога си позволявам да я пляскам /почти винаги го правя целенасочено, с ясна идея какво искам да постигна, не говоря за безогледен бой/, после се чувствам като изрод, рева, самообвинявам се, водя си моите вътрешни битки. Стигат ми, няма нужда и вие да размахвате пръст!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 11, 2013, 11:15:19 am
Старшайн, алергични са :) затова и съм цербер с храненето :)
Иванита, с много говорене и обяснения стана работата, и без компромис "само веднъж да си опита". Поне съм радостна, че моя мъж ме подкрепя и е категоричен и той, защото изпитва на свой гръб какво е да имаш алергии.
А и на момчетата като им кажеш, че се става силен и с много мускули като ядат само месо, плодове и зеленчуци, а от "буклуците" се става слаб, ела да ги видиш как набиват салати и т.н.  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 11, 2013, 11:21:56 am
mimi26, ето защо... е, в този случай няма как да ядат. :)
sixsens, напълно подкрепям писаното от теб и те разбирам много добре. Според мен се справяш чудесно! Това, че си я шляпнала веднъж или два пъти по дупето въобще не те прави лош човек. И както написах и по-горе мен точно три пъти през живота са ме удряли шамар по бузата и аз изобщо не смятам, че е било излишно, или че родителите ми са лоши хора! Напротив - благодарна съм им. И въпреки, че съм била малка помня точно кога и защо се е случило! Като не съм разбирала от дума, явно това е било решението за да ги чуя. Да, като по-малка може би не съм го разбирала, но сега - да. Възпитали са ме добре, и никога не знаеш - може би точно тези три шамара са ме направили това, което съм сега. Със сигурност не са ме повредили или комплексирали! :D
И пак да отбележа - не толерирам по никакъв начин системния побой и тормоз над деца!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivanita в Септември 11, 2013, 14:26:44 pm
Мими, хубаво е че мъжът ти те подкрепя, аз все говоря на моя ама на - не се съобразява и си яде пред него сладичко например. За свекъра и свекървата да не говорим - при тях е : "нищо няма му стане" и " нека опита/ яде- какво толкова" За тях е важно да яде нещо" Ти им говориш, те си знаят тяхното си. И тъй като гледат баткото, аз не мога да контролирам какво яде. Това е ГЛАВНИЯ НЕДОСТАТЪК да живееш със свекитата.
 Дано второто опазя повече
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Септември 11, 2013, 15:33:05 pm
Мими, хубаво е че мъжът ти те подкрепя, аз все говоря на моя ама на - не се съобразява и си яде пред него сладичко например.

яденето на сладко е най-малкия ти проблем. по-важното е, че родителският екип не е единен пред детето - единият говори и прави едно, а другият - друго. това е сигурен път към провал във възпитанието.

според мен, имаш проблем на друго място и гледай ако можеш да си го решиш овреме, защото това е сериозно.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Септември 11, 2013, 15:37:48 pm
Ние вредните неща ги ядем, като легнат децата.  :lol:
Но дори и да не научат някои неща вкъщи, понякога ги научават в градината. Като се празнува рд и всяко дете получава по торбичка с лакомства от рожденика.  :x
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Септември 11, 2013, 16:07:07 pm
Мими, хубаво е че мъжът ти те подкрепя, аз все говоря на моя ама на - не се съобразява и си яде пред него сладичко например.

яденето на сладко е най-малкия ти проблем. по-важното е, че родителският екип не е единен пред детето - единият говори и прави едно, а другият - друго. това е сигурен път към провал във възпитанието.

според мен, имаш проблем на друго място и гледай ако можеш да си го решиш овреме, защото това е сериозно.
Абсолютно! Това е много важно, ама много! Ние имаме пакт семеен никога пред детето да не си "сечем" думата, дори и единия да усети, че другия не е прав. Насаме си наместваме чакрите  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 11, 2013, 16:56:23 pm
:wink: Благодарете се, че имате що-годе сговорчиви и разбрани деца.
Някои може и да имат, аз имам едно чудо и едно що-годе разбрано. Ивана е просто чудо на природата, освен това прави на пук и е инат. Успокоявам се с това, че повечето от качествата и всъщност са добри качества за голям човек :-).
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Септември 11, 2013, 20:23:22 pm
Сикс гледах клипче на д-р Карп ли беше не се сещам как като се прехласне да реве или започне да тропа и пищи ти му плясваш с ръце да го стреснеш, после му говориш със тон изказващ съжаление и му влизаш в положението  :lol: и накрая като се поуспокои започваш да обясняваш защо не може. Частта с пляскането върши работа. Днес сигурно 10 пъти казах "затвори хладилника" (отворил и ми обяснява нещо за лекарствата) като плеснах няколко пъти и станах се покри сякаш него съм набила.
Ако нещо ми мрънка от рода на искам, искам,(при нас е предимно стани или вземи ме) повишавам тон за да спре и ако не се получи го игнорирам. Шляпвам по ръката ако се наложи (случва се да дърпа нещо или да ми опитва да разнася керамични саксии), не силно, но върши работа след безброй "не"-та. Но като цяло и аз мисля, че проблема е в постоянството и единството на решенията и забраните на родителите.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: parsi в Септември 11, 2013, 20:46:25 pm
Ние вредните неща ги ядем, като легнат децата.  :lol:
Но дори и да не научат някои неща вкъщи, понякога ги научават в градината. Като се празнува рд и всяко дете получава по торбичка с лакомства от рожденика.  :x
Хаха,и ние така.Като са по леглата почваме да "шумкаме" :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivanita в Септември 11, 2013, 21:00:35 pm
Мими, хубаво е че мъжът ти те подкрепя, аз все говоря на моя ама на - не се съобразява и си яде пред него сладичко например.

яденето на сладко е най-малкия ти проблем. по-важното е, че родителският екип не е единен пред детето - единият говори и прави едно, а другият - друго. това е сигурен път към провал във възпитанието.

според мен, имаш проблем на друго място и гледай ако можеш да си го решиш овреме, защото това е сериозно.
Абсолютно! Това е много важно, ама много! Ние имаме пакт семеен никога пред детето да не си "сечем" думата, дори и единия да усети, че другия не е прав. Насаме си наместваме чакрите  :wink:
Ще гледам да "оправя" нещата  :-)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: elle22 в Септември 11, 2013, 21:11:01 pm
И не се отказвай като не ти се получи от първия път  :lol:. Аз от 10 години се опитвам, а едва отскоро виждам промяна.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 11, 2013, 21:57:24 pm
М-и, това с плясването с ръце съм го пробвала много пъти - няма ефект, тонът - също. Прави си каквото си иска и това е. Слава богу, тежките истерии спряха. Сега просто си се тръшка и инати. Понякога успявам със заплаха /например, че няма да ходи на ясла :lol:/ и става, ама само понякога. В общи линии, получава ми се само тогава, когато тя реши, че ще ми се получи :wink:
Боби и аз с това се успокоявам, ама не ми помага особено :lol:
Както казах - здрави нерви му е майката, кофти се получава като нямаш такива в наличност....
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Септември 11, 2013, 22:40:13 pm
В началото също не беше ефективно, но като се ядосам да видиш как пляскам  :lol: иначе и при нас започнаха да вървят "пазарите", като иска нещо казвам, че не е направил това, което аз искам-обяснявам кое и той ми казва, че точно него искал да направи  :wink: До нерви си опира де, дано има повече паузи, че да трупам и аз.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Xfiles в Септември 12, 2013, 09:58:23 am
За вредната храна как да обясняваш на едно двегодишно? Аз от колко време се опитвам да му обясня, че се пишка и ака в гърнето и не разбира, пък за ядене си е мисия невъзможна за сега. По нататък ще обяснявам за спанака и мускулите, ама сега...

Сиксенс, така като те чета твоят случай е изключение, така, че няма за какво да се обвиняваш, гледайте да оцелеете още малко, пък по-добри времена ще дойдат :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Септември 12, 2013, 10:33:11 am
И моето е същото като на sixsens, а скоро ще стане на 4 г. Единствената разлика е, че истериите стават по-кратки, и макар и рядко има светли дни.
Викането, пляскането и наказанието не помагат, или както казва sixsens когато тя реши. Винаги тя трябва да е отгоре и да стане нейното.
А най-много се дразня, че истериите в повечето случаи стават без причина, от нищото.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Септември 12, 2013, 10:39:45 am
Ние вредните неща ги ядем, като легнат децата.  :lol:
А, то пък тва много полезно  osi_6

Аз пък дебна съпружието да не шумолка вечер с такива неща, че после ми се жалва как станал 100 кила и едвам го изтрайвам. Сега има строга нота да отслабва.

С дъщерята изпрочетох сума литература, безброй разговори сме провеждали, дебнала съм да не залитне към крайности, и въпреки това, едва сега, на 18, осъзна всичко, което сме говорили и сама започна да контролира храната си.

На 2-годишно няма как да обясниш коя храна е вредна. Просто не внасяш вкъщи. 
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 12, 2013, 13:50:02 pm
И моето е същото като на sixsens, а скоро ще стане на 4 г. Единствената разлика е, че истериите стават по-кратки, и макар и рядко има светли дни.
Викането, пляскането и наказанието не помагат, или както казва sixsens когато тя реши. Винаги тя трябва да е отгоре и да стане нейното.
А най-много се дразня, че истериите в повечето случаи стават без причина, от нищото.
Именно, обикновено цялата дандания е просто ей така за спорта. Някой ще каже - не може то така, едно дете щом нещо реве и се тръшка, има си някаква причина. Да, има - инат и проклетия, нищо повече! Аз съм се изумявала за какви простотии ми прави грандиозни панаири, ще кажеш, че света свършва. Колкотои да се поставям в нейната главица и да се опитам да разбера защо го прави, как евентуално усеща нещата - не мога да проумея и разумна причина не намирам. Ама то как да намеря, като такава няма. Пример от тази сутрин - не иска да облича блузата, която съм приготвила. Ок, питам коя иска - отива до коша с прането и вади мръсната от вчера. Обянсявам, че е мръсна, че мирише лошо, че госпожата в яслата няма да я иска такава мръсна и т.н. Не и не и се започва пищене, тръшкане и т.н. Отварям гардероба и казвам - избери си друга блуза, искаш ли? Да, искам - почвам аз да показвам - избира една, питам - ще я облечеш ли? - да!, тръгвам да я слага,м - писък - нееееее, не я искааааам, махни я. От предишни опити знам, че още 100 блузи да сложим, пак ще пищи, просто защото вече се е наела и толкоз. Облякох я аз, пищи не пищи, аз трябва да ходя на работа. Тръгвам да си обувам панталона - писък - неееее, съблечи се! Защо питам, отговор няма - само нов писък. Накрая вече не издържах - виждам, че закъсняваме, развиках се, облякох се, гушнах я и я запитах защо е този цирк. Пищя, рева, тръшка се и в един момент сякаш съм натиснала копче, взе да ми се умилква, да ми се хили и да бърбори, сякаш и тя току що идва, нищо не е станало. Е айде някой да ми даде една разумна причина за това? Някаква нужда нейна ли не задоволявам, някакви чувства ли наранявям с тъпата блуза, какво? Ми нищо, просто инат. И така е за абсолютно всичко! Нито мога да ги предвидя, нито да ги предотвратя тези епизоди, нито да ги спра. Просто в един момент решава, че се е наревала и натръшкала и спира, пък аз да си се треса от нерви и безсилие, няма проблем. Е, повярвайте, не се издържа на това. Който може да удържи и да не се нервира и вика - евала! Аз - не мога!
И моето дете изобщо не е изключение. Сигурна съм, че и тук във форума има и други такива деца, ама майките им не смеят да пишат и да се оплачат, защото остават често неразбрани и едва ли не се намеква, че преувеличават, какво искат те - така са децата. Да, ама не, така са някои деца. Човек, който не е ставал свидетел на такива ежедневни истерии и тръшканици, не вярва за какво става дума. До момента всеки, който си е мислел, че преувеличавам, включително майка ми и свекърва ми, в момента в който им се случи и на тях и видяха с очите си, вече с други очи гледат като им разправям. Чак ми е смешно като си спомня физиономиите им - ауууу, ама тя верно много дива била :lol: А, добър ден, аз ей тъй от лиготия и нямане какво да правя си ги измислям.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 12, 2013, 15:12:49 pm
Сенс, аз ти вярвам. Виждала съм деца, които се държат  като твойта сладурка. Убедена съм, че този
инат и целеустременост, които демонстрира сега, един ден ще бъдат качества, които ще работят в неин плюс.

Трябва само да удържиш още малко.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 12, 2013, 15:29:35 pm
sixsens, аз също ти вярвам и съм виждала абсолютно същите изцепки и при други дечица... ама явно си е до... темперамент ли, знам ли.. ema2 има право, че това са качества, които един ден ще работят в неин плюс.. :flower: :bighug:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Септември 12, 2013, 15:40:34 pm
Понякога истериите идват ей така от нищото. Въпросът е да не се впрягате много, щото и пубертет ви очаква.

Моята дъщеря, хем не е била никога от тръшкащите се, книги чете, че и в библиотеката редовно ходи, ама един слънчев ден такова истерично представление направи на баща си, само защото я накара да прочете цялата книга, вместо само един разказ, който им беше по програма от училище. Накрая пищеше "Мразя те!"/у дома думата "мразя" е забранена/ Такива ми ти работи... Стискаш зъби и чакаш да мине бурята  :lol:
Самообвиненията "къде сгреших" и "аз съм лош родител" не помагат.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Септември 12, 2013, 15:47:00 pm


Трябва само да удържиш още малко.

Ммм да, 15г. и готово  :lol: :lol: :lol:

Елфи не ти се струва нормално да се търси причина?! Е добре то като не я знам как да отговоря на очакванията му по подходящия начин, че и вълка сит и агнето цяло да бъде  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Септември 12, 2013, 15:50:48 pm
Исках да кажа, че понякога е просто инат и толкоз. Въпреки старанието ни.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 12, 2013, 15:51:56 pm
Сикс все едно за моята щерка говориш. Мен ме спасява това, чене съм 24 часа с нея, колкото и кофти да звучи, но това, че имам почивка ми помага. Освен това и тя има почивка от мен.
Твоята на колко стана вече? Ивана вече е по-спокойна, макар че пак си има инатчето в характера. Но някои неща е свикнала, че са рутина и не се опълчва толква вече. Какво да облече обаче е разправия всяка сутрин, освен ако не я хвана сънена и облека на момента, защото тогава не противоречи. Иначе се гоним половин час, както се обърна към малката да я оправя и нея, нашата започва да се съблича и събува, ако нещо не е е на кеф. Но пак в последно време се живее. Пак са стойки и разправии, но по-кратко продължават. И разни рутинни неща е научила и като ги правя винаги по един и същи начин ( примерно слагането да спи) и общо взето лесно минават вече. Освен това е лесна на градина да ходи. Обича , не плаче да остава с мен, а си отива с удоволствие.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 12, 2013, 15:59:52 pm
Сиксенс, така като те чета твоят случай е изключение, така, че няма за какво да се обвиняваш, гледайте да оцелеете още малко, пък по-добри времена ще дойдат :)

За съжаление - случаят на Сикс, (както и на други споделили същото) - хич не е изключение. Лично аз такъв проблем с моя синковец - нямам, но откакто родих на какви деца се нагледах...чак ми е ставало "религиозно" - в смисъл идвало ми е да се кръстя.  :lol: Ама понеже от тъпотии и клишета като "то така е с децата" и "няма начин да се тръшка без причина и от чист инат" - на майките се внушава, че то като стане така - явно те нещо бъркат - повечето дори не смеят да споделят. Дори в близкия си приятелски кръг. Оттам следват самообвинения, "родителски комплекси", напълно излишно чувство за вина и несправяне... А е толкова по-лесно, честно и полезно да си кажем, че деца има всякакви, има и такива и родителите им нямат вина за това, че са такива характерчета, нито пък че не им издържат нервите на тези циркове. На който не му е било на главата - той може да развива теории. Докато не го сполети същото "на живо" ;) Тогава "друга песен запяват"... Романтиката на родителстването - приключва в болницата. Оттам насетне си е екшън - къде по-голям, къде по-малък, ама лесно не е никъде, пък постоянно приятно и весело - още по-малко.

По този повод да споделя, че скоро ми попадна едно филмче (бозица, ама весело по темата) казва се "План Б", с Дженифър Лопес. Та в него един от героите (татко на 3 деца) обяснява на друг (кандидат-татко) какво е да си родител и му казва: "Много, много, много е зле...., а после вземе че стане нещо хубаво. После пак е много, много, много зле и пак вземе, че стане нещо хубаво. Че за тези хубавите моменти си заслужава всичко, иначе е много, много, много зле".  :lol: Цитирам по памет, но се смях от сърце, защото си е баш така положението и няма нищо страшно и срамно да си го кажем. Нито значи, че за нас "много злето" - не си заслужава оня момент на "нещо хубаво". ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Септември 12, 2013, 21:38:29 pm
Облякох я аз, пищи не пищи, аз трябва да ходя на работа. Тръгвам да си обувам панталона - писък - неееее, съблечи се! Защо питам, отговор няма - само нов писък.

Едно към едно :)
Това се случваше почти всяка сутрин, когато всички бързаме. Но моята девойка, ако я облека на сила тя се събличаше. Така че очаквай още усложнения. Всеки ден закъснявахме за градина, съответно аз за работа.
Прочетох за срещата ви с психолога, което ме успокоява донякъде. Благодаря за споделеното.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 12, 2013, 22:09:15 pm
О, да, като я облека, започва да се съблича. Добре че още не е много задобряла в обличането и събличането, особено като е ядосана. Но пък това още повече влошава положението, защото съвсем се ядосва :lol:

Елф, точно това имах предвид!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Септември 12, 2013, 22:55:08 pm
не мога да си представя, че детето ти (което е на 8 години вече) ще ти посяга, отговаря, не слуша, дори се прави, че не си му казал нищо, тръшка, вика


Дано на практика не ти се случи, пожелавам ти го от сърце.

Дъщеря ми е гореописания тип. На 6 е.
Говоря, говоря, говоря..... такъв тъпигьон не сте срещали в живота си.
Някой беше описал по-горе, че с говорене и обеснения ставало най-добре....
Не и при дъщеря ми. Резултата от многото ми обяснение с мирна цел е, че започва да се дразни и да ми отговаря, че това вече много пъти го е чула!!!


Сина ми е божество в сравнение...
Майка ми цяло лято се опитваше да ми втълпи, че аз съм виновна за нейното поведение....
Няма значение, че възпивам сина си по същия начин, а и го глезя повече.

Безкрайно ми е мъчно, че дадох 13 години от живота си, за да имам това дете,  явно съм заслужила да нямам минута спокойствие...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 12, 2013, 23:16:17 pm
Албена, твоята мома отпреди да имам дете ми е "светъл пример", че такива деца просто са си такива деца и това няма ниииииищо общо с начина им на отглеждане и възпитание. Достатъчно добре познавам и Сикс и Габи, за да ми е пределно ясно, че дребната не се държи така, защото мама и тати някъде яко бъркат - тя си е просто такава. Ето - ти имаш две деца, еднакво ги гледаш - различни са резултатите.

Тази теория с безкрайните обяснения и увещания - винаги ми е издишала на мен лично. Но и аз като повечето тук си казах "е, щом всички така правят и казват, че само така е правилно - давай и аз". Еми моите уважения и извинения, ама точно преди час, за пореден път "практиката опроверга теорията". След цял ден (пореден), в който аз "възпитавам сина си правилно" - обяснявайки защо не бива да хвърля възглавниците на дивана по земята, да ме замеря с кубчета, събирам ги 10 пъти и пак обяснявам, ако и да ми идва да го удуша вече, а той пак прави същото....идва баща му. Следва буйна радост и няма и 30 мин. на това същото поведение, баща му реагира с "класика БГ". Внезапен вик, озъбване и притискане в един ъгъл и мели отгоре му....не му посяга, не го е пляснал дори. Само се зъби и пита защо е направил еди какво си и иска обещания, че няма да се повтаря. След което, до настоящия момент - аз имам едно кротко, разбрано, хрисимо дете. Баси! Нито го е страх от баща му, нито нищо - пак му се радва и гушка, ама явно има и респект и знае, че там няма да мине нищо. Две проби да се лигави имаше, попитах да звънна ли на баща му да кажа, че не прави каквото е обещал - на секундата се приключи.

Ами това не е прецедент, нито само в нашето семейство става така. Отделно, че аз като бях дете - си беше практика повече да те "отрежат", да не те молят и да ти се обясняват до припадък, да те пляснят даже като "не вдяваш" и не мисля, че някой от нас е израснал травмиран, или калпав човек поради такова отглеждане. Сега станахме много модерни, ама последните поколения деца - все по-лигави и неадекватни като гледам аз край себе си поне. Има и изключения естествено, ама те са по-скоро потвърждаващи правилото.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Септември 13, 2013, 00:20:10 am
Жбрули, казала си го много точно това което и аз мисля, не смятам че безкрайното обясняване е най-доброто за някой деца, както и другата крайност. Трябва да се намери златната среда, но момента е безкрайно  тънък и рискуваме да се подхлъзнем на едната или другата страна. При моя син това с приказките много не върви, просто не те слуша и започва да говори на друга тема-резултат никакъв плюс крайно изнервяне от моя страна. За разлика от сина на Жбрул, не го е страх от нищо-не признава авторитети и номера с "ще кажа на баща ти" изобщо не върви. С бой също не  става при него, защото се заинатява и нищо не се получава и сега пробваме да сменяме болезнени теми, бъбрим как не бива да се постъпва, правя се на глуха за някой неща и така я караме. Надявам се да израсне и стане по-разумен.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Септември 13, 2013, 00:36:49 am
Тази теория с безкрайните обяснения и увещания - винаги ми е издишала на мен лично. Но и аз като повечето тук си казах "е, щом всички така правят и казват, че само така е правилно - давай и аз". Еми моите уважения и извинения, ама точно преди час, за пореден път "практиката опроверга теорията". След цял ден (пореден), в който аз "възпитавам сина си правилно" - обяснявайки защо не бива да хвърля възглавниците на дивана по земята, да ме замеря с кубчета, събирам ги 10 пъти и пак обяснявам, ако и да ми идва да го удуша вече, а той пак прави същото....идва баща му. Следва буйна радост и няма и 30 мин. на това същото поведение, баща му реагира с "класика БГ". Внезапен вик, озъбване и притискане в един ъгъл и мели отгоре му....не му посяга, не го е пляснал дори. Само се зъби и пита защо е направил еди какво си и иска обещания, че няма да се повтаря. След което, до настоящия момент - аз имам едно кротко, разбрано, хрисимо дете. Баси! Нито го е страх от баща му, нито нищо - пак му се радва и гушка, ама явно има и респект и знае, че там няма да мине нищо. Две проби да се лигави имаше, попитах да звънна ли на баща му да кажа, че не прави каквото е обещал - на секундата се приключи.

тая история ми напомня за кучето, което отглеждаха в апартамента на баба ми. забранено му беше да влиза в кухнята, но никое същество от женски пол не беше в състояние да го изгони от там. все се умъкваше, скриваше се под масата и дебнеше да гепне нещо за ядене. но само да се покажеше в далечината някой от мъжете, дори и много възрастният ми тогава дядо, който едвам ходеше - куче Микси напускаше скорострелно кухнята.
един единствен път, когато отидох да ги видя и отново заварих Микси да дебне под масата, се ядосах толкова силно, че явно по гласа ми пролича, че този път наистина ще го ударя и той се омете респектиран.

с извинение, че сравнявам безценните ни съкровища с куче, ама принципът е същият. те просто разбират кой има авторитет, чия заплаха тежи и може да се валидира, а кой просто плаши гаргите.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 13, 2013, 00:57:10 am
Аз пък като дете изпадах в ужас, че дядо ми може да си сбръчи веждите. Съвсем сериозно, все с това ме плашеха. И като верно ги сбръчеше, просто имах чувството, че в земята потъвам. Никога не е е удрял, не помня да съм наказвана, само говореше и го избиваше на съвест. Според мен това беше най-дорброто възпитание. Понеже ако успееш да им набиеш в главите да им е гузно от нещо,  няма нужда да ги наблюдаваш, те сами са си коректив. Ама това точно с много говорене става и естествено на по-голяма възраст. Но мен на 4 годинки вече си ми беше гузно да направя нещо, което са ми казали, че не може или да не кажа истината. 

П.П. После съм го гледала как го прави и със сестра ми това бръчене на вежди - ми то му беше смешно на човека, ама стискаше зъби.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Септември 13, 2013, 09:49:34 am
те просто разбират кой има авторитет, чия заплаха тежи и може да се валидира, а кой просто плаши гаргите.
Разбират, и то много добре, от ранна възраст.

Ще дам пример с двете баби на моята дъщеря - майка ми и свекървата.

При първата се яде, каквото се сложи на масата - три пъти на ден. Ей така - сяда и яде, без да мрънка /отварям скоба, че майка ми страшно много ми е помагала за детето, и дори да не го признава, заради другите внуци  :wink: , това е внучката, която обожава и за нея има най-голямо място в сърцето й/.

При свекървата положението е следното - сяда Диана на масата, баба й пристига като сервитьорка и се започва едно предлагане и избиране на ядене, придружено с мръщене, цупене, капризи и т.н. докато се стигне до избор на менюто. Вълна ми е пуснала устата да се разправяме, обаче съм вдигнала ръце. Познайте кой е виновен и на кого се звъни:

- Диана пак ме подлуди, не яде това, онова, вече не знам какво да правя...
- Извади каквото имаш от хладилника, направи нещо за ядене, вместо да й предлагаш 10 варианта и да търчиш до магазина за всяко хрумване на внучката ти.
- Ааа, ама то ще остане гладно детето!
- Като я гледам, хич не е седяла гладна.
- ..................../тука има безсмислена тирада какво й се предлага, как пък тя се мръщи, как на баба й вече й омръзнало и пр. глупости/
- Остави я гладна една вечер, да видиш утре как ще яде, каквото сложиш.
- Ааааа, сакън!!!!

Вече отдавна не й слушам оплакванията. Не съм виновна аз, че детето няма респект.
И на мен би ми било приятно някой да ми се върти на пета по цял ден и да ми обслужва капризите, хич няма да протестирам, но няма кой  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 13, 2013, 12:10:12 pm
Една вечер моите сладури говорят в леглата и не заспиват. Казвам на баща им да отиде и да им се скара, че е късно. И той отива. След малко се връща и :

" Децата казаха, че аз не мога да им казвам да заспиват, защото само мама е шефът на децата и само тя може да им  казва какво да правят"
 :lol: :lol:

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 13, 2013, 12:18:45 pm
Джам, с малки деца като моето и около тази възраст - баш както куче се възпитава - така и с тях се получават нещата най-добре. И то не е да не го знам и досега 1000 пъти практически да се убедих, че тези методи работят най-добре, ама и аз съм патка. И то голяма! Ако моЙ ти обясня защо хем виждам кое работи и е ОК, хем вечно ме гризе, че е в конфликт със сегашните "възпитателни моди" и в крайна сметка - все грешното решение взимам в дадена ситуация. Отделно, че сега като говори много и очевидно ме разбира добре - тотално ме избива да се обяснявам, а той продължава ведро да ми се прави на неразбрал и да хитрее. Отделно, че ме е полазил "синдрома на разведената жена" явно и все се обвинявам, ако избухна и го скастря (дори съвсем на място и с пълно основание), че не съм устискала и не съм изляла пак 5 километра обяснения, само защото като цяло съм изнервена и уморена от това да го гледам сама и затова реагирам нервно... Та вместо да го "наместя" него когато и както трябва - аз забивам да си правя самоанализи на тема "аз сега се вбесявам, защото той се оля, или си го изкарвам на него заради баща му..." и тя става една драма сапунена - не е истина  :lol:

За да съм откровена - никакви особени проблеми не ми е създавало детето за нищо досега. Няма тръшкане, истерии, злоядство, капризи - това което е проблем за много от момичетата тук. И оттам пък допълнително се навивам, че нямам основания да го скастрям, че разхвърлил, че това и онова, все пак дете нали...ама явно не е баш така.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 13, 2013, 12:35:47 pm
Жбрул, нима си представяш, че дете на 2 години и 8 месеца разбира защо не бива да е разхвърляно? Или че трябва да си пази дрехите.
На седем моите вече знаят и ползват салфетки и кърпи, пазят се. Дори не трябва да им напомням. За всяко нещо си има възраст.

Прекалено големите изисквания към децата на ранна възраст довеждат до постоянно напрежение в отношенията.

Аз също на 2-3 години не съм обеснявала как, защо и прочие. Честно казано не съм имала и много време.
Не издребнявай чак толкова. Пести се нервите за после
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 13, 2013, 12:53:26 pm
Момичета, само мога да ви чета и да вземам пример за сега.. и да изказвам мнение. Не се знае и мен какво ме чака..  :)
Jbrul, особено съгласна съм с всичките ти постове до сега. Аз лично тези нови методи на възпитание с постоянно говорене и увещаване не мога да ги разбера още от сега, особено ако детето се е научило да ти се качва на главата и не те уважава.
albenanedelcheva, много се надявам това, което виждам около мен да не ми се случи на практика. Затова и много се ядосвам на родители, които имат деца вече на по 8-9 години и те им посягат, отговарят, не слушат, дори се правят, че не са му казали нищо, тръшкат се, викат и родителите само стоят отстрани и говорят тихичко, като котенца. Ами викни веднъж по-силно и да те чуе, че да се съвземе на кой го прави. Говорене на такова дете вече според мен не може да му повлияе. Затова и написах, че напълно подкрепям Сикс. По-добре сега да я шляпне по дупето, отколкото след няколко години да се чуди къде да се дяне. Защото изпуснем ли си детето до тази степен за която пиша, то тогава според мен става страшно. Че то ако ни посяга на 8, като стане на 18 - какво ще е? :?
Със сигурност е трудно да приемеш, че си се развикал или дори шляпнал детето подупето.. Но по-трудно според мен е ако изпуснеш момента и детето от контрол. Все пак всеки иска най-доброто за детето си. И ако аз трябва да го направя, за да стане качествен човек - ще го направя. И ще се надявам като порасне да ме разбира и да ми е благодарно, както аз съм благодарна на своите родители.
Много ми хареса мнението на Jbrul  и искам да цитирам:
Отделно, че аз като бях дете - си беше практика повече да те "отрежат", да не те молят и да ти се обясняват до припадък, да те пляснят даже като "не вдяваш" и не мисля, че някой от нас е израснал травмиран, или калпав човек поради такова отглеждане. Сега станахме много модерни, ама последните поколения деца - все по-лигави и неадекватни като гледам аз край себе си поне. Има и изключения естествено, ама те са по-скоро потвърждаващи правилото.
Bobbie,  харесвам примера, който си дала.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 13, 2013, 13:00:28 pm
ema2 не съм малоумна, спокойно - само така изглежда понякога.  :lol: Не държа да си пази дрехите апропо, те са затова - да ги носи, да ги пера - не за изложба. Храни се с прибори по своя воля, ползва салфетка по своя воля, мие си зъбите и ръцете по своя воля... Смея да кажа, че прави някои неща, които и по-големи от него деца не умеят, или не желаят просто. Нито искам, нито очаквам у дома да е подредено като в музей, нито ми е нужно. В ситуация, в която 10 пъти на ден се изсипват със замах цял кашон кубчета, с които не се играе, а просто така - да са изсипани, след което върху тях да се намята каквото има от дивана... Е, прощавай, но се изнервям накрая, след незнам кое поредно събиране, обяснение, че така не е хубаво да се прави, защо не е хубаво и пр. И при молба да ги прибере все пак ми се отговаря: "ти ги прибери" и ми се хили. И дума не може да става, че не ме е разбрал, отделно че той е странно подреден по принцип (не съм го учила на това). Събува си обувките, подрежда ги, обува чехли, следи всички да правят същото, вдига ме по 100 пъти, за да поставя дистанционното на телевизора му "на мястото му", защото на него му е високо, всяко боклуче от масата моментално се носи в кофата и пр. Така, че това разхвърляне за което говоря си е чисто лиготия и му е пределно ясно, че няма да се разкрещя или да ударя, защото е разхвърлил. Както му е ясно, че за същото баща му ще се скара и ще му нареди веднага да събира каквото е разхвърлил ЩОМ не играе с тези неща. Ако играе - никой дума няма да му каже, дори да се налага да прелитаме над играчките. Та така...нямам свръхочаквания, моя си е грешката, че детето ми няма респект от мен и се налага да го "плаша" с баща му, или с полицията... Ама на "полицията" вече не кълве, откакто схвана че все пак на тях никога не се обаждам, но на баща му - винаги мога.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 13, 2013, 13:10:41 pm
Жбрул, радвам се, че не се задълбочаваш толкова.
Само за да те успокоя, борбата с оправяне на стаята, събиране на дрехи и играчки ще продължава докато децата пораснат и живеят с родителите. Това е и ще бъде постоянно напомняне, говорене, викане понякога, наказване/ "докато не си оправите стаята, няма да излезете"/. Специално аз искам да ги науча на ред, че после снахите да са ми благодарни.  :wink: Шегувам се.
Истината е, че ако едно дете е свикнало да живее в чиста и подредена къща, то после, когато порасне, ще има също такива изисквания към условията си  на живот. Това е неоспорим факт.

Такива работи...

Надявам се, че никой не възприема постовете ми като критика. Просто си споделяме тук.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 13, 2013, 13:30:00 pm
ema2, изобщо не съм ти възприела поста като критика. Просто уточних какво точно имах предвид в предишните и за какви неща конкретно се отнася моето "недоволство" от Дани понякога. Много се смях да изляза "майка със сериозни изисквания към детето си", признавам, понеже съм толкова лежерна, невзискателна и незадълбаваща в детайли като цяло (не само спрямо него), че чак не е полезно това моето. Иначе напълно споделям мнението ти, че каквато среда обитават децата - в зряла възраст намират за нормално да обитават именно такава. Дани като гледа, че винаги се яде на покривка, с прибори, салфетките просто са нормално за ползване нещо колкото и храната която яде....едва ли като голям ще вземе да хапва върху вестник, на крак и да си прибърсва устата с ръкава. И аз като тийнейджърка не бях от най-подредените, защото имаше кой да ми ходи по задника и често да върши това вместо мен - и аз хитреех демек. В момента, в който заживях сама, като съм свикнала да ми е чисто и подредено и в 3 през нощта след дискотека съм прала и закачала пердета...  :lol: Та подобни неща не си ги слагам на сърце, убедена съм че на каквото е важно и значимо - ще си науча детето. Просто и аз като всички - гледам да оцелея "родителствайки" и съм в постоянни чуденки къде е границата за едно, или друго.... Нормално, предполагам при всички е така. :)

П.П. Обаче вчера така се пребих жестоко стъпвайки за пореден път на едно такова кубче, че като си видях моравото коляно ми идваше да ги награбя пустите кубчета и да ги метна през прозореца. Спря ме само бруталната сума с която се разделих за да ги купя, че принца да строи, да си развива мисленето и двигателните умения...и да се опитва да ме убие с тях (това не го пишеше на кашона им). Гадове!  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 13, 2013, 14:35:53 pm
Джбрул, на мен веднъм ми казаха: "ти ги прибери" и въпросните играчки не ги видяха месец. Повече тази реплика не я чух, като се ослушват след като съм казала да се приберат играчките, само ги питам искат ли пак да не си виждат неприбраните играчки 1 месец. Толкова скорострелно се действа тогава, че не е истина  :lol:
Аз се чудя защо пък четете книги за модерни методи на възпитание, възпитавайте какво ви идва отвътре, вие си познавате децата най-добре. Една книга няма да ви каже по-добре как да се справите. Идеи може да получите, но решение на ситуация надали. Ако ви идва да викнете - викнете, кво толкова. На мен едно време ми брояха до 3. Така и не разбрах какво става след 3, защото до толкова не сигаха нашите. Пробвах това и с моите, в началото ставаше, после ми казваха: "И аз мога да броя до 3, дори и до повече" и се почваше броене  :lol:
Вчера се сетих за ред ситуации в градинката с дете: въпросното бие всички наред, госпожите го държат за ръка, защото като го изтърват винаги удря някого. Прибирам моите и ги обувам, това минава и ме скубе пред погледа на дядо си и учителките, реакция от вмирисания на алкохол дядо никаква. Учителката втрещена повика психоложката. На следващия ден тя чакаше родителите, за да говори с тях. Сляд известно време, разминавам се в коридора с майката с детето и то ме удря по задника. И тя: "Недей бе маме, не се закачай" и му се хили. Само се обърнах към него и му казах:" Май на теб боят ти е малко, че удряш другите". Тази майка пристига след малко и: "Госпожо, аз детето не си го бия, само му приказвам", казах и само: "Личи си че е изтървано, ако още веднъж посегне на мен или децата ми, аз на теб ще ти избърша един шамар, пък ти си му говори колкото искаш". След това на 2-3 пъти като се засечем се прави на разсеяна и излиза да гледа менюто, само и само да не я видя.
Та така... предпочитам да им шляпна по един шамар, но да нямам такива изтървани деца като въпросното.
Това не означава, че ги бия постоянно де  :lol: на мен ми е достатъчно вече само да ги погледна, строяват се в 2 редици  ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Септември 13, 2013, 15:12:22 pm
Жбрул, ще ме прощаваш, ама в къща с толкова малко дете за мен е най-нормалното нещо да има разпилени играчки. Ам че, внимавай къде стъпваш :lol: И си щади нервите.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 13, 2013, 15:16:31 pm
mimi26 :good_post:
Jbrul, с последния "П.П" направо ме съсипа от смях! :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 13, 2013, 15:20:31 pm
Според мен то си завии и какво искаш да постигнеш. Аз примерно никога не съм искала да имам деца, какот мими26 казва, които като ги погледна и замръзват, само защото съм аз. Искам точно обратното - да им набия в главите, че трябва да поставят под въпрос всичко, включително и моите обяснения. В деня, който спечелят спор с мен и са ми оборили аргументите ще знам че съм ги научила добре. Няма да е скоро този ден де :-), но един ден ще дойде. Нали възпитанието е един вид обучение все пак, а на всяко обучение това е крайната цел. Дето вика шефа ми това е най-приятният момент, като им кажеш това и това не е така, а те започнат да ти обясняват защо не си прав и се питаш бе ти същият ли си дето преди няколко години дойде тук и не знаеше нищо за нищо. Та и с децата така.  Сега естествено са доста малки и това прави въпитанието по-трудно, но вярвам, че като винаги им давам причина защо искам това или онова, независимо дали още я разбират. евентуално в бъдеще сами ще си я търсят. Надявам се.


Та така... предпочитам да им шляпна по един шамар, но да нямам такива изтървани деца като въпросното.
Аз пък въобще не вярвам, че е изтървано заради това, че не са го шляпвали. Ти нали казваш, че скубело и дядото не реагирал.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 13, 2013, 15:26:26 pm
Елф, то че е нормално - нормално е. Аз съм ненормална да купя нещо с 200 парчета и още три по 50....сакън да не остане недоразвит и да не моЕ да стане зидар  :lol: Ако го убедя да си ползва детската стая - няма да има дерт, там само той ще се спъва и пребива. Обаче то е хитро и му е по-весело като се пребия аз. Дойде да ме целуне, че да ми минело, след което любезно ме помоли да падна пак, че пак да ме целунел "лековито". Поне е мил и грижовен моят син, кУ не друго. ;)

Мими, аз и книги за възпитаване на деца? Като видно кречетало компетентно по всякакви теми - би било обидно за мен да пипна подобно четиво хахах Ама понеже чета тука, а тук пък има достатъчно майки, които четат книги и то накрая моето "възпитание" взе, че изби натам без да се усетя особено. Но ще поправя тази грешка окончателно :) Когато съм я карала по усет - все ми се е получавало по-добре, не само с малкия..., но както казах - патката си е патка.

Starshine - няма да ти се разминат и на тебе такива П.П. Обещавам! :lol:

Боби, считам за абсолютно невъзможно да настъпи ден, в който някой да спечели спор с теб и да ти се изчерпят аргументите, пък двете да се случат едновременно - чиста фантастика. Не поставяй на милите деца такива непосилни цели, по-добре ги набий  :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 13, 2013, 15:38:01 pm
Jbrul, :good_post: :lol: :jump12: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 13, 2013, 15:41:28 pm
Темата започна да става забавна, харесва ми  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Dodich в Септември 13, 2013, 15:42:22 pm
Jbrul, развесели ми следобеда :D  След подобно падане моето диване ми каза чистосърдечно "Мамо, ох!"и ми донесе вълшебното кремче, с което мажем ожулените колена. Поради липса на детска стая дневната вече прилича на минно поле и колкото и да обяснявам да си събира играчките в определен за случая шкаф след като ги напъха ги вади моментално с още по-голямо настървение.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 13, 2013, 16:08:58 pm
Боби, считам за абсолютно невъзможно да настъпи ден, в който някой да спечели спор с теб и да ти се изчерпят аргументите, пък двете да се случат едновременно - чиста фантастика. Не поставяй на милите деца такива непосилни цели, по-добре ги набий  :lol: :lol: :lol:
Ха ха, да верно, аз съм амбициозна майка :-). Що верно не взема да ги набия за по-лесно.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Септември 13, 2013, 17:04:01 pm
Добре де, респект, но как се постига?

Не искам децата ми да замръзват като погледна лошо, но пък не искам и за всяко нещо да ми се отговаря с няма.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Септември 13, 2013, 18:11:57 pm
Е, ако научиш отговора на този въпрос ми се обади моля те!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 13, 2013, 18:54:31 pm
Добре де, респект, но как се постига?

Не искам децата ми да замръзват като погледна лошо, но пък не искам и за всяко нещо да ми се отговаря с няма.
Спред мен се постига като и ние ги третираме с уважение.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Септември 13, 2013, 19:22:56 pm

Ха ха, да верно, аз съм амбициозна майка :-). Що верно не взема да ги набия за по-лесно.
Бе за по-лесно не знам, ама ако някоя от тях, не дай боже и двете приличат напълно на тебе, от вадене на аргументи и логична обосновка, в крайна сметка някой някога ще изтрещи  :lol: /може би таткото пръв/ Апропо, не бързай да се вкисваш, това не е обида  :wink:

Аз пък предпочитам, както и при мими, когато погледна лошо да ми замръзват. Родителството е приятелство само донякъде, от там нататък всеки да си знае мястото...

Боби, трудно ми е да си представя, че едно дете под 3г. би разбрало какво е "уважение"  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Nina в Септември 13, 2013, 19:27:53 pm
Аз примерно никога не съм искала да имам деца, какот мими26 казва, които като ги погледна и замръзват, само защото съм аз. Искам точно обратното - да им набия в главите, че трябва да поставят под въпрос всичко, включително и моите обяснения. В деня, който спечелят спор с мен и са ми оборили аргументите ще знам че съм ги научила добре. Няма да е скоро този ден де :-), но един ден ще дойде.

Ще дойде ;) И аз така искам и го постигам. Без крясъци и наказания. Но понякога  все още събирам аз лично разпилени играчки, хем най-добре знам как да си ги подредя /по Монк/. То нема как всичко да ми е наред, де.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 13, 2013, 19:48:01 pm
Добре де, респект, но как се постига?

Не искам децата ми да замръзват като погледна лошо, но пък не искам и за всяко нещо да ми се отговаря с няма.

Ем....то т'ва е кардиналният и неразрешим въпрос в цялата тема.  :lol: Или в превод: "Как хем вълкът сит - хем агнето цяло".

Не мисля, че детето ми няма уважение към мен (да заместя думата респект), доколкото "уважение" смислово може да се отнася към дете на неговата възраст. Понеже това понятие, все пак изисква по-зряло мислене, възможност да установиш защо уважаваш/не уважаваш някого и пр. Затова и в предишен пост казах, че за тази възраст поне - правилната "техника" е наистина по-близка до отглеждането на малко кученце, отколкото до възпитанието на по-осъзнато вече човече, в училищна възраст, или по-голямо. Дете имам само едно, но кучета съм отгледала няколко и всичките бяха "за показно" как се отглежда и възпитава куче. :lol: С много ласки, игри, търпение и точно и ясно поставяне на граници за някои неща от самото начало. Разбира се - това "сравнение" е съвсем общо и се отнася за основните принципи, обаче както знаем "дяволът е в детайлите". И за разлика от едно кученце - детенце е дооооста по-интелигентно, хитро и способно да манипулира, а "торбата му с номера" е бездънна и с постоянни ъпдейти...


Та с моето хлапе конкретно - отглеждането е на "волна програма", има само няколко забранени неща (опасни за него и околните), поради което не ги нарушава. Понеже толкова други неща са позволени, че няма мерак. Забранено е да се бърка в контакта, да се виси от прозореца, да се хапе, скубе и удря който и да било....ей такива. Старая се да е щастлив, уверен и доволен от живота и оттам всичко лесно. Е, като всеки човек - и той си има някакви особености, с които трябва да свикна и да живеем така без да си пречим и да се дразним един друг. То сигурно и аз го дразня с някакви мои навици, ама още не се е светнал, че може да ми го каже и да съм "шах и мат с пешката". Едно, че ми се падна дете с благ характер - това ми е ясно, но аз се опитвам да извлека максимума от този факт и като цяло май успявам (засега). За него обаче, на този етап - аз съм "мандра". Струва ми се нормално да ме приема така, защото откакто се помни, аз съм тази която дава сигурност, осигурява всички екстри, от негова гледна точка - аз друго предназначение нямам. Не мога да очаквам да сгрява, че и аз съм човек като него, че имам свои си, но различни нужди и понякога моите и неговите нужди са в конфликт.

Когато са в конфликт - имам два варианта. Или да пренебрегна своите донякъде и да обяснявам. Или да го "респектирам" докарвайки му някакъв вид "страх от мен". Дори моментен. Откровено казано - не искам да го е страх от мен, по никакъв повод и оттам ми идва конфликта, в ситуациите в които по някаква причина вземе, че ми дойде в повече от по принцип нормалните му детски занимания. Опасявам се, че в една по-зряла възраст този страх, заради мое моментно удобство и спокойствие - може лесно да се преформатира в нежелание за споделяне. Страх да ми каже, че има проблем, за да не го гледам лошо, да го навикам и пр. Може и съвсем грешни да са ми мислите по въпроса, просто ги споделям открито.

Не съм склонна да клекна на откровени лигни - определено. Не виждам проблем да се скарам с мярка и на място, да плесна дори, но това да бъде в конкретна някаква ситуация. Не виждам проблем да натъртвам редовно, че когато разговарям по телефона, или с някой друг - не бива да скача по мен и да ме прекъсва, ако няма наистина зор за нещо. Да, ще се скарам накрая и за кубчетата и като отказва да ги прибере - ще изръмжа и ще се "накокошиня" колкото да схване, че не е майтап да си правя - и ги събира веднага. На този етап - май го удрям повече на емоционално изнудване  :lol: Това, което му причинява дискомфорт на него е, аз да не съм нещо на кеф и да ми личи...все едно по каква причина. Това го тревожи, а като всеки човек - той се стреми към душевен комфорт, дори и още да не го съзнава. Та си знае вече интереса. Няма да ме "слуша" защото крякам, а защото като ме докара до нервно и зло състояние - собственият му кеф се разваля. Засега е така, после ще измисля по-висша схема на емоционален рекет и психиране  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 13, 2013, 19:54:46 pm

Ха ха, да верно, аз съм амбициозна майка :-). Що верно не взема да ги набия за по-лесно.
Бе за по-лесно не знам, ама ако някоя от тях, не дай боже и двете приличат напълно на тебе, от вадене на аргументи и логична обосновка, в крайна сметка някой някога ще изтрещи  :lol: /може би таткото пръв/ Апропо, не бързай да се вкисваш, това не е обида  :wink:

Аз пък предпочитам, както и при мими, когато погледна лошо да ми замръзват. Родителството е приятелство само донякъде, от там нататък всеки да си знае мястото...

Боби, трудно ми е да си представя, че едно дете под 3г. би разбрало какво е "уважение"  :wink:
Разни хора, разни идеали. Аз се надявам някой ден и те да свършат в обкръжение подобно на моето все пак, така че това което отичташ като причина за изтрещяване, е задължително :-). 
 
Аз не искам никой да ми замръзва. За мен възпитанието получили от мен е важно да им служи добре на тях, а не на мен. Не виждам защо от сега да ги подготвям да са послушни пред авторитета. Няма лошо да си учиш така детето щом искаш, повечето хора смятам че това е някакво положително качество. Аз просто за себе си не виждам как от дете, което е учено, че не се мисли, а се слуша първо след време ще изкараш самостоятелен независим човек, който да иска да е лидер, а не следващ. По-безопазно е за тази възраст, но още няколко години и няма да съм наоколо вечно.

Много добре разбира едно дете какво е уважение, когато вземеш на сериозно причината , по която плаче, ако и да се тръшка заради това,че не с му дала да бърка в кенефа примерно. Ако непрекъснато определяш техните „проблеми‟ като маловажни,това не е уважение. Това имам предвид.И естествено, че каот кажеш нещо трбява да си държиш на него,не понеже се  е тръпнало да отстъпиш понеже ти еп о-лесно, както прави понякога мъжа ми например. Та комбинация от тези неща е според мен.

Жбрул, 2 комплекта кубечета отидоха за паодарък на детската градина, точно понеже ми писна да ги настъпвам, а сега съм скрила един куп пластмасови „храни‟  и комплекти за ядене, че и с тях е същото.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Септември 13, 2013, 20:12:22 pm
Аз не искам никой да ми замръзва. За мен възпитанието получили от мен е важно да им служи добре на тях, а не на мен. Не виждам защо от сега да ги подготвям да са послушни пред авторитета. Няма лошо да си учиш така детето щом искаш, повечето хора смятам че това е някакво положително качество. Аз просто за себе си не виждам как от дете, което е учено, че не се мисли, а се слуша първо след време ще изкараш самостоятелен независим човек, който да иска да е лидер, а не следващ. По-безопазно е за тази възраст, но още няколко години и няма да съм наоколо вечно.

Много добре разбира едно дете какво е уважение, когато вземеш на сериозно причината , по която плаче, ако и да се тръшка заради това,че не с му дала да бърка в кенефа примерно. Ако непрекъснато определяш техните „проблеми‟ като маловажни,това не е уважение. Това имам предвид.И естествено, че каот кажеш нещо трбява да си държиш на него,не понеже се  е тръпнало да отстъпиш понеже ти еп о-лесно, както прави понякога мъжа ми например. Та комбинация от тези неща е според мен.

Жбрул, 2 комплекта кубечета отидоха за паодарък на детската градина, точно понеже ми писна да ги настъпвам, а сега съм скрила един куп пластмасови „храни‟  и комплекти за ядене, че и с тях е същото.
Забравила съм как се спори с тебе, хубаво, че ми припомни   :wink: :D Аз какво казах, ти къде отиде...Не съм казала, да са "послушни пред авторитети" нито "да не мисли, а да слуша". Казвам, че ми се иска с един поглед да разбира, кога е преминал границата и трябва да спре, вместо четиристотин и осемдесет пъти да се налага да му го повтарям...Това също се постига с уважение, не мислиш ли? Щото то трябва да е взаимно. Не може аз да го уважавам, а той мене не...И между другото, родителят в повечето случаи си е авторитет и трябва да се слуша. Без това да нарушава независимото мислене по никой начин. Прекалената независимост, като крайност също може да доведе до нелицеприятни резултати... :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 13, 2013, 20:17:36 pm
Аз не искам никой да ми замръзва. За мен възпитанието получили от мен е важно да им служи добре на тях, а не на мен. Не виждам защо от сега да ги подготвям да са послушни пред авторитета. Няма лошо да си учиш така детето щом искаш, повечето хора смятам че това е някакво положително качество. Аз просто за себе си не виждам как от дете, което е учено, че не се мисли, а се слуша първо след време ще изкараш самостоятелен независим човек, който да иска да е лидер, а не следващ. По-безопазно е за тази възраст, но още няколко години и няма да съм наоколо вечно.

Много добре разбира едно дете какво е уважение, когато вземеш на сериозно причината , по която плаче, ако и да се тръшка заради това,че не с му дала да бърка в кенефа примерно. Ако непрекъснато определяш техните „проблеми‟ като маловажни,това не е уважение. Това имам предвид.И естествено, че каот кажеш нещо трбява да си държиш на него,не понеже се  е тръпнало да отстъпиш понеже ти еп о-лесно, както прави понякога мъжа ми например. Та комбинация от тези неща е според мен.

Жбрул, 2 комплекта кубечета отидоха за паодарък на детската градина, точно понеже ми писна да ги настъпвам, а сега съм скрила един куп пластмасови „храни‟  и комплекти за ядене, че и с тях е същото.
Забравила съм как се спори с тебе, хубаво, че ми припомни   :wink: :D Аз какво казах, ти къде отиде...Не съм казала, да са "послушни пред авторитети" нито "да не мисли, а да слуша". Казвам, че ми се иска с един поглед да разбира, кога е преминал границата и трябва да спре, вместо четиристотин и осемдесет пъти да се налага да му го повтарям...Това също се постига с уважение, не мислиш ли? Щото то трябва да е взаимно. Не може аз да го уважавам, а той мене не...И между другото, родителят в повечето случаи си е авторитет и трябва да се слуша. Без това да нарушава независимото мислене по никой начин. Прекалената независимост, като крайност също може да доведе до нелицеприятни резултати... :)
А, те тука е разковничето! Мерси, Бубе, че ми спести писането!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 13, 2013, 21:13:50 pm
Забравила съм как се спори с тебе, хубаво, че ми припомни   :wink: :D Аз какво казах, ти къде отиде...Не съм казала, да са "послушни пред авторитети" нито "да не мисли, а да слуша". Казвам, че ми се иска с един поглед да разбира, кога е преминал границата и трябва да спре, вместо четиристотин и осемдесет пъти да се налага да му го повтарям...Това също се постига с уважение, не мислиш ли? Щото то трябва да е взаимно. Не може аз да го уважавам, а той мене не...И между другото, родителят в повечето случаи си е авторитет и трябва да се слуша. Без това да нарушава независимото мислене по никой начин. Прекалената независимост, като крайност също може да доведе до нелицеприятни резултати... :)
Кой спори с теб бе Буболина? Аз ти казвам, че на мен НЕ ми се иска подобно нещо. Представи си и ти, че някой не смята, че това е хубаво нещо или че някой не нарича това уважение. И аз не искам да повтарям и след време няма да трябва да повтарям, сигурна съм.
  Освен това аз  не смятам, че родител трябва да се слуша по дифолт. Виж какво съм ти написала - не искам да се слушат „авторитети‟  само защото са такива. Това, което казваш за авторитета, ами за мен точно това е мисленето, което искам да избегна. Разбира се, че ми се иска да ме слушат, просто искам по друг начин да си го заслужа и смятам, че това е начинът.  Както казах разни хора, разни идеали.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Септември 13, 2013, 22:46:11 pm
Хей темата е интересна и на мен са ми интересни различните гледни точки по въпроса. Не се опитвайте да го превърнете в махленски спор, моля!
Незачитането на чуждото мнение също е неуважение.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Раши в Септември 13, 2013, 23:47:43 pm
Уха, наистина е интересно! :) Пишете, пишете, и току виж сме намерили разковничето. :)

Аз лично хич не съм търпелива, дребната ми е супер дива (колкото повече расте, толкова е по-разбрана де)! :) Решила съм да избягвам да пляскам, колкото и да прекали. Но, не успявам засега. Уточнявам, пляскането е леко перване по Д-то, не друго. Но, и това е лош пример, така че ще трябва да се спра. :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Септември 14, 2013, 00:04:51 am
Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: twin в Септември 14, 2013, 00:09:04 am
...Или да го "респектирам" докарвайки му някакъв вид "страх от мен". Дори моментен. Откровено казано - не искам да го е страх от мен, по никакъв повод и оттам ми идва конфликта, в ситуациите в които по някаква причина вземе, че ми дойде в повече от по принцип нормалните му детски занимания. Опасявам се, че в една по-зряла възраст този страх, заради мое моментно удобство и спокойствие - може лесно да се преформатира в нежелание за споделяне. Страх да ми каже, че има проблем, за да не го гледам лошо, да го навикам и пр. Може и съвсем грешни да са ми мислите по въпроса, просто ги споделям открито.

Респектирането не води задължително до някакъв страх. Респектът е по-скоро уважение към другия. Така го разбирам аз, затова и мисля, че са неоснователни страховете ти. Респектирай смело и дори трябва да изземеш функциите на баща му, като първи командващ по веригата. :lol:  Аз не плаша с никой (все пак не може да има по-висшестоящ от мен ;) ). Заплашвам обаче с това, че ще го лиша от любими нему неща. И хваща много повече дикиш, отколкото да страха от определена личност.

Разковничето, и според мен, е в уважението. Трябва да ги зачитаме и разбираме, като отделни личности, имащи своите емоции, страхове, вълнения (колкото и да са ни непонятни и смешни дори, понякога). Те разбират, че ги приемаме като такива, когато говорим с тях, питаме ги "защо" и "какво", когато показваме заинтересованост и сме искрени с това. Когато им засвидетелстваме цялото си внимание, дори и за 5 минути да е, но да е само за тях. И няма нищо по-хубаво от това да видиш в малките очички обич и привързаност, не само защото съм постоянния източник на храна и закрила, а и защото съм този авторитет, в който има най-голямо доверие.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 14, 2013, 00:09:36 am
Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...
Ooooo, да бе как не се сетих. Напълно съм съгласна с това. И за това имаме понякога разправии с мъжа ми макар вече да схвана, че е важно да не ги лъже. Иначе няма да ни вярват, ако ги лъжем.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Nina в Септември 14, 2013, 00:15:25 am
Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...
Ooooo, да бе как не се сетих. Напълно съм съгласна с това. И за това имаме понякога разправии с мъжа ми макар вече да схвана, че е важно да не ги лъже. Иначе няма да ни вярват, ако ги лъжем.

Абсолютно!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Nina в Септември 14, 2013, 00:16:46 am
Уха, наистина е интересно! :) Пишете, пишете, и току виж сме намерили разковничето. :)

Изчакайте ги още малко да пораснат ;)  И  през това време просто си "дудняйте"  :D

Умишлено погледнах подписите на всички.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Септември 14, 2013, 00:56:36 am
twin, неслучайно съм сложила кавички на "респектирам", правейки аналогия с името на една МВР-акция с кофти край преди години.  :wink: Не лъжа (по повод коментираното след твоя пост). Искал таблета - не може сега, зарежда се. Просто и ясно - чака да се зареди, не ходи да го дърпа, или да хленчи. Сега беше болен, с много разбутан стомах...искал салата, шоколад, сьомга - не може, не защото няма, а защото от тях ще повърнеш пак. Няма драма.

Относно вниманието - при моето 24/7 живеене с него, непрекъснато говорене, обясняване, гушкане, игри, целувки....честно да ти кажа повече от това внимание не знам как бих могла да обърна. За мен лично не е проява на "уважение" от негова страна, да се сниши и да направи каквото искам, само защото знае, че ако не го направи - ще викна, ще ударя и пр. Това си е страх и бърза преценка от страна на детето, кое от две лоши неща е по-лошо за него лично и кое предпочита за себе си. Т.е. като лафа : "от две зелени кофи - изберете по-червената"  :lol: Авторитет имам си мисля, след като в 99 от 100 случая - ще ме послуша за това, което го моля, а баща си ще отрази само ако се разпени и озъби. Което си е проблем на баща му, не е мой и на детето. Ползвам го за "плашило", понеже сам се е вкарал в ролята. А и нагоре вече уточних, че при дете под три години - е меко казано наивно да си говорим за "уважение" по начина по който можем да си говорим как ние уважаваме нашите си родители, понеже сме възрастни и вече съвсееем по друг начин ги мислим нещата.

При много малките деца т.нар "уважение" си е чиста проба "послушание" и то се постига единствено силово (нямам предвид с побой), а с ползването на това, че детето е зависимата страна и ти ползваш превъзхождащата си позиция, за да се наложиш. Дани не "уважава" баща си, щото може да му се озъби, а си дава сметка, че в такава ситуация е безпомощен да му реагира по аналогичен начин и да надделее - затова се снишава ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Септември 14, 2013, 10:42:40 am
Боби, разбира се, че трябва да възпитаваш децата си така, както смяташ тъкмо ТИ за правилно  osi_9 За това си им майка. Аз нямам намерение да те обиждам, като ти налагам мнение, достатъчно си интелигентна за това...Просто споделях своята гледна точка.  :wink: Освен всичко, смятам, че именно родителите дори и по инстинкт, най-правилно усещат методите и начините, по които да възпитават децата си...

Жбрул, особено в последната си част си казала горе долу каквото и аз се опитвах  :D Единствено бих заменила някои думи с йерархичния им еквивалент, но горе долу смисълът е същия  :) Може би така написано звучи страшно и някои хора си представят въжета и вериги, деца в ъглите върху царевични кочани и пр... :lol: Но контролът и авторитета в умерените им дози биха предотвратили някои особености на по-късен етап от развитието, като пълното им незачитане например...Дори, ако щете в животинският свят има достатъчно примери - обгрижваните от всички женски лъвици малки, винаги ядат след възрастните...Надявам се, не ме разбирате, че първо вие трябва да се нахраните, а после децата...друго имам предвид  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Септември 14, 2013, 22:12:56 pm
Вчера официално навлязохме във фазата на "ужасните 2 години" (the terrible twos), с първото официално тръшкане - почти 45 минути, за нещо съвсем тривиално - отказ от моя страна да взема Емма на ръце. След като не постигна своето, детето промени на 180 градуса държането си, утихна и седна подсмърчайки до мен. Надявам се с това да си е научила урока, макар се съмнявам, но поне е начало.

Иначе съм съгласна, че не бива да се лъжат - те разбират вече всичко, сами си вадят заключения и са доста добри манипулатори - според мен се водят по мотото "ако мине" :) Затова картите трябва да се разкрият в началото и оттам говорене, говорене, говорене - все трябва да хване.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 17, 2013, 16:21:35 pm
2-3 дни нямах възможност да пиша и гледам доста свободни съчинения са последвали на база на моя пост :)
Боби, децата ми не замвръзват, защото ги е страх, а защото разбират, че е настъпил момента в който прекрачват границата на нормалното държание. Защото след 100 обяснения, че не трябва да се скача по леглото примерно, след 1 ходене в спешното да лепим вежда, не искам да ми се филосовства на тема "Защо е приятно да се скача по леглото", а като кажа, да спрат да скачат. На децата ми съм обяснила, че няма да им кажа да направят нещо, което да им навреди, защото аз съм им майка и аз съм човека, който им мисли най-доброто. Това не е страх, не е сляпо следване, това е вяра. Вярват ми, че няма да ги подведа и че ще ги напътствам към правилните неща. Затова и знаят, че погледна ли лошо, без викове, без шамари и крясъци, трябва да спрат с дивотите, защото това вече не е полезно за тях самите, че могат да се наранят примерно, че преминават границите на доброто държание.
Нека да ми противоречат на теми, на които има за какво да го правят, но за неща от които ще пострадат - мерси съм, по-добре да имат "сляпо послушание пред авторитета".
Пресен пример от вчера, след ежедневни обяснения, че като се събличат за сън не трябва да бягат със свалени гащи от едната стая в другата, Дани се отъркаля едно хубаво по земята, щеше в шкафа да влезе още малко. След него само като погледнах Криси, познай дали бягаше със свалени гащи и той. Днес ще бъде същото - ще тръгнат да бягат, аз ще ги погледна, но този път ще замръзнат и няма да се потрети.
Та така със замръзването. Както казва госпожата в градинката, децата ми имат респект към мен, това не е страх, това е уважение, вяра, сигурност и още каквото се сетиш, но в никакъв случай не е страх.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Lisko в Септември 17, 2013, 16:33:42 pm
Аз от около половин година абсолютно не се справям с децата когато се тръшкат.

Засега не съм открила средството, което да ги накара да ми обърнат внимание в тези случаи.
И съм ги била, и съм наказвала и съм се сърдила. Всичко е само за 30 мин.

И много говоря (спокойно)...ама, ще си бера плодовете от това вероятно след време:) Засега не дава резултат:)

Както наскоро Мими26 каза:) отсъствието на баща им оказва наистина голямо влияние.
Децата ми са много, диви и непослушни и дано са здрави за да са такива, но скоро косата ми ще е напълно бяла:)

Чета ви с интерес:)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Starshine в Септември 17, 2013, 16:42:28 pm
mimi26 :good_post: Именно това е и моята идея за бъдещо възпитание. Дано само стане така, както се надявам - децата да имат респект и уважение към мен и баща им.  :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Септември 17, 2013, 16:44:00 pm
Лис  :bighug:
Здрави да са! Децата ти са прекрасни, макар и диви и с характер :)
Идвай по-често у нас, поне батковците слушат :) Пък и най-много да ми полират пак портмантото с някой спрей за коса  :lol: Ще изкарам препарата за стъкла направо, да избършат и огледалото  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 17, 2013, 17:11:06 pm
Лисе, не че е някакво успокоение, но Габриела и с присъствието на баща си не е по-различна. Дори мога да кажа, че него повече го работи. Тя няма респект от никого. От госпожите в яслата имаше в началото, докато ги опознае и свикне с обстановката. Сега всеки ден е наказана за нещо и всеки ден ми обясняват, че е дива, непокорна и ината. При баба си и дядо си, когато започна да ходи за повече от няколко часа, в началото също беше кротка и сговорчива /доста повече й се угажда и играе по свирката :wink:/, напоследък и там започна да си предава инатите. Свекърва ми е изключително спокоен човек, би се обадила само в много, много краен случай. Наскоро звъня в 9 сутринта, уплашена, да ходим да я прибираме, защото изпаднала в истерия :wink: За протокола, ходи там максимум 2 пъти в месеца за вечер-две.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Септември 17, 2013, 17:43:22 pm
Лиско,  :bighug:

Иначе у дома бащата или го играе трето дете или взема участие в краен случай като не му издържат нервите и го заболи главата... За сметка на това Елена, се опитва да иззема моята роля и да възпитава Стефан, на всичкото отгоре постоянно го анализира в негово присъствие и го дразни по тоя начин.
И както тя е по лесната и по лесно се води, така го е научила на някой много лоши номера. Примерно тя си взема нещо да си играе и Стефан, решава веднага, че го иска и и го взема, тя почва да се сърди и да вика мен или баща си, ние се намесваме и тя си получава нещото, след което Стефан почва да се дере и да реве и няма и минута по късно, тя казва "е добре де, ето ти го" и той постига целта си с рев. След което и се караме на нея за тази работа, но това е друг въпрос. А в събота водихме следния разговор със Стефан след следната случка: на закуска ядът първо сандвичи и след това им давам малко зърнени закуски с мляко, Ели си изяде сандвича първа, при което Стефан каза, "мамо, не искам да и даваш закуски, докато аз не си изям", аз питам "защо, защото ще те изпревари ли?", той: "не, не искам да и даваш", аз настоявам да ми обясни защо и ако ми даде добра причина, няма да и дам, при което той казва, "ами защото ще рева"  8O. Мислех, че това е някакво случайно обяснение, но малко по късно през деня, за нещо съвсем различно, пак ми даде същото обяснение, че щял да реве - та явно в главата му е влязло, че щом ревне, ще получи което иска, въпреки че аз на рев не уйдисвам.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Lisko в Септември 17, 2013, 20:08:35 pm
Злати, Гери, аз имах предвид по скоро факта децата да виждат присъствието на баща им в живота им.
Къде заради моряшкия живот, къде заради лични нерзбирания, но така те съвсем не го приемат като важен "фактор" в живота им и това определено оказва влияние.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Септември 17, 2013, 22:04:27 pm
Сикс, според мен ако държиш твърдата линия, скоро ще разбере, че не става нейното и че си права, като кажеш нещо. Ивана точно като вас беше, но в последно време, буквално последните месеци, много се е омекотила. Пак прави стойки, но много по-малко и по-кратки. Но аз хич не и цепя басма. Като каже нещо, че иска и се запъне,оставям я да види, че има причина да ме слуша. Изкарвала съм я боса по сандали на 10 градуса.Като ще се тръшка, че не иска да се обува, да си ходи боса да и види дупето студ. Цял ден си ходи така на градина. Ако не е нещо супер опасно я оставям да падне да се нарани и да види, че следващият път трябва да ме слуша. И верно явно има ефект, понеже онзи ден ми сподели прозрението си, че понеже не искала да пада и да има рани, щяла да ходи и да гледа къде стъпва, а не да тича. Да видим колко ще е, ама явно повтарянето в комбинация с отрицателният ефект, който сама си докарва сама, помага поне да и набие в главата, че за всичко което казвам има причина.

мими26, ако си успяла без страх да ги накараш да замръзват, ти си изключение. Повечето деца не се подават независимо, че вярват на родителите си. Съответно не смятам, че родител на 2 годишно дете е нещо лош родител, понеже детето му се тръшка и не го слуша.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 18, 2013, 11:34:55 am
Понякога наистина е по-добре да оставиш детето да изпита последиците от решението си, разбира се,  не и ако е опасно.
Аз  моите деца ги оставям да взимат сами някои решения, старая се да изградя усещането, че тяхното мнение като членове на семейството е важно. Сами си избират дрехи, обувки, играчки. Казвам само в какви рамки/парични/ трябва да избират. Знам, че това по-късно ще ми изяде главата  :wink:, но такава съм си аз. Ако не искат шапка, не настоявам. Боби зимата не носи шапка. Само качулка. Антъни пък носи и шапка, и шал, които трябва да са в тон.
 Искам да подкрепям тяхната индивидуалност, а не да ги напрая мои копия. И без това достатъчно приличат на мен  8).
Познавам няколко дечица, които бяха страхотни лигочи като малки, сега15- 20 години по-късно са нормални и сериозни хора. Завършиха образованието си, и сега смело навлизат в живота. Няма и помен от предишните изцепки, които подлудяваха родителите им. Това са все деца на близки приятели и роднини.
 Това е от мен.
Дръжте здраво за основните неща, другото ще се оправи с времето.

Поздрави от мен и целувки на дечицата

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 18, 2013, 11:46:18 am
Дано, Ема, искрено се надявам и се моля след време да не си блъскам главата, че и тя да си я блъска. Иначе за другото - оставям я да се учи от грешките си, когато това не е опасно за нея. Винаги наблягам на поуката от дадена случка, давам избор за нещата, за които смятам, че мога да си го позволя /не финансово, от възпитателна гледна точка/. В общи линии, всичко, което се смята за правилно и работещо го правя, психолога също потвърди, че по правилния начин действам /затова и направих консултацията, да сверя часовника си/, просто детето си е такова - опако, и съответно резултат траен поне засега няма. Под траен, имам предвид да трае повече от 30 минути :lol:
Живи и здрави да сме, ще се справим някак, спрях вече да се мисля за калпав и несправящ се родител. Стигат ми толкова самообвинения, достатъчно обективна съм, за да видя, че детето ми просто е особено и че в крайна сметка, не всичко зависи от мен.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Септември 18, 2013, 13:05:52 pm
mimi26 много добре го е обяснила и смятам, че е намерила верния тон, точната мярка или както там щете го наречете, в отношенията си със свмоите деца. Вниквайки в това, което тя, обяснява, човек би могъл да си помогне и да въпви в правилната посока със своето дете. Вярно е, че резултатите идват някъде едва към 5-тата, шестата година, но както многократно по-горе се писа: търпение му е майката.
Сикс, правилно, не обвинявай и не се гневи нито на себе си, нито на детето си. Няма смисъл и не е добре да се търси виновев в такива ситуации.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Септември 18, 2013, 13:08:52 pm
Справяш се добре, Сенс!
Обърни повече внимание на себе си, да си по-спокойна, да си щадиш нервите.
Останалото ще се нареди. Дори да си остане опака и инатлива, животът ще я поошлайфа ;). Ще я научи да си контролира "демоните".

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Септември 18, 2013, 13:17:35 pm
Дано, Ема, искрено се надявам и се моля след време да не си блъскам главата, че и тя да си я блъска.
И ти и тя ще си ги блъскате, то спокойствие няма в тоя живот.
Аз, от позицията на родител на пълнолетен, толкова грешки съм си намерила, че направо трябва да отида да се гръмна ритуално  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Miriam в Септември 18, 2013, 13:28:02 pm
Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...
Ooooo, да бе как не се сетих. Напълно съм съгласна с това. И за това имаме понякога разправии с мъжа ми макар вече да схвана, че е важно да не ги лъже. Иначе няма да ни вярват, ако ги лъжем.

Бих добавила също, че ако лъжата и манипулацията са основен инструмент в процеса на възпитание на децата ни, те автоматично ще копират в бъдеще тези "благодетели" и после няма как да се отучва или обяснява "ама то не е хубаво да се лъже" и т.н. Аз лично гледам да съм много внимателна с тези неща, защото личният пример (на родителите) остава за цял живот.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: twin в Септември 18, 2013, 14:33:57 pm
Живи и здрави да сме, ще се справим някак, спрях вече да се мисля за калпав и несправящ се родител. Стигат ми толкова самообвинения, достатъчно обективна съм, за да видя, че детето ми просто е особено и че в крайна сметка, не всичко зависи от мен.

Точно това ме съсипваше и мен дълго време. Безброй самообвинения и терзания, че не се справям, че бъркам някъде, че не съм идеалния родител. В момента, в който осъзнах, че трябва да съм по-решителна и уверена в действията си, нещата потръгнаха. Успокоих се аз, промени се и детето.
Сигурна съм, че придобитата увереност и разбирането, че вървиш в правилната посока, ще те успокои и ще те направи по-търпелива спрямо детето.  :goodluck:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 18, 2013, 16:55:51 pm
Хаха, Елфо, направо уби всичко детско в мен :lol:
Благодаря ви, момичета за споделеното и подкрепата!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mari-al в Септември 21, 2013, 18:54:29 pm
Изключително интересна за мен тема. Прочетох всичко до тук и продължавам да следя, че навлязох във фазата с Боги, Юлияна и тя започва по малко....По- нататък ще споделям.
Пошляпвам засега в дадени моменти, говоря и обяснявам, поощрявам когато децата са послушни(според моите разбирания), и от трите "дейности" има ефект според случая. Явно цаката му е в собствена стратегия според детето и собствените ти прагове и възможности(нервни имам в предвид).
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Септември 24, 2013, 16:35:48 pm
мили мами как се справяте .аз вече съм на предела на силите си.понякога си мисля ,че съм се провалила като родител.моята душичка е много лоша.обичам я повече от живота си ,но понякога направо ме изкарва от кожата ми.няма ден в който да не се тръшка и да не ляга по земята.как да се справя.от дума не разбира.винаги първо й обяснявам но кой ме чува.имам познати майчета ами няма таково нещо .заиграе се детето и толкова .ние нищо подобно.направо съм отчаяна хора.толкова година я чаках и се подготвях за нейното възпитание .а сякаш никак не се справям.може би не пиша по темата .извинявам се ако е так.просто имам нужда от съвет. благодаря ви .лек ден мамчета.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Септември 24, 2013, 21:55:35 pm
Точно по темата си, Илиана. Аз лично все още не се справям, съвет не мога да дам :? Прочети темата назад, има и още една - за нервите. Там също момичетата споделят разни идеи и методи, може нещо да ти е от полза - ето : http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49284.0;topicseen

Разбирам те много добре, не си сама и не си луда, нито си лош родител. Просто децата ни са по-диви и трудни и това ни коства много енергия, често се самообвиняваме, лутаме се между вината, страха, притеснението и полудяването. Сигурно ще мине и това, дано да мине. Знам, че после ще дойдат други проблеми, не очаквам да е лесно, но поне малко да се успокоят нещата. Дано!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Grace в Октомври 02, 2013, 09:18:02 am
Здравейте,
да споделя по темата  :) Синът ми е от т.нар. "трудни" деца, много енергия съм изразходвала с него, даже съм плакала неведнъж от безсилие и буквално невъзможност да се справя с истеричните му изблици, имах идеи да го водя на психолог и какво ли още не, доста неща пробвах без особен успех. Тръшкаше се детето при всяка възможност, правеше "панаири" без значение къде, пред кого и т.н., даже в един момент не исках да го водя никъде, защото ми костваше огромно напрежение да се справя с него и да се разминем без драми. Приятелите и обкръжението ни гледаха едва ли не обвинително, явно мислеха, че не обръщаме внимание на поведението му, тъй като техните деца не бяха такива...Изобщо, който е имал такова дете, знае за какво говоря.
Това лято навърши четири и нещата драстично се промениха, даже два три месеца преди това. Кога точно стана незнам, но вече имам по-голямо момченце, което разбира много неща, няма ги неконтролируемите истерии, няма го тръшкането. Все още е с тежък характер /предполагам, че такъв ще е цял живот/, проявява упорство /в много случаи безмислено/ за доста неща, но като цяло поех глътка въздух и си отдъхнах  :D
Децата порастват и израстват до голяма степен тези неща, просто трябват търпение и здрави нерви  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 02, 2013, 10:07:59 am
В момента никой не се оплаква. Започнах да си мисля, че нещо ги облъчва и всички заедно се тръшкат  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: nimika в Октомври 02, 2013, 10:44:04 am
Grace , значи има надежда   :D

м-и,  ние го правим комбинирано -  щом се тръшнем и заинатим/заревем  и се и напикаваме  :lol: Та не знам от кое да се оплаквам  .
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Октомври 02, 2013, 16:28:10 pm
Браво !Много интересна тема и аз да не я видя  :lol:
И моя Теди е от тръшкащите се хлапета.Не знам как ,но в някои моменти се справям ,нов другиииии става страшно.Пошляпвам ,когато стане неконтролируем.Допреди няколко месеца /преди да забременея/имаше навик даже да ми посяга.Все се чудех от къде го е видял и т.нДа не говорим колко ми беше болно и криво.Често съм си и поплаквала,защото като изгубех търпение го плясна и аз и ставаше скандал пък с таткото.Та израстна ли го ,незнам .Засега е спокоен ,дори много послушен в повечето време.  И не ми посяга,най-важното .Интересното беше ,че посягаше на мен ,на татко му ,баба му ,а на други деца -не.Явно е период ,знам ли ,но е отврат.Мислех си ,че съм много ,много несправящ се родител.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 02, 2013, 21:04:04 pm
Здравейте,
да споделя по темата  :) Синът ми е от т.нар. "трудни" деца, много енергия съм изразходвала с него, даже съм плакала неведнъж от безсилие и буквално невъзможност да се справя с истеричните му изблици, имах идеи да го водя на психолог и какво ли още не, доста неща пробвах без особен успех. Тръшкаше се детето при всяка възможност, правеше "панаири" без значение къде, пред кого и т.н., даже в един момент не исках да го водя никъде, защото ми костваше огромно напрежение да се справя с него и да се разминем без драми. Приятелите и обкръжението ни гледаха едва ли не обвинително, явно мислеха, че не обръщаме внимание на поведението му, тъй като техните деца не бяха такива...Изобщо, който е имал такова дете, знае за какво говоря.
Това лято навърши четири и нещата драстично се промениха, даже два три месеца преди това. Кога точно стана незнам, но вече имам по-голямо момченце, което разбира много неща, няма ги неконтролируемите истерии, няма го тръшкането. Все още е с тежък характер /предполагам, че такъв ще е цял живот/, проявява упорство /в много случаи безмислено/ за доста неща, но като цяло поех глътка въздух и си отдъхнах  :D
Децата порастват и израстват до голяма степен тези неща, просто трябват търпение и здрави нерви  :D
Амин, дай боже всекиму, та и на нас!
Само да оцелея още малко :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Октомври 07, 2013, 06:58:40 am
аз ги оставям да се нареват, натръшкат или там каквато проява на инат имат :)
също действа и това, да ги лиша от нещото, което е причина за проявата на характер
в началото много крещях, сега напоследък им говоря с равен и спокоен глас и обяснявам, че ако не са проявили характер е нямало да им отнема каквото и да било
през времето, в което не се инатят за нещо говоря мноого, обяснявам че е нормално както те искат неща, които им давам, да отвръщат със същото, когато аз искам от тях нещо :)
смело мога да заявя, че при всяка минимална промяна в тона ми и двете вече поправят поведението си :)
последният ни разговор с Преслава-
П, като не ти харесвам си намери друга майка
П: Аз ще обикалям по целия свят
Добре, тръгвай- вратата е отключена

след подобен разговор всичко приключва :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Pesheck в Октомври 07, 2013, 08:46:04 am
Хи-хи-хи, Мини, и аз го правя това с даването на личен пример. Но за обещанията - обещая нещо, изпълня го и тя е доволна. Но когато тя обещае и не си изпълни обещанието - напомням как аз съм изпълнила ..... Само се надявам скоро да почне да се сеща за това. Надявам се да действа с натрупване. :lol:
Иначе съвсем случайно веднъж се изпуснах, че ще „хвана пътя“ - доста притесни за момента. Но забравя още. Иначе и тя е решавала да - „махам да от вас и край“. Само я попитах може ли да си отключи сама или аз да ѝ отключа. Отказа се естествено. :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Октомври 07, 2013, 12:25:08 pm
Оная вечер след като подканях около час да си приберат нещата и да си легнат, накрая им казах, че явно нямат нужда от майка щом не слушат и да се оправят сами, аз отивам да спя (беше 23.30) и те се стреснаха и Елена идва да ме пита кой щял да сложи памперс на Стефан, казах и да му каже сам да си сложи ;). След малко тя пристига и казва, че той не може сам и тя щяла да му го сложи, викам оправяй се и без това го възпитаваш, слагай му ти памперс, само после да ти вика "како" а не "Ели". И така детето ходи сложи памперс на брат си облякоха си пижамите и си легнаха.  :lol:

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Октомври 07, 2013, 22:41:16 pm
Гери, както се казва "значи можело, като се наложело".
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Октомври 09, 2013, 22:35:17 pm
Оная вечер след като подканях около час да си приберат нещата и да си легнат, накрая им казах, че явно нямат нужда от майка щом не слушат и да се оправят сами, аз отивам да спя (беше 23.30) и те се стреснаха и Елена идва да ме пита кой щял да сложи памперс на Стефан, казах и да му каже сам да си сложи ;). След малко тя пристига и казва, че той не може сам и тя щяла да му го сложи, викам оправяй се и без това го възпитаваш, слагай му ти памперс, само после да ти вика "како" а не "Ели". И така детето ходи сложи памперс на брат си облякоха си пижамите и си легнаха.  :lol:

Гери, как и в колко стават децата сутрин. 23.30 ми се струва безумно късно за деца. То и аз едвам изсържам дотогава :D.

Възхищавам им се на немците, децата им си лягат между 19 и 20 ч. Как го правят този ном, не ми е ясно...
Ние се опитваме между 20 - 20.30. Дара става още няколко пъти, но горе-долу успяваме Не ми се иска да ходи недоспала на училище.
А и аз имам малко нужда от спокойствие и личен живот, което може да ми се случи само когато децата ги няма или спят...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Октомври 09, 2013, 23:16:59 pm
Бени, ще ти кажа как - децата се кукват на другия ден в или преди шест. Мерси съм аз. Мъжът ми ми го е правил този номер.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivanita в Октомври 13, 2013, 17:24:51 pm
Аз ко да кажа като баткото не ляга преди 22ч. и сутрин 7-7:30 става  8O. Направо му се чудя на това дете как може толкова бързо да се наспива.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Октомври 13, 2013, 17:48:28 pm
Тео ляга в 11-11.30 от както не го давам на ясли.Сутрин се излюпва в 9.30,което мен в момента ме устройчва ,че и аз да полежа малко  :lol:
 :lol:Вчера такъв номер ми скрои,тръгна да тича по улицата,аз го викам той се преви че не чува.Не иска да ми даде ръка и продължава да тича,а аз със големия корем по него.От много отдавна не ми беше правил циркове по улицата,от там покрай него профуча едно такси  :?  :x И като го гепнах,направо откачих .първата ми реакция беше да му зашия един шамар.После говорих,говорих,а той милия много плака.Особено като почнах да му говоря защо бяга от мама,и не ме ли иска....уффффффф,цял ден бях като болна ,ама и на него му беше криво де....незнам вече ,в такива моменти,не иска да дава ръка ,тича ,ужас   :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: dessi-kk в Октомври 21, 2013, 17:27:32 pm
Хахах, Мецо, как ме нацели на болното място, ако знаеш :lol:
Габриела се тръшка и крещи за всичко. Когато иска нещо започва директно да вика, няма такива филми да каже и да изчака поне 2 секунди, за да види дали ще го дам, направо със заповеден тон и викане казва какво иска. Непрекъснато мрънка и се тръшка, ляга по земята, удря си главата в пода, стената или каквото там й е наблизо, хваща къде каквото докопа и го хвърля, като опитам да я успокоя или хвана започва да ме рита, хапе, дере, удря и т.н. пълна програма. В чудо вече се виждам, способна е за най-невероятни неща да се тръшка и крещи. Често вече не ни издържат нервите с баща й и я шляпваме по дупето. Има ефект - краткотраен разбира се, просто спира да се тръшка за момента, продължава да крещи, но поне спира да се търкаля или удря. Не ми харесва, че се налага да стигаме дотам, но понякога ми идва в повече, а и това е единствения начин да я извадя от това състояние, понеже тя като изпадне в него, се прехласва и ни приема, ни предава. Като се укроти започвам да обяснявам, че така не се прави, защото еди-какво. Гледа ме невинно и посяга да ме целува. Отлично разбира какво прави и кога е сгафила, но не й пука особено. В повечето случаи, когато обяснявам, че нещо не се прави или не може, ме гледа в очите и продължава да го прави с ехидна усмивчица. Направо подивявам от бяс :oops: Абсолютно не й пука какво ще последва, а ако й взема да речем играчката, която блъска и хвърля, след като многократно съм обяснила, че така не се прави, изпада в истерия, започва да търчи из къщи и да пищи истерично, хвърля и блъска каквото й е пред очите и докато не я шляпна, да се опомни, не спира. Естествено, това има ефект точно до следващия път, който може да е след 5 минути примерно. И съм убедена, че чудесно ме разбира какво й говоря, отлично знае кое може и кое не, обаче не й дреме грам. Прави го отново и отново, абсолютно нарочно. Ей с това не знам как да се справя.
Всяко едно излизане с нея е някакъв кошмар, първите 20-тина минути е ок и оттам насетне е чудо, то не е бягане във всевъзможни посоки, тръшкане, търкаляне по земята, пълна програма. Не знам какво вече да опитам. То хубаво период, хубаво ще отмине, но как за Бога да съм спокойна, че не изпускам нещата от контрол и че няма да си отгледам едно разлигавено лайно, с извинение :?

Да не повтарям и аз - но това е едно към едно с моя звяр - барабар с опитите да ме подкупва с целувка когато й се карам. 
Като гледам тук колко момичета се оплакват от подобно явление, а аз като изляза на разходка никъде не виждам подобно диване - само моето е такова та наистина се бях замислила че нещо аз бъркам - сега вече се успокоих  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: dessi-kk в Октомври 21, 2013, 17:49:37 pm
Забравих да кажа, че професионалния съвет  даден ни от психолог в подобна ситуация е да предлагаме алтернативи във въпросната ситуация. Пример: тръшне се защото не сме й дали да блъсне телефона в земята и сме й го взели, веднага да й дадем примерно някоя любима играчка. Много било важно като се каже, че нещо не може, да се каже кое може. За съжаление при нас този вариант е трудно изпълним - ние се тръшкаме за всичко постоянно, а алтернативите почти никога не работят, защото на нея любими са й само забранените неща, всичко, което й е позволено изобщо не е обект на интереса и вниманието й  :(
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 21, 2013, 23:10:55 pm
Така, така, никакви алтернативи не я трогват. Хич не й дреме какво друго предлагам. Поне така беше до съвсем скоро.
Сега е моментът съвсем тихичко и с малки букви да спомена, че нещата от ден на ден видимо се подобряват. Пу-пу, заплюйте :lol: Пак се тръшка от време на време, реве, пищи и блъска, но сега доста по-лесно успявам да я озъптя и да въдворя ред. Не че пак не викам, ме се карам и не пошляпвам /по-скоро като жест, не да я бия/, но комуникацията е на друго ниво вече. Виждам леееека светлинка в тунела. Но все още имаме проблем понякога с таткото, който като не му се занимава да я изтрае и няма нерви, съответно й кляка, само и само да млъкне. Ама тук вече трябва него да превъзпитавам, което се опитвам вече 8-ма година, засега неуспешно :lol: Опитите, обаче, упорито продължават. Накрая може да се сдобия с две възпитани деца :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 22, 2013, 00:28:25 am
Накрая може да се сдобия с две възпитани деца :lol: :lol: :lol:

Ще ми станеш идол да знаеш  :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mishanta в Октомври 22, 2013, 05:48:57 am
sixsens шапка ти свалям за търпението
и най-вече за начина и тона с по който споделяш проблема си!
Желая ви успех!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Black_rose в Октомври 22, 2013, 09:15:09 am
sixsens, това с бащата и при мен е проблем, но там не виждам светлина в тунела   :lol: :lol: :lol:
Един ден бях наказала Мартин за нещо и знам, че като му взема количка от любимите и я вдигна на секцията ще е нещо, което ще го накара да се замисли над поведението си и т.н., защото тези коли за него са нещо неприкосновено :) (от филмчето  "Колите" - да не кажа че имаме почти всичките коли от филмчето). На следващата вечер идват с мъжа ми да ме вземат от работа и какво мислиш е първото нещо, което Мартин ми казва....не, не е "Здравей"  :lol: "Виж тати какво ми даде  :lol:" - явно е мънкал нещо и мъжа ми му е дал колата - онази, с която АЗ съм го наказала :) Излишно е да казвам, че подивях, но тихо и кротко ги изпратих обратно към нас, че ще закъснея и имам работа  :lol: :lol: :lol: После казах на 4 очи, че когато аз наказвам само АЗ мога да отменя наказание иначе се губи ефекта. А кой е доброто и лошото ченге вкъщи е ясно, но респекта и слушането е повече към мен - не говоря като е сгафил нещо, а по принцип. С баща си се лигави и му се катери едва ли не по главата и  после той не слушал,....ами като го оставяш така, как да те слуша. Той както казваш ти винаги кляка и му играе по свирката, после идват при мен и ми се оплакват един от друг  :lol: :lol: :lol: От месец нямаме качена кола на секцията, което е добре ,:lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 22, 2013, 10:27:41 am
Мише, шегуваш се нали? Аз съм тази дето на теб ти сваля шапка, ти с твоята фурия, че и батко имате, къде ти! Пък за начина и тона на споделянето - нямам избор, душа, иначе трябва да полудея, ако не го избия на шега и ирония. Пък да седна да рева из форума - полза няма. В интерес на истината, споделям предимно, за да покажа на другите мами, че не са сами. Е, използвам и да се пооплача понякога, като ми прекипи :oops: Живи и здрави да сме!

М-и, недей така да вдигаш летвата, моля те :lol:

Розичке, говори ми, говори! И той я наказва понякога, но истината е, че в повечето случаи просто няма нерви да изтърпи тръшкането, особено като е сам с нея и сещаш се. В много отношения имаме проблем с това, например с яденето на солети и бисквити по цял ден :x А уж сме се разбрали и сме на едно мнение за храненето. Ама като поиска, дава й, щото искал и се тръшкала. Та така.... Продължавам аз упорито да се мъча да го превъзпитам. Като онази реклама и аз - две деца си имам вкъщи! :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mishanta в Октомври 23, 2013, 23:24:53 pm
sixsens, аз смятам, че споделеното тук е много ценно!
Чета, прегръщам всеки проблем, крада си идеи и те така!

Вчера Митака ми спретна фиаско в едно фото/книжарница...
Отидохме да го снимаме, защото искат снимка паспортен формат от клуба по карате.
Снимаха го и като се разплака и тръшна за една енциклопедия, която бе за деца на 3 години
с рисувани животни. Свалих я от рафта, показах, че не е подходяща за него,
че в събота има имен ден и именно Енциколпедия ще му купим.
Че има енциколопедия за животинския свят с реални фотографии и все неща от този тип.
Представете си майка не иска да купи на детето книжка, ама почувствах се вулгарно.
Бях си преценила,  че щом отиваме там, ще проявят интерес и ще им взема книжка
със задачки подходящи за възрастта им, такива никога не съм им отказвала.
Успокои се, разбира се, след кратък разговор навън, че тук и сега нещата няма как да се случат,
ако има това поведение и не ми дава възможност да обясня.
Та запомнили са ме във Фотото като майката, която не купи книга на детето си  :( деградирах.

Като съм почнала  :lol: да мина и на девойката!
С голямо желание тръгна на народни танци, беше няколко пъти, после боледува,
а при едно от посещенията ръководителката им закъсня с 5 минути /което не е практика/
и за началото я замени един по-възрастен колега. И естествено Калина ми я изнесоха ревяща
в мига в който преподавателката им дойде и влезе в залата.
И от този момент влиза в залата само с мен, вече втори път.
Играе до мен, изпълнява всичко, дори днес като я подканих шептейки да застане до децата,
ми каза пак шептейки - Мамо, тук се пази тишина....
Мнението на ръководителката на групата е да не се отказваме и че не притесняваме процеса,
но аз съм силно обезпокоена от укорителните погледи на някои родители.
Извинявам се винаги, държа се възможно най-мило, онзи ден дори почерпи всички
и деца и придружители за РД за да се отпусне и влезе и пак ударих на камък.
Не искам да прави нещо, щото аз искам, познавам си я забавно й е, но не мога всеки път да съм с нея. Дайте ми съвет!

Розичке, единогласието в наказанията е много важно, стремим се у дома,
когато единия наказва, другия да не взима и грам отношение!
После на саме си казваме, ако не сме били съгласни, но пред тях се стараем да не си разменяме реплики!

Спокойна нощ!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Октомври 24, 2013, 00:52:52 am
Мише.
дъщеря ми, както виждаш на 6 :), до преди няколко дена, не искаше да влезе сама в училище, т. е. баща й се качваше с нея до класната стая, а не както нормално оставят другите деца до външната врата.
Известно време ревеше и мрънкаше /дори преди да заспи/, че не желае сама да се качва, въпреки нашите усилия, да обясним, че е забранено родители да влизат в училището. Бележка се появи преди ок. 5 дена, Стоп за родителите до входната врата.
Е, видя я бележката, изчакали с баща си да дойде някое дете от нейния клас, та да се качат заедно и се приключи въпроса. :D

Пробвай, с някой момиченце да влезе за ръка заедно в залата, няма ли някоя приятелка там?
А какъв е проблема да стоиш ти в страни докато играят, разконцентрира ли се? Или нямаш физическото време?
Ще свикне, със сигурност, просто и трябва по-вече време. При Дара поне е така, мнооого бавно се усвояват промените, всичко ново и непознато се приема с негативизъм, после нещата идват на място.

Поздрави
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mishanta в Октомври 24, 2013, 06:11:23 am
Бени имам физическо време, Митака е на карате в същата сграда
и докато са танците аз ги чакам на едно диванче пред залата!
Четири дечица са от нейната градинска група заедно там и при цялото
опитване не една от майките, тя не пожела да влезе с тях.
Плюс имат специални репетиционни облекла и вчера се облече,
като предния ден каза - С костюм ще вляза сама! Познай дали влезе!
Облякохме я, показа се на всички, каза тихичко - Снимай ме и го събличам!
Няма проблем да влизам с нея, ръководителката ми позволи,
тя не оставя децата да се разсейват и има дисциплина в залата!
Има корепетитор с акордеон който отсвирва отделните елементи.
Той самия ме увери, че не пречим на другите деца, което мен най-много ме притеснява.
Вчера, след като пак  ме изгледаха лошо, че влизам с нея си дадох сметка,
че на българския родител, му липсва толерантност и няма как да научим децата ни
да бъдат такива, ако не им го покажем. Да, натоварват ме някак, тези лоши погледи,
но аз знам за себе си, че ако друго дете има подобен проблем, аз как бих обяснила на моето.
Как бих му представила различността дори и в такъв емоционален порядък в който изпада Калина.
Тоест винаги се поставям на мястото на другия и искам това да възпитам и у тях.
Аз все пак си мисля, че истинската причина за тази проява на нежелание е раздялата с мен,
още проплаква сутрин в детската, а ходи вече втора година! Ще свикне вероятно,
но аз страдам най-вече, защото не искам да я насилвам да прави нещо което не желае.
Не искам да загубя мярката и да бъда настоятелна, ей така, защото аз искам!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 24, 2013, 09:01:11 am
Няма как другите родители да ти влязат в положението ако не са го изпитали на собствен гръб. Просто има кротки деца, които не приемат така емоционално нещата и не реагират по същия начин. В момента за тях, ти си виновна за поведението на детето ти  :lol: :lol: :lol: Преживявала съм го няколко пъти това, даже са ми заявявали родители, че ТРЯБВА да направя нещо.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Октомври 24, 2013, 09:40:22 am
Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро  :lol:
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата :lol:
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: dessi-kk в Октомври 24, 2013, 17:11:14 pm
Така, така, никакви алтернативи не я трогват. Хич не й дреме какво друго предлагам. Поне така беше до съвсем скоро.
Сега е моментът съвсем тихичко и с малки букви да спомена, че нещата от ден на ден видимо се подобряват. Пу-пу, заплюйте :lol: Пак се тръшка от време на време, реве, пищи и блъска, но сега доста по-лесно успявам да я озъптя и да въдворя ред. Не че пак не викам, ме се карам и не пошляпвам /по-скоро като жест, не да я бия/, но комуникацията е на друго ниво вече. Виждам леееека светлинка в тунела. Но все още имаме проблем понякога с таткото, който като не му се занимава да я изтрае и няма нерви, съответно й кляка, само и само да млъкне. Ама тук вече трябва него да превъзпитавам, което се опитвам вече 8-ма година, засега неуспешно :lol: Опитите, обаче, упорито продължават. Накрая може да се сдобия с две възпитани деца :lol: :lol: :lol:
А дано, а дано - даваш надежда на всички ни!  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Октомври 24, 2013, 21:55:18 pm
Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро  :lol:
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата :lol:
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.


Ники, отминава това. типично за децата между 2 и 3 год. Моите и 2мата бяха така, рев, дори и като влезя в банята, да не говорим, ако разбере, че излизам някъде.
Сега и Калоян вече не е такъв репей :D, като му обясня, че трябва да отида някъде, няма драми. че мама ще изчезне от погледа.
Дори учудващо го оставих докато бях на спорт, при жените, които се гржат за децата, докато майките спортуват /ок 1 час/, никакъв проблем, остана, не ме потърси изобщо.
Не е делен от мен досега /с изкл. на няколкото дни в БГ при майка ми/, не ходи на ДГ все още, аз бях безкрайно учудена...
Така че, споко :) има надежда с напредването на възрастта :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Октомври 24, 2013, 22:02:59 pm
Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро  :lol:
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата :lol:
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.


Ники, отминава това. типично за децата между 2 и 3 год. Моите и 2мата бяха така, рев, дори и като влезя в банята, да не говорим, ако разбере, че излизам някъде.
Сега и Калоян вече не е такъв репей :D, като му обясня, че трябва да отида някъде, няма драми. че мама ще изчезне от погледа.
Дори учудващо го оставих докато бях на спорт, при жените, които се гржат за децата, докато майките спортуват /ок 1 час/, никакъв проблем, остана, не ме потърси изобщо.
Не е делен от мен досега /с изкл. на няколкото дни в БГ при майка ми/, не ходи на ДГ все още, аз бях безкрайно учудена...
Така че, споко :) има надежда с напредването на възрастта :D
Значи остава да чакам да отмине и да я гушкам до тогава  :lol: Сигурно след някоя друга година ще се драматизирам, че не е лепната за мен  :oops:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Октомври 25, 2013, 02:07:34 am
При нас нова схема за стимулиране на добро поведение: усмихнати и намръщени човечета, раздавам при всяка проява и за различни ситуации
който събере повече усмихнати за една седмица има право да ги "размени" за нещо, което иска да направи- да го заведа на кино, да купя нещо
разбира се на първо време се изкупуват намръщените човечета и чак тогава, ако остане усмихнато за съответната бройка може да спечели забавление
да видим дали ще помогне да ме чуват повече
аз като цяло не мога да се оплача от децата, но за да не се изтърват нещата смятам, чче имат малко нужда да се стимулират да слушат повече и да правят добри неща
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Октомври 25, 2013, 10:30:26 am
Това с човечетата го минахме у дома, никаква работа не свърши, поне при Стефан. Стефан слуша когато реши иначе си се дере и инати и когато му рисувах сърдито човече почваше да реве, че има намръщено или изобщо не му пукаше, че има, според зависи на какъв е акъл в момента. За сметка на това Елена която по принцип слуша и се старае в повечето случаи, ако получеше намръщено човече го изживяваше много тежко и плачеше и драмата беше голяма. За това се отказах от човечетата.

Мише, аз от позицията на затворено и болезнено срамежливо дете, ще ти кажа че по скоро бих се притеснявала какво мислят другите деца за моето дете, от колкото какво мислят другите родители за мен. Така, че влизай си с детето на танците и да не ти пука. Виж, ако другите деца почнат да се подиграват на Калина, че ти влизаш с нея (което ме съмнява, ако децата са на 4-5 години), тогава ще трябва да вземеш мерки. Между другото не бях останала с впечатление, че Калина я е страх да излезе дори на сцена - пролетта на концерта по танци, се справяше прекрасно.

sixsens, радвам се че нещата се подобряват при вас. За малко и аз да се похваля, че и при Стефан има подобрение, то че има има, пък може и да си внушавам, но тая сутрин пак ми спретна една истерийка за добро утро. Беше 8.10 той още по потник, бях го събудила в 7.40 и вече трябваше да е готов. Подканих го да си облече тениската и блузата и да дойде да му измия очите и той се хвана за тениската (а аз имах неблагоразумието да му приготвя зачатската тениска) и като каза "искам да поброя цуцовете" (цветовете на дъгата) аз му казах, че закъсняваме и няма време ще ги брои като се върне. Но той си беше навил, че трябва да ги преброи и се почна, обясних му че ще му взема колите ако не се облече по най бързия начин и така му изприбрах 20 коли в рамките на следващите 5 минути, след което го облякох, измих го, обух му обувки и яке и го натоварих на колата и там истерията спря. Сега някой ще каже защо просто не го остави да ги преброи, ами защото винаги когато кажа, че нещо трябва да бъде направено, той веднага измисля какво иска да свърши преди това, и не говоря, за нещо да довърши защото съм го прекъснала а нещо съвсем ново. Примерно вечер, прибрал си е нещата облякъл си е на половина пижамата и аз казвам, хайде обличай си горнището и ще чета приказка и той решава, че първо искал да разгледа книгата. Или тръгваме за някъде, готови облечени и изведнъж решава, че първо трябва да направи не знам си какво. Винаги иска да е неговата последната дума и неговото условие да се изпълни. Тази сутрин като спря истерията в колата, говорих ме му и двамата с баща му, че не трябва да закъсняваме за работа, защото няма да ни плащат и няма да има коли, динозаври, а и живот и здраве и собствена стая и в детската докато му обувам обувките, той гузно ми казва, "мамо, трябва да те слушам повече, не знам защо ми става така и защо правя така" - ей в такъв момент се плаша много защото в рамките на половин час все едно имах два различни Стефановци. Говоря му много, обяснявам и разбира и помни и знае как трябва да се държи, но падне ли му пердето нито говорене нито нищо помага...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 25, 2013, 11:11:58 am
Гери, все едно описваш дъщеря ми. Имам чувството, че някакво дяволче влиза в нея и става напълно различно дете. Трансформациите се случват в рамките на броени минути, аз също понякога се плаша. И всичко разбира, осъзнава, ама дето викаш, падне ли й пердето, влезе ли й мухата - нищо не действа. Напъва си я отвътре и толкоз, сякаш не може да се контролира, аз го виждам. Ама явно така ще е.

Имам съседка, с 3 деца, с разлика между тях по 5-6 години, най-голямата е на 15, най-малкото е на 3 и малко, 6 месеца е по-голяма от моята. С Габриела са като деня и нощта, толкова спокойно и уравновесено дете. Обаче, голямата кака е била чудо. Аз я помня вече като 5-6 годишна, тогава беше горе-долу добре. Средното дете - момченце, беше чудо невиждано, дивак отвсякъде, много палав, но пък някак успяваше да се справи с него, като му обясняваше - разбираше детето и се опитваше да си коригира поведението. Сега е страхотно дете, обожава малчуганите и те него, 2-ри клас е. Каката до ден днешен е инат в червата, сега вършее едни тръни на мйка си на главата, подлудява я, първа година в немска гимназия. Много интелигентно, умно дете, ама инат бе, като нашите. Та по повод думите на твоя Стефан - "не знам защо така ми става", си спомням, че тя ми беше споделила следното - като пораснала повечко, колкото да осъзнава действията си и да комуникира като по-голямо дете вече, майка й я питала - "Добре бе, мамо, защо след като всеки път знаеш докъде стигаме, знаеш какви са последиците и че в крайна сметка става зле за теб, защо продължаваш с тия инати?" Отговорът - "ами не знам, бе мамо, така ми идва отвътре, не мога да го контролирам, не искам да се държа така, ама като ми дойде и не мога да се спра" 8O Та така.... направо ме хвърли в тъча. Та това в голяма степен потвърждава тезата ми, че просто не могат да се контролират, напъва ги отвътре дяволчето и трябва да си го изкарат :?

Не ми се мисли в пубертета какво ще е. А смея да кажа, че съседката е интелигентна жена, която чудесно си възпитава децата, не е като да са изтървани, бащата също много помага и е много отговорен, чудесно семейство са. Но голяма в момента ги прави луди - отговаря, ежи се, не иска да учи, в чудо се е видяла жената.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mishanta в Октомври 25, 2013, 15:03:48 pm
Гери, ти не си видяла как отведоха Калина от мен преди концерта!
Гушната в учителката, някой даже я беше снимал как плаче!
Ще влизам с нея в залата още няколко пъти и ще пробваме пак догодина!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Октомври 26, 2013, 00:42:45 am
Сикс, при каката има и утежняващи обстоятелства - пубертетът я тресе.

И моят син е залепен за мен или баща си. Не иска никъде да бъде оставян сам - нито заспива сам, нито може да изкара половин час в музикалната школа без нас. Опитахме се да го водим на плуване. Страх го е човекът. Седи на стълбите в басейна и не иска да влиза. След третия път се отказахме. Все някога ще се научи да плува. Тук е задължително в училище.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Октомври 26, 2013, 14:58:21 pm
отново ще се включа момичета.незнам вие как сте ,но аз на моменти направо се мразя когато и се карам.понякога даже й крещя което е супер тъпо.незнам чувствам се направо в безизходица.не ,че като й се карам има някаква полза.дори роднини ме упрекват ,че й секарам а толкова години съм я чакала.това пък за капак.сякаш съм някоя вещица.не стига ,че не мога да се справя с нейноото тръшкане и системно реване ами и постоянни упреци.понякога се чувствам ,че съм много лоша майкаможе тъпо да прозвучи ,но понякога като чуя ,че ни канят някъде на рд например просто ми се иска да откажа.няма път да сме излезнали като хората.винаги ме прави за смях пред хората.момичета аз ли съм луда.много объркано стана.от бебе е така нито спеше нито в количка стоеше и много ревеше.тогава някак си се справях ,но сега нещата излизат извън контрол.понякога си мисля ,че за комшиите съм пълен изрод ,защото сигурно ме чуват като и се карам.срамувам се ,мразя се и често плача като и се карам но как да се справя.просто незнам.лошото е ,че като започне да се тръшка и да си налаг съответно като и откажа нещо започва да плаче и почти винаги стгаме и до повръщане.незнам къде се провалих.къде збърках.маика ми често ми натяква как не ме било срам да погледна комшиите в смисъл като и се карам.но момичета само който е имал такова дете би ме рабрал.аз сякаш искам да и се карам .иска ми се като мои познати да излезем тихо и мирно.но не повярвайте ми нямала съм такава възможност.стана много дълго.приемам и упреци и съвети мили мами. :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 26, 2013, 15:19:34 pm
Илияна, успокой се. Не си първата майка, която се упреква, че е лош родител.
Основното е да работиш върху себе си. Да си стабилизираш нервите. Трудно е, но не е невъзможно. Ако пушиш, спри/намали цигарите. Кафетата също действат на нервите, ограничи ги.
Не отивай на рожденни дни, ако ти причиняват такъв стрес. Концентрирай се върху това как да се успокоиш. Всеки си има различни методи, намери твоя. И спри да крещиш. От сега, днес. С твърд тон и плавна интонация й налагай ограниченията - детето ти трябва да знае докъде може да се простре лигавщината... Десетки повторения са нужни и търпение. Ще станат нещата.

Поздрави
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Октомври 26, 2013, 15:27:40 pm
С твърд тон и плавна интонация й налагай ограниченията - детето ти трябва да знае докъде може да се простре лигавщината... Десетки повторения са нужни и търпение. Ще станат нещата.
При моето дете твърдия тон помага засега. Случка от снощи, повтарям сто пъти да си прибере фибите, които е разхвърляла. Прави се, че не чува.  С твърд тон й казах,че броя до 3 и ако не започне да прибира ще го направя аз. Но прибера ли ги аз ще ги изхвърля. Точно на три започна да прибира :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Октомври 26, 2013, 15:29:09 pm
iliana, в трудни моменти опитай да си представиш, че детето не е твоето, а на друг и майка му е до теб. Към своите си позволяваме поведение, което никога не бихме допуснали спрямо чужди хора. При мен това работи, дано ти помогне.

И престани да се срамуваш от поведението на детето си и конфликтите ви. Стигат ти напрежението и чувството за безсилие в тези ситуации.  Ако елиминираш хорското отношение, ще те притиска един проблем по-малко.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Октомври 26, 2013, 15:51:41 pm
благодаря ви момичета сега се чувствам по добре.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 26, 2013, 16:47:53 pm
Iliana, нали спираш да крещиш от днес?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Октомври 26, 2013, 16:54:52 pm
Илиана всичко това и на мен ми е много познато.И аз докато не видя темата /хехеххе/си мислех ,че съм едва ли не само аз така.
Твърдия тон и при нас вече работи.Но лошото е ,че от 2-3 дни сладура се е открехнал на израза"не искам"!Явно му доставя огромно удоволствие да се инати ,но като кажа ,че няма количка ,балон или друго любимо нещо  бързо идва на моето.Преди ,до скоро де и аз много му крещях,то отвътре ме караше.....,но като расте и разбира поне можеш да лавираш по някакъв начин.А това за цигарите и кафетата ....не ми се струва много уместно,но както и да е
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 26, 2013, 17:13:45 pm
Моника, защо? Нима смяташ, че много кафета и цигари помагат по някакъв начин за по-доброто психическо състояние?. Или че е добре майка на 2 годишно дете да пуши...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 26, 2013, 17:28:15 pm
Моника, защо? Нима смяташ, че много кафета и цигари помагат по някакъв начин за по-доброто психическо състояние?. Или че е добре майка на 2 годишно дете да пуши...
Въпрос на личен избор е. Много пушачи смятат, че това ги успокоява, а щом им действа, значи не е добре да ги спират, създава се още един източник за нерви, ненужен в такава ситуация  :wink:

При нас май нищо не действа, като искам нещо новите отговори са "Не искам", "Не мога", "Аз съм голям-мама"  :lol: Явно големите имат право да не се съобразяват с нищо и майките трябва да поемат задълженията, но аз съм го пропуснала  :wink:
Говоря спокойно и повтарям докато ми умалее устата, но като извикам се действа (при прибиране на нещо не работи де, трябва да помагам за това). Тонът не играе роля за сега. Викам предимно като има вероятност да се нарани. Последно време го намирам прав на прозореца или се качва да тича на масата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 26, 2013, 17:32:57 pm
Няма да влизам в спор, наистина е въпрос на избор, но досега не съм срещала пушач със здрави нерви.
За това го приложих в съветите за стабилизиране на "нервите".

Всеки пушач, който познавам, има доста истерично/нервно поведение.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Октомври 26, 2013, 17:38:33 pm
ema2 благодаря ти .благодаря и на другите мили мами.по принцип аз не пуша и с кафето съм добре.понякога сякаш си мисля ,че самата ми нервна система се разби от прекаленото чакане и самообвиняване ,че нямам деца.и когато дойде момента се оказ а,че май въобще не съм се подготвила правилно.а по повод на крещенето наистина ще положа сили да не йкрещя ,макар ,че преди малко ме изкара от кожата ми.нашата мома реши да излезе с тати си и познайте видя си клина с мики маус и хоп реши ,че трябва да е с него а аз го изпрах и съотвтно е мокър .обяснихме й ,че като изсъхне ще е с него ама  ха де тя си знае нейната.не искам да ви натоварвам всеки си има ежедневие и се извинявам ако ставам досадна .просто понякога се чувствам така сякаш. нищо не правя като хората.лека вечер приятели. и пак се извинявам .
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Октомври 26, 2013, 21:32:12 pm
Илиана, няма за какво да се извиняваш, тук сме, за да си помагаме :)
Не мисля, че това което ти се случва в момента е нещо страшно, различно или непоправимо. Всички сме имали такива моменти, момичетата са ти дали добри съвети, ще се справиш. А и детето ще порасне и нещата ще стават все по-добре и по-добре :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Октомври 26, 2013, 21:33:49 pm
Моника, защо? Нима смяташ, че много кафета и цигари помагат по някакъв начин за по-доброто психическо състояние?. Или че е добре майка на 2 годишно дете да пуши...
Ами ще ти отговоря-и аз не искам да навлизам в темата за и против пушенето,ама изказа майка на 2 год.дете да пуши ......ми звучи като малко бабешки ,ще ме извиниш.Като някой е майка или баща независимо,то какво да не пуши,да не пие,да не прави секс и още куп подобни.Плюс това жената не пуши
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Октомври 26, 2013, 21:53:10 pm
Придържайте се към темата, моля ви! И посмекчете тона!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Октомври 26, 2013, 22:32:03 pm

Всеки пушач, който познавам, има доста истерично/нервно поведение.

Еми, аз уважавам много твоите разсъждения и съвети, винаги са се покривали до голяма степен с моите.
Но с  горното не мога да се съглася. И аз познавам доста пушачи, които са спокойни, уравновесени хора със здрави нерви.
Мисля, малко преувеличено ти е твърдението
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Октомври 26, 2013, 23:09:26 pm
Ако пушиш, спри/намали цигарите.

е това гарантирано ще я изнерви. спирането на цигарите е ЖЕСТОК стрес, а твърдението, че всички пушачи са изнервени хора, прощавай, Емче, но е абсолютно невярно.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 27, 2013, 00:09:12 am
:)
Добре, Джаме, може и така да е.
Това са мои наблюдения. За това ги споделям.

Имам задълбочен опит с пушачи, макар и да не пуша.




Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 27, 2013, 01:16:32 am
Леле, къде отидохте чак 8O

Илиана, разбирам те напълно. Моето дете е много трудно, писала съм тук по въпроса. Изпадам в същите ситуации като теб ежедневно!!! Това с обличането на определени неща, което понякога е невъзможно ми се случва почти всеки ден напоследък, някакъв период е явно, но е много изнервящо. Никакъв тон не помага при моята дъщеря, обяснявам каквото обяснявам 2-3 пъти и оттам насетне игнор. Такива да се пеня аз 2 часа, а то да ме гледа нагло и да продължава, а на мен да ми врат л*та? Повече - не! Оставям я да реве, да се тръшка, да прави каквото иска. Много е трудно, обаче да издържиш на крясъците, виковете, ревовете, блъскането и хвърлянето.... и понякога викаш - да. Понякога не можеш просто да спреш да викаш, нито сега, нито утре, нито в други ден. Някои хора не го разбират, знам, всеки си знае какво му е на главата и колко му е прага на търпимост.

Момичета, някои от вас явно не могат да разберат, че тия неща, които ги споделяме тук не са моменти, както явно е при вас. Това за нас е ежедневие, разберете, много е трудно да се блъскаш всеки ден в стената и да виждаш колко си безсилен. Съсипващо е, а да не говорим за чувството на вина. Моля ви, по-умерено със заключенията и мненията. Няма нужда от сипване на сол в раната.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 27, 2013, 02:16:46 am
За мен се е превърнало в кошмар слагането за сън. Тогава започва такова ставане, лягане, мрънкане, искане на разни неща и прочие, че накрая вече крещя и това ежедневно. Нямам представа кога и как ще премине, но се надявам да е скоро защото се чувствам съсипана от това представление всяка вечер, да не говорим комшийте какво ли мислят. Аз също се чувствам безсилна в такива моменти и си поплаквам честичко. През деня имаме и поводи за други драми като избор на дрехи, охота за разни неща и прочие, но този ни е най-основния.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 27, 2013, 03:14:13 am
Няма да влизам в спор, наистина е въпрос на избор, но досега не съм срещала пушач със здрави нерви.
За това го приложих в съветите за стабилизиране на "нервите".

Всеки пушач, който познавам, има доста истерично/нервно поведение.

Вече "познаваш" и друг "вид"  :lol: Нямам против да се запознаем на живо, ако някога има възможност (и имаш желание) за това - пък ще оставя на теб преценката дали съм нервна и истерична.
 
Не мисля, че разбираш наистина стресът (не заради децата), който изпитва всеки човек обитаващ тази наша държава, дори без да е родител. Изобщо не мисля, че имаш реална представа какво представлява дете като Габи на Сикс (и подобни на нея) и оттам грешно считаш, че "номерът" е родителят да продължава да се самооинквизира, самокоригира и самоограничава в нещо, че оттам насетне да настъпи мир и разбирателство у дома. Няма да настъпят, гаранция. Защото този родител е предостатъчно напрегнат, стресиран и "на ръба" за какво ли не, че като се лиши от още някакви (приятни за него, не непременно полезни и праведни неща) да вземе да приема благо истеричните кризи и инати на отрочето. Пушейки, непушейки, с кафе и без - такива деца са трудни за издържане и родителите отгледали такива хлапета без да ги удушат са за медал. Казвам го направо, пък който ще да се обижда и възмущава. И УТОЧНЯВАМ - моето собствено дете не е такова, та нямам грам личен мотив за мнението си по темата. Децата не са "Светия Граал" на който всичко е позволено, всичко което са способни да ни сервират - трябва да приемем с благоговение и смирение и върла благодарност, че ни е "сервирано". Децата са пълноправни членове на всяко семейство и част от същото и като такива - ползват се и с права и със задължения, като последните логично варират според възрастта им. Изобщо не считам за редно и нормално - да полудявам прогресивно, заради "особения характер" на детето си, "ма то било дете, ама то всичко можело за него", аз съм някакъв скот там дето само трябва да търпи и ако нещо в моето поведение не изнася на златното гардже - не то трябва да се научи как се живее сред хора и в общество, ами видиш ли ти - аз трябва да се направя на пълен идиот, че да е на неговата?! Ами то такова поведение не е разумно, нито полезно спрямо самото дете в крайна сметка. Върти му се на пета и му трай безпочвените истерии и капризи в къщи - да видим в училище, или на работа някой ден как ще му ги трае някой и защо?

Не бия, не крещя, владея си нервите на макс като "имаме ситуация" с моя син. Но да му се превърна в килимче, върху което да се разхожда за щяло и нещяло, че и да се чувствам виновна АЗ защото не ми харесва и не ми се вижда нормално - прощавай много, ама хич не е редно. Нормално пък съвсем.

При новородени и съвсем малки бебета - нямаме избор никакъв. Там се ходи на пръсти, все гадаеш кое и защо, гушкаш, носиш, угаждаш - да. Това обаче е до време и е важно родителят да осъзнава все пак, че вече не отглежда едно безсловесно и тотално зависимо за всичко кърмаче, а едно опознаващо околния свят съзнателно същество. И на това същество, което вече е съзнателно и комуникативно - трябва да му се покаже докъде и какво може и откъде вече -  не може. Ако може да се обясни "защо" - обяснява се, ако не може - просто се "постановява" по подходящ начин от родителя. Не се "кляка", че на него не му изнасяло еди какво си. След като половин час моля и обяснявам, да се съберат кубчетата и защо да се съберат и човечето боравещо със сложносъставни изречения и отговарящо ми с "Аз се нахраних" при въпрос ще яде ли още (на 2,8г), а не с мучене и "ЪЪЪЪ" - значи човечето не е толкУ тъпо та да не ме разбира. Пробва дали ще мине, или няма да мине. Не минава. Като изръмжа накрая да събира, че... (не изпълнявам заплахата) - събира. Веднъж опита да се тръшне как "той нямало и не искал" - разреван събира, ама събра каквото е разхвърлил и точка. И втори опит нямаше. И не, защото съм нервна пушачка ;) В 90% от времето ни заедно - той е гушкан, целуван, обгрижен, обърнато му е внимание всякакво. И  в онези случаи, в които ми се инати и ми къса нервите всячески - ми не - не става. И като не стане 3 пъти - няма опит номер 4, поне не за същото нещо. Което е добре и за мен и за него.


Съвсем нормално е родителите да се изнервят от безсмислени тръшканици и няма никаква нужда да се чувстват гузни и виновни, че се били изнервили, още по-малка нужда има да си търсят кусури по тоя повод (каквито нямат), та да си ги коригират и пр. Един спокоен и щастлив човек, като внезапно спре да бъде такъв заради промяна в обстоятелствата - значи проблемът е в обстоятелства, не в човека и трябва да се коригират те, а не той. И ако обстоятелствата са "истерично и инато дете" - корекциите следва да са в посока детето и неговото поведение, а не в посока "колко е дълбока кацата на нервите на мама".
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 27, 2013, 07:53:39 am
Момичета, не скачайте така. Съвсем не съм искала да ви засягам и се извинявам, ако така се е получило. Ето по една голяма целувка за всички вас.  :balk_21:
Това е проблемът при интернет общуването.


Жбрул бих искала да се запозная с теб и детенцето ти, да,  ти от кой град си?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Октомври 27, 2013, 09:30:00 am
19 години пуших по кутия и половина, сега от 4 не пуша... и съм по-нервна. Като не си си починал адекватно, чакай ти на спирането на цигарите, да те успокои. За протокола - и кафе не пия дори.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Октомври 27, 2013, 10:20:59 am
:)
Добре, Джаме, може и така да е.
Това са мои наблюдения. За това ги споделям.

Имам задълбочен опит с пушачи, макар и да не пуша.

И двамата с мъжа ми сме пушачи дългогодишни и страстни. Той винаги е спокоен като скала, а аз - колкото си бях нервна като пушач, толкова съм си нервна и след две години непушене...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 27, 2013, 10:27:58 am
Добре, приятелки, разбрах ви! Не ви ли се извиних искрено?

Пушете си.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 27, 2013, 10:35:00 am
Мисля, че се изяснихте вече. Хайде сега, ако някой се сеща нещо приложимо за моя случай да го сподели, че не се трае понякога.
Не го вълнува отклоняване на вниманието в друга посока изобщо. Даже не ме слуша като предлагам нещо друго.Като науми нещо си го прави и толкова. Дали се израства до едикаква си възраст, че вече едва се държа понякога. В буквалния смисъл след работа съм изцедена и тези истерии ми идват в повече.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Crystal в Октомври 27, 2013, 11:46:43 am
Мисля, че се израства. Дъщеря ми е на 3 г. и 9 месеца и нещата са много по- добре в сравнение   с преди половин година. Сега като се заинати, и казвам " ти си много добро дете, нали?" и тя с една усмивка на поласкана ми казва " да " и изпълнява.Минах на тактиката да я хваля и повтарям колко е послушна. В повечето случаи работи, на тази възраст се събужда нуждата от похвали
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 27, 2013, 12:30:37 pm
ema2, от Стара Загора съм. А мнението ми в предишния пост - изобщо не е такова защото съм пушач, просто от твоите думи взех повод да кажа какво е по тези въпроси точно. Не приемам и никога няма да приема, да се внушава (било и с добри намерения) на родител, който е психически и физически изтощен при отглеждането на дете по някаква причина (причини), че явно той не прави най-доброто, най-правилното, не се старае достатъчно...и то затова така детето. И децата са различни и родителите им са различни - съответно и прага на търпимост, нервната система на последните - и те са различни. Когато една майка е крайно напрегната  - не трябва да се "стяга", ами да "разпуска" както и когато може. От личен опит смея да кажа, че това най-много помага да си върне и спокойствието и търпението спрямо детето и трезвата преценка в някаква ситуация. И винаги, съветвам обкръжението на въпросната майка - да се отнася с разбиране към нейното изтощение (във всякакъв смисъл), да го "приема насериозно", да я облекчава както и доколкото е възможно и в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не се чуват реплики, каращи я да се чувства неспособен, НЕдобър, НЕтърпелив, НЕстараещ се и едва ли не "незаслужаващ детето си" родител. Чувства ли се така + наличието на и без това трудно дете - нещата само се забатачват, понякога до степен да се докара тази жена до депресивно състояние, но със сигурност - по-малко изнервена не става. Което пък не е изобщо в полза на детето както се сещаш.

Нямам грам съмнение, че всички тук много сме искали децата си, някои са ги чакали ужасно дълго, всички ние ги обичаме и сме благодарни да ги имаме. Тези факти - не означават, че не може да ни бъде адски трудно понякога да ги отглеждаме и, че не можем и е някак ненормално да "изпушим", особено ако са от "тръшкащия се вид". Можем, нормално е и бива най-после да се говори смело и открито за тези неща, дори в този сайт, а не с чувство на вина и едва ли не срам, че се чувстваме еди как си. Тази тема е важна за мен и я харесвам, именно защото много майки имат възможност да видят, че не са някакви "сбъркани", не само те се чувстват еди как си, не само на тях се случва това и онова с децата им и "черното - не е чак толкова черно всъщност". И от личен опит мога да кажа, че осъзнаването на тези факти - на мен най-много ми помогна, когато имах период на стрес и изтощение покрай Дани - да го преодолея. Докато се чувствах "зла, неспособна и некадърна майка", вярвайки, че само на мен ми тежи едно - друго и само аз се изнервям - ставах само по-изнервена и изплашена... От което полза за мен и детето ми - НУЛА. Само негативи.


shanoar, точно аз едва ли ще ти бъда особено полезна, защото моят "неспящ" - не се тръшка поне. Ама вечният проблем с приспиването вечер се реши по супер елементарен начин (само това не бях опитвала) - със сериозно редуциране на следобедния сън. Откарваше доскоро и по 3-4 часа следобед и вечер - няма лягане просто и след 12ч., приспиване по 40 мин. - час, завършваше с това, че като се изнижа от спалнята - той до 30-ина минути се събужда и идва при мен в хола. Ако опитам пак да го водя в спалнята - вече и тръшкането ми е в кърпа вързано. Откакто обедния сънт е час максимум час и половина, докъм 22:30 вече така му се спи, че като помирише възглавницата - за 10-ина минути е дълбоко заспал и до сутринта има мир и спокойствие. Иначе е способен да иска плодче, салатка, водичка и всичко, което е забелязал, че по принцип не отказвам само и само да не легне да спи.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Октомври 27, 2013, 13:00:50 pm
здравейте приятели .принципно хората сме устроени так ,че винаги си мислим ,че имаме право да съдим хората дори когато и за минута не сме били на тяхно място.казвам това защото много преди да родя своята мома се чудих и маех как мои приятелки позволяват всички тези лудории на децата си.и то сега какво стана аз вечният оптимист не мога да се спраавя със собственото си дете.при мен винаги денят започва с много напрежение.още съсъ ставане се започва едно командване едно заповядване едно реване и тръшкане .добре ,че вече сме на ясла .поне някак си почивам психически.дано не ме разбирате погрешно.при нас е такъв проблема ,че тя иска всичко да й се позволява и съотвтно като и се скарам пак аз съм лошата.ама нормално ли е да е качена върху масата или да стои права на стола и да ми се хили .редовно тропа по стъклените врати и винаги нещо докато не го скъса или счупи не мирясва.най- се дразня когато излизаме и иска играчка която спи с нея.а за къпане и ресане няма да говоря там нещата са трагични.скоро дори чух комшиите да коментират ето пак си бие детето .те едва ли знаят какво е си къпеш детето на сила а тя така реве по точно изпада в истерия какви ли не методи пробвахме и нищо не става.а по повод на тези комшии те си имат едно детенце ами то дето го оставиш там стои ни то се тръшка нито реве.много ясно че ще имат такива изводи по повод нашето дете.не ги упреквам но ми става мъчно като ме мислят че съм неспособен родител пак се улисaх милички .извинете ме .просто имах нужда от вас.лек ден
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 27, 2013, 16:17:14 pm
Илиана, хич да не ти става мъчно, минах я аз тази фаза. Който си мисли, че може да отглежда по-добре моето дете - моля, да заповяда. Понякога, когато ей такива многознайници като твоите комшии, за пръв път видят дъщеря ми в действие и облещят еййййй такива очи и ми казват - ауууу, ама тя е много ината, как издържаш???, честно ти казвам, душевен оргазъм получавам. С кеф ги забивам като пирон в кисело мляко и мазно, мазно казвам - еее, ми аз като ви обяснявах, вие не вярвахте и ме гледахте укорително, ето ви я - ако искате се пробвайте по-добре от мен да се справите. Ни вопъл, ни стон повече, навежда се смутено глава и не смеят да ме погледнат :lol: Толкоз за даващите акъл. Собствената ми майка не ми вярваше, за свеки да не говорим, в погледа им виждах, че ме мислят за лигла, която преувеличава и не може да си изтрае собственото дете. Докато не станаха не просто свидетели, а направо жертви на поведението й ...... вече  ми вярват, а майка ми понякога реве и се вайка, че е далече и не може да ми помага. Мдаам.

Като те чета, все едно аз пиша. Повечето дни със сттаването започва панаира, казвам ти, след 2 години гърч, не спане, истерии и тръшкане, сега ме спасява само работата. По едно време вече тръгнах по лекари, щото си мислех, че нещо не ми е наред, не може толкова да съм нервна. Притеснявам се за здравето си съвсем сериозно, особено за нервите си. Все пак скоро ще навърша само 31, къде е тя още, не искам отсега да съм една невротизирана лелка. Сестра ми беше такова дете /по-малка е от мен с 4 години/ и знам какво направи това, в комбинация с друг вид стрес, на майка ми. На 33 беше с разбита нервна система и 1 година на лечение с лексотан. Като гледам, нататък съм се запътила и аз и хич не ми харесва, та гледам да взема всякакви мерки.

Вече всякакви мнения, акъли, наклони и прочее от хора, които идея нямат какво е да отглеждаш такова дете, какъв стрес е това ежеминутно, директно ги режа и поставям на място. Затова и напоследък реагирам малко остро, защото наистина ми писна все да търся вината в себе си и да се чудя откъде да си изчекна нов подход, още колко да изнасилвам психиката и нервите си, само и само мир да има. Ми стига вече, викам. Вината не е в мен и аз нямаше да съм нервна, ако детето ми беше кротко и сговорчиво, убедена съм. Защото знам каква е атмосферата, в редките случаи, когато дъщеря ми реши, че ще е добра и разбрана - рай! Никой не е нервен, никой не вика, всичко е прекрасно. Жалко, че трае твърде кратко, я има час-два, я не. И това не всеки ден, да не помислите, че всеки ден има такива моменти  :lol:

Искам да кажа едно огромно благодаря на Jbrul, за двата й поста, напълно изразяват моята позиция по въпроса, но за жалост, нямам нейното дар-слово. Благодаря ти, че го каза, по твоя уникален начин! Аз също смятам, че за тези неща трябва да се говори и трябва да се знае, особенно в този форум, да, точно така, особено тук, където всички си мислим, че майчинството е нещо идеално, безметежно щастие и идилия. Не, за жалост, не е само това.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Октомври 27, 2013, 16:35:23 pm
Мисля, че се изяснихте вече. Хайде сега, ако някой се сеща нещо приложимо за моя случай да го сподели, че не се трае понякога.
Не го вълнува отклоняване на вниманието в друга посока изобщо. Даже не ме слуша като предлагам нещо друго.Като науми нещо си го прави и толкова. Дали се израства до едикаква си възраст, че вече едва се държа понякога. В буквалния смисъл след работа съм изцедена и тези истерии ми идват в повече.
Заспива ли без проблем на чуждо място? Да речем, в ДГ или при баба? Ако го оставиш сам, как реагира?
В повечето случаи, децата търсят публика, по скромното ми мнение и ако тя липсва - щат не щат престават. Изключая Габи на Сикс-а, която с публика без публика, все е тая...
От скромната камбанария на едногодишно дете, което вече разбра как да ме манипулира, разбрах, че за съжаление универсално решение няма. Веднъж помага да го гушна и успокоя, веднъж да го оставя да се нареве. Второто го правя без желание, кълна ви се, другия вариант обаче е да ми изпушат и без това изпилените нерви и да го....ме затворят социалните.  :oops: Другото е, че те много усещат настроенията ни и често се водят по тях. В такъв случай става още по-сложно, защото мене ме бият нервите и той се инати още повече. Та кръгът се затваря. Понякога ми помага да си представя Лисицата и подвивам засрамено опашка...Друг път, търкам скамейките с познатата ви вина за "дългоочакваната радост"...Трети път, повтарям заученото си клише : "Ако майчинството беше лесно, нямаше да е платено..." Опитвам се да се успокоя първо аз, след това него. Но наистина, децата си се раждат със собствен характер и на някой им се падат обичливи засмяни слънчица, а други теглим късата клечка. Рекламация обаче, тук няма...Жбрул както винаги е уникална с изказа си, свалям и шапка...
А аз все още търся златната среда и разковничето, намеря ли ги, веднага ще споделя.
Между другото, не само пуша, ами понякога и пия  8)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 27, 2013, 16:50:27 pm
Не му е проблем публиката според мен. Горе-долу на възрастта на твоето дете, че и по-късно си заспиваше като ангелче. Само го слагах да спи и даже си излизах спокойно от стаята и толкова. Винаги е бил палаво и будно дете и в един прекрасен момент  реши, че сега му се е паднало да ни разиграва всички домашни- от детската не са се оплакали за сега за спането. Не ми се смейте, но имам чувство че му влиза дяволче под кожата и започва да се държи по този начин.
Тормоза е до късни доби след като сме легнали в нормално време, а сутрин започваме наново понеже ни се спи и тогава не искаме да се мием, да се обличаме и ни  е крив света.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Октомври 27, 2013, 17:51:48 pm
Точно това е интересното - при чужди хора нямат проблем със съня, в къщи си показват рогата....
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Октомври 27, 2013, 20:33:00 pm
аз само едно не разбрах, защо си мислете, че хората в този сайт сме идиоти и сте решили, че си мислим, че майчинството е идеално?
питам сериозно, защото ми прави впечатление не за първи път подобно отношение, и аджеба кои са хората в този сайт и кои не са, нещо не схвашам разделението…

и моля, без засегнати, нали си говорим откровено и сме приятели, пък и днес не ми е ден, болна съм и едно от двете ми "идеални" деца преди малко ме докара почти до нервна криза…

ПП. като съм тръгнала да си кажа, сега се сещам за правени няколко пъти забележки към потребители на форума да се съобразяват като пишат, НО, голямо но, в темите където пишат хората нямащи деца, а не в темите с децата, защото съгласете, или не, разбира се, няма как да обясниш на някой след амнайстия неуспешен ин витро опит колко ти е трудно да отглеждаш детето си, ами едва ли ще ви разбере, колкото и да му се иска. По скоро би отразял едната си ръка, за да е на наше място и да се опитва да успокои тръшкащото си дете...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 27, 2013, 20:45:06 pm
shanoar и на мен ми е дошло до гуша от всичко. Понякога работи да го оставя сам да реве. Сега не разбирайте, че реве с часове пък аз си клатя краката и си гледам кефа. Излизам от стаята или го пращам в другата стая, казвам му, че не ми е приятно поведението му и не желая да присъствам. Рядко се случва рева да продължи след като закрехна вратата. Първия път рева 5 мин. примерно, то и от обида и изненада, че не знае какво става сигурно, но аз като го чух, че се успокоява и го повиках и сега си знае, че щом не реве е добре дошъл. Това не ми е първа опция естествено първо питам какъв е проблема и се опитвам да го решим по друг начин, но като се заинати и дори не иска да ме чуе, няма как да подобря нещата. Със спането съм се опитала да въведа "режим" - къпем, обличаме, давам мляко и като прибера шишето се гушкаме и спим. Ама само съм се опитала  :lol: често започва да се тръшка, че нещо не искал, предимно обличането -тогава пак така правя. Излизам, казвам какво ще правя и той като реши да си носи пижамата и да продължаваме. Случвало се е преди сън и уши да чистим, редовно зъби мажем, даже ноктите на краката съм рязала, дето посмъртно не ми дава да ги режа  :lol: :lol: :lol: Пределно ми е ясно, че при сутрешно обличане няма как да се случи това, освен ако не ги събуждате 3ч. по-рано, но може да ви даде някаква идея от вашето ежедневие, която да приложите   :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 27, 2013, 21:03:20 pm
Бубе, ами колко да е интересно, ако са наистина чужди хора... :lol: Пресонал в ясла, или ДГ, то от другите възможни за отглеждане - все са роднини и реално нито са "чужди" наистина, нито имат склонност и възможност да се вълнуват от лиготии и тръшканици. А малките хитреци, все тая дали им изнася, или не - бързо схващат къде ще мине номера, къде няма да мине. И като виждат, че не минава някъде - не се хабят да опитват повече. На яслата и градината ще си спи, като си дойде у дома - ще те направи на луда, ако е решило, защото значе че ти поддаваш и ще поддадеш винаги. Дани като се пробвал в ДГ да ги поставя в шак с репликата: "Аз няма да лягам, не ми се спи" - учителката му отговорила с: "Добре, както искаш" и захванала да чете приказка на останалите, вече легнали деца. И нашия седи в средата на стаята - хем скука, хем неестествено, хем никой не го увещава за нищо...то няма кеф и смисъл изобщо. И си отишъл в леглото, легнал и откъртил първи  :lol: Няма уговорки, няма рев, ниииищо! Ама това в къщи - няма как да стане почти. Или ще ти се свие душата за "горкото дете, което пищи като заклано", или няма да ти издържат нервите седмици наред да ти се играят панаири, че накрая да "клекне" и да приеме, че по този въпрос - ще стане на твоята, а не на неговата, или като си на работа утре - щеш не щеш - избираш най-неудачен, но най-бърз вариант да заспи, щото...иначе ясно. Отделно, че като са "в стадо" - те копират едно от друго и става по-лесно, у дома самата обстановка затруднява усвояването на някои полезни привички. То оттам и целия мит (за мен лично), как в детските заведения това и онова постигали бързо и лесно, понеже били педагози и кой знае какви "тайни" знаят по въпроса. Реално - така е организирана работата и животът на децата, че има всички предпоставки там да се държат "човешки", а у дома - пак същият панаир настава. Още една причина апропо, родителите да си мислят как всеки друг едва ли не се справя по-добре от тях. ;)


Стеф, става дума затова, че бременните за първи път момичета - изобщо нямат реална представа какъв гърч иде, наред с цялата радост. Мислите са насочени само към позитивните емоции, очакванията са хипер, останалото го знаеш като информация, но ти е "малко в пейзажа". И като ти се случи някое инато и чепато детенце, дето да те прави крива - хем ти дотежава, хем те гризе, че се чувстваш като изцеден лимон и кълбо от нерви едновременно, хем си драпал със зъби и нокти, за да се чувстваш така..., ама не точно ;)
И само липсва в такъв момент някой да ти заобяснява как не е нормално това твоето, как ти нещо не правиш както трябва, че детето се държи така, или стига и да си го мислиш само и да не споделяш гласно (че някак срамно нали), та поне да има кой да ти каже: "ОК, има такива моменти, наред си..."
Та затова иде реч, не за нещо друго. ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 27, 2013, 22:24:12 pm
Jbrul е отговорила, но да кажа и аз. Стефи, става дума точно за бременните за пръв път момичета. Казвам го, защото знам идеално какво си мислят и си представят, защото и аз бях така. Никога не съм имала илюзии, че е лесно да отглеждаш дете, наясно съм била, че е трудно, че понякога дотежава, че няма сън, преуморена си и т.н. и т.н. Но затова, което реално ми се случи и се случва - не бях подготвена, изобщо. И именно, защото постоянно се прокрадва мнението, че щом сме чакали дълго за тия деца, сега нямаме право да се оплакваме, месеци, че и години вече съм се обвиянвала и съм се чувствала зле, че ми е толкова трудно понякога, измъчваше ме чувство на вина, чувство, че не заслужавам детето си, какви ли не тъпотии са ми минавали през главата. И ако имаше някой да ми каже, че всичко това е нормално, че не съм изрод, понеже понякога не ми издържат нервите, може би щях да се чувствам по-добре. Но вместо това, редовно като видех някой нещо да си позволи да се оплаче, как му се размахваше пръст и се намекваше, че едва ли не е неблагодарен, щом се оплаква, какво да кажат другите дето нямат деца и от сорта и се свивах и си казвах - ето, знаех си, нещо съм сбъркана. Затова и чаааак сега си позволих да пиша по-подробно за проблемите, които имах и продължавам да имам. Видях, че и други се престрашават и реших да им дам едно рамо, да видят, че не са само те, че на са луди, не са повредени, не са изроди. Това е.

Дам, преди да забременея, когато приятелките ми се оплакваха как не спят, как бебето по цяла нощ врещи и т.н., аз си казвах на ум - какво се оплакваш и ти, не знаеш колко си благословена, не оценяваш какво имаш. Дясната ръка си давам и аз да не спя от бебешки рев, а не от страх, че никога няма да чуя такъв у дома. Признавам си, точно така си мислех.  Но си признавам и че съм грешала. Изобщо не съм си давала сметка какво ми говорят приятелките ми, че ме предупреждават, да не си правя илюзии, да съм подготвена. Ама аз, не та не, то ще е едно щастие, аз толкова съм го чакала това дете, че хич няма да ми тежи, че няма да спя. Да да, ама не.
Та да, за това става въпрос, за което и Jbrul написа. Нито някого смятам за идиот, нито искам някого да обидя. Но моля и нас да не ни мислят за идиоти, че не можем да изтърпим изстъпленията на децата си. Нито сме калпави майки, нито сме някакви изроди. Просто сме хора, имаме трудни деца и правим и невъзможното, за да ги възпитаме и да отгледаме едни добри хора, като междувременно се мъчим и да си опазим нервната система и здравето, ако може.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 27, 2013, 22:57:36 pm
Само аз ли не разбирам за какво е цялата работа?
В момента сина ми е в действие-вижте колко е часа.
Аз също съм благодарна, че го имам но мислех да обменя опит с други майки, които се чудят какво да правят в тази ситуация.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: elle22 в Октомври 27, 2013, 23:21:20 pm
Шаноар, имам няколко въпроса.

Детето бодро ли е, или просто прави всичко възможно да не заспи, а впоследствие се разсънва?

Ако не му се спи, бих опитала да променя дневния режим, както е направила Jbrul, евентуално и храненето /ако даваш възбуждащи неща следобед/.

Ако му се спи, но ви разиграва и после му "минава" дрямката, бих се замислила дали не се страхува от нещо - тъмно, сенки, специфичен шум.


Това са все неща, които са се случвали на моите деца.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Октомври 28, 2013, 10:50:34 am
Аз също съм благодарна, че го имам но мислех да обменя опит с други майки, които се чудят какво да правят в тази ситуация.

ами не всички майки имат време да пишат, явно. иначе съм напълно сигурна, че част от редовните потребители имат какво да споделят - и по въпроса с трудните деца, и за късното заспиване... но не всички хора имат нагласата да споделят публично...

да започнем от там - опиши по часове режима на детето - хранене, сън и физически активности.
после ще се опитаме да умуваме дали нещо може да се коригира, за да се реши проблема...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Октомври 28, 2013, 12:44:11 pm
shanoar, моите деца лягат в 22.30 - 23 часа. По рано не настоявам да ги слагам да спят, защото няма смисъл, да си лежат в леглата и да мрънкат за това и онова защото не им се спи достатъчно. Като ги сложа в горе посочения час за 2 минути са готови заспали. Е случва се някога да им отнеме и до половин час да заспят, но е рядко. На обяд спят само, ако са на детска градина, а събота и неделя, ако ходим на по далечен път, спят в колата, иначе никой не спи. Елена твърди, че и на детската не спи винаги, само си лежала и съм склонна да и вярвам, защото на вашата възраст госпожата и ми се кара, как можело дете на 3 години да не спи на обяд, а аз и обяснявах, че тя и като бебе не спеше много през деня, че и през нощта. Вечер "ритуала" е като се измият и си облекат пижамите им чета приказка и си лягат. Преди им пусках диск с песнички, но напоследък не са се сещали, а и от известно време Стефан спи в хола, а Ели си е при нас в спалнята. Съвет не знам какъв да ти дам, можеш да пробваш да му кажеш, че вие си лягате защото ви се спи, той да прави каквото иска и да си легнете и да го оставите, и да видите каква ще е реакцията. При Стефан действа тази "заплаха", защото няма кой да му сложи памперс ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: cofee lungo в Октомври 28, 2013, 14:44:37 pm
Следя темата от самото й начало и понеже Марто е във възрастта на "бебешкият пубертет" кротко си очаквах включването на тръшкането. И не закъсня - в събота като се прибирахме от игра, а той все още ненаиграл се, реши че може да се тръшка. Хубавото е, че се случи пред входната врата и без публика. Оставих го да се тръшне, като реших, че ще го оставя и само безучастно ще гледам докато се успокои и се приберем, но няма да му мине номера /бях странно спокойна/. Марти не само се тръшна, а реши че може и със засилка да го направи, явно не преценил засилката си се удари и го заболя повече отколкото очакваше и така безславно приключи първото тръшкане.

По въпроса с вечерното лягане - Мартин от лятото заспива около 20.45-21.15 ч. Сега като преминахме на астрономичното време снощи си заспа в 8 ч., надявам се да продължим така през цялата зима. Това не зная как е постигнато - когато го взехме си дойде с този режим от Дома и просто го поддържам и стискам палци да се задържи по-дълго. ясно осъзнавам обаче, че няма да е още дълго, защото никое от децата, които познавам на неговата възраст не ляга толкова рано. Твърдо съм убедена обаче, че децата, които са недоспали или неотпочинали са по-емоционални, по-изнервени, по-трудно успяват волево да овладеят импулсите си и се отдават на афекта, който ги завладява. Убедена съм и в правилото, че ако се спазва дневен режим и има предвидимост кое след какво следва децата са по-спокойни. Това важи и за т.н. "ритуали преди сън" за да заспи. Важна според мен и т.н. хигиена на хранене - какво и колко яде и пие детето.

А по въпроса колко трябва да сме единствено и само благодарни, че сме станали майки и да сме лишени от правото да се оплакваме... аз като осиновител пък не само, че не мога да се оплаквам ами и непрекъснато ми се натяква колко добро, красиво и хрисимо дете ми се е паднало. Той в интерес на истината е сравнително кротък /ако го сравнявам с мегащурите деца на сестра ми/. Как това невероятно дете ни е подмладило, как ни е разхубавило, колко бил сладурест като го водя за ръка... а за всеобщото "ах" и "ох" да не започвам, и не на последно място тирадата за "горкото нещастно дете и безкрайно благородните осиновители" съвсем не предполага да си искрен когато се оплакваш от "безумното щастие" което ме е сполетяло!

Брей то като не пиша, не пиша, ама и като почна няма спиране!

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Октомври 28, 2013, 15:34:25 pm
По въпроса с вечерното лягане - Мартин от лятото заспива около 20.45-21.15 ч. Сега като преминахме на астрономичното време снощи си заспа в 8 ч., надявам се да продължим така през цялата зима. Това не зная как е постигнато - когато го взехме си дойде с този режим от Дома и просто го поддържам и стискам палци да се задържи по-дълго. ясно осъзнавам обаче, че няма да е още дълго, защото никое от децата, които познавам на неговата възраст не ляга толкова рано.

да те запозная с още едно, дето си ляга "толкова рано"?

изключително вредно и неправилно е това, дето масово на съвременните деца им се позволява да вампирясват до нощите, защото на родителския лайфстайл така му отърва. побърквам се като видя пищящи от преумора 1-2-3 годишни деца след 22 часа из моловете, теглени за ръка от изнервени родители, които им крещят "защо ревеш бе?!" честно, идвало ми е да им шибна по един и да им обясня защо им реват децата, но знам, че няма да разберат.

за да не ставам смешна с приказки как "едно време Сънчо идваше в 8 часа", щото той и сега идва, ама кой го отразява, ще ви кажа да прочетете какво препоръчва така близката нам Американска педиатрична асоциация относно съня при децата. За възрастта 3-6 години се препоръчват минимум 11-12 часа сън. Нека всяка от вас си сметне дали детето й постига този санитарен минимум. Отделно от това, нека отново натъртим известното правило, че сънят преди полунощ е по-полезен от този след това и не е все едно дали детето спи от поллунощ до пладне или си ляга в 20 часа и става в 8 сутринта.


Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 28, 2013, 15:50:06 pm
Съгласна съм за спането. Старая се максимално рано да я слагам да спи, но уви, напоследък рядко успявам преди 22:00 да е заспала. Не заради лайфстайла ми, то от мен ако зависи, в 19:00 още ще е паркирана :mrgreen: Чекне се, лиготи се, мрънка, чудо е. Като е на градина става към 7:30, когато не ходи - най-късно в 8:00-8:30. Тази сутрин стана в 6  8O На обяд спи час, час и половина, понякога може и 2-3 часа, зависи. Като цяло, непрекъснатия сън е 1 час, ама до секундата, след това има пробуждания и ако успея, я прилъгвам още малко да поспи. В градината обаче, цЪ. Става и почва да кряка и да буди децата :oops: В общи линии, докарва ги 11-12 часа. Режим се старая да спазвам откъм хранене, сън, хигиенни навици. Знае си кое след кое следва, но, когато я гледа баща й, нещата малко се изтърват от контрол. Постоянно опявам за това, вече пяна пуснах :x Това мъжете са...... ще се въздържа от коментар, досещате се :mrgreen:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Октомври 28, 2013, 15:51:07 pm
jam,  то хубаво да си лягат в 8 ама аз в 7 се прибирам от работа и дето се вика до 8 вечерят, абсурдно е да ги сложа да спят. Да не говорим, че особено лятото вън е светло до 10. Ели лятото гледайки Сънчо, ме попита, "мамо, ние защо не си лягаме след Сънчо", ами викам "маме, лягайте си като искате"... Иначе за протокола по молове ходим много рядко при това не по 22 часа. Разбирам нуждата от сън на децата, ама насила няма как да ги накарам да спят. Те дори събота и неделя, когато аз откарвам до 10 сутринта да спя, те стават най-късно в 9, а Елена в 8.30 е кукуряк и наскоро се изпусна, че събуждала и Стефан, защото нямала с кого да си играе.  8O
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Октомври 28, 2013, 16:19:22 pm
По въпроса за късното лягане и протестите преди лягане имам два съвета.
В моята къща часът на лягане се е измествал няколко пъти плавно и постепенно все по-късно, но също така се е връщал там, където му е мястото, пак така постепенно. Трябва постоянство и промени от по 10-15 минути. Измествам всичко преди лягането - играта свършва по-рано, вечерята ни почва и свършва по-рано, миенето/къпането и останалите ритуали и те. Гледам стриктно часовника, цялото домочадие преследва целта и когато детето легне, паралелните дейности на възрастните не пречат.

Има и по-лесен начин, но зависи дали ще възникне възможност: при пътуване някъде или необичайно ранно събуждане, целият ден се измества с около час по-рано, а накрая и лягането. Но този начин не дава трайни резултати - по мое наблюдение, вътрешният часовник на детето му позволява да заспи лесно на установени интервали (да речем след 6 часа будуване) и рязката промяна не премества вътрешния часовник незабавно.

Трудностите при лягане досега съм ги преодолявала с малки промени, които правят стаята, креватчето и ритуалите преди заспиване по-приятни:
- махнах една от дългите прегради на кошарата и сложих ниска преграда с мрежа, която му позволява да влиза и излиза сам, когато пожелае - кошарата стана легло
- купих/уших нови чаршафи с картинки
- купих леко юрганче за студения сезон и го подпъхвам под матрака, за да успява да влиза сам и да е завит и да му е "топличко"
- въведох мека играчка като другарче за гушкане и сън
- започнахме да разглеждаме книжки с картинки на приглушена светлина
- започнах да пускам запис на шумове и звуци, за да ги слушаме заедно (но не за да заспива на тях) - море, водопад, дъжд, щурци - той ги познава и казва какво да пусна
- въведохме нови "гушки и цунки", за не му е мъчно, като остане сам да спи
- "договорихме" се врата му да остава открехната, за да влиза отразена светлина от коридора, и да се чуваме, ако ме викне


Всички тези промени ги обсъждаме като хубави нововъведения. Когато е уместно, карам детето да избира (играчката от коша, книжката от лавицата, плата от купа в магазина). И говорим, говорим, говорим.

Да дам кураж на майките, които опитват: Аз направих прехода от кърмеща детето до 18 месеца и спяща на едно легло с него до това то да спи само в стаята и леглото си за около 4 месеца. Без плач, без драми и с много малко нощи с накъсан сън.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 28, 2013, 18:48:39 pm
Сикс, часовника и у нас звънна в 6ч. тази сутрин  :lol: по принцип ставаше в 8 човека, що му се  е върнал 2ч. назад режима не знам.
Часовете сън и аз ги следа да са около 12, но ефект към повече спокойствие няма.
Доста от нещата, които Цигу предлага работят и при нас, за нощния сън.

Айде сега за да стана още по-лоша майка, ще си кажа и другата болка. Голям проблем ми е яденето. Не мога да го накарам да стои седнал до масата. Постоянно притичва до спалнята и обратно, по принцип е заради ТВ, но имаме и в трапезарията, а него не иска да го гледа. Идва за хапка и пак търчи обратно, ако не разреша да яде така изобщо няма да яде. По цял ден ми реве да му давам мляко с биберона, има дни само на мляко.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: elle22 в Октомври 28, 2013, 18:53:13 pm
М-и, махайте тв-то от спалнята :).

Една от най - големите ми семейни победи е, че не разреших да се сложи телевизор в спалните. В момента водя битка за същото в стаята на Тереза  :lol:.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Октомври 28, 2013, 20:11:28 pm
Айде сега за да стана още по-лоша майка, ще си кажа и другата болка. Голям проблем ми е яденето. Не мога да го накарам да стои седнал до масата. Постоянно притичва до спалнята и обратно, по принцип е заради ТВ, но имаме и в трапезарията, а него не иска да го гледа. Идва за хапка и пак търчи обратно, ако не разреша да яде така изобщо няма да яде.

а па да видим, както казват шопите...
колко ли дни ще издържи без храна, ако си наложиш волята на родител и направиш нещо, което е редно да направиш, как мислиш?  :)


Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Октомври 28, 2013, 20:19:04 pm
Отнбосно късното лягане...всичко пробвах, докарах си нервно и пищящо до нощите дете.
Ляга си към 22-22:30, понякога не заспива и до 12 часа. Сутринта е кукурях, тамън в 8 се излюпва. Когато ходи на детска ляга до 22 часа и сутринта в 7 е буден.
Нямам претенции да го слагам по-рано, прибираме се късно и двамата с мъжа ми, готвене, чистене, пране...ако ги оставя за после АЗ изнемогвам и припадам от умора.
Събразили сме си тримата режима, спокойни сме и тримата, тръшкане рядко има, до 22 часа се гушим и играем.

При нас тръшкане има само за едно нещо - храненето.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Октомври 28, 2013, 20:35:18 pm
м-и, махай телевизора, или просто не го пускай, кажи му че се е счупил, например. децата се изнервят от постоянното боботене на тв.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Октомври 28, 2013, 20:49:45 pm
Бе да ви кажа и моята майка работеше, чистеше и готвеше, ама си спомням, че като чуех "Сънчо" и си знаех - пижамата и в леглото. Щом го помня, смятайте на каква възраст съм била  :wink: За някои неща правеше компромиси /например, да спя на кушетката в кухнята, това с цел да хвана филма на "Студио Х", ама рядко го дочаквах" :D/ И в детската на обяд понякога жмях щото не ми се спеше, ама лелките сприхави....то как да заспи човек с това мляко с грис на бучки.. :lol:  Ивайло напоследък заспива до към 20,30 /изключая прехода с времето/, но това е за сметка на кукуригането в 6. Идеален вариант няма, поне при мен... Иначе и аз като Джам нееднократно съм искала да плясна истериците, дето си мотат децата по нощите. На таз годишното море, се нагледах на "примерни родители", честно щях да падна!Събрали се милите, на по шише две из кръчмите, с деца на всякаква възраст. Оставили за ръководител една мадама на около 10-12г. и поверили хлапетии от 2-6г. До време, дето и с мъжа ми си лягахме...Отделно, през деня всичките тези деца висяха пред 3-те компютъра в една зала...На море!
А телевизор в спалнята нямам и няма да сложа. Виждам и сега как се зомбира Ивайло, до като гледа ТВ-то в хола, често пъти се притесняваме с баща му и го гасим...Май изпуска новините, а Джам?  8)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Октомври 28, 2013, 21:17:17 pm
Бе да ви кажа и моята майка работеше, чистеше и готвеше, ама си спомням, че като чуех "Сънчо" и си знаех - пижамата и в леглото.

Аз пък винаги съм се противяла на тези опити като малка :) Накрая се отказаха, като ме хванаха да чета с фенерче под одеалото и ме оставяха да си чета до късно.

Според мен се изпуска най-важното в тази тема. Спокойни родители= на спокойно дете.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 28, 2013, 21:39:26 pm
Благодаря че сте ме мислили. Чак сега стигам до компа и бързам да пиша. По принцип рядко вечер е толкова уморен, че да заспи веднага. Обикновено е свеж като репичка и бърбори, бърбори безспир.  Слагам го към 21.30  и  гася лампата и  се започва със исканията от сорта на вода, храна, гърне и т.н.т. Ако се правя на заспала или че не чувам, не млъква, ако изляза от стаята ходи подир мене с исканията. Ако реша да му дам каквото там иска, след 5 мин следва ново искане и това си правим в общи линии докато му скефне да спи.
Пробвала съм да го слагам и по-късно-все си е тая.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 28, 2013, 21:52:22 pm


а па да видим, както казват шопите...
колко ли дни ще издържи без храна, ако си наложиш волята на родител и направиш нещо, което е редно да направиш, как мислиш?  :)

Няма как да откажа да го храня(било то и търчейки), като той и така не се сеща за храна. Трудно достигаме до 3 хранения дневно. Надявам се да се наредят лесно нещата, все някой ден ще намеря вратичка :)
ТВ-то го спряхме без драми тази вечер, изпразни ми за втори път един шкаф с дрехи и казах, че е наказан. Надявам се да се отрази и на яденето и на спането, изнасянето му.
Стефи иска ми се и да го изхвърля чак, ама на баща му не мога да обясня, че е счупен  :lol: То е ясно, че големите деца са по-голям проблем.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Октомври 28, 2013, 21:54:55 pm
Аз пък винаги съм се противяла на тези опити като малка :) Накрая се отказаха, като ме хванаха да чета с фенерче под одеалото и ме оставяха да си чета до късно.

Според мен се изпуска най-важното в тази тема. Спокойни родители= на спокойно дете.
А, това вече е друг въпрос!  :lol: :wink: И аз съм се противяла и мрънкала, чела съм също, ма това все пак в по-късните години...Бе що не се намери сега някой, да ме нахрани, изкъпе и да ме тури да легна у 20,00 безгрижно, м?  :lol:
Иначе това за спокойствието е важно...Но понякога трудно приложимо... :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Октомври 28, 2013, 22:09:15 pm
Благодаря че сте ме мислили. Чак сега стигам до компа и бързам да пиша. По принцип рядко вечер е толкова уморен, че да заспи веднага. Обикновено е свеж като репичка и бърбори, бърбори безспир.  Слагам го към 21.30  и  гася лампата и  се започва със исканията от сорта на вода, храна, гърне и т.н.т. Ако се правя на заспала или че не чувам, не млъква, ако изляза от стаята ходи подир мене с исканията. Ако реша да му дам каквото там иска, след 5 мин следва ново искане и това си правим в общи линии докато му скефне да спи.
Пробвала съм да го слагам и по-късно-все си е тая.

а денем спи ли и от колко до колко часа?
физическа активност има ли? разходки, игри, които да го поизморят?
приказка четете ли като си легне?

общо взето, за да заспи едно дете, са важни няколко неща - 1. да е уморено 2. да е успокоено

за №1 е е нужно да е имало достатъчно по вид и разнообразие натоварвания, следобедният сън да не е бил прекалено много или прекалено късно (както една моя любима приятелка, дето децата й спяха до 18 часа следобед, а после ги гонеше до 1 през нощта по леглата)

за № 2 е важно да има ритуали, постепенно въвеждащи съня - къпането преди лягане (физиологично успокоява), лягането, гушкането с мама или тате, прочитането на приказка, лека нощ, загасяме лампата и мама излиза.... детето едно, че постепенно се успокоява и минава от дневен към нощен ритъм, второ - знае, че няма лабаво. четем приказката и чао. няма да лежа до него да го чакам да заспи и да му изпълнявам сто и едно желания.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 28, 2013, 22:19:58 pm
Джам, къпането го правим и отиваме в леглото. Приказки не четем защото гледам да затъмня и се опитвам да разказвам някакви приказки, ама слуша две, три изречения и започва да бърбори за негови неща. Напоследък беше болен и явно не се е наиграл достатъчно, но пък проблема не е от сега. Моя грешка е че докато беше болен спеше по-до късно. Сега като се замисля май нещата се влошиха през отпуската, когато не ходеше на детска и май му разрешихме повече неща. въпроса е как да върна нещата на място :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Октомври 28, 2013, 22:22:34 pm
Няма как да откажа да го храня(било то и търчейки), като той и така не се сеща за храна. Трудно достигаме до 3 хранения дневно. Надявам се да се наредят лесно нещата, все някой ден ще намеря вратичка :)
ТВ-то го спряхме без драми тази вечер, изпразни ми за втори път един шкаф с дрехи и казах, че е наказан. Надявам се да се отрази и на яденето и на спането, изнасянето му.
Стефи иска ми се и да го изхвърля чак, ама на баща му не мога да обясня, че е счупен  :lol: То е ясно, че големите деца са по-голям проблем.

М-и, а ако опиташ да въведеш интерес у него към храната, и създадете нещо като ритуал. Ние имаме сходна ситуация, в която Емма вече е доста голяма за столчето за храна и се опитвам да създам навик да седи до мен на масата и да ядем заедно. Тъй като нашата маса е ниска, нейното ново столче (тип за големи но мини версия) става точно. Слагам й подложка, прибори, чаши (тема - барбарони :)) и сервирам на нея това което ям и аз (вече всичко готвя с идеята, че тя ще го яде, увкосяваме допълнително за нас).
В началото не се задържаше много - ставаше, сядаше, разхождаше се. В комбинация със заплахи (като краен метод, но Джам е права, гладът върши чудеса), методът проработи. А, и не предлагам никога вариант Б за храна като опция. Ако се откаже предложеното ястие, оставаме гладни. В редките случаи когато се е случвало (в началото), е било по обед. Гаранция ти давам, вечерта същото ядене е изядено за отрицателно време. Вечер ядене не се е отказвало :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Октомври 28, 2013, 22:31:16 pm
vaci яденето всеки път е с ритуала  :lol: на нашата маса яде много отдавна, седнал до мен. Не винаги ми позволява да го храня. Има и случаи(като днес), в които сяда и яде сам, дори се сърди, че и аз давам(гледам храненето да не продължава часове). Давам само една алтернатива - мляко, ако е отказал закуската и обяда или е започнал да реве и съм преценила, че няма да стане без мляко ( а и то все пак е храна и ми е по-спокойно с мляко, отколкото с нищо). Извънредни хранения, гризки и т.н. не давам. В дни като днешния, въпреки млякото, закусва 2 пъти, обядва и вечеря добре, следобедна закуска отказа и не съм настояла. Правя всичко, за което се сетя и затова мисля, че трябва да се наредят нещата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Октомври 28, 2013, 22:32:53 pm
Аз пък винаги съм се противяла на тези опити като малка :) Накрая се отказаха, като ме хванаха да чета с фенерче под одеалото и ме оставяха да си чета до късно.

Според мен се изпуска най-важното в тази тема. Спокойни родители= на спокойно дете.
А, това вече е друг въпрос!  :lol: :wink: И аз съм се противяла и мрънкала, чела съм също, ма това все пак в по-късните години...Бе що не се намери сега някой, да ме нахрани, изкъпе и да ме тури да легна у 20,00 безгрижно, м?  :lol:
Иначе това за спокойствието е важно...Но понякога трудно приложимо... :wink:

Пробвах го Бубулина, само дет не откачих, че някой ми се разполага с времето :)
Ей го, на, сега, след почти никакво ядене на пържени картофи (не ме утрепвайте ритуално, напоследък е на тази вълна), нямаше тръшкане за храненето, изкъпахме се, след Уоли и лекция за чистотата на земята, и сега е легнал :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: twin в Октомври 28, 2013, 22:37:49 pm
shanoar, пробвай с книжки - при тях има картинки, които допълнително ангажират вниманието и интереса им. Аз купувам една поредица на Франклин - много интересни, поучителни и цветни истории. Отнемат не повече от 10 минути, но десет минути залепен до мен и захласнат по приказката. Обожава ги - затова и често ги ползвам като награда или наказание.  :wink:
Иначе и аз съм за ритуала преди лягане. Миене, лягане в леглото, четене на приказка, гасене на лампата веднага след това. Аз обаче лягам до него - в тъмното си казваме две-три сладки приказки колко се обичаме, целуваме се и после трябва да спим. Без тинтири-минтири. Ако почне да предиря за това-онова, му обещавам, че ще стана и ще заспива сам -обикновено проработва и до минути е заспал.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Октомври 29, 2013, 00:54:08 am
Правя всичко, за което се сетя и затова мисля, че трябва да се наредят нещата.
Ще се наредят, сигурна съм ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 29, 2013, 02:33:53 am
Аз пък да запитам след всичко изчетено за спането..., а моЕ ли да ми кажете как се постига "неприспиване" на дете? Понеже у нас нуждата да бъде "приспиван", след като му се спи та две не вижда е основна (да не кажа единствена) причина за моите "изнервяния". Има си ритуали - къпане, мечо, биберони, шишета...изобщо не му налагам някакви промени по темата с "аксесоарите за сън", ама ще стане на 3г и това да го заведа в леглото да легне и да заспи ПОДЧЕРТАВАМ при все, че му се спи - нямаааа.
Като ми обясни някой , как си слага детето в леглото, пожелава "лека нощ" (че и по-малки от моето) и то си заспивало без драми, или забележете - можело и половин час нещо да си приказва, пее и после си заспивало...вярвам, ама не си го представям просто. Това от моя гледна точка е нещо магично.

Да го заведа в леглото, да кажа "лека нощ", да изляза от стаята и той...просто да заспи? Няма начин! Веднага ще стане след мен и ще дойде където съм. При опит кротко и обяснително да го заведа пак - ще ревне, при опит не толкова кротко вече да го накарам да си стои в леглото - ще истеряса, но няма, няма и няма! Кратко, или дълго - трябва да приспивам, да съм там, да чакам хубаво да заспи, че тогава да мога да стана аз. На мен това ми пречи на "лайфстайла" 100%, ама не щото ходя на МОЛ като заспи де  :lol: Изобщо не схващам какъв му е дерта да си легне да спи - уморен е, не е стресиран, изобщо няма видима причина да не ще да ляга сам. Пък и колко точно да е "сам" в един апартамент, на врата разстояние от мен, която е открехната, той е наясно с това...не е да мисли, че като легне и аз отивам на Марс и край.

Единствено заради ходенето на ДГ напоследък и по-бързото му заспиване вечер - склоних изобщо да го водя в спалнята и да правя опит да заспива. Иначе, от доста време - бях вдигнала ръце - оставях го да заспива когато и където иска, после го пренасях в спалнята и толкова. Не лягаме по едно и също време (ако той лягаше в нормалното за дете де), а аз нямам намерения да се лиша и от малкото си време, в което не ми е овесен на врата, че и да си лягаме заедно, че да спял както трябва... Точно напротив. Смятам все повече да се връщам към нормалния си живот и навици и ако това трябва да стане "за негова сметка" и за сметка на лиготиите му - ще.

Моите опити в света на "модерното родителство" - приключиха окончателно и безвъзвратно, това е някаква пълна шизофрения  8O Цяла къща да си преобръща живота от-до и да лудва, щото златния пикльо/пикла бил имал някакви "много специални нужди", съвършено непознати видиш ли ти за поколения израснали съвсем нормални и успешни хора. ;) Няма специални нужди, ами ошашкани родители (като мен), които сами си отварят ядове, после се чудят как да си ги решат и всяко "решение" - отваря 10 нови проблема за решаване. А да! И децата имат някакви безкрайни "периоди", които минавали от самосебе си (т.е. волски трябва да ги търпиш просто), а най-готиното е, че само влизат от един "период" в друг вече. Няма минаване. И накрая в други теми дружно се възмутим: "Ми що така тая младеж сега?!". Еми затова мили дами, ако питате мен. От много либерално отглеждане, навеждане, чакане да му мине "периода" и той не минава никога, да не му накривим нещо кефеца, пък да не го травмираме, да няма правила, че го стресирали... И накрая - вземе, че "стресира" някой съученик с един юмрук между очите и това същото  е нечие "мило и добро дете". Е, ама то така и не е разбрало никога, че не само то е човек на този свят, ами и другите СА. Не по-малко от него. И за да го разбере - започва да го разбира в семейството си, като проявява уважение и разбиране към нуждите на околните си и осъзнае, че не само неговите нужди са важни. При малки деца - това става с "дребните" наглед неща - да си събере играчките, да си ляга като му кажеш да ляга, да яде на масата след като всички ядете там и си помолил да го направи и то... И тези неща - хич не опират до "личното удобство" на родителя, че затова да са наложителни само. Те имат доста по-важни функции за изграждането на това човече в бъдеще.


П.П. Да се има предвид, че не отнасям горенаписаното към новородени бебета и съвсем малки деца, които "не знаят на кой свят са". За по-съзнателните ми е думата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Октомври 29, 2013, 03:49:17 am
Като ми обясни някой , как си слага детето в леглото, пожелава "лека нощ" (че и по-малки от моето) и то си заспивало без драми, или забележете - можело и половин час нещо да си приказва, пее и после си заспивало...вярвам, ама не си го представям просто. Това от моя гледна точка е нещо магично.

Да го заведа в леглото, да кажа "лека нощ", да изляза от стаята и той...просто да заспи? Няма начин! Веднага ще стане след мен и ще дойде където съм. При опит кротко и обяснително да го заведа пак - ще ревне, при опит не толкова кротко вече да го накарам да си стои в леглото - ще истеряса, но няма, няма и няма!

Да, приказва си, най-често шепне. Много е сладък. :lol:

Виж сега, аз писах, че отне около 4-5 месеца, че е не имало големи драми и много безсъние, но не казах да има фокус и магия. Аз обобщих методата и резултата, но е имало разни подробности. Будил ме е по 6-7 пъти на нощ. Цяла седмица. Разигравали сме сцената по лягането по 10 пъти вечер, преди да заспи. Плака два пъти, като му затворих вратата за 30 секунди.

Дописвам и почвам по-назад, защото и аз съм седяла на леглото и в стаята, преди да се отучим от тоя табиет.
Отдалечавай се по малко в рамките на няколко седмици - първо от леглото му на дивана или стола, от дивана на пода до вратата. Увеличавай разстоянието и премахвай каквато видимост има детето там ли си, не си ли, разговорите спират напълно в един момент. Сега ми е смешно, но опъвах едни чаршафи, за да не ме гледа. И четях форума на таблета, скрита под едно одеало на пода, за да не светя. По 30-40 минути всяка вечер. Накрая се изнесох от неговата стая в моята, с коридор по средата, но пък му пеех песента на Сънчо, летен и зимен куплет, по 20 пъти, аз той подвикваше "мама пее сънчо!", за да е сигурен, че не съм заминала нанякъде.
Обясни му, че твоята компания и твоето присъствие при игра, храна и баня не се простират до съня и че ще спи сам. Не се обяснявай за нуждите си, но кратко, кротко и категорично му кажи, че след а, б и в той ляга, а ти гасиш и излизаш.
Ако те гони по стаите, го връщай обратно в леглото - без разговори, без доводи и нови обяснения - леко за ръчичка и само с едно "лека нощ".
Сложи на вратата на стаята му дръжка, която се заключва отвън. Аз ключалка нямам, но детето ми не може да отвори вратата отвътре само. За да стои вратата открехната, хлапето трябва да си лежи в леглото.
Ако прекали с излизането от стаята и преследването по стаите, отпращай го да си ходи обратно сам. Покажи и кажи ясно, че нито ще го търпиш до себе си, докато четеш или гледаш телевизия в твоето легло в твоята стая, нито ще го вземеш при себе си нощем. Аз просто престанах да ставам и да го водя обратно до леглото, толкова бях каталясала една нощ, а детето взе, че кандиса.

Източниците на тези правила, хитрини и крути мерки са книги и напатили се майки. Сега като си описвам битието, ми е много смешно, някои сигурно ще ме сметнат за напълно изкукуригала, но имаше и много криви вечери. Признавам ти, че конкретно твоите проблеми от много ранна възраст на сина ти ме стреснаха и винаги съм била нащрек за съня и заспиването. Не твърдя, че всичко това ще даде незабавен резултат. Може да са ти нужни и други амуниции - според отношенията, ежедневието и дома ви. Но трябва постоянство и търпение, едно и също поведение вечер след вечер, за да проумее и приеме детето, че има нови правила.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: elle22 в Октомври 29, 2013, 04:22:05 am
С Тереза нещата се получават по сходен начин - преместихме я в отделна стая, в която сама си говори и приспива. Имахме периоди с по нещо, но я увещавам и обяснявам и се получава. Дано да е така и занапред. Е, имаме други проблеми с нея, но ще споделя като разнищим темите за заспиване и хранене...

С Тони нещата не стояха така. Истина е, че го подложихме на много промени - местене през 6 месеца, периодична "помощ" от баба. Интересното е, че когато го гледах сама, нямахме проблем със заспиването. Когато се прибирахме при баба, обаче, едно че не искаше да заспи сам, второ че спеше неспокойно. Опитахме всичко, за което четох и получих съвети, но не успяхме.
 Преместихме се в Америка и проблемите продължиха. Със заспиването напреднахме - дали ние направихме нещо, дали детето порасна - не знам. Но се будеше нощем и идваше в спалнята до 6- годишна възраст. Всяка нощ... Говорихме, обсъждахме каква е причината. Казваше, че се страхува от сенки - сложихме плътни щори. Продължи да идва нощем, но поне заспиваше по - спокойно. Когато забременях с Тереза, му обяснихме, че не може да идва на спалнята, защото той вече е голям, мама също  :lol: и не можем вече да се поберем... поне 6 месеца го намирахме заспал пред вратата  - домъкнал възглавница и завивка. После отшумя, разбира се, но се проточи до 6 години!

Не знам дали страхът се предава генетично  :lol:, но и двамата с мъжа ми сме имали подобни страхове в детството...

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Октомври 29, 2013, 07:19:48 am
Аз пък да запитам след всичко изчетено за спането..., а моЕ ли да ми кажете как се постига "неприспиване" на дете?
С търпение. Не приспивам, може да изпея песничка, но като поиска пак, казвам, че е по една на вечер и утре ще има пак. Против съм четенето на книжки за приспиване, пак с тази цел, че не искам да създавам никакви задържителни ритуали, за да заспят. Има си рутина,  която е вид ритуал де, но кратко и им е достатъчна  - миене на зъбите точно преди лягане и това е. Други задържителни ритуали умишлено избягвам. Те си знаят, че след миенето са в леглото.
Как се постига - ми още не съм го постигнала напълно :-), ама Ивана ляга, после почва да става, след сума ти разправии и обяснения, започна да ме вика без да става. Винаги се сеща, че иска да пие вода, понякога иска мляко, но не давам. Ревала е със сълзи за мляко, но аз си знам стоката драматична и отказвам собяснението, че вече е пила и си е миал зъбите. Още повече че половин час преди да заспи пие по голяма чаша. Та нямам грам угризения.   Андреа сега я уча да заспива сама. До преди 2 месеца често се будеше и искаше в нашето легло. После почнахме да я приспиваме в нейното като седим до нея, после пък я оставяхме, но винаги някой трбяваше да е в стаята с нея. Сега от седмица някъде я оставям сама да заспива.  Снощи стана „само“ 3 пъти и после явно се скапа и заспа. Рано или късно няма начин да не проработи, но ще остана без силички до тогава да я връщам обратно в леглото.   За мен от както са се родили, особено голямата, винаги е било игра на кой ще издържи по-дълго, като аз съм смятам дори по мотивирана да издъжа :-).  И това е за всичко, не само за спането. Знаеш че до 4 сутринта съм висяла, ама играчка не съм давала.

По повод тръшкането - за мен най-ефективното нещо винаги е било да излезнем някъде навън сред природата. Иначе в къщи ще ме побъркат, особено от както и малката почна да се тръшка, направо е ад. Но навън си играят без да се заниамват с мен и без да им нужда да им се карам и въобще е много по-лесно,.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mimi26 в Октомври 29, 2013, 10:10:48 am
П.П. Да се има предвид, че не отнасям горенаписаното към новородени бебета и съвсем малки деца, които "не знаят на кой свят са". За по-съзнателните ми е думата.
Аз пък съм на мнение, че точно в това е разковничето. Ритуалите, начина на хранене и заспиване се създават още докато не са освестени, като се освестят това им е на тях "живота", те нямат друга идея как може да се случат нещата. Реда е този - познатия.
От бебета при заспиване, пускам музика, приказки (казвала съм си мнението защо съм против), без разговори. Слушаме, мълчим и спим, всеки в леглото си. До 2те годинки стоях при тях докато заспиват, след това завивам, целувки, "Лека нощ" и излизам. Все още е така. Повечето пъти приказват помежду си около 20мин, но след третото "млъквайте и заспивайте" се спират разговорите. Знаят, че това е лимита със забележките. Като се научиха да стават, докато ги сложа в леглата и ставаха, вкарахме нани (малки възглавнички) за гушкане, да лежат и да ги гушкат, да пазят и Йори и Мечо от чаршафчето. Още си търсят нани-тата като лягат, но си лягат.
Същото е и с храненето, тук са ми се смеели как за една солета си сядат на масата да ядат. Това е положението, яде се на масата, безобразно обикаляне напред назад с храна не разрешавам. Имаше период, когато от това да се бутат и приказват, забравяха да ядат - въведох време 20мин. и прибирам, после претенции това не харесвам и т.н. - показах снимки на гладни сомалийчета - вече всичко обичат.
Може да сметнете, че съм крайна в методите, но при нас работят, не им се въртя на пета и не ме разиграват, знаят къде е границата на позволеното, знаят и какво е редно и кое е недопустимо. Компромиси не правя, кажа ли че нещо не може, значи не може днес, не може и утре.
Чувала съм и "Ама те са ти кротки, затова можеш така да правиш". Обаче хората виждат "опаковката" само, виждат резултата от усилията ми, аз си знам колко са ми кротки и през какво съм минала и какво ми е коствало да са такива - това е за мен възпитанието и то не от 3годишни, а от неосъзнати бебета още.
Айде изказах се и аз, да не остана по-назад  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Октомври 29, 2013, 10:17:32 am

По повод тръшкането - за мен най-ефективното нещо винаги е било да излезнем някъде навън сред природата. Иначе в къщи ще ме побъркат, особено от както и малката почна да се тръшка, направо е ад. Но навън си играят без да се заниамват с мен и без да им нужда да им се карам и въобще е много по-лесно,.
Супер! Потвърждава мнението, че нервността на децата често пъти /не казвам винаги/ се дължи на скука, неизразходвана енергия, неосъществени очаквания за игра и забавления.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: barbaron0708 в Октомври 29, 2013, 10:25:29 am
За "приспиването" на децата: аз пък използвам случай/те/ да си го нагушкам! Щото иначе рита, хапе и боде:))))))))))) И си почивам по този начин!
Та си търся и аз "приспиването", особено на обяд, когато и аз дремвам по 1/2 час с него  :lol:
Гушкайте си децата и си ги приспивайте - няма лошо според мен!
За протокола: и ние се приспиваме по 1/2-1 час  :wink:

П.П. Много сте изписали - не успях да ви прочета всички  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 29, 2013, 12:40:19 pm
Ами щом работи при Мими26, екстра, ама при моето дете това не работи. Като малък и неосъзнат всичко се случваше прекрасно и както трябва. Колкото повече се осъзнава, толкова повече не стават толкова гладко нещата.
За протокола, снощи моето момче си легна и заспа навреме- става 2 пъти, но без кой знае какво поговорихме си, каза че ще е добър, легна и заспа. Чак не ми се вярваше.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Октомври 29, 2013, 12:43:01 pm
 :D :Dе тук поне мога да се похваля с това ,че заспива сама.от както е на ясла заспива без проблем .там милата не спи и вечер познайте :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 29, 2013, 13:00:08 pm
Благодаря на всички за мненията. Опитвам се да си открадна идеи, но за някои неща - "изпуснала съм влака" т.е. като бебе е трябвало да ги опитвам тях и то настоятелно, сега вече няма как - примерно да го сложа затворен в кошара, че да няма как да се изнизва след мен. Ама и това като опитах преди - 4 часа писъци и рев до засиняване беше много далеч от "пее си и си приказва малко, та заспи". Права е Боби, (поне в нашия случай), че става дума за "рутина", не за "ритуали" преди сън точно. Къпя, обличам, той сам си взима "аксесоарите за сън" и се отправя към спалнята, НО мама също е част от "аксесоарите за сън" от негова гледна точка и именно тук възниква проблемът. Не пея, не чета приказки, умишлено нямам телевизор в спалнята т.е. никакви разсейващи разсънващи неща не правя и лампата гася веднага. Просто човекът е на мнение, че някой е длъжен да ляга с него и никакви обяснения и увещания да е друго не приема. Единствената опция, която вече ми остана е просто да го принудя и да не отстъпвам независимо колко реве и се тръшка. Мога и да го заключа в спалнята....технически - няма проблем. Обаче изобщо, ама изобщо не очаквам, че ще поплаче кротко и ще вземе да си легне. Миналата зима например дълго и упорито опитвах методите описани от Цигу, които също споделям на теория и ми се струваше, че трябва да дадат резултат, ако проявя упорство и постоянство с тях. Проявих, но пак ударих на камък.  :? Накрая стигнахме до ситуация да истеряса само защото сме влезли в спалнята, вероятно това е единственият случай откакто се е родил, за който може да се каже, че съм видяла тръшкането за което се говори в тази тема. Истеричен плач, писъци и лазене по пода в посока вратата, дърпане и блъскане, да не би да го хвана и да го сложа в леглото. Като резултат - наложи се над седмица да спим на дивана в хола, докато му поотмине ненавистта към спалнята.

Вече е достатъчно голям, говори, разбира всякакви обяснения, съвсем наясно е, че изобщо не е оставен сам, че съм съвсем наблизо, че при каквато и да било негова нужда - може просто да ме извика, или да стане и да дойде където съм точно за 3 сек. напълно безпрепятствено. Не се страхува от нищо, от тъмното пък изобщо, като легнем - той ме кара да гася лампата даже. Никога не го слагам да спи, ако не е уморен, или е гладен, или нещо там да не е наред. Просто е решил, че няма да приеме моето виждане по темата, а именно, че е крайно време да си заспива сам. И си дава ясна сметка, че не е нужно да полага някакви "специални усилия", за да не го приема - просто стига да става м'найсе пъти, да се разпищи и да реве с часове, ако взема "крути мерки" и накрая ще стане на неговата.

Аз пък съм наясно, че това негово поведение няма да секне без як и откровен тормоз от моя страна, което всячески се опитвах да избегна до момента и да станат нещата "со кротце, со благо". Уж като стане по-голям, като вземе да разбира, да си комуникираме на прилично ниво - следваше да мога да обясня разни неща и вече мога - да. Разбира ги - да и какво от това? Разбира и ми отговаря с: "Да, ама на мен така не ми харесва и няма да го направя" (смислово) И на мен единственият ми "коз" в тази ситуация е, че просто съм физически по-силна и мога да приложа физическа принуда да стане каквото искам аз. Нищо друго не сработва, понеже той го отхвърля с "не ми харесва така и няма да стане". Освен наистина да взема да раздавам шамари преди сън и да го заключвам в спалнята - всичко друго го проиграхме досега - съвършено безуспешно. :? Ама нещо идеята да го опердаша и да му пожелая "лека нощ" ми издиша по обясними причини.  :lol:

Мислех си до това лято, че проблемът е, че спим в едно легло, а не е научен в кошара. Цъ. На къщата имаме кошара, сам прояви интерес и реши да спи в нея, но някой все пак трябва да легне на спалнята, след като той ще спи и това е. Иначе се изнизва и хуква след мен, ако ще да е с полузатворени от умора очи - няма пропуск. Явно ще трябва да мисля и "изобретя" нещо невиждано и неправено досега, че да "спечеля войната с приспиването"  :lol:

Иначе - за нищо друго нямам проблеми с него, целия ден си изкарваме прекрасно, но като се стъмни и вече рефлекторно ми се свива стомаха и ми се качват нервите в ушите, много преди времето му за заспиване, като знам че в добрият случай - ще трябва да се цъкля в тъмното 40 мин. - час. Не знам какво точно ще направя, за да спре това най-после, но наистина ми се изчерпа търпението по този въпрос окончателно. Ако трябва с викове, заключване и ревове ще е, ама ще - негов избор е в крайна сметка как да се случат нещата, все пак не е като да не му предоставих безброй варианти да стане безпроблемно и без драми.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 29, 2013, 13:16:47 pm
Възпитаването на заспиващи навици става от раждането. Не очаквайте след като децата са свикнали  да спят с вас - било в една стая, или в едно легло, веднага да се научат да спят отделно и безпроблемно.
Но това не е фатално, момичета, и така ще пораснат и ще ви късат нервите с други по-неприятни неща.
С големия син заспиването, до към 10 годишен, беше трудоемка и дълга процедура.
Като се родиха близнаците без  изключения - от 5 месечни в свои легла, в своя стая,  леглото само мое и на баща им :). вярно ставах дълго време, но си струваше. Преди лягане никакви игри и шеги, чете се в хола приказка, после в леглата.Имаше един период от  2-3 седмици, когато  излизаха от креватите/ околко 2 годишни/, но ги връщах, връщах и накрая разбраха.
Жбрул, определено си закъсняла, но това не е голям проблем. Като порастне, ще стане по-разбран, сигурна съм. Ще се уморява повече и сам ще иска да си легне.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Октомври 29, 2013, 13:49:06 pm
Моят син никога не е спал при мен. Винаги и само в неговия креват. Пак подчертавам дебело като малък заспиваше сам, слагах да спи, лека нощ и излизах от стаята. Ема доста бързо са се отказали твоите да излизат от креватите, моя не се разбира от дума от доста време.
Жбрули, аз понякога си мисля че не съм физически по-силната, предавам се понякога :lol:особено, ако съм изморена от работата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Октомври 29, 2013, 14:04:28 pm
Сисо, с теб съм :lol: При нас е същото положението, знаеш. Няма проблем да заспива където и да е, стига някой да легне с нея. После се изнизвам, ако не съм откъртила с нея /както понякога ми се случва/ и тя си спи. Но през нощта се пробужда и в просъница търси дали има някой до нея и ако не напипа, се събужда нацяло и почва да реве. Тя има един гаден навик, за който аз съм си виновна - като заспива, иска да чопли очите и веждите на приспиващия. Придоби го, когато беше в онзи период, когато не можех да я приспя по 3 часа и заспиваше в 2-3 след полунощ. Бях готова на всичко, само и само да заспи, бях изнемогнала вече. И разбира се, си го втъкнах. Сега я отучвам и като заспиваме, не ме закача много-много, но ако спейки ме потърси и ме няма, се събужда.

Когато беше бебе никога не съм я приспивала, слагах я в кошарата, гасях лампата и излизах. Заспиваше си след няколко минути. Аз спях в нейната стая, но на отделно легло и тя физически достъп до мен нямаше, не можеше да ме стигне, но не ме е и търсила. Ей, какво й стана около годинката, не знам. Не искаше и не искаше да заспи. И съм пробвала да я оставям да реве и като по-голяма вече съм обяснявала и т.н. Уж се съгласява, че ще спи сама, казва ми лека нощ и в момента, в който изляза - писък. По 30-40 минути е ревала, чак е повръщала от рев. Е, не съм издържала и съм отивала при нея. Точно като тръгна на ясла, някак неусетно и без усилия, успях хем да махна биберона, хем да я оставям да заспива сама. Слагах я в кошарата, казвах лека нощ, целувки и излизах. Тя си бърбореше няколко минути и заспиваше. Но, започна да боледува честичко и постепенно започна пак да иска да я приспивам, да реве ако изляза и т.н.

Наскоро й направихме ново легло, голямо, в нейната стая. От годинката спи в кошарата в нашата спалня и вече й е време да си спи в стаята :lol: Имаме уговорки и обещания, че ще спи в леглото, ама само дотам. От няколко вечери заспива там. Майка ми беше дола да я гледа, че пак е болна и тя успя да я прилъже, но пък спеше при нея. Тръгна си баба, реших, че плавно-плавно ще я оставям да си спи сама, ако ще по 100 пъти да се буди. Е познайте дали мама-квачка /баща й :lol:, не аз/ не си извади сгъваемото легло и не реши да спи при нея, защото много се отвивала. Не можах да изляза на глава с него :( Оставям го, ще му писне в един момент, ама после ще го карам него да става по 100 пъти на вечер. Дано успеем малко по малко да я приучим да си заспива пак сама.

Иначе за рутината - има я. Тя си знае, къпем се, зъбките, пижамата и в леглото. Гасим лампата, целувка, лека и нощ и заспиваме. Преди си лежахме в тъмното, аз се цъклех по час-час и половина докато тя заспи, правейки се на заспала. Сега вече тя бърбори, пее, кара ме аз да й пея, приказки да разказвам. Изпея една песничка, разкажа една приказка и казвам, че тига толкова, време е да спим. Да, ама тя е на друго мнение - почва да се върти, да се чекне, да иска вода, да ми говори, да задава въпроси и т.н. Пак един час поне заминава, докато заспи :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 29, 2013, 14:19:31 pm

Жбрул, определено си закъсняла, но това не е голям проблем. Като порастне, ще стане по-разбран, сигурна съм. Ще се уморява повече и сам ще иска да си легне.


С цялото ми уважение към доста по-сериозният ти опит в отглеждане на деца - това го слушам откакто се е родил, но то не се случва. Относно "уморяването" отнесено към моя син конкретно - чисто се смея вече с глас, като го чуя от някого. Ако само наблюдаваш неговата двигателна активност от ставането му - ще си скапана докъм обяд. От гледане подчертавам, не да правиш ти същото  :lol: А и в крайна сметка, след като си заспива блажено с мен - значи е достатъчно изморен за сън ;) Ако не беше - няма как да заспи и с мен и с цялата рода в леглото, ако щеш.

Другият интересен за мен парадокс относно съветите на майки с опит, който установих твърде късно... Когато Дани беше новороден и все още малко бебе, като си споделях за проблемите със заспиването - ми се обясняваше как "ми то така било, трябвало да изтърпя и да изчакам". Нямало безпричинен плач, ако нещо се криви - то причина си има, аз трябва я да открия, той не можел да си каже и следователно - трябва да направя всичко необходимо, за да се успокои и да спи (сънят е много важен), независимо какво е това нещо и какво ми коства - ТРЯБВА. Иначе вредя, "аз какво съм очаквала и искала, то така било с малко бебе", ще приспивам, ще нося на ръце, на гръб, ще спя с него, не може да го оставя да реве, че ще се повреди и травмира и пр. Такаааа и като поотрасна, същите тези майки - взеха да ми обясняват как аз съм сгрешила, закъсняла съм, то от бебе трябвало да го науча - демек аз съм си виновна за положението сега. ;) Че аз съм си виновна - факт. Щото вместо да постъпя както за мен беше по-логично, аз слушах акъли, че нали нямам опит, да не объркам нещо... Което си е било мой избор, съвършено грешен, ама го осъзнах твърде късно и сега си "бера плодовете". Та не мога на никого да се сърдя за собствената си неувереност като "прясна майка" и подвеждането ми по чужди мнения, ако и да виждах, че моето дете - не е като децата на тези, които (съвсем добронамерено разбира се) ме съветват едно и друго.

Още по-неприятното и некоректното за мен е, че по стечение на обстоятелствата - установих, че твърде често хората не правят реално това, което твърдят че правят в интернет и за което щедро съветват и други да го правят ;) Като поотмина време и установих лични контакти с майки, с които съм се запознала в нета...изведнъж се оказа, че те "благите, невикащи, неудрящи и негонещи режими" - реално правят съвсем други неща и имат добри резултати, ама не с методите, които препоръчват на останалите. Затова бих казала с чиста съвест на наскоро родили момичета - да не приемат за чиста монета всичко четено по такива въпроси, само с увереността, че няма логика някой да преувеличава, или откровено да лъже за нещо, особено майка. За съжаление - има доста такива жени, а защо го правят - само те си знаят. Но нека се има предвид и този вариант от жените без опит. Добронамерен съвет :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: nimika в Октомври 29, 2013, 14:38:05 pm
точно sixsens писа преди  мен    -  за същото щях да пиша и аз  , че  ние и рутината и ритуалите  ги имахме  , но  не до годинка  ,а  до 2г.
До това време  лягаше абсолютно сам  .
С един и същи ритуал - махаше за чао на дневната , целува тати, взема мечето  и сам ляга в кошарата , целувам го , излизам , най -много един два -пъти да  извика мама , колкото да иска да ме чуе  .

Когато стана на около 2г. се  започна с един панаир - рев за тати , не иска да ляга сам , а  опитите да  го приспим в  леглото му , завършваха с истериите , които Jbrul описва -рев, излизане от кошарата , захласване  и приспиване , което продължава  час и повече , докато се изнервим
Сега -  идва ляга при нас на дивана  и си заспива .Ако отидем в спалната - ляга без проблем и заспива само  ако сме и тримата  , т.е. дребния при нас. И в двата случая после си го местим .

Не знам какво объркахме , той ли просто порасна и разбира  и иска присъствие.
Всъщност  имам една причина .Баща му тогава   започна да го води да се борят , играят и  правят кълбета на леглото в спалнята ,че  по-голямо . И малкия реши предполагам , че там е място  не само за сън , а за игра  и иска и тати при него и така ...
Отделно започна да  се страхува от тъмно    преди и лягаше  , и ходеше да си носи играчки  от детската  в тъмното -сега казва :-Страх , ела.

Засега както barbaron0708 пише-се гушкаме на воля   и ми е приятно , но предпочитам да има навика да заспива сам .Иначе , които не е преживял истерия по незаспиващо дете , каквато Jbrul описва  ,  не знае какво е .
 sixsens, у дома е същото . И ние имаме хубава стая с мики маус   и  ще си говорим как ще спим там , но аз още не съм се заела  сериозна.

Jbrul ,  писала си пред мен    ,   пиши   , пиши - хубаво  е да те чете човек !  :bighug:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Crystal в Октомври 29, 2013, 15:28:18 pm
Нашата кака също не иска да спи сама, в смисъл без мен или баща й в стаята. Аз спя с нея и бебето в една стая-всеки в креватчето си, а аз на един разтегателен фотьойл. Още преди да се роди бебето спя там и не ми пречи. Няма истерии, просто си лягаме заедно и тя заспива сама, без приспиване. Не виждам какъв е проблемът да спя с децата, още 5-6 години ще искат да спят с мен, после вече няма да ме искат в стаята им...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 29, 2013, 15:44:40 pm
Като чета вас и Мими 26  стигам до извода, че близнаците по-лесно заспиват, може би защото са двама и си правят компания. Нека някой друга близнашка майка да се включи да каже как заспиват децата вечер.
Аз, да ви кажа честно, на такива истерии, каквито описват някои мами, не съм била свидетел.

Кристал, разбира се, че няма проблем. Щом това не ви носи негативи.
Никой не е длъжен да приема модела на някой друг за правилен.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Октомври 29, 2013, 16:11:32 pm
Мислех си до това лято, че проблемът е, че спим в едно легло, а не е научен в кошара. Цъ. На къщата имаме кошара, сам прояви интерес и реши да спи в нея, но някой все пак трябва да легне на спалнята, след като той ще спи и това е. Иначе се изнизва и хуква след мен, ако ще да е с полузатворени от умора очи - няма пропуск. Явно ще трябва да мисля и "изобретя" нещо невиждано и неправено досега, че да "спечеля войната с приспиването"  :lol:


Jbrul, на едно легло ли спите?
Аз спях заедно с моя син, после го преместих в кошара/легло в същата стая, и продължих да приспивам. След това се преместих в друга стая и продължих да приспивам. Накрая продължих да спя в друга стая и спрях да приспивам. Според мен разковничето е в бавното и постепенно разделяне от детето - времето за всяка стъпка е различно според това колко ще му отнеме наистина да свикне с всяко нововъведение.

Промените при пътуване не ги брой. Ние това лято пътувахме два пъти за по 1-2 седмици и пак спях с него по цяла нощ, приспивах го, и всички салтанати по старому. Но щом се прибирахме вкъщи, се връщахме за 1-2 вечери там, докъдето бяхме стигнали - помнеше добре и нямаше регресия.

Не съм си поставяла срокове, но бях решена да не отстъпвам. Това си е обучение, с повторение и затвърждаване на знанията. Ти най-добре знаеш кое как ще се приеме от детето ти. Остави си място и за изненади - приятни и неприятни. Дано намериш начин!

Аз изобщо не вярвам, че има срокове и пределна възраст да приучиш едно дете на нови навици, свързани със заспиването. Грешки правим всички, но тук за мен няма изпуснати влакове. Две са променливите: на всяка възраст, нови, различни нужди и приумици на децата; и всяко дете приема по различен начин подобни промени - някои по-лесно и по-бързо, други с борба и упорство. Има и трета променлива, но тя зависи изцяло от теб - колко упорита, издръжлива и изобретателна си ти.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 29, 2013, 16:57:57 pm
Цигу, лятото не е било "пътуване за една-две седмици". Близо 4 месеца постоянно е бил в къщата на село и опитите първо да свикне в кошара, после вече да е сам и в кошара - бяха съвсем целенасочени и постоянни. Е, за това време дори веднъж не заспа сам в стаята, да не говорим аз да отида да спя в друга стая. У нас пък - технически е невъзможно да опитвам пак същото. Или трябва директно да си отиде да спи в детската, или да е на моето легло в моята спалня. Честно казано - изобщо не ми пречи да спи в моето легло и стая, ако ляга там самичък и без драми, пък аз когато дойда - дойда. Но не. То друго от него не се иска всъщност, освен да легне в легло, което така, или иначе счита за свое и аз да напусна стаята, а той да спи.

По едно време, мислех да пробвам и у нас това с кошарата, дано стане, ама като правих проекта при ремонта миналото лято - направих спалня за себе си, считайки, че скоро той ще си е в неговата стая и няма да има нужда да вкарвам други мебели. В резултат - имам огромен изграден дрешник, спалня сглобявана на място и пространството е разчетено до сантиметър. Не кошара, ами и кошница не мога да вкарам вътре, а да взема да разбивам зидария, че той не щял да спи сам - и сама разбираш, че е абсурдно просто. Така, че и да искам - няма как да опитвам точно това вече. Опитвах го достатъчно дълго в старото ни жилище - успех НУЛА. После на село - пак НУЛА.

Даже понякога си мисля, че се изразявам крайно неточно и неправилно , като кажа, че заспиването при Дани е зор, защото той си заспива буквално навсякъде като му се спи и аз съм в съответното помещение. Един път, след безброй кандърми да го сложа да спи следобед, а беше видимо изтощен - патаксах и го оставих да прави каквото иска, двамата се върнахме в дневната. Започнах да нареждам съдомиялната, което е от 3 до 5 мин. време и не погледнах къде е и какво прави. И като се изправих - добре, че не го настъпах. Пльоснал се върху плочките на 15 см. от краката ми, свил се на топка и спи, та спи.  :lol: Е, кажи ми такова човече как се убеждава да си легне в нормално легло, с все гушкането и целуването и да остане там, но без "публика" в стаята? То те саботира още на "стъпка 1" от твоята схема. ОК, ще спи в кошара, на лампата, на пода - няма грижи, условието е просто да има "жива, мърдаща жертва" да му свети как ще спи. Няма ли такава - няма пък да спи. Това му е "позицията" по темата. И тя е такава откакто се е родил, не е нещо ново да кажеш...

Нито е стресиран, нито несигурен, нито страх от нещо има - точно напротив. Аз ако откривах проблем някакъв, конкретен, за да са така нещата - да опитам да го разреша някак, ама то такъв просто няма, освен личната му воля как ще се спи, ако се спи.

И преди някой да ме е захапал пак, как не съм спряла да се оплаквам от детето си - да поясня - не се оплаквам, СПОДЕЛЯМ какво и как за други хора, които имат сходен проблем. Да си направят овреме изводи за грешки, които аз съм допуснала, да не се упрекват, че са "калпави родители, ако имат деца с подобно поведение и пр. Не давам съвети как да се реши едно и друго, децата са твърде различни, че при всички да сработи дадена тактика просто. Само едно смея да кажа категорично по тази тема, ако детето е такова и някой лежи на тази кълка, че "то това било период, ще поотрасне, само ще си мине..." - много неприятно ще има да се изненадва в бъдеще. И все ще се наложи да взима някакви мерки, често неприятни. И ако ще ги взима изобщо - колкото по-рано - по-добре. Най-малкото, за да не похабява 2-3 години нерви в "чакане на Михаля", който така и не идва. Или ако дойде по някое време все пак, то ще е времето, когато ще се притеснявате вече в чие чуждо легло спи и с кого, а не че не ще да заспива без вас  :lol: Ако някой го устройва тази опция - хубаво, много вероятно е да му се случи реално.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Октомври 29, 2013, 17:39:54 pm
Аз пък съм наясно, че това негово поведение няма да секне без як и откровен тормоз от моя страна, което всячески се опитвах да избегна до момента и да станат нещата "со кротце, со благо".
Аз лично не мисля, че това е голяма драма, ако си заспива бързо. Ми иска детето да си до него и така се чувства по-сигурно явно. Аз затова не натиснах Андреа, понеже виждах, че не може да се успокои.  Лягаше при нас и в съня си протягаше ръчичка да ме потупа по главата, да се увери че съм там :-). А в леглото си плачеше без дори да се е събудила, със затворени очи и като ми чуе гласа спираше. Та явно просто искаше близост.  Е как да я махна, не мога. Но го направихме малко по малко, че да не се тревожи детето. Може би защото тя до 9м ми заспиваше в ръцете, понеже заради рефлукса трбяваше да стои изправена, пък заспиваше с последното мляко и аз я държах по половн час докато си гледах телевизия. Може и това да е било, но пък и Ивана съм приспивала по час, понеже плачеше, ама тя си е различна. Всяко дете си е различно С Ивана беше друго - тя не търсеше успокоение, а занимавка, да има кой да си играе с нея и сега е същото. Затова на нея и се карам да си легне в леглото и да не става, а да вика да отида. На Андреа не съм се карала, защото тя само иска да се гушне.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 29, 2013, 19:09:44 pm
Всяко дете си е различно С Ивана беше друго - тя не търсеше успокоение, а занимавка, да има кой да си играе с нея и сега е същото. Затова на нея и се карам да си легне в леглото и да не става, а да вика да отида.

А добър ден!  :lol: Дани също не търси "успокоение" понеже не е притеснен от и за каквото и да било. Вече не спи и гушнат и то от доста време. Надупва се, заема си удобна позиция и ако не ставам аз - ще спи, стана ли - няма да спи. Средно положение не съществува. Имаше един кратък период в който можех да го приспя относително бързо поне...някъде във времето в което започна да спи по цяла нощ (т.е. след 1,3 г), докато не осъзна, че аз все пак ставам след като той заспи. И като го разбра - започна да ме дебне. Хем му се спи, хем е на щрек да не стана все пак. Неведнъж съм решавала, че е заспал, след 20-ина минути тишина и немърдане от негова страна, чувам равномерно дишане и ставам тииииихо, плааавно и се запромъквам към вратата. И точно да хвана дръжката, чувам зад себе си бодро питане: "Мамо къде отиваш?" Ейййй в този момент ми идва да почервения и да ми заизлиза пушек през всички отверстия, като на анимационните герои.  :lol: Защото знам, че вторият опит да приспя ще е още по-дълъг, той ще ме дебне още по-усърдно и така. И сега като приспивам, чакам поне 10-15 мин., след като реша, че е заспал "за застраховка", че вече спи дълбоко и непробудно, но както и да го въртя - рядко падаме под 40 мин. При издънка някаква - откарваме час и отгоре и въпреки това - в общия случай уж приспания става малко по-късно, идва със замах в хола, покатерва се на дивана и джуката е подложена за рев, в случай че реша да изявя несъгласие някакво. Е, в тези ситуации просто го оставям да заспи на дивана, защото ме е страх от мене си и реакциите ми.  :? След като съм играла, пяла, обръщала внимание на корем и е уморен. След като съм си зарязала вечерята, разговора, предаване което искам да гледам, а често и гостите (ако имам такива), само и само всичко да е ОК с него, да бъде изкъпан навреме, да го сложа да спи баш когато му се спи, да не се превъзбуди, след като съм откарала сума ти време в лежане в тъмното, за да се получи...и то накрая пак не се е получило... И след като това ми се играе почти всяка Божа вечер откакто съм го родила и става само по-лошо... Е вярвай ми, че като ми цъфне пак в 12, 1, 2 ч. - изобщо не съм настроено "мило" и "възпитателно", ами съм готова да измета с него пода на къщата, да го ударя без да гледам къде и да премеря как и да го заключа в мазето, че да не го чувам как ще наеме да пищи и истерясва. Да, никога не съм го направила това, няма и да го направя, но самият факт, че от много време насам ме избива на подобна реакция - е достатъчно притеснителен за мен. И достатъчно показателен, че ситуацията отдавна е излязла извън рамките на нормално гивезене чат-пат, което някак си може да се изтърпява.

Не, че щеше да е по-лесно и по-малко изнервящо, ако се държеше така понеже от нещо се страхува, или има някакъв конкретен проблем, но поне щеше да е разбираемо. Щях да имам нещо към което да се насоча и да се опитвам да разреша и отстраня като проблем. Най-малкото щеше да ми сработва майчиният инстинкт, ако се събужда изплашен и притеснен и да ме напъва да го гушна и успокоя. Но при него няма такова нещо - влиза победоносно в хола с репликата : "Искам тук!", намества се на дивана и всичко му е ОК на него.

И понеже се самоизкарах някаква егати невротичката  :lol:, да кажа все пак, че с нищо друго не може да ме изкара от нерви, та и да ме ядоса дори. Счупил, разхвърлил, омазал себе си, или някакви вещи - майната му. Той като цяло е внимателен и пази, ама и да не беше - аз такива неща не отразявам. Че слуша и пее една песен 653 - пия едно хапче за глава и стоически понасям и това. Отделно, че цял ден сме в диалог, отговарям на всякакви въпроси, обяснявам , показвам т.е. постоянно оставям това, което съм захванала за целта. Дори в момента си говоря с него и 20 пъти се връщам да чета какво съм захванала да пиша, че си губя и мисълта, но...тези неща не ме изнервят. Но когато след целия такъв ден, без никаква видима и основателна причина посяга и на онези мои 2-3 часа "за мен", които си крада по нощите...вече побеснявам и то откровено. Дете, дете, ама всичко си има граници в крайна сметка. И когато цялото ти време буден минава според графика и нуждите на някой дето няма 3г., да се окаже, че ще те остави на мира само ако и ти спиш, а иначе - не - накрая се видиотяваш (като мен).  :lol:

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 29, 2013, 19:39:39 pm
Защо просто не го оставиш да се търкаля по дивана, докато заспи? Вярно е много изнервящо.
Оставяла ли си го да прави каквото си иска, да видиш докъде ще стигне?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Октомври 29, 2013, 20:21:13 pm
Аз Ивана, за да я накарам да си стои в леглото ползвах, срам не срам, малко заплашителни тактики. Казвах и, че в тази къща разхождащи се деца толкова късно не може да има и ако още веднъж стане, след n-тия път дето ставаше и се разхождаше, ще я изведа навън и ще я оставя да се разхожда на улицата. И като не ми повярва, я вдигам и водя  към вратата. До водене се е стигало 3-4 пъти, като естествено не съм я изнесла, но е достъчно да почне да плаче, че не иска и като я питам дали ще си стои в леглото, да почне да кима. Много повтарях да не става, а да ме вика, ако има нещо  и после тя почна да го повтаря „Няма стане, вика‟ :-).  Преди ден го приложих и с Андреа, при която пък нищо не действа. Това дете като му се караш ти се смее в лицето, добре че иначе е благ характер и разбрана,та рядко имаме проблеми, че ако беше като кака си, не знам какво щеше да стане. Обаче преди  ден я замъкнах и нея до вратата, като на нея и беше супер смешно, чак като я отворих разбра какви са ми „намеренията‟ и реши, че по-добре да си легне, от колкото да се разхожда навън :-). Но всичко това стана без никакви ревове и плачове, просто съвсем цивилизовано каза, че не искала, не като кака и дето опищява цялата махала, ще си помисли някой, че я малтретираме едва ли не. Та гледам да им давам такива алтернативи - или това, или това като едното естествено е нещо, което не им харесва. Но при всяко положение, колкото и да са рзлични, крайният резултат  надявам се, че ще е един и същ. Просто с някои трбябва много повече търпение и понякога различни методи.
Онзи ден решихме да ги сложим да седят наказани (в отделни стаи, че иначе си говорят и смеят), затова, че два пъти ги намирам качили се на масата за хранене. Не стига, че знаят, че не даваме, ами в момента, в който ги свалихме, само чакаха да си обрънем гърбовете и пак там. И така решихме, че ще ги наказваме ние,но това ни коства към един час. Андреа просто не седеше наказана и я връщахме сигурно 50-60 пъти, през няколко секунди. Ивана пък започна да има претенции на кой стол точно да бъдела наказана и да ми сочи часовника на стената, че бил стигнал до 3 :-) ( това го е запомнила от едно друго наказание, когато и казах, че като стигне до 3 ще стане) и значи трябвало да става. Два пъти ходи до тоалетната, ей такива разни. Но бяхме твърдо решили да не им се дадем и накрая успяха и двете да седят по около 4-5 минути наказани без да ходят никъде. Ама това отне кански усилия и сума ти време.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 29, 2013, 22:13:32 pm
Защо просто не го оставиш да се търкаля по дивана, докато заспи? Вярно е много изнервящо.
Оставяла ли си го да прави каквото си иска, да видиш докъде ще стигне?

Оставях го доскоро, просто защото се изчерпах откъм идеи и нерви. Не, защото не съм наясно, че хич не е това правилното. На втория ти въпрос -да. Стига и до 3 часа през нощта да си вилнее, пее, танцува, изобщо не му се скапва настроението.
Последният случай е отпреди месец и половина. Излязохме с моя близка приятелка в заведението до нас, което се намира в паркче, има площадка, пясъчник, играчки и е пълно с деца. Това е към 18ч. и Дани тича, игра, бесня до 22:30ч. - без прекъсване. Станахме и се преместихме у нас, именно за да мога с време да го изкъпя, да го сложа да спи и пр. Моята приятелка си седя тихо и кротко в хола, дори намали телевизора, ние с него се приспиваме уж. Час отиде да се мъчим да заспи и не и не. Станах - домъкна се след мен, а приятелката ми казва: "Абе остави го, няма да изкара дълго, той колко тича и игра, не е спал от часове, ще окапе скоро - няма начин". (Момичето има син на 8г., не е да не е виждала деца и номера). Не само, че не окапа, ами се катери по нас, говори, пя, кара ни да играем с него т.е. не можем и две думи да си разменим, камо ли да проведем разговор някакъв като възрастни хора... Стана 1, стана 2, стана 2:30 ч. - никакви признаци да се спира. Накрая тя си тръгна, за да мога и аз да си легна с него, а аз вече бях "на люлка" от нерви. После с нея като коментирахме ми каза: "Не, че не съм ти вярвала досега, но просто не можех да си го представя, то вярно няма приспиване...". Няма я  :lol:

Предполагам е излишно да казвам как ми действа на психиката тази ситуация, която се точи трета година и не намирам и не намирам решение. Не съм очаквала разбира се, че като имам дете животът ми ще е същият както преди - в смисъл да разполагам изцяло с времето си, какво, кога и дали ще правя да си зависи само от мен и пр. Напротив. Очаквах, че ще има безсъние, проблемни периоди, болести, приспиване чат-пат, съобразяване на всичките ми планове и намерения с наличието на дете. Но не очаквах наистина да покрия 1:1 онзи готин лаф на Кръстю Лафазанов в един популярен у нас комедиен сериал, където с въздишка (героят му има 3 деца) казва: "Ехххх имаш ли деца - вече нищо друго нямаш"  :lol: Исках да съм добра майка, направих всичко по силите си да бъда такава и независимо какво ми се случи - все си казвах, че ще поотрасне детето и поне битово няма да е все толкова зле... Е, ОК, ама не става така. Всичко друго малко по малко го нареждам и изграждам наново, само неговото "спане" седи непоклатимо и непроменяемо и вече до лудост ме докарва. Накрая ще взема да пробвам и аз като Боби, да заплаша, че ще го изгоня на стълбите, ако не си стои в леглото, това не съм го опитвала още. Грубо, или не - важното е да даде ефект, пък все ще го преживеем и двамата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Октомври 29, 2013, 23:32:11 pm
Тоя номер на Боби ще го запомня :lol:

Джей като те чета, странно, но се поставям на мястото на приятелката ти. Аз не бих останала до 2:30 ако е такава ситуацията, по-скоро бих се извинила за неудобството с детето и изнесла.

Но че Дани те мотае и върти - мотае те и те върти. Не помня ходеше ли на детска, но ако при чужди хора няма проблем и при теб не би трябвало да има. Просто знае как да ти се качи на главата :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 30, 2013, 00:16:32 am
Вени, приятелката ми е сред най-близките хора в живота ми, (сравнимо с майка ми да кажем). Ако имах сестра (нямам) - да кажем, че тя играе тази роля в живота ми. Останала е, защото аз съм го предложила първо и планът (събота вечер) беше да си изкараме женска вечер както можем. Нейният син беше при баща си в Лондон все още за ваканцията, Дани нямаше на кого да го оставя и като НОРМАЛНИ хора - излязохме с детето, ако детето беше НОРМАЛНО - би следвало да си заспи като пич когато се приберем, а ние какво и как ще правим после в друга стая - наша си работа. ;) ТАМ е проблемът, че не моята приятелка е постъпила невъзпитано и нахално - точно напротив. Проблемът е, че поведението на сина ми лишава мен от социални контакти най-редовно. Дори някакво домашно събиране с ЕДИН човек тихо и кротко се оказва "мисия невъзможна", понеже той пък нямало да спи сам.  :? И да си беше тръгнало момичето по-рано какво? Дани пак няма да спи, пак ще ме лази и тормози докато не легна и това е. Просто ще съм без компания докато го прави - голЕма далавера - дума да няма.  :lol:

Тръгна на детска на 10-и, успешно и идеално...и за няма 10 дни посещения - сещаш се каква рецепта ми натряска педиатърът (това е втората му седмица у дома) Да, аз също считам, че щом в ДГ даже нямаше нужда да се "адаптира" - той проблем няма, че да ми върти тези номера. Върти ги, защото у дома - просто нямам как да им реагирам, освен с агресия и натиск, а аз все не смея и не смея.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Октомври 30, 2013, 09:50:02 am
Жбрул, разбирам напълно поводът за изнервеността ти. И моето дете беше нещо подобно на тази възраст със заспиването. Но поне се редувахме с баща му да му четем книжки или да му разказваме истории на загасена лампа, докато заспи, та някои вечери си оставаха сводобни за мен /макар и малко/. Понякога това се проточваше цял час и повече дори. Става късно, задрямваш при него, после се разсънваш или...не ти се разсънва, ама се сещам, че не си успял да вземеш душ например...Нервничко беше и изтощително. До едно лято, да е бил на четири години може би, когато решихме по изключение да се приспива някои вечери гледайки филмче. Тъкмо беше открил прекрасните филми на "Дисни" - "Цар лъв", "Аладин", "Питър пан".Ами нямаше търпение дететото да си легне в леглото, че да си гледа за пореден път любимия филм. Минахме на този вариант за известно време. Той предпочиташе да си заспива докато гледа - кога колкото издържи, а ние за известно време прекарвахме вечерите "като бели хора". После пак взехме да четем книжки. Като съм спокойна и не огравичавам предварително броя на приказките или отделните книжки, които ще четем за 15, максимум 20 минути е готов. Тези дни пък иска да легна за малко при него да си поприказваме или, представи си - да му казвам математически задачи с думи - дето Иванчо имал 7 бонбона, но сестричката му изяла 2 и той да казва колко останали, пък после бащана на Иванчо му купил още 4....и така, докато заспи. Незнам до кога ще има нужда от нечие присъствие, за да заспи, но гледам вече да не мисля по този въпрос и просто изчаквам детето само да покаже, че е готово. За мене, моето семейство и за детето ни, най-вече, това е правилния подход.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Октомври 30, 2013, 12:31:01 pm
Аз до колкото разбирам проблема на Jbrul е не, че детето не заспива, а че по скоро, става да я търси като установи, че я няма... Аз ще дам едни съвети макар, че аз нямам този проблем, но Jbrul пробвай да го удариш на чест - тригодишните, че и по големите много се обиждат на думата "бебе" и правят чудеса от храброст за да не им викат така (поне, част от тях ;)). Така, че пробвай да му кажеш, че само бебетата искат мама да седи при тях докато спят. Друго нещо което ми хрумва е да сложиш голяма играчка или възглавница до него и да му кажеш, че това е пазителя на спящите деца или да му кажеш, че си вълшебница и нощем се превръщаш в "нещото" и така си седиш при него и той не е нужно да става да те търси.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 30, 2013, 13:01:34 pm
hope-love, Дани също гледа хубави анимации в захлас, сега е на вълна "Ледена епоха". Наскоро и този вариант мислех да пробвам - да купя телевизор за спалнята, да вържа едно DVD и да му пускам там някое филмче, което обича да гледа. Даже да не свързвам процедурата официално с "лягане да спи", просто да му изляза с подобна оферта около времето му за сън и да се надявам, че ще заспи докато гледа. На дивана в хола - това се получава най-редовно - да отнесе плувката, докато гледа нещо, което много харесва и му е любимо и интересно по принцип. В добавка, ако мина на този план - ще спра да му пускам каквито и да било детски програми на телевизора в хола. Ще кажа, че телевизорът там е развален и само на онзи в спалнята има "детско" (ще върже на такава версия) и дано се получи. Преди детето в спалнята имах телевизор, заради себе си. Не мога да спя на включен телевизор аз лично (нормално, да не съм мъж  :lol:), но когато късно загледам някой филм, или предаване, които са ми интересни и искам да видя докрая - набързо се местех в спалнята, докато все още ми е сънливо, доглеждах вече в леглото и после веднага заспивах. Иначе, ако остана в хола, някак ми минаваше сънливостта докато свърши, оцъклях се, заглеждах нещо друго и си откарвах до никое време. Сега е същото апропо. Ама не слагах в спалнята телевизор досега, уж да не будя и разсейвам детето, да не му нарушавам съня с шум и светлина и пр. То накрая ще се окаже, че нещо по принцип "противопоказано" ми е спасението в тази ситуация хахахах Но нестандартните ситуации - изискват нестандартни решения обикновено.

Аз естествено си давам сметка, че съм се поизнервила повече от обичайното в подобна ситуация, защото няма кой да ме отмени за тази процедура дори и една вечер, понеже го отглеждам сама. Ама и да си давам сметка и да не си - това не ме кара да се почувствам по-добре от положението. В допълнение, че откакто се е родил досега - си го гледам аз, у дома т.е. 24/7 сме заедно и с цирковете вечер...то се натрупва. Сега като го пуснах на ДГ в началото на месеца, само за 10-ината дни ходене общо - чувствително се усети спад в моята "изнервеност" ;) Когато едни 8 часа имам прекарани без него, да мога да си свърша работа, да изляза спокойно когато е нужно, а не съобразявайки се с неговото ядене, спане и настроения, или общо казано, като си върнах обратно част от битието си на "възрастен човек" - друго е. Като го докарат към 17:30, вече съм "заредила батериите" достатъчно и с удоволствие обръщам внимание, търпя глезотийки и капризи и това не ме натоварва, защото е за 4-5 часа. А на ДГ като хем е беснял и си е взел неговото (да си общува с деца), хем е винаги недоспал, понеже там няма как да кърти следобед толкова, колкото успява у дома - и приспиването става по-бързо и в прилично време и буденето после е по-рядко. Но колкото и да се надявах - не го прескочи и той епизода с "тръгвам на ДГ и започвам да боледувам". Засега "балансът" е 10 дни ДГ - срещу 14 дни у дома  :lol: По принцип не е бил болнав досега и все още имам надежда, че няма да влезе в някаква "черна серия" на болест, след болест в ДГ, ама времето ще покаже. Ако малко от малко се уреди и въпросът с приспиването - съвместният ни живот ще добие съвсеем различен вид от това, което беше напоследък.


gery_k77, мерси за съвета. Пробвах го и това разбира се. Тарикатчето ми казва: "Бебе съм, хайде да ме гушкаш"  :lol: Иначе през другото време той е "батко" (не знам на кого), но ако ще е до рекет да лягам с него - "понася унижения" всякакви и "мъжката му чест" хич не му е грижа. Иначе си спи с един мечо (такава играчка за мачкане за новородени), за която подозирам, че ще я мъкне и в 1-и клас. Може памперсите и дрехите му да забравя като тръгваме нанякъде, обаче този мечо го мисля така както дали съм си взела телефона, ключовете и документите на колата.  :D Големите играчки, които уж ще го пазят - просто ги изхвърля от леглото с аргумента, че така нямало място за мен ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Октомври 30, 2013, 13:21:09 pm
Жбрул, може ли да постнеш една снимка на този сладур, много е готин, така както цветно го описваш.

:)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 30, 2013, 13:59:49 pm
Жбрул, може ли да постнеш една снимка на този сладур, много е готин, така както цветно го описваш.

:)

Хахха, мога разбира се. Ще кача след малко в съответната тема, да не спамя тук. То вярно, че от бебе не съм го "показвала". Виж в "Галерията" след 15-ина минути, че сме си на село и съм с мобилния нет, та малко бавно се качват.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Октомври 30, 2013, 15:00:02 pm
И нашият "батко" до 5 годишна възраст правеше драми, ако е оставен на село за през нощта, но нещеш ли - сме забравили плюшеното /куче, коте, бяло мече...той ги сменяше /. Влачеше го и в детската градина за следобен сън почти до края на трета група. Връщала съм се до нас не веднъж да го взема, ако сме го забравили. Другите деца като му викали "бебе", той им отговорил, че дали си бебе зависи не от това дали гушкаш плюшено куче, а "колко ум имаш в главата си". Ходи тогава го удряй на чест, де. Да, съвети можем да дадем всякакви, но децата са различни и трудното е да се намери верния индивидуален подход.
Все пак, въпреки че преди бях против телевизор в детската и гледането му преди сън, нас ДВД-то с хубавите дискове ни отмениха за известно време от ангажимента с приспиването. Така вместо да се тръшка, че го оставяме в стаята сам преди да е заспал, изобщо не се сещаше за нас, захласнат във филмчетата. Не ставаше дума за страх да остава сам в стаята вечер, а просто - не е свикнал да стои на тихо със "стиснати очи" преди сън. Не сметнахме за важно да изграждаме това умение у него. Надявам се някой ден да заспива с книга в леглото, пък била тя и електорнна.  :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Октомври 31, 2013, 13:38:29 pm
Жбрул,с теб сме с този проблем и сме писали и двете и в други теми,за вечно неспящите и капризни малчовци.Аз Теди го успивах на ръце до 2 год.,т.е допреди да забременея.То беше люлеене,танци на Сити тв.От както забременях,и междувременно тръгна на ясла ,там не се доспиваше и вечер 8-9заспиваше като круша.
Сега от 3 мес.не ходи на ясла,няма да споменавам ,че режима лятото отиде на кино.Ляга в 10-11ч, и то да не забравя да кажа ,че спи при нас.Ляга и гледа Мики Маус или нещо друго там де и си заспива.Пие 1 шише или 2 кис.мляко, зависи от умората му
Отнсно спането му при нас опитвах какво ли не,до това се стигна от вечното му реване като бебе.И накрая стана така,че ми беше по-удобно да спи при мен отколкото да ставам по 100 пъти, че и да не лягам до 4-5часа.Опитвахме се да го слагаме да спи на неговото легло,но и той като твоя син иска компания. Имаби сме гости до късно,но той няма никога да се излъже да си легне и да заспи сам.Чака ни ,играе си и така.Баща му ляга на няколко пъти при него и там си заспиваше и той.Та затова ще чакаме по-добри времена ,Вече свикнахме с него в леглото,даже ми е хубаво като се гуши в мен посред нощ.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 31, 2013, 17:47:49 pm
Мони, помня аз че на същия шиш се печеш и ти, само дето Дани не беше ревлив, но с рефлукс-а пак нямаше спане. Аз вече споделих, че недоспиването следобед в ДГ засега дава най-добри резултати т.е. прави заспиването вечер по-бързичко и в по-прилично време. Иначе и на мен не ми пречи да спи в моето легло и гушкането обичам, ама докато стигнем до пустото спане - чудесно знаеш какво е.  :lol: Пожелавам ти второто бебе да е абсолютен антипод на батко си в тези направления точно, че голям зор настава с две такива човечета. Аз да си призная, опитах да поддържам у дома "градинския режим", та дано по същия начин се получат вечер нещата, ама не става. Мазохистично, в почивен ден си навивах аларма за 6ч., пия кафе, той става към 7 и нещо и докъм обяд всичко е ОК. После като се тръсне да спи следобеден - все успява да си отспи достатъчно, че вечерта да е обичайният цирк в общи линии. Не мога да го събудя у нас "насила", ако не си е отспал - просто не става. На светло, на шумно - спи и това е. Ако тръгна вече съвсем брутално да го разсънвам - ще изкиселее жестоко (нормално), ще се разплаче и после с часове ще е яко тормоз и за двама ни докато стане време за лягане вечер. Просто в къщи - атмосферата не предполага такова бързо и лесно разсънване като в ДГ и няма начин да я докарам до същото. Там като се събуди и да му е кисело - веднага има деца, залисии разни и му минава. В къщи - сещаш се. Това по повод, че сте изпортили "ясления режим" лятото...ами то просто няма начин да го поддържаш същия у дома и да искаш. Аз затова и спрях набързо да се самоинквизирам със ставане в тъмни зори от което полза няма, та и на края на деня освен изнервена от какво ли не - да съм и яко недоспала - още по-трудно му издържам капризите и номерата вечер пък тогава. Дано второто "тръгване" на градина не приключи така бързо като първото и да се понаместят нещата с лягането малко от малко.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: cofee lungo в Октомври 31, 2013, 18:26:47 pm
Жбрул да не те плаша, но сестра ми действа с големия племенник заспиване с телевизор, после с компютър, сега /на 6 г./ пуска на сестра си порно и разбива "родителския контрол" вече 2 пъти. Резултат - телевизора вече не е включен към кабелна телевизия, а само към ДВД, но той гледа до 2-3ч. доста след като всички вкъщи са заспали отдавна. Та да не си спретнеш нова драма...

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Октомври 31, 2013, 18:38:24 pm
Ами,Жбрул  надявам се "искренно и лично" второто бейби да е по-читаво в това отношение ,ако ли не .....незнам ,няма да го мисля сега   :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Октомври 31, 2013, 20:00:48 pm
Кафенце, мерси за предупреждението. Дани категорично не е особен фен на телевизията, даже късно взе да се зазяпва (сравнение с други деца). Гледа съвсем избирателно някакви неща, които му допадат, иначе и да го вържа - не мога да го задържа пред телевизора, което е ОК. Затова и нямам особени опасения да опитам с телевизор в спалнята, ако така ще заспива без "дондуркане" от моя страна.

Мони - живо и здраво да е новото бейби и да сте добре, пък каквото и да е като характерче - не моЙ те събори, все пак щом на баткото издържа - "гърмян заек" си. Аз все пак залагам на "кротко и поспаливо", пък скоро очаквам да кажеш дали познах.  :lol: :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Октомври 31, 2013, 23:06:05 pm
 osi_9
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Krisi08 в Ноември 02, 2013, 10:02:25 am
Jbrul Мислих над твоят проблем и въпреки, че съм с по-малко опит, реших да дам предложение. То е изцяло взаимствано от Supernanny американско предаване, което ти препоръчвам да изгледаш 3-4 епизода, за да придобиеш някаква представа. В него почти всяко семейство има проблем подобен на твоя, само че децата са 2-3  :wink:

Моето мнение е, че такъв проблем не се израства, а напротив, ако сега не го решиш ще се задълбочи. Също така не бих заключвала детето в стаята, мисля че можеш да отключиш разни други проблеми като клаустрофобия и подобни. Това е моето мнение. Също така ако си се решила вече наистина на 100% да се справиш с проблема, трябва постоянство и да не се пречупваш. Цигу ти е дала прекрасен пример и за двете.

Ако бях на твое място, щях да постъпя по следния начин. Тъй като Дани е голям вече и всичко разбира, бих направила reward chart или принтирала ( http://www.supernanny.co.uk/Reward-Charts/-/3-to-5-year-olds.aspx ). И после сядаш с него и му обясняваш, че вече е голям и е време да спи отделно. Казваш му, че от днес вече той ще спи отделно и му показваш reward chart (например тази с пиратите) и че всяка сутрин заедно ще решавате дали се е държал добре ( т.е е заспал бързо и безпроблемно) и ако е така ще се придвижва едно стъпало по-нагоре към пиратското съкровище.И така като заспива сам и се държи добре, след 10 придвижвания (звездички, може да купиш някакви лепенки и да лепите ще стигне до пиратското съкровище и ще получи еди си какво. Ти познаваш детето си и знаеш какво най-много ще го зарадва. Тази част е много важна, трябва да го направиш така, че максимално да го заинтригуваш.
Сега като дойде момента за заспиване се подготви за най-лошото - че няма да спите цяла нощ. Както Цигу ти писа, първия път като стане му обясняваш спокойно и тихо, че е голям и е време да спи. И че ако продължава да става утре няма да се придвижи по-напред до пиратското съкровище. И така само първите 3 пъти, след това без да казваш нищо го връщаш в леглото всеки път щом стане. И така докато не заспи. Трябва да си силна  и да продължаваш да го връщаш и 3ч ако трябва. Все ще се пречупи, и цяла нощ да не спи, все ще заспи някога. Тук е въпрос дали ти ще успееш, защото е много трудно :(

Ако можеш да си свалиш от някъде 3-4 серии на Supernanny ще е много добре, ще видиш колко много семейства имат много подобни проблеми и с постоянство ги решават.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: saraapl в Ноември 03, 2013, 23:04:47 pm
Здравейте мами... Монка радвам се че всичко е ок и скоро ще сте четирима  :D .. При мен няма драми,няма тръшкане- притесняваше ме в началото,че господина заспиваше в 22:00/22:30 и така до 08:15/08:30.. Казвам притесняваше ме защото си мислех че спи прекалено много  8O защо ли не знам.Преди да забременея все си мислех че това значи полубезсънни нощи до към 3/4 годишна възраст  :lol: Определено не съм очаквала цяла вечер спокойствие  :D ? Иначе заспива даже диста лесно- малко Cars 1  и 2 и айдееееее.. Режим определено има ама и няма как да е друго защото от 6 месечен е на детска и няма как... Нямах време да се "глезим" много много!
Даже сега режима е малко сменен - къпе се с татко си задължително и с 5/6 колички които упорито сапунисва.. Малко филмче и малко при баба си правят " катастофа" с други коли и айде Ipad в действие и хоп- детето е изморено , а мама много доволна  :lol:
А относно тръшкане наистина няма много, по-скоро е глезене защото сега е такава възраст ,в която "опипва" почвата... Гуши се в мен и мами това онова... Щом чак и на испански ми говори ( по принцип не го прави никога )...
Абе още е много рано и знам че ще имам още многооо време за " екстри"  :lol: Обаче чакам с нетърпение да споделите мнения как се справяте с тези качества на нашите съкровища  :D
Лека вечер на майките и техните съкровища :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 04, 2013, 02:22:12 am
Krisi08, благодаря ти за отделеното време и усилие и описанието на този метод. Дано е полезен на други майки с подобен проблем, аз със сигурност не смятам да опитвам.  :lol:
Такива неща при Дани - изобщо не могат да сработят - пирати, съкровища, чакане на награда...твърде му е абстрактно, че да го мотивира за някакви действия - забраИ. Отделно, че изобщо няма нещо, което толкова много да иска, че да го определя като "награда"... Което си е моя грешка де, аз и без това купувам каквото е поискал да има, а той пък не е от "искащите деца", та чак се радвам когато пожелае нещо. А и в този метод като всички други подобни - има едно основно нещо - то е принуда. Все едно как ще е напудрена и облечена същата (като метода на пясъчния часовник за по-малките)...еми в крайна сметка опираме до това да си мерим нервите и инатите. Той ще реве и ще става, аз ще го завръщам в леглото всеки път, докато той се предаде просто от изтощение (да допуснем, че аз не бих се предала първа). И това ще си го играем всяка вечер, пък може би по цели нощи, пък може би и седмици. И накрая като спре да става - просто ще съм победила силово и ще съм го принудила (по доста брутален според мен начин) да осъзнае, че ще става както аз кажа, а не както той иска. Може и да ми е приятен и удобен крайният резултат (вероятно ще е), но не желая да го постигам с такива средства просто.

И къде на майтап, къде сериозно... Ако го опердаша три пъти подред, затова че е станал след като съм го сложила в леглото - ще спре да става набързо, ще ми отнеме по-малко нерви от всички "модерни техники", изобщо няма да е травмиран щото няма и да помни кога и защо е започнал да спи сам без циркове и пр. Не го правя, просто защото не ми е в арсенала на възпитателните подходи да го ступвам, не защото чак толкова го намирам за проблем. ;) Този психо-тормоз, който се получава при "приспиващите методи" (невключващи шамари) - за мен е доста по-гадно нещо честно казано, но това са си моите разбирания за тези неща. Не са меродавни, просто споделям.

Иначе - да го заключвам не съм имала намерение никога, коментирах опцията по повод нещо писано от Ema2 просто, не че ми влиза в плановете. Засега ще заложа на това да си изгражда "механично режим" с ходенето на ДГ, който да поддържам когато не ходи. Ако заспива за 10-ина минути и не става повече - не ми пречи да приспивам, нито да ми спи в леглото. :) Ще пробвам скоро и с телевизор в спалнята и хубави филмчета на ДВД, ако мине номерът и да не приспивам...чудно ще е. Засега тези неща да станат - предостатъчно ми е на мен лично.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Ноември 04, 2013, 10:30:45 am
Евала за биволските нерви, които имаш. На мен ми е рано още, ама си мисля ,че на твое място сигурно щях да го напердаша, макар да знам ,че боят не е средство за възпитание, но при такава ситуация сигурно нямаше да издържа :oops:, дано да греша де, и като дойде и моя ред да възпитавам сериозно, да съм се поуспокоила и да не ставам майка пъдарка и озурпаторка. С голям интерес следя събитията около вашето неприспиване, така че като се справиш непременно да кажеш как успя! Късмет и сили ти желая от все сърце
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Ноември 04, 2013, 10:45:27 am
Евала за биволските нерви, които имаш. На мен ми е рано още, ама си мисля ,че на твое място сигурно щях да го напердаша, макар да знам ,че боят не е средство за възпитание, но при такава ситуация сигурно нямаше да издържа :oops:, дано да греша де, и като дойде и моя ред да възпитавам сериозно, да съм се поуспокоила и да не ставам майка пъдарка и озурпаторка. С голям интерес следя събитията около вашето неприспиване, така че като се справиш непременно да кажеш как успя! Късмет и сили ти желая от все сърце

За кво да го пердаши?! Той не реве, не мрънка, няма истерии(при нас това е ежедневно поне по 5 пъти и не виждам смисъл да бия). Налага си своето, дразни я, ма тя е СПОКОЕН човек  :D
В помощ на идеята със съкровищата, по Дисни има филмче с пирати и съкровище и се печелят дублони. Интересно е, красива анимация, музика. Би привлякло внимание и може да помогне, но и аз не знам какви да са наградите. Моят син първо не би търпял за награда. Ако кажа днес, че нещо ще получава, то трябва да стане веднага. Може би метода работи при по-големи деца, на 3-4г. примерно.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 04, 2013, 11:21:29 am
ivelinca, благодаря за пожеланието  :D И да ти кажа все пак, че изобщо, ама ИЗОБЩО не е задължително да имаш подобна ситуация с твоето дете, дори без да полагаш някакви специални усилия, та хич не се настройвай на вълна "неизбежност". То си е до дете, характер, обстоятелства...толкова много неизвестни и променливи има в отглеждането на дете, та който седне да прогнозира - само може да сгреши. И да се притеснява излишно за нещо, което никога няма да му дойде до главата, пък то друго ще се стовари дето през ум не ти е минавало. Аз например така се бях наслушала за "зъбните драми", че и за секунда не допусках, че баш на мен ще се размине. Е, аз пък зъби не разбрах кога му излизаха, просто виждах поредния поникнал и толкова. Вкл. кучешки и кътници  дето би следвало да са най-големият зор. Просто Дани се озъби като акула - тихо и бързо (за мой късмет естествено)  :lol:

Относно здравината на нервите ми... Ами сигурно ще те изненадам, но аз съм темпераментна и хич не съм търпелива, пък "жертвоготовна" - съвсем. Но, когато дадена ситуация изисква (не само с детето) - просто умея да се "стегна" и да изтърпя каквото там се налага, без да  е кой знае каква "лична драма". Не, че не ми дотежава и не ми писва естествено, но бързо успявам да се освестя за нов опит. Другото типично за мен е, че съм убедена относно детето, че както аз преценя и мисля за дадена ситуация - аз ще го измисля най-правилно, просто защото знам всички детайли, не защото получавам "лоши съвети" за същата ситуация. "Съвети за родителстване" - изобщо не обичам да давам, приеми следващото като "обща препоръка" просто. Твоето дете - не е като никое друго дете, един микрон за нещо ще е различно, но той ще е съществен. Научи се да го разбираш, да го наблюдаваш внимателно и да реагираш спрямо конкретна ситуация и конкретна негова нужда - така ще си най-добрата майка за СВОЕТО дете, което е важното. Другото..."втър и мъгла" дето има една дума.

Относно всякакви "възпитателни методи"...и там не съм по реда си аз  :lol: Бившият ми съпруг (инженер), когато съм пипала някаква техника, опитвам се да вкарам нещо някъде, да отворя капаче и пр. и напъвам и ръчкам винаги ми казваше: "Щом не става лесно и бързо - значи не го правиш по правилния начин". И винаги е бил прав. За Дани разсъждавам по същия начин (не твърдя, че съм права, споделям само). Когато нещо с детето ми не се получава относително лесно и срещам як и категоричен отпор за същото - явно не подхождам правилно, или просто не му е време още. До 10-я си месец - ядеше през нощта, в 3ч. и през ум не ми мина да махам насила нощно хранене, че да мога да се наспя човешки... Една нощ в 3ч. подадох шишето - то беше бутнато, човечето се надупи и си заспа и повече никога не се събуди в 3ч. да търси мляко. Обяснявах как се пишка на гърне и тоалетна 2-3 месеца - интерес НУЛА, успех - още по-кръгла нула. Накрая го пратих да свети на баща си при тази процедура и ВОАЛА... Обяснения, обяснения - ама друго си е да ти го покажат, пък и "да правиш като тати" е много по-гот, отколкото да слушаш мама как пили някакви пълни дивотии (от негова гледна точка) по темата.  Както не ще да заспива сам - така "изби рибата" с тръгването си на детска градина - без писъци и драми, но аз подходих "творчески" по темата, съобразно него, характерчето му, това което знам, а не според това какви акъли ми даваха миналите по този път вече. Да, те имат опита и са прави 100%, но са прави за своите деца, не за моето. И съвсем сериозно казвам, че ако ми прекипи от нещо, което прави, или не прави - наистина бих го ступала (символично) и считам това за доста по-бързо и лесно за забравяне, отколкото да упражнявам психо-тормоз със седмици за каквото и да било. Просто съм си яко демоде явно.  :lol:


м-и Мерси за идеята за филмчета, точно "събирам колекция" в момента. ОбачИ аз толкова обичам да гледам качествени анимации, дори такива които мога да ти преразкажа с диалозите и съм гледала по 1000 пъти, че накрая нищо чудно вместо да подмамвам Дани да ходи да си легне сам с тях - да вземе той да ме гони от леглото, като зависна и аз да ги гледам.  :lol: В неделя по един детски канал бяха пуснали втора част на един филм за дракони (анимация), той по едно време се отегчи, но аз се запънах и не смених канала докато не свърши...изчаткала раУта аххаха. Тази сутрин установих, че вече "има мегдан" да опитвам с примамки в бъдеще време. Напоследък има страст към пистолети и пушки и каквото купя - все се чупи набързо, та снощи като каза "пистолет" - всичко беше помляно и съответно ги бях изхвърлила. И си викам аз, ако тази сутрин вземе случайййно да се запъва за ходенето на ДГ (все пак 2 седмици беше у дома) - дай да заложа стръв. Казах, че утре (т.е. днес), като го докара автобуса и мама ще го чака с нов пистолет. Не коментира повече, приспах го, станахме днес, тръгваме да излизаме и той ми казва: "А ти довечера като дойда нали ще си ми купила пистолет?". Помни значиии и е взел да навързва кое, след кое следва, кога и защо... Та днес в списъка за пазаруване имам и "пистолет". Да живеЙ корупцията!  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Ноември 04, 2013, 23:17:25 pm
Ай да оспамя малко темата и аз обичам анимация, на Дисни повечето е качествена. Сега в неделя редуват принцесите  :lol: :lol: :lol:
Ще взема и аз пушки да предлагам, някак агресивни играчки ми се струват и до сега не съм.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 05, 2013, 02:04:42 am
Аз не купувах и не предлагах, точно защото са уж агресивни играчки, да не се учи на подобни неща и пр. И май месец тази година, в едно заведение имаше друго дете с някаква играчка автомат... Цяла вечер го преследвах Дани, да не дърпа чуждата играчка, очите му останаха в нея, а то вЕрно интересно беше - хем си вдига шум, хем мърдат разни джадажи по него, лампички има. И за 1-и юни - издирих и купих същото. Ами - голяма радост беше, още играе с него, няма идея какво значи "да застреляш някого" (аз съм редовно застреляна)... Чат-пат се присеща да иска нова подобна играчка, а аз избирам някакви по-занимателни. Последният пистолет има и мишена в комплекта, която целиш с лазерен лъч и като я нацелиш - върти се там едно колело и пее, чак аз си играя с тоя нещо.  :lol: Той пък си тренира координацията и то успешно. Мисля си, че не толкова видът на играчката е важен и той да създава в детето някакви нагласи, колкото как ти ще му я представиш и как ще я възприеме то.  Категорично - не е станал агресивен и зъл откакто му купувам пушки и пистолети де ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Ноември 05, 2013, 10:48:43 am
Детето ми не стана  и грам агресивно, нито нервно  от: купуване на пушки и мечове /към които бързо загуби интерес между другото/, нито от гледане на "Багуган" и игра с бакугани, блейдъри /все бързо отминаващи моди/, фигурки-чудовища и т. н. Мисля, че т. нар. "лошо влияние" на определени играчки и филмчета често е само оправдание за поведение на деца, чиито проблеми вероятно се коренят някъде другаде.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Ноември 05, 2013, 11:46:40 am
Сетих се за една случка с племенника и свекърва ми от преди 2-3 години. Племенника ни много псуваше , ругаеше, караше се с децата, че и на бой понякога е посягал, та веднъж свекърва ми го гледала, излезли пред блока, той се скарал с някакво дете, почнал да го обижда да псува и свекърва ми се ядосала, скарала му се и го прибрала вкъщи. Малкия взел да реве, да се тръшка ,че са го прибрали и свекърва ми също взела да реве. Детето се учудило и я питало "Ти що плачеш ,бабо" , а тя ридаейки му казала , че плаче дето той така я излага, дето така се кара с децата, все едно никой не го възпитава. Казала , че се срамува , когато се държи така, че иска възпитано внуче и т.н и откарали в ревове и двамата два часа, но от тогава, когато е с баба си навън той се държи прилично. Тогава разбрах,че може и  на чувства да ги  удари малките. Само,че трябва явно да е истинско, както е било в техния случай, а не постановка, защото малките не са толкова гламави и мисля, че трябва да им се говори като на големи хора, а не  с бебешки интонации и с умалителни думи
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Ноември 05, 2013, 15:07:36 pm
Зависи от възрастта и характера на детето. Това, което работи при едни, не върви при други. Универсална рецепта няма. Иначе, който я открие, ще стане милионер.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: yana-v в Ноември 06, 2013, 11:04:31 am
ОХ, Жбулче, мила бръкна ми много дълбоко в раната.
Не искам да те плаша, ама ей на догодина ще е ученичка, а всяка вечер като наближи време за сън и корема ми става на топка.
Много трудно заспиваше като малка, след това свикна да спи при нас, трудно я отделихме на самостоятелно легло. Беше посвикнала.
Задължително стоя до нея докато заспи, иначе се почва рев и вой, което в началото наистина беше убийствено за мен - стояла съм по 30-40 мин. Сега заспива по-бързо, защото е уморена.
Иска да спи при мен, и всяка вечер се водят едни безумни разговори от които вече ми е писнало.
Пробвах да я връщам, да обяснявам, изпадна в истерия, рева цяла нощ, това втори път няма да и го причиня.
От няколко месеца след поредната разправия каза, че на нейното легло сънувала кошмари и няма да спи повече там! :( Искаше пак при нас на спалнята, но аз отказах и в крайна сметка стигнахме до компромис да спи в хола. Пак почти заспивам до нея, няма такова нещо да заспи сама, но поне спи спокойно и аз успявам да се наспя наистина! :oops:
Много ми се иска да се справя с това, остана като проблем от бебе и не мога да намеря начин! Вече си мисля да говоря с психолог!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 06, 2013, 12:19:57 pm
yana-v, няма нужда от психолог, просто и ти си некадърна майка като мен и нещо не си се постарала, та затова така  :lol: Извинявай за черния хумор, ама вече по темата - друго нямам. Честно казано, аз отдавна съм осъзнала, че това със спането ще е явно главният ми проблем с Дани в детството му (откъм поведение имам предвид) и го попреглътнах. От време на време вземе, че ми попрелее, после пак си "налегна парцалите" по въпроса и си го търпя. Умората и недоспиването в ДГ - дадоха резултат дотолкова, че го приспивам по-бързо и преди 12 ч., ама 22:30-23:00 сега - хич не ми е ОК. Пробвах с по-ранни часове - никакъв шанс засега, въпреки че от ДГ като си дойде вчера -  цяла вечер киселя само защото е недоспал, ама няма и няма да се легне в човешко време и по човешки начин. Сега е заковал среднощното ставане и довличане в хола на 2ч. посред нощ. Стане 2ч. и дзънннн - пристига. Не реве, не истерясва, просто се мести при мен. Като тръгна аз да си лягам - няма запъване да дойде пак в спалнята. Ами...така ще е явно, докогато продължи, какво да го направя?!!! Мен главна цел ми е да си заспива сам, че да не се занимавам с това. Че спи в моето легло - не ми пречи, среднощните ставания - също не са ми особен дерт в общия случай, не ми прекъсва някакви хипер важни занимания с тях.

Ако успея да си спестя занимавката с приспиването - ще съм предоволна, понеже главно това ме мори напоследък. Като беше бебе пък не спеше и по цяла нощ, ами някакви по три часа дремки бяха, тогава беше най-големият зор (за мен). Късмет поне, че спал-недоспал - има приятно и ведро събуждане, та не бера ядове сутрин с това. Все някакъв "бонус" има да компенсира, то не може всичко да е "бъгаво".  :lol: Ей сега - идва зима, мазните сметки за ток - няма да отоплявам две спални, ако не друго хахахаха Гледам да мисля положително, какво да се прави. Другото като не зависи от мен... Но при мен се явява предимство в тази ситуация, че живея сама т.е. неговото присъствие в леглото ми - не бърка отношенията ми с баща му. Ако все още бяхме семейство - определено щеше да ми е голям проблем да не ни оставя и минута насаме, в собствената ни спалня и това с години като при вас. Кофти си е и още как.  :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Ноември 06, 2013, 19:22:46 pm
Момичета, не се самонавивайте сега с това заспиване. Аз, ако бях в такава ситуация, на този етап бих оставила нещата така. Да не се стресират сега децата, ако почнете да им прилагате разни "номера". Лягайте при тях, докато заспят. Другото ще отнеме сигурно месеци и много повече ще се изнервите.
Някои деца просто имат проблемно спане, както е и при възрастните.
Мисля също, че топлият душ преди лягане помага за отпускане. :)

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Ноември 06, 2013, 20:32:02 pm
Топлият душ  при нас играе разбуждаща и възбуждаща роля  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Ноември 06, 2013, 21:40:12 pm
М-и ,  :lol: може би студен ще действа повече.

Темперамент хора, всичко е въпрос на темперамент. Това не може да се коригира. Това всяко дете си го носи от раждането ...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 07, 2013, 01:09:36 am
Момичета, не се самонавивайте сега с това заспиване. Аз, ако бях в такава ситуация, на този етап бих оставила нещата така. Да не се стресират сега децата, ако почнете да им прилагате разни "номера". Лягайте при тях, докато заспят. Другото ще отнеме сигурно месеци и много повече ще се изнервите.
Някои деца просто имат проблемно спане, както е и при възрастните.
Мисля също, че топлият душ преди лягане помага за отпускане. :)

Аааа нямаме си други занимания мислиш, та вече от скука...какво, какво - дай да се "самонавием за заспиването" (или тръшкането).  :lol: На този етап - щем не щем сме ги оставили нещата така, понеже работещи "номера" - аз поне не открих досега. Пък с "модерните методи" - наистина се опасявам, че мога да го стресирам. Колкото до топлия душ преди лягане, у нас е направо топла вана с всички екстри и киснене, което не води до съгласие да легне да спи сам и да ме остави на мира де. Колкото до лесното и предполага се приятно решение на всичко това, а именно : "лягайте при тях докато заспят", едва ли има думи с които да съумея да ти обясня разликата между това да гушнеш детето си и да заспиш сладко до него и това да си принуден да го правиш всяка вечер, с години (при някои доста години както четох), вкл. когато трябва, или просто имаш нужда да правиш нещо друго. Психическата нагласа в двете ситауции е различна, затова във втората - емоциите които започвам да изпитвам са на яд и неконтролируемо раздразнение, понеже съм принудена да правя нещо и абсолютно безпомощна да прекратя това с някакви цивилизовани средства все пак. И понеже съм човек, а не само майка - реагирам точно така както и детето ми би реагирало, ако го принуждавам да върши редовно нещо неприятно за него, което за капак - то намира за абсолютно излишно. Разликата е, че много по-вероятно е аз да определя адекватно кое е "излишно" и "безсмислено" отколкото той (засега). Но незнайно защо - трябва да се водим по неговия акъл за тези неща. И в този смисъл - моето раздразнение е много по-обосновано, логично и оправдано, отколкото неговите инати. Но понеже аз съм възрастният човек - следва кротичко да търпя всякакви безумни издевателства от негова страна и да му играя по свирката.


Виж, ако е за миене на зъби - едва ли не е добре да го набия, да му подпра устата с нещо да стои отворена и да търкам, да го вържа на мивката в банята докато не ги измие... ВСИЧКО може, само и само да са измити тези зъби, да са здрави, защото това е важно за НЕГО и неговото здраве. Или като поставяме ваксини - няма хънта мънта нали...Там нЕма проблем натискам ли, стресирам ли, принуждавам ли - за такива неща може, та дори е желателно. Но всякакъв натиск да спре да тормози мен за нещо - цъ, ще се стресира. Аз мога да си търпя обаче, защото на мен ми е "бездънна търпилката", свои нужди - нямам, аз щом съм станала майка вече - не съществувам в битието си на жена и човек и не е редно да искам да съществувам И по този начин. Ами съжалявам, но подобен начин на мислене ми е чужд, въпреки че да съм майка ми е главното в живота вече, но това не значи единственото.

За мен конкретно - времето ми вечер (и нощем често) е най-важното, най-пълноценното в личен аспект, тогава си задоволявам всички потребности, за които през деня нямам време и възможност по някаква причина. Така съм от ученичка апропо, "плащам си" от години "цената на недоспиването" за да имам това време САМО за себе си. Като се замисля - това е единственото нещо от което никога не съм съм била склонна да се откажа и за това - имам своите много важни причини. Дани е единственото същество, заради което ДОБРОВЛНО се отказах след раждането му от това и от още куп други неща (не дребни и маловажни). Направих го - защото така считам за редно, нормално, майчинско и пр. И считах, че все пак, това с вечерно-нощният терор ще приключи в някакви разумни срокове. Или след отпадането на някакви обективни причини при детето, за да се случват тези неща. Е, всички смислени и разумни основания за това - вече не са налични при сина ми, но изпълненията продължават. Но няма значение дали майка му на това дете е стресирана, амиии...тя е Робокоп. Минимум  :lol: Важното е то да си върти номерцата на воля и щото така му харесвало просто...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: yana-v в Ноември 07, 2013, 08:33:53 am
Много си права, че и ние имаме нужда от глътка въздух и лично време.
Аз не съм нощна птица, вечер съм скапана, сутрин от 6 ч вечер до 10 ч. все на педали и ... заспивам даже преди нея. Но... тъкмо се отпуснеш и трябва да станеш, щото още 1000 неща трябва да се свършат. Това ми е най-трудно преодолимо!
Само да са здрави, ама ей на тази сутрин май пак и е запушен носа  :(, а това води до серия безсънни нощи отново! :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Ноември 07, 2013, 10:11:58 am
да се включа  и аз от както е на ясла там не спи.и в 20 часа вече е заспалала.но каква полза като е будна в 4 сутрин.започва здрава игра ,реване и тръшкане.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 07, 2013, 10:45:51 am
yana-v, ами с това приспиване и лягане късно - то е проста аритметика, че ни при теб, ни при мен може да остане някакво "лично време". На мен затова ми е толкова болна тема това.

Хайде, отскоро ходи на ДГ и поне през деня - имам време и за себе си. Но и аз като повечето хора денем си имам достатъчно неща за вършене, ако и за момента да поработвам от къщи само - то пак си е работа, пак си иска време. Другото е, че за да се видя с приятели например - ами вечер само може, логично, те хората също работят денем, също имат деца и задължения. Т.е. през деня и да имам някой абсолютно свободен от каквито и да било ангажименти час - то няма с кой да се видя едно кафе да пием. Звънна тук-там, всеки вика: "Ми хайде да е довечера, след 18 - 19ч.". ОК, правим план, събираме се в къщи "довечера", той се прибира в 17:30 ч. С гостите ядем, децата (ако са гости с деца) си играят, обаче... Няма начин да кажем в 20:00, или 20:30, или 21:00ч. да стана замалко, да го изкъпя набързо, да го сложа в леглото казвайки "лека нощ", да се върна при гостите и да си изкарам с тях още час-два без той постоянно да се чекне по нас, да вика и пее и в общи линии - да не ни дава възможност да си общуваме ефективно помежду си. Всичките ми приятели са с големи деца, та техните - не са "проблем" като се събираме, самозанимават се, не пилят нерви и не досаждат нон стоп. Та с гости, или без гости, като се прибере вечер - качен ми е на главата докъм 23:00ч., после поне час е къпане и приспиване и оттам насетне, посред нощ - вече имам "време за мен". Ами нормално, че от това време нататък - рядко имам будни приятели, с които да си общувам, но поне спокойно мога да почета нещо, да гледам филм, или там нещо друго, което ми е приятно. И точно наема да го върша нещото - хоп Дани се измуши от спалнята и пак висне при мен.  :? Легна посред нощ, стана към 7:00 (недоспала естествено), после пак цял ден се занимавам с разни полезни и необходими неща, не с "личните си кефове" и вечерта - хайде пак същото. Като дойдат почивните дни - 24/7 ми е качен на главата - пак нулева възможност да си пообърна внимание само на себе си.

Та по тези причини - много ми е важно хем да ляга по-рано вечер, хем сам да си заспива. Ако легне към 21:00 набързо и без циркове - до 12:00-1:00ч. - предостатъчно ми е времето, да правя там каквото ми се прави и е несъвместимо с присъствието на дете по някаква причина. Пък и в крайна сметка - аз нямам никаква вина, че животът на всички ни (не само моя) е така организиран откъм време и задължения, че хората са ангажирани през деня и единственият "промеждутък" за релакс е някакви часове вечер, ако може преди 12:00ч., защото на другия ден все пак се става рано, бива да не си като парцал на работа. ОК, ама това как да стане точно, ако излизаш сутрин за работа, прибираш се вечер, детето се прибира с теб и те разиграва докато и ти самия заспиш. Е, кога аджеба тези родители "да вземат малко въздух"? Кога една семейна двойка да си обърне внимание един на друг, било да си говорят просто, да пият по чаша вино спокойно, секс да правят, или каквото и да било там, което им е приятно? Ами такова време - няма. През седмицата - понеже детето не ще да си легне, преди и те да легнат, през уикендите - пак не ще да ляга + че цял ден е наоколо и изисква внимание. И накрая - като охладнеят отношенията в една двойка, двамата родители се изнервят яко от преумора и постоянно съобразяване с нуждите (къде реални, къде от чист каприз на детето им) - ах, ама що така станало? Ами как да стане? То е нелогично да стане нещо друго, та често и до развод се стига в подобни ситуации и къде е ползата и смисълът, вкл. за детето на такава двойка? Няма такива! За никой от участващите в подобна "схема", особено ако същата се заточи с години.


Защо го пиша всичкото това? Защото "на първо четене" едно: "Е, какво толкова, ще си легнеш с него", или "Е голяма работа, че вампирясва до среднощ - все някога ще спре", или "Абе тръшка се и истерясва, ама ще го изтърпите сега, колкото време се налага, ще престане все някога" - наистина звучи безобидно и като "не особено голям проблем". Обаче изведено от контекста, който описах горе е безобидно. Но системното и продължително случване на тези ситуации - сериозно повлиява начина на живот и отношенията в едно семейство, независимо родителите колко се опитват "да не обръщат внимание, да не се впрягат, да изтърпят еди какво си колкото време е нужно". Никой не е способен безкрайно да върви срещу себе си, потребностите си, вечно за всичко да е "на педал" и да не изпуши в даден момент. Независимо дали е семейна двойка, или самотен родител като мен - описаното по-горе те превръща в нещо като тенджера под налягане, която стои на постоянно включен котлон и си и запушил клапите за изпускане на парата. Е, в един момент - ще гръмне тази тенджера - неизбежно е просто.


Въпреки, че децата ни, техните нужди, щастие и комфорт - логично са приоритет за всеки от нас, добре е и е важно да си даваме сметка, че ставайки родители - ние не спираме да бъдем хора и да имаме свои нужди от всякакво естество. И е важно поне в някаква степен, да можем да си удовлетворяваме и тях. Да, разбира се - вече никой от нас не би могъл да го прави , както "преди децата", нито е очаквал да може, вкл. и аз. Но е наистина ВАЖНО и за децата ни, в името на които се самонавиваме, че трябва да изтърпим какво да е, колкото трябва и до дупка - да търсим начини да не се стига дотам чак. Не е въпрос на егоизъм, мързел, "неблагодарност" че си станал родител все пак, недооценяване какво щастие е да имаш дете и пр. Добрата среда за всяко дете е на щастливи и чувстващи се комфортно родители все пак. Преуморените и пукащи се от нерви родители, издевателстващи над себе си, само и само да угодят на отрочето - реално не могат да бъдат добри родители, а те именно към това се стремят все пак. Каква полза за теб и за детето например да стискаш зъби, да търпиш нещо и по някое време като ти избият балансите - да се разкрещиш, да удариш дори и след 5мин. горко да плачеш и да се разяждаш от чувство за вина. И вместо да помислиш защо си избухнал, как стигна до това - да вземеш за пореден път да се упрекваш, че си нетърпелив, лош, кофти родител и от сорта.


Съжалявам за поредния предълъг пост в тази тема. Не искам и не очаквам почти никой да се "изповяда" публично, че има ситуациите и избухванията, които бегло нахвърлих, не е целта на темата това. Но достатъчно непублични разговори имам и с потребителки и с мои познати, които имат деца с подобен тип поведение, за да знам, че нито се случва рядко, нито е "няма проблем", нито последствията са безобидни, ако нещата си продължават по този начин безкрайно. Знам и, че хората, чиито бебета на 30-40 дни са отказали нощното хранене, спят си сами в легалата по цели нощи и като поотраснат в 20:00ч. си заминават сами в леглата, които не истерясват, не се тръшкат никога за нищо...Знам, че тези хора - не могат да разберат, че не от старание и "правилно възпитание" техните деца са такива в поведението си, а нашите - други. Нормално, не ги упреквам. Хората са склонни да считат, че нещо което им се е получило с малко усилие и следване на приети за правилни "стъпки" - става така и при другите. И ако все пак не става - значи другите са объркали стъпките, не са проявили постоянство и търпение. Знам също, че когато не им се случва на тях - не си дават сметка колко много може да натегне и нервите и отношенията у дома едно дете, което се държи по подобен начин немалко време.

И искам да им кажа само едно. Ние, дето все пак имаме подобни проблеми - не се "самонавиваме". Ние си даваме ясна сметка, че реално - почти нищо не можем да направим, освен да чакаме и да се надяваме. Ние не си обичам децата по-малко от вас и не сме по-малко благодарни, че ги имаме. Ние рядко ще споделим какви проблеми са възникнали в отношенията с партньора ни, заради поведението на детето, защото обикновено - ще получим само възмущение и укор, "как можело дълго чаканото дете и изцепките му да не бъдат приети благо и щастливо и да скапят семейството ни, вместо да го направят още по-здраво и щастливо". Затова и обикновено - такива неща не споделяме, защото минимум ще има упреци във върл егоизъм. А и за мен специално - достатъчно болна тема е, че ми мина през главата, за да чета и слушам колко ненормално и извратено било да се случи такава случка. На мен даже ми се струваше невъзможна за случване, ама преди да изпитам на свой гръб кое до какво води. Затова мога единствено да помоля, да приемете "на доверие", че ние, които имаме такива проблеми с децата си - не сме някакви драматизиращи егоисти, които просто искат да почешат пръсти и да помрънкат, а проблемите са реални и много извън конкретния поведенчески "проблем" на детето. Просто защото същият се отразява във всеки аспект на живота ни и отваря 100 други. Не обичам да мрънкам лично аз и не пиша тук, за да се пооплача. Пиша, за да уверя всеки, дори анонимно четящ потребител, че не е единственият с такива дертове и да - те не са никак безобидни и е за предпочитане да им се търси решение някакво, а не да се примириш с положението и да креташ така, докато напълно се сдухаш психически и емоционално. Като се стигне дотам - няма никакво значение вече колко си се старал, колко са ти били добри намеренията и на колко "силен" си се направил. От личен опит говоря, не съм го прочела в някоя книга. За мое съжаление.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Ноември 07, 2013, 11:03:32 am
Jbrul, колкото и да обясняваш, душа, не могат да те разберат хора, които не са минавали и не минават през това ежедневно, години наред. Аз те разбирам, знаеш :lol: Споделям напълно написаното от теб, отнася се изцяло и за мен това. Само дето ти си още по-прецакана, защото си сама :? Аз поне имам "помощник", та си делим гърча.

Последните 2 седмици Габриела вече спи в стаята си, НО баща й спи при нея на допълнително легло. По негово желание, че много се отвивала, пък още е болна. Не ще нещо да се прежалим известно време да ставаме по n-пъти на нощ, за да успокояваме и връщаме в леглото, докато свикне, че ще е сама в стаята си. Аз съм готова да го направя, но той явно не. Като е така - да опъва той, аз бях дотук с ежевечерните циркове и липсата на здрав, непрекъснат и пълноценен сън. 3 години считам са достатъчно.

Когато спи при нас, макар и в кошарата си, няма читав сън за мен. Както се досещате, кошарата е долепена до спалнята, а аз спя от нейната страна. Е то е швъкане, чекнене, тракане в тази кошара, примрънкване, чоплене по очите и веждите ми /разказвала съм, че има този брутален навик в просъница да търси някого и да го чопли точно по тези части, особено настъпателно и грубо, което всъщност е основния проблем да е трудно да я отделим/, аз постоянно се събуждам, завивам, намествам. Изморих се вече, не издържам, това е всяка божа нощ, откакто се е родила. Напоследък се чувствам ужасно уморена, както физически, така и психически. Предполагам, че и последното ми боледуване/бронхит на крак и на работа :?/ допринася. Получавам сърцебиене, гадене, вие ми се свят, постоянно ми се спи, цялото тяло ме боли, изобщо се чувствам ужасно, нямам сили за нищо. Добре че поне спя сама в спалнята, та съня ми е що-годе здрав тези дни. Но усещам, че съм на предела на силите си вече. Хич не ми дреме за капризите и инатите й вече, до гуша ми дойде. Това нито е нормално, нито е редно и какви са модите и педагогическите мнения по въпроса хич не ме интересува. Трябва някак да оцелеем, та методите ако трябва ще станат хард.

Явно при моето дете действа само натиска, викането, наказването и пляскането по дупето. Само когато стигнем дотам, разбира се, след напоителни обяснения, молби, ултиматуми и т.н. методи преди това, само тогава за секунди буквално настъпва мир и разбирателство между нас. Тя става едно ангелче неземно, усмихнато и мило, чак се чудя дали не съм халюцинирала допреди 30 секунди, че истерясва. След това започваме отново да обясняваме и казваме че така не се прави, че е лошо, невъзпитано, че става зле за нея и т.н. Тя се извинява, обещава, че повече няма да прави така и толкоз....до следващия път, разбира се. Но, виждам, че напоследък все повече хваща декиш и като че ли има ефект от цялата работа, колкото и да не е педагогично и политически коректно :lol: Само с благите обяснения и молби ефект нямаше никакъв. Та така, може и да съм истерична, зла, лоша майка, не ми дреме. Важно ми е да съм с акъла си, за да мога все пак да си отгледам детето :wink: И категорично не смятам да оставям нещата така, защото именно така се прецаках, като ги оставих, само и само да заспива. Така си го втъкнах, че чак ме е яд на мене си, че не бях по-настоятелна и хладнокръвна.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Ноември 07, 2013, 12:47:45 pm
yana-v, Jbrul, разбирам ви и само мога да ви съчувствам. Ако това е някакво утешение, поне знаете кога започва проблема и има време да ви се свие корема, при мен тръшканиците и истериите от страна на Стефан винаги се стоварват като чук  върху главата ми при това от изневиделица. Пример от събота: тръгваме да излизаме, оставям ги с баща си да се качват в колата, аз отивам да хвърля боклука, връщам се при колата онова вече примрънква и почва да се дере, защото баща му му бил закопчал коланите, а той искал аз да го закопчея. Не е първи път баща му да го закопчава, вярно, че обикновено аз го правя, защото е от "моята страна". И се дере диването и аз питам ли питам защо, беше ми отговорено, защото аз съм го била обичала, ами викам, баща ти не те ли обича, отговор: "обича ме, ама аз искам ти да ме закопчееше"  8O и се продължава ревът. Напоследък стигнахме до извода, че при него начина да го успокоиш по бързо е като му смениш темата на реване, за това след многократни молби, ултиматуми и обяснения, му отнех плюшения кит, че да реве за него и да му го върна след като се успокои и така след 2-3 минути хлипайки, каза, че се е успокоил и си иска кита и си го получи, ама преди това се дра 10 минути, че трябвало аз да го закопчея. Тая сутрин пак ми вдигна кръвното, защото пак мина на вълна кой първи ще се облече, като го чух това и се изприщих цялата, казах му, да не почва, че ще свърши всичко с рев, че няма състезание, ама слушали ме някой... ревна, че кака му го е изпреварила, аз пак заплашвах, броих, казах че няма да носи играчки на детската като не се облича, така "смених" рева, после се наложи да го сменя пак с трето условие и в колата, вече се кротна, ама аз след такава сценка съм като изцеден лимон....

sixsens, долу горе на вашата възраст преместихме Стефан да спи сам в хола заедно с кошарата си. Причината е, че той говори насън, тропа с крака и ни събуждаше, и това по няколко пъти на нощ, като той през това време спи и не се усеща, че ги прави тия неща. Тъпо ми беше в началото и сега ми е мъка като ме попита с един кротък и смирен гласец, "мамо, аз кога ще спя в спалнята при вас?", но и двамата с баща му не можехме да се наспим и да си вършим денем нормално работата. Хубавото е, че нямаше големи драми при преместването, той почти винаги докато легне и заспива, сега просто ни поръчва да не му угасяме лампата, и аз му казвам, че няма и той заспива, после като си легнем му я угасяме и така. Не ми е приятна ситуацията и за тези две години все се надявах, че ще почне да спи по спокойно, но уви продължава тропането (поне това ми докладва дядо му, когато сме на гости при него). Иначе в спалнята имаме детско двуетажно легло, кака му спи на едното, другото си е за него, но като гледам за момента нямам шанс да го преместя при нас и да си освободя хола от кошарата му.

Айде и аз се олях, ама още ме държи от сутринта...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Ноември 07, 2013, 13:36:32 pm
момичета, всичко това което пишете е така и аз наистина се съмнявам, че има нормален човек, който да не си дава сметка, ерго дали детето му се тръшка, не иска да ляга, инати и т.н. поне аз не познавам майка/семейство което да не се е чувствало по този начин, особено първите 3-4г. от живота на детето. след това, малко по малко нещата започват да си идват на мястото, но пък да ви кажа започват истерии от друго естество, за които аз лично хабя дори повече нерви и буквално ме съсипват психически, защото в повечето пъти не мога да намеря начин да се справя.
не искам да ме разбирате погрешно и да си мислите, че се опитвам да ви обясня че е е нормално това, не, напротив, искам да ви кажа че наистина ви разбирам и не бива да си мислите, че сте единствени и видите ли само и единствено хората на които децата им се тръшкат по 5 пъти на ден могат да ви разберат и че при другите на които не се всичко им е само цветя и рози :wink:
моето лично мнение е че всяко едно семейство минава през доста труден период особено през първите години от появата на дете без значение от какво е предизвикана самата трудност, било то от тръшкащи се и не спящи деца, или от неядящи и прочие, самата поява, присъствието, отговорността която ни се стоварват са нещо напълно непознато и ново и каквото и да сме чели, чули и видели няма нищо общо с това което ни идва реално до главите.
рецепта за справяне нямам, както казах аз още си бера плодовете, нищо че 7 г. вече съм майка :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Crystal в Ноември 07, 2013, 13:43:12 pm
Хората са казали:"Малки деца-малки ядове".
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Ноември 07, 2013, 13:48:18 pm
да разведря темата малко с един абсолютен бисер на beast-а, който се слави с търпението си:
Става една сутрин след като почти не сме спали, разбира се, Деси беше на 2.6г., Еленка на 2-3м. и тъкмо едното заспи другото започне да мрънка и така по цяла вечер, всяка вечер..., та човека става и съвсем сериозно запътвайки се към компа казва - сега, ще спра сървъра на зачатие и всеки който се опита влезе ще му излиза съобщение - Хора, не си го причинявайте, не знаете какво правите, години борба, за да се самоубивате бавно, ако наистина искате просто се самоубийте, не се мъчете  :lol: :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: yana-v в Ноември 07, 2013, 14:01:21 pm
 :jump12: :jump12:

Горкия, явно наистина е бил на ръба!

Та убави, инатливи шъ си ги гледаме, преди трошихме нерви да ги имаме, сега като ги имаме пак, след още някоя година за друго ще е и така.... нали затова са ни бели косите вече!  :oops:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Grace в Ноември 07, 2013, 14:21:43 pm
Жбрул, много точно, имаш дар слово, умееш да изказваш нещата прецизно и от всички страни, поздравления  :D
Колкото до отрочетата, какво да кажа, какво ли да кажа  :lol:, имам едно такова у дома. Уж и двете еднакво възпитавани, в еднаква среда, обаче резултатът различен. Свикнах с тази мисъл вече, но наистина много е уморително, да не говорим за другите негативи, емоционалните...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 07, 2013, 14:39:57 pm
Стеф, за този бисер - на Добри каквото пие и колкото иска от мен  :lol: Иван с покрусен вид ми беше изцепил (гледайки в гънещото се да драйфа бебе) "Егати и за ТОВА ли е всичкото драпане и натискане бе?", след поредна безсънна нощ естествено. Ама аз наивно реших, че се е шегувал "черно".

Иначе, в тази тема - нямам никаква друга цел за писане аз специално, освен да кажем на бъдещите и "пресните" майки, че всичко, което на нас се е случвало, или се случва сега - се случва на повечето родители. Няма значение, че голямата част не си го признават и не го коментират дори, понеже у нас все още това си е тема табу в голяма степен. Във ФБ ми попадна един готин лаф по темата преди време, а именно че: "Родителството донякъде е радост...донякъде партизанска война". Та нека спокойно си коментираме частта с "партизанската война" и как да я спечелим, ако може предлагам. Пък да се радваме на децата си - всички знаем как. ;) Това, че не е "само цветя и рози" да имаш деца и гледаш и ти да оцелееш покрай тях - не значи, че не им се радваш, не ги обичаш и пр. :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Ноември 07, 2013, 16:02:54 pm
ааа Сис, нека не съм най-големия песимист тук, но не мисля че можем да спечелим "партизанската война"  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Ноември 07, 2013, 16:34:05 pm
Сега се тръшкат за едно, после за друго, като станат на 12+ , за трето. Трудно е да бъдеш родител през всеки един период.
В пъти предпочитам бебешките истерии, пред това което идва през пуберитета. Но няма как да се избегне.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Ноември 07, 2013, 17:43:15 pm
Аз си се оплаквам, че да ми олекне, няма да давам пари за психоаналитик  :lol: ... преди се оплаквах на майка ми сега като я няма и няма на кой друг, та дано не съм досадила. Иначе ми е ясно, че не е единствен и само той да се тръшка, ама споделяйки методи при някого могат да помогнат... Бях поръчала в аптеката "киндинорм" и отивам да го взема и аптекарката ме пита за какво е, че било ново и не са поръчвали досега и аз и обясних, при което тя съчувствено ми каза "Много деца са така".... Та не сме сами  :lol:

ema2, знам, че в пубертета нещата стават още по зле и се чудя, ако сега не успявам да се справя, тогава изобщо не знам какво ще правя...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Ноември 07, 2013, 18:56:46 pm
Гери, справяш се по най-добрия възможен начин.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 07, 2013, 19:12:37 pm
ааа Сис, нека не съм най-големия песимист тук, но не мисля че можем да спечелим "партизанската война"  :lol:

Шефе, недей ся с това черногледство де!  :lol:



ema2, с ей това възприемане на родителството изобщо не съм съгласна - да се приеме, че то е неизбежната "греда" и низ от проблеми. Че то с децата става само от лошо по-лошо, като видът на лошото зависи от възрастта, ама нормално - не може да има. Или "нормалното" е равнозначно на това да си на зъби, нокти, нерви и тормоз, защото все пак имаш деца. То просто е неизбежно да е лудница, безкрайни "периоди", гърч и полудяване за родителите - други опции просто няма.

Аз бях в пубертета в "най-мутренските" времена тук. Бях хубаво гадже (макар и почти дете), което не спираше "силните на деня" да имат съответните мераци спрямо мен.  Момчета с дебелеи вратове, дебели пачки и скъпи коли - просто бяха "на стоянка" пред моята гимназия (елитна). И много от съученичките ми тогава - просто се ч***ха за пари с тях и го казвам буквално както си беше. В замяна - идваха на училище с палта от норка, отрупани с бижута, с мобифони ужасно скъпи по онова време. Да кажеш, че са били прости момичета, от кофти семейства...не не бяха. Бяха момичета на прага на своя живот като жени и просто искаха да живеят добре, да имат всичко, да гребат с пълни шепи от живота и го правеха по този начин. Не само те го правеха. Почти всички около мен, в някакъв момент, ако бяха достатъчно хубави - правеха секс срещу различен тип привилегии.

Можех да правя същото. Безгрижно, ако говорим за това дали съм имала възможността. Имах я. Обаче не правех като тях. Просто моето по принцип "скапано семейство", тогава вече разведено, с баща - пияница и майка, която е поела цялата тежест да ме "прави човек" - някак беше съумяло да ми внуши, че съм личност, а не стока за продан. Че мога да имам всичко, което пожелая, ако положа малко усилия, че е унижение за мен - някой да ми плати, за да правя нещо, което по принцип не желая и не ми доставя удоволствие, все едно колко ще се плаща. И не, по онова време не тънех в лукс, нямаха всичко което поискам, съвсем в "средната статистика" си живеех - не мизерно, но да ми купят нови дънки си беше повод за радост. Аз тогава си имах гадже, с което правех безопасен секс, майка ми знаеше, че правя секс, а аз бях влюбена и щастлива. Без норки и златни пръстени. Нямах съмнение, че на норките и златните пръстени - ще им дойде времето и ще мога да си ги купя, АКО желая да ги имам някой ден. АЗ да си ги купя. И сега имам съвсем малко златни бижута, между които са годежен пръстен, венчална халка...не защото не съм можела да си купя на килограм. Просто не ми е било важно тогава - не ми е и сега. И не казвам, че материалната осигуреност не е важна за мен - точно напротив. Е. Ама ми е по-важно как я постигам.

Моята майка - беше една много спокойна майка на тийнеджърка, подчертавам на ОНОВА ВРЕМЕ, за което ако седна детайлно да ви разправям какво беше - ще ви втресе. А майка ми идеално знаеше какво става наоколо. Но никога не е била в стрес, не се е разправяла с някакви мои "периоди" и не е лудвала в чудене как да ме спре да проституирам, като половината ми клас. Ами значи е напълно възможно, при адекватно родителстване, въпреки всички неблагоприятни обстоятелства в него -да възпиташ и отгледаш едно читаво дете, което да не те прави още по-изкукала в пубертета, а точно напротив. Хайде да не съм го изживяла лично - да ви повярвам, че няма начин. Ама аз  съм. И тогава обстоятелствата в никакъв случай не бяха в помощ на майка ми с едната лекарска заплатка нали ;)

Майка ми - винаги ме е третирала като равноправен човек обаче. С всички права, но И с всички задължения към делегираните права. Не съм чула от нея никога израза "Аххх ми то дете, ми какво да правим, ми то така е с децата". Което тук чета през ред и как то - нямало друга опция просто. Има разбира се - аз да не съм паднала от небето и да съм се "самосъздала" каквато съм. Нали и мен майка ме е гледала и възпитавала?! При това и до ден днешен съм гушкана и целувана като малко бебе т.е. майка ми е страшно мил и любвеобилен човек, не е постигнала каквото е постигнала с мен, чрез някакви фашистки методи. Просто горката "проста" жена едва от мен чу, че те децата имали периоди, те били безкрайни и нямало начин да се прескочат и кЪт свърши едни - следва друг (обикновено по-кофти). Пък аз за това разбрах от форума, че й споделих. Значи - да се радвам, че по нейно време не е имало форуми, че кой знае какво леке щях да се извъдя.  :?

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Ноември 07, 2013, 19:31:12 pm
Жбрул, не го приемай толкова сериозно написаното от мен.
 Нали  един герой каза в един филм: "да имаш деца е:  тежко, тежко, и после малко проблясване, и после тежко, тежко, тежко, пак малко проблясване.  :D

Но да, стоя здраво зад думите си, въпреки че като цяло нямам оплаквания от децата си.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 07, 2013, 19:46:43 pm
ema2, "приемам го сериозно" откакто съм родила, защото считам налагането на мнението за "неизбежния гърч на родителството" за нещо изключително вредно. А е вредно, не защото не може и така  да се случи, а защото така предварително казваш на всеки родител, че...то просто няма смисъл да се опитва да прави нещата по-добри. Те са си зле, така е нормално да бъде, той просто трябва да се примири и толкова. И в бъдеще - ще стават само по-зле, ама по друг начин просто.  Друго - няма и то дори не е възможно. Това са глупсти. Пълни при това!

П.П. Филмът с цитираната реплика е "План Б", скоро го препоръчах на една бременна съфорумка.  :lol: Без никаква претенция за класа и с доста хумор - нещата са казани доста вярно. Според мен поне.

П.П.2 То и за като цяло нямам оплаквания от Дани. За съжаление, почти единственият му недостатък - удари там където щетите бяха най-големи и реално - неизбежни. За съжаление - те ще бъдат и за него, което той още няма как да осъзнае. А аз - няма как да му спестя последствията, за огромно мое съжаление. Животът е много интересно нещо де. Факт.  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Ноември 07, 2013, 23:54:01 pm
 :lol:

Голяма сладурана си ти.

Нима съм твърдяла, че няма смисъл да се опитват нещата да станат по-добре? Аз винаги съм се опитвала точно това да правя - никога не се примирявам с някой дребен, за някого, проблем.
 Нали не мислиш, че моите "добри" по общи показатели деца/спят, ядат, не плачат/ не са ме оставяли изтощена, а понякога и отчаяна. Уморена.
И въпреки всичко просто обожавам децата, моите, и чуждите. Ако някой сега дойде при мен и каже, ето тука има едно бебе, което има нужда от дом, го взимам без да се замисля.






Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Ноември 08, 2013, 09:54:31 am
да разведря темата малко с един абсолютен бисер на beast-а, който се слави с търпението си:
Става една сутрин след като почти не сме спали, разбира се, Деси беше на 2.6г., Еленка на 2-3м. и тъкмо едното заспи другото започне да мрънка и така по цяла вечер, всяка вечер..., та човека става и съвсем сериозно запътвайки се към компа казва - сега, ще спра сървъра на зачатие и всеки който се опита влезе ще му излиза съобщение - Хора, не си го причинявайте, не знаете какво правите, години борба, за да се самоубивате бавно, ако наистина искате просто се самоубийте, не се мъчете  :lol: :lol:

Добромир е уникален  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: kiara в Ноември 08, 2013, 10:31:23 am
да разведря темата малко с един абсолютен бисер на beast-а, който се слави с търпението си:
Става една сутрин след като почти не сме спали, разбира се, Деси беше на 2.6г., Еленка на 2-3м. и тъкмо едното заспи другото започне да мрънка и така по цяла вечер, всяка вечер..., та човека става и съвсем сериозно запътвайки се към компа казва - сега, ще спра сървъра на зачатие и всеки който се опита влезе ще му излиза съобщение - Хора, не си го причинявайте, не знаете какво правите, години борба, за да се самоубивате бавно, ако наистина искате просто се самоубийте, не се мъчете  :lol: :lol:
Много ми допадна това изказване, явно наистина тогава е бил на ръба:):):):)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: StefiZ в Ноември 08, 2013, 14:09:50 pm
беше, беше :lol:
истината е че човек има способността да забравя някой неща и както Ема е писала просто грижите стават все по-различни и ти се струват все по труднопреодолими проблемите, но няма начин ще се справяме, важното е да съумеем да опазим все пак и нервите си :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Ноември 08, 2013, 14:52:13 pm
Леле, за малко да изтърва бисера на Бийста  :lol:

По темата, да подкрепя Стефка - забравя се. На мен пък "дребния" период ми беше по-труден. Пубертетът го минахме с обичайните леки драми. При всеки е различно.

И съм се самообвинявала, сравнявала с другите майки, грешила и т.н., но сега като ми каже "Мамо, липсваш ми", "Обичам те", ми се разтапя сърцето и си казвам - е, май не е зле положението  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: alia_alia в Ноември 08, 2013, 14:54:16 pm
Нямам много време да пиша и да чета, само нещо ще ви кажа.
Не знам дали детето ми е лесно или трудно за гледане .
Просто,  с всеки изминал ден ме прави все по-щастлива, че го има.
Колкото и да съм изморена и ядосана,  си спомням колко "празна" се чувствах през всичките години, когато не можех да спя, защото него все го нямаше.
Няма такова щастие като това да си майка. Въпреки ядовете, недоспиването и ужасната болка, когато с детето се случи нещо лошо.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Ноември 08, 2013, 14:58:59 pm
В един друг филм "Изгубени в превода", героят, иначе ужасно оттегчен от живота и от самия себе си човек, казваше нещо за децата си, от сорта: "Оказа се, че те са най-прекрасните и интерсни личности, които някога съм познавал!". Тогава още нямах дете, но тази реплика на фона на целия сюжет, ми прозвуча някак много оптимистично и често си я повтарям, и тази мисъл, оказа се, важи с пълна сила за моете дете и усещането, което имам към него.
Така че, пожелавам на всички родители, и на себе си в това число, да се наслаждаваме на чудното пътешествие /приключение/, което сме започнали заедно с децата си. И дано и те някой ден, макар и само за миг, да си помислят за нас като за едни прекрасни личности, които са срещнали в живота си.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Ноември 08, 2013, 20:48:04 pm
Изгубени в превода...... наистина. Много е подходящо за случая :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 09, 2013, 12:55:11 pm
Изгубени в превода...... наистина. Много е подходящо за случая :D

Така е.  :lol: Тази тема съществува, за да се обсъждат в нея някакъв вид проблеми, които доста от нас срещат при отглеждането на децата си. И като се пише по същество - логично се коментира какво, как и защо е проблем в нашето битие на родители. Теми, в които да си похвалим гарджетата и да изразим благодарността и щастието от това, че ги имаме си има специални. И "галерията" и "бисерите" и "месечната тема" и в общи линии - това можем да го направим, в почти всяка тема в подфорума за родители. Можем естествено да го направим и в тази тема тук. Просто тук - най-малко "се вързва" и звучи аха-аха като оправдание и извинение, че родителството не е само цветя и рози. Ми да - не е. Не мисля, че има някой, който си е мислил сериозно, че ще бъде.

Лично за мен - не е особено ясно, защо трябва постоянно да уверявам околните колко съм щастлива да бъда майка, колко си обичам детето и колко се радвам, че го имам обаче. Това за мен е "по подразбиране", особено в този сайт и никога не ми е минало през ум, че кой да е родител, споделил какъвто и да било проблем свързан с детето си - не е благодарен и щастлив да го има.

Мине се не мине обаче, ей така както си обсъждаме неспане, тръшкане, неядене и каквото и да било там свързано с децата, което ни създава затруднения с тях - мине някой да каже как той се чувства безкрайно благодарен и щастлив, че има дете. Няма лошо по принцип, само дето на фона на разговор, в който други потребители обсъждат проблеми с децата си, а не пишат "хвалебствени оди за родителството" - излиза, че те едва ли не не се радват на децата си и не са щастливи да ги имат. Щом си позволяваш от нещо да се оплачеш, да кажеш, че ти тежи и те затруднява с детето - нещо "не си по реда си" значи като родител.  :? Добрите, щастливи и благодарни родители - никога не се оплакват, тях нищо не ги затруднява в отглеждането на децата им, те умират от удоволствие да не спят, да нямат личен живот и да гледат истерии и тръшканици по няколко пъти в денонощие и така с години. Другите - явно съжаляват, че са станали родители и имат деца...мдааа така ще да е.  :lol:


За да не стават повече "недоразумения" и "загуби в превода" по този въпрос, имам следното предложение. Който тепърва ще споделя в тази тема за някакъв проблем, който има с отрочето, преди да говори по същество, непременно да започва с: "Безкрайно съм благодарна, че съм майка. Детето ме кара да се чувствам завършена и на този свят - за мен няма нищо по-важно от него. Независимо какви трудности ми създава и за какво - аз го обожавам и ще изтърпя всичко, което се наложи и за секунда няма да се чувствам по-малко щастлива от това, че имах щастието да стана майка..." Може да е "свободен текст" разбира се, важното е да е в този смисъл, за да не възникват съмнения, че не се радвате на децата си достатъчно. ;) Едва след това - карайте по същество и си споделяйте дертовете...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Ноември 09, 2013, 15:01:36 pm
JBrul, много те моля - не е необходимо да иронизираш чуждата потребност от себеизразяване.

абсолютно съм убедена, че всички тук имат равно право да изпишат и изкажат онова, което ги вълнува - кой по-кратко, кой по-обемно.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Jbrul в Ноември 09, 2013, 15:13:50 pm
Нищо не иронизирам Джам. Достатъчно пъти намекнах, не само аз, това което в последния си пост написах подробно. Ми не се схващат намеци явно, не е моя вината за това.

След като аз мога да се съобразявам с емоциите на други потребители, в другите подфоруми и да не ходя да се "себеизразявам" някъде, където виждам, че ще подразня и засегна с този си акт, АКО и да не казвам нещо невярно - считам за редно и нормално да получа същото отношение. Или викаш - не би следвало да е така?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Ноември 09, 2013, 15:38:51 pm
казах, каквото имах да кажа и се надявам да бъда разбрана правилно. има и други изразни средства....
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: alia_alia в Ноември 09, 2013, 22:33:44 pm
Да преведа, тъй като нямам дар слово като писалите по-рано:
с годините неуспешни опити съм се отказала от толкова много неща, че вече съм свикнала с тези лишения. Няма да изброявам. Който разбрал-разбрал.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Ноември 13, 2013, 13:16:54 pm
Цигу, от снощи започнах да прилагам някои от твоите хитрини за спане в леглото й.
Не беше лека нощ, но си спа в леглото. Днес на обяд пак там заспа. Като за двете спанета в леглото получи две усмихнати човечета залепени на вратата. Голямо щастие беше. И все иска да махне едното сърдито човече, което получи вчера, заради категоричния отказ да легне в леглото си предната вечер.
Днес поръчах нови чаршафи с Маша и Мечока. Чака ги с нетърпение, поне 5 пъти ме попита кога ще пристигнат, че да си ляга с тях. Сама избира приятелчето, с което да спи и те така.
От около седмица повтаря,че е голяма кака, не била бебе. Това също го използвам в своя полза. Обяснявам, че каките спят сами  :wink:
Да видим до къде ще я докараме.
София от бебе до към година и половина си спеше в леглото. Но при едно разболяване я взех при мен, да ми е по-удобно, когато проверявам за Т. От тогава не ще и да чуе за спане в нейното легло.
Не ми пречи, през повечето време сме сами двете. Но като си дойде баща й, много тясно става и няма наспиване.
Това засега от нас  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Ноември 15, 2013, 03:32:46 am
Да видим до къде ще я докараме.

Успех и кураж! Често децата приемат промените по-бързо, отколкото очакваме.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Декември 13, 2013, 08:51:45 am
Момичета,имам нужда от съвет.Моето добро допреди детенце ,от както ни изписаха от болницата с бебето се държи меко казано лошо.Вече не знам как да се справя.Непрекъснато се инати,на всяка моя дума отговора е "не искам","махай се "и т.н
Толкова много се е вбебил,така да се каже ,че започна да имитира бебето.Имал колики ,а пък като го видя ,че повърна вечерта и той си изплю млякото в леглото.Най-зле става вечер,когато ме види ,че успивам бебето и започва едно пищене,тропане и все възможни щуротии.А не е като да му липсва внимание.Непрекъснато го гушкам,обяснявам ,че го обичам и него,че и той като е бил бебе е гушкан и люшкан даже мноооооого повече.Честно казано съм на ръба на нервен срив.Не стига ,че съм сама по цял ден и съм като на кънки ,а и това.Има дни когато не прави така,но от два дни е ужас.Разбирам ,че ревнува ,но кога ще отмине....уф.Кажете ,знам ,че всяко дете е индивидуално и няма рецепта ,но все пак има мами с такива разлики между децата.Споделете ,че щом и баща му се хвана за главата ,а допреди никога не му се беше карал.Аз бях лошото ченге.Оня ден докато къпех малкия големия изсипа шампоан във ваната при него.Започна да се напикава и после сам търси да се преобува,което направо ме влудява вече.Вместо да имам по-голямо дете и бебе сякаш имам 2 бебета.   :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Grace в Декември 13, 2013, 09:26:15 am
Моникс, и при нас имаше подобен момент. Баткото беше на 2.5г. когато се роди малката и беше много трудно - едно че той си беше бебе и не разбираше какво точно се случва, и друго че ревнуваше /и все още ревнува/. Незнам какво да те посъветвам, търпение ще ви е нужно, ще отмине и това, малко по малко, продължавайте да му обръщате внимание, не му се карайте, гушкайте го и така. Разбирам те напълно, ннашият батко като навърши четири години, тогава му мина обебването  :lol:, сега пък се карат за играчки, защото и двамата искат да играят с едно и също нещо едновременно  :lol: И двамата взаимно ревнуват от другия, но и се обичат и се гушкат, много са сладки, на единия като се скараме и двамата плачат  :lol: И при вас ще дойде този момент, трудно, но проявете търпение и разбиране  :D Това е един период за баткото, ще свикне с течение на времето и ще видиш колко много ще обича братчето си  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Декември 13, 2013, 10:26:57 am
moniks_s, моите деца са с една година и 3 месеца разлика, т.е. каката беше съвсем бебе като се роди брат и. При нея нямаше ревност, тя още като донесохме бебето у дома и тя реши, че ще го храни с нейните биберони, може да го възприемала като жива кукла, че се налагаше да го пази от прекомерна обич :). Но с течение на времето имаше "вбебяване" и от нейна страна в различна степен и за различни неща, но "тръшкането" си е нормално за 2 - 3 годишно дете.

Иначе съвета ми за момента е да го включиш в грижите за бебето и да го хвалиш когато ти помага и да наблягаш на това, че е най-добрия батко. Примерно го карай да ти подава памперс за бебето, мокрите кърпи и разни такива неща. Накарай го да се чувства полезен и важен. Говори му как той е батко и ще учи бебето на разни неща и ще си играят заедно като порасне още малко, но за да порасне бебето трябва да спи и да се храни на спокойствие. Иначе за пазенето на тихо, моите винаги са спали на шум и никога не съм "пазила тихо" на когото и да е било е стига единия да не скача по главата на другия. В момента Ели като се събуди събота или неделя и събужда и Стефан, че да си играят, че и било скучно, друг е въпроса, че в половината от времето се карат, дърпат и бутат за какво ли не.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Декември 13, 2013, 14:43:36 pm
Благодаря ви.Включвам го  Гери и той ми помага с удоволствие и е много горд от това.За тишината и аз съм против на пазенето на пълна тишина ама на крещене с цяло гърло и тряскане на вратата ,то Ангел целия подскача в креватчето.Надявам се да отмине цялата тази лудост
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Декември 21, 2013, 12:50:02 pm
Искам да пожелая весели празници на всички пишещи в тази тема, много здрави нерви и търпение през новата година и умерено палави и непослушни деца! :)

Държа да кажа, че за долната снимка децата не са били малтретирани и не е направена против волята им, освен това им е изплатен хонорар в размер на парченце шоколад.  :lol: Снимката е само шега и не целя да засегна когото и да е било, ако все пак не се приеме като такава от някого, предварително се извинявам.

(http://i1353.photobucket.com/albums/q670/gery_k77/eli%20and%20stefan/Dsc_5042-7_r1_c1-Copy_zpsdcbb06ba.jpg) (http://s1353.photobucket.com/user/gery_k77/media/eli%20and%20stefan/Dsc_5042-7_r1_c1-Copy_zpsdcbb06ba.jpg.html)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Декември 21, 2013, 14:30:49 pm
Хахааах, Гери, разсмя ме искрено! Ама и физиономиите ги докарват автентично, много са ти сладки дечицата! Да са живи и здрави!

Весели празници, момичета! Да са живи и здрави всички деца и ние покрай тях! Да са кротки и спокойни и по-малко да се тръшкат :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: elle22 в Декември 21, 2013, 19:01:33 pm
Гери, страшна композиция  :D! Браво на моделите!

Здраве и спокойствие на всички!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Декември 21, 2013, 19:15:39 pm
 :lol: весели празници и да ви се връщат пожеланията, минимум х2
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Декември 22, 2013, 07:12:25 am
:lol: весели празници и да ви се връщат пожеланията, минимум х2
математикът си е математик, по пожеланията се познава :-)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Chandra в Декември 22, 2013, 10:35:05 am
В един друг филм "Изгубени в превода", героят, иначе ужасно оттегчен от живота и от самия себе си човек, казваше нещо за децата си, от сорта: "Оказа се, че те са най-прекрасните и интерсни личности, които някога съм познавал!". Тогава още нямах дете, но тази реплика на фона на целия сюжет, ми прозвуча някак много оптимистично и често си я повтарям, и тази мисъл, оказа се, важи с пълна сила за моете дете и усещането, което имам към него.
Така че, пожелавам на всички родители, и на себе си в това число, да се наслаждаваме на чудното пътешествие /приключение/, което сме започнали заедно с децата си. И дано и те някой ден, макар и само за миг, да си помислят за нас като за едни прекрасни личности, които са срещнали в живота си.

Боже, колко хубаво казано!  :D И аз мисля същото за нашето дете. Като беше мъничка, често повтарях, че бебетата са "извънземни" - толкова съвършена ми се виждаше тя. :) Сега подкрепям, че децата са най-прекрасните и интересни личности. :)
Нашата щерка никога не се тръшка без аргумент. И аз се карам за съжаление... Интересното е, че колкото и безсмислено да ми се струва упорството й в нещо (в "тръшкането", де :)), тя все ще каже нещо, което ми идва като "проблясък" и ми се струва, че всъщност е била права от нейна гледна точка...  8)

Във връзка с тръшкането... Преди време в една друга групичка превеждах нещо от немски и ще ви го споделя. Това са т. нар. "родителски писма", които сестра ми (раждала в Германия) е получила от общината. Много интересни - в един класьор събрани актуални теми за съответната възсраст на децата от 0м. до 7г. Това писмо извадих от материалите за възраст 19м. Извинете предварително за стилистични и всякакви грешки, но времето беше малко, знаете колко е трудно с дете... ;) Писмото не е съвсем по темата, но има много връзка с нея. И така, ето го :) :


Какво е глезене?

Да погледнем за момент Джени и нейната майка.
Сутрин тя скача в леглото на мама. Когато майка й става, Джени иска да остане да полежи още малко. Майката оставя вратата отворена, за да може дъщеря й да излезе, когато пожелае. Когато Джени се появява в банята, трябва да седне на гърненце. Тя обаче предпочита да използва тоалетната. Защо не? Сутришното варено яйце детето държи да счука, обели и изяде само. Това, разбира се, води до известно омазване, но то може да се почисти...   

Когато в последствие майката вика за обяд, Джени е по средата на играта и не иска да дойде. Майката играе един момент с дъщеря си и й помага да намери смислен завършек на заниманието... Кавга има при следобедната разходка. Джени иска да върви на ляво, а майка й - на дясно, за да отскочи до банката и да изтегли набързо пари. Тя обяснява, какво има намерение да прави и обещава на дъщеря си, на връщане да минат по пътя на Джени. Джени се съгласява.


Сами кажете: Глези ли дъщеря си майката на Джени, след като се съобразява с желанията й? Ще научи ли Джени от това, че всичко трябва да става "на нейната"?  Следобед, когато не успяват да съчетаят желанията на Джени и на майка й, майката прави предложение, което удовлетворява и двете: Джени го приема – може би точно, защото е сигурна, че майка й не би изпълнила желание само, ако има сериозна причина за това. Понеже през целия ден на Джени й е дадена възможност да взема самостоятелно решения, без това съобразяване да коства много усилия на майката. 

Друг е случая при Дирк и майка му.
Тя постоянно е много притеснена за него. Когато по някое време той отказва да приеме хубавите залъчета, направени за закуска, тя го моли отново и отново да опита да хапне още едно. "Поне заради мене!". Но на Дирк не му се яде. Той иска да играе – но само с мама. Ако тя се махне, той тича след нея. Тя сяда неохотно до него и започва да си играе със строителя, бръмчи с колички насам – натам без желание и обмисля, как би могла да изчезне незабелязано, за да обели картофите и да пусне прералнята. Вероятно ще успее следобед, когато той спи?...

Следобед Дирк не иска да спи. Тя се оставя той да я убеди да легне до него. Веднага, щом й изглежда заспал, тя се опитва да стане. Дирк усеща и настоява, тя да остане. Следобед има кавга, защото Дирк иска да играе, а тя трябва да пазарува. От страх от пристъп на ярост тя отстъпва и отива със сина си на площадката. Там тя следи притеснено, синът й да не направи нещо, което да му навреди. Всъщност тя не му вярва особено, че може да се справи с нещо. Държи го далече от пързалката. Трябвало да играе в пясъка. Сигурно се надява, че така ще я остави за пет минути на спокойствие. Да, ама не. Той обикаля и мама трябва да тича след него. Той знае и как да го постигне. Едва седнала на пейката и той се стрелва към пързалката. Тя скача веднага и хуква след него.. По-късно той не иска да си тръгва от площадката и едва, след като тя му обещава бонбон, той се съгласява.


Дирк е разглезен – съвсем ясно. Той е научил, че прави услуга на майка си, когато яде и спи и че може да очаква отплата за това. Майка му се чувства претоварена от неговите претенции, но не успява да се наложи. Тайничко се изнизва от стаята, играе наполовина присъстваща и с неохота, което кара детето да се вкопчва. Тя съвсем естествено чувства ситуацията пряко силите си: Ежедневието с малко дете често е изтощаващо и натоварващо.  Прекалено често човек се поддава на изкушението да избягва конфликтите, като отстъпва, затваря си очите или предлага бонбони. Но на кого помага това? За да не се налага на децата всеки път да трябва да изследват наново, кое е тяхното пространството за игра, родителите ще направят услуга - и на тях и на себе си, ако поставят ясни граници. Някои неща просто трябва да се случват, а за други може и да се дискутира...
Родители, които се чувстват претоварени, са много по-податливи на отстъпчивост с цел да си извоюват късче свобода. Разглезването, което пречи на едно дете, започва с тази отстъпчивост, която в крайна сметка прави детето несигурно, несамостоятелно и уморително.

Весели празници и от мене, момичета!:) С пожелание за много здраве и щастие на семействата ни и децата ни! :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Декември 22, 2013, 11:20:00 am
Чандра, примерите ти са абстрактни. Попадаме и в двете категории. Не угаждам, не моля, но детето ми не играе само и ако е изморено или пък иска нещо, което в момента не мога да дам(примерно разходка в мръсна, мъглива сутрин) е способен на истерия. Постепенно с възрастта сякаш започна да разбира, че просто ги отлагаме нещата, не ги отказвам, но това ми коства много нерви, а възрастта е далеч от 1.9 ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Chandra в Декември 22, 2013, 12:04:42 pm
м-и, примерите не са абстрактни, описани са съвсем конкретни ситуации, но на мене ми допада точно това, че няма "постулати" относно това, кое е правилно поведение и кое - не,... че не е описана просто някаква "суха теория", а са дадени няколко "пункта", върху които човек може да разсъждава и да направи своите изводи... Описаното не е само за деца на възраст 1г.9м., пък за две и три годишните вече да не е валидно...  :)

Мисля, че за всяка възраст е важно детето да има ясни граници, в които обаче да има възможност да избира самостоятелно... От лични наблюдения и от разговори със специалисти (приятели - психолози) съм сигурна, че децата се тръшкат, когато по някаква причина знаят, че има възможност за "дискутиране"... И у дома правим тази грешка. Нашата дъщеря не се тръшка чак толкова, но може да побърка с постоянния въпрос "може ли? може ли? може ли? може ли? може ли?... "  osi_15- и така, докато поддаде човек... Пазари се с неща от рода на: "Саааамо малко..." Но това също е "терор", защото тя не признава никакъв отговор, а непрестанно "намила" едно и също, без прекъсване, без да каже друго,...  докато получи нейното,... а после ме е яд...  8)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Декември 22, 2013, 17:07:42 pm
Има го вече и това с намилането, дори като кажа "Да" и обясня точно кое, след кое, се продължава  :D За мен лично също е терор.
Избор има до разумни граници и винаги давам алтернатива, въпроса е, че той иска ТОВА и точка  :lol: не забравя дори и дни да са минали. До "дискутиране" опираме и тати като е в къщи, защото той не търпи на мрънкане и мелене и отстъпва, понякога за идиотски неща като да му скубе косата, да скача отгоре му и т.н. Тогава правя забележки на него, но като ми омръзне спирам. Детето знае границите, с мен не си позволява това, но намира други неща с които да ме тормози  :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Декември 23, 2013, 08:19:19 am
м-и, примерите не са абстрактни, описани са съвсем конкретни ситуации, но на мене ми допада точно това, че няма "постулати" относно това, кое е правилно поведение и кое - не,... че не е описана просто някаква "суха теория", а са дадени няколко "пункта", върху които човек може да разсъждава и да направи своите изводи... Описаното не е само за деца на възраст 1г.9м., пък за две и три годишните вече да не е валидно...  :)

Мисля, че за всяка възраст е важно детето да има ясни граници, в които обаче да има възможност да избира самостоятелно... От лични наблюдения и от разговори със специалисти (приятели - психолози) съм сигурна, че децата се тръшкат, когато по някаква причина знаят, че има възможност за "дискутиране"...
Аз никога не отстъпвам от това, което съм казала. Обаче това не пречи на Андреа да се тръшка по земята и да рита във въздуха като обезумяла.  Аз просто я игнорирам и вече започва да и отминава, но няколко месеца си се тръшкаше яко. Оставям я дори и в ситуации, например на обществени места, където други родители може и в името на добрите обноски да не ги оставят. Оставяла съм я например да се тръшка на паркинга на един магазин, само я извлачих от пътя на колите и я оставих да лежи на земята на тротоара, докато не и омръзна. Хората минаваха около нас и ми съчувстваха ( или пък са си викали какво невъзпитано дете :-) ).  Каката и тя го правеше това на нейната възраст и то по-зле, ама отмина. Мисля, че на тази възраст, 2-3г. често го правят и не е задължително, понеже ние им угаждаме. Но важното е да не го удължим, ако им клякаме.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Chandra в Декември 23, 2013, 08:57:17 am
А освен границите не е ли важно всъщност децата да са с чувството, че могат да "предизвикват събития" - т.е., да им даваме право на избор, да ги оставяме и те да решават?...

Не знам, може и характер да си е в крайна сметка... Ние за щастие почти не сме се тръшкали, но са ми обяснявали, че ако децата се "тръшкат" било важно да се избере едно място, където да се оставя детето "да си помисли". Така децата с времето започвали да се успокояват по-бързо (стоейки сами на определеното място)... Само споделям разкази...   :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Декември 23, 2013, 09:05:28 am
Да, вярно е  това с мястото. Когато се тръшне започвам да говоря, опитвам да сменим нещото и като не се получи го изпращам да реве сам. Връща се след минута в повечето случаи  :D ревът спира при затварянето на вратата(само е притворена) Първия път рева малко и като чух, че се успокоява го попитах успокоил ли се е и ако да, да се върне, та вече знае-щом не реве е добре дошъл при нас.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Декември 23, 2013, 09:25:54 am
Ами това не ми звучи да е от мястото, а по-скоро от изолацията, в която се оказва, като се тръшка.  Това е идеята на моето игнориране, не ги пращам никъде (те няма да отидат и без това), а аз се махам.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Декември 23, 2013, 09:54:33 am
Аз никога не отстъпвам от това, което съм казала. Обаче това не пречи на Андреа да се тръшка по земята и да рита във въздуха като обезумяла. 
Аз правя същото. Но от подписа ми личи, за каква възраст иде реч.../и то, започна преди 1,5-2м/ Нито съм му угаждала, нито го глезя...старая се изобщо да не му обръщам внимание. Нито твоето, нито моето дете са го видели това поведение някъде /не си се търкаляла по пода, да си удряш главата, за да и покажеш-нали? :wink:/, което иде да подскаже ,че някои неща не са рационални, не винаги могат да бъдат обяснени. И, че явно ги пробваме в определен етап от развитието, така както ходенето, сядането и др...И не ВСИЧКИ деца се тръшкат така, както не всички деца отказват да спят, да ядат, да акат в гърне и т.н. по едно и също време. Зависи от собственият им темперамент, някои са по-емоционално. Трудно е, в детската психология особено, да се работи с постулати и аксиоми. По-скоро трябва да си гъвкав, спрямо собственото си дете - като строеж на "Лего" - тук добавяш кубче, там махаш...до като се получи.... :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Декември 23, 2013, 11:02:03 am
Да, вярно е  това с мястото. Когато се тръшне започвам да говоря, опитвам да сменим нещото и като не се получи го изпращам да реве сам. Връща се след минута в повечето случаи  :D ревът спира при затварянето на вратата(само е притворена) Първия път рева малко и като чух, че се успокоява го попитах успокоил ли се е и ако да, да се върне, та вече знае-щом не реве е добре дошъл при нас.

Явно и това не важи за всички. При нас не действа, започва да пищи още повече заради това, че съм я завела в стаята и вместо да спре да реве, след като съм обяснила защо я водя там, тя изпада в още по-голям амок. Налага да се да вляза и да я питам дали ще реве още и дали иска да дойде при мен. Като каже, че иска, казвам, че трябва да спре да врещи и тя тогава спира. Но иначе не схваща какво й се говори или може би не чува. При нея винаги се налага да стигнем до крайности, никакви превантивни и педагогически методи не действат.

Колкото да правото на избор - това е нож с две остриета. Твърде са малки, за да схванат кога и как могат да се възползват от правото на избор. И започват да се налагат, поне при моята дъщеря е така. Не че не давам право на избор, но много внимавам да не създавам прецеденти. Изобщо, много индивидуално е всичко. Но когато постоянно се налага буквално да се надвикваш с детето, за да те чуе изобщо, за какви педагогически методи говорим изобщо? Ето, снощи пак ми спретна цирк, защото не искаше да си ляга. Ама цирк ви казвам, врещеше и се джасаше като обезумяла, едвам я укротих. Вече ми писна от тия постоянни стратегии, схеми и простотии,  ужасно затормозяващо, изморително и противно е. Убива се всяко удоволствие да бъдеш с детето си. Искаш просто да млъкне и  да има тишина. Мдам... хич не е приятно да си в тая ситуация нон-стоп.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Декември 24, 2013, 04:27:51 am
Сикс, така като те чета оставам с впечатлението, че си фиксирана на тема колко проклето е детето ти
защо не спреш да й обръщаш внимание за известно време, ама тотален игнор на всякакви емоции :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Chandra в Декември 24, 2013, 10:18:56 am
Вече ми писна от тия постоянни стратегии, схеми и простотии,  ужасно затормозяващо, изморително и противно е...
Да, разбирам те!  :) Но темата тук е такава, че просто си съществува риска, написаното да звучи като "тактики и стратегии" или че децата са много "проклети". А в реалността нещата изглеждат по-естествено. :)

Някъде четох, че НЕ трябвало да водим битка за надмощие с децата си, защото предварително било сигурно, че ще я загубим.  :D И съм убедена, че е така... ;) Затова ние не отстъпваме от нашите "не"-та, но те са малко... Не, че не сме строги...

Но имаме други проблеми. Например, напълно сме изпуснали момента със заспиването. Ние сме събрали нейното легло с нашата спалня (направили сме ги на една височина) и така, понеже нейното легло е продължение на нашето, тя хем спи при нас, хем не е в нашето легло. Е да, но сега вече изобщо не ми е ясно, как ще я научим да заспива сама. Аз трябва задължително да съм при нея, да четем книжки и така нататък, после се започва се едно "фъчкане" - "не искам тук - искам там" и това продължава около един час! И така - вече около 2 години. Този един час всяка вечер, в който трябва да се правя на заспала, а после да се стягам, за да стана от топлото легло, направо ме "довършват" чисто физически. Напоследък вече започна и като се събуди по някое време преди да сме легнали да идва в другата стая и да ни вика да си лягаме. Ако не го направим, тя остава при нас. С нищо не можем да я принудим да си легне сама в леглото - това би довело само до неистова истерия, която да я "разклати" направо с дни, но не и да я накара да спи. Ако имате идеи за справяне с подобна ситуация, ще съм ви много благодарна да споделите... :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Декември 24, 2013, 10:36:32 am
Някъде четох, че НЕ трябвало да водим битка за надмощие с децата си, защото предварително било сигурно, че ще я загубим.
Битки за надмощие не съм водила, но съм разяснила, че след определен час вечер и мама е човек и има нужда да остане сама със себе си, за да си почине. И не съм отстъпвала. Отварям си демонстративно книгата и изключвам.

Някои казват, че съм изкарала късмет с нетръшкащо се дете. Не знам. Може и така да е. Само дето в моя род все още не се е родило тръшкащо се такова - не съм виждала с очите си.

Чандра, според мен сте закъснели с отделянето в самостоятелна стая. Ама това е според мен, подчертавам, че с много майки сме на коренно различна позиция.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Chandra в Декември 24, 2013, 11:04:06 am
Някъде четох, че НЕ трябвало да водим битка за надмощие с децата си, защото предварително било сигурно, че ще я загубим.
Битки за надмощие не съм водила, но съм разяснила, че след определен час вечер и мама е човек и има нужда да остане сама със себе си, за да си почине. И не съм отстъпвала. Отварям си демонстративно книгата и изключвам.

Да, това и аз го правя, затова горе споменах, че всъщност (вероятно) съм строга. Но при заспиването "изпуснах края", защото първоначално самата аз бях с убеждението, че детенце може би има нужда от тези "мигове" преди заспиване, че е полезно да разкаже, да се поглези, ако щеш... А тези "мигове" просто станаха "часове"... Нашата госпожица не се "тръшка", а плаче сърцераздирателно с изражение, сякащ я болят 1000 болки едновременно, на степен 1000... и това - рядко... Може би въздейства по тази причина - защото е рядко. Уф... Сигурно е късно това с "отделянето" в друга стая, но ако някой има идея как да я науча да заспива сама, ще се радвам... Ах, още една подробност. Тя плаче и ако е с баща си. Само с мене иска да заспива... :(
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Декември 24, 2013, 13:17:46 pm
Ооо към жалния рев има и песен "Мамооо, гушшш!!!" И откажеш ли си виновна, щото не гушкаш  :wink: Отделих го да спи в свое си легло, ще успея и със стая, само да спре да става през нощта или поне да не съм му нужна, че ще натоваря още повече себе си.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Декември 24, 2013, 13:27:40 pm
Да ви кажа, аман от тръшкане, къде на малкия, къде на баща му, като не желае да ми влезе в положение.
И на мен ми омръзнаха стратегии, четения, как да се справя, самообвиненията, че не се справям.
Снощи не издържах и просто се изкрещях - не на Ники, не на баща му, но към лампата.
Резултатът беше, че стана огромен скандал после между мен и мъжът ми и аз тотално абдикирах от възпитанието на детето. Казах на благоверния, че като много му знае устата, явно ще се справи по-добре от мен и оставям детето и неговото възпитание и грижа изцяло на него.

Аз излизам в отпуск. Сега гледам сеир и си чета или цъкам из нета.
Много съм им сърдита и предколедно ми се изпари всякакво настроение.

Никакво "Мамо гуш" не ми влияе сега, явно ми е преляла жестоко чашата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Декември 24, 2013, 13:40:14 pm
Казах на благоверния, че като много му знае устата, явно ще се справи по-добре от мен и оставям детето и неговото възпитание и грижа изцяло на него.
Лятото така ми бяха вдигнали кръвното с глупави драми, че ги заплаших да се пренеса в хотела сама. И котката щях да им оставя даже! И двамата ме знаят колко съм луда - сторвам го до две, не до три даже. И настана всемирна любов  :jump12:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Декември 24, 2013, 15:38:33 pm
Chandra, писах по-рано в темата как отделих Марко да спи сам в стая и съкратих приспиването от един час и вашата схема до няколко минути. Отне ми много време (месеци) и упорство, но се получи и оттогава трима възрастни и дете спим по-добре.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Декември 24, 2013, 16:22:03 pm
Чандра, първата стъпка би била собствена стая (може би и по-голямо, не бебешко легло). Аниша е вече голяма, там може да се опитате да я накарате да се почувства горда от този факт. Моят син отдавна си спи в собствена стая, но взе да ни посещава, когато се роди бебето. В крайна сметка излезе, че тя спи в детската стая, а той - при нас. Сега всеки си има собствена стая. Преди две седмици мъжът ми му купи голямо легло, размести му мебелите, изнесе леглото на бебето. И му обяснихме, че вече е голям и трябва да спи там, а не при нас. Има си нощно шкафче (импровизирано), нощна лампа. Прочитам една приказка и казвам да ляга да спи и се почват пазарлъците да стоя при него. Броим примерно заедно до 20, 50 или там колкото и после излизам. Като не му се спи, му казвам да си пусне нощната лампа и да си гледя книжки и като му се приспи, да гаси и да заспива. Оставям му вратата отворена. Иначе и той иска някой да седи и да го приспива, ако може. И ние заспиваме с него и ни се разбива цялата вечер. Като ми каже, че не иска да заспива сам, му отговарям, че не е сам, а с мечето си (кръстено на едно дете от градината). :-)
Приспивахме го на ръце почти до 3-годишна възраст (беше ревливо бебе с колики, а после само ревливо бебе) и до съвсем скоро мъжът ми си лягаше с него. А той не е дете, което заспива бързо.
Сестра му е другата крайност. Тя има лек сън, но за заспиването й се връчват два биберона, излиза се и вратата се затваря.
Сигурно ще се наложи да я приспивате още дори и в отделна стая. Но лека-полека ще станат нещата. Имате ли отделна стая за нея?

Весели празници на всички и по-малко тръшкане от страна на децата (и мъжете)!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Декември 24, 2013, 18:01:35 pm
Chandra,чета и все едно за нас говориш.Ние си лягаме чинно и тримата иначе лягане няма.А от както и бебо се роди вечер ме "чака "до 1 часа ако е нужно .Казва мамо чакам те и сяда до мен ако храня Ангел-това е добрия вариант.Обикновенно започва да пищи с пълно гърло,да тряска вратата или да иска нещо от мен.Абе лудница.А мнението на майка ми е ,че Теди бил разглезен и затова не спял сам  :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Декември 24, 2013, 22:58:14 pm
 :D Фиксации нямам, а реалността - да, естествена е, та чак до психолог стигнахме.... Някои са я виждали и знаят. На останалите мога само да кажа - плюйте в пазва и чукайте на дърво :lol:

Детето ми е проклето и това не е фиксация, това са фактите. Няма как да игнорирам всякакви емоции, не съм дебил, а понякога ми се иска да съм :( Игнорирам до известна степен, когато е възможно, но всичко си има граници.

Няма смисъл да обяснявам отново и отново за какво става въпрос, писала съм по въпроса достатъчно. Приела съм релността и се уча да се справям със ситуациите. Не е лесно, но ще се справя.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Декември 25, 2013, 00:17:23 am
но са ми обяснявали, че ако децата се "тръшкат" било важно да се избере едно място, където да се оставя детето "да си помисли". Така децата с времето започвали да се успокояват по-бързо (стоейки сами на определеното място)... Само споделям разкази...   :)

Има нещо вярно в тази теория, Дени.
Дъщеря ми като ревеше и се тръшkаше в яслата, възпитателката й беше измислила точно това, изпращаше я в един определен ъгъл, т. н.  weinecke
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Декември 25, 2013, 00:46:14 am
Сикс, така като те чета оставам с впечатлението, че си фиксирана на тема колко проклето е детето ти
защо не спреш да й обръщаш внимание за известно време, ама тотален игнор на всякакви емоции :)

Мини,
извинявай, че се намесвам,... мислиш ли, че една нормална майка /особено такава, изстрадала пътя на стерилитета/, може да се фиксира целенасочено в подобна тема.....
За мен е малко обидно твърдението ти. Не мисля че Сикссенс преувеличава.... защото съм имала същите ситуации. Е не чак така постоянни, но безумно влудяващи.

Случвало ли ти си е, някое от децата ти, да започне да крещи като обезумяло, защото ти си включила ламмпата, а виждаш ли принцесата била искала, да го стори... и това може да продължи часове истерично реване, хвърляне и беснеене. Рабира се опитвани са всички възможни познати и описани методи в педагогиката за въпросните ситуации... игнор, каране, спокойно обяснение, гушкане, много търпение
Не ми обяснявай сега, че зависи от възпитанието и поведението на родителя....
защото имам и аз две деца.... второто, което глезя много повече е коренно различно като поведение, аз се родих с него, след истериите на госпожицата.


Сикс, да те поуспокоя, при нас към 4тата година /преди нея още се поуспокоиха нещата/за ок 1 год./ после обаче на 5 год пак имаше такива периоди.

Много бързо се успокои обаче, като разбра че ако продължи да врещи могат да я приберат социалните , но това на по-съзнателна възраст,  :D

Сега откакто е ученичка, няма такива ексцесии :D, да почукам... но си е твърдоглава, инатеста и самомнителна.... но и много оправна, за разлика от брат си, който като всички мъже все пита къде ми е, мамо дай ми :D

Поздрави
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Декември 25, 2013, 06:33:18 am
Да, Преслава е точно такава
просто не й обръщам внимание
има хора от тук вписващите и четящите, които са я виждали в екшън, могат да кажат за какво става въпрос, като започне да пищи, сигурна съм че в София чак я чуват
и все пак- тотален игнор на моментното състояние, писва й в един момент и спира, водя я в съседната стая /в общия случай я завлачвам/ и й казвам със спокоен тон, че когато се натръшка и е готова, може да дойде отново при нас
този момент обаче може да продължи 40 минути до час :) просто здрави нерви

пак взехме да си мерим ... направо рубриката Кой е по-по-най

покрай сниманетоо на деца на седмица се сблъсквам с над 30 характера- повярвай ми, няма нито едно което да ме е изнервило, вбесило и т.н.
обаче майкитееееее, ах майките- мемоари мога да напиша за тях :))))
имам една любима фраза - Децата се раждат перфектни и стават такива, каквито ги направим ние
почти съм убедена, че децата са отражение на родителите си, много малка част от поведението им е характер, индивидуалност или каквото искаш го наречи
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Декември 25, 2013, 07:53:57 am
Ами явно всеки си има праг на търпимост. Различни сме и в това няма нищо лошо.

и все пак- тотален игнор на моментното състояние, писва й в един момент и спира, водя я в съседната стая /в общия случай я завлачвам/ и й казвам със спокоен тон, че когато се натръшка и е готова, може да дойде отново при нас
Игнорирам такива прояви, без да ми мигне окото. Значи съм дебил /по Сикса/ :lol: Мини, не искам да съм нетактична, но май и ти си в кюпа  :lol:





Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Декември 25, 2013, 09:30:10 am
Аз понеже съм виждала ситуацията на живо и знам много добре, защо Сикса не може да си позволи...."да не се фискира", нито "да игнорира" и предвид факта, че съм наясно, колко е лесно да се говори отстрани, когато не те засяга пряко....
мога само да добавя, че повечето наистина трябва да сте благодарни, че Габи не ви се е паднала...
както и, че Сикса е чудесна майка с търпение и нерви, които повечето от вас дори не могат да си представят /аз на половината от времето и, щях да закрещя с пълно гърло/
 заслужава искрено и топло съчуствие и има напълно моето... :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Декември 25, 2013, 09:38:45 am
Ох и Ивана е такова чудо. Днес се тръшка сума ти време, понеже искала да обуе някакъв клин, който го нямаше, вероятно е бил за пране. И под тръшкане не разбирам нормалното тръшкане, като на сестра и. О, не това би било прекалено леко. Тя изпада в истерия, започва да се захласва и започва да гледа, все едно нещо не е наред психически - абе все едно гледа през теб. Направо се притеснявам да не би верно нещо да и се отрази на психиката. Затова в такива баш моменти не я игнорирам, а я гушкам и я държа и и пея или смо люлея, докато се упоскои. Самият каприз пак го игнорирам, но изгледа, че тя дори и като се дърпа, пак в крайна сметка се успокоява в мен и се гуша. А Андре си я игнорирам, но тя не проявя ва чак такива признаци, реве и крещи силно, но не се захлазва и не изглежда страшно като сестра си.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: kisela_2000 в Декември 25, 2013, 10:00:05 am
Ми те всички се тръшкат...ама на Бузана и минава бързо.
Не знам дали трябва да се вглеждам толкова.Разсейвам, минаваме на друга игра...и така....без гуш.
Използвам и това,че вече е голяма...и така правят добрите деца, говоря много.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Декември 25, 2013, 14:33:19 pm
Боби, баш същото прави и Габриела, затова я заведох на психиатър и психолог. Нищо й няма, но аз си се притеснявах, именно защото се страхувах да не прещрака, точно като луда гледаше и пищеше в захлас. Аз затова обяснявам, че не мога да игнорирам напълно. В един момент имах чувството, че аз ще прещракам. Аз си знам в какви състояния съм изпадала заради тези истерии, сериозно се притеснявах и за себе си и психичното си здраве. Слава богу, тези тежки истерии вече ги няма, пу-пу, някде към края на лятото постепенно намаляха и сега напълно изчезнаха, но разбира се, продължава с тръшкането. Все пак е почти на 3 години и вече се разбираме много по-добре и значително по-лесно успявам да се справя с тръшкането. Но е факт, че съм ужасно изморена психически и съм станала доста нервна, което разбира се не ми харесва и се старая всячески да туширам. За моя радост, напоследък все по-често успявам, но и детето е доста по-сговорчиво вече. Не че няма и тя своите моменти, но е мноооого по-добре от преди.

Надявам се никой не се е засегнал от това за дебила :lol: Не смятам, че човек способен да игнорира определени прояви е такъв. Напротив, смятам, че това умение е ценно и полезно. Аз говорех за игнорирането на ВСИЧКИ емоции, както писа Мини. От нейното изречение взех повод, смятам ще се съгласите, че рядко някой нормален човек може да игнорира всички емоции, не живеем във вакуум все пак. Та това ми беше думата. Иначе като реши да истерясва Габриелка, баш си я игнорирам и подинавам като малка гара, което я дразни още повече :lol: и запова да ми висва на крака и да се влачи подире ми, само и само да й обърна внимание. Естествено, аз се възползвам от това максимално и я работя :lol: Вече това действа, но сега, допреди няколко месеца - изобщо нямаше ефект.

Албена, наистина ми вдъхваш малко кураж, че с времето нещата ще станат по-нормални. Наясно съм, че дъщеря ми е с такъв характер и това няма да се промени, но се надявам, че с времето ще съумеем заедно да насочим това в правилната посока и тези й черти да водят позитиви, а не негативи след себе си. Старая се максимално, не съм перфектна майка, но смятам, чепредвид ситуацията, се справям добре. Пък времето ще покаже.

Мини, не съм съгласна, че децата се раждат перфектни. Няма такова нещо, те са личности като всички нас, носят своите си гени, особености и характер. За тези 3 години от живота на моето дете, осъзнах колко погрешни виждания съм имала за родителството. Осъзнах, че за жалост, твърде малко зависи от нас, но пък това малко е основното и най-важното, което можем да дадем. Смятам, че аз го давам. Смятам, че всеки нормален родител се стреми да го дава. Дали са отражение на нас - вероятно, в някаква степен. Но те не са бял лист, както доста хора смятат. Това за мен е погрешно и именно идеята, че ние ги създаваме и моделираме в един момент ни изиграва лоша шега, когато се сблъскаме с действителността и видим, че не е така. Този сблъсък може да бъде доста болезнен и ако родителят не се осъзнае навреме, може да има кофти последици - да.

Сега като прочитам пак някои постове, у мен се формира усещането, че едва ли не, аз съм си направила детето такова. Сигурно някои ме смятат за невротична и затова и детето м ие такова. Само че, май никой не се сеща кои са причинно-следствените връзки, които са довели до това. Как дългочаканото ми дете може да ме нервира от съвсем невръстна възраст, ако то самото е спокойно? Ами никак. Не бих имала причина да съм нервна, напротив. Габриела беше спокойна до около 10-тия си месец. Като изключим, че ме будеш нощем през 30-40 минути, всичко друго беше чудно. И около годинката се започна. Тя беше нервната и истеричната, не аз. Не мисля, че аз съм предизвиквала поведението й. Но определено тя предизвика в един момент моята нервност, защото все пак съм човек, а не робот и всичко си има граници, включитено и търпението ми. Но явно малко хора си дават сметка, че често поведението на родителя е следствие от това на детето, не обратно. Но както и да е, стана твърде дълго, а казах, че уж няма да обяснявам отново....

Само за последно ще кажа, че ми става леко неприятно и дори обидно, както някои предположиха, от вярвам добронамерените опити да се даде мнение и съвет по казус, от който повечето си нямат понятие. Всъщност, няма лошо в съветите, стига да не са придружени от оценки и квалификации, па макар и завоалирани. Не казвам, че някой го прави нарочно, по-скоро не се усеща вероятно, но доста пъти призовахме вече да се избягва това и ще съм благодарна, ако в бъдеще не ми се обяснява, че се фиксирам и преувеличавам. Направила съм консултация с психолог и за мое учудване, се оказа, че доста добре се ориентирам в обстановката, че даже и правилните методи съм прилагала. Нещо, в което се съмнявах преди това, "благодарение" на добронамерени съвети и оценки от хора, незапознати със ситуацията и несблъсквали се с такъв тип дете.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Декември 25, 2013, 15:23:08 pm
За съжаление все повече се убеждавам, че просто такива се раждат. Беше си нервен и ревлив моя син, с яд се опитваше да ми откърти очилата от носа при всяка смяна на памперс и сега си е такъв, нещо като не му изнася е склонен да се бори със зъби и нокти. Нямам шанс да обяснявам, защо правя така, просто се скъсва да реве и пищи все едно го коля и се опитва да стане както на момента му е кеф. Дали ще става въпрос за обличане на тениска или закъснение за нещо важно от моя страна, решил ли е нямам шанс да го убедя. От сутринта първото което чувам е "Искам" не съм сварила да дам нещото и следва ново искане, откажа ли се озовавам в горната ситуация. Оправдавам го като е изморен, действам по-спокойно и меко, не се ли развикам не се спира де.
На Мини искам да кажа, че всички деца са ангели, дори и моето при чужди хора и за 2ч., но като поживееш с нас може да си говорим кой е проблемния, детето или родителите  :wink:

Весела Коледа на всички!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: kisela_2000 в Декември 25, 2013, 15:55:59 pm
Всеки сам решава кога и как да поставя границите.Ожалвам баща и-в 3 след полунощ го събужда сърцераздирателно...за парче шоколад...кажи тати,покажи какво искаш Бузана го води и показва....ми няма да получи от мен нищо, колкото и да се тръшка докато не каже, че  иска еди какво си!

Навсякъде има проблеми...даааааа...ние сме пристрастени към шоколада, не към сладкото....шоколада.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Декември 25, 2013, 23:24:47 pm
Кисела, на таткото му обясни, че с това показване, като нищо ще си докарате отказ от говорене. Ние минахме през този етап, брат ми с малкото му дете също. Да реве, да се мъчи, ще повтаряте думата като папагал, ще обяснявате какво е, но няма да давате на принципа "показвам". После иди му обясни на детето защо трябва да говори, а не просто да показва.
Директния тон го написах, за да може да прочетеш на бащата на бузана дословно написаното ми :) Ако не ти вярва :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Декември 26, 2013, 10:31:39 am
Боби, баш същото прави и Габриела, затова я заведох на психиатър и психолог. Нищо й няма, но аз си се притеснявах, именно защото се страхувах да не прещрака, точно като луда гледаше и пищеше в захлас.
Е,значи сме горе-долу на едно. А Габи ходи ли на градина? На Ивана според мен това и помогна да не прекали, понеже тя там не ги прави тези номера. Явно ме есложила в графата на хората, на които може да ги прави. А там е идеална направо, почти никакви проблеми не е имала.
В интерес на истината, тези моменти почти изчезнаха. Вчера това го направи, мина за около 15-20 минути, но не го беше правила може би от няколко месеца. Майка ми беше у нас и се шашна много и помисли, че нещо и има. Но аз вече да ти кажа не се стресирам кой знае колко от тези и изблици. Развила съм невероятно търпение. Първоначално бях и аз като теб с опънати нерви, но имаше няколко случая, когаот си мислех, че ще с епобъркам и ще и направя нещо. Та тогава се стреснах и реших, че повече не мога да позволя това така да ми влияе и малко по малко поработих над себе си. Ивана от това не се промени, но аз вече почнах да го приемам по-леко. Може би това трябва най-вече да се опитваш, че и ти да не се побъркаш. Та стискай зъби,  опитай се ти да се държиш и вероятно и про вас скоро ще отмине. След около 3 годинки вече започват да стават по-лесни.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Декември 26, 2013, 12:51:25 pm

Случвало ли ти си е, някое от децата ти, да започне да крещи като обезумяло, защото ти си включила ламмпата, а виждаш ли принцесата била искала, да го стори... и това може да продължи часове истерично реване, хвърляне и беснеене.

Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Декември 26, 2013, 14:09:00 pm
Боби, все едно нас описваш. Точно защото съм имала моменти, когато съм мислела, че аз ще изпращя и ще й направя нещо, реших, че е време за специализирана помощ. Както казваш, поработих над себе си и се научих да гледам по-отгоре на нещата, то иначе вярно ще се побъркам. Сега наистина е по-добре и слава Богу, от доста време не е имала такива истерии, пу-пу,пу!

Иначе, да, ходи на ясла, там също не е особено послушна, но не прави истерии. А ходи с огромно желание и кеф. Но просто си е своенравна и госпожите й редовно ме осведомяват, че е палава, ината и т.н., честичко е наказана на столче до госпожата, защото примерно дърпа или бута децата. Според едната й госпожа, сякаш нарочно ходела да закача децата, за да я тупнат или оскубят, примерно. Постоянно ми обясняваха как тя не можела да си играе с деца, не сме ли я събирали и учели как се играе 8O А тя прекарваше всичките хубави дни по цял ден на площадката до нас, пълна с деца от всякакви възрасти. Познава ги всички и си играе с тях от бебе, но е факт, че предпочита по-големите. Много сме разговаряли с учителките, казват, че просто е по-палава и непокорна. Но когато им споделих, че ще я водя при специалист и ми трябва оценка от тях, се втурнаха да ме разубеждават да не я водя, че нищо й нямало, всичко си било наред :lol: Дори ми отказаха да напишат оценка, защото според тях, нямало какво да напишат, имала нормално поведение. Явно се бяха притеснили, че заради техните думи съм решила да я водя при психолог, а не беше така. Сега е по-кротка и твърдят, че нямат кой знае какви проблеми, освен обичайните за всички деца. Обикновено номерата ги върти на нас с баща й и тук-там на баба си и дядо си, които контактуват с нея по-често. Просто като прекарва с някого малко повечко време и решава, че може да си предава инатите. Но само ние с баща й сме тези, които сме строги и не отсъпваме, бабите - ясно е, угаждат до припадаък, само мира да има. Колко им говоря, че това е грешно - цъ, на тях им е мила и гледат да избегнат истерии, с цената на угаждане. Добре, че контактите не са достатъчно чести и продължителни, че това да се отрази трайно. Аз понякога дори съм доста строга и непреклонна, дори за по-дребни неща, но искам да схване принципа, че не може да получава всичко, което иска, още по-малко пък с тръшкане, писъци и истерии. Започна вече да схваща картинката :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Дидомира в Декември 26, 2013, 17:43:45 pm
Мда, тази тема я следя от доста време и аз, но не съм писала до сега . Изчетох всички постове и се убедих как като ,че ли всички деца минават през този етап на "тръшкането " .Сега сме на гости в провинцията при баба й и дядо й и ми иде да си скубя вече косата . Няма такова тръшкане и мятане , истерии и ....  Добре ,че е веднъж в годината ,че ще лудна . Смея да твърдя ,че аз съм единствената , която Ния слуша и наистина , когато сме сами нямаме проблеми за нищо . Когато почна тръшкането за всяко нещо бях супер изнервена и на моменти ми идеше ... да не признавам какво да я направя . Веднъж толкова ме беше изнервила ,че просто излезнох от стаята , а тя се търкаляше от инат и ревеше  . В момента , в който видя ,че не я отразих , стана и спря да плаче . От тогава така я лекувам и  всичките номера , които прилага на другите просто при мен не ги прилага доста отдавна .Баща й примерно не вярва как когато се налага някоя вечер да сме сами и да я къпя , тя не плаче и как мирно и тихо заспива веднага след това . Няма такъв рев при всяко къпане , пък особено миене на коса. Е , двете ли сме .... все едно не е моето дете . Зависи от детето , разбира се , но понякога пълния игнор доста помага .
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Декември 26, 2013, 22:08:51 pm
Сикс, ще схване, няма къде да ходи. Ние имаме късмет за възпитанието, че нямаме баби. Не че не ми се иска да имаме, но поне няма разглезване от никъде. А и Ивана сега е много по-разбрана. Това, което описах беше някакво изключение, доста време беще минало, от както ги правеше тези неща. Чудя се дали не е понеже се разглези покрай Коледа и баба и беше у нас - може да е имало някаква връзка. Не че не прави циркове и сега, но вече се нармалните детски неща, не такива истерии, само обикновен рев (бас и как звучи само). Но сутрин задържилтено, ако не я облека докато е още полузаспала, почват капризи и мрънканици какво да облече. Не знам дали ви споделих, че преди, когато още и беше този истеричният период, я заведох една сутрин боса по сандали на детка градина на 12-14 градуса температура, понеже ми писна да се разправям с нея и да обяснявам, че ще и е студено. Като и замръзнаха краката и сама се обу :-).  И в колата като си събуеше обуквките и не иска да ги обуе и съм я сваляла боса ида ходи така до в къщи. Иначе аз не се вталаясвам за много неща - как е облечена, дали е яла ей такива работи. Извеждала съм я дори с рокля върху панталона, само и само да не почне пак да крещи.  Но сега пък установявам, че милионите повтаряния наистина имат ефект. Най-редовно като види  нещо и после повтаря каквото съм и казала, че така не се прави :-). например сега обяснява на Андреа, че на мама „не‟ не се казвало :-). На Коледа извади едни играчки и даде едната на сестра си, без да я карам. После и сестра и така направи. Та търпението се възнаграждава. Разбира се има си характер, но какво ще смята за важно и какво не или каква ценностна система ще има, това от нас си зависи, просто при някои като твоето и моето отнема повечко усилия. Но няма начин да не стане.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Декември 27, 2013, 08:28:18 am
Да Боби,това с повтарянето е много смешно .И Теди сега повтаря "не прекалявай" или пък ако баща му шуми казва"шшшшш,тихо ще събудиш бебето". Много умело ме имитира  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Декември 28, 2013, 00:18:33 am
Боби, не се е разглезила от нещо.
И при дъщеря ми така се получи, много дълъг период на затишие, дори си мислех, че сме се отървали вече от този бебешки пубертет, но :D уви... възвръща се в определен период и в определена степен, не толкова осезаемо като преди, но се случва.
Дара на 5 год. също започна да ми истерясва отново, но все пак по контролируемо :D.
Сега сме в период на затишие... надявам се, все пак е ученичка вече, да сме ги преодолели истериите и тръшканията

Поздрави
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Декември 28, 2013, 01:46:46 am
Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Декември 28, 2013, 02:19:52 am
Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...

Или проблем с ушите. Синът ми е такъв. Изпитва панически страх от балони (защото могат да се спукат), както и от всякакъв по-силен шум. За Нова година сме се окопали в едно село, че в града направо е страшно с тези гърмежи.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Дидомира в Декември 28, 2013, 10:05:17 am
Дали Ния е в бебешкия пубертет така като ви чета. В последно време на всяко НЕ ,поглежда ме най -демонстративно в очите и отива и пак го прави . Като днес например . Отучих я от смукането на палеца преди повече от 6 месеца . Понякога като се лигави го пъха в устата пък , но сама си го вади. Днес пак го напъха и стои и ме гледа да ми види реакцията.Като й го махнах , тя се захили и пак го навря в устата си . Та разбрах ,че по -добре да игнорирам тия ситуации , че ми прави напук явно.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sladko в Декември 29, 2013, 15:55:23 pm
Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...

Не мисля...
Това беше наред с другите драми "не пали лампата ', "няма да ме обличаш" и други, а и беше актуално само 2-3 месеца.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: albenanedelcheva в Декември 29, 2013, 22:31:24 pm
Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...

Не мисля...
Това беше наред с другите драми "не пали лампата ', "няма да ме обличаш" и други, а и беше актуално само 2-3 месеца.


И аз, не мисля....
Дъщеря ми можеше да реве истерично и да се тръшка с часове,.... ако реши, .....защото съм и развързала шала.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: graco в Декември 30, 2013, 18:00:45 pm



И аз, не мисля....
Дъщеря ми можеше да реве истерично и да се тръшка с часове,.... ако реши, .....защото съм и развързала шала.
[/quote]

Ха това все едно аз съм го писала и точно това се случи вчера ....... заради шала  8O...... хем искам да порасне, за да спрат тези истерии но пък казват, че идвало по-страшно  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Декември 30, 2013, 20:53:14 pm
jam изтъква основателна причина. Моето дете не търпи шум от сушоар, миксер или прахосмукачка, налага се да го водим в друга стая или на друг етаж. А шумът от бормашината или трионите на мъжа ми са кошмар. От съвсем малък е така.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Декември 30, 2013, 22:30:44 pm
Цигу, моята Габи също беше така на вашата възраст. От няколко месеца нямаме този проблем. Особено ми беше трудно с прахосмукачката, защото на практика, ако съм сама с нея, няма шанс да изчистя :? Вече нещата са съвсем други, дори идва да ми помага и се тръшка, ако й взема четката от ръцете, много държи тя да чисти :lol: Колкото до другите машини, издаващи неприятен звук, постоянно й повтаряхме, че няма страшно и сега като се наложи да включа сешоара, миксера или баща й някой инструмент, идва при мен и ми казва - мамо, няма страшно, няма страшно :lol: Сама себе си успокоява, но не пищи вече от тези шумове и слава богу, защото съседите се скъсаха да правят ремонти :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: shanoar в Декември 31, 2013, 02:31:34 am
Сикс, моето дете също пищеше от сешоари, прахусмукачки и прочие, но сега не можем да му вземем прахусмукачката като я извадя да чистя, иска той да чисти. Чак съм се чудила на "белите "шумове дето успокоявали бебетата, нашия се скъсваше да реве.
Да ви се пооплача от господина, вчера започвах да пиша, но бях толкова разнебитена, че го изтрих. Онзи ден беше на гости у баба си и като си дойде вечерта реши да ми спретне изненада, тръшкане с часове за една химикалка с фенерче, която беше забавил там.  Е няма такава драма, продължи до 1 часа през ноща като между временно бяха приказки до посиняване как на другия ден ще му бъде доставена безценната вещ и прочие. Скоро не беше правил такива панаири и е надявах тайно да е поприключил с това, ама не би. Някой може ли да ми подшушне горе-долу до каква възраст ги държи това чудо ?:(
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Декември 31, 2013, 08:39:18 am
Моите и двете минаха през период да ги е страх от прахосмукачката. Не мисля, че е било от силата на звука, понеже проблем със силни други звуци нямаха, пък и нямаха проблем да я наблюдават от далече. По-скоро си ги беше страх, а не че са имали неприятно чувство от звука.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Декември 31, 2013, 09:21:50 am
Онзи ден беше на гости у баба си и като си дойде вечерта реши да ми спретне изненада, тръшкане с часове за една химикалка с фенерче, която беше забавил там.  Е няма такава драма, продължи до 1 часа през ноща като между временно бяха приказки до посиняване как на другия ден ще му бъде доставена безценната вещ и прочие. Скоро не беше правил такива панаири и е надявах тайно да е поприключил с това, ама не би. Някой може ли да ми подшушне горе-долу до каква възраст ги държи това чудо ?:(
Престоят при бабите дава отражение 2-3 дни  :lol:
Лични наблюдения - понякога съм се чудила моето дете ли са ми върнали  :wink:
Ама не съм им се сърдила, де, какво да ги правя - дъщеря ми беше единствено внуче дълги години.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: misi в Януари 03, 2014, 16:16:48 pm
Интересна тема. Хайде и аз в клуба на майки на тръшкащи се деца, които търсят къде е проблема и най-вече дали някъде не грешим във възпитанието.
На Нова Година беше едно от най-сериозните изпълнения на малкия. Бяхме на гости у приятели с още две дечица - малко по-големи от нашия Жорко. След като не му позволих да си играе с вратата на детската стая започна с плач, тръшкане по пода, хлипане, накрая неистово реване и изпадна в нещо като истерия - не мога да го успокоя, в чудо се видяхме. Накрая се затворихме двамата в спалнята, угасих лампата и легнахме, успокои се, но от напъване и рев повърна. След 10 минути все едно, че нищо не се е е случило.
Днес подобна случка - излязохме с моя приятелка и детето й, бяхме в детски клуб и след това мъжа й ни докара вкъщи, но малкия се тръшна първо пред външната врата, едвам го домъкнах до вкъщи, защото той реве, огъва се и не ми дава дори да го гушна, а аз съм се натоварила и с две пълни торби. Питам го какво има и защо се сърди, а той само пищи, вкарах го едвам, едвам у дома и го оставих да се търкаля по пода и да реве. Накрая вече се вижда, че пищи от инат и усилва децибелите като го погледна и казва - "Кола, искам на колата".
И пак повърна. Това с повръщането го прави почти след всяко по-продължително тръшкане.
Другото, което също ме притеснява е това, че е залепен за мен и вкъщи и навън, в детския център аз трябваше да съм вътре с него, води ме нон стоп за ръка навсякъде. Вкъщи не успявам нищо да свърша когато е буден, защото той постоянно ме дърпа и иска всичко да прави мама - "Хайде тате да ти обуе пантофите - НЕ, мама... и подобни."
Надявам се да е период и тръшкането и привързаността и скоро да отминават, че понякога се чувствам адски безсилна.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Януари 03, 2014, 16:26:22 pm
той постоянно ме дърпа и иска всичко да прави мама - "Хайде тате да ти обуе пантофите - НЕ, мама... и подобни."

misi, конкретно за мама, мама, мама за всичко - така сме и ние. Помага баща и син да излизат сами от време на време да правят нещо интересно и необичайно. След това винаги има подобрение и правомощията на тате леко, макар и временно, се увеличават.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Януари 03, 2014, 16:47:17 pm
Това за свършването на каквото и да е било у дома почти съм го забравила (освен когато не спи). Иначе дори и до тоалетната не ходя сама. Виси ми на крачола, чак панталона не мога да си вдигна.  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: cofee lungo в Януари 03, 2014, 17:05:47 pm
А Добър ден и от мен!
Присъединявам се в "Клуба на тръшкащите се деца". До този момент само четях и цъках какво ме чака... е дочаках и аз да ми се тръшне. За сега се тръшкал само вкъщи и минава като му се "разсърдя", да видим до кога. Определено е във фаза обаче, ще разказвам
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: misi в Януари 03, 2014, 17:15:58 pm
Това за свършването на каквото и да е било у дома почти съм го забравила (освен когато не спи). Иначе дори и до тоалетната не ходя сама. Виси ми на крачола, чак панталона не мога да си вдигна.  :lol:

Точно същото е и у дома.
Но и навън е така, когато сме на гости - аз съм при децата. Ако сме в детски център и аз задължително съм вътре.
Когато съм на работа така е с бабата, когато сме двете заедно - тя е напълно игнорирана.
Половината ми приятели казват, че греша и трябва да го ставя да е сам, че ще пореве и ще свикне, а другата половина казват, че това привързване няма да продължи дълго и да се наслаждавам сега докато иска да е с мама. Не знам къде е истината.
Сега по празниците свикна да е по цял ден с мен и в работните дни преди Нова Година беше изпадал в луд рев като види сутрин баба си.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Януари 03, 2014, 20:09:26 pm
Когато моят син ревне, най-бързо се успокоява сам, ако само намали рева, после гушкам, но направо да успокоявам, не се получава. Пределно ми е ясно, че в чужда къща или дори с гости е неприложимо, моят син рядко прави циркове с гости или на гости, виж в ресторант сме събирали възмутени погледи, защото хем не мога да го оставя да реве, хем почва по-силно да реве и да се тръшка при опит да успокоим.
Никак не ми се вярва, че ще спре да иска да го гушкаме, просто са си такива някой деца.
Това с висенето премина у нас, но често съм готвила с дете на ръце. Сега ми пренася посудата и готви в спалнята  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: parsi в Януари 03, 2014, 20:10:35 pm
Миси,моят Димитър беше едно към едно копие на твоя сладур.Бях се притеснила искрено когато го приеха в ясла,защото не можех да си представя как ще се отдели от мен.Не го бях оставяла до 2г и 3м. при абсолютно никой просто защото беше мисия невъзможна.За мое учудване свикна точно за 2 дни в яслата,а и до ден днешен ходи с удоволствие на градина.Постепенно започнах да го оставям и при баби за по няколко часа,а след това и с преспиване уикенда.Е,вкъщи продължава да е "мама" за всичко,но това да е кусура :D.Мисълта ми е,че просто трябва да спреш да се тормозиш/ако го правиш/,заради това,да обясняваш спокойно,да отстояваш доколкото е възможно правилата вкъщи и предполагам ще израсне този момент.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Януари 03, 2014, 20:22:38 pm
Истината, Миленка, е че не бива да позволяваш да ти се качи на главата и да си навива на ината, защото после ще си чукаш главата. Опитвай по малко да го правиш по-самостоятелен, доколкото възрастта му позволява. Колкото повече внимание му обръщаш, когато се тръшка, по-зле става.

Моята също повръща при тръшкане. Точно преди 20-тина минути ми спретна поредния цирк, защото видите ли, лошата й майка иска да я изкъпе, какъв ужас :lol: Половин час преди това говорихме, че ще ходим в банята, за да я изкъпя и да е чиста и хубава, защото утре ще празнуваме рождения ден и тя трябва да е красива. Уж беше съгласна и като я заведе баща й в стаята й, познай, рев, тръшкане, истерия, оставихме я да се тръшка и излязохме. Започна да се дере, да се дави и повърна. След 2 минути все едно нищо не е било, хили се като ряпа. Ние с баща й на люлка вече.... Ей такива ми спретва най-редовно, вече не ми издържат нервите.

Та, Миленка, покажи му на твоя юнак, че не може винаги да става на неговото. И говори, до запенване ако трябва. Ама не докато врещи и се търкаля, защото тогава не те чува грам. Като се успокои, обсъждате случката и говориш, говориш, говориш. Трудничко е доста, но това е положението. Не мисля, че бъркате във възпитанието. И аз съм си задавала тези въпроси, но се убедих вече, че просто си е такава. Гледам да не й се давам и така :wink: :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: anajens в Януари 14, 2014, 13:04:59 pm
Ние същ сме тежък период иска всичко сама да прави и не дава да и се помага, голям инат, снощи стояхме пет минути на вратата защото иска сама да отключва по точно да сложи ключа в ключалката , голям цирк бяхме е докато не успя да напъха един от ключовете в ключалката, естествено не този който трябва, не миряса, изобщо това с тръшкането не е толкова присъщо, но рев голям за всяко нещо дето не е нейното, включително по някога и не иска да остане да спи сама, така хубаво си заспиваше преди сама в кошарката, а сега иска да стоя при нея, ако я оставя дори да заспива започва рев , опитвам се да я оставя за да не е нейната , но реве до посиняване и хълцане, повече от пет, шест минути не мога да издържа да я слушам, и това с тоалетната същото като сме само двете оставям вратата отворена и и тя идва при мен на тоалетната чиния, дори и да се е заиграла усеща веднага, че съм излезнала от стаята и тича след мен, залепена е като гербова марка !
В чудо се виждам доста неща разбира и се опитвам да и обяснявам, но напразно, понякога плаче безпричинно (поне според нас), например като сменям памперсите още като я сложа да легне и започва, давам разни неща да си играе, но тя сърдито ги хвърля и реве сякаш не знам какво и правят иска да я гушнеш, тогава спира и като я сложиш пак в легнало положение същото започва!Ходи на ясла вече три месеца , там не са ми казвали да прави пакости, но явно като се приберем в къщи се отпуска емоционално и си го изкарва на нас, особено на мен!Нищо не може да я успокои освен като я взема, напоследък и доста често иска и да я нося, а толкова много искаше да върви!Бебешка работа иди, че ги разбери! :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Дидомира в Януари 14, 2014, 13:20:39 pm
anajens, това ,което си писала все едно за моето дете е . Гледам на почти една възраст са . Особено това за спането . Така е от няколко дни .Види ли ми гърба , става и почва да пищи . От как се е родила заспива сама . Сега пак си спи сама ,де , но трябва да съм в стаята.Гледам избиват зъби ,та го отдавам на това , щото Ния на ясла не ходи  :D.Дано е период , ама като чета тук ,явно всички деца минават през различни фази. Любимото й е да ми противоречи.Пример : иска да става от гърнето , аз й казвам -айде още малко , да свършиш работа.След малко вече решавам ,че ще става , тя пък не иска и почва да реве , хихи.Въобще голям купон !
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Pesheck в Януари 14, 2014, 18:47:35 pm
Оооо периода „аж шама“ Ники го мина леко. Но още помня един шамар в следствие на моя такъв период. А иначе съм била дете мечта - инструктират ме да пазя на мама багажа на плажа и аз си стоя и не мърдам. Което не ми е попречило заради „аж шама“ да се загубя м/у щендерите с рокли във Валентина Варна. Баш в разгара на сезона, когато има много хора.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Януари 21, 2014, 11:16:23 am
Аз да се "похваля", моя хубавец преди седмица си показа рогата и в детската градина (до сега не беше се проявявал) и госпожата беше в потрес. Всичко е станало, защото искал само той и Митко да прибирали кубчетата, а другите деца да не прибирали. И моичкия е търчал и ревал като обезумял, госпожата се е опитвала да го успокои, и ми обясняваше, че все едно изобщо не я е чувал, после се е опитала да го накаже, като се е налагало да го връща поне 10 пъти в ъгъла докато застане там, след което е продължил да се дере и накрая е дошла бавачката ми да го прибира и с триста зора е успяла да го усмири. И така вчера написах молба, градинската психоложка да го консултира, дано има някакъв резултата, защото у дома тръшкането за всевъзможни неща е ежедневие, а след 2 дена става на 5 и вече мисля е далеч от бебешки пубертет.

Снощи един час рева, защото искал ние като легнем да спим, той да ни шуми с един самолет с дистанционно управление, като самолета да бъде в спалнята, а той да го командва от хола където спи.  8O Оставих го да си реве, после го сложих да си легне и аз отидох да спя, той продължаваше да реве, докато и баща му дойде да спи и той млъкна и заспа.

Около Нова година, пък се дра защото кака му имала "неблагоразумието" да сложи пастата за зъби на долния рафт наместо на горния, и за това отиде и я удари и един час обяснява колко е лоша и колко е виновна. Преди това пък рисуваше нещо върху едни карти и изведнъж реши, че нещо с маркера не е наред и изпадна в истерия рев от гняв и безсилие, взе да удря с юмруци по масата по картите и да нарежда "тъпи карти, тъпи моливи...", това сравнително бързо го овладях, но си е страшно детето ти от едно съвсем спокойно и нормално състояние да изпада в истерия, та сега се надявам психоложката да успее да ми даде някакви насоки.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Януари 21, 2014, 11:34:32 am
Гери, съчувствам ти искрено :( Напълно разбирам за какво говориш, същото го имаме у дома. Особено последното изречение - спокойно и уравновесено дете изведнъж изпада в истерия - все едно моето дете описваш. Гледам, че е почти на 5 Стефан, косата ми се изправя, че явно това за 3-те години не важи за нашите деца. Твърдо съм убедена, че тези прояви не са плод на бебешки пубертет, нищо, че Габи е на 3. Виждам го в очите й, това не е характерния детски инат, който се проявява в този период. Чиста характеропатия си е, ако щеш и особеност на нервната система. Не знам вече какво да правя. По едно време беше взела да се кротва, но явно е било затишие пред буря :( Много ми е трудно да се справям, на моменти направо ставам апатична и хич не ми пука за никакви педагогически методи, искам просто да спре и съм готова на всичко, за да избегна поредния цирк. Не че успявам, то просто не зависи от мен, каквото и да направя, тя като реши, че ще истерясва - все тая.
Дано психолога ви помогне, пиши после какво ви е казала. Аз също обмислям отново да посетим психолог, не знам какво друго да направя...може би и невролог?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Януари 21, 2014, 12:11:27 pm
sixsens, не знам какво да ти кажа. За мен Стефан е хипер-активен, но истината е, че докато не стане на 6 не могат да му сложат тази диагноза, за момента е просто активен. Но истината е, че той има всички "симптоми" на хипер-активност. Наскоро докато говорех със счетоводителката на фирмата, стана дума за това колко е палав и тя сподели за нейната внучка, че е имала същото поведение като Стефан. Познавам детето защото тя го води от време на време, когато е във ваканция, сега е на 9 - 10 г. - и за мен това е едно невероятно умно и интелигентно момиче. Според баба и, на 4 е можела да чете, на 6 е говорела прекрасно английски, много е умна, вечно е първа на състезания и по математика, а ако не дай си Боже остане втора го приемала много тежко. Когато е била на 4 - 5 е почнала да се държи агресивно в детската градина и са я водили къде ли не включително на 4-ти километър и са казали на родителите и, че нищо и няма, просто е хипер-активна. Другото е, че като съвсем малка си е удряла главата в земята, както правеше Стефан докато не стана на 2 и разни от сорта, които ми напомнят за моя синковец. Виж, той не е гений, не може да чете и пише, но със сигурност не е глупав. А и си представи човек, който като ти говори или като му говориш или дори като е "седнал" да гледа телевизия, постоянно се движи, катери се, потропва. Като седне да яде, с едната ръка се държи вилицата, другата постоянно пипа нещо друго по масата, при това изглежда, като да не осъзнава, че го прави. Минимум е нервак ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Януари 21, 2014, 18:13:36 pm
Гери, сподели повече за симптомите на хипер активност, моля.
Ники също като твоя юнак не спира на едно място, дори когато се храни, той вечно търчи или минимум прави две неща едновременно. Тръшка се, но бързичко го укротявам.
Пред други хора не се тръшка, само на мен ми прави номера :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Януари 22, 2014, 09:17:19 am
Гери, сподели повече за симптомите на хипер активност, моля.
Ники също като твоя юнак не спира на едно място, дори когато се храни, той вечно търчи или минимум прави две неща едновременно. Тръшка се, но бързичко го укротявам.
Пред други хора не се тръшка, само на мен ми прави номера :)
И моята мома като Ники. Все едно има игли в дупето, не спира да се движи  :D
За тръшкането също е като Ники. Леко тръшкане, укротяване с отвличане на вниманието или манипулация от моя страна. Пред други хора е като ангелче  :P
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Януари 22, 2014, 11:11:57 am
Мдам, чекненето е постоянно, все едно не иглички, ами не знам какво има в дупето :lol: С укротяването, обаче, имаме проблем, първо трябва да си изнесе програмата и тогава кротва. Мислила съм и аз за хипер-активност, но е твърде малка, за да се каже. Психиатърката и психоложката твърдяха, че на този етап не може да се говори изобщо за хипер-активност.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Януари 22, 2014, 11:21:10 am
Мдам, чекненето е постоянно, все едно не иглички, ами не знам какво има в дупето :lol: С укротяването, обаче, имаме проблем, първо трябва да си изнесе програмата и тогава кротва. Мислила съм и аз за хипер-активност, но е твърде малка, за да се каже. Психиатърката и психоложката твърдяха, че на този етап не може да се говори изобщо за хипер-активност.
Щи фърла накрая един хиперактивен бой, барем мирясаш! 8) Хиперактивността, с която много модерно се накичват почти всички буйни деца напоследък, всъщност е доста рядко срещано явление. Освен това, се предава генетично...Вярно, че според последния изследвания,  за 20-на години доста са се увеличили случаите, което някои отдават дори, на храните, с които тъпчем чаветата...Но при все това, хиперактивността е по-скоро разстройство на вниманието, от колкото тръшкане с елементи на садистичен мазохизъм, тип "Мамо виж ме!".
Днешните деца, не могат да се сравняват с поколението от преди 30 години, чийто плод сме и самите ние. Информационният бум им идва ташкън - телевизори, компютри, айподи, айфони и прочие ги заливат от всеки ъгъл. Мама и тате, дето са ги чакали по едно 10-на години, за да не изостава безценното отроче, сакън да му липсва нещо, ги заливат с играчки от 1-я месец....Носят ги на ръце до първи клас, в краен случай до 3-та група на ДГ. Угаждат им. Като плачат, захвърлят всичко друго, сакън да не се захласне, тръшне, утрепе, посинее и пр. Щот така им викат всички, че ТРЯБА. И така пише в нетЯ. Щото ЛОШИТЕ майки не са 24/7 прилепени до децата и дори ходят сами до тоалетна! Щото децата не трябва да срадат, да плачат, да са самотни, да си играят сами, а камо ли /Анатема!!/ да спят сами - изостават, стават асоциални, девиантни и пр. Тъй тъй...
И децата попиват. Учат се се необременения си мозък, пробват се, развиват поведение на изискващо, тормозещо и садистично поведение. Защото за тях, това работи....И се завъртаме в един порочен кръг. А кой е виновен, кой да ти каже... :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Януари 22, 2014, 11:43:57 am
И аз като Бубулина мисля, че хиперактивността при децата е една диагноза, с която доста често взе да се спекулира през последните години. При нея, доколкото ми е известно, активността върви с невъзможност или трудности за съсредоточаване дори за кратко време върху определени дейности, които иначе задържат вниманието на децата на съответната възраст - оцветяване, разглеждане на картинки, подреждане на кубчета, пъзели или конструктори със сложност, подходяща за възрастта. Мисля, че дали едно дете е хиперактиво или не, би трябвало да определят специалисти /детски психолози предполагам/, а не ние родителите или учители в детската градина.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Януари 22, 2014, 11:44:41 am
Така, така, Бубе! Баш съм съгласна! Много ме разведри, благодаря!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Януари 22, 2014, 12:39:29 pm
Аз не твърдя, че съм специалист, просто в последно време, взе да ми се прокрадва тая мисъл и пуснах Гугъл да видя какво, ще ми каже. Ей това е едното от нещата които четох: http://kunchev.blog.bg/drugi/2012/07/19/hiperaktivnost-kak-da-otkriem-hiperaktivnoto-dete.980649 (http://kunchev.blog.bg/drugi/2012/07/19/hiperaktivnost-kak-da-otkriem-hiperaktivnoto-dete.980649). Само спането като бебе не се покрива при Стефан, той денем откарваше по 3-4 часа сън. Освен това както писах, преди да станат на 6 - 7 години не може да се сложи такава диагноза, защото се води хипер-активност с дефицит на вниманието, като дефицита на внимание го хващат в училищна възраст.
  Сега друг е въпроса, че моя син за 5 минути не може да седне да оцветява. Пъзел, ако е нареден го изсипва надолу както е подреден и връща по обратния ред парчетата, никога не ги изпилява и разбъркани да ги реди. Ако са разбъркани му е трудно да им намери местата и почва да се ядосва и да нервничи. С рисуването е стигал до там, че ако излезе при оцветяване или не си харесва това което е нарисувал, да се ядосва и да обвинява мен, че съм го "накарала" да рисува.
 За портокола, до таблети и компютри няма достъп, освен един път в месеца до компютъра на дядо си. Телевизия - обикновено "Сънчо" и толкова, събота и неделя и по някое детско филмче. Дори самия той ми казва, че не иска детско, че да има време да си играе.

 И да подчертая, че аз диагноза на моето дете няма, да слагам сама, ще бъде заведен на лекар когато преценя и идеята е, че ако има проблем е добре да се реши своевременно. Освен това, баща му е нервак, за това казах, че минимум и Стефан е нервак. Баща му, лежи и чете книга и си потропва с пръсти, при това съвсем неосъзнато, та мисълта ми е че има и наследствен фактор. И баща му "пали", на моменти от нищо, друг е въпроса, че му минава по бързо, защото не е на 5. Може да е просто "характер", но не е изключено и проблем да има, така че съм си включила червената лампичка и ако нещата продължат да се влошават, ще търся специалист.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Януари 22, 2014, 13:42:25 pm
Освен това както писах, преди да станат на 6 - 7 години не може да се сложи такава диагноза, защото се води хипер-активност с дефицит на вниманието, като дефицита на внимание го хващат в училищна възраст.
 И да подчертая, че аз диагноза на моето дете няма, да слагам сама, ще бъде заведен на лекар когато преценя и идеята е, че ако има проблем е добре да се реши своевременно. Освен това, баща му е нервак, за това казах, че минимум и Стефан е нервак. Баща му, лежи и чете книга и си потропва с пръсти, при това съвсем неосъзнато, та мисълта ми е че има и наследствен фактор. И баща му "пали", на моменти от нищо, друг е въпроса, че му минава по бързо, защото не е на 5. Може да е просто "характер", но не е изключено и проблем да има, така че съм си включила червената лампичка и ако нещата продължат да се влошават, ще търся специалист.
Няма такова нещо! Ученето не започва в училище, а доста преди това. Учим се дори ние, на дърти години :D Просто за някои видове психологични тестове, е нужно детето да е по-голямо, за да отговаря на въпросите, например. Да съзнава какво прави, рисува и тн. Иначе, преди това се набляга на поведенческо наблюдение, което може да подведе. Изобщо, най-трудна е работата с деца. За това и колегите се презастраховат и не бързат с диагнозите. Това, което си посочила като статия е добро. Виждам, посочено е, че за хиперактивност е нужно доста продължително изследване. Това е, за което говорех и аз - не всяко буйно, непокорно и крещящо/тръшкащо се дете е хиперактивно. Както и, не всяко дете, което не се усмихва на всеки срещнат - е аутист. Вземам например Габи на Сикса. Тя на 2,5г, когато я видях последно, пееше и говореше по-добре, от някои деца с една година по-големи. Има ли при нея дефицит на вниманието? Може би, за някои неща, но не и за научаването на нови...За нея почти гарантирам, че не е хиперактивно дете. Просто зло садистче, което ще спре да тормози майка си....като се ожени/ osi_4/
Нервният баща, не означава нервно дете, иначе децата на всички истерици щяха да са истерични :) Нервакът не е генетично обусловен, а съвкупност от много фактори - характер, среда /семейна, работна/, интровертност/екстровертност, разни социални умения и тн.Синът ти е още много далеч и от тази диагноза.
ЗА съм да потърсиш специалист, щом нещо те притеснява. Защото така, през компютъра, аз не мога да сложа диагноза, а и случай със случай не си приличат. Просто апелирам да не бързаш с поставянето на диагнози. Аз каквито съм поставяла на Ивайло при всяко кихване и обриване, до сега не искам да ти кажа от какво е бил "болен" :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Януари 22, 2014, 14:24:23 pm
Бубулина, напълно съм съгласна с теб. Аз изобщо не съм се разбързала, като се знам колко съм неорганизирана що се отнася до ходене по лекари, скоро няма да го заведа. Сега се надявам, просто психоложката от детската градина да го наблюдава, въпреки, че там няма кой знае какви прояви и да си поговори с него. Но като се има предвид, че сега се местят в новата сграда на детската градина и цари голяма еуфория и предполагам, че наблюдението ще се отложи. Освен това ни предстои местене в нов апартамент, там всеки ще си има стая и няма да се свиваме в две стаи и да си пилим по нервите, което се надявам да даде положителен ефект върху всички ни. А е ясно, че детето не е задължително да е наследило каквото и да е от родителите си, това са ми просто наблюдения и приликите, се увеличават със всяка изминала години. Ели, външно прилича на баща си, но характера и е повече като моя, докато при Стефан е обратното. Знам, че средата и семейството указват голямо влияние, а мъжът ми специално е израснал с много спокойна майка, която го е обгрижвала 24 / 7 само него, защото е единствено дете и не е ходил и на детска градина, на работа няма някакви супер стресови ситуации и ей така като се ядоса преди няколко години на една игра и ми отиде лаптопа ;). На вратата се беше ядосал, та я ритна и ходи до Пирогов - добре, че не беше си счупил кракът. За ей такива неща говоря, афектира се и не мисли.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Януари 22, 2014, 16:59:44 pm
С риск мнението ми да се приеме като натрапено, но с надежда все пак да се изтълкува правилно, ще си позволя да кажа, че ако бащата си позволява подобни бурни изблици, за които разказваш, пред децата, възможно е малкия мъж - съзнателно или не - да му подражава, когато нещо го подразни или не му се получи /както разказваш за рисуването напр./. Това не значи, че детето ще продължи да се държи така и като порасне, но може би е добре /пак казвам, ако изобщо се е случвало/, таткото да се старае да не изригва така в негово присъствие, защото те милите мъничета често копират нашето поведение без дори да го съзнават. Аз например, понякога повишавам тон, когато правя забележка на малкия, а той - хем това много го обижда и дразни, но когато иска да се защити, случва се и той да започне да вика на мене или на баща си, чак понякога долавям собствената си интонация в неговия глас и тогава се стряскам и гледам да се владея и да бъда една спокойна майка /каквато не винаги съм/, дори когато го порицавам за нещо.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Януари 22, 2014, 20:29:31 pm
Бубе, смяташ ли, че трябва да се опитваме да променим поведение, ако щеш и характера на децата си? Аз искам по-някакъв начин да постигна спокойствие и уравновесеност. Искам да ме чува и слуша, когато става въпрос за опасни неща(онзи ден примерно бутна дете от пързалката, просто защото стои горе и не се спуска), не ми е дерт да козирува и да стои мирно, просто защото Аз казвам.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Януари 22, 2014, 21:10:36 pm
Бубе, смяташ ли, че трябва да се опитваме да променим поведение, ако щеш и характера на децата си? Аз искам по-някакъв начин да постигна спокойствие и уравновесеност. Искам да ме чува и слуша, когато става въпрос за опасни неща(онзи ден примерно бутна дете от пързалката, просто защото стои горе и не се спуска), не ми е дерт да козирува и да стои мирно, просто защото Аз казвам.
М-и, колкото и богохулно да звучи, децата се раждат с характер. В смисъл, аз не поддържам тезата, че те са копия на родителите си. Да, притежават техни черти, но в никакъв случай копия. Ако мога леко да се отклоня, покажи ми едно дете от Маалата, горд син/щерка на Хасан и Айшето, което да е диагностицирано с хиперактивност? Може и да има изключения, разбира се, но са редки /както вече обясних и самото поведение/. Защо? Защото циг...ъъъъ ромите имат по емнайсе деца. Нямат нито време, нито желание тия деца да ги кесят по ръцете си и да им угаждат непрекъснато /. Нямат време /от правенето на нови/ да приспиват до 24ч, не ги заливат с играчки. Повечето техни деца са почти непрекъснато навън /говоря за редовия ман..ъъъъ ром, не за тия с палатите/. Нямат и ТВ. Даже и бейби ТВ. Съдя и по собственото си дете, разбира се - от новороден е с модерна прожекционна лампа /на която обърна внимание преди месец/, въртележки, има 6 вида конструктури, 25 вида автомобили, 42 вида плюшени играчки....Понякога трудно го откривам в купа. Знаеш ли с какво си играе той - с щипките за пране. Но при все това, нашите деца са презадоволени от всякъде, за какъв дефицит на вниманието може да иде реч? Ти можеш ли да се съсредоточиш върху нещо, ако притежаваш 25 подобни? Надявам се, схващаш ми идеята, не говоря само за играчките...
И сега в директен отговор на въпроса ти, да, смятам. Поведението трябва да се "наставлява", ако мога да употребя такъв израз. При буйните деца е малко по сложно, защото те обикновено се инатят и правят напук, ако е издадена директна заповед. Ако си прекалено мек, пък ти се качват на главата. Единият вариант е чрез директно подражание да се показва "правилното" и/или "неправилното". В смисъл, открито да похвалиш поведение, което ти самата харесваш, ако го видиш при друго дете, например. Така, че детето да те чуе и да разбере смисъла. Друг вариант е, когато ти го проявяваш /не можеш да набиваш салам, а да очакваш то да яде зеленчуци/ :D Трябва да порицаваш открито това, което не харесваш. Скастряш го, без да викаш, че е бутнал дете и след това обръщаш внимание на пострадалия. На синът ти, показваш, че не си доволна и му се "сърдиш", т.е. не му купуваш нищо, дори да си обещала. Известно време след това го игнорираш, без да се вживяваш разбира се :D Виж, посочвам само общи примери, не универсални. Разбира се, че ние сме тези, които трябва да възпитават и доизграждат децата като личности, без да ги потискаме. В никакъв случай - да ги унижаваме. За мен самата, до известна степен все още работи поведението на "игнор", особено когато Цирк Дьо Солей изиграва поредното си представление, до като се търкаля по плочките и оревава квартала. Обърна ли му внимание, продължава безспир. Всяко дете си има "слабо" място по отношение на укротяването. Най-трудното е, да се открие.
Съжалявам за дългия пост. :oops:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Януари 22, 2014, 22:39:14 pm
Аз съм съгласна с Бубулина за презадоволяването. На моите започнах да им ограничавам играчките. Първо, дадох един куп в детската градина. Второ, забраних играенето със всичко наведнъж. Трето ( отдено), аз телевизор не давам повече от 30 минути вечер да се гледа. И децата като че ли се промениха. Преди ровеха в купа с играчки и нищо не им спираше вниманието за дълго. А сега обръщат повече време на една играчка. Колкото до телевизора - ми тези деца, които непрекъснато гледат, не знаят какво е сами да си измилят забавление. Чакат някой да ги збавлява, наготово, да натискат едно копче и да им стане интересно. Онзи ден преместих телевизора в спанята и точно тогава имахме гости, семейстов с 2 по-големи деца. През ум не ми мина да връщам телевизор,а децата играха, страхотно се забаляваха. И по едно време баща им отбляза ( и с пълно право) „Виж като няма телевизор колко добре си играят‟. И е така. Това презадоволяване и искане на моментно удовлетворяване на потребностите не мисля, че води до нещо добро. То аз вече се усешщам, че нямам нерви да изчета нещо, ако не е факти и точно това, което търся, хем не съм отраснала така, а децата ако с това ги зкаъемим, направо е пагубно за въображението им. Не съм сигурна дали има отношение към хиперактивността, но определено не е  полезно.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Януари 22, 2014, 22:51:52 pm
Също като Боби съм с играчките, ТВ не е интересен дори и да се опитвам да го привлека към него( има си живо кино човека  :lol: )
Открила съм слабото място при тръшкането, знам кога са големите тръшканици и каквото мога правя. Грешки спрях да търся в себе си, въпросът е какво още мога да направя  :) Игнора не работи при нас, защото като го подминавам се опитва да ми увисне на крака и са ставали  сакатлъци, затова го водя в другата стая, млъква моментално, но знае, че щом е млъкнал може да се върне и да мрънка за друго или отново за същото  :) Не се опитвам да го убедя да прави нещо, което аз не правя - дори сега точно се възползвам от тия неща. Казвам "Аз ще прибера играчките" и той отговаря "Не, аз!"  :lol: :lol: :lol: Конкретно за детето, аз очаквах, че ще го бутне и предварително казах да не го бута, въпросът е, че той не реагира на такива команди, все едно нищо не съм казала. За наказанията тъй да се каже, също съм съгласна, обяснявам, че не трябва и защо, за сега няма ефект. Случва се и да викам, всъщност, само със строг и висок тон евентуално мога да спра нещо. Факт, баща му е по-мек с него и на него се качва на главата, на мен не смее, тенденциозно в момента го оставям сам да се спасява(таткото), за да се научи, че само с добро не стават нещата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Януари 23, 2014, 09:04:18 am
Eх, аз ако можех да напиша универсалната рецепта за "лечение" на трудни деца, щях да съм мултимилионер. :lol: Как мислиш, м-и, дали след десетина години, ще ти е по-лесно, когато някаква пъпчива пикла не отговаря на чувствата на сина ти или по-лошо, спи с най-добрият му приятел и той се затваря с дни в стаята си, слуша нещо, от което стените ще паднат и не яде? :D Малки деца, малки проблеми.... :lol:
Кеси ти се по крачола, защото както неведнъж съм отбелязвала, целият цирк е за привличане на вниманието, конкретно- твоето. Какво правиш, когато го заведеш в друга стая - оставяш ли го там или го връщаш? Противоречието на собственото поведение /иди там, не, ела тук/ е кофти, защото обърква. А доста често се случва да го правим - или самите ние, или примерно таткото ни бойкотира, защото е по-мек и отстъпва. Но така е, няма идеални хора, нито идеални методи. Това да му забраниш нещо, преди да го е направил, също ми се струва грешно- първо защото ти изразяваш очакване, че детето ти ще е лошо и второ, защото на едно дете да му кажеш "Не прави това" е все едно "Иди ТОЧНО това да направиш". :wink: Как реагираш, когато все пак направи нещо лошо? Между строг и възпитателен тон и викане има разлика. Забранителният тон трябва да е сериозен /без разни полуусмивки/ и с една октава по-високо, разрешителния - мек и поощряващ. Ма може ли човек да си записва как да реагира, когато детето направи белята и си в състояние на афект? Трудна работа...За това казвам пак, универсална рецепта няма. Има желание, както на Боби в случая, да се омекотят нещата. Да се опитваме все пак да направим нещо. А каквото излезе... :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Януари 23, 2014, 11:12:32 am
Това да му забраниш нещо, преди да го е направил, също ми се струва грешно- първо защото ти изразяваш очакване, че детето ти ще е лошо и второ, защото на едно дете да му кажеш "Не прави това" е все едно "Иди ТОЧНО това да направиш". :wink:
Абсолютно вярно - от опит. Не е нужно да им подсказваме бели - много им е забавно да изпитват реакциите на мама.

Ограничаването на играчките, телевизията и интернет е добра идея. Редуцирането на последните две в тийн възраст /без тв в детската и ограничен часово интернет/ накара дъщеря ми да заобича книгите  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: anajens в Януари 23, 2014, 11:15:22 am
За мен всичко зависи от това в каква среда растат децата ни, това че ромските деца са такива каквито ги е описала Буболина не зависи само по себе си от децата, а точно от това, че никой не им обръща внимание, ако едно такова дете расте в друга среда като тази на детето на Буболина ще има същите "проблеми" като нашите деца - презадоволеност...и съпътсващите ги неща, тръшкане, искане не прекъснато да им се обръща внамание тем подобни от които се оплакваме... Това с характера аз лично не го приемам, характера се гради, не се раждаш с него, ако се раждахме с определени характери, щяхме да сме едни и същи от бебета до големи, но ние се променяме...и точно от това къде сме попаднали и с кого сме се срешнали през живота си!А това, че децата копират родителите си също е верно, с това съм напълно съгласна с Хоуп, децата копират всичко, както и ромските деца които по цял ден виждат какво правят майките и бащите им така и нашите деца които пък виждат нас....!Аз виждам моята дъщеря как копира всичко като попивателна е, дори и това да се върти пред огледалото и да и иска гримовете ми и да се маже разни неща по лицето :D Така, че важно е какво правим пред децата си и как го правим, какво говорим и също и с какъв тон и да не говорим за отношенията между двамата родители....децата разбират всичко от много малки!Те го усещат с тялото си, с клетките си ако щеш...те са удивително интуитивни и адаптивни същества!Аз лично много се старая да разбирам добре детето си, но и аз имам същите проблеми като чета с каквито и вие  се сблъсквате, но пък и ми е много полезно защото така разбирам, че не съм сама в тази борба! :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Януари 23, 2014, 12:52:05 pm
hope-love, разбирам ти идеята, но това с баща му са случки от преди 5-6 години, пред децата нямам спомен да е вършил чак такива неща  :lol:. Иначе копиране има, но е по скоро на моите реплики защото повече аз се занимавам с децата.

anajens, според мен характера си е характер, да може да се промени отчасти и да се моделира от средата, но си го имаш заложен, не е казано да е копие на някой роднина, но го има. Ей ги у дома са две деца с разлика година и 3 месеца, еднакво ги гледам, нямам по специално отношение към едното или другото и са коренно различни. Едното е по спокойно и сговорчиво, другото е диво и инатесто. В рамките на шегата както казва самият Стефан, "ако щеше кака, да се роди втора и да е лоша, а аз да се родя първи и да съм добър..." ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: iliana- в Януари 23, 2014, 12:53:08 pm
Здравйте момичета .Отдавна не съм писала...................просто няма  скакво да се похваля освен ,че нещата са още по зле.Откакто не ходи ясла понеже бяхме с пневмония декември нещата са извън контрол.Незнам вашите фъстъчета как са  но................ние не сядаме са секунда и това някак си ме изправя на нокти.А  колко бели и глупости прави през денят нямам думи.Денем не спи или ако заспи е за не повече от 30-40 мин.Най-лошото е че вечер съм като смазана а тя по рано от 23 часа не си ляга.И това не е най-лошото вечер като заспи след това се буди поне 10 пъти и започва да иска мечо ,клечо ,чанта ,сок и каквото се сетите и ако не й го дам оле мале събуждаме целият квартал. :D.Незнах къде бъркам но чуствам като изгубена .За тръшкането и реването съм писла -там ни е силата -дори и си повръщаме като не е на нейната.БОЖЕ АЗ ЛИ НЕ СЪМ ДОБРЕ БЕ ХОРА .нЕ МОГА ДА СЕ ПОЗНАЯ .Тъпо е че след толкова мъка и чакане допускам да й се карам ,карам всеки ден .Но каква завеса да си сложа ,че да не ми пука незнам.лек ден от мен и се извинявам ако съм ви натоварила с моите неща.Днес съм решила майак ми я взима за няколко часа и аз малко ей така сама ще се поразсея .че скоро си мисля ,че съм на път да изтрщя.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Януари 23, 2014, 13:11:12 pm
Илиана, не че мога да ти дам съвет, но ако има възможност някой да ти помага поне за малко - майка, свекърва, сестра или гледачка, може би ти било малко по-леко.
Като видя, че синът ми вземе да беснее и преди съвсем да изпуша, го изкарвам навън, където си играе на воля на детската площадка (дори и през зимата, дори и когато е студено. В момента е -7. Каза, че вчера са правили снежен човек в детската градина). През уикенда бях сама с двете деца. Бях си поканила гости и двата дена - да, в повечето ми дойде готвенето, но децата имаха занимавка и по-малко ми се катереха по главата.
За късното лягане не мога да кажа. Девойката си ляга рано по принцип, между 19 и 20 ч. Брат й гледам към 21 ч. вече и той да е в леглото, че на другия ден няма да може да стане за градина. Мъжът ми настоява да съм по-строга с него и да го слагам да спи в 20 ч., за да може до 20,30 ч. да е заспал. И интересното е, че и заспива, като настоява баща му, и не се събужда твърде рано на другата сутрин. Явно аз съм по-меката.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: anajens в Януари 23, 2014, 13:11:36 pm
hope-love, разбирам ти идеята, но това с баща му са случки от преди 5-6 години, пред децата нямам спомен да е вършил чак такива неща  :lol:. Иначе копиране има, но е по скоро на моите реплики защото повече аз се занимавам с децата.

anajens, според мен характера си е характер, да може да се промени отчасти и да се моделира от средата, но си го имаш заложен, не е казано да е копие на някой роднина, но го има. Ей ги у дома са две деца с разлика година и 3 месеца, еднакво ги гледам, нямам по специално отношение към едното или другото и са коренно различни. Едното е по спокойно и сговорчиво, другото е диво и инатесто. В рамките на шегата както казва самият Стефан, "ако щеше кака, да се роди втора и да е лоша, а аз да се родя първи и да съм добър..." ;)

Гери, това си е мое мнение не го натрапвам, но това за което говориш ти , че се раждаме с нещо заложено, за мен е повече някаква емоционалност и темперамент отколкото характер, но пак казвам това си е мое мнение, просто аз разбирам нещо по завършено под характер, което за мен е далече от малките ни деца!

Илияна, аз се сблъсквам със същите проблеми, когато не ходим на ясла, тя просто не изразходва достатъчно енергия и е чудо в къщи, не спи добре през нощта виж през деня си отспива, но пък от както няма възможност да ходим много на вън и да изразходва енергия повече, е много дива в къщи, като ходи на ясла е малко по добре положението , но то тогава пък се виждаме само вечер и тя иска непрекъснато да и обръщаме внимание, но през нощта пак не спи добре и се буди много често!Но като цяло е доста неконтролеруемо положението, всяко нещо се иска, и ако не се даде веднага се опитва да плаче и то със сълзи, опитва са да се налага на нейното да е винаги!Аз също се карам, не много на висок тон, но сменям октавата и го казвам рязко и категорично, не че винаги ме чува, напротив!И също понякога си го мисля, че мога да изтрещя, особено сега като ходя вече и на работа!Трудничко е няма спор! :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Януари 23, 2014, 15:29:13 pm
Момичета, чета ви много внимателно, защото темата ме вълнува. Синът на моя приятелка е на 6 години и от 2 години е с диагноза - не съм сигурно за точното име, но знам, че е вид хипер активност с дефицит на внимание. Той е на терапия с медикаменти, защото е толкова активен, че не спи дори и нощем. Взимала съм го при мен с преспиване и знам за какво става въпрос.
Така че, като говорите за диагноза, имайте в предвид, че диагноза върви с лечение, и обикновено се изписват лекарства. Е дават се и някакви схеми, игри и процедури, дори съм чувала и за диети/ намаляване на млечните продукти/.

Не знам, ако моето дете беше хипер активно като това  на приятелката ми, дали бих му давала тези лекарства. :?
 Наистина се изисква безкрайно много работа, търпение и последователност при отглеждане на такова дете.

Написах в гугъл "хипер активни деца' и ми излязоха няколко  сайта с интересна информация.
Но вие всъшност сигурно отдавна сте изчели всичко.

прегръщам ви и много целувки на децата

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Бубулина в Януари 23, 2014, 18:42:54 pm
anajens прощавай, но точно на два път си извадила думите ми от контекста. :wink: Продължавам да твърдя, че се раждаме с характер, това, че той с годините се доразвива е вярно, но не се раждаме безхарактерни, точно както ,не се раждаме безмозъчни. Как ще обясниш еднояйчни близнаци, отглеждани и родени в една и съща среда, с коренно различен характер? Не говоря за темперамент /който е част от характера/, а за характера като такъв.
Не съм казала, че децата НЕ копират, а че не са наши копия. Което са две коренно различни понятия. Моят син не е копие на баща си, нито мое - може да е смес от двамата + собствена индивидуалност, но копие....Аз също не съм копие на родителите си.  Колкото до това, да внимаваме какво и как говорим/вършим пред тях, съгласна съм, до известна степен. Когато пораснат те сами се научават да отсяват житото от плявата... :wink: Не иде реч тук за крайности, извращения, побои и тн, а за нормални неща. :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Януари 23, 2014, 22:54:16 pm
Това да му забраниш нещо, преди да го е направил, също ми се струва грешно- първо защото ти изразяваш очакване, че детето ти ще е лошо и второ, защото на едно дете да му кажеш "Не прави това" е все едно "Иди ТОЧНО това да направиш". :wink:
Абсолютно вярно - от опит. Не е нужно да им подсказваме бели - много им е забавно да изпитват реакциите на мама.

Ограничаването на играчките, телевизията и интернет е добра идея. Редуцирането на последните две в тийн възраст /без тв в детската и ограничен часово интернет/ накара дъщеря ми да заобича книгите  :wink:
В конкретния случай, просто видях да вдига ръце и усетих какво ще стане.  Като са на 3м. височина и сами, не е момент да се мисли много, много и трябва да се действа, можеше и доста по-силно да блъсне детето, а така е имал едно на ум и някак по-леко ми се стори.
Като го заведа в другата стая го оставям там и казвам, че не желая такова поведение, ако е решил да прави така да си го прави сам. Не тръгва след мен или ако тръгне го връщам и казвам като се натръшка, нареве и там каквото представление си е намислил тогава може да дойде. Таткото е инструктиран и често се чува "Я да питаме мама дава ли"  :lol:
Това, че характера се гради може и да съм го вярвала, сега обмислям варианти за надграждане и моделиране :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Февруари 06, 2014, 17:12:37 pm
Аз вчера най-после се добрах до градинската психоложка и след разказа ми за Стефан, първо заключи, че е много интересен малък човек и второ каза, че всичките истерии според нея били защото искал внимание. Каза при всяка истерия да го гушкам и да му повтарям колко е добър и "велик". Това е за сега при положение, че не е говорила с него все още.
А снощи трябваше да обясня на Ели защо брат и ще бъде гушен, въпреки отвратителното му поведение и въпреки, че я тормози. Добре, че е добра душа и ми влезе в положението, че на всичкото отгоре и тя взе да го хвали за какво ли не. Той от седмица, две е в по добър период и не е имал някакви грандиозни истерии. Тая сутрин, понеже пак се смота с обличането и пак Ели му беше виновна и взе да мрънка и да заплашва, че ще я удари, защото се е облякла преди него, аз се хвърлих да го гуша и се укроти, ще видим дали номера ще мине при някоя по сериозна истерия.

И другото, което ми препоръча психоложката е да прочета тази книга: "Подсъзнанието може всичко: За деца от 3 до 12 години" на Джон Кехоу
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Февруари 06, 2014, 17:22:13 pm
Гери, сега като те чета и правя някаква аналогия между твоя Стефунчо и моя племенник. Умни и нестандартни момчета са и той на тази възраст имаше подобни прояви. С порастването нещата се  поуспокояват. Неговата кака е доста по-голяма и играеше ролята с гушкането, ислушването, успокояването.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: twin в Февруари 06, 2014, 22:31:04 pm
При нас гушкането безотказно тушираше истериите. Като с магическа пръчка. В момента, в който го прегърнех и му кажех колко го обичам и как той е всичко за мен, се успокояваше, макар и да е стигнал до пика на истерията си преди това. Чак съм се учудвала как за секунди ставаше от беснеещо зверче в малко ангелче. Но това, когато беше на две години и половина, т.е. манипулацията вървеше по-лесно. Дано проработи и при вас.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: cofee lungo в Февруари 07, 2014, 10:26:00 am
Аз редувам гушкането с манипулация от рода "Сърдита съм ти" и "Наказан си". Нещо ми се струва, че давам лошо послание като "възнаграждавам" истерията с гушкане. С тази дълга серия от лошо време, съчетано с боледуване, дълго не излизахме или излизахме за кратко. А детето има нужда от повече разходка, тичане, катерене да изразходи енергията си и вкъщи е като тазманийски дявол.  С наближаването на пролетта се надявам да се поуспокои.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: alia_alia в Февруари 07, 2014, 15:40:11 pm
Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: gery_k77 в Февруари 07, 2014, 16:39:05 pm
При Стефан, като отговор на истерията, така сменяме подхода, понеже той винаги знаел, че ще му се караме или ще го накажем. Това и на мен ми е странно и мен ме е страх, че новия подход може да доведе, до още истерия с цел да го гушкам, но според психоложката, този подход ще доведе до това, че да разреди истериите и с времето да изчезнат. Аз снощи си играх на "ООНе", но това си е доста сложно, само си отварям очите и ушите на четири и като доловя конфликт между двамата тичам да го потушавам в зародиш, защото е по лесно  да го гушна, докато не ми е вдигнал кръвното. Друг е въпроса, че се чувствам адски гадно, заради Ели, снощи тя беше в правото си, но аз гушнах него и взех да го успокоявам, а тя ме гледаше с насълзени очи, все едно съм я предала. После, си я гуших и нея и си говорихме, пак защо се държа толкова нелогично и неадекватно. Знам, че ме разбира, но когато и тя е афектирана е трудно да ми влезе в положението. А вечерта като гушнах Стефан за "лека нощ", си му намилах тихичко, като как трябва да се държи и, че не е хубаво да се карат с Ели. Ще видим и психоложката, като говори с него какъв извод ще си извади. Вчера с триста зора разбрах, че е ходила в групата и, че го е питала какво сънува, само дето той и две смислени изречения не може да ми вържи...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Февруари 07, 2014, 17:42:17 pm
Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?

Превантивно помагат внимание към детето и зачитане на думите, нуждите и емоциите му.
Това не значи да му се позволява всичко, а да му се казва "не" (не може, не сега, не бива, не е добре) открито и честно, без пренебрежение, заплахи, манипулации, емоционалано изнудване или отвличане на вниманието.

Давам пресен пример: Мъжът ми готви, а детето носи стол до кухненския плот, за да му помага и да играе с купата с ориза. Бащата отсича: "Махай се. Нямам време да се занимавам с теб сега." Детето се разстройва и негодува. Като му обясних, че няма място за него на плота и вероятно ще разсипе ориза по пода, мирна. Но компромисът беше да му сипем малко ориз в една чаша, за да се занимава и да е малка белята.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 07, 2014, 18:17:25 pm
Въпросът е, че има някакъв компромис и е хубаво да се споделя за тези компромиси. Явно те са ключ към решаване на проблемите  :)
Аз също гушкам, е случвало се е толкова да му е паднало пердето, че да ме рита и удря, но ако го оставя става още по-зле, та насила си давам любовта в тия случаи  :) От известно време започнах да реагирам различно в различните случаи. Ако реша, че гушкането ще помогне, а то не се получи, връщам стария метод и той доста често предпочита да спре да се тръшка :)

пп Гери точно така си мисля, че би реагирало второто дете и с право. Добре, че при теб по-голямото е по-разбраното :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 07, 2014, 18:29:49 pm
Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?

Превантивно помагат внимание към детето и зачитане на думите, нуждите и емоциите му.
Това не значи да му се позволява всичко, а да му се казва "не" (не може, не сега, не бива, не е добре) открито и честно, без пренебрежение, заплахи, манипулации, емоционалано изнудване или отвличане на вниманието.

Давам пресен пример: Мъжът ми готви, а детето носи стол до кухненския плот, за да му помага и да играе с купата с ориза. Бащата отсича: "Махай се. Нямам време да се занимавам с теб сега." Детето се разстройва и негодува. Като му обясних, че няма място за него на плота и вероятно ще разсипе ориза по пода, мирна. Но компромисът беше да му сипем малко ориз в една чаша, за да се занимава и да е малка белята.
При нас е същото и дори го докарва до истерии понеже не им обянсява нищо ине смята, че има нужда. каот има каже един път и смята, че няма нужда повече да се обянсява и като твоя им казва махай це, коеот ме вбесява направо.
Пресен пример от вчера- облекла Ивана една рокля, кояот исках да видя как ще и стои, че днес ги снимат в градината и не иска да я съблече, за да се къпе. Дойде нашият,„- Аз да не съм майка ти да се разправям с теб, ако не я съблечеп сама, аз ще ти я махна.‟... и нали се сещаш, че нито ролкя махна нито нищо, само дето докара Ивана до истерия да се дърпат двамата за роклята и накрая пак на мен ми я остави, ама се наложи вече доста по-дълго успокояване и обяснения, че да се съблече да се изкъпе. Същевременно докара и Андреа до плач, защото тя също искаше да си сложи нейната рокля, понеже видя Ивана, но на него не му се занимавало и и каза че намало да я слага и толкова. Естествено тя ревна защото сестра и е облечена, а тя не, та с еналожи аз да си отложа какавото правех,за да я облека и нея, защото иначе не е честно.
Аз също мисля, че трябва да се държим с уважение към желанията им, да обясняваме дълго и да правим някакви малки компромиси, като това твоето с ориза. Като им кажеш само „не‟ не става, трябва да им дадеш някаква алтернатива. Определно с Ивнаа това започна малко по малко да дава резултат и вече въобще ги няма тези истерии, които правеше като преди.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Февруари 07, 2014, 20:58:38 pm
Говори се с детето, говори се и с бащата - възпитание на чувствата.  :D

Аз още се боря с ударите под кръста: "Не прави така, защото майка ти ще се натъжи/разсърди/разплаче". И  с липсата на търпение и желание да се отстъпи на детето, когато не иска нищо нередно, опасно или лошо, просто възрастният е изнервен или не му се занимава да играе. Ей това обтяга отношенията вкъщи. За малчуганите най-баналната и скучна на вид игра е важна на много нива. 

Но нямам други доводи, освен да напомням, че замалко ще сме търсени и обожавани, а после ще му чукаме на вратата и ще му се молим да ни каже две приказки.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: twin в Февруари 07, 2014, 22:33:04 pm
Абсолютно съгласна с написаното от Цигу. Толкова е малко времето, в което ще бъдем НАЙ в техните очи. :)
Всеки път, когато съм била нетърпелива и съм повишавала тон на сина си, е било, когато съм била изнервена от нещо странично, нямащо нищо общо с детето. Уви, детето е отнасяло моята неспособност да се справя с текущи проблеми.
Трябва търпение и много говорене. Разбират, всичко разбират малките душици, и са най-горди и удовлетворени, когато сме им обяснили и когато сме се държали с тях като равни. Винаги можем да отстъпим пред тях, като с това не се поставяме на по-ниско ниво и не променяме респекта към нас. Напротив, показваме им, че и ние грешим и това е нормално. Компромисите са важни и съществена част в отношенията, както между големите, така и при  малките палавници.

alia_alia, при нас в началото гушкането беше отговор на истерията. Т.е. стигали сме до крясъци, викове, удряне от негова страна и след гушкането се променяше и отпускаше от раз. Впоследствие, като видях, че работи, започнах да го прилагам в моментите, когато виждах накъде отиват нещата. Аз си го обяснявах с това, че истерията е отговор на неговата несигурност в дадена ситуация и, гушкайки го му показвам и го убеждавам, че той е значим за мен.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 07, 2014, 23:25:52 pm
Но нямам други доводи, освен да напомням, че замалко ще сме търсени и обожавани, а после ще му чукаме на вратата и ще му се молим да ни каже две приказки.
И има ли ефект, защото у нас не изглежда да има :-) ?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Февруари 08, 2014, 01:09:04 am
По-често има, когато изчакам да мине малко време и избера подходящ момент за разбор на ситуацията. И не мъмря, само напомням колко е малко детето и как ние трябва да сме разумни и търпеливи.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Февруари 08, 2014, 01:40:56 am
А какво правим, когато въпреки всички обяснения, приказки, увещания, привеждани примери, гушкания, молби и каквото се сетите не помагат, то си прави каквото е решило и те гледа нагло или пък изобщо не те отразява? Защото в такива моменти /най-редовни у нас/, АЗ изпадам в истерия от безсилие вече. Пяна ми е пуснала устата от приказки, обяснения, уважения и т.н. Внимание обръщам достатъчно, но всичко има граници. Тя просто прави напук, за да е на нейната и толкоз. Питам ви съвсем сериозно, защото на моменти ми иде да се гръмна, честно. Не се издържа това, натягат се много и отношенията с мъжа ми, много нерви отиват и вече сме на предела си. Тя е способна да се тръшне или да прави напук за ВСИЧКО, просто реши ли, че нещо няма да стане или ще стане, както тя иска - край, на челни стойки да стоя - все тая. Това безсилие ме докарва до тиха лудост.

Преди пробвах това с гушкането - леле, то ставаше по-зле, то не е ритане, блъскане, извиване като змиорка, била съм в синини от нея. Сега по се получава, ама дето вика Гери, номера е да я гушна, преди да ми е вдигнала кръвното, че после вече ми иде да я удуша, не да я прегръщам.....

П.С. Не ме разбирайте погрешно. Обожавам си детето, но вече съм толкова невротизирана от тоя терор, че на моменти ми идва в повече. Да е жива и здрава, но е много, много трудно дете.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 08, 2014, 04:32:40 am
Сикс, Ивана беше като твоята щерка, но малко по малко го израства и мога да кажа, че в последно време е доста добре. Пак си има моменти, но общо взето в последните 6 месеца вече се живее. Мисля, че и при вас ще стане така евентуално.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Февруари 08, 2014, 08:47:46 am
http://www.youtube.com/watch?v=gXjE68-_jBs&feature=share

нямам какво да добавя, аз личноо настръхнах
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: cygnus в Февруари 08, 2014, 09:29:52 am
Сикс, няма какво да ти кажем, всяко дете е различно, всяко тръшкане е различно. Едно и също нещо при едно дете работи при друго не, при едно и също дете при едно тръшкане работи, при другото не. Ще си говорим след 2-3 години. Тогава ще разказваш в минало време за тези тръшкания. Въпрос на темперамент е - нито детето ти е лошо нито ти си лоша майка! Не се сравнявай и не се обвинявай. Да са живи и здрави само - всичко останало няма такова значение!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: lidia в Февруари 08, 2014, 13:21:33 pm
Намирам за съвсем нормално, когато някой до вас, независимо от възрастта си трие сополи с ръкав, маже торта по стените, решил е да се вживява в ролята на художник в хола върху прекрасната чистичка и прясно боядисана стена или просто е станал накриво и му се ще да се дере от рев и търкаля по земята с часове да ви "вдига кръвното", "лази по последния нерв" и т.н.
Когато една жена роди и изведнъж стане майка, разбира или не разбира, че нещата не са толкова цветни и красиви както си ги е представяла в мечтите си. Но това не важи само за майчинството, нали така. Тук включваме освен графа деца, също и работа, съпруг и т.н.
Много често чувам: чувствам се виновна, защото толкова го чаках, а сега ми идва да го ударя или така му се накарах. Дори го плеснах или го изкарах навън да си реве 20 минути, докато млъкне.
Въпреки всичко той или тя не млъкна, нали?

 Всеки човек избухва в един момент. Да се изправи един, който да застане пред мен и да ми каже, че това не му се е случвало.
Колкото и да се правим на хладнокръвни и да дишаме дълбоко, броим до 100 и т.н. , когато се прибереш капнал, детето е болно или недоспало и вие като линейка из къщата, а майката на мъжа ви е цъфнала на целият фон и с ехидна усмивка измива двете останали чинии от закуска в мивката докато дрънка глупости ... та в този момент малкото спира да врещи, но разбира се не защото е свалило температурата или преборило грипа от самосебе си, а защото е взело химикал и се опитва да рисува по новата плазма. Докато се опитвате да му вземете химикала и да му обясните нещичко, а то продължава да врещи със страшни децибели, баба му разбира се дава всичко от себе си да даде акъл и да вземе контрол над нещата. Няма защо да се притеснява, акъл може да дава кооолкото и душа иска. Няма да свърши!
Разбира се вие избухвате и започвате да крещите, а сълзите да напират. Баба възмутено отива да се кара на мъжа ви, защото той е мъжът в къщата и вие не можете да и говорите така, пък и не вижда ли как горкото дете се дере и му е лошо, а вие вместо да му дадете да ви издере новичкият телевизор, му се карате и крещите.  Тръгва си възмутено с горда стъпка с напътствия каква точно жена трябва да си избере следващият път ... Първият критерии е да слуша мамка му и да меси погача и стяга софрата всеки ден, защото тя минава на проверка всеки ден. Следва конското, защо ви е купил миялна машина и напътствия как да ви я вземе. Тя мие с химикали съдовете и всичко това е вредно. Тя като не е мила с миялна тия чинии .... Не дава да закусва, обядва и вечеря с шоколад горкото дете, пък мие с химикали в миялна машина. Ц! Недопустимо! Слага точката и най-накрая си тръгва. Прегръщате вие малкото сладурче, целувате го, обещавате му, че когато сам си изкара паричките и си купи телевизор, ще му дадете да го дере коолкото душа му иска. Сега е важно да оздравее. Гушка се бебчо, спокоен и ..... някой тропа на вратата ви. Намъква се съседката, набор на току що тръгналата си баба и със загриженост пита дали е добре детето, та тоолкова е ревало. На следващият ден, докато излизаш за работа чуваш същата тази съседка с още 3 в съседство как те одумват и обсъждат. Обикновено започват с колко качествено си си измела двора и стълбите, минават през градината и цветята, после идва ред на кучето, което е имало неблагоразумието да лае през нощта ... пък ако си си пуснал и климатика ... леле какъв шум вдига. Ужас!  Тия 20 метра от къщата и климатика до оградата ви и още толкова до нейният прозорец нищо не са. Тя не е спала цяла нощ. Най-странното е, че и тази в следващата къща потвърждава. Егати слуха  8O. Та след като уточнят броя на трохите в коридора, които е видяла докато е обсъждала рева и здравословното състояние на детето ви снощи, започват да обсъждат техните си снахи. Разбира се, в този момент обикновено идва свекърва ви и започват отново разговора, но вие вече сте го преживяли и махате с ръка. В крайна сметка какво да правят цял ден?

Та говорехме за децата ...
Според мен, възпитанието на детето започва от първият ден в който се е родило. Мое мнение, децата израстват съгласно темперамента на родителите. Разбира се всяко нещо си има изключения, но са рядкост. Децата си имат желания, имаме ги и ние.
Конфликт на интереси: тук важи с пълна сила. Вие искате да влезе в банята, да вечеря и да си легне като нормален човек. Той пък иска да си седи наакан и да се въргаля под масата. Плюс това тая супа с коприва не иска и да я чуе. Вие обяснявате и обяснявате с дни и часове, защо не можем да лягаме наакани, защо не можем да вечеряме пурички и защо не можем да удряме хората когато не ни изнася ... В началото ви е супер безсилно, но вярвайте, с времето това се превръща в начин на живот. Детето започва да го търси само, защото в случаите в които сте го оставяли да седи наакан например е разбрало, че след това дупето ще го боли дълго време ...
В един момент става на 6-7 годинки и в пазарската кошница започват да влизат съвсем различни неща. От кутии с бонбони, пурички и шоколади изведнъж започват да се слагат зеленчуци и плодове. Разбира се има и сладки неща, но 1-2. Много е важно да обясним на детето, че може да яде колкото желае, но така вреди на себе си. С хапването на полезни неща ще се чувства здраво и силно. Като равноправен член на семейството, то гордо участва в покупките. Участва в избора на менюто за деня и дори дава всичко от себе си да приготви само десерта. Поощряваме разбира се, въпреки бомбата в кухнята след това...
Като родител трябва да умеем много неща. Едното от тях е да знаем какво тревожи децата и какво им има от пръв поглед. При положение, че в повечето случаи и те не знаят какво им е, не е лесна задача. Имала съм случаи в които детето започва да нервничи и реве. Ако и кажа стига мрънка или тихо и не и обърна внимание става по-зле. Ако я прегърна и я попитам как се чувства, уморена ли е или нещо я тревожи, реакцията е съвсем нормална. След 5-6 годишна възраст децата сами започват да се усещат и да казват, че са гладни или уморени или с наранени чувства..
Също така, много е важно да се въздържаме от коментари и епитети от сорта на лигла, пикльо, лайно!
Разбира се, в случаите когато прекаляват, според мен е нужно да има наказание и последствия. Ако всичко им се разминава и им се прощава, те си правят каквото си искат. Тази ситуация излиза от контрол рано или късно. Децата трябва да знаят, че ако ударят например някого, това че са на две годинки в никакъв случай не ги оправдава. Идиотия е да бъдат ударени, когато са ударили някого. Мълчание и сърдене мисля внася достатъчно респект и следващият път ще се замислят. Едновременно с това следва много обяснения, че нормалните хора не се държат така.  Също така е добре да знаят, че след като са ви ударили и сте казали, че няма да им говорите един час, вие няма да им говорите един час, въпреки рева и въргалянето по земята! С две думи, не се хаби да се дереш и премяташ, все тая ще е. Единственото което ще постигнеш е да си издереш гърлото и да те заболи главата от рев.

Моето дете е удряло друго дете и съм я държала 35 минути ревяща до него, докато се извини...
В бъдеще децата ще знаят, че ще трябва да отговарят за действията си и ще помислят преди да свършат нещо нередно.
Много често чувам израза: Мене ме мани, детето да е добре ... Един ден моето дете каза на баба си: Тебе те мани ...
Ако вие не уважавате себе си, как ще получите уважение от другите? Всеки член на семейството е важен. Няма по-важен и най-важен ...

Просто си разсъждавам.... днес даже не съм на работа ... :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: cygnus в Февруари 08, 2014, 13:39:08 pm
Лиде, много хубав текст, благодаря ти! Той си е направо материал за статия. Има и нещо друго - вярно е, че децата копират всичко, но въпреки това има разлика в индивидуалността. Давам пример - две деца родени в един ден, гледани от едни и същи родители, по едно и също време, както се казва по равно деля и целувки и прегръдки и отношение като цяло. Но са съвсем различни, по съвсем различен начин реагират на санкция, на забележка, на скарване и на всички методи. Ето сега на дъската в хола с маркер пише две изречения. Едното е "Мама е гадна", а другото е "Обичам те мамо" - това е резултат, че им се карах много след като бяха извадили всичко от гардероба и бяха лишени от кино следобяд. Съвсем различна реакция. И по-горе написах, че е въпрос на темперамент, за да не се обвиняват родители, които въпреки всички усилия, които полагат и се стараят, пак детето проявява инат и всичко върви по-трудно. Сравнявайки се с прекрасните възпитани деца на останалите у тях остава чуството на провален родител, въпреки неистовите усилия, които полага. В крайна сметка децата растат и съзряват и всички тук, доколкото познавам родителите им, ще се превърнат в прекрасни хора. Просто различни са темповете на съзряване, различни темпераменти и характери на дечицата. При някои става бързо и лесно, при други бавно и с много родителски нерви.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mishanta в Февруари 08, 2014, 16:17:38 pm
Някъде се бях изгубила във "филма", но се открих и успокоих... Благодаря ви!

Няма връзка с тръшкането, а по-скоро с възпитанието, но да споделя.
Интригата е друг момент който сме си забранили негласно, пред децата никога не се говори
за трети човек! Ако е похвала или обсъдим добра постъпка да, това ги впечатлява и ги мотивира.
Приемала съм с усмивка, коментари от деца дори и за самата мен, но така да прозира от къде са чули това и акцента е бил в това колко някой е кофти, че усмивката ми премина в тъга!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: lidia в Февруари 09, 2014, 09:03:59 am
Едното е "Мама е гадна"

cygnus, моето дете мени поведение и настроение в рамките на минута. В първата ще ме целува и обича до задушаване, след това съм най-лошата майка на земята. След 10 минути вече е размислила и отново ме задушава от прегръдки. Вероятно са по-емоционални. Разбира се, че децата са различни.

И по-горе написах, че е въпрос на темперамент, за да не се обвиняват родители, които въпреки всички усилия, които полагат и се стараят, пак детето проявява инат и всичко върви по-трудно. Сравнявайки се с прекрасните възпитани деца на останалите у тях остава чуството на провален родител, въпреки неистовите усилия, които полага. В крайна сметка децата растат и съзряват и всички тук, доколкото познавам родителите им, ще се превърнат в прекрасни хора. Просто различни са темповете на съзряване, различни темпераменти и характери на дечицата. При някои става бързо и лесно, при други бавно и с много родителски нерви.
На същото мнение съм. Важен е крайният резултат. 

Някъде се бях изгубила във "филма", но се открих и успокоих... Благодаря ви!

Приемала съм с усмивка, коментари от деца дори и за самата мен, но така да прозира от къде са чули това и акцента е бил в това колко някой е кофти, че усмивката ми премина в тъга!

- Мамо, съседчето каза, че майка му е казала, че съм по-голяма лигла и от сестричката и!
- Мамо, защо детето ми казва, че еди кое си правя супер грозно, пък то дори и не може, но ми говори така?
- Мамо, защо това дете каза, че ми харесва новите дрешки и след това нарочно ме удари с гумата на колелото?
- Мамо, защо съседчето излъга че аз съм виновна и не събирам играчките с нея. Аз ги събирах, но тръгнах да вадя играчките зад дивана и тя ме шамароса през лицето. След това каза на майка си, че не събирам с нея, а тя ме удари. Сега майка и пак ще каже, че аз съм лигла ...
- Ти удари ли я?
- Не мога, жал ми е!
Мише, мисля няма смисъл да продължавам ... в крайна сметка сме се разбрали, че ние сме семейство и е важно да се разбираме и да се обичаме. Всеки друг има право на мнение, но нас определено не ни засяга ...
Тук включвам и баба нам коя си каза да ме водиш по-често на църква и т.н. Всеки го тресе различна треска. Нали не си мислиш, че можем да угодим на всеки, за да се въздържа от коментари. И аз не мога винаги, колкото и да се старая пред детето ...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Февруари 10, 2014, 12:45:35 pm
Освен темперамента на детето, от значение е и темперамента на родителите.
Има по-спокойни и с по-здрави нерви хора, които по -умело се справят с нервните прояви на децата си.
При мен не е имало дразнители / както при Лидия/ и бях много спокойна, когато се родиха децата, и после в следващите месеци, също бях в едно много уравновесено състояние и вероятно това  е допринесло за факта, че децата ми наистина бяха кротки, в общи линии.  :wink:

При много нервни деца, ако и родителите  са нервни, би се получил сблъсък на два тежки характера.

Това си е моя теория, от мои лични наблюдения.
Нямам никого предвид тук от форума понеже освен Дони и близнаците й, не познавам другите момичета и дечицата им лично.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: tessy_13 в Февруари 14, 2014, 17:07:30 pm
Здравейте и от мен! за първи път пиша в този форум, но понеже и аз имам дете на 2 години и половина, което страшно се бунтува, реших да споделя моя опит. Живея в Полша и скоро ходих на един форум за родители и за това как да се грижат за физическото и психическото здраве на малките си деца. Там говореха с доста примери, за това смятам и аз да използвам същата методика! Темата, която ме интересуваше беше именно "Бунтът на 2-годишното дете"! Всеки знае как изглежда този бунт - тръшкане, крясъци, въргаляне по земята, агресия (бие всичко около него), зачервяване, дори посиняване и давене от плач...
Като за начало не трябва да се стига до там! Трябва да направите всичко възможно, за да избегнете това тръшкане! Когато детето поиска нещо, което не може, отвлечете вниманието му с нещо друго, нещо, което знаете, че харесва. Ако това не помогне, може да се съгласите на компромисен вариант, напр. идва време за обяд, а детето е решило, че трябва да отвори солетите и да ги изяде всичките. Сядате спокойно при него и му казвате, че може да изяде само две солетки, след това обяд и после може пак солетки! Ако пък сте на детската площадка и трябва да си ходите, а то не иска, кажете му да се качи на всички пързалки и люлки по още един път и тогава ще си тръгвате!  При нас това помага!
Ако напр. детето не иска да се облича, просто изчакайте малко без да му обръщате внимание, кажете му "Щом не искаш да се обличаш, добре!", обърнете се и това е, изчакайте реакцията на детето. Ако не иска да облича определена дреха - дайте му избор между две, нека сам направи своя избор какво да облече, ако не хареса и двете, заведете го в гардероба му и му кажете да си избере, но това е краен вариант, първо опитайте с две, най-много три. Ако поиска да се облича сам, а знаете, че не може - позволете му! Така ще види, че  не може, а вие му предложете само помощ, не казвайте "Дай аз, защото ти не можеш!", облечете го заедно!
Тръшкането в магазина е едно от най-плашещите за родителите! Преди да отидете в магазина с детето си, направете заедно списък на нещата, които трябва да купите. Казвате, че днес няма да купите бонбонки, защото татко или мама е дала толкова пари само за тези неща. Много е важно, когато се приберете от магазина да е станало така, както сте казали - без бонбони!!! Защото, ако сте казали, че няма да купите бонбони, а сте ги купили, детето веднага разбира, че нещата не стават така, както вие казвате, а както то казва и ще ви обработва с пълна сила! Когато отидете в магазина, правете нещо забавно за него, аз напр. качвам сина ми в количката, давам му да държи списъка и започвам да чета и да му подавам всички неща да ги слага в количката сам! Така забравя за нещата, които иска от магазина! Ако случайно се сети за бонбонките, казвате, че когато сте тръгнали към магазина, сте му казали, че днес те не са включени в списъка за пазаруване и го питате какво следва в този списък! Това почти винаги помага! Много е важно всеки, който ходи в магазина с детето (мама, тате, баба, дядо) да се държи по един и същи начин! Ако един отстъпи пред детето, цялото ви усилие ще е напразно! Ако детето разбере, че може да повлияе на един, ще опита със всички останали и то няма да опита спокойно, а докато не стане!!! Ако истерията все пак се случи в магазина,  просто грабвате детето и си тръгвате, в никакъв случай не отстъпвайте, защото другите хора ви гледат!!!
Оставяйте детето да ви помага в домакинската работа - когато пускате прахосмукачка, когато готвите, карайте го да ви подава разни неща, когато простирате дрехи, когато ги сгъвате и т.н. В никакъв случай не игнорирайте детето, когато правите тези неща, защото малките деца, обичат да помагат в работата на големите хора  :D
Когато нещо наистина не може, казвате "Не може, защото...... (обяснявате само с една дума защо не може)" Не използвайте много думи, когато забранявате нещо, малките деца се объркват! Но трябва да поставите ясни граници, когато нещо не може да се пипа, наистина не се пипа. С това компромиси не трябва да има!
Трябва да експериментирате с децата си, но най-важното е да сте спокойни , когато говорите с него! Ако то започне да крещи, вие не крещете, напротив - говорете му дори по-тихо, така то може да замлъкне, за да чуе какво му говорите.
Ако все пак се стигне до нежеланата истерия, игнорирайте детето напълно! Никакъв контакт с него - нито физически, нито очен, не му говорете, дори, ако прецените, че в стаята е безопасно да остане само в това състояние, може да излезете от нея, ако то ви последва се върнете, просто застанете неподвижно и не гледайте какво прави то. Ако ви бие, му кажете, че не може да бие, защото боли и това е. Аз лично, когато е на фаза удряне, се заключвам в тоалетната и му казвам, че ще изляза, когато спре да плаче и спре да бие. чакала съм и по половин час, но си е струвало, детето се успокоява само и после можем да говорим спокойно за нещата, които не може да прави, прегръщаме си се и си играем!
Наистина е трудно да слушате и гледате детето си как пищи и бие и т.н., но наистина трябва да изтърпите всичко до край! Детето прави връзката, че каквото и да прави няма да стане на неговата и тези истерии отшумяват много бързо!
Пожелавам ви успех! При мен всичко това подейства като по учебник :) надявам се и при вас!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Февруари 14, 2014, 17:43:57 pm
Благодаря за поста Теси13 , направо ще си го изпринтирам ,ако ми потрябва някой ден.  С удоволствие чета такива постове, в които се дават реални идеи какво да се прави в тези нелеки ситуации. По природа съм нервачка и е абсурд безучастно да чакам да му минат периодите  ( ако имаме такива).  Ценни съвети сте дали , а останалите простете за спама
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 14, 2014, 22:06:57 pm
При мен работи още нещо, като каже "искам", аз отговарям "знам" ако кажа "не може" има тръшкане, а така може да мрънка нещо, но може и да се размине като заговорим за друго. Въпросът е, че отклонявам вниманието по-безболезнено и не ми се налага да обяснявам, защо не може примерно шоколад в 6 сутринта или нещо от рода  :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Февруари 14, 2014, 22:43:28 pm
При нас го оставям да се облича сам, но ако не успее, изпада в дива истерия. И дори и да искам да му помогна, ни приема, но предава. Майка ми също каза, че е гледала да ни залъгва, а мъжът ми мисли точно обратното. Иначе нямало да могат да изразяват емоциите си или щели да ги подтискат.
Има някакво ново течение в Германия, където децата се възпитават без физическо или словесно насилие, включително и без повишаване на тона. Как точно работи този метод, не ми е ясно, никак не мога да си го представя. Но гледам, че има градини, които го рекламират.

При нас нещата с магазина са най-прости. Купувам само по едно нещо. Ако иска сок, списание или там каквото. Покрай щанда със сладките работи не минавам и той го пропуска. :-)

За мен обаче универсална стратегия няма. Това всичко са насоки, които можем да изпробваме, но децата са различни.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 15, 2014, 08:54:46 am
Блу, насоките са хубаво нещо :) аз да възпитавам без да викам още не мога, той често ми игнорира тихия глас и преди да повиша нямам шанс да ме отрази. А покрай забранените и аз не минавам с него, дори вече от къщи казвам това и това няма да го купим и после припомням, че имаме уговорка, но комуникацията ни се подобрява, преди година и дума не можеше да стане за това(той тогава и не се е тръшкал да иска нещо де).
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Февруари 15, 2014, 14:38:55 pm
Влизането в магазин, минаването през сергии ми е кошмарно. Повтарям, че по едно нещо трябва да се купува, ама все иска и иска. Не отстъпвам, мрънка, реве, но с отвличане на внимание успявам да укротя. Даже вчера минавайки през площада на Банско стигнах до заключението, че моето дете трябва да живее в гората. Там няма изкушения. Оня ден се разсърди на една сергия с магнити и продавача каза -  Ще стане човек от теб, щом от сега се сърдиш  8)
Това с въвличането в списъка и изпълнението му в магазина ще го тествам. Тя обича да пазарува, да плаща тя на касата. Може и да хване дикиш.
Иначе като цяло е разбрана, но си има и тя нейните моменти  :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: tessy_13 в Февруари 15, 2014, 16:44:54 pm
Разбира се, всяко дете е различно. Не при всички действа едно и също. Трудно е да си родител, но щом сме се наели с тази задача, ще се справяме някак, кой както може :) Мога да помогна и с една статийка - "Майчина хипноза за щастие" (хипноза не в буквален смисъл, разбира се  :D ) Много хора може да я считат за странен начин за справяне с проблемите ни с детето, но аз лично я практикувам върху моето и вече не знам дали заради това, че се старая да съм по-спокойна с него, дали заради този метод....детето ми стана спокойно. Може и да си внушавам, много неща съм опитала, за да стихне този т.нар. БУНТ и вече не знам кое точно е помогнало и дали е помогнало или просто си е отминало само! Както и да е, ето и въпросната статия http://www.biberonbg.com/info/maichina_hipnoza.htm (http://www.biberonbg.com/info/maichina_hipnoza.htm)

П.С.
По принцип методът е създаден за деца с увреждания, но се препоръчва горещо и при нервни деца, както малки, така и тийнейджъри.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Февруари 15, 2014, 16:59:30 pm
Уфффф,чета ,чета опитвам и има дни е като ангелче,но днес например ми изправи косата и ми изхаби нервиците....Излязохме навън и се започна  първо с количката с брат му.Не дава да я блъскам аз ,а той.Никакви компромисни варианти.Следващият номер обаче ме побърка,като литна сам по улиците,докато беше по тротоара добре,но като взе да се мота на средата ,нито ръка дава ,нито чува като го викам-и за капак на всичко и видях познати ,които взеха да цъкат колко е непослушен.аз вървя  в една посока ,той на друга .Значи като се прави ,че не чува,а насреща му идват коли....как да реагирам.Взех да му се карам и една баба пък взе на мен да ми обяснява,че не трябва да се карам,че бил малък и прочие.На моменти направо съм безсилна.Как да го оставя да се мотае в колите и да се правя на дебилна?Няма как ,изтървах си нервите съвсем.Той просто иска да си прави каквото и когато му хрумне,а хем съм учителка.Водила съм деца на 3-4год. 26 на брой на разходки извън детската градина,слушали са ме.Излиза ,че с моето само не мога да се справя   :?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Февруари 15, 2014, 17:45:44 pm
Децата не винаги разбират причинно-следствените неща. Трябва някак да проумеят, че компромиси не се правятпри някои ситуации
Моникс, избягвай да го разхождаш по тези места. Наистина е опасно.
 И продължавай да обесняваш с бавен и спокоен глас, колко са страшни колите и т.н.В един момент ще порасне и ще спре да търчи по улицата :)

Не се нервирай от това съвсем нормално поведение,  децата са любопитни.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: tessy_13 в Февруари 15, 2014, 18:08:53 pm
Уфффф,чета ,чета опитвам и има дни е като ангелче,но днес например ми изправи косата и ми изхаби нервиците....Излязохме навън и се започна  първо с количката с брат му.Не дава да я блъскам аз ,а той.Никакви компромисни варианти.Следващият номер обаче ме побърка,като литна сам по улиците,докато беше по тротоара добре,но като взе да се мота на средата ,нито ръка дава ,нито чува като го викам-и за капак на всичко и видях познати ,които взеха да цъкат колко е непослушен.аз вървя  в една посока ,той на друга .Значи като се прави ,че не чува,а насреща му идват коли....как да реагирам.Взех да му се карам и една баба пък взе на мен да ми обяснява,че не трябва да се карам,че бил малък и прочие.На моменти направо съм безсилна.Как да го оставя да се мотае в колите и да се правя на дебилна?Няма как ,изтървах си нервите съвсем.Той просто иска да си прави каквото и когато му хрумне,а хем съм учителка.Водила съм деца на 3-4год. 26 на брой на разходки извън детската градина,слушали са ме.Излиза ,че с моето само не мога да се справя   :?

Следващият път, когато се разхождате, може да му позволиш той да бута количката, ако тя е достатъчно тежка, той ще види, че не може, а ако все пак може да я бута - нека опита сам, без помощ, ако кривне само изправи количката и нека си я бута! Така хем ще му отвлечеш вниманието от улицата и няма да тича като луд, хем по някакъв начин детето ще се почувства полезно при отглеждането на братчето си :D :D :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 15, 2014, 19:11:15 pm
Естествено, че само с нашите не можем да се справим, те дори тия, които ходят на градина предимно са ангелчета там  :wink: Сега чак на смях ме напушва като си помисля кво възхищение и похвали са били когато съм гледала чужди деца  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 16, 2014, 07:55:33 am
Аз пък вероятно понеже никога не съм купувал нищо за тях докато са с мен ( освен храна) и те мисля, че дори не знаят, че е в ъзможно нещо от нещата в магазин да ми поискат да го купя. Много проблеми имахме обаче в хранителните стоки, понеже почваха да ядат нещата или да отварят пакети от количеката преди да стигна до касата. Та в един момент го забраних имаше 2-3 пъти тръшкане исега знаят, че трбява първо да платим и не е наше преди това. 
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Февруари 16, 2014, 13:56:23 pm
Боби, а защо не им даваш да ядат преди касата? Понякога взимам два броя, ако не мога да запазя опаковката и му давам едното да го яде. Или ако му купя смути, просто затварям шишето, подавам го на касиерката и тя му го връчва обратно.
Да не е забранено или нещо, питам.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 16, 2014, 14:07:04 pm
Боби, а защо не им даваш да ядат преди касата? Понякога взимам два броя, ако не мога да запазя опаковката и му давам едното да го яде. Или ако му купя смути, просто затварям шишето, подавам го на касиерката и тя му го връчва обратно.
Да не е забранено или нещо, питам.
Някак не е прието Блу, но и аз давам нещо ако е гладен, примерно стафиди купувам насипни и казвам да не ми ги затварят, ако ми мрънка ще забравя половината неща(аз време за списъци нямам)  :oops:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 16, 2014, 21:33:32 pm
Боби, а защо не им даваш да ядат преди касата? Понякога взимам два броя, ако не мога да запазя опаковката и му давам едното да го яде. Или ако му купя смути, просто затварям шишето, подавам го на касиерката и тя му го връчва обратно.
Да не е забранено или нещо, питам.
Не, не е забранено. То тук нищо май не е забраненто за клиенти :-). Децата ходят, пипат, свалят неща от щандовете, майките не ги връщат и никой нищо не казва. Аз това не им давам да правят, но  с храната ме побъркваха, почваха да ядат и неща, които примерно трбява да се премерят, например грозде или ябълки. И ми писна и реших, че повече няма да има давам. Таман няма да им навреди малко да се научат да се контролират и че не може всичко да става в момента, в който го искат.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Февруари 16, 2014, 22:38:04 pm
Боби, а на теб не ти ли се е прияждало докато пазаруваш :) Какъв самоконтрол при малки деца :) И при нас има подобни инциденти, затова винаги нося нещо с мен, я стафиди, я райс кейкс превантивно. Основното, което гледам е да не ходим до магазина гладни. И двете :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Февруари 16, 2014, 22:55:32 pm
Боби, а защо не им даваш да ядат преди касата? Понякога взимам два броя, ако не мога да запазя опаковката и му давам едното да го яде. Или ако му купя смути, просто затварям шишето, подавам го на касиерката и тя му го връчва обратно.
Да не е забранено или нещо, питам.
Някак не е прието Блу, но и аз давам нещо ако е гладен, примерно стафиди купувам насипни и казвам да не ми ги затварят, ако ми мрънка ще забравя половината неща(аз време за списъци нямам)  :oops:
Вчера в Лидъл поиска кроасан с масло, пекат ги там. До касата беше останало само крайчето, колкото една хапка. Казах какво сме взели, маркираха и си го платих. Редовно отварям вода за себе си и давам замаркиране празна бутилка, особено лятото  :oops:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Февруари 16, 2014, 23:02:41 pm
М-и, някога и на мен майка ми нямаше да ми разреши, но в днешно време клиентът в цар. В Германия така или иначе не се гледа лошо на подобни неща. А и в крайна сметка, не правя нищо нередно.

Боби, аз плодове не давам да яде в магазина. Все пак не са мити. Обикновено пие сок, а за нея онзи ден примерно купих от оризовите бисквити (или там както се водят на български).
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Февруари 16, 2014, 23:38:29 pm
аз не давам да се яде в магазина, като цяло избягвам навън,на улицата. Да, знам, че като клиент съм цар, но не ми е приятно, чисто естетически и културно възприятие ми е. Вода взимам и отварям, ако усетя, че ми призлява, но като цяло първо плащам, после се прибирам и тогава консумирам. В същото възпитавам и Ники и да ви кажа, като обясних два - три пъти защо не ми харесва да се яде в магазина или навън на площадката, бързичко свикна и няма драми.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Февруари 17, 2014, 00:32:23 am
Аз в градския транспорт не давам да се яде. Като някой ми заяде смрадливия Мак и картофите в метрото, направо ми идва да сляза.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Февруари 17, 2014, 00:58:23 am
Абсолютно ви подкрепям момичета.И аз не давам на Тео ,в магазина е ял 1-2 досега и то инцидентно ,защото не беше ял .Иначе не ми е приятно,а за детската площадка важи същото.Днес една мама даваше обяд на дъщеричката си и децата се въртяха едно по едно по големите и майката взе да им предлага от пицата  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Февруари 17, 2014, 01:19:59 am
Аз в градския транспорт не давам да се яде. Като някой ми заяде смрадливия Мак и картофите в метрото, направо ми идва да сляза.

Миризмата и естетиката едно на ръка. Аз като се замисля какво лети из въздуха в това затворено пространство, не ми се ще да дишам, камо ли да ям или да давам на детето.
Затова по възможност прилагам същият принцип - добре наядени преди ползване на градски транспорт.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 17, 2014, 06:22:34 am
Боби, а на теб не ти ли се е прияждало докато пазаруваш :) Какъв самоконтрол при малки деца :) И при нас има подобни инциденти, затова винаги нося нещо с мен, я стафиди, я райс кейкс превантивно. Основното, което гледам е да не ходим до магазина гладни. И двете :)
Прияждало ми се е разбира се, ама не ям.
 Ето днес искаха да им дам ядки. Реалноя дките сама си ги метя и си слагам етикетчето така че са оцененипреид да почнат да ядат, ама  не им дадох. Обясних,че докаот не ги платим не са наши и ревовете спряха.  Общо взето нямам сериозен пробем, когато ги карам да чакат, ако дам някакво обяснение. Прекрасно се самокотролират, само да им го набиеш в главата досатъчно. Аз например често минавам през реда със сладки неща и бонбони - боклук до  боклук са наредени на целият ред. И те не искат нищо, само Ивана ми обяснява как от тези неща се равалят зъбите. До толкова съм им промила мозъците, че Андреа ми донесе бонбон получен от Дядо Коледа и ми каза, че ще и развали зъбите :-).
Сега  за свети Валентин се прибраха с пликчета бонбони и успяханад 24 часа да си играят с тях без да ги отворят,  само да си разясняват как близалката разваля зъби и е за Halloween само, и как се яде по малко, днес едно и утре пак :-).  Накря обаче не издържаха и Андреа беше отворила 2 неща, а Ивана беше супер възмутена как така ги е изяла и двете, но пък и тя похапна :-). Та пак трябва да ги наблюдава човек, но не са трудни за това поне. 

За летенето - нищо не лети, бактериите не летят , само вируси, ако ти ги кихне някой ;-)

П.П. Сега ти виждам подписа, ЧЕСТИТО и леко бременеене, то почти не е останало де!

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mishanta в Февруари 17, 2014, 06:28:12 am
moniks_s, аз имах следната защитна реакция в такива моменти, избягвах ги.
Сведох до минимум разходките, които ме натоварват. Кратки маршрути.
И постоянно говорене, ако мога да отвлека внимание, да поощря, че ми помага.
Не винаги става, а и Митака е кротък, упорит и по-инат сега, но спокоен като цяло
и доста по-послушен когато беше в тази възраст 2 до 4 в сравнение със сестра си.
Ще отмине този период на безразсъдство, но той е съвсем нормален.

Аз често пазарувам с двамата, ами приключение е  :lol:
Калина избира по-голямо пространство и прави Концерт,
Митака пък се притеснява от вниманието, което привлича. Веселба си е.
Познават ни вече поименно, обяснила съм им, че в магазина има охрана и градината, училището,
читалището, музея, поликлиниката са обществени сгради и като са шумни ще ни изгонят.
Докато пазаруваме, не отварям нищо в магазина, след касата, само за водата съм склонна,
но питах пред тях онзи ден за да знаят, че това може.
Купувам им малка питка хляб или солети и като си вървим след това към
вкъщи им позволявам да си хапнат.

М-и , без списък съм загубена.... това е спасението ми... опитай.
Понякога правя в два варианта, защото единия го губя задължително.
Имам кочан с бележки и пиша всичко!Първо задачите за следващия ден
в момента в който се сетя, от водене на зъболекар. до ако трябва да почистя на папагалите.
Втория е за пазар, щом видя, че нещо свършва отбелязвам веднага.
Има и трети  :lol: когато ще пътуваме, ако не записвам, какво ще взимам, няма да се справя.
Това със списъците от бебета ми е много полезно, пиша и после когато смятам,
че съм готова само отмятам при пропуск добавям нужното!

Хубав ден :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Февруари 17, 2014, 09:19:47 am

За летенето - нищо не лети, бактериите не летят , само вируси, ако ти ги кихне някой ;-)

П.П. Сега ти виждам подписа, ЧЕСТИТО и леко бременеене, то почти не е останало де!

Благодаря!

За бактерии и вируси дори не мисля. Мръсотията е това, което ме притеснява.

За обясненията съм съгласна. И при нас действа същия принцип. Ако откажа нещо, отказът трябва да е добре формулиран, и логичен. Все още не сме във фазата "защо", но по погледа се вижда (и по реакцията) кога има ефект.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 17, 2014, 13:46:28 pm
М-и, някога и на мен майка ми нямаше да ми разреши, но в днешно време клиентът в цар. В Германия така или иначе не се гледа лошо на подобни неща. А и в крайна сметка, не правя нищо нередно.

Така го усещам просто, но давам за да не ми мрънка. Случва се и персонала да го черпи, като минем по витрините, то от там се почна де, защото ако откажа да го почерпят филия шунка примерно и ме гледат ей така  8O
Но съм сигурна, че децата разбират и някой неща могат да се отложат - покупката на поредната кола не е от тях и затова тези, които са сложени в средата на пътеката за касата ги избягвам  :D
Мише аз правя списъци бе, но не за мен  :D Аз разглеждам и купувам по-специфичните неща, примерно прясна зелка или пресен лимон ми се налага всеки път да обяснявам как изглежда. Всичко друго е на списък, имам 3-ма мъже да ми пазаруват  :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Февруари 17, 2014, 20:34:30 pm
http://www.purvite7.bg/articles/view/3180/7_greshki_koito_dopuskame_pri_disciplinata.html?rc=55&photo_id=4568&mode=preview#photo
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 17, 2014, 22:09:27 pm
Днес приложих един изтъркан номер. Като реши да ми се тръшка на улицата и му казах "Спри, ще те видят хората и ще ти се смеят, защото така не се прави", хич не се и надявах, но подейства страхотно, хвана се за мен и вървя и се кри докато отминем хората  :lol: после се пусна, но не поднови тръшкането.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: barbaron0708 в Февруари 18, 2014, 10:16:54 am
Много зависи тона, с който кажеш дадено нещо! Аз по принцип рядко викам /не, защото съм от спокойните натури - неееее/ просто така ме кара със Злато - да не викам  :wink: Но, когато реша, че нещо няма да допусна - тона е доста по-строг и не дава да се противоречи! Е, сега, не смятайте, че хич не прегрешавам и с понатупване, но..... основно казвам и мнооого обяснявам!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Февруари 18, 2014, 16:38:09 pm
И аз правя като Барбарон, без натупването, че нашто момче е вече по-голямо и много ще му накърня достойнството. Някъде към 4-та година, ако не и по-рано, спрях да си позволявам дори най-невинни пошляпвания.
Тона се преглъща, забравя се и се прощава. Важното е да се изговорят важните неща, а не просто да се крещи, и после, още веднъж с по-спокоен тон, ако може, пак да се повторят.
Виж, ако се изпусне някоя обидна квалификация, тогава става лошо. Нашият синковец скоро насаме с баща си обсъждал, защо мама веднъж, като бил малък му казала "говедо" :oops:, като му била ядосана за нещо, това не било никак хубаво, да му се скара, като не слуша, ама "говедо" и пр. Простило ми е детето, ама как помни, и баща му потвърждава, пък и аз...не мога да отрека, изтървах се нещо, как ми дойде тая дума тогава на езика, не знам. Ще го помни сигур цял живот.
Нищо, да има какво да разказва на приятелите си, както аз двата шамара от баща ми, дето съм получила като малка ги развявах като знаме през цялото си детство, като обсъждахме някакви подобни теми с приятелките.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 18, 2014, 19:25:08 pm
Бе елате у нас да говорите тихо, повтарям един-два-три пъти(понякога и повече), но то само с повишаване на тон се получава понякога. Или не съм сварила да обясня и започва да вика "НЕ" "НЕ" "НЕ"
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Ники в Февруари 19, 2014, 09:13:28 am
Бе елате у нас да говорите тихо, повтарям един-два-три пъти(понякога и повече), но то само с повишаване на тон се получава понякога. Или не съм сварила да обясня и започва да вика "НЕ" "НЕ" "НЕ"
Говориш за повишаване на тон, м-и  :wink: То си е различно от викане  :P
В последно време с моята девойка го играя на съвест.  Като направи нещо със спокоен тон й казвам, че съм й сърдита и няма да й говоря. Първите 2-3 пъти като, че не осъзнаваше какво е да не ти говори някой. Много е бъбрива и когато съм сърдита сякаш пуска турбото на говорене. Но след като не получи отговор и обясня пак, че не говоря с нея схвана каква е идеята на сърденето. За нея на този етап няма по-страшно от това мама да е сърдита. Засега работи, гледам да не прекалявам, а да са се сърдя за наистина важни неща.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 19, 2014, 19:37:51 pm
Много е бъбрива и когато съм сърдита сякаш пуска турбото на говорене.

 :lol: :lol: :lol: мисля, че в момента напълно те разбирам

Не разбира от повишен тон моят човек, не че не опитвам, но често стигам до викане. Това със сърденето не го схваща, а и вече е направил следващата беля  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Февруари 28, 2014, 14:28:34 pm
Попаднах на интересна статия по темата- има решения на много въпроси , които са повдигани тук. Ето част от проблемите на които е обърнато внимание
1. Говорите му успокоително, да му мине. Грешка!
2.Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в правото си, че това, което иска е забранено, защото … Грешка!
3. Опитвате се да залъжете детето, като забранявайки му нещо, предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка
4.Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и накрая му давате каквото иска. Грешка!
Никога не позволявайте на детето да ви удря



А ето и линк към цялата статия
http://novobebe.com/blog/2014/01/tryshkane-kak-da-se-spravim/
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Февруари 28, 2014, 15:29:54 pm
Тази статия е доста подвеждаща, по мое мнение, и направо безумна, на места... Не е ясно коя е авторката, каква е, компетентна ли е да споделя толкова категорично такива съвети и на какво ги базира.

Избрани извадки:
Никога не позволявайте на детето да ви удря. Ще съжалявате след няколко години. По-добре е, ако ви удари, вие да го ударите (така че да разбере, че като го ударят го боли), отколкото да не реагирате или да се правите на разстроени..
Без коментар

По този начин, комбинирайки съсредоточеността му върху исканото нещо с липсата на резултат от тръшкането му, ще го научите, че тръшкането няма да води до желаните резултати.
Интересно би ми било как авторката ще предаде това послание на дете на 1 или дори 2 години... Сигурно е успяла със своите деца...

Работата на родителя е да определя правилата, да поставя необходимите ограничения и да решава какво ще се случва. Не е нормално да „играете“ по правилата на детето, нормално е то да „играе“ по вашите… Ето защо детето не трябва да командва вкъщи и родителите не са създадени, за да го слушат и да му се връзват на капризите.  8O 8O 8O

Цялата статия третира детето като малък демон създаден да вгорчи живота на родителите си и да ги манипулира...за което те трябва едва ли не да го "сложат на мястото му", защото ще "съжаляват след години"...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 28, 2014, 19:38:44 pm
На мен сщо не ми хареса точно заради това.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Февруари 28, 2014, 20:36:31 pm
Не съм чела статията, но от извадките, които сте цитирали, не виждам нищо изумително и абсурдно. Тъкмо напротив. Не мисля, че се опитват да изкарат детето демон, по-скоро обясняват просто и нагледно, че детето ще се опита да си наложи характера чрез манипулация /къде съзнателно, къде не/, точно чрез тръшкане и определени поведения, които да доведат до желания от него резултат. Естествено, че ние трябва да поставим границите, защото наистина ще съжаляваме след години, ако милото отроче се превърне в разглезено лайненце, да ме прощават възвишените. Примери за това - бол.

Колкото до първия абзац с удрянето - не мисля, че имат предвид да му отвъртиш главата с цигански шамар, а да му покажеш по-скоро с жест, че това, което прави причинява болка. На малко дете трудно можеш да обясниш какво значи - "боли". 

За пасажа, където се обяснява за тръшкането - абсолютно е така. Вие какво предлагате да се прави - то се тръшка за нещо, вие не му позволявате, то продължава да се тръшка още повече и вие му го давате, за да не се стресира ли? Ами чудесно - ще го научите много бързо, че с тръшкане ще си постига резултатите :lol: Да, наистина е трудно, защото е адски изнервящо, аз ли не знам.... моето е от тръшкащите се до истерия. Трудно се издържа, но това е начинът детето да разбере, че има граници.

Определено смятам, че то трябва да играе по нашите правила, а не ние по неговите. Какво според вас трябва да се прави - да угаждаме на всеки безумен каприз и да ги оставяме да ни се качват на главите, щото на са мама слънцата? И в чии гащи ще е този таралеж после? Децата няма да са вечно деца, ще пораснат, ще живеят в общество, не в гора и трябва да се научат, че има правила и те трябва да се спазват. Най-ранната детска възраст е чудесен момент за това - всъщност - той е единствения подходящ, по скромното ми мнение.

В интерес на истината, тук в тази тема всички съвети, които ние - майките на тръшкащи се и инатливи деца получаваме са точно такива - да сме постоянни и непреклонни във възпитанието, да не позволяваме да ни манипулират и т.н. И изведнъж - ауууу, тая статия е абсурдна. Сега ще ида да я прочета и ще коментирам другите съвети в нея. До момента анализирах цитираните от вас пасажи.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Февруари 28, 2014, 20:47:54 pm
На мен спеицално не ми хареса тона, с който се говори за децата. Сългасна съм да не се позволява да се тръшкат, да не се даваш и след малко реване да отстъпиш, обаче  доста други неща не ми харесаха. Примерно като цяло не подкрепям идеята, че децата трбява да изпълняват без да е нужно да им обясняваме. Даден е пример как взимаш вазата без да казваш нищо и обясняваш чак след това, след като се успокои. За мен това е погрешно. Обяснението трябва да е зедно с действието, независимо дали ще го разбере, то ще знае, че има причина. Да изтеглиш авторитарно нещо от ръцете на някого без да кажеш и дума и да чакаш да се натръшка, за да го кажеш ми се струва много грубо. Можеш да възпитаваш и да си непреклонен без да си ненужно груб и подтискащ.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Февруари 28, 2014, 20:58:17 pm
И не само - тонът, изразите "да играеш по свирката" и др подобни.
Детето е индивид. АКо се тръшка, има 100 причини за това - умора, глад, и тн. Не може да се приложи просто един аршин за всяка ситуация.
Да не говорим, че не се прави никаква диференциация между различните възрасти. Едно е да се тръшка дете на 2 години, друго е - дете на 5. Това са две различни възрастови групи, на различни етапи на развитие. Дете на 2 години още няма концепцията за това, кое е правилно, кое е грешно.
Оставам с впечатление, че авторката няма деца. Отстрани е лесно да се дават съвети така безапелационно.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Февруари 28, 2014, 21:03:18 pm
Що бе? Може да има кротки деца, мен един татко ме пита "Няма ли да направите нещо?"?! 8O т.е. да дам на детето квото иска или да си обера крушите и да не го притеснявам. Донякъде си е прав човека, колкото и да е грубо и против възгледите ми, все пак непознати хора на публични места не са длъжни да ни търпят истериите.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Февруари 28, 2014, 21:18:04 pm
Разбира се, че трябва да се обяснява. Никога не съм твърдяла обратното.
Обаче, забелязвам една тенденция - да се смята, че децата са едни мили ангелчета, които едва ли не никога не могат да те изкарат извън кожата ти, а ако все пак го направят - то задължително има основателна причина, а ако родителя въпреки всичко, което е опитал, не успява да успокои детето, значи нещо той бърка. И ако вземе, че се и възмути на ситуацията, направо да вземем да го разпнем :lol: Ами това просто не е вярно, но няма как да го разберат хора, чиито деца са относително разбрани и спокойни, не са с инатлив характер и буен темперамент.
Аз съвсем убедено мога да твърдя, че децата се тръшкат и без основателна причина. Да, причина все пак има, но не винаги е достатъчно сериозна, например чиста проба лиготия и инат. Ами съжалявам, но това изобщо не са основателни поводи да ми се лензи и аз да ахкам и охкам - горкото ангелче. Ами не, в такива моменти, когато ме гледа в очите и абсолютно целенасочено ми прави на пук - хич не ми е ангелско и невинно. Но пак казвам, не всеки би повярвал, ако не е имал челен сблъсък в такова поведение.
Не разбирам какво му е грубото на израза "да му играеш по свирката"? Това е просто израз, който отразява определена ситуация, ако е за възрастен, бихме го използвали и няма да мислим, че е грубо, или? Ако спрем малко да се обиждаме и възмущаваме от такива детайли, а седнем да помислим над смисъла на казаното, по принцип говоря, не само за тази статия, може би по-лесно ще разбираме какво някой иска да каже. Без да правим интерпретации какво си мислим, че е искал да каже. Разликата е съществена :D
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Февруари 28, 2014, 21:55:49 pm
Не прочетох статията и нямам намерение. Отдавна не се впечатлявам от подобни неща.

Моят Боби съм споменавала колко кротък беше като бебе и изобщо, не бях чула от него ревове или истерии,  сега започна да прави " бели" - в смисъл откриваме, че има темперамент, който се възпламенява от нищо. Бяха дошли дечица на гости и три от тях играеха на играта. Боби се ядосал, че за него няма контролър и вместо да ми каже и аз да разреша проблема, той взел яйца от кухнята и ги сложил в обувките на децата.Едно яйце се счупило, докато той организирал процедурата и той го мушнал под дивана, завито в дънките му.

Вчера се изпишкал в една кофа в тоалетната  без да ,махне падналото вътре руло с тоалетна хартия -защото не искал да пишка в тоалетна, в която имало ака вътре - Антъни не бил пуснал водата, забравил.
Има и още. Постоянно ме държи нащрек, какво ще измисли ново.

 :D


Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Март 01, 2014, 08:56:47 am
хахахахаха,това с яйцата ме рзаби!Ами това според мен е много хитра постъпка Ема.Вместо да се бие или да се  скара с децата ,той е предпочел друг метод.
А относно статията и аз не я прочетох.Няма да му дам да ме команди и манипулира!Не ми е приятно и когато на 1.6 год. започна да ме удря и ме риташе .Е,вече не го прави ,но след всеки негов шамар или почти след всеки съм го пляскала,за да види ,че не е хубаво.Защото в изблик ме е удрял и навън и съм умирала от срам.Вече все по-рядко се налага да викам и контролирам .А той пък знае ,че като е добър и мама е добра и само казва "ДОБРЕ МАМО"!Не че пак не прави магарии и не се сърди ,но не може да се сравни до преди 6месеца.
Разбира се ,че са деца и трябва да се чувстват обичани и т.н,но не и те да командят и се налагат.Разбира се ,че като иска нещо ,което не е опасно за него го давам,готви с мен ,позволявам много неща.Не се карам като е разхвърлял и още куп неща други,но ......трябва да има някакъв ред все пак и да се знае кой е родителя и кой детето.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Март 01, 2014, 18:43:21 pm
Точно това имам и аз предвид, Monik_s, много хубаво си го казала.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ollivia в Март 02, 2014, 12:39:50 pm
И не само - тонът, изразите "да играеш по свирката" и др подобни.
Детето е индивид. АКо се тръшка, има 100 причини за това - умора, глад, и тн. Не може да се приложи просто един аршин за всяка ситуация.
Да не говорим, че не се прави никаква диференциация между различните възрасти. Едно е да се тръшка дете на 2 години, друго е - дете на 5. Това са две различни възрастови групи, на различни етапи на развитие. Дете на 2 години още няма концепцията за това, кое е правилно, кое е грешно.
Оставам с впечатление, че авторката няма деца. Отстрани е лесно да се дават съвети така безапелационно.
:good_post:

six, изхождаш от твоята си камбанария :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Март 02, 2014, 13:09:38 pm
Ами Оливия ,то и аз така.Пък и отстрани всеки може да говори,като не е имал подобни ситуации.Самата аз като нямах деца и като видех тръшкащо се дете все си мислех ,колко е разглезено и как аз няма да го допусна.Ноооо....
И да детета на 2 год. няма концепция кое е правилно и кое -не,но нали трябва все някога да разбере кое е правилно.Не току-така е израза за първите 7 години.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: sixsens в Март 02, 2014, 13:28:59 pm
Оливче, четете внимателно, моля ви! Изрично казах, че коментирам само цитираните абзаци, цялата статия не съм чела! Някъде да отричам казаното от останалите потребителки? Прочете ли нещо такова някъде? Както и вие самите казвате - не може да се слага под общ знаменател, децата са различни. Обаче, все го забравяте това, ако не вашите деца са различни, много удобно :wink: Разбира се, че ще изхождам от моята камбанария, защото аз се сблъсквам с истинско дете, различно от общоприетото, така да го кажем. Вие такова сте виждали само на теория и говорите наизуст в темата. Нима като твърдите, че те децата са ангелчета, не говорите и вие от собствената си камбанария, защото с такива се сблъсквате? Моля, бъдете обективни. Вие също генерализирате, ама не се усещате, защото мнозинството деца са като вашите и си мислите, че всички са. Уж признавате, че има и различни, но тайничко насаме си мислите, как, не може то така, те децата едни ангели, то все причина има, не може чаааааак толкоз да се тръшкат без причина, родителите им нещо не нацелват :wink: Всички си го мислите това, убедена съм на 100%, то се вижда в тая тема постоянно и не само в темата. Аз си знам каква ми е камбанарията, как всичко това се отразява на психиката ми, на брака ми, на всичко, как съм на прага да започна да се тъпча с успокоителни, защото вече ми идва в повече тотално. Пък вие си пейте мантрите колкото си искате.
Действителността за много родители, за жалост е различна от вашата. И сега да не излезе, че не си обичам детето и не съм благодарна за него, че и такива тези се прокрадват тук :lol: Обичам я, благодарна съм за нея, но не съм щраус и виждам проблема ясно и отчетливо. Да, детето ми е индивид, а аз? Аз какво съм? Подлога ли? Не мисля!

Спирам да пиша в тая тема, защото ми става все по-обидно и по-обидно! То всички сте едни майки-героини, същи богородици, а ние с проблемните деца, сме все субективни и не знаем какво говорим, правите сте все вие! Казвам ви го за пореден път - спрете да генерализирате и да говорите за общи положения в отглеждането на децата, Няма общи положения, разберете го - има общи ценности, които искаме да предадем, но как ще стане това зависи от децата ни. Който не го вярва това, ще бъде много разочарован :wink: Деца не се гледат с книжки и съвети, със статии и разсъждения на ангро. Като ви дойде нещо до главата, тогава давайте оценки и квалификации. Като не ви е дошло, чукайте на дърво и си трайте! Със здраве и не се обиждайте, не го пиша това към някой конкретно, а към всички, които си нямат идея какво е да имаш такова дете!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Март 02, 2014, 15:36:48 pm
Е, Сикс, стига си ни плашила с дъщеря ти. Какво искаш да кажеш, трябва да чукаме на дърво да не ни се падне дете като нея ли?

Детето ти не е проблемно.
То носи вашия генетичен материал, живее с вас, и вие я възпитавате.
Тя не е дошла от космоса.
Тя е ваша.
На мен не ми харесва това, че я обвиняваш за всичко. И слагаш етикети - "проблемна".

Сега, може би и Габи има някакви проблеми, но те са за специализирано лице и само ти можеш да вземеш решение дали да я водиш по психолози, психиатри, или консултанти..Хора, които са се сблъсквали с много деца и имат познанията и опита, за да разграничат нормалното от проблематичното.
Тук също е спорен въпросът за това кое е нормално...

Но нека оставим вече тази тема.

Поздрави за теб и много целувки на малката




Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: hope-love в Март 02, 2014, 15:57:03 pm
Сикс,недей така. Става ми криво,като те чета.Защо мислиш,че другите искат да се изкарат безпогрешни и супер-майки. Такива просто няма.Но всеки се стреми към баланса в собственото си семейство. Да не мислиш,че аз не съм ревала от безсилие,че не мога да се справя с непокорството и настроенията на детето ни. А мъжът ми ме обвиняваше,че съм невъздържана. Но това отмина.Детето порастна. Разбира повече неща и е по-лесно вече.Справихме се.И вие ще успеете.Рецепти няма. Освен може би на Карлсон:"Спокойствие и само спокойствие! "  :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ollivia в Март 02, 2014, 17:31:04 pm
Six, и аз не мисля, че някой е писал тук с цел да те обиди. Това, което аз имах предвид е, че имайки дете, което е по-трудно управляемо от средностатистическото, ти си склонна да намираш някои методи за приемливи, които за други майки не са и обратното. Няма правилно и грешно, както няма и универсално решение за всички деца. Колко до тази статия/ цитати - изказът е прекалено груб, за да бъде взимана насериозно за възпитание на деца.
Според мен, децата имат нужда от търпение, любов и твърда ръка, но не за да ги удря в отговор на това, че те са ударили/цитат от статията/, а за да ги води уверено в опознаването на този голям и труден за разбиране свят.

ПП. Прошка е - Да ме прощават всички, които са се засегнали от мой пост!
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Март 02, 2014, 18:05:12 pm
аз малко встрани от темата...

кликнах на линка към статията. видях откъде идва. не съм я чела и няма да я прочета. налагам си хигиена на четенето.
вижте, сега е векът на "контента, на съдържанието". интернет пространството стана място за печелене на пари чрез привличане на клиенти, а една огромна част от привличането на клиенти е свързана с непрекъснатото генериране на съдържание и на линкове към него. в момента, този линк, който е постнат в нашия форум, е супер ценен за оня сайт, защото им вдига рейтинга - публикуван е в сайт със сходна тематика. малко четох наскоро по темата, та затова така компетентно се изказвам.

горният феномен води еднозначно до едно - публикуване на все повече съдържание с ниско или никакво качество. а хората все още се водят от подсъзнателната презумпция, че щом са го прочели някъде написано или са го видяли по ТВ, значи е вярно. това е остатък от времето, когато публикуването или излъчването на информация минаваше през доста повече и по-сериозни цедки и имаше известен качествен контрол върху съдържанието.

мога смело да твърдя, че сега огромният род публикации в сайтове като уебкафене, мамаибебе, бегемама, свежо и прочие чуждестранни техни аналози, са пълен булшит. внимавайте какво четете, анализирайте, не приемайте на юнашко доверие, бъдете критични, а понякога и си го спестявайте. написано не означава дори и 1% вярно!

толкоз от мен.

п.п. сиксе, няма нищо лошо в това да пиеш нещо леко успокоително - мента-глог-валериана е един добър избор.

поздрави на всички!

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Март 02, 2014, 20:16:35 pm
а хората все още се водят от подсъзнателната презумпция, че щом са го прочели някъде написано или са го видяли по ТВ, значи е вярно. това е остатък от времето, когато публикуването или излъчването на информация минаваше през доста повече и по-сериозни цедки и имаше известен качествен контрол върху съдържанието.

мога смело да твърдя, че сега огромният род публикации в сайтове като уебкафене, мамаибебе, бегемама, свежо и прочие чуждестранни техни аналози, са пълен булшит. внимавайте какво четете, анализирайте, не приемайте на юнашко доверие, бъдете критични, а понякога и си го спестявайте. написано не означава дори и 1% вярно!
:good_post:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: cygnus в Март 02, 2014, 21:19:41 pm
То си е събитие да попаднеш на нещо стойностно в нета вече, неслучайно си го пращаме за четене.

Сиксе, споко, душа :) Период е ще отмине. И ако това ще те успокои Габи е упорито дете, с характер, което се опитва да постига това, което желае. Такива хора успяват, не такива като нас :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 03, 2014, 09:32:59 am
Спирам да пиша в тая тема, защото ми става все по-обидно и по-обидно! То всички сте едни майки-героини, същи богородици, а ние с проблемните деца, сме все субективни и не знаем какво говорим, правите сте все вие! Казвам ви го за пореден път - спрете да генерализирате и да говорите за общи положения в отглеждането на децата, Няма общи положения, разберете го - има общи ценности, които искаме да предадем, но как ще стане това зависи от децата ни. Който не го вярва това, ще бъде много разочарован :wink: Деца не се гледат с книжки и съвети, със статии и разсъждения на ангро. Като ви дойде нещо до главата, тогава давайте оценки и квалификации. Като не ви е дошло, чукайте на дърво и си трайте! Със здраве и не се обиждайте, не го пиша това към някой конкретно, а към всички, които си нямат идея какво е да имаш такова дете!
Ееее, стига сега де. Знаеш, че и аз си имам едно такова, ама какво сега.  Ето, аз си имам идея какво е да имаш такова ( или подобно) дете и какво, не съм седнала да се обиждам. Напротив, смятам, че коментарите които правят тук като цяло са валидни. Въпреки, че дъщеря ми е в състояние да побърка всеки нормален човек, аз не я смятам за проблемна, по-скоро си има различен характер и е още малка да знае как да си контролира емоциите, затова го прави. Или по-скоро трябва да каже, че го правеше, защото в последно време са много редки такива изцепки, каквито преди правеше по-няколко пъти на ден. Не че пак не се тръшка, но поне не изглежда като ненормална, докато го прави. Иначе днес успя да прекара 20 минути в тръшкане за едни сандали, с които държеше да излиза :-). Според мен и твоята ще го израсте тоя момент и каквото си повтаряла по хиляда пъти, ще е имало ефект. Поне при нас го забелязвам малко по малко.  Рутината също много помага, за да мине денят що-годе нормално.

П.П. И аз съм плескала като ме плеснат, но не съм намерила, че има някаквъ ефект. Не мисля, че децата разбират, че понеже тях ги боли, значи е лошо да го правим на други, по скоро разбират, че не се прави, щото ще бъдат плеснати. Но честно казано не е това, което се опитвам да възпитам и ме е яд на себе си и се чувствам безсилна. Също и се изпускам и викам, когато ме изкара извън нерви, като прави неща нарочно, защото съм казала, че не трябва. И с това не се гордея и не смятам,че съм права,но просто не издържам понякога.  Но както е проблемна, така сутрин идва в леглото ми гушкаме се, усмихваме си се и като и кажа, че я обичам ми казва, че тя ме била харесвала :-) . Моментално забравям за всички проблеми с нея.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Март 03, 2014, 10:46:41 am
Боби, от чисто любопитство питам, ти защо не й даде да ги обуе. Понякога ми се струва, че родителите забраняваме неща, които бихме могли да позволим и така да избегнем истерията. Има по-целенасочени деца, които си имат тяхната мотивацията и те трудно се пречупват. А това ми се струва качество,  което е хубаво по нататък в живота.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 03, 2014, 11:07:21 am
Боби, от чисто любопитство питам, ти защо не й даде да ги обуе. Понякога ми се струва, че родителите забраняваме неща, които бихме могли да позволим и така да избегнем истерията. Има по-целенасочени деца, които си имат тяхната мотивацията и те трудно се пречупват. А това ми се струва качество,  което е хубаво по нататък в живота.
Защото и без това я оставих да се облече каго циганка с един чорапогащник на точки под една много красива рокля ,но сандали въху дебелият чорапогашник ми дойдоха в повече пък и навън валеше дъжд, иначе вероятно щях да клекна. След това се тръшна, че тогава щяла да ходи с маратонки, което пък още по-неприемливо ми се стори на хубавата рокля, а и вече бях казала нещо, да се отмятам не би било много добре за възпитанието ми. Дадох и избор от 2 чивта обувки, но тя просто беше решила, че няма да е моето. В крайна сметка като и разясних, че иначе ще си остане в къши и след около още15 минутни кандърми , че няма да я взема боса, клекна и си сложи обувките. Търпение му е майката, а аз днес имах досттъчно време.
 Ей сега спи по потник и гащи, пожене ме убеждаваше, че всъщност тя искала да и е студено :-).

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Март 03, 2014, 11:41:30 am
Моите винаги спят по гащи, голи целосезонно. Преди настоявах да слагат фанелки, но те ги събличаха през нощта и ги оставих. С което довеждам роднините до шок - "как може да ги оставяш да спят голи тези деца" , ами оставям ги, топло им е, така са си свикнали. Ходят боси у дома, не носят пантофи, и така. Понеже аз също мразя пантофи, и никога не съм ги насилвала да носят такива.

Мисълта ми беше, че понякога е хубаво да ги оставим за нещо. Но не разбира се, след като вече сме казали "не". Ако сме казали "не" на нещо, е добре да го спазваме.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Елфи в Март 03, 2014, 14:06:03 pm
Съгласна съм с Ема - аз също съм разрешавала много неща. Хубавото е, че въобще не ми е пукало какво ще кажат хората.

Ходила е на градина с такива безумни комбинации от дрехи - ами, да ходи! Това по никакъв начин не вреди на детето. Много често аз съм била по-дебело облечена от нея - ами, горещо му е постоянно, а пък аз съм зиморничава. Цъканията на бабичките тип"ауу, детето е голо" никога не са ме впечатлявали. Стигнала съм до извода, че ние сме нацията, която най-много навлича децата си.

А пък ей с това ще грабна палмата за безхаберна майка - докато се фризирах нещо в един салон, дъщеря ми, която винаги е залепена като гербова марка за мен, реши, че иска кичури /блонди е/. Пуснахме й 5 кичура да се радва и на първия учебен ден беше фешън /за себе си, аз не харесвам кичури и до днес/ :lol:

Та така - аз съм строга за много неща, но има неща, заради които никога не си троша нервите, съответно отпускам контрола. Обаче като кажа не, рядко ми се противоречи - казвам го с категоричен тон и не се отмятам. Бащата никога не прави обратното на това, което съм решила, защото знае, че ще има не много приятни преговори на затворени врати.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 03, 2014, 16:11:55 pm
Аз също по принцип я оставям, знаете казвала съм ви как ходи еидн ден боса ( по сандали) на градина прид 10 градуса температура, понеже настояваше. Обаче да я пусна по чорапогащик на дъжда щеше на първата секунда да е мокра. А беще много студено, да е по боси крака.
С това, че ние си навличаме най-много децата съм съгласна. Вчера имаше събиране послучай 3ти Март и разбира се както винаги, чух поне 4-5 човека да ми кажат колко са голи. Това само на български събирания ми се случват американчетата ги пускат по къси гащи и на 10 градуса и никой не казва, че ще се разболеят.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Март 04, 2014, 13:14:37 pm
С риск много от вас да ме наругаят, понеже все още не съм опитала от елексира с истерии на моя заек, ще ви кажа,че имам доста косвени наблюдения на семейства с деца . Дълго време работих в ресторант , който се посещаваше от много чужденци и българи.  Разликата във възпитанието и в държанието на децата беше осезаемо очевадна: за 5 години не съм видяла нито едно русначе,скандинавче или др. , което да търчи като ненормално из ресторанта, да притеснява останалите гости, да прави поразии като да напълни мивката в банята с кал или да надере масата с вилицата, да накъса всичките цветя в градината, да го хранят , да му пасират храната, когато то вече е на 6 г или открито да напсува или да обиди хората от съседната маса.  Да, много  поведения съм наблюдавала, и винаги сме подхождали с разбиране, че все пак това са деца , но все ми е било чудно как пък тези чужденци възпитават своите,че от най-ранна възраст да знаят как да се държат на обществени места.  Сега не искам да излезе ,че всички българчета са невъзпитани- напротив и от нашите съм виждала деца за пример, но имам усещането,че прекалено много им позволяваме , щото да не ги травмираме.   Казвате- не бива да наричаме децата си "проблемни" - ами как точно да го нарече жената, когато очевидно се е сдобила с такова детенце. Не може вечно да се оправдава лошото поведение,вечно да се чакат да отминават  периоди  и вечно, да се критикува жестоката строгост на родителя на онова упорито дете.  Еми ,то в днешно време всеки опит за възпитание и контрол причинява травми и стрес на тези деца.  Моите адмирации към сикс, за това, че откровено споделя проблемите си, и че не се срамува да нарече детето си "проблемно". макар че  обича детето си не по малко от нас, е успяла да избяга от идеалистичния образ, който всеяка майка рисува за своето чедо, видяла е че имат проблем и съм сигурна ,че ще го решат, защото проблемите се решават тогава, когато знаеш какви са. Айде , хвърляте камъните по мен сега , готова съм да понеса ударите
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Март 04, 2014, 13:42:21 pm
...  Да, много  поведения съм наблюдавала, и винаги сме подхождали с разбиране, че все пак това са деца , но все ми е било чудно как пък тези чужденци възпитават своите,че от най-ранна възраст да знаят как да се държат на обществени места.  Сега не искам да излезе ,че всички българчета са невъзпитани- напротив и от нашите съм виждала деца за пример, но имам усещането,че прекалено много им позволяваме , щото да не ги травмираме...
Винаги са ми били интересни такива обобщения :) От какво изхождаш, че чужденците "не позволяват" на децата си, или пък че ги възпитават с твърда ръка (поправи ме, ако грешно разбирам поста ти)? Хора разни. От 3 години имам наблюдения върху деца, покрай Емма, и не бих се съгласила с твърдението, че чужденчетата са деца за пример винаги и навсякъде.
Освен това възпитанието не зависи само от това какво родителят казва на детето си и как се държи към него, а също и как се държи по принцип. Детето е като попивателна - то копира всичко около себе си.
Интересно ми е как се държат самите родители-чужденци, сравнено с българите, които посещават ресторанта в който си работила. :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Март 04, 2014, 15:21:05 pm
Не знам какво позволяват и как възпитават и не съм казала ,че знам. Казах ,че съм имала възможност да наблюдавам поведение в ресторант и съм забелязала колко културно се държат някои деца , и колко некултурно -други, чиито родителите позволяват всичко от търчане навсякъде до съзнателно разрушаване на чужда собственост .  Просто си мисля, че когато детето се държи меко казано неприемливо на обществено място, то трябва да получи някакво назидание, наказание или отношение , и когато това стане не бива другите всеотдайни и жертвоготовни родители на идеалните деца,  да цъкат с език и да обясняват на "лошите майки" колко неправилно възпитават, как като викнат травмират, като наказват стресират, как е най-редно да изчакат спокоойно още 4- 5 години децата да си се натръшкат на воля,да съсипят нервната система на родителите си,да останат с усещането ,че могат да ги манипулират и да ги контролират и чак тогава  тоя етап ще отмине и всичко ще бъде наред. Нали за това е тая тема- за да споделяме как се справяме , а не как чакаме тези периоди да  отминат от само себе си.  Аз не знам какви биволски нерви имате и какво търпение (поклон за което) , че успявате години наред да чакате да отминат истеричните  години на децата ви.  Аз нямам толкова желязна психика , за това от сега чета как се действа (а не как се чака)   , в такива ситуации , щото от сега почвам да "откачам" пък не ми се мисли като/ако трябва да усмирявам истерично дете
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Март 04, 2014, 15:38:17 pm
Аз пък мисля ,че точно "чужденците" ,както ги наричате или по-точно европейците оставят децата си да правя каквото си искат.Те ,от това което съм виждала и знам от близки и приятели,оставят децата си да растат свободно,без забрани,без ограничения .Тяхното държание е по-освободено.Ще ви дам пример от миналото лято-прибраха се съседи ,които живеят в Италия.Имат 3 деца.Та значи момиченцето е 2години по-голямо от Теди.Влиза при нас в двора,запчва да взима всички играчки от ръцете му,изяде всички понички и чипс.Майка и абсолютно не реагира.Теди от своя страна започна да бяга и да се крие от нея.Какво щях да направя аз ако той действаше така?Ами веднага по "нашенски" щях да литна да му обяснявам как това е чуждо ,как не се взима и т.нИли поне да си вземе малко.Но истината е по средата,защото "разни хора-разни идеали",както е казал А.Константинов.Това ,което е нормално за мен ,за други не е .Ние просто си споделяме и търсим златната среда във възпитанието на дечицата ни.Естествено ,че никой не иска да бере срам по
улиците.Но това са си деца ,с техни характери,различни индивиди все пак.Но колкото и да подкрепяме индивидуализма им ,все пак затова сме родители и да насочваме.А и друго да ви кажа,че има много родители,които не се замислят толкова като нас.И май си живеят много по-добре

ПП Ивелинка ,споко не откачай,нашето е топърва мила!  :lol:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Март 04, 2014, 15:50:35 pm
...Естествено ,че никой не иска да бере срам по улиците...........Но колкото и да подкрепяме индивидуализма им ,все пак затова сме родители и да насочваме.А и друго да ви кажа,че има много родители,които не се замислят толкова като нас.И май си живеят много по-добре

Абсолютно подкрепям..... повечето неща за които мислим тук във форума и повечето съвети които даваме често са насочени към хора , които дори не четат форуми и нямаме за цел да обидим някой тук   . Лошото е ,че винаги някой четящ се определя към един или друг тип родител и мисли,че му се отправят директни упреци. За себе си гарантирам- не съм ничий съдник, към никой нищо лично  нямам
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 04, 2014, 15:53:07 pm
  Аз нямам толкова желязна психика , за това от сега чета как се действа (а не как се чака)   , в такива ситуации , щото от сега почвам да "откачам" пък не ми се мисли като/ако трябва да усмирявам истерично дете
АМи и аз чета и аз имам теория, ама на практика е друго, СПазвам си това, коеот съм преценила, че те редно и съм постоянна, но резулатите се забелязаха чак след година и половина някъде. Така че не мисли, че няма да имате никакъв сложен период, ако спазваш някакви правила. Но аз вярвам, че в крайна сметка от родителите зависи много. Но не на 2 или 3 годинки, тогава още е периода за учене на тези нрави и порядки. Ако видиш дете на 7 да го прави разбирам да обвиниш родилите, но дете на 2 или 3 години да се тръшка си е съвсем в нормата.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Март 04, 2014, 16:05:54 pm
Ами на мен не ми се е случвало децата ми да щуреят в ресторант в размерите, които ти описваш. Като малки не съм ги водила по ресторанти, за първи път бяхме на ресторант, когато бяха на 4. И се държаха много добре за тази възраст. Сега рядко ходим с тях защото скучаят.
Ако случаино правят някакви диви неща, имат предупреждение 2 пъти и после  тръгване. Да крещиш и да удряш детето си на обществено място е неприемливо. Детето/децата се взимат, слагат в колата и се прибираме къщи
Ивелинka, аз не осъждам никоя майка как си гледа детето.

Още повече, че самата аз се карам и наказвам. Е, не се е случвало да наказвам децата като са били на 1и 2години, но като пораснаха съм ги наказвала да стоят на стъпалата на стълбата по  2-3 мин.
Не помня да е имало някакви кой знае какви истерии и непослушания де. Особено като бях една -две годишни - те са просто бебета още и не са могли да ме нервират толкова, че да не мога да се справям с тях.
Може би факта, че само аз си ги гледах, и никой не ми се е месил и нямаше напрежение, различни подходи, глезене ит.н и децата си свикнаха само с мен и нашият режим.
А ти, ако от сега "откачаш" трябва да работиш най-вече и по този въпрос
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Март 04, 2014, 16:26:04 pm
Направо си представям как съм пътувала до ресторанта, ангажирала съм приятели, които също са отделили от времето си, поръчвам си и си тръгвам, защото детето ми не иска да се държи както трябва  :lol:  Мога да те уверя, че на него хич не му дреме, че си е тръгнал от ресторанта, а аз губя приятели.
Ема2, от километър си личи, че не ти се е случвало това, което на някой други майки. Благодари на Бога, радвай се и си живей, не мисля, че си човека, подходящ да ни дава съвети  :D Очаквам тук да си пишем майки с проблемни деца(според теб със слаби нерви). Бих опитала техните методи, бих прочела техните мъки и тревоги, но ти направо се подиграваш с нас. Това е моето усещане. Дрогирана майка няма да е по-добра от викаща мисля ;)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Март 04, 2014, 16:40:00 pm
М-и, съжалявам, че те оставям с усещане за подигравка. Ако ме познаваш лично, щеше да се убедиш, че съм далече от такъв човек.

И точно на бог няма да благодаря за това, повярвай ми.
И никога повече не бих могла да си "живея живота".

P.P, допълвам си поста - не съм съветвала никого да се дрогира. Има и други методи за успокояване
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Март 04, 2014, 17:26:52 pm
преди няколко страници дадох пример с това, че аз срещам стотици деца месечно, защото ги снимам
тогава ми подметнаха, че за такава кратка среща изводи не мога да си правя
така, че явно Ivelinka и твоята гледна точка не е меродавна ;)

чак пък такива деца, каквито се визират тук не съм видяла никога, а снимам поне по 10-12 седмично :)
явно са много уникални, и всичките се паднаха на момичета, пишещи във този форум
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Март 04, 2014, 17:40:26 pm
преди няколко страници дадох пример с това, че аз срещам стотици деца месечно, защото ги снимам
тогава ми подметнаха, че за такава кратка среща изводи не мога да си правя
така, че явно Ivelinka и твоята гледна точка не е меродавна ;)

чак пък такива деца, каквито се визират тук не съм видяла никога, а снимам поне по 10-12 седмично :)
явно са много уникални, и всичките се паднаха на момичета, пишещи във този форум
Мини, такива са ни старозагорските деца - за пример  :wink:

Ема2 засегна по-долу тема, която ми е болна в момента - намесата на баби и дядовци във възпитанието на детето (ако мислите, че това е за отделна тема, моля кажете :)
Дядото ще идва да помага след раждането на малчо, като води и взима Емма от градина, и помага с домакинството в първите седмици. Но се страхувам, че ще има сблъсък на мнения относно ежедневието на детето, какво е правилно и тн. От известно време бабите и дядовците ни се включват на скайп редовно, и забелязвам как Емма се променя тотално пред тях - всички навици и порядки се забравят, сякаш изчезват и правилата не се спазват, има сцени, изобщо пълна слободия :) все едно театър за зрителите. Това води до по-строг тон от моя страна, които се приемат на нож от бабите/дядовците. Имам усещането, че ще стане така и като дойде дядото, и се чудя, как да предотвратя наранено его и да запазя порядките и дисциплината... Имали ли сте подобни ситуации?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ivelinca в Март 04, 2014, 17:53:52 pm
примерите, които визирах се отнасят за деца 4+, да се скараш и да крещиш са различни неща.... казвам ви съвсем отговорно, има родители , които не смеят елементарна забележка да направят на децата си и , които позволяват ВСИЧКО, без изключение, с оправданието, че иначе биха нанесли травма на милото слънчице.  Виждала съм с очите си как 6-7 годишно момиченце плисва чаша вода в лицето на баща си, и той  не реагира никак. Та се чудех , трябва ли безпрекословната ни обич, да превърне нас родителите в маймуни. В крайна сметка нали ние трябва да възпитаваме децата си , а не те нас. За мен всеки родител, който всячески се мъчи да създаде ценности у детето си е добър, нищо че някога е викнал или плеснал по дупето, а онези, които оставят децата си на произвола да правят безконтролно каквото си искат... ами ще ме прощавате...ама за мен това отношение към децата не ги учи на нищо .....Фактът ,че сме тук да четем и пишем по темата , говори ,че не сме от втория тип и че се интересуваме от това как се възпитават деца
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Март 04, 2014, 18:00:00 pm
mini, моето дете с чужди хора изключително рядко се държи зле, евентуално ако е много изнервен или изморен, тя вярвам, че може и да не си ги видяла в пълната им прелест  :D
 vaci просто определям граници и за тях както за детето. Примерно ако някой е решил да го напои със сок вместо закуска, защото поне да има нещо в корема, казвам "Не" и забранявам да се занимава с храненето на детето. За игрите и за това, че буквално разрешават да им се качва на главите не казвам нищо, там показвам на детето, че при мен не може така. Родителите ми примерно му разрешават да ги удря-аз не, ако е на ръце го свалям, ако е до мен водя в другата стая или по друг начин казвам/показвам, че не може, не съм удряла примерно и аз, няма ефект сигурна съм, те го вземат за игра.

moniks_s в ситуацията с гостите, вярвам, че домакина определя границите-чуждите хора повече се слушат или някак всяват респект, знам ли. В моята къща аз давам разрешенията. Някой приятели разрешават на сина ми неща за които аз казвам "Не", еми в техния дом не мога да казвам примерно да не им взема нещата и ако не е опасно ги оставям да си преценят колко са им ценни  :)

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Март 04, 2014, 18:02:28 pm
vaci, това ми се случи миналото лято, когато свекърва ми дойде да замести майка ми и да гледа детето за три месеца. Помага много новият човек да осъзнае, че всички възрастни са от един отбор и спазват еднакви правила - децата неизменно опитват да намерят пробойни, затова е редно да срещнат отпор и еднозначен отговор какво/кога/как може и не може.

Свекърва ми призна, че най-важният урок за нея е бил да не глези детето под предтекст , че времето е кратко и сега й е паднало да му се "радва". Хлапето беше на година и половина, но нямаше грам респект от нея, манипулираше я и правеше големи циркове. Едва накрая тя започна да му свива сармите и веднага видя добри резултати. Редът, правилата и границите всъщност са от огромна важност за малките деца.

Другото, в което аз така и не успях да убедя свекървата, беше нуждата детето да се уважава. Глезене, гушкане, шеги, закачки, мъмрене, кавги, заповеди без да се възприеме детето като човек с пълноценни емоции, разум и способности. Ако за мен нещо е работило досега, то е уважението към детето, сравнимо с това към мъжа ми, майка ми, приятелите и колегите - казвам го много сериозно. Децата разбират и оценяват уважението и повечето време са способни да се държат адекватно, щом го получават.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Март 04, 2014, 18:09:57 pm
Цигу, интересно ми стана, какво визираш като казваш уважение към детето? Как се изразява в ежедневието ви?

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 04, 2014, 18:12:28 pm
И аз мисля, че е така за уважението е изключително важно. Мъжът ми примерно не взимана сериозно техните чувства и те го усещат.

мини, Ивана само един път е правила цирк навън пред други хора (нямаше още 2 годинки ),така че според мен е реално да не ти се е случвало, а да са минали през теб такива деца.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: цигу в Март 04, 2014, 18:48:48 pm
Ema, не го лъжа и не го манипулирам - казвам му истината, дори да се разстройва. Обяснявам винаги причините да постъпя по начин, от който не е доволен, защото вярвам, че разбира и е способен да проумее думите ми, приспособени за детската му главица. Винаги първо го оставям да опита сам, не му помагам, без да е поискал помощ. Не показвам правилен начин да се върши нещо (освен при възможна опасност или вреда). Не го пришпорвам, давам му време да прави нещата с неговото бавно, детско темпо и търпение. Не симулирам и не крия чувствата си, когато аз съм тъжна и разстроена; ако мога да обясня ситуацията като за него, правя го. Включвам го от много малък в дейностите на семейството - готвене, хранене, чистене, пазаруване - с малки "задачи" според уменията му, и създавам ситуации, в които да е горд с усилията си. Когато мога да му дам избор и възможност да вземе решение, правя го. Зачитам чувствата му и не ги омаловажавам с шаблонни реплики, че ще му мине, няма нищо, какво толкова, само бебетата плачат и прочие. Когато прояви желание и ми поиска нещо, изпълнявам, стига да не нарушава няколкото основни правила за безопасност и режим на хранене. При всяка възможност проявявам доверие - че ще успее, може, разбере, защото е способен.

Уважението и доверието демонстрират конкретни очаквания и дават възможност на детето да ги изпълни. Според моя опит, в повечето случаи детето иска и успява.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: vaci в Март 04, 2014, 19:01:44 pm
Подкрепям цигу, и ние с мъжа ми се стараем да се отнасяме с детето по същия начин, и детето се отплаща. Едно мога да призная - трудно е когато си сам, изисква се огромно търпение, но резултатите си заслужават...

Цигу, м-и, благодаря за идеите. Трудно да се се превъзпитат родителите, особено когато ти опонират с репликата "ние сме ви изгледали, хора сте станали" :) При нас проблем е не толкова глезенето от страна на бабите/дядовците, колкото мнението им, че нашите методи са много строги, че за всичко им правим забележка (на тях, не на детето), и нямаме угода... От друга страна всяка втора тяхна реплика е НЕ това, НЕдей прави онова...
А детето наистина забелязва бързо слабите места и пробойните. Дори с баща си си позволява повече, при положение, че с него стиковаме всичко...
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Март 04, 2014, 20:51:34 pm
Дрогирана майка няма да е по-добра от викаща мисля ;)

ако визираш моя съвет към сикса да попие малко мента-глог-валериана, не би могла да си по-далече от истината. за какво дрогиране може да става дума? ако иска, да пие и чай от мента. но че има нужда да снижи малко прага на възбудимост, това се вижда от самолет.

Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Март 04, 2014, 20:57:10 pm
Дрогирана майка няма да е по-добра от викаща мисля ;)

ако визираш моя съвет към сикса да попие малко мента-глог-валериана, не би могла да си по-далече от истината. за какво дрогиране може да става дума? ако иска, да пие и чай от мента. но че има нужда да снижи малко прага на възбудимост, това се вижда от самолет.
Визирам поста на Ема2
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: mini в Март 05, 2014, 04:41:59 am
м-и отказвам да приема постове в това какви демони са децата :)
има характер, черти, но чак пък терористчета не са в никакъв случай
от моята работа с деца съм направила извода, че индивидуалния подход при всяко е изключително важен
смело мога да заявя, че ставам приятел с почти всяко дете, с което се срещна, и това е имено поради подхода
а, за да подходиш правилно към всеки характер не се случва за 15 минути

аз също мога да изброявам напоително чертите, които не харесвам в моите деца, но предпочитам да коментирам само положителните такива и с търпение да изкореня онези, които тук майките с "проблемни деца" описват във всеки си пост
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Март 05, 2014, 08:05:30 am
Мини не е демон и терорист моя, ангелче е, но на моменти не може да овладее звяра от вътре  :lol: Сикса беше писала, че го "напъва отвътре" точно така го усещам. И да не мислиш, че първо с лошото започвам. Първо опитвам с добро с говорене, увещания, дори смяна на темата. Примерно преди два дни се търкаля на един тротоар, защото искаше да тича, а не да върви за ръка. Минавахме над входа на подземен паркинг, който с един парапет не е обезопасен. Няма как да го оставя да гони едно по-голямо дете, защото те ще тичат и никой не чува, да спре, голямото може да се пази, но моето още не. Говорих, обяснявах, че отиваме в парка, че там ще тича, че има пързалки(много ги обича) е не успях да го накарам да стане от тротоара. Накрая другата майка насила взе да го носи, той отказва(рита и удря, аз затова и не опитвам), та успях да го уговоря, че ще вървим.  Еми в повече ми идват такива моменти. Твоите така ли правят? Валят се в калта за всяко нещо, което си отказала?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: moniks_s в Март 05, 2014, 08:38:56 am
М-и,точно този модел инати прилага и Теди.Понякога се разбира от дума ,но понякога хич и не иска да чуе.А относно ,че не са демони -не са.И те като нас си имат своята 5 -минутка.В останалото време са мили и добри  :wink:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Март 05, 2014, 09:58:14 am
абе и аз ставам приятел с всяко чуждо дете, което срещна - и винаги съм се разбирала отлично с деца - но с моето съм имала много трудни моменти в бурната възраст 2-4 години.

има кротки деца, има и деца, които създават доста грижи в тоя период. описано е в литературата. явлението съществува, независимо дали ние сме се сблъсквали с него или не.

както има и различни по характер майки - едни предпочитат да излеят всичко навън, други (със същите или подобни проблеми) си траят, държат всичко вътре в себе си (причините няма да коментирам) и никой не разбира за проблема им.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: blue_sky в Март 05, 2014, 10:12:03 am
М-и, на мен това ми се виждат нормални за възрастта прояви. Ще отминат в някакъв момент. И моят се води кротък и по принцип е, ама понякога и той спретва такива сцени, че минава доста време да се успокои. И то много често само от преумора, без да има някаква конкретна причина, просто от най-малкото се възпламенява. А и сестра му взе да се тръшка, но при нея за момента не продължават сцените повече от 2-3 минути.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: м-и в Март 05, 2014, 10:58:58 am
Блу, аз не казвам, че не е нормално, приемам го. Ясно ми е, че някой хора(деца или родители) са по-емоционални и реагират по-остро от други. Изморяващо е(все едно да трябва постоянно да се усмихваш на някой, който не искаш да гледаш дори), обезкуражаващо, кара те да изпитваш чувства, които не би искал. Налага се да потисна собствените си емоции и състояние и да бъда толерантна. Идва ми свръх.
Джам, някой разтоварват със споделяне, други предпочитат да си изживяват проблемите сами. Не виждам защо едните да са по-лоши от другите. Различни сме това е :)
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Crystal в Март 05, 2014, 11:15:47 am
В момента чета тази книга
http://ciela.bg/books/book/naj-shtastlivoto-dete/1233

Има неща в нея, които работят и при малката, която е на годинка, и при каката, която е на 4 години.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jam в Март 05, 2014, 11:30:49 am
Джам, някой разтоварват със споделяне, други предпочитат да си изживяват проблемите сами. Не виждам защо едните да са по-лоши от другите. Различни сме това е :)

аз нещо друго ли написах?  :ask:
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: jasmin_veni в Март 05, 2014, 13:31:24 pm
Минавахме над входа на подземен паркинг, който с един парапет не е обезопасен. Няма как да го оставя да гони едно по-голямо дете, защото те ще тичат и никой не чува, да спре, голямото може да се пази, но моето още не. Говорих, обяснявах, че отиваме в парка, че там ще тича, че има пързалки(много ги обича) е не успях да го накарам да стане от тротоара. Накрая другата майка насила взе да го носи, той отказва(рита и удря, аз затова и не опитвам), та успях да го уговоря, че ще вървим.  Еми в повече ми идват такива моменти. Твоите така ли правят? Валят се в калта за всяко нещо, което си отказала?

Ами имах доста по-тежък случай, продължил с усилия на волята ми 40 мин. навън. Накрая го хванах, занесох кален в нас и остатъкът от историята ще я спестя на слушателите. Не повтори това тръшкане в калта никога вече.

Същото и с хапането и удрянето, мисля, че вече казах. За сравнение - племенникът ми хапе на поразия и удря всичко живо лошо. Обясняват му, карат се, наказват, но файда йок. Преди две седмици ухапа Ники по лицето и го удари в зъбите, съвсем без причина. На другият ден му обясних, че аз не съм майка му, баба му,баща му. И че ако ухапе още веднъж Ники или се опита да го нарани, ако ухапе или удари мен или чичо му, ние последните нямаме никакви притеснения да го накажем подобаващо. Е, не баш с тези думи де :) Погледа, погледа, изсумтя и втора седмица не налита да хапе нас тримата. Останалите си ги хапе и удря лошо, понякога виждам сериозни синини от нахапване.


Мисля, че трябва да сме по-толерантни към майките, чиито деца имат тежки черти на характера. И наистина да се споделя опит. Ето сега, в случая на м-и с калта, на всяка майка вярвам, че се е случвало. е, какво направихте, за да не се повтори? Като споделите опит ще дадете идеи, как и м-и да избегне повтаряемостта на ситуацията.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 05, 2014, 13:51:39 pm
Тръшканията, които описвате и това, за което Сикса ви говори са две различни неща. Понеже си имам едно такова като на Сикса в къщи, та знам много добре за какво става дума.  Ивана беше точно такова дете терористче, дори на мен не ми беше минало през акъла да го определя така, докато свекър ми не го изкоментира като си бяхме в България, че е такава. Не става дума просто за отрицателни черти, не става дума за тръшкащо се дете, просто не знам как да ви го опиша, който не го е видял, не знае за какво говорим. Майка ми един път попадна тук, когато се случи и помисли, че нещо не е добре детето и се притесни.Разберете, в момент на подобен пристъп това дете изглежда все едно нещо не е добре психически. Гледа през теб с един такъв празен поглед и ревът стига до истерия, която не спира  дълго време. И не го прави понеже има проблем, прави го точно от лошотия. Ние вече ги овладяхме, останаха обикновените тръшкания, за които си говорим тук, които ме притесняват до толкова, че ми късат нервите, но те са различни.
Въпреки всичко това, аз вярвам че И от родителя зависи да овладее тези неща или поне да се омекотят с времето. Просто на такива като нас със Сикса ще ни е много по трудно, но евентуално нямам начин да не стане.

А за другите хора отстрани това не изглежда така.  Ивана е от най-добрите деца в градината, проблеми с нея почти не сме имали извън къщи, само я хвалят там. Докато сестра и, която тук е много по-лесна, все си беше наказана, хапеше децата ( няколко месеца ми трябваха докато напълно се отучи), биеше се., дори учителките не вярваха, като кажех, че Андреа е добрата, а Ивана по-непослушната. Та едно е децата как се държат с чужди хора, асъвсем друго е в къщи, когат останат само с нас.
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: ema2 в Март 05, 2014, 16:01:17 pm
Боби, не разбрах, коя е терористката?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 05, 2014, 21:50:09 pm
Голямата. Тероризаторче май би било по-правилно да го нарека :-).
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: dessi-kk в Март 08, 2014, 16:40:57 pm
Мини не е демон и терорист моя, ангелче е, но на моменти не може да овладее звяра от вътре  :lol: Сикса беше писала, че го "напъва отвътре" точно така го усещам. И да не мислиш, че първо с лошото започвам. Първо опитвам с добро с говорене, увещания, дори смяна на темата. Примерно преди два дни се търкаля на един тротоар, защото искаше да тича, а не да върви за ръка. Минавахме над входа на подземен паркинг, който с един парапет не е обезопасен. Няма как да го оставя да гони едно по-голямо дете, защото те ще тичат и никой не чува, да спре, голямото може да се пази, но моето още не. Говорих, обяснявах, че отиваме в парка, че там ще тича, че има пързалки(много ги обича) е не успях да го накарам да стане от тротоара. Накрая другата майка насила взе да го носи, той отказва(рита и удря, аз затова и не опитвам), та успях да го уговоря, че ще вървим.  Еми в повече ми идват такива моменти. Твоите така ли правят? Валят се в калта за всяко нещо, което си отказала?
Не знам нейното, но моето ТОЧНО ТАКА прави, придружено от адски писъци, такива които дори в болницата като бяхме и като й слагаха системата аз не чух.  Не знам дали е терорист но определено, в тези точно моменти, които са почти винаги когато нещо не става така както тя го иска, ми прилича на обладана  :lol: Демонът никога не излиза сам или с молби и обясняване - тя изобщо не чува и не вижда изпадне ли в тези истерии, по някога си отива ако изкарам от чантата вафла или сок, но понякога дори тогава си стои в детето ми. Глог - валериан и мента са доста слабички да ви кажа - на мен изобщо не ми помагат. Не искам да се дрогирам, искам само да успея да запазя разсъдака си докато този период отмине ... ако изобщо отминава някога
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: dessi-kk в Март 08, 2014, 16:46:45 pm
Тръшканията, които описвате и това, за което Сикса ви говори са две различни неща. Понеже си имам едно такова като на Сикса в къщи, та знам много добре за какво става дума.  Ивана беше точно такова дете терористче, дори на мен не ми беше минало през акъла да го определя така, докато свекър ми не го изкоментира като си бяхме в България, че е такава. Не става дума просто за отрицателни черти, не става дума за тръшкащо се дете, просто не знам как да ви го опиша, който не го е видял, не знае за какво говорим. Майка ми един път попадна тук, когато се случи и помисли, че нещо не е добре детето и се притесни.Разберете, в момент на подобен пристъп това дете изглежда все едно нещо не е добре психически. Гледа през теб с един такъв празен поглед и ревът стига до истерия, която не спира  дълго време. И не го прави понеже има проблем, прави го точно от лошотия. Ние вече ги овладяхме, останаха обикновените тръшкания, за които си говорим тук, които ме притесняват до толкова, че ми късат нервите, но те са различни.
Въпреки всичко това, аз вярвам че И от родителя зависи да овладее тези неща или поне да се омекотят с времето. Просто на такива като нас със Сикса ще ни е много по трудно, но евентуално нямам начин да не стане.

А за другите хора отстрани това не изглежда така.  Ивана е от най-добрите деца в градината, проблеми с нея почти не сме имали извън къщи, само я хвалят там. Докато сестра и, която тук е много по-лесна, все си беше наказана, хапеше децата ( няколко месеца ми трябваха докато напълно се отучи), биеше се., дори учителките не вярваха, като кажех, че Андреа е добрата, а Ивана по-непослушната. Та едно е децата как се държат с чужди хора, асъвсем друго е в къщи, когат останат само с нас.

Моля те да ми кажеш на каква долу-горе възраст се уталожиха малко от малко нещата ?
Титла: Re: Как се справяте с тръшкането при децата
Публикувано от: Bobbie в Март 09, 2014, 06:53:59 am
Моля те да ми кажеш на каква долу-горе възраст се уталожиха малко от малко нещата ?
Ами малко по малко започна да намалява няколко месеца след като мина 3 годинки. Пак не е лесна, ама вече не е като преди.