0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #480 -: Януари 23, 2014, 12:52:05 pm »
hope-love, разбирам ти идеята, но това с баща му са случки от преди 5-6 години, пред децата нямам спомен да е вършил чак такива неща  :lol:. Иначе копиране има, но е по скоро на моите реплики защото повече аз се занимавам с децата.

anajens, според мен характера си е характер, да може да се промени отчасти и да се моделира от средата, но си го имаш заложен, не е казано да е копие на някой роднина, но го има. Ей ги у дома са две деца с разлика година и 3 месеца, еднакво ги гледам, нямам по специално отношение към едното или другото и са коренно различни. Едното е по спокойно и сговорчиво, другото е диво и инатесто. В рамките на шегата както казва самият Стефан, "ако щеше кака, да се роди втора и да е лоша, а аз да се родя първи и да съм добър..." ;)


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #481 -: Януари 23, 2014, 12:53:08 pm »
Здравйте момичета .Отдавна не съм писала...................просто няма  скакво да се похваля освен ,че нещата са още по зле.Откакто не ходи ясла понеже бяхме с пневмония декември нещата са извън контрол.Незнам вашите фъстъчета как са  но................ние не сядаме са секунда и това някак си ме изправя на нокти.А  колко бели и глупости прави през денят нямам думи.Денем не спи или ако заспи е за не повече от 30-40 мин.Най-лошото е че вечер съм като смазана а тя по рано от 23 часа не си ляга.И това не е най-лошото вечер като заспи след това се буди поне 10 пъти и започва да иска мечо ,клечо ,чанта ,сок и каквото се сетите и ако не й го дам оле мале събуждаме целият квартал. :D.Незнах къде бъркам но чуствам като изгубена .За тръшкането и реването съм писла -там ни е силата -дори и си повръщаме като не е на нейната.БОЖЕ АЗ ЛИ НЕ СЪМ ДОБРЕ БЕ ХОРА .нЕ МОГА ДА СЕ ПОЗНАЯ .Тъпо е че след толкова мъка и чакане допускам да й се карам ,карам всеки ден .Но каква завеса да си сложа ,че да не ми пука незнам.лек ден от мен и се извинявам ако съм ви натоварила с моите неща.Днес съм решила майак ми я взима за няколко часа и аз малко ей така сама ще се поразсея .че скоро си мисля ,че съм на път да изтрщя.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #482 -: Януари 23, 2014, 13:11:12 pm »
Илиана, не че мога да ти дам съвет, но ако има възможност някой да ти помага поне за малко - майка, свекърва, сестра или гледачка, може би ти било малко по-леко.
Като видя, че синът ми вземе да беснее и преди съвсем да изпуша, го изкарвам навън, където си играе на воля на детската площадка (дори и през зимата, дори и когато е студено. В момента е -7. Каза, че вчера са правили снежен човек в детската градина). През уикенда бях сама с двете деца. Бях си поканила гости и двата дена - да, в повечето ми дойде готвенето, но децата имаха занимавка и по-малко ми се катереха по главата.
За късното лягане не мога да кажа. Девойката си ляга рано по принцип, между 19 и 20 ч. Брат й гледам към 21 ч. вече и той да е в леглото, че на другия ден няма да може да стане за градина. Мъжът ми настоява да съм по-строга с него и да го слагам да спи в 20 ч., за да може до 20,30 ч. да е заспал. И интересното е, че и заспива, като настоява баща му, и не се събужда твърде рано на другата сутрин. Явно аз съм по-меката.
« Последна редакция: Януари 23, 2014, 13:21:24 pm от blue_sky »

*

    anajens

  • ****
  • 717
  • Нашето мило бебче е вече вкъщи!:-)
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #483 -: Януари 23, 2014, 13:11:36 pm »
hope-love, разбирам ти идеята, но това с баща му са случки от преди 5-6 години, пред децата нямам спомен да е вършил чак такива неща  :lol:. Иначе копиране има, но е по скоро на моите реплики защото повече аз се занимавам с децата.

anajens, според мен характера си е характер, да може да се промени отчасти и да се моделира от средата, но си го имаш заложен, не е казано да е копие на някой роднина, но го има. Ей ги у дома са две деца с разлика година и 3 месеца, еднакво ги гледам, нямам по специално отношение към едното или другото и са коренно различни. Едното е по спокойно и сговорчиво, другото е диво и инатесто. В рамките на шегата както казва самият Стефан, "ако щеше кака, да се роди втора и да е лоша, а аз да се родя първи и да съм добър..." ;)

Гери, това си е мое мнение не го натрапвам, но това за което говориш ти , че се раждаме с нещо заложено, за мен е повече някаква емоционалност и темперамент отколкото характер, но пак казвам това си е мое мнение, просто аз разбирам нещо по завършено под характер, което за мен е далече от малките ни деца!

Илияна, аз се сблъсквам със същите проблеми, когато не ходим на ясла, тя просто не изразходва достатъчно енергия и е чудо в къщи, не спи добре през нощта виж през деня си отспива, но пък от както няма възможност да ходим много на вън и да изразходва енергия повече, е много дива в къщи, като ходи на ясла е малко по добре положението , но то тогава пък се виждаме само вечер и тя иска непрекъснато да и обръщаме внимание, но през нощта пак не спи добре и се буди много често!Но като цяло е доста неконтролеруемо положението, всяко нещо се иска, и ако не се даде веднага се опитва да плаче и то със сълзи, опитва са да се налага на нейното да е винаги!Аз също се карам, не много на висок тон, но сменям октавата и го казвам рязко и категорично, не че винаги ме чува, напротив!И също понякога си го мисля, че мога да изтрещя, особено сега като ходя вече и на работа!Трудничко е няма спор! :D
« Последна редакция: Януари 23, 2014, 13:52:10 pm от jam »
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #484 -: Януари 23, 2014, 15:29:13 pm »
Момичета, чета ви много внимателно, защото темата ме вълнува. Синът на моя приятелка е на 6 години и от 2 години е с диагноза - не съм сигурно за точното име, но знам, че е вид хипер активност с дефицит на внимание. Той е на терапия с медикаменти, защото е толкова активен, че не спи дори и нощем. Взимала съм го при мен с преспиване и знам за какво става въпрос.
Така че, като говорите за диагноза, имайте в предвид, че диагноза върви с лечение, и обикновено се изписват лекарства. Е дават се и някакви схеми, игри и процедури, дори съм чувала и за диети/ намаляване на млечните продукти/.

Не знам, ако моето дете беше хипер активно като това  на приятелката ми, дали бих му давала тези лекарства. :?
 Наистина се изисква безкрайно много работа, търпение и последователност при отглеждане на такова дете.

Написах в гугъл "хипер активни деца' и ми излязоха няколко  сайта с интересна информация.
Но вие всъшност сигурно отдавна сте изчели всичко.

прегръщам ви и много целувки на децата

« Последна редакция: Януари 23, 2014, 15:36:27 pm от ema2 »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #485 -: Януари 23, 2014, 18:42:54 pm »
anajens прощавай, но точно на два път си извадила думите ми от контекста. :wink: Продължавам да твърдя, че се раждаме с характер, това, че той с годините се доразвива е вярно, но не се раждаме безхарактерни, точно както ,не се раждаме безмозъчни. Как ще обясниш еднояйчни близнаци, отглеждани и родени в една и съща среда, с коренно различен характер? Не говоря за темперамент /който е част от характера/, а за характера като такъв.
Не съм казала, че децата НЕ копират, а че не са наши копия. Което са две коренно различни понятия. Моят син не е копие на баща си, нито мое - може да е смес от двамата + собствена индивидуалност, но копие....Аз също не съм копие на родителите си.  Колкото до това, да внимаваме какво и как говорим/вършим пред тях, съгласна съм, до известна степен. Когато пораснат те сами се научават да отсяват житото от плявата... :wink: Не иде реч тук за крайности, извращения, побои и тн, а за нормални неща. :)
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #486 -: Януари 23, 2014, 22:54:16 pm »
Това да му забраниш нещо, преди да го е направил, също ми се струва грешно- първо защото ти изразяваш очакване, че детето ти ще е лошо и второ, защото на едно дете да му кажеш "Не прави това" е все едно "Иди ТОЧНО това да направиш". :wink:
Абсолютно вярно - от опит. Не е нужно да им подсказваме бели - много им е забавно да изпитват реакциите на мама.

Ограничаването на играчките, телевизията и интернет е добра идея. Редуцирането на последните две в тийн възраст /без тв в детската и ограничен часово интернет/ накара дъщеря ми да заобича книгите  :wink:
В конкретния случай, просто видях да вдига ръце и усетих какво ще стане.  Като са на 3м. височина и сами, не е момент да се мисли много, много и трябва да се действа, можеше и доста по-силно да блъсне детето, а така е имал едно на ум и някак по-леко ми се стори.
Като го заведа в другата стая го оставям там и казвам, че не желая такова поведение, ако е решил да прави така да си го прави сам. Не тръгва след мен или ако тръгне го връщам и казвам като се натръшка, нареве и там каквото представление си е намислил тогава може да дойде. Таткото е инструктиран и често се чува "Я да питаме мама дава ли"  :lol:
Това, че характера се гради може и да съм го вярвала, сега обмислям варианти за надграждане и моделиране :)
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #487 -: Февруари 06, 2014, 17:12:37 pm »
Аз вчера най-после се добрах до градинската психоложка и след разказа ми за Стефан, първо заключи, че е много интересен малък човек и второ каза, че всичките истерии според нея били защото искал внимание. Каза при всяка истерия да го гушкам и да му повтарям колко е добър и "велик". Това е за сега при положение, че не е говорила с него все още.
А снощи трябваше да обясня на Ели защо брат и ще бъде гушен, въпреки отвратителното му поведение и въпреки, че я тормози. Добре, че е добра душа и ми влезе в положението, че на всичкото отгоре и тя взе да го хвали за какво ли не. Той от седмица, две е в по добър период и не е имал някакви грандиозни истерии. Тая сутрин, понеже пак се смота с обличането и пак Ели му беше виновна и взе да мрънка и да заплашва, че ще я удари, защото се е облякла преди него, аз се хвърлих да го гуша и се укроти, ще видим дали номера ще мине при някоя по сериозна истерия.

И другото, което ми препоръча психоложката е да прочета тази книга: "Подсъзнанието може всичко: За деца от 3 до 12 години" на Джон Кехоу


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #488 -: Февруари 06, 2014, 17:22:13 pm »
Гери, сега като те чета и правя някаква аналогия между твоя Стефунчо и моя племенник. Умни и нестандартни момчета са и той на тази възраст имаше подобни прояви. С порастването нещата се  поуспокояват. Неговата кака е доста по-голяма и играеше ролята с гушкането, ислушването, успокояването.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #489 -: Февруари 06, 2014, 22:31:04 pm »
При нас гушкането безотказно тушираше истериите. Като с магическа пръчка. В момента, в който го прегърнех и му кажех колко го обичам и как той е всичко за мен, се успокояваше, макар и да е стигнал до пика на истерията си преди това. Чак съм се учудвала как за секунди ставаше от беснеещо зверче в малко ангелче. Но това, когато беше на две години и половина, т.е. манипулацията вървеше по-лесно. Дано проработи и при вас.
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #490 -: Февруари 07, 2014, 10:26:00 am »
Аз редувам гушкането с манипулация от рода "Сърдита съм ти" и "Наказан си". Нещо ми се струва, че давам лошо послание като "възнаграждавам" истерията с гушкане. С тази дълга серия от лошо време, съчетано с боледуване, дълго не излизахме или излизахме за кратко. А детето има нужда от повече разходка, тичане, катерене да изразходи енергията си и вкъщи е като тазманийски дявол.  С наближаването на пролетта се надявам да се поуспокои.
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #491 -: Февруари 07, 2014, 15:40:11 pm »
Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #492 -: Февруари 07, 2014, 16:39:05 pm »
При Стефан, като отговор на истерията, така сменяме подхода, понеже той винаги знаел, че ще му се караме или ще го накажем. Това и на мен ми е странно и мен ме е страх, че новия подход може да доведе, до още истерия с цел да го гушкам, но според психоложката, този подход ще доведе до това, че да разреди истериите и с времето да изчезнат. Аз снощи си играх на "ООНе", но това си е доста сложно, само си отварям очите и ушите на четири и като доловя конфликт между двамата тичам да го потушавам в зародиш, защото е по лесно  да го гушна, докато не ми е вдигнал кръвното. Друг е въпроса, че се чувствам адски гадно, заради Ели, снощи тя беше в правото си, но аз гушнах него и взех да го успокоявам, а тя ме гледаше с насълзени очи, все едно съм я предала. После, си я гуших и нея и си говорихме, пак защо се държа толкова нелогично и неадекватно. Знам, че ме разбира, но когато и тя е афектирана е трудно да ми влезе в положението. А вечерта като гушнах Стефан за "лека нощ", си му намилах тихичко, като как трябва да се държи и, че не е хубаво да се карат с Ели. Ще видим и психоложката, като говори с него какъв извод ще си извади. Вчера с триста зора разбрах, че е ходила в групата и, че го е питала какво сънува, само дето той и две смислени изречения не може да ми вържи...


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #493 -: Февруари 07, 2014, 17:42:17 pm »
Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?

Превантивно помагат внимание към детето и зачитане на думите, нуждите и емоциите му.
Това не значи да му се позволява всичко, а да му се казва "не" (не може, не сега, не бива, не е добре) открито и честно, без пренебрежение, заплахи, манипулации, емоционалано изнудване или отвличане на вниманието.

Давам пресен пример: Мъжът ми готви, а детето носи стол до кухненския плот, за да му помага и да играе с купата с ориза. Бащата отсича: "Махай се. Нямам време да се занимавам с теб сега." Детето се разстройва и негодува. Като му обясних, че няма място за него на плота и вероятно ще разсипе ориза по пода, мирна. Но компромисът беше да му сипем малко ориз в една чаша, за да се занимава и да е малка белята.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #494 -: Февруари 07, 2014, 18:17:25 pm »
Въпросът е, че има някакъв компромис и е хубаво да се споделя за тези компромиси. Явно те са ключ към решаване на проблемите  :)
Аз също гушкам, е случвало се е толкова да му е паднало пердето, че да ме рита и удря, но ако го оставя става още по-зле, та насила си давам любовта в тия случаи  :) От известно време започнах да реагирам различно в различните случаи. Ако реша, че гушкането ще помогне, а то не се получи, връщам стария метод и той доста често предпочита да спре да се тръшка :)

пп Гери точно така си мисля, че би реагирало второто дете и с право. Добре, че при теб по-голямото е по-разбраното :)
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #495 -: Февруари 07, 2014, 18:29:49 pm »
Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?

Превантивно помагат внимание към детето и зачитане на думите, нуждите и емоциите му.
Това не значи да му се позволява всичко, а да му се казва "не" (не може, не сега, не бива, не е добре) открито и честно, без пренебрежение, заплахи, манипулации, емоционалано изнудване или отвличане на вниманието.

Давам пресен пример: Мъжът ми готви, а детето носи стол до кухненския плот, за да му помага и да играе с купата с ориза. Бащата отсича: "Махай се. Нямам време да се занимавам с теб сега." Детето се разстройва и негодува. Като му обясних, че няма място за него на плота и вероятно ще разсипе ориза по пода, мирна. Но компромисът беше да му сипем малко ориз в една чаша, за да се занимава и да е малка белята.
При нас е същото и дори го докарва до истерии понеже не им обянсява нищо ине смята, че има нужда. каот има каже един път и смята, че няма нужда повече да се обянсява и като твоя им казва махай це, коеот ме вбесява направо.
Пресен пример от вчера- облекла Ивана една рокля, кояот исках да видя как ще и стои, че днес ги снимат в градината и не иска да я съблече, за да се къпе. Дойде нашият,„- Аз да не съм майка ти да се разправям с теб, ако не я съблечеп сама, аз ще ти я махна.‟... и нали се сещаш, че нито ролкя махна нито нищо, само дето докара Ивана до истерия да се дърпат двамата за роклята и накрая пак на мен ми я остави, ама се наложи вече доста по-дълго успокояване и обяснения, че да се съблече да се изкъпе. Същевременно докара и Андреа до плач, защото тя също искаше да си сложи нейната рокля, понеже видя Ивана, но на него не му се занимавало и и каза че намало да я слага и толкова. Естествено тя ревна защото сестра и е облечена, а тя не, та с еналожи аз да си отложа какавото правех,за да я облека и нея, защото иначе не е честно.
Аз също мисля, че трябва да се държим с уважение към желанията им, да обясняваме дълго и да правим някакви малки компромиси, като това твоето с ориза. Като им кажеш само „не‟ не става, трябва да им дадеш някаква алтернатива. Определно с Ивнаа това започна малко по малко да дава резултат и вече въобще ги няма тези истерии, които правеше като преди.
« Последна редакция: Февруари 07, 2014, 18:32:19 pm от Bobbie »


  
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #496 -: Февруари 07, 2014, 20:58:38 pm »
Говори се с детето, говори се и с бащата - възпитание на чувствата.  :D

Аз още се боря с ударите под кръста: "Не прави така, защото майка ти ще се натъжи/разсърди/разплаче". И  с липсата на търпение и желание да се отстъпи на детето, когато не иска нищо нередно, опасно или лошо, просто възрастният е изнервен или не му се занимава да играе. Ей това обтяга отношенията вкъщи. За малчуганите най-баналната и скучна на вид игра е важна на много нива. 

Но нямам други доводи, освен да напомням, че замалко ще сме търсени и обожавани, а после ще му чукаме на вратата и ще му се молим да ни каже две приказки.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #497 -: Февруари 07, 2014, 22:33:04 pm »
Абсолютно съгласна с написаното от Цигу. Толкова е малко времето, в което ще бъдем НАЙ в техните очи. :)
Всеки път, когато съм била нетърпелива и съм повишавала тон на сина си, е било, когато съм била изнервена от нещо странично, нямащо нищо общо с детето. Уви, детето е отнасяло моята неспособност да се справя с текущи проблеми.
Трябва търпение и много говорене. Разбират, всичко разбират малките душици, и са най-горди и удовлетворени, когато сме им обяснили и когато сме се държали с тях като равни. Винаги можем да отстъпим пред тях, като с това не се поставяме на по-ниско ниво и не променяме респекта към нас. Напротив, показваме им, че и ние грешим и това е нормално. Компромисите са важни и съществена част в отношенията, както между големите, така и при  малките палавници.

alia_alia, при нас в началото гушкането беше отговор на истерията. Т.е. стигали сме до крясъци, викове, удряне от негова страна и след гушкането се променяше и отпускаше от раз. Впоследствие, като видях, че работи, започнах да го прилагам в моментите, когато виждах накъде отиват нещата. Аз си го обяснявах с това, че истерията е отговор на неговата несигурност в дадена ситуация и, гушкайки го му показвам и го убеждавам, че той е значим за мен.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #498 -: Февруари 07, 2014, 23:25:52 pm »
Но нямам други доводи, освен да напомням, че замалко ще сме търсени и обожавани, а после ще му чукаме на вратата и ще му се молим да ни каже две приказки.
И има ли ефект, защото у нас не изглежда да има :-) ?


  
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #499 -: Февруари 08, 2014, 01:09:04 am »
По-често има, когато изчакам да мине малко време и избера подходящ момент за разбор на ситуацията. И не мъмря, само напомням колко е малко детето и как ние трябва да сме разумни и търпеливи.