А какво правим, когато въпреки всички обяснения, приказки, увещания, привеждани примери, гушкания, молби и каквото се сетите не помагат, то си прави каквото е решило и те гледа нагло или пък изобщо не те отразява? Защото в такива моменти /най-редовни у нас/, АЗ изпадам в истерия от безсилие вече. Пяна ми е пуснала устата от приказки, обяснения, уважения и т.н. Внимание обръщам достатъчно, но всичко има граници. Тя просто прави напук, за да е на нейната и толкоз. Питам ви съвсем сериозно, защото на моменти ми иде да се гръмна, честно. Не се издържа това, натягат се много и отношенията с мъжа ми, много нерви отиват и вече сме на предела си. Тя е способна да се тръшне или да прави напук за ВСИЧКО, просто реши ли, че нещо няма да стане или ще стане, както тя иска - край, на челни стойки да стоя - все тая. Това безсилие ме докарва до тиха лудост.

Преди пробвах това с гушкането - леле, то ставаше по-зле, то не е ритане, блъскане, извиване като змиорка, била съм в синини от нея. Сега по се получава, ама дето вика Гери, номера е да я гушна, преди да ми е вдигнала кръвното, че после вече ми иде да я удуша, не да я прегръщам.....

П.С. Не ме разбирайте погрешно. Обожавам си детето, но вече съм толкова невротизирана от тоя терор, че на моменти ми идва в повече. Да е жива и здрава, но е много, много трудно дете.

Сикс, Ивана беше като твоята щерка, но малко по малко го израства и мога да кажа, че в последно време е доста добре. Пак си има моменти, но общо взето в последните 6 месеца вече се живее. Мисля, че и при вас ще стане така евентуално.

Сикс, няма какво да ти кажем, всяко дете е различно, всяко тръшкане е различно. Едно и също нещо при едно дете работи при друго не, при едно и също дете при едно тръшкане работи, при другото не. Ще си говорим след 2-3 години. Тогава ще разказваш в минало време за тези тръшкания. Въпрос на темперамент е - нито детето ти е лошо нито ти си лоша майка! Не се сравнявай и не се обвинявай. Да са живи и здрави само - всичко останало няма такова значение!

Намирам за съвсем нормално, когато някой до вас, независимо от възрастта си трие сополи с ръкав, маже торта по стените, решил е да се вживява в ролята на художник в хола върху прекрасната чистичка и прясно боядисана стена или просто е станал накриво и му се ще да се дере от рев и търкаля по земята с часове да ви "вдига кръвното", "лази по последния нерв" и т.н.
Когато една жена роди и изведнъж стане майка, разбира или не разбира, че нещата не са толкова цветни и красиви както си ги е представяла в мечтите си. Но това не важи само за майчинството, нали така. Тук включваме освен графа деца, също и работа, съпруг и т.н.
Много често чувам: чувствам се виновна, защото толкова го чаках, а сега ми идва да го ударя или така му се накарах. Дори го плеснах или го изкарах навън да си реве 20 минути, докато млъкне.
Въпреки всичко той или тя не млъкна, нали?

 Всеки човек избухва в един момент. Да се изправи един, който да застане пред мен и да ми каже, че това не му се е случвало.
Колкото и да се правим на хладнокръвни и да дишаме дълбоко, броим до 100 и т.н. , когато се прибереш капнал, детето е болно или недоспало и вие като линейка из къщата, а майката на мъжа ви е цъфнала на целият фон и с ехидна усмивка измива двете останали чинии от закуска в мивката докато дрънка глупости ... та в този момент малкото спира да врещи, но разбира се не защото е свалило температурата или преборило грипа от самосебе си, а защото е взело химикал и се опитва да рисува по новата плазма. Докато се опитвате да му вземете химикала и да му обясните нещичко, а то продължава да врещи със страшни децибели, баба му разбира се дава всичко от себе си да даде акъл и да вземе контрол над нещата. Няма защо да се притеснява, акъл може да дава кооолкото и душа иска. Няма да свърши!
Разбира се вие избухвате и започвате да крещите, а сълзите да напират. Баба възмутено отива да се кара на мъжа ви, защото той е мъжът в къщата и вие не можете да и говорите така, пък и не вижда ли как горкото дете се дере и му е лошо, а вие вместо да му дадете да ви издере новичкият телевизор, му се карате и крещите.  Тръгва си възмутено с горда стъпка с напътствия каква точно жена трябва да си избере следващият път ... Първият критерии е да слуша мамка му и да меси погача и стяга софрата всеки ден, защото тя минава на проверка всеки ден. Следва конското, защо ви е купил миялна машина и напътствия как да ви я вземе. Тя мие с химикали съдовете и всичко това е вредно. Тя като не е мила с миялна тия чинии .... Не дава да закусва, обядва и вечеря с шоколад горкото дете, пък мие с химикали в миялна машина. Ц! Недопустимо! Слага точката и най-накрая си тръгва. Прегръщате вие малкото сладурче, целувате го, обещавате му, че когато сам си изкара паричките и си купи телевизор, ще му дадете да го дере коолкото душа му иска. Сега е важно да оздравее. Гушка се бебчо, спокоен и ..... някой тропа на вратата ви. Намъква се съседката, набор на току що тръгналата си баба и със загриженост пита дали е добре детето, та тоолкова е ревало. На следващият ден, докато излизаш за работа чуваш същата тази съседка с още 3 в съседство как те одумват и обсъждат. Обикновено започват с колко качествено си си измела двора и стълбите, минават през градината и цветята, после идва ред на кучето, което е имало неблагоразумието да лае през нощта ... пък ако си си пуснал и климатика ... леле какъв шум вдига. Ужас!  Тия 20 метра от къщата и климатика до оградата ви и още толкова до нейният прозорец нищо не са. Тя не е спала цяла нощ. Най-странното е, че и тази в следващата къща потвърждава. Егати слуха  . Та след като уточнят броя на трохите в коридора, които е видяла докато е обсъждала рева и здравословното състояние на детето ви снощи, започват да обсъждат техните си снахи. Разбира се, в този момент обикновено идва свекърва ви и започват отново разговора, но вие вече сте го преживяли и махате с ръка. В крайна сметка какво да правят цял ден?

Та говорехме за децата ...
Според мен, възпитанието на детето започва от първият ден в който се е родило. Мое мнение, децата израстват съгласно темперамента на родителите. Разбира се всяко нещо си има изключения, но са рядкост. Децата си имат желания, имаме ги и ние.
Конфликт на интереси: тук важи с пълна сила. Вие искате да влезе в банята, да вечеря и да си легне като нормален човек. Той пък иска да си седи наакан и да се въргаля под масата. Плюс това тая супа с коприва не иска и да я чуе. Вие обяснявате и обяснявате с дни и часове, защо не можем да лягаме наакани, защо не можем да вечеряме пурички и защо не можем да удряме хората когато не ни изнася ... В началото ви е супер безсилно, но вярвайте, с времето това се превръща в начин на живот. Детето започва да го търси само, защото в случаите в които сте го оставяли да седи наакан например е разбрало, че след това дупето ще го боли дълго време ...
В един момент става на 6-7 годинки и в пазарската кошница започват да влизат съвсем различни неща. От кутии с бонбони, пурички и шоколади изведнъж започват да се слагат зеленчуци и плодове. Разбира се има и сладки неща, но 1-2. Много е важно да обясним на детето, че може да яде колкото желае, но така вреди на себе си. С хапването на полезни неща ще се чувства здраво и силно. Като равноправен член на семейството, то гордо участва в покупките. Участва в избора на менюто за деня и дори дава всичко от себе си да приготви само десерта. Поощряваме разбира се, въпреки бомбата в кухнята след това...
Като родител трябва да умеем много неща. Едното от тях е да знаем какво тревожи децата и какво им има от пръв поглед. При положение, че в повечето случаи и те не знаят какво им е, не е лесна задача. Имала съм случаи в които детето започва да нервничи и реве. Ако и кажа стига мрънка или тихо и не и обърна внимание става по-зле. Ако я прегърна и я попитам как се чувства, уморена ли е или нещо я тревожи, реакцията е съвсем нормална. След 5-6 годишна възраст децата сами започват да се усещат и да казват, че са гладни или уморени или с наранени чувства..
Също така, много е важно да се въздържаме от коментари и епитети от сорта на лигла, пикльо, лайно!
Разбира се, в случаите когато прекаляват, според мен е нужно да има наказание и последствия. Ако всичко им се разминава и им се прощава, те си правят каквото си искат. Тази ситуация излиза от контрол рано или късно. Децата трябва да знаят, че ако ударят например някого, това че са на две годинки в никакъв случай не ги оправдава. Идиотия е да бъдат ударени, когато са ударили някого. Мълчание и сърдене мисля внася достатъчно респект и следващият път ще се замислят. Едновременно с това следва много обяснения, че нормалните хора не се държат така.  Също така е добре да знаят, че след като са ви ударили и сте казали, че няма да им говорите един час, вие няма да им говорите един час, въпреки рева и въргалянето по земята! С две думи, не се хаби да се дереш и премяташ, все тая ще е. Единственото което ще постигнеш е да си издереш гърлото и да те заболи главата от рев.

Моето дете е удряло друго дете и съм я държала 35 минути ревяща до него, докато се извини...
В бъдеще децата ще знаят, че ще трябва да отговарят за действията си и ще помислят преди да свършат нещо нередно.
Много често чувам израза: Мене ме мани, детето да е добре ... Един ден моето дете каза на баба си: Тебе те мани ...
Ако вие не уважавате себе си, как ще получите уважение от другите? Всеки член на семейството е важен. Няма по-важен и най-важен ...

Просто си разсъждавам.... днес даже не съм на работа ...

Лиде, много хубав текст, благодаря ти! Той си е направо материал за статия. Има и нещо друго - вярно е, че децата копират всичко, но въпреки това има разлика в индивидуалността. Давам пример - две деца родени в един ден, гледани от едни и същи родители, по едно и също време, както се казва по равно деля и целувки и прегръдки и отношение като цяло. Но са съвсем различни, по съвсем различен начин реагират на санкция, на забележка, на скарване и на всички методи. Ето сега на дъската в хола с маркер пише две изречения. Едното е "Мама е гадна", а другото е "Обичам те мамо" - това е резултат, че им се карах много след като бяха извадили всичко от гардероба и бяха лишени от кино следобяд. Съвсем различна реакция. И по-горе написах, че е въпрос на темперамент, за да не се обвиняват родители, които въпреки всички усилия, които полагат и се стараят, пак детето проявява инат и всичко върви по-трудно. Сравнявайки се с прекрасните възпитани деца на останалите у тях остава чуството на провален родител, въпреки неистовите усилия, които полага. В крайна сметка децата растат и съзряват и всички тук, доколкото познавам родителите им, ще се превърнат в прекрасни хора. Просто различни са темповете на съзряване, различни темпераменти и характери на дечицата. При някои става бързо и лесно, при други бавно и с много родителски нерви.

Едното е "Мама е гадна"

cygnus, моето дете мени поведение и настроение в рамките на минута. В първата ще ме целува и обича до задушаване, след това съм най-лошата майка на земята. След 10 минути вече е размислила и отново ме задушава от прегръдки. Вероятно са по-емоционални. Разбира се, че децата са различни.

И по-горе написах, че е въпрос на темперамент, за да не се обвиняват родители, които въпреки всички усилия, които полагат и се стараят, пак детето проявява инат и всичко върви по-трудно. Сравнявайки се с прекрасните възпитани деца на останалите у тях остава чуството на провален родител, въпреки неистовите усилия, които полага. В крайна сметка децата растат и съзряват и всички тук, доколкото познавам родителите им, ще се превърнат в прекрасни хора. Просто различни са темповете на съзряване, различни темпераменти и характери на дечицата. При някои става бързо и лесно, при други бавно и с много родителски нерви.

На същото мнение съм. Важен е крайният резултат. 

Някъде се бях изгубила във "филма", но се открих и успокоих... Благодаря ви!

Приемала съм с усмивка, коментари от деца дори и за самата мен, но така да прозира от къде са чули това и акцента е бил в това колко някой е кофти, че усмивката ми премина в тъга!

- Мамо, съседчето каза, че майка му е казала, че съм по-голяма лигла и от сестричката и!
- Мамо, защо детето ми казва, че еди кое си правя супер грозно, пък то дори и не може, но ми говори така?
- Мамо, защо това дете каза, че ми харесва новите дрешки и след това нарочно ме удари с гумата на колелото?
- Мамо, защо съседчето излъга че аз съм виновна и не събирам играчките с нея. Аз ги събирах, но тръгнах да вадя играчките зад дивана и тя ме шамароса през лицето. След това каза на майка си, че не събирам с нея, а тя ме удари. Сега майка и пак ще каже, че аз съм лигла ...
- Ти удари ли я?
- Не мога, жал ми е!
Мише, мисля няма смисъл да продължавам ... в крайна сметка сме се разбрали, че ние сме семейство и е важно да се разбираме и да се обичаме. Всеки друг има право на мнение, но нас определено не ни засяга ...
Тук включвам и баба нам коя си каза да ме водиш по-често на църква и т.н. Всеки го тресе различна треска. Нали не си мислиш, че можем да угодим на всеки, за да се въздържа от коментари. И аз не мога винаги, колкото и да се старая пред детето ...

Освен темперамента на детето, от значение е и темперамента на родителите.
Има по-спокойни и с по-здрави нерви хора, които по -умело се справят с нервните прояви на децата си.
При мен не е имало дразнители / както при Лидия/ и бях много спокойна, когато се родиха децата, и после в следващите месеци, също бях в едно много уравновесено състояние и вероятно това  е допринесло за факта, че децата ми наистина бяха кротки, в общи линии. 

При много нервни деца, ако и родителите  са нервни, би се получил сблъсък на два тежки характера.

Това си е моя теория, от мои лични наблюдения.
Нямам никого предвид тук от форума понеже освен Дони и близнаците й, не познавам другите момичета и дечицата им лично.

Здравейте и от мен! за първи път пиша в този форум, но понеже и аз имам дете на 2 години и половина, което страшно се бунтува, реших да споделя моя опит. Живея в Полша и скоро ходих на един форум за родители и за това как да се грижат за физическото и психическото здраве на малките си деца. Там говореха с доста примери, за това смятам и аз да използвам същата методика! Темата, която ме интересуваше беше именно "Бунтът на 2-годишното дете"! Всеки знае как изглежда този бунт - тръшкане, крясъци, въргаляне по земята, агресия (бие всичко около него), зачервяване, дори посиняване и давене от плач...
Като за начало не трябва да се стига до там! Трябва да направите всичко възможно, за да избегнете това тръшкане! Когато детето поиска нещо, което не може, отвлечете вниманието му с нещо друго, нещо, което знаете, че харесва. Ако това не помогне, може да се съгласите на компромисен вариант, напр. идва време за обяд, а детето е решило, че трябва да отвори солетите и да ги изяде всичките. Сядате спокойно при него и му казвате, че може да изяде само две солетки, след това обяд и после може пак солетки! Ако пък сте на детската площадка и трябва да си ходите, а то не иска, кажете му да се качи на всички пързалки и люлки по още един път и тогава ще си тръгвате!  При нас това помага!
Ако напр. детето не иска да се облича, просто изчакайте малко без да му обръщате внимание, кажете му "Щом не искаш да се обличаш, добре!", обърнете се и това е, изчакайте реакцията на детето. Ако не иска да облича определена дреха - дайте му избор между две, нека сам направи своя избор какво да облече, ако не хареса и двете, заведете го в гардероба му и му кажете да си избере, но това е краен вариант, първо опитайте с две, най-много три. Ако поиска да се облича сам, а знаете, че не може - позволете му! Така ще види, че  не може, а вие му предложете само помощ, не казвайте "Дай аз, защото ти не можеш!", облечете го заедно!
Тръшкането в магазина е едно от най-плашещите за родителите! Преди да отидете в магазина с детето си, направете заедно списък на нещата, които трябва да купите. Казвате, че днес няма да купите бонбонки, защото татко или мама е дала толкова пари само за тези неща. Много е важно, когато се приберете от магазина да е станало така, както сте казали - без бонбони!!! Защото, ако сте казали, че няма да купите бонбони, а сте ги купили, детето веднага разбира, че нещата не стават така, както вие казвате, а както то казва и ще ви обработва с пълна сила! Когато отидете в магазина, правете нещо забавно за него, аз напр. качвам сина ми в количката, давам му да държи списъка и започвам да чета и да му подавам всички неща да ги слага в количката сам! Така забравя за нещата, които иска от магазина! Ако случайно се сети за бонбонките, казвате, че когато сте тръгнали към магазина, сте му казали, че днес те не са включени в списъка за пазаруване и го питате какво следва в този списък! Това почти винаги помага! Много е важно всеки, който ходи в магазина с детето (мама, тате, баба, дядо) да се държи по един и същи начин! Ако един отстъпи пред детето, цялото ви усилие ще е напразно! Ако детето разбере, че може да повлияе на един, ще опита със всички останали и то няма да опита спокойно, а докато не стане!!! Ако истерията все пак се случи в магазина,  просто грабвате детето и си тръгвате, в никакъв случай не отстъпвайте, защото другите хора ви гледат!!!
Оставяйте детето да ви помага в домакинската работа - когато пускате прахосмукачка, когато готвите, карайте го да ви подава разни неща, когато простирате дрехи, когато ги сгъвате и т.н. В никакъв случай не игнорирайте детето, когато правите тези неща, защото малките деца, обичат да помагат в работата на големите хора 
Когато нещо наистина не може, казвате "Не може, защото...... (обяснявате само с една дума защо не може)" Не използвайте много думи, когато забранявате нещо, малките деца се объркват! Но трябва да поставите ясни граници, когато нещо не може да се пипа, наистина не се пипа. С това компромиси не трябва да има!
Трябва да експериментирате с децата си, но най-важното е да сте спокойни , когато говорите с него! Ако то започне да крещи, вие не крещете, напротив - говорете му дори по-тихо, така то може да замлъкне, за да чуе какво му говорите.
Ако все пак се стигне до нежеланата истерия, игнорирайте детето напълно! Никакъв контакт с него - нито физически, нито очен, не му говорете, дори, ако прецените, че в стаята е безопасно да остане само в това състояние, може да излезете от нея, ако то ви последва се върнете, просто застанете неподвижно и не гледайте какво прави то. Ако ви бие, му кажете, че не може да бие, защото боли и това е. Аз лично, когато е на фаза удряне, се заключвам в тоалетната и му казвам, че ще изляза, когато спре да плаче и спре да бие. чакала съм и по половин час, но си е струвало, детето се успокоява само и после можем да говорим спокойно за нещата, които не може да прави, прегръщаме си се и си играем!
Наистина е трудно да слушате и гледате детето си как пищи и бие и т.н., но наистина трябва да изтърпите всичко до край! Детето прави връзката, че каквото и да прави няма да стане на неговата и тези истерии отшумяват много бързо!
Пожелавам ви успех! При мен всичко това подейства като по учебник надявам се и при вас!

Благодаря за поста Теси13 , направо ще си го изпринтирам ,ако ми потрябва някой ден.  С удоволствие чета такива постове, в които се дават реални идеи какво да се прави в тези нелеки ситуации. По природа съм нервачка и е абсурд безучастно да чакам да му минат периодите  ( ако имаме такива).  Ценни съвети сте дали , а останалите простете за спама

При мен работи още нещо, като каже "искам", аз отговарям "знам" ако кажа "не може" има тръшкане, а така може да мрънка нещо, но може и да се размине като заговорим за друго. Въпросът е, че отклонявам вниманието по-безболезнено и не ми се налага да обяснявам, защо не може примерно шоколад в 6 сутринта или нещо от рода 

При нас го оставям да се облича сам, но ако не успее, изпада в дива истерия. И дори и да искам да му помогна, ни приема, но предава. Майка ми също каза, че е гледала да ни залъгва, а мъжът ми мисли точно обратното. Иначе нямало да могат да изразяват емоциите си или щели да ги подтискат.
Има някакво ново течение в Германия, където децата се възпитават без физическо или словесно насилие, включително и без повишаване на тона. Как точно работи този метод, не ми е ясно, никак не мога да си го представя. Но гледам, че има градини, които го рекламират.

При нас нещата с магазина са най-прости. Купувам само по едно нещо. Ако иска сок, списание или там каквото. Покрай щанда със сладките работи не минавам и той го пропуска.

За мен обаче универсална стратегия няма. Това всичко са насоки, които можем да изпробваме, но децата са различни.

Блу, насоките са хубаво нещо аз да възпитавам без да викам още не мога, той често ми игнорира тихия глас и преди да повиша нямам шанс да ме отрази. А покрай забранените и аз не минавам с него, дори вече от къщи казвам това и това няма да го купим и после припомням, че имаме уговорка, но комуникацията ни се подобрява, преди година и дума не можеше да стане за това(той тогава и не се е тръшкал да иска нещо де).

Влизането в магазин, минаването през сергии ми е кошмарно. Повтарям, че по едно нещо трябва да се купува, ама все иска и иска. Не отстъпвам, мрънка, реве, но с отвличане на внимание успявам да укротя. Даже вчера минавайки през площада на Банско стигнах до заключението, че моето дете трябва да живее в гората. Там няма изкушения. Оня ден се разсърди на една сергия с магнити и продавача каза -  Ще стане човек от теб, щом от сега се сърдиш 
Това с въвличането в списъка и изпълнението му в магазина ще го тествам. Тя обича да пазарува, да плаща тя на касата. Може и да хване дикиш.
Иначе като цяло е разбрана, но си има и тя нейните моменти 

Разбира се, всяко дете е различно. Не при всички действа едно и също. Трудно е да си родител, но щом сме се наели с тази задача, ще се справяме някак, кой както може Мога да помогна и с една статийка - "Майчина хипноза за щастие" (хипноза не в буквален смисъл, разбира се  ) Много хора може да я считат за странен начин за справяне с проблемите ни с детето, но аз лично я практикувам върху моето и вече не знам дали заради това, че се старая да съм по-спокойна с него, дали заради този метод....детето ми стана спокойно. Може и да си внушавам, много неща съм опитала, за да стихне този т.нар. БУНТ и вече не знам кое точно е помогнало и дали е помогнало или просто си е отминало само! Както и да е, ето и въпросната статия http://www.biberonbg.com/info/maichina_hipnoza.htm

П.С.
По принцип методът е създаден за деца с увреждания, но се препоръчва горещо и при нервни деца, както малки, така и тийнейджъри.

Уфффф,чета ,чета опитвам и има дни е като ангелче,но днес например ми изправи косата и ми изхаби нервиците....Излязохме навън и се започна  първо с количката с брат му.Не дава да я блъскам аз ,а той.Никакви компромисни варианти.Следващият номер обаче ме побърка,като литна сам по улиците,докато беше по тротоара добре,но като взе да се мота на средата ,нито ръка дава ,нито чува като го викам-и за капак на всичко и видях познати ,които взеха да цъкат колко е непослушен.аз вървя  в една посока ,той на друга .Значи като се прави ,че не чува,а насреща му идват коли....как да реагирам.Взех да му се карам и една баба пък взе на мен да ми обяснява,че не трябва да се карам,че бил малък и прочие.На моменти направо съм безсилна.Как да го оставя да се мотае в колите и да се правя на дебилна?Няма как ,изтървах си нервите съвсем.Той просто иска да си прави каквото и когато му хрумне,а хем съм учителка.Водила съм деца на 3-4год. 26 на брой на разходки извън детската градина,слушали са ме.Излиза ,че с моето само не мога да се справя   

Децата не винаги разбират причинно-следствените неща. Трябва някак да проумеят, че компромиси не се правятпри някои ситуации
Моникс, избягвай да го разхождаш по тези места. Наистина е опасно.
 И продължавай да обесняваш с бавен и спокоен глас, колко са страшни колите и т.н.В един момент ще порасне и ще спре да търчи по улицата

Не се нервирай от това съвсем нормално поведение,  децата са любопитни.

Уфффф,чета ,чета опитвам и има дни е като ангелче,но днес например ми изправи косата и ми изхаби нервиците....Излязохме навън и се започна  първо с количката с брат му.Не дава да я блъскам аз ,а той.Никакви компромисни варианти.Следващият номер обаче ме побърка,като литна сам по улиците,докато беше по тротоара добре,но като взе да се мота на средата ,нито ръка дава ,нито чува като го викам-и за капак на всичко и видях познати ,които взеха да цъкат колко е непослушен.аз вървя  в една посока ,той на друга .Значи като се прави ,че не чува,а насреща му идват коли....как да реагирам.Взех да му се карам и една баба пък взе на мен да ми обяснява,че не трябва да се карам,че бил малък и прочие.На моменти направо съм безсилна.Как да го оставя да се мотае в колите и да се правя на дебилна?Няма как ,изтървах си нервите съвсем.Той просто иска да си прави каквото и когато му хрумне,а хем съм учителка.Водила съм деца на 3-4год. 26 на брой на разходки извън детската градина,слушали са ме.Излиза ,че с моето само не мога да се справя   

Следващият път, когато се разхождате, може да му позволиш той да бута количката, ако тя е достатъчно тежка, той ще види, че не може, а ако все пак може да я бута - нека опита сам, без помощ, ако кривне само изправи количката и нека си я бута! Така хем ще му отвлечеш вниманието от улицата и няма да тича като луд, хем по някакъв начин детето ще се почувства полезно при отглеждането на братчето си

Естествено, че само с нашите не можем да се справим, те дори тия, които ходят на градина предимно са ангелчета там  Сега чак на смях ме напушва като си помисля кво възхищение и похвали са били когато съм гледала чужди деца