0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #220 -: Октомври 21, 2013, 17:27:32 pm »
Хахах, Мецо, как ме нацели на болното място, ако знаеш :lol:
Габриела се тръшка и крещи за всичко. Когато иска нещо започва директно да вика, няма такива филми да каже и да изчака поне 2 секунди, за да види дали ще го дам, направо със заповеден тон и викане казва какво иска. Непрекъснато мрънка и се тръшка, ляга по земята, удря си главата в пода, стената или каквото там й е наблизо, хваща къде каквото докопа и го хвърля, като опитам да я успокоя или хвана започва да ме рита, хапе, дере, удря и т.н. пълна програма. В чудо вече се виждам, способна е за най-невероятни неща да се тръшка и крещи. Често вече не ни издържат нервите с баща й и я шляпваме по дупето. Има ефект - краткотраен разбира се, просто спира да се тръшка за момента, продължава да крещи, но поне спира да се търкаля или удря. Не ми харесва, че се налага да стигаме дотам, но понякога ми идва в повече, а и това е единствения начин да я извадя от това състояние, понеже тя като изпадне в него, се прехласва и ни приема, ни предава. Като се укроти започвам да обяснявам, че така не се прави, защото еди-какво. Гледа ме невинно и посяга да ме целува. Отлично разбира какво прави и кога е сгафила, но не й пука особено. В повечето случаи, когато обяснявам, че нещо не се прави или не може, ме гледа в очите и продължава да го прави с ехидна усмивчица. Направо подивявам от бяс :oops: Абсолютно не й пука какво ще последва, а ако й взема да речем играчката, която блъска и хвърля, след като многократно съм обяснила, че така не се прави, изпада в истерия, започва да търчи из къщи и да пищи истерично, хвърля и блъска каквото й е пред очите и докато не я шляпна, да се опомни, не спира. Естествено, това има ефект точно до следващия път, който може да е след 5 минути примерно. И съм убедена, че чудесно ме разбира какво й говоря, отлично знае кое може и кое не, обаче не й дреме грам. Прави го отново и отново, абсолютно нарочно. Ей с това не знам как да се справя.
Всяко едно излизане с нея е някакъв кошмар, първите 20-тина минути е ок и оттам насетне е чудо, то не е бягане във всевъзможни посоки, тръшкане, търкаляне по земята, пълна програма. Не знам какво вече да опитам. То хубаво период, хубаво ще отмине, но как за Бога да съм спокойна, че не изпускам нещата от контрол и че няма да си отгледам едно разлигавено лайно, с извинение :?

Да не повтарям и аз - но това е едно към едно с моя звяр - барабар с опитите да ме подкупва с целувка когато й се карам. 
Като гледам тук колко момичета се оплакват от подобно явление, а аз като изляза на разходка никъде не виждам подобно диване - само моето е такова та наистина се бях замислила че нещо аз бъркам - сега вече се успокоих  :lol:
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #221 -: Октомври 21, 2013, 17:49:37 pm »
Забравих да кажа, че професионалния съвет  даден ни от психолог в подобна ситуация е да предлагаме алтернативи във въпросната ситуация. Пример: тръшне се защото не сме й дали да блъсне телефона в земята и сме й го взели, веднага да й дадем примерно някоя любима играчка. Много било важно като се каже, че нещо не може, да се каже кое може. За съжаление при нас този вариант е трудно изпълним - ние се тръшкаме за всичко постоянно, а алтернативите почти никога не работят, защото на нея любими са й само забранените неща, всичко, което й е позволено изобщо не е обект на интереса и вниманието й  :(
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #222 -: Октомври 21, 2013, 23:10:55 pm »
Така, така, никакви алтернативи не я трогват. Хич не й дреме какво друго предлагам. Поне така беше до съвсем скоро.
Сега е моментът съвсем тихичко и с малки букви да спомена, че нещата от ден на ден видимо се подобряват. Пу-пу, заплюйте :lol: Пак се тръшка от време на време, реве, пищи и блъска, но сега доста по-лесно успявам да я озъптя и да въдворя ред. Не че пак не викам, ме се карам и не пошляпвам /по-скоро като жест, не да я бия/, но комуникацията е на друго ниво вече. Виждам леееека светлинка в тунела. Но все още имаме проблем понякога с таткото, който като не му се занимава да я изтрае и няма нерви, съответно й кляка, само и само да млъкне. Ама тук вече трябва него да превъзпитавам, което се опитвам вече 8-ма година, засега неуспешно :lol: Опитите, обаче, упорито продължават. Накрая може да се сдобия с две възпитани деца :lol: :lol: :lol:
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #223 -: Октомври 22, 2013, 00:28:25 am »
Накрая може да се сдобия с две възпитани деца :lol: :lol: :lol:

Ще ми станеш идол да знаеш  :lol: :lol: :lol:
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #224 -: Октомври 22, 2013, 05:48:57 am »
sixsens шапка ти свалям за търпението
и най-вече за начина и тона с по който споделяш проблема си!
Желая ви успех!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #225 -: Октомври 22, 2013, 09:15:09 am »
sixsens, това с бащата и при мен е проблем, но там не виждам светлина в тунела   :lol: :lol: :lol:
Един ден бях наказала Мартин за нещо и знам, че като му взема количка от любимите и я вдигна на секцията ще е нещо, което ще го накара да се замисли над поведението си и т.н., защото тези коли за него са нещо неприкосновено :) (от филмчето  "Колите" - да не кажа че имаме почти всичките коли от филмчето). На следващата вечер идват с мъжа ми да ме вземат от работа и какво мислиш е първото нещо, което Мартин ми казва....не, не е "Здравей"  :lol: "Виж тати какво ми даде  :lol:" - явно е мънкал нещо и мъжа ми му е дал колата - онази, с която АЗ съм го наказала :) Излишно е да казвам, че подивях, но тихо и кротко ги изпратих обратно към нас, че ще закъснея и имам работа  :lol: :lol: :lol: После казах на 4 очи, че когато аз наказвам само АЗ мога да отменя наказание иначе се губи ефекта. А кой е доброто и лошото ченге вкъщи е ясно, но респекта и слушането е повече към мен - не говоря като е сгафил нещо, а по принцип. С баща си се лигави и му се катери едва ли не по главата и  после той не слушал,....ами като го оставяш така, как да те слуша. Той както казваш ти винаги кляка и му играе по свирката, после идват при мен и ми се оплакват един от друг  :lol: :lol: :lol: От месец нямаме качена кола на секцията, което е добре ,:lol: :lol: :lol:
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #226 -: Октомври 22, 2013, 10:27:41 am »
Мише, шегуваш се нали? Аз съм тази дето на теб ти сваля шапка, ти с твоята фурия, че и батко имате, къде ти! Пък за начина и тона на споделянето - нямам избор, душа, иначе трябва да полудея, ако не го избия на шега и ирония. Пък да седна да рева из форума - полза няма. В интерес на истината, споделям предимно, за да покажа на другите мами, че не са сами. Е, използвам и да се пооплача понякога, като ми прекипи :oops: Живи и здрави да сме!

М-и, недей така да вдигаш летвата, моля те :lol:

Розичке, говори ми, говори! И той я наказва понякога, но истината е, че в повечето случаи просто няма нерви да изтърпи тръшкането, особено като е сам с нея и сещаш се. В много отношения имаме проблем с това, например с яденето на солети и бисквити по цял ден :x А уж сме се разбрали и сме на едно мнение за храненето. Ама като поиска, дава й, щото искал и се тръшкала. Та така.... Продължавам аз упорито да се мъча да го превъзпитам. Като онази реклама и аз - две деца си имам вкъщи! :lol:
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #227 -: Октомври 23, 2013, 23:24:53 pm »
sixsens, аз смятам, че споделеното тук е много ценно!
Чета, прегръщам всеки проблем, крада си идеи и те така!

Вчера Митака ми спретна фиаско в едно фото/книжарница...
Отидохме да го снимаме, защото искат снимка паспортен формат от клуба по карате.
Снимаха го и като се разплака и тръшна за една енциклопедия, която бе за деца на 3 години
с рисувани животни. Свалих я от рафта, показах, че не е подходяща за него,
че в събота има имен ден и именно Енциколпедия ще му купим.
Че има енциколопедия за животинския свят с реални фотографии и все неща от този тип.
Представете си майка не иска да купи на детето книжка, ама почувствах се вулгарно.
Бях си преценила,  че щом отиваме там, ще проявят интерес и ще им взема книжка
със задачки подходящи за възрастта им, такива никога не съм им отказвала.
Успокои се, разбира се, след кратък разговор навън, че тук и сега нещата няма как да се случат,
ако има това поведение и не ми дава възможност да обясня.
Та запомнили са ме във Фотото като майката, която не купи книга на детето си  :( деградирах.

Като съм почнала  :lol: да мина и на девойката!
С голямо желание тръгна на народни танци, беше няколко пъти, после боледува,
а при едно от посещенията ръководителката им закъсня с 5 минути /което не е практика/
и за началото я замени един по-възрастен колега. И естествено Калина ми я изнесоха ревяща
в мига в който преподавателката им дойде и влезе в залата.
И от този момент влиза в залата само с мен, вече втори път.
Играе до мен, изпълнява всичко, дори днес като я подканих шептейки да застане до децата,
ми каза пак шептейки - Мамо, тук се пази тишина....
Мнението на ръководителката на групата е да не се отказваме и че не притесняваме процеса,
но аз съм силно обезпокоена от укорителните погледи на някои родители.
Извинявам се винаги, държа се възможно най-мило, онзи ден дори почерпи всички
и деца и придружители за РД за да се отпусне и влезе и пак ударих на камък.
Не искам да прави нещо, щото аз искам, познавам си я забавно й е, но не мога всеки път да съм с нея. Дайте ми съвет!

Розичке, единогласието в наказанията е много важно, стремим се у дома,
когато единия наказва, другия да не взима и грам отношение!
После на саме си казваме, ако не сме били съгласни, но пред тях се стараем да не си разменяме реплики!

Спокойна нощ!

Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #228 -: Октомври 24, 2013, 00:52:52 am »
Мише.
дъщеря ми, както виждаш на 6 :), до преди няколко дена, не искаше да влезе сама в училище, т. е. баща й се качваше с нея до класната стая, а не както нормално оставят другите деца до външната врата.
Известно време ревеше и мрънкаше /дори преди да заспи/, че не желае сама да се качва, въпреки нашите усилия, да обясним, че е забранено родители да влизат в училището. Бележка се появи преди ок. 5 дена, Стоп за родителите до входната врата.
Е, видя я бележката, изчакали с баща си да дойде някое дете от нейния клас, та да се качат заедно и се приключи въпроса. :D

Пробвай, с някой момиченце да влезе за ръка заедно в залата, няма ли някоя приятелка там?
А какъв е проблема да стоиш ти в страни докато играят, разконцентрира ли се? Или нямаш физическото време?
Ще свикне, със сигурност, просто и трябва по-вече време. При Дара поне е така, мнооого бавно се усвояват промените, всичко ново и непознато се приема с негативизъм, после нещата идват на място.

Поздрави

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #229 -: Октомври 24, 2013, 06:11:23 am »
Бени имам физическо време, Митака е на карате в същата сграда
и докато са танците аз ги чакам на едно диванче пред залата!
Четири дечица са от нейната градинска група заедно там и при цялото
опитване не една от майките, тя не пожела да влезе с тях.
Плюс имат специални репетиционни облекла и вчера се облече,
като предния ден каза - С костюм ще вляза сама! Познай дали влезе!
Облякохме я, показа се на всички, каза тихичко - Снимай ме и го събличам!
Няма проблем да влизам с нея, ръководителката ми позволи,
тя не оставя децата да се разсейват и има дисциплина в залата!
Има корепетитор с акордеон който отсвирва отделните елементи.
Той самия ме увери, че не пречим на другите деца, което мен най-много ме притеснява.
Вчера, след като пак  ме изгледаха лошо, че влизам с нея си дадох сметка,
че на българския родител, му липсва толерантност и няма как да научим децата ни
да бъдат такива, ако не им го покажем. Да, натоварват ме някак, тези лоши погледи,
но аз знам за себе си, че ако друго дете има подобен проблем, аз как бих обяснила на моето.
Как бих му представила различността дори и в такъв емоционален порядък в който изпада Калина.
Тоест винаги се поставям на мястото на другия и искам това да възпитам и у тях.
Аз все пак си мисля, че истинската причина за тази проява на нежелание е раздялата с мен,
още проплаква сутрин в детската, а ходи вече втора година! Ще свикне вероятно,
но аз страдам най-вече, защото не искам да я насилвам да прави нещо което не желае.
Не искам да загубя мярката и да бъда настоятелна, ей така, защото аз искам!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #230 -: Октомври 24, 2013, 09:01:11 am »
Няма как другите родители да ти влязат в положението ако не са го изпитали на собствен гръб. Просто има кротки деца, които не приемат така емоционално нещата и не реагират по същия начин. В момента за тях, ти си виновна за поведението на детето ти  :lol: :lol: :lol: Преживявала съм го няколко пъти това, даже са ми заявявали родители, че ТРЯБВА да направя нещо.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #231 -: Октомври 24, 2013, 09:40:22 am »
Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро  :lol:
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата :lol:
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.

Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #232 -: Октомври 24, 2013, 17:11:14 pm »
Така, така, никакви алтернативи не я трогват. Хич не й дреме какво друго предлагам. Поне така беше до съвсем скоро.
Сега е моментът съвсем тихичко и с малки букви да спомена, че нещата от ден на ден видимо се подобряват. Пу-пу, заплюйте :lol: Пак се тръшка от време на време, реве, пищи и блъска, но сега доста по-лесно успявам да я озъптя и да въдворя ред. Не че пак не викам, ме се карам и не пошляпвам /по-скоро като жест, не да я бия/, но комуникацията е на друго ниво вече. Виждам леееека светлинка в тунела. Но все още имаме проблем понякога с таткото, който като не му се занимава да я изтрае и няма нерви, съответно й кляка, само и само да млъкне. Ама тук вече трябва него да превъзпитавам, което се опитвам вече 8-ма година, засега неуспешно :lol: Опитите, обаче, упорито продължават. Накрая може да се сдобия с две възпитани деца :lol: :lol: :lol:
А дано, а дано - даваш надежда на всички ни!  :D
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #233 -: Октомври 24, 2013, 21:55:18 pm »
Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро  :lol:
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата :lol:
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.


Ники, отминава това. типично за децата между 2 и 3 год. Моите и 2мата бяха така, рев, дори и като влезя в банята, да не говорим, ако разбере, че излизам някъде.
Сега и Калоян вече не е такъв репей :D, като му обясня, че трябва да отида някъде, няма драми. че мама ще изчезне от погледа.
Дори учудващо го оставих докато бях на спорт, при жените, които се гржат за децата, докато майките спортуват /ок 1 час/, никакъв проблем, остана, не ме потърси изобщо.
Не е делен от мен досега /с изкл. на няколкото дни в БГ при майка ми/, не ходи на ДГ все още, аз бях безкрайно учудена...
Така че, споко :) има надежда с напредването на възрастта :D

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #234 -: Октомври 24, 2013, 22:02:59 pm »
Мише, просто има деца, които трудно се отделят от мама. Ще дойде и това време, но явно при нашите няма да е скоро  :lol:
Моята девойка е на вълна - Лепната за мама. Много е привързана. Не признава никой освен мен и яслата :lol:
Сега е болна и в чудо се видях да я оставям на баба й или на баща й. През нощта като спи прави проверки дали съм до нея.
Миналата седмица бях на обучение, от което закъснях. Снаха ми прибира двете деца от ясла. Играла си нашата мома в градинката, докато не станало тъмно. Започва истеричен рев до захласване. Напуснах обучението спешно. Прибрах се, 5 минути продължи да реве, след това всичко беше наред.
Да видим накъде ще избие тази привързаност.
А мислех в събота на кино да ходя, като я оставя на брат ми и снаха ми.


Ники, отминава това. типично за децата между 2 и 3 год. Моите и 2мата бяха така, рев, дори и като влезя в банята, да не говорим, ако разбере, че излизам някъде.
Сега и Калоян вече не е такъв репей :D, като му обясня, че трябва да отида някъде, няма драми. че мама ще изчезне от погледа.
Дори учудващо го оставих докато бях на спорт, при жените, които се гржат за децата, докато майките спортуват /ок 1 час/, никакъв проблем, остана, не ме потърси изобщо.
Не е делен от мен досега /с изкл. на няколкото дни в БГ при майка ми/, не ходи на ДГ все още, аз бях безкрайно учудена...
Така че, споко :) има надежда с напредването на възрастта :D
Значи остава да чакам да отмине и да я гушкам до тогава  :lol: Сигурно след някоя друга година ще се драматизирам, че не е лепната за мен  :oops:

*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #235 -: Октомври 25, 2013, 02:07:34 am »
При нас нова схема за стимулиране на добро поведение: усмихнати и намръщени човечета, раздавам при всяка проява и за различни ситуации
който събере повече усмихнати за една седмица има право да ги "размени" за нещо, което иска да направи- да го заведа на кино, да купя нещо
разбира се на първо време се изкупуват намръщените човечета и чак тогава, ако остане усмихнато за съответната бройка може да спечели забавление
да видим дали ще помогне да ме чуват повече
аз като цяло не мога да се оплача от децата, но за да не се изтърват нещата смятам, чче имат малко нужда да се стимулират да слушат повече и да правят добри неща
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #236 -: Октомври 25, 2013, 10:30:26 am »
Това с човечетата го минахме у дома, никаква работа не свърши, поне при Стефан. Стефан слуша когато реши иначе си се дере и инати и когато му рисувах сърдито човече почваше да реве, че има намръщено или изобщо не му пукаше, че има, според зависи на какъв е акъл в момента. За сметка на това Елена която по принцип слуша и се старае в повечето случаи, ако получеше намръщено човече го изживяваше много тежко и плачеше и драмата беше голяма. За това се отказах от човечетата.

Мише, аз от позицията на затворено и болезнено срамежливо дете, ще ти кажа че по скоро бих се притеснявала какво мислят другите деца за моето дете, от колкото какво мислят другите родители за мен. Така, че влизай си с детето на танците и да не ти пука. Виж, ако другите деца почнат да се подиграват на Калина, че ти влизаш с нея (което ме съмнява, ако децата са на 4-5 години), тогава ще трябва да вземеш мерки. Между другото не бях останала с впечатление, че Калина я е страх да излезе дори на сцена - пролетта на концерта по танци, се справяше прекрасно.

sixsens, радвам се че нещата се подобряват при вас. За малко и аз да се похваля, че и при Стефан има подобрение, то че има има, пък може и да си внушавам, но тая сутрин пак ми спретна една истерийка за добро утро. Беше 8.10 той още по потник, бях го събудила в 7.40 и вече трябваше да е готов. Подканих го да си облече тениската и блузата и да дойде да му измия очите и той се хвана за тениската (а аз имах неблагоразумието да му приготвя зачатската тениска) и като каза "искам да поброя цуцовете" (цветовете на дъгата) аз му казах, че закъсняваме и няма време ще ги брои като се върне. Но той си беше навил, че трябва да ги преброи и се почна, обясних му че ще му взема колите ако не се облече по най бързия начин и така му изприбрах 20 коли в рамките на следващите 5 минути, след което го облякох, измих го, обух му обувки и яке и го натоварих на колата и там истерията спря. Сега някой ще каже защо просто не го остави да ги преброи, ами защото винаги когато кажа, че нещо трябва да бъде направено, той веднага измисля какво иска да свърши преди това, и не говоря, за нещо да довърши защото съм го прекъснала а нещо съвсем ново. Примерно вечер, прибрал си е нещата облякъл си е на половина пижамата и аз казвам, хайде обличай си горнището и ще чета приказка и той решава, че първо искал да разгледа книгата. Или тръгваме за някъде, готови облечени и изведнъж решава, че първо трябва да направи не знам си какво. Винаги иска да е неговата последната дума и неговото условие да се изпълни. Тази сутрин като спря истерията в колата, говорих ме му и двамата с баща му, че не трябва да закъсняваме за работа, защото няма да ни плащат и няма да има коли, динозаври, а и живот и здраве и собствена стая и в детската докато му обувам обувките, той гузно ми казва, "мамо, трябва да те слушам повече, не знам защо ми става така и защо правя така" - ей в такъв момент се плаша много защото в рамките на половин час все едно имах два различни Стефановци. Говоря му много, обяснявам и разбира и помни и знае как трябва да се държи, но падне ли му пердето нито говорене нито нищо помага...


Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #237 -: Октомври 25, 2013, 11:11:58 am »
Гери, все едно описваш дъщеря ми. Имам чувството, че някакво дяволче влиза в нея и става напълно различно дете. Трансформациите се случват в рамките на броени минути, аз също понякога се плаша. И всичко разбира, осъзнава, ама дето викаш, падне ли й пердето, влезе ли й мухата - нищо не действа. Напъва си я отвътре и толкоз, сякаш не може да се контролира, аз го виждам. Ама явно така ще е.

Имам съседка, с 3 деца, с разлика между тях по 5-6 години, най-голямата е на 15, най-малкото е на 3 и малко, 6 месеца е по-голяма от моята. С Габриела са като деня и нощта, толкова спокойно и уравновесено дете. Обаче, голямата кака е била чудо. Аз я помня вече като 5-6 годишна, тогава беше горе-долу добре. Средното дете - момченце, беше чудо невиждано, дивак отвсякъде, много палав, но пък някак успяваше да се справи с него, като му обясняваше - разбираше детето и се опитваше да си коригира поведението. Сега е страхотно дете, обожава малчуганите и те него, 2-ри клас е. Каката до ден днешен е инат в червата, сега вършее едни тръни на мйка си на главата, подлудява я, първа година в немска гимназия. Много интелигентно, умно дете, ама инат бе, като нашите. Та по повод думите на твоя Стефан - "не знам защо така ми става", си спомням, че тя ми беше споделила следното - като пораснала повечко, колкото да осъзнава действията си и да комуникира като по-голямо дете вече, майка й я питала - "Добре бе, мамо, защо след като всеки път знаеш докъде стигаме, знаеш какви са последиците и че в крайна сметка става зле за теб, защо продължаваш с тия инати?" Отговорът - "ами не знам, бе мамо, така ми идва отвътре, не мога да го контролирам, не искам да се държа така, ама като ми дойде и не мога да се спра" 8O Та така.... направо ме хвърли в тъча. Та това в голяма степен потвърждава тезата ми, че просто не могат да се контролират, напъва ги отвътре дяволчето и трябва да си го изкарат :?

Не ми се мисли в пубертета какво ще е. А смея да кажа, че съседката е интелигентна жена, която чудесно си възпитава децата, не е като да са изтървани, бащата също много помага и е много отговорен, чудесно семейство са. Но голяма в момента ги прави луди - отговаря, ежи се, не иска да учи, в чудо се е видяла жената.
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #238 -: Октомври 25, 2013, 15:03:48 pm »
Гери, ти не си видяла как отведоха Калина от мен преди концерта!
Гушната в учителката, някой даже я беше снимал как плаче!
Ще влизам с нея в залата още няколко пъти и ще пробваме пак догодина!

Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #239 -: Октомври 26, 2013, 00:42:45 am »
Сикс, при каката има и утежняващи обстоятелства - пубертетът я тресе.

И моят син е залепен за мен или баща си. Не иска никъде да бъде оставян сам - нито заспива сам, нито може да изкара половин час в музикалната школа без нас. Опитахме се да го водим на плуване. Страх го е човекът. Седи на стълбите в басейна и не иска да влиза. След третия път се отказахме. Все някога ще се научи да плува. Тук е задължително в училище.