0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #240 -: Октомври 26, 2013, 14:58:21 pm »
отново ще се включа момичета.незнам вие как сте ,но аз на моменти направо се мразя когато и се карам.понякога даже й крещя което е супер тъпо.незнам чувствам се направо в безизходица.не ,че като й се карам има някаква полза.дори роднини ме упрекват ,че й секарам а толкова години съм я чакала.това пък за капак.сякаш съм някоя вещица.не стига ,че не мога да се справя с нейноото тръшкане и системно реване ами и постоянни упреци.понякога се чувствам ,че съм много лоша майкаможе тъпо да прозвучи ,но понякога като чуя ,че ни канят някъде на рд например просто ми се иска да откажа.няма път да сме излезнали като хората.винаги ме прави за смях пред хората.момичета аз ли съм луда.много объркано стана.от бебе е така нито спеше нито в количка стоеше и много ревеше.тогава някак си се справях ,но сега нещата излизат извън контрол.понякога си мисля ,че за комшиите съм пълен изрод ,защото сигурно ме чуват като и се карам.срамувам се ,мразя се и често плача като и се карам но как да се справя.просто незнам.лошото е ,че като започне да се тръшка и да си налаг съответно като и откажа нещо започва да плаче и почти винаги стгаме и до повръщане.незнам къде се провалих.къде збърках.маика ми често ми натяква как не ме било срам да погледна комшиите в смисъл като и се карам.но момичета само който е имал такова дете би ме рабрал.аз сякаш искам да и се карам .иска ми се като мои познати да излезем тихо и мирно.но не повярвайте ми нямала съм такава възможност.стана много дълго.приемам и упреци и съвети мили мами. :D
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #241 -: Октомври 26, 2013, 15:19:34 pm »
Илияна, успокой се. Не си първата майка, която се упреква, че е лош родител.
Основното е да работиш върху себе си. Да си стабилизираш нервите. Трудно е, но не е невъзможно. Ако пушиш, спри/намали цигарите. Кафетата също действат на нервите, ограничи ги.
Не отивай на рожденни дни, ако ти причиняват такъв стрес. Концентрирай се върху това как да се успокоиш. Всеки си има различни методи, намери твоя. И спри да крещиш. От сега, днес. С твърд тон и плавна интонация й налагай ограниченията - детето ти трябва да знае докъде може да се простре лигавщината... Десетки повторения са нужни и търпение. Ще станат нещата.

Поздрави
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #242 -: Октомври 26, 2013, 15:27:40 pm »
С твърд тон и плавна интонация й налагай ограниченията - детето ти трябва да знае докъде може да се простре лигавщината... Десетки повторения са нужни и търпение. Ще станат нещата.
При моето дете твърдия тон помага засега. Случка от снощи, повтарям сто пъти да си прибере фибите, които е разхвърляла. Прави се, че не чува.  С твърд тон й казах,че броя до 3 и ако не започне да прибира ще го направя аз. Но прибера ли ги аз ще ги изхвърля. Точно на три започна да прибира :wink:

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #243 -: Октомври 26, 2013, 15:29:09 pm »
iliana, в трудни моменти опитай да си представиш, че детето не е твоето, а на друг и майка му е до теб. Към своите си позволяваме поведение, което никога не бихме допуснали спрямо чужди хора. При мен това работи, дано ти помогне.

И престани да се срамуваш от поведението на детето си и конфликтите ви. Стигат ти напрежението и чувството за безсилие в тези ситуации.  Ако елиминираш хорското отношение, ще те притиска един проблем по-малко.
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #244 -: Октомври 26, 2013, 15:51:41 pm »
благодаря ви момичета сега се чувствам по добре.
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #245 -: Октомври 26, 2013, 16:47:53 pm »
Iliana, нали спираш да крещиш от днес?
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #246 -: Октомври 26, 2013, 16:54:52 pm »
Илиана всичко това и на мен ми е много познато.И аз докато не видя темата /хехеххе/си мислех ,че съм едва ли не само аз така.
Твърдия тон и при нас вече работи.Но лошото е ,че от 2-3 дни сладура се е открехнал на израза"не искам"!Явно му доставя огромно удоволствие да се инати ,но като кажа ,че няма количка ,балон или друго любимо нещо  бързо идва на моето.Преди ,до скоро де и аз много му крещях,то отвътре ме караше.....,но като расте и разбира поне можеш да лавираш по някакъв начин.А това за цигарите и кафетата ....не ми се струва много уместно,но както и да е

*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #247 -: Октомври 26, 2013, 17:13:45 pm »
Моника, защо? Нима смяташ, че много кафета и цигари помагат по някакъв начин за по-доброто психическо състояние?. Или че е добре майка на 2 годишно дете да пуши...
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #248 -: Октомври 26, 2013, 17:28:15 pm »
Моника, защо? Нима смяташ, че много кафета и цигари помагат по някакъв начин за по-доброто психическо състояние?. Или че е добре майка на 2 годишно дете да пуши...
Въпрос на личен избор е. Много пушачи смятат, че това ги успокоява, а щом им действа, значи не е добре да ги спират, създава се още един източник за нерви, ненужен в такава ситуация  :wink:

При нас май нищо не действа, като искам нещо новите отговори са "Не искам", "Не мога", "Аз съм голям-мама"  :lol: Явно големите имат право да не се съобразяват с нищо и майките трябва да поемат задълженията, но аз съм го пропуснала  :wink:
Говоря спокойно и повтарям докато ми умалее устата, но като извикам се действа (при прибиране на нещо не работи де, трябва да помагам за това). Тонът не играе роля за сега. Викам предимно като има вероятност да се нарани. Последно време го намирам прав на прозореца или се качва да тича на масата.
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #249 -: Октомври 26, 2013, 17:32:57 pm »
Няма да влизам в спор, наистина е въпрос на избор, но досега не съм срещала пушач със здрави нерви.
За това го приложих в съветите за стабилизиране на "нервите".

Всеки пушач, който познавам, има доста истерично/нервно поведение.
« Последна редакция: Октомври 26, 2013, 18:58:00 pm от ema2 »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #250 -: Октомври 26, 2013, 17:38:33 pm »
ema2 благодаря ти .благодаря и на другите мили мами.по принцип аз не пуша и с кафето съм добре.понякога сякаш си мисля ,че самата ми нервна система се разби от прекаленото чакане и самообвиняване ,че нямам деца.и когато дойде момента се оказ а,че май въобще не съм се подготвила правилно.а по повод на крещенето наистина ще положа сили да не йкрещя ,макар ,че преди малко ме изкара от кожата ми.нашата мома реши да излезе с тати си и познайте видя си клина с мики маус и хоп реши ,че трябва да е с него а аз го изпрах и съотвтно е мокър .обяснихме й ,че като изсъхне ще е с него ама  ха де тя си знае нейната.не искам да ви натоварвам всеки си има ежедневие и се извинявам ако ставам досадна .просто понякога се чувствам така сякаш. нищо не правя като хората.лека вечер приятели. и пак се извинявам .
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #251 -: Октомври 26, 2013, 21:32:12 pm »
Илиана, няма за какво да се извиняваш, тук сме, за да си помагаме :)
Не мисля, че това което ти се случва в момента е нещо страшно, различно или непоправимо. Всички сме имали такива моменти, момичетата са ти дали добри съвети, ще се справиш. А и детето ще порасне и нещата ще стават все по-добре и по-добре :)
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #252 -: Октомври 26, 2013, 21:33:49 pm »
Моника, защо? Нима смяташ, че много кафета и цигари помагат по някакъв начин за по-доброто психическо състояние?. Или че е добре майка на 2 годишно дете да пуши...
Ами ще ти отговоря-и аз не искам да навлизам в темата за и против пушенето,ама изказа майка на 2 год.дете да пуши ......ми звучи като малко бабешки ,ще ме извиниш.Като някой е майка или баща независимо,то какво да не пуши,да не пие,да не прави секс и още куп подобни.Плюс това жената не пуши

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #253 -: Октомври 26, 2013, 21:53:10 pm »
Придържайте се към темата, моля ви! И посмекчете тона!

Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #254 -: Октомври 26, 2013, 22:32:03 pm »

Всеки пушач, който познавам, има доста истерично/нервно поведение.

Еми, аз уважавам много твоите разсъждения и съвети, винаги са се покривали до голяма степен с моите.
Но с  горното не мога да се съглася. И аз познавам доста пушачи, които са спокойни, уравновесени хора със здрави нерви.
Мисля, малко преувеличено ти е твърдението

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #255 -: Октомври 26, 2013, 23:09:26 pm »
Ако пушиш, спри/намали цигарите.

е това гарантирано ще я изнерви. спирането на цигарите е ЖЕСТОК стрес, а твърдението, че всички пушачи са изнервени хора, прощавай, Емче, но е абсолютно невярно.

"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #256 -: Октомври 27, 2013, 00:09:12 am »
:)
Добре, Джаме, може и така да е.
Това са мои наблюдения. За това ги споделям.

Имам задълбочен опит с пушачи, макар и да не пуша.




We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #257 -: Октомври 27, 2013, 01:16:32 am »
Леле, къде отидохте чак 8O

Илиана, разбирам те напълно. Моето дете е много трудно, писала съм тук по въпроса. Изпадам в същите ситуации като теб ежедневно!!! Това с обличането на определени неща, което понякога е невъзможно ми се случва почти всеки ден напоследък, някакъв период е явно, но е много изнервящо. Никакъв тон не помага при моята дъщеря, обяснявам каквото обяснявам 2-3 пъти и оттам насетне игнор. Такива да се пеня аз 2 часа, а то да ме гледа нагло и да продължава, а на мен да ми врат л*та? Повече - не! Оставям я да реве, да се тръшка, да прави каквото иска. Много е трудно, обаче да издържиш на крясъците, виковете, ревовете, блъскането и хвърлянето.... и понякога викаш - да. Понякога не можеш просто да спреш да викаш, нито сега, нито утре, нито в други ден. Някои хора не го разбират, знам, всеки си знае какво му е на главата и колко му е прага на търпимост.

Момичета, някои от вас явно не могат да разберат, че тия неща, които ги споделяме тук не са моменти, както явно е при вас. Това за нас е ежедневие, разберете, много е трудно да се блъскаш всеки ден в стената и да виждаш колко си безсилен. Съсипващо е, а да не говорим за чувството на вина. Моля ви, по-умерено със заключенията и мненията. Няма нужда от сипване на сол в раната.
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #258 -: Октомври 27, 2013, 02:16:46 am »
За мен се е превърнало в кошмар слагането за сън. Тогава започва такова ставане, лягане, мрънкане, искане на разни неща и прочие, че накрая вече крещя и това ежедневно. Нямам представа кога и как ще премине, но се надявам да е скоро защото се чувствам съсипана от това представление всяка вечер, да не говорим комшийте какво ли мислят. Аз също се чувствам безсилна в такива моменти и си поплаквам честичко. През деня имаме и поводи за други драми като избор на дрехи, охота за разни неща и прочие, но този ни е най-основния.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #259 -: Октомври 27, 2013, 03:14:13 am »
Няма да влизам в спор, наистина е въпрос на избор, но досега не съм срещала пушач със здрави нерви.
За това го приложих в съветите за стабилизиране на "нервите".

Всеки пушач, който познавам, има доста истерично/нервно поведение.

Вече "познаваш" и друг "вид"  :lol: Нямам против да се запознаем на живо, ако някога има възможност (и имаш желание) за това - пък ще оставя на теб преценката дали съм нервна и истерична.
 
Не мисля, че разбираш наистина стресът (не заради децата), който изпитва всеки човек обитаващ тази наша държава, дори без да е родител. Изобщо не мисля, че имаш реална представа какво представлява дете като Габи на Сикс (и подобни на нея) и оттам грешно считаш, че "номерът" е родителят да продължава да се самооинквизира, самокоригира и самоограничава в нещо, че оттам насетне да настъпи мир и разбирателство у дома. Няма да настъпят, гаранция. Защото този родител е предостатъчно напрегнат, стресиран и "на ръба" за какво ли не, че като се лиши от още някакви (приятни за него, не непременно полезни и праведни неща) да вземе да приема благо истеричните кризи и инати на отрочето. Пушейки, непушейки, с кафе и без - такива деца са трудни за издържане и родителите отгледали такива хлапета без да ги удушат са за медал. Казвам го направо, пък който ще да се обижда и възмущава. И УТОЧНЯВАМ - моето собствено дете не е такова, та нямам грам личен мотив за мнението си по темата. Децата не са "Светия Граал" на който всичко е позволено, всичко което са способни да ни сервират - трябва да приемем с благоговение и смирение и върла благодарност, че ни е "сервирано". Децата са пълноправни членове на всяко семейство и част от същото и като такива - ползват се и с права и със задължения, като последните логично варират според възрастта им. Изобщо не считам за редно и нормално - да полудявам прогресивно, заради "особения характер" на детето си, "ма то било дете, ама то всичко можело за него", аз съм някакъв скот там дето само трябва да търпи и ако нещо в моето поведение не изнася на златното гардже - не то трябва да се научи как се живее сред хора и в общество, ами видиш ли ти - аз трябва да се направя на пълен идиот, че да е на неговата?! Ами то такова поведение не е разумно, нито полезно спрямо самото дете в крайна сметка. Върти му се на пета и му трай безпочвените истерии и капризи в къщи - да видим в училище, или на работа някой ден как ще му ги трае някой и защо?

Не бия, не крещя, владея си нервите на макс като "имаме ситуация" с моя син. Но да му се превърна в килимче, върху което да се разхожда за щяло и нещяло, че и да се чувствам виновна АЗ защото не ми харесва и не ми се вижда нормално - прощавай много, ама хич не е редно. Нормално пък съвсем.

При новородени и съвсем малки бебета - нямаме избор никакъв. Там се ходи на пръсти, все гадаеш кое и защо, гушкаш, носиш, угаждаш - да. Това обаче е до време и е важно родителят да осъзнава все пак, че вече не отглежда едно безсловесно и тотално зависимо за всичко кърмаче, а едно опознаващо околния свят съзнателно същество. И на това същество, което вече е съзнателно и комуникативно - трябва да му се покаже докъде и какво може и откъде вече -  не може. Ако може да се обясни "защо" - обяснява се, ако не може - просто се "постановява" по подходящ начин от родителя. Не се "кляка", че на него не му изнасяло еди какво си. След като половин час моля и обяснявам, да се съберат кубчетата и защо да се съберат и човечето боравещо със сложносъставни изречения и отговарящо ми с "Аз се нахраних" при въпрос ще яде ли още (на 2,8г), а не с мучене и "ЪЪЪЪ" - значи човечето не е толкУ тъпо та да не ме разбира. Пробва дали ще мине, или няма да мине. Не минава. Като изръмжа накрая да събира, че... (не изпълнявам заплахата) - събира. Веднъж опита да се тръшне как "той нямало и не искал" - разреван събира, ама събра каквото е разхвърлил и точка. И втори опит нямаше. И не, защото съм нервна пушачка ;) В 90% от времето ни заедно - той е гушкан, целуван, обгрижен, обърнато му е внимание всякакво. И  в онези случаи, в които ми се инати и ми къса нервите всячески - ми не - не става. И като не стане 3 пъти - няма опит номер 4, поне не за същото нещо. Което е добре и за мен и за него.


Съвсем нормално е родителите да се изнервят от безсмислени тръшканици и няма никаква нужда да се чувстват гузни и виновни, че се били изнервили, още по-малка нужда има да си търсят кусури по тоя повод (каквито нямат), та да си ги коригират и пр. Един спокоен и щастлив човек, като внезапно спре да бъде такъв заради промяна в обстоятелствата - значи проблемът е в обстоятелства, не в човека и трябва да се коригират те, а не той. И ако обстоятелствата са "истерично и инато дете" - корекциите следва да са в посока детето и неговото поведение, а не в посока "колко е дълбока кацата на нервите на мама".
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!