0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #200 -: Септември 18, 2013, 13:17:35 pm »
Дано, Ема, искрено се надявам и се моля след време да не си блъскам главата, че и тя да си я блъска.
И ти и тя ще си ги блъскате, то спокойствие няма в тоя живот.
Аз, от позицията на родител на пълнолетен, толкова грешки съм си намерила, че направо трябва да отида да се гръмна ритуално  :lol:
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #201 -: Септември 18, 2013, 13:28:02 pm »
Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...
Ooooo, да бе как не се сетих. Напълно съм съгласна с това. И за това имаме понякога разправии с мъжа ми макар вече да схвана, че е важно да не ги лъже. Иначе няма да ни вярват, ако ги лъжем.

Бих добавила също, че ако лъжата и манипулацията са основен инструмент в процеса на възпитание на децата ни, те автоматично ще копират в бъдеще тези "благодетели" и после няма как да се отучва или обяснява "ама то не е хубаво да се лъже" и т.н. Аз лично гледам да съм много внимателна с тези неща, защото личният пример (на родителите) остава за цял живот.
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #202 -: Септември 18, 2013, 14:33:57 pm »
Живи и здрави да сме, ще се справим някак, спрях вече да се мисля за калпав и несправящ се родител. Стигат ми толкова самообвинения, достатъчно обективна съм, за да видя, че детето ми просто е особено и че в крайна сметка, не всичко зависи от мен.

Точно това ме съсипваше и мен дълго време. Безброй самообвинения и терзания, че не се справям, че бъркам някъде, че не съм идеалния родител. В момента, в който осъзнах, че трябва да съм по-решителна и уверена в действията си, нещата потръгнаха. Успокоих се аз, промени се и детето.
Сигурна съм, че придобитата увереност и разбирането, че вървиш в правилната посока, ще те успокои и ще те направи по-търпелива спрямо детето.  :goodluck:
« Последна редакция: Септември 18, 2013, 15:06:34 pm от twin »
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #203 -: Септември 18, 2013, 16:55:51 pm »
Хаха, Елфо, направо уби всичко детско в мен :lol:
Благодаря ви, момичета за споделеното и подкрепата!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #204 -: Септември 21, 2013, 18:54:29 pm »
Изключително интересна за мен тема. Прочетох всичко до тук и продължавам да следя, че навлязох във фазата с Боги, Юлияна и тя започва по малко....По- нататък ще споделям.
Пошляпвам засега в дадени моменти, говоря и обяснявам, поощрявам когато децата са послушни(според моите разбирания), и от трите "дейности" има ефект според случая. Явно цаката му е в собствена стратегия според детето и собствените ти прагове и възможности(нервни имам в предвид).
« Последна редакция: Септември 21, 2013, 18:59:10 pm от mari-al »
Човек трябва да обича избрания начин на живот точно толкова,колкото претенции ще му предяви подир време;и аз го обичам

 
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #205 -: Септември 24, 2013, 16:35:48 pm »
мили мами как се справяте .аз вече съм на предела на силите си.понякога си мисля ,че съм се провалила като родител.моята душичка е много лоша.обичам я повече от живота си ,но понякога направо ме изкарва от кожата ми.няма ден в който да не се тръшка и да не ляга по земята.как да се справя.от дума не разбира.винаги първо й обяснявам но кой ме чува.имам познати майчета ами няма таково нещо .заиграе се детето и толкова .ние нищо подобно.направо съм отчаяна хора.толкова година я чаках и се подготвях за нейното възпитание .а сякаш никак не се справям.може би не пиша по темата .извинявам се ако е так.просто имам нужда от съвет. благодаря ви .лек ден мамчета.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #206 -: Септември 24, 2013, 21:55:35 pm »
Точно по темата си, Илиана. Аз лично все още не се справям, съвет не мога да дам :? Прочети темата назад, има и още една - за нервите. Там също момичетата споделят разни идеи и методи, може нещо да ти е от полза - ето : http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=49284.0;topicseen

Разбирам те много добре, не си сама и не си луда, нито си лош родител. Просто децата ни са по-диви и трудни и това ни коства много енергия, често се самообвиняваме, лутаме се между вината, страха, притеснението и полудяването. Сигурно ще мине и това, дано да мине. Знам, че после ще дойдат други проблеми, не очаквам да е лесно, но поне малко да се успокоят нещата. Дано!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #207 -: Октомври 02, 2013, 09:18:02 am »
Здравейте,
да споделя по темата  :) Синът ми е от т.нар. "трудни" деца, много енергия съм изразходвала с него, даже съм плакала неведнъж от безсилие и буквално невъзможност да се справя с истеричните му изблици, имах идеи да го водя на психолог и какво ли още не, доста неща пробвах без особен успех. Тръшкаше се детето при всяка възможност, правеше "панаири" без значение къде, пред кого и т.н., даже в един момент не исках да го водя никъде, защото ми костваше огромно напрежение да се справя с него и да се разминем без драми. Приятелите и обкръжението ни гледаха едва ли не обвинително, явно мислеха, че не обръщаме внимание на поведението му, тъй като техните деца не бяха такива...Изобщо, който е имал такова дете, знае за какво говоря.
Това лято навърши четири и нещата драстично се промениха, даже два три месеца преди това. Кога точно стана незнам, но вече имам по-голямо момченце, което разбира много неща, няма ги неконтролируемите истерии, няма го тръшкането. Все още е с тежък характер /предполагам, че такъв ще е цял живот/, проявява упорство /в много случаи безмислено/ за доста неща, но като цяло поех глътка въздух и си отдъхнах  :D
Децата порастват и израстват до голяма степен тези неща, просто трябват търпение и здрави нерви  :D
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #208 -: Октомври 02, 2013, 10:07:59 am »
В момента никой не се оплаква. Започнах да си мисля, че нещо ги облъчва и всички заедно се тръшкат  :lol:
*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #209 -: Октомври 02, 2013, 10:44:04 am »
Grace , значи има надежда   :D

м-и,  ние го правим комбинирано -  щом се тръшнем и заинатим/заревем  и се и напикаваме  :lol: Та не знам от кое да се оплаквам  .


*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #210 -: Октомври 02, 2013, 16:28:10 pm »
Браво !Много интересна тема и аз да не я видя  :lol:
И моя Теди е от тръшкащите се хлапета.Не знам как ,но в някои моменти се справям ,нов другиииии става страшно.Пошляпвам ,когато стане неконтролируем.Допреди няколко месеца /преди да забременея/имаше навик даже да ми посяга.Все се чудех от къде го е видял и т.нДа не говорим колко ми беше болно и криво.Често съм си и поплаквала,защото като изгубех търпение го плясна и аз и ставаше скандал пък с таткото.Та израстна ли го ,незнам .Засега е спокоен ,дори много послушен в повечето време.  И не ми посяга,най-важното .Интересното беше ,че посягаше на мен ,на татко му ,баба му ,а на други деца -не.Явно е период ,знам ли ,но е отврат.Мислех си ,че съм много ,много несправящ се родител.

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #211 -: Октомври 02, 2013, 21:04:04 pm »
Здравейте,
да споделя по темата  :) Синът ми е от т.нар. "трудни" деца, много енергия съм изразходвала с него, даже съм плакала неведнъж от безсилие и буквално невъзможност да се справя с истеричните му изблици, имах идеи да го водя на психолог и какво ли още не, доста неща пробвах без особен успех. Тръшкаше се детето при всяка възможност, правеше "панаири" без значение къде, пред кого и т.н., даже в един момент не исках да го водя никъде, защото ми костваше огромно напрежение да се справя с него и да се разминем без драми. Приятелите и обкръжението ни гледаха едва ли не обвинително, явно мислеха, че не обръщаме внимание на поведението му, тъй като техните деца не бяха такива...Изобщо, който е имал такова дете, знае за какво говоря.
Това лято навърши четири и нещата драстично се промениха, даже два три месеца преди това. Кога точно стана незнам, но вече имам по-голямо момченце, което разбира много неща, няма ги неконтролируемите истерии, няма го тръшкането. Все още е с тежък характер /предполагам, че такъв ще е цял живот/, проявява упорство /в много случаи безмислено/ за доста неща, но като цяло поех глътка въздух и си отдъхнах  :D
Децата порастват и израстват до голяма степен тези неща, просто трябват търпение и здрави нерви  :D
Амин, дай боже всекиму, та и на нас!
Само да оцелея още малко :D
« Последна редакция: Октомври 02, 2013, 21:06:32 pm от shanoar »
*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #212 -: Октомври 07, 2013, 06:58:40 am »
аз ги оставям да се нареват, натръшкат или там каквато проява на инат имат :)
също действа и това, да ги лиша от нещото, което е причина за проявата на характер
в началото много крещях, сега напоследък им говоря с равен и спокоен глас и обяснявам, че ако не са проявили характер е нямало да им отнема каквото и да било
през времето, в което не се инатят за нещо говоря мноого, обяснявам че е нормално както те искат неща, които им давам, да отвръщат със същото, когато аз искам от тях нещо :)
смело мога да заявя, че при всяка минимална промяна в тона ми и двете вече поправят поведението си :)
последният ни разговор с Преслава-
П, като не ти харесвам си намери друга майка
П: Аз ще обикалям по целия свят
Добре, тръгвай- вратата е отключена

след подобен разговор всичко приключва :)
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #213 -: Октомври 07, 2013, 08:46:04 am »
Хи-хи-хи, Мини, и аз го правя това с даването на личен пример. Но за обещанията - обещая нещо, изпълня го и тя е доволна. Но когато тя обещае и не си изпълни обещанието - напомням как аз съм изпълнила ..... Само се надявам скоро да почне да се сеща за това. Надявам се да действа с натрупване. :lol:
Иначе съвсем случайно веднъж се изпуснах, че ще „хвана пътя“ - доста притесни за момента. Но забравя още. Иначе и тя е решавала да - „махам да от вас и край“. Само я попитах може ли да си отключи сама или аз да ѝ отключа. Отказа се естествено. :lol:
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #214 -: Октомври 07, 2013, 12:25:08 pm »
Оная вечер след като подканях около час да си приберат нещата и да си легнат, накрая им казах, че явно нямат нужда от майка щом не слушат и да се оправят сами, аз отивам да спя (беше 23.30) и те се стреснаха и Елена идва да ме пита кой щял да сложи памперс на Стефан, казах и да му каже сам да си сложи ;). След малко тя пристига и казва, че той не може сам и тя щяла да му го сложи, викам оправяй се и без това го възпитаваш, слагай му ти памперс, само после да ти вика "како" а не "Ели". И така детето ходи сложи памперс на брат си облякоха си пижамите и си легнаха.  :lol:



Imagination sets the spirit free into a distant land of fantasy;
close your eyes and you will see within your mind there lays the key.

Почивай в мир мамо - обичаме те!
*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #215 -: Октомври 07, 2013, 22:41:16 pm »
Гери, както се казва "значи можело, като се наложело".

Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #216 -: Октомври 09, 2013, 22:35:17 pm »
Оная вечер след като подканях около час да си приберат нещата и да си легнат, накрая им казах, че явно нямат нужда от майка щом не слушат и да се оправят сами, аз отивам да спя (беше 23.30) и те се стреснаха и Елена идва да ме пита кой щял да сложи памперс на Стефан, казах и да му каже сам да си сложи ;). След малко тя пристига и казва, че той не може сам и тя щяла да му го сложи, викам оправяй се и без това го възпитаваш, слагай му ти памперс, само после да ти вика "како" а не "Ели". И така детето ходи сложи памперс на брат си облякоха си пижамите и си легнаха.  :lol:

Гери, как и в колко стават децата сутрин. 23.30 ми се струва безумно късно за деца. То и аз едвам изсържам дотогава :D.

Възхищавам им се на немците, децата им си лягат между 19 и 20 ч. Как го правят този ном, не ми е ясно...
Ние се опитваме между 20 - 20.30. Дара става още няколко пъти, но горе-долу успяваме Не ми се иска да ходи недоспала на училище.
А и аз имам малко нужда от спокойствие и личен живот, което може да ми се случи само когато децата ги няма или спят...

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #217 -: Октомври 09, 2013, 23:16:59 pm »
Бени, ще ти кажа как - децата се кукват на другия ден в или преди шест. Мерси съм аз. Мъжът ми ми го е правил този номер.

*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #218 -: Октомври 13, 2013, 17:24:51 pm »
Аз ко да кажа като баткото не ляга преди 22ч. и сутрин 7-7:30 става  8O. Направо му се чудя на това дете как може толкова бързо да се наспива.


*
Re: Как се справяте с тръшкането при децата
« Отговор #219 -: Октомври 13, 2013, 17:48:28 pm »
Тео ляга в 11-11.30 от както не го давам на ясли.Сутрин се излюпва в 9.30,което мен в момента ме устройчва ,че и аз да полежа малко  :lol:
 :lol:Вчера такъв номер ми скрои,тръгна да тича по улицата,аз го викам той се преви че не чува.Не иска да ми даде ръка и продължава да тича,а аз със големия корем по него.От много отдавна не ми беше правил циркове по улицата,от там покрай него профуча едно такси  :?  :x И като го гепнах,направо откачих .първата ми реакция беше да му зашия един шамар.После говорих,говорих,а той милия много плака.Особено като почнах да му говоря защо бяга от мама,и не ме ли иска....уффффффф,цял ден бях като болна ,ама и на него му беше криво де....незнам вече ,в такива моменти,не иска да дава ръка ,тича ,ужас   :?